СВЪРЗАНИ НОВИНИ

AFP: ЕС ще изпрати нова мисия в Либия, за да наложи оръжейното ембарго на ООН

AFP: ЕС ще изпрати нова мисия в Либия, за да наложи оръжейното ембарго на ООН

Брюксел. Европейските външни министри се съгласиха, че е нужно да бъде изпратена нова военноморска мисия в Средиземно море, която да се грижи за спазването на наложеното от ООН оръжейно ембарго срещу Либия, което системно се нарушава, предава AFP.Европейските министри обсъдиха това по време на своя обща среща в Брюксел. „Всички се съгласихме да създадем мисия, която да спре п...

17 Февруари 2020 | 16:18 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Турция осъди "максималисткото и безкопромисно поведение" на Гърция и Кипър по въпросите за Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Турция осъди "максималисткото и безкопромисно поведение" на Гърция и Кипър по въпросите за Източното Средиземноморие

Анкара. Турция реагира на изявленията на Гърция от 21 април, в които властите в Атина осъдиха новите сондажни дейности на Анкара в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, пише вестник Kathimerini. "Гърция още веднъж с днешното си изявление демонстрира своите нереалистични възприятия и отказът си да признае правата (на турските киприоти) по въпросите, свързани с проблемите на нашия регион", коментира Хами Аксьой, говорител на Министерството на външните работи на Турция. "Гърците и гръцките киприоти умишлено игнорират факта, че Турция има легитимни и суверенни права в Източното Средиземноморие и Егейско море, а турските киприоти имат равни права, като съсъобственици на острова, за неговите ресурси", заяви Аксьой. Той допълни, че "максималисткото и безкомпромисно поведение" на Гърция и Република Кипър е "всъщност заплаха за мира и сигурността в Източното Средиземноморие". Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Април 2020 | 10:25 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Република Кипър смята, че продължаващите сондажни дейности на Турция са доказателство за експанзионизма на Анкара

Kathimerini: Република Кипър смята, че продължаващите сондажни дейности на Турция са доказателство за експанзионизма на Анкара

Никозия. Турция продължава да преследва "нелегални екпанзионистични планове" в Източното Средиземноморие, като отново се опитва да извършва сондажни дейности в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, заявиха властите на страната, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Кипърското правителство заяви, че последната цел на турските кораби са водите южно от Кипър, които са част от ИИЗ на републиката. Освен това там Никозия е предоставила лиценз за дейност на италианската компания Eni и на френската Total, които да проучат за наличието на енергийни ресурси в региона. "Новият нелегален пиратски акт представлява допълнително сериозно нарушение на суверенните права и юрисдикция на Република Кипър, в противоречие с международното право", се казва в изявление на правителството на страната, което отбелязва също, че Анкара извършва тези дейности в условията на пандемията от коронавируса. По думите на правителството турските кораби в региона, които също проучват за енергийни ресурси, са не само нелегални, но и са част от "милитаризирането" на региона от страна на Турция и това "поставя мира и сигурността в Източното Средиземноморие в риск". Според изявление на турското Министерство на отбраната, публикувано в неговия уебсайт, сондажните кораби на страната - "Фатих" и "Явуз", както и изследователските кораби "Барбарос" и Орук Рейс" - продължават дейностите си в региона, а военноморските кораби осигуряват тяхната безопасност. Турция твърди, че действа в защита на правата на своите граждани, както и на тези на признатата само от нея Севернокипърска турска република (СКТР). В частност става дума за тяхното право на достъп до енергийните ресурси в региона. Турция не признава независимостта на Република Кипър и смята, че част от нейната ИИЗ влиза в континенталния шелф на страната. Острова е разделен от 1974 г. на Република Кипър и СКТР. Това се случва след преврат, чиито цели са Кипър да се обедини с Гърция, което предизвиква реакцията на Турция, която нахлува и създава СКТР, призната само от нея. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Април 2020 | 10:55 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Пет страни се присъединиха към санкциите на ЕС срещу Турция

ТАСС: Пет страни се присъединиха към санкциите на ЕС срещу Турция

Брюксел. Северна Македония, Черна гора, Албания, Исландия и Армения се присъединиха към санкциите на ЕС срещу Турция за нейните сондажни операции в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър. Това се посочва в изявление на ръководителя на дипломацията на ЕС Жозеп Борел, разпространено във вторник в Брюксел, предава ТАСС. „Страните-кандидатки (за присъединяване към ЕС) Република Северна Македония, Черна гора и Албания, влизащата в Европейското икономическо пространство Исландия, както и Армения ще се присъединят към това решение на Съвета. Те ще гарантират, че техните национални политики съответстват на решението на Съвета. Европейският съюз приема за сведение този ангажимент и го приветства“, се отбелязва в него. Европейският съюз в края на февруари разшири санкциите си срещу Турция за нейните сондажни операции в ИИЗ на Република Кипър. Ограничителни мерки бяха въведени срещу вицепрезидента и ръководител на проучвателния отдел на турската държавна петролна компания TPAO (турска петролна корпорация) Мехмет Ферух Акалин, както и неговия заместник в отдела Али Коскун Намоглу. На шелфа и в ИИЗ на Република Кипър са открити големи запаси от природен газ. През септември правителството на островната държава подписа споразумение с френската компания Total и италианската компания Eni за разработване на седмия сектор на офшорната зона на Кипър. В началото на октомври обаче Турция изпрати собствен сондажен кораб в района, придружен от военни кораби. Турция, която не признава Република Кипър от 1963 г., оспорва границите на ИИЗ на тази островна държава и заявява, че няма да допусне провеждането на геоложки проучвания край бреговете на острова без съгласието на турската кипърска общност. Според Анкара турските сондажни кораби се изпращат в зоната на газовите находища въз основа на лицензи, издадени от самопровъзгласената Турска република Северен Кипър, която освен самата Турция не е призната от никоя друга държава в света. Превод и редакция: Иван Христов

31 Март 2020 | 13:52 | Агенция "Фокус"

Greek Reporter: Франция изпрати най-големия си самолетоносач в Кипър, за да демонстрира силата си срещу Турция

Greek Reporter: Франция изпрати най-големия си самолетоносач в Кипър, за да демонстрира силата си срещу Турция

Лимасол. Френският „Шарл дьо Гол“, най-големият самолетоносач в Европа, акостира в пристанището на Лимасол в Кипър в четвъртък, съобщава базираният в САЩ портал Greek Repoter. Снимките на този масивен кораб са впечатляващи по всички показатели и изпращат послание за възможно най-силното сътрудничество между Франция и Националната гвардия на Кипър, отбелязва изданието. Марк Ауседа, командващият оператвина група 473 на френския военноморски флот (ВМФ), изрази благодарността си за гостоприемството, оказано на френските сили, които вече от няколко седмици оперират в района на средиземноморския остров. Освен впечатляващия самолетоносач, Франция разполага и с много други кораби от своя ВМФ в района около Кипър като част от тяхната мисия, наречена „Inherent Resolve“, която първоначално беше насочена срещу „Ислямска държава“ в Близкия изток, а сега защитава вложенията на западните компании в добива на въглеводороди в Източното Средиземноморие, за които има претенции и Турция. Превод и редакция: Иван Христов

4 Март 2020 | 11:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Париж застана на страната на гърците в спора с Турция

Kathimerini: Париж застана на страната на гърците в спора с Турция

Атина. Париж ще застане до Гърция и Кипър, като подкрепя и двете страни в споровете им с Турция относно морските зони в Средиземноморието, заяви министърът на отбраната на Франция Флоранс Парли, цитирана от електронното издание на вестник Kathimerini. Гърция и Турция са в противоречие по множество въпроси, вариращи от правата върху ресурсите в Егейско море до етнически разделения Кипър. Напрежението също нараства заради турските сондажи край Кипър и Европейският съюз подготви санкции срещу Турция в отговор. „Франция възнамерява да застане до Гърция и да й помогне да се справи с напрежението в Беломорието и Озточното Средиземноморие“, каза Парли в интервю пред вестник „То Вима“. Тя каза, че френският президент Еманюел Макрон е бил ясен, когато се е срещнал с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в края на януари, че Париж и Атина са готови да засилят сътрудничеството си в отбраната. Фрегата на гръцкия флот вече ескортира френския самолетоносач „Шарл дьо Гол“ при неговите операции в Средиземноморието. „Франция подкрепя Гърция и Кипър по въпроса за зачитането на техния суверенитет в морските зони и осъжда, заедно с европейските си партньори, липсата на спазване на тези основни правила от Турция“, подчерта Парли пред вестника. Атина беше разгневена от споразумение между Либия и Турция, подписано на 27 ноември, което очертава морска граница между двете страни, близо до гръцкия остров Крит, като нарече споразумението грубо нарушение на международното право. Турция и международно признатото правителство на Либия подписаха споразумението, определящо техните граници и споразумение за разширяване на сътрудничеството в сигурността и отбраната. Превод и редакция: Иван Христов

24 Февруари 2020 | 11:13 | Агенция "Фокус"

To Vima (Гърция): Кипърският министър на енергетиката смята, че Турция иска да превърне Средиземно Море в свое владение

To Vima (Гърция): Кипърският министър на енергетиката смята, че Турция иска да превърне Средиземно Море в свое владение

Никозия. Докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган обявяваше пред членовете на своята „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР) как Гърция се е предала пред геополитическите амбиции на Анкара за Средиземно Море, кипърският министър на енергетиката Георгос Лакотрипис заяви във външното министерство в Атина, че неговата държава ще продължи със своите планове за сондаж на природен газ в собствената си Изключителна икономическа зона (ИИЗ). Това пише гръцкият вестник To Vima. Енергийните компании ExxonMobil, френската Total и италианската Eni вече придобиха права да работят в кипърски води. От своя страна гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас изцяло отхвърли твърденията на Ердоган и подчерта, че Атина няма да се откаже да защитава суверенните си права. Той добави, че държавата му винаги е готова да постигне справедлив компромис с Турция, но никога няма да приеме изнудванията на Анкара. „Както вече няколко пъти повтаряхме, незаконните действия не водят до легален резултат. Гърция, заедно с международното общество осъжда и отхвърля нелегалните дейности на Турция в региона, които продължават да подкопават регионалния мир и сигурността, и наред с други неща създават претекст за нарушаване на оръжейното ембарго в Либия и за нарушаването на суверенните права на страните в региона. За съжаление, Турция и в това си начинание остава сама“, каза гръцкото външно министерство в свое изявление. Лакотрипис заяви, че въпреки турските заплахи и инвазията на кипърската ИИЗ, Никозия продължава да привлича нови компании и да прокарва интересите си. „В Източното Средиземноморие можем да изиграем роля на алтернативен енергиен източник и тези ресурси може да стигат и до Европейския съюз. От тази перспектива ние трябва да разгледаме турските нарушения и да затова сега геологията е неизменно свързана с геополитиката. Играта и интересите не са само за енергийни ресурси, но и за енергийни пътища“, подчерта кипърският министър. Той категорично отхвърли призивите на тези, които искат Турция да се превърне в партньор на Никозия, въпреки нейните незаконни действия, както и да бъде преустановена програмата на страната за сондажи, докато не бъде решен кипърският проблем. „Ако трябваше да балансираме действията на Република Кипър и Гърция, две страни, които уважават международното право от една страна и действията на Турция от друга, и ако предположим, че може в един момент да се отнесе този спор до Международния съд, ясно е в чия полза ще се наклонят везните“, каза Лакотрипис. Анкара вижда Средиземноморието като свое владение „Турция се опитва чрез нелегални действия да ни предизвика да допуснем грешки, които ще й позволят да легитимизира своите дейности“, каза още той. Според кипърският министър всички политически сили, въпреки различните си идеи за това как да подходят към новите реалности в енергийния сектор трябва да се обединят около общата национална позиция. Гръцкият депутат от партия „Нова демокрация“ Костас Гиулекас, ръководител на парламентарната комисия по външните работи, заяви пред публика от дипломати, академици и експерти, че текущият период на напрежение с Турция е много по-продължителен от подобни случаи в предишни години. Той добави, че Анкара заявява претенции към острови, които са разпознати като гръцки преди десетилетия. „В опит да подсигурим мира, ние трябва да настояваме за прилагането на международното право и да подсилим задържащите сили на гръцката армия“, каза още той. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Февруари 2020 | 08:48 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Гърция трябва да бъде готова да дели ресурсите в Източното Средиземноморие

Мевлют Чавушоглу: Гърция трябва да бъде готова да дели ресурсите в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция е готова на компромиси с Гърция, ако последната е склонна да споделя ресурсите в Източното Средиземноморие, заяви първият дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. „Казваме на Гърция: „можем да постигнем споразумение“, ако вие сте готови на компромис. Бъдете готови да споделяте в Източното Средиземноморие“, заяви той в интервю пред държавната телевизия TRT Haber. „Но ако продължите да узурпирате правата на турците киприоти ще продължим тези стъпки“, предупреди Чавушоглу, като добави, че зависи от Анкара да реши дали ще прави проучвания за енергоресурси в Егейско море, Източното Средиземноморие и Черно море. Неговите коментари дойдоха ден, след като Гърция категорично отхвърли твърдението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, че е приела статуквото, което Турция иска в Източното Средиземноморие, казвайки, че не само не е направила това, но и заедно с международната общност , осъжда незаконните ходове на Турция в региона. „Както многократно подчертавахме, незаконните действия не дават правен ефект“, заяви говорителят на гръцкото външно министерство Александрос Генинимас, който осъди „ходовете, които продължават да подкопават регионалния мир и сигурност, създавайки, наред с други неща, предлози за нарушаването на оръжейното ембарго в Либия и са опит за узурпиране на суверенните права на държавите в региона“. „За нещастие, и в това, Турция продължава да е сама в малцинство“, подчерта дипломатът. Междувременно в четвъртък двойка турски изтребители F-16 влязоха в гръцкото въздушно пространство, без предварително да представят план за полет, съобщава „Катимерини“ Самолетите прелетяха над малките егейски острови Агатониси, Аркиои, Липсой и Кинарос между 10.04 и 10.13 часа. Във всички случаи турските самолети са били прихващани от гръцки самолети в съответствие с международните правила. Превод и редакция: Иван Христов

20 Февруари 2020 | 14:02 | Агенция "Фокус"

AFP: Признатото от ООН правителство на Либия се оттегли от преговорите за мир в Женева

AFP: Признатото от ООН правителство на Либия се оттегли от преговорите за мир в Женева

Женева/Триполи. Либийското правителство на националното съгласие обяви, че ще прекрати временно участието си в преговорите, инициирани от ООН за осигуряването на дълготраен мир в северноафриканската страна, предава AFP. По-рано в Либия беше установено временно прекратяване на военните действия, което обаче системно е нарушавано. Правителството на националното съгласие, базирано в Триполи се изтегли от преговорите малко след като няколко ракети удариха пристанище в либийската столица. Триполи е целта на офанзивата на Халифа Хафтар, който се застъпва зад кабинета в Тобрук и се опитва да свали правителството на на премиера Файез Сарадж в столицата. „Обявяваме, че преустановяваме участието си във военните преговори в Женева, докато не се приемат ясни позиции срещу агресора (Хафтар) и неговите нарушения“, заявиха от правителството на националното съгласие. „Без дълготраен мир (…) преговорите нямат смисъл. Не може да има мир, докато ни бомбардират“, се казва още в тяхното съобщение. Ударите по пристанището бяха последното нарушение на прекратяването на военните действия, което влезе в сила през януари, след преговори с посредничеството на Русия, която подкрепя Хафтар, както и Турция, която застава зад правителството в Триполи. Все още никой не е поел отговорност за ракетната атака над пристанището. „Ясно е, че целта на систематичните бомбардировки над жилищни квартали, летището и пристанището, в допълнение към тоталната блокада на петролната инфраструктура, е да провокират кризи за гражданите във всички аспекти от техния живот“, твърдят още от правителството на Сарадж. В съобщението се допълва, че силите на Хафтар се опитват „напразно“ да дестабилизират страната, след като не са успели да свалят правителството. Превод и редакция : Теодор Пенев

20 Февруари 2020 | 10:20 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Признатото от ООН либийско правителство се оттегли от преговорите в Женева

„Анадолска агенция“: Признатото от ООН либийско правителство се оттегли от преговорите в Женева

Женева. Признатото от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) прекрати всички преговори с посредничеството на ООН с командира на Либийската национална армия фелдмаршал Халифа Хафтар, предава “Анадолската агенция“ В изявление пред либийския телевизионния канал Al Ahrar премиерът на ПНС Файез Сарадж, обяви спиране на всички военни, политически и икономически преговори. Това стана часове, след като ПНС обяви спирането на участието си във военните преговори в Женева в резултат на многократното нарушаване на режима на прекратяване на огъня от страна на силите на Хафтар. Във вторник трима цивилни бяха убити, а петима други ранени, когато верните на Хафтар сили атакуваха пристанището в Триполи. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Февруари 2020 | 18:32 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Правителството на националното съгласие на Либия прекрати участието си в преговорите в Женева

ТАСС: Правителството на националното съгласие на Либия прекрати участието си в преговорите в Женева

Триполи. Правителството на националното съгласие (ПНС) на премиера Файез Сарадж обяви във вторник вечерта, че прекратява участието си в работата на военния комитет в Женева във връзка с обстрела на пристанището на Триполи от Либийската национална армия (ЛНА) на Халифа Хафтар. Това се казва в заявление на оглавявания от Сарадж президентски съвет, предава ТАСС. „Без постоянно прекратяване на огъня, което да гарантира завръщането на разселените хора и да гарантира безопасността на столицата и други градове, не може да се говори за преговори“, се казва в комюникето, публикувано на страницата на ПНС във „Фейсбук“. „Не може да има мир при тези обстрели“. Във вторник в Швейцария започна вторият кръг от срещите на Обединения военен комитет ("5 + 5") на Либия, насочени към постигане на дългосрочно прекратяване на огъня. Първият кръг от преговорите по военни въпроси се проведе в Женева на 3-8 февруари. Либийският военен комитет включва петима представители от всяка от страните в конфликта. Посредник в преговорите е специалният представител на ООН за Либия Хасан Салам. Във вторник ЛНА нанесе няколко удара по пристанището на Триполи. Според нейния говорител Халид ал-Маджуб, силите под командването на фелдмаршал Халифа Хафтар са унищожили турски кораб, натоварен с оръжие и боеприпаси за въоръжени групировки, който е пристигнал в нарушение на международното ембарго. Междувременно официалният представител на президента на Турция Ибрахим Калън заяви, че корабът не е засегнат по време на обстрела. В по-късно изявление, издадено от Върховното командване на ЛНА, се казва, че тя „спазва споразумението за прекратяване на огъня в Либия и извършва удари по складове с оръжие и боеприпаси в пристанището на Триполи, за да се отслаби боеспособността на наемниците“. Превод и редакция:Иван Христов

19 Февруари 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"

Reuters: Специалният пратеник на ООН в Либия твърди, че силите на Халифа Хафтар са надпаднали пристанището на Триполи

Reuters: Специалният пратеник на ООН в Либия твърди, че силите на Халифа Хафтар са надпаднали пристанището на Триполи

Триполи. Пристанището на либийската столица Триполи е било нападнато, вероятно от силтите на Либийската национална армия (ЛНА), оглавявана от маршал Халифа Хафтар, твърди специалният пратеник на ООН за северноафриканската страна Гасан Саламе, предава Reuters. Кореспондент на агенцията потвърди, че е можел да се види гъст пушек от района на пристанището днес, 18 февруари. Според него са били нанесени удари по складовете на пристанището. Портът остана отворен за доставки на храна и други стоки, въпреки започнатата по-рано от Хафтар офанзива срещу столицата, контролирана от силите, лоялни на Правителството на националното съгласие (ПНС). Саламе заяви, че пристанището е било атакувано, малко след като представители на враждуващите в Либия страни се срещнаха за нови преговори в Женева, макар те отново да са отказали да разговарят лице в лице. „Засега никой не се съобразява с принципа за спазването на примирието“, заяви Саламе и добави, че въпреки всичко се полагат усилия за намиране на политическо решение на конфликта. Превод и редакция: Теодор Пенев

18 Февруари 2020 | 16:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В небето над Кипър се проведе съвместно френско-кипърско военно учение за ПВО

Kathimerini: В небето над Кипър се проведе съвместно френско-кипърско военно учение за ПВО

Никозия. Френски изтребители Rafale („Рафал“) поставиха на изпитание възможностите на зенитния чадър на кипърската армия по време на съвместно военно учение в понеделник, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Рафал“-ите излетяха от палубата на флагмана на френските Военноморски сили (ВМС) – самолетоносачът „Шарл дьо Гол“ и целта им беше да проверят ефективността на противовъздушната отбрана (ПВО) на армията на Република Кипър. „Шарл дьо Гол“ беше разположен на разстояние 240 метра от района, където се провеждаше учението. Активирани са противовъздушни системи, които успешно са локализирали и улавяли „атакуващите“ самолети. Като изрази задоволството си от представянето на кипърската армия след приключването на съвместното военно учение с Франция, министърът на отбраната Саввас Ангелидис заяви, че ще последват още такива учения. „Днешното [съвместно военно учение] е добър пример за нашето сътрудничество с Франция на военно ниво и аз съм наистина доволен, че служителите на Националната гвардия получават възможността да получат такова обучение на високо ниво“, каза той. „Когато сте в контролния център, където можете да видите как те си сътрудничат, координират и оценяват ситуацията, разбирате, че ние сме на много високо ниво. Предвидени са още военни учения с Франция, които ще включват самолети, противовъздушна отбрана и флот“, продължи той. Френските фрегати, придружаващи самолетоносача, също ще участват в следващите учения. Във вторник френският министър на отбраната Флорънс Парли трябва да проведе срещи с Ангелидис и президента Никос Анастасиадис в Кипър. Ангелидис заяви, че посещението на министъра на Армиите на Франция „ще предостави възможност за обсъждане, обмен на мнения и оценка на опасностите в региона“, като добави, че „ще бъдат финализирани и други действия за развитие на сътрудничеството. " Превод и редакция: Иван Христов

18 Февруари 2020 | 10:05 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръко-американското сътрудничеството и Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гръко-американското сътрудничеството и Източното Средиземноморие

Атина/Вашингтон. Пенсионираният генерал-лейтенант Томас Траск е бивш заместник-командир на Командването на специалните операции на САЩ, а сега работи за Eastern Mediterranean Policy Project и Еврейския институт за Национална сигурност на Америка. Той пише материал за електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, в който описва същината на затоплянето на отношенията между Вашингтон и Атина и ролята на събитията в Източното Средиземноморие за това. Статията е предадена без редакторска намеса. По повод срещата си миналия месец с президента Доналд Тръмп във Вашингтон, премиерът Кириакос Мицотакис отбеляза как отношенията между САЩ и Гърция „са най-добрите в историята. Но могат да станат още по-добри“. Ако оставим дипломатическите любезности настрана, това отразява истински постижения на лидерите на двете страни и целия политически спектър в насърчаването на задълбочението на двустранното сътрудничество през последните няколко години. Думите му обаче сочат и много високия таван за още по-силно партньорство, особено по отношение на отбраната и сигурността. Еврейският институт за национална сигурност на Америка (JINSA) току-що пусна нов доклад, в който препоръчва начини, по които САЩ и Гърция да задълбочат това партньорство. Американците и гърците могат да бъдат малко изненадани да чуят подобни разговори за топли отношения. Гърция беше родното място на ангажимента на нашата страна (САЩ) да защитава свободния свят през 40-те години на миналия век, но отношенията бяха хладни в най-добрия случай през по-голямата част от Студената война, а след това САЩ до голяма степен спряха да обръщат внимание на региона. До съвсем скоро, когато американските политици и обществеността гледаха към Източното Средиземноморие, те виждаха Турция - не Гърция - като основен стълб на стабилността и влиянието на САЩ. Сега всичко това се променя заедно с геополитиката на региона. Съединените щати проявяват нов интерес към Източното Средиземноморие на фона на значителните енергийни открития и възможността да открият много повече. Но намесата на Турция тук е предизвикателство към целите на САЩ и ЕС да насърчават икономическия растеж и да намаляват зависимостта на Европа от руските енергийни доставки. Тази заплаха от Турция ще се увеличава с разширяването на участието на американските компании в проучванията около островите Крит и Кипър. Нелегалната тактика на сплашване на Анкара е признак на по-големия проблем с нарастващата враждебност на Турция към НАТО и Запада при президента Реджеп Ердоган. Агресията му към американските партньори в Сирия, закупуването на съвременна руска противовъздушна отбрана и заплахите за изгонване на американските сили от военновъздушна база Инджирлик убеждават Вашингтон, че на Анкара не може да се вярва, че ще закрепи югоизточния фланг на НАТО - дори когато САЩ оставят вратата отворена за по-благожелателни турски лидери в бъдеще. Америка също е загрижена от завръщането на силната конкуренция в Източното Средиземноморие, включително руските и ирански посегателства в Сирия и китайската инициатива „Един пояс – един път“ в региона. В нашите скорошни пътувания до страната гръцките лидери подчертаха готовността си да играят по-голяма роля за справяне с тези увеличаващи се предизвикателства и възможности. Всъщност ние виждаме Гърция като логична фокусна точка за проектиране на силата на САЩ и насърчаване на регионалната стабилност и развитие. Стремежът на Гърция да се превърне в дипломатически и икономически хъб, свързващ Европа с Израел, Кипър и Египет, е в съответствие с желанието на Съюзниците да поемат по-големи отговорности. Освен че отразява очакванията на САЩ, Атина отделя повече от икономическата си сила за отбрана, отколкото която и да е страна-членка на НАТО, с изключение на САЩ. Предвид стратегическата посока на Турция при Ердоган, Гърция също така е в изгодна позиция да се превърне в новата югоизточна опора на Алианса. Въпреки това, със сигурност има място за по-взаимно изгодно сътрудничество между нашите две страни. По-голяма помощ в сферата на отбраната от Вашингтон, може да помогне на Атина да се справи с някои свои недостатъци, когато става въпрос за защитата на собствените си и американските интереси в Източното Средиземноморие. Тази помощ, ако бъде изразходена за модернизирани оръжия от САЩ, може да позволи на Гърция да осъвремени своята флотилия от изтребители F-16, да се сдобие с дронове и ракетни военни кораби, както и да засили бреговата охрана и възможностите си за осъществяване на патрулни мисии. САЩ, също така, трябва да изучат възможностите за увеличаване на собственото си военно присъствие в Гърция. Американските военноморски сили (ВМС) са в залива Суда от десетилетия, но в момента базата работи на пълен капацитет, което означава, че тя трябва да бъде разширена, за да може да приема увеличен брой посещения на пристанищата от американски военни кораби. Трябва да се проведат и повече съвместни учения и да се организира възможно съвместно производство в гръцките пристанища, като тези мерки ще спомогнат за по-лесното интегриране на гръцките ВМС в авионосните ударни групи на САЩ в Източното Средиземноморие. Вашингтон също трябва да обмисли да се установи на новото място – развиващия се център Александруполис, за да помогне за гарантирането на енергийната независимост на Европа и да засили сдържащия ефект на НАТО в Източните Балкани. Сред допълнителните опции американските ВВС могат да увеличат разполагането, обучението и операциите си за танкери и дронове за въздушно зареждане в Лариса, а американската армия може да подобри собствените си тренировъчни операции в Гърция. Отделно, САЩ и Гърция биха могли да работят заедно по преместването на американските военни активи, разположени понастоящем в Турция, ако това стане необходимо. Това би генерирало лост за потенциална промяна на поведението на Анкара и би осигурило надежден достъп за тези сили. Америка и Гърция със сигурност изминаха дълъг път за кратко време. Все по-високите залози и несигурността, свързани с бъдещето на Източното Средиземноморие, предоставят страхотна възможност за задълбочаване на партньорството много повече. Превод и редакция: Иван Христов
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

18 Февруари 2020 | 08:20 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция приветства новата европейска мисия за налагането на оръжейното ембарго над Либия

Kathimerini: Гърция приветства новата европейска мисия за налагането на оръжейното ембарго над Либия

Атина. Гърция приветства решението на външните министри от Европейския съюз да започнат нова акция за налагането на оръжейното ембарго на ООН над Либия, пише гръцкото издание Kathimerini. Това заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас в свое изказване след срещата. Той заяви, че Гърция възнамерява да вземе участие в тази операция. След края на срещата, която беше оглавена от него, ръководителят на еврокомисията по външните работи Жосеп Борел заяви, че такава операция ще се проведе и нейната цел ще бъде налагането на оръжейното ембарго чрез използването на сателитни, въздушни и военноморски средства. Превод и редакция: Теодор Пенев

17 Февруари 2020 | 20:23 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: Мисията на ЕС за налагане на оръжейното ембарго срещу Либия ще започне работа през март

Жозеп Борел: Мисията на ЕС за налагане на оръжейното ембарго срещу Либия ще започне работа през март

Брюксел. Новата мисия на Европейския съюз за контрол на съблюдаването на оръжейното ембарго срещу Либия ще започне работа през март, заяви върховният представител на Съюза за политиката на сигурност и външните работи Жозеп Борел, предава ТАСС. „Надявам се, че новата мисия ще започне работа в края на март“, каза той след заседанието на Съвета на ЕС в Брюксел. Държавите-членки на ЕС съгласуваха създаването на нова военноморска мисия за контрол на съблюдаването на оръжейното ембарго срещу Либия. Превод и редакция: Мария Факова

17 Февруари 2020 | 18:25 | Агенция "Фокус"

AFP: ЕС ще изпрати нова мисия в Либия, за да наложи оръжейното ембарго на ООН

AFP: ЕС ще изпрати нова мисия в Либия, за да наложи оръжейното ембарго на ООН

Брюксел. Европейските външни министри се съгласиха, че е нужно да бъде изпратена нова военноморска мисия в Средиземно море, която да се грижи за спазването на наложеното от ООН оръжейно ембарго срещу Либия, което системно се нарушава, предава AFP. Европейските министри обсъдиха това по време на своя обща среща в Брюксел. „Всички се съгласихме да създадем мисия, която да спре потока от оръжия към Либия“, заяви италианският външен министър Луиджи ди Майо. Той допълни, че мисията ще включва и военни кораби, което беше важна точка за някои страни-членки. Тази информация беше потвърдена също така от външните министри на Германия и Австрия Хайко Маас и Александър Шаленберг. Превод и редакция: Теодор Пенев

17 Февруари 2020 | 16:18 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Морските зони, договорени от Турция и Либия, получават официален характер от ООН

Kathimerini: Морските зони, договорени от Турция и Либия, получават официален характер от ООН

Атина. Атина се готви за публикуването на географските координати, предвидени в споразумението за делинеация на морските граници, подписано между Турция и базираното в Триполи правителство на Либия на 29 ноември 2019 година от „Международния орган по морското дъно“ към ООН, която отговаря за прилагането на Женевската конвенция по морското право, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Включването на картите от меморандума за морските зони в базата данни на ООН ще им даде официален характер, което притеснява силно Атина, която се готви за последствията. Гърция, която е географски разположена между Турция и Либия, решително обяви меморандума за незаконно и явно нарушение на суверенитета си. От своя страна Турция подчертава, че публикуването на картите от ООН по същество ще направи меморандума официален и ще проправи път за Анкара да започне проучвателни сондажни дейности за природни ресурси в морските зони, които са очертани в споразумението като част от Изключителната икономическа зона на Турция (ИИЗ), включително райони край Южен Крит. „Катимерини“ коментира, че „географските изкривявания на Турция“, въведени, за да оправдаят срещата на ИИЗ на Анкарас тази на Триполи, пренебрегват изцяло ИИЗ на островите Касос, Карпатос, Кастелоризо и Родос и сега турските карти показват, че големият остров Крит има съвсем ограничен ефект върху делинеацията на ИИЗ. Напротив, за да постигне това разграничаване с Либия, Анкара разчита на необитаеми турски острови, на които е определен пълен ефект при определянето на ИИЗ. Атина се стреми да подчертае тези изкривявания на най-високо дипломатическо ниво. Като се има предвид обаче, че меморандумът е двустранно споразумение между две международно признати правителства, възраженията й могат да постигнат само ограничени резултати. Превод и редакция: Иван Христов

17 Февруари 2020 | 07:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавушоглу обяви за „ненадежден“ лидера на турците киприоти заради думите му, че турска окупация би била „ужасна“

Kathimerini: Чавушоглу обяви за „ненадежден“ лидера на турците киприоти заради думите му, че турска окупация би била „ужасна“

Анкара. Министърът на външните работи на Турция обяви лидера на турците киприоти Мустафа Акънджъ за „ненадежден“, след като последният заяви, че възможността за анексиране на Кипър от Анкара по модела на Крим е „ужасна“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Никога не съм работил с по-ненадежден политик“, каза той на пресконференция в понеделник. В изказване пред Guardian миналата седмица, Акънджъ предупреди, че Кипър рискува да бъде поделен завинаги и че различията между двете страни на острова стават все по-закрепени, намалявайки перспективата за постигане на справедливо федерално решение, което би обединило отново острова. Акънджъ, който стартира предизборната си кампания за президентските избори в северната част на средиземноморския остров миналата седмица, подчерта неотложността за постигане на жизнеспособно решение. Ако такова не бъде намерено, каза той, северът ще става все по-зависим от Анкара и може да се стигне до поглъщане като фактическа турска провинция - перспектива, която той нарече „ужасна“. Лидерът на кипърските турци заяви, че решението ще помогне да се отдели северът от хватката на Анкара, особено финансово, и ще позволи развитието на по-независими отношения с Турция, а не реализиране на визията на Ердоган за отношения между „майка и бебе“. В коментара си за предизборните изказвания на Акънджъ, Чавушоглу посочи, че Анкара „призовава за политическо равенство на турците киприоти, но той предпочита да атакува Турция“, като добави, че лидерът на турците киприоти ще даде нови примери за ненадеждността си през следващите дни. Коментарите на Акънджъ също бяха широко осъдени от висши турски служители. Вицепрезидентът на Турция Фуат Октай заяви в „Туитър“, че „[осъжда] забележките, които са насочени по всякакъв начин към Република Турция, която стои до ТРСК и защитава нейните права и интереси“. Основният съперник на Акънджъ в изборите на 26 април, откровеният протурски популист Ерсин Татар, направи коментар в писмено изявление: „Това, че Акънджъ критикува Турция чрез неверни твърдения, е грешно поведение, с цел да спечели изборите“. Отношенията между лидерът на турците киприоти и Анкара се влошават напоследък, като Акънджъ става все по-критичен към действията на Турция в региона. Миналото лято той се опита да преодолее разделението между Република Кипър и Турция по отношение на техните морски граници, които продължават да бъдат спорни, чрез предложение за сътрудничество за природен газ, където двете страни ще споделят приходите от открития на въглеводороди. Предложението беше отхвърлено от правителството на гърците киприоти, което заяви, че подобно сътрудничество може да се осъществи само в рамките на цялостно мирно решение, въпреки че Турция бързо се отказа, изпращайки своите сондажни кораби в кипърската изключителна икономическа зона, чиито граници според нея са спорни. Правителството на кипърските гърци също наскоро отхвърли призив от Турция всички страни да прекратят проучването за природен газ, докато не бъде постигнато споразумение, оставяйки Турция да запази присъствието на своя сондаж край бреговете на Лимасол в това, което се разглежда като средство за гарантиране на правата на кипърските турци. С изборите на север, очаквани през април, лидерите на двете разделени общности посочиха периода след изборите за евентуално възобновяване на мирните преговори, последният кръг от които се провали през 2017 г. в Кран-Монтана. „Влакът беше дерайлиран в Кран-Монтана. Мисля, че възобновихме преговорите по реалистичен и взаимно приемлив път“, каза Акънджъ пред Guardian. Превод и редакция: Иван Христов

11 Февруари 2020 | 07:22 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция е готова да продължи сондажите близо до гръцкия остров Кастелоризо

Kathimerini: Турция е готова да продължи сондажите близо до гръцкия остров Кастелоризо

Анкара. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън подчерта решимостта на Анкара да продължи сеизмичните проучвания и сондажи за въглеводороди в района между гръцкия остров Кастелоризо и Либия, съгласно споразумението за морските граници, подписано между Турция и базираното в Триполи правителство, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Съгласно нашето споразумение с правителството на Либия, ние ще продължим със сеизмичните проучвания и сондажи в Източното Средиземноморие, но също и в райони, за които се споразумяхме с Либия“, каза той. „По този въпрос трябва да подчертая, че сме решителни“, добави той. Превод и редакция: Мария Факова

7 Февруари 2020 | 16:31 | Агенция "Фокус"

AFP: САЩ виждат Кипър като ключов участник в Източното Средиземноморие

AFP: САЩ виждат Кипър като ключов участник в Източното Средиземноморие

Никозия. Вашингтон вижда Кипър като ключов участник в източносредиземноморските енергийни доставки, заяви намиращият се на посещение в кипърската столица помощник държавният секретар на САЩ по енергийните ресурси Франсис Фанън, като предупреди срещу по-нататъшна нестабилност в региона, където напрежението се увеличава във връзка с турските проучвателни дейности в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, предава AFP „Кипър играе невероятно важна роля в този нов енергиен коридор, който все още се развива в целия регион“, заяви Фанън. „Призоваваме всички страни да не предприемат никакви провокативни действия, които биха могли да създадат по-нататъшна нестабилност. И ние сме непоколебими в това “, добави той. Той заяви това преди среща на израелски, гръцки и кипърски технически експерти в Никозия, на която трябва да бъдат обсъдени начини за повишаване на безопасността и сигурността при офшорно сондиране за газ. Посещението на Фанън съвпада с увеличената турска сондажна активност в ИИЗ на Кипър, въпреки заплахите на ЕС от санкции срещу Анкара. Американският служител заяви, че енергийните ресурси са „катализатор за сътрудничество“ и че Съединените щати остават ангажирани на най-високо ниво. „Ние подкрепяме Република Кипър да развива нейните ресурси в нейната ИИЗ“, каза Фанън. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Февруари 2020 | 17:26 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Нов турски изследователски кораб навлезе незаконно в ИИЗ на Кипър

ТАСС: Нов турски изследователски кораб навлезе незаконно в ИИЗ на Кипър

Никозия. Турският сеизмологичен кораб „Оруч Рейс“ навлезе без разрешение в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, съобщи Кипърската информационна агенция, позовавайки се на източник във военните среди, предава TACC. Според информацията корабът е влязъл в ИИЗ на островната държава в 09:30 часа местно време (съвпада с бългатското). Според международната автоматизирана система за предупреждение НАВТЕКС, корабната дестинация е зона, която е частично разположена в четвъртия и петия блок на Кипърската ИИЗ. Съгласно навигационния телекс „Оруч Рейс“ си запазва правото да остане в този район за сеизмологични проучвания до 10 април. Източникът на агенцията също така заяви, че по маршрута си турският кораб е навлязъл за кратко време в гръцката ИИЗ, увеличавайки бдителността на властите в Атина. Както предполага събеседникът на агенцията, „Оруч Рейс“ просто се е „загубил“ в този район поради лошите метеорологични условия в Източно Средиземно море. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Февруари 2020 | 21:45 | Агенция "Фокус"

Мицотакис в Париж: Международното право е единствения път за решаване на противоречита в Източното Средиземноморие

Мицотакис в Париж: Международното право е единствения път за решаване на противоречита в Източното Средиземноморие

Париж. Единственият път за разрешаване на различията в Източното Средиземноморие е международното право, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в Париж, на съвместна пресконференция с френския президент Еманюел Макрон, цитиран от гръцката агенция ANA-MPA. След изявленията на своя домакин Мицотакис заяви, че „Гърция и Франция насърчават нова стратегическа рамка за отбрана, а на двустранно ниво сътрудничеството ни ще се засили“. И двамата лидери изразиха съгласие по широк кръг от обсъждани европейски въпроси, каза Мицотакис, като добави, че те също са съгласни относно посоката на новата фискална рамка на ЕС. Говорейки за инвестициите, Мицотакис отбеляза, че „тъй като Гърция определено е оставила зад гърба си периода на кризата, тя очаква инвестиции от френския бизнес. Също толкова силно, гръцкото правителство насърчава гръцките инициативи във Франция“. Гръцкият премиер каза още, че е обсъждал с Макрон развитието в Източното Средиземноморие и „съвместно осъдихме провокативните действия на Турция“. Призовавайки за отмяна на меморандумите за правителството на Турция и Триполи, Мицотакис заяви, че "единственият път за разрешаване на различията в Източното Средиземноморие е чрез международното право". Изявленията на Макрон Франция и Гърция споделят една и съща визия, заяви френският президент Еманюел Макрон по време на съвместната пресконференция, като първо взе думата. Макрон засегна въпроса за сигурността в Източното Средиземноморие и в по-широкия регион на Близкия Изток и осъди споразумението на Турция с правителството на Триполи за очертаване на морските зони. "Франция подкрепя Гърция и Кипър по отношение на зачитането на техните суверенни права, осъждайки предизвикателството на Турция срещу тях. Ние повторихме опасенията си и осъдихме недвусмислено споразумението между Турция и Либия", каза той. Френският президент говори и за гръцко-френското сътрудничество в промишлеността и в съвместни операции на море и суша. "Бихме искали да видим други страни с общи граници да се включват", отбеляза той. Лидерите на двете страни също обсъдиха икономическите отношения между двете страни и казаха, че трябва да се направи повече за увеличаване на инвестициите, „отваряне на нова глава в историята на вашата страна и в двустранните отношения“, както каза Макрон. Освен това френският президент изрази подкрепата на страната си по въпроса за миграцията и заяви, че Франция ще помогне за връщането на нелегалните мигранти в техните страни, докато той също изрази надежда, че новият европейски план за убежище и миграция ще бъде приет от целия ЕС, насърчавайки съвместна миграционна политика. Той говори и за Брекзит, като добави, че ЕС трябва да изгради нова тясна връзка с Обединеното кралство, което "напуска ЕС, но не и Европа", връзка, която ще укрепи ЕС и ще доведе до по-ефективна, суверенна и по-добра Европа. "Аз също ще посетя Гърция в близко бъдеще, защото Франция винаги е стояла до вас. Двете ни страни винаги са били значими в историята и затова сме близки един до друг", каза Макрон. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2020 | 18:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият премиер е в Париж за среща с френския президент

Kathimerini: Гръцкият премиер е в Париж за среща с френския президент

Париж. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пристигна в Париж за разговори с френския президент Еманюел Макрон в Елисейския дворец, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Обхватът на въпросите, които трябва да бъдат обсъдени, включва укрепването на стратегическите отношения между двете държави и ситуацията в Либия, както и закупуването от Гърция на военни фрегати. Междувременно, по време на френско-гръцки икономически форум, проведен в Париж, френският финансов министър Бруно Льо Мер приветства икономическото възстановяване на Гърция и призова френските компании да инвестират в страната. "Трябва да се възползвате от възможностите, тъй като гръцкото правителство предприема необходимите мерки, така че да можете да инвестирате при най-добрите възможни условия", каза Льо Мер. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2020 | 18:04 | Агенция "Фокус"

„Спутник“ (Русия): Ердоган представи пред САЩ условия за доставката на F-35

„Спутник“ (Русия): Ердоган представи пред САЩ условия за доставката на F-35

Анкара. Изтребителите F-35 ще бъдат доставени в Турция, в противен случай САЩ ще трябва да върнат парите за тях, заяви президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, предава „Спутник“, като се позовава на информация на РИА Новости. „Те (САЩ) или ще ни доставят самолетите, или ще ни върнат парите. И ако не направят нито едното, нито другото, тогава ще купим от друго място. Сами ще си направим“, каза Ердоган пред журналисти. Доставката на най-новите руски системи за противовъздушни отбрана С-400 предизвика напрежение в отношенията между Турция и САЩ. Според президента на Турция С-400 ще бъде напълно въведена в действие през април 2020 г. Вашингтон поиска отказ от сделката. В замяна американските власти предложиха закупуването на системата „Патриот“, заплашвайки, че ще задържат или ще отменят продажбата на най-новите изтребители F-35 на Турция. Превод и редакция: Мария Факова

29 Януари 2020 | 13:18 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция заяви, че руските С-400 са съвместими с американските F-35 и не представляват заплаха за НАТО

ТАСС: Турция заяви, че руските С-400 са съвместими с американските F-35 и не представляват заплаха за НАТО

Давос. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че руските системи за противовъздушна отбрана С-400 са съвместими с американските изтребителите F-35 и не представлява заплаха за НАТО, предава ТАСС, като се позовава на информация на Reuters. „Ние смятаме, че С-400 и F-35 са съвместими“, посочи той по време на Световния икономически форум в Давос. „Те (С-400) не представляват заплаха за системите на НАТО и съюзниците в НАТО“. Министърът на външните работи на Турция предложи също така да бъде създадена работна група, под ръководството на НАТО, която да проучи този въпрос.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия" Превод и редакция : Мария Факова

23 Януари 2020 | 15:10 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Турция настоява С-400 да бъдат включени в отбранителната система на НАТО

РИА Новости: Турция настоява С-400 да бъдат включени в отбранителната система на НАТО

Анкара. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу предложи създаването на работна група на НАТО, която да оцени как руската система за противовъздушна отбрана С-400 може да бъде интегрирана в отбранителната система на Алианса, предава РИА Новости. Турският външен министър направи това изказване на Световния икономически форум в Давос. "Тревожното е, че изтребителите F-35 и системите C-400 са несъвместими (...) Нека създадем работна група, НАТО ще може да я ръководи. Нека експертите да проучат този въпрос и да направят оценка", каза Чавушоглу. Доставките на най-новите руски системи за противовъздушна отбрана С-400, които предизвикаха криза в отношенията между Турция и САЩ, започнаха в средата на юли 2019 г. Според турския президент Реджеп Тайип Ердоган, С-400 ще функционират в страната до април 2020 г. Вашингтон поиска Анкара да се откаже от сделката и вместо това да придобие американски системи “Patriot”, заплашвайки да забави или да откаже да продаде на Турция модерните изтребители F-35, както и да наложи санкции в съответствие със Закона "За противодействие на противниците на САЩ чрез санкции". Анкара на този етап отказва да се съобрази с исканията на САЩ.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия" Превод и редакция : Теодор Пенев

23 Януари 2020 | 13:45 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции близо до бреговете на Кипър

Kathimerini (Гърция): САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции близо до бреговете на Кипър

Вашингтон. САЩ са „много притеснени“ от турските сондажни операции близо до бреговете на Република Кипър, включително от плановете да бъде изпратен корабът „Явуз“ близо до Лимасол, твърди говорител на американския Държавен департамент, който призова властите в Анкара да прекратят тези планове, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Тази проактивна стъпка увеличава напрежението в региона. Ние призоваваме турските власти да прекратят тези операции“, заяви говорителят на Държавния департамент по време на пресконференция във Вашингтон. Той повтори отново позицията на САЩ, според която Република Кипър има право да добива ресурсите в своята собствена Изключителна икономическа зона. Според Държавния департамент, само Република Кипър има право на тези ресурси. Говорителят отбеляза, че Вашингтон призовава всички страни да проявят търпение и да се въздържат от действия, които могат да увеличат напрежението в региона. САЩ призовава всички страни да разрешат своите конфликти в региона по мирен начин и като се съобразяват с международното право, добави той. Превод и редакция : Теодор Пенев

22 Януари 2020 | 09:44 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия е доставила на Турция повече от 120 ракети за системите С-400

ТАСС: Русия е доставила на Турция повече от 120 ракети за системите С-400

Москва. Русия е доставила на Турция повече от 120 ракети за системите С-400, съобщи военно-дипломатическият източник на ТАСС. "Турция получи два дивизиона С-400, повече от 120 зенитни ракети, както и спомагателна техника, резервни части и инструменти", каза източникът. Според информацията прехвърлянето на технологии на турската страна, дори частично, не се предполага от условията на сделката. Събеседникът добави, че актът за трансфер и приемане е подписан от турски и руски представители в началото на декември 2019 г. в Анкара. Той поясни, че с подписването на документа започва да действа клауза за 20-месечното гаранционно обслужване на системите от руската страна. „Рособоронекспорт“ не коментира информацията, предоставена от източника. Превод и редакция: Юлиян Марков
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

20 Януари 2020 | 19:24 | Агенция "Фокус"

Ahval: Ердоган постави Средиземноморието в центъра на турската външна политика за 2020 г.

Ahval: Ердоган постави Средиземноморието в центъра на турската външна политика за 2020 г.

Анкара. Турция е на прага на период на възход през 2020 г. и ще осъществява външна политика, защитаваща турските права, в частност в Средиземно море. Това заяви президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган, предава турската опозиционна медия Ahval. „Чрез засилване на продукцията, износът и нивото на заетост, както и защитаването на нашите права на международния фронт, особено в Средиземноморския регион, ние отваряме вратата към нов период на възход“, каза Ердоган, цитиран от Anadolu Agency. Турция опита да засили на присъствието си в Източното Средиземнопорие през 2019 г., като изпрати два сондажни кораба близо до Кипър, за да проучат региона, в който потенциално може да има огромни запаси на природен газ. Тази политика на Турция влоши отношенията й с Гърция и Кипър, които по-рано подписаха споразумения с Египет и Израел, съгласно които ще изнасят газ за Европа, чрез построения в Средиземно море газопровод. В отговор на това Анкара подписа споразумение за морските граници с международно признатото правителство на Либия в Триполи, за да подсили позициите си в региона. Тази сделка на практика прави Либия и Турция съседи по своите морски граници, като игнорира териториалните води на някои гръцки острови. „Вече не е възможно да се провеждат проучвания и сондажни дейности, или да се строят тръбопроводи в региона между континенталните шелфове на Турция и Либия, без съгласието на двете страни“, каза Ердоган. Турция ще започне на дава лицензи за своите новопридобити териториални води в Източното Средиземноморие през 2020 г., а сондажният кораб „Оруч Рейс“ ще започне да проучва региона за петрол и газ, твърди Ердоган, цитиран от вестник Daily Sabah. Турция освен това подписа и друго споразумение с Либия, според което Анкара ще може да разположи свои военнослужещи в северноафриканската страна, за да помогнат на правителството в Триполи в борбата му срещу опозиционните сили на Халифа Хафтар, който контролира по-голямата част от страната. „Изпращаме нашите военнослужещи в тази страна да помогнат на легитимното либийско правителство да остане на власт и да осигури стабилността там“, каза Ердоган. Превод и редакция: Теодор Пенев

16 Януари 2020 | 14:30 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавошоглу потвърди претенциите на Турция за „сивите зони“ в Егейско море

Kathimerini: Чавошоглу потвърди претенциите на Турция за „сивите зони“ в Егейско море

Анкара. Министърът на външните работи на Турция потвърди старите претенции на страната си за съществуването на „сиви зони“ в Егейско море в телевизионно интервю пред CNN Turk в четвъртък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мевлют Чавушоглу заяви, че „има острови, чийто суверенитет не е установен“ нито в Лозанския договор, нито в Парижкия мирен договор от 1947 година. Това е причината, поради която Анкара призовава за „проучвателни разговори за разрешаване на тези въпроси“, които трябва да послужат, за да бъде избегнато повторение на кризата за островчетата Имия (на тур. – Кардак). Министърът визира инцидент от 1996 година, когато двата съюзника в НАТО бяха на ръба на война заради въпроса чии са островчетата. Що се касае до проекта за газопровод през Източното Средиземноморие, той заяви, че, за да прокарат тръбопровода през Егейско море, Гърция, Израел и Египет „трябва да искат разрешение от нас“. „Без разрешението на Турция, проектът не може да бъде реализиран“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

16 Януари 2020 | 14:07 | Агенция "Фокус"

Defense News (САЩ): Нежеланието на Запада да споделя технологии тласка Турция в орбитата на Русия; Анкара вече преговаря за С-500 с Москва

Defense News (САЩ): Нежеланието на Запада да споделя технологии тласка Турция в орбитата на Русия; Анкара вече преговаря за С-500 с Москва

Анкара. „Нежеланието на Запада да прехвърли критични технологии за противовъздушна отбрана на Турция тласка членката на НАТО в орбитата на Русия и руското оръжие и конкретно към придобиването на платформата С-500, която в момента с разработва, пише американското военно списание Defense News в материал, представен без редакторска намеса. Турция прояви интерес към американската система за противовъздушна отбрана Patriot и макар правителството в Анкара да заяви, че няма да поставя предварителни условия за подобна сделка, Вашингтон многократно оказва натиск върху Турция да не активира своите системи за ПВО С-400, произведени от Русия. Освен това Турция обвини Франция във възпрепятстване на предишните й опити за придобиване на SAMP/T, система за противовъздушна отбрана, направена от европейската компания Eurosam. „Всяко нежелание на Запада да споделя технологиите по политически причини би ни накарало да търсим алтернативни технологии в страни, с които нямаме политически проблеми“, заяви служител в турския военно-промишлен комплекс, запознат с усилията на Анкара за придобиване на системи за противовъздушна отбрана. „Най-вече включително Русия“. Той отказа да обсъжда специфики относно състоянието на преговорите за С-500 с Русия, но каза: „Всичко върви добре, както е планирано“. Русия обяви на 28 декември, че ще започне предварителни изпитания на своите най-нови системи за ПВО, С-500 „Прометей“, през 2020 година. През май 2018 година направи първия пуск на ракети „земя-въздух“ от С-500. Очаква се платформата да има максимален обсег от 600 километра срещу балистични ракети и 500 километра при други въздушни заплахи.С-500 ще може да открие и унищожи едновременно до 10 балистични хиперзвукови цели, които летят със скорост от около 11 000 мили / ч до 16 000 мили / ч. Очаква се С-500, който има максимален обхват от 3500 километра, също така да може да проследява и унищожава балистични ракети. Проектирани са да бъдат мобилни, а касетите за изстрелване са монтирани на 10-колесно задвижване на военно камионно шаси BAZ-69096. „В Анкара е взето решение да стигнем колкото е възможно по-далеч в придобиването на руски технологии, докато западните съюзници продължават да ни лишават от подобни технологии“, заяви високопоставен турски дипломат, ангажиран с въпросите на сигурността. „И това включва новата система С-500“. Миналата година Турция получи, като част от сделка за 2,5 милиарда долара, първата си партида от руската система С-400, съдържаща две батареи, въпреки опасенията на съюзниците от НАТО. В отговор Вашингтон прекрати партньорството с Турция в ръководената от САЩ многонационална програма за производство на F-35. САЩ помоли Турция да не активира системата С-400, но Анкара продължава да действа в посока пускането й през тази година. „Ние не ги купихме (С-400), за да ги държим в складовете“, заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу в отговор на американския натиск. През май турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че сделката за С-500 вероятно ще бъде под формата на съвместно производство. През декември министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че Анкара и Москва са в процес на преговори за втора сделка за С-400, отбелязвайки, че Турция се стреми към съвместна продукция, трансфер на технологии и право на износ към трети страни при всяка нова сделка за С-400. Също миналия месец Исмаил Демир, ръководител на турската дирекция за отбранителна индустрия, потвърди, че Анкара все още се интересува от закупуването на системата Patriot. Турция също води преговори с френско-италианската компания Eurosam за съвместно производство на системата за ПВО SAMP/T в партньорство с контролирания от държавата специализиран в електрониката концерн Aselsan и производителя на ракети Roketsan. Демир обаче обвини Франция на 7 януари, че възпрепятства усилията на SAMP/T. Той каза, че френското правителство възпрепятства напредъка по потенциална сделка след започналата през октомври военна операция на Турция в Северна Сирия. „Сега сме на етап проучване на дефинициите. Франция има негативно отношение към следващата фаза. Това създава проблеми за придвижването дори с една стъпка напред“, обясни Демир. „Ако това отношение продължи, ще продължим с другия партньор [Италия]“. Турция и Eurosam подписаха в началото на 2018 г. предварителна, 18-месечна сделка за проучване на съвместната продукция на национална турска система за ПВО, основана на SAMP/T. От 2000-те години Турция се опитва да изгради домшана система за противовъздушна отбрана на далечни разстояния, но и досега няма напредък. Едва през октомври 2019 г. първата местна система за противовъздушна отбрана за цели на малка височина, Hisar-A, успешно премина теренни тестове. Системата, произведена от Aselsan и Roketsan, сега ще попадне в серийно производство с планирана доставка през 2021 година. Hisar-A осигурява защита срещу множество цели във въздуха поради своята способност за вертикално изстрелване. Системата е монтирана на самоходно бронирано превозно средство и може да бъде напълно автономна с помощта на 3D радари, комплект с електрооптичен сензор и управление на огъня. Използва се за защита на военни бази, пристанища, летища и мобилни войски. Системата може да сваля самолети с неподвижно и роторно крило, дронове, крилати ракети и ракети въздух-земя. Aselsan и Roketsan също разработват Hisar-O, версията за средна височина. Очаква се да влезе на въоръжение в турската армия през 2022 година. Системата Hisar-O е съставена от наземна станция и три батареи, всяка от които разполага с достатъчно количество пускови установки, ракети, радари, системи за командване и управление и комуникация и друго оборудване за поддръжка. Когато се комбинират, Hisar-A и Hisar-O ще предоставят на Турция възможността да унищожава заплахи на ниска и средна надморска височина. Програмата Hisar включва разработването и производството на два вида наземни системи и самата ракета, която се проектира да бъде изстрелвана от самоходна система или бронирано колесно превозно средство. Превод и редакция: Иван Христов
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

16 Януари 2020 | 12:46 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: Турция има все по-малко време преди налагането на санкции заради С-400

Държавният департамент: Турция има все по-малко време преди налагането на санкции заради С-400

Вашингтон. САЩ не поставят конкретни срокове за налагането на санкции срещу Турция заради покупката на зенитно-ракетни системи (ЗРС) С-400 от Русия, но на Анкара й остава все по-малко време да разреши разногласията си с Вашингтон. Това заяви на брифинг пред чуждестранни журналисти помощник-държавният секретар на САЩ по военно-политическите работи Кларк Куупър, предава ТАСС. По неговите думи, би било грешка да се каже, че Турция „се е отървала“ за покупката на С-400 от Русия. „Разпоредбите на CAATSA (Законът „За противодействие на противниците на САЩ чрез санкции) все още са приложими (спрямо Турция). Няма конкретни срокове за налагането на санкции. Така че на Турция й остава все по-малко време, за да се справи с тези въпроси“, заяви той. „Технически санкциите още не са въведени. Но ние веднага изключихме Турция от програмата за F-35”, подчерта Куупър. „Урокът за другите държави не е, че Турция се размина с всичко, а че е загубила и все още може да загуби“, каза американският дипломат. През декември 2019 г. Комитетът за външни отношения на Сената на САЩ одобри пакет от санкции срещу Турция и нейния финансов сектор във връзка с военната операция на Анкара в Североизточна Сирия и закупуването на С-400. Законопроектът също така отбелязва, че администрацията на Вашингтон е длъжна да наложи ограничения съгласно CAATSA. Сега той ще бъде представен в Сената, където могат да бъдат направени изменения в документа. Подобен законопроект беше одобрен от Камарата на представителите на САЩ в края на октомври 2019 г. Освен това президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа през декември 2019 г. военен бюджет за фискалната 2020 година (започна на 1 октомври 2019 г.), в който се споменава, че придобиването на С-400 от Турция попада в разпоредбите на друг закон - „За противодействие на руското влияние в Европа и Евразия“. Той също така предвижда въвеждането на санкции от президента срещу Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

16 Януари 2020 | 07:37 | Агенция "Фокус"

ТАСС: В Пентагона признаха, че Турция не се подава на натиска на САЩ за системите С-400

ТАСС: В Пентагона признаха, че Турция не се подава на натиска на САЩ за системите С-400

Вашингтон. Турция не се поддава на натиска от САЩ и отказва да се освободи от зенитните ракетни системи С-400, придобити от Русия, заяви заместник-министър на отбраната по въпросите на снабдяването и логистиката Елън Лорд, отговаряйки на въпроси на кореспондент на ТАСС. "Все още сме в същото положение: ние ясно заявихме, че американските изтребители-пето поколение F-35 и С-400 са несъвместими. За съжаление Турция не реши да направи никаква стъпки за С-400, така че ние продължаваме да прехвърляме работа от Турция по самолетите F-35", каза заместник-министърът, имайки предвид прехвърлянето на производството на компоненти за F-35 от Турция в Съединените щати. В тази връзка Лорд потвърди, че до март 2020 г. "основната част от веригата за доставки" на компоненти за F-35 се планира да бъде прехвърлена от Турция в Съединените щати. Тя каза още, че Вашингтон и Анкара все още не са обсъдили съдбата на четирите самолета F-35, които Турция вече е закупила. Превод и редакция: Юлиян Марков
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

14 Януари 2020 | 16:55 | Агенция "Фокус"

The Cyprus Mail: ЕС изрази пълна солидарност с Кипър относно нерегламентираните сондажни дейности на Турция

The Cyprus Mail: ЕС изрази пълна солидарност с Кипър относно нерегламентираните сондажни дейности на Турция

Анкара. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел повтори позицията на Европейския съюз относно нерегламентираните сондажни дейности на Турция, заявявайки, че „ЕС е в пълна солидарност с Кипър“, пише вестник The Cyprus Mail. Председателят на Европейския съвет заяви това по време на срещата, която той проведе с президента на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган. Според писменото изявление сред срещата, направено от Съвета, „преговорите за уреждане на Кипърския въпрос са от важно значение за разрешаване на някои спорни въпроса“. „Председателят на Европейския съвет също така изрази безпокойство относно меморандума за разбирателство между Либия и Турция“, се казва в съобщението. Лидерите проведоха дискусия относно как ЕС и Турция могат да работят заедно за деескалация на ситуацията в Близкия изток и в Либия. Бяха обсъдени и отношенията между ЕС и Турция. „И двете страни споделят интерес да бъде предотвратено ново насилие в Близкия изток чрез деескалация и диалог“, се казва в съобщението. „В интерес на страните е да си сътрудничат по въпроси, по които имат общи интереси, но и да обръщат внимание и на онези, по които нямат“, се казва в изявлението. Накрая- миграционния натиск, с който продължава да се сблъсква Турция, е огромен, и ЕС признава, че в страната съществува напрежение, след като Турция прие около четири милионна бежанци. Превод и редакция: Мария Факова

12 Януари 2020 | 10:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Официално лице на Анкара оспори гръцкия суверенитет на Кастелоризо с туит

Kathimerini: Официално лице на Анкара оспори гръцкия суверенитет на Кастелоризо с туит

Анкара/Атина. Изпълняващият длъжността генерален директор на турското външно министерство Кагатай Ерчиес публикува коментар в социалната мрежа „Туитър“, с който оспори суверенните права на Гърция на остров Кастелоризо, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Смешно е да се смята, че малък остров от 10 км2, който е на 2 км [от Турция] и на 570 км от [Гърция], може да определи морска зона от 40 000 км2 в Средиземноморието“, написа Ерчиес в коментара си. Към поста си той прилага карта на югоизточната част на Беломорски басейн с отметка, показващ положението на гръцкия остров Кастелоризо, подчертават от редакцията. Превод и редакция: Тереза Герова

10 Януари 2020 | 12:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Очаква се, че САЩ ще предприемат ходове за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Очаква се, че САЩ ще предприемат ходове за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие

Атина. САЩ ще поемат активна роля в намаляването на напрежението, създадено от Турция в Източното Средиземноморие и Бяло море с подписването на споразумения с базираното в Триполи правителство на Либия относно морските граници и военно сътрудничество, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini, като се позовава на свой източник. Информацията стана ясна след срещата на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и президента на САЩ Доналд Тръмп. Според източниците, Кириакос Мицотакис е споделил притесненията на Атина относно последните ходове на Анкара и обясни възможните последствия от всякакви допълнителни предизвикателства пред суверенните права на Гърция, особено над гръцките острови. Гръцкият премиер също така призова Тръмп, който има добри отношения с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, да обясни лично на държавния глава какво може да означава по-нататъшната ескалация на напрежението в региона, подчертавайки, че Атина ще бъде задължена да отговори на всякакви по-нататъшни действия на Анкара. Превод и редакция: Мария Факова

9 Януари 2020 | 18:17 | Агенция "Фокус"

„Известия“: Русия ще завърши работата по „Северен поток 2“ самостоятелно

„Известия“: Русия ще завърши работата по „Северен поток 2“ самостоятелно

Москва. „Северен поток 2“ ще бъде пуснат в експлоатация през 2020 г. независимо от това дали швейцарската компания за полагане на тръби Allseas се върне към проекта или не, пише руският вестник „Известия“. Експерти, попитани от вестник "Известия", са уверени, че Русия ще може да завърши газопровода самостоятелно, въпреки че това ще доведе до известна промяна в сроковете по реализация на проекта. От компанията Nord Stream 2 обявиха, че продължават да работят по скорошното пускане на „Северен поток 2“ в експлоатация. Когато швейцарската тръбопроводна компания Allseas преустанови участието в проекта „Северен поток 2“, на дъното на Балтийско море бяха положени около 2,3 хил.км. газопровод от примерно 2,46 хил.км, казаха за „Известия“ от пресслужбата на компанията оператор. „В интерес на енергийната безопасност, достъпните цени на газ за европейските потребители и конкурентоспособността на икономиката на Европейския съюз, както и ангажиментите на Nord Stream 2 за опазване на климата и компаниите, подкрепящи проекта, е да се продължи работата по скорошното пускане в експлоатация“, отбелязват от компанията. Руският министър на енергетиката Александър Новак даде да се разбере, че връщането на швейцарската компания не е изключено. Но и дори ако Allseas няма да довърши работата по тръбополагане, Русия, според негови думи, има възможност да го направи самостоятелно, въпреки че това ще отнеме няколко месеца за организация. Във всеки случай няма нищо фатално в настоящата ситуация, уверени са експертите. Въпреки че промяната на сроковете по реализация вече не може да бъде избегната. Но забавянето на проекта няма да доведе до сериозни последици. Превод и редакция: Мария Факова

9 Януари 2020 | 17:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция ще проведат политически консултации на ниво външни министри

Kathimerini: Гърция и Турция ще проведат политически консултации на ниво външни министри

Атина. Делегации на външните министерства на Гърция и Турция ще се срещнат в Анкара в петък за нов кръг от политически консултации на фона на увеличеното напрежение между двете страни относно правата и суверенитета им в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Гръцката делегация ще бъде водена от Темистоклис Демирис, генерален секретар на вънншнополитическото ведомство в Атина, който ще се срещне със Седат Онал, заместник-министър на външните работи на Турция. Разговорите ще бъдат фокусирани върху въпроси от регионален и международен интерес. Освен дългогодишните проблеми между двете страни, отношенията се изостриха след неотдавнашното подписване на споразумение между Анкара и признатото от ООН правителство на Либия в Триполи, което определя морските граници между двете страни. Превод и редакция: Тереза Герова

9 Януари 2020 | 14:24 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Взаимоотношенията между Гърция и САЩ никога не са били по-добри

Кириакос Мицотакис: Взаимоотношенията между Гърция и САЩ никога не са били по-добри

Вашингтон. Взаимоотношенията между Атина и Вашингтон никога не са били по-добри, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по време на срещата си с американския вицепрезидент Майк Пенс, предава ANA-MPA. „Много съм горд, че водя Гърция в тези исторически времена за нашите двустранни отношения. Това са взаимоотношения, които могат само да стават по-силни“, каза той, като отбеляза, че дискусиите в американската столица са се фокусирали от геополитическата ситуация, чак до възможността за чуждестранни инвестиции в Гърция. „Гърция е била, е и ще остане най-верния съюзник на САЩ“, заяви още той, и добави, че Вашингтон продължава да подкрепя Гърция в нейните усилия да запази ценностите и бъдещето си, докато се фокусира върху икономическия растеж и просперитета на своя народ. Мицотакис добави, че страната му следва примера на САЩ и намалява данъците, и гръцката икономика се подобрява все повече. Той освен това покани американските инвеститори да участват в тази „нова глава“ от гръцката история. „Вече сме готови да напишем нова глава в нашата история, и докато навлизаме в третото десетилетие на 21 век, сигурен съм, че това може да бъде десетилетието на гръцкия успех“, подчерта той. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Януари 2020 | 10:44 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Гърция и Македония започнаха да получават газ от „Турски поток“

РИА Новости: Гърция и Македония започнаха да получават газ от „Турски поток“

София. Гърция и Македония започнаха да получават руски газ по газопровода „Турски поток“, заяви Владимир Малинов, ръководител на „Булгартрансгаз“, цитиран от РИА Новости. На 1 януари започнаха и доставките на газ към България по новото газово трасе. Според предварителни разчети това ще позволи на София да спести около 40 милиона евро. Както отбелязва Малинов, новата точка "Странджа 2" се намира на границата с Турция. Според него в началото на годината капацитетите на Трансбалканския газопровод, който беше заменен от Турския поток, не са ангажирани. В същото време, подчерта Малинов, българските власти могат, ако е необходимо, да използват и капацитетите на този газопровод. Проектът „Турски поток“ предвижда изграждането на два тръбопровода. Първият ще осигури доставката на синьо гориво за Турция, вторият за Южна и Югоизточна Европа. През ноември „Газпром“ напълни и двете тръби с гориво. Официалното пускане на газопровода е планирано за 8 януари. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Януари 2020 | 15:39 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Либийците приветстват решението на Турция да изпрати войски

Anadolu Agency: Либийците приветстват решението на Турция да изпрати войски

Триполи. Повече от 1000 души се събраха в столицата на Либия, за да отпразнуват решението на турския парламент да изпрати войски в Либия, предава Anadolu Agency. Демонстрантите благодариха на Турция за подкрепата на признатото правителство на националното споразумение на Либия и изразиха радост по повод на военното движение на Турция. „Благодарим на Турция, турския народ и президента на Турция за защитата на независимостта, демокрацията и свободата“, каза един от демонстрантите. „Халифа Хафтар стреля по нас и казва, че това е джихад. Джихад срещу кого? Той стреля по нас, мюсюлмани.“ Протестиращите също обвиниха ООН, че са безразлични към случващото се в Триполи и обвиняват страните, които подкрепят Хафтар. Превод и редакция: Мария Факова

4 Януари 2020 | 08:46 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турският парламент прие законопроекта, но засега е малко вероятно да бъдат разположени войските

Reuters: Турският парламент прие законопроекта, но засега е малко вероятно да бъдат разположени войските

Анкара. Турският парламент одобри законопроекта, който позволява разполагането на войски в Либия, като по този начин се проправя път за по-нататъшното военно сътрудничество между Анкара и Триполи, но е малко вероятно войските да бъдат разгърнати веднага, предава Reuters. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, чиято управляваща партия и националистически съюзници имат мнозинство в парламента, заяви миналата седмица, че Турция ще разположи войски в Либия, за да подкрепи Международно признатото правителство на националното споразумение на Либия в Триполи. Законопроектът, на който се противопоставят всички големи опозиционни партии, е приет с 315 гласа „за“, докато 184 гласуваха „против“. Опозиционните партии заявиха, че този ход може да задълбочи конфликтите в Либия и да застраши турските войници в региона и националната сигурност на Турция. Но говорителят на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган – Ибрахим Калин каза, че законопроектът е важна стъпка за защитата на интересите на Анкара в Северна Африка и Средиземноморието и за постигане на мир и стабилност в Либия. Анкара вече е изпратила военни доставки в Либия въпреки ембаргото на ООН върху оръжието. Турция каза също, че ще помогне да се предотврати превръщането на Либия в „хаос“ и че ще окаже всякаква подкрепа. Но анализатори и някои служители твърдят, че Анкара е малко вероятно веднага да разположи войски, а вместо това първо ще изпрати военни съветници и техника. Високопоставен турски служител заяви, че Анкара може да обучава либийски войници в Турция, а от Reuters съобщиха, че Турция може също да обмисли изпращането на сирийски изтребители в Триполи като част от планираната военна подкрепа. Превод и редакция: Мария Факова

2 Януари 2020 | 20:18 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Парламентът на Турция одобри законопроекта за изпращане на войски в Либия

ТАСС: Парламентът на Турция одобри законопроекта за изпращане на войски в Либия

Анкара. Великото национално събрание на Турция одобри законопроекта, предвиждащ възможността за изпращане на турски войски в Либия, предава ТАСС. Това става ясно от резултатите от гласуването. „В гласуването взеха участие 509 депутата- 325 от тях подкрепиха законопроекта, а 184 се изказаха против него“, обяви резултатите председателят Мустафа Шентоп. Законопроектът е внесен в парламента на 30 декември от Партията на справедливостта и развитието на президента Реджеп Тайип Ердоган. Превод и редакция: Мария Факова

2 Януари 2020 | 17:11 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Турският парламент се готви да гласува изпращането на войски в Либия

The Washington Post: Турският парламент се готви да гласува изпращането на войски в Либия

Анкара. Турският парламент се готви да гласува на 2 януари предложението за изпращане на войски в Либия, които да помогнат на международно признатото правителство в Триполи в борбата срещу силите, лоялни на правителството базирано в източната част на страната, което се опитва да превземе столицата Триполи, пише американското издание The Washington Post. Турските депутати вероятно ще одобрят предложението на извънредната сесия, която ще бъде свикана, и ще предоставят на властите в Анкара едногодишен мандат да разполагат войски в Либия, въпреки притесненията, че това само ще ожесточи конфликта в страната и ще дестабилизира региона. Базираното в Триполи правителство на либийския премиер Файез Сарадж е изправено пред военна офанзива от страна на силите, лоялни на източната администрация под командването на Халифа Хафтар. Боевете заплашват да върнат страната в същата криза, в която тя се намираше по време на гражданската война от 2011 г., в която беше убит либийският лидер Муамар Кадафи. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви по-рано, че Сарадж е поискал от Анкара помощ в конфликта и също така, че двамата са подписали сделка за военно сътрудничество. Съгласно споразумението, Анкара ще може да помогне на правителствените сили в Триполи с военни експерти и военнослужещи. Споразумението, заедно със сделката за морските граници между Турция и Либия, беше осъдено от страните в региона и от запада. Детайли около възможното разполагане на турски войски в Либия не бяха разкрити тогава. Ако бъде одобрено, предложението за разполагането на войски ще даде право на правителството да реши кога и колко военнослужещи да изпрати в Либия. Анкара твърди, че този ход е жизненоважен за защитата на турските интереси в Либия и Източното Средиземноморие, където Турция се оказа изолирана от споразуменията между Гърция, Кипър, Израел и Египет, свързани с енергийните ресурси в региона. Главната опозиционна партия в турския парламент даде ясно да се разбере, че ще гласува против предложението. Според тях такъв ход ще вкара Турция в нов конфликт и ще доведе до „проливането на мюсюлманска кръв“. Те призоваха правителството на Ердоган да търси дипломатическо решение на кризата в Либия. Въпреки това управляващата партия на Ердоган е в алианс с националистите в парламента и двете политически формации разполагат с мнозинство, за да гласуват успешно предложението. Боевете около Триполи ескалираха в последните седмици, след като Хафтар обяви началото на „финалната“ и решаваща битка за столицата. Той разполага с помощта на Обединените арабски емирства и Египет, както и с подкрепа от Франция и Русия, докато правителствените сили разчитат на помощта на Турция, Катар и Италия.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия" Превод и редакция: Теодор Пенев

2 Януари 2020 | 10:59 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Самолети с въоръжени бойци от Сирия са кацнали в Либия

ТАСС: Самолети с въоръжени бойци от Сирия са кацнали в Либия

Триполи. Четири самолета с членове на сирийската въоръжена опозиция кацнаха в сряда на международното летище „Митига“ в либийската столица Триполи, заяви телевизионният канал Al Hadas, цитиран от TACC. Според него бойците са пристигнали на самолетите на авиокомпания, собственост на бившия шеф на Военния съвет в Триполи Абдел Хаким Белхай, който е свързан с ислямски радикални групировки. В понеделник сирийският вестник Al Watan съобщи, че Турция се готви да изпрати в Либия група от 2 хиляди бойци, които да подкрепят въоръжени групи, които се сражават на страната на правителството на Националното съгласие (ПНС) на Файез Сарадж. По-рано около 500 сирийски опозиционни бойци с военен опит бяха доведени на територията на Либия. Според изданието в областите в северната част на Сирия, контролирани от Турция и нейните съюзнически въоръжени групи, са създадени четири центъра за записване на новобранци. Изборът на бойци се извършва от командирите на бригадите „Султан Мурад“, „Сюлейман Шах“ и „Ал-Муатасим“, които се състоят от етнически туркмени, живеещи в Сирия. На 2 януари Великото национално събрание на Турция (парламентът) ще разгледа законопроект, предвиждащ възможността за изпращане на войски в Либия. Президентът на републиката Реджеп Тайип Ердоган многократно е заявявал готовността си да изпрати турските военни в Либия, ако ПНС го помоли за помощ. На 28 ноември Анкара и Триполи сключиха меморандум за сътрудничество, включително във военната област. На 31 декември Лигата на арабските държави проведе спешна среща в Кайро на ниво постоянни представители за ситуацията в тази страна в Северна Африка. Участниците му предупредиха за "опасността да се предприемат действия от някоя от либийските партии, които да отворят пътя за военна намеса отвън, което ще провокира по-нататъшна ескалация на конфликта в Либия". Превод и редакция: Юлиян Марков
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

1 Януари 2020 | 19:55 | Агенция "Фокус"

Турският вицепрезидент: Турция няма да изпрати войски в Либия, ако силите на Хафтар спрат настъплението към Триполи

Турският вицепрезидент: Турция няма да изпрати войски в Либия, ако силите на Хафтар спрат настъплението към Триполи

Анкара. Анкара може да се откаже да изпрати войските си в Либия, ако маршал Халифа Хафтар спре настъплението към Триполи, заяви турският вицепрезидент Фуат Октай, цитиран от РИА Новости. Турският парламент на 2 януари ще реши дали да разреши изпращането на турските военни в Либия. Турският министър на отбраната Хулуси Акар заяви във вторник, че подготовката за превоза вече е започнала. "Дали нашите войски ще влязат в Либия зависи изцяло от ситуацията там. Нашите въоръжени сили и Министерството на отбраната са готови. Приемането на мандат за изпращане на войски в парламента носи политическо послание. Ако отсрещната страна декларира, че ще се откаже от атаките, тогава защо да ходим там?" Това каза Октай в интервю за Anadolu. Но ако Хафтар " продължи в същата посока", Турция, като получи покана от либийското правителство със седалище в Триполи, ще изпрати своите военни там, добави вицепрезидентът. "Днес или утре това ще бъде направено. Ако днес съществува риск - това означава днес, ако утре - тогава утре. Три, десет дни по-късно - след това три, след десет дни. Мандатът ще бъде валиден за една година и когато възникне необходимост, войски ще бъдат изпратени в нужното количество ", добави турският политик. Преди това правителството на Триполи поиска военна помощ от Турция на фона на настъпването на силите на Хафтар към либийската столица. Беше съобщено, че става дума за военна подкрепа по „въздух, суша и море“ за отблъскване на настъплението. Превод и редакция: Юлиян Марков
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

1 Януари 2020 | 19:30 | Агенция "Фокус"

ТАСС: България започна да получава руски газ по газопровода „Турски поток“

ТАСС: България започна да получава руски газ по газопровода „Турски поток“

София. От 1 януари руският газ започна да постъпва в България по газопровода „Турски поток“. Това съобщи Владимир Малинов, изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“, предава TACC. „Преговорите между „Булгартрансгаз" и руската компания „Газпромекспорт" бяха финализирани в последните дни на миналата година и от днес България получава руски газ през Турция, а не през Украйна. От новата точка за доставка на газ - компресорната станция „Странджа 2" - България ще получава годишно 2,9 милиарда кубически метра газ. Нашата инфраструктура е готова да получи този обем", поясни Малинов. Ръководителят на „Булгартрансгаз" заяви, че чрез промяна на пункта за влизане на газ от Румъния в Турция, България ще може да намали транзитните такси с около 70 милиона лева, а природният газ ще поевтинее с 5%. Превод и редакция:Тереза Герова

1 Януари 2020 | 11:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дипломацията в Източното Средиземноморие се засилва

Kathimerini: Дипломацията в Източното Средиземноморие се засилва

Атина. Дипломатическата дейност в Източното Средиземноморие се засилва след решението на Турция да се намеси в кризата с Либия и усилията й да постигне фактически успехи предимно за сметка на гръцките, киприотските и египетските интереси в региона, пише Василис Недос в статия за електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. В началото на седмицата експерти от гръцкото външно министерство пристигнаха в Рим за преговори, за да разгледат възможността за разширяване на споразумение, подписано от Гърция и Италия през 1977 г. за демаркация на континентален шелф и изключителните икономически зони на двете страни. В същото време Кипър се подготвя за посещение на 7 януари от държавния секретар на САЩ Майк Помпео - част от обиколка, включваща Беларус, Украйна, Казахстан и Узбекистан. Помпео ще се срещне с президента на Република Кипър Никос Анастасиадис и неговия колега Никос Христодулидес, както и с лидера на турските киприоти Мустафа Акънджъ. Официалният представител на Държавния департамент във Вашингтон определи Кипър като „сила за стабилност, демокрация и просперитет и ценен партньор на САЩ във важния регион на Източното Средиземноморие“. Помпео подчерта, че САЩ работят с Кипър по широк кръг въпроси, включително борба с прането на пари и тероризма, както и засилване на морската и граничната сигурност. Съгласно думите му, Вашингтон се ангажира да работи със своите съюзници и партньори в Източното Средиземноморие - включително Кипър - за защита на стабилността и просперитета в региона. Американският държавен секретар също потвърди подкрепата на САЩ за тристранния формат, включващ Гърция, Кипър и Израел, и подчерта подкрепата на Вашингтон за процеса на решаване на кипърския проблем въз основа на федеративния модел. Посещението на Помпео е особено важно, като се има предвид, че в началото на миналия месец бе приет Закон за партньорство в областта на сигурността и енергетиката в Източното Средиземноморие, който включва премахването на оръжейното ембарго на Кипър, наложено през 1987 г. Христодулидес подчерта, че посещението ще предостави възможност за обсъждане на по-нататъшно укрепване на двустранните връзки и на това как Вашингтон може да помогне за прекратяване на незаконните действия на Турция в Източното Средиземноморие. Всичко това на свой ред може да позволи възобновяване на преговорите за обединение на разделения остров. Превод и редакция:Тереза Герова

1 Януари 2020 | 09:06 | Агенция "Фокус"