„Независен“ (Македония): Зоран Заев потвърди кандидатурата си за премиерския пост в Северна Македония

Брюксел. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон отвори вратата на Русия към Западните Балкани след блокирането на преговорите за членство в Европейския съюз за Албания и Северна Македония. Това предупреди новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, предава косовската RTK.Новоизбраният председател на EK предупреди лидерите на Блока да започнат п...

Скопие. Новоизбраният председател на Европейския парламент Давид Сасоли пристига на посещение в Северна Македония, предава скопската телевизия „Канал 5“. Преди посещението си в страната Сасоли заяви, че блокирането на преговорите с Европейския съюз е разкрило пред обществеността на континента важността на проблема и изрази увереност, че френското вето е малка пречка, която ще бъде преодоляна в следващите месеци. В Скопие италианецът ще проведе срещи с държавния глава Стево Пендаровски, с премиера Зоран Заев, с председателя на парламента Талат Джафери и с лидерите на политическите партии. Очаква се Сасоли да изнесе реч пред депутатите в законодателния орган в Скопие. Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Новоизбраният председател на Европейския парламент Давид Сасоли ще посети Северна Македония на 4 ноември, пише скопското електронно издание ”Локално“. Преди посещението си в страната в интервю за Македонската информационна агенция той заяви, че блокирането на преговорите с Европейския съюз е просветило обществеността на континента за важността на проблема. Той смята, че френското вето на последната среща на върха е само малка пречка по пътя, която ще бъде преодоляна през следващите месеци. Сасоли заяви в интервюто още, че следващите шест месеца ще бъдат толкова важни, колкото и срещата на върха в Загреб. „Мисля, че трябва да достигнем до консенсус от европейска страна на срещата на върха в Загреб. Това, което ще направи новата Европейска комисия ще бъде решаващо. Вярваме, че тя ще следва същия път като водената от Юнкер комисия и ще продължи усилията и ще ги трансформира в нещо солидно“, заяви Сасоли. „Не губим време и следващите шест месеца няма да бъдат загубени. Това ще бъде и възможност да изтъкнем нашата решителност. Има само една пауза на този дълъг път, но последната дума още не е казана", добави той. "Друго, което ни впечатлява е тонът на публичния дебат в Северна Македония – разбира се хората са разочаровани, това е естествено, но има силен сигнал за надежда, това е много позитивно и трябва да градим върху това“, заяви още председателят на Европейския парламент. Превод и редакция: Теодор Пенев

Брюксел/Скопие. Новоизбраният председател на Европейския парламент Давид Сасоли ще пристигне на визита в Македония в понеделник и вторник, която ще е първото му официално посещение в държава извън ЕС, след като застана на поста през лятото, пише македонското издание „Независен“. Той пртистига с послание към Скопие и Тирана, че трябва да останат на европейския път, независимо от пречките, които се появиха на последната среща на европейските лидери. „Визитата в Македония, а веднага след това и в Албания, е от най-голяма важност лично за мен в този момент. Знаем, че народите в двете страни са много разочаровани от неспособността на Съвета да постигне съгласие за започване на присъединителни преговори заради ветото на няколко страни-членки, Ние разбираме и споделяме това разочарование“, заяви Сасоли. Европейският парламент прие нова резолюция малко след срещата на върха на ЕС, с която „осъди неспособността на Европейския съвет да изпълни обещанието“. Сасоли припомня, че резолюцията е приета с голямо мнозинство и настоя Европейският парламент да не мълчи и да търси положително решение от държавите-членки на следващото заседание. „Албания и Северна Македония изпълниха реформите, за които ги помолихме, и сега заслужават да бъдат възнаградени за техните изключителни усилия. Искам да апелирам към гражданите, особено по-младите поколения: не губете надежда, моля, останете на европейския път. Европейският парламент е с вас“, заяви председателят на ЕП в изявление, в което обяви посещението си в региона. Сасоли иска да насърчи двете страни да продължат реформите и вярва, че „въпреки забавянето, времето няма да бъде загубено“. Предвижда се той да се срещне с президента Стево Пендаровски, премиера Зоран Заев и председателя на парламента Талат Джафери в Скопие. В началото на декември Сасоли също ще посети Тирана. Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Твърдението, че сме предали най-святото на Македония с Преспанското споразумение, е наглост, заяви външният министър на страната Никола Димитров, пише скопското издание ”Денешен“. „Трябва да намерим начини външната ни политика да не води до (...) вътрешнопартийни раздори. Загубихме поколения около Европейския съюз и НАТО. Затова в Преспанското споразумение се опитахме да включим механизми, свързани с нашето членство в НАТО и със започване на процеса към присъединяване към ЕС. Това означва, че смяната на документите за вътрешна употреба ще зависи пряко от отварянето на главите“, заяви Димитров на изслушване пред комисията по външните работи в парламента на Северна Македония. Той говори за досегашния процес по евроинтеграция на страната, като напомни, че Македония е кандидат за членство от 14 години с 10 препоръки за започване на преговори. Димитров още нарече кандидатурата на Скопие специален случай. Той също така подчерта, че твърдението, че Преспанското споразумение е предало най-святото на Македония е наглост и, че „националните интереси на страната за защитени“. Превод и редакция : Теодор Пенев

Скопие. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев заяви, че Преспанското споразумение предвижда започването на преговори за присъединяване към Европейския съюз и като такова трябва да бъде изцяло приложено, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Коментарите на Заев идват ден, след като той индикира, че вето над преговорите на страната с ЕС за присъединяване означава, че споразумението може да бъде „замразено“, което предизвика притеснения в Атина. „Главите от преговорите бяха интегрирани в Преспанското споразумение, което ще бъде изцяло приложено“, заяви премиерът. Той допълни, че прилагането на договора е от основно значение за осигуряването на стратегическото сътрудничество с „нашия приятел и съсед“, Гърция. По-рано гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че Атина ще „наблюдава отблизо“ Северна Македония и ще следи дали тя се съобразява с клаузите от споразумението. Превод и редакция : Теодор Пенев

Скопие. Македонският парламент ще бъде разпуснат на 11 февруари, след което ще бъдат насрочени предсрочните парламентарни избори, които трябва да се състоят на 12 април, предава агенция „Макфакс“. Председателят на Събранието Талат Джафери заяви пред журналистите, че вотът трябва да се проведе до 60 дни от разпускането на законодателния орган. След това, както посочи той, няма да има възможност за ратификация на Протокола за НАТО и за това ще трябва да се чака новия състав на парламента. Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. След изявлението на президента Стево Пендаровски, че частта на Преспанския договор, която се отнася за вътрешната употреба на новото име ще бъде оставена на „изчакване“, с подобно изказване излезе и министърът на външните работи Никола Димитров, който на заседание на комисията по Европейски въпроси подчерта, че частите на Договора, свързани със започването на преговорите за членство, сега не могат да се приложат, пише македонското издание „Вечер“. „В Преспанския договор има условие вътрешните документи да започнат да се издават с новото име след започването на преговорите с ЕС. Той не може да бъде приложен изцяло, ако не сме в ЕС“, обясни Димитров. Заев от друга страна смята, че фактът, че Скопие не е получило дата, не е пречка Македония да изпълни Преспанския договор, въпреки че не е е длъжна да го прави, ако няма начало на преговорите за присъединяване. „Има „Архив на Македония“. Не може да има Архив на Македония, ние имаме конституция в държавата и това трябва да се промени.Тя трябва да действа според споразумението.В общините имаме задължения, които общините трябва да изпълняват. Очакваме същото и от гръцката страна“, обясни премиерът, след като не получи датата. С подписването на споразумението двете страни се ангажираха да ускорят промяната на всички документи, които трябва да носят новото официално наименование "Република Северна Македония". Този процес трябваше да последва отварянето на глави за конкретните области. Член 1, точка 10 от Договора от Преспа ясно гласи, че промяната на документи и имената на институции ще има два преходни периода, един „технически“ и един „политически“. В раздела за политиката за вътрешна употреба се посочва, че документите ще трябва да бъдат променени при отварянето на всяка глава от съответната област в преговорите с Европейския съюз и ще бъдат финализирани в рамките на пет години след това. Превод и редакция: Иван Христов

София. Основателни са притесненията, че Преспанският договор е поставен под риск. Това каза за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ главният редактор на македонското електронно издание МКД Александър Дамовски във връзка с предупрежденията на премиера на Северна Македония Зоран Заев, че ветото на ЕС за преговори за присъединяване на страната може да доведе до отлагането на Договора от Преспа за употребата на името Северна Македония. Дамовски обясни, че споразумението между Атина и Скопие е подписано с условието за получаване за дата, а докато се случи това риск за договора има, а името Северна Македония ще остане за международна употреба, но не и за вътрешна. „Едно е да говорим за отлагането на отделни членове от Преспанския договор, съвсем друго е отлагането на употребата на името, което беше главното условие на Гърция – ако продължи във времето, ще можем да говорим за отлагане и на самия договор, което предизвика определени развои в Македония и региона. Щом не важат някои от членовете на Договора от Преспа, това ще доведе до отлагане на целия договор. Да видим след изборите след 12-ти април как евентуалната смяна на властта и ВМРО-ДПМНЕ, опозицията, ще действа по този случай. За сега са доста въздържани в квалификациите по въпроса, но очевидно има неудовлетворение от договора“, коментира Александър Дамовски. Той добави, че се обсъжда преструктуриране на самия ЕС и ще се правят нови модели на евроинтеграцията на Западните Балкани. Според него това означава, че Северна Македония ще бъде още много години в чакалнята на Брюксел, което отваря много други въпроси. Йоланда ПЕЛОВА

Рим. Македонският премиер Зоран Заев поиска промяната в методологията на преговорите да върви заедно със самите преговори по време на своята съвместна пресконференция с италианския министър-председател Джузепе Конте в Рим, цитиран от скопския вестник “Независен“. Напълно сме съгласни, че процесът на преговори трябва да бъде засилен, по-ефективен, по-конкретен и да даде възможност за обратимост, когато е необходимо. Но също така сме убедени, че процесът на реформиране на методологията на преговори и бъдещето на ЕС може и трябва да протича успоредно с началото и хода на преговорите със Северна Македония и други страни в региона. Заев изрази надежда, че обсъждането на новата методология и началото на преговорите със Северна Македония до срещата на върха в Загреб през следващата година ще бъде в интерес на всички. „Най-доброто за нас и най-доброто за ЕС е да имаме жизнен, активен процес, който ще ни помогне в реформите, които вече сме ангажирани да следваме в наш интерес ... В този момент всякакви алтернативни или експериментални идеи като възможен заместител на членството в ЕС , може да представлява заплаха за стабилността и напредъка на Западните Балкани. Страните от Западните Балкани са заобиколени от държави-членки на ЕС, а ние сме вътре като остров в ЕС, те нямат по-добро бъдеще от членството и реинтеграцията там , където принадлежим - в Европейския съюз. Нашите граждани, 85 процента от тях искат и очакват членство в ЕС“, каза Заев. В своето обръщение, което бе цитирано от правителствената пресслужба, премиерът заяви, че решението на Европейския съвет е разочаровало македонските граждани, че това чувство е споделено от почти целия Европейски съюз и неговите страни-членки и че мнозина коментират, че е направена историческа грешка. Тази историческа грешка, каза Заев, има време и начин да я поправим в следващия период и ние сме готови да работим заедно с нашите партньори от ЕС. Заев благодари на своя домакин - министър-председателя на Италия Джузепе Конте на пресконференцията за поканата за днешната среща, която, според него, идва в момент, когато страната има нужда от подкрепа по нейния евроатлантически път. Превод и редакция: Юлиян Марков

Атина. Гърция ще продължи да "следи отблизо" "пълното спазване" от страна на Северна Македония на условията, поставени в Преспанското споразумение, заяви министърът на външните работи Никос Дендиас, след като премиерът на страната Зоран Заев предупреди, че част от сделката, която приключи десетилетния спор с Гърция може да бъде изложен на риск, тъй като някои клаузи са свързани с перспективите за присъединяване на гръцката северна съседка към ЕС, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Премиерът Заев отново се възползва от присъщите проблеми на Преспанското споразумение, за които знаехме и за които вече бяхме предупредили. Сделката вече даде резултати и донесе ползи на Северна Македония, тъй като пътят й към интеграция в НАТО беше отворен “, каза той. „Нашата цел е да разрешим проблемите и да смекчим негативните последици от споразумението по европейския път. Поради тази причина, ние ще продължим да следим отблизо пълното спазване от нашите съседи на техните отговорности." Превод и редакция: Юлиян Марков

Рим. Македонският премиер Зоран Заев поиска промяната в методологията на преговорите да върви заедно със самите преговори по време на своята съвместна пресконференция с италианския министър-председател Джузепе Конте в Рим, цитиран от скопския вестник “Независен“. Напълно сме съгласни, че процесът на преговори трябва да бъде засилен, по-ефективен, по-конкретен и да даде възможност за обратимост, когато е необходимо. Но също така сме убедени, че процесът на реформиране на методологията на преговори и бъдещето на ЕС може и трябва да протича успоредно с началото и хода на преговорите със Северна Македония и други страни в региона. Заев изрази надежда, че обсъждането на новата методология и началото на преговорите със Северна Македония до срещата на върха в Загреб през следващата година ще бъде в интерес на всички. „Най-доброто за нас и най-доброто за ЕС е да имаме жизнен, активен процес, който ще ни помогне в реформите, които вече сме ангажирани да следваме в наш интерес ... В този момент всякакви алтернативни или експериментални идеи като възможен заместител на членството в ЕС , може да представлява заплаха за стабилността и напредъка на Западните Балкани. Страните от Западните Балкани са заобиколени от държави-членки на ЕС, а ние сме вътре като остров в ЕС, те нямат по-добро бъдеще от членството и реинтеграцията там , където принадлежим - в Европейския съюз. Нашите граждани, 85 процента от тях искат и очакват членство в ЕС“, каза Заев. В своето обръщение, което бе цитирано от правителствената пресслужба, премиерът заяви, че решението на Европейския съвет е разочаровало македонските граждани, че това чувство е споделено от почти целия Европейски съюз и неговите страни-членки и че мнозина коментират, че е направена историческа грешка. Тази историческа грешка, каза Заев, има време и начин да я поправим в следващия период и ние сме готови да работим заедно с нашите партньори от ЕС. Заев благодари на своя домакин - министър-председателя на Италия Джузепе Конте на пресконференцията за поканата за днешната среща, която, според него, идва в момент, когато страната има нужда от подкрепа по нейния евроатлантически път. Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Няма да се откажем от Европейския съюз, трябва да успеем по пътя на европейската интеграция - това заяви министърът на външните работи на Македония Никола Димитров при първото публично изявление, след като страната не получи дата на срещата на върха в Брюксел, информира македонският телевизионен “Канал 5“. В обръщение към депутати и посланици, включително френския посланик Кристиян Тимоние, Димитров заяви, че македонското правителство споделя позицията на Йоханес Хан, Федерика Могерини, Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер, че червената светлина, дадена от Франция на Македония, е една несправедливост и историческа грешка и че няма да има просперитет на ЕС без разширяване на съюза със страните от Западните Балкани. Освен Димитров, позитивно се изказа вицепремиерът по европейските въпроси Буяр Османи, който смята, че чувството за предателство от страна на ЕС не трябва да накърнява европейските ценности. Но на тази сесия нямаше въпроси и дебати от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, тъй като те напуснаха залата в самото начало. Според тях сесията за отчетност е пародия и проправителствена забава, на която вместо оставки за морална отговорност има манипулативни изявления. За разлика от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, в парламента останаха осемте независими депутати от партията, които гласуваха за Споразумението от Преспа. Те се съгласиха с правителството, че не трябва да има разочарования, а е необходима съвместна работа за по-добри резултати в бъдеще. Превод и редакция: Юлиян Марков

Брюксел. Европейският съюз е уверен, че Скопие и Атина ще продължат да спазват постигнатото през лятото на 2018 г. Преспанско споразумение, което слага край на десетилетния спор за името. Това заяви говорителят на Европейската комисия Мая Кочиянчич в отговор на изявление на македонския премиер Зоран Заев пред гръцката редакция на Euronews, предава скопската телевизия „Телма“. По-рано Заев предупреди, че решението да не се започнат преговори за присъединяване на страната към Европейския съюз може да изложи на риск Преспанското споразумение. Македонският премиер заяви, че някои основни членове на Преспанското споразумение са свързани с напредъка на присъединяването на страната му към Общността. „Някои членове ще бъдат замразени, защото не може да бъдат приложени. Ще се опитаме да ги приложим, но двата процеса са свързани помежду си“, обясни Заев, подчертавайки, че спорните положения в договора се отнасят главно до вътрешното използване на новото име на страната.„Ако на радикализацията и възраждането на национализма се даде плодородна почва, това ще нанесе много щети на Балканите като цяло. А когато Балканите имат проблем, Европа има проблем“, добави премиерът на Северна Македония. На въпрос дали ЕС се страхува от провал на Преспанското споразумение, Кочиянчич отговори, че няма да коментира чужди изявления. „ЕС приветства Преспанското споразумение, което е значителен успех и дава положителен пример не само за региона, но и за Общността, приветствахме смелостта и решителността на двете страни, които участваха в преговорите и вярваме, че властите ще продължат да се стремят да го прилагат в дух на увереност“, заяви говорителят на ЕК. Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Депутатите на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ напуснаха заседанието на Комисията по европейските въпроси, на което се обсъждаха причините Северна Македония да не получи дата за започване на преговори за членство в Европейския съюз, съобщава скопското електронно издание „Локално“. Депутатът на ВМРО-ДПМНЕ Антонио Милошоски показа снимка на вицепремиера Буяр Османи и външния министър Никола Димитров, като заяви, че това е снимката, уловила момета, в който двамата са излъгали хората, че страната ще получи дата за преговори. „Османи и Димитров загубиха датата още миналата година. Вместо оставка, те ще ви поднесат манипулативни изявления. Няма да участваме в тази пародия. Утре свикваме Комисията за външна политика и има място за обсъждане на този провал на правителството“, подчерта Милошоски. На заседанието на Комисията по европейските въпроси присъстваха и представители на посолства и делегации в страната, отбелязва изданието. Османи подчерта, че няма държава, която да не е приветствала и да е потвърдила напредъка на Северна Македония. „Решението на Европейския съвет е несправедливост и историческа грешка. Но пътят на Северна Македония остава евроатлантическата перспектива", категоричен бе Османи. Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев предупреди, че решението да не се започнат преговори за присъединяване на страната към Европейския съюз може да изложи на риск Преспанското споразумение, тъй като то е свързано с процеса, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. Говорейки пред гръцкото издание на Euronews, цитирано от вестника, Заев заяви, че някои основни членове на Преспанското споразумение, подписано с Гърция през лятото на 2018 г. за преодоляване на десетилетния спор за името, са свързани с напредъка на присъединяването на страната му към ЕС. „Някои членове ще бъдат замразени, защото не може да бъдат приложени. Ще се опитаме да ги приложим, но двата процеса са свързани помежду си“, обясни Заев, подчертавайки, че спорните положения в договора се отнасят главно до вътрешното използване на новото име на страната. Заев, който свика предсрочни избори за април догодина, след като кандидатурата на страната му за присъединяване към ЕС беше блокирана по-рано този месец, най-вече от Франция, заявиу, че членството в ЕС е единственият път за Северна Македония другите държави от Западните Балкани. „Нямаме алтернатива. Няма други предложения, които биха могли да послужат като алтернатива. Възможно е други такива да не ни гарантират демокрация, върховенство на закона и свобода. Ако светлината на звездите на знамето на Европейския съюз угасне, тук ще потънем в тъмнина. И може да се изгубим в този мрак”, цитира изданието думите на Заев. „Ако на радикализацията и възраждането на национализма се даде плодородна почва, това ще нанесе много щети на Балканите като цяло. А когато Балканите имат проблем, Европа има проблем“, добави премиерът на Северна Македония. Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Министър-председателят на югозападната ни съседка Зоран Заев отпътува за Рим за среща с италианския премиер Джузепе Конте, след което ще замине за Брюксел, където ще присъства на прощална вечеря, дадена от Върховния представител на Европейския съюз по външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини с лидерите на страните от Западните Балкани, съобщава електронното издание на скопския вестник „Независен“. Заев ще пристигне в Рим по покана на Конте, който след заседание на Европейския съвет в Брюксел, на което бе отложено решението за започване на преговори със Северна Македония за членство в Общността, обяви, че ще се стреми да отвори въпроса за разширяването на ЕС през ноември. Заев потвърди в телевизионно интервю миналата седмица, че Конте ще обсъди разширяването на съвет, насрочен за 19 ноември. След последната среща на върха на европейските лидери в Брюксел, Конте определи като „историческа грешка“ решението да не бъдат започнати преговори за членство на Северна Македония и Албания в ЕС. Тогава той обяви, че ще се опита да поправи грешката и отново да обсъди датата за преговори през ноември. Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Бившият министър-председател на Гърция Костас Караманлис предупреди, че страната е изправена пред големи предизвикателства, породени от провокациите на Турция към нейния суверенитет, въпроса за миграцията, нежеланието на Европа да поеме водеща роля, непредсказуемостта на САЩ и това, което той определи като „големи слабости" в Преспанското споразумение със Северна Македония, отбелязва електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Коментирайки уреждането на спора за името, Караманлис заяви, че Гърция не е използвала адекватно прецедента, който сама е създала с налагането на вето на присъединяването на Македония към НАТО през 2008 г. и заяви, че развитието на ситуацията в последните месеци разкрива „основните слабости“ на Преспанското споразумение. „Можехме да поискаме и да постигнем много повече. Последните събития потвърдиха, че нетърпеливите да се присъединят към НАТО и ЕС все още имат какво да докажат. В крайна сметка изглежда, че проблемите им са повече от тези с Гърция“, подчерта бившият премиер на южната ни съседка. Що се отнася до Северна Македония, Караманлис подчерта, че страните, които се стремят - рано или късно - да станат членове на Европейския съюз, трябва изцяло да възприемат и прилагат европейското поведение, европейските принципи и ценности. „Не бива да се предполага, че с подписването на Преспанското споразумение, тя автоматично получава билет за ЕС“, добави той. Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие/Атина. „Алианс на либералите и демократите за Европа“ инициираха резолюция за започване на преговори за членство в Общността на Северна Македония, съобщава електронното издание на първия вестник в югозападната ни съседка – „Нова Македония“. Според Горан Милевски, министър от Либерално-демократическата партия на Република Северна Македония и лидер на самата партия, подчерта, че това е голяма стъпка, тъй като либералите са в коалиция с партията на френския президент Еманюел Макрон. В събота „Европейският конгрес на либералите в Атина прие единодушна резолюция, призоваваща за започване на преговори, и това е много важно, защото либералите са в коалиция с Макрон. А когато вашите коалиционни партньори настояват за започване на преговори това е много по-важно от какъвто и да било друг натиск върху президента на Франция“, коментира Милевски. Текстът на резолюцията гласи, че Северна Македония и Албания трябва да се разглеждат индивидуално, а не в група, какъвто е подходът на Европейския съюз. „Самият текст на резолюцията гласи, че всяка страна трябва да бъде оценявана индивидуално, в съответствие с нейните успехи и цели, а на нашата страна беше казано, че е изпълнила всички очаквания, които са били заложени и че няма извинения за ново отлагане на датата... Заключението на резолюцията е, че началото на преговорите трябва да започне на следващата среща на върха през декември и либералите недвусмислено застават зад това“, поясни друг представител на Либерално-демократическата партия на Република Северна Македония. От редиците й твърдят, че са разочаровани от отношението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и че Атина пропуснала възможността да се превърне в стратегически партньор на Скопие. Превод и редакция: Тереза Герова

Вашингтон. Няма съмнение, че Брекзит е стратегическа катастрофа за Европейския съюз. Но твърде малко изглежда разбират, че ЕС се насочва и към друга стратегическа катастрофа - този път на Балканите, пише известният шведски политик Карл Билд в американския вестник The Washington Post. Миналата седмица Франция се намеси, за да наложи вето на започването на преговорите за присъединяване със Северна Македония, въпреки многократната препоръка на Европейската комисия и волята на другите държави-членки. По този начин това може да доведе до срив на установен от десетилетия стратегически подход на ЕС. От края на балканските конфликти през 90-те години на миналия век, за ЕС е приоритет да се осигури дългосрочна стабилност в тази проблемна част на континента. Прекратяването на войните е едно, но изграждането на истински мир изисква дългосрочни усилия, особено около мирната интеграция. През 2003 г., като част от срещата на върха в Солун, европейските лидери официално се ангажираха техните държави да отворят пътя за членство в ЕС на всички страни от Западните Балкани. Оттогава това се превърна във фар, вдъхновил и ръководил политиците в региона, които се стремят да реформират икономиките и обществата, да преодолеят разделенията от миналото и да се подготвят за европейското бъдеще на утрешния ден. Това със сигурност не е лесно и напредъкът е бавен в редица области. Но в регион, разкъсван между силите на разпадане и интеграция, балансът ясно се измести от първото към второто, до голяма степен благодарение на европейската перспектива. Този проект е поставен в опасност от решението на Франция за Северна Македония. Никой не е останал с впечатлението, че членството в ЕС за Северна Македония по някакъв начин е гарантирано. То беше въпрос на започване на много продължителен процес на преговори и реформи, вдъхновени от тази перспектива. Всъщност Преспанското споразумение през 2018 г. между Северна Македония и Гърция, което реши дългогодишния спор за име на страната, трябваше да бъде фактическо условие за започване на преговорите за ЕС. Сега позицията на Париж е, че това ще трябва да изчака, докато бъдат извършени някакви все още неуточнени реформи в ЕС в следващите години или десетилетия. Това е лошо само по себе си, но последиците от решението отиват много по-далеч. Френското вето не беше само вето срещу Северна Македония и Албания, но и срещу целия процес на разширяване в Западните Балкани, като ефективно потопи цялата политика. Това може да не е изрично казано, но, косвено, то също е било вето срещу Сърбия, Черна гора и Босна. Това неминуемо ще има последици за други нерешени проблеми в региона. С възможността за интеграция Сърбия трябваше да избира между своето бъдеще с Европа и миналото си с Косово, като по този начин нормализира отношенията между двете страни. Ако Европа затвори вратата, това става неизмеримо по-трудно. И с цялото си напрежение бъдещето на Босна, разбира се, би било много по-стабилно, ако страната беше интегрирана в структурите на Европа. Френският президент Еманюел Макрон красноречиво говори за отговорностите на Европа и иска да се позиционира като фигурата, поставяща ЕС на нова траектория от глобално значение. Това е всичко хубаво и добро - и е спешно необходимо, но едва ли е съвместимо с унищожаването на доверието на ЕС в самата Европа. Трябва да се припомни, че последният опит за по-съществен ремонт на ЕС, с така наречения Конституционен договор, той беше свален от референдум във Франция през 2005 г. Никой не се е осмелявал да съживи тези усилия. И дали Париж е искрен относно готовността си да се отвори за нови членове в бъдеще, е поставено под съмнение. Малко, опасявам се, ще са готови да разчитат на това. Франция може би никога не е била ентусиазиран привърженик на разширяването на ЕС, но като цяло е приела процеса и е живяла щастливо с резултата. И все пак Франция направи всичко възможно, за да блокира перспективите за присъединяване на Турция през годините на обещаващи демократични реформи и европейски стремежи. Въпреки че други фактори със сигурност работеха, това изигра роля за придвижването на Турция в съвсем различна посока. Докато Турция в миналото беше стратегическа възможност за Европа, сега тя се превърна в стратегическа опасност за Запада. Гледайки напред, рискът е същото да се случи и на Балканите. И въпреки че страните там ще останат икономически зависими от ЕС, неизбежното забавяне на необходимите реформи и интеграция вероятно ще принуди още повече млади хора от Балканите да търсят бъдещето си в ЕС. Тези, които остават, може би ще бъдат привлечени от опасните политики на национализма и носталгията. Лишени от бъдеще, те могат да търсят връщане към миналото. В крайна сметка това са Балканите. Виждали сме това да се случва и преди. Превод и редакция: Юлиян Марков

Вашингтон. Няма съмнение, че Брекзит е стратегическа катастрофа за Европейския съюз. Но твърде малко изглежда разбират, че ЕС се насочва и към друга стратегическа катастрофа - този път на Балканите, пише известният шведски политик Карл Билд в американския вестник The Washington Post. Миналата седмица Франция се намеси, за да наложи вето на започването на преговорите за присъединяване със Северна Македония, въпреки многократната препоръка на Европейската комисия и волята на другите държави-членки. По този начин това може да доведе до срив на установен от десетилетия стратегически подход на ЕС. От края на балканските конфликти през 90-те години на миналия век, за ЕС е приоритет да се осигури дългосрочна стабилност в тази проблемна част на континента. Прекратяването на войните е едно, но изграждането на истински мир изисква дългосрочни усилия, особено около мирната интеграция. През 2003 г., като част от срещата на върха в Солун, европейските лидери официално се ангажираха техните държави да отворят пътя за членство в ЕС на всички страни от Западните Балкани. Оттогава това се превърна във фар, вдъхновил и ръководил политиците в региона, които се стремят да реформират икономиките и обществата, да преодолеят разделенията от миналото и да се подготвят за европейското бъдеще на утрешния ден. Това със сигурност не е лесно и напредъкът е бавен в редица области. Но в регион, разкъсван между силите на разпадане и интеграция, балансът ясно се измести от първото към второто, до голяма степен благодарение на европейската перспектива. Този проект е поставен в опасност от решението на Франция за Северна Македония. Никой не е останал с впечатлението, че членството в ЕС за Северна Македония по някакъв начин е гарантирано. То беше въпрос на започване на много продължителен процес на преговори и реформи, вдъхновени от тази перспектива. Всъщност Преспанското споразумение през 2018 г. между Северна Македония и Гърция, което реши дългогодишния спор за име на страната, трябваше да бъде фактическо условие за започване на преговорите за ЕС. Сега позицията на Париж е, че това ще трябва да изчака, докато бъдат извършени някакви все още неуточнени реформи в ЕС в следващите години или десетилетия. Това е лошо само по себе си, но последиците от решението отиват много по-далеч. Френското вето не беше само вето срещу Северна Македония и Албания, но и срещу целия процес на разширяване в Западните Балкани, като ефективно потопи цялата политика. Това може да не е изрично казано, но, косвено, то също е било вето срещу Сърбия, Черна гора и Босна. Това неминуемо ще има последици за други нерешени проблеми в региона. С възможността за интеграция Сърбия трябваше да избира между своето бъдеще с Европа и миналото си с Косово, като по този начин нормализира отношенията между двете страни. Ако Европа затвори вратата, това става неизмеримо по-трудно. И с цялото си напрежение бъдещето на Босна, разбира се, би било много по-стабилно, ако страната беше интегрирана в структурите на Европа. Френският президент Еманюел Макрон красноречиво говори за отговорностите на Европа и иска да се позиционира като фигурата, поставяща ЕС на нова траектория от глобално значение. Това е всичко хубаво и добро - и е спешно необходимо, но едва ли е съвместимо с унищожаването на доверието на ЕС в самата Европа. Трябва да се припомни, че последният опит за по-съществен ремонт на ЕС, с така наречения Конституционен договор, той беше свален от референдум във Франция през 2005 г. Никой не се е осмелявал да съживи тези усилия. И дали Париж е искрен относно готовността си да се отвори за нови членове в бъдеще, е поставено под съмнение. Малко, опасявам се, ще са готови да разчитат на това. Франция може би никога не е била ентусиазиран привърженик на разширяването на ЕС, но като цяло е приела процеса и е живяла щастливо с резултата. И все пак Франция направи всичко възможно, за да блокира перспективите за присъединяване на Турция през годините на обещаващи демократични реформи и европейски стремежи. Въпреки че други фактори със сигурност работеха, това изигра роля за придвижването на Турция в съвсем различна посока. Докато Турция в миналото беше стратегическа възможност за Европа, сега тя се превърна в стратегическа опасност за Запада. Гледайки напред, рискът е същото да се случи и на Балканите. И въпреки че страните там ще останат икономически зависими от ЕС, неизбежното забавяне на необходимите реформи и интеграция вероятно ще принуди още повече млади хора от Балканите да търсят бъдещето си в ЕС. Тези, които остават, може би ще бъдат привлечени от опасните политики на национализма и носталгията. Лишени от бъдеще, те могат да търсят връщане към миналото. В крайна сметка това са Балканите. Виждали сме това да се случва и преди. Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев обвини лидера на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицкоски, че е бил щастлив от това, че страната не е получила дата за преговори за присъединяване към Европейския съюз, но това няма да му позволи да се качи на власт, предава скопската медия „Фокус“. Премиерът каза по време на партиен дебат, че опозиционният лидер е бил единственият доволен от отказа на френския президент Еманюел Макрон да бъде предоставена дата за започване на преговори с ЕС. Това обаче надали ще помогне на Мицкоски да получи властта, смята Заев. На партийната среща лидерът на „Социалдемократическия съюз на Македония“ говори още за реформите по пътя за евроинтеграция и икономическите политики на правителството. Превод и редакция: Теодор Пенев

Прилеп. Нашето място е в ЕС и няма да приемаме оферти за споразумения и каквито и да било пактове или икономически съюзи, само пълноправно членство в ЕС е приемливо за нас, заяви македонският премиер Зоран Заев, цитиран от скопския телевизионен канал “Сител“ Целият свят говори за нас и това, което сме направили, което вършим и заслужаваме. Ние сме пример за всеки водещ политик и експерт. С тези думи премиерът и лидерът на СДСМ Зоран Заев се обърна днес към хората от Прилеп на форум, който се провежда в този град. Той подчерта, че само това е правилният път, по който трябва да върви Македония и той няма алтернатива. „Наистина не е честно спрямо нас, защото ни обещаха, обещаха, че ние ако изпълним нашата част и ЕС ще изпълни своята.. Дискутираха до 2.30 часа през нощта и за съжаление се случи несправедливост. Но Ви уверявам, че от тази несправедливост тази наша малка страна ще се възроди като феникс. От това, което се чува в световния ефир, Европа говори за тази несправедливост, целият свят говори за тази несправедливост. Не приемаме никакви алтернативи, пактове, партньорства и не знам какви икономически проекти. Ние сме за пълноправно членство в ЕС “, заяви Зоран Заев, премиер и лидер на СДСМ. Заев предложи на ВМРО-ДПМНЕ и лидера му Християн Мицковски, ако искат да станат демократична партия, да се освободят от влиянието на Груевски и парите, които той им изпраща, защото това са откраднати пари. Заев призова опозицията да отстоява интересите на страната, а не личните или тясно-партийни интереси. „Техните опашати лъжи, че ще се учи албански в Прилеп. Как не ги е срам – изминаха шест месеца, откакто е приет закона – къде се учи насила албански? Те са дясна консервативна партия и би трябвало да говорят за патриотизъм, а те се държат като страхливци, когато трябва да се вземат смели решения за държавата. Къде са те?“ - добави Заев. Превод и редакция: Юлиян Марков

Брюксел. Стратегическото партньорство и създаването на Европейско икономическо пространство вместо членство на Западните Балкани в ЕС - това е Европейската инициатива за стабилност, която се обмисля в Брюксел като компромис за преодоляване на различията в ЕС след блокадата на Макрон за започването на преговори с Македония и Албания. Исландия и Норвегия вече участват в общия европейски пазар и членството в тази група според Европейската инициатива за стабилност не означава бъдещо членство в Съюза, информира македонският телевизионен “Канал 5“. „ЕС трябва да предложи на всички шест държави от Западните Балкани достъп до единния пазар, като Норвегия и Исландия. Това означава, че методологията за оценка на напредъка трябва да бъде радикално реформирана. Тези отношения не гарантират бъдещо присъединяване към Съюза - в днешно време и нищо не може да гарантира това. Но това прави всички бъдещи дебати за членство достоверни, когато дойде времето. - се казва в предложението на Европейската инициатива за стабилност. От Европейската инициатива за стабилност добавят, че подобна икономическа зона обхваща всички ключови области, важни за потенциалните инвеститори, свободния поток от хора, стоки и идеи и ще изпрати послание до гражданите в страните от региона, че границите и изолацията могат да бъдат преодолени. Според тях предложението също би било комбинирано с финансови награди за държавите, които напредват във всички сектори. Държавите, които нарушават основните права на човека или заплашват своите съседи, могат да бъдат изключени или временно отстранени- което трябва да отговори на искането на Макрон за обратимост. Този процес трябва да бъде поставен на масата на срещата на върха в Загреб през май 2020 г., която ще включва шестте страни от Западните Балкани. Премиерът Заев заяви, че за да има такава оферта, тя трябва да бъде формализирана от ЕС в частта на кандидатурата на страната. Той изрази надежда, че дебатът за новата методология за членство ще бъде бързо утвърден в ЕК. Текстът на Европейската инициатива за стабилност също добавя, че недаването на дата за Македония е несправедливо за страната, но според тях би могло да бъде шанс за нещо по-достоверно, справедливо и трансформативно. Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Мечтата за членство в ЕС не е разрушена, а другият вариант е национализмът, радикализмът, несигурността и завръщането към размирното и мрачно време, заяви премиерът на Северна Македония Зоран Заев, предава “Макфакс“ Той каза това в интервю за съботното издание на белградския всекидневник "Политика", Според него Северна Македония е на добър път и ще се превърне в 30-тата пълноправна държава-членка на НАТО. „Въпреки, че 27 държави-членки на Европейския съюз ясно и силно подкрепят началото на преговорите за присъединяване на страната ни, друга от тях настоява първо за вътрешни реформи в Общността. Ние подкрепяме инициативата на президента на Франция Еманюел Макрон, но сме убедени, че Северна Македония няма да нанесе никакви щети, ако й бъде даден шанса да започне преговори, дори напротив. Това би било добра мотивация за провеждане на вътрешни реформи, а в същото време да се зачитат европейските ценности и да допринесем за процесите в самия ЕС“, заяви премиерът. Той добави, че въпреки решението на Макрон да забави процеса на евроинтеграция на Скопие, Франция в миналото, а и в настоящето е помагала за демократични реформи. Според него Македония е показала, че чрез диалог и консенсус със своите съседи е защитавала и създавала европейски ценности и поради тази причина интеграцията й в ЕС би била от помощ на реформите в Брюксел. „Европейската перспектива на Скопие и балканските страни няма алтернатива“, добави Заев. На въпрос на сръбските журналисти защо е призовал за предсрочни парламентарни избори, вместо да подаде оставка, министър-председателят заяви, че е най-правилно да върне мандата на хората, за да получи властта нова и ясна подкрепа за бъдещият път на Скопие. „Подкрепата, която получаваме от ЕС, е недвусмислена при започване на преговори. Тази подкрепа идва от цялото ръководство на Европейската комисия, Европейския парламент, от 27-те държави-членки на ЕС. Франция също не е срещу нас. На първо четене френският парламент прие проектозакон за ратифициране на Протокола за присъединяване на Македония в НАТО“, каза Заев. Той допълни, че този ход на Париж дава "попътен вятър" на правителството, за да може то да поиска от гражданите нов мандат, в който според Заев то ще води страната към ЕС и НАТО. „Другият вариант е национализъм, радикализъм и несигурност, завръщане към проблемните и мрачни времена, в които никой не иска да върне“, каза още министър-председателят. Превод и редакция: Теодор Пенев

Скопие. Премиерът на Северна Македония и ръководител на управляващата партия „Социалдемократически съюз на Македония“ Зоран Заев заяви, че дебатите за предизборни коалиции за предсрочните парламентарни избори, насрочени за 12 април 2020 г. няма да започнат преди края на ноември, пише скопския вестник “Независен“. В отговор на въпрос на журналист дали вече е разговарял с настоящите си коалиционни партньори и дали им е предложил да формират коалиция преди изборите, Заев заяви, че все още е рано, тъй като предизборната кампанията трябва да се проведе около края на февруари 2020 г., или в началото на март. „Не сме разговаряли. Нормално е когато само един кандидат или повече кандидати се групират в коалиции. Ние не сме започнали дебати и няма да го направим до края на ноември. Изборите са много далеч, остават шест месеца още до предизборната кампания. Вероятно това ще се случи в края на февруари или началото на март, така че е рано да говорим за това“, заяви Зоран Заев. На срещата на ръководството, проведена по инициатива на президента Стево Пендаровски, беше постигнато съгласие, че на 12 април догодина ще се проведат предсрочни парламентарни избори, след като държавата не получи дата за започване на преговори за членство с Европейския съюз. Превод и редакция: Теодор Пенев

Скопие. Отрицателните настроения и разочарование както в страната, така и в европейската общественост, след френското блокиране на присъединяването на Македония към ЕС, са основните теми в македонските медии, пише македонската редакция на Радио „Свободна Европа“ . Фокусът остава до голяма степен върху разочарованието и негативните настроения както на вътрешната, така и на европейската общественост след френското „не“ на Македония и Албания за началото на преговорите за присъединяване към ЕС. Ходът на Европейския парламент в Страсбург, който прие резолюция, изискваща започване на преговори с двете страни, може да изглежда като балсам върху раната, коментират от радиото. Почти всички медии в страната, електронни и печатни издания, многобройни портали и седмични вестници - съобщават, че резолюцията е приета с 412 гласа „за“. Порталът SDK.MK в заглавието изведе констатацията: „Грешка“: „Недаването на дата на Северна Македония и Албания беше грешка“. Веднага след тази новина, порталите съобщават и за статуса на премиера Зоран Заев в профила му в социалната мрежа „Фейсбук“: „Благодарности на ЕП, ще работим още по-усилено, за да направим страната ни по-добро място за живот. ЕС знае, че нашето място е в европейското семейство “. Порталът Република публикува колона, озаглавена „Оставете Макрон на спокойствие!“, в която авторът се чуди как македонските политици са били „толкова късогледи, че не осъзнавали какво се случва“. В статията се посочва, че при правителството и министър-председателя Заев Македония е държава без репутация и без перспектива, характеризираща се с явления, наречени „Боки 13 - Катица Янева и целия крах на Специализираната прокуратура“. Междувременно седмичникът Фокус пише: „Членството в ЕС не е единствената ни алтернатива, а най-добрият вариант. Ако ни беше казано, че ветото може да анулира плановете ни, ако преговорите се превърнат в истински маратон, тогава нека се съсредоточим върху това, което зависи от нас дали европейските ценности наистина лежат в сърцето ни, а не само европейските пари. " Порталът “Плюс Инфо“ пише в друга "обяснителна" статия: "ЕС не е ключова част от проблема", анализирайки политиката на Съюза за приемане на нови членове преди десетилетия, заявявайки, че "Съюзът, наред с други неща, изгражда своите оценки и относно редица скъпо платени преживявания от източноевропейски страни“ и накрая пише:„В момента страните от Западните Балкани нямат оферта, която би могла да бъде привлекателна за Съюза, но те натрупаха проблеми и конфликтни ситуации, независимо че след усилията за реформи показват някои положителни резултати“. Онлайн изданието Globus цитира мнението на германския коментатор Бернхард Ригерт, който смята, че доверието и последствията на ЕС в балканските страни не са били толкова важни за президента Макрон, колкото вътрешнополитическите аргументи, особено преди местните избори, по-специално, че той имал предвид недоволството на французите срещу мигрантите и нежеланието да приемат нови членове, които биха имали по-лесни критерии за да се установят в страната им, ако се присъединят към Съюза. "Без значение колко време отнема до присъединяването, някои французи, на чиито гласове разичта и Макрон, и Льо Пен, просто проявяват отвращение към Балканите, като смятат, че техните държави са част от "другите "." В центъра на вниманието на електронните и онлайн медиите са и думите на речта на председателя на Парламента Талат Джафери по време на Европейската конференция на говорителите на парламентите на тема „Нашият общ дом: Следващите 70 години“ в Страсбург по случай 70-годишнината на Съвета на Европа, водещата организация за правата на човека на континента, член на която е и Македония. Вестник “Независен пише : "Няма алтернатива за нас, освен онова, което е заложено от независимостта на страната - пълноправно членство в ЕС и НАТО, още по-силен стремеж към реформи в полза на нашите граждани и напредъка и развитието на нашата страна." Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев изрази своята благодарност към Европейския парламент за приетата резолюция, призоваваща за започването на преговорите със Северна Македония и Албания за приемането им в Европейския съюз, предава скопската медия “Фокус”. „Домът на европейската демокрация призова разширяването да бъде инструмент от изключително значение за по-нататъшната европеизация на държавите, които по естествен начин принадлежат към Европейския съюз. Македонският народ, заедно с всички наши колеги албанци, турци, роми, сърби, власи, бошняци и други, ще работят още по-усилено, за да направят страната ни по-добро място за живеене, европейски кът на многоетническите Балкани. Европейският съюз знае, че нашето място е в европейското семейство. Ние сме и ще бъдем готови за тяхното положително решение“, заяви Заев в свое изявление. Превод и редакция: Теодор Пенев

София. Отлагането на взимането на решение за започване на преговори за Северна Македония и Албания ще доведе до нестабилност в региона. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева след среща с министъра на външните работи и европейските въпроси на Словашката република Мирослав Лайчак, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „През 2018 година отбелязахме 25 години на двустранни отношения. През тези 25 години България и Словакия винаги са се подкрепяли, и по пътя за съюзничеството в НАТО, и по пътя за членството в Европейския съюз (ЕС). Много близки, почти идентични позиции, имаме по европейските въпроси, и по многогодишната финансова рамка, и по темата разширение, по източно партньорство и по това как си представяме бъдещето на съюза. И България, и Словакия са едни от най-силните поддръжници на разширяването на ЕС“, каза тя. „Споделихме и изказахме дълбоко съжаление и разочарование, аз бих казала дори и фрустрация, че за пореден път Европейският съвет отложи взимането на решение за започване на преговори за Република Северна Македония и Албания“, уточни вицепремиерът Захариева. „Считам, че това ще доведе до нестабилност в региона. Считам, че европейската интеграция е най-силният двигател за реформи и ще доведе не само до демотивация и разочарование не само в тези две държави, но се притеснявам, че това би могло да доведе и до демотивация и забавяне на реформите и в държавите, които вече са в преговори за членство, като Сърбия и Черна гора“, каза още тя. „Аз много се надявам до форума в Загреб, така, както се разбраха и лидерите на последния Европейски съвет, все пак държавите, които са скептични, да преосмислят позициите си и да разберат, че няма друга алтернатива, освен страните от Западните Балкани да станат членове на ЕС. Това е важно и за самия Европейски съюз“, подчерта вицепремиерът Захариева. Теодора ПАТРОНОВА

Париж. Франция е започнала неофициални дипломатически консултации с цел да предложи привилегировано специално партньорство на отделни държави от Западните Балкани вместо пълноправно членство в Европейския съюз, съобщава бонсенският вестник Nezavisne. Предложението на Париж предвижда финансовата помощ, специалните договорености за достъп до европейските пазари и други предимства за страните от Западните Балкани в замяна на „мълчаливото оттегляне“ на кандидатурата им за присъединяване към Общността. Франция е под натиск от европейските си партньори да промени позицията си по отношение на членството в ЕС на страните от Западните Балкани на срещата на върха през март догодина и да разреши на Северна Македония и Албания да започнат преговори. Според медията не е случаен фактът, че предсрочните парламентарни избори в Северна Македония са насрочени за април 2020 г. Целта е да се види дали ЕС ще одобри продължаването на предприсъединителния процес през март. На срещата на върха през март трябва да стане ясна позицията на Брюксел за Босна и Херцеговина, при условие че дотогава е формирано правителство и бъдат предприети конкретни стъпки за изпълнение на препоръките на Европейската комисия. Припомня се, че Германия отправи подобно предложение към Турция преди десет години, обещавайки на Анкара „привилегировано партньорство" вместо членство, но дори и тогава ходът на Берлин бе разгледан като елегантен начин да откаже на Турция членство в ЕС. Междувременно европейските медии изобилстват с критики към Франция, като я обвиняват, че тласка Западните Балкани в ръцете на Русия, Турция и Китай, като се отказва от разширяването на Общността. Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев смята, че обявяването на новата извънредна резолюция на Европейския парламент, която отново ще изиска започването на преговори за присъединяване на страната в ЕС, ще бъде полезно и ще възстанови мотивацията на хората в страната да продължат по европейския път, предава скопската медия ”Фокус“. „Намерението на ЕП е да помогне, нещо което е успокоение за огорчението в душите ни, което (предизвика) тази несправедлива историческа грешка, допусната от Европейския съюз спрямо Република Северна Македония“, заяви премиерът в свое изявление. „Вярвам, че подобни действия отново ще върнат мотивацията на нашия народ да продължи по пътя на евроатлантическата интеграция, защото нашата решителност си има причина – това ще доведе до инвестиции, растеж и развитие, по-висок стандарт (на живот) и мотивация за младите хора да останат и да работят тук“, каза още Зоран Заев. Превод и редакция: Теодор Пенев

София. Разбирам защо Макрон стопира даването на дата за преговори: ако ориентацията на държавата зависи от един човек, тя не е за ЕС. Това каза премиерът Бойко Борисов в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ. Той посочи, че опозицията в Република Северна Македония е с антибългарска риторика и дори иска ревизирането на решения за предстоящо членство на страната в ЕС. „Искам да припомня, че когато България влизаше в ЕС, имаше абсолютен национален консенсус на управляващи, опозиция и всички политически партии: и на социалисти, и на десни, че нашият път е ЕС и НАТО. Сиреч, която и партия да дойде на власт в България, ориентацията не се променя. Докато в Северна Македония и Албания казваме, че ако не е или ако Зоран Заев или Еди Рама паднат от власт, нещо ще стане. Тогава те не са за този път. В това отношение Макрон заслужава аплодисменти“, допълни премиерът.

София. Лично призовах евролидерите отново да дадат перспектива на Северна Македония и Албания в Загреб по време на Хърватското председателство. Това каза премиерът Бойко Борисов в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ. Той коментира, че това той е направил веднага след края на Европейския съвет на 17 октомври, когато не беше дадена зелена светлина за преговори за членство в ЕС на двете балкански държави. „Тогава колегите се спогледаха, Доналд Туск каза: „Да предложим“ и всички се съгласиха. Така че ако отвътре излязла такава информация, така беше“, посочи Борисов.

София. Ръководството на Прокуратурата на Република България оценява доклада на Европейската комисия като обективен и реалистичен. Това пише в позиция на Прокуратурата, съобщиха от пресцентъра на Прокуратурата на Република България. "Този доклад отчита изпълнението на всички шест показатели, въведени при създаването на Механизма за сътрудничество и проверка през 2007 г., както и пълното изпълнение на седемнадесетте ключови препоръки, формулирани от ЕК през януари 2017 г.", пише в позицията. "Изключително положителен е крайният извод на Комисията – че „извършеният от България напредък по линия на Механизма за сътрудничество и проверка е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването й към ЕС“. Така обективно и по достойнство са оценени усилията на законодателната, изпълнителната и съдебната власт в областта на съдебната реформа и противодействието на корупцията и организираната престъпност. В същото време, докладът на ЕК от 22.10.2019 г. ясно подчертава, че „за постигането на резултати в дългосрочен план ще бъдат необходими решимост и последващи действия“. Ръководството на българската прокуратура ще продължи да работи активно и в рамките на Националния механизъм за мониторинг, създаден с ПМС № 240/24.09.2019 г.", се подчертава още в позицията на Прокуратурата. "Изразяваме институционална и експертна подкрепа на предложените от правителството последни изменения в Закона за съдебната власт, както и на поетия ангажимент за изпълнение на препоръките на Венецианската комисия в съответствие с установения конституционен ред. Намерението на следващата ЕК за въвеждане на „всеобхватен механизъм за върховенството на закона с общоевропейски обхват и обективно докладване на всички държави членки“ е най-силната гаранция за необратимост на реформите. Главният прокурор и неговите заместници изразяват своята благодарност към всички прокурори, следователи и служители, чийто труд в значителна степен допринесе за положителната оценка за напредъка на страната ни", уточняват още в позицията.

София. Отдавам оценката за мониторинга на реалистичната и обективна преценка на ЕК, от една страна, а от друга страна на всичко, което беше направено у нас. Това каза пред журналисти главният прокурор Сотир Цацаров по повод препоръката на ЕК мониторингът за България да отпадне, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Това е резултат, които са усилия и отвън и от вътре. В крайна сметка получихме една доста обективна оценка. Вярно е, че съдържанието на мониторинговия доклад не радва всички. Тези, които мислят за България, трябва да бъдат доволни“, каза още главният прокурор. По думите му усилията на страната бяха оценени по достойнство. „Всяко успокоение, че всичко е приключило по отношение на съдебна реформа, противодействие на корупция и каквото и да било друго. Ние сме приключили, доклада е позитивен, мониторингът е паднал или по-скоро е препоръчано неговото падане, няма дата за следващ доклад. Ако живеем с това чувство, ще получим негативен резултат много скоро. Ще го получим в страната от съгражданите ни и от Европа“, добави Цацаров. „Оттук нататък трябва да направим нещата, които са отразени в самия мониторингов доклад и които са ангажимент на правителството. Като ангажимент на правителството са посочени измененията в Закона за съдебната власт, които касаят отмяна на задълженията за членство на магистрати и отмяна на член 230, които дават възможност за отстраняване. Всяко успокоение е вредно, всяко успокоение ще и върне не крачка назад, а крачки назад“, допълни Сотир Цацаров. Виолета СИМЕОНОВА

Страсбург. Европейският парламент ще обсъди в дневния ред на пленарната сесия резолюция, с която ще поиска отново започване на преговори за членство в Общността за Северна Македония и Албания, съобщава електронното издание на скопския вестник „Независен“. ЕП вече сподели позиция, че Скопие и Тирана трябва да започнат преговори за присъединяване към Съюза, а извънредната резолюция ще подчертае, че консенсусът на последната среща на върха на ЕС не е постигнат главно заради съпротивата на Франция. Очаква се дебатът да започне в следобедните часове на деня. В проекторезолюцията на фракцията на социалдемократите се критикува „ролята на президента на Франция и други държави-членки“ за блокиране на преговорния процес с двете балкански страни. Очаква се депутатите да припомнят на държавите-членки, че Съветът трябва да поеме отговорност за решението, да действа в съответствие със собствените си ангажименти и да се придържа към принципа на собствените си заслуги при оценката на страните-кандидатки. Предложените изменения предвиждат приветствие на „решимостта на Северна Македония да продължи напред в дневния ред на реформите за ЕС“ и похвала за „положителните резултати на дипломацията на Северна Македония“, особено по отношение на двустранните споразумения с Гърция и България. Превод и редакция: Тереза Герова

София. Докладът на ЕК за България е добра новина, но ние, които винаги сме били критични, знаем, че не сме идеални и трябва да положим още допълнителни усилия. Това каза премиерът Бойко Борисов по време на редовното правителствено заседание, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Той изказа благодарност към институциите. „Изказвам включително и благодарност към Станишев, Тимерманс, Жан-Клод Юнкер и към всички, които направиха така, че да имаме добър доклад за България“, посочи той. Премиерът изрази съжаление, че някои политически опоненти на ГЕРБ реагират все едно се е случило нещо лошо. „Те определиха решението на ЕК за отпадане на мониторинга и това било подарък за правителството. Казват България, не Борисов или правителството. Утре ще дойдат да управляват и ще имат държава, която не е под ударите на механизма“, допълни министър-председателят. Той посочи, че новината е хубава за България, но въпреки това съжалява за отделянето ни в случая с Румъния. „Не е хубаво, защото трябва да вървим със съседите и Балканите заедно, за да има просперитет в този регион. Отпадането на механизма е нещо добро. Но това трябва да ни амбицира още повече все ден всеки час да се борим са върховенството на закона, борбата с корупцията, контрабандната. Ние, които винаги сме били критични, знаем, че не сме идеални и трябва да положим още допълнителни усилия“, каза още Борисов Теодора ПАВЛОВА

София. България подкрепя създаването на хоризонтален всеобхватен механизъм за върховенство на правото и правото на човека за всички 28 членки на ЕС. Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в предаването „Тази сутрин“ по бТВ. „От много години и в ЕП и в комисията са обсъждани предложения, мисля че парламента е приемал през годините. Това е един от основните ценности и принципи на съюза. Това пак не е нещо ново, има предложение от преди няколко месеца на комисията за създаване на такъв механизъм“, добави Захариева. По думите и този механизъм ще бъде за всичките държави, не само за България и Румъния, както е сега. Захариева допълни, че има няколко механизма, които се дебатират в момента. „Този хоризонтален всеобхватен механизъм за всичките държави, там към момента не са разписани процедурите. Припомням че и в момента има процедура по член 7 по договора. България винаги е била за това, че трябва да има еднакви критерии за всички държави членки. Позитивната новина е, че за България комисията се предлага прекратяване на този специфичен механизъм, който е само за две държави“, посочи още вицепремиерът. Вицепремиерът коментира и решението на Европейската комисия по отношение на мониторинга за България. „България за първи път от 18 си доклад след 12 години получава категоричен доклад, че е изпълнила всички критерии по 6 показателя и че това според комисията това трябва да бъде последният доклад. Това означава, че тя предлага механизмът да отпадне. Както с решение на комисията е взето решение този доклад да бъде създаден за България и Румъния преди присъединяването, така с решение на комисията това трябва да стане“, каза още тя. „За това е толкова важен този доклад, защото оценката се прави от комисията. Разбира се процедурата е ясна, така както е по договора ни за присъединяване, комисията ще вземе под внимание, но не е решение на съвета. Всеки доклад се изпраща в парламента в комисията Либе. Всеки доклад за България и Румъния се изпраща в парламентът, в комисията Либе . Нямам спомен за всички доклади, които съм наблюдавала Европейския парламент да е вземал специално отношения“, обясни министърът на вътрешните работи. „Смятам че разликата България 2007 г. България 2019 г. е огромна. Също така смятам че има какво още да се върши по реформите. Неслучайно правителството създаде специален механизъм, преди около месец, който да продължи наблюдението на реформите. Този механизъм при спазване на разделението на властите ще бъде с участието на съдебната власт и на изпълнителната власт и реформите се правят заради българските граждани. Хората трябва да чувстват удовлетворение от системата, но не го чувстват“, допълни Екатерина Захариева.

София. За поред път ставаме свидетели, че явно обвиняваме Европейската комисия, че е пристрастна или, че не си върши работата по отношение на мониторинга за България на ЕК. Това заяви министърът на вътрешните работи Младен Маринов в предаването в предаването „Здравей, България“ по Нова тв. „За съжаление българите така действаме, когато не се случва това, което искаме обвиняваме всеки. Мисля че това е наистина един успех, който е свързан с дългогодишен труд и усилия на правителствата, така че ние да отговорим на всички европейски показатели, за да сме пълноправна държава членка. Не че досега не сме били, но по отношение на правосъдието и вътрешните работи съществува този механизъм. Това, което касае Министерство на вътрешните работи при предишния доклад показател 6, който касаеше организираната престъпност и корупцията отпадна, знаете от мониторинга“, добави Маринов. По думите му въпреки отпадането на мониторинга министерството продължава да работи в тази посока. „Продължаваме да укрепваме доверието, което сме изградили в партньорските служби. След като ЕК казва, че ние сме изпълнили всички изисквания и показатели по механизма, аз смятам че ако на ЕК не вярваме на кого да вярваме“, обясни още той. „Дайте да не продължаваме да действаме с внушения от най-различни проучвания, защото именно това се прави. Факт е, че ЕК каза България изпълни ангажиментите, които механизма проверяваше. Факт е че виждате и в Румъния се развиват така нещата, което също е елемент на обективност. Наистина не виждам защо трябва да поставяме под съмнение решението на ЕК“, каза вътрешният министър. Маринов коментира, че в България сме повече самокритични отколкото всяка една друга държава в ЕС. „Аз съм бил на много съвети, срещи с колегите, с министрите и виждам как отивайки на европейска сцена те не се самобичуват, те защитават интересите на своята държава. Естествено това го правя и аз, но не разбирам хора, които отиват там и започват да говорят срещу държавата. В случая не виждам, това не е решение на вътрешнопартиен орган или на правителството, това е решение на ЕК. Смятате ли че държавите членки и представителите на тази комисия ще направят компромис със сигурността на цяла Европа и със собствената си сигурност, за да направят някакъв подарък“, посочи министърът. „Аз мога да ви уверя, че в Министерство на вътрешните работи дори да няма такъв механизъм, а то няма вече от година и нещо, работата изисква да си адекватен във всяка една ситуация, да защитаваш доверието, което ти е гласувано. Ежедневно ни се налага да работим съвместно с партньорските служби. В момента, в който загубим доверието това става ясно и няма как да се скрие. Ние сме състезатели и в усилия да защитаваме доверието, което имаме помежду си. Това се отнася до всички партньорски служби“, допълни Младен Маринов.

Атина. Въпреки разочарованието от решението на някои европейски лидери да не започват преговори за присъединяване към Европейския съюз със Северна Македония, изглежда политическите сили на страната са следили тази цел, което означава, че те все още трябва да изпълняват поетите ангажименти, пише гръцкото издание Kathimerini в коментар, представен без редакторска намеса. Каквото и да се случи на вътрешната политическа сцена в Скопие през следващите няколко месеца, докато страната се насочи към предсрочни избори през април, нашите съседи и международната общност трябва да знаят, че Гърция от своя ще продължи да изпълнява Преспанския договор и ще продължи да прилага своята част от него. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис гарантира това, въпреки че официално беше против сделката за името, когато тя бе договорена от неговия предшественик. Това означава, че споразумението е одобрено от двете най-големи партии в страната, които представляват около три четвърти от гръцкия електорат. Стратегическата цел на Атина и посланието, което трябва да изпрати във всяка посока - независимо от незначителните различия в страната - е, че сделката ще бъде спазена и Северна Македония трябва да стане член на ЕС и НАТО. Преспанският договор проправя пътя за стабилността и просперитета на балканската нация чрез обещание за въвеждане в двата евроатлантически стълба. Гърция изигра важна роля в ЕС в тази посока и има стратегически и търговски интереси да види материализацията на договора. Освен наблюдението на бившия министър от ПАСОК и конституционен експерт Евангелос Венизелос, че замразяването на присъединителните преговори ще има негативен ефект върху прилагането на Преспанския договор, тъй като то предвижда употребата на комбинароното име вътре в страната да зависи от започването на преговорите и отварянето на отделните глави, Атина очаква с нетърпение процеса. Тя иска да получи надзора, който идва с оценката на всяка глава, водеща до модернизация на Северна Македония, за да може да стане надежден регионален партньор, като същевременно се надява, че разговорите ще засегнат гръцките проблеми относно търговските марки и т.н. Международната общност признава, че Гърция се е справила добре с ангажиментите си и че искрено се надява да стане най-близкият стратегически съюзник и търговски партньор на Северна Македония в региона, дори допринася с военното си присъствие за предпазване на съседите си от външни заплахи. Това са фактите и те не могат да бъдат игнорирани от никого, включително самите северно македонци. Във всеки случай зависи от тях да решат съдбата на страната си на урните през април. Превод и редакция: Иван Христов

Страсбург. „Докладът на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка е положителен за България. Всички полагахме усилия - не само правителството, а и опозицията - за да отпадне Механизмът. Той е дискриминационен по своя характер, доколкото се прилага само за 2 от държавите-членки, а проблеми с върховенството на закона има и в други. Той е и неефективен - в последните години се превърна в чиста формалност. Отдавна престана да се базира на обективни критерии. Очакванията се прехвърлиха от София към Брюксел“. Това заяви ръководителят на Делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов в Страсбург. „Днешната стъпка не е изненада, още през януари Юнкер обяви, че целта му е отпадане до края на мандата на настоящата ЕК. Правителството може и да е убедило Брюксел, че всички препоръки са изпълнени, но по-важно е българските граждани да са убедени в същото“, подчерта Витанов. „Свикнали сме този доклад често да бъде използван за вътрешнополитически цели - предстоят избори и в България, и в Румъния и някои политически партии ще се опитат да капитализират изводите за двете страни. Ето защо Механизмът трябва да отпадне - напоследък се използва като инструмент за политически цели“, допълни Витанов. Той акцентира, че Докладът е само стъпка към прекратяване на Механизма и реформите следва да продължат. Предвижда се и въвеждането на нов, всеобхватен механизъм за всички държави членки: „Това е подход, който носи по-висока степен на равнопоставеност и обективност на третирането за всички държави. Все още не сме видели критериите, въз основа на които ще бъде разработен той. Да се надяваме, че няма да се по-тежки от досегашните“. Комисията следва да вземе предвид мнението на ЕП и на Съвета преди окончателно да вземе решението за отмяна. Витанов наблегна на това, че процедурата е безпрецедентна и все още неясна, което към момента предизвиква известно объркване. Коментирайки изказванията на комисар Аврамополус, че Комисията се надява скоро България, Румъния и Хърватия да влязат в Шенген, Витанов припомни, че няма пряка връзка между Механизма и Шенген, но за съжаление докладите по Механизма са били използвани досега от някои държави-членки именно с цел да спират влизането на България и Румъния в Шенген.

Лондон. След евентуална смяна на властта в Северна Македония и евентуалното идване на националисти, противопоставили се на договора за промяна на името с Гърция, Балканите отново могат да се върнат към мрачните дни, прогнозира британският Financial Times в нов анализ на събитията след решението на Брюксел за незапочване на преговори с Македония и Албания, пише скопското издание “Фокус“. "Ветото на Еманюел Макрон за започване на преговори със Северна Македония и Албания за присъединяване към ЕС може да бъде запомнено като историческа грешка, която ще отслаби Европа и ще подкопае амбициите й да стане геополитическа сила", се казва в статията. Авторът пише, че Макрон със своята блокада торпилира политиката на разширяване на ЕС и го лишава от един от най-големите външнополитически инструменти. По този начин, подчертава авторът, Макрон може да предизвика дестабилизация в балканския двор на Европа. „И всичко това идва от лидер, който твърди, че е пример за европейски дух на солидарност и сътрудничество“, подчертава авторът. Освен това авторът добавя, че исканията за нова методология на преговори не са достатъчна причина да не се започнат преговори за присъединяване с Македония и Албания, тъй като това е процес, който вероятно ще отнеме десетилетия. „Има сериозна загриженост за организираната престъпност, корупцията и върховенството на закона, особено в Албания, чиято мафия присъства в много страни от ЕС. Дания и Холандия също отхвърлиха преговорите с Албания, докато Франция отхвърли Северна Македония, като посочи, че не иска разширяване. Трудно е да си представим, че Макрон може да промени решението си преди изборите през 2022 г.“, оценява авторът. Превод и редакция: Юлиян Марков

София. Европейската комисия предложи отпадане на мониторинговия механизъм за България. Това стана ясно след последния за мандата на настоящата Европейска комисия доклад за наблюдението на правосъдната ни система и борбата с корупцията. Въпреки че доскоро се смяташе, че Румъния изпреварва България по повечето от препоръките на ЕК, сега се оказа, че това не е точно така, тъй като в настоящия доклад Румъния е разкритикувана поради липса на напредък в борбата с корупцията. Според документа пък България е постигнала „достатъчен“ напредък по отношение на ангажиментите в съдебната система и борбата с корупцията. Въпреки това десетки разследвания за две години на високопоставени политици все още не са довели до значими присъди. Комисията ще вземе окончателно решение за прекратяване на механизма за мониторинг след консултации с държавите-членки и Европейския парламент. България ще трябва да продължи последователно да работи по преобразуването на ангажиментите, отразени в този доклад, в конкретно законодателство и за по-нататъшното им прилагане, като страната ни ще трябва да наблюдава непрекъснатото прилагане на реформата с новосъздаден съвет за мониторинг. Румъния - която е четвърта в индекса на корупцията, пред Унгария и Гърция - беше подложена на критики за противоречиви промени в наказателното законодателство, одобрени от правителство, свалено след вот на недоверие. Коментари по въпроса не липсват – падне ли мониторинга, това е добра новина за България и я поставя в позиция на съвсем пълноправна държава-членка на ЕС, на която се има доверие. Още в 09.00 часа, малко преди началото на пленарното заседание на Европейския парламент в Страсбург, евродепутатът от Партията на социалистите и демократите Елена Йончева разговаря с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Още от сутринта на въпрос дали мониторингът върху България отпада, Юнкер отговори положително, посочвайки, че България трябва да полага повече усилия за установяване на правова държава. По време на днешното си изказване в пленарна зала в Страсбург евродепутатът Иво Христов от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент своя страна коментира, че аморфните формулировки на досегашните доклади и безволевите им препоръки не са породили оздравителен ефект, като посочи, че Механизмът за сътрудничество и проверка е доказал своята неефективност, а проблемите в правосъдието даже са станали още по-задълбочени. Той добави още, че през изминалите години Европейската комисия не просто е обезсмислила мониторинга, а и го е превърнала в инструмент за политическа намеса и порочна подкрепа на свои фаворити в София. Христов посочи и, че това дискредитира самата европейска идея в очите на българските граждани, като свидетелство за разочарованието им посочи ниската активност на последните избори за Европейски парламент. Докладът на ЕК коментира на пресконференция в Шумен и заместник-председателят на ПГ на „БСП за България“ Крум Зарков, като посочи, че следващата крачка по прекратяване на мониторинговия механизъм е след като трябва се произнесат Европейският парламент и Съветът. Той посочи, че страховете на БСП се материализират в това, че някои от страните-членки съвсем няма да споделят ентусиазма на Европейската комисия от премахване на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Зарков добави още и, че механизмът отдавна е изчерпал своето ефикасно действие и се е превърнал в политическа дъвка. Вината за това Зарков видя включително и в Жан-Клод Юнкер, който още преди време обеща, че този механизъм ще отпадне и така направи въпросът политически, а не съотносим към обективни критерии. Заместник-председателят на ПГ на БСП изрази надежда препоръката за отпадане на мониторинговия механизъм да не напомни и препоръките за Шенген. Предполагаемото отпадане на МСП коментира от Брюксел и председателят на ПЕС Сергей Станишев, като от своя страна той посочи, че намеренията от страна на Европейската комисия за отпадане на мониторинга са много добра новина за България. Той добави, че от страна на българските евродепутати от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП винаги се е поддържала позицията, че мониторинговият механизъм трябва да отпадне и го отбелязва като успех. Станишев посочи като интересен и факта, че за първи път в доклада на Европейската комисия се говори за свободата на словото. От думите му стана ясно, че в доклада се счита, че България е изпълнила 17-те препоръки, посочени и в предходния доклад на Комисията и нови такива няма , но все още продължава да има по какво да работи страната ни. Той добави още, че България ще трябва да продължи последователно да работи по преобразуването на ангажиментите, отразени в този доклад, в конкретно законодателство и за по-нататъшното им прилагане. Реакции не закъсняха и от страна на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева, както и от страна на вътрешния министър Младен Маринов. Това се случи по време на съвместен брифинг в Министерски съвет. От своя страна Екатерина Захариева посочи, че с днешния си доклад ЕК ясно и категорично заявява, че постигнатият от България прогрес в рамките на МСП е достатъчен. Тя припомни, че за първи път през 2017 г. са направени конкретни 17 препоръки по шестте показателя, като само година по-късно първите резултати вече са били налице. Захариева посочи, констатацията на ЕК е, че част от 17-те препоръки са вече изпълнени и на тази база наблюдението на трите от шестте показателя е било прекратено от ЕК. Захариева също изрази увереност, че България ще бъде в състояние да изпълни всички останали препоръки. Тя посочи, че днешният доклад и фактите показват, че тази увереност не е била напразна. Вицепремиерът обясни още и, че реформата в съдебната система е процес и независимо дали има, или няма механизъм ще продължи. По време на брифинга министърът на вътрешните работи Младен Маринов от своя страна заяви, че Докладът за механизма и сътрудничество в момента показа, че ние трайно сме постигнали нива, които ни гарантират доверие сред партньорските служби както в европейски аспект, така и в международен. Той посочи, че от българска страна ще се опитаме да дадем сигурност на българските граждани и да отговорим на обществените очаквания. Младенов поясни, че по отношение на Министерството на вътрешните работи и при предишния доклад показателят 6 е отпаднал. Този показател оценява развитието на МВР и по-скоро противодействие на организираната престъпност и борбата с корупцията. По думите на вътрешния министър доверието в МВР и службите, които противодействат на престъпността се увеличава. Това той обоснова с предишния доклад, в който бяха отбелязани в положителна насока предприетите мерки от Министерството на вътрешните работи за противодействие на корупцията както в държавната система, така и в самото министерство. Теодора ПАВЛОВА

София. Мониторингът за България отпада юридически, но остава за Румъния. Това каза в обзорното предаване „Това е България“ на „Радио „Фокус“ Емил Радев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП. Той уточни, че Евопейската комисия е обсъдила и приела положителен, обективен и очертаващ постигнатите резултати доклад. „Заключението е, че напредъкът по Механизма за сътрудничество е достатъчен, за да се изпълни ангажимента на България, поет при присъединяването. Сега предстои да се разгледа и отмени решението за мониторинг от 2006 година. Юридически погледнато има доклад, който казва, че са изпълнени всички препоръки и докладът препоръчва мониторингът да бъде свален, но има процедура, която трябва да се приложи за отпадане след съгласуване с Европейският съвет и Европейския парламент“, обясни евродепутатът. Радев посочи, че Комисията е дала негативни оценки на Румъния. „При Румъния има дефицити на неизпълнение по препоръките. Последните години страната получаваше остри критики от ЕК, което показва, че Румъния върви назад и не изпълнява препоръките“, каза още Радев. Той коментира и бъдещият механизъм за контрол у нас. По думите му в реформите досега страната ни е създала такива механизми. „Това се случи със създаването на Съвета за сътрудничество, който ще гарантира продължаващия диалог с ЕК по заложените реформи и така ще се наблюдава новото антикорупционно законодателство и независимостта на съдебната система. Това го правим не за Европа, а за българските граждани и за по-справедливо общество с бързо и ефективно правосъдие. Борбата с корупцията ще продължи непрекъснато. Всяка държава в ЕС има проблеми в това отношение и затова европарламентът поиска преди години общоевропейски механизъм за върховенство на закона, който да действа за всички държави-членки“, посочи още Радев. Той уточни, че новият Съвет у нас ще се ръководи от ресорния вицепремиер. „В него ще се включат председателят на Висшия съдебен съвет и министрите, които имат отношение. Ще се наблюдават всички процеси по повдигнатите в докладите проблеми и ще водим непрестанен диалог с ЕК и Съвета на Европа“, каза още евродепутатът. Емил Радев уточни, че проблем с корупцията има във всички европейски страни и даде за пример последно изследване, което показва, че 75% от населението у нас има усещане за корупция.

Брюксел. Европейската комисия ще разгледа възможността за прекратяване на 12-годишен механизъм за мониторинг на корупцията и съдебната система за България, но разкритикува Румъния поради липса на напредък в борбата с корупцията, предава Bloomberg. Двете държави са под контролa на ЕK след присъединяването си през 2007 г. на фона на опасенията относно върховенството на закона. Те също така не са част от Шенгенското пространство. България е постигна „достатъчен“ напредък по отношение на ангажиментите в съдебната система и борбата с корупцията, съобщи Комисията във вторник. Въпреки това десетки разследвания за две години на високопоставени политици все още не са довели до значими присъди. Комисията ще вземе окончателно решение за прекратяване на механизма за мониторинг след консултации с държавите-членки и Европейския парламент. „България ще трябва да продължи последователно да работи по преобразуването на ангажиментите, отразени в този доклад, в конкретно законодателство и за по-нататъшното им прилагане“, заяви Комисията. „България ще трябва да наблюдава непрекъснатото прилагане на реформата с новосъздаден съвет за мониторинг.“ Румъния - която е четвърта в индекса на корупцията, пред Унгария и Гърция - беше подложена на критики за противоречиви промени в наказателното законодателство, одобрени от правителство, свалено след вот на недоверие. *** София/Москва. Посещението на вицепремиера и министър на външните работи на България Екатерина Захариева в Москва имаше за цел да даде допълнителен тласък на двустранните отношения, които попаднаха в сериозен застой след разтрогването на проекта „Южен поток“ от страна на София. Външно всичко изглеждаше добре: гостенката се обръщаше към руския си колега Сергей Лавров на „ти“, а той на свой ред се пошегува с бъдещи съвместни проекти в газовия сектор. В откритата част на срещата двамата дипломати се опитаха да избегнат болезнени теми, но не успяха да прикрият напълно различията помежду си, коментират в редакцията на руския вестник „Коммерсантъ“. Български министър на външните работи не е посещавал Русия от юни 2011 г. В този период първите дипломати на съседната й Сърбия направиха седем официални и работни посещения в Русия, на Турция - четири пъти, а на Гърция - три пъти. Ситуацията е по-лоша единствено по отношение на Румъния – за последно неин външен министър направи визита в Москва през далечната 2009 г. Но отношенията между Русия и Румъния традиционно са сложни, докато в представите на руснаците (особено родените СССР) българите принадлежат към приятелския лагер. Въпреки това през последните години отношенията между Москва и София са в застой. Сериозен удар за тях беше отказът на България - под натиск от САЩ и ЕС - от изграждането на газопровода „Южен поток“ през Черно море. Сътрудничеството между двете страни по изграждането на АЕЦ „Белене“ също претърпя провал – спорът дори бе предаден на международен арбитраж. Той обаче не допринесе за развитието на диалога, както и разногласията около Украйна и последвалите санкции, свързани с конфликта в Донбас. Посещението на Захариева обаче имаше за цел да създаде впечатление, че нещата вървят във възходяща линия – при това в двете страни. Тя припомни за началото на строителството на територията на България на т.нар. „Балкански поток“, разклонение на „Турски поток“, през който ще се извършват доставки на руски природен газ в Сърбия и Унгария. Захариева подчерта също, че наскоро българските власти обявиха търг за възобновяване на строителството на АЕЦ „Белене" и увери, че ще се радват на участието на Русия в този процес. В заключение тя очерта оптимистично перспективите за двустранните отношения в областта на туризма, образованието и културата. През цялото време българската гостенка се обръщаше към Сергей Лавров на „ти”. Руският министър говори за енергийното сътрудничество с еднакъв ентусиазъм и дори нарече „Балкански поток“ „Български поток“, което очевидно зарадва събеседника му. Сергей Лавров предаде на гостенката си документите за правото на неограничено използване на земята, върху която се намира посолството на България в Руската федерация. И похвали българските власти за създаването на благоприятни условия за изучаване на руски език в страната. В откритата част на срещата си дипломатите не говориха директно по належащи въпроси. Но през последните седмици Москва и София се сблъскаха по два въпроса. Най-острото несъгласие предизвика изложбата, открита на 9 септември в Руския културно-информационен център в София за 75-годишнината от освобождението на Източна Европа от нацизма. Тогава от Министерството на външните работи на България призоваха руснаците „да не затварят очите си за това, че щитовете на съветската армия донесоха на народите от Централна и Източна Европа половин век репресии, деформираха икономическото им развитие и ги изолираха от динамиката на процесите, протичащи в развитите европейски държави“. В отговор на това Москва гневно отбеляза, че София „пренаписва история", като нарече позицията на българските власти „опасна тенденция". Друг дразнещ ефект беше преследването на видни личности от русофилското обществено движение от страна на българските правоприлагащи органи . Те бяха обвинени в шпионаж, което в Москва бе изтълкувано като „русофобия". По информация на изданието, по време на закритата част от разговорите Сергей Лавров е повдигнал и двата въпроса пред Екатерина Захариева. В разговора с него тя е коментирала най-общо темата за Втората световна война, но е подчертала, че българската страна няма да промени позицията си. На пресконференция след преговорите Екатерина Захариева, без да се обвързва с нищо, призова „да не се политизира историята“. И тя обяви намерението си да положи цветя на два особено важни за България паметници - на Героите от Плевен, както и на този на Св. св. Кирил и Методий. Трябва да се отбележи, че огромното мнозинство от външните министри, посещаващи Москва, полагат венци на Гроба на неизвестния войн. Що се отнася до преследването на фигури, симпатизиращи на Москва, по информация на „Коммерсантъ“, Екатерина Захариева е уверила Сергей Лавров, че българското правителство няма нищо общо с подобни действия. Догодина се очаква Сергей Лавров да посети България. За последно той направи визита в София през 2014 година. *** Москва. Министерството на енергетиката на Руската федерация не вижда проблеми с реализацията на „Турски поток“, но има „малки промени“ по отношение на изграждането на инфраструктура в България. Съответното подчерта руският министър на енергетиката Александър Новак пред репортери, предава TACC. „По отношение на морския участък и изграждането на инфраструктура в Турция - всичко е по план. Малките промени са спрямо България, но инфраструктурата там трябва да бъде изградена през първата половина на следващата година", каза Новак. Съгласно думите на Новак, в момента проектът се изпълнява в съответствие с протокола, подписан между „Газпром“ и Министерството на енергетиката на България. „Проектът се изпълнява и виждаме, че търгът е проведен, изпълнителят е избран, работата вече е започнала", отбеляза руският министър на енергетиката. Новак добави, че в рамките на проекта няма натиск от западните страни. „Не виждаме такъв натиск. Суверенното право на съответните държави е да развиват собствена инфраструктура", допълни той. Руският енергиен министър подчерта още, че участъкът на газопровода на границата на Турция и България е въведен в екплоатация. „Това ще позволи доставката на газ за България от 1 януари догодина. Що се отнася до развитието на инфраструктура за по-нататъшни доставки в Сърбия, тя ще отнеме известно време. Всички необходими процедури, свързани с избора на доставчик, договорните процедури вече са приключили от българската страна. Компанията от Саудитска Арабия и Италия, която реализира този проект, трябва да го въведе в експлоатация през първата половина на следващата годината“, подчерта министърът. Отговаряйки на въпрос дали политически събития може да повлияят на изграждането на „Турски поток“, Новак заяви, че всички решения, свързани с развитието на газотранспортната инфраструктура, са в съответствие с европейското законодателство. „Това са проекти, които се изпълняват директно от енергийните министерства на съответните страни. Не виждаме причини, проблеми. В момента такива не са възникнали", подчерта руският министър. *** Загреб. Хърватия влиза в битката за инвестиция на стойност повече от един милиард евро - сумата, която германският автомобилен концерн „Фолксваген“ (ФВ) е готов да вложи в новия си завод, съобщава електронното издание на загребския ежедневник Vecernji list. Загреб ще влезе в новия кръг на преговорите около този проект заедно с другите заинтересовани страни – България, Сърбия и Румъния, твърди вестникът, като се позовава на източник от хърватското Министерство на икономиката, пожелал анонимност. Става въпрос за фабриката, която трябваше да бъде построена в турската провинция Измир за 1,3 милиарда евро. Германският автомобилен гигант планира да произвежда 300 000 превозни средства годишно в новия завод и да наеме 4 000 души. Заводът в Турция трябваше да започне производството на Pasat и Skoda Superb 2022. ФВ иска да премести производството на тези марки от Германия или Чехия, за да произвежда автомобили с електрическо задвижване в заводите там. *** Скопие. Електронното издание на хърватския ежедневник Slobodna Dalmacija прогнозира падането от власт на правителството на македонския премиер Зоран Заев заради провал на неговата политика чрез отстъпки на националните интереси с цел отварянето на европейския път за страната. Причината – „дълбоко непопулярните споразумения с Гърция и България, както и Закона за официалната употреба на езиците“. „Досега ги блокираха гърците, а сега и французите. Нищо наистина не се е променило. Но силата и статутът на нацията се промениха“, коментира пред изданието Иван Бродич, познавач на ситуацията в Македония. Според Бродич един евентуално по-добър резултат на срещата на върха в Брюксел „можеше да даде на Заев известна сила". „Но той започна икономически холокост в Македония, заплаши да арестува водещи чуждестранни инвеститори и наруши предприемаческия климат, вкара в дълг страната още повече, отколкото беше, постави под контрол медиите и се очаква правителството му да падне, особено след споразумението за предсрочните парламентарни избори през април". Хърватският журналист твърди, че Заев изглежда се надява, че международните му контакти ще му помогнат да спечели изборите, но този път той ще се сблъска с опозиция, която също има добри отношения с международните фактори. „Заев вероятно смята, че предстоящите избори ще бъдат референдум за влизане в ЕС, а опозиционната ВМРО-ДПМНЕ ще бъде представена като партия, близка до Москва. Но този път ситуацията няма да е такава, тъй като, наред с други неща, много опозиционни лидери са тясно свързани със Запада. Изглежда, че Заев бавно пада от власт“, е заключението на изданието. Причината за краха на правителството му, според Бродич, са дълбоко непопулярните споразумения с Гърция и България, както и Закона за официалната употреба на езиците, които „заличават нацията и идентичността й и водят до федерализация на страната, което само по себе си е начин за отцепване на райони с албанско мнозинство в Западна Македония". „И след всички онези компромиси и удовлетворяване на условията, сега отново някой казва „не“, което е много несправедливо спрямо Македония“, е заключението на Бродич.

София. Докладът на Европейската комисия за България е добра новина за страната. Това посочи в коментар за Агенция „Фокус“ лидерът на ПЕС Сергей Станишев. Той добави, че от страна на българските евродепутати от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП винаги се е поддържала позицията, че мониторинговият механизъм трябва да отпадне и го отбелязва като успех. Станишев отбеляза като интересен и факта, че за първи път в доклада на Европейската комисия се говори за свободата на словото. От думите му стана ясно, че в доклада се счита, че България е изпълнила 17-те препоръки, посочени и в предходния доклад на Комисията и нови такива няма , но все още продължава да има по какво да работи страната ни. Той посочи още, че България ще трябва да продължи последователно да работи по преобразуването на ангажиментите, отразени в този доклад, в конкретно законодателство и за по-нататъшното им прилагане. Теодора ПАВЛОВА

София. Докладът за механизма и сътрудничество в момента показа, че ние трайно сме постигнали нива, които ни гарантират доверие сред партньорските служби както в европейски аспект, така и в международен. Ще се опитаме да дадем сигурност на българските граждани и да отговорим на обществените очаквания. Това каза министърът на вътрешните работи Младен Маринов по време на брифинг, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Той поясни, че по отношение на Министерството на вътрешните работи и при предишния доклад показателят 6 е отпаднал. Министър Маринов и поясни, че този показател оценява развитието на Министерството на вътрешните работи и по-скоро противодействие на организираната престъпност и борбата с корупцията. "Въпреки това ние продължаваме да работим в посока да усъвършенстваме системата и да работим все по-ефективно с този вид престъпност“, заяви той. По думите му продължава да се утвърждава доверието в Министерството на вътрешните работи и службите, които противодействат на престъпността. „И в предишния доклад бяха отбелязани в положителна насока предприетите мерки от Министерството на вътрешните работи за противодействие на корупцията както в държавната система, така и в самото министерство“, посочи Маринов. Той допълни, че е била посочена като положителна практика и те продължаваме да я развиват. Зорница КОСТАДИНОВА

София. Реформата в съдебната система е процес и независимо дали има или няма механизъм ще продължи. Това каза министърът на външните работи и вицепремиер по правосъдната реформа Екатерина Захариева на брифинг в Министерски съвет за информацията, че ЕК обмисля отпадане на мониторинга на България, предаде репортер на Агенция "Фокус". „Разбираме, че докрая на мандата на тази комисия остава малко време, така че не мога наистина да посоча дали ще е в рамките на мандата й. Важното е, че Комисията за първи път много ясно в свой доклад и експертите, които са работили по всички доклади 18 наброй през тези 12 години ясно и категорично констатират изпълнение на ангажиментите на България по всички 6 показателя. Искам да подчертая, че реформата е процес. Той не се прави заради доклад, Брюксел, Берлин или Париж, а за българските граждани и съдебна система. Така че реформите, независимо дали има или няма механизъм, ще продължат. Неслучайно и българското правителство преди месец одобри така наречения постмониторингов механизъм, със създаването на съвет под ръководството на вицепремиер, в случая под мое ръководство, с участието на гражданското общество, с участието на съдебната власт при спазване на принципа за разделение на властите. Така, че това, което предстои е работа“, каза още Захариева. Зорница КОСТАДИНОВА