НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 18:27


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Независимая газета“: Мечтаейки за ЕС, Сърбия се сближава с ЕАИС

„Независимая газета“: Мечтаейки за ЕС, Сърбия се сближава с ЕАИС

11 Ноември 2019 | 13:33 | Агенция "Фокус"
Белград. Евроинтеграцията на Сърбия започна след операцията на НАТО през 1999 г. През юни 2000 г. Югославия, задушаваща се от санкции и икономическа блокада, загубила в неравностойна битка, бомбардирана от американците и техните европейски съюзници, направи отстъпка под формата на премахване на митата върху индустриални и селскостопански стоки, внесени в страни от Еропейския съюз. Тази безпрецедентна по онова време отстъпка всъщност беше само част от демонтирането на комунистическия режим на Слободан Милошевич, свалянето на което според Белия дом трябваше да изглежда като проява на недоволство сред бедстващите мошеници. Сърбите трябваше да повярват, че „красивият и богат" западноевропейски свят няма друг интерес, освен да помага на хората, страдащи по вина на диктатора, пише руският вестник „Независимая газета“ в увода на статия, озаглавена „Мечтаейки за ЕС, Сърбия се сближава с ЕАИС“.
Съюзът на Черна гора и Сърбия, останал след разпадането на Социалистическата федеративна република Югославия, която от векове поддържа традиция за приятелски отношения с Русия, не се вписа в новата общност на европейските държави, създадена след разпадането на социалистическия лагер и управлявана от Вашингтон. Политиката на Белград, твърдо фокусирана върху запазването на независимостта на страната, беше сериозна пречка пред прилагането на американските усилия за преструктуриране на Балканския полуостров и стратегическото разширяване на НАТО. Започна подготовката за революцията, в чиято движеща сила трябваше да се превърне сръбската младеж. Чрез усилията на пропагандата тябеше убедена, че със свалянето на „авторитарния режим" на Милошевич животът в страната ще се подобри до европейските стандарти и за това беше необходимо само да излезе на улицата и да подкрепи опозицията. Подобен сценарий видяхме много пъти, но за първи път той бе изигран през есента на 2000 г. в Югославия. На 5 октомври тълпа от няколкостотин хиляди души, недоволни от резултатите от президентските избори, завзе сградите на телевизионния център и парламента и ги подпали. Те все още горяха, когато Воислав Кощуница, признат за нов президент на страната, обеща, че скоро всички санкции срещу страната ще бъдат отменени и Сърбия отново ще стане част от Европа.
„Булдозерната революция“ не даде очакваните резултати на сръбския народ. Оказа се, че пътят към съседния ЕС минали през Америка, а американците, които мразеха след бомбардировките, имаха пълен контрол над новото правителство. В първото си изявление Джордж Буш, избран за президент на САЩ през януари 2001 г., каза: „Югославският народ може да разчита на приятелството на САЩ, докато продължава да следва пътя на демокрацията и икономическите реформи“.
Първото, което Конгресът на САЩ поиска от Белгтад, е предаването на Международния трибунал в Хага на Милошевич в замяна на финансова помощ. Бившият югославски лидер бе арестуван на 1 април 2001 г., а на 28 юни – в нарушение на Конституцията на СРЮ и въпреки писмените гаранции на новата „демократична власт“ той бе прехвърлен в затвора на Хагския трибунал. На следващия ден след предаването на Милошевич официален Белград получи 1,3 млрд. долара на специална донорска конференция. Може би това бе основната грешка от провежданата тогава политика, в която на американците бе отредена роля на единствената супердържава, без да се отчита възможността за поява на нови центристки сили в близко бъдеще и в далечна перспектива, както по-късно се случи с Русия и Китай.
По това време Русия на практика бе престанала да играе ключова роля в балканската политика. Новите сръбски лидери бяха сигурни, че без пари от Запада няма да успеят да вдигнат икономиката на страната на крака, а приятелските отношения с Москва, която подкрепяше режима на Милошевич докрай, само ще усложнят пътя към ЕС, където Сърбия беше записана като потенциален кандидат. През февруари 2003 г. Кощуница подаде оставка като президент във връзка с решението да прекрати съществуването на Югославия и да формира съюзна държава между Сърбия и Черна гора. След предсрочни избори бе избран за министър-председател. Представяйки правителствената програма в парламента, Кощуница подчерта, че „за Сърбия и Черна гора в момента няма алтернатива, освен пътя към Европа“.
Плановете на Кощуница да вкара страната в ЕС не бяха предопределени да се сбъднат. Започналите през 2005 г. преговори за присъединяване бяха замразени, тъй като сърбите не екстрадираха генерал Ратко Младич, обвинен от американците във военни престъпления. Европейските комисари поставиха ултиматум, чийто смисъл беше, че пълното подписване на Споразумението за асоцииране с ЕС ще бъде възможно само в случай на всестранно сътрудничество между Сърбия и Международния трибунал за бивша Югославия.
Косово се превърна в истинска спънка по пътя на Сърбия към ЕС. През 2007 г. Европейският съюз реши да разположи полицейска и гражданска мисия (ЮЛЕКС) на територията на автономния регион, който бе част от Сърбия. В Белград създаването на нова мисия се разглеждаше като етап в осъществяването на плана на Марти Ахтисаари, който предполага „независимост под международен контрол“ за Косово, последвано от прехвърляне на правомощия от международни управляващи органи, създадени в съответствие с Резолюция 1244 от 1999 г. на Съвета за сигурност на ООН, на местните власти на косовските албанци.
Сръбският президент Борис Тадич заяви, че няма законови основания за изпращане на мисия на ЕС в Косово, а министърът за Косово Слободан Самарджич обвини Брюксел в нарушаване на международното право и обслужване на геополитическите интереси на САЩ.
САЩ и ЕС никога не са гледали на Сърбия като на равноправен партньор. На 16 февруари 2008 г. разполагането на мисията в Косово беше окончателно одобрено на заседание на Европейския съвет, а на 17 февруари южната провинция в Сърбия с преобладаващо албанско население обяви своята независимост, която веднага бе призната от САЩ и 23 от 27-те страни, които бяха част от ЕС по това време. Веднага след това Кощуница обяви оставката си поради невъзможността да работи в сръбския парламент, настоявайки за по-нататъшно сближаване с ЕС, който подкрепи независимостта на Косово. Движението на страната към ЕС беше ръководено от Тадич, чиято европейска интеграция беше една от ключовите точки на президентската му програма. На 22 септември 2009 г. Сърбия кандидатства за членство в ЕС.
С издигането на Тадич на власт Русия и Сърбия напреднаха в развитието на търговските и икономическите връзки и не загубиха политически връзки. Русия субсидира сръбската икономика в областта на търговията и потенциалът на сръбско-руското сътрудничество стана по-голям от този на Сърбия и ЕС. Освен това Владимир Путин подкрепи сръбския президент в един от основните политически проблеми на страната - отделянето на Косово. В едно от изказванията си Тадич заяви, че въоръжените сили на Сърбия „са жизнено заинтересовани от сътрудничество с Русия, включително за разработване на програми за модернизация на военна техника“. Въоръжението на сръбската армия по това време е основно с руско производство. Това бяха вертолети Ми-24, Ми-17, Ми-8, както и самолети МиГ-29.
Нова ера в отношенията между Сърбия и Русия започна през 2012 г. с избора на президента Томислав Николич. Страните сключиха споразумение, според което 80% от стокооборота между двете държави не подлежи на облагане. Министерството на отбраната на Сърбия установи силно сътрудничество с Министерството на отбраната на Русия. Сръбските ВВС частично модернизираха авиацията чрез помощ от Руската федерация. Путин зае недвусмислена позиция по отношение на суверенитета на Сърбия, като подчерта, че Москва няма да признае независимостта на Косово и Метохия и ще подкрепи изцяло Белград във всичките му начинания за запазване целостта на страната. Русия, използвайки правото на вето в Съвета за сигурност на ООН, все още възпрепятства приемането на Косово в организацията, а Белград демонстрира своите проруски възгледи, отказвайки да подкрепи санкциите на Запада срещу Москва.
Поради подкрепата на Русия, мнозинството в ЕС се дразни от сръбските политики към Косово. Въпреки това, под ръководството на Брюксел, сръбските и косовските власти водят преговори за нормализиране на отношенията, въпреки че гледните им точки са противоположни. За Белград „самопровъзгласената държавност на Косово“ просто не съществува; за Прищина признаването на независимост от Сърбия е една от основните цели на преговорите. Настоящото държавно ръководство на Сърбия, водено от президента Александър Вучич и премиера Ана Бърнабич, е изправено пред труден избор. Липсата на признание на независимостта на Косово, нежеланието да се присъединява към НАТО и отличните отношения с Русия, които не са в съответствие с визията на ЕС за съвместни външни политики и политики за сигурност, остават сериозна пречка за присъединяването на страната към Общността. От 2014 г. когато Белград започна преговори за присъединяване към ЕС, бяха отворени само 8 от 35-те преговорни глави, а само две бяха затворени - свързани с науката и културата. С това темпо Сърбия ще бъде в Европейския съюз не по-рано от 2025–2030 г., въпреки че Белград определи 2020 г. като желана година. Към настоящия момент е необходимо да се постигне съгласие по един от най-трудните въпроси - нормализирането на отношенията с Косово. Но като се има предвид фактът, че без да признае независимостта си на съществуващите територии, Брюскел няма да даде „зелена светлина“ за отваряне на вратите на ЕС за сърбите, Белград може напълно да забрави за европейската интеграция.
Наскоро сръбският президент Александър Вучич заяви в интервю за австрийския вестник Der Standard, че малко вероятно Белград да признае Косово. На въпрос дали Сърбия има „план Б“, президентът отговори отрицателно, но увери, че „няма да започне да плаче или да гладува пред институциите в Брюксел“, тъй като е уморен да чака присъединяването на страната му към ЕС. А той – както се очертава - няма да приеме нови държави в обозримо бъдеще. „Не съм мечтател, а съм много рационален“, каза Вучич.
От друга страна, за Сърбия се отвориха нови хоризонти под формата на Споразумението за създаване на зона за свободна търговия с Евразийския икономически съюз (ЕАИС). На 25 октомври това споразумение, което е от голямо икономическо значение за балканската страна, беше подписано от руския премиер Дмитрий Медведев и неговия сръбски колега Ана Бърнабич, както и от ръководителите на правителствата на всички участващи страни. Зоната за свободна търговия с ЕАИС осигурява на компании от Сърбия достъп до пазар с население от 180 милиона души. Разбира се, това споразумение ще създаде още по-благоприятен климат в политическите и всякакви други отношения между Русия и Сърбия.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Сърбия има План „Б“, ако не стане нищо с ЕС

„Макфакс“ (Македония): Сърбия има План „Б“, ако не стане нищо с ЕС

31 Октомври 2019 | 12:51 | Агенция "Фокус"
Белград. В моментите, когато от ЕС пристигат вести, че страните от Западните Балкани, вместо пълноправно членство, може да получат „специално партньорство“, за Сърбия се появява План „Б“, пишат сръбските медии, предава агенция „Макфакс“.
Този план, според материал на ТАНЮГ, вече е в действие, както личи от настояването на сръбския президент Александър Вучич за засилено регионално сътрудничество в Западните Балкани.
Както разкрива неназован източник от дипломатическите кръгове пред „Курир“, работи се за икономически съюз на страните от региона, който би си партнирал с ЕС до пълноправното членство на всяка страна поотделно.
„Западните Балкани трябва да се свържат по-добре. Това би бил икономически съюз, в който всички страни ще си сътрудничат, ще засилват икономическата сила на своите пазари и когато дойде време за прием в ЕС, те ще влязат като икономически силни държави“, обяснява събеседникът на белградското издание.
Според информацията на вестника, Вучич е получил подкрепа от черногорския си колега Мило Джуканович за идеята за по-тясно регионално сътрудничество.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Gazeta Express (Косово): Русия покани Албания и Северна Македония в Евразийския съюз

Gazeta Express (Косово): Русия покани Албания и Северна Македония в Евразийския съюз

31 Октомври 2019 | 08:17 | Агенция "Фокус"
Верона. Оглавяваният от Русия Евразийски икономически съюз (ЕАИС) е поканил Албания и Северна Македония да се присъединят към организацията. Поканата дойде от Владимир Чизов, постоянният представител на Москва в Европейския съюз, по време на Форума на Евразийския съюз във Верона миналата седмица, пише прищинският ежедневник Gazeta Express.
„Албания и Северна Македония ще получат по-голямо разбиране в ЕАИС, отколкото в ЕС“, заяви руският дипломат. „Сигурен съм, че страните, които са кандидати за присъединяване към ЕС и наскоро бяха оставени на изчакване от Брюксел, ще имат полза от ЕАИС“, убеден е Чизов.
Поканата на Русия към страните от Западните Балкани да се присъединят към оглавяваната от Москва организация идват няколко дни, след като Европейският съвет реши да не отваря присъединителни преговори с Тирана и Скопие.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Зоран Заев: И през ум не ни е минавало членство в Евразийския съюз

Зоран Заев: И през ум не ни е минавало членство в Евразийския съюз

30 Октомври 2019 | 14:19 | Агенция "Фокус"
Скопие. До правителството не е пристигала никаква покана за членство на Македония в Евразийския икономически съюз (ЕАИС), заяви премиерът Зоран Заев на пресконференция, цитиран от скопския телевизионен „Канал 5“.
„Вероятно има някаква защитна мембрана, стена около правителството, така че е трудно да стигне такава покана. Защото и през ум не ни е минавало такова нещо. Не, няма такава покана и се надявам, че няма да пристигне“, заяви Заев в отговор на въпрос дали след като С
Скопие не получи покана за започване на преговори за членство в ЕС, страната е получила покана за присъединяване към ЕАИС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Сърбия и ЕАИС ще подпишат споразумение за свободна търговия през октомври

ТАСС: Сърбия и ЕАИС ще подпишат споразумение за свободна търговия през октомври

9 Октомври 2019 | 13:33 | Агенция "Фокус"
Москва. Сърбия и Евразийския икономически съюз (ЕАИС) ще подпишат споразумението за свободна търговия в рамките на текущия месец. Съответното ще се случи в рамките на визитата на премиера на Руската федерация Дмитрий Медведев в Москва, предава TACC.
Като част от визитата на Медведев в Белград се предвижда и подписване на споразумение за прилагането на санитарни и фитосанитарни мерки при вноса на сръбски плодове в Русия. „След десет дни, когато вече сте официално в Белград, ще подпишем споразумение за фитосанитарни мерки“, са думите, с които министърът на земеделието на Сърбия Бранислав Недимович се обърна към Медведев в рамките на московското изложение „Златна есен“
„И след това ще пием ракия", отговори шеговито Медведев с усмивка.
Сръбският министър заяви, че в края на октомври страната му ще подпише споразумение за свободна търговия с ЕАИС, което ще включва свободна продажба на ракия в страните от организацията.

Превод и редакция: Тереза Герова


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Вечер“ (Македония): Александър Вучич се подготвя за избори с големи промени в правителството и управляващата партия

„Вечер“ (Македония): Александър Вучич се подготвя за избори с големи промени в правителството и управляващата партия

1 Септември 2019 | 17:48 | Агенция "Фокус"
Белград. Управляващата сръбска прогресивна партия (СПС) на президента Александър Вучич провежда заседание на председателството и централния съвет в Земун, за да обсъди избирателната платформа на партията за предстоящите парламентарни и местни избори през пролетта, пише македонският вестник “Вечер“.
В навечерието на заседанието на Централния съвет Вучич обяви големи кадрови промени в партията, както и смяната на 50 до 60 на сто от министрите на кабинета след победа на изборите.
Вучич каза още, че "докато е жив, няма да има преходно правителство, нито чужденците ще съставят новото правителство", което бе последвано от бурни аплодисменти.
Той каза, че ще има повече членове на СПС в листите с кандидати, отколкото преди, въпреки работата с коалиционни партньори, защото е важно да се измери силата на партията и силата на другите коалиционни партньори.
С това заседание СПС започна подготовка за редовните парламентарни избори в Сърбия, за разлика от опозицията, която обяви бойкот на изборите, докато не бъдат изпълнени условията за честни и справедливи избори.
След срива на кръглата маса, предназначена да замени диалога между правителството и опозицията относно изборите, представители на Европейския парламент Едуард Кукан и Кнут Флекенщайн бяха в Белград преди два дни, след което Вучич заяви, че вижда в това "опит за интернационализация на така наречените проблеми на демокрацията в Сърбия “.
„Мечтаят за македонския сценарий и се молят на Бог, подобно на Боки 13, да носят чанти с милиони евро и да ги раздадат на прокурори, ангелите на Чарли, които биха поставили заедно с чужденците. Това няма да се случи в свободна Сърбия, днешна Сърбия, каза сръбският президент и управляващият лидер на СПС Александър Вучич, коментирайки условията на опозицията, заявени в понеделник, за да се избегне бойкотирането на изборите.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мирослав Лайчак към Сърбия: Ако искате в ЕС, това не е пътят

Мирослав Лайчак към Сърбия: Ако искате в ЕС, това не е пътят

30 Август 2019 | 13:27 | Агенция "Фокус"
Любляна/Белград. Министърът на външните работи на Словения Мирослав Лайчак изпрати остро послание до Сърбия, в което предупреди официален Белград, че ако иска да продължи по пътя към ЕС, трябва да следва политическите избори, които произтичат от него, предава македонската информационна агенция „Макфакс“.
Коментарите на първия дипломат на Любляна са по повод подписването на споразумение за свободна търговия между Сърбия и Евразийския съюз. „Ако се отнасяте сериозно към европейския си курс, тогава следвайте политическия избор, който ви приближава към него. Тази стъпка не е една от тях“, категоричен бе Лайчак.
Сърбия трябва да подпише търговско споразумение с Евразийския икономически съюз на 25 октомври, а договор за свободна търговия между Сърбия и Русия съществува от 2000 г.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йоханес Хан: Сърбия трябва да се приближи към външната политика на ЕС

Йоханес Хан: Сърбия трябва да се приближи към външната политика на ЕС

30 Август 2019 | 12:10 | Агенция "Фокус"
Хелзинки/Белград. Комисарят по европейската политика за съседство и разширяване Йоханес Хан подчерта, че Сърбия е подписала споразумение за свободна търговия с Евразийския съюз, но постепенно трябва да приведе външната си политика в съответствие с тази на Общността, предава македонската информационна агенция „Макфакс“.
Пристигайки на среща с представители на Западните Балкани във финландската столица Хелзинки, Хан бе помолен от австрийския обществен оператор ORF да коментира „намерението на Сърбия да се присъедини към проруския блок":
„Те не се присъединяват към нищо, сключват сделката в рамките на своите възможности. За външната политика на Сърбия обаче е решаващо постепенното сближаване с тази на ЕС", добави Хан.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Вечерне новости“ (Сърбия): Искането за отказ от споразумението за свободна търговия с ЕАИС не е ново условие

„Вечерне новости“ (Сърбия): Искането за отказ от споразумението за свободна търговия с ЕАИС не е ново условие

30 Август 2019 | 08:11 | Агенция "Фокус"
Брюксел. „Присъединяването на Сърбия към ЕС и присъединяването към общия европейски пазар предполагат, както в случая с всички останали страни кандидатки, хармонизирането на всички търговски споразумения, включително Споразумението за свободна търговия с Евразийския съюз“, заявиха от Брюксел, цитирани от белградският ежедневник „Вечерне новости“.
„Това не е ново условие. Това е общо правило и чиста логика“, коментираха от ЕС пред ТАНЮГ по повод искането към Сърбия да се откаже от всички двустранни търговски споразумения с трети страни или организации, включително Евразийския съюз, при присъединяването към ЕС. От там подчертават, че това не е ново условие на Европейската комисия, а основна позиция при всички преговори за присъединяване.
„Това е общо правило, което се прилага за всички страни, които са влезли или предстои да влязат в ЕС. Това е посочено в началото на преговорите за присъединяване. Това също е чиста логика: ако станете част от единния пазар на ЕС, първо получавате еднакви права, но също така трябва да следвате общи правила“, заявиха дипломатически източници в Брюксел.
Предаденото от EU Observer съобщение на Европейската комисия като послание към Сърбия, че трябва да се откаже от споразумението за свободна търговия с Евразийския икономически съюз (ЕАИС), което трябва да бъде подписано на 25 октомври, всъщност е просто напомняне на този портал на нещо, което фигурира в докладите на ЕК за Сърбия.
"Сърбия обяви през март 2019 г. за подписване на Споразумение за свободна търговия с Евразийския икономически съюз. Текстът на споразумението трябва да съответства на задълженията на Сърбия, произтичащи от Споразумението за стабилизиране и асоцииране и трябва да включва опция за излизане, която ще гарантира прекратяването на споразумението от Сърбия към момента на присъединяване към ЕС“, гласи документ на Европейската комисия от миналата година.
Искането за прекратяване на вече съществуващи двустранни споразумения е заложено в рамката за преговори на ЕС със Сърбия, която беше приета през декември 2013 г. и е добре известна както на Белград, така и на Брюксел.
"Правата и задълженията, които Сърбия ще трябва да спазва като държава-членка, включват прекратяването на всички съществуващи двустранни споразумения между Сърбия и ЕС, както и всички други международни споразумения, които Сърбия е установила, които не са в съответствие със задълженията за членство в ЕС“, се посочва в рамката за преговори.
Почти еднакъв параграф се среща както в рамката на преговорите на ЕС с Черна гора, така и в тази, която Хърватия имаше с ЕС.
С участието си в преговорите за членство в ЕС Сърбия прие задължението да прилага всички приложими закони и стандарти на ЕС своевременно и ефективно, което включва както политическата, така и икономическата области.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Брюксел: Сърбия трябва да се откаже от договора за свободна търговия с Евразийския съюз, ако иска в ЕС

Брюксел: Сърбия трябва да се откаже от договора за свободна търговия с Евразийския съюз, ако иска в ЕС

29 Август 2019 | 09:49 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Брюксел предупреди Сърбия, че трябва да се откаже от споразумението за свободна търговия с Евразийския икономически съюз (ЕАИС), ако иска да се присъедини към Европейския съюз, предава Euronews.
Балканската страна заяви, че планира да се присъедини към оглавявания от Москва ЕАИС на 25 октомври.
Но говорител на Европейската комисия заяви пред Euronews, че Сърбия ще трябва да се откаже от всички съществуващи двустранни търговски споразумения преди да се присъедини към Съюза. Коментарът на Комисията дойде след среща между сръбския президент Александър Вучич и руския посланик в Белград Александър Боцан-Харченко, който заяви, че сделката ще осигури на Сърбия достъп до пазар с капацитет от над 180 милиона души.
Единният пазар на ЕС в сравнение включва понастоящем над 500 милиона потребители на стойност 17 трилиона евро.
Боцан-Харченко написа в „Туитър“, че „това е значимо събитие“, на което „медиите обръщат необходимото внимание“.
Създаденият през 2015 г. ЕАИС включва Русия, Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан.
Сърбия е дългогодишен съюзник на Москва, но за да се присъединят към блока, държавите са длъжни да приведат политиките си в съответствие с ЕС, което би включвало налагане на търговски санкции на Русия заради действията й в Украйна.
Страната кандидатства за членство в ЕС през 2009 г., като става официален кандидат през 2012 г., а разговорите започват през 2014 г., но оттогава насам е постигнат малък напредък.
Мнозина в Белград се съмняват силно, че страната ще стане член дори след 2025 година.
И на Сърбия, и на Косово беше казано да разрешат различията си, за да възобновят преговорите за членство с ЕС.
Диалогът между двете страни бе прекратен през ноември, когато Косово наложи 100-процентови мита на сръбските стоки в отговор на това, че Сърбия не признава независимостта му.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Сърбия ще подпише споразумението за свободна търговия с Евразийския съюз на 25 октомври

ТАСС: Сърбия ще подпише споразумението за свободна търговия с Евразийския съюз на 25 октомври

20 Август 2019 | 20:57 | Агенция "Фокус"
Белград. Споразумението за свободна търговия между Евразийския икономически съюз (ЕАИС) и Сърбия ще бъде подписано на 25 октомври. Това съобщи във вторник посланикът на Русия в Белград Александър Боцан-Харченко в „Туитър“, предава ТАСС.
„На 25 октомври се очаква подписването на споразумение за зона на свободна търговия между Сърбия и ЕАИС. За Белград реализацията на документа ознаменува съвършено нов етап на присъствието в пространството на Евразия, излизане на пазар с повече от 182 милиона потребители и общ БВП от повече от 1,9 трилиона долара“, написа дипломатът.
По-рано министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев призова да се ускори подготовката за договора между ЕАИС и Сърбия, както и Сингапур.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Споразумението за свободна търговия между ЕАИС и Сърбия се очаква до края на 2019 година

ТАСС: Споразумението за свободна търговия между ЕАИС и Сърбия се очаква до края на 2019 година

3 Юни 2019 | 15:40 | Агенция "Фокус"
Белград. Споразумението между Евразийския икономически съюз (ЕАИС) и Сърбия за свободна търговия може да бъде подписано до края на годината, заяви в понеделник председателят на Държавната дума на Русия Вячеслав Володин в Белград по време на откриването на четвъртото заседание за сътрудничество между долната камара на руския палрамент и сръбската Скущина, предава ТАСС.
„Споразумението за свободна търговия между ЕАИС и Сърбия, чието подписване се очаква до края на годината, ще отвори пазара за сръбски стоки в страни с население от около 180 милиона души“, отбеляза той.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Ентусиаст кара уейкборд пред Двореца на Дожите във Венеция след рекордното наводнение. 14 ноември 2019 г.
Ентусиаст кара уейкборд пред Двореца на Дожите във Венеция след рекордното навод...

ВИДЕО
Безпрецедентно наводнение във Венеция
Безпрецедентно наводнение във Венеция
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.