СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Министър Теменужка Петкова: На 1 юни 2020 г. България изпрати официално писмо, с което се присъединихме към платформата „Въглищни региони в преход“

Министър Теменужка Петкова: На 1 юни 2020 г. България изпрати официално писмо, с което се присъединихме към платформата „Въглищни региони в преход“

София. На 1 юни 2020 г. България изпрати официално писмо, с което се присъединихме към платформата „Въглищни региони в преход“. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова в информация към Комисията по енергетика за дейността на въглищните централи, предаде репортер на Агениця "Фокус".Министър Петкова запозна Комисията по енергетика с изпълнението на решението на ...

30 Юни 2020 | 16:41 | Агенция "Фокус"

Президентът Румен Радев: Възможно е в Европа да настъпи разделение вследствие на Зелената сделка

Президентът Румен Радев: Възможно е в Европа да настъпи разделение вследствие на Зелената сделка

София. Между държави производители и държави-купувачи – като нас, такова разделение е напълно възможно да настъпи в Европа покрай Зелената сделка. Това каза президентът Румен Радев по време на тържествената церемония по случай 30 години от създаването на КНСБ, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Зелената сделка неминуемо ще доведе до дълбока трансформация в икономическите и социалните аспекти в европейските страни и тук ние трябва да имаме ясна позиция и рационално мислене“, допълни той. Според президента не трябва да се акцентира само върху намаляването на въглеродните емисии, защото въпросът е с много по-голяма дълбочина. По думите му България трябва да настоява за средства от ЕС, с които да развиваме високите технологии, за да може преходът ни към зелена икономика да е по-лек. Теодора ПАВЛОВА

17 Февруари 2020 | 21:09 | Агенция "Фокус"

Премиерът Бойко Борисов: Трябва да има минимум 10-15 години преходен период за „Зелената сделка“

Премиерът Бойко Борисов: Трябва да има минимум 10-15 години преходен период за „Зелената сделка“

София. Трябва да има минимум 10-15 години преходен период за „Зелената сделка“. Това каза премиерът Бойко Борисов по време на тържествената церемония по случай 30 години от създаването на КНСБ, предаде репортер на Агенция „Фокус“. По думите му България разполага с работещи предприятия и капацитет за иновации. Борисов посочи, че с президента на КНСБ Пламен Димитров са се разбрали по темата да се състои Зелен съвет с участието на всички заинтересовани страни. „На този Зелен съвет, без да има пълен консенсус, няма да има напредък, сиреч да спрем да се плашим и със Зелената сделка“, добави министър-председателят. Относно Наредба Н-18, която предизвика спорове между браншови организации и властта, Борисов отново потвърди, че тя няма да влезе в сила, докато всички страни не са доволни от резултата. Премиерът се похвали и с нулевата миграция в България, по което по думите му сме първенци в Европейския съюз. Министър-председателят посочи, че показателите за страната ни сочат, че се движим към напредък и няма кой да отрече данните за това. „Ако имаме ума да се обединим и да работим всички заедно,следващите 2-3 години можем да постигнем 4-5 % ръст на БВП“, посочи Бойко Борисов. Теодора ПАВЛОВА

17 Февруари 2020 | 20:30 | Агенция "Фокус"

Инж. Стефан Ресл: Енергийната система ще се променя и ще се появяват алтернативи, които във времето ще поевтиняват

Инж. Стефан Ресл: Енергийната система ще се променя и ще се появяват алтернативи, които във времето ще поевтиняват

София. Енергийната система ще се променя и ще се появяват алтернативи, които във времето ще поевтиняват. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ международният енергиен експерт инж. Стефан Ресл по повод бъдещето на България в сектор „Енергетика“. Според него, ако няма някакви специални големи геополитически съображения да не се пристъпи към промяна на енергийната система, такава със сигурност ще настъпи. „В много държави по света и в много региони просто са налични някои енергийни решения, които във времето ще са и ще стават дори по-евтини спрямо традиционните, които в момента се употребяват. Няма как да се премине от традиционни енергийни източници за една нощ или за много кратък период от време към новите. Ще трябва едно въвеждане постепенно в рамките на един 30-годишен период. Не може да изключиш една инфраструктура за една нощ и към следващата да преминеш към изцяло нова. Става въпрос за едно много солидно интегриране на концепции, технологии, идеи. Наред с това инфраструктурата струва немалко пари. Допълнително към този аспект, свързан с цената на инфраструктурата, трябва да се има предвид, че енергийната система трябва да е балансирана във всеки един миг“, обясни инж. Ресл. Според него не може да се позволи да има прекъсване на електрозахранването, на тока. По думите му триковете, които дръзнем да правим с енергийната система могат да излязат на много висока цена. Деница КИТАНОВА
Пълният текст на интервюто четете по-късно в раздел „Мнение“
.

17 Февруари 2020 | 10:34 | Агенция "Фокус"

Проф. Холгер Рогнер: Преходът в енергетиката е неизбежен, но такива преходи се случват на всеки 100 или 150 години

Проф. Холгер Рогнер: Преходът в енергетиката е неизбежен, но такива преходи се случват на всеки 100 или 150 години

София. Преходът в енергетиката е неизбежен, но такива преходи се случват на всеки 100 или 150 години. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ международният енергиен експерт проф. Холгер Рогнер по повод бъдещето на енергийната система на България. Той обясни, че преди 150 години основният източник за гориво е била биомасата, в по-голямата си част дървото, след това въглища. „След това се преминава към повече въглища, след това към газ. Това, което се променя и което ние трябва да променим е скоростта на тази трансформация“, коментира проф. Рогнер. „Тук не говорим само за въглищата или само за нефтените продукти, само за газ или за ядрената енергия, а за това какъв трябва да е обликът на енергийните услуги, които предоставяме. Ако аз изнасям една презентация в зала, искам климатът и климатизацията в тази зала да са подходящи за нея. Трябва да намерим подходящата форма, с която да адресираме проблема с промените в климата. Тя ще е продиктувана от изискванията, очакванията и търсенето на обществото и на пазара. То ще променя начина си на живот, начинът, по който работи, мястото, което работи ,как използва транспортната мрежа и тази доставка на енергийни услуги ще зависи от профила на изискванията на крайните потребители“, посочи още проф. Рогнер. Той отбеляза, че все повече хора в наши дни работят от собствения си дом и даде за пример IT специалистите. „Разбира се, не само енергийният сектор ще участва в този процес на трансформация, ще става въпрос за промяна на транспортната инфраструктура. Ние хората, които работим в енергийния сектор сме едва малка част от тези, които трябва да опосредстват промяната. Важни са социолозите, заетите в строителната индустрия, тези, които работят в транспорта. Целият процес обхваща много заинтересовани страни“, допълни проф. Рогнер. Деница КИТАНОВА
Пълният текст на интервюто четете по-късно в раздел „Мнение“
.

17 Февруари 2020 | 09:40 | Агенция "Фокус"

Проф. Холгер Рогнер: Не губете това, което имате в енергетиката, интегрирайте го с другите енергийни източници

Проф. Холгер Рогнер: Не губете това, което имате в енергетиката, интегрирайте го с другите енергийни източници

София. Не губете това, което имате в енергетиката, интегрирайте го с другите енергийни източници. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ международният енергиен експерт проф. Холгер Рогнер по повод бъдещето на енергийната система на България. „Моето обобщение би било – работете с това, което имате. Не го губете. Разполагате с квалифицирани и компетентни кадри. Те са в застаряваща професионална възраст, но са една ценна работна сила“, каза професорът. По думите му това трябва да се развива. Според него може би ще се промени малко секторът „Енергетика“. „Но запазете го, надграждайте. Може би няма да е възможно въвеждането на мощности от 1000 мегавата, но ще могат да бъдат въвеждани модулни реактори, които са бъдещето“, обясни проф. Рогнер. Деница КИТАНОВА
Пълният текст на интервюто четете по-късно в раздел „Мнение“
.

17 Февруари 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"

Въпросите на бъдещето: Зелената сделка и транформацията на енергетиката (ОБЗОР)

Въпросите на бъдещето: Зелената сделка и транформацията на енергетиката (ОБЗОР)

София. Въпросите на бъдещето: Зелената сделка и транформацията на енергетиката . Такъв тон зададе IV-ият Международен енергиен форум на тема „България и Зеления договор – Енергетика, Климатични Изменения и Политики 2020“. Събитието бе организирано от АБВ. Форумът бе открит от председателя на партията Румен Петков. Според него енергийният форум за Зеления договор би трябвало да помогне на институциите за намиране на силните и верните решения. Той посочи още, че с форумът от АБВ се надяват да поставят основите на една много сериозна дискусия, от която се нуждаем като общество, като държава, като институции. „Дискусия, която би трябвало да помогне на институциите за намирането на силните, на верните решения“ ,допълни още Петков. „Бих си позволил в самото начало да формулирам три стратегически за нас като общество и държава въпроси. Първият е свързан с гарантиране на енергийната сигурност на България. Това е същностен елемент на националната ни сигурност. От гледна точка и през призмата на Зеления договор – това е въпрос, който трябва да търси много силна експертна дискусия, но и намиране на решения, които да гарантират енергийната сигурност на страната. Второ, много е важно тази енергийна сигурност да се съпътствана със социалните гараниции. Затова искам да благодаря на лидерите на синдикатите за тяхното участие в днешния ни форум. Социалните гаранции са нещо, което може да даде смисъл и тяга и енергия на едни реформи, от които без съмнение се нуждаем, ако искаме да гарантираме по-добър начин на живот и за нас и за децата, и въобще по-добро бъдеще за България и за Европа“, заяви още Петков. Той обърна внимание, че третият въпрос, който е изключително значим, е гарантирането на социално-икономическата перспектива от гледна точка на Зеления договор и перспективата, която ще създаде тези условия за едно динамично икономическо развитие на България. Програмата включваше 3 панела: „Енергия“, „Климатични изменения“ и „Българската позиция и „Зеления договор“, като след всеки е предвидена дискусия. В първия панел бяха засегнати теми за глобалните тенденции в прехода на енергийната система, настоящото и бъдещото развитие на енергийната система в Блъгария, както и декаборация и роля на ядрената енергия. Модераторът на панела Проф. Янко Янев подчерта, че е очевидно, че светът отива към трансформиране на енергийната система. По думите му ядрената енергетика ще работи само в страните, които вече дълги години ги развиват и България е една от тях.. "Може ли ядрената енергетика да помогне, да редуцира вредното влияние на климатичните изменения не само в национален мащаб, а в глобален. Това е една тема, с която Международната агенция за атомна енергия много сериозно се занимава. През октомври беше проведена глобална конференция "Ядрената енергетика и климат". Редица организации по света, включително Международната агенция по ядрена енергетика, която никой не може да обвини, че е проядрена. Нейната позиция е ясна, че ядрената енергетика е най-същественият, невъглероден източник. Ако искаме някакви бързи изменения да се случат, трябва да се използва далеч повече, отколкото в момента", посочи експертът. "Сега идва моето мнение. Може ли това да се случи? Аз съм скептичен реалист. Ядрената енергетика ще работи само в страните, които вече дълги години ги развиват. Това са около 30 държави в света, които са натрупали не само опит, имат съответния интелектуален потенциал, защото ядрена енергетика без съответните знания и интелектуален потенциал не може и е опасно да се развива. Ако мислим, че Африка ще започне да построи атомни електроцентрали, в момента се заблуждаваме", допълни още проф. Янев. Според него това ще се случи само в страните, които имат голям опит и че България е една от тях. "Ето една съседна държава - мощна икономика, от която ние се боим - Турция, тя не може. Ако Турция строи атомна централа, строят е руснаците, ще я експлоатират руснаците. Ние просто не разбираме огромната разлика в потенциала на държавата, която може да построи Белене, която може да построи след 10-15 години, когато изтече ресурса на Козлодуйските блокове, може да построи нови", посочи още професорът. Янко Янев уточни, че от 1966 г. страната ни се занимава с ядрена енергетика. "Това е невероятен национален ресурс и потенциал, който ние го имаме и който ние поне част от някои "експерти" в България са готови да го замажат ей така, а той струва милиарди", подчерта енергийният експерт.Според него това съвсем не означава, че трябва за затрием останалите енергийни източници, в това число и възобновяемите. "Ето тук започва вече нашата дискусия как искаме да бъде енергийната система на България", каза още той. Проф. Янев попита дали знаем как изменението на климата ще повлияе на България. "Дали ще трябва да сменяме селско стопанство, дали ще започнем вместо ябълки да отглеждаме портокали или всичко ще се превърне в една тропическа пустиня. Тези анализи много държави са си ги направили", коментира още експертът. Вторият панел бе свързан с глобалния аспект на изменението на климата, зелената сделка на ЕС и последиците и въздействията от нея. Международният енергиен експерт проф. Холгер Рогнер обясни, че ако искаме преходът в енергетиката да се осъществи спокойно и ефективно, трябва да имаме дългосрочна стратегия и гъвкав план. „Никой не е способен и реално да реши проблема, по който той е решаван в миналото. Никой няма да може да се справи с емисиите изведнъж. Искам да кажа не трябва да се насочваме само върху това, което не е наред. Трябва да помислим за положителните примери, да говорим и за тях, нека да поговорим за нефта. Какво стана, когато нефтът започна да бъде използван? Около 50 години трябваха да навлезе в широко разпространение, а след това още 60 години имаше преход в рамките, на който започна да се използва много по-широко, включително. Паралелно с това вървяха развитието в областта на ядрената енергетика“, каза още проф. Рогнер. Международният енергиен експерт прогнозира, че преходът на енергетиката до 2050 г. ще бъде воден от изискванията на търсенето, зависи от начина, по който ние ще бъде преструктурирана околната среда, ежедневните навици, икономиката, дори и придвижването до работа на хората. Според него по отношение на водорода може да очакваме по-големи промени. Той предупреди, че една малка промяна в енергийната система може да доведе до огромни проблеми. Международният енергиен експерт инж. Стефан Ресл изтъкна, че България е национална държава, но целта на ЕС е да въведе интегриран енергиен пазар за 27-те. „Много важно е не само да се правят обявления, декларации за намерения. На първо място трябва да се анализира и оцени с какво разполагаме и как по възможно най-целесъобразен начин да се премине към друг вид енергийна система. Разбира се, здравните аспекти са също толкова важни, когато говорим за енергийна система. Не е нужно да се въвеждат нови технологии само за да бъдат удовлетворени различни заинтересовани страни“, каза още Ресл. Подобно бе становището за Зеления договори на Ивайло Калфин, който бе модератор на третия панел, свързан с националната политика за изменението на климата, декарбонизация на енергията и икономиката, както и с икономиката на знанението и енергийната политика и социалните и политически ефекти от изменението на климата и трансформацията на енергийната система. „Ние действително обсъждаме до голяма степен какви са последствията за България от Зелената сделка. Две изречения преди това преди да продължим нататък. Първо основната цел, която ЕК обявява зелената сделка не да се спрат емисиите, да е неутрална икономиката, а основният приоритет е повишаване на благосъстоянието на европейските граждани. Оттам нататък следват следващите мерки, които са свързани с конкретните ангажименти по опазване на климата. Доколкото те са част от благосъстоянието,