СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Анадолска агенция“: САЩ продължават да прехвърлят военна техника в Сирия

„Анадолска агенция“: САЩ продължават да прехвърлят военна техника в Сирия

Хасака. САЩ продължават да укрепват военните си бази в Североизточна Сирия, прехвърляйки бронирани превозни средства и боеприпаси от Северен Ирак, съобщава „Анадолската агенция“.Колони от бронирани превозни средства и покрити камиони пристигат в районите на Сирия, контролирани от YPG [сирийската издънка на ПКК], където са разположени силите на Международната коалиция, ръковод...

26 Септември 2020 | 09:58 | Агенция "Фокус"

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Атина. След като Анкара взе решение отново да изпрати сондажния кораб „Оруч Реис“ в оспорваните води в Източното Средиземноморие и да организира частичното отваряне на плаж в етнически разделения Кипър, говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че на Турция не може да се вярва, предава Reuters. По-рано през деня Турция издаде навтекс, с който обяви плановете си да изпрати кораба за проучване в региона, предизвиквайки силна критика от страна на Гърция. Миналия месец Анкара изтегли плавателния съд от оспорваните води в Източното Средиземноморие, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която Република Кипър настоя за санкции срещу Турция. Гърция приветства този ход. „Турция доказа, че не може да й се вярва“, заяви говорителят на правителството Стелиос Пецас. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 13:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Атина. В неделя министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас даде интервю, в което заяви, че Турция е отговорна за прекратяването на последния кръг от преговорите в Атина през 2016 г. за проучванията за залежи в Източното Средиземноморие. В отговор говорителят на турското външно министерство Хами Аксьой бе категоричен, че твърденията на Дендиас, публикувани във вестник Eleftheros Typos, са „неоснователни“, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Разговорите бяха прекратени през 2016 г. по искане на Гърция. Твърдението, че преговорите са прекратени заради Турция, е опит за заблуда на общественото мнение“, увери Аксьой. Той допълни, че новият кръг от преговори между двете страни няма да се ограничи до въпроса за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и делимитация на континенталния шелф, а вместо това ще бъде „насочен към разрешаване на всички взаимосвързани въпроси между двете страни". В същото изявление Аксьой отхвърли твърденията, че Турция стои зад неотдавнашното решение да бъде отворен отново плаж в необитаемата Вароша в северната част на остров Кипър, като добави, че решението е взето от местните власти. Независимо от това, говорителят на турското МВнР добави: „Твърдението на гръцко-киприотския дует, което определя тази стъпка като нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и че хората, които влизат в морето там, заплашват международната сигурност, е нелепо и далеч не е сериозно“. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ отново е изпратен да проучва за нефт и газ спорните води на Източното Средиземноморие, което може да предизвика нова ескалация в отношенията между Анкара и Атина, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Съгласно съобщения в турските медии, сондажните операции ще се извършват в район, южно от гръцкия остров Кастелоризо и ще продължат от 12 до 22 октомври. В 00:16 часа сутринта в понеделник турският външен министър Мевлют Чавушоглу публикува две думи в „Туитър“: Oruc Reis. Именно този сондажен кораб бе използван за проучванията за въглеводороди през август, когато Гърция и Турция стигнаха до ръба на война. Отговорът, който той получи от турските си последователи, беше незабавен и ентусиазиран, като хората писаха „Чакахме твърде дълго“, „До края“, „Нека нашите ветерани бъдат благословени“ и т.н. Този ход идва на фона на индикациите, че Анкара и Атина най-накрая са постигнали съгласие да започнат преговори за деескалация на ситуацията около енергийните ресурси в спорните между тях води на Източното Средиземноморие. Шест дни по-рано турската администрация на Северен Кипър отвори за посещение плажа Вароша на затворения след войната град Фамагуста, което се явява нарушение на резолюциите на ООН, както твърдят в Атина и гръцките медии. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 07:44 | Агенция "Фокус"

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

Анкара. Съвременна Турция все повече напомня за Ирак от началото на 1990 г.: държавният глава Реджеп Тайип Ердоган, подобно на Садам Хюсеин, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Това означава, че се натрупват проблеми. Има голяма вероятност сблъсъкът на Запада с Турция да стане неизбежен, предупреждава американското списание The National Interest. В края на миналия месец Майк Помпео стана първият държавен секретар на САЩ, който посети Гърция два пъти. Докато първоначалните му коментари бяха изпълнени с призиви за деескалация на спора между Атина и Анкара за Източното Средиземноморие, истината е, че само едната страна е отговорна за конфликта, който се очертава. През последните месеци Турция не само посегна на международно признатата Изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и гръцките води, но през последните дни - според съобщенията – и на ИИЗ на Израел. Анализаторите, макар разделени в мненията си по отделни аспекти на проблема „Ердоган“, са уверени, че турският президент е решен да се „хвърли напред“ в конфликта по идеологически и популистки причини и ще продължи да го прави, докато не определи къде малките военни инвестиции биха могли да донесат най-големи печалби. Една възможна точка на възпламеняване е град Фамагуста. След обявяването на независимостта на Република Кипър, Фамагуста - и особено нейният южен квартал Вароша - се превърна в основен туристически център, който привлича европейци и различни западняци към своите девствени плажове и курорти. Всичко това приключи, когато Турция нахлу на острова - през 1974 г. Първо бомбардира града, принуждавайки множество жители да избягат и след това го окупира. Жителите на Фамагуста очакваха да се върнат след прекратяването на огъня, но така и не видяха повече домовете си. Вароша се превърна в град-призрак с милиарди долари недвижими имоти, оградени и празни. Поколения дипломати очакват Фамагуста - и завръщането на нейните жители - да бъдат ключови за всеки възможен мирен договор за Кипър. Това, че Турция напусна Вароша, даде на киприотите, на Западна Европа и на дипломатите на ООН надежда, че Анкара все още се интересува от решение на конфликта. Сега обаче Ердоган сигнализира, че Турция може да действа едностранно, за да насели и развие Вароша. Не само че Ердоган иска да сигнализира за своята твърдост, след като отстъпи в неотдавнашния си спор с Гърция за морските граници, но той и неговите ключови поддръжници печелят милиарди долари, използвайки турски държавни средства и може би приходите от ресурси, отграбени от Анкара за възстановяване жилищните сгради и хотели, които след пет десетилетия трябва да бъдат разрушени и заменени с нови. Ердоган отдавна твърди, че договорите, определящи границите на Турция, трябва да бъдат ревизирани; заселването на Вароша ще му позволи да приложи своята реторика в действие. Проблемът обаче не е само в Кипър или Източното Средиземноморие. Турция разполага с войски в Сирия и Ирак, намесва се в Либия и наскоро - в Азербайджан. Смущаващо е, че новият начин на действие на Турция е да използва сирийски наемници, много от които са ветерани от „Ислямска държава“ или членове на „Ал Кайда“. Всъщност Турция сега използва сирийските си милиционери по начина, по който Иран използва ливанската „Хизбула“ или паралелните си афганистански и пакистански милиции. Това, че Турция толкова бързо вмъква сирийските си наемници в различни конфликти, сигнализира за едновременното желание на Анкара да разшири интервенциите си в чужбина и усилията й да поддържа правдоподобно отрицание на намесата си. Освен военните си позиции, Турция също така стана по-агресивна към дисидентите в чужбина. По-рано тази година турски агент влезе в австрийско полицейско управление и заяви, че разузнавателната служба на родината му е разпоредила да убие бивш австрийски депутат от кюрдски произход. На 25 септември трима неидентифицирани лица в Стокхолм, Швеция, нападнаха Абдула Бозкурт, може би най-видният журналист-дисидент от Турция. Той работеше за вестник „Заман“, трибуна на живеещия в САЩ Фетхулах Гюлен. Докато Турция подбужда атаки срещу дисиденти и опозиция, убива европейски политици и напада журналисти, Ердоган засилва агресията си на ново ниво. Отговорът на САЩ и Европа е сдържан, което само насърчава апетита на Ердоган. Подобно на Владимир Путин в Русия и Си Дзинпин в Китай, той вярва, че Западът е слаб и затова единственото, което прави, е да му диктува условия. Човек не може да му се сърди, че е открил слабото място на Европа и САЩ. Основният проблем, с който се сблъсква Европа - и отчасти САЩ, е Германия. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел не е склонна да приложи значими санкции срещу Турция, защото нейната страна се страхува от три неща. Най-големите опасения на Меркел са, че Турция може да използва бежанците като прикритие за отприщване на насилието в Германия или че Ердоган може да подбуди голямото етническо турско население в страната. Това е карта в ръцете на онези от Държавния департамент, които се стремят да подкопаят усилията за привеждане на Турция под отговорност. Вместо да налагат едностранно санкции, американските дипломати от средно ниво твърдят, че ще подкрепят ограничения само в координация с ЕС, бидейки наясно, че Германия ефективно ще блокира тяхното прилагане. Следователно Помпео може да говори стабилно по отношение на регионалната агресия на Турция от седмия етаж на Държавния департамент, но на практика неговото Бюро по европейски и евразийски въпроси забавя всякакви действия спрямо Турция до такава степен, че Ердоган вярва, че такива никога няма да бъдат предприети. Източното Средиземноморие е като малко буре барут. Войните рядко се започват само от желание за ресурси, а по-скоро от прекомерна увереност. Турция по същество прилича на Ирак от началото на 1990 г.: Ердоган, подобно на Саддам, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Подобно на Саддам той гледа с апетит към съседите, които притежават ценни ресурси, и вярва, че международната общност е книжен тигър. През 1990 г. Саддам накара Ейприл Гласпи да затвори очите си за неговите амбиции; през 2020 г. Ердоган има също толкова доверчив пратеник - Джеймс Джефри. Последните ескалации на Турция в региона показват, че амбициите на Ердоган са извън контрол. Въпросът за Вашингтон, Берлин и Брюксел е дали САЩ и Европа са готови да се изправят и да попарят тези амбиции, преди Ердоган да натисне спусъка, или вместо това ще изчакат, докато решението стане много по-скъпо за турците и всички в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

7 Октомври 2020 | 11:42 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Вашингтон. Американските власти са наясно със съобщенията, че Турция скоро може да проведе тестове на руските зенитно-ракетни системи (ЗРС) С-400 на брега на Черно море и са дълбоко обезпокоени от тази информация. Това съобщи във вторник пред кореспондент на ТАСС официален представител на Държавния департамент. „Наясно сме с тези съобщения. Продължаваме категорично да се противопоставяме на закупуването от Турция на ЗРС С-400 и сме дълбоко обезпокоени от съобщенията, че Турция продължава усилията си за въвеждане на С-400 в експлоатация“, каза той. „Преустановяването на участието на Турция в програмата F-35 в отговор на придобиването на С-400 показва сериозността, с която администрацията подхожда по този въпрос. Продължаваме да подчертаваме на най-високо ниво, че закупуването на С-400 е основна пречка в двустранните отношения и в рамките на НАТО и че съществува риск от потенциални санкции съгласно CAATSA [Законът за противодействие на американските противници чрез санкции] =“, добави американският външнополитически служител. „Уверени сме, че [турският президент Реджеп Тайип] Ердоган и неговите високопоставени държавни служители разбират нашата позиция“, каза дипломатът. Във вторник вестник Yeni Akit съобщи, че Турция скоро може да проведе тестове на системата за противовъздушна отбрана С-400 на брега на Черно море. Турското издание публикува видеозаписи, на които според вестника част от системата за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“ минава през град Самсун към провинция Синоп в северната част на страната. Вестникът също така свързва прехвърлянето на С-400 с известието на властите за затварянето на въздушното пространство над Синоп, което може да е било издадено във връзка с предстоящите тестове. В средата на септември външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу съобщи, че С-400 все още не е застъпил на бойно дежурство в страната. Въпреки че по-рано от Анкара заявиха, че С-400 в Турция ще бъде въведен в експлоатация през април 2020 г. Русия и Турция през 2017 г. подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция на САЩ и Алианса като цяло. САЩ все още се опитват да накарат Турция да изостави руските системи за ПВО. Вашингтон изключи Анкара от американската програма за самолети F-35. Освен това САЩ заплашват Турция с въвеждането на санкции, но не бързат да предприемат тези стъпки, тъй като се страхуват от по-нататъшно влошаване на отношенията с важен съюзник в НАТО. Анкара предупреждава, че няма да остави без отговор прилагането на подобни ограничения. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 08:04 | Агенция "Фокус"

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че страната му е готова за преговори със съюзницата си в НАТО Турция за разрешаване на споровете около континенталния шелф в Източното Средиземноморие, предава електронното издание на Kathimerini. Премиерът говори на съвместна конференция след срещата си с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг и подчерта, че споровете, които вече успяха да сблъскат военни кораби на двете държави в Средиземно море, е заплаха за сближаването в НАТО. В същото време Мицотакис подчерта, че Гърция „винаги е готова за диалог, въз основата на международното прави, добросъседските отношения и принципа на солидарност, който е в сърцевината на Северноатлантическия съюз. Столтенберг беше на посещение в Атина ден след като проведе срещи в Анкара с представители на турското правителство, включително президента Реджеп Тайип Ердоган и външния министър Мевлют Чавуслоглу. Той изрази надежда, че двете страни ще могат да проведат дипломатически преговори за уреждане на разногласията си - надежда, която той повтори в Атина във вторник. Когато Турция „оспорва суверенните права на някого, това отваря широко пътя за оспорване на правата и на други“, каза Мицотакис. Напрежението между съседите Гърция и Турция пламна това лято заради правата върху енергийните ресурси в район между южното крайбрежие на Турция, няколко гръцки острова и разделения от войната остров Кипър, след като Турция изпрати изследователски кораб с военен ескорт в райони, за които претенции върху изключителните икономически права имат Гърция и Република Кипър. През последните дни враждебността намаля и НАТО помогна за създаването на механизъм за разрешаване на конфликти, включително гореща линия между военните на двете страни, за да се избегне възможността за военен инцидент, водещ до открит конфликт. Горещата линия, каза Столтенберг, е „на разположение 24 часа в денонощието, за да улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха... Ние сме готови да го развиваме допълнително“. Механизмът за отстраняване на конфликти, добави той, „може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия“. „Силно се надявам, че съществуващите различия между двата съюзника сега могат да бъдат разрешени чрез преговори в духа на съюзната солидарност и международното право“, заяви Столтенберг. Мицотакис приветства неотдавнашните мерки на Турция за намаляване на напрежението, но заяви, че „предстои да разберем дали това е искрен ход или временна маневра“. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 17:15 | Агенция "Фокус"

Reuters: Ердоган е казал на Меркел, че резолюцията от срещата на върха на ЕС не е достатъчна

Reuters: Ердоган е казал на Меркел, че резолюцията от срещата на върха на ЕС не е достатъчна

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган е казал на германския канцлер Ангела Меркел, че решенията от проведената миналата седмица среща на върха на ЕС не са достатъчни, за да бъдат преодолени проблемите в отношенията между Анкара и блока, предава Reuters, като се позовава на изявление от турското президентство. От там отбелязват, че Ердоган и Меркел са говорили чрез видеоконференция и той е казал, че ЕС „се е поддал на изнудването“ на Гърция и Репубкика Кипър, с които Анкара има териториални спорове в Източното Средиземноморие и Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 15:46 | Агенция "Фокус"

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Атина. Гърция приветства „първата стъпка“ от Турция към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, „но дали това е искрен ход или временна маневра, предстои да разберем“. Това заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис след разговори в Атина генералния секретар на НАТО - Йенс Столтенберг, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „От Турция зависи да затвори пътя към кризата и да отвори пътя към решение“,заяви Мицотакис в коментар пред пресата след срещата в резидентцията „Максимос“, подчертавайки, че нарушенията на Турция в Източното Средиземноморие „застрашават мира и стабилността в региона, но и сближаването на самия съюз НАТО, и са не само двустранен въпрос“. „Чрез конструктивната ангажираност на Гърция и Турция в централата на НАТО, ние създадохме двустранен механизъм за военно разгласяване. Това включва ангажимент да се използва сигурна гореща линия между Гърция и Турция, която е на разположение 24 часа в денонощието, за да се улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха“, заяви на свой ред Столтенберг, приветствайки усилията на двете страни. „Механизмът за разрешаване на конфликти може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия. Твърдо се надявам, че основните спорове между двама съюзници могат да бъдат разрешени чисто чрез преговори, в духа на съюзническата солидарност и международното право“, добави норвежецът. По въпроса за нарастващото военно присъствие на Русия в Източното Средиземноморие, генералният секретар на НАТО подчерта, че „това има отражение върху нашата сигурност, така че трябва да се справим заедно“. Гръцкият премиер спомена за закупуването от Турция на системата за противоракетна отбрана С-400 от Русия, като я определи като риск, който също оказва влияние върху интересите на САЩ в региона. По отношение на миграционната криза Столтенберг каза, че „НАТО е с вас в знак на солидарност“. „Мисията на НАТО в Егейско море подкрепя гръцките и турските власти и граничната агенция на ЕС „Фронтекс“ в усилията за прекъсване на маршрутите за контрабанда на хора, благодаря на Гърция за приноса й за това разполагане“, добави Столтенберг. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 13:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: След посещение в Анкара: Столтенберг се подготвя за преговори с гърците

Kathimerini: След посещение в Анкара: Столтенберг се подготвя за преговори с гърците

Атина. Генералният секрета на НАТО Йенс Столтенберг пристига в Атина, след като ден по-рано бе на посещение в турската столица, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini, като припомня, че двете съседни страни постигнаха споразумение за възобновяване на преговорите за Източното Средиземноморие. Столтенберг, който трябва да се срещне с премиера на Гърция Кириакос Мицотакис и външния министър Никос Дендиас, изрази надеждата, че споразумение между Атина и Анкара за „механизъм за преодоляване на конфликт“ - включително създаването на „гореща линия“ между двете страни с цел да се избегне военното напрежение и инциденти - „може да помогне за създаването на пространство за дипломатически усилия“. Междувременно излизането на турския сондажен кораб „Явуз“ от Блок 6 на Изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) бе прието като стъпка към евентуална деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Предстои да се разбере дали турският изследователски кораб „Барбарос“ ще последва примера и ще напусне Блок 3 на ИИЗ на Кипър. Очаква се дискусиите относно евентуално подновяване на преговорите за обединение на разделения остров Кипър да се ускорят след изборите в северната част, планирани за 11 октомври. Междувременно в Турция максималистичната реторика продължи с изказване на официален представител на Министерството на отбраната, който заяви, че Анкара „ще защитава нашата Синя родина в Беломорието и Източното Средиземноморие“. Първият дипломат на Анкара на свой ред коментира позицията на Франция, която подкрепи Гърция в спора с турците, че „лоши съюзници... постоянно довеждат нашите различия до НАТО“. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 09:55 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Атина. Индикациите, че Турция е активирала радарите на закупените от Русия зенитно-ракетни системи С-400, за да засече произведените в САЩ гръцки изтребители F-16 при завръщането им от учението „Евномия“ на 27 август край Кипър, очевидно са предизвикали безпокойство във Вашингтон за ситуацията в Източното Средиземноморие и, според информацията на вестник Kathimerini, са предизвикали посещенията на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Кипър на 12 септември и Гърция на 27-29 септември. Както посочват източниците на информацията, визитите говорят, че активацията на С-400 наистина е подразнила Вашингтон, който по-рано заплаши да наложи санкции на Турция, ако руските системи бъдат задействани. Според съобщения на част от турските опозиционни медии, Анкара планира да проведе общи изпитания на системите С-400 край град Синоп на черноморското крайбрежие. Независимо от решенията, които Анкара ще вземе по отношение на своята противовъздушна отбрана, тридневното посещение на Помпео от миналата седмица, което го отведе в Солун и базата в залива Суда на Крит, се счита за такова от голяма важност. Разполагането за постоянно на американския кораб USS Hershel “Woody”Williams в пристанището на базата Суда е силна индикация за намерението на САЩ да засили значително присъствието си на Крит. Подкрепата на 106 000-тонен десантен кораб, способен да превозва хеликоптери, дронове и други системи, изисква значително подобрение на съоръженията в базата. Още от 2016 година САЩ са много активни в усилията си да подобрят способностите на военноморската си база в залива Суда, отбелязва изданието. Крит като цяло изглежда се превръща в център за концентриране на военна мощ с инфраструктура, която може да приеме не само гръцки и американски сили, но и части от арабските страни, както беше през последните седмици с самолети от Обединените арабски емирства, посочва Kathimerini. Превод и редакция: Иван Христов

5 Октомври 2020 | 11:22 | Агенция "Фокус"

Protothema: Ливан и Израел ще проведат преговори под егидата на ООН за демаркация на сухоземните и морските си граници

Protothema: Ливан и Израел ще проведат преговори под егидата на ООН за демаркация на сухоземните и морските си граници

Бейрут/Ерусалим. Ливан и Израел ще проведат преговори с посредничеството на ООН за демаркация на техните сухоземни и морски граници, каза председателят на ливанския парламент Набих Бери, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Съединените щати ще играят ролята на посредник в преговорите, които ще се проведат в град Накура, Южен Ливан, поясни Набих Бери по време на пресконференция, без да споменава конкретни дати. От своя страна израелският енергиен министър Ювал Щайниц обяви, че Израел и Ливан ще проведат преговори за прекратяване на спора за демаркация на границите между двете страни, които официално са във война. Израелският министър подчерта, че преговорите ще бъдат с посредничеството на САЩ. Превод и редакция: Иван Христов

3 Октомври 2020 | 10:07 | Агенция "Фокус"

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Атина. Десет месеца след като Турция представи турско-либийския меморандум на ООН, секретариатът на световната организация официално го регистрира, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Дипломатическите източници в Атина характеризират действията на секретариата на ООН като „формален и технически процес“. „Регистрацията и публикуването на всички видове споразумения, подадени от държавите в секретариата на ООН, е формална и техническа процедура. Това действие не дава легитимност на текстовете, нито означава признаване на съдържанието от Организацията на обединените нации ”, посочват същите източници, добавяйки, че„ това „споразумение” е незаконно и невалидно, сключено е незаконно и не е ратифицирано, както би трябвало, от либийската Камара на представителите, както се вижда от писмото на президента на последния до генералния секретар на ООН. Това „споразумение“ също е сключено в нарушение на Конвенцията по морско право. Нелегалният му характер е подчертан и осъден от международната общност ”, твърдят гърците. Припомня се, че турско-либийският меморандум беше осъден и от европейските лидери на срещата на върха на Европейския съюз на 13 декември 2019 г. Държавните глави на ЕС осъдиха турско-либийското „споразумение за морските граници“ като нарушаващо международното право. Така нареченият Меморандум за разбирателство между Анкара и Триполи „нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с морското право и не може да има правно обвързващи последици за трети държави“, се подчертава в текста на заключенията на срещата. Превод и редакция: Иван Христов

2 Октомври 2020 | 08:17 | Агенция "Фокус"

AFP: Гърция и Турция се договориха да създадат пряка линия за избягване на сблъсъци в Средиземно море

AFP: Гърция и Турция се договориха да създадат пряка линия за избягване на сблъсъци в Средиземно море

Брюксел. Гърция и Турция създадоха гореща линия, за да избегнат случайни сблъсъци в Източното Средиземноморие, където те са в остър спор около енергийните ресурси и морските граници, съобщиха от НАТО, цитирани от AFP Шефът на НАТО Йенс Столтенберг приветства пробива, който идва след няколкоседмични преговори между военни представители от двете страни членки. Двете страни-членки на НАТО се съгласиха на преговори, след като конфликтът за проучването на газови находища в оспорвани води доведе до драматично нарастване на напрежението, предизвиквайки опасения, че може да избухне военен конфликт, дори случайно. "След поредица технически срещи между военните представители на Гърция и Турция в щаба на НАТО в Брюксел, в четвъртък беше създаден двустранен военен механизъм за деконфликт", се казва в изявление на НАТО. "Механизмът е предназначен да намали риска от инциденти и произшествия в Източното Средиземноморие. Той включва създаването на гореща линия между Гърция и Турция, за да се улесни деконфликтността по море или във въздуха." Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Меркел се изказа за мирно решение на разногласията в Източното Средиземноморие

ТАСС: Меркел се изказа за мирно решение на разногласията в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейският съюз се интересува от конструктивни отношения с Турция, въпреки различията относно Източното Средиземноморие, конфликтът трябва да бъде разрешен по мирен начин. Това зави в Брюксел германският канцлер Ангела Меркел при пристигането си на срещата на върха на ЕС, цитирана от TACC. Според нея Европейският съюз иска да постигне "мирно решение на ситуацията" около спора между Турция и Кипър и Гърция. "Ще отбележа, че отношенията ни с Турция са сложни", каза тя. "Въпреки всички трудности трябва да се развиват конструктивни отношения." "Ние сме партньори в НАТО и имаме нужда един от друг", добави Меркел. Ситуацията в Източното Средиземноморие отново ескалира това лято след решението на Турция да възобнови проучването на офшорни въглеводородни запаси Източното Средиземноморие, във води, които Турция оспорва с Гърция и Кипър. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 16:40 | Агенция "Фокус"

Reuters: Европейските лидери ще натиснат Кипър да отмени ветото си върху санкциите срещу Беларус

Reuters: Европейските лидери ще натиснат Кипър да отмени ветото си върху санкциите срещу Беларус

Брюксел. Лидерите на Европейския съюз ще се опитат да преодолеят безизходицата за налагането на санцкии срещу Беларус в четвъртък, като убедят Кипър, че въпросът с наказателните мерки срещу Турция е отделен и че така Никозия парализира взимането на общи решения в блока, предава Reuters. На срещата си в Брюксел за двудневна среща на върха лидерите трябва да се изправят срещу Кипър, един от най-малките членове на ЕС, който задържа одобрението на икономически санкции срещу Беларус след изборите през август, за които Западът и опозицията твърдят, че са фалшифицирани. Докато Великобритания и Канада вече наложиха наказателни мерки срещу Минск, за да покажат подкрепата си за продемократичните протести, безизходицата в 27-те държави-членки на ЕС, където решенията се вземат с единодушие, струва на блока загуба на доверие в него, казаха дипломати. „Очакваме, че тя (срещата на върха) ще бъде повратната точка за решението за санкции срещу властите в Беларус“, каза Гитанас Науседа, президент на Литва, където основният опозиционен лидер на Беларус избяга в изгнание. Представителите на Кипър обаче са категорични, че Брюксел първо трябва да се съгласи да наложи санкции на Турция, с което да изпрати ясно послание на Анкара, че проучванията за петрол и газ край бреговете на средиземноморския остров са неприемливи. Кипърски служители цитират споразумение от август между външните министри на ЕС за одобряване на турските санкции и санкциите на Беларус заедно с аргумента, че и двете са от еднакво значение. „Има много политическа активност на най-високите нива ... за да се опитаме да отблокираме ситуацията по отношение на санкциите срещу Беларус“, каза старши дипломат от ЕС. Икономически мощният ЕС вижда себе си като фар на демокрацията и правата на човека, стремящ се да влияе на международните събития чрез своята мека сила, която трансформира бившите комунистически съседи в процъфтяващи пазарни икономики, пише Reuters. Но правилото му за единодушие във външната политика и обтегнатите отношения с Турция, която бързо се превръщат в едни от най-трудните, повдигнаха въпроси относно способността на ЕС да оказва влияние в международен план. Отслабен във външната политика от излизането на Великобритания от ЕС - тема, която ще бъде представена през втория ден на срещата на върха - ЕС се дърпа в различни посоки от твърдата позиция на Франция по отношение на Турция и стремежа на Германия за диалог. Дипломати от ЕС казват, че решението може да включва обещание за Кипър за строги санкции срещу Турция в бъдеще. „Идеята е да се заплаши Турция с ответни мерки, ако тя продължи със сондажите и други провокации в кипърски и гръцки води“, каза втори старши дипломат от ЕС. „Това има за цел да предложи гаранции на Кипър и да убеди Никозия да отмени ветото си върху санкциите на Беларус“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Октомври 2020 | 07:53 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ангела Меркел разкритикува Гърция за събитията в Мория и похвали Турция за усилията й с мигрантите

Kathimerini: Ангела Меркел разкритикува Гърция за събитията в Мория и похвали Турция за усилията й с мигрантите

Берлин. Повече от два месеца след като Ангела Меркел се намеси, за да предотврати военната конфронтация между Гърция и Турция, германският канцлер в сряда отново коментира тлеещото напрежение между двете съседни държави, пише електронното издание на Kathimerini. „Трудно е да си представим колко малко може да е разстоянието между военния конфликт и мирното разрешение в някои случаи“, заяви канцлерът на сесия на Бундестага преди срещата на върха на ЕС на 1 и 2 октомври. „Напрежението с Гърция и гърците-киприоти е високо, но Турция е партньор в НАТО. И показва забележителни усилия за приемане на бежанци“, заяви Меркел, след което разкритикува Гърция за последните събития в лагера Мория и на остров Лесбос. „Трябва внимателно да балансираме отношенията си и да се съсредоточим върху сътрудничеството“, каза тя, описвайки отношенията с Турция като „многоизмерни“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Септември 2020 | 18:28 | Агенция "Фокус"

Protothema: Анкара пусна националния химн на Турция над Кастелоризо с дрон, неизвестни вандализират голямото гръцко знаме на острова

Protothema: Анкара пусна националния химн на Турция над Кастелоризо с дрон, неизвестни вандализират голямото гръцко знаме на острова

Атина. Турция продължава да провокира Гърция, като отново мишената е остров Кастелоризо, намиращ се на броени километри от югозападния бряг на Анадола, пише гръцкото издание Protothema. В 7 часа сутринта в събота жителите на острова са събудени от летящ дрон с неизвестен произход, който е пуснал турския национален химн на усилените си високоговорители, както и османски бойни маршове. Според информацията, дронът е обикалял повече от 40 минути небето над Кастелоризо и околните по-малки островчета. Но това не е бил единственият инцидент за деня. Гръцкото знаме, което е било изрисувано на скалата над пристанището на острова и може да бъде видяно от турския бряг, е било вандализирано с червена боя, която някой е хвърлил върху него. Турската KARAR TV е пуснала видео от дрон, показващо остров Кастелоризо отгоре и гръцкото знаме, след като е било вандализирано. Местните власти разследват дали двата инцидента са свързани. Превод и редакция: Иван Христов

28 Септември 2020 | 12:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Анкара ухажва Франция, Гърция очаква Помпео

Kathimerini: Анкара ухажва Франция, Гърция очаква Помпео

Атина. Като опит на Анкара да забие клин между Париж и Атина, турският лидер Реджеп Тайип Ердоган е поискал от френския президент Еманюел Макрон да оттегли възраженията на Франция срещу покупки от страна на Турция за европейски системи за ПВО, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Според информация на агенция Bloomberg Ердоган е поискал от Макрон да се откаже от съпротивата си срещу съвместното производство на противоракетните отбранителни системи Eurosam SAMP / T по време на телефонно обаждане по-рано тази седмица. Макрон е отговорил, че Турция трябва да изясни целите си в Сирия, преди да може да се обмисли разполагането на европейски системи, се казва в доклада. Ходът на Ердоган идва на фона на планираното посещение в Гърция на американския държавен секретар Майк Помпео, второ за една година, което беше описано от Вашингтон като подчертаване на все по-силните двустранни връзки. „Секретарят Помпео ще се срещне с министър-председателя Мицотакис и външния министър Дендиас, за да поднови общия ни ангажимент за напредък в сигурността, мира и просперитета в Източното Средиземноморие и да отбележи най-силните отношения между САЩ и Гърция от десетилетия насам“, заяви Държавният департамент на САЩ. Помпео трябва да пристигне в Солун в неделя вечерта и да се срещне там с Никос Дендиас в понеделник, преди да отпътува за Крит, където във вторник ще посети военноморската база Суда Бей, „за да подчертае силното партньорство за сигурност на САЩ със съюзника на НАТО Гърция“, се добавя в съобщението. Докато е на Крит, Помпео трябва да се срещне и с премиера Кириакос Мицотакис в семейния му дом. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Септември 2020 | 11:35 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: САЩ продължават да прехвърлят военна техника в Сирия

„Анадолска агенция“: САЩ продължават да прехвърлят военна техника в Сирия

Хасака. САЩ продължават да укрепват военните си бази в Североизточна Сирия, прехвърляйки бронирани превозни средства и боеприпаси от Северен Ирак, съобщава „Анадолската агенция“. Колони от бронирани превозни средства и покрити камиони пристигат в районите на Сирия, контролирани от YPG [сирийската издънка на ПКК], където са разположени силите на Международната коалиция, ръководена от САЩ. Местни източници съобщиха пред „Анадолу“, че вчера през контролно-пропускателния пункт Ал-Уалид на иракско-сирийската граница е преминал военен конвой от 79 камиона. В състава на колоната са били 12 камиона, покрити с тента, както и камиони за гориво. Военните товари се разпределят между военните бази в провинциите Хасака, Ракка и Дейр ез-Зор. Доставките на американски военни товари от Ирак за Сирия бяха спрени в продължение на два месеца и бяха възобновени в началото на септември. През последните две седмици 5 военни конвои от поне 300 камиона бяха изпратени на територията на Сирия. След стартирането на операция „Извор на мира“ от Турция в районите на Сирия на изток от река Ефрат [октомври 2019 г.], САЩ прегрупираха силите си в региона. Пентагонът разчита на „контрол“ върху петролните полета в източната и североизточната част на Сирия. Днес американските военни са разположени в 11 военни бази и укрепени райони в сирийските провинции Хасака, Ракка и Дейр ез-Зор. Превод и редакция: Иван Христов

26 Септември 2020 | 09:58 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Гърция заяви, че може да се обърне към Международния съд заради действията на Турция

ТАСС: Гърция заяви, че може да се обърне към Международния съд заради действията на Турция

Атина. Гърция може да се обърне към Международния съд, ако конфликтът с Турция не може да бъде разрешен чрез диалог. Това заяви премиерът Кириакос Мицотакис, изказвайки се в рамките на общия политически дебат на 75-ата сесия на Общото събрание на ООН (ОС). Седмицата на ОС на високо ниво се провежда от 22 до 29 септември под формата на предварително записани видео обръщения, предава TACC. "Действията на Турция нарушават международното право и застрашават сигурността и стабилността в региона", каза той. "Нека разговаряме. Нека потърсим общоприемливи решения. Да дадем шанс на дипломацията", призова Мицотакис. В същото време премиерът подчерта, че "постоянната ескалация не може да продължи". "Отказвам да вярвам, че партньорството между съседите е невъзможно", добави той, като посочи като пример споразумението за нормализиране на отношенията между Израел и ОАЕ. През лятото на тази година Гърция сключи споразумения с Италия и Египет за делимитацията на морските зони. В отговор Анкара заяви, че не признава гръцко-египетското споразумение, и изпрати своя кораб „Оруч Рейс“, придружен от група военни кораби за сеизмични проучвания на гръцкия офшорен шелф край остров Кастелоризо. На свой ред Гърция приведе въоръжените си сили в готовност и обяви, че ще защитава своите суверенни права. На 13 септември “Оруч Рейс” се завърна в турското пристанище Анталия за "планов технически преглед", но Турция казва, че сеизмичните проучвания в Средиземно море ще продължат. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Септември 2020 | 19:17 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Несправедливото попечителство на ЕС над кипърските гърци заплашва бъдещето му по множество начини

Yeni Safak: Несправедливото попечителство на ЕС над кипърските гърци заплашва бъдещето му по множество начини

Анкара. Гръцко-кипърската администрация на Южен Кипър стана член на Европейския съюз (ЕС) на 1 май 2004 г., на етап, когато кипърският проблем все още не е разрешен. Членството на Кипър в ЕС несъмнено остава най-проблемното присъединяване до момента. След влизането в ЕС на Кипър, Съюзът все повече затъва в заплетена маса от проблеми и по този начин е принуден да заеме конфронтационна позиция срещу Турция по много въпроси, въпреки че Турция е един от най-важните и стратегически участници в Източното Средиземноморие. Въз основа на тези основни събития турският вестник Yeni Safak представя накратко съществените несъответствия около противоречивото, според автора, приемане на Кипър в ЕС - най-противоречивото досега решение на ЕС - както и негативните въздействия на това членство върху отношенията между Турция и ЕС в материал, представен без редакторска намеса Исторически виждаме, че разбирането на обществения договор и спазването на международното право са основните фактори за формирането на съвременните европейски ценности. Когато разглеждаме учредителните споразумения на ЕС и процеса на разширяване, това, което се очертава много ясно като част от основните правни устои на ЕС, е силният акцент върху прилагането на едни и същи принципи за всички страни кандидатки, а не една от тях е да бъде дискриминирана. По същия начин, ние откриваме, че многократно се подчертава, че процесът на членство в ЕС не включва никакви „договорки“ и целият процес на присъединяване зависи от това дали даден набор от предварително определени правила се спазва или не. Въпреки откритите противоречия по отношение на гореспоменатото, Кипър стана член на Съюза на 1 май 2004 г. в нарушение на основните принципи на ЕС. Нещо повече, от 1964 г., когато двете общности, живеещи на острова, бяха фактически разделени, гръцката страна, чийто суверенитет не обхващаше цял Кипър, беше приета за член, представляващ целия остров. По този начин, за първи и вероятно последният път в историята на ЕС, една държава успя да стане член, претендирайки за суверенитет над територии извън нейните граници, където тя фактически няма контрол. Несъответствията и странностите в членството на гръцката страна не се изчерпват само с това. Това присъединяване също противоречи на принципа за членство в ЕС, който е възможен само за държави, които се разбират добре със своите съседи и които са успели да разрешат всички гранични спорове, които евентуално са имали с тях, условие, включено в „Стабилността на „правилото на Баладур“”от 1995 г. - кръстено на тогавашния френски министър-председател Едуар Баладур -, което също беше приет като основен принцип, който страните кандидатки трябва да спазват по време на процеса на разширяване. Според него никоя държава, която понастоящем е въвлечена в гранични конфликти / спорове или участва в конфликти по въпроси на малцинствата, не може да стане член на ЕС, като по този начин потъпква собствения си принцип, като приема страната с най-сериозните гранични проблеми в сравнение с която и да е друга в Европа . Едностранното членство на гръцката страна в ЕС също е против международните споразумения. Договорът от 1960 г., едно от основополагащите споразумения, с които се създава Република Кипър, категорично забранява на Кипър да се присъединява към политическа или икономическа организация, в която както Турция, така и Гърция не членуват едновременно. В конституцията на Република Кипър също е декларирано категорично, че и двете общности на острова имат правото да наложат вето, ако някога се опитат да получат членство в която и да е международна организация, в която отново Турция и Гърция не са участници и или членове едновременно. Въпреки всички тези твърди факти, по време на процеса на присъединяване на Южен Кипър, нито правото на вето на кипърските турци, нито фактът, че Турция не е член на ЕС, не бяха взети предвид, макар и двете, да бяха основни конституционни принципи, които трябва да се спазват стриктно. Общата нишка обаче във всички тези противоречия е фактът, че ЕС, който твърди, че процесът на членство е „затворен за договаряне“, е отстъпил пред изнудването на Гърция, която е просто незначителен член на Съюза. Гръцката страна, декларирайки, че ще бойкотира целия процес на разширяване, ако членството на Кипър не стане реалност, постигна целта си. И така, как тази конкретна грешка на ЕС и неговото попечителство над кипърските гърци се отрази на Съюза, като дълбоки последици се запазиха и до днес? На първо място, с влизането на гръцката страна в ЕС стана невъзможно да се реши кипърският въпрос в съответствие с условията на Запада. Най-голямото доказателство за това е, че референдумът за плана на Анан, който беше разглеждан като историческа възможност от ЕС при решаването на кипърския въпрос, беше отхвърлен от 76 процента от кипърските гърци. Планът, изготвен за около четири години и половина и ревизиран общо пет пъти според становищата, изразени от двете страни, не беше приет от кипърските гърци, тъй като те не искаха да се съгласят на споделянето на властта и политическото равенство с кипърските турци, въпреки че той предоставя по-големи предимства на гръцката страна - да не говорим, че 65 процента от кипърските турци го одобриха. Според плана турските войници на острова ще се изтеглят най-късно до 2018 г., като останат само номинален брой (650), чийто статут ще бъде преразглеждан на всеки три години, а турската земя ще бъде намалена от 36 процента до 29%; неприемането на този план от гърците въпреки тези очевидни предимства е голямо поражение за ЕС. Предвид настоящото развитие и нарастващата политическа и икономическа мощ на турската страна, вече не е възможно да се налага подобно споразумение от турска страна. В допълнение, ЕС губи своята безпристрастност, като се превръща в „страна“ в спора с противоречивото присъединяване на Кипър и неговата официална позиция - по необходимост - на разглеждането на кипърските турци като статут на малцинство на острова, а не като един от двамата основни партньори - с всичко това в противоречие с международните споразумения - и неговият план след предложението на Анан, който не изпълнява предварително обещаните си ангажименти, сериозно подкопава надеждността и престижа на Съюза в очите на турската страна . Второ, наскоро откритите находища на въглеводороди в Източното Средиземноморие създадоха нови възможности за сътрудничество в региона. Само противоречивото приемане от страна на кипърската гръцка страна на ЕС и произтичащото от това официално попечителство застрашиха възможността тези резерви да бъдат пренесени на европейския пазар през Турция, която предлага най-сигурния и доходоносен маршрут. С други думи, максималистките изисквания и желания на гръцката и кипърската гръцка страна причиняват сериозни икономически щети на други крайбрежни държави в Европа и Средиземно море. Трето, ако проблемът с морската юрисдикция в Източното Средиземноморие не бъде разрешен скоро, очевидно е, че регионът ще бъде изправен пред по-големи политически кризи. Нито една от страните няма да спечели от такава огромна политическа суматоха. Но като се има предвид рискът от нов миграционен приток, заплашващ Европа, и фактът, че енергийните ресурси в Източното Средиземноморие не могат да бъдат пренесени в Европа без одобрението на Турция, очевидно ЕС ще бъде по-неблагоприятно засегнат в случай на продължаваща политическа нестабилност. Четвърто, ЕС се отдалечава от целта си да стане световен играч, доколкото се отдалечава от Турция поради настойничеството си над кипърските гърци. Една от най-тежките стратегически грешки, които ЕС може да направи, е да се изправи срещу Турция, която се превърна в най-силния регионален фактор с непрекъснато нарастваща политическа и военна мощ, а също така е енергиен коридор, разположен на кръстопътя на основните транзитни пунктове в света и находищата на въглеводороди . Не е възможно ЕС да успее да реши такива регионални проблеми като нелегалната имиграция, международния тероризъм, нарастващите енергийни нужди и сигурността, без да си сътрудничи с Турция, особено предвид факта, че ЕС дори няма редовна военна сила. Като цяло, прибързаното и противоречиво на ЕС решение да приеме Южен Кипър в Съюза в нарушение на международното право заплашва не само неговата икономическа и политическа мощ, но и неговата цялост и бъдеще. Гърция и Южен Кипър, две държави с ограничена политическа, икономическа и демографска мощ, които могат да манипулират цялата политика на ЕС в Източното Средиземноморие в съответствие със собствените си интереси, също ще породят сериозна вътрешна опозиция в Съюза. По своя грешен характер и високата цена на настоящата пристрастна позиция на ЕС срещу Турция, точно както решението за приемане на Кипър в ЕС преди 16 години, ще бъдат оценени все по-добре с времето. С други думи, търсенето на бъдеще за ЕС, оковано от тежките окови на миналото, няма да бъде лесно поради големите грешки, допуснати досега. Превод: Юлиян Марков

25 Септември 2020 | 16:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Много малко вероятно е ЕС да наложи санкции на Турция, след като тя се съгласи на разговори с Гърция

Kathimerini: Много малко вероятно е ЕС да наложи санкции на Турция, след като тя се съгласи на разговори с Гърция

Атина. Европейският съюз е малко вероятно да изпълни заплахата да наложи санкции на Турция, след като Анкара се съгласи да проведе преговори с Гърция във връзка с морските претенции във вторник, казаха висши дипломати и служители от ЕС, цитирани от електронното издание на вестник Kathimerini. Но напредъкът остави неразрешен вътрешен спор на ЕС за Беларус - Кипър, който - подкрепен от Гърция - е в противоречие с Турция по отношение на морските енергийни ресурси, блокира санкциите на ЕС срещу Минск, докато блокът заеме по-строга позиция спрямо Анкара. Съдбата на предложените санкции срещу около 40 висши белоруски чиновници е във въздуха, подкопавайки доверието в ЕС, който иска да подкрепи протестиращите в Беларус след изборите там на 9 август, за които Западът смята, че са фалшифицирани. Санкциите на ЕС изискват подкрепата на всички 27 държави-членки. „Страхувам се, че както стоят нещата в момента, ще трябва да настояваме за Беларус. Това е единственото ни оръжие“, заяви кипърски дипломат, като заяви, че ЕС е оставил Кипър без дипломатически изход от безизходицата. Посредничеството, водено от германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, успокои Гърция и Турция след седмици на напрежение в Източното Средиземноморие, осигурявайки споразумение във вторник за подновяване на преговорите за континенталните граници на шелфа, които прекъснаха през 2016 г. „Диалогът намали необходимостта да Турция със санкции и затова в момента няма консенсус сред 27-те за такава стъпка“, каза един дипломат от ЕС. Решението на Турция да извади сондажния кораб от спорните води се счита за полезно. Отлагането на срещата на върха на ЕС в Брюксел в четвъртък, чийто фокус щеше да е върху Турция, също е дало възможност за повече време, каза втори дипломат. Срещата на върха, която беше отложена заради карантината на Шарл Мишел, сега трябва да се състои на 1-2 октомври. Превод и редакция: Иван Христов

24 Септември 2020 | 08:04 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Ердоган и Макрон са обсъдили Източното Средиземноморие

„Анадолска агенция“: Ердоган и Макрон са обсъдили Източното Средиземноморие

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е провел телефонен разговор с френския си колега Еманюел Макрон. Това се посочва в съобщение на отдела за връзки с обществеността на администрацията на президента на Турция, предава „Анадолската агенция“. Страните обсъдиха отношенията на Турция с Франция и Европейския съюз, както и регионални събития с акцент върху ситуацията в Източното Средиземноморие. Президентът Ердоган отбеляза, че причината за напрежението в Източното Средиземноморие е пренебрегването на законните права на Турция и кипърските турци в региона. Според него подкрепата на Франция за максималистките претенции и стъпки на Гърция и Южен Кипър, допринасящи за ескалация на напрежението, е озадачаваща. Турският лидер подчерта, че Турция не претендира за ничии права, но в същото време няма да позволи на никой да потъпква нейните. Главата на турската държава заяви, че Анкара, както и преди, се застъпва за уреждането на различията чрез диалог и сътрудничество. Президентът Ердоган подчерта необходимостта от използване на силата на дипломацията и прилагане на устойчиви преговорни процеси за облекчаване на напрежението в Източното Средиземноморие. Президентът Ердоган подчерта, че Турция се стреми да разреши всички разногласия на масата за преговори. Държавният глава заяви, че Анкара очаква от Франция разумно и конструктивно отношение към процеса. В същото време той отбеляза важността на устойчивото използване на механизма за консултации и контакти между Турция и Франция. Турският лидер подчерта, че развитието на предстоящата среща на върха на ЕС на позиция, насочена към конструктивен диалог и сътрудничество с Анкара, е важно по отношение на създаването на възможности за уреждане на регионалните проблеми. Превод и редакция: Иван Христов

23 Септември 2020 | 10:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция подновяват проучвателните контакти

Kathimerini: Гърция и Турция подновяват проучвателните контакти

Атина. Гърция и Турция вървят постепенно към възобновяването на проучвателните контакти, които спряха през 2016 г., като двете страни потвърдиха във вторник, че скоро ще се проведе нов кръг от преговори, въпреки че в Атина е скептична относно истинските намерения на Анкара, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В кратко изявление във вторник вечерта гръцкото външно министерство заяви, че проучвателните контакти ще започнат „скоро“ в Истанбул. Въпреки че тази седмица се очакваше съобщение относно възобновяването на преговорите, като първоначалната среща се очаква през следващата седмица, не е потвърдена дата. Делегацията на Гърция ще се оглавява от опитния дипломат и посланик Павлос Апостолидис, докато турската все още не е съставена. Съобщението на гръцкото министерство се появи малко след като турското президентство заяви, че двете страни са се договорили да възобновят преговорите по морските претенции в Източното Средиземноморие и Егейско море, след телефонен разговор между президента Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Ердоган каза, че „частичният импулс“, осигурен чрез установяване на диалог, трябва да се поддържа с реципрочни стъпки. В Атина има опасения, че Ердоган изглежда решен за редица въпроси, които да бъдат разгледани в проучвателните контакти - нещо повече от мерките за изграждане на доверие и тактиките за деескалация. Това се разбра, според изданието, тъй като във вторник Турция издаде нов навигационен телекс, или Navtex, резервиращ морската зона около гръцкия остров Лемнос, призовавайки за неговата демилитаризация и цитирайки предполагаеми нарушения съгласно Договора от Лозана от 1923 г. Ердоган призова и за регионална конференция с всички средиземноморски крайбрежни държави, която според него трябва да включва и непризнатата т.нар. Турска република Северен Кипър. Той каза също, че отношенията между Турция и ЕС могат да бъдат подобрени, ако бъдат предприети определени стъпки по митническия съюз между двете страни, безвизовото пътуване за турците и миграционния проблем. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис разговаря по телефона с президента на Кипър Никос Анастасиадис във вторник преди срещата на върха на лидерите на ЕС за нарушенията на Турция в Източното Средиземноморие, която трябваше да се състои по-късно тази седмица, но беше отложена за 1-2 октомври, след като помощник на Мишел е дал положителен тест за Covid-19. Превод и редакция: Иван Христов

23 Септември 2020 | 08:34 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон ще разговаря с турския президент за напрежението в Източното Средиземноморие

AFP: Макрон ще разговаря с турския президент за напрежението в Източното Средиземноморие

Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон ще проведе телефонен разговор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган за първи път, след като напрежението между Париж и Анкара се увеличи поради поведението на Турция в Източното Средиземноморие, съобщиха от Елисейския дворец, предава AFP. В рамките на разговора Макрон ще потвърди френската позиция по отношение на напрежението между Турция и съюзника й от НАТО Гърция, след като Анкара засили проучвателните дейности в региона. Не се уточнява кога точно ще се проведе дискусията между двамата президенти. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 17:59 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: „Оруч Рейс“ напусна пристанището в Анталия

Yeni Safak: „Оруч Рейс“ напусна пристанището в Анталия

Анкара. Проправителственият турски вестник Yeni Safak съобщава, че изследователският кораб „Оруч Рейс“ е напуснал пристанището в Анталия. Според доклада корабът плава в Анталийския залив в Средиземно море. Уточнява се, че военноморските части, които са ескортирали „Оруч Рейс“, са на котва в пристанището. По-рано Турция заяви, че връщането на кораба в пристанището на Анталия е за „поддръжка и доставки“, оспорвайки съобщенията, че това е ход, насочен към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 16:22 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция и Гърция постигнаха съгласие да преговарят за Източното Средиземноморие

AFP: Турция и Гърция постигнаха съгласие да преговарят за Източното Средиземноморие

Анкара. Турция и Гърция постигнаха съгласие да започнат преговори за спорните зони в Източното Средиземноморие, предава AFP. Съответната информация бе разпространена от Президентството в Анкара. Двете страни се договориха да започнат преговори по време на тристранна видеоконференция между турския президент Реджеп Тайип Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Други подробности не се съобщават. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 16:17 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Гърция се надява на по-осезаеми знаци от Турция

Никос Дендиас: Гърция се надява на по-осезаеми знаци от Турция

Атина. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че колегитете му от Европейския съюз, които се срещнаха в понеделник в Брюксел, са приветствали неотдавнашните събития в Източното Средиземноморие, но са се съгласили, че Турция ще трябва да предостави по-осезаеми примери за промяна в посока към облекчаване на напрежението в региона, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Съветът призна, че напускането на „Оруч Реис“ е положителен знак, но е първи по реда си. Турция ще трябва да предостави много по-осезаеми примери за зачитане на международното право“, каза Дендиас в коментар след заседание на Съвета по външни работи на ЕС в понеделник. Дендиас посочи, че не са проведени дискусии относно възможни санкции срещу Турция в контекста на срещата, тъй като се очаква развитието в Източното Средиземноморие да оглави дневния ред на срещата на върха на Съвета на ЕС в четвъртък и петък. „Въпросът ще бъде обсъден отново от държавните и правителствени ръководители на заседанието на Европейския съвет, за да можем да направим заключение относно посоката, която трябва да се поеме в отношенията между ЕС и Турция“, поясни първият дипломат на Атина. „Надяваме се, че дотогава Турция ще предостави - повтарям - осезаеми признаци за спазването на международното право“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 10:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Днешната конференция между Ердоган, Меркел и Мишел ще бъде решаваща за средиземноморската криза

Kathimerini: Днешната конференция между Ердоган, Меркел и Мишел ще бъде решаваща за средиземноморската криза

Атина. Очаква се планирана телеконференция между турския президент Реджеп Тайип Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да бъде ключова за кризата в гръцко-турските отношения, която Берлин се опитва да прекрати преди срещата на върха на лидерите на Европейския съюз по-късно тази седмица, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Въпреки че говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас и съветникът на Ердоган Ибрахим Калън посочиха, че проучвателните преговори между двете страни вероятно могат да се възобновят скоро, съобщението, което излезе от Берлин в понеделник, беше по-малко оптимистично. Говорителят на германското правителство Щефан Зайберт заяви, че няма напредък в усилията за посредничество на Меркел преди срещата на върха на ЕС, която започва в четвъртък, подчертавайки отново, че Берлин апелира за „деескалация, диалог и разрешаване на спорните въпроси чрез преки преговори“. Друг въпрос, който ще бъде обсъден на срещата на върха на ЕС тази седмица, е ветото на Кипър върху санкциите на ЕС срещу Беларус. На Съвета за външни работи на ЕС в понеделник длъжностни лица изготвиха списък с 40 белоруски длъжностни лица, които ще бъдат изправени пред замразяване на активи и забрана за пътуване. Кипърското правителство обаче отказа да подпише списъка, освен ако ЕС не предприеме мерки за налагане на санкции срещу Турция заради предполагаемото нарушение на суверенните права на Кипър в Източното Средиземноморие. Върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел посочи, че това е „политически проблем с високо напрежение, който Европейският съвет ще трябва да реши“. Съобщава се, че има известно раздразнение сред представителите на някои държави-членки относно позицията на Кипър. Борел обаче заяви, че разбира позицията на Никозия и че евентуалните санкции срещу Турция ще бъдат тема на дискусиите. Междувременно в Никозия гръцкият президент Катерина Сакеларопулу подчерта единството и солидарността между Гърция и Република Кипър в лицето на турските действия. „Двете страни поддържат общ, солиден дипломатически фронт“, каза тя по време на разговори с кипърския си колега Никос Анастасиадис. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 08:36 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“ (Русия): Лавров обяви края на войната между Дамаск и опозицията в Сирия

„Взгляд“ (Русия): Лавров обяви края на войната между Дамаск и опозицията в Сирия

Дамаск. Сирийското правителство в Дамаск и опозиционните сили са прекратили военния конфликт помежду си. Това заяви министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров, цитиран от вестник „Взгляд“. „Военната конфронтация между правителството и опозицията приключи. Горещите точки са само две. Първата е Идлиб, чиято територия се контролира от групата Хаят Тахрир ал Шам, но сега се свива“, каза Лавров в интервю за канала Ал-Арабия. Той отбеляза, че в момента боевете между сирийското правителство и опозицията са спрени. „Втората (гореща точка) е източният бряг на Ефрат, където незаконно разположените американски военнослужещи са се обединили със сепаратистките сили, безотговорно „ играейки“ с кюрдите. Те доведоха американска петролна компания и започнаха да изпомпват петрол за собствени нужди, без да зачитат суверенитета и териториалната цялост на Сирия, както е установено от Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН“, каза Лавров. Той подчерта, че Русия и Турция възнамеряват да продължат съвместните патрули на магистрала М-4 в Идлиб. Руският министър припомни, че меморандумът Москва-Анкара за Идлиб остава в сила, патрулите на магистрала М-4 са спрени, тъй като терористите постоянно организират въоръжени провокации и атакуват сирийските държавни позиции. „Въз основа на меморандума, който споменахте, нашите турски колеги носят основната отговорност за това (за отделяне на терористите от опозицията). Борбата с тероризма е задача номер едно. Искам да ви уверя, че съвместният патрул на участъка от магистрала М-4 скоро ще бъде продължен, щом ситуацията се успокои“, добави външният министър. През септември руското министерство на отбраната предупреди, че бойците подготвят провокация в Идлиб с цел допълнително обвинение на правителствените сили на Сирия „в използване на химическо оръжие срещу цивилни“. През юли стана известно, че бойци в Сирия са приготвили взривни устройства, пълнени с отровно вещество. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 20:48 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Споразумение между Русия и Турция ще спомогне за укрепването на прекратяването на огъня в Либия

Сергей Лавров: Споразумение между Русия и Турция ще спомогне за укрепването на прекратяването на огъня в Либия

Москва. Споразумението за урегулиране на ситуацията в Либия, по което работят Русия и Турция, може да помогне за закрепването на режима на прекратяването на огъня в страната. Това заяви министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров в интервю за телевизионния канал Al Arabiya. „Консултациите, проведени преди няколко дни в Анкара между руски и турски дипломати и представители на министерствата на отбраната, имаха за цел да помогнат на страните да консолидират и въведат в правното поле прекратяването на военните действия, което всъщност беше установено през последните няколко месеца. Надявам се, че ще можем да се справим с това", подчерта първият дипломат на Москва. За възстановяване на държавността Лавров отбеляза, че ситуацията в Либия тревожи не само Русия и Турция, но е голямо главоболие за много международни играчи. Той посочи, че през последните пет години са положени много усилия от различни европейски държави и страни от региона за „прекратяване на войната и преодоляване на катастрофалните последици, причинени от агресивните действия на НАТО, заобикаляйки резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 2011 г.“ „Либийската държавност, унищожена от тази агресия, трябва да бъде възстановена. Русия и Турция са сред тези, които искат да допринесат за това", подчерта Лавров. Той отбеляза, че Русия, за разлика от много други външни играчи, от самото начало установява и поддържа контакти с всички либийски партии и политици, независимо дали в Триполи, Тобрук, Бенгази, Сирт или другаде. „Вярвам, че това е единственият начин да се гарантира това, към което всички се стремим, а именно: под ръководството на либийците да завърши политическият процес на възстановяване на либийската държавност и да се разрешат всички въпроси, свързани с бъдещето на Либия, като се вземе предвид баланса на интересите на трите съставни части на тази държава", отбеляза Лавров. Министърът обърна внимание на факта, че споразумението трябва да бъде постигнато от самите либийци. „Русия и Турция могат само да предоставят посреднически услуги на страните, за да стабилизират ситуацията на място, така че военните действия да не се възобновят, и след това да се върнат към изпълнението на дневния ред от Берлин", обясни руският външен министър. Лавров отбеляза, че в Либия обсъждат въпроса за разделяне на петролните приходи без външна намеса. „Сега тази тема се обсъжда и в Тобрук, включително от представители на Либийската национална армия. Всичко, което правим, е да се опитаме да ги накараме да седнат на масата за преговори, така че да постигнат споразумение за това как ще споделят ресурсите, които са получили от своята история и Бог". Ситуация в Либия В Либия от няколко години съществуват паралелно два изпълнителни органа - правителството на националното единство на Файез Сарадж в Триполи и временният кабинет в източната част на страната, подкрепен от Либийската национална армия на Халифа Хафтар и парламента. През пролетта на 2019 г. Хафтар започна офанзива срещу Триполи, в отговор на това Сарадж се обърна за подкрепа към Турция, след като на 28 ноември 2019 г. страните подписаха меморандум за сътрудничество във военната област. На 21 август бе обявено „незабавно прекратяване на огъня" и спиране на всички военни операции в републиката. Камарата на представителите (избран постоянен парламент, заседаващ в източната част на страната) подкрепи инициативата, призовавайки за изтеглянето на всички чуждестранни формирования от Либия, както и за възобновяване на производството на петрол. На 16 септември турският външен министър Мевлют Чавушоглу обяви, че делегациите на Русия и Турция се доближават до споразумение относно параметрите на прекратяване на огъня в Либия. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 19:36 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Ердоган, Меркел и Мишел ще проведат видеоконференция във вторник

Kathimerini (Гърция): Ердоган, Меркел и Мишел ще проведат видеоконференция във вторник

Анкара/Берлин. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще проведе във вторник видеоконференция с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и германския канцлер Ангела Меркел, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Видеоконференцията, която ще се проведе в 16:00 часа българско време е насрочена преди срещата на върха на лидерите на ЕС на 24-25 септември, на която ще се търсят начини за намаляване на напрежението с Турция в Средиземно море. Германският посланик в Гърция Ернст Райхел заяви миналата седмица, че Меркел си е поставила за цел да предотврати военния конфликт между Гърция и Турция и да постигне мирно разграничаване на морските им зони. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 11:45 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция няма да обърне внимание на постоянни провокации

Ердоган: Турция няма да обърне внимание на постоянни провокации

Анкара. Турция възнамерява да даде на дипломацията възможно най-голям шанс, разрешавайки проблемите чрез диалог по начин, облагодетелстващ всички страни, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган в отговор на призивите за разговори от френския си колега Еманюел Макрон. Френският президент призова Турция да възобнови „отговорния диалог“ за Източното Средиземноморие, след като наскоро заплаши със санкции срещу страната и призова Европейския съюз да заеме единна позиция срещу Анкара, пише англоезичното турско издание Daily Sabah В поредица от публикации в „Туитър“ Ердоган заяви, че Турция няма да обръща внимание на постоянните провокации, заявявайки, че Анкара води своята политика решително и зряло. "С тази цел ще продължим да защитаваме всяка капка вода и всеки сантиметър земя на страната ни докрай", каза той. Турция в петък обвини Макрон, че „налива масло в огъня“ в Източното Средиземноморие и е затруднил решаването на проблемите в региона. Гърция оспори правото на Турция за енергийни проучванията в региона, опитвайки се да се ограничи турските води въз основа на близостта на редица нейни острови до турското крайбрежие. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Средиземно море - изпрати изследователски кораб, придружен от военен ескорт, за да търси въглеводороди в спорния континентален шелф, заявявайки, че както Анкара, така и Турската република Северен Кипър имат права в региона. За да се намали напрежението, Турция призова за диалог, за да се гарантира справедливото разпределение на ресурсите в региона. Междувременно турски и гръцки военни делегации са провели технически срещи в централата на НАТО в Брюксел, за да обсъдят начини за намаляване на риска от инцидент на фона на нарастващото напрежение в региона. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Септември 2020 | 13:59 | Агенция "Фокус"

Константин Косачов: САЩ не виждат смисъл от по-нататъшното съществуване на ООН

Константин Косачов: САЩ не виждат смисъл от по-нататъшното съществуване на ООН

Москва. САЩ не виждат смисъл от по-нататъшното съществуване на ООН, заяви председателят на Комисията по външни отношения на Съвета на Федерацията на Русия Константи Косачов, цитиран от вестник “Российская газета“ в материал, представен без редакторска намеса. Както е добре известно, идеята за създаване на Организацията на обединените нации беше окончателно договорена на конференцията в Ялта през февруари 1945 г., а нейният Устав беше разработен на конференцията в Сан Франциско (април-юни 1945 г.). По-малко известно е, че позицията на САЩ претърпя драматични промени между тези събития. След разбираемите споразумения на Сталин, Рузвелт и Чърчил в Ялта, че смисълът на ООН ще бъде да се откажат от ЕДНОСТРАННИТЕ национално-държавни подходи при решаване на проблемите на мира и сигурността в полза на НАДНАЦИОНАЛНИТЕ, т.е. колективните и многостранните, президентът на САЩ Хари Труман, сменил Франклин Делано Рузвелт след смъртта му, който се отнасяше към СССР с голямо подозрение, се опита да отрече принципа на единодушие на великите сили в Съвета за сигурност, съгласуван в Ялта, както и възможността за използване на ветото. И само мощната работа на съветската делегация в Сан Франциско даде възможност да се създаде ООН във вида, в който съществува вече 75 години като организация, основана на „принципа на суверенното равенство на всички нейни членове“ (Глава 1 от Хартата). Днес, в нощта на 20 срещу 21 септември, американците, с едностранното си решение възстановяват някои "санкции на ООН" срещу Иран, предварително единодушно отхвърлени от Съвета за сигурност. В допълнение към самия ирански въпрос, това решение засилва фактическата позиция на Труман отпреди 75 години: никоя международна структура не може да бъде пътепоказател за САЩ, американците ще действат, както сметнат за добре, независимо от позицията на международната общност. И следователно, това решение не се отнася толкова до Иран, колкото до самите САЩ с маниакалната си претенция за едноличен контрол над света. Те не виждат никакъв смисъл в по-нататъшното съществуване на ООН, ако ние наричаме нещата с истинските им имена, и последователно го унищожават. Косачев обвини Запада, че се стреми да "раздели света на правоверни и нарушители" И в крайна сметка Хари Труман влезе в историята с фраза, която той каза като американски сенатор два дни след нападението на нацистка Германия срещу СССР: "Ако видим, че Германия печели, тогава трябва да помогнем на Русия, а ако Русия печели, тогава трябва да помогнем на Германия и така нека да се убиват колкото е възможно повече." Край на цитата. Превод: Юлиян Марков

20 Септември 2020 | 11:25 | Агенция "Фокус"

Newsweek: Опитват ли се САЩ да започнат нова студена война

Newsweek: Опитват ли се САЩ да започнат нова студена война

Вашингтон. Опитват ли се САЩ да започнат нова студена война, коментира американското списание Nesweek Русия е идентифицирала заплахи по източните и западните си граници, където се стреми да възпира действията на чужди сили като САЩ, а също така се стреми да укрепи отношенията си с Китай. Когато руските въздушно-десантни войски в четвъртък проведоха съвместни учения с реални боеприпаси с беларуски военни по западната граница на размирната източноевропейска държава, руският заместник-министър на външните работи Андрей Руденко по време на телефонен разговор с американския посланик Джон Съливан го информира за „недопустимостта на всякаква намеса във вътрешнополитически процеси, опити за дестабилизиране и налагане на едностранни медиационни услуги отвън ”, говорейки за изборите в Беларус и териториалния конфликт между Армения и Азербайджан. Ден по-рано Руденко разговаря за Беларус с китайския посланик Чан Ханхуей, а също така обменя "мнения за по-нататъшно задълбочаване на руско-китайското сътрудничество в различни области", се казва в изявлението на руското външно министерство. Москва и Пекин следят отблизо границите си и виждат признаци на външна намеса. В четвъртък китайският външен министър Ван И отбеляза това по време на първата си лична среща с руското ръководство след пандемията на COVID-19. „Отделни държави извършват едностранни актове на сплашване, намесвайки се без причина във вътрешните работи на други държави, и остро критикувайки Русия и Китай, подкопавайки стабилността и сигурността на районите около тези две страни“, каза Ван пред държавната агенция Xinhua. "Единството на Китай и Русия е силно като камък и нашето приятелство е неразрушимо", добави министърът. Най-голямото притеснение на Русия е Беларус, чийто президент Александър Лукашенко се обърна за помощ към Кремъл, изправен пред силна критика от Запада след поредното му преизбиране за президент миналия месец и репресиите срещу опозиционните сили, които твърдят, че изборите са фалшифицирани Минск и Москва обвиняват НАТО и САЩ, че подклаждат хаоса в Беларус. В момента въоръжените сили на двете съюзни държави продължават да се упражняват, тренирайки артилерийски огън по неспокойната граница на Беларус с Полша. А наскоро полският министър на отбраната направи изявление пред Newsweek, в което отбеляза, че „основният мотив за учението са вътрешните пропагандни нужди на двете страни (Русия и Беларус)“. Руската армия обаче отрече тази гледна точка. "Ученията се провеждат по въпроси за борба с тероризма и не са насочени срещу други страни", се казва в изявление на руското Министерство на отбраната в четвъртък. Министерството на отбраната на Беларус излезе със собствено изявление, в което отбелязва, че „подобни маневри придобиват особено значение като един от аспектите на укрепването на отношенията между Москва и Минск“ в съответствие с тяхното съюзно споразумение. В ученията трябваше да участват 1500 военнослужещи и 100 броя техника. От 2015 г. те са тристранни, защото и Сърбия участва в тях. Миналата седмица обаче Белград обяви оттеглянето си от участие, като се позова на "ужасен и незаслужен натиск от Европейския съюз" по въпроса с Беларус. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео също коментира ситуацията в Беларус, по-специално, осъждайки Русия. След среща с британския си колега ръководителят на американската дипломация заяви, че те призовават "всички държави и особено Русия да уважават суверенитета на Беларус". Загрижеността по западните граници нараства, но руското ръководство говори и за необходимостта от укрепване на отбраната на изток. „Военно-политическата ситуация в източната стратегическа посока остава напрегната. В Източния военен окръг се предвижда набор от мерки за неутрализиране на възникващите заплахи. Постепенно се изграждат войски в особено важни райони “, заяви в четвъртък руският министър на отбраната Сергей Шойгу по адрес на висшето военно командване. Кремъл също отбелязва сериозността на ситуацията. "Повишената военна активност на извънрегионалните сили не допринася за стабилността в този регион", заяви в четвъртък Дмитрий Песков, прессекретар на руския президент, цитиран от руската държавна агенция ТАСС. "Говорим за увеличаване на военната активност на много страни по света." Тези служители не уточняват естеството на заплахите от чужди държави, но Шойгу призова да засили групировката на авиационните и противовъздушните отбрани. Няколко дни преди това руския МиГ-31 от Тихоокеанския флот и изтребителите Су-35С от Източния военен окръг са извършили прихващането на американския стратегически бомбардировач В-1В над Берингово и Охотско море. Подобни събития не са необичайни, но последните инциденти се случиха, след като Помпео предупреди миналия месец за "увеличаване на руската активност" в Тихия океан и други региони. По-рано американското Северно командване прихвана руски военноморски патрулен самолет Ту-142 и забеляза руската атомна подводница „Омск“ по проект 949A „Антей“ с крилати ракети край бреговете на Аляска. Русия също редовно изразява загриженост относно американските отбранителни системи, които формират глобалния щит за противоракетна отбрана, предпазвайки страната от Европа и Азия. И тъй като Вашингтон се оттегли от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО) Москва също е загрижена за американските ракетни системи със среден обсег. Китай също вижда признаци на дестабилизация, които се очертават на изток. „Някои нерегионални сили се намесват във вътрешните работи на страните от региона, провеждайки различни учения и дори провокирайки нов кръг от„ цветни революции “, каза Ван пред Xinhua, използвайки термина за поредица от въстания в различни страни по света, които според Китай и Русия, са възникнали под влиянието на Запада. В Азия нарастват споровете между Китай и САЩ за територии, търговия и човешки права. САЩ също се опитват да изтласкат китайските инвестиции от Европа. По-специално, Помпео подписа в четвъртък меморандум за разбирателство с Литва, за да "минимизира рисковете, свързани с 5G-мрежата". САЩ обвиняват управляващата китайска комунистическа партия в опит да налага сделки и партньорство. Китай отрича тези обвинения. Ван, нескрито намеквайки за Вашингтон, заяви в четвъртък, че САЩ се стреми да раздели международната общност и да подчини Пекин и Москва. „За да поддържат еднополярна хегемония, тези сили злобно очернят Китай, Русия и други икономики в преход, необосновано ги задържат и потискат и принуждават други страни да застанат на американска страна. Това се прави в опит да се разгърне така наречената нова студена война “, предупреди Ван И. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Септември 2020 | 10:12 | Агенция "Фокус"

The New York Times: САЩ изпращат още военни в Сирия за противодействие на Русия

The New York Times: САЩ изпращат още военни в Сирия за противодействие на Русия

Вашингтон. САЩ съобщиха, че са изпратили бойни машини "Брадли", усъвършенствани радари и патрулни изтребители в Североизточна Сирия три седмици след като руски бронетранспортьор се удари челно с американски наземен патрул и рани седем американски войници, пише The New York Times Подкреплението от около 100 военнослужещи към над 500-те американски войници, които вече са там, са демонстрация на сила в отговор на сблъсъка от миналия месец, който изненада американските командири. Това може да ескалира напрежението между двете съперничещи си сили в оспорвания Североизток на страната. „Тези действия са ясна демонстрация на ангажимента на САЩ да защитават коалиционните сили“, каза капитан Бил Урбан, говорител на Централното командване на въоръжените сили. Новото разполагане дойде в същия ден, когато президентът Тръмп обяви, че американските войски са „изтеглени от Сирия“, с изключение на случаите, когато те пазят петролните полета в региона. "Освен това, извън Сирия", каза Тръмп на пресконференция в Белия дом, без да споменава това, което Пентагонът нарича основна мисия на американските войски в района: да помагат на местните кюрдски съюзници да се борят с остатъците от ислямистки терористи. Разполагането включва няколко бойни машини „Брадли“ - същите превозни средства, които бяха изпратени в региона миналата есен. Изпратени са и радари за наблюдение за проследяване на руски хеликоптери и са въведени засилени патрули на бойни самолети и атакуващи хеликоптери Apache за подкрепа на сухопътните войски на САЩ. Демократите веднага приеха епизода като пореден пример за неуспеха на Тръмп да се противопостави на нарастващата агресивност на Русия срещу Запада, включително намеса в тазгодишните президентски избори и предлагане на награди на афганистанските бунтовници за убийството на американски войници в Афганистан. Бившият вицепрезидент Джо Байдън-младши, кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия, в речта си в Пенсилвания на 31 август укори Тръмп, че не говори публично за конфликта в Сирия: „Чували ли сте президентът да казва едно нещо? Дума? Вдигна ли пръст за това?" Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Септември 2020 | 09:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Mайк Помпео ще посети Гърция следващата седмица

Kathimerini: Mайк Помпео ще посети Гърция следващата седмица

Атина. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео ще посети Гърция следващата седмица, информира електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Посещението на Помпео отразява желанието на Вашингтон за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Помпео ще посети и военноморската база Суда бей на остров Крит следващата неделя. Освен гръцко-турските отношения, Помпео ще обсъди военното сътрудничество с гръцки официални лица. Среща с премиера Кириакос Мицотакис е много вероятна. Държавният секретар посети Кипър миналата седмица, където направи изявления в полза на диалога между страните за напрежението в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Септември 2020 | 08:51 | Агенция "Фокус"

EA Daily: Република Кипър наложи вето на налагането на европейски санкции срещу Беларус

EA Daily: Република Кипър наложи вето на налагането на европейски санкции срещу Беларус

Брюксел. На 18 септември на заседание на Комитета на постоянните представители на страните от ЕС в Брюксел беше разгледан въпросът за налагане на санкции срещу Беларус, в който се твърди, че резултатите от президентските избори на 9 август са „фалшифицирани“, предава EA Daily. Както пишат европейските издания, въвеждането на санкциите не се е състояло заради позицията на Кипър – негов представител е наложил вето на проекта за наказателни мерки. Неназован европейски служител обясни пред медиите, че този ход на Никозия „защитава режима на Лукашенко от последиците от неговите недемократични и потиснически действия“. В същото време официален Кипър обясни действията си с факта, че иска да постигне подобни стъпки от ЕС по отношение на Турция, която проучва за газ в спорните води на Източното Средиземно море. По-късно стана известно, че Париж активно подкрепя решението на Кипър относно санкциите срещу Турция. Позицията на Франция беше значително улеснена от морски инцидент край бреговете на Либия, където турски военни кораби преследваха френска фрегата. Вчера Европейският парламент прие резолюция, в която не призна Александър Лукашенко за президент на Беларус и подкрепи налагането на санкции срещу него. След това беларуското външно министерство излезе с изявление, че властите на страната са готови да дадат „адекватен отговор“ на западния санкционен натиск. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 12:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Дендиас призовава ЕС да изготви списък с възможни санкции за Турция

Kathimerini (Гърция): Дендиас призовава ЕС да изготви списък с възможни санкции за Турция

Атина/Прага. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас призова европейските си колеги за създаване на списък с потенциални санкции, които да бъдат наложени на Турция, ако е необходимо, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Дендиас направи коментариte по време на съвместна пресконференция в Прага с чешкия си колега Томаш Петричек, която се състоя в петък. „Не искаме санкциите да бъдат наложени сега на Турция, но нека да има план, за да е ясно какво ще се случи, ако Анкара се върне към логиката на незаконните действия“, подчерта първият дипломат на Атина. Дендиас добави, че той и Петричек са поискали по-голяма защита на външните граници на Европейския съюз след миграционната криза през март. „Всички си спомняме усилията на Турция да въоръжи миграцията и да окаже натиск както върху ЕС, така и върху Гърция“, каза той и добави, че „тогава доказахме, че можем сериозно и отговорно да защитаваме европейските граници. Ситуацията в Източното Средиземноморие също беше тема на дискусиите в Прага, както и дейностите на Турция в континенталния шелф на Гърция и нарушенията на суверенитета на Република Кипър. „Мисля, че нашата обща цел е решението на проблемите да бъде чрез диалог“, отбеляза Дендиаа, добавяйки обаче, че дискусиите трябва да се провеждат в рамките на международното и морското право. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 10:02 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Турското МВнР привика посланика на Атина заради заглавие на гръцки вестник, в което се споменава Ердоган

„Анадолска агенция“: Турското МВнР привика посланика на Атина заради заглавие на гръцки вестник, в което се споменава Ердоган

Анкара. Министерството на външните работи на Турция привика посланика на Гърция в страната във връзка с публикация в един от гръцките вестници, в която е допусната оскърбителна нападка по адрес на турския президент Реджеп Таийп Ердоган. Това заяви на пресконференция първият дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу, цитиран от „Анадолската агенция“. „Турското външно министерство привика гръцкия посланик заради неподходящо заглавие в гръцки вестник за турския президент“, каза по-специално Чавушоглу. Ръководителят на турската дипломация отбеляза, че „обидите и проклятията не трябва да се разглеждат от гледна точка на свободата на печата“. Чавушоглу засегна и ситуацията около кипърското споразумение. Дипломатът припомни, че Анкара многократно е заявявала, че повече няма да води преговори за федерация. Чавушоглу също подчерта, че няма смисъл да се предлагат нови инициативи за създаване на федерация в Кипър, тъй като те предварително са обречени на провал. „Невъзможно е да започнем отново от мястото, от което сме спрели. Не можем да започнем преговори от мястото, където започна Кран-Монтана (преговори за кипърско споразумение в швейцарския Кран-Монтана). Преговорите приключиха, провалиха се. Няма смисъл да започваме ново приключение, което очевидно ще се провали“, каза турският министър. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 09:19 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция издаде три НАВТЕКСа за Егейско и Средиземно море

Kathimerini: Турция издаде три НАВТЕКСа за Егейско и Средиземно море

Атина. Турският флот издаде три нови навигационни телекса в петък, като резервира зони от Източното Средиземноморие и Егейско море, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. В 20.11 ч. Службата за корабоплаване, хидрография и океанография издаде НАВТЕКС от станцията в Анталия за турския кораб за сеизмично проучване Barbaros. Простирайки се на месец от 20 септември до 20 октомври, НАВТЕКСът запазва зона край югоизточното крайбрежие на Кипър. Той също така включва резервния кораб за безопасност Apollo Moon. По-рано в петък, в 18,55 ч., Офисът издава и два едновременни навигационни телекса за „учения с жива стрелба“ в Егейско море в събота и неделя. Съобщава се, че координатите, дадени в навигациите, издадени от станцията в Измир, включват област между островите Лесбос и Кос. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 09:14 | Агенция "Фокус"

Reuters: Халифа Хафтар заяви, че ще вдигне блокадата на петролните съоръжения

Reuters: Халифа Хафтар заяви, че ще вдигне блокадата на петролните съоръжения

Бенгази. Военният командир Халифа Хафтар, контролиращ Източна Либия, обяви, че ще премахне за един месец блокадата си върху добива на нефт и заяви, че се е договорил с правителството в Триполи за „справедливо разпределение“ на енергийните приходи, предава Reuters. Възобновяването на износа на петрол след осеммесечната блокада би облекчило нарастващия финансов натиск за двете страни в либийския конфликт и би могло да премахне основната пречка за политическо споразумение, но все още не е ясно дали декларираното споразумение има по-широка подкрепа. "Готови сме да отворим петролни находища, за да осигурим бъдещето на Либия, за един месец", заяви Хафтар в изявление, разпространено от неговия говорител след кратко телевизионно предаване, в което той обяви, че е "решено" да се възобнови производството на петрол . Националната петролна корпорация, която ръководи енергийния сектор на Либия, обаче заяви, че няма да отмени забраната върху износа, докато армията на Хафтар не изтегли бойците си от петролните съоръжения. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 20:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган заяви, че е изтеглил „Оруч Рейс“, за да даде път на дипломацията с Гърция

Kathimerini: Ердоган заяви, че е изтеглил „Оруч Рейс“, за да даде път на дипломацията с Гърция

Истанбул. Турция изтегли кораба си за сеизмично проучване „Оруч Рейс“ от Източното Средиземноморие, за да даде път на дипломацията с Гърция, но това не означава, че турските операции в региона са приключили, заяви президентът Тайип Ердоган, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini „Оруч Рейс“ се завърна във водите близо до южната провинция на Турция Анталия в неделя за това, което Анкара нарече рутинна поддръжка, ход, който Гърция определи като положителна първа стъпка за облекчаване на напрежението в Източното Средиземноморие. В реч пред репортери след петъчната молитва в Истанбул Ердоган каза също, че е готов да се срещне лично с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис или чрез видеоконференция, за да обсъдят напрежението в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 17:00 | Агенция "Фокус"

AFP: Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер

AFP: Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер

Истанбул. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е готов да се срещне с гръцкия премиер, за да разрешат противоречията си по отношение на енергийните проучвания в оспорвани води в Източното Средиземноморие, предава AFP. "Може ли да има среща с гръцкия премиер (Кириакос) Мицотакис? Важното е какво обсъждаме и в каква рамка", каза Ердоган пред репортери в Истанбул след молитвата в петък. "Можем да се срещнем, ако има добра воля. Можем да разговаряме чрез видеоконференция или да се срещнем в трета държава", каза Ердоган и добави, че Турция няма да бъде страната, която бяга от масата. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 15:50 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

Анкара. Турските власти са огорчении от плановете на ръководителя на правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж да подаде оставка, заяви президентът на републиката Реджеп Тайип Ердоган пред журналисти, цитиран от ТАСС. "Ние сме огорчени от тази новина. Тази седмица може да се проведат преговори с различни делегации", подчерта турският лидер. Според Ердоган, „благодарение на намесата (на Турция), Сарадж и неговият екип са успели да се спасят от пучиста Халифа Хафтар. Турският президент е убеден, че Хафтар "рано или късно ще загуби". На 17 септември ръководителят на ПНС Файез Сарадж обяви намерението си да подаде оставка до края на октомври тази година, прехвърляйки правомощия на новите обединени изпълнителни органи, които тепърва трябва да бъдат формирани чрез междулибийски преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 14:59 | Агенция "Фокус"

Германският посланик в Гърция: Германия не е неутрална в гръцко-турския спор

Германският посланик в Гърция: Германия не е неутрална в гръцко-турския спор

Атина. Германия „не е неутрална“ в спора между Атина и Анкара по въпросите на суверенитета в Източното Средиземноморие, а е „ангажирана със солидарността на ЕС“, заяви посланикът на страната в Гърция, Ернст Райхел, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. По-рано вестникът е представил думи на посланика пред Специалната постоянна комисия по европейските въпроси на Европейския парламент, където е било споменато, че Райхел "защитава по-неутралната позиция на Берлин към Анкара" на този етап. Ясно е, каза той, че Германия не може да се обърне към Турция с най-голяма строгост, защото това би унищожило способността й да посредничи. Райхел каза още, че германският канцлер Ангела Меркел се е заела лично да предотврати военен конфликт между двете съседки и да постигне мирно разграничаване на техните морски зони. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 14:42 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Турция провежда поредни военноморски учения в Източното Средиземноморие

Yeni Safak: Турция провежда поредни военноморски учения в Източното Средиземноморие

Анкара. Турските въоръжени сили са провели учения с жива стрелба на противовъздушните си сили в Източното Средиземноморие в четвъртък, пише електронното издание на вестник Yeni Safak, като се позовава на съобщение от Министерството на отбраната на страната. „Нашата фрегата GEDIZ успешно изпълни задачите си за противовъздушна отбрана в рамките на ученията за оперативна готовност в [Източното] Средиземноморие на 17 септември 2020 г.“, заяви министерството в петък. В последно време напрежението в региона ескалира заради откритите енергийни ресурси. Гърция оспори енергийните проучвания на Турция в региона, опитвайки се ограничи морската зона на Турция на базата на малки острови в близост до турското крайбрежие. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Средиземно море - изпрати бордови кораби с военен ескорт, за да търси енергия в континенталния си шелф, заявявайки, че Анкара и т.нар. Турска република Северен Кипър имат права в региона. За да намали напрежението, Турция призова за диалог, за да гарантира справедливото разпределение на ресурсите в региона, отбелязва Yeni Safak. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 13:45 | Агенция "Фокус"

Военният министър на Турция: Макрон засилва разногласията в Средиземноморието

Военният министър на Турция: Макрон засилва разногласията в Средиземноморието

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар обвини президента на Франция Еманюел Макрон, че нагнетява напрежението в източната част на Средиземно море, предава „Анадолската агенция“. По неговите думи, действията на Париж забавят уреждането на различията в Източното Средиземноморие. „Макрон само мечтае антитурските му действия да успеят“, каза Акар. Турският министър на отбраната подчерта, че ЕС няма правомощия да поставя условия, да променя правилата или да дефинира граници в Източното Средиземноморие. Хулуси Акар коментира и хода на преговорите между военните делегации на Турция и Гърция в централата на НАТО в Брюксел. „Нашите гръцки съседи на масата за преговори са мудни, разтягат диалога, като поставят предварителни условия, докато Анкара напълно подкрепя дискусиите под егидата на Алианса“, каза министърът. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 13:06 | Агенция "Фокус"