СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Reuters: Германия е против идеята на Тръмп за връщане на Русия в Г-7

Reuters: Германия е против идеята на Тръмп за връщане на Русия в Г-7

Берлин. Германия отхвърли предложението на президента на САЩ Доналд Тръмп да покани руския президент Владимир Путин отново в групата на седемте най-напреднали икономики, заяви германският външен министър Хайко Маас в публикувано в понеделник интервю, предава Reuters.По-рано Тръмп предложи да включи отново в Г-7 Русия, която беше изхвърлена през 2014 г. след анексията на Крим ...

27 Юли 2020 | 10:09 | Агенция "Фокус"

Politico: Лондон твърди, че отказът на Великобритания от услугите на Huawei не е било антикитайски ход

Politico: Лондон твърди, че отказът на Великобритания от услугите на Huawei не е било антикитайски ход

Лондон. Забраната за използване на оборудване на китайската компания Huawei при инсталирането на 5G мрежата в Обединеното кралство не представлява "съзнателно разграничаване от Китай", по думите на министъра на дигиталните технологии, културата, медиите и спорта Оливър Доудън, пише европейската редакция на списание Politico. Попитан от Комисията по наука в Камарата на представителите дали забраната представлява втвърдяване на позицията на Лондон спрямо Пекин, Доудън настоя, че това е "специфичен отговор на специфичен проблем", и по-точно "продължаващите, много строги американски санкции". САЩ наложиха нови санкции на китайската компания Huawei през месец май, които бяха насочени срещу линиите й за доставка. По-късно от Националния център за киберсигурност на Великобритания заключиха, че санкциите са довели до липса на прозрачност за британските държавни служители за новите компоненти и компании, които ще се включат в дейностите на китайската компания, докато тя се опитва да преразгледа своите линии за доставка. Това накара властите в Лондон да забранят използването на оборудване на китайската фирма в Обединеното кралство. "Много се надявам, че Китай ще уважи нашата позиция", заяви Доудън. "Това, че не сме съгласни за Хонконг, че трябва да действаме в съответствие с американските санкции и също така, че (забраната за използване на оборудване на Huawei) не беше някаква внезапна реакция от наша страна". "Продължаваме да поддържаме връзка с китайското правителство и сме ясни, що се отнася до нещата, за които не сме съгласни (...) Много се надявам това да продължи". Доудън намекна, че решението за Huawei може да бъде преразгледано, ако САЩ решат да вдигнат санкциите, но това по неговите думи е "малко вероятен сценарии". Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Юли 2020 | 10:37 | Агенция "Фокус"

"Независимая газета" (Русия): САЩ може да бойкотират Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г. заради нарушенията на правата на уйгурите

"Независимая газета" (Русия): САЩ може да бойкотират Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г. заради нарушенията на правата на уйгурите

Пекин. Пекин пусна часовник, който отброява времето до началото на Зимните олимпийски игри през 2022 г. Като част от подготовката за събитието е изградена високоскоростна железница до града, където ще се събират скиорите. Но в САЩ редица конгресмени призовават за бойкот на игрите, по подобие на това, което се случи преди 40 години на Олимпиадата в СССР. Тогава предлогът за Вашингтон и неговите съюзници беше въоръжената намеса на Москва в Афганистан. Днес обосновката е преследването на уйгурското мюсюлманско малцинство в Синдзян-уйгурския автономен регион в Китай, пише руското издание "Независимая газета". Дали столицата на Китай ще бъде първият град в света, удостоен с честта да бъде домакин на летни и зимни олимпийски игри? Властите в Пекин вече разпоредиха стадионите и другите състезателни арени да бъдат готови за пробен старт по-късно тази година. Само изграждането на пътната инфраструктура между Пекин и другите градове, където ще се провеждат игрите струва на Китай 8,2 млрд. долара. Уанг Йивей, професор в Народния университет в Пекин, казва, че Летните игри през 2008 г. са показали Китай в най-добрата светлина - като гостоприемна и готова за международно сътрудничество страна. Игрите през 2022 г. са предназначени да представят Китай като спокойна и отговорна държава, която ефективно е поставила коронавируса под контрол. „Въпреки че се говори много за студената война със САЩ, Олимпиадата не може да бъде политизирана. Всъщност, за разлика от Съветския съюз през 1980 г., Китай не нарушава международното право“, каза професорът. САЩ и неговите съюзници обвиняват Пекин в нарушаване на правата на религиозното и етническо малцинство - уйгурите в Синдзян, в противоречие с международните норми. Те твърдят, че около 1 милион души са изпратени в "лагери за превъзпитание". Американските сенатори Марко Рубио и Рик Скот настояха Китай да бъде лишен от правото да бъде домакин на олимпиада, „поради трагичната ситуация с правата на човека“. Скот дори представи законопроект, призоваващ за избирането на друг домакин на игрите. Председателят на Международния олимпийски комитет Томас Бах се противопоставя на такива действия, тъй като според него това вреди на спортистите. Джордж Магнус, изследовател от Китайския център на Оксфордския университет, казва, че игрите през 2022 г. са потенциална точка за конфликт. През 2018 г. повече от половината златни медали бяха спечелени от спортисти от шест западни страни - САЩ, Норвегия, Германия, Канада, Холандия и Швеция. САЩ, Канада и Швеция имат напрегнати отношения с Китай и може да бойкотират зимните игри. „По въпроса за бойкота последната дума ще бъде на САЩ, особено като се има предвид, че Вашингтон може да повлияе на партньорите си чрез пакта за разузнаване "Пет очи" (Five eyes), който включва също Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия“, подчертава Сураб Гупта, старши научен сътрудник в Института за китайско-американски изследвания във Вашингтон. В интервю за "Независимая газета" Владимир Батюк, главен изследовател в Института за САЩ и Канада на Руската академия на науките, отбеляза: „В САЩ широко се смята, че участието на американци в Олимпиадата през 2008 г. е било грешка. По това време във Вашингтон се запазва илюзията, че с икономическия растеж в Китай ще се появи средна класа, което ще изисква разширяване на проблемите с политическите права и свободи. И Китай ще стане една голяма Япония. Тези надежди не се реализираха. Затова може би САЩ биха искали да попречат на Китай да бъде домакин на Олимпиадата през 2022 г. Наближават избори. При решаването на този въпрос ще се вземат предвид вътрешнополитическите фактори, а не интересите на развитието на спорта". В момента Белият дом смята за по-необходимо да накаже онези китайски компании, за които се подозира, че използват принудителен труд в Синдзян-уйгурския автономен регион. На 11 такива фирми вече бе забранено да купуват американски технологии и продукти без специален лиценз. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Юли 2020 | 20:37 | Агенция "Фокус"

AFP: Ръководителят на Пентагона планира да посети Китай

AFP: Ръководителят на Пентагона планира да посети Китай

Вашингтон. Американският министър на отбраната Марк Еспър заяви, че планира визита в Китай до края на годината, на фона на все по-твърдата позиция на Вашингтон срещу Пекин в Южнокитайско море, предава AFP. Еспър заяви, че е разговарял със своя китайски колега много пъти и се надява, че ще посети Пекин до края на годината. Една от темите, които ще бъдат обсъдени с китайските власти ще е "установяването на системи, необходими за комуникация при криза". Държавният секретар Майк Помпео заяви малко по-рано, че САЩ ще третират намеренията на Китай да извлича ресурси от Южнокитайско море като нелегални, което беше приветствано от югоизточните азиатски нации. Тези думи обаче предизвикаха бурна реакция в Пекин. "Нека сме наясно - исканията на Китай за ресурсите на морското дъно на по-голямата част от Южнокитайско море са напълно нелегални, каквато е и кампанията на Пекин за установяване на контрол над региона", каза Помпео в изявление. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Юли 2020 | 16:18 | Агенция "Фокус"

France Inter: Франция няма да спира Huawei от участие в 5G мрежите си

France Inter: Франция няма да спира Huawei от участие в 5G мрежите си

Париж. Франция няма да възпрепятства използването на технологиите на китайската компания Huawei при създаването на пето поколение (5G) мобилни комуникационни системи на своята територия, но възнамерява да защити стратегическите си интереси. Това обяви във вторник министърът на икономиката и финансите на Франция Бруно Льо Мейр в ефира на радиостанцията France Inter. „Няма глобална забрана за участието на Huawei в 5G във Франция“, каза той. Финансовият министър отбеляза, че „Франция не забранява на компанията да инвестира в развитието на 5G, но възнамерява да защитава своите стратегически интереси, което означава защита на френските предприятия в уязвима позиция“. „Ние наблюдаваме спазването на националната сигурност. Позицията на Франция по този въпрос е ясна и балансирана“, подчерта Льо Мейр. По-рано британското правителство обяви, че възнамерява да се откаже от оборудването на Huawei в националната комуникационна инфраструктура. От 31 декември британските оператори няма да могат да закупуват 5G продукти от този производител, а до 2027 г. той ще изцяло заменен във всички предприятия. Пекин предупреди, че този ход ще се отрази негативно на инвестициите на китайските компании в Обединеното кралство. Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 11:38 | Агенция "Фокус"

"Коммерсантъ" (Русия): САЩ въведоха санкции срещу 11 китайски компании, заради участие в нарушения на правата на уйгурите

"Коммерсантъ" (Русия): САЩ въведоха санкции срещу 11 китайски компании, заради участие в нарушения на правата на уйгурите

Вашингтон. Министерството на търговията на САЩ включи в т.нар. "черен списък" 11 компании от Китай, заради предполагаемото им участие в нарушения на правата на човека в Синдзян-уйгурския автономен регион, пише руското издание "Коммерсантъ". "Пекин активно използва практики за принудителен труд и оскърбителни схеми за събиране и анализ на ДНК с цел репресии срещу собствените си граждани“, каза американският министър на търговията Уилбър Рос. По неговите думи поставянето на китайските компании в черния списък ще гарантира, че американските стоки и технологии „няма да бъдат използвани от Китайската комунистическа партия за нейните агресивни действия срещу мюсюлманските малцинства“. През юни президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа закон, призоваващ за санкции, свързани с репресиите срещу уйгурите. Държавният департамент на САЩ обвини китайските власти в това, че подлагат мюсюлманското малцинство на изтезания, тормоз и се „опитват да унищожат тяхната култура и религия“. Пекин отрича тези твърдения. Според информация на ООН, над 1 милион мюсюлмани са принудително държани в "лагери за превъзпитание" в автономния регион. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Юли 2020 | 21:21 | Агенция "Фокус"

London Evening Standard: Великобритания иска да "води борбата" срещу нарушенията на човешките права в Китай

London Evening Standard: Великобритания иска да "води борбата" срещу нарушенията на човешките права в Китай

Лондон. Британските министри обещаха, че ще поведат глобалната борба срещу нарушенията на човешките права в Китай, пише вестник London Evening Standard. Министърът на образованието Гавин Уилиамсън заяви, че Великобритания винаги ще иска да си сътрудничи с Китай, но по думите му начинът, по който Пекин се отнася към уйгурското мюсюлманско мнозинство в страната е "ужасен" и "неуметен". Предполага се, че около 1 млн. уйгури в Китай са били задържани и изпратени в "превъзпитателни" лагери през последните пет години. Министърът на външните работи на Великобритания Доминик Рааб обвини Китай в "нечувани" нарушения на човешките права на уйгурското малцинство и не отхвърли възможността Лондон да наложи санкции на Пекин. На свой ред Уилиамсън заяви пред Sky News: "Искаме да работим с Китай и винаги ще искаме това, те са важен играч на международната сцена. Но ние винаги трябва и винаги ще изказваме мнението си, когато смятаме, че те правят нещо грешно". Той допълни, че Великобритания е демонстрирала "глобално лидерство" в борбата срещу нарушенията на Китай, като е предложила на около 3 млн. граждани на Хонконг шанс да получат британско гражданство, малко след като Пекин прие новия закон за националната сигурност, който се очаква да намали автономията на града. "Така ние правим следващата крачка с това лидерство, даваме ясно да се разбере, че когато Китай действа по начин, който не смятаме за приемлив, ние ще изкажем мнението си", допълни Уилиамсън. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Юли 2020 | 15:51 | Агенция "Фокус"

Financial Times: Загубите от конфронтацията в технологичния сектор между САЩ и Китай възлизат на 3,5 трлн. долара

Financial Times: Загубите от конфронтацията в технологичния сектор между САЩ и Китай възлизат на 3,5 трлн. долара

Лондон. Отказът на Великобритания да използва оборудването на китайската телекомуникационна корпорация Huawei завлече Лондон в конфронтацията между Вашингтон и Пекин, което може да струва на технологичния сектор 3,5 трлн. долара през следващите пет години, пише британското икономическо издание Financial Times, като се позовава на немската Deutsche Bank (DB). Според проучването част от тези разходи се дължат на намаляването на вътрешното търсене в Китай с 400 млрд. долара годишно. Още 100 млрд. долара годишно ще струва работата в рамките на т.нар. „технологична стена“, която създава допълнителни разходи за компаниите, работещи с конкурентни интернет платформи, операционни и платежни системи и комуникационни мрежи. Други загуби на стойност 1 трлн. долара са свързани с необходимостта от възстановяване на веригите за доставки за "производителите на крайни продукти", които в момента използват Китай като производствена база. Цялата конфронтация между САЩ и Китай, според проучването на DB, засяга и потребителите: 41% от американците и 35% от китайците твърдят, че няма да купуват продукти от конкурентната страна. Що се отнася до Обединеното кралство, отказът на Лондон да си сътрудничи с китайската компания Huawei, в допълнение към щетите, които този ход ще нанесе на двустранните отношения, ще доведе до забавяне с три години на инсталацията на 5G мрежите в страната, както и до допълнителни разходи за тези цели в размер на 2 млрд. паунда (2,5 млрд. долара). Превод и редакция: Теодор Пенев

16 Юли 2020 | 14:24 | Агенция "Фокус"

New York Times: Тръмп може да забрани на всички членове на Китайската комунистическа партия влизането в САЩ

New York Times: Тръмп може да забрани на всички членове на Китайската комунистическа партия влизането в САЩ

Ню Йорк. Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп разглежда възможността да въведе забрана за влизане в страната на членовете на Китайската комунистическа партия (ККП) и техните семейства. Това съобщи в сряда в своята електронна версия американският вестник The New York Times, позовавайки се на четири източника. Според тях администрацията също проучва предложения за анулиране на американските визи на онези членове на ККП и членовете на техните семейства, които са в САЩ, както и за ограничаване на влизането в страната на военнослужещи от Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) и на ръководителите на държавните предприятия на КНР. Според вестника ще бъде изключително трудно да се изпълнят подобни предложения с оглед на факта, че ККП има 92 милиона членове. През 2018 г. почти 3 милиона китайски граждани влязоха в САЩ; американските власти не знаят местоположението на повечето гости от азиатската страна. Според изданието, предложенията са включени в проекта на указ на президента Тръмп. Този документ се основава на Закона за имиграцията и националността и все още не е завършен. Държавният секретар Майк Помпео в сряда обяви въвеждането на едностранни санкции срещу някои служители на технологични компании в Китай, участващи, според заключенията на американските власти, в нарушаването на правата на човека. Както е обяснено в изявление на Помпео, според Закона за имиграцията и гражданството пристигането на чужденец в САЩ е неприемливо, ако властите на страната имат основание да смятат, че влизането им „може да има сериозни неблагоприятни външнополитически последици“ за Вашингтон. В началото на юли Държавният департамент, Министерството на финансите, търговията и вътрешната сигурност на САЩ издадоха съвместно изявление, предупреждаващо за рискове за компании, чиито вериги за доставки са свързани с предприятия от китайския Синдзян-Уйгурски автономен окръг във връзка с предполааемите нарушения на човешките права, които се извършват от ККП на тази територия. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юли 2020 | 10:31 | Агенция "Фокус"

Майк Помпео: Ако победи на изборите, Тръмп ще счита Китай за най-голямата заплаха

Майк Помпео: Ако победи на изборите, Тръмп ще счита Китай за най-голямата заплаха

Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, в случай на преизбиране, ще счита стъпките на Китай на международната сцена за най-голямото външнополитическо предизвикателство на Вашингтон. Това обяви в сряда на видеоконференция, организирана от вестник The Hill, държавния секретар на САЩ Майк Помпео. Той беше помолен да изясни кой би бил ключовият елемент във външната политика на Тръмп по време на втория му мандат като държавен глава, ако спечели изборите през ноември. „Говорихме за глобални задачи за запазване на американските свободи. Ако ме попитате какво е най-голямото предизвикателство за втория мандат от гледна точка на националната сигурност, тогава разбира се, ние говорим за Комунистическата партия на Китай. Ние се фокусираме върху това от началото на престоя на администрацията Тръмп на власт“, каза ръководителят на външното министерство на САЩ. Според него предишните американски администрации не са обръщали необходимото внимание на въпроса за преструктурирането на отношенията с КНР. В тази връзка Помпео изрази мнение, че Пекин се възползва от слабостта на Вашингтон в защитата на правата върху интелектуалната собственост и търговията, както и от нежеланието му да се справи със ситуацията в Южнокитайско море. „Предишните администрации просто отказваха да предприемат действията, необходими за защита на свободите на американския народ от заплахите, отправени от Китайската комунистическа партия“, каза Помпео. Според него Тръмп е готов да „даде отпор“ на Китай. САЩ искат да изградят „справедливи отношения на принципа на реципрочност“ с КНР, увери Помпео. Той беше попитан дали ще е готов да продължи да работи като началник на американската дипломация, ако подобно предложение дойде от Тръмп, след като спечели изборите през ноември. „Ако президентът Тръмп поиска от мен да работя във втората [негова] администрация, това би било истинска чест [за мен]“, отговори Помпео. Превод и редакция: Иван Христов

15 Юли 2020 | 22:01 | Агенция "Фокус"

Global Times (Китай): Китайско-руските отношения са крайъгълен камък на глобалната стратегическа стабилност

Global Times (Китай): Китайско-руските отношения са крайъгълен камък на глобалната стратегическа стабилност

Пекин. Отношенията между големите държави през 2020 година предизвикват сериозно безпокойство. В глобален план, предвид факта, че САЩ започнаха търговска война с Китай и по време на глобалната пандемия на covid-19, те постоянно провокират политическо преследване на Китай, китайско-американските отношения сериозно се влошиха, което доведе до безпрецедентни катаклизми в световната система, пише китайското официозно външнополитическо издание Global Times в материал, представен без редакторска намеса. САЩ продължават да напускат международни организации. Те официално обявиха оттеглянето си от Световната здравна организация (СЗО), която дори не е политическа институция. Целта им е проста: САЩ ще бойкотират всички международни механизми, в които Китай участва и играе влиятелна роля. Тези стъпки, предприети от Вашингтон, имат пагубен ефект върху глобалната стабилност. С разрушаването на международната система отношенията между Китай и Русия стават все по-важни като стратегически стабилизатор. Китай и Русия не само си сътрудничат тясно в борбата с коронавируса, но и продължават да си взаимодействат на високо ниво в редица стратегически области. Китай и Русия координират стратегически действия в отговор на необоснованите искания на САЩ за преговори. Пекин и Москва отхвърлиха искането на САЩ за участие на Китай в американско-руските преговори за ядрено разоръжаване. Това не само потвърждава значението на глобалните преговори за контрол на въоръженията, но и защитава стратегическите интереси както на Китай, така и на Русия. Що се отнася до изхода от Втората световна война, Китай и Русия се подкрепяха, за да защитят надеждно постигнатото от тях в резултат на тази война. Те се противопоставят на дребните игрички, които играят САЩ и Запада по този въпрос. Това прави възможно да се защити историческото величие и достойнството на китайския и руския народ. След избухването на пандемията от коронавируса лидерите на Китай и Русия поддържат тесен контакт. Президентите на Китай и Русия Си Дзинпин и Владимир Путин многократно обменяха мнения по телефона за основни международни и регионални въпроси, както и относно двустранните отношения. Това им позволява да координират своите позиции и да демонстрират китайско-руското „всестранно стратегическо партньорство за координиране на действията в новата ера“ в пълната му сила. Докато някои хора постоянно правят неразбираеми заявление и дори изразяват безпокойство по повод на китайско-руските отношения, Путин заяви, че Русия смята отношенията с Китай за основен външнополитически приоритет. По същия начин китайският лидер категорично потвърждава голямото значение на китайско-руските отношения. Някои хора се притесняват, че на фона на влошаващите се китайско-американски отношения САЩ ще привлекат Русия на своя страна. В смисъл, че Русия ще стане пешка за Съединените щати в сдържането на Китай. Но не трябва да има никакви притеснения, че това може да се случи. Преди ексалацията на напрежението в китайско-американските отношения, основната мишена за сдържане на Запада беше Русия. Няколко кръга от така наречените санкции, наложени от Запада срещу Русия, говорят за силното недоверие между тях.Русия вече премина през това. Историята на човешкия прогрес е сложна. Отношенията между великите сили не могат да се сведат до прости ценности и идеологии. Само стабилните международни стратегически отношения могат да допринесат за мира, развитието и напредъка на цялото човечество. Историята преподава уроци на човечеството под вида на формата на повтарящи се войни и опустошителни сътресения. Въпреки това, някои големи западни държави напоследък умишлено разклатиха международния стратегически ред. Те налагат различни санкции срещу Китай и Русия. Те политизират пандемията и омаловажават ролята на СЗО, вместо да се фокусират върху глобалната солидарност в борбата срещу тази смъртоносна болест. Все още съществува глобална тенденция към многополярност. Въпреки че САЩ „размахват“ своите правомощия, позволяващи им да налагат санкции, и се опитват да укрепят оглавявания от тях световен ред, в постпандемичната епоха има и други мощни сили в лицето на Китай и Русия. Те също имат енергията и възможностите да приложат в действие контрамерки. По пътя към осигуряването на своите национални интереси Китай и Русия несъмнено ще засилят цялостното стратегическо сътрудничество и ще засилят отношенията си, за да станат крайъгълен камък и основна сила, гарантираща глобалната стратегическа стабилност. Превод и редакция: Иван Христов

15 Юли 2020 | 20:28 | Агенция "Фокус"

AFP: САЩ ще наложат санкции на няколко служители на Huawei

AFP: САЩ ще наложат санкции на няколко служители на Huawei

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео обяви в сряда, че Вашингтон ще откаже достъп до страната на слижители на китайския телекомуникационен гигант Huawei, който Америка иска да изолира, предава AFP. „Държавният департамент ще наложи визови ограничения за определени служители на китайските технологични компании като Huawei, които предоставят материална подкрепа на режимите, които участват в нарушения и злоупотреби с правата на човека“, каза Помпео на пресконференция. Превод и редакция: Иван Христов

15 Юли 2020 | 19:17 | Агенция "Фокус"

Financial Times: Компаниите Google, Amazon и Microsoft няма да предоставят данните на своите клиенти на властите в Хонконг

Financial Times: Компаниите Google, Amazon и Microsoft няма да предоставят данните на своите клиенти на властите в Хонконг

Хонконг. Компаниите Google, Amazon и Microsoft отказаха да предоставят на регулаторните органи на Хонконг достъп до базата данни, съдържаща финансовата информация на техните клиенти, пише британското икономическо издание Financial Times, позовавайки се на свои източници. Според източниците компаниите са преговаряли с Хонконгската комисия по ценни книжа относно условията за предоставяне на достъп до базите данни от 2019 г. Отбелязва се, че повратна точка в дискусията е било приемането на закона за националната сигурност за Хонконг от страна на Пекин през юни тази година. Според източниците американските корпорации се опасяват, че сега, ако си сътрудничат с представители на администрацията в Хонконг, те могат да станат жертва на американските санкции срещу Китай. Според правилата на хонконгския регулатор, компаниите, предоставящи "cloud" услуги, са длъжни да им дават достъп до базите данни на своите клиенти без предварително предупреждение. Формално тези правила не са част от закона за националната сигурност. На 30 юни властите в Китай приеха закона за националната сигурност за Хонконг. Според Пекин този правен акт цели да предотврати действия като сепаратизъм, тероризъм, подкопаване на държавната власт и сътрудничеството с чуждестранни сили. На територията на специалния административен район бяха създадени специални органи, които не са под юрисдикцията на властите в града. Този закон бе критикуван от някои западни държави, които считат, той нарушава автономията на Хонконг. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Юли 2020 | 14:23 | Агенция "Фокус"

AFP: Доналд Тръмп прекрати специалния икономически статут на Хонконг

AFP: Доналд Тръмп прекрати специалния икономически статут на Хонконг

Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че прекратява специалния икономически статут на Хонконг и подписа указ, който позволява налагането на санкции върху местни банки, заради действията на Китай в специалния административен район, предава AFP. "Хонконг вече ще бъде третиран по същия начин като континентален Китай - без специални привилегии, без специален икономически статут", каза Тръмп на пресконференция в Белия дом. "Тяхната свобода беше отнета, както и техните права", каза президентът. "Така си отива и Хонконг, защото според мен той вече няма да може да се съревновава със свободните пазари. Много хора напускат Хонконг". Тръмп заяви, че е подписал Законът за автономията на Хонконг, който беше одобрен в конгреса по-рано. Новият закон дава право на властите във Вашингтон да налагат санкции срещу китайски държавни служители и срещу хонконгската полиция, която според Белия дом ограничава автономията на града. Освен това санкции ще могат да бъдат налагани и на всички банки, които работят с китайските власти. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Юли 2020 | 11:39 | Агенция "Фокус"

The Independent: Китай няма да инвестира във Великобритания, след решението на Лондон Huawei да не участва в инсталацията на 5G мрежи в страната

The Independent: Китай няма да инвестира във Великобритания, след решението на Лондон Huawei да не участва в инсталацията на 5G мрежи в страната

Пекин. Китай постави под съмнение бъдещето на инвестициите на Пекин в Обединеното кралство, след като премиера Борис Джонсън взе решение да изключи китайския технологичен гигант Huawei от проекта по развитието на британската 5G мрежа, пише вестник The Independent. Този ход на Лондон идва шест месеца, след като страната одобри участието на китайската компания в инсталацията на 5G мрежите във Великобритания. Освен това сега премиерът наложи забрана на британските оператори да закупуват оборудване на компанията след края на годината, а всички вече инсталирани от Huawei 5G мрежи трябва да бъдат премахнати до 2027 г. Според Даунинг Стрийт това е било чисто техническо решение, необходимо заради санкциите на американския президент Доналд Тръмп от месец май. Според Лондон сигурността на една комуникационна мрежа, зависеща от Huawei вече не може да бъде гарантирана. Според източник в правителството обаче Великобритания все още е заинтересована от "конструктивни отношения" с Китай. Посланикът на Китай в Лондон, Ля Сяаомин обаче заяви, че решението е "разочароващо и грешно". "Вече е под въпрос дали Великобритания може да предостави отворена, честна бизнес среда без дискриминация за компании от други страни", каза посланикът. Huawei информира по-късно, че няма да получи никаква компенсация от британските власти. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Юли 2020 | 10:30 | Агенция "Фокус"

AFP: Белият дом приветства британското решение за Huawei

AFP: Белият дом приветства британското решение за Huawei

Вашингтон. Съединените щати приветстваха решението на Великобритания да разпореди поетапното премахване на китайския телекомуникационен гигант Huawei от нейната 5G мрежа, след месеци на натиск от Вашингтон, предава AFP. „Решението на Великобритания отразява нарастващия международен консенсус, че Huawei и други будещи недоверие доставчици представляват заплаха за националната сигурност, тъй като те остават контролирани от Китайската комунистическа партия“, заяви съветникът по националната сигурност на Белия дом Робърт О’Брайън в социалната мрежа „Туитър“. "Очакваме с нетърпение да работим с Обединеното кралство, както и с много други наши партньори и съюзници, за да стимулираме иновациите, да насърчим разнообразието на доставчиците във веригата за доставки на 5G оборудване и да гарантираме 5G сигурност без опасни манипулации," продължава изявлението на О‘Брайън. На фона на нарастващото напрежение с Китай, Тръмп оказа натиск върху съюзниците да забранят участиетo на Huawei в изграждането на техните далекосъобщителни мрежи с мотива, че представлява риск за националната сигурност. Британският премиер Борис Джонсън първоначално се съпротивляваше на този натиск, което позволи на Huawei да разгърне нова високоскоростна мрежа във Великобритания през януари. Но американските санкции през май, блокиращи достъпа на Huawei до американските чипове за 5G мрежите, доведоха до промяна на настроението в Лондон. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Юли 2020 | 21:00 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ не изключват налагане на нови санкции срещу Китай заради Южнокитайско море

ТАСС: САЩ не изключват налагане на нови санкции срещу Китай заради Южнокитайско море

Вашингтон. САЩ не изключват възможността за налагане на нови санкции срещу Пекин във връзка със ситуацията в Южнокитайско море. Това обяви във вторник по време на онлайн семинар в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон помощник държавен секретар на САЩ за Източна Азия и Тихоокеанския басейн Дейвид Стейтуел, цитиран от TACC "Нищо не се сваля от масата. <...> Имавъзможност за това", заяви служител в Министерството на външните работи на САЩ, отговаряйки на въпроса дали Вашингтон може да използва ограничителни мерки срещу Пекин с оглед на случващото се в Южнокитайско море. В същото време Стейтуел заяви, че политиката на САЩ в тази област не увеличава риска от конфликт в Южнокитайско море. "Ние прилагаме съществуващия закон <...>", каза американският дипломат. Той изрази мнение, че Пекин използва „бандитски тактики“, за да получи контрол върху енергийните ресурси в Южнокитайско море. Стъпките на Китай заплашват съществуващия регионален ред, който „дава на Азия десетилетия просперитет“, каза Стейтуел. Американският държавен секретар Майк Помпео в писмено изявление, публикувано в понеделник, предупреди, че Вашингтон ще счита незаконни почти всички претенции на Пекин към ресурси на дъното на Южнокитайско море. Китайското посолство във Вашингтон разкритикува това изявление на ръководителя на американската дипломация. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Юли 2020 | 18:34 | Агенция "Фокус"

AFP: Великобритания забрани участието на Huawei в изграждането на 5G мрежата в страната

AFP: Великобритания забрани участието на Huawei в изграждането на 5G мрежата в страната

Лондон. Великобритания се подаде на американския натиск и одобри поетапното отстраняване на китайския телекомуникационен гигант Huawei от своята 5G мрежа, въпреки предупрежденията за ответна реакция от страна на Пекин, предава AFP Промяната на политиката представлява голяма победа на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп в неговата геополитическа и търговска битка с Китай. Но това заплашва допълнително да навреди на отношенията на Великобритания с азиатската страна и да доведе до големи разходи за мобилни доставчици от Обединеното кралство, които разчитат на оборудването на Huawei от близо 20 години. Британският министър на дигиталните услуги Оливър Даудън обяви решението в парламента, след като премиерът Борис Джонсън председателства срещи с кабинета си и Съвета за национална сигурност по темата по-рано през деня. "От края на тази година доставчиците на телекомуникационни услуги не трябва да купуват никакво 5G оборудване от Huawei", каза той пред депутатите. Новите насоки също изискват всички съществуващи съоръжения на Huawei да бъдат премахнати до края на 2026 г. Съобщава се, че Huawei е настоявал пълната забрана да влезе в сила след следващите общи избори, насрочени за 2024 г., които потенциално биха могли да доведат до ново правителство на власт с по-толерантен подход към китайския телекомуникационен гигант. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Юли 2020 | 15:13 | Агенция "Фокус"

The Telegraph: Великобритания може да се откаже от услугите на китайската компания Huawei за инсталирането на 5G мрежа

The Telegraph: Великобритания може да се откаже от услугите на китайската компания Huawei за инсталирането на 5G мрежа

Лондон. Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън ще се поддаде на натиска на депутатите от Консервативната партия, ръководена от него и от следващата година ще забрани използването на оборудване на китайската компания Huawei при разполагането на 5G мрежи в кралството, пише вестник The Daily Telegraph. Решението за това, според изданието, може да бъде обявено още днес, на 14 юли. В понеделник, 13 юли, 60 консервативни депутати призоваха премиера да посочи датата, в която страната ще се откаже от услугите на китайската компания. В същия ден Джонсън обсъди този въпрос с министъра по дигиталните въпроси Оливър Доудън. Във вторник тази тема ще бъде представена на Съвета за национална сигурност, който ще вземе окончателното решение за бъдещето на Huawei в инсталацията на мрежите 5G. Веднага след това Доудън трябва да говори за позицията на правителството по време на изявление пред парламента. Противниците на сътрудничеството с китайска компания сред торите заплашиха, че ще гласуват срещу правителствения законопроект за инсталацията на 5G мрежите, ако техните искания не бъдат изпълнени. През януари британското правителство, въпреки предупрежденията на САЩ, се съгласи да си сътрудничи с Huawei за разполагане на част от 5G мрежите, при строг контрол на дейността на компанията. Президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди британското ръководство, че сътрудничеството с Huawei застрашава сигурността на страната. Американската страна посочи, че използването на оборудване на китайска корпорация в британската инфраструктура може да попречи и на обмена на разузнавателна информация между Лондон и Вашингтон. Превод и редакция: Теодор Пенев

14 Юли 2020 | 13:49 | Агенция "Фокус"

VOA: Китай наложи санкции срещу американски конгресмени

VOA: Китай наложи санкции срещу американски конгресмени

Пекин. Китай наложи санкции няколко американски конгресмени в отговор на ограничителните мерки на администрацията на президента Доналд Тръмп, заради отношението на Пекин към уйгурското мюсюлманско малцинство в страната, предава Voice of America. Говорителят на китайското външно министерство Хуа Чунин обяви, че Пекин налага санкции срещу републиканските сенатори Тед Круз и Марко Рубио, както и представителят на партията Крис Смит. Чунин заяви, че властите в Пекин ще наложат санкции и срещу други американски държавни служители, включително срещу членове на съвместната комисия по Международните религиозни свободи, създадена, за да "наблюдава човешките права и развитието на върховенството на закона" в Китай. Рубио е един от председателите на комисията, в която членува и Смит. "Ответните санкции" бяха обявени дни след като администрацията на Тръмп наложи финансови ограничения срещу няколко китайски високопоставени държавни служители, включително срещу партийния ръководител на провинция Синдзян. Миналия месец президентът Доналд Тръмп подписа законодателство, което позволява налагането на санкции заради масовото вкарване в затвори на около милион етнически уйгурски мюсюлмани и други малцинства в провинция Синдзян. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Юли 2020 | 13:49 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: САЩ готви нови санкции срещу Китай

The Wall Street Journal: САЩ готви нови санкции срещу Китай

Вашингтон. Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп може да обяви налагането на санкции или други ограничителни мерки срещу Китай още в началото на тази седмица, пише американското издание Тhe Wall Street Journal, като се позовава на свои източници. Според източниците висшите служители на администрацията са провели заседание миналия четвъртък, на 9 юли, за да определят пакета от мерки, които могат да бъдат въведени срещу Китай. Още една подобна среща е насрочена за „началото на седмицата“. Веднага след нея може да бъде обявено въвеждането на нови ограничителни мерки. В същото време според изданието администрацията на Тръмп е изключително предпазлива при определянето на санкциите, тъй като служителите се опасяват, че те или няма да окажат сериозен натиск върху китайските власти, или "ще изложат на риск американските и хонконгските компании и потребители". По-рано съветникът на американския президент по националната сигурност Робърт О'Брайън заяви, че през следващите дни и седмици Белият дом може да предприеме значителен брой нови мерки срещу Китай. О'Брайън подчерта, че тези мерки ще бъдат свързани с решенията на Пекин за специалния статут на Хонконг. Американските власти също така заплашиха, че ще забранят китайските приложения TikTok и WeChat. Според О'Брайън Китай ги използва "за да получава лични данни на американски граждани, които след това отиват в Пекин, където могат да бъдат използвани за враждебни цели". Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Юли 2020 | 10:26 | Агенция "Фокус"

Доналд Тръмп: Взаимоотношенията между САЩ и Китай сериозно се влошиха по време на пандемията

Доналд Тръмп: Взаимоотношенията между САЩ и Китай сериозно се влошиха по време на пандемията

Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че взаимоотношенията между Китай и САЩ са били "сериозно влошени" от начина, по който Пекин се е справил с коронавирусната епидемия, предава AFP. Президентът допълни, че в момента не обмисля втората фаза от търговската сделка, за която двете държави преговарят. "Взаимоотношенията с Китай се влошиха сериозно", каза Тръмп пред репортери. "Те можеха да спрат тази чума, можеха да я спрат, но не го направиха", допълни президентът. Превод и редакция: Теодор Пенев

10 Юли 2020 | 19:41 | Агенция "Фокус"

Майк Помпео: Американските компании ще пренесат част от производството си от Китай във Виетнам

Майк Помпео: Американските компании ще пренесат част от производството си от Китай във Виетнам

Вашингтон. Американските компании ще прехвърлят част от производството си от Китай във Виетнам заради предприетите от администрацията на САЩ мерки, както и последиците от пандемията, причинена от новия коронавирус. Тази прогноза беше направена в четвъртък на телефонен брифинг за чуждестранни журналисти от държавния секретар на САЩ Майк Помпео, предава ТАСС. Коментирайки двустранните отношения между Вашингтон и Ханой, той им даде висока оценка. „Отношенията между нашите две страни са важни. Те се основават на фундаментално разбиране на страните, че имат общ път напред. [Включително] икономическия път напред“, заяви американският външен министър. В тази връзка той обърна внимание на темата за преките инвестиции на САЩ във Виетнам. „Ние вярваме, че има големи възможности, които ще се преместят във Виетнам в резултат на решения [на САЩ] за изтегляне на веригата за доставки от Китай. Това е пряк резултат от политически вълнения в Китай, както и решения, взети от бизнес лидерите, които казват, че това място е твърде рисковано да продължим да <...> произвеждаме продукти за вериги за доставки по целия свят. Вярваме, че значителни части от Югоизточна Азия вероятно ще се възползват от това“, каза Помпео. Освен това той обвини Пекин, че създава заплахи за Югоизточна Азия и Тихия и Индийския океан. „<...> А също така има много сериозно предизвикателство за Югоизточна Азия и свободните и открити региони на Индийския и Тихия океан от страна на Китайската комунистическа партия“, заяви държавният секретар. Превод и редакция: Иван Христов

9 Юли 2020 | 19:44 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ наложиха санкции на четири физически лица и една организация от Китай за репресиите срещу уйгурите

ТАСС: САЩ наложиха санкции на четири физически лица и една организация от Китай за репресиите срещу уйгурите

Вашингтон. Съединените щати наложиха санкции на четирима бивши и настоящи служители от Китай, както и на регионалния орган за обществена сигурност на Синцзян-Уйгурския автономен окръг. Това се посочва в изявление, публикувано в четвъртък от Министерството на финансите на САЩ, предава ТАСС. В списъка фигурира и началникът на партийния комитет на Комунистическата партия на Китай в Синцзян-Уйгурския автономен окръг Чен Цюанго. Преди броени дни Вашингтон също въведе санкции срещу китайски държавни служители, но заради потискането на правата на народа в Тибет. В отговор Пекин обяви, че няма да допуска в Китай американци, които критикуват политиката на страната спрямо Тибет. Всичко това е част от ескалиращата дипломатическа криза между двете най-големи икономики на света, откакто Доналд Тръмп стана президент на САЩ. Превод и редакция: Иван Христов

9 Юли 2020 | 18:56 | Агенция "Фокус"

Der Spiegel: Германски министри отхвърлиха покана на Вашингтон да участват на среща на Г-7

Der Spiegel: Германски министри отхвърлиха покана на Вашингтон да участват на среща на Г-7

Берлин. Министрите на финансите и външните работи на Германия са отхвърлили покана да участват на среща във Вашингтон на министрите от Г-7 с ръководителите на големи индустриални компании, съобщава германското списание Der Spiegel. Според информацията на изданието, от Берлин са казали на американското правителство, че ще изпратят държавните секретари на мини-среща на върха, насрочена за 29 юли, вместо Олаф Шолц и Хайко Маас. Съобщава се, че и другите страни-членки на Г-7 са взели подобно решение. По-рано стана ясно, че канцлерът Ангела Меркел е отказала да участва на среща на ниво държавни лидери във Вашингтон, като това бе възприето като акт на пренебрежение към президента на САЩ Доналд Тръмп. Превод и редакция: Иван Христов

9 Юли 2020 | 17:34 | Агенция "Фокус"

Washington Examiner: Белият дом обмисля да забрани на множество китайски технологични компании да оперират в САЩ

Washington Examiner: Белият дом обмисля да забрани на множество китайски технологични компании да оперират в САЩ

Пекин. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обмисля да забрани на множество китайски технологични компании да оперират в САЩ, заради съображения за сигурност, пише консервативното издание Washington Examiner. По думите на държавния секретар Майк Помпео, в момента администрацията разглежда риска, който тези компании представляват за личните данни на американските граждани. "Сега разглеждаме всяко място, в което присъстват данни от телефоните, (компютрите) или здравните картони на американските граждани. Искаме да сме сигурни, че Китайската комунистическа партия няма лесен достъп до тях", каза Помпео. Той потвърди по-рано, че администрацията на Тръмп може да блокира базираната в Пекин социална платформа "ТикТок", която някои смятат за начин, по който китайските власти могат да получат достъп до телефоните на американски граждани. "Занимаваме се с постоянно преглеждане на данни, така че да сме сигурни, че можем да защитим личните данни на американските граждани и тяхната информация". "Така че не става дума за конкретен бизнес или компания, а за американската национална сигурност". С коментарите си Помпео загатна, че администрацията на Тръмп може да последва примера на Индия и да забрани на множество компании от Китай да оперират в страната, заради потенциални заплахи за националната сигурност. По-рано индийските власти блокираха "ТикТок", както и 58 други китайски приложения за мобилни телефони, заради обвинения, че компаниите, които ги разпространяват "се занимават с дейност, който застрашава суверенитета и единството" на Индия. Помпео направи паралел с опитите на САЩ да предотвратят подписването на споразумения между китайския гигант "Huawei" и други телекомуникационни компании, базирани в Пекин, с цел изграждането на 5G инфраструктура в западните страни. "Имаме голям проект", каза той. "Инфраструктурата през следващите няколкостотин години трябва да е комуникационна инфраструктура, базирана на западния идеал за частна собственост и защита на информацията на частните лица по прозрачен начин. Това не е модела, на който Китайската комунистическа партия и нейните софтуерни и хардуерни компании се уповават", допълни държавният секретар. Превод и редакция: Теодор Пенев

8 Юли 2020 | 19:49 | Агенция "Фокус"

AFP: САЩ и Китай си наложиха визови ограничения във връзка със спор за Тибет

AFP: САЩ и Китай си наложиха визови ограничения във връзка със спор за Тибет

Вашингтон/Пекин. Съединените щати и Китай наложиха взаимни визови ограничения по повод споровете си около Тибет, добавяйки масло в огъня на ескалиращата дипломатическа криза между суперсилите, предава AFP. Китай обяви в сряда своите ограничения за хора от САЩ, които „се държат зле“ по въпроси, свързани с Тибет, като отмъщение за американските санкции, обявени ден по-рано. Държавният секретар Майк Помпео заяви във вторник, че предприема действия срещу неопределен брой служители съгласно нов закон на САЩ, който изисква от Китай да пусне американците да посещават далечния запад на страната, като поднови призива за „действителна автономия“ в предимно будисткия район. „За съжаление, Пекин продължава системно да възпрепятства пътуването до тибетския автономен регион и други тибетски райони от американски дипломати и други служители, журналисти и туристи, докато служителите на КНР и други граждани се радват на много по-голям достъп до Съединените щати“, каза Помпео в изявление. Помпео ограничи визите за китайски служители, определени като „силно замесени“ в изключването на чужденци от посещения на тибетските райони. Държавният департамент отказа да посочи служителите или да каже колко хора са засегнати, позовавайки се на законите за конфиденциалност на САЩ. Говорителят на китайското външно министерство Жао Лицян изрази „твърдото противопоставяне“ на Китай срещу този ход и призова САЩ „незабавно да спрат да се намесват във вътрешните работи на Китай чрез въпроси, свързани с Тибет“. „В отговор на грешните действия на САЩ, Китай реши да наложи визови ограничения на американския персонал, който се държи зле по въпросите, свързани с Тибет“, каза той, предупреждавайки за по-нататъшни щети за отношенията между САЩ и Китай. На фона на високото напрежение с Китай, САЩ все по-често издават подобни визови санкции, като по-рано предприеха действия във връзка с ограничаването на свободата на изразяване в Хонконг и задържането на около един милион уйгури и други предимно мюсюлмански тюркски малцинства. Мерките за Тибет са част от приетия през 2018 година от Конгресазакон, целящ да натисне Китай за правата на народа в хималайския регион. Пекин твърди, че войските му „мирно са освободили“ Тибет през 1951 г., но много тибетци обвиняват централното правителство в религиозна репресия и ерозиране на тяхната култура. Правозащитни групи обаче настояват, че тибетците живеят под строг надзор са заплашени от затвор или злоупотреба за всякакви признаци на некитайска идентичност, включително притежанието на образи на Далай Лама, техния духовен водач в изгнание. Пекин до голяма степен възпрепятства посещенията на чуждестранните журналисти в Тибет от 2008 г., когато регионът преживя вълна от самозапалвания като форма на протест и не отговаря на исканията на САЩ за създаване на консулство в регионалната столица Лхаса. В закона се посочва, че за разлика от това, когато китайци бъдат приети в САЩ, те не срещат ограничения да посещават която и да е част на страната. Превод и редакция: Иван Христов

8 Юли 2020 | 12:59 | Агенция "Фокус"

Директорът на ФБР: Китай е най-голямата заплаха за САЩ

Директорът на ФБР: Китай е най-голямата заплаха за САЩ

Вашингтон. Директорът на ФБР заяви, че шпионажът и кражбата на интелектуална собственост от китайското правителство са „най-голямата дългосрочна заплаха“ за бъдещето на САЩ, предава „Би-Би-Си“. В хода на конференция на Института Хъдсън във Вашингтон, Кристофър Рей описа дългосрочната подривна кампания на Пекин. „Залогът не може да е по-голям“, заяви директорът на ФБР, като отбеляза, че „целокупната китайска държава полага неимоверни усилия да се превърне в единствената световна супердържава чрез всички възможни средства“. В близо едночасово изказване във вторник той очерта страхотна картина на китайска намеса, мащабна кампания за икономически шпионаж, кражба на данни и пари и незаконна политическа дейност с използване на подкупи и изнудване, за да повлияят на политиката на САЩ. „Вече стигнахме до момента, в който ФБР открива ново дело за контраразузнаване, свързано с Китай, на всеки 10 часа“, отбеляза Рей. „От близо 5000 активни дела за контраразузнаване, които в момента се провеждат в цялата страна, почти половината са свързани с Китай“. Директорът на ФБР спомена програма, наречена „Лов на лисици“, която , по неговите думи, се курира лично от президента Си Дзинпин, и обясни, че тя е насочена към китайските граждани, живеещи в чужбина, разглеждани като заплахи за китайското правителство. „Говорим за политически съперници, дисиденти и критици, които се стремят да разкрият широките нарушения на човешките права в Китай“, каза той. „Китайското правителство иска да ги принуди да се върнат в Китай, а тактиката на Китай да постигне това е шокираща“. Директорът на ФБР продължи: „Когато не успяха да открият една от целите на „Лов на лисици“, китайското правителство изпрати емисар при семействата на мишените, тук, в САЩ. Посланието, което са изпратили? Целта има две възможности: или да се върне в Китай веднага, или да се самоубие“. Превод и редакция: Иван Христов

8 Юли 2020 | 12:30 | Агенция "Фокус"

"Независимая газета" (Русия): Китай е на мушката на САЩ

"Независимая газета" (Русия): Китай е на мушката на САЩ

Пекин/Вашингтон. САЩ и Китай едновременно проведоха големи военни учения в Южнокитайско море. Освен това от американска страна в тях участваха самолетоносачите "Роналд Рейгън" и "Нимиц". Китайското външно министерство заяви, че САЩ показват мускули, за да установят пълен контрол над региона и да сеят раздор между Китай и неговите съседи. Пекин засили дипломатическата съпротива срещу потенциалния си съперник с провеждането на учения на своите ВМС и ВВС. Според експертите и двете сили не искат да влизат в пряк конфликт, но военни действия могат да избухнат поради недоразумение, коментира руското издание "Независимая газета". „Видяхме ги и те ни видяха“, каза адмирал Джим Кърк, командир на самолетоносача „Нимиц“ и група ескортни кораби. Според служител в технологическия университет "Нанян" в Сингапур, предварително планиран сблъсък е малко вероятно да се случи, но и не може да се изключи възможността от стълкновение в резултат от грешка. И двете страни обосновават изпращането на значителни военни сили в стратегически важната област, като се позовават на законните си интереси и международното право. Адмирал Джордж Уикоф, ръководител на офанзивна група на самолетоносача "Роналд Рейгън", заяви: "Задачата на маневрите беше да дадат на партньорите ни недвусмислен сигнал, че САЩ ще поддържат сигурността и стабилността в региона в светлината на разширяването на (влиянието на) Китай". Отговор на американските твърдения даде Уан Юнфъ, пенсиониран офицер от Народната освободителна армия (НОА) на Китай. „Китай е бил заплашван няколко пъти от американски самолетоносачи. Решителността на Китай да защити своята цялост, суверенитет и морските си граници е непоклатима. Китайските военни ще се справят с тези заплахи без затруднения". В същото време вестник „Global Times“, публикуван от Китайската комунистическа партия (ККП), обясни защо Пекин няма от какво да се страхува: „Съдбата на всеки американски самолетоносач в Южнокитайско море е изцяло в ръцете на НОА. Тя разполага с широка гама ракети, подходящи за потапяне на самолетоносачи, като DF-21D и DF-26". В интервю за "Независимая газета", Александър Ломанов, заместник-директор на Институтът за световна икономика и международни отношения (ИМЕМО) отбеляза: „Има опасност от сблъсък и той непрекъснато се увеличава. И най-вероятно е в морето, а не на сушата. Най-опасното място по отношение на конфликта си остава Тайван. Ако злополучен обрат на събитията около острова доведе до намесата на китайските въоръжени сили, американците може да решат, че трябва да се притекат на помощ на Тайван". Що се отнася до Южнокитайско море, според експертът страните се опитват да демонстрират своята принципна позиция. Ако споровете около Тайван могат да доведат до регионална война, конфликтите в морето са много опасни и зависят от случайни фактори. По време на Студената война СССР и САЩ натрупаха опит как да се отдръпват един от друг, ако е необходимо. В Южнокитайско море тази тактика не е подходяща, тъй като страните имат различно разбиране за състоянието на изкуствените острови или „укрепените рифове“. Китай ги счита за част от своята територия, следователно за тях се прилагат правилата за териториални води. САЩ не смятат така и ще се опитват да плуват възможно най-близо от тези острови, за да покажат, че това не е територия на Китай. И тъй като и двете страни започват да провеждат паралелни маневри, това означава, че ситуацията се нажежава, заключи експертът. От друга страна, представители на бизнес средите в САЩ са за нормализиране на отношенията между двете сили. Според Wall Street Journal повече от 40 американски бизнес групи са изпратили писмо до министъра на финансите на САЩ Стивън Мнучин, съветника по търговията Робърт Лайтхайзер и вицепремиера на Китай Лиу Хе. Те изразиха подкрепа за първата фаза на търговското споразумение между САЩ и Китай. Бизнесмените призоваха и двете страни, особено Китай, да удвоят усилията си, за да реализират всички аспекти от сделката. Вашингтон и Пекин подписаха споразумение през януари, в което основен момент беше закупуването на американски продукти. Въпреки че не осъществява промени в икономическата политика на Китай, които администрацията на американския президент Доналд Тръмп желае, споразумението по това време до известна степен помогна да се изгладят различията. И днес това споразумение за търговия, колкото и ограничено да е, остава един от малкото канали, чрез които Вашингтон и Пекин могат да водят диалог, подчертават от американското издание. Превод и редакция: Теодор Пенев

7 Юли 2020 | 21:26 | Агенция "Фокус"

The Daily Express: Доналд Тръмп забранява използването на китайското приложение TikTok в САЩ

The Daily Express: Доналд Тръмп забранява използването на китайското приложение TikTok в САЩ

Вашингтон. Китайското приложение за социални медии TikTok може да бъде забранено в САЩ, тъй като президентът Доналд Тръмп продължава с действията си за намаляване на влиянието на Китай на фона на опасенията относно пандемията от коронавируса, пише британското издание Daily Express. Fox News съобщи, че държавният секретар на президента Тръмп Майк Помпео иска да забрани китайската социална медия, заедно с почти 60 подобни приложения. Помпео заяви, че забраната е отговор на опасенията, че китайското приложение може да бъде използвано от правителството на Пекин за предоставяне на пропаганда и шпиониране на потребителите. В разговор с Лаура Инграхам Помпео разкри, че той и Тръмп приемат невероятно сериозно докладите за наблюдението и пропагандата на Пекин чрез TikTok и други приложения. Той каза за The Ingraham Angle за Fox News: „Работим по този въпрос дълго време, независимо дали е проблемът с това, че технологията Huawei е във вашата инфраструктура - обиколихме целия свят и постигаме реален напредък за излизане от това - обявихме ZTE за опасност за американската национална сигурност. Превод и редакция: Иван Христов

7 Юли 2020 | 08:48 | Агенция "Фокус"

The Times: Китай намекна за търговски бойкот, ако Великобритания изхвърли Huawei от 5G мрежата си

The Times: Китай намекна за търговски бойкот, ако Великобритания изхвърли Huawei от 5G мрежата си

Лондон. Търговията между Обединеното кралство и Китай може да бъде изложена на риск, ако правителството на Великобритания забрани участието на Huawei в 5G мрежата на страната, предупреди китайският посланик, цитиран от The Times. Лю Сяоминг каза, че изхвърлянето на Huawei ще изпрати отрицателно послание за отвореността на Великобритания към бизнеса, предупреждавайки, че китайските фирми следят внимателно действията на правителството в Лондон. „Всички те гледат“, предупреди дипломатът. „Има и елемент на доверие, как хората могат да ви се доверят? Надявам се британското правителство да вземе решението в най-добрия интерес, не само в интерес на Китай, не само в интерес на сътрудничеството между Великобритания и Китай, но и в интерес на самата Великобритания“. Посланик Лю говори малко, след като Оливър Даудън, министърът на културата на Обединеното кралство, предупреди, че американските санкции срещу Huawei могат да направят невъзможно участието на компанията в 5G мрежата на страната. Посланикът изтъкна и предупреждението на премиера Борис Джонсън, че Huawei може да бъде замразена поради необходимостта от защита на критичната инфраструктура от „враждебни държавни участници“. „Искаме да бъдем ваш приятел, искаме да бъдем ваш партньор, но ако искате да превърнете Китай във враждебна страна, трябва да понесете последствията“, каза дипломатът. „Никога не сте чували тези думи от китайски служители или лидери. Затова искам да напомня на британските служители и лидери, че трябва да внимават как характеризират отношенията ни“. Той също предупреди, че изхвърлянето на Huawei може да „навреди“ на имиджа на Великобритания като страна със собствена външна политика, независима от Вашингтон. Г-н Лю също обвини Великобритания в „груба намеса във вътрешните работи на Китай“, като предложи петгодишни визи и нови условия за гражданство за притежателите на британски отвъдморски паспорти в Хонконг, след като Пекин наложи новия закон за националната сигурност в територията. Той обаче отказа да уточни как Пекин ще отмъсти, след като външното министерство заяви, че си запазва „правото да предприеме съответните мерки“ срещу Великобритания. „Трябва да изчакаме и да видим“ дали Великобритания възнамерява да изпълни своите обещания, отбеляза дипломатът. По-рано културният министър на Обединеното кралство заяви, че американските санкции срещу Huawei вероятно ще имат „значително влияние“ върху възможността на китайската телекомуникационна компания да участва в 5G мрежата на Великобритания. Той добави, че решението на премиера през януари да одобри ограничена роля за Huawei в надстройката на мобилната мрежа не е „фиксирано в камък“. Правителството има за цел да представи на парламента всяка промяна в политиката, преди депутатите да излязат в лятна ваканция на 22 юли, заяви г-н Даудън пред радио LBC. Служители по сигурността в Националния център за киберсигурност, клон на GCHQ, приключиха спешен преглед на сигурността и устойчивостта на технологиите на компанията в светлината на предложените американски санкции. Г-н Даудън потвърди, че докладът е на бюрото му и че ще го обсъжда с Борис Джонсън. Това беше предизвикано от заплахата на президента Тръмп да блокира Huawei да получи достъп до всички полупроводници, които използват американска технология. Този ход породи опасения, че китайската компания ще бъде принудена да разчита на по-малко сигурни алтернативи от доставчиците в Азия. „Ние вярваме, че [санкциите на САЩ] могат да окажат значително влияние върху надеждността на оборудването на Huawei и дали можем да го използваме безопасно“, заяви Даудън пред Sky News. Както отбелязва The Times, китайските ястреби от Консервативната партия оказват все по-голям натиск върху Борис Джонсън да отмени решението си да позволи на Huawei дългосрочна роля в британската 5G мрежа, обвинявайки компанията в риск за сигурността. Очаква се премиерът да забрани на телекомуникационните компании да купуват ново оборудване от Huawei до края на тази година и да определи 2029 г. като дата, до която цялото съществуващо оборудване, инсталирано от компанията, е извадено от 5G мрежата. Превод и редакция: Иван Христов

6 Юли 2020 | 16:54 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Русия избра Китай пред САЩ

„Взгляд“: Русия избра Китай пред САЩ

Москва. Москва погреба следващата външнополитическа инициатива на Доналд Тръмп - тя отказа да участва в разширената Голяма седморка. Каква е причината за това решение? В крайна сметка изглеждаше, че САЩ поканиха Русия да се върне в клуба на развитите страни, като по този начин признаха невъзможността да решават световните проблеми без руска помощ, коментира руският вестник “Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса. Самата идея за връщане на Русия в Г-7 беше представена от Тръмп през юни. Той предложи срещата на Г-7 да се проведе в САЩ (през септември заради коронавируса) в разширен формат и покани Русия, Индия, Южна Корея и Австралия като гости. В същото време Тръмп даде да се разбере, че кани четиримата гости не само като слушатели, но смята срещата на върха като „G10 или G11“. Целта беше проста - да се реши глобалният проблем, пред който са изправени САЩ и (според тях) целият развит свят: сдържането на Китай. Да, по-рано Г-7 решаваше глобални проблеми - обаче в сегашния си вид тя е неспособна на това. Спадът в качеството на лидерите, разминаването на интересите, липсата на политическа воля - всичко това превърна Седемте от глобалния съвет на директорите в джентълменски клуб на развитите демокрации. Те обсъждат световни проблеми, но не са в състояние да ги разрешат по тяхно желание, нито да принудят другите да го направят, нито дори да се споразумеят помежду си. След миналогодишната среща на върха в Биариц, британският вестник Guardian много точно определи Г-7като „остатък от отминала епоха“. Епохата, когато американският президент беше уважаван; когато многостранната дипломация даваше плод; когато глобалните процеси бяха контролирани от политици глобалисти, а не от националистически демагози; когато западните демокрации биха могли да се споразумеят за съвместни действия и да приложат тези споразумения на практика. По време на срещата на върха в Биариц те се съгласиха само по едно: както правилно посочи The New York Times, правилото номер едно на срещата беше „не дразнете, знаете кого.“ Привличайки четири нови държави на кръглата маса, „знаете кой“ реши два проблема едновременно. Първо, той получава партньори, с които говори един и същ език на рационализма (Русия) или които не го презират за национализъм и десни идеи (същата Русия, уважителна Южна Корея, Индия със същото дясно националистическо ръководство, както и Австралия, не обременена със специална идеология във външната политика). Второ, той получава четири държави, които, за разлика от недооценяващите, според Тръмп, степента на заплаха европейски партньори, наистина се страхуват от китайска експанзия и са готови да участват в нейното овладяване, или (в случая на Русия) са теоретично готови да обсъдят своето участие в този проект. Първоначално Москва зае изчаквателна позиция и заяви, че чака обяснение на инициативата по дипломатически път. Кремъл искаше да разбере какъв смисъл има да участва в тази среща на благородници. Да, участието в нея повишава статута - но Русия не я очакват там. Недвусмислено и категорично против завръщането на Москва бяха поне две участващи държави: Великобритания и Канада. Освен това американското обществено мнение е против. Руските партньори в страни от третия свят също биха били „против“, подозирайки Кремъл за готовността им да изоставят концепцията за многополюсен свят след първата покана на САЩ и Европа да се върнат в западния лагер. Още по-ясно е, че Русия беше помолена да се върне в западния лагер и и беше намекнато „Ще Ви простим всичко“ с единствената цел да бъде привлечена в системата за сдържане на Китай. Южна Корея, Австралия и дори Индия са необходими и полезни страни в тази система, но без тях тя ще се преживее. Без Русия, не. Русия контролира процесите в Централна Азия (през която китайските сухопътни търговски пътища минават към Европа и от която Китай иска да внася въглеводороди, а не обучени ислямски екстремисти). Русия има дълга граница с Китай, чрез която може да снабдява Китай с ресурси в случай на морска блокада, наложена от Щатите. Ето защо Америка се нуждае от Русия - но защо Русия се нуждае от Америка? Какво ще получи тя от САЩ за такова възпиране или поне за демонстриране на готовност за това възпиране (под формата на участие в срещата на върха на Г-11). Украйна? Тя ще си я вземе сама във времето. Премахване на санкциите? Днес ще ги премахнат - утре ще ги въведат отново. Ще приемат Путин в най-добрите къщи в Европа? Затова всички му се обаждат и го молят да решава проблеми. Както и да е, защо Москва трябва да се откаже от работните отношения с Китай, да влезе в пряк конфликт с Пекин и да бъде лишена от свободата да маневрира заради компенсации от Запада, в които Кремъл е тривиално да вярва? Очевидно Вашингтон не можа да отговори на този въпрос. И докато разсъждава, ситуацията с поканата в Русия беше сериозно усложнена от разпалването в САЩ на историята, че Москва била платила пари на талибаните за убийството на американски войници в Афганистан. В тази история „крайно вероятното“ е дори по-голямо, отколкото в случая със Скрипал: основава се само на показанията на "високопоставен източник" пред New York Times; самата стрелба по някакъв начин е извършена майсторски (за цялата 2019 г. в Афганистан са загинали малко повече от две дузини американски войници и дори да си представим, че ГРУ е платило за всички тях, степента на неефективност е невероятна); в Пентагона и американското разузнаване не потвърдиха данните на The New York Times. Въпреки това политиците от демократическата партия вече поставиха историята на билбордове, критикувайки Тръмп за "ходене на пръсти" пред руския президент - дори политици от върховете на Републиканската партия вече пишат статии под заглавието "Защо Тръмп поставя интересите на Путин на първо място?" В тази ситуация самите членове на екипа на Тръмп (например съветникът по националната сигурност Робърт О'Брайън) предложиха президентът по някакъв начин да оттегли поканата към Путин. Но Тръмп не би могъл да направи това - и то не само защото би показал слабост. Ако той оттегли поканата, това означава, че е съгласен, че обвиненията към руснаците във финансиране на стрелбата по американски войници от талибаните са оправдани. Така той признава правилността на статията на The New York Times. В статията има пасаж, според който Тръмп е знаел за стрелбата през пролетта - той е знаел и е мълчал. Затова сега американският президент нарича статията фалшива и дори не иска да намеква за нейната коректност с никое от своите действия. И тук, очевидно, беше направен елегантен двупосочен клапан. В интервю за руски медии посланикът на САЩ в Русия Джон Съливан направи подсказа. "В момента работим по детайлите и обсъждаме с руското външно министерство и правителствата на други участващи страни въпроса дали е възможна приемлива роля за Русия на тази среща", каза той. По този начин, всъщност, той казва, че Москва се е съгласила да обмисли участието си в тази антикитайска среща на върха. Не е изненадващо, че Министерството на външните работи счита тези думи за провокация и отбелязва, че с никого нищо не е съгласувано и Москва няма да участва в срещата на върха в този формат. „Така наречената разширена седморка като идея е погрешна, тъй като не е ясно как авторите на тази инициатива планират да разгледат китайския фактор“, каза заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков. И ако Москва официално изрази нежелание да участва в срещата на върха, тогава отношенията със собственика на Белия дом ще бъдат безпроблемни. Така Москва официално направи избор: тя не е готова да сдържа Китай и дори да участва в обсъждането на това възпиране. И тъй като няма да има други теми в Г-11. Всъщност, както правилно продължи г-н Рябков, „без Китай е просто невъзможно да се обсъждат определени въпроси в съвременния свят“. Но Тръмп не се обижда от отказа - ако Москва официално изрази нежелание да участва в срещата на върха, то за собственика на Белия дом няма проблем Не се налага да оттегля никакви покани.. В същото време Русия не отказва многостранен диалог със САЩ и отново предлага на Тръмп да се върне към конструктивни варианти - например срещата на върха на петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, предложена от Владимир Путин. Този вариант обаче не е много интересен за американския президент - и не само защото е трудно да се създаде система за колективна сигурност срещу Китай при преговори с Китай. Тръмп подозира - и има всички причини за това - че срещата на върха на Голямата петица се разделя на срещата на върха Четирима срещу един. И този „един“ няма да бъде Русия или дори Китай. А "знаете кой". Превод : Юлиян Марков

5 Юли 2020 | 10:28 | Агенция "Фокус"

AFP: Жителите на Хонконг търсят креативни начини да заобикалят Закона за национална сигурност

AFP: Жителите на Хонконг търсят креативни начини да заобикалят Закона за национална сигурност

Хонконг. Жителите на Хонконг намират креативни начини да изразят несъгласие, след като Пекин наложи нов Закон за националната сигурност и полицията започна да арестува хора, демонстриращи забранени политически лозунги, предава AFP Изправени пред внезапната заплаха от наказателно преследване за всичко, което би могло да намеква за по-голяма автономия или независимост на града, жителите използват игра на думи и дори използват догмите на Комунистическата партия на Китай, за да изразят своето безсилие. На мост в оживения търговски квартал на "Козуей Бей", традиционно място за протест срещу демокрацията през последната година, трафикът преминава покрай наскоро изписани графити, които декларират: „Изправете се, Вие, които отказвате да бъдете роби“. Фразата е взета от първия ред на националния химн на Китай. И макар графитите да могат да бъдат написани от патриотично настроен националист, най-вероятно това е начин да се изрази несъгласие с новия закон. Социалните медии и форумите за чат се напълниха с предложения как да се намерят по-безопасни начини за протест, след като във вторник Пекин наложи ново законодателство, забраняващо сепаратизма, тероризма и връзките с чужди страни. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Юли 2020 | 14:01 | Агенция "Фокус"

РБК: САЩ обсъждат с Русия ролята й на разширената среща на върха на Г-7

РБК: САЩ обсъждат с Русия ролята й на разширената среща на върха на Г-7

Москва. САЩ работят с Русия по подробности относно евентуалното й участие в разширената среща на върха на Г-7 по предложение на американския лидер Доналд Тръмп и също обсъждат приемлива роля за страната в това събитие. Това заяви посланикът на САЩ в Русия Джон Съливан в интервю за РБК. „Сега работим върху детайлите и обсъждаме с руското външно министерство и правителствата на други участващи страни въпроса дали има приемлива роля за Русия на тази среща“, заяви дипломатът. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 11:03 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Американският Сенат прие санкции срещу Китай

ТАСС: Американският Сенат прие санкции срещу Китай

Вашингтон. Американският сенат единодушно одобри законопроект, който предвижда налагането на санкции срещу китайски физически и юридически лица във връзка със ситуацията в Хонконг, съобщи американският вестник USA Today, цитиран от TACC. Законопроектът по-специално предвижда въвеждането на ограничителни мерки срещу банки и компании, които обслужват китайски служители, участващи в приемането на Закона за националната сигурност в Хонконг. В сряда подобен законопроект беше одобрен и единодушно от Камарата на представителите. Този документ обаче беше малко по-различен от версията, приета по-рано, на 25 юни, от Сената. В тази връзка горната камара трябваше да преразгледа законопроекта. След одобрение в Сената документът ще бъде изпратен за подпис на президента Доналд Тръмп. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 20:17 | Агенция "Фокус"

Politico: Китай разкритикуива намесата на Великобритания и обеща ответни мерки на предложението за британско гражданство на жителите на Хонконг

Politico: Китай разкритикуива намесата на Великобритания и обеща ответни мерки на предложението за британско гражданство на жителите на Хонконг

Лондон. Пекин призова Великобритания да спре „намесата“ във вътрешните му работи и заплаши да предприеме „ответни мерки“, след като премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън предложи гражданство на около 3 милиона граждани на Хонконг в отговор на приетия от Китай закон за национална сигурност в Хонконг, пише европейската редакция на Politico. Китайското посолство в САЩ излезе с изявление в четвъртък, че „категорично“ се противопоставя на предложението на британския премиер и си запазва „правото да предприеме съответните мерки“. В него се добавя, че Лондон трябва да „уважава позицията и притесненията на Китай“ и „да се въздържа от намеса по какъвто и да е начин в хонконгските дела“. Джонсън заяви пред депутатите в сряда, че новите закони на Китай представляват „ясно и сериозно нарушение“ на задълженията му съгласно китайско-британската декларация, която е в основата на полуавтономния статут на Хонконг, след като Великобритания предаде суверенитета на бившата колония на Пекин през 1997 г. Преди това Джонсън обеща да предложи на жителите на Хонконг със статут на Британски отвъдморски граждани „път към гражданство“, ако Пекин продължи напред със своя план за налагане на мерките. Но британският външен министър Доминик Рааб в сряда призна, че Великобритания ще бъде безсилна, ако Пекин блокира хонконгчани да пътуват до Обединеното кралство, за да се възползват от предложението. „В крайна сметка, ако те направят нещо подобно, бихме могли да направим малко, за да ги принудим“, заяви Рааб пред ITV. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 13:03 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Китай усмирява Хонконг по вече проверена формула

„Взгляд“: Китай усмирява Хонконг по вече проверена формула

Москва. Китай започна да прилага първите мерки за противодействие на протестите в Хонконг - в съответствие със специалния закон, одобрен малко по-рано. Става въпрос преди всичко за силов натиск, но не само. Как Пекин възнамерява да смаже протестите в бившата британска колония и защо просто не блокира достъпа на Хонконг до прясна вода, пише руското издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса. Полицията в Хонконг използва водни оръдия срещу активистите в сряда, според South China Morning Post. Според съобщения в медиите, демонстрантите са викали лозунги за независимост на Хонконг от Китай. Освен това полицията задържа около 70 участници в незаконните протести. Причината за протестите беше приемането от китайския парламент и подписването от страна на президента Си Дзинпин на закона за националната сигурност в Хонконг. Целта на документа е да потуши сепаратизма, тероризма, подкопаването на държавната власт и конспирацията с чужди антикитайски сили. Според закона тези престъпления се наказват със сурови наказания до доживотен затвор. Документът сериозно съкращава независимостта на правоохранителните органи в Хонконг (те, подобно на администрацията на този „специален регион на Китай“, досега са се ползвали с широка автономия). Централните власти на КНР получават възможност да провеждат разследване в Хонконг, а представителства на китайските агенции за държавна сигурност ще се появят в града. Символично е, че председателят Си подписва закона на 23-ата годишнина от присъединяването на Хонконг към Китай - на 1 юли 1997 г. Обединеното кралство официално прехвърля колонията си на Пекин. Сега, „в светлината на нарастващите рискове за националната сигурност, пред които е изправен Хонконг, приемането на закон за националната сигурност на национално ниво беше спешно и необходимо“, обяви кметът Кари Лам. Под рискове за националната сигурност китайските власти и администрацията на Хонконг обикновено разбират масовите (до стотици хиляди хора) протести на хонконгската опозиция срещу намесата на Пекин в автономията. Достатъчно е да си припомним „революцията на чадърите“ през 2014 г. Безредиците, които бушуваха през лятото и есента на миналата година, припомняха на мнозина Киевския Майдан (включително поради появата на украински „инструктори“), но САЩ и Великобритания предоставиха и предоставят основната подкрепа на опозицията. Последната ескалация на протестните настроения беше през май тази година и беше директно свързана със закона за национална сигурност. Както вестник „Взгляд“ отбеляза, сега уличната опозиция не е активна и САЩ поеха ролята на главния защитник на свободите в Хонконг. В края на миналата седмица САЩ наложиха „хонконгски“ санкции срещу Китай. Това наказание обаче имаше личен характер - адресатите бяха китайски служители, участващи в „унищожаването на автономията“. По-важното е, че в понеделник САЩ обявиха, че ще спрат да изнасят в Хонконг американските военни и технологии с двойна употреба. До този момент Китай, с всички американски санкции, имаше възможността да получи тези технологии чрез своя „специален регион“. Във вторник Министерството на търговията на САЩ обеща „възможността за допълнителни ограничения“. „И това се случва въпреки факта, че закона за националната сигурност в Хонконг бе съгласуван и с бившата метрополия – Великобритания“, заяви пред „Взгляд“ Василий Кашин, старши изследовател в Центъра за цялостни европейски и международни изследвания във Висшата школа по икономика. Декларацията от 1984 г. за прехвърлянето на града под юрисдикцията на КНР гласи, че ще бъде приет собствен документ на Хонконг за националната сигурност. Хонконг стана част от Китай през 1997 г., „първият опит за приемане на закона беше през 2003 г., но одобрението му бе осуетено поради протести“, каза Кашин. Как ще изглежда животът в Хонконг, ако законът бъде приет, може да се съди от друг специален регион на Китай - бившата португалска колония Макао, където вече има подобен документ. В Макао характеристиките на икономическата система, самоуправлението и визовата политика са запазени, „но политическият живот е до голяма степен ликвидиран“, каза експертът. „Има малки опозиционни партии, но те действат в рамките на закона за сигурност. Всички техни изисквания се свеждат до частни въпроси за разширяване на местното самоуправление“, обясни събеседникът на изданието. Също така в Хонконг значителни части от политическите сили ще трябва или да променят изцяло поведението си, или да напуснат политиката, убеден е Кашин. Експертът прогнозира, че някои от активните участници в миналогодишните протести ще трябва да напуснат Хонконг, тъй като са заплашени да бъдат подведени под отговорност дори според приложимите местни закони. Кашин припомни, че Великобритания вече е изразила готовност да приеме политически бежанци от бившата колония. Като дестинации за убежище местните ще могат да избират още между Тайван и дори САЩ, „тъй като студената война между Америка и Китай набира обороти“. „Сега не е най-лошото време за политическа емиграция. Тези хора ще имат шанс да получат помощ в чужбина“, убеден е експертът. Масова емиграция обаче не трябва да се очаква - според Кашин няколко хиляди от 7,5-милионния град ще решат да напуснат. „За повечето жители решението да останат или да напуснат ще се определя от икономиката. Тя започна да провисва, но сега кризата е глобална - следователно не е ясно дали ще имат икономически причини да изоставят всичко и да напуснат Хонконг“, смята експертът. Трябва да се отбележи, че Китай дори няма икономически, а „хидравличен“ начин да повлияе на неспокойния „специален регион“. „Хонконг все още зависи до голяма степен от прясната вода от Китай“, заяви Андрей Островски, заместник-директор на Института за далекоизточни изследвания на Руската академия на науките, пред вестник „Взгляд“. През XX век Пекин също реши проблемите с „просто завъртане на крана“ - когато КНР имаше търкания с Великобритания, припомни експертът. Сега е трудно да си представим такава водна блокада - освен в случай на въоръжен бунт или друг опит за отделяне на Хонконг от големия Китай. „Китайското ръководство няма да може да затегне крановете без причина“, смята Островски. „Пекин иска да бъде приятел с Хонконг, да сътрудничи и да се развива. И това желание е взаимно, съдейки по факта, че страните са се споразумели за прилагането на китайския закон за противодействие на тероризма в Хонконг“. Хонконг остава за Пекин витрина за интеграция на принципа „една държава - две системи“, заяви професорът от Висшата икономическа школа на Русия Александър Шпунт пред вестник „Взгляд“. От момента, в който Ден Сяопинг формулира този принцип през 1980 г., става въпрос за интеграция не само на Хонконг и Макао, но и на Тайван. От друга страна, отбеляза Островски, значението на самия Хонконг за Китай днес намалява. Ако през 1997 г., когато градът се върна в Китай, делът му в общия БВП на страната беше 20%, днес той е 2%. „В голям Китай се появиха зони за свободна търговия, свободни икономически зони и съвременни технологични пристанища. Много хонконгци се преместват в съседен Шенжен, защото има повече място и заплатите са най-малкото съответстващи“, каза Островски. „Ролята на Хонконг всъщност се свежда до функционална офшорка - тя служи за транзит на средства към Китай или в обратна посока - от Китай в чужбина“. Според прогнозата на Шпунт, специалният статут, предоставен на Хонконг през 1997 г., постепенно ще бъде приведен в съответствие с останалите региони на континентален Китай. „В тази връзка действията на Пекин са много последователни и предпазливи, с изключение на закона, според който престъпленията, извършени в Хонконг, трябва да се разглеждат от китайските съдилища. Тази норма предизвика обосновано възмущение“, обясни експертът. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 11:46 | Агенция "Фокус"

Guardian: САЩ придвижват бързо закона за санкциите срещу Китай заради Хонконг

Guardian: САЩ придвижват бързо закона за санкциите срещу Китай заради Хонконг

Вашингтон. Камарата на представителите на САЩ в сряда се присъедини към Сената, като одобри законопроект за налагане на наказателни мерки срещу Китай заради неговото насилие в Хонконг, като наложи санкции срещу групи, които подкопават автономията на града или ограничават свободите му, пише британското ляво-либерално издание The Guardian. Законопроектът е насочен към полицейските подразделения, които разпръснаха протестиращите в Хонконг, както и служителите на Китайската комунистическа партия, отговорни за приемането на закона за националната сигурност на Хонконг, който се счита за специален административен район в Китай и има собствено управление и икономически системи. Мярката също ще наложи санкции на банките, които правят бизнес с образувания, за които е установено, че нарушават закона. Председателят на Нанси Пелоси нарече единодушния вот на Камарата на представителите „спешно необходим отговор на страхливото китайско правителство за приемането на така наречения„ закон за националната сигурност“, който води до края на управлението чрез „една страна, две системи “, обещана точно преди 23 години днес“. Пелоси, яростен критик на нарушенията на човешките права в Китай, заяви: „Всички хора, обичащи свободата, трябва да осъдят този ужасяващ закон“, наложен от Китай, добавяйки, че той е предназначен специално за „премахване на демократичните свободи в Хонконг“. Законопроектът на Камарата е подобен на мярка, одобрена миналата седмица в Сената, но прави някои незначителни промени. Сенаторът Крис Ван Холен, съ-автор на законопроекта за Сената, заяви, че сенаторите ще гласуват веднага след четвъртък, за да дадат окончателно законодателно одобрение, изпращайки го в Белия дом. Законодателите от двете страни призоваха администрацията на Тръмп да предприеме решителни действия в отговор на мерките на Китай срещу бившата британска територия, на която беше предоставен частичен суверенитет съгласно договор, който влезе в сила на 1 юли 1997 г. Китай заяви, че ще наложи визови ограничения на американците, които смята закона за намеса в работите на Хонконг. Държавният секретар Майк Помпео заклейми заплахата от забрана за издаване на виза като знак, че „Пекин отказва да поеме отговорност за собствения си избор“ и заяви, че приемането на закона за сигурността „унищожава автономията на територията и е едно от най-големите постижения на Китай“. „Параноята и страхът на Пекин от стремежите на неговия народ го накараха да унищожи самата основа на успеха на територията“, казва Помпео в изявление. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 08:56 | Агенция "Фокус"

AFP: Помпео не изключи възможността Путин да бъде поканен на разширената среща на върха на Г-7

AFP: Помпео не изключи възможността Путин да бъде поканен на разширената среща на върха на Г-7

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео не изключи възможността за отправяне на покана към руския президент Владимир Путин за участие в следващата среща на върха на Г-7, предава AFP. Американският президент Доналд Тръмп е този, който „взима решение за това дали иска той (Путин – бел. р.) да дойде на среща на върха или не. Това е негово решение", подчерта Помпео пред репортери. „Със сигурност ще оставя въпроса на него. Но вярвам, че е абсолютно важно да имаме по-чести ангажименти с руснаците", допълни американският държавен секретар. Същевременно Помпео бе категоричен, че администрацията във Вашингтон е твърда по отношение на действията на Москва в Афганистан. Превод и редакция: Иван Христов

1 Юли 2020 | 18:24 | Агенция "Фокус"

AFP: Канада предупреди гражданите си, че новият закон в Хонконг може да доведе до задържане и екстрадиция в континентален Китай

AFP: Канада предупреди гражданите си, че новият закон в Хонконг може да доведе до задържане и екстрадиция в континентален Китай

Отава. Канада предупреди гражданите си в Хонконг, че са изправени пред по-висок риск от произволно задържане и екстрадиция в континентален Китай, след като Пекин наложи нов закон за национална сигурност на града, предава AFP. "Законодателството за национална сигурност за Хонконг влезе в сила на 1 юли 2020 г.", пише канадското правителство в актуализиран съвет за пътуване. "Може да сте изложени на повишен риск от произволно задържане по съображения за национална сигурност и възможно екстрадиране в континентален Китай." Предупреждението илюстрира засилените опасения, които някои западни правителства имат за своите гражданите, след като Китай наложи закон в Хонконг, който забранява сепаратизма, тероризма и сговора с чужди сили. Отношенията между Канада и Китай са най-лошите от години след спор за съдбата на арестувани граждани. Канадският бивш дипломат Майкъл Ковриг и бизнесменът Майкъл Спейвър бяха задържани девет дни след като Канада арестува китайския изпълнителен директор на Huawei Мън Ванжоу, дъщеря на директора, след американско искане за екстрадиция. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Юли 2020 | 09:22 | Агенция "Фокус"

Властите в Япония: Новият Закон за националната сигурност на Хонконг подкопава принципа „една държава – две системи“

Властите в Япония: Новият Закон за националната сигурност на Хонконг подкопава принципа „една държава – две системи“

Токио. Приемането на закон за националната сигурност в Хонконг в Китай подкопава достоверността на принципа „една държава - две системи“, заяви на редовна пресконференция генералният секретар на кабинета на Япония Йошихиде Суга, цитиран от TACC. "Неведнъж сме заявявали, че (приемането на закона) подкопава доверието в принципа" една държава - две системи ", подчерта той. Според Суга по-нататъшното поддържане на този принцип, както и икономическите и хуманитарните връзки с Хонконг, са от голямо значение за Япония "И от тази позиция ще продължим да следим отблизо последствията от приемането на този закон", добави той. Йошихиде Суга също изрази съжаление, че законът за национална сигурност в Хонконг е приет, "въпреки дълбоката загриженост на международната общност и жителите на Хонконг". Редица държави критикуват Пекин, като твърдят, че приемането на такъв закон нарушава принципа „една държава - две системи“. В отговор китайските власти призоваха за ненамеса във вътрешните работи на Китай. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Юли 2020 | 08:33 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Управителят на Хонконг нарече Закона за националната сигурност на града „историческа стъпка“

ТАСС: Управителят на Хонконг нарече Закона за националната сигурност на града „историческа стъпка“

Хонконг. Приемането от китайския парламент на законопроект за защита на националната сигурност в Хонконг е "историческа стъпка" и най-важното събитие за този специален административен регион на Китай от създаването му на 1 юли 1997 г. , заяви ръководителят на администрацията в Хонконг Кари Лам на церемония по повод 23-ата годишнина от прехода на бившия британски анклав към китайски суверенитет, цитира думите й TACC. "Този законодателен акт е историческа стъпка, необходима и навременна за възстановяване на стабилността", каза тя на прием в изложбено-конферентен център в Хонконг. Новият закон, според Лам, ще върне формулата "една държава - две системи" на правилния път. Ръководителят на изпълнителната власт подчерта, че правният акт е насочен само срещу малка част от престъпниците, застрашаващи националната сигурност, той е „призован да защитава интересите, правата и свободите на преобладаващото мнозинство от жителите“ на автономията. Местният лидер призна, че миналата година е била най-трудна за Хонконг, градът е изправен пред много предизвикателства. В останалите две години на своите правомощия тя обеща да се съсредоточи върху възстановяването на икономиката на Хонконг, нейната стабилност и международна репутация. За закона Във вторник Постоянният комитет на Всекитайския народен конгрес ( най-висшият законодателен орган) прие Закон за националната сигурност в Хонконг. Правният акт, който предизвика остри критики към опозицията на Запад и Хонконг, влезе в сила вечерта на същия ден. Той има за цел да предотврати и накаже действия, които застрашават националната сигурност в Хонконг: сепаратизъм, тероризъм, подкопаване на държавната власт и конспирация с чуждестранните сили. Законът предвижда максималната присъда доживотен затвор и създаването на органи за сигурност на Китай в Хонконг. Предполага се, че благодарение на новия законов акт властите ще могат да потушат дейността на радикалите, които от юни до ноември миналата година предизвикаха много вълнения и нанесоха значителни щети на икономиката на специалния административен регион. В началото на лятото на 2019 г. в Хонконг започнаха вълнения заради намерението на местните власти да приемат законопроект за екстрадиция, който ще позволи екстрадиция на закононарушители в континентален Китай. Въпреки оттеглянето на тази законодателна инициатива, привържениците на опозицията продължиха антиправителствените протести до средата на ноември. Те бяха придружени от блокиране на пътища, насилие, палежи и вандалски действия. През последните месеци протестното движение забележимо затихна. Мерки за сигурност Според кореспондентa на ТАСС около изложбения център, където се провежда церемонията по издигане на знамената на Хонконг и Китай под звуците на химна и прием по случай годишнината, са предприети засилени мерки за сигурност. Полицията мобилизира до четири хиляди служители в случай на евентуални протести. В момента обаче ситуацията в града е спокойна, групи демонстранти практически не се виждат, с изключение на няколко десетки индивидуални активисти. В кварталите, съседни на изложбения център, улиците са блокирани, там са монтирани двуметрови пластмасови прегради, пълни с вода. Полицията забрани на привържениците на опозицията да провеждат ежегодния уличен марш на демокрацията през този ден от Виктория Парк до бизнес центъра, позовавайки се на заплахата от разпространение на коронавирус. Въпреки това групи от антиправителствени активисти все още могат да се опитат да организират „малки протести“ в различни части на града. Годишнина На 1 юли 1997 г., след повече от един век и половина на британско колониално управление, Хонконг се завърна в Китай под формулата „една страна - две системи“. Оттогава този „остров на капитализма“ и голям финансов център се превърна в специален административен район на Китай, запазвайки автономия по всички въпроси, с изключение на отбраната и външната политика, през следващите 50 години (до 2047 г.). По време на преходния период на тази територия са гарантирани независимостта по много въпроси, неизменността на нейната социално-икономическа система и "местния начин на живот". Той запазва статута на свободно пристанище (порто франко), отделна митническа територия. Хонконг има своя парична единица, собствена изпълнителна, законодателна и съдебна система (базирана на нормите на английското право), а също така провежда независима имиграционна и данъчна политика. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Юли 2020 | 07:09 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: САЩ обявиха Huawei и ZTE за заплаха за националната сигурност

РИА Новости: САЩ обявиха Huawei и ZTE за заплаха за националната сигурност

Вашингтон. Китайските телекомуникационни компании Huawei и ZTE официално са обявени за заплаха за националната сигурност на САЩ, съобщава Федерелната комисия по комуникации на страната (FCC), предава РИА Новости. Уточнява се, че те „попадат под забраната, обявена от FCC през ноември 2019 г. за подкрепа на общи услуги за закупуване на оборудване или услуги от компании, които представляват заплаха за националната сигурност“. В изявлението се казва, че фондът за общи услуги на FCC на стойност 8,3 милиарда долара „вече не може да се използва за закупуване, поддържане, подобряване, модификация и поддръжка на всяко оборудване или услуги, предоставяни или произвеждани от тези доставчици“. Ръководителят на FCC Аджит Пай заяви, че двете компании са свързани с Комунистическата партия и военните на Китай, а също така са задължени да сътрудничат на разузнавателните служби на КНР съгласно китайските закони. Според него китайските компании заплашват бъдещето на САЩ, „свързано с 5G“. „Настоящото решение ще защити Фонда за общи услуги на FCC, който се плаща от такси на американските потребители и компании в техните телефонни сметки. Фондът няма да бъде използван за подкрепа на тези доставчици, които застрашават националната ни сигурност“, каза Пай. Съединените щати добавиха Huawei в черния списък през 2019 г. и все още продължават да ограничават износа на американски технологии за китайската компания. Държавният департамент на САЩ също започна кампания, за да убеди другите държави в рисковете, свързани с използването на телекомуникационно оборудване на китайската корпорация. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юни 2020 | 21:44 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Пекин наля масло в огъня със закона за Хонконг

„Експерт“ (Русия): Пекин наля масло в огъня със закона за Хонконг

Пекин. Новият закон за националната сигурност в Хонконг, предизвикал бурна реакция от страна както на САЩ, така и на Европейския съюз, бе приет от Постоянния комитет на Всекитайското народно събрание единодушно – „за“ гласуваха всички 162 члена на ПК. При това процесът, както отбелязва South China Morning Post, отне всичко 15 минути, пише руското списание „Експерт“ в материал, представен без редакторска намеса. В същото време изданието съобщава, че само няколко делегати от Хонконг в най-висшия национален законодателен орган са успели да се запознаят с пълната версия на закона преди неговото приемане. Липсата на прозрачност в работата по документа беше едно от оплакванията на опозицията. Сега всички ще могат най-накрая да изучат новия закон след публикуването му. А в сряда, 1 юли, ще влезе в сила Законът за държавната сигурност в Хонконг. Между другото, датата е символична - на този ден се навършват 23 години от официалното завръщане на Хонконг от Великобритания в Китайската народна република. Все пак, основното съдържание на документа е добре известно: организаторите на протестите в Хонконг вече го предадоха на целия свят. Става въпрос за определяне на правомощията на централното правителство на страната и отговорността на властите в Хонконг по отношение на националната сигурност на този специален административен регион. Документът предвижда наказание за сепаратистки дейности, подкопаване на държавната власт, терористични действия, заговор с чужди държави или сили, разположени в чужбина, с цел да се навреди на националната сигурност. Нарушителите ще бъдат наказани строго - до доживотен затвор. Хонконгските активисти вече заявиха, че на 1 юли възнамеряват да игнорират всякакви полицейски забрани и да участват в митинг за гражданско неподчинение в знак на протест срещу закона. Според South China Morning Post властите в Хонконг вече са започнали да се подготвят да следват буквата на новия закон. Изданието научи, че ще има специално звено, което да следи изпълнението му, което планира да наеме до 200 служители. Освен това ще трябва да бъде назначен трети заместник комисар на полицията, който да ръководи звеното. Според вестника функциите на този „специален отдел“ ще бъдат подобни на Специалния отдел, който е действал в колониалната епоха и е отделял голямо внимание на събирането на разузнавателни данни. Началникът на администрацията на Хонконг Кари Лам отказа да коментира самия закон на ежеседмичния си брифинг пред медиите. „На този етап би било неуместно да отговарям на всякакви въпроси и да давам разяснения (по закона)“, каза тя. В същото време Лам подчерта, че евентуалните санкции на САЩ и други държави срещу Хонконг не плашат неговото ръководство. „Психологически сме готови“, увери тя и добави, че ако се предприемат ограничителни мерки, властите на специалния административен район на Китай възнамеряват да си сътрудничат напълно с Пекин, за да разработят мерки за противодействие. Въпреки това САЩ, както винаги, решиха да действат проактивно. В навечерието стана известно, че спират износа на военно оборудване и някои технологии с двойна употреба за Хонконг. Както държавният секретар на САЩ Майк Помпео обясни в Twitter, Вашингтон „вече не може да прави разлика между износа на контролирани стоки за Хонконг или континентален Китай“. Но за Държавния департамент това е едно от основните притеснения: сякаш военните продукти, изпратени за износ в Хонконг, не попадат в китайската армия. В същото време ръководителят на Министерството на търговията на САЩ Уилбър Рос заяви, че прекратява преференциалния режим на Хонконг, благодарение на който американските компании, изнасящи стоки там, не е трябвало да кандидатстват за лицензи, както е случаят с континентален Китай. Отсега нататък стоките ще се доставят в специалния административен район на КНР от Съединените щати на същата основа като континенталната част. Освен това, няколко дни по-рано, Вашингтон обяви, че отказва да издаде визи на китайски служители, участващи в подкопаването на полуавтономния статут на Хонконг. Всичко това се случи месец, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди Хонконг, че възнамерява да отмени специалния му търговски статус, който бе присвоен още през 1997 г. В същото време САЩ все още се опитват да вземат решение както за Хонконг, така и за Китай: миналата седмица Сенатът прие „Закона за автономията на Хонконг“. Китайските служители обаче също не бездействаха: в понеделник Пекин обяви визови ограничения за служители на Съединените щати, които „се държат изключително зле по въпроса с Хонконг“. „В отговор на грешното решение на САЩ да забрани визите на китайски служители, Китай реши да забрани издаването на визи на американци, които се държат зле по въпроса в Хонконг“, коментира решението на китайските власти Жао Лицян, говорител на китайското външно министерство и добави, че всякакви опити на САЩ, да попречат на Пекин да приеме закона за националната сигурност на Хонконг, са „обречени на провал“. „Без значение какво викат сепаратистите в Хонконг и независимо от натиска, който упражняват външните антикитайски сили, тяхната схема, която възпрепятства приемането на хонконгския закон за националната сигурност, никога няма да надделее и законопроектът е просто лист хартия за боклука“, заяви Жао Лицян , визирайки закона, приет от Сената. Така размяната на любезности между двете най-големи икономики на света е в разгара си. Въпреки че в светлината на факта, че повечето страни по света (включително между другото, Китай и САЩ) имат по-неотложни задачи, например борба с пандемията на коронавирус, всичко това е много неподходящо. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юни 2020 | 19:22 | Агенция "Фокус"

Politico: ЕС готви координиран отговор за Хонконг

Politico: ЕС готви координиран отговор за Хонконг

Брюксел. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви във вторник, че контактува с международните партньори, за да се изготвят потенциални ответни мерки срещу решението на Китай да приеме и проложи новия закон за националната сигурност в Хонконг, приет по-рано през деня и вече подписан от китайския президент Си Дзинпин, пише европейската редакция на Politico. В най-острото си изявление по темата до днешна дата, Фон дер Лайен заяви, че ЕС сега обмисля координиран отговор след призиви за действия от Европейския парламент. „Ние наистина последователно казваме, че Китай би рискувал много негативни последици, ако продължи напред с този закон, включително заради доверието на бизнеса, репутацията на Китай, общественото възприемане в Хонконг и в международен план“, каза тя на пресконференция след виртуална среща на върха с президента на Южна Корея Мун Дже-ин. „Многозина из цяла Европа, включително и в Европейския парламент, направиха подобни изявления. Така че оставаме във връзка с нашите международни партньори по този въпрос и ще обмислим внимателно как да реагираме“. На въпрос дали Комисията ще последва призива на Европейския парламент да съди Китай пред Международния съд или обмисля други действия като забрана на износа с двойна употреба в Хонконг, фон дер Лайен заяви, че Комисията „наистина ще прецени внимателно“ следващите стъпки. „Ние сме в тясно сътрудничество с европейските институции. Това трябва да се направи внимателно“, каза тя. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че Брюксел „ще има нужда и от силна координация с всички държави-членки, за да видим какво ще направим в близко бъдеще“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юни 2020 | 15:10 | Агенция "Фокус"

Xinhua: Си Дзинпин е подписал приетия закон за националната сигурност в Хонконг

Xinhua: Си Дзинпин е подписал приетия закон за националната сигурност в Хонконг

Пекин. Постоянният комитет на Всекитайското събрание на народните представители (ВСНП, парламентът на страната) прие закона за гарантиране на националната сигурност в Хонконг, а президентът на Китай Си Дзинпин вече е подписал указа за влизане в сила на закона от деня на публикуването му, съобщава „Синхуа“. Както отбелязва китайската държавна агенция, в заседанието са участвали 162 законодателя, които са гласували единодушно. Парламентът също така е одобрил включването на този законов акт в приложение 3 на Основния закон на Хонконг. Новият закон има за цел да предотврати и накаже действия, които застрашават националната сигурност в Хонконг: сепаратизъм, тероризъм, подкопаване на държавната власт и конспирация с чужди антикитайски сили. По предварителни данни той предвижда възможността за доживотен затвор като максимална мярка за наказание за най-сериозните нарушители. Законът също така предвижда създаването в Хонконг на специална властова структура под контрола на централното правителство на Китай. Според South China Morning Post новото звено ще се ръководи от един от заместник-министрите на обществената сигурност на КНР. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юни 2020 | 14:03 | Агенция "Фокус"

AFP: Продемократични фигури в Хонконг подават оставка след гласуването на Закона за националната сигурност

AFP: Продемократични фигури в Хонконг подават оставка след гласуването на Закона за националната сигурност

Хонконг. Четирима млади лидери на хонконгска продемократична политическа партия обявиха оставките си в понеделник, часове след като Пекин прие обширен закон за националната сигурност на града, предава AFP. Джошуа Вонг, Натан Лоу, Джефри Нго и Агнес Чоу заявиха, че прекратяват участието си в Демосисто, партия, която се противопоставя на Пекин, като се стреми към всеобщо избирателно право и настоява чуждите държави да санкционират Китай за нарушаване на правата на жителите на Хонконг. И четиримата заявиха, че ще продължат да провеждат кампания в личен план, което предполага, че може да се надяват да защитят Демосисто да бъде преследванa или отстранена от политическия живот, след като влезе в сила новият закон. "Ще продължа да защитавам дома си - Хонконг, - докато ме заглушат и не ме елиминират от тази земя", написа Вонг във Фейсбук. И Вонг, и Лоу - видни фигури от протестите за демокрация, започнати от студентите през 2014 г., ще се кандидатират за изборите за законодателен съвет в Хонконг през септември. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Юни 2020 | 08:16 | Агенция "Фокус"

South China Morning Post: Китай прие Закона за национална сигурност в Хонконг

South China Morning Post: Китай прие Закона за национална сигурност в Хонконг

Хонконг. Върховният законодателен орган на Пекин прие единодушно закон за националната сигурност в Хонконг, който забранява актовете на сепаратизъм, подривна дейност, тероризъм и тайни споразумения с чуждестранни сили, застрашаващи националната сигурност на анклава като част от Китай, пише хонконгският вестник South China Morning Post. Законът, одобрен от Постоянния комитет на националния конгрес на Китай, предвижда максимална присъда от доживотен затвор за нарушителите му. Източници са съобщили на вестника, че законът е одобрен единодушно от 162-та членове на Постоянния комитет в рамките на 15 минути от заседанието, започнало в 9 часа сутринта местно време (4 часа българско време). Само няколко делегати от Хонконг в националния законодателен орган са видели законопроекта преди неговото приемане, като мнозина говорят за липса на прозрачност около процеса, въпреки сериозните последици, които произлизат от него. В неделя Постоянният комитет започна специално заседание за бързо приемане на законопроекта, приключено в последния ден от тридневната сесия. Става ясно, че Комитетът по основни закони, който съветва Пекин по въпросите, свързани с мини-конституцията на Хонконг, ще се срещне „веднага след като Постоянният комитет приеме закона, за да обсъди включването му в приложение III към Основния закон“. Всички делегати на Хонконг в най-висшия консултативен орган на нацията, Политическата консултативна конференция на Китайския народ и Националния народен конгрес са били помолени да присъстват на среща, на която се смята, че ще се проведе запознаване със Закона, в централата на Офиса за връзка с Китай в 15:00 часа местно време (20:00 часа българско време). Очаква се Законът да влезе в сила на 1 юли, на 23-та годишнина от предаването на града на Китай от британските власти. Приемането на спорното законодателство стана само ден, след като Пекин обяви визови ограничения за длъжностни лица от Съединените щати, които „са се държали изключително зле“ по проблемите, свързани с Хонконг. Пекин и Вашингтон влязоха в ескалиращ дипломатически спор по време на продължилите с месеци протести в Хонконг и Закона за националната сигурност. САЩ по-рано обещаха да отнемат на Хонконг от статута му за преференциална търговия и наложиха визови ограничения за китайски служители, които се считат за отговорни за подкопаването на местната автономия и свободи. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Юни 2020 | 07:19 | Агенция "Фокус"

Xinhua: Парламентът на Китай започна разглеждането на законопроекта за националната сигурност в Хонконг

Xinhua: Парламентът на Китай започна разглеждането на законопроекта за националната сигурност в Хонконг

Пекин. Членовете на Постоянния комитет (ПК) на Всекитайското събрание на народните представители (ВСНП, парламентът) в неделя пристъпиха към разглеждане на проектозакона за националната сигурност в Хонконг, съобщава държавната агенция „Синхуа“. Според информацията, в заседанието са участвали 161 души, начело с председателя на ПК на ВСНП Ли Джаншу. Очаква се по време на 20-ата сесия на законодателния орган, която ще продължи до 30 юни, централното правителство ще одобри този законов акт. Освен това бяха обсъдени няколко други документа, включително за изменение на закона за административните глоби и законопроект за сигурността на информационните данни. На 28 май Всекитайското събрание на народните представители (върховният законодателен орган на КНР) прие резолюция относно разработването на законопроект, свързан с националната сигурност в Хонконг. Предполага се, че благодарение на новия законов акт китайските власти ще могат бързо да потушат действията на демонстрантите, които от юни до ноември миналата година предизвикаха много вълнения, които нанесоха значителни щети на икономиката на специалния административен регион. Основната задача е да се създаде специална комисия на негова територия, която да е под контрола на централното правителство. В същото време полицията в Хонконг и местното министерство на правосъдието ще създадат специални звена. Превод и редакция: Иван Христов

28 Юни 2020 | 15:50 | Агенция "Фокус"