СВЪРЗАНИ НОВИНИ

ТАСС: Либийският премиер Файез Сарадж се отказа да подава оставка

ТАСС: Либийският премиер Файез Сарадж се отказа да подава оставка

Триполи. Ръководителят на Правителството на национално съгласие (ПНС) в Либия Файез Сарадж обяви, че ще се откаже от предварително обявеното намерение да подаде оставка. Телевизионният канал Al-Jazeera съобщи за това с позоваване на негов представител, предава TACC.На 17 септември Сарадж обяви, че ще напусне поста си до края на октомври.Политикът е ръководител на правителствот...

30 Октомври 2020 | 21:51 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ отново е изпратен да проучва за нефт и газ спорните води на Източното Средиземноморие, което може да предизвика нова ескалация в отношенията между Анкара и Атина, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Съгласно съобщения в турските медии, сондажните операции ще се извършват в район, южно от гръцкия остров Кастелоризо и ще продължат от 12 до 22 октомври. В 00:16 часа сутринта в понеделник турският външен министър Мевлют Чавушоглу публикува две думи в „Туитър“: Oruc Reis. Именно този сондажен кораб бе използван за проучванията за въглеводороди през август, когато Гърция и Турция стигнаха до ръба на война. Отговорът, който той получи от турските си последователи, беше незабавен и ентусиазиран, като хората писаха „Чакахме твърде дълго“, „До края“, „Нека нашите ветерани бъдат благословени“ и т.н. Този ход идва на фона на индикациите, че Анкара и Атина най-накрая са постигнали съгласие да започнат преговори за деескалация на ситуацията около енергийните ресурси в спорните между тях води на Източното Средиземноморие. Шест дни по-рано турската администрация на Северен Кипър отвори за посещение плажа Вароша на затворения след войната град Фамагуста, което се явява нарушение на резолюциите на ООН, както твърдят в Атина и гръцките медии. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 07:44 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Вашингтон. Американските власти са наясно със съобщенията, че Турция скоро може да проведе тестове на руските зенитно-ракетни системи (ЗРС) С-400 на брега на Черно море и са дълбоко обезпокоени от тази информация. Това съобщи във вторник пред кореспондент на ТАСС официален представител на Държавния департамент. „Наясно сме с тези съобщения. Продължаваме категорично да се противопоставяме на закупуването от Турция на ЗРС С-400 и сме дълбоко обезпокоени от съобщенията, че Турция продължава усилията си за въвеждане на С-400 в експлоатация“, каза той. „Преустановяването на участието на Турция в програмата F-35 в отговор на придобиването на С-400 показва сериозността, с която администрацията подхожда по този въпрос. Продължаваме да подчертаваме на най-високо ниво, че закупуването на С-400 е основна пречка в двустранните отношения и в рамките на НАТО и че съществува риск от потенциални санкции съгласно CAATSA [Законът за противодействие на американските противници чрез санкции] =“, добави американският външнополитически служител. „Уверени сме, че [турският президент Реджеп Тайип] Ердоган и неговите високопоставени държавни служители разбират нашата позиция“, каза дипломатът. Във вторник вестник Yeni Akit съобщи, че Турция скоро може да проведе тестове на системата за противовъздушна отбрана С-400 на брега на Черно море. Турското издание публикува видеозаписи, на които според вестника част от системата за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“ минава през град Самсун към провинция Синоп в северната част на страната. Вестникът също така свързва прехвърлянето на С-400 с известието на властите за затварянето на въздушното пространство над Синоп, което може да е било издадено във връзка с предстоящите тестове. В средата на септември външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу съобщи, че С-400 все още не е застъпил на бойно дежурство в страната. Въпреки че по-рано от Анкара заявиха, че С-400 в Турция ще бъде въведен в експлоатация през април 2020 г. Русия и Турция през 2017 г. подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция на САЩ и Алианса като цяло. САЩ все още се опитват да накарат Турция да изостави руските системи за ПВО. Вашингтон изключи Анкара от американската програма за самолети F-35. Освен това САЩ заплашват Турция с въвеждането на санкции, но не бързат да предприемат тези стъпки, тъй като се страхуват от по-нататъшно влошаване на отношенията с важен съюзник в НАТО. Анкара предупреждава, че няма да остави без отговор прилагането на подобни ограничения. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 08:04 | Агенция "Фокус"

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Атина. Гърция приветства „първата стъпка“ от Турция към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, „но дали това е искрен ход или временна маневра, предстои да разберем“. Това заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис след разговори в Атина генералния секретар на НАТО - Йенс Столтенберг, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „От Турция зависи да затвори пътя към кризата и да отвори пътя към решение“,заяви Мицотакис в коментар пред пресата след срещата в резидентцията „Максимос“, подчертавайки, че нарушенията на Турция в Източното Средиземноморие „застрашават мира и стабилността в региона, но и сближаването на самия съюз НАТО, и са не само двустранен въпрос“. „Чрез конструктивната ангажираност на Гърция и Турция в централата на НАТО, ние създадохме двустранен механизъм за военно разгласяване. Това включва ангажимент да се използва сигурна гореща линия между Гърция и Турция, която е на разположение 24 часа в денонощието, за да се улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха“, заяви на свой ред Столтенберг, приветствайки усилията на двете страни. „Механизмът за разрешаване на конфликти може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия. Твърдо се надявам, че основните спорове между двама съюзници могат да бъдат разрешени чисто чрез преговори, в духа на съюзническата солидарност и международното право“, добави норвежецът. По въпроса за нарастващото военно присъствие на Русия в Източното Средиземноморие, генералният секретар на НАТО подчерта, че „това има отражение върху нашата сигурност, така че трябва да се справим заедно“. Гръцкият премиер спомена за закупуването от Турция на системата за противоракетна отбрана С-400 от Русия, като я определи като риск, който също оказва влияние върху интересите на САЩ в региона. По отношение на миграционната криза Столтенберг каза, че „НАТО е с вас в знак на солидарност“. „Мисията на НАТО в Егейско море подкрепя гръцките и турските власти и граничната агенция на ЕС „Фронтекс“ в усилията за прекъсване на маршрутите за контрабанда на хора, благодаря на Гърция за приноса й за това разполагане“, добави Столтенберг. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 13:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Атина. Индикациите, че Турция е активирала радарите на закупените от Русия зенитно-ракетни системи С-400, за да засече произведените в САЩ гръцки изтребители F-16 при завръщането им от учението „Евномия“ на 27 август край Кипър, очевидно са предизвикали безпокойство във Вашингтон за ситуацията в Източното Средиземноморие и, според информацията на вестник Kathimerini, са предизвикали посещенията на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Кипър на 12 септември и Гърция на 27-29 септември. Както посочват източниците на информацията, визитите говорят, че активацията на С-400 наистина е подразнила Вашингтон, който по-рано заплаши да наложи санкции на Турция, ако руските системи бъдат задействани. Според съобщения на част от турските опозиционни медии, Анкара планира да проведе общи изпитания на системите С-400 край град Синоп на черноморското крайбрежие. Независимо от решенията, които Анкара ще вземе по отношение на своята противовъздушна отбрана, тридневното посещение на Помпео от миналата седмица, което го отведе в Солун и базата в залива Суда на Крит, се счита за такова от голяма важност. Разполагането за постоянно на американския кораб USS Hershel “Woody”Williams в пристанището на базата Суда е силна индикация за намерението на САЩ да засили значително присъствието си на Крит. Подкрепата на 106 000-тонен десантен кораб, способен да превозва хеликоптери, дронове и други системи, изисква значително подобрение на съоръженията в базата. Още от 2016 година САЩ са много активни в усилията си да подобрят способностите на военноморската си база в залива Суда, отбелязва изданието. Крит като цяло изглежда се превръща в център за концентриране на военна мощ с инфраструктура, която може да приеме не само гръцки и американски сили, но и части от арабските страни, както беше през последните седмици с самолети от Обединените арабски емирства, посочва Kathimerini. Превод и редакция: Иван Христов

5 Октомври 2020 | 11:22 | Агенция "Фокус"

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Атина. Десет месеца след като Турция представи турско-либийския меморандум на ООН, секретариатът на световната организация официално го регистрира, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Дипломатическите източници в Атина характеризират действията на секретариата на ООН като „формален и технически процес“. „Регистрацията и публикуването на всички видове споразумения, подадени от държавите в секретариата на ООН, е формална и техническа процедура. Това действие не дава легитимност на текстовете, нито означава признаване на съдържанието от Организацията на обединените нации ”, посочват същите източници, добавяйки, че„ това „споразумение” е незаконно и невалидно, сключено е незаконно и не е ратифицирано, както би трябвало, от либийската Камара на представителите, както се вижда от писмото на президента на последния до генералния секретар на ООН. Това „споразумение“ също е сключено в нарушение на Конвенцията по морско право. Нелегалният му характер е подчертан и осъден от международната общност ”, твърдят гърците. Припомня се, че турско-либийският меморандум беше осъден и от европейските лидери на срещата на върха на Европейския съюз на 13 декември 2019 г. Държавните глави на ЕС осъдиха турско-либийското „споразумение за морските граници“ като нарушаващо международното право. Така нареченият Меморандум за разбирателство между Анкара и Триполи „нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с морското право и не може да има правно обвързващи последици за трети държави“, се подчертава в текста на заключенията на срещата. Превод и редакция: Иван Христов

2 Октомври 2020 | 08:17 | Агенция "Фокус"

AFP: Гърция и Турция се договориха да създадат пряка линия за избягване на сблъсъци в Средиземно море

AFP: Гърция и Турция се договориха да създадат пряка линия за избягване на сблъсъци в Средиземно море

Брюксел. Гърция и Турция създадоха гореща линия, за да избегнат случайни сблъсъци в Източното Средиземноморие, където те са в остър спор около енергийните ресурси и морските граници, съобщиха от НАТО, цитирани от AFP Шефът на НАТО Йенс Столтенберг приветства пробива, който идва след няколкоседмични преговори между военни представители от двете страни членки. Двете страни-членки на НАТО се съгласиха на преговори, след като конфликтът за проучването на газови находища в оспорвани води доведе до драматично нарастване на напрежението, предизвиквайки опасения, че може да избухне военен конфликт, дори случайно. "След поредица технически срещи между военните представители на Гърция и Турция в щаба на НАТО в Брюксел, в четвъртък беше създаден двустранен военен механизъм за деконфликт", се казва в изявление на НАТО. "Механизмът е предназначен да намали риска от инциденти и произшествия в Източното Средиземноморие. Той включва създаването на гореща линия между Гърция и Турция, за да се улесни деконфликтността по море или във въздуха." Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Меркел се изказа за мирно решение на разногласията в Източното Средиземноморие

ТАСС: Меркел се изказа за мирно решение на разногласията в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейският съюз се интересува от конструктивни отношения с Турция, въпреки различията относно Източното Средиземноморие, конфликтът трябва да бъде разрешен по мирен начин. Това зави в Брюксел германският канцлер Ангела Меркел при пристигането си на срещата на върха на ЕС, цитирана от TACC. Според нея Европейският съюз иска да постигне "мирно решение на ситуацията" около спора между Турция и Кипър и Гърция. "Ще отбележа, че отношенията ни с Турция са сложни", каза тя. "Въпреки всички трудности трябва да се развиват конструктивни отношения." "Ние сме партньори в НАТО и имаме нужда един от друг", добави Меркел. Ситуацията в Източното Средиземноморие отново ескалира това лято след решението на Турция да възобнови проучването на офшорни въглеводородни запаси Източното Средиземноморие, във води, които Турция оспорва с Гърция и Кипър. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 16:40 | Агенция "Фокус"

Protothema: Анкара пусна националния химн на Турция над Кастелоризо с дрон, неизвестни вандализират голямото гръцко знаме на острова

Protothema: Анкара пусна националния химн на Турция над Кастелоризо с дрон, неизвестни вандализират голямото гръцко знаме на острова

Атина. Турция продължава да провокира Гърция, като отново мишената е остров Кастелоризо, намиращ се на броени километри от югозападния бряг на Анадола, пише гръцкото издание Protothema. В 7 часа сутринта в събота жителите на острова са събудени от летящ дрон с неизвестен произход, който е пуснал турския национален химн на усилените си високоговорители, както и османски бойни маршове. Според информацията, дронът е обикалял повече от 40 минути небето над Кастелоризо и околните по-малки островчета. Но това не е бил единственият инцидент за деня. Гръцкото знаме, което е било изрисувано на скалата над пристанището на острова и може да бъде видяно от турския бряг, е било вандализирано с червена боя, която някой е хвърлил върху него. Турската KARAR TV е пуснала видео от дрон, показващо остров Кастелоризо отгоре и гръцкото знаме, след като е било вандализирано. Местните власти разследват дали двата инцидента са свързани. Превод и редакция: Иван Христов

28 Септември 2020 | 12:51 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Гърция заяви, че може да се обърне към Международния съд заради действията на Турция

ТАСС: Гърция заяви, че може да се обърне към Международния съд заради действията на Турция

Атина. Гърция може да се обърне към Международния съд, ако конфликтът с Турция не може да бъде разрешен чрез диалог. Това заяви премиерът Кириакос Мицотакис, изказвайки се в рамките на общия политически дебат на 75-ата сесия на Общото събрание на ООН (ОС). Седмицата на ОС на високо ниво се провежда от 22 до 29 септември под формата на предварително записани видео обръщения, предава TACC. "Действията на Турция нарушават международното право и застрашават сигурността и стабилността в региона", каза той. "Нека разговаряме. Нека потърсим общоприемливи решения. Да дадем шанс на дипломацията", призова Мицотакис. В същото време премиерът подчерта, че "постоянната ескалация не може да продължи". "Отказвам да вярвам, че партньорството между съседите е невъзможно", добави той, като посочи като пример споразумението за нормализиране на отношенията между Израел и ОАЕ. През лятото на тази година Гърция сключи споразумения с Италия и Египет за делимитацията на морските зони. В отговор Анкара заяви, че не признава гръцко-египетското споразумение, и изпрати своя кораб „Оруч Рейс“, придружен от група военни кораби за сеизмични проучвания на гръцкия офшорен шелф край остров Кастелоризо. На свой ред Гърция приведе въоръжените си сили в готовност и обяви, че ще защитава своите суверенни права. На 13 септември “Оруч Рейс” се завърна в турското пристанище Анталия за "планов технически преглед", но Турция казва, че сеизмичните проучвания в Средиземно море ще продължат. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Септември 2020 | 19:17 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Несправедливото попечителство на ЕС над кипърските гърци заплашва бъдещето му по множество начини

Yeni Safak: Несправедливото попечителство на ЕС над кипърските гърци заплашва бъдещето му по множество начини

Анкара. Гръцко-кипърската администрация на Южен Кипър стана член на Европейския съюз (ЕС) на 1 май 2004 г., на етап, когато кипърският проблем все още не е разрешен. Членството на Кипър в ЕС несъмнено остава най-проблемното присъединяване до момента. След влизането в ЕС на Кипър, Съюзът все повече затъва в заплетена маса от проблеми и по този начин е принуден да заеме конфронтационна позиция срещу Турция по много въпроси, въпреки че Турция е един от най-важните и стратегически участници в Източното Средиземноморие. Въз основа на тези основни събития турският вестник Yeni Safak представя накратко съществените несъответствия около противоречивото, според автора, приемане на Кипър в ЕС - най-противоречивото досега решение на ЕС - както и негативните въздействия на това членство върху отношенията между Турция и ЕС в материал, представен без редакторска намеса Исторически виждаме, че разбирането на обществения договор и спазването на международното право са основните фактори за формирането на съвременните европейски ценности. Когато разглеждаме учредителните споразумения на ЕС и процеса на разширяване, това, което се очертава много ясно като част от основните правни устои на ЕС, е силният акцент върху прилагането на едни и същи принципи за всички страни кандидатки, а не една от тях е да бъде дискриминирана. По същия начин, ние откриваме, че многократно се подчертава, че процесът на членство в ЕС не включва никакви „договорки“ и целият процес на присъединяване зависи от това дали даден набор от предварително определени правила се спазва или не. Въпреки откритите противоречия по отношение на гореспоменатото, Кипър стана член на Съюза на 1 май 2004 г. в нарушение на основните принципи на ЕС. Нещо повече, от 1964 г., когато двете общности, живеещи на острова, бяха фактически разделени, гръцката страна, чийто суверенитет не обхващаше цял Кипър, беше приета за член, представляващ целия остров. По този начин, за първи и вероятно последният път в историята на ЕС, една държава успя да стане член, претендирайки за суверенитет над територии извън нейните граници, където тя фактически няма контрол. Несъответствията и странностите в членството на гръцката страна не се изчерпват само с това. Това присъединяване също противоречи на принципа за членство в ЕС, който е възможен само за държави, които се разбират добре със своите съседи и които са успели да разрешат всички гранични спорове, които евентуално са имали с тях, условие, включено в „Стабилността на „правилото на Баладур“”от 1995 г. - кръстено на тогавашния френски министър-председател Едуар Баладур -, което също беше приет като основен принцип, който страните кандидатки трябва да спазват по време на процеса на разширяване. Според него никоя държава, която понастоящем е въвлечена в гранични конфликти / спорове или участва в конфликти по въпроси на малцинствата, не може да стане член на ЕС, като по този начин потъпква собствения си принцип, като приема страната с най-сериозните гранични проблеми в сравнение с която и да е друга в Европа . Едностранното членство на гръцката страна в ЕС също е против международните споразумения. Договорът от 1960 г., едно от основополагащите споразумения, с които се създава Република Кипър, категорично забранява на Кипър да се присъединява към политическа или икономическа организация, в която както Турция, така и Гърция не членуват едновременно. В конституцията на Република Кипър също е декларирано категорично, че и двете общности на острова имат правото да наложат вето, ако някога се опитат да получат членство в която и да е международна организация, в която отново Турция и Гърция не са участници и или членове едновременно. Въпреки всички тези твърди факти, по време на процеса на присъединяване на Южен Кипър, нито правото на вето на кипърските турци, нито фактът, че Турция не е член на ЕС, не бяха взети предвид, макар и двете, да бяха основни конституционни принципи, които трябва да се спазват стриктно. Общата нишка обаче във всички тези противоречия е фактът, че ЕС, който твърди, че процесът на членство е „затворен за договаряне“, е отстъпил пред изнудването на Гърция, която е просто незначителен член на Съюза. Гръцката страна, декларирайки, че ще бойкотира целия процес на разширяване, ако членството на Кипър не стане реалност, постигна целта си. И така, как тази конкретна грешка на ЕС и неговото попечителство над кипърските гърци се отрази на Съюза, като дълбоки последици се запазиха и до днес? На първо място, с влизането на гръцката страна в ЕС стана невъзможно да се реши кипърският въпрос в съответствие с условията на Запада. Най-голямото доказателство за това е, че референдумът за плана на Анан, който беше разглеждан като историческа възможност от ЕС при решаването на кипърския въпрос, беше отхвърлен от 76 процента от кипърските гърци. Планът, изготвен за около четири години и половина и ревизиран общо пет пъти според становищата, изразени от двете страни, не беше приет от кипърските гърци, тъй като те не искаха да се съгласят на споделянето на властта и политическото равенство с кипърските турци, въпреки че той предоставя по-големи предимства на гръцката страна - да не говорим, че 65 процента от кипърските турци го одобриха. Според плана турските войници на острова ще се изтеглят най-късно до 2018 г., като останат само номинален брой (650), чийто статут ще бъде преразглеждан на всеки три години, а турската земя ще бъде намалена от 36 процента до 29%; неприемането на този план от гърците въпреки тези очевидни предимства е голямо поражение за ЕС. Предвид настоящото развитие и нарастващата политическа и икономическа мощ на турската страна, вече не е възможно да се налага подобно споразумение от турска страна. В допълнение, ЕС губи своята безпристрастност, като се превръща в „страна“ в спора с противоречивото присъединяване на Кипър и неговата официална позиция - по необходимост - на разглеждането на кипърските турци като статут на малцинство на острова, а не като един от двамата основни партньори - с всичко това в противоречие с международните споразумения - и неговият план след предложението на Анан, който не изпълнява предварително обещаните си ангажименти, сериозно подкопава надеждността и престижа на Съюза в очите на турската страна . Второ, наскоро откритите находища на въглеводороди в Източното Средиземноморие създадоха нови възможности за сътрудничество в региона. Само противоречивото приемане от страна на кипърската гръцка страна на ЕС и произтичащото от това официално попечителство застрашиха възможността тези резерви да бъдат пренесени на европейския пазар през Турция, която предлага най-сигурния и доходоносен маршрут. С други думи, максималистките изисквания и желания на гръцката и кипърската гръцка страна причиняват сериозни икономически щети на други крайбрежни държави в Европа и Средиземно море. Трето, ако проблемът с морската юрисдикция в Източното Средиземноморие не бъде разрешен скоро, очевидно е, че регионът ще бъде изправен пред по-големи политически кризи. Нито една от страните няма да спечели от такава огромна политическа суматоха. Но като се има предвид рискът от нов миграционен приток, заплашващ Европа, и фактът, че енергийните ресурси в Източното Средиземноморие не могат да бъдат пренесени в Европа без одобрението на Турция, очевидно ЕС ще бъде по-неблагоприятно засегнат в случай на продължаваща политическа нестабилност. Четвърто, ЕС се отдалечава от целта си да стане световен играч, доколкото се отдалечава от Турция поради настойничеството си над кипърските гърци. Една от най-тежките стратегически грешки, които ЕС може да направи, е да се изправи срещу Турция, която се превърна в най-силния регионален фактор с непрекъснато нарастваща политическа и военна мощ, а също така е енергиен коридор, разположен на кръстопътя на основните транзитни пунктове в света и находищата на въглеводороди . Не е възможно ЕС да успее да реши такива регионални проблеми като нелегалната имиграция, международния тероризъм, нарастващите енергийни нужди и сигурността, без да си сътрудничи с Турция, особено предвид факта, че ЕС дори няма редовна военна сила. Като цяло, прибързаното и противоречиво на ЕС решение да приеме Южен Кипър в Съюза в нарушение на международното право заплашва не само неговата икономическа и политическа мощ, но и неговата цялост и бъдеще. Гърция и Южен Кипър, две държави с ограничена политическа, икономическа и демографска мощ, които могат да манипулират цялата политика на ЕС в Източното Средиземноморие в съответствие със собствените си интереси, също ще породят сериозна вътрешна опозиция в Съюза. По своя грешен характер и високата цена на настоящата пристрастна позиция на ЕС срещу Турция, точно както решението за приемане на Кипър в ЕС преди 16 години, ще бъдат оценени все по-добре с времето. С други думи, търсенето на бъдеще за ЕС, оковано от тежките окови на миналото, няма да бъде лесно поради големите грешки, допуснати досега. Превод: Юлиян Марков

25 Септември 2020 | 16:44 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Ердоган и Макрон са обсъдили Източното Средиземноморие

„Анадолска агенция“: Ердоган и Макрон са обсъдили Източното Средиземноморие

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е провел телефонен разговор с френския си колега Еманюел Макрон. Това се посочва в съобщение на отдела за връзки с обществеността на администрацията на президента на Турция, предава „Анадолската агенция“. Страните обсъдиха отношенията на Турция с Франция и Европейския съюз, както и регионални събития с акцент върху ситуацията в Източното Средиземноморие. Президентът Ердоган отбеляза, че причината за напрежението в Източното Средиземноморие е пренебрегването на законните права на Турция и кипърските турци в региона. Според него подкрепата на Франция за максималистките претенции и стъпки на Гърция и Южен Кипър, допринасящи за ескалация на напрежението, е озадачаваща. Турският лидер подчерта, че Турция не претендира за ничии права, но в същото време няма да позволи на никой да потъпква нейните. Главата на турската държава заяви, че Анкара, както и преди, се застъпва за уреждането на различията чрез диалог и сътрудничество. Президентът Ердоган подчерта необходимостта от използване на силата на дипломацията и прилагане на устойчиви преговорни процеси за облекчаване на напрежението в Източното Средиземноморие. Президентът Ердоган подчерта, че Турция се стреми да разреши всички разногласия на масата за преговори. Държавният глава заяви, че Анкара очаква от Франция разумно и конструктивно отношение към процеса. В същото време той отбеляза важността на устойчивото използване на механизма за консултации и контакти между Турция и Франция. Турският лидер подчерта, че развитието на предстоящата среща на върха на ЕС на позиция, насочена към конструктивен диалог и сътрудничество с Анкара, е важно по отношение на създаването на възможности за уреждане на регионалните проблеми. Превод и редакция: Иван Христов

23 Септември 2020 | 10:50 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон ще разговаря с турския президент за напрежението в Източното Средиземноморие

AFP: Макрон ще разговаря с турския президент за напрежението в Източното Средиземноморие

Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон ще проведе телефонен разговор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган за първи път, след като напрежението между Париж и Анкара се увеличи поради поведението на Турция в Източното Средиземноморие, съобщиха от Елисейския дворец, предава AFP. В рамките на разговора Макрон ще потвърди френската позиция по отношение на напрежението между Турция и съюзника й от НАТО Гърция, след като Анкара засили проучвателните дейности в региона. Не се уточнява кога точно ще се проведе дискусията между двамата президенти. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 17:59 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция и Гърция постигнаха съгласие да преговарят за Източното Средиземноморие

AFP: Турция и Гърция постигнаха съгласие да преговарят за Източното Средиземноморие

Анкара. Турция и Гърция постигнаха съгласие да започнат преговори за спорните зони в Източното Средиземноморие, предава AFP. Съответната информация бе разпространена от Президентството в Анкара. Двете страни се договориха да започнат преговори по време на тристранна видеоконференция между турския президент Реджеп Тайип Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Други подробности не се съобщават. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 16:17 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Гърция се надява на по-осезаеми знаци от Турция

Никос Дендиас: Гърция се надява на по-осезаеми знаци от Турция

Атина. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че колегитете му от Европейския съюз, които се срещнаха в понеделник в Брюксел, са приветствали неотдавнашните събития в Източното Средиземноморие, но са се съгласили, че Турция ще трябва да предостави по-осезаеми примери за промяна в посока към облекчаване на напрежението в региона, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Съветът призна, че напускането на „Оруч Реис“ е положителен знак, но е първи по реда си. Турция ще трябва да предостави много по-осезаеми примери за зачитане на международното право“, каза Дендиас в коментар след заседание на Съвета по външни работи на ЕС в понеделник. Дендиас посочи, че не са проведени дискусии относно възможни санкции срещу Турция в контекста на срещата, тъй като се очаква развитието в Източното Средиземноморие да оглави дневния ред на срещата на върха на Съвета на ЕС в четвъртък и петък. „Въпросът ще бъде обсъден отново от държавните и правителствени ръководители на заседанието на Европейския съвет, за да можем да направим заключение относно посоката, която трябва да се поеме в отношенията между ЕС и Турция“, поясни първият дипломат на Атина. „Надяваме се, че дотогава Турция ще предостави - повтарям - осезаеми признаци за спазването на международното право“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 10:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Днешната конференция между Ердоган, Меркел и Мишел ще бъде решаваща за средиземноморската криза

Kathimerini: Днешната конференция между Ердоган, Меркел и Мишел ще бъде решаваща за средиземноморската криза

Атина. Очаква се планирана телеконференция между турския президент Реджеп Тайип Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да бъде ключова за кризата в гръцко-турските отношения, която Берлин се опитва да прекрати преди срещата на върха на лидерите на Европейския съюз по-късно тази седмица, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Въпреки че говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас и съветникът на Ердоган Ибрахим Калън посочиха, че проучвателните преговори между двете страни вероятно могат да се възобновят скоро, съобщението, което излезе от Берлин в понеделник, беше по-малко оптимистично. Говорителят на германското правителство Щефан Зайберт заяви, че няма напредък в усилията за посредничество на Меркел преди срещата на върха на ЕС, която започва в четвъртък, подчертавайки отново, че Берлин апелира за „деескалация, диалог и разрешаване на спорните въпроси чрез преки преговори“. Друг въпрос, който ще бъде обсъден на срещата на върха на ЕС тази седмица, е ветото на Кипър върху санкциите на ЕС срещу Беларус. На Съвета за външни работи на ЕС в понеделник длъжностни лица изготвиха списък с 40 белоруски длъжностни лица, които ще бъдат изправени пред замразяване на активи и забрана за пътуване. Кипърското правителство обаче отказа да подпише списъка, освен ако ЕС не предприеме мерки за налагане на санкции срещу Турция заради предполагаемото нарушение на суверенните права на Кипър в Източното Средиземноморие. Върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел посочи, че това е „политически проблем с високо напрежение, който Европейският съвет ще трябва да реши“. Съобщава се, че има известно раздразнение сред представителите на някои държави-членки относно позицията на Кипър. Борел обаче заяви, че разбира позицията на Никозия и че евентуалните санкции срещу Турция ще бъдат тема на дискусиите. Междувременно в Никозия гръцкият президент Катерина Сакеларопулу подчерта единството и солидарността между Гърция и Република Кипър в лицето на турските действия. „Двете страни поддържат общ, солиден дипломатически фронт“, каза тя по време на разговори с кипърския си колега Никос Анастасиадис. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 08:36 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Споразумение между Русия и Турция ще спомогне за укрепването на прекратяването на огъня в Либия

Сергей Лавров: Споразумение между Русия и Турция ще спомогне за укрепването на прекратяването на огъня в Либия

Москва. Споразумението за урегулиране на ситуацията в Либия, по което работят Русия и Турция, може да помогне за закрепването на режима на прекратяването на огъня в страната. Това заяви министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров в интервю за телевизионния канал Al Arabiya. „Консултациите, проведени преди няколко дни в Анкара между руски и турски дипломати и представители на министерствата на отбраната, имаха за цел да помогнат на страните да консолидират и въведат в правното поле прекратяването на военните действия, което всъщност беше установено през последните няколко месеца. Надявам се, че ще можем да се справим с това", подчерта първият дипломат на Москва. За възстановяване на държавността Лавров отбеляза, че ситуацията в Либия тревожи не само Русия и Турция, но е голямо главоболие за много международни играчи. Той посочи, че през последните пет години са положени много усилия от различни европейски държави и страни от региона за „прекратяване на войната и преодоляване на катастрофалните последици, причинени от агресивните действия на НАТО, заобикаляйки резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 2011 г.“ „Либийската държавност, унищожена от тази агресия, трябва да бъде възстановена. Русия и Турция са сред тези, които искат да допринесат за това", подчерта Лавров. Той отбеляза, че Русия, за разлика от много други външни играчи, от самото начало установява и поддържа контакти с всички либийски партии и политици, независимо дали в Триполи, Тобрук, Бенгази, Сирт или другаде. „Вярвам, че това е единственият начин да се гарантира това, към което всички се стремим, а именно: под ръководството на либийците да завърши политическият процес на възстановяване на либийската държавност и да се разрешат всички въпроси, свързани с бъдещето на Либия, като се вземе предвид баланса на интересите на трите съставни части на тази държава", отбеляза Лавров. Министърът обърна внимание на факта, че споразумението трябва да бъде постигнато от самите либийци. „Русия и Турция могат само да предоставят посреднически услуги на страните, за да стабилизират ситуацията на място, така че военните действия да не се възобновят, и след това да се върнат към изпълнението на дневния ред от Берлин", обясни руският външен министър. Лавров отбеляза, че в Либия обсъждат въпроса за разделяне на петролните приходи без външна намеса. „Сега тази тема се обсъжда и в Тобрук, включително от представители на Либийската национална армия. Всичко, което правим, е да се опитаме да ги накараме да седнат на масата за преговори, така че да постигнат споразумение за това как ще споделят ресурсите, които са получили от своята история и Бог". Ситуация в Либия В Либия от няколко години съществуват паралелно два изпълнителни органа - правителството на националното единство на Файез Сарадж в Триполи и временният кабинет в източната част на страната, подкрепен от Либийската национална армия на Халифа Хафтар и парламента. През пролетта на 2019 г. Хафтар започна офанзива срещу Триполи, в отговор на това Сарадж се обърна за подкрепа към Турция, след като на 28 ноември 2019 г. страните подписаха меморандум за сътрудничество във военната област. На 21 август бе обявено „незабавно прекратяване на огъня" и спиране на всички военни операции в републиката. Камарата на представителите (избран постоянен парламент, заседаващ в източната част на страната) подкрепи инициативата, призовавайки за изтеглянето на всички чуждестранни формирования от Либия, както и за възобновяване на производството на петрол. На 16 септември турският външен министър Мевлют Чавушоглу обяви, че делегациите на Русия и Турция се доближават до споразумение относно параметрите на прекратяване на огъня в Либия. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 19:36 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Ердоган, Меркел и Мишел ще проведат видеоконференция във вторник

Kathimerini (Гърция): Ердоган, Меркел и Мишел ще проведат видеоконференция във вторник

Анкара/Берлин. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще проведе във вторник видеоконференция с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и германския канцлер Ангела Меркел, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Видеоконференцията, която ще се проведе в 16:00 часа българско време е насрочена преди срещата на върха на лидерите на ЕС на 24-25 септември, на която ще се търсят начини за намаляване на напрежението с Турция в Средиземно море. Германският посланик в Гърция Ернст Райхел заяви миналата седмица, че Меркел си е поставила за цел да предотврати военния конфликт между Гърция и Турция и да постигне мирно разграничаване на морските им зони. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 11:45 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция няма да обърне внимание на постоянни провокации

Ердоган: Турция няма да обърне внимание на постоянни провокации

Анкара. Турция възнамерява да даде на дипломацията възможно най-голям шанс, разрешавайки проблемите чрез диалог по начин, облагодетелстващ всички страни, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган в отговор на призивите за разговори от френския си колега Еманюел Макрон. Френският президент призова Турция да възобнови „отговорния диалог“ за Източното Средиземноморие, след като наскоро заплаши със санкции срещу страната и призова Европейския съюз да заеме единна позиция срещу Анкара, пише англоезичното турско издание Daily Sabah В поредица от публикации в „Туитър“ Ердоган заяви, че Турция няма да обръща внимание на постоянните провокации, заявявайки, че Анкара води своята политика решително и зряло. "С тази цел ще продължим да защитаваме всяка капка вода и всеки сантиметър земя на страната ни докрай", каза той. Турция в петък обвини Макрон, че „налива масло в огъня“ в Източното Средиземноморие и е затруднил решаването на проблемите в региона. Гърция оспори правото на Турция за енергийни проучванията в региона, опитвайки се да се ограничи турските води въз основа на близостта на редица нейни острови до турското крайбрежие. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Средиземно море - изпрати изследователски кораб, придружен от военен ескорт, за да търси въглеводороди в спорния континентален шелф, заявявайки, че както Анкара, така и Турската република Северен Кипър имат права в региона. За да се намали напрежението, Турция призова за диалог, за да се гарантира справедливото разпределение на ресурсите в региона. Междувременно турски и гръцки военни делегации са провели технически срещи в централата на НАТО в Брюксел, за да обсъдят начини за намаляване на риска от инцидент на фона на нарастващото напрежение в региона. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Септември 2020 | 13:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Mайк Помпео ще посети Гърция следващата седмица

Kathimerini: Mайк Помпео ще посети Гърция следващата седмица

Атина. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео ще посети Гърция следващата седмица, информира електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Посещението на Помпео отразява желанието на Вашингтон за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Помпео ще посети и военноморската база Суда бей на остров Крит следващата неделя. Освен гръцко-турските отношения, Помпео ще обсъди военното сътрудничество с гръцки официални лица. Среща с премиера Кириакос Мицотакис е много вероятна. Държавният секретар посети Кипър миналата седмица, където направи изявления в полза на диалога между страните за напрежението в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Септември 2020 | 08:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Дендиас призовава ЕС да изготви списък с възможни санкции за Турция

Kathimerini (Гърция): Дендиас призовава ЕС да изготви списък с възможни санкции за Турция

Атина/Прага. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас призова европейските си колеги за създаване на списък с потенциални санкции, които да бъдат наложени на Турция, ако е необходимо, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Дендиас направи коментариte по време на съвместна пресконференция в Прага с чешкия си колега Томаш Петричек, която се състоя в петък. „Не искаме санкциите да бъдат наложени сега на Турция, но нека да има план, за да е ясно какво ще се случи, ако Анкара се върне към логиката на незаконните действия“, подчерта първият дипломат на Атина. Дендиас добави, че той и Петричек са поискали по-голяма защита на външните граници на Европейския съюз след миграционната криза през март. „Всички си спомняме усилията на Турция да въоръжи миграцията и да окаже натиск както върху ЕС, така и върху Гърция“, каза той и добави, че „тогава доказахме, че можем сериозно и отговорно да защитаваме европейските граници. Ситуацията в Източното Средиземноморие също беше тема на дискусиите в Прага, както и дейностите на Турция в континенталния шелф на Гърция и нарушенията на суверенитета на Република Кипър. „Мисля, че нашата обща цел е решението на проблемите да бъде чрез диалог“, отбеляза Дендиаа, добавяйки обаче, че дискусиите трябва да се провеждат в рамките на международното и морското право. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 10:02 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Турското МВнР привика посланика на Атина заради заглавие на гръцки вестник, в което се споменава Ердоган

„Анадолска агенция“: Турското МВнР привика посланика на Атина заради заглавие на гръцки вестник, в което се споменава Ердоган

Анкара. Министерството на външните работи на Турция привика посланика на Гърция в страната във връзка с публикация в един от гръцките вестници, в която е допусната оскърбителна нападка по адрес на турския президент Реджеп Таийп Ердоган. Това заяви на пресконференция първият дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу, цитиран от „Анадолската агенция“. „Турското външно министерство привика гръцкия посланик заради неподходящо заглавие в гръцки вестник за турския президент“, каза по-специално Чавушоглу. Ръководителят на турската дипломация отбеляза, че „обидите и проклятията не трябва да се разглеждат от гледна точка на свободата на печата“. Чавушоглу засегна и ситуацията около кипърското споразумение. Дипломатът припомни, че Анкара многократно е заявявала, че повече няма да води преговори за федерация. Чавушоглу също подчерта, че няма смисъл да се предлагат нови инициативи за създаване на федерация в Кипър, тъй като те предварително са обречени на провал. „Невъзможно е да започнем отново от мястото, от което сме спрели. Не можем да започнем преговори от мястото, където започна Кран-Монтана (преговори за кипърско споразумение в швейцарския Кран-Монтана). Преговорите приключиха, провалиха се. Няма смисъл да започваме ново приключение, което очевидно ще се провали“, каза турският министър. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 09:19 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция издаде три НАВТЕКСа за Егейско и Средиземно море

Kathimerini: Турция издаде три НАВТЕКСа за Егейско и Средиземно море

Атина. Турският флот издаде три нови навигационни телекса в петък, като резервира зони от Източното Средиземноморие и Егейско море, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. В 20.11 ч. Службата за корабоплаване, хидрография и океанография издаде НАВТЕКС от станцията в Анталия за турския кораб за сеизмично проучване Barbaros. Простирайки се на месец от 20 септември до 20 октомври, НАВТЕКСът запазва зона край югоизточното крайбрежие на Кипър. Той също така включва резервния кораб за безопасност Apollo Moon. По-рано в петък, в 18,55 ч., Офисът издава и два едновременни навигационни телекса за „учения с жива стрелба“ в Егейско море в събота и неделя. Съобщава се, че координатите, дадени в навигациите, издадени от станцията в Измир, включват област между островите Лесбос и Кос. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 09:14 | Агенция "Фокус"

Reuters: Халифа Хафтар заяви, че ще вдигне блокадата на петролните съоръжения

Reuters: Халифа Хафтар заяви, че ще вдигне блокадата на петролните съоръжения

Бенгази. Военният командир Халифа Хафтар, контролиращ Източна Либия, обяви, че ще премахне за един месец блокадата си върху добива на нефт и заяви, че се е договорил с правителството в Триполи за „справедливо разпределение“ на енергийните приходи, предава Reuters. Възобновяването на износа на петрол след осеммесечната блокада би облекчило нарастващия финансов натиск за двете страни в либийския конфликт и би могло да премахне основната пречка за политическо споразумение, но все още не е ясно дали декларираното споразумение има по-широка подкрепа. "Готови сме да отворим петролни находища, за да осигурим бъдещето на Либия, за един месец", заяви Хафтар в изявление, разпространено от неговия говорител след кратко телевизионно предаване, в което той обяви, че е "решено" да се възобнови производството на петрол . Националната петролна корпорация, която ръководи енергийния сектор на Либия, обаче заяви, че няма да отмени забраната върху износа, докато армията на Хафтар не изтегли бойците си от петролните съоръжения. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 20:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган заяви, че е изтеглил „Оруч Рейс“, за да даде път на дипломацията с Гърция

Kathimerini: Ердоган заяви, че е изтеглил „Оруч Рейс“, за да даде път на дипломацията с Гърция

Истанбул. Турция изтегли кораба си за сеизмично проучване „Оруч Рейс“ от Източното Средиземноморие, за да даде път на дипломацията с Гърция, но това не означава, че турските операции в региона са приключили, заяви президентът Тайип Ердоган, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini „Оруч Рейс“ се завърна във водите близо до южната провинция на Турция Анталия в неделя за това, което Анкара нарече рутинна поддръжка, ход, който Гърция определи като положителна първа стъпка за облекчаване на напрежението в Източното Средиземноморие. В реч пред репортери след петъчната молитва в Истанбул Ердоган каза също, че е готов да се срещне лично с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис или чрез видеоконференция, за да обсъдят напрежението в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 17:00 | Агенция "Фокус"

AFP: Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер

AFP: Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер

Истанбул. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер, за да разрешат противоречията си по отношение на енергийните проучвания в оспорвани води в Източното Средиземноморие, предава AFP. "Може ли да има среща с гръцкия премиер (Кириакос) Мицотакис? Важното е какво обсъждаме и в каква рамка", каза Ердоган пред репортери в Истанбул след молитвата в петък. "Можем да се срещнем, ако има добра воля. Можем да разговаряме чрез видеоконференция или да се срещнем в трета държава", каза Ердоган и добави, че Турция няма да бъде страната, която бяга от масата. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 15:50 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

Анкара. Турските власти са огорчении от плановете на ръководителя на правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж да подаде оставка, заяви президентът на републиката Реджеп Тайип Ердоган пред журналисти, цитиран от ТАСС. "Ние сме огорчени от тази новина. Тази седмица може да се проведат преговори с различни делегации", подчерта турският лидер. Според Ердоган, „благодарение на намесата (на Турция), Сарадж и неговият екип са успели да се спасят от пучиста Халифа Хафтар. Турският президент е убеден, че Хафтар "рано или късно ще загуби". На 17 септември ръководителят на ПНС Файез Сарадж обяви намерението си да подаде оставка до края на октомври тази година, прехвърляйки правомощия на новите обединени изпълнителни органи, които тепърва трябва да бъдат формирани чрез междулибийски преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 14:59 | Агенция "Фокус"

Германският посланик в Гърция: Германия не е неутрална в гръцко-турския спор

Германският посланик в Гърция: Германия не е неутрална в гръцко-турския спор

Атина. Германия „не е неутрална“ в спора между Атина и Анкара по въпросите на суверенитета в Източното Средиземноморие, а е „ангажирана със солидарността на ЕС“, заяви посланикът на страната в Гърция, Ернст Райхел, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. По-рано вестникът е представил думи на посланика пред Специалната постоянна комисия по европейските въпроси на Европейския парламент, където е било споменато, че Райхел "защитава по-неутралната позиция на Берлин към Анкара" на този етап. Ясно е, каза той, че Германия не може да се обърне към Турция с най-голяма строгост, защото това би унищожило способността й да посредничи. Райхел каза още, че германският канцлер Ангела Меркел се е заела лично да предотврати военен конфликт между двете съседки и да постигне мирно разграничаване на техните морски зони. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 14:42 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Турция провежда поредни военноморски учения в Източното Средиземноморие

Yeni Safak: Турция провежда поредни военноморски учения в Източното Средиземноморие

Анкара. Турските въоръжени сили са провели учения с жива стрелба на противовъздушните си сили в Източното Средиземноморие в четвъртък, пише електронното издание на вестник Yeni Safak, като се позовава на съобщение от Министерството на отбраната на страната. „Нашата фрегата GEDIZ успешно изпълни задачите си за противовъздушна отбрана в рамките на ученията за оперативна готовност в [Източното] Средиземноморие на 17 септември 2020 г.“, заяви министерството в петък. В последно време напрежението в региона ескалира заради откритите енергийни ресурси. Гърция оспори енергийните проучвания на Турция в региона, опитвайки се ограничи морската зона на Турция на базата на малки острови в близост до турското крайбрежие. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Средиземно море - изпрати бордови кораби с военен ескорт, за да търси енергия в континенталния си шелф, заявявайки, че Анкара и т.нар. Турска република Северен Кипър имат права в региона. За да намали напрежението, Турция призова за диалог, за да гарантира справедливото разпределение на ресурсите в региона, отбелязва Yeni Safak. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 13:45 | Агенция "Фокус"

Военният министър на Турция: Макрон засилва разногласията в Средиземноморието

Военният министър на Турция: Макрон засилва разногласията в Средиземноморието

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар обвини президента на Франция Еманюел Макрон, че нагнетява напрежението в източната част на Средиземно море, предава „Анадолската агенция“. По неговите думи, действията на Париж забавят уреждането на различията в Източното Средиземноморие. „Макрон само мечтае антитурските му действия да успеят“, каза Акар. Турският министър на отбраната подчерта, че ЕС няма правомощия да поставя условия, да променя правилата или да дефинира граници в Източното Средиземноморие. Хулуси Акар коментира и хода на преговорите между военните делегации на Турция и Гърция в централата на НАТО в Брюксел. „Нашите гръцки съседи на масата за преговори са мудни, разтягат диалога, като поставят предварителни условия, докато Анкара напълно подкрепя дискусиите под егидата на Алианса“, каза министърът. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 13:06 | Агенция "Фокус"

Protothema: Над една трета от гърците искат военен отговор на турските сондажи в спорните води

Protothema: Над една трета от гърците искат военен отговор на турските сондажи в спорните води

Атина. Управляващата в Гърция „Нова Демокрация“ има преднина пред основната опозиционна партия СИРИЗА от 16,9%, пише електронното издание на вестник Protothema, като се позовава на резултатите от анкета, проведена от Alco за Open TV. В случай, че Турция продължи сондажите за енергоресурси в спорните между двете страни води, 49% казват, че искат дипломатическо решение, докато 37% предпочитат военен отговор. В намерението за гласуване 39,1% от анкетираните заявяват, че ще гласуват за „Нова Демокрация“, като СИРИЗА получава 22,2%, следвана от Движение за промяна (КИНАЛ) с 6,9%, Гръцката комунистическа партия (ККЕ) с 5,4%, Гръцко решение с 4,6%, ДИеМ25 на Янис Варуфакис с 3% и „Златна зора“ с 1,8 %. Неопределените гласоподаватели са 11,9%. 59% от гражданите смятат използването на маска в училищата за необходимо, докато 33% смятат мярката за „прекомерна“. 61% от анкетираните казват, че са доволни от отговора на правителството на пандемията, спрямо 84% през май. 59% от гражданите смятат за правилно отношението на правителството към гръцко-турската криза, докато 23% са недоволни. В същото време 58% от гражданите смятат, че новата сделка за оръжие за подобряване на военните е необходима, като 25% смятат, че тези суми трябва да бъдат разпределени за други нужди. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 11:40 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция се бори за справедливост, от каквато има нужда регионът

Ердоган: Турция се бори за справедливост, от каквато има нужда регионът

Анкара. Критиците на турската външна политика трябва да спрат да обвиняват Анкара и вместо това да се противопоставят на условията в региона, които налагат Турция да защитава мира и справедливостта, заяви президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от турския проправителствен вестник Yeni Safak. „Те казват:„ Защо Турция се меси в Сирия, Либия, Източното Средиземноморие, Африка, Балканите, Кавказ и Централна Азия? “ заяви президентът пред активисти на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) в централата на партията в столицата Анкара. Но, добави той, "Ако Турция отстъпи, ще се радва ли Сирия на мир и свобода? ... „Ако Турция обърне гръб на случващото се в Либия, пучистите ще предадат ли властта на законното правителство?“ Говорейки за френския президент Еманюел Макрон, който се опита да блокира външнополитическите цели на Турция, той каза: „Ако Турция отстъпи, Франция ще прекрати ли политическия си дрейф, причинен от нейния лидер, и ще се върне ли ли към отговорната политика?“ „Ако на всички тези въпроси може да се отговори с реалистично и искрено„ да “, тогава бихме преразгледали политиката, която следваме“, каза Ердоган. Ердоган също така поиска Европейският съюз да се откаже от двойните си стандарти срещу Турция. Критиците в ЕС, по-специално Франция, се противопоставиха на Турция, като същевременно игнорираха терористичните заплахи край нея, незаконните доставки на оръжие в Либия, подхранващи бунта, и гръцките експанзионистични усилия да ограничи Турция само до нейните брегове, използвайки аргументи, противоречащи на закона и логиката, пише изданието. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Септември 2020 | 17:33 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Берлин натиска Гърция и Турция да започнат диалог

Kathimerini: Берлин натиска Гърция и Турция да започнат диалог

Берлин. Интензивните усилия на Берлин за започване на преговори между Атина и Анкара бяха подчертани на телеконференцията в сряда, която германският канцлер Ангела Меркел проведе с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, няколко часа след дискусия с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Според „Анадолската агенция“, която се позовава на източник от турското президентство, Ердоган е казал на Меркел, че е решен да защити интересите на Анкара в Източното Средиземноморие. Освен това държавният глава е посочил, че различията в региона могат да бъдат разрешени чрез преговори, стига да има балансиран подход и „справедливо и последователно“ отношение от европейските страни. Турски източници също заявиха, че Ердоган е поискал от Меркел уверения, че този път няма да има пречки за преговорите, които според съобщенията са дадени от германския канцлер. Според гръцкото издание, Берлин активизира още повече усилията си да вкара двете страни в проучвателни разговори, на който двете страни да се разберат как да започнат диалог за деескалация на напрежението възможно най-скоро. Предстои да разберем през следващите дни дали съществуващият дипломатически триъгълник между съветника на Мицотакис Елени Сорани, нейният колега от германското канцлерство Ян Хекер и Ибрахим Калън, представител на Ердоган, може да доведе до тристранна среща между трите държави. Това обаче може да бъде предшествано от телефонен разговор (или телеконференция) между Мицотакис и Ердоган, за което в момента работят Сурани и Калън. Това бе потвърдено в сряда от самия Мицотакис в интервю в рамките на конференцията на Economist в Атина, като каза, че неговите съветници и Ердоган са в контакт и той смята, че ако продължат по същия курс, двамата държавни мъже могат да говорят по телефона съвсем скоро. Мицотакис заяви, че е готов да започне проучвателни контакти „много, много скоро“, като каза, че има „прозорец на възможностите“ за двустранни контакти. Междувременно в сряда Мицотакис разговаря с президента на Република Кипър Никос Анастасиадис за предстоящата среща на върха на Европейския съюз (24-25 септември). Въпреки относителната деескалация между Атина и Анкара, Никозия остава на ръба, след като Турция тази седмица обяви подновяването на сондажите от нейния кораб „Явуз“ в кипърския континентален шелф. Също в сряда, Анастасиадис прие председателя на Европейския Съвет Шарл Мишел в Никозия, където последният бе запознат с действията на Турция в региона. От своя страна Мишел каза, че е предал на Никозия, че солидарността на ЕС трябва да се изразява в дела, а не в думи. Превод и редакция: Иван Христов

17 Септември 2020 | 11:06 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

Триполи. Премиерътъ на базираното в Триполи „Правителство на националното съгласие“ (ПНС) на Либия Файез Сарадж обяви, че възнамерява да се откаже от пълномощията си в края на октомври, предава „Анадолската агенция“. „Обявявам твърдото си намерение да предам длъжността на следващата изпълнителна власт не по-късно от края на откомври“, заяви Сарадж чрез видеообръщение по местната национална телевизия. „Надяваме се, комисията за диалог да завърши работата си и да избере нов президентски съвет и министър-председател“, добави той. Освен това той говори и за междулибийския диалог с правителството в Бенгази, проведен в мароканския град Бузника от 6 до 10 септември, като отбеляза, че „в последния разговор положихме основите за нов процес на обединение на държавните институции и провеждане на парламентарни и президентски избори“. Международно признатото правителство на Либия, което беше сформирано през 2015 г. след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г., се сблъска с редица предизвикателства, включително нападения от милиции, лоялни на военачалника Халифа Хафтар. По-рано този месец оставка подаде и източното либийско правителство, базирано в Бенгази. Превод и редакция: Иван Христов

17 Септември 2020 | 10:58 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Енергийните амбиции на Израел засилват напрежението в Източното Средиземноморие

„Експерт“ (Русия): Енергийните амбиции на Израел засилват напрежението в Източното Средиземноморие

Москва. Конфликтът в Източното Средиземноморие преминава от конфликт между Турция и Гърция към конфликт между Турция и монархиите от Персийския залив. Нещо повече, при настоящото изостряне Израел играе важна роля със своите амбиции да се превърне в енергиен транзитен център в региона, пише руското официозно списание „Експерт“ в материал, представен без редакторска намеса. Изострянето на идеологическия конфликт между арабските монархии от Персийския залив и Турция започна с „арабската пролет“. Претенциите на Турция за лидерство в региона, подкрепени от процъфтяваща икономика, се засилват от ислямистка идеология, подобна на идеологията на радикалното ислямско движение „Мюсюлмански братя“, забранено в много арабски страни. Този конфликт е от полза за Израел, тъй като помага за укрепването на отношенията на Тел Авив с Европа и арабските съседи. Освен това 254-километровият транс-израелски нефтопровод Ейлат-Ашкелон може да играе важна роля както за укрепването на тези връзки, така и за изостряне на ситуацията в Източното Средиземноморие. Отношенията между Анкара и монархиите в Персийския залив ескалираха, след като турците подкрепиха Морси и Мюсюлмански братя, които дойдоха на власт в Египет след свалянето на режима на Мубарак. Арабските монарси виждат ислямската демокрация като екзистенциална заплаха за самото им съществуване. Лишаване от свобода на демократично избрания президент Морси, който беше свален от египетските военни; гражданската война в Либия и откриването на големи газови находища в Източното Средиземноморие също са от полза за Израел. Нормализирането на отношенията между Тел Авив и ОАЕ с Бахрейн може да завърши създаването на антитурска коалиция, която ще формира политическия живот в региона през следващите десетилетия. За да сме справедливи трябва да отбележим, че Израел не създаде антитурската коалиция, а само се присъединия към съществуващата такава в състав Франция, Гърция, Република Кипър, Египет и ОАЕ. В допълнение към укрепването на сигурността в региона, тези страни се опитват да разширят и укрепят политическите и икономическите връзки помежду си. На 16 януари 2020 г. за тази цел в Кайро е създаден Източносредиземноморският газов форум (EMGF), който се състои от Египет, Гърция, Кипър, Израел, Италия, Йордания и Палестинската автономия. Отсъствието на Турция в него говори за нейната антитурска ориентация. Израел, Гърция и Кипър също работят по газопровода EastMed, който ще свърже европейските потребители с газовите находища в Източното Средиземноморие. Последният залп в идеологическата война между арабите и Турция беше възраждането на идеята за възобновяване на използването на израелския нефтопровод Ейлат-Ашкелон. Нормализирането на отношенията между Тел Авив и двете монархии от Персийския залив ще позволи този тръбопровод да бъде използван за доставки на петрол, което допълнително ще намали надеждите на Турция да се превърне в енергиен център, които вече са значително отслабени от откриването на газовите полета. Инфраструктурата за този тръбопровод е построена през 1968 г. от Израел с подкрепата на иранския шах. Ислямската революция в Иран през 1979 г. обаче спря доставките на петрол от Иран. За броени дни значението на Израел като вечен гарант на западноевропейската енергийна сигурност се срина до почти нула. През 2003 г. обаче бяха направени промени в проекта, които позволиха на петрола да тече в двете посоки. Освен това има два нови важни партньора: Азербайджан и Казахстан. Сега антитурската коалиция иска да отвори отново нефтопровода Ейлат-Ашкелон, което ще допринесе както за енергийната сигурност на европейските купувачи, така и за стратегическите интереси на Израел. Доставката на петрол от Персийския залив до Европа през него допълнително ще отслаби претенциите на Турция да се превърне в енергиен център. Собственикът на Europe Asia Pipeline Co. (EAPC) очаква да получи 12 до 17% от търговията с нефт, преминаваща през Суецкия канал. Тръбопроводът значително ще попълни египетската хазна чрез такси за транзит на петрол. Asia Times вярва, че подобряването на отношенията между Израел и страните от Персийския залив е, разбира се, важно за гарантирането на неговата сигурност. Но е жизненоважно да се засили стабилността в целия регион и да се нормализират отношенията между еврейската държава и Египет. Без това сигурността на Израел никога няма да бъде наистина стабилна. Петролопроводът EAPC може да се превърне в допълнение към Суецкия канал. Въпреки скорошното си разширяване, той все още е недостъпен за най-големите танкери. Ситуацията може да се промени с възобновяването на използването на този тръбопровод, което ще позволи на супертанкерите да вземат товари в Червено и Средиземно море. Доскоро EAPC работеше в относителна тайна по две причини. Първо, редица арабски партньори предпочетоха да пазят търговските си сделки и сътрудничеството с Израел в тайна поради негативното отношение към него в ислямския свят. Сега това негативно отношение, благодарение на нормализирането на отношенията с ОАЕ и Бахрейн, значително ще отслабне. На второ място, изграждането на тръбопровода още преди ислямската революция, през шейсетте години на миналия век, беше частично извършено от Техеран. Това означава, че излизането на нефтопровода Ейлат-Ашкелон от сянката може да засили позицията на Иран в международния арбитражен съд. Например през 2015 г. съд в Швейцария вече осъди Израел да плати обезщетение на Техеран в размер на 1,1 милиарда долара. Въпреки съпротивата от Турция и други политически нюанси, подкрепата на израелското правителство, благоприятната геополитическа ситуация в региона и съществуващата инфраструктура най-вероятно ще доведат в най-близко бъдеще до възобновяване на работата на нефтопровода Ейлат-Ашкелон при доставка на петрол за Европа, което допълнително ще увеличи напрежението в източната част Средиземноморието. Превод и редакция: Иван Христов

16 Септември 2020 | 20:10 | Агенция "Фокус"

ООН и международната общност да подкрепят усилията на Мароко за постигане на политическо решение в Либия

ООН и международната общност да подкрепят усилията на Мароко за постигане на политическо решение в Либия

София. Делегациите на Висшия държавен съет на Либия и Парламентът на Тобрук съобщиха, че са достигнали до споразумение за прозрачни и обективни критерии и механизми за окупиране на части от суверенитета. Това съобщиха от пресцентъра на Посолството на Мароко. Диалога между Мароко и Либия ще продължи през последната седмица на септември с цел активиране и прилагане на това споразумение, съобщи Дрис Омран, член на либийската камара на представителите, в присъствието на министъра на външните разботи, африканското сътрудничество и мароканските изселници, Насер Нурита. Двете страни призоваха ООН и международната общност да подкрепи усилията на Мароко за създаване на благоприятен климат за постигането на политическо решение в Либия, като поднесоха благодарности към Негово величество, Крал Мохамед VI, за подкрепата и ангажираността му по преодоляването на Либийската криза. Срещите бяха проведени в резултат на получена информация, заплашваща сигурността, териториалната цялост и суверенитета на държавата, породена от негативно външно влияние, което съживява действията на местните и идеологически групировки. И двете страни подчертаха, че тези срещи са организирани в унисон с прилагането на член 15 от Либийското политическо споразумение от Скират и в потвърждение на заключенията от Берлинската конференция, която поддрържа политическата ситуация и въз основа на съответните разолюции на Съвета на сигурност. Компромисите, постигнати от двете делегации на Либийския държавен съвет и на Парламента на Тобрук на срещата в Бузника, потвърждават убеждението на Мароко, че либийците са способни да открият решение на своите проблеми, без да има влияние. Ние приветстваме компромисите, които бяха постигнати на срещата каза външния министър, г-н Несар Бурита и допълни, че „те вещаят благополучие и носят добри новини на либийския народ. Важните компромиси, които бяха постигнати от двете делегации, касаещи позициите за суверенитета, не са просто някаква декларация за намерение или просто препоръки, а по-скоро компромиси и конкретни решения за институциите и проблеми, които имат директно въздействие върху ежедневния живот на либийския народ“. Бурита изрази своята благодарност към всички страни и международни и местни организации, които изразиха гласно своята подкрепа за Либийския диалог в Бузника, и приветства усилията на двете делегации за постигането на компромиси. Вътрешно-либийските разговори, които бяха проведени между 6-и и 10-и септември, имаха за цел да запазят прекратяването на огъня от 20-ти август, като по този начин се даде на бунтуващите се либийски партии платформа за обсъждане на средства за придвижване напред към разрешаване на либийската криза, без да има вредно чуждо вмешателство. Междувременно върховният представител на Европейския съюз по външна политика и сигурност, вицепредседателят на Европейската комисия Джойзеф Борел и министърът на външните работи, африканското сътрудничество и мароканците, живеещи в чужбина, Насер Бурита обсъдиха последните развития с либийската криза, както и аспекти от общото сътрудничеството за благоденствие между ЕС и Мароко. Върховният представител приветства и окуражи тази инициатива на Мароко, като навременна с оглед на усилията на ООН да постигне политическо решение на кризата в Либия, което би осигурило обединението на страната, териториалната цялост и суверенитета. Стабилността и мирът в Либия са изключително важни за стабилността и благоденствието на Магреба като цяло и е приоритет на ЕС.

16 Септември 2020 | 16:59 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция издаде нов НАВТЕКС заради милитаризацията на гръцките острови

Daily Sabah: Турция издаде нов НАВТЕКС заради милитаризацията на гръцките острови

Анкара. Във вторник Турция обяви нов навигационен телекс (Navtex), заявявайки, че остров Хиос е милитаризиран от Гърция в нарушение на Лозанския договор от 1923 г., съобщава турският вестник Sabah. Съобщението направи Службата на турските военноморски сили за корабоплаване, хидрография и океанография (OHNO) в Измир. Остров Хиос (Сакиз) се намира срещу западната провинция Измир. Същият ден Турция обяви Navtex за удължаване на дейността на военния кораб „Явуз“ в Източното Средиземноморие до 12 октомври. Турското правителство оспорва твърдението на Гърция за изключителни права във водите, където работи „Оруч Рейс“, с аргумента, че островите не трябва да се включват в изчисляването на морските граници между държавите. Гърция е въоръжила 18 от 23 острова в Егейско море, което Турция смята за заплаха за сигурността си. В това число са Лесбос, Хиос, Самос, Сими, Икария, Патмос, Лерос, Калимнос, Кос, Астипалая, Родос, Кастелоризо (Мегисти-Мейс), Нисирос, Тилос, Халки, Карпатос и Касос. Според данни на базираната в т.нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК) Центъра за изследване на дипломатическата стратегия, Гърция има армейска дивизия на островите Лесбос и Родос и бригада на островите Хиос и Сими, както и няколко пехотни батальона , танкови батальони и зенитни батальони на тези острови. Гърция има 7500 войници на островите Хиос и Сими, командоси на остров Родос, шест военни бази, две военноморски бази и две бази за вертолети на островите. Гърция също планира да използва Егейските острови в случай на евентуална военна операция срещу Турция, се посочва в данните. Наскоро Турция разкритикува Гърция за дислокацията на войници на демилитаризирания остров Кастелоризо, наричайки този ход провокация и демонстрация на истинските намерения на Атина в Източното Средиземноморие. Остров Кастелоризо е само на 2 километра (1,2 мили) от турския бряг. Гръцките въоръжени сили проведоха учения на Кастелоризо през ноември 2019 г. Започвайки от Лондонския договор от 1913 година, милитаризацията на източните егейски острови е ограничена, а техния демилитаризиран статут е потвърден с Лозанския договор от 1923 година. Парижкият договор от 1947 г., който отстъпи Додеканезките острови от Италия на Гърция, също потвърди демилитаризирания статут. Въпреки това, Гърция твърди, че по въпроса трябва да се прилага Конвенцията от Монтрьо за турските проливи от 1936 г., докато Анкара казва, че задължението на Гърция за разоръжаване на островите остава непроменено съгласно Конвенцията от Монтрьо, тъй като няма разпоредба, че тя е различна от Договора от Лозана по въпроса. Превъоръжаването на демилитаризираните Егейски острови винаги е било горещ дебат между двете страни, особено след 60-те години, когато отношенията между Анкара и Атина се влошиха по кипърския въпрос и разширените претенции на Гърция за въздушното пространство и териториалните води в Егейско море. Първата реакция на Турция на въоръжаването на Гърция на островите в Егейско море е дипломатическа нота, дадена на Атина на 29 юни 1964 г. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 20:49 | Агенция "Фокус"

Шарл Мишел: В преговорите за гръцко-турска криза може да бъдат включени други държави

Шарл Мишел: В преговорите за гръцко-турска криза може да бъдат включени други държави

Атина. Трети държави може да бъдат поканени за участие в преговорите, насочени към разрешаването на спора между Гърция и Турция за енергийните права в Източното Средиземноморие. Това обяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Отношенията между Гърция и Турция са в сериозна криза от седмици заради морските граници между турското крайбрежие, етнически разделената островна държава Кипър и няколко гръцки острова. В рамките на посещението си в Атина, председателят на Европейския съвет изрази надежда, че в най-скоро време ще поеме ангажимент за преговори и че процесът на преговори с участието на няколко държави може да помогне за улесняване на постигане на компромис между Атина и Анкара. „Обсъждаме идеята за многостранна конференция, тъй като освен двустранния диалог, вероятно е необходимо да привлечем различните страни на масата, за да се справим с отделните въпроси", обясни Мишел, без да представя допълнителни подробности. Германия, която понастоящем е ротационен председател на Съвета на ЕС и вече положи усилия да посредничи за преки гръцко-турски преговори, е вероятен кандидат за участие, ако дискусиите бъдат разширени. НАТО също така организира контакти между гръцки и турски военни служители с надеждата да предотврати използването на сила в спорната зона на Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Септември 2020 | 17:30 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Триполи. Министър-председателят на Правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж възнамерява да си подаде оставката, съобщава във вторник Bloomberg, като се позовава на четирима чиновници. Според информацията на американската агенция, Сарадж може да обяви официално решението си в края на седмицата. Отбелязва се, че той вече е обсъдил плановете си с международните и либийските си партньори. Предсавители на Сарадж не са пожелали да коментират темата пред Bloomberg. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 14:13 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дендиас и Чавушоглу коментираха ситуацията в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Дендиас и Чавушоглу коментираха ситуацията в Източното Средиземноморие

Атина. След почти едномесечното противопоставяне между Гърция и Турция в Източното Средиземноморие, външните министри на двете страни, Никос Дендиас и Мевлют Чавушоглу, направиха анализи на ситуацията и пътя напред в статии, написани ексклузивно за вестник Kathimerini. Дендиас настоя, че Турция трябва да зачита международното право, да участва в диалог, да се въздържа от заплахи и прилагане на стратегия, целяща да постави другите пред свършен факт. Както подчерта той, всичко това подкопава доверието. „Суверенните права в морските зони не са нито продукт на индивидуалното възприемане на закона, нито се различават в зависимост от съотношението между размера и властта на държавите“, пише той. От своя страна Чавушоглу също настоя за необходимостта от диалог, но без предварителни условия. „Предварителните условия раждат предварителни условия (вярвайте ми, и ние можем да излезем с няколко наши) и заради това не са добър начин да се искат разговори между две съседни държави“, пише той. Междувременно се провежда нов дипломатически маратон с цел възможно най-бързо възобновяване на проучвателните преговори между Гърция и Турция. Тези усилия ще бъдат фокус на Берлин, като през следващите дни няма да бъде изключена нова тристранна среща, за да се координират необходимите действия. Според най-оптимистичните оценки тези нови разговори за започване на преговори могат да се осъществят още през следващите две седмици. По-рано говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че „всяка дискусия, свързана с проучвателни контакти, е добре дошла. Няма по-широка рамка за други въпроси, които да бъдат на масата, нито разширяване на дневния ред на масата“. В същото време гръцките и турските военни представители ще се срещнат за трети път във вторник със служител от военния комитет на НАТО в Брюксел, търсейки обща рамка, която ще позволи началото на двустранния диалог за създаването на механизъм за деескалация. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 14:03 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Чавушоглу и Помпео са обсъдили ситуацията в Източното Средиземноморие

„Анадолска агенция“: Чавушоглу и Помпео са обсъдили ситуацията в Източното Средиземноморие

Анкара. Министрите на външните работи на Турция и САЩ Мевлют Чавушоглу и Майк Помпео са провели телефонен разговор, в хода на който са обсъдили ситуацията в Източното Средиземноморие, предава „Анадолската агенция“, като се позовава на дипломатически източници. През почивните дни Помпео посети Южен Кипър, след като преди това САЩ отмениха оръжейното ембарго срещу гръцката администрация на острова. Турция разкритикува и двата хода, като от Анкара заявиха, че Помпео е трябвало да посети и турската част на Кипър и отбелязаха, че отмяната на оръжейното ембарго само е увеличила напрежението в региона. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 11:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Стартират отново водените с посредничеството на НАТО преговори между Гърция и Турция

Kathimerini (Гърция): Стартират отново водените с посредничеството на НАТО преговори между Гърция и Турция

Атина/Анкара. Представители на военните на Гърция и Турция ще проведат нова, трета по ред среща в Брюксел в контекста на усилията на НАТО за посредничество в преговорите за съставянето на механизъм, който да предотврати инцидент между двете страни-членки на Алианса заради морските и енергийните права в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Срещата бе уредена след изтеглянето на турския изследователски кораб „Оруч Реис“ и неговия ескорт от района на юг от Кастелоризо, което Атина бе поставила като условие за възобновяване на преговорите. По данни на изданието, Гърция страна ще постави на масата на преговорите нови коментари относно отговора на НАТО на плана, представен от Атина за уреждане на споровете. Турция и Гърция направиха кратки коментари на рамката на срещата с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди 12 дни, която продължи едва пет минути. Норвежецът отказа да заеме категорична позиция по предложението, припомня вестникът. Документът, който е в процес на преговори, е с обем от половин страница и призовава двете страни да се ангажират отново с основните принципи на НАТО и особено с чл. 1 от Хартата на Алианса, който се отнася до мирното разрешаване на различията между членовете, без заплахи или използване на сила. Той също така призовава двете страни да спазват принципите, очертани от Международната организация за гражданска авиация и морското право. Един от инструментите на механизма за отстраняване на конфликтите, споменат в документа, се отнася до 24-часова директна линия за комуникация между гръцките и турските военни по безопасен канал на НАТО. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Септември 2020 | 10:56 | Агенция "Фокус"

Le Figaro: Действията на Анкара подкопават НАТО и помагат на Путин

Le Figaro: Действията на Анкара подкопават НАТО и помагат на Путин

Париж. Дълго време единствената заплаха за единството на Северноатлантическия алианс оставаше путинска Русия, наследницата на СССР и Организацията на Варшавския договор, но сега опасността се крие в самия блок, пише Le Figaro. Доналд Тръмп смята Алианса за „остарял“, а Турция, която охраняваше югоизточния му фланг, благодарение на ревизионисткия си президент, придава значение на думите на Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО. Наскоро френският президент в по-мека форма заяви, че Турция „вече не е партньор“ в Средиземно море: тя излага алианса в смъртна опасност. От няколко години Анкара принуждава НАТО да поглъща поредното горчиво хапче всеки месец. Така, в Либия той нарушава оръжейното ембарго, а в Сирия се разправя с кюрдите и поставя в двусмислено положение съюзниците, които се противопоставят на „Ислямска държава“. В Ирак турските операции срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) в северната част на страната пречат на Алианса да помага на националните сили в борбата им срещу влиянието на Ислямска държава и Иран. В Източното Средиземноморие провокациите на президента Ердоган поставиха два члена на НАТО на ръба на войната. И накрая, Турция се сближи с Русия, след като закупи руските системи за ПВО С-400, които са несъвместими със стандартите на НАТО. Както се отбелязва в статията, от влизането си в НАТО през 1952 г. Турция винаги е била труден съюзник, но като цяло партньорите в блока, чрез преговори, успяха да я задържат в своите редици. Сега обаче, поради факта, че Съединените щати се оттеглиха на заден план, Турция на Ердоган се превърна в проблем: тя блокира всички предложения за партньорство в Алианса, не позволява да се поддържат отношения с ОАЕ, Австрия, Египет и Армения, а също така се намесва в мисиите на НАТО - например заплашва да изпрати делегация от съюзници във военната база в Инджирлик. Освен това Анкара постоянно изнудва Европа с миграционната криза. Независимо от това Турция, която дълго време е стълб на НАТО, сега е нестабилна: турската армия е загубила своята сила и авторитет, ВВС са се превърнали в сянка на миналата си сила след бруталните чистки в резултат от опита за преврат през 2016 г. Освен това страната се отдалечи от ценностите на Северноатлантическия алианс. Според един от експертите на френския вестник Ердоган разчита на „ислямско-националистическия агресивен дискурс, основан на реваншизма“ и се опитва да промени съществуващия международен правен ред, като същевременно потъпква секуларизма на съвременна Турция, правата на човека и основните ценности. По думите на един наблюдател от ЕС, в Северноатлантическия алианс става трудно да се работи с такъв съюзник, който отрича демократичните ценности, които стоят в основата му. Според изданието обаче Турция е малко вероятно да напусне НАТО: хартата не предвижда възможност за налагане на санкции срещу един член на Алианса или за изгонването му, тъй като според правилата съюзниците трябва да стигнат до консенсус. От своя страна Анкара може да се оттегли от НАТО, като е уведомила блока за своето решение година преди това. „Но Ероган няма да направи това, защото знае, че членството в НАТО му придава значение в очите на Владимир Путин“, казва военен източник, запознат с въпроса. „Кремъл подкрепя Ердоган, включително за да може да го използва в кампанията си за отслабване на НАТО“. Междувременно вътрешните атаки от турския президент, заедно с външните от руския президент, продължават да измъчват Алианса. Изборите в САЩ може да са решението на проблема: демократът Джо Байдън се изказа в подкрепа на НАТО. Съюзниците обаче се опасяват, че ако спечели, Тръмп ще реши да се оттегли от Северноатлантическия алианс - сценарий, който е обсъждан неведнъж в частни разговори, каза в книгата си бившият съветник по националната сигурност Джон Болтън. В този случай Владимир Путин ще спечели голяма победа, обаче, отбелязва Le Figaro, засега това е само разсъждение. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 08:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС очаква да се сложи край на едностранните действия в Източното Средиземноморие

Kathimerini: ЕС очаква да се сложи край на едностранните действия в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейският съюз очаква да се сложи "края на едностранните действия" в Източното Средиземноморие, заяви говорителят за външната политика на Европейската комисия Петер Стано, отговаряйки на въпроси на ежедневния брифинг за пресата, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Стано каза, че тези действия "се възприемат като провокации от някои от нашите държави-членки" и "дразнители в нашите отношения". Предстои дискусия за провежданата от Турция политика на външните министри на ЕС следващия понеделник, а след това лидерите на страните-членки ще обсъждат ситуацията около Турция на Европейския съвет, продължи той. Тази среща ще бъде възможност за страните-членки да проведат пълна дискусия по всички аспекти на отношенията между ЕС и Турция и да видят как ЕС може да продължи напред в светлината на последните и най-новите събития в Източното Средиземноморие, заяви Стано. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Септември 2020 | 22:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: НАТО ще бъде домакин на гръцко-турски разговори

Kathimerini: НАТО ще бъде домакин на гръцко-турски разговори

Атина. Представители на Гърция и Турция трябва да се срещнат в централата на НАТО в Брюксел във вторник за технически военни преговори, насочени към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, съобщиха дипломатически източници в Атина, цитирани от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се опитва да събере двете страни на масата на преговорите, за да обсъдят „механизъм за деконфликт“, който да помогне за предотвратяване на криза между съседите и съюзници от НАТО по отношение на морските и ресурсните права в Източното Средиземноморие. Срещата във вторник ще дойде два дни, след като турският кораб за сеизмично проучване „Оруч Рейс“ се върна в пристанището на Анталия . Турският проправителствен вестник Yeni Safak посочи в неделя, че двата хода са резултат от усилията на НАТО да се излезе от задънената улица между Атина и Анкара, въпреки че турските министерства на енергетиката и отбраната твърдят, че връщането на „Оруч Рейс“ в Анталия е част от графика на рутинна поддръжка и снабдяване на кораба. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Септември 2020 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Турция не очаква санкции от ЕС за дейностите си в Източното Средиземноморие

Yeni Safak: Турция не очаква санкции от ЕС за дейностите си в Източното Средиземноморие

Анкара. Министърът на външните работи на Турция заяви в понеделник, че Анкара не очаква санкции от Европейския съюз за проучвателните дейности в спорните води на Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Yeni Safak. ЕС заяви, че напълно подкрепя държавите-членки Гърция и Републока Кипър в спора и заяви, че изготвя потенциални санкции, ако диалогът не започне. Чавушоглу заяви в ефира на местен телевизионен канал, че Турция е отворена за разговори без предварителни условия. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Не променяме политиката си в Източното Средиземноморие, сондажният кораб се прибира временно в Анталия само за поддръжка

МВнР на Турция: Не променяме политиката си в Източното Средиземноморие, сондажният кораб се прибира временно в Анталия само за поддръжка

Анкара. Министърът на външните работи на Турция заяви в понеделник, че сондажният кораб, който оперира в Източното Средиземноморие, се е върнал само за подновяване на запасите и поддръжка. Мевлют Чавушоглу заяви в интервю пред местния телевизионен канал NTV, че връщането на кораба – „Оруч Рейс“ - не означава промяна в политиката на Турция за проучване в региона, предава „Анадолската агенция“. Чавушоглу каза, че Турция може да води преки преговори с Гърция за разрешаване на спорове в Източното Средиземноморие, но Анкара също ще излезе с предварителни условия, ако Атина настоява да го направи. Напрежението в региона е голямо, след като миналия месец Турция възобнови енергийните проучвания в Източното Средиземноморие, след като Гърция и Египет подписаха спорна сделка за делимитация на морските си зони в ущърб на интересите на Анкара. Въпреки противопоставянето на Гърция и някои други страни, Турция многократно е разширявала енергийното проучване на своя изследователски кораб „Оруч Рейс“ в спорния район между Гърция и Турция, като най-новото обявено на 31 август този път ще продължи до 12 септември. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 11:55 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Източното либийско правителство подаде оставка

„Анадолска агенция“: Източното либийско правителство подаде оставка

Бенгази. Базираното в източната част на Либия правителство, съюзно на военачалника Халифа Хафтар, подаде оставка в неделя на фона на нарастващи протести в редица градове заради влошени условия на живот и корупция, съобщи базираният в Тобрук парламент на уебсайта си, предава „Анадолската агенция“. Абдула Ал-Тани, ръководителят на правителството, което не е международно признато, подаде оставката си пред председателя на базираната в Тобрук Камара на представителите Агила Салех по време на спешна среща, на която те обсъдиха исканията на протестиращите. Хората в няколко източни града протестираха през последните три дни заради лошите условия на живот в региона. Libyan Crimes Watch, базирана в Обединеното кралство организация за защита на правата, цитира местни медии, според които милициите на Хафтар са открили огън по демонстранти в провинция Марж, като един човек е загинал и един е ранен. Друг доклад на местните медии твърди, че петима души са били ранени в Бенгази, Байда и Марж поради нападения от милицията на Хафтар. Либия е разкъсана от гражданска война след свалянето на покойния владетел Муамар Кадафи през 2011 г. Правителството на националното съгласие (ПНС) е създадено през 2015 г. по споразумение, ръководено от ООН, но усилията за дългосрочно политическо уреждане се провалят поради военна офанзива от лоялните на Хафтар сили, припомня „Анадолската агенция“. ООН признава правителството начело с премиера Файез Сарадж за легитимна власт на страната. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 10:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис приветства прибирането на турски сондажен кораб в пристанището му

Kathimerini: Мицотакис приветства прибирането на турски сондажен кораб в пристанището му

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви в неделя, че завръщането на турския сондажен кораб „Оруч Рейс“ обратно в южната провинция Анталия е положителна първа стъпка за облекчаване на напрежението с Турция на фона на борбата за офшорните природни ресурси, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Завръщането на „Оруч Рейс“ е положителна първа стъпка, надявам се да има последователност. Искаме да разговаряме с Турция, но в климат без провокации“, каза Мицотакис пред репортери в Солун. По неговите думи, диалогът е единственият начин за справяне с единствения проблем между двете страни - делимитацията на морските зони. „Първата стъпка (от Турция) ще бъде прологът за подобряване на ситуацията в нашите двустранни отношения“, каза той. Мицотакис посочи още, че шест от 18-те изтребители Rafale, произведени от Dassault, които Гърция планира да закупи, за да подобри военновъздушните си сили, ще бъдат нови, а останалите малко използвани. Гърция също планира да модернизира четири свои фрегати и да придобие още четири, каза консервативният премиер. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"