Преглед на международните новини до 18 часа (Агенция "Фокус")

Москва. Министерството на енергетиката на Руската федерация не вижда проблеми с реализацията на „Турски поток“, но има „малки промени“ по отношение на изграждането на инфраструктура в България. Съответното подчерта руският министър на енергетиката Александър Новак пред репортери, предава TACC.
„По отношение на морския участък и изграждането на инфраструктура в Турция - всичко е по план. Малките промени са спрямо България, но инфраструктурата там трябва да бъде изградена през първата половина на следващата година", каза Новак.
Съгласно думите на Новак, в момента проектът се изпълнява в съответствие с протокола, подписан между „Газпром“ и Министерството на енергетиката на България. „Проектът се изпълнява и виждаме, че търгът е проведен, изпълнителят е избран, работата вече е започнала", отбеляза руският министър на енергетиката.
Новак добави, че в рамките на проекта няма натиск от западните страни. „Не виждаме такъв натиск. Суверенното право на съответните държави е да развиват собствена инфраструктура", допълни той.
Руският енергиен министър подчерта още, че участъкът на газопровода на границата на Турция и България е въведен в екплоатация. „Това ще позволи доставката на газ за България от 1 януари догодина. Що се отнася до развитието на инфраструктура за по-нататъшни доставки в Сърбия, тя ще отнеме известно време. Всички необходими процедури, свързани с избора на доставчик, договорните процедури вече са приключили от българската страна. Компанията от Саудитска Арабия и Италия, която реализира този проект, трябва да го въведе в експлоатация през първата половина на следващата годината“, подчерта министърът.
Отговаряйки на въпрос дали политически събития може да повлияят на изграждането на „Турски поток“, Новак заяви, че всички решения, свързани с развитието на газотранспортната инфраструктура, са в съответствие с европейското законодателство. „Това са проекти, които се изпълняват директно от енергийните министерства на съответните страни. Не виждаме причини, проблеми. В момента такива не са възникнали", подчерта руският министър.
***

Сочи. В Сочи започнаха преговорите в тесен формат между държавния глава на Руската федерация Владимир Путин и турският му колега Реджеп Тайип Ердоган, предава РИА Новости.
Разговорът ще бъде „задълбочен и сложен, няма да се бърза", двамата лидери ще трябва да обсъдят много теми, поясни говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери по-рано.
Очаква се основният фокус на разговора да бъде насочен към ситуацията в Сирия с оглед военната операция на Анкара и споразумението на Турция и САЩ за прекратяване на огъня в северната част на страната, което изтича тази вечер.
Ден преди срещата си с Путин Ердоган заяви, че Анкара ще „предприеме стъпки" по Сирия след разговорите си с руския президент. Турският президент обяви също, че възнамерява да обсъди с руския си колега следващата фаза от процеса на създаване на зона за сигурност в Северна Сирия.
Преди началото на преговорите в Сочи Путин нарече ситуацията на сирийско-турската граница „остра“ и призова за диалог.
***

Загреб. Хърватия влиза в битката за инвестиция на стойност повече от един милиард евро - сумата, която германският автомобилен концерн „Фолксваген“ (ФВ) е готов да вложи в новия си завод, съобщава електронното издание на загребския ежедневник Vecernji list.
Загреб ще влезе в новия кръг на преговорите около този проект заедно с другите заинтересовани страни – България, Сърбия и Румъния, твърди вестникът, като се позовава на източник от хърватското Министерство на икономиката, пожелал анонимност.
Става въпрос за фабриката, която трябваше да бъде построена в турската провинция Измир за 1,3 милиарда евро.
Германският автомобилен гигант планира да произвежда 300 000 превозни средства годишно в новия завод и да наеме 4 000 души.
Заводът в Турция трябваше да започне производството на Pasat и Skoda Superb 2022. ФВ иска да премести производството на тези марки от Германия или Чехия, за да произвежда автомобили с електрическо задвижване в заводите там.
***

Осло. Въоръжен мъж отвлече линейка в норвежката столица Осло и я вряза в група хора, предава TACC, като се позовава на медийни доклади, базирани на информация от полицията.
В резултат са пострадали няколко души. Точният брой, както и състоянието им не се уточняват.
Според докладите органите на реда вече са задържали нападателя.
Други подробности около инцидента не се съобщават.
***

Багдад. Броят на загиналите в антиправителствени протести, които избухнаха в Багдад и други градове в началото на месеца, бе коригиран на 157 души, предава AFP, като се позова на официалното разследване.
Уточнява се, че 111 от жертвите са загинали в столицата, като по-голямата част от тях са участници в демонстрациите.
Около 70% от смъртните случаи са причинени от рани от куршуми „в главата или гърдите“, според разследващите.
Данните са публикувани в навечерието на поредния протест в Ирак, насрочен за петък, 25 октомври.
***

Берлин. Германското правителство не смята, че гладът в Украйна (и на други територии на бившия СССР в началото на 30-те години на XX век) – т. нар. „голодомор“ – може да се нарича геноцид. Това заяви държавният министър по европейските дела в Министерството на външните работи Михаел Рот на заседание на петиционната комисия на Бундестага, където бе разгледано съответното обръщение към германския парламент, предава агенция EA Daily.
Неговите инициатори призоваха гладът да бъде описан като „геноцид на украинския народ, причинен от действията на съветския режим, ръководен от Сталин“ (в момента информацията на сайта на Бундестага е изтрита, въпреки че връзката към петицията остава). Според тях това е бил„изкуствен, организиран глад довел до милиони жертви сред украинците“. Махаел Рот обаче не беше съгласен с тези твърдения.
„Германското правителство не смята, че събитията, които са се състояли преди 1948 г., могат да бъдат описани като геноцид в международното право“, обясни политикът.
Той призна, че случилото се през 1932-1933 г. е „ужасно бедствие, отговорността за което носят хора и която е довела до милиони жертви“. Има обаче разлика между политическата и международната правна оценка на тези събития, а освен това, едва от 1948 г. определението за геноцид фигурира в международното право.
„Незаконният акт трябва да бъде признат за незаконен“, подчерта Рот. По неговите думи, правителството на Германия прави това винаги, когато става въпрос за политиката на съветското ръководство.
Руската агенция припомня, че в началото на 30-те години на миналия век масов глад в СССР обхвана териториите на Украйна, Беларус, Северен Кавказ, Поволжието, Южен Урал, Западен Сибир и Казахстан. Според различни оценки са загинали от 2 милиона до 8 милиона души. В Украйна обаче идеята за „голодомора“ - умишленото изтребване на украинци, подхранвана от националистите, през 2006 г. намери официално потвърждение - Върховната Рада прие закон, който установява концепцията за „голодомора“ като геноцид на украинците. В Русия подобни действия бяха наречени опит за пренаписване на историята, но не бяха направени официални изявления или мерки.
***

Багдад. Преведеният от Сирия в Ирак американски военен контингент трябва да напусне територията на страната, тъй като Багдад не е давал разрешение за постоянното му разполагане. С такова изявление излезе обединеното командване на въоръжените сили на Ирак, предава руският специализиран портал „Военное обозрение“.
„Някои медии и информационни агенции съобщават за изтеглянето на американските войски от Сирия към Ирак. На тези войски е дадено разрешение за влизане транзит в (Иракски) Кюрдистан, а след това те трябва да напуснат Ирак. Не сме давали никакво разрешение на тези сили да останат на територията на Ирак“, цитира телевизионният канал Al Sumaria изявлението на пресслужбата на иракските въоръжени сили.
По-рано министърът на отбраната на САЩ Марк Еспер заяви, че във връзка с началото на турската военна операция „Извор на мира“ в Североизточна Сирия, от там ще бъдат изтеглени около хиляда американски военнослужещи, които ще бъдат разположени в Западен Ирак, където ще продължат борбата с терористичната групировка „Ислямска държава“. Към днешна дата коалицията на САЩ е напуснала няколко военни бази в сирийските провинции Алепо, Хасака и Ракка, прехвърляйки военнослужещите в бази в съседен Ирак.
***

Вашингтон. САЩ ратифицираха протокола за членството на Македония в НАТО, пише скопското електронно издание “Фактор“.
С 84 гласа „за“ и само двама „против“, както и 14 негласували сенатори, ратификацията беше утвърдена.
Миналата седмица националните парламенти на Италия и Великобритания ратифицираха Протокола за присъединяването на Македония към НАТО.
Съответно, за да завърши целия процес и Македония да стане най-накрая пълноправен член на НАТО, още пет държави трябва да ратифицират този протокол. Македония може да стане 30-ия член на НАТО само ако всичките 29 страни-членки дадат зелена светлина чрез своите национални парламенти, което според всички очаквания е сигурно.
***

Загреб. Шест години след присъединяването на Хърватия към Европейския съюз днес Европейската комисия потвърди готовността на Хърватия да влезе в Шенгенското пространство и даде зелена светлина на Шенгенското пространство без паспорти, пише хърватският вестник Jutarnji List, позовавайки се на анонимен източник на Bloomberg, който е заявил, че решението все още не е обявено, тъй като Европейският съвет не е разгледал въпроса, пише македонското електронно издание “Плюс Инфо“.
В края на миналия месец хърватският премиер Андрей Пленкович изрази очакване настоящата Европейска комисия да препоръча влизането на Хърватия в Шенгенската зона до края на мандата.
"Очаквам ЕК да приеме това, което предложиха компетентните комисари. Имам предвид на първо място еврокомисаря по вътрешните работи Димитрис Аврамопулос", заяви хърватският премиер.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви по време на посещение в Загреб през юни, че Комисията ще даде положителна препоръка до края на мандата, който изтича на 1 ноември.
***

Брюксел. Европейската комисия ще разгледа възможността за прекратяване на 12-годишен механизъм за мониторинг на корупцията и съдебната система за България, но разкритикува Румъния поради липса на напредък в борбата с корупцията, предава Bloomberg.
Двете държави са под контролa на ЕK след присъединяването си през 2007 г. на фона на опасенията относно върховенството на закона. Те също така не са част от Шенгенското пространство.
България е постигна „достатъчен“ напредък по отношение на ангажиментите в съдебната система и борбата с корупцията, съобщи Комисията във вторник. Въпреки това десетки разследвания за две години на високопоставени политици все още не са довели до значими присъди. Комисията ще вземе окончателно решение за прекратяване на механизма за мониторинг след консултации с държавите-членки и Европейския парламент.
„България ще трябва да продължи последователно да работи по преобразуването на ангажиментите, отразени в този доклад, в конкретно законодателство и за по-нататъшното им прилагане“, заяви Комисията. „България ще трябва да наблюдава непрекъснатото прилагане на реформата с новосъздаден съвет за мониторинг.“
Румъния - която е четвърта в индекса на корупцията, пред Унгария и Гърция - беше подложена на критики за противоречиви промени в наказателното законодателство, одобрени от правителство, свалено след вот на недоверие.
***

Сочи. Президентите на Руската федерация и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган не са обсъдили доставките на руски изтребители Су-35 и Су-57 в Турция на преговорите в Сочи. Това съобщи пред журналисти началникът на Федералната служба за военно-техническо сътрудничество Дмитрий Шугаев, цитиран от TACC.
„Не, e обсъждано“, каза той, отговаряйки на въпроса дали е повдигнат въпросът за доставките на изтребители.
Шугаев смята, че е твърде рано да се говори за провеждане на преговори по договор за доставката на Су-35 и Су-57 за Турция. Въпреки това консултациите,както каза той, продължават.
Преговорите между двамата са продължили на четири очи.
***

Лондон. След евентуална смяна на властта в Северна Македония и евентуалното идване на националисти, противопоставили се на договора за промяна на името с Гърция, Балканите отново могат да се върнат към мрачните дни, прогнозира британският Financial Times в нов анализ на събитията след решението на Брюксел за незапочване на преговори с Македония и Албания, пише скопското издание “Фокус“.
"Ветото на Еманюел Макрон за започване на преговори със Северна Македония и Албания за присъединяване към ЕС може да бъде запомнено като историческа грешка, която ще отслаби Европа и ще подкопае амбициите й да стане геополитическа сила", се казва в статията.
Авторът пише, че Макрон със своята блокада торпилира политиката на разширяване на ЕС и го лишава от един от най-големите външнополитически инструменти. По този начин, подчертава авторът, Макрон може да предизвика дестабилизация в балканския двор на Европа.
„И всичко това идва от лидер, който твърди, че е пример за европейски дух на солидарност и сътрудничество“, подчертава авторът.
Освен това авторът добавя, че исканията за нова методология на преговори не са достатъчна причина да не се започнат преговори за присъединяване с Македония и Албания, тъй като това е процес, който вероятно ще отнеме десетилетия.
„Има сериозна загриженост за организираната престъпност, корупцията и върховенството на закона, особено в Албания, чиято мафия присъства в много страни от ЕС. Дания и Холандия също отхвърлиха преговорите с Албания, докато Франция отхвърли Северна Македония, като посочи, че не иска разширяване. Трудно е да си представим, че Макрон може да промени решението си преди изборите през 2022 г.“, оценява авторът.