СВЪРЗАНИ НОВИНИ

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

Брюксел. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че и двете общности, гръцка и турска, на Кипър трябва да се възползват от богатството на острова, предава „Анадолската агенция“.В хода на телефонен разговор с президента на т.нар. „Турска република Северен Кипър“ (ТРСК) Мустафа Акънджи в сряда, първият дипломат на Брюксел се е обявил в полза на сътрудничество...

2 Юли 2020 | 13:46 | Агенция "Фокус"

Reuters: Франция излиза от мисията на НАТО в Средиземно море, след като иска й срещу Турция не бе уважен

Reuters: Франция излиза от мисията на НАТО в Средиземно море, след като иска й срещу Турция не бе уважен

Париж. Посланикът на Турция в Париж съобщи в сряда, че Франция е информирала НАТО, че прекратява участието си във военноморска операция в Средиземно море, след като разследване на инцидент между френски и турски кораб не е подкрепило твърденията на Париж, предава Reuters. „Изглежда експертите от НАТО не са стигнали до същото заключение. Вчера имах информация, изглежда, че Курбет [военен кораб] се оттегля от тези маневри на НАТО“, каза пратеникът Исмаил Хаки Муса в изслушване във френския сенат. Френският вестник L’Opinion съобщи в сряда, че Франция е изпратила писмо до НАТО, с което информира Алианса за решението си да прекрати ролята си в операция Sea Guardian. Превод и редакция: Иван Христов

1 Юли 2020 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Турция към Гърция и Кипър: Не се шегувайте с нашия флот!

Турция към Гърция и Кипър: Не се шегувайте с нашия флот!

Анкара. Говорителят на турската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Юмер Челик отново използва провокативен тон срещу Гърция и Кипър, предупреждавайки, че ако двете страни се опитат да се противопоставят на турския флот, той ще им бъде в повече, отколкото могат да се справят, цитира думите му гръцкия вестник Prothotema След заседанието на Централния изпълнителен комитет на ПСР Юмер Челик направи кратко изявление, като го нарече „просто предупреждение“: „Не се шегувайте с турския флот. Извън обсега Ви е да се шегувате с турския флот “, подчерта той. Според Челик, Гърция и Кипър (който той наричаше "южен Кипър") не спазили думата си. „Гръцки кипърски министър излезе и каза, че ЕС ще създаде постоянен флот срещу Турция. Знайте, че отношението на Турция не се променя заради едно или друго решение. За съжаление, кипърските гърци, които говорят, тези, които са министри на отбраната на Гърция, са избрани измежду най-проблемните хора, които не знаят как да говорят езика на политиката и нямат способността да разбират Турция “, каза той. „Ние се движим в рамките на закона и правото. Но ако говорите за използване на реална сила, искам да отправя едно просто предупреждение: „Не се шегувайте с турския флот. Извън обсега Ви е да се шегувате с турския флот “, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Юли 2020 | 09:42 | Агенция "Фокус"

Le Point (Франция): В Либия Турция разкрива истинското си лице

Le Point (Франция): В Либия Турция разкрива истинското си лице

Париж. Напрежението между турския флот и френската фрегата „Курбе“ на 10 юни разкри много повече намерения на Турция. Фрегатата се приближи към граждански кораб, заподозрян в нарушаване на международното оръжейно ембарго върху Либия, когато турският флот я заплаши три пъти с насочване на радарите. Този момент не само наруши официалните и неформални протоколи между съюзниците (Турция и Франция са членове на НАТО), но и доказа сериозността на действията на Турция в Либия и нейните по-дълбоки намерения, пише френското консервативно списание Le Point в материал, представен без редакторска намеса. Реджеп Тайип Ердоган даде да се разбере, че няма желание да бъде мост между Европа и арабския свят. Вместо това той реши да промени Турция в съответствие с нейното имперско минало и да я позиционира като конкурент и противник на тези два свята. Президентът Макрон стана първият европейски лидер, който открито призна тази реалност и опасност. Пренебрегвайки призива на Европейския съюз и НАТО да се противопоставят на Турция в Либия и Сирия, Еманюел Макрон определи Франция като стратегически лидер на Европа в отношенията с Турция и сигурността в Средиземноморието, говорейки в един глас с преобладаващото мнозинство от арабските лидери. Заграбване на ресурси в Средиземноморието Турция трябва да отговаря за минали опити с помощта на Катар и организацията „Мюсюлмански братя“ да създаде хаос в арабския свят, използвайки агресивно и извратено тълкуване на исляма като свое прикритие. През последните месеци Ердоган използва бежанците в Сирия и Либия, за да окаже натиск върху Европа. Той си сътрудничи с Иран, за да бомбардира прозападните кюрди в Ирак и активно се опитва да се възползва от нестабилността в Африканския рог. И все пак Либия е несъмнено платформата за самопровъзгласилия се „нео-османски“ експансионизъм. В края на миналата година Ердоган умело използваше разногласията в либийското Правителство за съгласие , за да създаде двустранните споразумения, които след това използва за оправдание за заграбванетло на ресурси в Средиземноморието и за доставяне на модерно оръжие и предислоциране на хиляди сирийски наемници в Западна Либия. Както преди в подобни ситуации, Обединените арабски емирства, заедно с Франция и други съюзници, започнаха борба с тези заплахи. Опълченци Що се отнася до действията на международната общност в Либия, тя трябва преди всичко да изпрати на Турция ясен и недвусмислен сигнал, че нейното поведение е неприемливо. След това трябва да използва цялата сила на своето влияние и да призове за прекратяване на огъня, което би позволило на Либия да се върне към политическия процес без враждебни действия отвън. За това има механизъм: Декларацията от Кайро на президента на Египет Абдел Фатах Ал Сиси от 6 юни въз основа на препоръките на Берлинската конференция с подкрепата на ООН. Тя предвижда незабавно прекратяване на огъня, изтеглянето на чуждите бойци от Либия и многостранни преговори, които проправят пътя за избори. В този контекст си струва да добавим още една драматична илюстрация на лудостта, която подкрепя надеждите, че съществува военно решение на конфликта в Либия. Обвинявайки противниците си в създаването на хуманитарна криза и опитите да подчинят цяла Либия на тяхната воля, либийските милиции, подкрепени от Турция, се придвижват на изток, като извършват актове на отмъщение и призовават всички либийци да им се подчинят. Настоящата безнадеждна ситуация около крайбрежния град Сирт застрашава над 60 000 души. Опасност обаче очаква хората в цялата страна. Разпространение на COVID-19 Либийската икономика се срина. В западната и южната част на страната цари беззаконие. Понастоящем се наблюдават два пъти повече случаи на корпонавирусна инфекция, отколкото преди няколко седмици. А Либия няма инфраструктурата , която да даде ясна картина за мащаба на пандемията, да не говорим за борбата срещу нея. Без политическо решение, изградено върху солидна основа и подкрепено от либийския народ, както и без оттеглянето на всички чужди сили, този конфликт ще продължи, докато социалната структура не бъде напълно унищожена. За съжаление, либийците научиха, че всеки път, когато махалото се наклони в полза на едната или другата страна, те плащат цената. ОАЕ са уверени, че огромната част от либийците искат да се сложи край на тази война. Не смятаме, че либийският народ подкрепя опитите на „Ал Кайда“ или „Ислямска държава“ да контролират огромни райони на страната. Не вярваме, че либийците подкрепят експлоатацията и трафика на африкански бежанци. Ние също не смятаме, че те са съгласни с действията на безотговорните въоръжени групировки. Защо? Защото днес либийците не признават нито една от тези злини. Дестабилизация на арабския свят В страната два пъти бяха проведени два национални избора досега, но без присъствието на чуждестранни наблюдатели. Същите заинтересовани страни многократно изкривяват целите на Либийското политическо споразумение, одобрено от ООН и въз основа на което настоящото правителство декларира своята легитимност. Основният интерес на ОАЕ в Либия е да се убеди, че чуждестранните сили няма да могат да използват страната като лост за дестабилизиране на арабския свят. Но основното е не само краят на конфликта. Благодарение на доброто управление на ресурсите Либия може да се превърне в регионална основа за икономически растеж и сближаване. Нуждаем се от стабилизираща се Либия на кръстопътя на Африка, Европа и арабския свят. Ясно е, че това не може да се постигне без кураж и прошка от страна на либийците. Не бива да се възпрепятства обединяването на страната им без постоянно въвличане в борбата за регионално господство, наситено с ислямска или друга идеология. Превод: Юлиян Марков

1 Юли 2020 | 08:15 | Агенция "Фокус"

Анкара: Франция работи за засилване на влиянието на Русия в Либия

Анкара: Франция работи за засилване на влиянието на Русия в Либия

Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу във вторник нападна Франция за „деструктивния“ й подход спрямо конфликта в Либия и я обвини, че работи за разширяване на руското военно присъствие в северноафриканската страна, предава AFP. Това е последният от зачестилите в последно време размени на обвинения между съюзниците в рамките на НАТО по тази тема. „Франция, която Макрон управлява, или по-скоро, не може да управлява в момента, е в Либия само заради своите интереси и амбици и има деструктивен подход, точно както тласна Африка в нестабилност в миналото с колониалния си подход и както бомбардира и напусна Либия през 2011 година“, заяви първият дипломат на Анкара пред журналистите. Чавушоглу заяви също, че Франция работи срещу НАТО и в полза на Русия в Либия. „От една страна НАТО вижда Русия като заплаха, но от другата страна съюзник по НАТО Франция работи за увеличаване на присъствието на Русия там“, каза той. В понеделник Макрон заяви, че Турция носи „криминална отговорност“ за намесата си в либийския конфликт. Богата на петрол Либия беше хвърлена в хаос, след като Муамар Кадафи беше ликвидиран от НАТО през 2011 г. Оттогава съперничещи си администрации и милиции се борят за властта, а чуждестранните сили са все по-дълбоко замесени в конфликта. През последната година напрежението между Макрон и турския му колега Реджеп Таийп Ердооган нараства, особено след като френският лидер заяви, че липсата на реакция от НАТО на едностранните турски действия в Северна Сирия са показали, че Алиансът е в „мозъчна смърт“. Някои анализатори подозират, че Франция подкрепя Хафтар заедно с Египет, Русия и Обединените арабски емирства, но Париж настоява, че е неутрален в конфликта, отбелязва френската агенция. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юни 2020 | 16:21 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон заяви, че Турция има „криминална отговорност“ в Либия

AFP: Макрон заяви, че Турция има „криминална отговорност“ в Либия

Мезеберг. Президентът на Франция Еманюел Макрон в понеделник обвини своя съюзник в НАТО – Турция, че има „криминална отговорност“ за развитието на либийския конфликт, предава AFP. Анкара увеличи военното си присъствие "и масово реимпортира бойци джихадисти от Сирия“, след като чуждестранните сили се договориха по-рано тази година да прекратят своята намеса и да зачитат оръжейното ембарго на ООН, заяви Макрон пред репортери в Берлин. „Мисля, че това е историческа и криминална отговорност за някой, който твърди, че е член на НАТО“, подчерта френският лидер. Превод и редакция: Иван Христов

29 Юни 2020 | 21:15 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Африканското командване на САЩ подчерта силното си сътрудничество с ПНС на Либия

Yeni Safak: Африканското командване на САЩ подчерта силното си сътрудничество с ПНС на Либия

Анкара. Африканското командване на САЩ (АФРИКОМ) подчерта силата на двустранното сътрудничество с международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия, заседаващо в Триполи, пише турското консервативно издание Yeni Safak. В изявление пред частната Либийска февруарска телевизия, от АФРИКОМ заявиха, че мнението на САЩ е, че мирът в Либия трябва да бъде установен чрез политически процес. Освен това американските военни предупредиха, че участието на руските наемници от частната военна компания (ЧВК) Вагнер в Либия забавя постигането на мир в страната и удължава страданието на либийците. АФРИКОМ заяви, че е подчертал пред либийското правителство „необходимостта да се върне към диалога“. ПНС е във война с Либийската национална армия (ЛНА) на Халифа Хафтар от април 2019 година, като в хода на сблъсъците са загинали най-малко хиляда души. През март правителството започна операция „Мирна буря“ за противодействие на нападенията срещу столицата Триполи и наскоро възвърна стратегически места, включително авиобазата Ал-Уатия и Тархуна, което се разглежда като значителен удар върху силите на Хафтар. Превод и редакция: Иван Христов

28 Юни 2020 | 16:27 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Гърция формира „ос на злото“ срещу Анкара; Атина и Никозия трябва да се събудят от съня, че могат да ограничат Турция до бреговете й

МВнР на Турция: Гърция формира „ос на злото“ срещу Анкара; Атина и Никозия трябва да се събудят от съня, че могат да ограничат Турция до бреговете й

Анкара. „Опитите да се създаде ос на злото срещу Турция и да се експлоатира ЕС няма да помогнат на Гърция“. Това заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Въпреки че говорителят на дипломатическото ведомство не спомена конкретно от кои страни е създадена оста, е ясно, че това са Франция, Израел и Република Кипър, а може би и Египет, които се противопоставят на амбициите на Анкара за разширяване на влиянието й във водите на Източното Средиземноморие. Но най-смущаващият намек, който даде говорителят на турското външно министерство, е, че Турция е готова да предприеме по-драстични мерки, за да разруши или деактивира тази така наречен „Ос на злото“. Това, което предизвика заплахите на Хами Аксой, беше изявлението, направено от гръцкия външен министър Никос Дендиас в сряда от граничния пункт Кастанис на границата по Марица. „Турция настоява за подкопаване на сигурността и стабилността, както и на мира в Източното Средиземноморие“, каза той и добави, че Анкара „създава проблеми на всички свои съседи“. Изказването беше направено , докато до първия дипломат на Атина беше върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел. „Изявленията на външния министър Дендиас за Егейско море и Източното Средиземноморие са напълно изключени от реалността. Гърция, заедно с Кипър, сега трябва да се събудят от мечтата, че могат да ограничат Турция до нейните брегове и че това е в съответствие с международното право“, заяви говорителят на турското външно министерство. Превод и редакция: Иван Христов

26 Юни 2020 | 08:23 | Агенция "Фокус"

Informs News: Турски и италиански подводници провеждат учения в Средиземно море

Informs News: Турски и италиански подводници провеждат учения в Средиземно море

Анкара/Рим. Турски и италиански подводници са провели военноморски маневри в Средиземно море, обявиха от турското министерство на отбраната, цитирани от електронното издание Informs News. Според публикация на ведомството в „Туитър“, двете флоти имат най-ефективните подводни сили в Средиземно море и ще продължат да развиват оперативната си съвместимост чрез учения. Турция и Италия, и двете членки на НАТО, са две регионални сили, които споделят общи интереси, история и ценности в средиземноморския басейн, отбелязва изданието, като посочва, че Анкара и Рим подкрепят признатото от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия, което подписа две отделни споразумения с Турция на 27 ноември – едно за военно сътрудничество и друго за демаркация на морските граници между двете страни в Източното Средиземноморие. Морската сделка предоставя на Анкара достъп до икономическа зона в Средиземно море, въпреки възраженията на Гърция, администрацията на кипърските гърци и Египет. Като страна-гарант за т.нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК), Турция последователно оспорва едностранните сондажи на администрацията на кипърските гърци в Източното Средиземноморие, като твърди, че ТРСК също има права върху ресурсите в района. Морският пакт отстоява правата на Турция и изяснява правата на ТРСК в Източното Средиземноморие в условията на едностранно сондиране от администрацията на кипърските гърци, пише англоезичното турско онлайн издание. По-рано тази година Гърция подписа споразумение с администрацията на кипърските гърци и Израел за Източносредиземноморски газопровод или EastMed, огромен проект за транспортиране на газ за Европа. Гърция също наскоро подписа споразумение за морска граница с Италия в Йонийско море, уреждайки суверенните права между страните в стремежа си да засили своята позиция в спора с Турция. Съюзниците в НАТО Гърция и Турция имат дългогодишни спорове, включително относно териториалните права в Беломорието и Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

19 Юни 2020 | 13:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Израел изпратиха съвместно съобщение на Турция

Kathimerini: Гърция и Израел изпратиха съвместно съобщение на Турция

Ерусалим. На фона на ескалация на напрежението между Атина и Анкара в Източното Средиземноморие, Гърция и Израел призоваха за зачитане на суверенните права на всички държави в рамките на континенталния им шелф и изключителната икономическа зона, в съответствие с международното право, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Ние категорично се противопоставяме на опитите за нарушаване на тези права по начин, който застрашава стабилността на Източното Средиземноморие и Егейско море, нарушава международното право и противоречи на добросъседските отношения”, се казва в съвместна декларация, публикувана след разговорите в Ерусалим във вторник между гръцкия министър-председателят Кириакос Мицотакис и израелският му колега Бенямин Нетаняху. В изказване пред журналисти след разговорите им, Мицотакис каза, че е изложил „това, което считам за наш възглед относно агресивното поведение на Турция в Източното Средиземноморие“. „Считаме тази дейност за заплаха за регионалния мир и стабилност“, каза той. От своя страна Нетаняху говори по-специално на сътрудничеството в областта на отбраната, тристранния съюз между Гърция, Кипър и Израел и газопровода EastMed. В декларацията се подчертава също, че двете страни споделят общи ценности на демокрацията и върховенството на закона и че Израел придава „голямо значение на своето дългогодишно и важно партньорство с Гърция“. Той добави, че двустранното сътрудничество е насочено към поддържане на регионална стабилност, просперитет и сътрудничество. „В тази връзка ние също се ангажираме да продължим нашето тристранно сътрудничество с Кипър и формат 3 + 1 със Съединените американски щати с ясната цел да постигнем конкретни и значими резултати“, се казва в съобщението. В съвместната декларация се споменава подробно напредъкът, постигнат от двете страни след 21 май 1990 г. след подписването на съответното съвместно изявление от правителствата на покойния Константинос Мицотакис (баща на Кириакос) и покойния Ицхак Шамир. „Срещата ни днес ни позволи да постигнем съгласие за продължаване на съгласуваните усилия за засилване на сътрудничеството във всички области: външни работи, отбрана, иновации, кибер, агротехнология, наука и академия, енергетика, здравеопазване, околна среда, туризъм, инфраструктура, култура, спорт и търговия и инвестиции“, се казва в съобщението. В областта на отбраната беше постигнато съгласие двамата съветници по националната сигурност на двете страни да продължат координацията. Междувременно Нетаняху каза също пред журналистите, че Гърция и Кипър ще бъдат първите дестинации за израелските туристи, след като ограниченията за пътуване от Израел бъдат премахнати на целевата дата 1 август. Превод и редакция: Иван Христов

17 Юни 2020 | 07:26 | Агенция "Фокус"

Protothema: Мнозинството от гърците подкрепят военен отговор на действията на Турция

Protothema: Мнозинството от гърците подкрепят военен отговор на действията на Турция

Атина. Ново проучване показа, че мнозинството от гърците биха подкрепили военен отговор на действията на Турция, ако тя наруши суверенните права на Атина в региона, пише електронното издание на вестник Protothema. Анкетата, проведена от телевизия Verginia, разкри, че 56% от респондентите ще подкрепят война срещу Турция, ако последната наруши морските или сухоземните граници на Гърция. Общо 40% от участниците в проучването предпочитат дипломатическо решение при подобно развитие на ситуацията. Над 53% от респондентите пък са на мнение, че гръцките депутати трябва да вземат единодушно решение за започването на военни действия срещу Турция. Както отбелязва изданието, през последните няколко седмици напрежението между Анкара и Атина се увеиличи във връзка с намеренията на Турция да започне нови сондажи за природен газ и нефт във води на Източното Средиземноморие, за които претендира и Гърция. Ситуацията се усложнява още повече от международния конфликт в Либия и газовите интереси край Кипър на Франция, Израел и Египет. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юни 2020 | 09:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция иска дискусия в НАТО за „агресивните“ действия на Турция в Либия

Kathimerini: Франция иска дискусия в НАТО за „агресивните“ действия на Турция в Либия

Париж. Франция иска разговори със съюзниците от НАТО, на които да бъде обсъдена „все по-агресивната“ и „неприемлива“ роля на Турция в Либия. Това съобщи представител на френското президентство късно в понеделник, като по този начин разкри колко се е увеличило напрежението между Анкара и Париж, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Коментарите дойдоха, след като Турция, която подкрепя международно признатото правителство в Триполи, се укрепи силно в страната, помагайки за отблъскване на нападение над Триполи от Либийската национална армия (ЛНА) на източния командир Халифа Хафтар, който е подкрепен от Обединените арабски емирства, Египет и Русия. Париж е обвинен, че подкрепя политически Хафтар, като преди това му е предоставил военна помощ за борба с ислямистките бойци. Франция отрича да подкрепя Хафтар, но многократно е посочвала с пръст Турция, докато избягва да критикува съюзниците на Хафтар. В изявление в понеделник френски президентски служител обвини Турция в нарушаване на ембаргото на ООН за внос на оръжие и повишаване на военноморското си присъствие край бреговете на Либия. „Тези смущения стават много проблематични и въпреки нашите усилия ситуацията става все по-сложна. Тази все по-агресивна политика не е приемлива“, заяви служителят. „Турция трябва да бъде партньор на НАТО, така че това не може да продължи“. На въпроса какво има предвид Париж, чиновникът каза, че в следващите дни ще има преговори с Турция и други партньори от НАТО, за да се обсъди ситуацията. Министрите на отбраната на НАТО провеждат преговори по-късно тази седмица. Връзките между Турция и Франция вече са обтегнати по редица въпроси, вариращи от Сирия до проучването за нефт в Източното Средиземноморие. Турският президент Тайип Ердоган по-рано този месец заяви, че подкрепата на Франция за Хафтар „наистина го е разстроила“. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юни 2020 | 07:58 | Агенция "Фокус"

Посланикът на САЩ в Атина: Вашингтон е на страната на Гърция срещу Турция

Посланикът на САЩ в Атина: Вашингтон е на страната на Гърция срещу Турция

Атина. Посланикът на САЩ в Гърция Джефри Пайет заяви, че всички острови имат същите права като континенталната част на Гърция, както е определено от Женевската конвенция по морското право. Той направи този коментар в отговор на въпрос за изключителните икономически зони (ИИЗ) в хода на Делфийския икономически форум, провеждащ се в периода 9-12 юни онлайн, пише гръцкото издание Protothema. Дипломатът коментира и подписания между Анкара и Триполи меморандум за морските граници, който може да бъде публикуван от ООН в следващите дни и посочи, че споразумението „не може да вземе нищо от Гърция“ и че то е „вредно“ и „провокативно“. Попитан за договора, подписан от гръцкото правителство с Италия за ИИЗ в Йонийско море, г-н Пайет каза, че това споразумение е „пример, който показва как трябва да се правят тези неща“. Дипломатическият представител беше попитан и за продължаващите протести в САЩ след убийството на Джордж Флойд и отговори, че в Съединените щати има свобода на словото и изразяването и хората са свободни да протестират. Той подчерта напредъка, постигнат през последните десетилетия, особено след 60-те години на миналия век, припомняйки афро-американските протести за граждански права. „Избрахме първия афро-американски президент преди 12 години, би било немислимо през 1964 г.“, каза той и добави, че „американската демокрация е жива и здрава и ще излезе по-силна от този опит“. На въпрос за енергийния пазар той отговори, че „Русия използва енергията като оръжие в цяла Европа“. Превод и редакция: Иван Христов

11 Юни 2020 | 11:40 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Гърция е готова да воюва с Турция

„Експерт“ (Русия): Гърция е готова да воюва с Турция

Москва. Ситуацията в Източното Средиземноморие става все по-напрегната. Както винаги, най-много се изостриха отношенията между Анкара и Атина. И то до таква степен, че министърът на отбраната на Гърция Никос Панайотопулос заяви в телевизионно интервю, че страната е готова на всичко, включително военен конфликт с турците, ако те продължат с провокациите си, пише руското списание „Експерт“ в материал, представен без редакторска намеса. „Поведението на Турция в последно време е много агресивно“, каза военният министър. „Мисля, че единственият начин Гърция да отговори на поведението на Турция, което винаги е било агресивно, е да изчерпи всички дипломатически средства от една страна и да подготви военен отговор от друга“. На изясняващия въпрос на интервюиращия за готовността на Атина за военен сблъсък с Анкара, министърът на отбраната на Гърция отговори утвърдително. Гърция не иска военна конфронтация, подчерта той, но е готова за всички сценарии за по-нататъшно развитие, включително военните. Настоящото изостряне на отношенията, подобно на миналата година, е свързано с богати находища на въглеводороди и на първо място газ в източната част на Средиземно море, за което Турция претендира много активно и агресивно. Миналата седмица турски правителствен вестник поиска държавната нефтена и газова компания, Turkish Petroleum, да получи лиценз за проучване за нефт и газ в района на гръцките острови. Атина реагира на тази публикация с писмо до Европейския съюз, подписано от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, в което се говори за приближаваща криза в отношенията между Турция и Европа. На следващия ден турският президент Реджеп Таийп Ердоган потвърди на пресконференция, че Анкара възнамерява заедно с признатото от ООН правителство на Либия да добива въглеводороди от находищата в Средиземно море. Анкара подкрепя Правителството на националното съгласие (ПНС) на Файез Сарадж в конфронтацията с Халифа Хафтар. Турция помогна на ПНС да постигне някои големи успехи през последните седмици и да изтласка войските на Хафтар от Триполи, но в замяна на военната помощ Турция сключи споразумение за морските граници в Източното Средиземноморие с Либия. Чрез това споразумение Турция се надява да спечели дял в огромните газови находища, открити през последните години в региона и разположени в изключителните икономически зони на Кипър, Израел и Египет Турците отхвърлят всички обвинения за незаконност на споразумението между Анкара и Триполи с мотива, че Турция не е подписала Конвенцията на ООН за морското право (UNCLOS). Сега говорим за лиценз за проучване на 24 места. Освен това 7 от тях са разположени в непосредствена близост до гръцките острови. В допълнение към газа и петрола, в центъра на конфликта е 7-милиардният подводен газопровод Eastmed с дължина 2200 километра, който се споразумяха да построят Израел, Гърция и Кипър, за да доставят израелски газ в Европа. Тръбопроводът ще тръгне към Италия по крайбрежието на Кипър, гръцкият остров Крит, както и през изключителните икономически зони (ИИЗ) на Египет и Либия. Преди това Турция, гръцката част на Кипър и Либия имаха газови споразумения с Ливан и Египет. След сключването на споразумението за морските граници между Анкара и Триполи, Турция и Либия претендират за 39 хиляди квадратни километра от самообявената гръцка изключителна икономическа зона. Прави впечатление, че Турция, отново сама, без съюзници, умишлено утежнява отношенията с европейските държави, разположени в източната част на Средиземно море и на първо място с Гърция, и следователно се лиши от безусловната подкрепа на Атина и Никозия в Европейския съюз. Eastmed ще заобиколи Турция, което, разбира се, не я устройва. Следователно президентът Ердоган изнудва Атина: или Гърция, Кипър и Израел ще включат в газопровода участък, преминаващ през турски води, или Турция ще започне сондажи във водите на Гърция и Кипър. За Анкара няма да е лесно да постигне своето, но турците се надяват, че Брюксел, както и миналата година, няма да може да отговори твърдо и ефективно на провокациите й. Трябва да припомним, че тогава Брюксел спря преговорите за въздушните превози с Турция и нареди на Европейската инвестиционна банка (EIB) да преразгледа кредитните схеми с Турция, а освен това я заплаши със санкции. Сега европейският комисар по международните въпроси Жозеп Борел заяви, че ЕС е изпратил „силен сигнал“ към Турция, но всички действия на Брюксел, поне сега, са ограничени до „тесни контакти“ с Гърция и Кипър и призовавания Турция да спре сондажите на местата, разположени в икономически зони на Гърция и Кипър. Сега всички чакат предстоящата среща на лидерите на Израел, Гърция и Кипър в Израел за изграждането на Eastmed, на която лидерите на коалицията без съмнение ще обсъждат агресивното поведение на Турция и ще вземат някои решения. Превод и редакция: Иван Христов

9 Юни 2020 | 20:43 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Ердоган се е "споразумял" с Тръмп за Либия

Kathimerini (Гърция): Ердоган се е "споразумял" с Тръмп за Либия

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е постигнал споразумение с американския си колега Доналд Тръмп, което ще даде началото на "нова ера" във взаимоотношенията им, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Ердоган коментира темата в телевизионно интервю, малко след като проведе телефонен разговор с американския президент, но не уточни за какви споразумения става дума. "След нашите преговори по транзитния процес в Либия може да започне нова ера между Турция и САЩ. (...) Споразумяхме се за някои неща", каза Ердоган пред телевизия TRT. По-рано в изявление на турското президентство се спомена, че двамата са се споразумели да продължат да си сътрудничат за Либия. Турция подкрепя признатото от ООН правителство на националното съгласие, базирано в Триполи и с нейна помощ то успя да си възвърне голяма част от Западна Либия, включително предградията на столицата и летището, които по-рано бяха под контрола на командира на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар. Силите на Хафтар разчитат на подкрепата на Египет и Обединените арабски емирства, както и на руската наемническа група "Вагнер", според някои източници. Правителството на националното съгласие разчита на помощ от Турция и Катар, които в последните месеци извършват и военни доставки за силите на Триполи. Ердоган заяви, че скоро ще обсъди ситуацията в Либия и с руския си колега Владимир Путин. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Юни 2020 | 08:42 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: На 2 юли ще се реши дали Света София да стане джамия

Yeni Safak: На 2 юли ще се реши дали Света София да стане джамия

Анкара. Решението, дали да бъде променен статутът от музей на джамия ще бъде взето на 2 юли, пише в понеделник на първа страница турското проправителствено издание Yeni Safak. Според вестника, Асоцията за паметниците от древността и околнота среда е подала петиция до Върховния съд на Турция да проучи дали подписът на Мустафа Кемал Ататюрк на декрета от 1934-година за превръщане на Света София в музей е истински или фалшив. Ако жалбата бъде приета на 2 юли, тогава според вестника процесът на превръщането на Света София в джамия ще започне. Трябва да се отбележи, че сдружението преди това е изпращало искания за превръщането на Света София в джамия, но всички жалби са били отхвърлени от Върховния съд. Колумнистът на Hurriyet Абдулкадир Селви, известен с източниците си в турското президентство, също писа по въпроса за Света София, като разкри, че Реджеп Тайип Ердоган сериозно обмисля да превърне историческия паметник на ЮНЕСКО в джамия. „Опитвам се да следя процеса, тъй като въпросът за Света София е много важен. Процесът все още не е започнал, нито се очаква решение днес или утре. Но това няма да отнеме много време“, отбелязва журналистът, като добавя: „Моето впечатление е, че президентът Ердоган сериозно обмисля да превърне Света София в джамия“ и да я отвори за поклонение на мюсюлманите. Превод и редакция: Иван Христов

8 Юни 2020 | 12:48 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Джамия в Кипър осъмна със знаме на Византия

Protothema (Гърция): Джамия в Кипър осъмна със знаме на Византия

Атина. Няколко дни, след като някой хвърли коктейл Молотов по джамия в Лимасол и изписа лозунги по стените й, друг закачи знаме на Византия на джамия в Ларнака. Двата инцидента предизвикаха ответна реакция от турската общност на острова, като президентът на т.нар. „Турска република Северен Кипър“ заяви, че администрацията на Република Кипър трябва да открие извършителите на деянията, пише гръцкият вестник Protothema. Той посочи, че този акт не трябва да бъде подценяван и администрацията на гърците киприоти трябва да предприеме енергични действия по въпроса. Превод и редакция: Иван Христов

8 Юни 2020 | 10:15 | Агенция "Фокус"

“Взгляд”: Във война между Турция и Гърция Русия ще защити по-слабия

“Взгляд”: Във война между Турция и Гърция Русия ще защити по-слабия

Москва. В дългата история на враждебност между гърците и турците се очертава нов обрат. Атина заплаши Анкара с военен отговор, ако турците започнат да сондират гръцкия шелф за петрол. Планове за подобни намерения Турция вече обяви предварително. Въпреки членството в НАТО и двете страни винаги се намират на ръба на войната. Ако си представите, че наистина такава избухва, чии шансове за победа са по-високи, коментира руският вестник “Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса Гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос заяви в петък, че страната му е готова да влезе във въоръжен конфликт с Турция, за да защити суверенитета си. Според него Министерството на отбраната отбелязва увеличаване на броя на турските провокации и на подобен фон Атина е готова на всичко, включително и военни действия. „Считам, че единственият начин Гърция да се справи с подобно поведение, което по принцип има склонност към агресия, е, от една страна, да използва всичките си дипломатически оръжия, а от друга, да увеличи възпиращата сила на въоръжените си сили“, каза министърът. На уточняващ въпрос готова ли е Гърция за военно решение на конфликта, Панайотопулос отговори: "Точно така!" Но той добави: "Ние не искаме това, но искаме да поясним, че ще направим всичко възможно, за да защитим максимално нашите суверенни права." Причината за новия спор преди няколко дни се появи в Анкара. „Търкиш Петролиъм“, държавна нефтена компания, публикува заявления за лиценз за проучване и производство на въглеводороди в райони на Средиземно море, които очевидно са в съседство с гръцките острови. Атина твърди, че според международното право шелфът там е притежание на Гърция. Но Анкара демонстрира готовността си да претендира за тези води и де-юре, и фактически, заплашвайки да започне да добива нефт там. По-рано тази седмица гръцкият външен министър Никос Дендиас обвини Турция в опит да завземе суверенните природни недра на Гърция. Турският посланик беше повикан в гръцкото външно министерство. В сряда самият премиер Кириакос Мицотакис изпрати възмутено писмо до ръководството на Европейския съюз във връзка с "турските провокации". Той предупреди, че евентуална ескалация няма да доведе само до гръцко-турска криза, а до криза между Турция и целия Европейски съюз. Политологът Станислав Ткаченко в разговор с вестник „Взгляд“ нарече отношенията на Гърция и Турция „бомба със закъснител под егидата на НАТО“. И двете страни имат дълга и сложна история и между тях остават много нерешени въпроси, включително териториални. Двете държави многократно са спорили за контрола над Балканите и Егейските острови. Споровете около Северен Кипър не спират. В Турция има музей на омразата към гърците, а в Гърция има паметници на жертвите на борбата срещу турците. Въпреки това през последните 70 години страните решават спорове в цивилизована рамка ”, смята Ткаченко. „Основният проблем в тази ситуация, без съмнение, е президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, смята политологът. "Ердоган се опитва да укрепи позициите на Турция в света и региона. Една от стъпките в тази посока е опит да предяви претенции към гръцкия шелф", обясни той. Общото членство в НАТО не е попречило на страните да се сблъскат помежду си повече от веднъж. Последният път, през 1974 г., се дължи на граждански конфликт в Кипър, където преди това турци и гърци живееха заедно. Тогава турският десант кацна на острова и все още си е там. След това кипърските гърци веднага подкрепиха Атина. Оттогава кавгите между двете страни припламват редовно и ръководството на НАТО всеки път трябва да се намесва в тях като посредник. В началото на тази година ситуацията отново се изостри, когато десетки хиляди бежанци се опитаха да влязат в Гърция от Турция, някои от които бяха въоръжени. Нещо повече, турските сили за сигурност по всякакъв начин помагаха на нелегалните имигранти да атакуват гръцката граница, за защитата на която Атина беше принудена да приведе армията в повишена бойна готовност. В резултат, според наблюдатели, тази година отношенията между Атина и Анкара са най-лошите след конфликта в Кипър. На този фон военните експерти проведоха сравнителен анализ на въоръжените сили на двете страни, като си представиха ситуация, при която заплахата на министър Панайотопулос бъде осъществена и двете членки на НАТО наистина влязат в пълномащабна война. „Турската армия в блока на НАТО е втората по големина - 510 хиляди души. Не случайно някога я държаха по южните граници на СССР. Тази армия винаги е била подготвена за конфликт. По време на Студената война - за конфликт със СССР, след това за различни военни операции в Близкия изток “, каза за вестник „Взгляд“ редакторът на списание„ Арсенал Отечества“ Алексей Леонков. Последният успешен военен опит, натрупан в Либия и Сирия, говори в полза на турската армия. "Въпреки някои загуби, Турция постига резултати там", припомни експертът. Гърция, за разлика от Турция, отдавна не е участвала във войни. В класацията на европейските армии Гърция заема едва десето място, а Турция - третата след Русия и Великобритания. Гръцката армия има 160 хиляди души, а военният бюджет е два пъти по-нисък от турсккия и възлиза на приблизително 6 милиарда долара. Броят на бронираните бойни машини е около 4 хиляди и разполага с 390 единици самолети. „Турция разполага с 8,6 хиляди бронирани машини, включително танкове, 470 самолета. Турция надминава съседа по големина на флота. Гърция се спасява само от факта, че е член на НАТО. При директен сблъсък тя най-вероятно няма да оцелее сама ”, смята Леонков. Президентът на Академията за геополитически проблеми Константин Сивков добавя: ако турската авиационна група надвишава гръцката такава по брой, то от гледна точка на техническото оборудване те са приблизително еднакви, тъй като и двете страни използват американски самолети F-16. „Турският флот е достатъчно силен и има подводници, ракетни катери и фрегати. Гръцкият флот е значително по-слаб, три пъти по-малоброен от гледна точка на подводниците. Те са приблизително сравними по състав на ракетни катери, но по отношение на фрегатите, турският флот значително превъзхожда гръцкия “, каза Сивков пред в. „Взгляд“. В полза на Турция е наличието на собствен военно-промишлен комплекс, по-специално способността за производство на крилати ракети с далечен обсег SOM. „Турците имат добре развито производство на ракети въздух-земя, противотанкови оръжия. Освен това те произвеждат дронове, които поразяват боеприпаси “, подчертава Леонков. От 17 век турската армия непрекъснато воюва, поради което тя е развила определени традиции. „Въпреки че Гърция има руски системи С-300, изходът от бойния сблъсък ще бъде съмнителен за нея. И основният показател е броят на населението. 70 милиона души живеят в Турция, а 12 милиона живеят в Гърция, Благодарение на този резерв турците могат да призоват повече хора под оръжие, отколкото гърците. Така че всички съотношения не са в полза на гръцката армия ”, смята Леонков. Сивков е съгласен, че при директен сблъсък турците имат повече шансове за победа. „Въпреки това, нещата никога няма да стигнат до това, освен ако Турция окончателно не се дистанцира от НАТО. Но дори и в този случай Алиансът може да вземе страната на Гърция. Ако Гърция продължи да се придържа към проамериканската линия, тогава, за да спаси южния му фланг, американците ще се застъпят за нея “, убеден е експертът. „Но дори ако НАТО внезапно остане в кулоарите, тогава в случай на конфликт за Гърция, някой определено ще се намеси. Човек лесно може да си представи ситуацията, в която Русия и Турция отново ще изострят рязко отношенията си. В тази ситуация Русия ще се застъпи за Гърция. Следователно няма причина да се твърди, че Турция има всички шансове за победа. Гърция винаги може да разчита на сериозна стратегическа подкрепа на различни силови центрове “, обобщи Сивков. Превод: Юлиян Марков

7 Юни 2020 | 12:28 | Агенция "Фокус"

Hurriyet Daily News: Напрежението между Турция и Гърция трябва да спадне

Hurriyet Daily News: Напрежението между Турция и Гърция трябва да спадне

Анкара/Атина. Тази година честването на годишнината от завладяването на Константинопол не беше същото като предишните години. В допълнение към факта, че това събитие докосва болезнените моменти от историческата памет на двете страни (Турция и Гърция), тази година към него се наслои съвременната политика. Света София, се превърна в мястото, където различията между Турция и Гърция бяха демонстрирани на фона на неотдавнашното опасно изостряне на отношенията между двете съседни страни, пише англоезичното издание на турския вестник Hurriyet Този път, изглежда, напрежението стана още по-голямо. Гърция и Турция се сблъскват взаимно на няколко фронта, включително сухопътни граници (проблемът с мигрантите и бежанците), Егейско море (продължаващият дебат за Беломорието и въздушното пространство над него), Източното Средиземноморие (въпросът за континенталния шелф, ограничаване на морските граници и изключителни икономически зони между двете страни), както и Кипър. В крайна сметка този дълъг списък от спорове се превръща в низ от опасни въпроси, които трябва да бъдат разгледани спешно. Сега, когато страхът от пандемията временно ни оставя, за да се върне при нас през септември, вместо това нараства друг страх: страхът, че един от конфликтните проблеми между Гърция и Турция ще доведе до военен сблъсък. Преди по-малко от година това не беше така. Когато мнозинството гласува за правителството на Мицотакис, имаше голяма надежда, че едно ново, силно гръцко правителство ще продължи по-ефективна политика спрямо Турция. Не че някой е мислил, че всичко ще бъде лесно, но вътре в управляващата партия „Нова демокрация“ започнаха да казват, че днешна Турция е станала различна, което означава, че ние, Гърция, трябва да започнем диалог с източната ни съседка в различен контекст. Но почти година по-късно напрежението отново се повиши. Пандемията официално пристигна в Турция на 11 март. Само няколко дни преди това на граничния пункт на река Марица (Еврос) имаше сблъсък между мигранти и гръцката полиция. Напрежението беше огромно от двете страни на реката; мигрантите, които се опитваха да стигнат до гръцкия бряг, бяха прогонени със сълзотворен газ и стрелба с бойни патрони. Мнозина бяха върнати насилствено обратно. Пандемията постави този драматичен епизод на дълга пауза, но отчаяните хора, заседнали в Турция, скоро може да рискуват да преминат границата отново. Въпреки това, сега са въведени по-строги мерки от гръцка страна и са изградени физически бариери, като сигурността на границата и военното присъствие са засилени. Въвеждането на полицейски час в Гърция за борба с пандемията в ранните етапи се оказа ефективно. Икономиката на страната обаче е силно засегната. Страната, която се гордее със своя туризъм и счита, че това е „тежката й алтирелирия“, сега се опитва да привлече европейски туристи, чиито страни също страдат от пандемията. Връщането в нормална ситуация е трудно за всички. За гръцкото правителство това включва необходимостта да повдигнат темата за техните вече проблемни отношения с Турция. Ситуацията по сухопътните граници е изключително крехка, а в морето е може би още по-уязвима. Гърците се опасяват от военен сблъсък, защото Турция започна по-активно да представя своите претенции. Последното заявление беше, че пространството между няколко острова в Средиземноморието, включително Родос и Крит на запад и Кипър на изток, е част от континенталния шелф на Турция, което означава, че Турция може да изследва и добива нефт и газ в региона. Основата на това твърдение е убеждението, че гръцките острови нямат собствен континентален шелф - само териториални води на 6 морски мили. Това обаче напълно противоречи на позицията на Гърция, която смята, че островите имат континентален шелф, което означава, че тази територия принадлежи към континенталния шелф на Гърция. По всякакви признаци това е най-сериозният конфликт между държавите в последно време. Гръцката опозиция разкритикува правителството, че няма конкретен, съгласуван план „как да се справи с Турция“ и за това, че не осъзнава сериозността на проблема. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обаче вече е изпратил писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, където той предупреди за „евентуална ескалация от страна на Турция, която ще доведе не само до гръцко-турска криза, а до криза в отношенията между ЕС и Турция като цяло. “ Тъй като предстоящите дни са от решаващо значение за региона, трябва да се проследи първото официално посещение на Мицотакис в чужбина след пандемията. Това ще бъде посещение в Израел на 16-ти този месец, където гръцкият премиер ще говори за ситуацията в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Юни 2020 | 10:56 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Света София беше завладяна от Турция, Гърция няма думата

Мевлют Чавушоглу: Света София беше завладяна от Турция, Гърция няма думата

Анкара. Атина няма думата за това, какво ще се случва с катедралата „Света София“ в Истанбул, заяви министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу, като освен това обвини Гърция, че ограничава религиозната свобода на мюсюлманската общност в страната, предава електронното издание на вестник Kathimerini. „Света София е на територията на Турция, тя бе завладяна“, заяви министърът в интервю пред турската „24 ТВ“. „Това, което правим с нашата страна и собственост, е наша работа“, подчерта той. Освен това Чавушоглу отбеляза, че Атина е единствената европейска столица без джамия и обвини гръцките власти, че използват страховете от разпространението на коронавируса, за да затворят джамиите в провинция Западна Тракия. Изданието припомня, че Анкара често дразни Атина, като намеква, че може да превърне „Света София“, обект в списъка на ЮНЕСКО, който днес е музей, в джамия. Построена от византийския император Юстиниан Велики през V век, „Света София“ е главното седалище на православната църква до превръщането й в джамия при превземането на града, тогава известен като Константинопол, от османците през XV век. След това основателят на Турската Република Мустафа Кемал Ататюрк, в съответствие със секуларната си политика, превръща църквата в музей през 1935 година и тя привлича милиони туристи всяка година. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юни 2020 | 17:44 | Агенция "Фокус"

Президентът на Гърция: Турция прави всевъзможни машинации, за да оспори суверенните права на Атина

Президентът на Гърция: Турция прави всевъзможни машинации, за да оспори суверенните права на Атина

Атина. Президентът Катерина Сакеларополу заяви, че всички гърци са единни в решимостта си „да защитят териториалния интегритет и суверенните права на Гърция срещу всевъзможните машинации на Турция, но в същото време подчерта, че Атина уважава международното право и желае мирно съвместно съществуване между народите в региона, предава електронното издание на вестник Kathimerini. По време на среща с лидера на Гръцката комунистическа партия (ККП) Димитрис Куцумбас в президентския дворец, Сакеларополу разкритикува турските власти, като отбеляза, че „вместо да търсят разбирателство с Гърция, те правят всевъзможни неприемливи машинации с цел да оспорят суверенните ни права“. Припомняме, че Гърция и Турция имат спор за морските си граници и „изключителни икономически зони“ в района на Източното Средиземноморие, където наскоро бяха намерени големи запаси от природен газ и бе създаден проект за транспортирането им в Европа по дълбоководен тръбопровод от Кипър през Крит до полуостров Пелопонес и Южна Италия. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юни 2020 | 15:39 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Турция може да превърне църквата "Света София" в джамия, а Гърция няма право да се меси във вътрешните дела на Анкара

Мевлют Чавушоглу: Турция може да превърне църквата "Света София" в джамия, а Гърция няма право да се меси във вътрешните дела на Анкара

Атина. Гърция няма думата що се отнася до църквата "Света София" в Истанбул, заяви турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. В същото време министърът обвини Атина, че нарушава религиозните свободи на мюсюлманското общество в Гърция. "Света София се намира на турска територия, която е била завладяна в миналото", каза Чавушоглу пред канал 24 TV. "Какво правим в нашата държава и с нашата собственост зависи само от нас", каза още той. Анкара и преди е заплашвала, че ще превърне "Света София", обявена от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство, в джамия. Църквата е построена през VI век и служи като център на Гръцката православна църква, докато не е превърната в джамия след превземането на Константинопол от Османската империя през 1453 г. През 1935 г. се взема решение сградата да бъде превърната в музей, който сега привлича множество туристи всяка година. В интервюто Чавушоглу също така подчерта, че Атина е единствената европейска столица без джамия и обвини властите в Гърция, че са затворили някои мюсюлманските храмове, под предлог, че се борят с коронавируса. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юни 2020 | 13:31 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Халифа Хафтар не може да се възстанови от пораженията в Либия

МВнР на Турция: Халифа Хафтар не може да се възстанови от пораженията в Либия

Анкара. Халифа Хафтар няма да може да спечели войната в Либия, заяви турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу пред канал 24 TV, предава "Анадолската агенция". Според Чавушоглу, Халифа Хафтар все още не е съгласен да възобнови мирните преговори, а неговите съюзници Обединените арабски емирства, Египет и Франция предоставят активна подкрепа на незаконни групировки в източната част на Либия. "Напоследък привържениците на Хафтар започнаха да действат по-агресивно и признатото от ООН правителство на националното съгласие беше принудено да предприеме ответни мерки. Това даде възможност за прогонването на незаконните формирования от редица региони в западната част на Либия“, каза министърът. Поредицата от поражения, които Хафтар понесе в Западна Либия доказват, че той не може да спечели в този конфликт, подчерта Чавушоглу. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юни 2020 | 13:16 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: САЩ смятат, че споразумението между правителството в Триполи и Турция не може да оказва влияние на суверенните права на Гърция

Kathimerini: САЩ смятат, че споразумението между правителството в Триполи и Турция не може да оказва влияние на суверенните права на Гърция

Атина. Меморандумът за взаимно разбирателство, който засяга морските граници на Турция и Либия "не може от правна гледна точка да засяга правата и задълженията на трети страни", като Гърция, заяви американският помощник държавен секретар по енергийните ресурси Франсис Фанън, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Той заяви това по време на виртуална среща за Източното Средиземноморие и тристранното сътрудничество между Гърция, Кипър и Израел. "Международното право, Конвенцията за морското право признава, че островите (...) по принцип имат Изключителна икономическа зона (ИИЗ) и континентален шелф, като всяка друга земна територия", каза Фанън. В същото време меморандумът между Триполи и Анкара "не анулира правата на държавите", добави той. Фанън отбеляза, че САЩ настоятелно са "призовавали за прекратяването на всички провокативни действия, които могат да подкопаят инвестициите в региона на Източното Средиземноморие" и да окажат влияние на политическата стабилност. "Не можем да коментираме неща, които могат или не могат да се случат. Със сигурност подкрепяме решението на страните да прекратят провокативните действия, провокативното държание и изявления и да се вгледат във възможностите пред себе си", каза още той. Фанън заяви още, че САЩ искат Анкара да продължи да гледа на запад и да играе конструктивна роля в международното общество, в Европа и в Източното Средиземноморие. "Провокативните действия, провокативните изявления подкопават доверието и дори не подпомагат целите на страните", допълни той. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юни 2020 | 08:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гръцкото правителство потвърди, че оградата по река Марица ще бъде готова "след няколко месеца"

Kathimerini (Гърция): Гръцкото правителство потвърди, че оградата по река Марица ще бъде готова "след няколко месеца"

Атина. Строежът на оградата по границата с Турция на река Марица ще продължи и ще бъде завършен до няколко месеца, заяви гръцкият министър на гражданската защита Михалис Хрисохоидис, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. В интервю пред телевизия Skai той заяви, че в момента Турция не предприема провокативни действия и правителството е "спокойно" за ситуацията по границата. Хрисохоидис отбеляза, че Гърция се е превърнала в "Европейския символ на защитата на границите" на Общността. По думите му границата по река Марица се пази от силите на армията, полицията и европейската агенция за гранична и брегова охрана "Фронтекс". С наемането на допълнителни 400 гранични служители, "ситуацията (по река Марица) ще се подобри забележимо", заяви министърът. Той допълни, че след десетилетия на пренебрегване на оборудването на силите на реда, сега полицията е получила 1500 нови превозни средства, както и 15 хил. бронежилетки в рамките на последната година. Превод и редакция: Теодор Пенев

1 Юни 2020 | 09:25 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция може да започне проучвания за петрол по споразумението с Либия до 3-4 месеца

Reuters: Турция може да започне проучвания за петрол по споразумението с Либия до 3-4 месеца

Анкара. Турция може да започне проучвания за петрол в Източното Средиземноморие в рамките на три или четири месеца съгласно споразумение, подписано с Либия, което беше осъдено от другите страни в региона, включително Гърция. Това заяви министърът на енергетиката на страната Фатих Дьонмез, предава Reuters. Международно признатото правителство на националното единство в Либия подписа споразумението за морските граници миналата година. Турция казва, че документът определя Изключителната й икономическа зона (ИИЗ) от южното й крайбрежие до североизточния бряг на Либия и защитава правата върху ресурсите в участъка. Гърция, Кипър и други страни се противопоставиха на споразумението и го определиха като незаконно, обвинение, което Анкара отхвърли. Европейският съюз също се изказа против морската сделка, която беше подписана наред със споразумение за предоставяне на военна подкрепа на Турция за либийското правителство, борещо се срещу силите, разположени в източната част на североафриканската страна повече от година. Изказвайки се на церемония по повод пускането на сондажния кораб „Фатих“ към Черно море, Дьонмез заяви, че турската петролна компания (TPAO), която е поискала разрешение за проучвания в Източното Средиземноморие, ще започне операции в района след приключване на процеса. „В рамките на споразумението, което постигнахме с Либия, ще можем да започнем нашите операции за проучване на нефт там в рамките на три до четири месеца“, заяви Дьонмез. Новият турски сондажен кораб „Кануни“ също ще бъде изпратен в Средиземно море по-късно тази година, добави министърът. Този ход би могъл допълнително да предизвика напрежение в региона, където Турция от години спори с Гърция, Република Кипър, Египет и Израел заради собствеността върху природните ресурси. Турция също би могла да се сблъска с възможни санкции на ЕС за своите операции. Отделно Дьонмез заяви, че сондажният кораб „Фатих“ ще проведе първата си операция в Черно море на 15 юли, годишнината от неуспешен опит за преврат през 2016 г. В петък, когато бе направено изявлението на министъра, се отбелязаше и годишнината от завладяването на Истанбул от Османската империя през 1453 г. Превод и редакция: Иван Христов

30 Май 2020 | 09:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Руското посолство реагира на думите на американския пратеник в Гърция за Москва

Kathimerini: Руското посолство реагира на думите на американския пратеник в Гърция за Москва

Атина. Руското посолство в Атина реагира на коментарите на американския дипломатически представител в страната Джефри Пайет, който заяви, че от проблемите в отношенията между съюзниците от НАТО Гърция и Турция печели само Москва, предава електронното издание на вестник Kathimerini. „Коментарите, направени от американския посланик в Атина... са глупости“, написаха в „Туитър“ от дипломатическото представителство на Москва. „Недопустимо е чуждестранен дипломат да си позволи нещо подобно. Посланикът явно е възприел това неприемливо отношение по време на престоя си в Украйна“, се казва в съобщението. „САЩ са известни с хроничната си неспособност да разрешават различията между членовете на НАТО, които Москва няма намерение да експлоатира. За разлика от САЩ, Русия винаги е била фактор за стабилност и мир в региона“, се добавя в изявлението. Позовавайки се на напрежението в отношенията на Гърция с Турция в интервю за Mega TV в четвъртък, Пайет заяви: „Ако има някаква ескалация, единственият победител ще са нашите споделени противници. Победителят е Владимир Путин“. Превод и редакция: Иван Христов

29 Май 2020 | 07:45 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Кипърският кабинет одобри Източносредиземноморския газопровод

Kathimerini: Кипърският кабинет одобри Източносредиземноморския газопровод

Никозия. Кипърският кабинет ратифицира в четвъртък законопроект за изграждането на Източносредиземноморския газопровод EastMed, заяви министърът на енергетиката на страната Йоргос Лакотрипис, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Изказвайки се след заседанието, Лакотрипис каза, че този проект „има шанс да се реализира“. На въпрос дали пандемията от коронавируса е повлияла на перспективите за сътрудничество между участващите страни, той отговори, че участващите в такива големи проекти планират с години напред. В момента се провеждат необходимите проучвания и скоро консорциумът ще продължи с усилията си да намери купувачи за природния газ, добави той. Законопроектът предстои да бъде изпратен в парламента за одобрение. Сделката за изграждане на подводен газопровод за пренасяне на газ от новите морски находища в югоизточната част на Средиземноморието до континентална Европа беше подписана от Гърция, Израел и Кипър на 2 януари. Газопроводът с дължина 1900 километра е предназначен да осигури алтернативен източник на газ за Европа, която до голяма степен зависи от доставките от Русия и Кавказкия регион. Гръцката парламентарна комисия също одобри проекта. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Май 2020 | 13:46 | Агенция "Фокус"

Посланикът на САЩ в Атина: Путин ще е печеливш от ескалация на напрежението между Гърция и Турция

Посланикът на САЩ в Атина: Путин ще е печеливш от ескалация на напрежението между Гърция и Турция

Атина. Руският президент Владимир Путин ще е печеливш, ако отношенията между Гърция и Турция ескалират. Това заяви посланикът на САЩ в Атина Джефри Пайет в интервю пред гръцка телевизия, предава базираният в Брюксел портал Euractiv. „Ако има каквато и да е ескалация, единствените печеливши ще са нашите общи противници. Победителят е Владимир Путин“, заяви американският дипломат. Посланикът коментира и скорошната гранична ескалация на гръко-турските отношения: „Можете да разчитате на САЩ, че ще бъдат силен съюзник в НАТО. Заставаме зад отношенията си с Гърция“. Превод и редакция: Иван Христов

28 Май 2020 | 11:22 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция се готви за нова криза на река Марица

Kathimerini: Гърция се готви за нова криза на река Марица

Атина. В очакване на възможна нова мигрантска вълна от турската страна на гръцката североизточна граница, ръководството на гръцката полиция е решило да засили защитните сили на района с допълнителни части, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Според информация на вестника, нови 14 отряда за борба с безредици от цялата страна ще бъдат прехвърлени на границата на река Марица в четвъртък в мобилизация, подобна на тази от март, когато кризата с Турция ескалира. Единиците ще подкрепят силите в Кастанис на юг и във Ферес, двете гранични области, които бяха подложени на най-голям натиск. Полицията също така е поискала на Марица да бъдат прехвърлени допълнителни 125 служители от различни служби в цяла Гърция, за да се засилят граничните патрули и да се предотвратят „възможни нови масови навлизания на мигранти“. Говорител на Министерството на гражданската защита заяви пред „Катимерини“, че „последното придвижване на сили към Марица е счетено за необходимо, защото набирането на 400 нови гранични служители за укрепване на местните служби се забави поради пандемията“. Говорителят и служителите на ELAS не свързват този ход с неотдавнашното напрежение между Гърция и Турция, подчертавайки, че е предпазна мярка, за да се предотврати евентуална изненада. Преди около две седмици Гърция поиска 100 гранични служители на Frontex, които са част от екипа за бърза гранична намеса, да останат в страната до юли. Заявката, която беше приета, се основава на оценки на увеличените потоци след Рамадан и премахването на блокирането в Турция. Междувременно властите са обезпокоени от перспективите на около 11 000 бежанци, които са получили убежище, но много от тях все още живеят в субсидирани хотели или апартаменти, тъй като тези програми за настаняване ще приключат през следващите месеци и остава неясно къде ще отидат тези хора. Основният проблем е, че отговорът на кризата с бежанците се съсредоточи върху засилването на способността за приемане и обработването на молбите за убежище и е направено малко за социалното включване на мигрантите, които вече са получили убежище. Смята се, че някои бежанци, задължени да се преместят от субсидирано настаняване, ще напуснат Гърция. Но има опасения, че много други може да се окажат на улицата. Около 6 500 бежанци в момента живеят в субсидирани апартаменти или хотели, други 2500 са в приемни помещения в континенталната част, а 1500 все още живеят в островни лагери, въпреки че са си осигурили убежище. Превод и редакция: Иван Христов

28 Май 2020 | 08:19 | Агенция "Фокус"

Матю Палмър: САЩ искат да разсеят напрежението между Гърция и Турция

Матю Палмър: САЩ искат да разсеят напрежението между Гърция и Турция

Вашингтон. САЩ работят активно за понижаване на ескалиращото напрежение между съюзниците в НАТО Гърция и Турция, заяви помощник-държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Матю Палмър в сряда, цитиран от гръцката държавна агенция АНА-МПА. „Работим с нашите съюзници и партньори за насърчаване на диалога, за насърчаване на отговорното управление на районите, в които са докладвани разногласия, и работим за премахване на точките на триене, преди те да се превърнат в кризи“, заяви Палмър в хода на коментари по време на вебинар, организиран от Германския фонд „Маршал“ на Съединените щати. Палмър посочи „предизвикателствата“, предизвикани от прелетите на турски самолети над гръцки територии и острови, които бяха подчертани от Атина, като заяви, че това „не е нов проблем“. „Това е нещо, над което работим от години и много от тези точки на триене съществуват отдавна“, каза помощник-държавния секретар. Що се касае до ситуацията на сухопътната граница между двете страни на река Марица, Палмър посочи, че е посетил Северна Гърция през март и тогава е „насърчил Турция да намали това напрежение“. Превод и редакция: Иван Христов

27 Май 2020 | 21:39 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцката полиция засилва присъствието си в региона на границата по река Марица

Kathimerini: Гръцката полиция засилва присъствието си в региона на границата по река Марица

Атина. Гръцката полиция е решила да изпрати 14 допълнителни отряда по североизточната граница на страната с Турция, като така да подкрепи вече разположените сили на реда и армията там, съобщава вестник Kathimerini. Допълнителните части ще бъдат разположени близо до Кастаниес и Ферес, където по-рано през годината имаше сблъсъци с мигранти, които се опитваха да преминат границата. Целта е полицията да има сходно присъствие в региона, както през месец март. Според източници на изданието това се случва сега не заради напрежение между Турция и Гърция, а защото по-рано е имало забавяне в разполагането на допълнителни 400 гранични полицаи, заради пандемията. По данни на полицията това е превантивна мярка, с която да се избегнат инциденти и на този етап няма информация за нова мигрантска вълна. Превод и редакция: Теодор Пенев

27 Май 2020 | 08:46 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Оградата по река Марица ще бъде завършена

Никос Дендиас: Оградата по река Марица ще бъде завършена

Атина. Удължаването на граничните огради по река Марица ще продължи и тя ще бъде завършена. Това заяви министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас в интервю за гръцкия вестник Kathimerini. "Границите са ясни. Те не се променят и не могат да се променят", настоя министърът и допълни, че информацията, че гръцка част от региона на реката е окупирана от турски сили е грешна. Той допълни, че този проблем е бил повдигнат след като Турция е изпратила протестна нота, в която е искала информация за координатите на удължаването на граничната ограда по река Марица. В съобщението се споменава и желание за решаването на въпроса съвместно. По думите на Дендиас Атина е отхвърлила турското искане, тъй като "какво правим в границите на националния ни суверенитет е наша привилегия и отговорност и не сме длъжни дадаваме обяснения на никого". След като в региона е регистрирана турска активност, Гърция, по думите на Дендиас, на свой ред е изпратила нова протестна нота. "Оттогава се разпространява неприемлива дезинформация за окупацията на, например, 1.6 хектара гръцка територия", каза той. Въпросната зона често се наводнява и според картите от Лозанския договор от 1923 г. е гръцка територия. Гърция иска да удължи оградата по границата, за да избегне навлизането на мигранти, както се случи през март тази година, след като Анкара отвори границите си с Европейския съюз за бежанци. Превод и редакция: Теодор Пенев

26 Май 2020 | 14:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция ще строи ограда по границата с Турция на река Марица

Kathimerini: Гърция ще строи ограда по границата с Турция на река Марица

Атина. Гърция възнамерява да разшири оградата на границата си с Турция по река Марица, за да избегне повторение на напрежението от миналия март, когато хиляди мигранти се опитаха да пробият загражденията и да влязат на територията на Европейския съюз, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мигрантите се събраха на границата, след като Турция обяви, че вече няма да се придържа към споразумението си с ЕС за спиране на мигрантските потоци и че границата на страната са отворени. „Няма граничен спор“ с Турция, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в интервю пред местна телевизия в понеделник вечерта, като добави, че Анкара е изнервена, откакто Гърция е решила да построи оградата. „Наше неотменимо право е да го направим и ние ще го направим“. Той също така отхвърли неотдавнашните съобщения в британските таблоиди, че турските войски са „нахлули и окупирали“ кръпка гръцка земя в североизточната гранична зона на Марица. „Вярвам, че нищо забележително не се е случило“ на Марица, каза той и добави, че между двете страни има „технически проблеми“, които ще бъдат решени на техническо ниво. Мицотакис заяви, че гръцкото правителство е взело „незабавни решения“, когато е настъпила граничната криза. „Няма да приемем политика на масови (бежански) потоци“, категоричен е гръцкият премиер. Неговата гледна точка се припокрива с тази на турския посланик в Гърция Бурак Йозугергин, който заяви пред Skai TV, че статутът на парчето земя „не е граничен спор, а технически въпрос, който е напълно нормален при съседи със сухопътни граници“. В същото интервю премиерът отхвърли съобщенията в медиите, че планира предсрочни избори или кадрови промени. „Защо трябва? ... Днес сме политически по-силни“, отколкото през юли 2019 г., когато „Нова Демокрация“ спечели изборите, каза той. На въпрос какво ще поиска Атина от европейския фонд за възстаовяване, министър-председателят заяви, че Гърция ще иска да получи „възможно най-голямата сума“ от безвъзмездните средства, но не и от заемите. Превод и редакция: Иван Христов

26 Май 2020 | 07:45 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Нарушенията на гръцкото въздушно пространство от Турция и корените на проблема

Kathimerini: Нарушенията на гръцкото въздушно пространство от Турция и корените на проблема

Атина. Първите турски нарушения на гръцкото въздушно пространство се случват през май 1964 година и са свързани с напрежението около Кипър по онова време. Те бяха последвани от прекъсване от няколко години и възобновени от септември до ноември 1967 г., дошли след неуспешната среща на върха в гръцкия граничен регион Марица между гръцкото военно правителство и турското политическо ръководство. Това беше преди смъртоносните сблъсъци в град Кофину в Кипър и турците искаха да преценят границите на гръцката толерантност, пише депутатът от управляващата „Нова Демокрация“ и доцент по международно право и външна политика Ангелос Сиригос в материал за вестник Kathimerini, представен без редакторска намеса. През април 1975 г. Турция призова Гърция да ограничи националното си въздушно пространство до 6 морски мили в съответствие с разграничението на континенталния й шелф. Оттогава Анкара предизвиква активно Атина във въздушното пространство на Гърция от 6 до 10 морски мили, макар и в началото само спорадично. Систематичните нарушения започват през 80-те години и се превръщат в почти ежедневна проява през 90-те години. В един момент те започнаха да се простират отвъд пояса от 6-10 морски мили, за да навлязат по-дълбоко във въздушното пространство на Гърция. Те бяха последвани от неоторизирани прелитания, обикновено на много голяма надморска височина над малки острови и по-рядко над по-големи. Преди три години започнахме да наблюдаваме нарушения от безпилотни летателни апарати или дронове. Междувременно през последните няколко месеца наблюдаваме и нарушения по границата на река Марица, нещо, което не бяхме виждали от десетилетия. Коренът на проблема се крие в реформата, предприета от Гърция през 30-те години за делимитация на въздушното пространство от 6 до 10 морски мили над международните води. Чикагската конвенция за международна гражданска авиация от 1944 г. обаче предвижда, че въздушното пространство може да съществува само над сухопътни територии и териториални води, но никой не се занимава с въпроса за разширяването на въздушното пространство на Гърция над международните води. Турция реши да започне да се възползва от това през 1975 г. и тъй като Гърция смяташе, че основата й в международното право не е много солидна, не оспорва нахлуванията на турските самолети в зоната от 6 до 10 морски мили. Тя не ги сваляше, когато те посегнаха и на границата от 6 морски мили, защото тогава щеше да изглежда, че Гърция е приела границата от 6 морски мили; поради което Гърция реагира тогава, а не преди. Решението за Гърция беше просто: приравняване на гръцкото въздушно пространство към неговите териториални води. Това би могло да се постигне по два начина: или чрез намаляване на гръцкото въздушно пространство до 6 морски мили, с което правителството ще бъде обвинено в капитулация, или увеличаване на териториалните води на страната до 10 мили, което би повишило възможността за война с Турция. Избраната опция беше да се изпращат гръцки изтребители, за да гонят турските, което понякога има смъртоносни последици. Гърция никога не е информирала турската страна, че има някои граници, които не могат да бъдат нарушени без последствия извън въздушно преследване или фалшива въздушна борба. Поддържайки натиска, турците са успели с течение на времето да разширят границите на гръцката толерантност и нарушенията стигнаха до прелитания над големи гръцки острови. Днес Турция знае, че може безопасно да ни наранява психологически (без страх от въоръжена реакция). Ако не започнем да разбираме как работи останалият свят, ще продължим да се разчитаме самодоволно на нашите собствени сили. Просто трябва да погледнем Швеция, която често се оплаква от руски нарушения на нейното въздушно пространство. Колко бяха там? Четири от 2013 до 2019 година. И все пак гръцката позиция през всички тези години е показателна за отношението, което ни отведе там, където сме в гръцко-турски отношения: В много области успяхме да защитим нашия суверенитет и да осигурим прилагането на международното право. Една държава запазва правата си само до степента, в която се грижи достатъчно, за да ги защити. Превод и редакция: Иван Христов

22 Май 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция нападна Турция и за строителството на АЕЦ „Аккую“, иска Анкара да се консултира с нея

Kathimerini: Гърция нападна Турция и за строителството на АЕЦ „Аккую“, иска Анкара да се консултира с нея

Атина. Министърът на външните работи на Гърция заяви, че строителството на атомната електроцентрала „Аккую“ в южната част на Турция е проблем за сигурността на по-широкия регион и се оплака, че Анкара не иска да обсъжда въпроса със своите съседи, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Турция иска да построи атомна електроцентрала в Аккую. Не трябва ли съседните държави да се съгласят за параметрите на сигурност? Има проблем в по-широката област. Този район не е без земетресения. Това не е ли опасност за Гърция?“ - каза Дендиас. Той също така разкритикува позицията на Турция в Източното Средиземноморие и Егейско море. „Вместо да решава общите проблеми, [Анкара] предлага разрешаването на почти несъществуващи спорове“, каза той. Що се отнася до скорошната ситуация в южната част на река Марица, където Анкара представя част от района като турска територия, Дендиас заяви, че спорът е създаден поради промени в речното корито, които затрудняват определянето на точните граници. „Не обичам да създавам напрежение между две страни, които са съюзници“, каза той и добави, че съвместен комитет може да разреши тези въпроси. „Говорим за няколко десетки метра“, отбеляза той. Междувременно в сряда гръцкото външно министерство обвини Анкара в опит да „фабрикува история“, след като турското външно министерство излезе с изявление, в което отрича коментарите на гръцките политически партии по повод годишнината от изгонването на гърците от черноморското крайбрежие на Турция – което Атина представя като „Понтийски геноцид“ и клане на етнически гърци от турците по време на Първата световната война и последвалата гръцко-турска война - като „безпочвени и екзалтирани“. „Историческата истина, самокритиката и отпадането на ревизионизма са условия за [провеждане] на добронамерен диалог и борба с крайностите на национализма, за помирението на хората и държавите и тяхното мирно съвместно съществуване“, заявиха от гръцкото министерство. Също в сряда турските изтребители извършиха нов кръг от прелитания в източната част на Егейско море над островите Антропофагой и Агатониси. Превод и редакция: Иван Христов

21 Май 2020 | 15:31 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция продължава с планираните сондажни операции в Източното Средиземноморие, въпреки пандемията

Kathimerini: Турция продължава с планираните сондажни операции в Източното Средиземноморие, въпреки пандемията

Анкара. Турската държавна компания Turkish Petroleum подаде декларация за започване на сондажни дейности в част от Източното Средиземноморие, съгласно начертаните морски граници в споразумението между Анкара и признатото от ООН правителство в Триполи, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Това заяви турският министър на енергетиката Фатих Дьонмез. В интервю пред турските медии той заяви, че плановете на страната му за проучване на енергийните ресурси ще продължат, както предполага споразумението, подписано в края на ноември 2019 г., чрез което на практика се създава турска Изключителна икономическа зона (ИИЗ) от южните средиземноморски брегове на страната чак до Либия. Кипър, Египет и Гърция се противопоставиха на това споразумение, като според тях то противоречи на международното право. Дьонмез допълни, че страната му ще започне сондажни операции и в Черно море от началото на юли. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Май 2020 | 08:45 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Турците киприоти са решени да не правят отстъпки на гърци и другите заинтересовани в газта на Кипър държави

„Анадолска агенция“: Турците киприоти са решени да не правят отстъпки на гърци и другите заинтересовани в газта на Кипър държави

Анкара. Съвместната декларация на властите на гръцката част на остров Кипър и другите страни, които не са от региона, няма да повлияят на решимостта на турците киприоти да защитават своите права и интереси, обявиха от т.нар. Турска Република Северен Кипър (ТРСК), цитирани от „Анадолската агенция“. Министерството на външните работи признатата единствено от Анкара държава заяви, че изявлението, издадено по-рано през деня от външните министри на администрацията на кипърските гърци, Гърция, Египет, Франция и Обединените арабски емирства (ОАЕ), игнорира реалностите на Източното Средиземноморие и е политически мотивирано. Министерството заяви, че администрацията на кипърските гърци си сътрудничи включително с такива страни, които нямат думата в региона, и има за цел да постави пред свършен факт Турция и ТРСК, вместо да работи в полза на регионалната стабилност. В изявлението се подчертава, че подобни усилия на администрацията на кипърските гърци няма да попречат на страната да запази сътрудничеството си с Турция. Призовавайки гръцката страна да прекрати своя максималистичен и едностранен подход в региона, ТРСК заявява, че кипърските гърци трябва да разберат факта, че първият им събеседник в този контекст трябва да бъдат кипърските турци. В изявлението се заключава, че подобни едностранни политики на гръцката страна само ще допринесат за спадането на доверието между турските и гръцките жители на острова. Превод и редакция: Иван Христов

13 Май 2020 | 10:44 | Агенция "Фокус"

ABC News: Турция обвини пет държави, сред които Гърция и Франция, в опит да формират на "съюз на злото" срещу нея

ABC News: Турция обвини пет държави, сред които Гърция и Франция, в опит да формират на "съюз на злото" срещу нея

Анкара. Турция обвини Гърция, Република Кипър, Египет, Франция и Обединените арабски емирства в това, че се опитват да формират "съюз на злото", насочен срещу нея, след като споменатите държави подписаха обща декларация, в която осъдиха политиките на Анкара в Източното Средиземноморие и в Либия, предава американската медия ABC News. В емоционално изявление говорителят на турското Министерство на външните работи Хами Аксьой заяви, че петте държави преследват "регионален хаос и нестабилност" в Източното средиземноморие и са готиви да жертват "надеждата за демокрация" на либийците в името на "безразсъдната агресия на диктаторите". Външните министри на петте държави по-рано проведоха видеоконференция, в която дискутираха ситуацията в Източното Средиземноморие, в което Турция осъществява проучвателни и сондажни дейности за енергийните ресурси в региона, включително в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър. На срещата беше обсъдена и ситуацията в Либия, където Турция подкрепя правителството на националното съгласие на Файез Сарадж, базирано в Триполи и признато от ООН. Струва си да се отбележи, срещу него в гражданската война в страната воюва маршал Халифа Хафтар, който разполага с подкрепата на Египет и Обединените арабски емирства. През 2019 г. Турция подписа споразумение с правителството в Триполи, в което се оспорват морските граници в региона, а Анкара обещава на Сарадж военна подкрепа в конфликта в Либия. Турция твърди, че споразумението защитава нейните икономически права в Източното Средиземноморие, включително като прекратява всички енергийни проекти в региона, за които Анкара не е дала съгласието си. Гърция и Република Кипър изразиха бурно недоволство от споразумението, след като то беше подписано, тъй като според тях то нарушава международното и техните суверенни права в региона. Петте държави осъдиха действията на Турция, които те окачествиха като шестия опит за по-малко от година за "нелегални сондажни операции в кипърските териториални води". Турция не признава Република Кипър и счита голяма част от нейната ИИЗ за собствена. Освен това Анкара вече изпрати няколко кораба в региона, които да извършват сондажни дейности, като твърди, че така защитава правата на турските киприоти на природните ресурси в Източното Средиземноморие. Кипър е разделен от 1974 г., когато след опит за преврат на острова, Турция извършва военна операция и създава признатата само от нея Севернокипърска турска република (СКТР). Петте държави осъдиха и споразуменията за Либия, подписани с Файез Сарадж, които те описаха като нарушение на международното право и на оръжейното ембарго на ООН. В отговор турското външно министерство обвини Гърция и Република Кипър, че избягват диалога с Турция, а Египет, че не защитава правата и интересите на собствения си народ. Анкара също така обвини Обединените арабски емирства в това, че са се присъединили към агресията срещу Турция, а Франция - за опит да действа като закрилник на този съюз. "Призоваваме тези държави да проявят здрав разум в тон с международните закони и практики", каза Аксьой. "Мирът и стабилността в региона могат да бъдат установени с честен и действителен диалог, не със съюзи на злото", завърши той. Превод и редакция: Теодор Пенев

12 Май 2020 | 17:04 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Кипър, Египет, Франция и ОАЕ осъдиха действията на Анкара в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция, Кипър, Египет, Франция и ОАЕ осъдиха действията на Анкара в Източното Средиземноморие

Атина. Външните министри на Гърция, Кипър, Египет, Франция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) осъдиха „продължаващите турски незаконни дейности“ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър и неговите териториални води. Това се случи по време на видеоконференция в понеделник, на която страните обсъдиха последните събития в Източното Средиземноморие, както и развитието на няколко регионални кризи, които заплашват мира и стабилността в региона, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В съвместната си декларация, издадена след телеконференцията, министрите заявиха, че тези дейности представляват „явно нарушение на международното право“, както е отразено в Конвенцията на ООН за морското право. В момента Турция е в шестия си опит за по-малко от година да проведе сондажни операции в морската зони на остров Кипър. Петимата министри също осъдиха ескалацията на нарушенията на Турция в гръцкото национално въздушно пространство, включително полетите над населени места и териториални води. Министрите също обсъдиха и осъдиха „инструментализацията“ на мигрантите от Турция в опит за незаконно преминаване на гръцки сухопътни граници, както и „непрекъснатата й подкрепа за незаконно преминаване“ на морските граници на Гърция. По отношение на Либия те повториха, че двата меморандума за разбирателство, подписани през ноември 2019 г. между Анкара и признатото от ООН Правителство на националното съгласие на Файез Сарадж са в противоречие с международното право и оръжейното ембарго на ООН в Либия. Превод и редакция: Иван Христов

12 Май 2020 | 07:45 | Агенция "Фокус"

The Daily Sabah: Турското малцинство в Гърция настоява за образование на майчин език

The Daily Sabah: Турското малцинство в Гърция настоява за образование на майчин език

Анкара. Турското малцинство в Гърция излезе със съвместно изявление в четвъртък, в което настоява за включване на уроци по турски език в учебните програми на държавните детски градини в региони, в които живеят много турски мюсюлмани, пише проправителственото турско издание Daily Sabah. Тъй като гръцкото министерство на образованието планира да започне преподаване на английски език в детските градини през следващата година, турското малцинство поиска правителството да включи и уроци по турски език. Съвместното изявление беше подписано от много местни партии и неправителствени организации, включително Партията за приятелство, равенство и мир (FEP). В документа се подчертава, че турското малцинство има образователна автономия и права съгласно Договора от Лозана от 1923 г. „Бихме искали да предадем искането си до компетентното министерство, да включи тази практика в детските градини из регионите, където малцинството живее и говори турски език“, пишат турските организации. В изявлението се подчертава, че в Европейския съюз има безброй детски градини, които предоставят двуезично образование. Изданието припомня, че гръцката политика на задължителната детска градина стартира през 2017 г. и според нея децата от малцинствените групи трябва посещават държавни детски градини, където езикът на образование е гръцки. Оттогава турското малцинство в Гърция отправя искания към правителството за двуезични детски градини - искане, което и досега е без отговор. Гръцкият регион Западна Тракия е дом на значително мюсюлманско турско население от около 150 000 души. Превод и редакция: Иван Христов

8 Май 2020 | 13:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Споразумението за газопровода „ИйстМед“ е внесено за ратификация в гръцкия парламент

Kathimerini: Споразумението за газопровода „ИйстМед“ е внесено за ратификация в гръцкия парламент

Атина. Международно споразумение за изграждане на газопровода ИйстМед (EastMed), който ще пренася природен газ от Източното Средиземноморие до Европа през Гърция, беше внесено за ратификация в гръцкия парламент във вторник, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Договорът бе подписан от Гърция, Кипър и Израел на 2 януари 2020 година в присъствието на лидерите на трите страни. Тръбопороводът с дължина 1900 километра трябва да осигури алтернативен източник на газ на Европа, която е силно зависима от доставките от Русия и Кавказкия район. Тръбопроводът ще пренася 10 млрд. кубически метра годишно, с разширителен капацитет 20 млрд. куб. м.. Той ще се простира от крайбрежието на Израел в Източното Средиземноморие до района на Флоровуни в префектура Теспротия, Северозападна Гърция, където ще се свърже с подводния гръцко-италиански газопровод. Очаква се отсечката до Италия да струва шест милиарда евро. Гръцката IGI Poseidon, в която участват Гръцката обществена газова корпорация (DEPA) и италианската Edison като равноправни партньори, са натоварени с изграждането на газопровода. Събитията около намирането на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие създадоха нови точки на търкане между Гърция и Република Кипър от една страна и Турция от друга. Превод и редакция: Иван Христов

6 Май 2020 | 08:43 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah (Турция): Анкара продължава със сондажните дейности в Източното Средиземноморие на фона на пандемията

Daily Sabah (Турция): Анкара продължава със сондажните дейности в Източното Средиземноморие на фона на пандемията

Анкара. Турция продължава с проучването на енергийните ресурси и сондажните дейности в Източното Средиземноморие, въпреки пандемията от COVID-19, която наред с понижаване на цените на нефта причини и временно спиране на дейността на чуждестранните петролни компании в региона, пише турското издание Daily Sabah. Страната продължава с дейностите си в Източното Средиземноморие с помощта на два кораба - "Фатих" и "Явуз", наред с корабите "Оручрейс" и "Барбарос Хайретин Паша". Първият кораб - "Фатих" - ще продължи със своите операции в Черно Море, където ще започне работа през юли. Очаква се към корабите в Средиземно море да се присъедини и плавателния съд "Кануни". Ефекта на вируса причини глобални икономически последици и падане на цената на петрола. Този колапс беше задълбочен и от ценовата война между Русия и Саудитска Арабия - два от най-големите производители на петрол, след като не успяха да постигнат споразумение за намаляването на производството на петрол през Март. По-късно все пак споразумение беше подписано, но то влезе в сила едва в началото на този месец. Ефектите на COVID-19 в комбинация с ниските цени на петрола оказаха влияние и на сондажните дейности, включително в Източното Средиземноморие, където някои компании временно преустановиха дейността си. Това включва и някои компании, наети от Република Кипър, които обявиха, че ще ревизират своята дейност и плановете си за 2020 - 2021 г. Мехмет Ефе Биреселиоглу, ръководител на отдела по устойчива енергия в Университета по икономика в Измир заяви, че корабите, които проучват ресурсите в региона ще напуснат Източното Средиземноморие, след като пандемията се успокои. "Колапсът в цените на петрола предизвика загуба на (мотивация) сред международните фигури в региона", каза той пред "Анадолската агенция". "Можем да кажем, че компаниите приеха по-сдържана политика на фона на пандемията, което предизвика пауза за плановете им в региона. Въпреки това не изключваме промяна на ситуацията, когато вирусът изчезне", отбеляза той. Преди пандемията много държави са имали различни планове, които Биреселиоглу нарече ревизионистки, за някои ключови региони, включително Източното Средиземноморие и Близкия Изток. Той подчерта влиянието на турската активна политика в региона и увеличеното й присъствие в Източното Средиземноморие. "Турция следваше сходен път и предприе съответните политики чрез двустранно сътрудничество и придоби присъствие в региона. Ако Турция може да излезе от тази криза с възможно най-малко щети върху себе си, нейната облагодетелствана позиция може да се засили дори повече", каза той. Превод и редакция: Теодор Пенев

4 Май 2020 | 20:53 | Агенция "Фокус"

ЕС: Брюксел не признава прехода на властта в Либия

ЕС: Брюксел не признава прехода на властта в Либия

Триполи. Изявлението на командирът на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар относно поемането на властта в страната няма да доведе до разрешаване на конфликта и не може да бъде прието. Това заяви във вторник, 28 април, по време на пресконференция в Брюксел представителят на дипломатическата служба на Европейския съюз Петер Стано, предава TACC. "Всякакви опити за едностранни действия няма да доведат до трайно разрешаване на конфликта и не могат да бъдат приети", каза той. На 27 април Sky News Arabia публикува изявление на Хафтар, в което той казва, че ЛНА е "поела контрол над страната" и обявява прекратяването на текущите международно споразумения за ситуацията в Либия. Според Хафтар ЛНА ще работи за създаването на условия за формиране на постоянни граждански институции на държавата в съответствие с волята на хората. Превод и редакция: Теодор Пенев

28 Април 2020 | 14:24 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Халифа Хафтар обяви, че поема властта в Либия; Русия е изненадана от изявлението му

РИА Новости: Халифа Хафтар обяви, че поема властта в Либия; Русия е изненадана от изявлението му

Москва. Москва е изненадана от изявленията на командира на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар относно прехвърлянето на властта в Либия и настоява, че все още няма военно решение на конфликта, заяви източник в руското външно министерство, съобщава РИА Новости. Хафтар в понеделник, 27 април, обяви оттеглянето от политическото споразумение, което доведе до сформирането на правителството на националното съгласие (ПНС). Той каза, че управлението на страната е преминало в ръцете на командваната от него ЛНА. "Това е удивително. Има решения, постигнати на срещата на върха в Берлин, главното от които е базирано на резолюция 2510 на Съвета за сигурност на ООН, което трябва да бъде изпълнено. Да се изпълнява предимно от самите либийци с помощта на международната общност и генералния секретар на ООН", каза събеседникът на агенцията. "Ние се застъпваме за прилагането на помиряващ общолибийски диалог в рамките на политическия процес. Няма военно решение на конфликта", отбеляза източникът пред РИА Новости. Превод и редакция: Теодор Пенев

28 Април 2020 | 13:25 | Агенция "Фокус"

МнВР на Русия: В зоната на бойните действия в Либия не се намира нито един руски войник

МнВР на Русия: В зоната на бойните действия в Либия не се намира нито един руски войник

Москва. В момента нито един руски войник не се намира във военната зона на територията на Либия. Това се посочва в съобщение, разпространено в понеделник в раздела „Недостоверни публикации“ на уебсайта на руското външно министерство, предава TACC. "Моля, обърнете внимание, че в момента във военната зона в Либия няма нито един руски войник. Надеждни данни за руски граждани, които са участвали в сблъсъците на територията на Либия и са загинали, не са получени от Министерството на външните работи", посочват от дипломатическата служба в Москва. Превод и редакция: Теодор Пенев

27 Април 2020 | 10:55 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Вашингтон призова Анкара да спре сондажните дейности в кипърския шелф

ТАСС: Вашингтон призова Анкара да спре сондажните дейности в кипърския шелф

Никозия. Съединените щати призовават Турция да спре сондажите на газово находище в Кипърската изключителна икономическа зона (ИИЗ). Това заяви в интервю за вестник Phileleftheros посланикът на САЩ в Никозия Джудит Гарбър, цитирана от TACC. "САЩ са наясно със съобщенията, че турският сондажен сондажен кораб "Явуз" е пристигнал на 20 април в района, който Кипър обяви за изключителна икономическа зона. Призоваваме турските власти да спрат тези операции и продължаваме да призоваваме всички страни да избягват стъпки, които увеличават напрежението в региона", - каза тя. Според Гарбър, „САЩ са дълбоко загрижени от скорошните доклади за плановете на Турция да сондира във води край бреговете на Кипър“. "Тази провокативна стъпка нагнетява напрежението в региона", заяви ръководителят на американската дипломатическа мисия. Гарбър отбеляза, че развитието на ресурсите на Източното Средиземноморие трябва да улесни сътрудничеството и да постави основата за трайна енергийна сигурност и икономически просперитет в региона. "Ние продължаваме да вярваме, че нефтените и газови ресурси на Кипър, както и всичките му ресурси като цяло, трябва да бъдат справедливо разпределени между двете общности", заяви американският дипломат. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Април 2020 | 17:55 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: ЕС е говорител на маскималистичните претенции на Гърция и Република Кипър

МВнР на Турция: ЕС е говорител на маскималистичните претенции на Гърция и Република Кипър

Анкара. Говорителят на турското външно министерство Хами Аксой обяви Европейския съюз за „говорител на максималистичните политики“ на Гърция и Република Кипър в Източното Средиземноморие и Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Както отбелязва ежедневникът, коментарите му дойдоха в отговор на обещанието за солидарност с Атина и Никозия, изразено в заключителната декларация на срещата на Европейския съвет в четвъртък относно продължаването на туските сондажни дейности в континенталния шелф на остров Кипър. В изявлението Аксой казва, че споменаването на турските сондажи от Европейския съвет е „„написано с остаряло разбиране за съюзна солидарност“. Според турския дипломат, изявлението на ЕС е „още един пример за това, че ЕС, противно на международното право и собствените си достижения на правото, се експлоатира от кипърско-гръцкото дуо.“ „Сега ЕС трябва да разбере, че с това разбиране не може да се постигне никакъв резултат“, подчертава Аксой. Превод и редакция: Иван Христов

25 Април 2020 | 17:22 | Агенция "Фокус"

Hurriyet: Турция осъди забележките на ЕС за Източното Средиземноморие

Hurriyet: Турция осъди забележките на ЕС за Източното Средиземноморие

Анкара. Турция осъди изявленията от Европейския съюз по отношение на сондажните дейности на Анкара в Източното Средиземноморие и призова Брюксел да спре да се поддава на гръцкото напрежение в името на "архаична солидарност", пише вестник Hurriyet. "Още веднъж виждаме, че Източното Средиземноморие е включено в част от заключението след срещата на Европейския съвет с разбирането за архаична солидарност. Тази секция от заключението е още един пример за това как ЕС, в противоречие с международното право (...), оставя дуото на гърците и гръцките киприоти да се възползват от него и да го използват като инструмент за максималистичните си политики", се казва в изявление на Хами Аксьой, говорител на турското външно министерство. Лидерите на ЕС се срещнаха в късните часове на 23 април, за да формулират европейския отговор на пандемията и икономическите последици от нея. Въпреки че срещата беше посветена основно на COVID-19, в заключението се споменава и продължаващия конфликт между Турция от една страна и Република Кипър и Гърция от друга за сондажните дейности в Източното Средиземноморие, свързан с експлоатирането на енергийните ресурси там. "Въпроса с нелегалните дейности на Турция в кипърската Изключителна икономическа зона (ИИЗ) бяха повдигнати от някои страни-членки. Ние изразяваме пълната си солидарност с Република Кипър и потвърждаваме нашите по-ранни заключения по темата", се казва в заключението след срещата. Турция започна собствени сондажни дейности в Източното Средиземноморие, като изпрати няколко кораба в региона на ИИЗ на Република Кипър. Според Анкара тези действия са провокирани от отказът на Никозия да предостави на признатата само от Турция Севернокипърска турска република (СКТР) достъп до енергийните ресурси в региона. Въпросът се превърна в конфликт между Турция и ЕС, след като Брюксел заяви, че действията на Анкара са нелегални и противоречат на международното право. "ЕС трябва да разбере, че не може да постигне резултат с това си разбиране (за конфликта). Нашите очаквания са ЕС да окуражи гръцките киприоти (така Турция се обръща към Република Кипър, тъй като не признава суверенитета й - бел. ред.) да започнат диалог с турските киприоти (по този начин Турция се обръща към СКТР), а Гърция с нашата страна", казва още Аксьой. По думите му процесът по членството на Турция в ЕС, който в момента е замразен, не трябва да остава заложник на тесните интереси на Гърция и гръцките киприоти. Той допълни, че страната му ще продължи да защитава своите и правата на турските киприоти в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Април 2020 | 12:51 | Агенция "Фокус"