СВЪРЗАНИ НОВИНИ

ТАСС: Гърция заяви, че може да се обърне към Международния съд заради действията на Турция

ТАСС: Гърция заяви, че може да се обърне към Международния съд заради действията на Турция

Атина. Гърция може да се обърне към Международния съд, ако конфликтът с Турция не може да бъде разрешен чрез диалог. Това заяви премиерът Кириакос Мицотакис, изказвайки се в рамките на общия политически дебат на 75-ата сесия на Общото събрание на ООН (ОС). Седмицата на ОС на високо ниво се провежда от 22 до 29 септември под формата на предварително записани видео обръщения, предава ...

25 Септември 2020 | 19:17 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Китай обяви, че уважава избора на Лукашенко

ТАСС: Китай обяви, че уважава избора на Лукашенко

Пекин. Властите на Китай уважават избора, направен от народа на Беларус. Това заяви на брифинг в четвъртък официалният представител на външното министерство на Пекин Ван Венбин, коментирайки състоялата се в сряда церемония по инаугурацията на Александър Лукашенко, предава ТАСС. „Уважаваме избора, направен от народа на Беларус“, заяви той. Превод и редакция: Иван Христов

24 Септември 2020 | 10:58 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Израел покани ОАЕ в Източносредиземноморския газов форум

„Анадолска агенция“: Израел покани ОАЕ в Източносредиземноморския газов форум

Ерусалим. Израел е предложил Обединените арабски емирства (ОАЕ) да се включат в Източносредиземноморския газов форум. Това съобщи министърът на енергетиката на еврейската държава Ювал Щайниц, цитиран от „Анадолската агенция“. „Предложихме да поканим Обединените арабски емирства на газовия форум. Участващите страни ще разгледат този въпрос“, каза израелският министър. Вчера Щайниц проведе разговори с енергийния министър на ОАЕ Сухейл ал Мазруи относно доставките на газ за Европа. Информацията за преговорите беше разпространена от медиите на Емирствата. Съгласно съобщенията, министрите са обсъждали темата за засилване на сътрудничеството в енергийния сектор, включително за развитието на възобновяеми енергийни източници. Министерството на петрола и минералните ресурси на Египет обяви по-рано трансформацията на газовия форум в Източното Средиземноморие в регионална организация с участието на шест държави. Форумът се проведе за първи път в Египет на 16 януари 2019 г. с участието на Гърция, Република Кипър, Израел, Египет, Италия и Йордания. Превод и редакция: Иван Христов

24 Септември 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"

ЕС: Инаугурацията на Лукашенко няма достатъчна демократическа легитимност

ЕС: Инаугурацията на Лукашенко няма достатъчна демократическа легитимност

Брюксел. Европейският съюз счита, че встъпването в длъжност и новия президентски мандат на Александър Лукашенко нямат достатъчно демократическа легитимност и преразглежда отношенията си с Беларус. Това се посочва в изявлението, публикувано в четвъртък от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, предава ТАСС. „ЕС не призна резултатите от фалшифицираните избори на 9 август. На тази основа така нареченото встъпване в длъжност на 23 септември и новият мандат, приет от Александър Лукашенко, нямат достатъчна демократическа легитимност“, се казва в текста. „ЕС преоценява отношенята си с Беларус“. Превод и редакция: Иван Христов

24 Септември 2020 | 09:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Много малко вероятно е ЕС да наложи санкции на Турция, след като тя се съгласи на разговори с Гърция

Kathimerini: Много малко вероятно е ЕС да наложи санкции на Турция, след като тя се съгласи на разговори с Гърция

Атина. Европейският съюз е малко вероятно да изпълни заплахата да наложи санкции на Турция, след като Анкара се съгласи да проведе преговори с Гърция във връзка с морските претенции във вторник, казаха висши дипломати и служители от ЕС, цитирани от електронното издание на вестник Kathimerini. Но напредъкът остави неразрешен вътрешен спор на ЕС за Беларус - Кипър, който - подкрепен от Гърция - е в противоречие с Турция по отношение на морските енергийни ресурси, блокира санкциите на ЕС срещу Минск, докато блокът заеме по-строга позиция спрямо Анкара. Съдбата на предложените санкции срещу около 40 висши белоруски чиновници е във въздуха, подкопавайки доверието в ЕС, който иска да подкрепи протестиращите в Беларус след изборите там на 9 август, за които Западът смята, че са фалшифицирани. Санкциите на ЕС изискват подкрепата на всички 27 държави-членки. „Страхувам се, че както стоят нещата в момента, ще трябва да настояваме за Беларус. Това е единственото ни оръжие“, заяви кипърски дипломат, като заяви, че ЕС е оставил Кипър без дипломатически изход от безизходицата. Посредничеството, водено от германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, успокои Гърция и Турция след седмици на напрежение в Източното Средиземноморие, осигурявайки споразумение във вторник за подновяване на преговорите за континенталните граници на шелфа, които прекъснаха през 2016 г. „Диалогът намали необходимостта да Турция със санкции и затова в момента няма консенсус сред 27-те за такава стъпка“, каза един дипломат от ЕС. Решението на Турция да извади сондажния кораб от спорните води се счита за полезно. Отлагането на срещата на върха на ЕС в Брюксел в четвъртък, чийто фокус щеше да е върху Турция, също е дало възможност за повече време, каза втори дипломат. Срещата на върха, която беше отложена заради карантината на Шарл Мишел, сега трябва да се състои на 1-2 октомври. Превод и редакция: Иван Христов

24 Септември 2020 | 08:04 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Ердоган тръгна на война срещу наругали го гърци

„Взгляд“: Ердоган тръгна на война срещу наругали го гърци

Москва. Президентът на Турция заведе наказателно дело срещу гръцкия вестник заради грубиянско заглавие по негов адрес. Това е извънредно събитие, защото Гърция не е част от Турция, а такова нещо „не е на нивото“ на един държавен глава. Тръдно можем да се представим не само Владимир Путин лично да се съди с украинските медии, но и дори Владимир Зеленски да се съди лично с руските. Но в случая това е много хитър ход на Ердоган, пише руското издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса. Турско-гръцкият конфликт за островите и водните зони прераства от геополитически в личен. По указание на президента Реджеп Тайип Ердоган турската прокуратура започна дело срещу десния гръцки вестник "Демокрация". Не за шпионаж, кражба или клевета, а съгласно член 299 от турския Наказателен кодекс „Обида на президента“. Ердоган не хареса заглавието на една от статиите, където с нецензурни изрази беше помолен да се „махне“ от Гърция и нейните територии. Сега прокурорите, по искане на Хюсеин Айдин, адвокатът на Ердоган, започват да преследват автора, двама редактори, главния редактор и собственика на изданието. Гръцките журналисти са изправени пред една до четири години затвор за обида на президента. Висока политическа култура Въпросът сега е, как ще бъдат доведени на скамейката на подсъдимите. Ясно е, че Атина няма да екстрадира своите журналисти в Анкара: Гърция почти двеста години не живее според турските закони и няма да предприеме правни стъпки за узаконяване на турските ценности в своето законодателство. Няма да стане и на морална основа. Ръководителят на комуникационния отдел на турската президентска администрация Фахретин Алтун може да изисква безкрай от елините да привлекат към отговорност извършителите на „този безсрамен и жалък акт“, но журналистите няма да бъдат арестувани. Гръцкото външно министерство, разбира се, осъди заглавието, но само за използване на обиден тон в него, който „не отговаря на политическата култура“ на Гърция. Ако е така, защо му е на Ердоган този спектакъл? По принцип не е прието да се съди пресата на суверенна държава, бидейки ръководител на друга суверенна държава - това са неоимперски амбиции и понижаване на собствения статут едновременно, защото подобни неща са „под нивото“ на президентите. Както изглежда, възбуждайки такова дело, Ердоган се опитва да убие няколко птици с един куршум. За да обедини населението около президента-султан, да сплаши политическите опоненти в страната, да наложи на Запада собствената си визия за дворцовия етикет и също така да закърпи международния си имидж. Един от основните проблеми на турския президент е отлива на избирателната му база. Бивши съратници (Абдула Гюл, Ахмет Давутоглу и други) създават свои партии, и за да спечелят популярност, се възползват от умората на турците от дългото, все по-егоистично и авантюристично управление на президента-султан. В отговор последният с помощта на гръцките журналисти се опитва да се представи като страдалец за турските интереси. Изявлението на привържениците на президента не е за греха на вестника срещу Ердоган лично: Анкара обявява цяла Гърция виновна за обидата. Просто защото според Хюсеин Айдин „гръцката общественост не реагира по никакъв начин на статията“. Адвокатът не обяснява защо гърците трябва да критикуват „Демокрация“ за заглавие, което напълно отговаря на собствените им желания за Ердоган. Но съм сигурен, че „целта на този подъл акт не е само личността на нашия президент. Това са и най-важните интереси на нашата нация, които нашият президент твърдо защитава в Източното Средиземноморие“. И сега турците, обединени около президента, започнаха да се обаждат в редакцията на „Демокрация“, да отправят заплахи и също да пускат турския химн по телефона. Имиджът е всичко За да поддържа властта си, Ердоган се нуждае не само от популярност, но и от страх. Страхът в сърцата и умовете на съперниците му, които трябва да бъдат максимално ограничени в действията си. Именно затова хиляди хора лежат по затворите по член 299. За думи, фотошеги и сатирични транспаранти, адресирани до Ердоган. Като преследва дори гърците, които са обидили президента на гръцка територия, турският президент показва, че няма никакво намерение да облекчи натиска в собствената си държава. Но се изпраща сигнал и до самите гърци. Ердоган показва, че смекчаването на натиска върху Атина по един въпрос (турците спряха временно сондажите на кораба „Оруч Рейс“, който изследваше дъното в спорните териториални води и провокира рязко увеличение на военното напрежение между страните), не означава край на конфронтацията. Турция просто преминава на друго направление – хуманитарно, с което поема инициативата. Хващайки се за грубостта на гръцките журналисти, Фаретин Алтун поиска от гръцкото правителство „да предприеме необходимите стъпки за предотвратяване на постоянни и опасни опити за сплашване на турски журналисти в Гърция, включително служители на TRT и Анадолската агенция“. Ако действията на гърците в тази посока не задоволят турците, те (действайки в ролята на защитник) могат да издигнат ескалацията на ново ниво. И по този начин те ще предадат своите поздрави на всички онези европейски, американски и руски политолози, които вярват, че Ердоган може да бъде успокоен и умиротворен. Анкара няма да се откаже от противоречивото си поведение. „За Турция е важен не толкова резултатът от конфронтацията, колкото самата конфронтация. Анкара се позиционира като световна сила и в рамките на това позициониране трябва постоянно да демонстрира своята сила, поне в граничните райони. Следователно Анкара формулира позицията си в Кавказ, в Сирия, демонстрира независимост от Русия чрез намерения газ“, обясни пред вестник „Взгляд“ старши изследовател на ИМЕМО РАН, доцент в Дипломатическата академия на руското външно министерство Владимир Аватков. В същото време Анкара се опитва да прикрие милитаристката си политика с размахване на ценности. Колкото и странно да звучи, авторитарният ислямист Реджеп Ердоган се опитва да се позиционира като истински демократ. „Целият консерватизъм и ислямизация на Турция се извършва под соса на демократизацията - в турския смисъл на думата. Турция обикновено се смята за една от най-демократичните, правови държави в света. И тъй като страната е развила сходни правни традиции с американските (в смисъл, че всички се съдят взаимно по някаква причина), Ердоган съди и гърците. По този начин се позиционира като човек, който решава проблемите по законен начин“, обяснява Владимир Аватков. Ето защо турските политици, адвокати и журналисти, коментиращи делото, постоянно се позовават на Европейската конвенция за правата на човека, която гласи, че правото на свобода на изразяване не е абсолютно. „Въз основа на принципите на свободата, пресата може да критикува. Обаче обидите не са част от тази свобода“, каза турският външен министър Мевлют Чавушоглу. Но с него биха поспорили стотици турски журналисти, които в момента са хвърлени в затворите заради защитата на тази свобода. Превод и редакция: Иван Христов

23 Септември 2020 | 21:28 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция заяви, че очаква ЕС да е готов със санкции срещу Турция

Kathimerini: Гърция заяви, че очаква ЕС да е готов със санкции срещу Турция

Атина. Гърция заяви в сряда, че все още очаква Европейският съюз да одобри санкции срещу Турция, въпреки че двете страни-членки на НАТО се съгласиха да подновят преговорите по морските граници, енергийните права и други дългогодишни спорове, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Очаква се лидерите на 27-те държави в ЕС да разгледат предложенията за налагане на санкции срещу Турция на следващата си среща на високо равнище, която първоначално беше планирана за тази седмицa, но беше отложена за 1-2 октомври. Говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че очаква националните лидери да приемат някои предложения, но той заяви пред държавната телевизия ERT: „Въпросът е как ще бъдат активирани тези санкции в случай на неспазване на условията от страна на Турция, защото не сме свикнали да виждаме ЕС да работи особено бързо." Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Септември 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"

AFP: НАТО заяви, че има „добър прогрес“ в гръцко-турските разговори

AFP: НАТО заяви, че има „добър прогрес“ в гръцко-турските разговори

Брюксел. НАТО заяви в сряда, че е постигнат "добър прогрес" във военните преговори между Гърция и Турция, насочени към избягване на сблъсъци в Източното Средиземноморие, арена на спор за енергийните ресурси, предава AFP Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг заяви, че военни служители от двете страни са провели няколко срещи в щаба на НАТО, за да се опитат да постигнат съгласие по механизъм за предотвратяване на случайни въздушни или морски сблъсъци. "Тези срещи продължават и е постигнат добър прогрес", каза Столтенберг след разговори в Брюксел с испанския премиер Педро Санчес. "Това са технически военни преговори. Те допълват дипломатическите усилия, водени от Германия за разрешаване на основния спор." През последните месеци конфликтът, предизвикан от провежданите от Турция проучвания на газ в оспорваните води доведе до драматично засилване на напрежението, предизвиквайки опасения, от избухване на реален военен конфликт. Но тонът се смекчи тази седмица, като във вторник Атина и Анкара се съгласиха да започнат проучвателни разговори за разрешаване на спора. Столтенберг приветства хода, докато Санчес го определи като "значителна стъпка в добрата посока". Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Септември 2020 | 14:59 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Лукашенко се обърна към военните в страната

РИА Новости: Лукашенко се обърна към военните в страната

Минск. След церемонията по встъпването в длъжност президентът на Беларус Александър Лукашенко се обърна към военните и каза, че ще бъде направено всичко за запазване на мира в републиката. Думите му са цитирани от Sputnik Беларус, предава РИА Новости. Церемонията по встъпването в длъжност на Лукашенко се проведе в Минск по-рано през деня. "Поемането на длъжността на държавния глава е на първо място най-голямата чест и колосална отговорност пред народа на независима Беларус. Полагаме клетва за вярност на Родината в годината на 75-годишнината от Великата победа. Тази свещена дата ни напомня, че отдадеността на нашето Отечество и готовността да дадем живота си за свобода ние беларусите имаме в кръвта си. Днес Беларус е зад нас. И ние ще направим всичко, за да запазим главното - мир в нашата земя. Мир, за който са платени милиони животи на безкористни войници, техните майки, бащи, съпруги и деца ", цитира Sputnik Беларус думите на президента. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Септември 2020 | 12:56 | Агенция "Фокус"

БелТА: Лукашенко прие новия си мандат като президент на Беларус

БелТА: Лукашенко прие новия си мандат като президент на Беларус

Минск. Александър Лукашенко в сряда встъпи в длъжност като президент на Беларус, съобщава държавната агенция БелТА. Церемонията по инаугурацията, на която са поканени няколкостотин души, се провежда в Двореца на независимостта. Лукашенко положи клетва на белоруски, сложи ръка на Конституцията и подписа акта за полагане на клетва. След това председателят на Централната избирателна комисия на републиката Лидия Ермошина му връчи удостоверението за президент. Превод и редакция: Иван Христов

23 Септември 2020 | 11:50 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Ердоган и Макрон са обсъдили Източното Средиземноморие

„Анадолска агенция“: Ердоган и Макрон са обсъдили Източното Средиземноморие

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е провел телефонен разговор с френския си колега Еманюел Макрон. Това се посочва в съобщение на отдела за връзки с обществеността на администрацията на президента на Турция, предава „Анадолската агенция“. Страните обсъдиха отношенията на Турция с Франция и Европейския съюз, както и регионални събития с акцент върху ситуацията в Източното Средиземноморие. Президентът Ердоган отбеляза, че причината за напрежението в Източното Средиземноморие е пренебрегването на законните права на Турция и кипърските турци в региона. Според него подкрепата на Франция за максималистките претенции и стъпки на Гърция и Южен Кипър, допринасящи за ескалация на напрежението, е озадачаваща. Турският лидер подчерта, че Турция не претендира за ничии права, но в същото време няма да позволи на никой да потъпква нейните. Главата на турската държава заяви, че Анкара, както и преди, се застъпва за уреждането на различията чрез диалог и сътрудничество. Президентът Ердоган подчерта необходимостта от използване на силата на дипломацията и прилагане на устойчиви преговорни процеси за облекчаване на напрежението в Източното Средиземноморие. Президентът Ердоган подчерта, че Турция се стреми да разреши всички разногласия на масата за преговори. Държавният глава заяви, че Анкара очаква от Франция разумно и конструктивно отношение към процеса. В същото време той отбеляза важността на устойчивото използване на механизма за консултации и контакти между Турция и Франция. Турският лидер подчерта, че развитието на предстоящата среща на върха на ЕС на позиция, насочена към конструктивен диалог и сътрудничество с Анкара, е важно по отношение на създаването на възможности за уреждане на регионалните проблеми. Превод и редакция: Иван Христов

23 Септември 2020 | 10:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция подновяват проучвателните контакти

Kathimerini: Гърция и Турция подновяват проучвателните контакти

Атина. Гърция и Турция вървят постепенно към възобновяването на проучвателните контакти, които спряха през 2016 г., като двете страни потвърдиха във вторник, че скоро ще се проведе нов кръг от преговори, въпреки че в Атина е скептична относно истинските намерения на Анкара, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В кратко изявление във вторник вечерта гръцкото външно министерство заяви, че проучвателните контакти ще започнат „скоро“ в Истанбул. Въпреки че тази седмица се очакваше съобщение относно възобновяването на преговорите, като първоначалната среща се очаква през следващата седмица, не е потвърдена дата. Делегацията на Гърция ще се оглавява от опитния дипломат и посланик Павлос Апостолидис, докато турската все още не е съставена. Съобщението на гръцкото министерство се появи малко след като турското президентство заяви, че двете страни са се договорили да възобновят преговорите по морските претенции в Източното Средиземноморие и Егейско море, след телефонен разговор между президента Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Ердоган каза, че „частичният импулс“, осигурен чрез установяване на диалог, трябва да се поддържа с реципрочни стъпки. В Атина има опасения, че Ердоган изглежда решен за редица въпроси, които да бъдат разгледани в проучвателните контакти - нещо повече от мерките за изграждане на доверие и тактиките за деескалация. Това се разбра, според изданието, тъй като във вторник Турция издаде нов навигационен телекс, или Navtex, резервиращ морската зона около гръцкия остров Лемнос, призовавайки за неговата демилитаризация и цитирайки предполагаеми нарушения съгласно Договора от Лозана от 1923 г. Ердоган призова и за регионална конференция с всички средиземноморски крайбрежни държави, която според него трябва да включва и непризнатата т.нар. Турска република Северен Кипър. Той каза също, че отношенията между Турция и ЕС могат да бъдат подобрени, ако бъдат предприети определени стъпки по митническия съюз между двете страни, безвизовото пътуване за турците и миграционния проблем. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис разговаря по телефона с президента на Кипър Никос Анастасиадис във вторник преди срещата на върха на лидерите на ЕС за нарушенията на Турция в Източното Средиземноморие, която трябваше да се състои по-късно тази седмица, но беше отложена за 1-2 октомври, след като помощник на Мишел е дал положителен тест за Covid-19. Превод и редакция: Иван Христов

23 Септември 2020 | 08:34 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон ще разговаря с турския президент за напрежението в Източното Средиземноморие

AFP: Макрон ще разговаря с турския президент за напрежението в Източното Средиземноморие

Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон ще проведе телефонен разговор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган за първи път, след като напрежението между Париж и Анкара се увеличи поради поведението на Турция в Източното Средиземноморие, съобщиха от Елисейския дворец, предава AFP. В рамките на разговора Макрон ще потвърди френската позиция по отношение на напрежението между Турция и съюзника й от НАТО Гърция, след като Анкара засили проучвателните дейности в региона. Не се уточнява кога точно ще се проведе дискусията между двамата президенти. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 17:59 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: „Оруч Рейс“ напусна пристанището в Анталия

Yeni Safak: „Оруч Рейс“ напусна пристанището в Анталия

Анкара. Проправителственият турски вестник Yeni Safak съобщава, че изследователският кораб „Оруч Рейс“ е напуснал пристанището в Анталия. Според доклада корабът плава в Анталийския залив в Средиземно море. Уточнява се, че военноморските части, които са ескортирали „Оруч Рейс“, са на котва в пристанището. По-рано Турция заяви, че връщането на кораба в пристанището на Анталия е за „поддръжка и доставки“, оспорвайки съобщенията, че това е ход, насочен към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 16:22 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция и Гърция постигнаха съгласие да преговарят за Източното Средиземноморие

AFP: Турция и Гърция постигнаха съгласие да преговарят за Източното Средиземноморие

Анкара. Турция и Гърция постигнаха съгласие да започнат преговори за спорните зони в Източното Средиземноморие, предава AFP. Съответната информация бе разпространена от Президентството в Анкара. Двете страни се договориха да започнат преговори по време на тристранна видеоконференция между турския президент Реджеп Тайип Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Други подробности не се съобщават. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 16:17 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Гърция се надява на по-осезаеми знаци от Турция

Никос Дендиас: Гърция се надява на по-осезаеми знаци от Турция

Атина. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че колегитете му от Европейския съюз, които се срещнаха в понеделник в Брюксел, са приветствали неотдавнашните събития в Източното Средиземноморие, но са се съгласили, че Турция ще трябва да предостави по-осезаеми примери за промяна в посока към облекчаване на напрежението в региона, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Съветът призна, че напускането на „Оруч Реис“ е положителен знак, но е първи по реда си. Турция ще трябва да предостави много по-осезаеми примери за зачитане на международното право“, каза Дендиас в коментар след заседание на Съвета по външни работи на ЕС в понеделник. Дендиас посочи, че не са проведени дискусии относно възможни санкции срещу Турция в контекста на срещата, тъй като се очаква развитието в Източното Средиземноморие да оглави дневния ред на срещата на върха на Съвета на ЕС в четвъртък и петък. „Въпросът ще бъде обсъден отново от държавните и правителствени ръководители на заседанието на Европейския съвет, за да можем да направим заключение относно посоката, която трябва да се поеме в отношенията между ЕС и Турция“, поясни първият дипломат на Атина. „Надяваме се, че дотогава Турция ще предостави - повтарям - осезаеми признаци за спазването на международното право“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 10:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Днешната конференция между Ердоган, Меркел и Мишел ще бъде решаваща за средиземноморската криза

Kathimerini: Днешната конференция между Ердоган, Меркел и Мишел ще бъде решаваща за средиземноморската криза

Атина. Очаква се планирана телеконференция между турския президент Реджеп Тайип Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да бъде ключова за кризата в гръцко-турските отношения, която Берлин се опитва да прекрати преди срещата на върха на лидерите на Европейския съюз по-късно тази седмица, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Въпреки че говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас и съветникът на Ердоган Ибрахим Калън посочиха, че проучвателните преговори между двете страни вероятно могат да се възобновят скоро, съобщението, което излезе от Берлин в понеделник, беше по-малко оптимистично. Говорителят на германското правителство Щефан Зайберт заяви, че няма напредък в усилията за посредничество на Меркел преди срещата на върха на ЕС, която започва в четвъртък, подчертавайки отново, че Берлин апелира за „деескалация, диалог и разрешаване на спорните въпроси чрез преки преговори“. Друг въпрос, който ще бъде обсъден на срещата на върха на ЕС тази седмица, е ветото на Кипър върху санкциите на ЕС срещу Беларус. На Съвета за външни работи на ЕС в понеделник длъжностни лица изготвиха списък с 40 белоруски длъжностни лица, които ще бъдат изправени пред замразяване на активи и забрана за пътуване. Кипърското правителство обаче отказа да подпише списъка, освен ако ЕС не предприеме мерки за налагане на санкции срещу Турция заради предполагаемото нарушение на суверенните права на Кипър в Източното Средиземноморие. Върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел посочи, че това е „политически проблем с високо напрежение, който Европейският съвет ще трябва да реши“. Съобщава се, че има известно раздразнение сред представителите на някои държави-членки относно позицията на Кипър. Борел обаче заяви, че разбира позицията на Никозия и че евентуалните санкции срещу Турция ще бъдат тема на дискусиите. Междувременно в Никозия гръцкият президент Катерина Сакеларопулу подчерта единството и солидарността между Гърция и Република Кипър в лицето на турските действия. „Двете страни поддържат общ, солиден дипломатически фронт“, каза тя по време на разговори с кипърския си колега Никос Анастасиадис. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 08:36 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Споразумение между Русия и Турция ще спомогне за укрепването на прекратяването на огъня в Либия

Сергей Лавров: Споразумение между Русия и Турция ще спомогне за укрепването на прекратяването на огъня в Либия

Москва. Споразумението за урегулиране на ситуацията в Либия, по което работят Русия и Турция, може да помогне за закрепването на режима на прекратяването на огъня в страната. Това заяви министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров в интервю за телевизионния канал Al Arabiya. „Консултациите, проведени преди няколко дни в Анкара между руски и турски дипломати и представители на министерствата на отбраната, имаха за цел да помогнат на страните да консолидират и въведат в правното поле прекратяването на военните действия, което всъщност беше установено през последните няколко месеца. Надявам се, че ще можем да се справим с това", подчерта първият дипломат на Москва. За възстановяване на държавността Лавров отбеляза, че ситуацията в Либия тревожи не само Русия и Турция, но е голямо главоболие за много международни играчи. Той посочи, че през последните пет години са положени много усилия от различни европейски държави и страни от региона за „прекратяване на войната и преодоляване на катастрофалните последици, причинени от агресивните действия на НАТО, заобикаляйки резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 2011 г.“ „Либийската държавност, унищожена от тази агресия, трябва да бъде възстановена. Русия и Турция са сред тези, които искат да допринесат за това", подчерта Лавров. Той отбеляза, че Русия, за разлика от много други външни играчи, от самото начало установява и поддържа контакти с всички либийски партии и политици, независимо дали в Триполи, Тобрук, Бенгази, Сирт или другаде. „Вярвам, че това е единственият начин да се гарантира това, към което всички се стремим, а именно: под ръководството на либийците да завърши политическият процес на възстановяване на либийската държавност и да се разрешат всички въпроси, свързани с бъдещето на Либия, като се вземе предвид баланса на интересите на трите съставни части на тази държава", отбеляза Лавров. Министърът обърна внимание на факта, че споразумението трябва да бъде постигнато от самите либийци. „Русия и Турция могат само да предоставят посреднически услуги на страните, за да стабилизират ситуацията на място, така че военните действия да не се възобновят, и след това да се върнат към изпълнението на дневния ред от Берлин", обясни руският външен министър. Лавров отбеляза, че в Либия обсъждат въпроса за разделяне на петролните приходи без външна намеса. „Сега тази тема се обсъжда и в Тобрук, включително от представители на Либийската национална армия. Всичко, което правим, е да се опитаме да ги накараме да седнат на масата за преговори, така че да постигнат споразумение за това как ще споделят ресурсите, които са получили от своята история и Бог". Ситуация в Либия В Либия от няколко години съществуват паралелно два изпълнителни органа - правителството на националното единство на Файез Сарадж в Триполи и временният кабинет в източната част на страната, подкрепен от Либийската национална армия на Халифа Хафтар и парламента. През пролетта на 2019 г. Хафтар започна офанзива срещу Триполи, в отговор на това Сарадж се обърна за подкрепа към Турция, след като на 28 ноември 2019 г. страните подписаха меморандум за сътрудничество във военната област. На 21 август бе обявено „незабавно прекратяване на огъня" и спиране на всички военни операции в републиката. Камарата на представителите (избран постоянен парламент, заседаващ в източната част на страната) подкрепи инициативата, призовавайки за изтеглянето на всички чуждестранни формирования от Либия, както и за възобновяване на производството на петрол. На 16 септември турският външен министър Мевлют Чавушоглу обяви, че делегациите на Русия и Турция се доближават до споразумение относно параметрите на прекратяване на огъня в Либия. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 19:36 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри от ЕС отново не успяха да съгласуват санкции за Беларус

ТАСС: Външните министри от ЕС отново не успяха да съгласуват санкции за Беларус

Брюксел. Външните министри на 27-те страни от ЕС не успяха на среща в понеделник да постигнат съгласие по списък на беларуските служители, срещу които Брюксел възнамерява да наложи санкции за фалшифициране на резултатите от изборите, както и за използване на насилие и нарушения на правата на човека. Решението продължава да блокира Кипър, който изисква санкции срещу Турция заради действията й в Средиземно море, каза пред ТАСС източник от делегацията на една от европейските държави в Съвета на ЕС. „Позицията на Кипър не се е променила, министрите не успяха да постигнат съгласие по черния списък. Въпросът сега преминава към среща на върха в края на тази седмица“, каза той. Според дипломата, „беше напълно предсказуемо, че няма да има съгласие на заседанието на Съвета“. „Срещите на ниво посланици през последните седмици показаха, че ситуацията не е лесна. Както знаете, в петък беше последната среща на посланиците, която също завърши без резултат, така че беше напълно предсказуемо, че няма да има съгласие на заседанието на Съвета в понеделник. Сега въпросът ще бъде обсъден в срещата на върха в четвъртък-петък“, обясни той. На извънредна среща на 14 август външните министри на страните от ЕС решиха да наложат санкции на белоруските служители, като възложиха на дипломатическите служби да изготвят подходящ черен списък. Повече от месец обаче членовете на общността не могат да се споразумеят за това заради позицията на Кипър, който изисква санкции срещу Турция заради поведението й в Средиземно море. Първоначално беше планирано до 21 септември - заседанието на Съвета на ЕС - списъкът окончателно да бъде съгласуван на ниво посланици и министрите да го одобрят. Но на последната среща, която се проведе в петък, дипломатите не можаха да постигнат споразумение с Кипър, тоест черният списък все още не е одобрен от срещата на външните министри, провеждаща се в понеделник. Според дипломати в момента в списъка има 40 белоруски служители, но той все още може да се промени преди окончателното решение. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 17:17 | Агенция "Фокус"

Reuters: Беларуската опозиция призова в Брюксел за санкции срещу Беларус

Reuters: Беларуската опозиция призова в Брюксел за санкции срещу Беларус

Брюксел. Беларуският опозиционен лидер Светлана Тихановска призова в понеделник Европейския съюз да наложи санкции срещу родината й за предполагаемото фалшифициране на резултатите от президентските избори в страната на 9 август. Тя бе поканена да присъства на заседанието на външните министри от Съюза в Брюксел, предава Reuters. Въпреки шести пореден уикенд на масови протести срещу президента Александър Лукашенко, ЕС все още не е изпълнил заплахата да наложи санкции на списък с около 40 белоруски чиновници. „Лидерите на ЕС имат причини да не налагат санкции, но аз ги помолих да бъдат по-смели“, каза бившият кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановска, която избяга в Литва след изборите, след срещата с външните министри. „Санкциите са важни в нашата борба, защото това е част от натиска, който може да принуди така наречените власти да започнат диалог с нас в опозиционния съвет“. Брюксел обяви в края на август, че ще наложи замразяване на активи и забрана за пътуване на белоруски служители. Но санкциите изискват споразумение между всички 27 държави-членки и въпросът за Беларус бе обвързан с дебата за санкциите срещу Турция, на която Република Кипър иска да бъдат наложени наказателни мерки във връзка с борбата за енергийните ресурси в Източното Средиземноморие. Кипър заяви, че подкрепя санкциите срещу Беларус, но иска блокът да действа и против Турция. „Реакцията ни на какъвто и да е вид нарушаване на нашите основни ценности и принципи не може да бъде избирателна. Трябва да бъде последователна“, каза външният министър Никос Христодулидис. Лидерите на ЕС ще обсъдят въпроса за Кипър в четвъртък на среща на върха. Дипломати от ЕС казват, че Германия е загрижена, че санкциите биха подкопали дипломатическия прогрес в облекчаването на напрежението с Анкара. Литовският външен министър Линас Линкявичус, един от най-силните защитници на санкциите срещу Беларус, заяви, че се надява други страни от ЕС „да не държат Европейския съюз в неизвестност и да не го вземат за заложник“. Президентите на Литва, Полша и Румъния заявиха в понеделник, че ще помолят лидерите на ЕС на срещата на върха тази седмица да предложат пакет за икономическа подкрепа за Беларус, ако тя проведе демократични избори. Това ще включва благоприятен търговски режим с ЕС, безвизово пътуване и подкрепа като кандидат за Световната търговска организация. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 15:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Ердоган, Меркел и Мишел ще проведат видеоконференция във вторник

Kathimerini (Гърция): Ердоган, Меркел и Мишел ще проведат видеоконференция във вторник

Анкара/Берлин. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще проведе във вторник видеоконференция с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и германския канцлер Ангела Меркел, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Видеоконференцията, която ще се проведе в 16:00 часа българско време е насрочена преди срещата на върха на лидерите на ЕС на 24-25 септември, на която ще се търсят начини за намаляване на напрежението с Турция в Средиземно море. Германският посланик в Гърция Ернст Райхел заяви миналата седмица, че Меркел си е поставила за цел да предотврати военния конфликт между Гърция и Турция и да постигне мирно разграничаване на морските им зони. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 11:45 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на ЕС ще обсъдят ситуацията с Навални и санкциите срещу Минск от позицията на непризнаване на Лукашенко

ТАСС: Външните министри на ЕС ще обсъдят ситуацията с Навални и санкциите срещу Минск от позицията на непризнаване на Лукашенко

Брюксел. Министрите на външните работи на 27-те държави-членки на Европейския съюз ще се опитат да постигнат съгласие по списък на беларуските длъжностни лица, които според Общността са отговорни за фалшифицирането на резултатите от президентските избори, както и използването на сила срещу хората и нарушенията на правата на човека, предава TACC. Високопоставен представител на ЕС заяви пред репортери в Брюксел в неделя, одобряването на списъка е възпрепятствано от Република Кипър, която в отговор изисква налагане на санкции срещу Турция и следователно няма доверие в успеха на настоящата среща. Освен това външните министри ще се срещнат в белгийската столица с бившия кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановская, за да обсъдят ситуацията в републиката. Друга основна тема на Съвета на ЕС ще бъде ситуацията с руския опозиционен политик Алексей Навални. Санкции срещу Минск На извънредна среща на 14 август външните министри на страните от ЕС решиха да наложат санкции на белaруските служители, като възложиха на дипломатическите служби да изготвят подходящ „черен списък“. Повече от месец обаче членовете на Общността не могат да се споразумеят за това заради позицията на Кипър, която изисква санкции срещу Турция заради поведението й в Средиземно море. Първоначално беше планирано до 21 септември - заседанието на Съвета на ЕС - списъкът да бъде съгласуван на ниво посланици и министрите да го одобрят. Но на последната среща, която се проведе в петък, дипломатите не успяха да постигнат споразумение с Кипър, т.е. „черният списък“ все още не е одобрен за срещата на външните министри, предвидена за днес. В тази връзка, както представителят на ЕС разкри пред репортери, са налице съмнения, че министрите ще могат да вземат решение. Според дипломата в момента в списъка има 40 беларуски служители, но той все още може да бъде променен преди окончателното решение. Закуска с Тихановская Европейски дипломат заяви пред репортери, че министрите на външните работи на 27-те страни от ЕС ще се срещнат сутринта с Тихановская, за да разгледат ситуацията в републиката преди срещата на министрите. „Върховният представител по външните работи и политиката на сигурност Жосеп Борел смята, че би било добра идея да се проведе работна закуска с Тихановская в понеделник сутринта, за да бъде обсъдена ситуацията в Беларус“, поясни източникът. В същото време дипломатът подчерта, че Тихановская няма да участва в срещата на ръководителите на външните министерства, една от основните теми на която ще бъде ситуацията в Беларус. „Това са две напълно различни събития", увери той. Миналата седмица председателят на Европейския парламент (ЕП) Давид Сасоли заяви, че е поканил бившия кандидат за президент на Беларус да посети парламента и тя е дала положителен отговор. Тихановская вече участва в заседанието на комисията по външни работи на ЕП на 25 август чрез видеовръзка. Тя прочете призив към членовете на ЕП на английски език, но не отговори на въпросите. Навални и отношения с Руската федерация „Русия ще бъде засегната във връзка със ситуацията с правата на човека и случая Навални", се казва в изявление на Съвета на ЕС. Както европейският дипломат заяви пред репортери, министрите ще обсъдят отношенията с Руската федерация на фона на ситуацията с Навални. „Министрите ще получат информация от германския външен министър," добави той. В допълнение, представителят на ЕС заяви, че на планираната среща на върха в средата на октомври ще се проведе широка дискусия за отношенията с Москва. „През октомври ще имаме пълноценна дискусия за отношенията с Русия“, каза той, подчертавайки, че ЕС абсолютно „не разбира поведението на Русия“. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 11:28 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция няма да обърне внимание на постоянни провокации

Ердоган: Турция няма да обърне внимание на постоянни провокации

Анкара. Турция възнамерява да даде на дипломацията възможно най-голям шанс, разрешавайки проблемите чрез диалог по начин, облагодетелстващ всички страни, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган в отговор на призивите за разговори от френския си колега Еманюел Макрон. Френският президент призова Турция да възобнови „отговорния диалог“ за Източното Средиземноморие, след като наскоро заплаши със санкции срещу страната и призова Европейския съюз да заеме единна позиция срещу Анкара, пише англоезичното турско издание Daily Sabah В поредица от публикации в „Туитър“ Ердоган заяви, че Турция няма да обръща внимание на постоянните провокации, заявявайки, че Анкара води своята политика решително и зряло. "С тази цел ще продължим да защитаваме всяка капка вода и всеки сантиметър земя на страната ни докрай", каза той. Турция в петък обвини Макрон, че „налива масло в огъня“ в Източното Средиземноморие и е затруднил решаването на проблемите в региона. Гърция оспори правото на Турция за енергийни проучванията в региона, опитвайки се да се ограничи турските води въз основа на близостта на редица нейни острови до турското крайбрежие. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Средиземно море - изпрати изследователски кораб, придружен от военен ескорт, за да търси въглеводороди в спорния континентален шелф, заявявайки, че както Анкара, така и Турската република Северен Кипър имат права в региона. За да се намали напрежението, Турция призова за диалог, за да се гарантира справедливото разпределение на ресурсите в региона. Междувременно турски и гръцки военни делегации са провели технически срещи в централата на НАТО в Брюксел, за да обсъдят начини за намаляване на риска от инцидент на фона на нарастващото напрежение в региона. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Септември 2020 | 13:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Mайк Помпео ще посети Гърция следващата седмица

Kathimerini: Mайк Помпео ще посети Гърция следващата седмица

Атина. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео ще посети Гърция следващата седмица, информира електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Посещението на Помпео отразява желанието на Вашингтон за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Помпео ще посети и военноморската база Суда бей на остров Крит следващата неделя. Освен гръцко-турските отношения, Помпео ще обсъди военното сътрудничество с гръцки официални лица. Среща с премиера Кириакос Мицотакис е много вероятна. Държавният секретар посети Кипър миналата седмица, където направи изявления в полза на диалога между страните за напрежението в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Септември 2020 | 08:51 | Агенция "Фокус"

EA Daily: Република Кипър наложи вето на налагането на европейски санкции срещу Беларус

EA Daily: Република Кипър наложи вето на налагането на европейски санкции срещу Беларус

Брюксел. На 18 септември на заседание на Комитета на постоянните представители на страните от ЕС в Брюксел беше разгледан въпросът за налагане на санкции срещу Беларус, в който се твърди, че резултатите от президентските избори на 9 август са „фалшифицирани“, предава EA Daily. Както пишат европейските издания, въвеждането на санкциите не се е състояло заради позицията на Кипър – негов представител е наложил вето на проекта за наказателни мерки. Неназован европейски служител обясни пред медиите, че този ход на Никозия „защитава режима на Лукашенко от последиците от неговите недемократични и потиснически действия“. В същото време официален Кипър обясни действията си с факта, че иска да постигне подобни стъпки от ЕС по отношение на Турция, която проучва за газ в спорните води на Източното Средиземно море. По-късно стана известно, че Париж активно подкрепя решението на Кипър относно санкциите срещу Турция. Позицията на Франция беше значително улеснена от морски инцидент край бреговете на Либия, където турски военни кораби преследваха френска фрегата. Вчера Европейският парламент прие резолюция, в която не призна Александър Лукашенко за президент на Беларус и подкрепи налагането на санкции срещу него. След това беларуското външно министерство излезе с изявление, че властите на страната са готови да дадат „адекватен отговор“ на западния санкционен натиск. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 12:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Дендиас призовава ЕС да изготви списък с възможни санкции за Турция

Kathimerini (Гърция): Дендиас призовава ЕС да изготви списък с възможни санкции за Турция

Атина/Прага. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас призова европейските си колеги за създаване на списък с потенциални санкции, които да бъдат наложени на Турция, ако е необходимо, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Дендиас направи коментариte по време на съвместна пресконференция в Прага с чешкия си колега Томаш Петричек, която се състоя в петък. „Не искаме санкциите да бъдат наложени сега на Турция, но нека да има план, за да е ясно какво ще се случи, ако Анкара се върне към логиката на незаконните действия“, подчерта първият дипломат на Атина. Дендиас добави, че той и Петричек са поискали по-голяма защита на външните граници на Европейския съюз след миграционната криза през март. „Всички си спомняме усилията на Турция да въоръжи миграцията и да окаже натиск както върху ЕС, така и върху Гърция“, каза той и добави, че „тогава доказахме, че можем сериозно и отговорно да защитаваме европейските граници. Ситуацията в Източното Средиземноморие също беше тема на дискусиите в Прага, както и дейностите на Турция в континенталния шелф на Гърция и нарушенията на суверенитета на Република Кипър. „Мисля, че нашата обща цел е решението на проблемите да бъде чрез диалог“, отбеляза Дендиаа, добавяйки обаче, че дискусиите трябва да се провеждат в рамките на международното и морското право. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 10:02 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Турското МВнР привика посланика на Атина заради заглавие на гръцки вестник, в което се споменава Ердоган

„Анадолска агенция“: Турското МВнР привика посланика на Атина заради заглавие на гръцки вестник, в което се споменава Ердоган

Анкара. Министерството на външните работи на Турция привика посланика на Гърция в страната във връзка с публикация в един от гръцките вестници, в която е допусната оскърбителна нападка по адрес на турския президент Реджеп Таийп Ердоган. Това заяви на пресконференция първият дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу, цитиран от „Анадолската агенция“. „Турското външно министерство привика гръцкия посланик заради неподходящо заглавие в гръцки вестник за турския президент“, каза по-специално Чавушоглу. Ръководителят на турската дипломация отбеляза, че „обидите и проклятията не трябва да се разглеждат от гледна точка на свободата на печата“. Чавушоглу засегна и ситуацията около кипърското споразумение. Дипломатът припомни, че Анкара многократно е заявявала, че повече няма да води преговори за федерация. Чавушоглу също подчерта, че няма смисъл да се предлагат нови инициативи за създаване на федерация в Кипър, тъй като те предварително са обречени на провал. „Невъзможно е да започнем отново от мястото, от което сме спрели. Не можем да започнем преговори от мястото, където започна Кран-Монтана (преговори за кипърско споразумение в швейцарския Кран-Монтана). Преговорите приключиха, провалиха се. Няма смисъл да започваме ново приключение, което очевидно ще се провали“, каза турският министър. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 09:19 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция издаде три НАВТЕКСа за Егейско и Средиземно море

Kathimerini: Турция издаде три НАВТЕКСа за Егейско и Средиземно море

Атина. Турският флот издаде три нови навигационни телекса в петък, като резервира зони от Източното Средиземноморие и Егейско море, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. В 20.11 ч. Службата за корабоплаване, хидрография и океанография издаде НАВТЕКС от станцията в Анталия за турския кораб за сеизмично проучване Barbaros. Простирайки се на месец от 20 септември до 20 октомври, НАВТЕКСът запазва зона край югоизточното крайбрежие на Кипър. Той също така включва резервния кораб за безопасност Apollo Moon. По-рано в петък, в 18,55 ч., Офисът издава и два едновременни навигационни телекса за „учения с жива стрелба“ в Егейско море в събота и неделя. Съобщава се, че координатите, дадени в навигациите, издадени от станцията в Измир, включват област между островите Лесбос и Кос. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 09:14 | Агенция "Фокус"

Reuters: Халифа Хафтар заяви, че ще вдигне блокадата на петролните съоръжения

Reuters: Халифа Хафтар заяви, че ще вдигне блокадата на петролните съоръжения

Бенгази. Военният командир Халифа Хафтар, контролиращ Източна Либия, обяви, че ще премахне за един месец блокадата си върху добива на нефт и заяви, че се е договорил с правителството в Триполи за „справедливо разпределение“ на енергийните приходи, предава Reuters. Възобновяването на износа на петрол след осеммесечната блокада би облекчило нарастващия финансов натиск за двете страни в либийския конфликт и би могло да премахне основната пречка за политическо споразумение, но все още не е ясно дали декларираното споразумение има по-широка подкрепа. "Готови сме да отворим петролни находища, за да осигурим бъдещето на Либия, за един месец", заяви Хафтар в изявление, разпространено от неговия говорител след кратко телевизионно предаване, в което той обяви, че е "решено" да се възобнови производството на петрол . Националната петролна корпорация, която ръководи енергийния сектор на Либия, обаче заяви, че няма да отмени забраната върху износа, докато армията на Хафтар не изтегли бойците си от петролните съоръжения. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 20:01 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Беларус може да преразгледа  участието си в международните организации

РИА Новости: Беларус може да преразгледа участието си в международните организации

Минск. Беларус може да преразгледа участието си в международни организации, заяви беларуският външен министър Владимир Макей, цитиран от РИА Новости. Както отбеляза Макей, има набор от "напълно радикални мерки", към които Беларус може да прибегне, ако бъде принудена да го направи. „Можем да преразгледаме участието си в различни инициативи, организации, чиято дейност ще бъде безсмислена без Беларус“, призна беларуският министър. Масовите протести на опозицията започнаха в Беларус на 9 август, след президентските избори, на които Александър Лукашенко спечели - според ЦИК той спечели 80,1% от гласовете. В първите дни действията бяха потиснати от силите за сигурност, а срещу протестиращите, които не бяха съгласни с резултатите, те използваха сълзотворен газ и гумени куршуми. Според официалните данни през първите дни бяха задържани над 6 700 души. Както Министерството на вътрешните работи на републиката съобщи по това време, стотици хора бяха ранени по време на безредиците, сред които над 130 служители на реда. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 19:30 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ и ЕС възнамеряват да обявят заедно санкции срещу Беларус другата седмица

ТАСС: САЩ и ЕС възнамеряват да обявят заедно санкции срещу Беларус другата седмица

Вашингтон. САЩ и ЕС се надяват да обявят съвместно нови санкции срещу Беларус в началото или в средата на следващата седмица. Това заяви Джордж Кент, заместник-помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси, на семинар във Вашингтонския Атлантически съвет, цитиран от TACC. По-рано литовският външен министър Линас Линкявичюс, изказвайки се на същото събитие, заяви, че Европейският съюз може да наложи нови санкции срещу Беларус следващата седмица. "Министърът (на външните работи на Литва) отбеляза, че ЕС очаква да може да обяви санкциите си през следващите дни. Аз съм в активен контакт с моите европейски колеги, сега това са ЕС и Великобритания, както и канадската страна. Стремим се да направим координирано изявление, ще видим ако можем да го направим в началото или в средата на следващата седмица ", каза Кент. "Вярвам, че усилията, насочени към налагане на санкции, координирани с международната общност, предстоят през следващите дни. Всички <...> работят по окончателните процедури", добави Кент. Преди това САЩ и ЕС многократно изразиха намерението си да въведат нови целенасочени санкции срещу Беларус във връзка със ситуацията в републиката след изборите. На свой ред високопоставен служител на ЕС заяви в петък, че Брюксел не е сигурен, че външните министри на 27-те държави-членки на ЕС на среща на 21 септември ще могат да се споразумеят за списък на беларуските служители, срещу които ще бъдат наложени санкции. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 17:56 | Агенция "Фокус"

Financial Times: Владимир Путин заложи на Лукашенко

Financial Times: Владимир Путин заложи на Лукашенко

Минск. Владимир Путин заложи на Лукашенко, пише британският вестник Financial Times. Демонстрациите, които продължават от няколко седмици, предизвикани от фалшифицираните изборни резултати в Беларус, създават проблеми за руския президент Владимир Путин. Наистина ли подкрепя отвратителния самодържец? Може ли да разчита на Александър Лукашенко, който е загубил доверието на значителна част от населението на страната, и да се надява, че той е в състояние да задържи Минск в орбитата на Москва? Или той помага за промяна на властта, която може да доведе до по-легитимен лидер, който, като се има предвид историята на Беларус и нейната култура, все още ще бъде благосклонна към Русия? Има индикации, че руският президент е избрал първото. Този избор е опасен за Европа - и не е разумен за самия Путин. Протестите в Беларус се различават от прозападната революция в Украйна, състояла се преди шест години, която подтикна Русия да анексира Крим. Украинците се разбунтуваха срещу проруския президент Виктор Янукович, който спечели честна победа на изборите, но след това се опита да завземе държавата. Спусъкът за тази революция обаче беше отказът на Янукович в последната минута да подпише споразумение за асоцииране с Европейския съюз, което много украинци видяха като решителна стъпка към Запада. Протестиращите тогава се увиха в знамена на ЕС. Беларусите организират демонстрации, за да се освободят от „последния диктатор на Европа“. Те носят в ръцете си бели и червени знамена, които бяха официални за Беларуската република през 1918 година. Светлана Тихановская, единственият опозиционен кандидат, вярва, че протестите в страната не са нито проруски, нито антируски, те не са насочени нито за, нито срещу Европейския съюз; те са „демократична революция“. За разлика от Украйна, където има разрив между исторически ориентираната към Запада западна част на страната и по-проруския изток, повечето беларуси - въпреки че се гордеят с националността си - възприемат руснаците като приятели. Лидерите на ЕС осъдиха Лукашенко за фалшифицирането на изборите и бруталност срещу протестиращи, но направиха всичко възможно, за да не създават впечатление, че се опитват да извлекат геополитически ползи от ситуацията. Путин също се опита да се държи дистанцирано след изборите в Беларус миналия месец. В действителност обаче той вече подкрепя колегата си. На 27 август той обяви, че е сформирал полицейски резерв, която може да изпрати в Беларус, "ако ситуацията в страната излезе извън контрол". Миналата седмица той предложи на Лукашенко заем от 1,5 милиарда долара - не толкова огромна сума, но достатъчна, за да поддържа Минск на повърхността. Говореше се за конституционна реформа, която на теория може да доведе до нови избори. Руският лидер обаче даде допълнителни обещания за съдействие за сигурност и ежемесечни военни учения. По време на четиричасовите преговори Путин несъмнено е поискал висока цена от молещия се диктатор, който дойде при него. Експерти по Беларус вярват, че това може да бъде ангажимент за прилагане на отдавна блокирания договор за Съюзна държава, водещ до по-тясна икономическа и политическа интеграция или прехвърляне на още повече държавни предприятия в Беларус под руски контрол. Руският президент Путин също смята, че страната му се нуждае от голям буфер на западната граница и в исторически план Беларус е част от него, както и Украйна. Може би той смята, че преходът на властта в Минск е твърде рискован. Свалянето на застаряващ самодържец в страна, толкова близка до неговата, включва създаването на изключително сложна „обществена картина“. Неговият подход обаче може да предизвика реакция. Ако пълно затягане на винтовете от страна на Лукашенко доведе до размирици, Путин няма да има друг избор, освен да изпрати там своя „резерв“. Ако не го направи, ще изглежда слаб в собствения си двор. Ако обаче го направи, ще има нова опасна конфронтация със Запада и ще бъдат наложени нови санкции. Дори сценарии без такива опции могат да имат обратен ефект. Намесата на Москва в Украйна от 2014 г. допринесе повече за укрепване на националната идентичност на украинците и повишаване на антируските настроения, отколкото каквито и да било други действия през последните 25 години. На първо място, беларусите се стремят да имат право на политически избор в своята страна. Ако усетят, че Путин ги вкарва в авторитарен капан, тогава Кремъл ще превърне сегашното въстание, което преди това не е било предизвикано от ориентацията на Беларус към Изтока или Запада, в точно такъв процес. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 17:28 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган заяви, че е изтеглил „Оруч Рейс“, за да даде път на дипломацията с Гърция

Kathimerini: Ердоган заяви, че е изтеглил „Оруч Рейс“, за да даде път на дипломацията с Гърция

Истанбул. Турция изтегли кораба си за сеизмично проучване „Оруч Рейс“ от Източното Средиземноморие, за да даде път на дипломацията с Гърция, но това не означава, че турските операции в региона са приключили, заяви президентът Тайип Ердоган, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini „Оруч Рейс“ се завърна във водите близо до южната провинция на Турция Анталия в неделя за това, което Анкара нарече рутинна поддръжка, ход, който Гърция определи като положителна първа стъпка за облекчаване на напрежението в Източното Средиземноморие. В реч пред репортери след петъчната молитва в Истанбул Ердоган каза също, че е готов да се срещне лично с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис или чрез видеоконференция, за да обсъдят напрежението в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 17:00 | Агенция "Фокус"

AFP: Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер

AFP: Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер

Истанбул. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер, за да разрешат противоречията си по отношение на енергийните проучвания в оспорвани води в Източното Средиземноморие, предава AFP. "Може ли да има среща с гръцкия премиер (Кириакос) Мицотакис? Важното е какво обсъждаме и в каква рамка", каза Ердоган пред репортери в Истанбул след молитвата в петък. "Можем да се срещнем, ако има добра воля. Можем да разговаряме чрез видеоконференция или да се срещнем в трета държава", каза Ердоган и добави, че Турция няма да бъде страната, която бяга от масата. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 15:50 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

Анкара. Турските власти са огорчении от плановете на ръководителя на правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж да подаде оставка, заяви президентът на републиката Реджеп Тайип Ердоган пред журналисти, цитиран от ТАСС. "Ние сме огорчени от тази новина. Тази седмица може да се проведат преговори с различни делегации", подчерта турският лидер. Според Ердоган, „благодарение на намесата (на Турция), Сарадж и неговият екип са успели да се спасят от пучиста Халифа Хафтар. Турският президент е убеден, че Хафтар "рано или късно ще загуби". На 17 септември ръководителят на ПНС Файез Сарадж обяви намерението си да подаде оставка до края на октомври тази година, прехвърляйки правомощия на новите обединени изпълнителни органи, които тепърва трябва да бъдат формирани чрез междулибийски преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 14:59 | Агенция "Фокус"

Германският посланик в Гърция: Германия не е неутрална в гръцко-турския спор

Германският посланик в Гърция: Германия не е неутрална в гръцко-турския спор

Атина. Германия „не е неутрална“ в спора между Атина и Анкара по въпросите на суверенитета в Източното Средиземноморие, а е „ангажирана със солидарността на ЕС“, заяви посланикът на страната в Гърция, Ернст Райхел, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. По-рано вестникът е представил думи на посланика пред Специалната постоянна комисия по европейските въпроси на Европейския парламент, където е било споменато, че Райхел "защитава по-неутралната позиция на Берлин към Анкара" на този етап. Ясно е, каза той, че Германия не може да се обърне към Турция с най-голяма строгост, защото това би унищожило способността й да посредничи. Райхел каза още, че германският канцлер Ангела Меркел се е заела лично да предотврати военен конфликт между двете съседки и да постигне мирно разграничаване на техните морски зони. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 14:42 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Турция провежда поредни военноморски учения в Източното Средиземноморие

Yeni Safak: Турция провежда поредни военноморски учения в Източното Средиземноморие

Анкара. Турските въоръжени сили са провели учения с жива стрелба на противовъздушните си сили в Източното Средиземноморие в четвъртък, пише електронното издание на вестник Yeni Safak, като се позовава на съобщение от Министерството на отбраната на страната. „Нашата фрегата GEDIZ успешно изпълни задачите си за противовъздушна отбрана в рамките на ученията за оперативна готовност в [Източното] Средиземноморие на 17 септември 2020 г.“, заяви министерството в петък. В последно време напрежението в региона ескалира заради откритите енергийни ресурси. Гърция оспори енергийните проучвания на Турция в региона, опитвайки се ограничи морската зона на Турция на базата на малки острови в близост до турското крайбрежие. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Средиземно море - изпрати бордови кораби с военен ескорт, за да търси енергия в континенталния си шелф, заявявайки, че Анкара и т.нар. Турска република Северен Кипър имат права в региона. За да намали напрежението, Турция призова за диалог, за да гарантира справедливото разпределение на ресурсите в региона, отбелязва Yeni Safak. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 13:45 | Агенция "Фокус"

Военният министър на Турция: Макрон засилва разногласията в Средиземноморието

Военният министър на Турция: Макрон засилва разногласията в Средиземноморието

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар обвини президента на Франция Еманюел Макрон, че нагнетява напрежението в източната част на Средиземно море, предава „Анадолската агенция“. По неговите думи, действията на Париж забавят уреждането на различията в Източното Средиземноморие. „Макрон само мечтае антитурските му действия да успеят“, каза Акар. Турският министър на отбраната подчерта, че ЕС няма правомощия да поставя условия, да променя правилата или да дефинира граници в Източното Средиземноморие. Хулуси Акар коментира и хода на преговорите между военните делегации на Турция и Гърция в централата на НАТО в Брюксел. „Нашите гръцки съседи на масата за преговори са мудни, разтягат диалога, като поставят предварителни условия, докато Анкара напълно подкрепя дискусиите под егидата на Алианса“, каза министърът. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 13:06 | Агенция "Фокус"

Protothema: Над една трета от гърците искат военен отговор на турските сондажи в спорните води

Protothema: Над една трета от гърците искат военен отговор на турските сондажи в спорните води

Атина. Управляващата в Гърция „Нова Демокрация“ има преднина пред основната опозиционна партия СИРИЗА от 16,9%, пише електронното издание на вестник Protothema, като се позовава на резултатите от анкета, проведена от Alco за Open TV. В случай, че Турция продължи сондажите за енергоресурси в спорните между двете страни води, 49% казват, че искат дипломатическо решение, докато 37% предпочитат военен отговор. В намерението за гласуване 39,1% от анкетираните заявяват, че ще гласуват за „Нова Демокрация“, като СИРИЗА получава 22,2%, следвана от Движение за промяна (КИНАЛ) с 6,9%, Гръцката комунистическа партия (ККЕ) с 5,4%, Гръцко решение с 4,6%, ДИеМ25 на Янис Варуфакис с 3% и „Златна зора“ с 1,8 %. Неопределените гласоподаватели са 11,9%. 59% от гражданите смятат използването на маска в училищата за необходимо, докато 33% смятат мярката за „прекомерна“. 61% от анкетираните казват, че са доволни от отговора на правителството на пандемията, спрямо 84% през май. 59% от гражданите смятат за правилно отношението на правителството към гръцко-турската криза, докато 23% са недоволни. В същото време 58% от гражданите смятат, че новата сделка за оръжие за подобряване на военните е необходима, като 25% смятат, че тези суми трябва да бъдат разпределени за други нужди. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 11:40 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Беларус затваря напълно границите с Литва и Полша

ТАСС: Беларус затваря напълно границите с Литва и Полша

Минск. Беларус е принудена да затвори държавната граница с Литва, Полша, както и да укрепи границата с Украйна, заяви ръководителят на белоруската държава Александър Лукашенко, говорейки на женския форум "За Беларус", проведен в столичния културно-спортен комплекс "Минск-Арена". Той се обърна към народите на тези три държави с призив да спрат политиците си и да предотвратят започването на „гореща война“, предава TACC "Ние сме принудени да изтеглим войските от улиците, както вече казах, да сложим половината армия под оръжие и да затворим държавната граница от Запад, предимно с Литва и Полша. Ние сме принудени да укрепим държавната граница, за наше голямо съжаление, с нашата братска Украйна. през последните дни, заедно с президента на Русия и министъра на отбраната, за възстановяване на общата отбрана на Съюзната държава. И ние усилихме планираните отдавна военни учения, които се провеждат днес в западната част на страната ни - „Славянско братство - 2020 г.“ И също така взехме решение тези учения да се проведат във връзка с острата ситуация на два етапа “, каза Лукашенко. Той добави, че не иска да се води война в неговата страна. "Нещо повече, не искам Беларус и също и Полша, Литва да се превърнат в театър на военни действия, където не ще бъдат решавани нашите проблеми. Затова днес, пред тази зала на най-красивите патриотични хора, искам да се обърна към народите на Литва, Полша и Украйна - спрете вашите луди политици, не позволявайте на войната да избухне ", каза той. Държавният глава се обърна към жените в залата. "Ще се върнете у дома. Кажете у дома, във всяко село, в градовете, големи и малки, разкажете на хората за това, което всъщност се случва. Днес е въпросът за Беларус, Русия и, може би, цяла Европа, а не само Източна се решава тук. Не е невъзможно да се стигне до гореща война", каза президентът. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Септември 2020 | 21:44 | Агенция "Фокус"

AFP: Светлана Тихановская ще се срещне с външните министри на ЕС

AFP: Светлана Тихановская ще се срещне с външните министри на ЕС

Брюксел. Външните министри на ЕС и и върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел ще се срещнат в понеделник в Брюксел с лидера на опозицията в Беларус Светлана Тихановская, преди да се съберат, за да обсъдят санкциите срещу Минск, предава AFP Тихановская обяви победа на изборите на 9 август срещу президента Александър Лукашенко, но после избяга в Литва, след като в страната избухнаха остри протести на опозицията, на които властите реагираха със сила. ЕС, който заяви, че не признава официалните резултати, довели до победа на Лукашенко, подготвя санкции срещу тези, които обвинява за фалшифициране на изборите и за насилие над протестиращите. "Върховният представител Жозеп Борел ще бъде домакин на неформална среща с г-жа Светлана Тихановская и външните министри на страните-членки на ЕС в понеделник сутринта в Брюксел", заяви говорителят на Борел Петер Стано пред AFP. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Септември 2020 | 18:02 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: МВнР на Беларус отговори на резолюцията на Европейския парламент

РИА Новости: МВнР на Беларус отговори на резолюцията на Европейския парламент

Минск. Резолюцията на Европейския парламент относно ситуацията в Беларус говори за неразбиране на процесите, протичащи в републиката, и абсолютната му изолация от реалностите, се казва в коментара на беларуското външно министерство, публикуван на уебсайта му и цитиран от РИА Новости. „Разочаровани сме, че Европейският парламент, който се позиционира като сериозна, обективна и демократична структура, не можа да намери политическата воля да погледне отвъд носа си, да преодолее едностранчивостта и да не става заложник на конвенционалните клишета“, се казва в коментара. По-рано евродепутатите отказаха да признаят резултатите от президентските избори в Беларус, призоваха ЕС да наложи санкции срещу белоруския лидер Александър Лукашенко и подкрепиха идеята за провеждане на нови избори в страната под международен надзор. Министерството подчерта, че във връзка с приемането на тази резолюция Минск "се убеди в липсата на разбиране (в Европейския парламент - ред.) за процесите, протичащи в Беларус, и абсолютната изолация от реалностите, за което този орган често е критикуван от гражданите в самия ЕС". "Неправилността на призивите за санкции и ограничаване на отношенията в интерес на хората от Европа и Беларус е съвсем очевидна. Но е ясно, че евродепутатите, за разлика от бизнеса и обикновените граждани, няма да усетят това върху себе си, поради което те толкова лесно жонглират с тези категории. Но за всички предстои съдът на историята ", - се казва в коментара, посветен на приемането на резолюция от Европейския парламент относно ситуацията в Беларус. "Забележително е, че документът има явно агресивен характер и не съдържа нито една конструктивна или балансирана теза. Дори и да искаме, то няма в какво да се опрем в него. Анализът просто се заменя с набор от емоционални изречения, се казва в изявление на външното министерство, публикувано на уебсайта на агенцията. Министерството отбеляза още, че на европейските парламентаристи нямаше да им попречи „минималното познаване на международното право и зачитането на суверенитета на други страни“. "Тези качества допринасят много по-добре за истинския напредък в междудържавните отношения, отколкото демонстрираното желание да се наложи ултиматум на нечие мнение, да се управлява светът или поне цяла Евразия", подчерта беларуското дипломатическо ведомство. Вместо да приемаме такива документи, „би си струвало да помислим как наистина да подкрепим суверенитета, независимостта и стабилността на съседа си и по този начин да допринесем за стабилното и устойчиво развитие на собствения ни европейски континент“, заявиха от Минск. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Септември 2020 | 17:53 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция се бори за справедливост, от каквато има нужда регионът

Ердоган: Турция се бори за справедливост, от каквато има нужда регионът

Анкара. Критиците на турската външна политика трябва да спрат да обвиняват Анкара и вместо това да се противопоставят на условията в региона, които налагат Турция да защитава мира и справедливостта, заяви президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от турския проправителствен вестник Yeni Safak. „Те казват:„ Защо Турция се меси в Сирия, Либия, Източното Средиземноморие, Африка, Балканите, Кавказ и Централна Азия? “ заяви президентът пред активисти на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) в централата на партията в столицата Анкара. Но, добави той, "Ако Турция отстъпи, ще се радва ли Сирия на мир и свобода? ... „Ако Турция обърне гръб на случващото се в Либия, пучистите ще предадат ли властта на законното правителство?“ Говорейки за френския президент Еманюел Макрон, който се опита да блокира външнополитическите цели на Турция, той каза: „Ако Турция отстъпи, Франция ще прекрати ли политическия си дрейф, причинен от нейния лидер, и ще се върне ли ли към отговорната политика?“ „Ако на всички тези въпроси може да се отговори с реалистично и искрено„ да “, тогава бихме преразгледали политиката, която следваме“, каза Ердоган. Ердоган също така поиска Европейският съюз да се откаже от двойните си стандарти срещу Турция. Критиците в ЕС, по-специално Франция, се противопоставиха на Турция, като същевременно игнорираха терористичните заплахи край нея, незаконните доставки на оръжие в Либия, подхранващи бунта, и гръцките експанзионистични усилия да ограничи Турция само до нейните брегове, използвайки аргументи, противоречащи на закона и логиката, пише изданието. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Септември 2020 | 17:33 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Константин Косачов счита резолюцията на ЕП за Беларус за безпрецедентно вмешателство в делата й

ТАСС: Константин Косачов счита резолюцията на ЕП за Беларус за безпрецедентно вмешателство в делата й

Москва. Резолюцията на Европейския парламент относно Беларус трябва да се разглежда като призив за намеса във вътрешните работи на тази държава, която няма нищо общо с Европейския съюз. Това заяви пред ТАСС ръководителят на Kомисията на Съвета на федерацията по международни отношения Константин Косачев. "Европейският парламент призова Европейската комисия и Съвета на ЕС да се намесят във вътрешните работи на Беларус на страната на опозицията. Това е единственият начин, по който може се прочете резолюцията. По този начин самата резолюция вече е безцеремонна намеса в беларуските дела, явна и цинична, независимо че е покрита с аргументи за демокрацията", - каза Косачев. "Нито Европейският парламент по-специално, нито Европейският съюз като цяло нямат никакви права върху Беларус, която няма нищо общо с ЕС, подчертавам, няма нищо общо", добави сенаторът. Той отбеляза, че Беларус е суверенна държава „със свои характеристики, свои интереси и собствен път, по който могат да преминат само самите беларуси“. В четвъртък Европейският парламент прие резолюция относно Беларус, в която нарече Координационният съвет на белоруската опозиция „временен представител на народа“ на страната и призова институциите на ЕС, по-специално Европейската комисия и Съвета на ЕС, да му помогнат. Резолюциите на Европейския парламент имат консултативен характер и не са задължителни за институциите на ЕС. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Септември 2020 | 16:58 | Агенция "Фокус"

The American Conservative: Западът не трябва да се намесва в Беларус

The American Conservative: Западът не трябва да се намесва в Беларус

Вашингтон. Когато миналия месец започнаха масови демонстрации срещу корумпираното и автократично управление на президента на Беларус Александър Лукашенко, изглеждаше, че западните страни ще имат мъдростта и благоразумието да не се намесват. За съжаление тези надежди умират, тъй като привържениците на конвенционалния стил на промяната на режима, ръководени от САЩ, стават все по-силни. Наложително е американските и европейските лидери да се противопоставят на призивите за проактивни действия в подкрепа на демонстрациите за демокрация. Стъпките в тази посока ще оставят САЩ и техните съюзници затънали в мръсна вътрешнополитическа борба в тази малка източноевропейска държава. Но по-важното е, че може да доведе до опасна конфронтация с Русия, пише американското изолационистко изданиеThe American Consevative в материал, представен без редакторска намеса. Отношенията между Лукашенко и руския президент Владимир Путин са сложни. В личен план те трудно могат да се понасят. Кремъл разглежда режима в Минск като некомпетентен и често ненадежден съюзник. Повечето западни експерти са съгласни с правилното твърдение, че Москва би предпочела да избягва пряката военна намеса в Беларус. Руските лидери виждат малка полза от това държавата им да отговаря за делата на своя политически капризен и икономически беден съсед. Въпреки това правителството на Путин е видимо изнервено, когато става въпрос за това кой ще запълни вакуума, ако Лукашенко бъде свален. Руските лидери все още са преследвани от спомените за украинската революция през 2014 г., когато демонстрантите (които Западът не само вдъхновяваше и подбуждаше, но и на които осигуряваше добра финансова подкрепа) свалиха честно избрано правителство, което не беше враждебно настроено към Русия, и беше заменено от националистическо ръководство, което категорично се застъпва за присъединяване към НАТО. Естествено има важни разлики между двете страни. За разлика от украинските протестиращи, протестиращите в Беларус рядко излизат на улиците с плакати в подкрепа на НАТО и ЕС и на техните митинги няма да видите американски знамена и значки. Като цяло настроението в белоруското общество изглежда неясно, но проруско. Повечето от демонстрантите са напълно искрени във фокуса си върху постигането на поставената им цел - провеждане на честни избори и прекратяване на диктаторското управление на Лукашенко. Не трябва да се подценява решимостта на Москва да задържи Беларус в геополитическата орбита на Русия. В самото начало Путин открито предупреди страните от ЕС за недопустимостта на намеса в беларуските дела. Той също така увери Лукашенко, че Русия, в съответствие с настоящото споразумение за взаимна сигурност, е готова да изпрати своите войски, за да осигури ред, ако е необходимо. По-късно той повтори този ангажимент. Първоначално западните страни реагираха на вълненията в Беларус доста предпазливо и сдържано. Когато обаче Лукашенко обвини НАТО в разполагането на войски на западната граница на Беларус, лидерите на Алианса яростно отрекоха обвинението. Тези думи обаче очевидно не бяха съвсем точни. В момента НАТО провежда военни учения в близост до литовската граница с Беларус, което е безразсъден и ненужно провокативен ход. На Запад се засилва и така наречената „солидарна“ кампания с продемократичните сили на Беларус. Типично за такива лобистки усилия беше редакционната статия от 10 септември в The New York Times под заглавие „Подкрепа на храбрите протестиращи в Беларус“. Редакторите на вестника твърдят, че „потушаването на мирните протести срещу открито фалшифицирани избори в Беларус е обида за всеки, който цени демокрацията и елементарната справедливост“. В статията се отбелязва, че протестиращите „не търсят подкрепа от Европейския съюз, НАТО и САЩ“. Това обаче не възпира редакторите и те предложиха такава подкрепа. Статията предупреждава, че Москва може „да се опита да привлече Европейския съюз към някаква форма на диалог и това ще добави легитимност към действията на Русия за решаване на кризата в собствена полза“. Авторите презрително отхвърлят такъв диалог. Те пишат: Ролята на Запада, тоест държави, правозащитни организации и потребители на социални мрежи, трябва да демонстрира пред множеството смели гласоподаватели, гласували за Тихоновская (както е в текста - приблизително превод). не се страхуват от побои и арести и които поискаха повторно преброяване, че свободните хора от всички страни са на тяхна страна, че подкрепят исканията им за нови избори, за освобождаването на всички задържани и за завръщането на опозиционните лидери, които бяха изгонени от страната. Но The New York Times не се задоволява с морална подкрепа. Той настоява, че думите на подкрепата на Запада „трябва да бъдат подкрепени със сериозни лични санкции срещу близки приятели и поддръжници на Лукашенко (замразяване на банкови сметки, забрани за влизане и т.н.), както и срещу онези, които фалшифицираха резултатите от изборите и след това започнаха брутално да потискат народа, който се осмели да протестира ”. Този подход е едновременно провокативен, безотговорен и неефективен. Това показва, че Западът отново възнамерява да лови риба в мътните политически води около периметъра на Русия, като дразни Кремъл и влошава и без това отвратителните отношения между Изтока и Запада. Беларус вече заплаши да прекъсне важни транзитни маршрути от Русия до Източна и Централна Европа, ако бъдат наложени санкции, което допълнително изостря напрежението. Предложените от редакцията санкции, макар и провокативни, няма да бъдат достатъчни, за да свалят режима на Лукашенко или поне да застрашат неговата власт. Наблягайки на двупартийния характер на кампанията за засилване на американската политика в подкрепа на опонентите на Лукашенко, Heritage Foundation призова Вашингтон "да обмисли прилагането на санкции срещу съответните белоруски лидери и власти съгласно Закона Магнитски". Този закон беше приет през 2012 г., за да накаже Русия за предполагаеми нарушения на правата на човека срещу служителите на милиардера Бил Браудър, който беше принуден наскоро да смени американското си гражданство на британско, за да не попадне случайно в затвора в САЩ. Препоръките на The New York Times и The Heritage Foundation за налагане на санкции бяха почти идентични. Американските и европейските лидери трябва да се противопоставят на такъв натиск. Нещо може да се случи, за да принуди Путин да преодолее нежеланието си да започне военна интервенция в Беларус. Това ще се случи, ако той заключи, че Западът възнамерява да се намеси, както направи в Украйна. Москва смята Беларус за важен териториален буфер между Руската федерация и НАТО. Ако се окаже натиск върху Путин, той може да реши да присъедини Беларус към Русия от съображения за сигурност, както направи с Крим. През 1999 г. между Русия и Беларус беше подписан Договорът за създаване на съюзна държава. Засега това е предимно символично, но ако Русия се страхува, тя може да приложи договора изцяло. В този случай степента на студената война между Москва и Запада ще влезе в дълбок минус, което никой не иска. Западните и особено американските лидери трябва да се въздържат от влошаване на и без това лошото положение. Превод: Юлиян Марков

17 Септември 2020 | 16:43 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: В ЕП призоваха Лукашенко да не поставя в опасност суверенитета на Беларус

РИА Новости: В ЕП призоваха Лукашенко да не поставя в опасност суверенитета на Беларус

Брюксел. Европейските депутати смятат, че Александър Лукашенко, когото не считат за легитимен президент на Беларус, не може да взема решения в ущърб на суверенитета и териториалната цялост на страната, се казва в резолюция, приета на пленарната сесия на Европейския парламент, предава РИА Новости. „Александър Лукашенко няма нито политически мандат, нито морално право да поема нови задължения от името на Беларус, включително с руските власти, които (задължения - бел. ред.) могат да застрашат суверенитета и териториалната цялост на страната“, се казва в документа. Депутатите също отказаха да признаят резултатите от президентските избори в Беларус, призоваха ЕС да наложи санкции срещу белоруския лидер и подкрепиха идеята за провеждане на нови избори в страната под международен надзор. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Септември 2020 | 16:21 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Европейският парламент заяви, че признава Координационния съвет на опозицията в Беларус за „временен представител на народа“

ТАСС: Европейският парламент заяви, че признава Координационния съвет на опозицията в Беларус за „временен представител на народа“

Брюксел. Европейският парламент (ЕП) заяви, че Координационният съвет на белоруската опозиция е "временен представител на народа" на страната и призова институциите на ЕС да му съдействат. Това се казва в резолюцията на Европейския парламент относно Беларус, цитирана от TACC. Резолюциите на Европейския парламент имат препоръчителен характер и не са задължителни за прилагане от институциите на ЕС. Европейският парламент "приветства Координационния съвет като временно представителство на хората, изискващи демократични промени в Беларус <...>, потвърждава в тази връзка призивите на белоруския народ за своевременна организация на нови, свободни и честни избори под международния надзор на ОССЕ и в съответствие с международно признатите стандарти, - се казва в документа. - Европейският парламент призовава Европейската комисия и Съвета на ЕС да предоставят помощ на беларуската демократична опозиция, включително Координационния съвет, оглавяван от Светлана Тихановская." Европейският парламент също призова ЕС да блокира предоставянето на заеми на Беларус чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и да започне широко финансиране на опозицията на страната. „Европейският парламент призовава за увеличаване на финансирането от ЕС за белоруското гражданско общество, като същевременно замразява всякакви трансфери на средства от ЕС към настоящото белоруско правителство и контролирани от държавата проекти и за спиране на отпускането от ЕИБ, ЕБВР и други на заеми за сегашния режим“, се казва в него. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Септември 2020 | 15:21 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Берлин натиска Гърция и Турция да започнат диалог

Kathimerini: Берлин натиска Гърция и Турция да започнат диалог

Берлин. Интензивните усилия на Берлин за започване на преговори между Атина и Анкара бяха подчертани на телеконференцията в сряда, която германският канцлер Ангела Меркел проведе с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, няколко часа след дискусия с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Според „Анадолската агенция“, която се позовава на източник от турското президентство, Ердоган е казал на Меркел, че е решен да защити интересите на Анкара в Източното Средиземноморие. Освен това държавният глава е посочил, че различията в региона могат да бъдат разрешени чрез преговори, стига да има балансиран подход и „справедливо и последователно“ отношение от европейските страни. Турски източници също заявиха, че Ердоган е поискал от Меркел уверения, че този път няма да има пречки за преговорите, които според съобщенията са дадени от германския канцлер. Според гръцкото издание, Берлин активизира още повече усилията си да вкара двете страни в проучвателни разговори, на който двете страни да се разберат как да започнат диалог за деескалация на напрежението възможно най-скоро. Предстои да разберем през следващите дни дали съществуващият дипломатически триъгълник между съветника на Мицотакис Елени Сорани, нейният колега от германското канцлерство Ян Хекер и Ибрахим Калън, представител на Ердоган, може да доведе до тристранна среща между трите държави. Това обаче може да бъде предшествано от телефонен разговор (или телеконференция) между Мицотакис и Ердоган, за което в момента работят Сурани и Калън. Това бе потвърдено в сряда от самия Мицотакис в интервю в рамките на конференцията на Economist в Атина, като каза, че неговите съветници и Ердоган са в контакт и той смята, че ако продължат по същия курс, двамата държавни мъже могат да говорят по телефона съвсем скоро. Мицотакис заяви, че е готов да започне проучвателни контакти „много, много скоро“, като каза, че има „прозорец на възможностите“ за двустранни контакти. Междувременно в сряда Мицотакис разговаря с президента на Република Кипър Никос Анастасиадис за предстоящата среща на върха на Европейския съюз (24-25 септември). Въпреки относителната деескалация между Атина и Анкара, Никозия остава на ръба, след като Турция тази седмица обяви подновяването на сондажите от нейния кораб „Явуз“ в кипърския континентален шелф. Също в сряда, Анастасиадис прие председателя на Европейския Съвет Шарл Мишел в Никозия, където последният бе запознат с действията на Турция в региона. От своя страна Мишел каза, че е предал на Никозия, че солидарността на ЕС трябва да се изразява в дела, а не в думи. Превод и редакция: Иван Христов

17 Септември 2020 | 11:06 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

Триполи. Премиерътъ на базираното в Триполи „Правителство на националното съгласие“ (ПНС) на Либия Файез Сарадж обяви, че възнамерява да се откаже от пълномощията си в края на октомври, предава „Анадолската агенция“. „Обявявам твърдото си намерение да предам длъжността на следващата изпълнителна власт не по-късно от края на откомври“, заяви Сарадж чрез видеообръщение по местната национална телевизия. „Надяваме се, комисията за диалог да завърши работата си и да избере нов президентски съвет и министър-председател“, добави той. Освен това той говори и за междулибийския диалог с правителството в Бенгази, проведен в мароканския град Бузника от 6 до 10 септември, като отбеляза, че „в последния разговор положихме основите за нов процес на обединение на държавните институции и провеждане на парламентарни и президентски избори“. Международно признатото правителство на Либия, което беше сформирано през 2015 г. след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г., се сблъска с редица предизвикателства, включително нападения от милиции, лоялни на военачалника Халифа Хафтар. По-рано този месец оставка подаде и източното либийско правителство, базирано в Бенгази. Превод и редакция: Иван Христов

17 Септември 2020 | 10:58 | Агенция "Фокус"