СВЪРЗАНИ НОВИНИ

117 години Илинденско-Преображенска епопея: почетохме героите и напомнихме за българския характер на въстанието (ОБЗОР)

117 години Илинденско-Преображенска епопея: почетохме героите и напомнихме за българския характер на въстанието (ОБЗОР)

София. На 2 август (нов стил) се навършват 117 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание- естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ. Събитието бе отбелязано в няколко града в страната. Честването в Благоевград започна с панихида за героите, загинали за свободата на България. Бяха подложени цветя на пр...

2 Август 2020 | 21:05 | Агенция "Фокус"

НФСБ с традиционен поход „По стъпките на героите от Илинден”

НФСБ с традиционен поход „По стъпките на героите от Илинден”

Бургас. НФСБ в Бургас организира традиционния патриотичен поход "По стъпките на героите от Илинден" в памет на събитията от Илинденско-Преображенското въстание. Това съобщиха от пресцентъра на НФСБ. На 2 август се навършват 117 години от въстанието, което след Априлското въстание, се явява естествено продължение на стремежите за освобождение и национално обединение на българския народ. В похода се включиха народният представител от НФСБ Христиан Митев, националният координатор Доброслав Иванов, областният координатор Антон Стоянов, членове и симпатизанти на патриотичната партия. Патриотите отдадоха почит пред паметта на героите пред паметника-костница в местността Петрова нива, параклиса в село Стоилово, до който е пукнала първата пушка във въстанието, както и пред паметника на Пано Ангелов и Никола Равашола в село Бръшлян. Участниците в похода поднесоха цветя и пяха химна на Странджа.

2 Август 2020 | 19:43 | Агенция "Фокус"

С церемония, Кюстендил отбеляза 117 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

С церемония, Кюстендил отбеляза 117 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

Кюстендил. Венци и цветя пред паметника на Тодор Александров бяха положени от областния управител - Виктор Янев, зам.-кметовете на Община Кюстендил - Светослав Василев, Радмила Рангелова и Росица Плачкова, председателя на Общински съвет - Михаела Крумова, представители на Кюстендилска духовна околия, общински съветници, политически партии и граждани. На този ден отбелязваме годишнината от последното голямо въстание, вдигнато в Османската империя за освобождение и национално обединение на нашия народ! Едно въстание, което по своя мащаб и организация надминава Априлското, и което за пореден път дава голям брой свидни жертви за Майка България! Илинденско - Преображенското въстание носи името на имената на три големи църковни празника – Илинден, Преображение Господне и Кръстовден. Изборът на тези дати въстаниците правят вярвайки в правотата и светостта на своето дело. Освен годишнина от въстанието, на тази дата град Кюстендил отбелязва и своя официален празник.

2 Август 2020 | 15:06 | Агенция "Фокус"

Марио Примджанов: Илинденско-Преображенското въстание е венецът на нашите освободителни мечти

Марио Примджанов: Илинденско-Преображенското въстание е венецът на нашите освободителни мечти

София. Илинденско-Преображенското въстание е венецът на нашите освободителни мечти. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Марио Примджанов, правнук на Кузман Шапкарев и учредител на Сдружението на родовете от Македония, по повод 117-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Той разказа, че навремето е познавал няколко участници във въстанието. „От рода Групчеви, познавах дядо Йонче. Той такива неща разправяше. Тогава като 12-годишен много не ги оценявах, но са ми останали в паметта. Този човек цял живот е бил въстаник. Както казваше: „Пукне ли пушка, взимаме нашите пушки и отиваме натам”. Лежал е в затвора, живееше в кв. „Банишора” и на 50 години завърши висше образование. За мен сега е чест, че съм познавал такъв човек. Той беше братовчед на баба ми, а тя е дъщеря на Кузман Шапкарев, също човек, който не може да не бъде споменат в Българското възраждане. Да не говорим, че Гоце Делчев го е уважавал много. Докато са живели в Самоков, всеки път се отбивал в неговата къща. Последният път го е видял синът на Шапкарев Иван. Като малко дете му дава чифт чорапи и долно бельо. Гоце Делчев го взима, тръгва и вече не се връща. Гоце Делчев са му пожелали на добър път, а той казал: „Аз ви желая топъл кът”. Шапкарев три месеца не продумва дума на никого вкъщи, дълбоко опечален от тази загуба”, разказа Примджанов. Според него Илинденско-Преображенското въстание е извадено от пепелта на забравата и късата памет на българската политическа класа. Той отчете, че последните няколко години все повече и повече се говори за това въстание. „Преди това 60-70-80 години и дума не се обелваше. Надявам се следващите години да излязат още много истини за това въстание, което е върха на нашето национално освободително движение. От всички е признато това нещо, с изключение на нашите братя от Македония в днешни дни. Има какво да се желае още”, каза още Примджанов. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел „Мнение”
.

2 Август 2020 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Лидерът на БСП - София Калоян Паргов: Поклон пред героите от Илинденско-Преображенското въстание, светла ще е паметта на всички, платили с живота си стремежа си за свобода

Лидерът на БСП - София Калоян Паргов: Поклон пред героите от Илинденско-Преображенското въстание, светла ще е паметта на всички, платили с живота си стремежа си за свобода

София. Поклон пред героите от Илинденско-Преображенското въстание, светла ще е паметта на всички, платили с живота си стремежа си за свобода. Това написа лидерът на БСП - София Калоян Паргов в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“. „Жребия е хвърленъ. Борбата е почната." Така Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация обявява началото на Илинденско-Преображенското въстание срещу Османската империя. Случва се на 2 август по нов стил през 1903 година. То бележи връхната точка в национално-освободителните борби на македонските и тракийски българи. Въстанието избухва преждевременно, само в два революционни окръга, тъй като не е завършена всестранната подготовка на населението“, пише още Паргов. „Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие. Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си - живот, имот и чест - с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство“. Така деецът на ВМОРО Христо Силянов описва въстанието. Жестокото му потушаване води до бежанска вълна. Над 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в свободна България, а 994 въстаници са убити или ранени. Цивилните жертви са 4694, 3122 са изнасилените жени и момичета, а 176 са отвлечени, 12 440 са опожарените къщи, а 70 835 остават без дом. Поклон пред подвига на героите от Илинденско-Преображенското въстание! Светла ще е паметта на всички онези българи, платили с живота си стремежа си за свобода!

2 Август 2020 | 14:18 | Агенция "Фокус"

Проф. Светлозар Елдъров: Не е достатъчно изучаването на освободителната борба на македонските и тракийските българи

Проф. Светлозар Елдъров: Не е достатъчно изучаването на освободителната борба на македонските и тракийските българи

София. Не е достатъчно изучаването на освободителната борба на македонските и тракийските българи. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките по повод 117-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. „Доколкото ми е известно, поне допреди няколко години, тази проблематика се изучаваше в учебниците по история и цивилизация за 6-ти и 11-ти клас, при това в един общ урок за периода 1878 – 1912 г., където за въстанието се отделяха само по няколко реда. По новата програма това се прави в 7-ми и 10-ти клас, но пак на същото равнище”, коментира още проф. Елдъров. По думите му парадоксът е, че за Априлското въстание от 1876 г. в учебниците има отделен урок, а за Илинденско-Преображенското въстание, за което нашата историческа наука с основание твърди, че е вторият най-висок връх след него в българското националноосвободително движение, се отделят само по два или три абзаца. „Със съжаление забелязвам също, че и в академичната наука този въпрос не е от най-атрактивните. Това обаче може да се каже и за културата и изкуството. Не ми е известно например българската кинематография да е създала нещо по-мащабно от филма „Мера според мера“ от 1981 г., който и тия дни по липса на друго се върти по телевизионните екрани. Затова, ако трябваше да отговоря на въпроса ви в телеграфен стил, отговорът щеше да бъде – не, не отдаваме на Илинденско-Преображенското въстание значимото внимание и уважение, за съжаление”, допълни още историкът. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел „Мнение”
.

2 Август 2020 | 12:05 | Агенция "Фокус"

Проф. Светлозар Елдъров: Винаги ще бъдем в дълг към героите и мъчениците на Илинденско-Преображенската епопея

Проф. Светлозар Елдъров: Винаги ще бъдем в дълг към героите и мъчениците на Илинденско-Преображенската епопея

София. Винаги ще бъдем в дълг към героите и мъчениците на Илинденско-Преображенската епопея, които с дързост, воля и саможертва сътвориха нова глава в националната ни история, наречена „Освободителните борби на македонските и тракийските българи“, чийто най-висок връх е именно въстанието от 1903 г. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките по повод 117-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. „По традиция им отдаваме почит най-вече в дни на кръгли и юбилейни годишнини”, посочи проф. Елдъров. Той припомни за честването през 2003 г., когато се е изпълнил стогодишният юбилей на въстанието. „Тогава беше организирано и осъществено най-мащабното и масово честване на събитието в нашето съвремие, с много и разнообразни прояви, научни конференции, документални филми, исторически възстановки, широко медийно отразяване и пр. и пр. Това юбилейно национално честване вдъхна нов живот на традиционните масови поклонения на символични места на памет, залинели в началните години на прехода, като местността Попови ливади край гр. Гоце Делчев, Петрова нива при Малко Търново, Предела до Банско и Разлог. Тогава и в следващите години се издигнаха някои нови паметници, които също се наложиха като места за възпоменание и гордост”, коментира проф. Светлозар Елдъров. По думите му за съжаление през настоящата година се очертава честванията да бъдат много по-скромни от всеки друг път. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел „Мнение”
.

2 Август 2020 | 11:14 | Агенция "Фокус"

117-годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание ще бъде отбелязана от Община Гоце Делчев

117-годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание ще бъде отбелязана от Община Гоце Делчев

Гоце Делчев. 117-годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание ще бъде отбелязана от Община Гоце Делчев. Тази година, заради усложнената епидемична обстановка в страната, Община Гоце Делчев няма да организира традиционния събор, който се провежда ежегодно в село Попови ливади. Това съобщиха за Радио „Фокус” - Пирин от Общината. Годишнината ще бъде отбелязана с възпоменание, което ще се състои от 11.30 часа пред паметника на Гоце Делчев на Попови ливади. Ливия НИНОВА

2 Август 2020 | 10:30 | Агенция "Фокус"

Красимир Премянов: Преображенският акцент подчертава чисто българския характер на Илинденско-Преображенското въстание

Красимир Премянов: Преображенският акцент подчертава чисто българския характер на Илинденско-Преображенското въстание

София. Преображенският акцент подчертава чисто българския характер на Илинденско-Преображенското въстание. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов по повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Той подчерта, че Тракийската организация винаги е отдавала огромно значение на това събитие. „Не само, защото е свързано с тракийската организация и с борбата на тракийци за освобождението на България от потисниците от турско робство и за единението на България, а защото в днешния ден Преображенският акцент подчертава чисто българският характер на въстанието. Когато българите от Македония и Тракия са се вдигнали, за да поправят неправдите на Берлинския договор, който е постановил завоюваната с цената на стотици хиляди жертви руски войни и български революционери, борещи се години наред за Освобождението на България, да бъде разделена на части“, изтъкна Премянов. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел „Мнение“
.

2 Август 2020 | 10:19 | Агенция "Фокус"

117-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание ще бъде отбелязана в Благоевград

117-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание ще бъде отбелязана в Благоевград

Благоевград. Благоевградската общественост ще отбележи 117-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, предаде репортер на Радио „Фокус“ - Пирин. Община Благоевград е подготвила програма, която започва в 17.30 часа с отслужването на панихида за героите, загинали за свободата на България. След това ще се положат цветя на признателност на мемориала „Делчевия род“ в двора на църквата „Въведение Богородично“. В 18.00 часа ще бъде открита изложба „За нея ний се борим, за нея ние мрем“ в Регионален исторически музей. От 18.30 часа ще се проведе шествие в памет на героите загинали в Илинденско-Преображенското въстание от паметника на Тодор Александров до площад „Македония“ с участието на Национално дружество „Традиция“. Ритуалът по полагане на цветя на паметника на Гоце Делчев, почетен караул и слово на Кмета на Община Благоевград инж. Румен Томов на пл. „Македония“ ще бъде в 19.00 часа. От 20.00 часа дава началото си концерт-спектакъл на ансамбъл „Пирин“ „Зов за свобода“ - с участието на Руска Стоименова на пл. „Георги Измирлиев“ пред зала „22 -ри Септември“. Ливия НИНОВА

2 Август 2020 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Красимир Премянов: Историята на Илинденско-Преображенското въстание е написана с кръвта на хиляди българи, които не са се делели по географски признак

Красимир Премянов: Историята на Илинденско-Преображенското въстание е написана с кръвта на хиляди българи, които не са се делели по географски признак

София. Историята на Илинденско-Преображенското въстание е написана с кръвта на хиляди българи, които не са се делели по географски признак. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов по повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. „Българи са били в Тракия, българи са били в Македония, и в Мизия и в Добруджа. По-нататък политиката е очертала географските граници да станат държавни“, каза още Премянов. По думите му тази част от историята свързва живеещите в сегашната Северна Македония и българите, живеещи в пределите на Република България, в едно цяло. „Както и конюнктурно да интерпретират, да си играят с фактите и да делят България на парчета, не могат да отделят двете части на едно цяло – поне исторически, каквито са българите в Северна Македония и живеещите в България българи“, изтъкна още председателят на Съюза на тракийските дружества. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел „Мнение“
.

2 Август 2020 | 09:40 | Агенция "Фокус"

Община Кюстендил организира отбелязване на 117 години от избухване на Илинденско-Преображенското въстание

Община Кюстендил организира отбелязване на 117 години от избухване на Илинденско-Преображенското въстание

Кюстендил. Община Кюстендил организира отбелязване на 117 години от избухване на Илинденско-Преображенското въстание. Това съобщиха за Радио „Фокус” – Кюстендил от отдел „Култура и духовно развитие” към Община Кюстендил. Събитието ще се състои от 11.00 часа пред паметника на Тодор Александров, където ще бъдат поднесени венци и цветя. По този начин ще бъде отбелязана годишнината от последното голямо въстание, вдигнато в Османската империя за освобождение и национално обединение на българския народ. Едно въстание, отбелязващо връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Водят се близо 300 неравни сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска. Над 70 000 души остават без дом, хиляди са убитите и ранените жени, деца и старци. Кървавото му потушаване води до пристигането в България на над 30 000 български бежанци, първите от които приютява град Кюстендил. Венцеслав ИЛЧЕВ

2 Август 2020 | 09:10 | Агенция "Фокус"

117 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

117 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

София. На 2 август (нов стил) се навършват 117 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание- естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ. Въстанието избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи – Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и други, които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено ефективни. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Даме Груев, Борис Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. На 21 април (по стар стил) край с. Баница е убит Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не спира. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: Михаил Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсъците между въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Последното, предупредено от западните Велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

2 Август 2020 | 07:24 | Агенция "Фокус"