СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Президентът на Гърция: Турция прави всевъзможни машинации, за да оспори суверенните права на Атина

Президентът на Гърция: Турция прави всевъзможни машинации, за да оспори суверенните права на Атина

Атина. Президентът Катерина Сакеларополу заяви, че всички гърци са единни в решимостта си „да защитят териториалния интегритет и суверенните права на Гърция срещу всевъзможните машинации на Турция, но в същото време подчерта, че Атина уважава международното право и желае мирно съвместно съществуване между народите в региона, предава електронното издание на вестник Kathimerini...

3 Юни 2020 | 15:39 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Турция може да превърне църквата "Света София" в джамия, а Гърция няма право да се меси във вътрешните дела на Анкара

Мевлют Чавушоглу: Турция може да превърне църквата "Света София" в джамия, а Гърция няма право да се меси във вътрешните дела на Анкара

Атина. Гърция няма думата що се отнася до църквата "Света София" в Истанбул, заяви турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. В същото време министърът обвини Атина, че нарушава религиозните свободи на мюсюлманското общество в Гърция. "Света София се намира на турска територия, която е била завладяна в миналото", каза Чавушоглу пред канал 24 TV. "Какво правим в нашата държава и с нашата собственост зависи само от нас", каза още той. Анкара и преди е заплашвала, че ще превърне "Света София", обявена от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство, в джамия. Църквата е построена през VI век и служи като център на Гръцката православна църква, докато не е превърната в джамия след превземането на Константинопол от Османската империя през 1453 г. През 1935 г. се взема решение сградата да бъде превърната в музей, който сега привлича множество туристи всяка година. В интервюто Чавушоглу също така подчерта, че Атина е единствената европейска столица без джамия и обвини властите в Гърция, че са затворили някои мюсюлманските храмове, под предлог, че се борят с коронавируса. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юни 2020 | 13:31 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Халифа Хафтар не може да се възстанови от пораженията в Либия

МВнР на Турция: Халифа Хафтар не може да се възстанови от пораженията в Либия

Анкара. Халифа Хафтар няма да може да спечели войната в Либия, заяви турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу пред канал 24 TV, предава "Анадолската агенция". Според Чавушоглу, Халифа Хафтар все още не е съгласен да възобнови мирните преговори, а неговите съюзници Обединените арабски емирства, Египет и Франция предоставят активна подкрепа на незаконни групировки в източната част на Либия. "Напоследък привържениците на Хафтар започнаха да действат по-агресивно и признатото от ООН правителство на националното съгласие беше принудено да предприеме ответни мерки. Това даде възможност за прогонването на незаконните формирования от редица региони в западната част на Либия“, каза министърът. Поредицата от поражения, които Хафтар понесе в Западна Либия доказват, че той не може да спечели в този конфликт, подчерта Чавушоглу. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юни 2020 | 13:16 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Халифа Хафтар се е съгласил да поднови преговорите за прекратяването на военните действия в Либия

Daily Sabah: Халифа Хафтар се е съгласил да поднови преговорите за прекратяването на военните действия в Либия

Триполи. Командирът на Либийската национална армия (ЛНА) фелдмаршал Халифа Хафтар се е съгласил на подновяване на преговорите за прекратяване на военните действия в страната. Това заявиха от мисията на ООН за подкрепа на Либия, пише турското издание Daily Sabah. "Мисията на ООН приветства страните в Либия, които приеха продължаването на преговорите при формата 5+5 на Съвместната военна комисия", заявиха от организацията в "Туитър". В изявлението още се казва, че страните са се съгласили да подновят преговорите на фона на "призивите на либийците за нормален и сигурен живот". "Надяваме се, че всички национални и международни страни, които имат отношение към либийския конфликт ще отвърнат на призивите на либийския народ за прекратяване на войната и преговорите от формата 5+5 ще поставят основите на окончателното примирие". Делегатите от признатото от ООН правителство на националното съгласие, базирано в Триполи, ще участват в преговорите чрез видеоконференция, заради пандемията, добавиха от мисията на ООН. Все още не се знае кога точно ще бъдат подновени преговорите. Говорителите на армиите на двете противопоставящи се страни в конфликта все още не са коментирали темата. На 31 май силите на Хафтар си върнаха контрола над стратегическия град Ал Асаба, на около 50 км южно от столицата Триполи. На свой ред силите на правителството на националното съгласие не признаха за поражението, но двама държавни служители, които пожелаха да останат анонимни, заявиха, че контролът над града действително е загубен. По-рано Хафтар загуби контрол над стратегическата военна база Ал Уатия, което застраши офанзивата на ЛНА, насочена срещу столицата Триполи, която е под обсада от април 2019 г. Хафтар разполага с подкрепата на Обединените арабски емирства и Египет, а според изданието и на руската наемническа група "Вагнер". На свой ред правителството в Триполи е подкрепено от Турция, Катар и Италия. Освен това наскоро Пентагонът обвини Москва, че вече открито подкрепя ЛНА, след като бяха публикувани снимки на руски изтребители в Либия. Самолетите са били изпратени от Русия в Сирия, където са били пребоядисани, а след това и в Либия, според американското командване в Африка (Africom). Руските самолети вероятно са били изпратени в подкрепа на групата "Вагнер", смятат от Africom. Превод и редакция: Теодор Пенев

2 Юни 2020 | 12:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гръцкото правителство потвърди, че оградата по река Марица ще бъде готова "след няколко месеца"

Kathimerini (Гърция): Гръцкото правителство потвърди, че оградата по река Марица ще бъде готова "след няколко месеца"

Атина. Строежът на оградата по границата с Турция на река Марица ще продължи и ще бъде завършен до няколко месеца, заяви гръцкият министър на гражданската защита Михалис Хрисохоидис, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. В интервю пред телевизия Skai той заяви, че в момента Турция не предприема провокативни действия и правителството е "спокойно" за ситуацията по границата. Хрисохоидис отбеляза, че Гърция се е превърнала в "Европейския символ на защитата на границите" на Общността. По думите му границата по река Марица се пази от силите на армията, полицията и европейската агенция за гранична и брегова охрана "Фронтекс". С наемането на допълнителни 400 гранични служители, "ситуацията (по река Марица) ще се подобри забележимо", заяви министърът. Той допълни, че след десетилетия на пренебрегване на оборудването на силите на реда, сега полицията е получила 1500 нови превозни средства, както и 15 хил. бронежилетки в рамките на последната година. Превод и редакция: Теодор Пенев

1 Юни 2020 | 09:25 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция може да започне проучвания за петрол по споразумението с Либия до 3-4 месеца

Reuters: Турция може да започне проучвания за петрол по споразумението с Либия до 3-4 месеца

Анкара. Турция може да започне проучвания за петрол в Източното Средиземноморие в рамките на три или четири месеца съгласно споразумение, подписано с Либия, което беше осъдено от другите страни в региона, включително Гърция. Това заяви министърът на енергетиката на страната Фатих Дьонмез, предава Reuters. Международно признатото правителство на националното единство в Либия подписа споразумението за морските граници миналата година. Турция казва, че документът определя Изключителната й икономическа зона (ИИЗ) от южното й крайбрежие до североизточния бряг на Либия и защитава правата върху ресурсите в участъка. Гърция, Кипър и други страни се противопоставиха на споразумението и го определиха като незаконно, обвинение, което Анкара отхвърли. Европейският съюз също се изказа против морската сделка, която беше подписана наред със споразумение за предоставяне на военна подкрепа на Турция за либийското правителство, борещо се срещу силите, разположени в източната част на североафриканската страна повече от година. Изказвайки се на церемония по повод пускането на сондажния кораб „Фатих“ към Черно море, Дьонмез заяви, че турската петролна компания (TPAO), която е поискала разрешение за проучвания в Източното Средиземноморие, ще започне операции в района след приключване на процеса. „В рамките на споразумението, което постигнахме с Либия, ще можем да започнем нашите операции за проучване на нефт там в рамките на три до четири месеца“, заяви Дьонмез. Новият турски сондажен кораб „Кануни“ също ще бъде изпратен в Средиземно море по-късно тази година, добави министърът. Този ход би могъл допълнително да предизвика напрежение в региона, където Турция от години спори с Гърция, Република Кипър, Египет и Израел заради собствеността върху природните ресурси. Турция също би могла да се сблъска с възможни санкции на ЕС за своите операции. Отделно Дьонмез заяви, че сондажният кораб „Фатих“ ще проведе първата си операция в Черно море на 15 юли, годишнината от неуспешен опит за преврат през 2016 г. В петък, когато бе направено изявлението на министъра, се отбелязаше и годишнината от завладяването на Истанбул от Османската империя през 1453 г. Превод и редакция: Иван Христов

30 Май 2020 | 09:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Руското посолство реагира на думите на американския пратеник в Гърция за Москва

Kathimerini: Руското посолство реагира на думите на американския пратеник в Гърция за Москва

Атина. Руското посолство в Атина реагира на коментарите на американския дипломатически представител в страната Джефри Пайет, който заяви, че от проблемите в отношенията между съюзниците от НАТО Гърция и Турция печели само Москва, предава електронното издание на вестник Kathimerini. „Коментарите, направени от американския посланик в Атина... са глупости“, написаха в „Туитър“ от дипломатическото представителство на Москва. „Недопустимо е чуждестранен дипломат да си позволи нещо подобно. Посланикът явно е възприел това неприемливо отношение по време на престоя си в Украйна“, се казва в съобщението. „САЩ са известни с хроничната си неспособност да разрешават различията между членовете на НАТО, които Москва няма намерение да експлоатира. За разлика от САЩ, Русия винаги е била фактор за стабилност и мир в региона“, се добавя в изявлението. Позовавайки се на напрежението в отношенията на Гърция с Турция в интервю за Mega TV в четвъртък, Пайет заяви: „Ако има някаква ескалация, единственият победител ще са нашите споделени противници. Победителят е Владимир Путин“. Превод и редакция: Иван Христов

29 Май 2020 | 07:45 | Агенция "Фокус"

Посланикът на САЩ в Атина: Путин ще е печеливш от ескалация на напрежението между Гърция и Турция

Посланикът на САЩ в Атина: Путин ще е печеливш от ескалация на напрежението между Гърция и Турция

Атина. Руският президент Владимир Путин ще е печеливш, ако отношенията между Гърция и Турция ескалират. Това заяви посланикът на САЩ в Атина Джефри Пайет в интервю пред гръцка телевизия, предава базираният в Брюксел портал Euractiv. „Ако има каквато и да е ескалация, единствените печеливши ще са нашите общи противници. Победителят е Владимир Путин“, заяви американският дипломат. Посланикът коментира и скорошната гранична ескалация на гръко-турските отношения: „Можете да разчитате на САЩ, че ще бъдат силен съюзник в НАТО. Заставаме зад отношенията си с Гърция“. Превод и редакция: Иван Христов

28 Май 2020 | 11:22 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция се готви за нова криза на река Марица

Kathimerini: Гърция се готви за нова криза на река Марица

Атина. В очакване на възможна нова мигрантска вълна от турската страна на гръцката североизточна граница, ръководството на гръцката полиция е решило да засили защитните сили на района с допълнителни части, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Според информация на вестника, нови 14 отряда за борба с безредици от цялата страна ще бъдат прехвърлени на границата на река Марица в четвъртък в мобилизация, подобна на тази от март, когато кризата с Турция ескалира. Единиците ще подкрепят силите в Кастанис на юг и във Ферес, двете гранични области, които бяха подложени на най-голям натиск. Полицията също така е поискала на Марица да бъдат прехвърлени допълнителни 125 служители от различни служби в цяла Гърция, за да се засилят граничните патрули и да се предотвратят „възможни нови масови навлизания на мигранти“. Говорител на Министерството на гражданската защита заяви пред „Катимерини“, че „последното придвижване на сили към Марица е счетено за необходимо, защото набирането на 400 нови гранични служители за укрепване на местните служби се забави поради пандемията“. Говорителят и служителите на ELAS не свързват този ход с неотдавнашното напрежение между Гърция и Турция, подчертавайки, че е предпазна мярка, за да се предотврати евентуална изненада. Преди около две седмици Гърция поиска 100 гранични служители на Frontex, които са част от екипа за бърза гранична намеса, да останат в страната до юли. Заявката, която беше приета, се основава на оценки на увеличените потоци след Рамадан и премахването на блокирането в Турция. Междувременно властите са обезпокоени от перспективите на около 11 000 бежанци, които са получили убежище, но много от тях все още живеят в субсидирани хотели или апартаменти, тъй като тези програми за настаняване ще приключат през следващите месеци и остава неясно къде ще отидат тези хора. Основният проблем е, че отговорът на кризата с бежанците се съсредоточи върху засилването на способността за приемане и обработването на молбите за убежище и е направено малко за социалното включване на мигрантите, които вече са получили убежище. Смята се, че някои бежанци, задължени да се преместят от субсидирано настаняване, ще напуснат Гърция. Но има опасения, че много други може да се окажат на улицата. Около 6 500 бежанци в момента живеят в субсидирани апартаменти или хотели, други 2500 са в приемни помещения в континенталната част, а 1500 все още живеят в островни лагери, въпреки че са си осигурили убежище. Превод и редакция: Иван Христов

28 Май 2020 | 08:19 | Агенция "Фокус"

Матю Палмър: САЩ искат да разсеят напрежението между Гърция и Турция

Матю Палмър: САЩ искат да разсеят напрежението между Гърция и Турция

Вашингтон. САЩ работят активно за понижаване на ескалиращото напрежение между съюзниците в НАТО Гърция и Турция, заяви помощник-държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Матю Палмър в сряда, цитиран от гръцката държавна агенция АНА-МПА. „Работим с нашите съюзници и партньори за насърчаване на диалога, за насърчаване на отговорното управление на районите, в които са докладвани разногласия, и работим за премахване на точките на триене, преди те да се превърнат в кризи“, заяви Палмър в хода на коментари по време на вебинар, организиран от Германския фонд „Маршал“ на Съединените щати. Палмър посочи „предизвикателствата“, предизвикани от прелетите на турски самолети над гръцки територии и острови, които бяха подчертани от Атина, като заяви, че това „не е нов проблем“. „Това е нещо, над което работим от години и много от тези точки на триене съществуват отдавна“, каза помощник-държавния секретар. Що се касае до ситуацията на сухопътната граница между двете страни на река Марица, Палмър посочи, че е посетил Северна Гърция през март и тогава е „насърчил Турция да намали това напрежение“. Превод и редакция: Иван Христов

27 Май 2020 | 21:39 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцката полиция засилва присъствието си в региона на границата по река Марица

Kathimerini: Гръцката полиция засилва присъствието си в региона на границата по река Марица

Атина. Гръцката полиция е решила да изпрати 14 допълнителни отряда по североизточната граница на страната с Турция, като така да подкрепи вече разположените сили на реда и армията там, съобщава вестник Kathimerini. Допълнителните части ще бъдат разположени близо до Кастаниес и Ферес, където по-рано през годината имаше сблъсъци с мигранти, които се опитваха да преминат границата. Целта е полицията да има сходно присъствие в региона, както през месец март. Според източници на изданието това се случва сега не заради напрежение между Турция и Гърция, а защото по-рано е имало забавяне в разполагането на допълнителни 400 гранични полицаи, заради пандемията. По данни на полицията това е превантивна мярка, с която да се избегнат инциденти и на този етап няма информация за нова мигрантска вълна. Превод и редакция: Теодор Пенев

27 Май 2020 | 08:46 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Оградата по река Марица ще бъде завършена

Никос Дендиас: Оградата по река Марица ще бъде завършена

Атина. Удължаването на граничните огради по река Марица ще продължи и тя ще бъде завършена. Това заяви министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас в интервю за гръцкия вестник Kathimerini. "Границите са ясни. Те не се променят и не могат да се променят", настоя министърът и допълни, че информацията, че гръцка част от региона на реката е окупирана от турски сили е грешна. Той допълни, че този проблем е бил повдигнат след като Турция е изпратила протестна нота, в която е искала информация за координатите на удължаването на граничната ограда по река Марица. В съобщението се споменава и желание за решаването на въпроса съвместно. По думите на Дендиас Атина е отхвърлила турското искане, тъй като "какво правим в границите на националния ни суверенитет е наша привилегия и отговорност и не сме длъжни дадаваме обяснения на никого". След като в региона е регистрирана турска активност, Гърция, по думите на Дендиас, на свой ред е изпратила нова протестна нота. "Оттогава се разпространява неприемлива дезинформация за окупацията на, например, 1.6 хектара гръцка територия", каза той. Въпросната зона често се наводнява и според картите от Лозанския договор от 1923 г. е гръцка територия. Гърция иска да удължи оградата по границата, за да избегне навлизането на мигранти, както се случи през март тази година, след като Анкара отвори границите си с Европейския съюз за бежанци. Превод и редакция: Теодор Пенев

26 Май 2020 | 14:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция ще строи ограда по границата с Турция на река Марица

Kathimerini: Гърция ще строи ограда по границата с Турция на река Марица

Атина. Гърция възнамерява да разшири оградата на границата си с Турция по река Марица, за да избегне повторение на напрежението от миналия март, когато хиляди мигранти се опитаха да пробият загражденията и да влязат на територията на Европейския съюз, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мигрантите се събраха на границата, след като Турция обяви, че вече няма да се придържа към споразумението си с ЕС за спиране на мигрантските потоци и че границата на страната са отворени. „Няма граничен спор“ с Турция, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в интервю пред местна телевизия в понеделник вечерта, като добави, че Анкара е изнервена, откакто Гърция е решила да построи оградата. „Наше неотменимо право е да го направим и ние ще го направим“. Той също така отхвърли неотдавнашните съобщения в британските таблоиди, че турските войски са „нахлули и окупирали“ кръпка гръцка земя в североизточната гранична зона на Марица. „Вярвам, че нищо забележително не се е случило“ на Марица, каза той и добави, че между двете страни има „технически проблеми“, които ще бъдат решени на техническо ниво. Мицотакис заяви, че гръцкото правителство е взело „незабавни решения“, когато е настъпила граничната криза. „Няма да приемем политика на масови (бежански) потоци“, категоричен е гръцкият премиер. Неговата гледна точка се припокрива с тази на турския посланик в Гърция Бурак Йозугергин, който заяви пред Skai TV, че статутът на парчето земя „не е граничен спор, а технически въпрос, който е напълно нормален при съседи със сухопътни граници“. В същото интервю премиерът отхвърли съобщенията в медиите, че планира предсрочни избори или кадрови промени. „Защо трябва? ... Днес сме политически по-силни“, отколкото през юли 2019 г., когато „Нова Демокрация“ спечели изборите, каза той. На въпрос какво ще поиска Атина от европейския фонд за възстаовяване, министър-председателят заяви, че Гърция ще иска да получи „възможно най-голямата сума“ от безвъзмездните средства, но не и от заемите. Превод и редакция: Иван Христов

26 Май 2020 | 07:45 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Нарушенията на гръцкото въздушно пространство от Турция и корените на проблема

Kathimerini: Нарушенията на гръцкото въздушно пространство от Турция и корените на проблема

Атина. Първите турски нарушения на гръцкото въздушно пространство се случват през май 1964 година и са свързани с напрежението около Кипър по онова време. Те бяха последвани от прекъсване от няколко години и възобновени от септември до ноември 1967 г., дошли след неуспешната среща на върха в гръцкия граничен регион Марица между гръцкото военно правителство и турското политическо ръководство. Това беше преди смъртоносните сблъсъци в град Кофину в Кипър и турците искаха да преценят границите на гръцката толерантност, пише депутатът от управляващата „Нова Демокрация“ и доцент по международно право и външна политика Ангелос Сиригос в материал за вестник Kathimerini, представен без редакторска намеса. През април 1975 г. Турция призова Гърция да ограничи националното си въздушно пространство до 6 морски мили в съответствие с разграничението на континенталния й шелф. Оттогава Анкара предизвиква активно Атина във въздушното пространство на Гърция от 6 до 10 морски мили, макар и в началото само спорадично. Систематичните нарушения започват през 80-те години и се превръщат в почти ежедневна проява през 90-те години. В един момент те започнаха да се простират отвъд пояса от 6-10 морски мили, за да навлязат по-дълбоко във въздушното пространство на Гърция. Те бяха последвани от неоторизирани прелитания, обикновено на много голяма надморска височина над малки острови и по-рядко над по-големи. Преди три години започнахме да наблюдаваме нарушения от безпилотни летателни апарати или дронове. Междувременно през последните няколко месеца наблюдаваме и нарушения по границата на река Марица, нещо, което не бяхме виждали от десетилетия. Коренът на проблема се крие в реформата, предприета от Гърция през 30-те години за делимитация на въздушното пространство от 6 до 10 морски мили над международните води. Чикагската конвенция за международна гражданска авиация от 1944 г. обаче предвижда, че въздушното пространство може да съществува само над сухопътни територии и териториални води, но никой не се занимава с въпроса за разширяването на въздушното пространство на Гърция над международните води. Турция реши да започне да се възползва от това през 1975 г. и тъй като Гърция смяташе, че основата й в международното право не е много солидна, не оспорва нахлуванията на турските самолети в зоната от 6 до 10 морски мили. Тя не ги сваляше, когато те посегнаха и на границата от 6 морски мили, защото тогава щеше да изглежда, че Гърция е приела границата от 6 морски мили; поради което Гърция реагира тогава, а не преди. Решението за Гърция беше просто: приравняване на гръцкото въздушно пространство към неговите териториални води. Това би могло да се постигне по два начина: или чрез намаляване на гръцкото въздушно пространство до 6 морски мили, с което правителството ще бъде обвинено в капитулация, или увеличаване на териториалните води на страната до 10 мили, което би повишило възможността за война с Турция. Избраната опция беше да се изпращат гръцки изтребители, за да гонят турските, което понякога има смъртоносни последици. Гърция никога не е информирала турската страна, че има някои граници, които не могат да бъдат нарушени без последствия извън въздушно преследване или фалшива въздушна борба. Поддържайки натиска, турците са успели с течение на времето да разширят границите на гръцката толерантност и нарушенията стигнаха до прелитания над големи гръцки острови. Днес Турция знае, че може безопасно да ни наранява психологически (без страх от въоръжена реакция). Ако не започнем да разбираме как работи останалият свят, ще продължим да се разчитаме самодоволно на нашите собствени сили. Просто трябва да погледнем Швеция, която често се оплаква от руски нарушения на нейното въздушно пространство. Колко бяха там? Четири от 2013 до 2019 година. И все пак гръцката позиция през всички тези години е показателна за отношението, което ни отведе там, където сме в гръцко-турски отношения: В много области успяхме да защитим нашия суверенитет и да осигурим прилагането на международното право. Една държава запазва правата си само до степента, в която се грижи достатъчно, за да ги защити. Превод и редакция: Иван Христов

22 Май 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция нападна Турция и за строителството на АЕЦ „Аккую“, иска Анкара да се консултира с нея

Kathimerini: Гърция нападна Турция и за строителството на АЕЦ „Аккую“, иска Анкара да се консултира с нея

Атина. Министърът на външните работи на Гърция заяви, че строителството на атомната електроцентрала „Аккую“ в южната част на Турция е проблем за сигурността на по-широкия регион и се оплака, че Анкара не иска да обсъжда въпроса със своите съседи, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Турция иска да построи атомна електроцентрала в Аккую. Не трябва ли съседните държави да се съгласят за параметрите на сигурност? Има проблем в по-широката област. Този район не е без земетресения. Това не е ли опасност за Гърция?“ - каза Дендиас. Той също така разкритикува позицията на Турция в Източното Средиземноморие и Егейско море. „Вместо да решава общите проблеми, [Анкара] предлага разрешаването на почти несъществуващи спорове“, каза той. Що се отнася до скорошната ситуация в южната част на река Марица, където Анкара представя част от района като турска територия, Дендиас заяви, че спорът е създаден поради промени в речното корито, които затрудняват определянето на точните граници. „Не обичам да създавам напрежение между две страни, които са съюзници“, каза той и добави, че съвместен комитет може да разреши тези въпроси. „Говорим за няколко десетки метра“, отбеляза той. Междувременно в сряда гръцкото външно министерство обвини Анкара в опит да „фабрикува история“, след като турското външно министерство излезе с изявление, в което отрича коментарите на гръцките политически партии по повод годишнината от изгонването на гърците от черноморското крайбрежие на Турция – което Атина представя като „Понтийски геноцид“ и клане на етнически гърци от турците по време на Първата световната война и последвалата гръцко-турска война - като „безпочвени и екзалтирани“. „Историческата истина, самокритиката и отпадането на ревизионизма са условия за [провеждане] на добронамерен диалог и борба с крайностите на национализма, за помирението на хората и държавите и тяхното мирно съвместно съществуване“, заявиха от гръцкото министерство. Също в сряда турските изтребители извършиха нов кръг от прелитания в източната част на Егейско море над островите Антропофагой и Агатониси. Превод и редакция: Иван Христов

21 Май 2020 | 15:31 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция продължава с планираните сондажни операции в Източното Средиземноморие, въпреки пандемията

Kathimerini: Турция продължава с планираните сондажни операции в Източното Средиземноморие, въпреки пандемията

Анкара. Турската държавна компания Turkish Petroleum подаде декларация за започване на сондажни дейности в част от Източното Средиземноморие, съгласно начертаните морски граници в споразумението между Анкара и признатото от ООН правителство в Триполи, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Това заяви турският министър на енергетиката Фатих Дьонмез. В интервю пред турските медии той заяви, че плановете на страната му за проучване на енергийните ресурси ще продължат, както предполага споразумението, подписано в края на ноември 2019 г., чрез което на практика се създава турска Изключителна икономическа зона (ИИЗ) от южните средиземноморски брегове на страната чак до Либия. Кипър, Египет и Гърция се противопоставиха на това споразумение, като според тях то противоречи на международното право. Дьонмез допълни, че страната му ще започне сондажни операции и в Черно море от началото на юли. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Май 2020 | 08:45 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Турците киприоти са решени да не правят отстъпки на гърци и другите заинтересовани в газта на Кипър държави

„Анадолска агенция“: Турците киприоти са решени да не правят отстъпки на гърци и другите заинтересовани в газта на Кипър държави

Анкара. Съвместната декларация на властите на гръцката част на остров Кипър и другите страни, които не са от региона, няма да повлияят на решимостта на турците киприоти да защитават своите права и интереси, обявиха от т.нар. Турска Република Северен Кипър (ТРСК), цитирани от „Анадолската агенция“. Министерството на външните работи признатата единствено от Анкара държава заяви, че изявлението, издадено по-рано през деня от външните министри на администрацията на кипърските гърци, Гърция, Египет, Франция и Обединените арабски емирства (ОАЕ), игнорира реалностите на Източното Средиземноморие и е политически мотивирано. Министерството заяви, че администрацията на кипърските гърци си сътрудничи включително с такива страни, които нямат думата в региона, и има за цел да постави пред свършен факт Турция и ТРСК, вместо да работи в полза на регионалната стабилност. В изявлението се подчертава, че подобни усилия на администрацията на кипърските гърци няма да попречат на страната да запази сътрудничеството си с Турция. Призовавайки гръцката страна да прекрати своя максималистичен и едностранен подход в региона, ТРСК заявява, че кипърските гърци трябва да разберат факта, че първият им събеседник в този контекст трябва да бъдат кипърските турци. В изявлението се заключава, че подобни едностранни политики на гръцката страна само ще допринесат за спадането на доверието между турските и гръцките жители на острова. Превод и редакция: Иван Христов

13 Май 2020 | 10:44 | Агенция "Фокус"

ABC News: Турция обвини пет държави, сред които Гърция и Франция, в опит да формират на "съюз на злото" срещу нея

ABC News: Турция обвини пет държави, сред които Гърция и Франция, в опит да формират на "съюз на злото" срещу нея

Анкара. Турция обвини Гърция, Република Кипър, Египет, Франция и Обединените арабски емирства в това, че се опитват да формират "съюз на злото", насочен срещу нея, след като споменатите държави подписаха обща декларация, в която осъдиха политиките на Анкара в Източното Средиземноморие и в Либия, предава американската медия ABC News. В емоционално изявление говорителят на турското Министерство на външните работи Хами Аксьой заяви, че петте държави преследват "регионален хаос и нестабилност" в Източното средиземноморие и са готиви да жертват "надеждата за демокрация" на либийците в името на "безразсъдната агресия на диктаторите". Външните министри на петте държави по-рано проведоха видеоконференция, в която дискутираха ситуацията в Източното Средиземноморие, в което Турция осъществява проучвателни и сондажни дейности за енергийните ресурси в региона, включително в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър. На срещата беше обсъдена и ситуацията в Либия, където Турция подкрепя правителството на националното съгласие на Файез Сарадж, базирано в Триполи и признато от ООН. Струва си да се отбележи, срещу него в гражданската война в страната воюва маршал Халифа Хафтар, който разполага с подкрепата на Египет и Обединените арабски емирства. През 2019 г. Турция подписа споразумение с правителството в Триполи, в което се оспорват морските граници в региона, а Анкара обещава на Сарадж военна подкрепа в конфликта в Либия. Турция твърди, че споразумението защитава нейните икономически права в Източното Средиземноморие, включително като прекратява всички енергийни проекти в региона, за които Анкара не е дала съгласието си. Гърция и Република Кипър изразиха бурно недоволство от споразумението, след като то беше подписано, тъй като според тях то нарушава международното и техните суверенни права в региона. Петте държави осъдиха действията на Турция, които те окачествиха като шестия опит за по-малко от година за "нелегални сондажни операции в кипърските териториални води". Турция не признава Република Кипър и счита голяма част от нейната ИИЗ за собствена. Освен това Анкара вече изпрати няколко кораба в региона, които да извършват сондажни дейности, като твърди, че така защитава правата на турските киприоти на природните ресурси в Източното Средиземноморие. Кипър е разделен от 1974 г., когато след опит за преврат на острова, Турция извършва военна операция и създава признатата само от нея Севернокипърска турска република (СКТР). Петте държави осъдиха и споразуменията за Либия, подписани с Файез Сарадж, които те описаха като нарушение на международното право и на оръжейното ембарго на ООН. В отговор турското външно министерство обвини Гърция и Република Кипър, че избягват диалога с Турция, а Египет, че не защитава правата и интересите на собствения си народ. Анкара също така обвини Обединените арабски емирства в това, че са се присъединили към агресията срещу Турция, а Франция - за опит да действа като закрилник на този съюз. "Призоваваме тези държави да проявят здрав разум в тон с международните закони и практики", каза Аксьой. "Мирът и стабилността в региона могат да бъдат установени с честен и действителен диалог, не със съюзи на злото", завърши той. Превод и редакция: Теодор Пенев

12 Май 2020 | 17:04 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Кипър, Египет, Франция и ОАЕ осъдиха действията на Анкара в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция, Кипър, Египет, Франция и ОАЕ осъдиха действията на Анкара в Източното Средиземноморие

Атина. Външните министри на Гърция, Кипър, Египет, Франция и Обединените арабски емирства (ОАЕ) осъдиха „продължаващите турски незаконни дейности“ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър и неговите териториални води. Това се случи по време на видеоконференция в понеделник, на която страните обсъдиха последните събития в Източното Средиземноморие, както и развитието на няколко регионални кризи, които заплашват мира и стабилността в региона, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В съвместната си декларация, издадена след телеконференцията, министрите заявиха, че тези дейности представляват „явно нарушение на международното право“, както е отразено в Конвенцията на ООН за морското право. В момента Турция е в шестия си опит за по-малко от година да проведе сондажни операции в морската зони на остров Кипър. Петимата министри също осъдиха ескалацията на нарушенията на Турция в гръцкото национално въздушно пространство, включително полетите над населени места и териториални води. Министрите също обсъдиха и осъдиха „инструментализацията“ на мигрантите от Турция в опит за незаконно преминаване на гръцки сухопътни граници, както и „непрекъснатата й подкрепа за незаконно преминаване“ на морските граници на Гърция. По отношение на Либия те повториха, че двата меморандума за разбирателство, подписани през ноември 2019 г. между Анкара и признатото от ООН Правителство на националното съгласие на Файез Сарадж са в противоречие с международното право и оръжейното ембарго на ООН в Либия. Превод и редакция: Иван Христов

12 Май 2020 | 07:45 | Агенция "Фокус"

The Daily Sabah: Турското малцинство в Гърция настоява за образование на майчин език

The Daily Sabah: Турското малцинство в Гърция настоява за образование на майчин език

Анкара. Турското малцинство в Гърция излезе със съвместно изявление в четвъртък, в което настоява за включване на уроци по турски език в учебните програми на държавните детски градини в региони, в които живеят много турски мюсюлмани, пише проправителственото турско издание Daily Sabah. Тъй като гръцкото министерство на образованието планира да започне преподаване на английски език в детските градини през следващата година, турското малцинство поиска правителството да включи и уроци по турски език. Съвместното изявление беше подписано от много местни партии и неправителствени организации, включително Партията за приятелство, равенство и мир (FEP). В документа се подчертава, че турското малцинство има образователна автономия и права съгласно Договора от Лозана от 1923 г. „Бихме искали да предадем искането си до компетентното министерство, да включи тази практика в детските градини из регионите, където малцинството живее и говори турски език“, пишат турските организации. В изявлението се подчертава, че в Европейския съюз има безброй детски градини, които предоставят двуезично образование. Изданието припомня, че гръцката политика на задължителната детска градина стартира през 2017 г. и според нея децата от малцинствените групи трябва посещават държавни детски градини, където езикът на образование е гръцки. Оттогава турското малцинство в Гърция отправя искания към правителството за двуезични детски градини - искане, което и досега е без отговор. Гръцкият регион Западна Тракия е дом на значително мюсюлманско турско население от около 150 000 души. Превод и редакция: Иван Христов

8 Май 2020 | 13:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Споразумението за газопровода „ИйстМед“ е внесено за ратификация в гръцкия парламент

Kathimerini: Споразумението за газопровода „ИйстМед“ е внесено за ратификация в гръцкия парламент

Атина. Международно споразумение за изграждане на газопровода ИйстМед (EastMed), който ще пренася природен газ от Източното Средиземноморие до Европа през Гърция, беше внесено за ратификация в гръцкия парламент във вторник, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Договорът бе подписан от Гърция, Кипър и Израел на 2 януари 2020 година в присъствието на лидерите на трите страни. Тръбопороводът с дължина 1900 километра трябва да осигури алтернативен източник на газ на Европа, която е силно зависима от доставките от Русия и Кавказкия район. Тръбопроводът ще пренася 10 млрд. кубически метра годишно, с разширителен капацитет 20 млрд. куб. м.. Той ще се простира от крайбрежието на Израел в Източното Средиземноморие до района на Флоровуни в префектура Теспротия, Северозападна Гърция, където ще се свърже с подводния гръцко-италиански газопровод. Очаква се отсечката до Италия да струва шест милиарда евро. Гръцката IGI Poseidon, в която участват Гръцката обществена газова корпорация (DEPA) и италианската Edison като равноправни партньори, са натоварени с изграждането на газопровода. Събитията около намирането на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие създадоха нови точки на търкане между Гърция и Република Кипър от една страна и Турция от друга. Превод и редакция: Иван Христов

6 Май 2020 | 08:43 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah (Турция): Анкара продължава със сондажните дейности в Източното Средиземноморие на фона на пандемията

Daily Sabah (Турция): Анкара продължава със сондажните дейности в Източното Средиземноморие на фона на пандемията

Анкара. Турция продължава с проучването на енергийните ресурси и сондажните дейности в Източното Средиземноморие, въпреки пандемията от COVID-19, която наред с понижаване на цените на нефта причини и временно спиране на дейността на чуждестранните петролни компании в региона, пише турското издание Daily Sabah. Страната продължава с дейностите си в Източното Средиземноморие с помощта на два кораба - "Фатих" и "Явуз", наред с корабите "Оручрейс" и "Барбарос Хайретин Паша". Първият кораб - "Фатих" - ще продължи със своите операции в Черно Море, където ще започне работа през юли. Очаква се към корабите в Средиземно море да се присъедини и плавателния съд "Кануни". Ефекта на вируса причини глобални икономически последици и падане на цената на петрола. Този колапс беше задълбочен и от ценовата война между Русия и Саудитска Арабия - два от най-големите производители на петрол, след като не успяха да постигнат споразумение за намаляването на производството на петрол през Март. По-късно все пак споразумение беше подписано, но то влезе в сила едва в началото на този месец. Ефектите на COVID-19 в комбинация с ниските цени на петрола оказаха влияние и на сондажните дейности, включително в Източното Средиземноморие, където някои компании временно преустановиха дейността си. Това включва и някои компании, наети от Република Кипър, които обявиха, че ще ревизират своята дейност и плановете си за 2020 - 2021 г. Мехмет Ефе Биреселиоглу, ръководител на отдела по устойчива енергия в Университета по икономика в Измир заяви, че корабите, които проучват ресурсите в региона ще напуснат Източното Средиземноморие, след като пандемията се успокои. "Колапсът в цените на петрола предизвика загуба на (мотивация) сред международните фигури в региона", каза той пред "Анадолската агенция". "Можем да кажем, че компаниите приеха по-сдържана политика на фона на пандемията, което предизвика пауза за плановете им в региона. Въпреки това не изключваме промяна на ситуацията, когато вирусът изчезне", отбеляза той. Преди пандемията много държави са имали различни планове, които Биреселиоглу нарече ревизионистки, за някои ключови региони, включително Източното Средиземноморие и Близкия Изток. Той подчерта влиянието на турската активна политика в региона и увеличеното й присъствие в Източното Средиземноморие. "Турция следваше сходен път и предприе съответните политики чрез двустранно сътрудничество и придоби присъствие в региона. Ако Турция може да излезе от тази криза с възможно най-малко щети върху себе си, нейната облагодетелствана позиция може да се засили дори повече", каза той. Превод и редакция: Теодор Пенев

4 Май 2020 | 20:53 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Вашингтон призова Анкара да спре сондажните дейности в кипърския шелф

ТАСС: Вашингтон призова Анкара да спре сондажните дейности в кипърския шелф

Никозия. Съединените щати призовават Турция да спре сондажите на газово находище в Кипърската изключителна икономическа зона (ИИЗ). Това заяви в интервю за вестник Phileleftheros посланикът на САЩ в Никозия Джудит Гарбър, цитирана от TACC. "САЩ са наясно със съобщенията, че турският сондажен сондажен кораб "Явуз" е пристигнал на 20 април в района, който Кипър обяви за изключителна икономическа зона. Призоваваме турските власти да спрат тези операции и продължаваме да призоваваме всички страни да избягват стъпки, които увеличават напрежението в региона", - каза тя. Според Гарбър, „САЩ са дълбоко загрижени от скорошните доклади за плановете на Турция да сондира във води край бреговете на Кипър“. "Тази провокативна стъпка нагнетява напрежението в региона", заяви ръководителят на американската дипломатическа мисия. Гарбър отбеляза, че развитието на ресурсите на Източното Средиземноморие трябва да улесни сътрудничеството и да постави основата за трайна енергийна сигурност и икономически просперитет в региона. "Ние продължаваме да вярваме, че нефтените и газови ресурси на Кипър, както и всичките му ресурси като цяло, трябва да бъдат справедливо разпределени между двете общности", заяви американският дипломат. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Април 2020 | 17:55 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: ЕС е говорител на маскималистичните претенции на Гърция и Република Кипър

МВнР на Турция: ЕС е говорител на маскималистичните претенции на Гърция и Република Кипър

Анкара. Говорителят на турското външно министерство Хами Аксой обяви Европейския съюз за „говорител на максималистичните политики“ на Гърция и Република Кипър в Източното Средиземноморие и Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Както отбелязва ежедневникът, коментарите му дойдоха в отговор на обещанието за солидарност с Атина и Никозия, изразено в заключителната декларация на срещата на Европейския съвет в четвъртък относно продължаването на туските сондажни дейности в континенталния шелф на остров Кипър. В изявлението Аксой казва, че споменаването на турските сондажи от Европейския съвет е „„написано с остаряло разбиране за съюзна солидарност“. Според турския дипломат, изявлението на ЕС е „още един пример за това, че ЕС, противно на международното право и собствените си достижения на правото, се експлоатира от кипърско-гръцкото дуо.“ „Сега ЕС трябва да разбере, че с това разбиране не може да се постигне никакъв резултат“, подчертава Аксой. Превод и редакция: Иван Христов

25 Април 2020 | 17:22 | Агенция "Фокус"

Hurriyet: Турция осъди забележките на ЕС за Източното Средиземноморие

Hurriyet: Турция осъди забележките на ЕС за Източното Средиземноморие

Анкара. Турция осъди изявленията от Европейския съюз по отношение на сондажните дейности на Анкара в Източното Средиземноморие и призова Брюксел да спре да се поддава на гръцкото напрежение в името на "архаична солидарност", пише вестник Hurriyet. "Още веднъж виждаме, че Източното Средиземноморие е включено в част от заключението след срещата на Европейския съвет с разбирането за архаична солидарност. Тази секция от заключението е още един пример за това как ЕС, в противоречие с международното право (...), оставя дуото на гърците и гръцките киприоти да се възползват от него и да го използват като инструмент за максималистичните си политики", се казва в изявление на Хами Аксьой, говорител на турското външно министерство. Лидерите на ЕС се срещнаха в късните часове на 23 април, за да формулират европейския отговор на пандемията и икономическите последици от нея. Въпреки че срещата беше посветена основно на COVID-19, в заключението се споменава и продължаващия конфликт между Турция от една страна и Република Кипър и Гърция от друга за сондажните дейности в Източното Средиземноморие, свързан с експлоатирането на енергийните ресурси там. "Въпроса с нелегалните дейности на Турция в кипърската Изключителна икономическа зона (ИИЗ) бяха повдигнати от някои страни-членки. Ние изразяваме пълната си солидарност с Република Кипър и потвърждаваме нашите по-ранни заключения по темата", се казва в заключението след срещата. Турция започна собствени сондажни дейности в Източното Средиземноморие, като изпрати няколко кораба в региона на ИИЗ на Република Кипър. Според Анкара тези действия са провокирани от отказът на Никозия да предостави на признатата само от Турция Севернокипърска турска република (СКТР) достъп до енергийните ресурси в региона. Въпросът се превърна в конфликт между Турция и ЕС, след като Брюксел заяви, че действията на Анкара са нелегални и противоречат на международното право. "ЕС трябва да разбере, че не може да постигне резултат с това си разбиране (за конфликта). Нашите очаквания са ЕС да окуражи гръцките киприоти (така Турция се обръща към Република Кипър, тъй като не признава суверенитета й - бел. ред.) да започнат диалог с турските киприоти (по този начин Турция се обръща към СКТР), а Гърция с нашата страна", казва още Аксьой. По думите му процесът по членството на Турция в ЕС, който в момента е замразен, не трябва да остава заложник на тесните интереси на Гърция и гръцките киприоти. Той допълни, че страната му ще продължи да защитава своите и правата на турските киприоти в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Април 2020 | 12:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Въпросът за турските сондажи е повдигнат от Гърция и Кипър на срещата на европейските лидери

Kathimerini: Въпросът за турските сондажи е повдигнат от Гърция и Кипър на срещата на европейските лидери

Атина. Въпросът за възобновяването на турските сондажи в континенталния шелф на остров Кипър от сондата Явуз и поведението на Анкара в Егейско море е повдигнат в четвъртък на срещата на върха на Европейския съюз от президента на Република Кипър Никос Анастасиадис и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис въпреки факта, че темата не е била в дневния ред, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мицотакис е подчертал нуждата Брюксел да изпрати ясен сигнал на Анкара. Междувременно турските ВВС извършиха 35 нарушения в Беломорието в четвъртък, 10 от които бяха прелитания над островите Хиос, Оиноусес и Панагия. Тактиката на последните прелитания над големи острови като Хиос, Самос, Лесбос и Родос се разглежда като поредната ескалация от страна на Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

24 Април 2020 | 07:53 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Турция осъди "максималисткото и безкопромисно поведение" на Гърция и Кипър по въпросите за Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Турция осъди "максималисткото и безкопромисно поведение" на Гърция и Кипър по въпросите за Източното Средиземноморие

Анкара. Турция реагира на изявленията на Гърция от 21 април, в които властите в Атина осъдиха новите сондажни дейности на Анкара в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, пише вестник Kathimerini. "Гърция още веднъж с днешното си изявление демонстрира своите нереалистични възприятия и отказът си да признае правата (на турските киприоти) по въпросите, свързани с проблемите на нашия регион", коментира Хами Аксьой, говорител на Министерството на външните работи на Турция. "Гърците и гръцките киприоти умишлено игнорират факта, че Турция има легитимни и суверенни права в Източното Средиземноморие и Егейско море, а турските киприоти имат равни права, като съсъобственици на острова, за неговите ресурси", заяви Аксьой. Той допълни, че "максималисткото и безкомпромисно поведение" на Гърция и Република Кипър е "всъщност заплаха за мира и сигурността в Източното Средиземноморие". Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Април 2020 | 10:25 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Република Кипър смята, че продължаващите сондажни дейности на Турция са доказателство за експанзионизма на Анкара

Kathimerini: Република Кипър смята, че продължаващите сондажни дейности на Турция са доказателство за експанзионизма на Анкара

Никозия. Турция продължава да преследва "нелегални екпанзионистични планове" в Източното Средиземноморие, като отново се опитва да извършва сондажни дейности в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, заявиха властите на страната, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Кипърското правителство заяви, че последната цел на турските кораби са водите южно от Кипър, които са част от ИИЗ на републиката. Освен това там Никозия е предоставила лиценз за дейност на италианската компания Eni и на френската Total, които да проучат за наличието на енергийни ресурси в региона. "Новият нелегален пиратски акт представлява допълнително сериозно нарушение на суверенните права и юрисдикция на Република Кипър, в противоречие с международното право", се казва в изявление на правителството на страната, което отбелязва също, че Анкара извършва тези дейности в условията на пандемията от коронавируса. По думите на правителството турските кораби в региона, които също проучват за енергийни ресурси, са не само нелегални, но и са част от "милитаризирането" на региона от страна на Турция и това "поставя мира и сигурността в Източното Средиземноморие в риск". Според изявление на турското Министерство на отбраната, публикувано в неговия уебсайт, сондажните кораби на страната - "Фатих" и "Явуз", както и изследователските кораби "Барбарос" и Орук Рейс" - продължават дейностите си в региона, а военноморските кораби осигуряват тяхната безопасност. Турция твърди, че действа в защита на правата на своите граждани, както и на тези на признатата само от нея Севернокипърска турска република (СКТР). В частност става дума за тяхното право на достъп до енергийните ресурси в региона. Турция не признава независимостта на Република Кипър и смята, че част от нейната ИИЗ влиза в континенталния шелф на страната. Острова е разделен от 1974 г. на Република Кипър и СКТР. Това се случва след преврат, чиито цели са Кипър да се обедини с Гърция, което предизвиква реакцията на Турция, която нахлува и създава СКТР, призната само от нея. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Април 2020 | 10:55 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Пет страни се присъединиха към санкциите на ЕС срещу Турция

ТАСС: Пет страни се присъединиха към санкциите на ЕС срещу Турция

Брюксел. Северна Македония, Черна гора, Албания, Исландия и Армения се присъединиха към санкциите на ЕС срещу Турция за нейните сондажни операции в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър. Това се посочва в изявление на ръководителя на дипломацията на ЕС Жозеп Борел, разпространено във вторник в Брюксел, предава ТАСС. „Страните-кандидатки (за присъединяване към ЕС) Република Северна Македония, Черна гора и Албания, влизащата в Европейското икономическо пространство Исландия, както и Армения ще се присъединят към това решение на Съвета. Те ще гарантират, че техните национални политики съответстват на решението на Съвета. Европейският съюз приема за сведение този ангажимент и го приветства“, се отбелязва в него. Европейският съюз в края на февруари разшири санкциите си срещу Турция за нейните сондажни операции в ИИЗ на Република Кипър. Ограничителни мерки бяха въведени срещу вицепрезидента и ръководител на проучвателния отдел на турската държавна петролна компания TPAO (турска петролна корпорация) Мехмет Ферух Акалин, както и неговия заместник в отдела Али Коскун Намоглу. На шелфа и в ИИЗ на Република Кипър са открити големи запаси от природен газ. През септември правителството на островната държава подписа споразумение с френската компания Total и италианската компания Eni за разработване на седмия сектор на офшорната зона на Кипър. В началото на октомври обаче Турция изпрати собствен сондажен кораб в района, придружен от военни кораби. Турция, която не признава Република Кипър от 1963 г., оспорва границите на ИИЗ на тази островна държава и заявява, че няма да допусне провеждането на геоложки проучвания край бреговете на острова без съгласието на турската кипърска общност. Според Анкара турските сондажни кораби се изпращат в зоната на газовите находища въз основа на лицензи, издадени от самопровъзгласената Турска република Северен Кипър, която освен самата Турция не е призната от никоя друга държава в света. Превод и редакция: Иван Христов

31 Март 2020 | 13:52 | Агенция "Фокус"

“Независимая газета“: Турция може да загуби достъпа си до Либия

“Независимая газета“: Турция може да загуби достъпа си до Либия

Триполи. В състава на Либийската национална армия (ЛНА) се появиха специални подразделения от морски пехотинци, чиято задача е да се противодейства на турските въоръжени сили, пише руското издание “Независимая газета“, като се позовава на катарския вестник, базиран в Лондон Al Araby Al Jadeed. Тези сили са съставени от либийци, но в подготовката им участват чужди държави като Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Египет. Те са основните антагонисти на политиките на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Либия. Източниците на арабското издание отбелязват, че задачата на новите части в ЛНА ще бъде да блокират маршрутите, използвани от турските въоръжени сили в Средиземно море. Анкара активно подкрепя международно признатото правителство на националното съгласие в Триполи, за разлика от ЛНА, ръководена фелдмарашал Халифа Хафтар. Турското ръководство подписа важни меморандуми за разбирателство с Триполи по-рано, които не само едностранно определят морските граници в Средиземно море, (като игрнорират някои чужди интереси, особено на Гърция) но и създават основата за изпращане на турска военна помощ в Триполи. Повечето от доставките към Либия минават по море. Освен военна техника, Анкара доставя на правителството в Либия наемници от Сирия, част от въоръжената опозиция там, също съюзник на Турция. Според тази информация новите подразделения на ЛНА се набират главно от местните сили. Кайро и Абу Даби обаче, основните противници на турската политика в Либия, са ангажирани с тяхната подготовка. И така, морските пехотинци тренират на египетска територия. Първият отряд, който се състои от 50 души, вече е започнал да изпълнява задълженията си. По-късно към него ще се присъединият и други. Предвижда се на този етап работата на тези сили да бъде контролирана от египетските военни съветници, а едва по-късно те ще бъдат изцяло под командването на ЛНА, което, противно на всички дипломатически усилия на трети страни, изглежда не е готово да спре с офанизвата си към Триполи. В интервю за „Независимая газета“ бивши дипломати на ООН признаха, че действията на Хафтар зависят главно от волята на неговите арабски покровители, които разглеждат Турция единствено като регионален конкурент. Например според Анкара, че руските наемници в Либия помагат на бойците на ЛНА, но те са спонсорирани от Рияд и Абу Даби. Като доказателство за руската подкрепа за правителството в Тобрук, на чиято страна се сражава Хафтар се посочва и че в сирийската столица Дамаск беше открита дипломатическа мисия на правителството на Източна Либия. „Възобновяването на дипломатическите отношения между нашите братски страни ще им позволи да се справят съвместно с общите предизвикателства и в частност намесата на Турция в делата на арабските народи“, заяви сирийският министър на външните работи Файсал Мекдад (част от кабинета на правителството на Башар Асад) изказвайки се на церемонията по откриването. Според сирийския дипломат "знамената на други арабски държави скоро ще бъдат издигнати в небето над Дамаск". Освен това имаше съобщения, че представители на Дамаск лично са посетили Хафтар с цел установяване на координация със Сирия и противодействие на въоръжената намеса от страна на Турция. Експертите са скептично настроени към идеята за създаване на нови единици в рамките на ЛНА. „Съмнявам се в голямата ефективност на операциите само на морските пехотинци на ЛНА, без сериозна подкрепа, която собствената им авиация и военноморските сили няма да могат да им окажат“, заяви военният експерт Юрий Лямин. „Работата е там, че през януари-февруари Турция вече осигури безопасното преминаване на корабите с най-ценния военен товар към Триполи с помощта на своите фрегати. ЛНА не може да се сравнява с техните военноморски възможности". Анализаторът отбелязва, че част от турските товари преди това са били превозвани по въздух, но най-ценните и големи доставки, например бронираните превозни средства, пътуват към Триполи по море. В интервю за „Независимая газета“, експертът от Руския съвет по външни работи Антон Мардасов пък отбеляза, че в провелата се по-рано Берлинска конференция за Либия само е било утвърдено статуквото, а Турция е са създадла добра опора, чрез сирийските отбранителни сили, за отбраната на Триполи. Превод и редакция: Теодор Пенев

12 Март 2020 | 20:27 | Агенция "Фокус"

Greek Reporter: Франция изпрати най-големия си самолетоносач в Кипър, за да демонстрира силата си срещу Турция

Greek Reporter: Франция изпрати най-големия си самолетоносач в Кипър, за да демонстрира силата си срещу Турция

Лимасол. Френският „Шарл дьо Гол“, най-големият самолетоносач в Европа, акостира в пристанището на Лимасол в Кипър в четвъртък, съобщава базираният в САЩ портал Greek Repoter. Снимките на този масивен кораб са впечатляващи по всички показатели и изпращат послание за възможно най-силното сътрудничество между Франция и Националната гвардия на Кипър, отбелязва изданието. Марк Ауседа, командващият оператвина група 473 на френския военноморски флот (ВМФ), изрази благодарността си за гостоприемството, оказано на френските сили, които вече от няколко седмици оперират в района на средиземноморския остров. Освен впечатляващия самолетоносач, Франция разполага и с много други кораби от своя ВМФ в района около Кипър като част от тяхната мисия, наречена „Inherent Resolve“, която първоначално беше насочена срещу „Ислямска държава“ в Близкия изток, а сега защитава вложенията на западните компании в добива на въглеводороди в Източното Средиземноморие, за които има претенции и Турция. Превод и редакция: Иван Христов

4 Март 2020 | 11:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция отхвърля „изцяло“ претенциите на Турция

Kathimerini: Гърция отхвърля „изцяло“ претенциите на Турция

Атина. Атина отхвърля „изцяло“ претенциите на Турция, изложени в споразумението между Анкара и Триполи за морските граници на двете държави в Източното Средиземноморие. Това заяви постоянният представител на Гърция при ООН Мария Теофили в писмо до генералния секретар на световната организация Антонио Гутериш, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Публикувано в сряда и датирано на 19 февруари, писмото е отговор на географските координати, представени от Турция на ООН на 13 ноември, определящи параметри, при които Турция може да разшири своя континентален шелф през 28-ия меридиан. Тези координати, каза Теофили, „неправомерно определят външните граници на претендирания от Турция континентален шелф, в рязко нарушение на международното морско право и суверенните права на Гърция в Източното Средиземноморие“. Ето защо, добави тя, те са „невалидни и без всякакви правни последици. Те не могат да формират основата на никакви законни права и не могат да бъдат използвани срещу Гърция“. След това Теофили предупреждава, че „други незаконни и провокативни турски действия в същата морска зона, при пълно пренебрегване на суверенните права на Гърция, както и тези на други съседни страни, сериозно застрашават мира и сигурността“. Междувременно, третия сондажен кораб на Турция, Сертао, тръгна от Обединеното кралство и се отправи към Гибралтарския проток в сряда. Турските изтребители проведоха и 40 нерегламентирани прелитания в Източно Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

27 Февруари 2020 | 19:29 | Агенция "Фокус"

AFP: Враждуващите страни в Либия се оттеглиха от конференцията за мир в Женева

AFP: Враждуващите страни в Либия се оттеглиха от конференцията за мир в Женева

Триполи. Двете враждуващи страни в Либия – правителството на националното съгласие и силите на фелдмаршал Халифа Хафтар – обявиха, че са преустановили участието си в преговорите за мир в северноафриканската страна, инициирани от ООН, предава AFP. От парламентът, базиран в град Тобрук, източната част на Либия, който разполага с подкрепата на Хафтар, заявиха, че няма да вземат участие в по-нататъшните преговори, защото мисията на ООН в страната не е одобрила 13-те му кандидати. От своя страна представителите на Триполи заявиха, че също няма да участват в преговорите, докато не бъде постигнат прогрес по отношение на налагането на трайно прекратяване на военните действия. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Февруари 2020 | 21:24 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Париж застана на страната на гърците в спора с Турция

Kathimerini: Париж застана на страната на гърците в спора с Турция

Атина. Париж ще застане до Гърция и Кипър, като подкрепя и двете страни в споровете им с Турция относно морските зони в Средиземноморието, заяви министърът на отбраната на Франция Флоранс Парли, цитирана от електронното издание на вестник Kathimerini. Гърция и Турция са в противоречие по множество въпроси, вариращи от правата върху ресурсите в Егейско море до етнически разделения Кипър. Напрежението също нараства заради турските сондажи край Кипър и Европейският съюз подготви санкции срещу Турция в отговор. „Франция възнамерява да застане до Гърция и да й помогне да се справи с напрежението в Беломорието и Озточното Средиземноморие“, каза Парли в интервю пред вестник „То Вима“. Тя каза, че френският президент Еманюел Макрон е бил ясен, когато се е срещнал с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в края на януари, че Париж и Атина са готови да засилят сътрудничеството си в отбраната. Фрегата на гръцкия флот вече ескортира френския самолетоносач „Шарл дьо Гол“ при неговите операции в Средиземноморието. „Франция подкрепя Гърция и Кипър по въпроса за зачитането на техния суверенитет в морските зони и осъжда, заедно с европейските си партньори, липсата на спазване на тези основни правила от Турция“, подчерта Парли пред вестника. Атина беше разгневена от споразумение между Либия и Турция, подписано на 27 ноември, което очертава морска граница между двете страни, близо до гръцкия остров Крит, като нарече споразумението грубо нарушение на международното право. Турция и международно признатото правителство на Либия подписаха споразумението, определящо техните граници и споразумение за разширяване на сътрудничеството в сигурността и отбраната. Превод и редакция: Иван Христов

24 Февруари 2020 | 11:13 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Триполи поиска от САЩ да създадат военна база в Либия за сдържане на Русия

Bloomberg: Триполи поиска от САЩ да създадат военна база в Либия за сдържане на Русия

Триполи. Началникът на либийските силови структури призова САЩ да създадат военна база в тази северноафриканска страна за сдържане на увеличението на руското влияние в Африка, съобщава агенция Bloomberg. Министърът на вътрешните работи на международно признатото „Правителство на националното съгласие“ (ПНС) в Триполи Фати Башага заяви, че неговото правителство предлага създаването на такава база, след като министърът на отбраната на САЩ Марк Еспер очерта плановете за ограничаване на военното присъствие на САЩ на този континент, и също така да преориентира въоръжените сили към противопоставяне на Русия и Китай. В продължение на много месеци ПНС се бори със сили, които се опитват да превземат столицата и се ръководят от маршал Халифа Хафтар, подкрепен от руски наемници. „Все още не разбираме какво представлява планът за прегрупиране“, каза Башага по време на телефонно интервю с Bloomberg. „Но се надяваме, че това прегрупиране на силите ще засегне Либия по такъв начин, че да не остави място, от което Русия би могла да се възползва“. През последната година Либия, богата на петрол страна, служи на Русия като една от основните арени за разширяване на влиянието, коментира американската агенция, като посочва, че повече от хиляда наемници, изпратени в Либия от упълномощен представител на президента Владимир Путин, подкрепят Хафтар в неговата офанзивна операция, целта на която е да превземе столицата на признатите от ООН власти. Башага предупреди, че подкрепата, която Русия оказва на Хафтар, е част от по-голяма стратегия за изграждане на влияние. „Руснаците са в Либия не само заради Хафтар“, заяви военният. „Те имат големи стратегически [планове] в Либия и Африка“. Превод и редакция: Иван Христов

24 Февруари 2020 | 08:50 | Агенция "Фокус"

Reuters: Преговорите за примирие в Либия, инициирани от ООН, ще продължат в Женева

Reuters: Преговорите за примирие в Либия, инициирани от ООН, ще продължат в Женева

Женева. Преговорите за прекратяването на военните действия в Либия между враждуващите страни в северноафриканската държава, инициирани от ООН, ще продължат днес, 21 февруари, в Женева, предава Reuters. Това заяви говорител на световната организация. По-рано международно признатото правителство на националното съгласие, базирано в Триполи заяви, че се изтегля от мирните преговори, след като силите на фелдмаршал Халифа Хафтар, подкрепящи кабинета в Тобрук, бомбардираха пристанището в либийската столица. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Февруари 2020 | 12:24 | Агенция "Фокус"

Халифа Хафтар: Ще прекратим военните действия в Либия, когато турските и сирийските сили се изтеглят

Халифа Хафтар: Ще прекратим военните действия в Либия, когато турските и сирийските сили се изтеглят

Москва. Командващият „Либийската национална армия“ (ЛНА) Халифа Хафтар обяви готовността си да преустанови военните действия в Либия, в случай че от страната се изтеглят турските сили и техните сирийски съюзници и бъде пракратена доставката на оръжие от Анкара за правителството на националното съгласие в Триполи. Това заяви той в интервю за РИА Новости. „Прекратяването на огъня ще е резултат от изпълнението на ред условия“, каза Хафтар. „Извеждането на сирийските и турските наемници, прекратяването на доставките на турско оръжие в Триполи, ликвидирането на терористичните групировки“, допълни той. Хафтар се срещна с руския министър на отбраната Сергей Шойгу в Москва по-рано. Двамата обсъдиха преговорите, които се проведоха през януари, в които участие взеха руските и турските външни министри и тези на отбраната, както и с ръководителя на правителството в Триполи и самият Хафтар. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Февруари 2020 | 09:26 | Агенция "Фокус"

Реджеп Тайип Ердоган: Европа няма никакво право да се намесва във войната в Либия

Реджеп Тайип Ердоган: Европа няма никакво право да се намесва във войната в Либия

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ередоган осъди решението на Европейския съюз да започне военноморска операция в Средиземно море, чиято цел е да приложи оръжейното ембарго на ООН върху Либия, пише базираното в Брюксел издание New Europe. Ердоган обвини страните, които се съгласиха с провеждането на операцията във „вмешателство в региона“. Той освен това приветства решението на подкрепяното от ООН правителство на националното съгласие, базирано в Триполи, което Анкара подкрепя, да се оттегли от преговорите за мир в страната в Женева. Това се случи след като подкрепящият правителството в Тобрук атакува стретегическо пристанище в либийската столица. „Искам специално да спомена, че ЕС няма никакво право да взема каквито и да решения по Либия. ЕС се опитва да поеме отговорност за ситуацията и да се намесва“, каза президентът в своята реч. По-рано европейските министри на външните работи се съгласиха да бъде прекратена операция „София“, чиято цел беше да бъде наблюдавана мисията по либийските брегове, и да бъде започната нова операция, която да приложи оръжейното ембарго на ООН в северноафриканската страна. „Либийската национална армия“ (ЛНА), водена от Хафтар разполага с подкрепата на Обединените арабски емирства, Франция, Русия и Египет, докато правителството на националното съгласие в Триполи, водено от Файез Сарадж разполага с помощ от основно Турция. Ембаргото на ООН системно се нарушава, като оръжия влизат по въздух и земя през Египет. Операция „София“ беше започната в опит да бъде спрян част от миграционния поток и трафика на хора през Средиземно море. Операцията разполагаше с мандат да налага ембаргото на ООН в Либия, но военноморската мисия не се справяше с това начинание. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, както и заместник-специалният представител на организацията в Либия Стефани Уилиамс неколкократно повтаряха, че конфликтът трябва да бъде прекратен и да не бъде подхранван от чужди държави, които въоръжават своите съюзници. Междувременно италианските власти арестуваха капитана на ливански транспортен кораб по подозрения в трафик на оръжие. Италианските прокурори твърдят, че случаят се разследва за предполагаем трафик на оръжие в Либия с подкрепата на Турция, в нарушение на ембаргото на ООН. Ердоган заяви, че Турция ще продължи да подкрепя премиера Сарадж и неговото правителство, за да постигнат те „доминация“ над цялата Либия. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Февруари 2020 | 09:11 | Агенция "Фокус"

To Vima (Гърция): Кипърският министър на енергетиката смята, че Турция иска да превърне Средиземно Море в свое владение

To Vima (Гърция): Кипърският министър на енергетиката смята, че Турция иска да превърне Средиземно Море в свое владение

Никозия. Докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган обявяваше пред членовете на своята „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР) как Гърция се е предала пред геополитическите амбиции на Анкара за Средиземно Море, кипърският министър на енергетиката Георгос Лакотрипис заяви във външното министерство в Атина, че неговата държава ще продължи със своите планове за сондаж на природен газ в собствената си Изключителна икономическа зона (ИИЗ). Това пише гръцкият вестник To Vima. Енергийните компании ExxonMobil, френската Total и италианската Eni вече придобиха права да работят в кипърски води. От своя страна гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас изцяло отхвърли твърденията на Ердоган и подчерта, че Атина няма да се откаже да защитава суверенните си права. Той добави, че държавата му винаги е готова да постигне справедлив компромис с Турция, но никога няма да приеме изнудванията на Анкара. „Както вече няколко пъти повтаряхме, незаконните действия не водят до легален резултат. Гърция, заедно с международното общество осъжда и отхвърля нелегалните дейности на Турция в региона, които продължават да подкопават регионалния мир и сигурността, и наред с други неща създават претекст за нарушаване на оръжейното ембарго в Либия и за нарушаването на суверенните права на страните в региона. За съжаление, Турция и в това си начинание остава сама“, каза гръцкото външно министерство в свое изявление. Лакотрипис заяви, че въпреки турските заплахи и инвазията на кипърската ИИЗ, Никозия продължава да привлича нови компании и да прокарва интересите си. „В Източното Средиземноморие можем да изиграем роля на алтернативен енергиен източник и тези ресурси може да стигат и до Европейския съюз. От тази перспектива ние трябва да разгледаме турските нарушения и да затова сега геологията е неизменно свързана с геополитиката. Играта и интересите не са само за енергийни ресурси, но и за енергийни пътища“, подчерта кипърският министър. Той категорично отхвърли призивите на тези, които искат Турция да се превърне в партньор на Никозия, въпреки нейните незаконни действия, както и да бъде преустановена програмата на страната за сондажи, докато не бъде решен кипърският проблем. „Ако трябваше да балансираме действията на Република Кипър и Гърция, две страни, които уважават международното право от една страна и действията на Турция от друга, и ако предположим, че може в един момент да се отнесе този спор до Международния съд, ясно е в чия полза ще се наклонят везните“, каза Лакотрипис. Анкара вижда Средиземноморието като свое владение „Турция се опитва чрез нелегални действия да ни предизвика да допуснем грешки, които ще й позволят да легитимизира своите дейности“, каза още той. Според кипърският министър всички политически сили, въпреки различните си идеи за това как да подходят към новите реалности в енергийния сектор трябва да се обединят около общата национална позиция. Гръцкият депутат от партия „Нова демокрация“ Костас Гиулекас, ръководител на парламентарната комисия по външните работи, заяви пред публика от дипломати, академици и експерти, че текущият период на напрежение с Турция е много по-продължителен от подобни случаи в предишни години. Той добави, че Анкара заявява претенции към острови, които са разпознати като гръцки преди десетилетия. „В опит да подсигурим мира, ние трябва да настояваме за прилагането на международното право и да подсилим задържащите сили на гръцката армия“, каза още той. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Февруари 2020 | 08:48 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Гърция трябва да бъде готова да дели ресурсите в Източното Средиземноморие

Мевлют Чавушоглу: Гърция трябва да бъде готова да дели ресурсите в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция е готова на компромиси с Гърция, ако последната е склонна да споделя ресурсите в Източното Средиземноморие, заяви първият дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. „Казваме на Гърция: „можем да постигнем споразумение“, ако вие сте готови на компромис. Бъдете готови да споделяте в Източното Средиземноморие“, заяви той в интервю пред държавната телевизия TRT Haber. „Но ако продължите да узурпирате правата на турците киприоти ще продължим тези стъпки“, предупреди Чавушоглу, като добави, че зависи от Анкара да реши дали ще прави проучвания за енергоресурси в Егейско море, Източното Средиземноморие и Черно море. Неговите коментари дойдоха ден, след като Гърция категорично отхвърли твърдението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, че е приела статуквото, което Турция иска в Източното Средиземноморие, казвайки, че не само не е направила това, но и заедно с международната общност , осъжда незаконните ходове на Турция в региона. „Както многократно подчертавахме, незаконните действия не дават правен ефект“, заяви говорителят на гръцкото външно министерство Александрос Генинимас, който осъди „ходовете, които продължават да подкопават регионалния мир и сигурност, създавайки, наред с други неща, предлози за нарушаването на оръжейното ембарго в Либия и са опит за узурпиране на суверенните права на държавите в региона“. „За нещастие, и в това, Турция продължава да е сама в малцинство“, подчерта дипломатът. Междувременно в четвъртък двойка турски изтребители F-16 влязоха в гръцкото въздушно пространство, без предварително да представят план за полет, съобщава „Катимерини“ Самолетите прелетяха над малките егейски острови Агатониси, Аркиои, Липсой и Кинарос между 10.04 и 10.13 часа. Във всички случаи турските самолети са били прихващани от гръцки самолети в съответствие с международните правила. Превод и редакция: Иван Христов

20 Февруари 2020 | 14:02 | Агенция "Фокус"

Reuters: Гаранциите на Турция за Либия зависят от постигането на устойчиво примирие

Reuters: Гаранциите на Турция за Либия зависят от постигането на устойчиво примирие

Анкара. Гаранциите на Турция за Либия завият от това, дали ще бъде постигнато устойчиво примирие между враждуващите страни, заяви първият дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу в четвъртък, като добави, че командващият „Либийската национална армия“ (ЛНА) Халифа Хафтар нарушава споразумението за прекратяване на огъня, предава Reuters. Британската агенция подкрепя международно признатото „Правителство на националното съгласие“ в Триполи и подписа споразумение за военно сътрудничество с него, за да помогне за удържането на офанзивата на ЛНА. Миналия месец световните сили проведоха среща на върха за спиране на бойните действия в Либия, но засега това не се случва, въпреки съгласието на страните. В интервю пред държавната телевизия TRT Haber, Чавушоглу заяви, че „международната система“ се е провалила в опитите си да спре въоръжения конфликт в Либия и че според него няма решимост за това. По неговите думи, политическият процес в Либия не може да се придвижи напред, докато атаките на силите на Хафтар продължават. Превод и редакция: Иван Христов

20 Февруари 2020 | 11:53 | Агенция "Фокус"

AFP: Признатото от ООН правителство на Либия се оттегли от преговорите за мир в Женева

AFP: Признатото от ООН правителство на Либия се оттегли от преговорите за мир в Женева

Женева/Триполи. Либийското правителство на националното съгласие обяви, че ще прекрати временно участието си в преговорите, инициирани от ООН за осигуряването на дълготраен мир в северноафриканската страна, предава AFP. По-рано в Либия беше установено временно прекратяване на военните действия, което обаче системно е нарушавано. Правителството на националното съгласие, базирано в Триполи се изтегли от преговорите малко след като няколко ракети удариха пристанище в либийската столица. Триполи е целта на офанзивата на Халифа Хафтар, който се застъпва зад кабинета в Тобрук и се опитва да свали правителството на на премиера Файез Сарадж в столицата. „Обявяваме, че преустановяваме участието си във военните преговори в Женева, докато не се приемат ясни позиции срещу агресора (Хафтар) и неговите нарушения“, заявиха от правителството на националното съгласие. „Без дълготраен мир (…) преговорите нямат смисъл. Не може да има мир, докато ни бомбардират“, се казва още в тяхното съобщение. Ударите по пристанището бяха последното нарушение на прекратяването на военните действия, което влезе в сила през януари, след преговори с посредничеството на Русия, която подкрепя Хафтар, както и Турция, която застава зад правителството в Триполи. Все още никой не е поел отговорност за ракетната атака над пристанището. „Ясно е, че целта на систематичните бомбардировки над жилищни квартали, летището и пристанището, в допълнение към тоталната блокада на петролната инфраструктура, е да провокират кризи за гражданите във всички аспекти от техния живот“, твърдят още от правителството на Сарадж. В съобщението се допълва, че силите на Хафтар се опитват „напразно“ да дестабилизират страната, след като не са успели да свалят правителството. Превод и редакция : Теодор Пенев

20 Февруари 2020 | 10:20 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: САЩ се обявиха в полза на гръцките териториални претенции в Източното Средиземноморие и гарантират сигурността й

Kathimerini: САЩ се обявиха в полза на гръцките териториални претенции в Източното Средиземноморие и гарантират сигурността й

Вашингтон. Посланикът на САЩ в Атина Джефри Пайет застана открито на страната на Гърция в спора й с Турция за границите на изключителните икономически зони на двете държави в Източното Средиземноморие след подписания между Анкара и Триполи меморандум за делинеация на морските им граници в региона, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В интервю пред атинския телевизионен канал Skai, дипломатът заяви, че турско-либийското споразумение анулира правата на Гърция в района, които обаче произтичат от Конвенцията на ООН за морското право (Турция не я е подписала и не признава, че големината на изключителните икономически зони на островите (Крит, Кастелоризо и т.н.) е същата като тази на континенталните части – бел. „Фокус“). Посланикът на САЩ добави още, че американското правителство гарантира сигурността на Гърция, но едновременно с това подкрепя усилията за деескалиране на напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

20 Февруари 2020 | 09:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: САЩ и Гърция проведоха учения с жива стрелба в подножието на връх Олимп след подписването на сделката за базите

Kathimerini: САЩ и Гърция проведоха учения с жива стрелба в подножието на връх Олимп след подписването на сделката за базите

Атина. В подножието на планината Олимп армейските авиационни сили от Гърция и Съединените щати проведоха учения с жива стрелба от хеликоптери, отбелязващи задълбочаването на отбранителните връзки между двете страни, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Гърция засилва военното си сътрудничество и увеличава поръчките на военна техника от своите съюзници в НАТО САЩ и Франция, най-вече поради опасенията си от влошаващите се отношения със своя опасен съсед – Турция, относно спорните въздушни и морски граници между двете страни и сондажите на Анкара в Източното Средиземноморие. Маневрите в сряда, наблюдавани от от началника на гръцката армия и посланика на САЩ в Гърция, се проведе три седмици след като двете страни финализираха забележително споразумение за отбрана, даващо на американските сили разширен достъп до гръцките военни бази. След финансова криза, продължила близо десетилетие, гръцката армия модернизира своята изтребителна флотилия от самолети F-16 и модернизира флота си, като същевременно търси по-силни военни връзки с традиционните си съюзници, както и с регионалните съперници на Турция, включително Израел, Египет и Саудитска Арабия. „Гърция вече участва в повишаването и надграждането на своята способност за отбрана с критични решения за възлагане на обществени поръчки“, каза Панайотис Цаконас, професор по международни отношения и проучвания за сигурност в Атинския университет. „Правилото е да използваме най-добре ограничените ресурси - да получим най-много за нашия долар и това е нещо, което продължаваме да правим“, обясни той. Преработеното Споразумение за взаимно отбранително сътрудничество между Гърция и САЩ беше подписано през октомври от държавния секретар на САЩ Майк Помпео по време на посещение в Атина и ратифицирано миналия месец. То предвижда засилени съвместни дейности между САЩ, Гърция и НАТО в гръцките военни бази и съоръжения в Лариса, Стефановикио и Александруполис, в централна и северна Гърция, както и инфраструктура и други подобрения в военноморската база на САЩ в залива Суда на остров Крит. „Връзката между САЩ и Гърция е по-силна, отколкото някога е била", заяви американският посланик Джефри Пайет. „Нашите отбранителни връзки и сътрудничеството ни в отбраната са съществен компонент на това“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Февруари 2020 | 07:46 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Признатото от ООН либийско правителство се оттегли от преговорите в Женева

„Анадолска агенция“: Признатото от ООН либийско правителство се оттегли от преговорите в Женева

Женева. Признатото от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) прекрати всички преговори с посредничеството на ООН с командира на Либийската национална армия фелдмаршал Халифа Хафтар, предава “Анадолската агенция“ В изявление пред либийския телевизионния канал Al Ahrar премиерът на ПНС Файез Сарадж, обяви спиране на всички военни, политически и икономически преговори. Това стана часове, след като ПНС обяви спирането на участието си във военните преговори в Женева в резултат на многократното нарушаване на режима на прекратяване на огъня от страна на силите на Хафтар. Във вторник трима цивилни бяха убити, а петима други ранени, когато верните на Хафтар сили атакуваха пристанището в Триполи. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Февруари 2020 | 18:32 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Правителството на националното съгласие на Либия прекрати участието си в преговорите в Женева

ТАСС: Правителството на националното съгласие на Либия прекрати участието си в преговорите в Женева

Триполи. Правителството на националното съгласие (ПНС) на премиера Файез Сарадж обяви във вторник вечерта, че прекратява участието си в работата на военния комитет в Женева във връзка с обстрела на пристанището на Триполи от Либийската национална армия (ЛНА) на Халифа Хафтар. Това се казва в заявление на оглавявания от Сарадж президентски съвет, предава ТАСС. „Без постоянно прекратяване на огъня, което да гарантира завръщането на разселените хора и да гарантира безопасността на столицата и други градове, не може да се говори за преговори“, се казва в комюникето, публикувано на страницата на ПНС във „Фейсбук“. „Не може да има мир при тези обстрели“. Във вторник в Швейцария започна вторият кръг от срещите на Обединения военен комитет ("5 + 5") на Либия, насочени към постигане на дългосрочно прекратяване на огъня. Първият кръг от преговорите по военни въпроси се проведе в Женева на 3-8 февруари. Либийският военен комитет включва петима представители от всяка от страните в конфликта. Посредник в преговорите е специалният представител на ООН за Либия Хасан Салам. Във вторник ЛНА нанесе няколко удара по пристанището на Триполи. Според нейния говорител Халид ал-Маджуб, силите под командването на фелдмаршал Халифа Хафтар са унищожили турски кораб, натоварен с оръжие и боеприпаси за въоръжени групировки, който е пристигнал в нарушение на международното ембарго. Междувременно официалният представител на президента на Турция Ибрахим Калън заяви, че корабът не е засегнат по време на обстрела. В по-късно изявление, издадено от Върховното командване на ЛНА, се казва, че тя „спазва споразумението за прекратяване на огъня в Либия и извършва удари по складове с оръжие и боеприпаси в пристанището на Триполи, за да се отслаби боеспособността на наемниците“. Превод и редакция:Иван Христов

19 Февруари 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"

Reuters: Специалният пратеник на ООН в Либия твърди, че силите на Халифа Хафтар са надпаднали пристанището на Триполи

Reuters: Специалният пратеник на ООН в Либия твърди, че силите на Халифа Хафтар са надпаднали пристанището на Триполи

Триполи. Пристанището на либийската столица Триполи е било нападнато, вероятно от силтите на Либийската национална армия (ЛНА), оглавявана от маршал Халифа Хафтар, твърди специалният пратеник на ООН за северноафриканската страна Гасан Саламе, предава Reuters. Кореспондент на агенцията потвърди, че е можел да се види гъст пушек от района на пристанището днес, 18 февруари. Според него са били нанесени удари по складовете на пристанището. Портът остана отворен за доставки на храна и други стоки, въпреки започнатата по-рано от Хафтар офанзива срещу столицата, контролирана от силите, лоялни на Правителството на националното съгласие (ПНС). Саламе заяви, че пристанището е било атакувано, малко след като представители на враждуващите в Либия страни се срещнаха за нови преговори в Женева, макар те отново да са отказали да разговарят лице в лице. „Засега никой не се съобразява с принципа за спазването на примирието“, заяви Саламе и добави, че въпреки всичко се полагат усилия за намиране на политическо решение на конфликта. Превод и редакция: Теодор Пенев

18 Февруари 2020 | 16:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В небето над Кипър се проведе съвместно френско-кипърско военно учение за ПВО

Kathimerini: В небето над Кипър се проведе съвместно френско-кипърско военно учение за ПВО

Никозия. Френски изтребители Rafale („Рафал“) поставиха на изпитание възможностите на зенитния чадър на кипърската армия по време на съвместно военно учение в понеделник, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Рафал“-ите излетяха от палубата на флагмана на френските Военноморски сили (ВМС) – самолетоносачът „Шарл дьо Гол“ и целта им беше да проверят ефективността на противовъздушната отбрана (ПВО) на армията на Република Кипър. „Шарл дьо Гол“ беше разположен на разстояние 240 метра от района, където се провеждаше учението. Активирани са противовъздушни системи, които успешно са локализирали и улавяли „атакуващите“ самолети. Като изрази задоволството си от представянето на кипърската армия след приключването на съвместното военно учение с Франция, министърът на отбраната Саввас Ангелидис заяви, че ще последват още такива учения. „Днешното [съвместно военно учение] е добър пример за нашето сътрудничество с Франция на военно ниво и аз съм наистина доволен, че служителите на Националната гвардия получават възможността да получат такова обучение на високо ниво“, каза той. „Когато сте в контролния център, където можете да видите как те си сътрудничат, координират и оценяват ситуацията, разбирате, че ние сме на много високо ниво. Предвидени са още военни учения с Франция, които ще включват самолети, противовъздушна отбрана и флот“, продължи той. Френските фрегати, придружаващи самолетоносача, също ще участват в следващите учения. Във вторник френският министър на отбраната Флорънс Парли трябва да проведе срещи с Ангелидис и президента Никос Анастасиадис в Кипър. Ангелидис заяви, че посещението на министъра на Армиите на Франция „ще предостави възможност за обсъждане, обмен на мнения и оценка на опасностите в региона“, като добави, че „ще бъдат финализирани и други действия за развитие на сътрудничеството. " Превод и редакция: Иван Христов

18 Февруари 2020 | 10:05 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръко-американското сътрудничеството и Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гръко-американското сътрудничеството и Източното Средиземноморие

Атина/Вашингтон. Пенсионираният генерал-лейтенант Томас Траск е бивш заместник-командир на Командването на специалните операции на САЩ, а сега работи за Eastern Mediterranean Policy Project и Еврейския институт за Национална сигурност на Америка. Той пише материал за електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, в който описва същината на затоплянето на отношенията между Вашингтон и Атина и ролята на събитията в Източното Средиземноморие за това. Статията е предадена без редакторска намеса. По повод срещата си миналия месец с президента Доналд Тръмп във Вашингтон, премиерът Кириакос Мицотакис отбеляза как отношенията между САЩ и Гърция „са най-добрите в историята. Но могат да станат още по-добри“. Ако оставим дипломатическите любезности настрана, това отразява истински постижения на лидерите на двете страни и целия политически спектър в насърчаването на задълбочението на двустранното сътрудничество през последните няколко години. Думите му обаче сочат и много високия таван за още по-силно партньорство, особено по отношение на отбраната и сигурността. Еврейският институт за национална сигурност на Америка (JINSA) току-що пусна нов доклад, в който препоръчва начини, по които САЩ и Гърция да задълбочат това партньорство. Американците и гърците могат да бъдат малко изненадани да чуят подобни разговори за топли отношения. Гърция беше родното място на ангажимента на нашата страна (САЩ) да защитава свободния свят през 40-те години на миналия век, но отношенията бяха хладни в най-добрия случай през по-голямата част от Студената война, а след това САЩ до голяма степен спряха да обръщат внимание на региона. До съвсем скоро, когато американските политици и обществеността гледаха към Източното Средиземноморие, те виждаха Турция - не Гърция - като основен стълб на стабилността и влиянието на САЩ. Сега всичко това се променя заедно с геополитиката на региона. Съединените щати проявяват нов интерес към Източното Средиземноморие на фона на значителните енергийни открития и възможността да открият много повече. Но намесата на Турция тук е предизвикателство към целите на САЩ и ЕС да насърчават икономическия растеж и да намаляват зависимостта на Европа от руските енергийни доставки. Тази заплаха от Турция ще се увеличава с разширяването на участието на американските компании в проучванията около островите Крит и Кипър. Нелегалната тактика на сплашване на Анкара е признак на по-големия проблем с нарастващата враждебност на Турция към НАТО и Запада при президента Реджеп Ердоган. Агресията му към американските партньори в Сирия, закупуването на съвременна руска противовъздушна отбрана и заплахите за изгонване на американските сили от военновъздушна база Инджирлик убеждават Вашингтон, че на Анкара не може да се вярва, че ще закрепи югоизточния фланг на НАТО - дори когато САЩ оставят вратата отворена за по-благожелателни турски лидери в бъдеще. Америка също е загрижена от завръщането на силната конкуренция в Източното Средиземноморие, включително руските и ирански посегателства в Сирия и китайската инициатива „Един пояс – един път“ в региона. В нашите скорошни пътувания до страната гръцките лидери подчертаха готовността си да играят по-голяма роля за справяне с тези увеличаващи се предизвикателства и възможности. Всъщност ние виждаме Гърция като логична фокусна точка за проектиране на силата на САЩ и насърчаване на регионалната стабилност и развитие. Стремежът на Гърция да се превърне в дипломатически и икономически хъб, свързващ Европа с Израел, Кипър и Египет, е в съответствие с желанието на Съюзниците да поемат по-големи отговорности. Освен че отразява очакванията на САЩ, Атина отделя повече от икономическата си сила за отбрана, отколкото която и да е страна-членка на НАТО, с изключение на САЩ. Предвид стратегическата посока на Турция при Ердоган, Гърция също така е в изгодна позиция да се превърне в новата югоизточна опора на Алианса. Въпреки това, със сигурност има място за по-взаимно изгодно сътрудничество между нашите две страни. По-голяма помощ в сферата на отбраната от Вашингтон, може да помогне на Атина да се справи с някои свои недостатъци, когато става въпрос за защитата на собствените си и американските интереси в Източното Средиземноморие. Тази помощ, ако бъде изразходена за модернизирани оръжия от САЩ, може да позволи на Гърция да осъвремени своята флотилия от изтребители F-16, да се сдобие с дронове и ракетни военни кораби, както и да засили бреговата охрана и възможностите си за осъществяване на патрулни мисии. САЩ, също така, трябва да изучат възможностите за увеличаване на собственото си военно присъствие в Гърция. Американските военноморски сили (ВМС) са в залива Суда от десетилетия, но в момента базата работи на пълен капацитет, което означава, че тя трябва да бъде разширена, за да може да приема увеличен брой посещения на пристанищата от американски военни кораби. Трябва да се проведат и повече съвместни учения и да се организира възможно съвместно производство в гръцките пристанища, като тези мерки ще спомогнат за по-лесното интегриране на гръцките ВМС в авионосните ударни групи на САЩ в Източното Средиземноморие. Вашингтон също трябва да обмисли да се установи на новото място – развиващия се център Александруполис, за да помогне за гарантирането на енергийната независимост на Европа и да засили сдържащия ефект на НАТО в Източните Балкани. Сред допълнителните опции американските ВВС могат да увеличат разполагането, обучението и операциите си за танкери и дронове за въздушно зареждане в Лариса, а американската армия може да подобри собствените си тренировъчни операции в Гърция. Отделно, САЩ и Гърция биха могли да работят заедно по преместването на американските военни активи, разположени понастоящем в Турция, ако това стане необходимо. Това би генерирало лост за потенциална промяна на поведението на Анкара и би осигурило надежден достъп за тези сили. Америка и Гърция със сигурност изминаха дълъг път за кратко време. Все по-високите залози и несигурността, свързани с бъдещето на Източното Средиземноморие, предоставят страхотна възможност за задълбочаване на партньорството много повече. Превод и редакция: Иван Христов
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

18 Февруари 2020 | 08:20 | Агенция "Фокус"