Никозия. Президентът на Република Кипър Никос Анастасиадес предложи създаване на специална сметка (т.нар. ескроу сметка), която да защити дела на турските киприоти с постъпленията от природен газ, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Предложението, направено в опит да отслаби напрежението в Изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ), беше представено от Анастасиадес по време на среща с лидера на турските киприоти Мустафа Акънджи на 9 август, разкрива изданието.
Според предложението сумата, внесена в сметка ще бъде отключена, само ако Турция прекрати провокациите си в региона, като признае границите на ИИЗ на Кипър.
Анастасиадес, според източници в Никозия, твърди, че създаването на комисия за управление на енергийните въпроси на ИИЗ - предложение, предложено от турската страна - не може да бъде приложено, тъй като не може фактически да се занимава с въпроси, свързани с суверенните права на Република Кипър, като например разпределяне на акции на компании за проучвания, лицензиране или сключване на транснационални споразумения.
Информацията е разпространена в момент, в който двете страни водят диалог за определяне на набор от задачи, които биха довели до възобновяване на мирните преговори. Правителствени източници съобщават, че Анастасиадес е предал на пратеника на ООН Джейн Хол Лут, че преговорите не може да започнат, докато провокациите в Турция в ИИЗ на Кипър продължават.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Турският министър на отбраната Хулуси Акар поднови заплахите си за инвазия в Кипър, като заяви, че Анкара няма да се поколебае да извърши военна интервенция в островната държава отново, пише гръцкия вестник Kathimerini.
“На същото място сме по отношение на Кипър, както бяхме през 1974 г. Никой не трябва да се съмнява, че ще направим същото, каквото направихме тогава, ако сме изправени пред подобна ситуация и днес“, заяви министърът по време на честванията по случай Гръко-турската война от 1922 г.
Той също така изрази решителността на Анкара да продължи дейностите си в Източното Средиземноморие и Егейско Море.
„Никога няма да се откажем от нашите права и интереси“, заяви Акар, като предупреди, че никой не бива да тества силата и решителността на страната. Той все пак побърза да изясни, че това не е заплаха.
В същото време Турция издаде декларация, според която тя ще продължи сондажите за природен газ в Изключителната икономическа зона на Кипър поне до 1 ноември.
Република Кипър заяви по-рано, че ще се обърне към Европейския съвет във връзка с опитите на турските киприоти да развиват и възстановят град Вароша, намиращ се в северната част от острова, която е под контрола на Севернокипърската турска република (СКТР), призната само от Анкара.
Властите в СКТР обявиха по-рано, че ще отворят и развият града за туристи, ход който кипърският външен министър осъди, тъй като според него това би било обида към хората, които са били принудени да напуснат града по време на конфликта от 1974 г.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Никозия. Турция издаде нов навигационен телекс (навтекс), с който резервира морска зона в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър за сондажни дейности, съобщава елекронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като се позовава на кипърския информационен портал Politis.
Новият навтекс се отнася до дейностите на турския кораб „Фатих“ и ще влезе в сила от 4 септември. „Фатих“ ще се движи на около четири морски мили северозападно от мястото, където се намира към настоящия момент. Очаква се новите сондажи да продължи до 1 ноември.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. „Никой не може да ни спре в Източното Средиземноморие“, заяви турският президент Реджеп Таийп Ердоган пред парламента по повод 948-та годишнина от битката при Манцикерт, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Турция ще продължи действията си в региона с бързи темпове, подчерта Ердоган, казвайки на лидера на Републиканската народна партия (РНП) Кемал Киличдароглу, че „да казва„ ние сме партията на Ататюрк“ не е достатъчно.“ Вие сте свършени. Като спечелите 3-4 общини, не постигате нищо “, каза турският президент.
„Господин Кемал казва, че САЩ са в Егейско море, а Франция и Турция не са. Този човек може и да вижда, но е сляп. Нашите сонди са там, нашите проучвателни кораби, нашите фрегати и по всяко време нашите дронове са готови да отлетят. Той не вижда това. Господин Кемал, може би, дори не знае кои са нашите знамена. Не може да си партия в тази страна, като подкрепяш терористите в планините, гърците киприоти в морето, нашите врагове във въздуха и всеки, който е срещу нас“, заяви Ердоган.
Турският лидер добави още, че „сондите и проучвателните кораби продължават да работят без прекъсване в Източното Средиземноморие и никой не ни блокира, никой не може да ни спре там“.
Министърът на енергетиката, от своя страна, подчерта, че Източното Средиземноморие е общ въпрос за цяла Турция и подчерта, че Анкара няма да отстъпи.
Според Cyprus News Agency, говорейки на конференция в Истанбулската политехника, Фатих Дьонмез е заявил, че „нашите кораби Барбарос, Оруч Реис, Фатих и Явуз, които сме включили в нашия списък, са най-ясното доказателство за националната енергийна политика на Турция и нейната решителна позиция“.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турция „решително" ще продължи да извършва проучвания в Източното Средиземноморие. Това увери държавният й глава Реджеп Тайип Ердоган на пресконференция след среща в Анкара с Ерсин Татар, премиерът на Севернокипърската турска република, призната единствено от Турция, отбелязва електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Ердоган повтори намерението на страната си да претендира за всякакви горива, открити край разделения остров Кипър. „Нито един проект, игнориращ Турция или Севернокипърската турска република, не може да бъде реализиран в Източното Средиземноморие", категоричен бе Ердоган.
Турция установи присъствие в региона с два сондажни кораба, „Фатих“ и „Явуз“, както и с плавателния съд „Барбарос“. На свой ред Атина обвинява Анкара, че подкопава сигурността в региона.

Превод и редакция: Тереза Герова

Париж. В демонстрация на солидарност с Кипър френският президент Еманюел Макрон изпрати строго послание до Турция в четвъртък, че Париж и Европейският съюз няма да толерират нарушения в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Европейският съюз и Франция няма да покажат слабост в това отношение“, заяви френският лидер по време на срещата си в четвъртък в Париж с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.
Отбелязвайки необходимостта от бдителност и солидарност по отношение на дейностите на Турция в Източното Средиземноморие в рамките на изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ), Макрон подчерта необходимостта от сътрудничество за справяне с общите предизвикателства в това, което той определи като „фрагментирана геополитическа среда“.
От своя страна Мицотакис каза на гръцките журналисти, че „Европа няма да остави Кипър незащитен“.
Турският президент Реджеп Таийп Ердоган обаче отговори предизвикателно.
В изказване след съвместната пресконференция на Макрон и Мицотакис, той настоя, че Анкара е решена да продължи дейностите си в Източното Средиземноморие.
„Ще продължим да защитаваме интересите на турците киприоти на острова със същата решимост, която защитаваме и нашите“, каза той след среща с ръководството на т.нар. Турска Република Северен Кипър.
Двете страни също обсъдиха сътрудничеството в областта на отбраната с акцент върху френските изтребители „Мираж“ и фрегатите.
Попитан по-рано през деня от вестник "Фигаро" за участието на френския енергиен гигант Total в консорциум, който ще търси въглеводороди край Южен Крит, Мицотакис заяви, че присъствието на големи европейски компании от съюзническите страни по същество служи като защитен щит в региона.
„То допринася за запазването на средата на сигурност и стабилност в региона“, каза той и добави, че Гърция е постоянен лидер на „мирното съвместно съществуване, основано на правилата на добросъседските отношения и международното право“.
Според него Турция трябва да действа по същия начин и подчерта, че с нетърпение очаква сътрудничеството с Ердоган за справяне с общите предизвикателства, пред които са изправени двете държави, като миграцията.
Що се касае до гръцката икономика, Мицотакис заяви пред „Фигаро“, че тя може да е „изненадата на еврозоната“ и покани френските инвеститори да се обърнат към Гърция. Премиерът каза още, че остава ангажиран с целта за намаляване на първичните излишъци, като добави, че този въпрос ще се обсъжда през 2021 година.
И Макрон, и Мицотакис се оплакаха от отказа на ЕС да сподели тежестта на миграцията.
Френският президент подчерта необходимостта от европейско решение на миграционната безизходица, като призна, че Гърция е поела голяма тежест.
Мицотакис призова за „истинска европейска солидарност“ по отношение на миграцията, така че тежестта да не се носи само от „страните, които са на външните граници на Европа“.
Съдейки по техните съвместни изявления, дневният ред на срещата бе фокусиран върху широк спектър от европейски въпроси, а не само тези, свързани с програмата на Макрон – по много от които Мицотакис се стреми да стане лидер, като Зелената програма за справяне с климатичните промени.
Според съобщенията, те са обсъдили също важността от изграждане на политически съюзи за справяне с общите предизвикателства, като климатичните промени, които да надхвърлят традиционните партийни линии, разделящи Европа на големи политически фракции и които позволяват синергия между европейските консерватори, либерали, социалисти и зелените.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Франция няма да толерира нарушаването на Изключителната икономическа зона на Кипър, заяви френският президент Еманюел Макрон, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Той заяви това по време на срещата си с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис.
„Няма да покажем никаква слабост“, заяви френският лидер.
Макрон говори по време на съвместна пресконференция преди срещата си с Мицотакис, който е на официална визита във Франция.
Макрон подчерта, че Париж е подкрепял Атина по време на финансовата криза в Гърция, и похвали „голямата смелост на гръцкия народ и желанието им да останат в Еврозоната“.
Той също така заяви, че двете държави са „свързани чрез отдавнашно приятелство“ и споделят сходни предизвикателства в развитието си.
„Постигането на икономически растеж и борбата срещу безработицата са основните приоритети“, заяви Макрон, като подчерта плана си за реформи в Еврозоната, включително създаването на общ европейски бюджет.
От своя страна Мицотакис също наблегна на приятелските отношения между двете страни, които започват още от гръцката война за независимост от 1821 г.
„Страната отново влиза в треакторията на растежа и отново заема мястото си в Европа, която остава наше натурално пространство“, заяви той.
Гръцкия министър-председател призова френския бизнес да инвестира в Гърция да „вземе участие в (икономическия) скок на Гърция“.
Превод и редакция: Теодор Пенев

Анкара. Турция „решително“ ще продължи да изследва газовите ресурси в Източното Средиземноморие, заяви президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от Anadolu Agency.
Коментарите му дойдоха по време на пресконференция в Анкара, малко след срещата му с Ерсин Татар, министър-председателят на признатата само от Турция Севернокипърска турска република (СКТР).
Ердоган обвини поведението на гръцките киприоти за разрастващия се конфликт в Кипър.
„Никой проект, игнориращ Турция или Севернокипърската турска република, не може да бъде осъществен в Източното Средиземноморие. ", добави президентът.
Татар е в Турция на първото си официално посещение в страната по покана на Ердоган, като с него са някои високопоставени служители от СКТР.
Турция продължава да оспорва едностранното сондиране на администрацията Република Кипър в Източното Средиземноморие, като твърди, СКТР също има права върху ресурсите в региона.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Париж. Франция няма да толерира нарушаването на Изключителната икономическа зона на Кипър, заяви френският президент Еманюел Макрон, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Той заяви това по време на срещата си с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис.
„Няма да покажем никаква слабост“, заяви френският лидер.
Макрон говори по време на съвместна пресконференция преди срещата си с Мицотакис, който е на официална визита във Франция.
Макрон подчерта, че Париж е подкрепял Атина по време на финансовата криза в страната, и похвали „голямата смелост на гръцкия народ и желанието им да останат в Еврозоната“.
Той също така заяви, че двете държави са „свързани чрез отдавнашно приятелство“ и споделят сходни предизвикателства в развитието си.
„Постигането на икономически растеж и борбата срещу безработицата са основните приоритети“, заяви Макрон, като подчерта плана си за реформи в Еврозоната, включително създаването на общ европейски бюджет.
От своя страна Мицотакис също наблегна на приятелските отношения между двете страни, които датират още от гръцката война за независимост от 1821 г.
„Страната отново влиза в треакторията на растежа и отново заема мястото си в Европа, която остава наше натурално пространство“, заяви той.
Гръцкият министър-председател призова френския бизнес да инвестира в Гърция и да „вземе участие в (икономическия) скок на Гърция“.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Никозия. В понеделник край бреговете на острова на Афродита са се провели съвместни учения по търсене и спасяване, предава базираният в САЩ портал Greek Reporter, като уточнява, че в тях са участвали военнослужещи от Кипър и Франция.
Френският ескадрен миноносец FS Auvergne и въздушните активи на борда му, заедно с 460-та ескадрила на въздушното командване са участвали в маневрите, в които са се включили и високоскоростните патрулни лодки на военноморския флот на Република Кипър „Амохостос“ и „Онисилос“.
Авиационното учение се проведе под оперативния контрол и координация на Съвместния спасителен координационен център в Ларнака, в тясно сътрудничество с френския флот.
Тези маневри за търсене и спасяване идват само един месец след много успешното съвместно военно учение от Кипър и Франция, наречено „PASSEX CYP / FRA-05/2019“, което също се проведе в същия регион, припомня медията.

Превод и редакция: Иван Христов

Никозия. Говорителят на правителството на Република Кипър Продромос Продрому приветства изявлението на Държавния департамент на САЩ за прекратяване на дейностите на турсия сондажен кораб „Явуз“ край североизточното крайбрежие на разделения остров и извеждането му от териториалните води на републиката, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Продрому подчерта, че коментарите от Държавния департамент на САЩ са демонстрация на подкрепа за позицията на Кипър по въпроса и изрази надежда, че посланието на Вашингтон ще бъде взето под внимание в Анкара.
По-рано представител на Държавния департамент на САЩ заяви, че „само Република Кипър, действайки чрез своето правителство, може да даде съгласие за дейности като сондиране в нейните териториални води“.
„САЩ са загрижени за дейностите на „Явуз“, който работи в териториалните води на Република Кипър“, добави говорителят.
Продрому заяви, че позицията на представителя на външнополитическото ведомство в САЩ, съгласно която действията на Турция трябва да се основават на законност и сътрудничество, е идентична с тази на Кипър.

Превод и редакция: Тереза Герова

Никозия. Предстоящият период ще бъде „решаващ“ за Кипър, заяви говорителят на правителството Продромос Продрому пред репортери в събота на фона на нарастващите очаквания за нов опит за обединяване на разделения остров с посредничеството на Организацията на обединените нации, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Продрому посочи, че по-рано този месец на срещата между президента на Кипър Никос Анастасиадис, лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ и заместник-специалният съветник на генералния секретар на Организацията на обединените нации по Кипър Елизабет Спехар е положила основи за постигане на мир, но подчерта, че ще бъде необходимо допълнително посредничество преди да се постигне напредък.
„Важно е, че двамата лидери подчертаха готовността си да продължат усилията си с ООН по време на срещата“, каза Продрому.
Ще бъдат проведени допълнителни разговори със специалния пратеник на ООН за Кипър Джейн Хол Лют, каза той и добави, че те биха били "решителни" и вероятно ще доведат до среща с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Атина. „Въпреки че поради възрастта си се оттеглих от обществените дела, интервюто преди два дни на лидера на турците киприоти (Мустафа) Акънджъ пред „Та Неа“ ме принуди да събера силите си и да говоря отново“, заяви прочутият гръцки композитор и икона на лявото движение в страната Микис Теодоракис в статия, която предизвика широк отзвук, пише гръцкото консервативно издание „То Вима“.
„През 1986 година поех инициативата заедно с други приятели в Гърция и Турция да формирам комитет за приятелство между Гърция и Турция в Константинопол (Истанбул), която незабавно получи подкрепа и от двата народа.
Веднага щом се върнах в Атина след създаването на комитета, ПАСОК ме посрещнаха като предател. Недълго след това, Андреас Папандреу ме покани в дома си в Кастри (северно от Атина), за да ми каже: „Ти си прав. Не виждах нещата правилно. Ето защо повиках журналисти, които очакват да го призная.
Веднага след това той свика целия комитет, за да ни помоли да изпратим посланието му за приятелство на Турция.
Следователно отидохме в Константинопол [Истанбул], за да предадем нашето послание за приятелство от името на Андреас Папандреу.
Докато прочетох изявлението му на камера за тогавашната единствена телевизионна станция, каналът за първи път излъчи образа на гръцкия премиер.
На следващия ден в Анкара проведохме разговори с всички партийни лидери и естествено с премиера Тургут Йозал. Предадохме на всички възгледите на Андреас Папандреу за началото на нова ера в двустранните отношения и те бяха приети с ентусиазъм.
В Гърция получихме същия прием, особено в провинции, където вече бяха започнали да се формират местните комитети, започвайки от Превеза и Янина.
Веднага след Андреас Папандреу, Константин Мицотакис стана министър-председател и той ме помоли да предам същото послание за приятелство и сътрудничество на Йозал, който стана президент на Турция.
Заедно с Турския комитет за гръцко-турско приятелство начело с професора от университета в Анкара Екрем Акургал посетихме големи турски градове и бяхме приети с ентусиазъм.
Тук представям какво ми казаха двамата лидери:
Мицотакис: „Нека направим ново начало, както направиха Елефтериос Венизелос и Кемал Ататюрк.“
Йозал: „Аз съм готов и благодаря на гръцкия премиер. Всичко, което се говори за експанзионистичните политики, са митове. Днес ценностите на хората не се измерват в географска област, а по-скоро от тяхното социално развитие. Намалявам военните си разходи с 2%. С натрупания капитал ще построим втори мост в Истанбул, магистрали в Източна Турция и голям язовир Ататюрк, които ще издигнат нашата икономика“.
Тогава ми показа мобилния си телефон, съществуването на който досега ни беше неизвестно и ме попита какъв е домашния ми телефон и на какъв чужд език говори жена ми. Казах френски. Той набра номера ми и каза „аз съм президентът Йозал и съм щастлив да говоря с вас, давам ви вашия съпруг.
Представям тези подробности в заключение след много десетилетия моите мисли и инициативи относно Турция.
Ще кажете, че Ердоган е на власт днес. Със сигурност Турция се е променила. Това, което няма да се промени във вековете, е, че Турция е наш съсед и винаги ще бъде.
Нашите народи няма какво да делят, стига лидерите да се държат отговорно и реалистично.

Спорът за въглеводородите

Сега стигам до въпроса за въглеводородите.
От 2012 г. заедно с моите сътрудници в движението Spitha (искра) представихме проучвания на Антонис Фосколос, Теодорос Кариотис, Илиас Конофагос, Никос Лигерос и други за голямото богатство в ИИЗ (изключителната икономическа зона) на Източното Средиземноморие и поканихме правителството да обяви ИИЗ на Гърция, за да се защитят находищата на газ и нефт, които принадлежат на Гърция, чиято стойност се оценява на трилиони евро.
Затова питам, защо гръцкото правителство не смее да обяви ИИЗ на Гърция?
Вярвам, че това е така, защото САЩ и Европа не го позволяват. Като професор по право Йоргос Касиматис многократно е заявявал, че първият ход трябва да е отстраняването на съответните разпоредби в меморандумите за дълга, на базата на които всички печалби на Гърция отиват в кредиторите.
Съгласен съм, че турската заплаха е пречка. Това препятствие може да бъде премахнато, може би, ако преди тази стъпка предприемем инициатива за постигане на разбирателство с Турция.
За съжаление, истината е, че обявяването на ИИЗ на Гърция и експлоатацията на нейните богатства е сложен въпрос. Според мен Турция е обградена от море и се чувства задушена, ако по различни причини има сериозни препятствия, като нашите острови, които предотвратяват експлоатацията на нейните дълбоководни богатства.
Заслужава си усилията да превърнем Турция от конкурент в партньор.

Разделяне на богатството въз основа на международното право

Що се отнася до процентите от богатството за всяка страна, които ще бъдат резултат от преговори, основани на международното право и здравия разум в дух на справедливост и суров реализъм. Това е по-добре за гръцките интереси, отколкото създаването на фронт с риск от военна конфронтация, за която двата народа от двете страни на Беломорието ще платят цената.
Що се касае до президента на Кипър (Никос) Анастасиадис, чудя се защо, когато той започна с право да разграничава ИИЗ на Кипър не сметна за много положително да потърси участието на турците киприоти, което би било голяма стъпка към мира на острова. Те живеят в една страна и фактът, че са малцинство, поставя по-голяма отговорност на мнозинството да създаде необходимия баланс, от който хората се нуждаят, за да постигнат напредък.
Наличието на турски кораби за проучване и сондажи (което демонстрира степента на объркване в турската страна) не може да бъде обяснено с наличието на чуждестранни (нефтени и газови) компании и флотата на САЩ. Това са преходни неща, но нашето съседство с Турция няма да се промени.
Да се крещи за изгодната позиция на този етап заради подкрепата на САЩ и ЕС за Гърция по няколко фронта срещу Турция е опасна акробатика. Представете си какво ще се случи, ако наследникът на Ердоган се съгласи да направи Турция американска база отново. Тогава внезапно всичко ще се промени и нашата страна и нейния народ ще бъдат оставени сами на себе си.
Вярвам, че това е последната ни възможност, ако искаме да се възползваме от нашето богатство и да помогнем на нашите изстрадали хора и държава да постигнат бъдещето, което заслужават, и да имаме самодостатъчна и независима държава с икономическо, социално и културно развитие.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турският външен министър Хулуси Акар заяви, че е нужно Анкара да задържи войските си в Кипър, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Той допълни, че страната трябва да запази военното си присъствие в качеството си на гарант.
Акар посети турските войници на острова и каза, че когато Анкара говори за мир, гърците гледат на това като слабост, но считат за заплаха твърдението на правителството, че няма да приеме статуквото като свършен факт.
„Нашите съседи трябва да си събират ума и да погледнат на нещата обективно”, заяви министърът, като добави, че възгледите на Турция за Кипър са същите от 1974 г., когато страната се намеси в конфликта в северната част на острова, и призова новото гръцко правителство да се поучи от миналото.
Той обаче настоя, че Анкара се стреми да провежда политика на добросъседски отношения в Беломорието, Източното Средиземноморие и Кипър.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Никозия. Лидерите на турските и гръцките киприоти се разбраха да продължат усилията си за възобновяване на мирните преговори, макар Анастасиадис да заяви, че съществуват сериозни разногласия при разрешаването на конфликта, съобщава Reuters.
“Трябва да призная, че разногласията продължават по сериозни въпроси, но има и консенсус за това, че без диалог тези различия не могат да бъдат преодолени", каза Анастасиадис пред журналисти след края на срещата между двамата лидери в Никозия.
Анастасиадис заяви, че е готов да информира Акънджъ за енергийното развитие на Кипър, но заяви, че предложението на турските киприоти за комитет за съвместно администриране на природен газ не е възможно.
Дейностите в Изключителнта икономическа зона (ИИЗ) на Кипър са суверенна компетентност на държавата, а не на комисия, добави той.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Никозия. Лидерите на турските и гръцките киприоти обявиха готовността си да проведат тристранна среща с генералния секретар на ООН през септември, за да планират възобновяване на преговорите, заявиха от ООН след края на срещата между Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ, пише кипърското англоезично издание Cyprus Mail.
Това беше първата среща между двамата лидери от миналия февруари.
В съвместното изявление, публикувано от ООН, се казва, че Анастасиадис и Акънджъ са провели искрен и конструктивен обмен на мнения и са обсъдили задълбочено основните принципи.
Двамата лидери са решили да продължат да участват в усилията, полагани от специалния пратеник на ООН в Кипър Джейн Хол Лют, с решимостта да финализират план за действие, „който ще даде възможност за структурирани и ориентирани към резултати преговори, водещи до постигане на споразумение възможно най-скоро“.
Акънджъ и Анастасиадис също така решиха да обявят готовността си да проведат тристранна среща с генералния секретар на международната организация. Това ще се случи след Общото събрание на ООН следващия месец.
По отношение на мерките за изграждане на доверието между двете общности, двамата лидери приветстваха прилагането на вече обявените, включително електроенергийна връзка и оперативна съвместимост на мобилните мрежи, които ще улеснят взаимодействието между двете общности.
„Двамата лидери също така потвърдиха своите задължения за засилване на работата на техническите комитети с цел подобряване на ежедневието на всички кипърци и прилагане на допълнителни мерки за изграждане на доверие с подкрепата на ООН “, завършва изявлението.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Никозия. Президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Аканджъ се срещнаха в буферната зона на ООН в Никозия в петък за неофициални преговори, целящи рестартиране на прекъснатите преговори за обединение на острова, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Разговорите в петък се водят с посредничеството на Елизабет Спехар, ръководител на Силите за поддържане на мира на Обединените нации в Кипър (UNFICYP), в нейната резиденция в контролираната от ООН зона на бившото летище в Никозия.
На фона на повишението напрежение на острова и в региона заради сондажните дейности на Турция за природен газ край бреговете на острова, Анастасиадис подчерта необходимостта от решение, което ще отговори на проблемите на кипърската турска общност, но също така ще защити суверенните права на Република Кипър.
„Влизам в преговорите ... със значителна доза добронамереност и решителност ... да работя за решение, което ще бъде прието от международния фактор, но по-специално от тези, които ще бъдат засегнати от него, жителите на Кипър ", каза Анастасиадис, влизайки в преговорите, които се водят зад закрити врати.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Никозия. Президентът на република Кипър Никос Анастасиадис и лидера на кипърските турци Мустафа Аканджъ се срещат сутринта в дома на ръководителя на мисията на ООН в неутралната зона, пише гръцкият вестник To Vima.
Двамата лидери ще продължат контактите си, за да възобновят преговорите и ако постигнат успех , това отново ще проправи пътя за нов кръг от контакти от специалната пратеник на ООН Джейн Хол Лут.
В същото време обаче очакванията на Никозия за резултата от срещата в петък са умерени, като правителствен източник визира предложението на турската страна за съвместно експлоатиране на газовите находища, турските сондажи в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и планове за развитие на град Фамагуста.
На днешната среща се очаква Анастасиадис да изрази намерението си преговорите да протичат гладко и да изпрати силно послание за желание от страна на двамата лидери до генералния секретар на ООН. Той също така ще повдигне въпроса за незаконните турски дейности във кипърската ИИЗ, както и за плановете за призрачния град Вароша, останал в неутралната зона.
Очаква се турската страна да настоява за предложението за създаване на комитет за управление на природния газ, като Акънджъ призовава „трети страни да помогнат да се предотврати проблемът с въглеводородите да бъде източник на напрежение в източното Средиземноморие“ , но да го превърнем в поле за сътрудничество, за да предадем необходимите послания и на кипърската страна на Гърция. "
Характерно за отношението на непризната Турска република Северен Кипър към срещата беше позицията на "външния министър" Кундрет Озерсай, който заяви, че не очаква резултат, който да бъде свързан с цялостно кипърско споразумение.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Никозия. Президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Аканджъ ще се срещнат в петък сутринта, но надеждите за какъвто и да е пробив не са големи, пише кипърското англоезично издание Cyprus Mail.
Лидерите ще се срещнат в дома на специалния представител на ООН Елизабет Спехар на контролираното от ООН летище Никозия, която ще бъде закрита за медиите, освен за „официални“ фотографи.
Въпреки, че целта на срещата е да се обсъди как може да се постигне напредък по Кипърския въпрос с посредничеството на ООН, продължаващите ходове на турската страна, особено сондажите в изключителната икономическа зона на Кипър, както и намеренията за отваряне на оградения град Вароша, вероятно ще повлияят значително на атмосферата на преговорите.
Предложението на Аканджъ за съвместно управление на енергийните ресурси също е трънлив проблем. Това, както и по-нататъшната остра реторика на турския министър на отбраната Хулуси Акар относно запасите от въглеводороди по време на посещението му в четвъртък влошиха тази атмосфера предварително. Говорейки с Акар, Аканджъ, коментирайки предстоящата среща с Анастасиадис, заяви: „Времето да покажем необходимото отношение за запазване на траен мир на нашия остров вече е настъпило. Нека направим Кипър място на мира и сътрудничеството вместо на напрежение и конфликти “.
Той отново се позова на своето съвместно предложение за управление на енергийните ресурси, което беше отхвърлено от кипърската гръцка страна и добави: „Спазвайки взаимно правата си, нека оценим потенциалните ресурси като фактор, който обединява обществата, а не ги разделя.“
Външният министър на кипърските турци Кудрет Озерсай в изявления пред турската информационна агенция Anadolu Agency заяви, че не очаква нищо от срещата. „Предполагам, че това ще бъде среща, по време на която ще бъдат обсъдени и вероятно решени някои въпроси, свързани с мерките за изграждане на доверие. За съжаление трябва да кажа, че не очаквам много по отношение на това да се постигне напредък в контекста на преговорите за цялостно решение."
Кипърската гръцка страна запази мълчание в четвъртък, но източници съобщиха за кипърската информационна агенция CNA по-рано през седмицата, че правителството не е оптимистично за напредъка предвид позицията на турската страна и нейните неприемливи действия. Кипърските гръцки политически партии бяха също толкова песимистични в понеделник.
Президентът Анастасиадис се срещна със своите съветници в сряда, за да се подготви за срещата, която ще се проведе в 9.30 часа местно време (съвпада с българското). CNA заяви, че подготовката включва предложения и позиции, изпращане на писма, както и информация за възможните точки на сближаване на позициите, както и рамка от шест параметъра, предложена от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за възобновяване на преговорите от мястото, където те бяха прекратени в Кран-Монтана през 2017 година.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Анкара. Турският министър отбраната Хулуси Акар заяви, че Анкара няма да допусне да бъдат „узурпирани“ правата на турските киприоти, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като се позовава на информация на Anadolu Agency.
Той каза, че Турция чака отговор и се надява всички заинтересовани страни, особено гръцките киприоти, да разберат „помирителния и искрен подход“ на Анкара и да реагират подобаващо. Изявлението на Акар е направено в рамките на посещението му в признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република.
Преди решаващата среща в петък между президента на Кипър Никос Анастасиадис и лидера на турските киприоти Мустафа Акънджъ, министърът на енергетиката на Турция Фатих Дьонмез обяви, че втори изследователски кораб ще бъде изпратен до Източното Средиземноморие до края на август.
Така общият брой турски кораби в региона ще се увеличи до четири.


Превод и редакция: Теодор Пенев

Вашингтон. Държавният департамент издаде изявление, потвърждаващо подкрепата на Съединените щати за партньорството за енергийно сътрудничество, развиващо се между Гърция, Кипър и Израел, както беше обсъдено на среща на министрите на енергетиката от трите държави в Атина в сряда, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Визирайки срещата между министрите на Гърция Костис Хацидакис, Йоргос Лакотрипис от Кипър и Ювал Щайниц от Израел, в която участва и помощник-държавният секретар на САЩ по енергийните ресурси Франсис Фанън, в изявлението се подчертава „нарастващата и осезаема подкрепа на правителството на САЩ за създаването на структуриран четиристранен механизъм“.
Областите на потенциално сътрудничество, които бяха идентифицирани по време на разговорите, се казва в изявлението, включват инфраструктурни проекти, възобновяема енергия и съхранение на енергия, готовност за спешни случаи, опазване на околната среда и киберсигурност.
Длъжностните лица също се съгласиха за създаването на работна група на високо равнище, която ще предложи начини за насърчаване на изпълнението на конкретни проекти, както и на споразумение „за съвместен механизъм за готовност и реакция при извънредни ситуации за офшорни операции с нефт и газ“.
В изявлението се подчертава подкрепата на Съединените щати и партньорството за Кипър и правото му да развива ресурси, открити в неговата изключителна икономическа зона, като същевременно изразява „загриженост за последните провокативни стъпки в Източното Средиземноморие“.
„Съединените щати също потвърдиха позицията си, че нефтените и газовите ресурси на острова трябва да бъдат разпределени по справедлив начин между двете общности в контекста на цялостно споразумение“, се добавя в изявлението на Държавния департамент.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Гърция, Израел, Кипър и САЩ се договориха да засилят сътрудничеството в енергийната, кибер и инфраструктурната сигурност. Съответното заяви гръцкият министър на енергетиката Костис Хацидакис след среща с колегите си от останалите три страни, проведена в Атина, предава Reuters.
Откриването на залежи на природен газ в Източното Средиземноморие през изминалото десетилетие превърна региона в жизнеспособен алтернативен източник на енергия за Европа, но също така отвори дългосрочни спорове между съседите, които се борят за правата върху ресурсите.
Регионалните тристранни срещи между Израел, Кипър и Гърция, бяха разширени с включването на САЩ.
„Енергетиката може да бъде мост за по-широка политическа стабилност", заяви американският заместник-министър на енергетиката Франк Фанън пред репортери.
Кипърският министър на енергетиката Йоргос Лакотрипис на свой ред заяви, че е получил уверения от своите израелски, гръцки и американски колеги в пълна подкрепа за правото на страната му да извършва проучвания за природни ресурси.
Турция, която няма дипломатически отношения с Кипър, оспорва правото на държавата-членка на ЕС да сондира за природен газ и суверенитета й за райони, в които бяха открити находища.
Анкара изпрати два свои сондажни кораба на изток и на запад от острова. Кипър третира хода й като нарушение на международното право.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Гърция, Израел, Кипър и САЩ се договориха да засилят сътрудничеството в енергийната, кибер и инфраструктурната сигурност. Съответното заяви гръцкият министър на енергетиката Костис Хацидакис след среща с колегите си от останалите три страни, проведена в Атина, предава Reuters.
Откриването на залежи на природен газ в Източното Средиземноморие през изминалото десетилетие превърна региона в жизнеспособен алтернативен източник на енергия за Европа, но също така отвори дългосрочни спорове между съседите, които се борят за правата върху ресурсите.
Регионалните тристранни срещи между Израел, Кипър и Гърция, бяха разширени с включването на САЩ.
„Енергетиката може да бъде мост за по-широка политическа стабилност", заяви американският заместник-министър на енергетиката Франк Фанън пред репортери.
Кипърският министър на енергетиката Йоргос Лакотрипис на свой ред заяви, че е получил уверения от своите израелски, гръцки и американски колеги в пълна подкрепа за правото на страната му да извършва проучвания за природни ресурси.
Турция, която няма дипломатически отношения с Кипър, оспорва правото на държавата-членка на ЕС да сондира за природен газ и суверенитета й за райони, в които бяха открити находища.
Анкара изпрати два свои сондажни кораба на изток и на запад от острова. Кипър третира хода й като нарушение на международното право.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Турският сондажен кораб „Явуз" започна проучвания в шелфа на Кипър при кладенец „Карпаз-1“. Това съобщи телевизионният канал NTV, предава TACC. По-рано в района Анкара изпрати сондажният плавателен съд „Фатих“.
Според министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез, който е на борда на „Явуз“, работата на плавателния съд ще продължи между 2,5-3 месеца. „Надяваме се, че след достигане на изчислената дълбочина, ще намерим газ", каза той.
Дьонмез също припомни, че Анкара преди това е предложила на властите на Република Кипър да си сътрудничат в сондажите и добива на ресурси с турската администрация в северната част на острова. „Ние предложихме, но гръцката част отказа. Въпреки това повтарям: ние сме уверени, че сътрудничеството на двете страни по този въпрос ще служи на интересите на двете общности", цитира агенцията думите му.
NTV съобщава, че корабите на турския флот охраняват кладенците и сондажните кораби денонощно.
В морето и в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър бяха открити големи находища на природен газ. През 2011 г. американската компания Noble Energy откри по-специално находището „Афродита“, чиито резерви се оценяват на около 140 милиарда кубически метра. Анкара оспорва границите на ИИЗ на Кипър.
В изявление на Съвета на ЕС, разпространено на 15 юли в Брюксел след среща на външните министри на 28-те държави от общността, се казва, че ЕС налага санкции срещу Турция поради сондажите й в ИИЗ на Кипър. Съветът на ЕС реши да спре преговорите за сключването на цялостно споразумение за въздушен транспорт, както и да не провежда Съвета за асоцииране и други срещи на високо равнище между ЕС и Турция.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган подчерта във вторник, че в Източното Средиземноморие може да бъде постигната стабилност само ако се зачитат интересите както на Турция, така и на турците киприоти, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
В изказване на 11-тата Посланическа конференция в Анкара, Ердоган е казал, че „стабилността в Източното Средиземноморие е важна за сигурността на Близкия Изток, Северна Африка и Европа“.
„Стабилността в Кипър и Източното Средиземноморие може да бъде постигнато само ако се зачетат интересите на Турция и (т.нар.) Турска Република Северен Кипър“, добави той.
Ден по-рано на същата конференция турският външен министър Мевлют Чавушоглу също говори за интересите на Анкара в Източното Средиземноморие и представи карта, на която показа изключителната икономическа зона на Турция, която се простира от остров Родос до западния бряг на Кипър.
Междувременно във вторник турският вестник Daily Sabah съобщи, че сондажният кораб „Явуз“ е започнал проучвания край бреговете на острова, южно от полуостров Карпасия. Съобщението съвпадна с посещението на турския министър на енергетиката Фатих Донмез в Северен Кипър във вторник.
Междувременно, вторият турски сондажен кораб – „Фатих“, продължава работата си на запад от полуостров Акамас, Западен Кипър. Според информацията, има по-голяма вероятност сондажните дейности в региона Карпасия да доведат до отриването на газови залежи, отколкото тези край западния бряг. Изданието отбелязва още, че корабът за сеизмични проучвания Оруч Реис ще бъде изпратен в Източното Средиземноморие, след като завърши текущите си дейности в Мраморно море.
Както отбелязва турският вестник, сондажните дейности в Източното Средиземноморие се провеждат под закрилата на турските въоръжени сили.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Турският сондажен кораб „Явуз“ започна операция край бреговете на Кипър, южно от полуостров Карпас, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като се позовава на статия в турския проправителствен вестник Daily Sabah. Уточнява се, че той ще извършва проучвания в рамките на три седмици.
Докладът съвпада с посещението на турския министър на енергетиката Фатих Дьонмез в северната част на разделения остров Кипър, населена с турци.
В същото време вторият турски сондажен кораб „Фатих“ продължава своята геодезическа работа на запад от полуостров Акамас и ще остане в района няколко седмици, става ясно от същия доклад.
Според Daily Sabah, изследователският кораб „Оруч Рейс“ ще бъде изпратен в Средиземно море след приключване на текущите си дейности в Мраморно море.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу показа карта на континенталния шелф на страната, който достига до остров Кипър, пише гръцкият ежедневник Protothema. Съответното се е случило по време на конференция на турските дипломати в Анкара, уточняват от изданието.
По време на срещата Чавушоглу подчерта развитието на Източното Средиземноморие, наблягайки на интересите на Турция в Кипър и на желанието на Анкара да преговаря с Атина. По време на речта си турският външен министър показа и карта, на която се вижда турският континентален шелф, покриващ цялата зона на Кастелоризо и Родос.
Турция ще продължи да защитава интересите на турските киприоти в кипърската Изключителна икономическа зона (ИИЗ), увери Чавушоглу. „Ние няма да допуснем никаква дейност в нашия континентален шелф след сондажите на (кораба) „Фатих“, които не включват интересите на турците и турските киприоти. Искаме справедливо разпределение на богатството. Не изключваме нито един модел за разрешаване на кипърския проблем, както и не налагаме никакъв модел. От друга страна няма да седнем на масата, само заради идеята да сме на нея“ добави министърът.

Атина. Гърция ще бъде домакин на среща на министрите на енергетиката на Република Кипър, Израел и САЩ, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като уточнява, че тя ще се проведе в сряда.
Министърът на околната среда и енергетиката Костис Хацидакис, министърът на енергетиката, търговията и промишлеността на Кипър Йоргос Лакотрипис, министърът на енергетиката на Израел Ювал Щайниц и помощник-секретарят на САЩ в Бюрото за енергийни ресурси на Държавния департамент Франсис Фанън ще се срещнат в Атина, за да обсъдят областите на потенциално сътрудничество и за насърчаване на изграждането на газопровода EastMed.
Длъжностните лица планират да създадат работна комисия от служители на високо равнище, която да идентифицира конкретни проекти за сътрудничество и начини за тяхното изпълнение.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Турция никога няма да пренебрегне евентуално решение на кипърския въпрос, защото „това е национална кауза“ за нас, заяви министърът на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу в понеделник, цитиран от „Анадолската агенция“.
„Кипър наша национална кауза. Равнопоставеността и сигурността на турците киприоти са незаменими. Ние не изключваме никакво решение на тази основа“, заяви първият дипломат на Анкара на 11-тата посланическа конференция.
Той добави: „Нашето послание към всички, които са заинтересовани в (източосредиземноморския) регион е същото. Ако сътрудничите с нас, всички печелят“.
Турция никога няма да позволи стъпки, които не взимат предвид правата и интересите на Турция и турците киприоти в Източното Средиземноморие, кръстопътят на три световни континента, категоричен е Чавушоглу.
Той подчерта, че Анкара подкрепя общо решение, в което ресурсите да бъдат разпределени поравно.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Турската петролна компания (ТПК) има широки и дългосрочни планове в Източното Средиземноморие, които не включват само изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, но също и райони от континенталния шелф на Гърция, пише атинският ежедневник Kathimerini.
Според анализатори, ТПК вече е провела сондажи в определени райони източно от 28-ия меридиан в зона, смятана от Атина за континентален шелф на Гърция, където има индикации за наличието на въглеводородни резерви.
Същите анализатори също така смятат, че следващата стъпка на Анкара ще бъде да проведе допълнително проучване за избор на целите на сондажите, с крайна цел да консолидира своите претенции чрез инсталиране на платформи за извличане на въглеводороди.
Плановете на Турция да разшири дейностите си в Източното Средиземноморие произтичат от нарастващите енергийни нужди, по-специално от природен газ, където потреблението се оценява на 52 милиарда кубически метра годишно.
В момента Анкара е силно зависима от Русия и Иран, внася 55-60 процента от природния си газ от първия и 20 процента от втория. В резултат на това тя от известно време насочи своя поглед към Източното Средиземноморие, като направи претенциите си за природни енергийни резерви в региона част от дългосрочната си стратегия.
Според статия, публикувана в неделния брой на „Катимерини“ от петролния геолог и енергиен икономист Константинос Николау, Турция, най-вероятно, вече е провела сеизмични изследвания източно от 28-ия меридиан за два периода.
Първото проучване е било в периода между 2012 и 2015 година от кораба „Чезме“, който обаче е оборудван със стара технология. Вторият е в периода от 2015 година насам от по-съвременно оборудвания сондажен съд „Барбарос“.
Турция укрепи флота си от проучвателни кораби с придобиването на сондажните кораби „Фатих“ и „Явуз“ през 2018-та и тази година, съответно.
Развитието на нейния флот се разглежда като част от цялостния план на Анкара, подчертан от турските анализатори, за контролиране на Източното Средиземноморие и възможността да откаже достъп до други страни. Неотдавнашното закупуване на противоракетна отбранителна система С-400 от Русия също се смята за ход, който обслужва тази цел.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Гръцкият министър на отбраната Никос Панагиотопулос зае твърда позиция относно турските сондажи в Средиземноморието, пише електронното издание на гръцкия вестникProtothema. В рамките на свое интервю за местно радио в петък, министърът подчерта, че военните сили на страната отработват няколко сценария за предотвратяване на „горещ“ конфликт край о. Кастелоризо в близо бъдеще.
„Готвим няколко сценария за справяне с възможно присъствие на турските сондажни кораби в наши териториални води… няма да стоим отстрани безучастно“, обясни Панагиотопулос.
При все това министърът добави, че каналите за комуникация с Анкара трябва да останат „отворени на всички нива“ и че „диалогът за изграждане на доверие трябва да продължи дори при напрегнати двустранни отношения“.
Превод и редакция: Цанко Цолов

Брюксел. Енергийните министри на страните от Източносредиземноморския газов форум (ИСГФ) се срещнаха в Египет на 25 юли, където се съгласиха да се опитат да повишат нивото на форума до междунардона организация, първата по рода си в Югоизточното Средиземноморие, и да формират комитет за газовата индустрия, в който могат да участват държавни и частни компании от страните-членки на организацията, пише базираното в Брюксел издание New Europe в материал, представен без редакторска намеса.
Египетският министър на енергетиката Тарик ел Мула и колегите му от Гърция Костис Хацидакис, Кипър Йоргос Лакотрипис, Израел Ювал Щайниц, Йордания Хала Завати и заместник-министърът на енергетиката на Италия Андреа Чиофи присъстваха на форума, който е подкрепен от САЩ и Европейския съюз.
Американският министър на енергетиката Рик Пери и помощник-държавният секретар по енергийните ресурси Франк Фанон присъстваха на заседанието на 25 юли, което следва съвместната декларация на срещата на върха от 20 март 2019 г. между Кипър, Гърция и Израел, с участието на държавния секретар Майк Pompeo. На тази сесия Помпео подчерта подкрепата на Вашингтон за тристранния механизъм и отбеляза значението на засиленото сътрудничество.
Изпълнителният директор на Hydrocarbons Company Чарлз Елинас каза пред New Europe на 29 юли, че срещата формализира създаването на ИСГФ и създаването комитети, които да придвижват целите му. „Въпреки това той беше полезен от гледна точка на регионалната политика, но неясен и му липсваше практичност, особено като се имат предвид горещите проблеми в региона, които се нуждаят от спешно разрешаване“, каза той. „Това е клуб за говорене и като такъв ще помогне за подобряване на сътрудничеството между членовете му, но няма да има пряк ефект върху разработването и износа на въглеводороди от региона“, каза Елинас и добави, че това все още е обект на търговските предизвикателства в глобалните пазари и ефектите на глобалното обръщане към чиста енергия.

Гърция, Кипър и Израел ще се срещнат в Атина на 7 август

Европейската комисия обяви в Египет на 25 юли, че Комисията ще подкрепи дейностите на Форума със значителна финансова помощ, докато министрите одобриха и първото проучване, проведено от името на ИСГФ в сътрудничество със Световната банка, за да се проучи потенциалът на природния газ в региона и възможностите за развитие на находищата и износ на „синьо гориво“, се казва в изявление на гръцкото министерство на енергетиката.
Хацидакис проведе и двустранна среща с Пери и Фанон в Египет, където те обсъдиха американско-гръцките енергийни отношения и тяхното геополитическо значение. Гръцкият министър на енергетиката изтъкна значението на газопровода EastMed за енергийната сигурност на Европа и призова за необходимостта от преодоляване на настоящото забавяне поради предстоящото подписване на междуправителственото споразумение за тръбопровод между Гърция, Кипър, Израел и Италия, съобщиха от гръцкото енергийно ведомство , добавяйки, че Фанон ще ръководи делегацията на САЩ на срещата на енергийните министри на Гърция, Кипър и Израел в Атина на 7 август. Според Елинас тази среща е продължение на предишни тристранни срещи между тези държави с подкрепата на САЩ. „Вероятно ще се концентрира върху газопровода East Med, но проектът може да прогресира само ако може да осигури газ за Европа на цени, които могат да се конкурират със съществуващите цени на газа. Именно тук се крие предизвикателствотo“, каза той.
Елинас отбеляза, че Вашингтон иска газа от East Med да бъде изнасян в Европа, за да намали зависимостта на континента о руския газ. Но това може да се случи само, ако тръбопровода може да се съревновава с преобладаващите цени в Европа, което е предизвикателство. Въпреки това ВПГ от съществуващите в Египет инсталации за втечнен природен газ в Идку и Дамиета може да бъде изнесен за Европа, тъй като много ниските разходи за втечняване го правят търговски жизнеспособен, но друг потенциален износ на газ от региона не може да се възползва от това предимство. Това не се нуждае от сътрудничеството на Турция“, каза Елинас.

Ролята на Турция

Той отбеляза, че Турция има голямо влияние върху това, какво ще се случи с износа на газ от изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър. „ИСГФ не може да реши подобни проблеми, особено ако Турция не е член на ИСФГ“, твърди Елинас. „ЕС и САЩ може и да успяха да използват своето влияние, но натискът и санкциите досега нямат никакъв ефект. А дори да има някакъв, то той е, че сега те стесниха възможностите си да влияят на Турция, която обяви, че вече не счита ЕС за независим арбитър“, обяснява експертът.
На форума на 25 юли в Египет Хацидакис също обсъди гръцко-египетското енергийно сътрудничество с ел-Мула, като акцентира върху маркетинга, проучването и производството на въглеводороди, регионалното сътрудничество в газовия сектор, както и инвестициите във възобновяеми енергийни източници и електричество.
Ел-Мола и Пери също се срещнаха в Египет, като според съобщенията последният е подчертал ролята на Египет като надежден източник на енергия, изтъквайки готовността на САЩ да предоставят на Египет всички експертизи и технологии, за да подобрят естественото си положение като важен енергиен център в региона и е подчертал ролята на Египет като крайъгълен камък в енергийното сътрудничество в Източното Средиземноморие.
Ел-Мола, от своя страна, е отбелязал факта, че Кайро е постоянният домакин на новооткрития форум, което подчертава неговата централност като регионален център за търговия с нефт и газ.
Елинас отбелязва, че самият Египет се превръща в основен играч. „Не само, че става самодостатъчен в газа, но и бързо насърчава възобновяемата енергия и като премахва субсидиите поддържа нарастващото вътрешно потребление на енергия. Това освободи газ за износ от съществуващите съоръжения за втечняване. С увеличаването на откриването и добива на газ, Египет очаква те да достигне пълно използване на наличните ресурси още през следващата година“, каза той и добави, че част от газта на съседите му, Израел и Кипър, може да достигне до Египет, ако цените го направят търговски изгоден.

Русия и Турция обмислят съвместни проучвания в Средиземноморието

Междувременно, руските петролни компании може да започнат сондажи във водите на Източното Средиземноморие в сътрудничество с Турция, заяви руският министър на енергетиката Александър Новак, цитиран от „Анадолската агенция“. Руският нефтен гигант „Роснефт“ има участие в газовото находище „Зохр“ в Египет.
Запитан дали Москва се опитва да включи Анкара, за да се укрепи в региона, Елинас каза, че в момента такова сътрудничество е за проучване в турските води. „Трудно е да се разбере как това може да осигури на Русия опора в региона, ако наистина иска. Руските компании имаха шансове да се борят за блоковете в ИИЗ на Кипър, но не ги използваха“, заяви той, като добави „и (руската газова компания) „Новатек“ вече е в Ливан“.

Превод и редакция: Иван Христов

Брюксел. Енергийните министри на страните от Източносредиземноморския газов форум (ИСГФ) се срещнаха в Египет на 25 юли, където се съгласиха да се опитат да повишат нивото на форума до междунардона организация, първата по рода си в Югоизточното Средиземноморие, и да формират комитет за газовата индустрия, в който могат да участват държавни и частни компании от страните-членки на организацията, пише базираното в Брюксел издание New Europe в материал, представен без редакторска намеса.
Египетският министър на енергетиката Тарик ел Мула и колегите му от Гърция Костис Хацидакис, Кипър Йоргос Лакотрипис, Израел Ювал Щайниц, Йордания Хала Завати и заместник-министърът на енергетиката на Италия Андреа Чиофи присъстваха на форума, който е подкрепен от САЩ и Европейския съюз.
Американският министър на енергетиката Рик Пери и помощник-държавният секретар по енергийните ресурси Франк Фанон присъстваха на заседанието на 25 юли, което следва съвместната декларация на срещата на върха от 20 март 2019 г. между Кипър, Гърция и Израел, с участието на държавния секретар Майк Pompeo. На тази сесия Помпео подчерта подкрепата на Вашингтон за тристранния механизъм и отбеляза значението на засиленото сътрудничество.
Изпълнителният директор на Hydrocarbons Company Чарлз Елинас каза пред New Europe на 29 юли, че срещата формализира създаването на ИСГФ и създаването комитети, които да придвижват целите му. „Въпреки това той беше полезен от гледна точка на регионалната политика, но неясен и му липсваше практичност, особено като се имат предвид горещите проблеми в региона, които се нуждаят от спешно разрешаване“, каза той. „Това е клуб за говорене и като такъв ще помогне за подобряване на сътрудничеството между членовете му, но няма да има пряк ефект върху разработването и износа на въглеводороди от региона“, каза Елинас и добави, че това все още е обект на търговските предизвикателства в глобалните пазари и ефектите на глобалното обръщане към чиста енергия.

Гърция, Кипър и Израел ще се срещнат в Атина на 7 август

Европейската комисия обяви в Египет на 25 юли, че Комисията ще подкрепи дейностите на Форума със значителна финансова помощ, докато министрите одобриха и първото проучване, проведено от името на ИСГФ в сътрудничество със Световната банка, за да се проучи потенциалът на природния газ в региона и възможностите за развитие на находищата и износ на „синьо гориво“, се казва в изявление на гръцкото министерство на енергетиката.
Хацидакис проведе и двустранна среща с Пери и Фанон в Египет, където те обсъдиха американско-гръцките енергийни отношения и тяхното геополитическо значение. Гръцкият министър на енергетиката изтъкна значението на газопровода EastMed за енергийната сигурност на Европа и призова за необходимостта от преодоляване на настоящото забавяне поради предстоящото подписване на междуправителственото споразумение за тръбопровод между Гърция, Кипър, Израел и Италия, съобщиха от гръцкото енергийно ведомство , добавяйки, че Фанон ще ръководи делегацията на САЩ на срещата на енергийните министри на Гърция, Кипър и Израел в Атина на 7 август. Според Елинас тази среща е продължение на предишни тристранни срещи между тези държави с подкрепата на САЩ. „Вероятно ще се концентрира върху газопровода East Med, но проектът може да прогресира само ако може да осигури газ за Европа на цени, които могат да се конкурират със съществуващите цени на газа. Именно тук се крие предизвикателствотo“, каза той.
Елинас отбеляза, че Вашингтон иска газа от East Med да бъде изнасян в Европа, за да намали зависимостта на континента о руския газ. Но това може да се случи само, ако тръбопровода може да се съревновава с преобладаващите цени в Европа, което е предизвикателство. Въпреки това ВПГ от съществуващите в Египет инсталации за втечнен природен газ в Идку и Дамиета може да бъде изнесен за Европа, тъй като много ниските разходи за втечняване го правят търговски жизнеспособен, но друг потенциален износ на газ от региона не може да се възползва от това предимство. Това не се нуждае от сътрудничеството на Турция“, каза Елинас.

Ролята на Турция

Той отбеляза, че Турция има голямо влияние върху това, какво ще се случи с износа на газ от изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър. „ИСГФ не може да реши подобни проблеми, особено ако Турция не е член на ИСФГ“, твърди Елинас. „ЕС и САЩ може и да успяха да използват своето влияние, но натискът и санкциите досега нямат никакъв ефект. А дори да има някакъв, то той е, че сега те стесниха възможностите си да влияят на Турция, която обяви, че вече не счита ЕС за независим арбитър“, обяснява експертът.
На форума на 25 юли в Египет Хацидакис също обсъди гръцко-египетското енергийно сътрудничество с ел-Мула, като акцентира върху маркетинга, проучването и производството на въглеводороди, регионалното сътрудничество в газовия сектор, както и инвестициите във възобновяеми енергийни източници и електричество.
Ел-Мола и Пери също се срещнаха в Египет, като според съобщенията последният е подчертал ролята на Египет като надежден източник на енергия, изтъквайки готовността на САЩ да предоставят на Египет всички експертизи и технологии, за да подобрят естественото си положение като важен енергиен център в региона и е подчертал ролята на Египет като крайъгълен камък в енергийното сътрудничество в Източното Средиземноморие.
Ел-Мола, от своя страна, е отбелязал факта, че Кайро е постоянният домакин на новооткрития форум, което подчертава неговата централност като регионален център за търговия с нефт и газ.
Елинас отбелязва, че самият Египет се превръща в основен играч. „Не само, че става самодостатъчен в газа, но и бързо насърчава възобновяемата енергия и като премахва субсидиите поддържа нарастващото вътрешно потребление на енергия. Това освободи газ за износ от съществуващите съоръжения за втечняване. С увеличаването на откриването и добива на газ, Египет очаква те да достигне пълно използване на наличните ресурси още през следващата година“, каза той и добави, че част от газта на съседите му, Израел и Кипър, може да достигне до Египет, ако цените го направят търговски изгоден.

Русия и Турция обмислят съвместни проучвания в Средиземноморието

Междувременно, руските петролни компании може да започнат сондажи във водите на Източното Средиземноморие в сътрудничество с Турция, заяви руският министър на енергетиката Александър Новак, цитиран от „Анадолската агенция“. Руският нефтен гигант „Роснефт“ има участие в газовото находище „Зохр“ в Египет.
Запитан дали Москва се опитва да включи Анкара, за да се укрепи в региона, Елинас каза, че в момента такова сътрудничество е за проучване в турските води. „Трудно е да се разбере как това може да осигури на Русия опора в региона, ако наистина иска. Руските компании имаха шансове да се борят за блоковете в ИИЗ на Кипър, но не ги използваха“, заяви той, като добави „и (руската газова компания) „Новатек“ вече е в Ливан“.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара Турция е решена да защити интересите си в Кипър и в Източното Средиземноморие. Това увери Съветът за национална сигурност на страната след заседание, проведено късно във вторник, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
На среща, председателствана от президента Реджеп Тайип Ердоган, Съветът потвърди намеренията на Анкара да защити правата и интересите на турците и турските киприоти в Източното Средиземноморие на основание международното право.
Турция спазва своите ангажименти и задължения съгласно международното право и очаква същото от своите съюзници, подчерта още Съветът.
Във вторник Атина обвини Анкара в подкопаване на сигурността в региона, извършвайки сондажи за петрол и газ в района на остров Кипър, припомня изданието.

Атина. Изминаха само три седмици, откакто Никос Дендиас пое Министерството на външните работи на Гърция, но той вече изпрати много ясен сигнал относно външнополитическите приоритети на новото правителство, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Преди две седмици Дендиас посети САЩ, където се срещна с държавния секретар Майк Помпео, съветника по национална сигурност на Белия Дом Джон Болтън и законодатели с интерес в свързаните с Гърция въпроси. В неделя той пътува за Израел, където проведе срещи с президента Реувен Ривлин, премиера Бенямин Нетаняху и колегата си Ийзраел Катц. След това придружи гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис в Кипър.
Ранните действия показват, че Атина ще инвестира в същата ос на сигурността и общите интереси, както предишните гръцки правителства с различни цветове през предишните години. Така наречената инициатива за регионално сътрудничество 3 + 1 (която освен Гърция, Кипър и Израел включва и САЩ) е важна за всички четири страни. Трите съседни страни не споделят само демократичните ценности (което, трябва да се каже, не е правило за региона); те също развиват платформа за общи нужди и интереси.
На двустранното ниво в гръцко-израелските отношения има възможност за засилване на връзките още повече, особено в областта на икономиката и търговията. Вече броят на израелските посетители е скочил рязко, гръцка компания е много активна и успешна в добива на природен газ от израелските находища, докато иновациите могат да бъдат общият знаменател в много взаимноизгодни действия. Междувременно Гърция и Кипър са естественият портал за израелски износ към Европейския съюз.
Сигурността обаче остава централната зона на безпокойство, поради което сътрудничеството в отбраната включва съвместни военни учения (дълбочината на въздушното пространство е ключова за Израел). За гърците сътрудничеството с Израел се развива и задълбочава през последните девет години, тъй като оста Ерусалим-Атина прераства в дългосрочна, междупартийна стратегия.
САЩ и Израел са наясно с решителността, с която Гърция и Кипър са избрали да настояват за тази нова стратегическа схема за сигурност, възникваща в Източното Средиземноморие - схема, която в края на деня насърчава интересите на Вашингтон и Ерусалим чрез използването на военни бази и споделяне на информация. В същото време те са наясно със загрижеността на двете страни относно дейностите на Анкара и заплахите, идващи от турския президент Реджеп Тайип Ердоган и висши турски представители.
Чрез тази стратегическа призма перспективата за сериозна турска провокация през следващия период би трябвало да представлява загриженост и за тях, като предизвика предпазливост и действия от тяхна страна, както символични, така и осезаеми, както при отворени, така и зад затворени врата.

Превод и редакция: Иван Христов

Никозия. Увеличаващите се турски провокации брутално нарушават суверенните права на Република Кипър, заяви гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис на срещата си с кипърския си колега Никос Анастасиадис, съобщава електронното издание на атинския вестник Protothema.
Двамата обсъдиха методи за организирана реакция и мерки за противодействие на турската агресия.
Мицотакис каза, че в рамките на европейските институции, Кипър може да разчита на гръцка подкрепа и че всяка ескалация на турските провокации ще се разглеждат и на европейско ниво.
Това беше първата международна среща на новия министър-председател на Гърция.

Анкара. Източното Средиземноморие е „въпрос“ за 82 милиона турци, заяви енергийният министър на страната Фатих Донмез, като обяви, че Турция няма да се откаже от претенциите си, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Със завършването на програмата си през 2023 година, Турция ще има капацитет да съхранява 5,4 милиарда кубически метра природен газ, отбеляза още Донмез, като посочи, че това ще представлява най-големят капацитет за съхраняване в света.
Той добави, че това ще бъде „един от най-добрите отговори за онези, които се противопоставят на справедливите дейности на Турция в Източното Средиземноморие“, визирайки сондажите на страната в района около остров Кипър.
„Турция никога не е без алтернатива“, отбеляза Донмез. „Легалните права на Турция и (т.нар.) Турска Република Северен Кипър никога няма да са предмет на пазарлък“.
Той добави, че Източното Средиземноморие „е не само въпрос за нашето министерство и другите компетентни ведомство“. „Това преди всичко е въпрос за 82 милиона“, обясни министърът, визирайки населението на Турция. „Това е въпрос на отечеството, въпрос за Турция, борба срещу тези, които са притеснени от съществуването на Турция“.
Турция никога няма отстъпи от исканията си в Източното Средиземноморие, категоричен е Фатих Донмез.

Превод и редакция: Иван Христов

Никозия. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис заяви на пресконференция след срещата си с кипърския си колега Никос Анастасиадис, че прекратяването на турската окупация в северната част на Кипър е основен приоритет за островната република, предава гръцката информационна агенция ANA-MPA.
Говорейки за промените в организацията на страната, намаляването на данъка върху недвижимите имоти и други инициативи, гръцкият министър-председател похвали усилията за реформи, инициирани от Анастасиадис.
Мицотакис добави, че прекратяването на турската окупация над северната част на острова е основен приоритет за него и подчерта, че бъдещото решение на въпроса трябва да включва премахване на остарялата институция на гаранциите. Той също така изрази оптимизъм за бъдещата среща на Анастасиадис с лидера на турско-кипърската общност Мустафа Акънджъ.
Кипър ще има подкрепата на Гърция и Европейския съюз при всяко увеличаване на напрежението в региона, свързано с енергийните въпроси, заяви още Мицотакис във връзка с турските сондажи в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова. Гръцкият премиер изрази и подкрепата си за активното тристранно сътрудничество в региона, което е започнало по време на управлението на Антонис Самарас и продължава до днес.
Турските нарушения очевидно потъпкват суверенните права на Република Кипър и също така засягат енергийната политика на ЕС, която се стреми към диверсификацията в Източното Средиземноморие, добави Мицотакис. Гърция потвърждава подкрепата си за Кипър, прибави той, като отбеляза, че неговата страна ще отговори на проблема в рамките на ЕС.
От своя страна президентът Анастасиадис заяви, че и двамата са съгласни, че възобновяването на преговорите по кипърския въпрос „изисква активен принос от страна на Турция за създаване на подходящ климат, за прекратяване на незаконните дейности в ИИЗ на Кипър и за плановете за запечатана зона на Фамагуста".
Приемливо решение за островната република би била резолюция, базирана на принципите на ЕС и решенията на ООН и Съвета за сигурност, без да включва остарялата система от гаранции или окупационната армия.
Никозия е готова да подкрепи резолюция без победители и губещи, която ще гарантира своята ефективност и приложимост, и ще защити човешките права на всички законни граждани на Кипър, без привилегии за една общност за сметка на другата, подчерта Анастасиадис.

Никозия. Никозия предостави одобрение на енергийните компании ЕНИ и „Тотал“ да извършват проучвания в Блок 7 от Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и одобри девет други сондажни операции в рамките й през следващите две години, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Одобрението бе финализирано на заседание на кабинета след последните индикации на министъра на енергетиката Йоргос Лаккотрипис, че споразумение е в процес на работа.
ЕНИ и „Тотал“ подадоха заявление за лиценз за проучване в Блок 7 миналия ноември. Техните съвместни сондажни проекти включват Блок 3 от ИИЗ на Кипър, където през февруари 2018 г. турските военни кораби възпрепятстваха дейностите на компаниите.
Анкара многократно предупреждава Кипър да не допуска проучвания в собствената й ИИЗ, като твърди, че трябва да бъдат взети предвид и правата на турските киприоти.

Превод и редакция: Тереза Герова

Никозия. В първото си задгранично посещение гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пристигна на двудневна визита в Република Кипър, където в хода на преговорите с президента Никос Анастасиадис двамата лидери се съгласиха, че ще се стремят към преговори за разрешаване на кипърския въпрос, но при условие, че Анкара спре „незаконните сондажи“ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова, пише гръцкият консервативен ежедневник „То Вима“.
Анастасиадис подчерта, че това изисква активната подкрепа на Турция, за да гарантира правата както на кипърските гърци, така и на кипърските турци.
Разговорите дойдоха на фона на засиленото напрежение между Република Кипър и Турция, която провежда сондажи за въглеводороди в ИИЗ на Кипър, отбелязва изданието, като припомня, че Европейският съюз наложи санкции на Анкара заради „нарушенията на суверенитета на страната-членка Кипър, а САЩ на няколко пъти отправиха строги предупреждения, които бяха пренебрегнати от Турция“.
Анастасиадис благодари на Мицотакис за твърдата подкрепа на Гърция за Република Кипър в международен план и подчерта, че и двете страни са твърди в подкрепата си за прилагането на международното прави и за правата на страната-членка на ЕС. Държавният глава заяви, че „с особено удовлетворение приветстваме ясно изразената солидарност на Съюза“.
настасиадес също подчерта същественото значение на съществуващите тристранни сътрудничества в Източното Средиземноморие, най-важната от които е оста Кипър-Гърция-Израел, като отбелязва, че тяхната цел е „пълната експлоатация на бъдещите перспективи, особено в енергийния сектор“ и те не са насочени срещу Турция.
Кипърският президент подчерта, че в разрешаването на кипърския въпрос не трябва да има победители, или победени и че то трябва да обезпечи функционалността и жизнеността на държавата, както и човешките права на всички граждани на Кипър, без прекомерни привилегии на едната страна за сметка на другата.

„Турските провокации“

Анастасиадис разкри, че с Мицотакис са обсъдили начините за противопоставяне на „турските провокации“ в ИИЗ на острова.
„Ние, с министър-председателя, споделяме общото убеждение, че възобновяването на преговорите за разрешаване на кипърския въпрос изисква активен принос от Турция за създаването на подходящ климат чрез спирането на незаконните дейности в ИИЗ на Кипър, но и по отношение на плановете за отцепения град Фамагуста“, заяви държавният глава.

Мицотакис призовава за прекратяване на турската окупация

От своя страна Мицотакис заяви, че основната загриженост е да се прекрати „турската окупация“ на Кипър. Той изрази задоволството си от предстоящата среща на Анастасиадис с лидера на кипърските турци Мутстафа Акънджи.
„Разрешаването (на кипърския въпрос) е немислимо без изтеглянето на турските окупационни сили от острова“, заяви Мицотакис. „Кипър ще има подкрепата на Гърция и ЕС при всяка ескалация на енергийните провокации“.
Той също така подчерта значението на съществуващите тристранни регионални сътрудничества.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Атина наблюдава със загриженост, че Турция продължава да планира прочуването за въглеводороди на юг от гръцкия остров Кастелоризо, въпреки предупрежденията на Европейския съюз за санкции за сондажите около Кипър, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Търкиш петролиъм“ е подал молба до ръководството на турския флот за провеждане на сеизмични изследвания в район, който се простира от южната част на Родос до Кастелоризо след 15 август.
Дотогава мисията на турския изследователски кораб „Оруч Рейс“ в Мраморно море ще бъде завършена и се счита, че е вероятно той да се премести в Източното Средиземноморие към края на следващия месец, както Анкара вече посочи.
Гръцките отбранителни и дипломатически представители наблюдават с нарастваща загриженост за действията на Турция в Източното Средиземноморие, въпреки че правителството многократно е отправяло предупреждения към Анкара, подчертавайки, че то е повече от готово да защити своята териториална цялост.
"Гърция не толерира военни заплахи", каза пред парламента миналата седмица външният министър Никос Дендиас. "Това правителство е за зачитане на международното право", каза той.
Независимо от тежките разговори обаче, сред дипломатическите и отбранителните среди в Атина има очакване, че Анкара ще продължи с плановете си да изпрати четвърти кораб в региона.
Освен сондажите на корабите „Явуз“ и „Фатих“, в района работи и сеизмичния изследователски кораб Барбарос. Пристигането на „Оруч Рейс“ ще се разглежда като допълнителна стъпка в опита на Анкара да овладее Кипър и да предотврати собствените му планове за добив на въглеводороди в изключителната икономическа зона.
Големият въпрос за гръцките дипломати към кого може да се обърне Атина, в случай че Анкара реши да ескалира напрежението.
Въпреки ясното изявление на държавния секретар на САЩ Майк Помпео към Дендиас, че линиите за комуникация между Атина и Вашингтон са отворени, несигурното състояние на настоящите връзки между САЩ и Турция не е успокояващо.
Тази нестабилност кара Гърция да се стреми да укрепи връзките си с други ключови играчи в региона, като Израел, който Дендиас посети през уикенда, коментира изданието.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Вашингтон. Представители на Гърция, Република Кипър и Израел са провели среща във Вашингтон по-рано тази седмица, за да обсъдят икономическо споразумение като част от подкрепената от САЩ регионална инициатива за сътрудничество 3+1, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Срещата бе организирана след форума от 20 март между трите държави с участието на държавният секретар на САЩ Майк Помпео.
Страните преговаряха във Вашингтон със съдействието на заместник-държавния секретар по икономически и бизнес въпроси Маниша Сингх. Тя се срещна с посланика на Кипър Мариус Лисиотис, гръцкия дипломат Теодорос Бизакис и заместник-началника на мисията на Израел в САЩ Бенджамин Красна.
„Представителите на трите държави обсъдиха икономическите способи за решаване на общи икономически и икономически ориентирани национални въпроси за сигурността“, съобщиха от Държавния департамент на САЩ.
„Представителите обещаха да поддържат комуникацията между САЩ и тройния механизъм за осъществяване на тези и други икономически ориентирани въпроси, и да разгледат възможността за потенциално разширение на сътрудничеството“, се казва още в изявлението.

Атина. Според новия министър на външните работи на Гърция Никос Дендиас, страната му е предложила на Турция „маслинова клонка“, т.е. мир, предава държавната информационна агенция Anadolu Agency.
Коментарите на Дендиас са във връзка с изявление на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис от миналата седмица, в което той заяви: „Призовавам [турския президент Реджеп] Тайип Ердоган за взаимен подход, в който ще предприемем смели стъпки“.
Дендиас заяви, че предложението на премиера показва уважение към международното право и споразумения „Министър-председателят [Кириакос Мицотакис] предложи маслинова клонка на Турция. Очевидно е, че това е в съответствие с международното право и споразумения”, подчерта първият дипломат на Атина пред гръцкия телевизионен канал SKAI.
Припомняйки, че двете страни имат дълбоко вкоренени връзки, Дендиас заяви, че Атина ще се срещне с Анкара в настоящия „международен контекст". Той отбеляза, че позицията на Гърция по кипърския въпрос е очевидна и вече е поставена на равнище Европейски съюз.
Дендиас подчерта също, че няма планирана среща с турския му колега Мевлют Чавушоглу – „засега".
Турско-гръцките отношения са обтегнати, особено поради последните събития в Източното Средиземноморие.

Превод и редакция: Тереза Герова

Брюксел. Европейската комисия реагира на коментарите на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, който по-рано тази седмица заяви, че Анкара ще отмени споразумението за реадмисия на мигранти с Европейския съюз, ако Брюксел не изпълни обещанието си за безвизово пътуване за турските граждани, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
В отговор на въпрос на журналист по време на брифинг в Брюксел Наташа Берто, заместник-главен говорител на Европейската комисия, заяви, че двете страни все още са ангажирани с прилагането на документа, като добави, че прилагането на сделката остава условие за либерализиране на визовия режим за турците.
В интервю за телевизията TGRT Haber в понеделник, Чавушоглу предупреди: „Няма да чакаме на вратата на ЕС. Споразумението за реадмисия и безвизовото споразумение ще бъдат приложени едновременно".

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Турция отговори на санкциите на Европейския съюз с прекратяване на споразумението за реадмисия на мигрантите. Съответното обяви министърът на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу в интервю за TGRT, цитирано от електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Първият дипломат на Анкара подчерта, че „споразумението за реадмисия и отмяната на визите ще влязат в сила едновременно. Прекратихме споразумението за реадмисия“.
Това е първата реакция на Турция в отговор на санкциите, наложени от ЕС поради действията на Турция в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър.
Със споразумението Турция се съгласи да приема мигранти от европейски страни, включително Гърция, и да ги връща в родните им страни. Чавушоглу многократно е заявявал, че санкциите на ЕС са неприемливи и нямат стойност за Турция.
От Брюксел обаче отбелязват, че въпреки изявленията на турския външен министър и други представители на страната, на практика политиката на Анкара по отношение на договора не се е променила.
„Видяхме коментарите на турския външен министър. Не виждаме промяна в политиката. Двете страни остават ангажирани с изпълнението на декларацията между ЕС и Турция, заяви говорителят на ЕК Наташа Берто.
„Прилагането на споразумението за реадмисия между ЕС и Турция във всички негови разпоредби все още е една от предпоставките за отмяна на визовия режим. Комисията продължава да подкрепя и насърчава усилията на Турция да разреши възможно най-скоро всички нерешени въпроси относно премахването на визите”, добави Берто.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Министерството на отбраната на Турция публикува видеоклип в социалната мрежа „Туитър“, от който става ясно, че военни кораби охраняват плавателните съдове, извършващи сондажи в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini.
Видеото е заснето от безпилотни летателни апарати, поясняват от редакцията. На тях се вижда движението на дрони тип TB-2, хеликоптери и самолети на турските пристанищни власти, както и подводници и корвети в морето.
„Командването на Военноморските сили отговаря за сондажите на кораби в Източното Средиземноморие“, се подчертава в съобщението, което придружава видеото в „Туитър“.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви в понеделник, че Анкара иска да промени отношенията си с Гърция и да постигне пакетна сделка, включваща Егейско море и Източното Средиземноморие. В изказване пред местната телевизия TGRT Haber той заяви също, че в Източното Средиземноморие - засега - не са необходими допълнителни проучвания за енергийни ресурси или сондажни кораби, но според съобщенията Турция няма да позволи на никой да оспорва суверенните й права в района, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Въпреки това неотдавнашната позиция на Турция в Източното Средиземноморие и Егейско море предизвика остра реакция от гръцкия външен министър Никос Дендиас в понеделник. В изказване пред парламента по време на разискване по политическите изявления на правителството, той заяви, че Гърция "няма да толерира заплахите от война, провокативни действия и едностранни претенции", но ще насърчава политика на "добросъседски отношения и зачитане на международното право и договори".
„Ще направим това абсолютно ясно на Турция и на международните форуми. Доколкото европейските перспективи на Турция стават по-малко видими, политиката, която отчита тази нова реалност, става задължителна”, добави той.
По отношение на Кипър, Дендиас отбеляза, че "очевидното" условие за започване на преговори за обединение е Турция да спре незаконното си сондиране и проучване край бреговете на острова и да оттегли своите кораби от изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) и териториалните води.
Министърът на отбраната Никос Панайотопулос изказа подобно мнение, настоявайки, че Атина не може да приеме "поведение, което директно оспорва териториалната ни цялост и нашите суверенни права и нарушава международните договори", добавяйки, че Гърция ще се стреми да поддържа канал за комуникация чрез изпълнението на поредица от действия в рамките на мерките за изграждане на доверие.
"Искрено се надяваме, че Турция също се стреми към същото," каза той. "Очакваме доказателства за нейните (добри) намерения, които обаче все още не можем да видим."
Междувременно говорителят на кипърското правителство Продромос Продрому обяви в понеделник неформална среща на 9 август между кипърския президент Никос Анастасиадис и лидера на кипърските турци Мустафа Акънджи.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турската армия никога няма да се поколебае да предприеме същата стъпка като преди 45 години, „ако трябва да защити живота или сигурността на турците киприоти“, заяви президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган по повод 45-тата годишнина от интервенцията на въоръжените сили на страната в Кипър през 1974 година, пише електронното издание на вестник Hurryiet.
„Турция стартира миротворческата операция в Кипър, за да защити правата и интересите на турците киприоти, които са един от равноправните собственици на острова“ каза Ердоган в изявление, публикувано от турската президентска дирекция "Комуникации".
„Целият свят вижда нашата решимост. Никой не бива да се съмнява, че героичната турска армия, която възприема (Северен) Кипър за своя родина, няма да се поколебае да предприеме същата стъпка, както преди 45 години, ако трябва да защити живота или сигурността на турците киприоти“, категоричен е държавният глава.
Ердоган припомни, че военната операция през 1974 година е осъществена, след като всички дипломатически възможности в съответствие с международното право са били изчерпани и добави:
„Тези, които си мислят, че богатството на острова и региона принадлежи само на тях, ще се сблъскат с решимостта на Турция и турците киприоти“.
Турският лидер подчерта, че целта на Анкара е справедливо и перманентно решение на кипърския проблем и за мира, а не напрежението в Източното Средиземноморие да надделее.
„Тези, които мечтаят да променят факта, че турците киприоти са интегрална част от турската нация, скоро ще разберат, че това е напразно“, добави Ердоган.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Посланикът на САЩ в Атина Джефри Пайет призовава за още по-тясно сътрудничество в сферите на сигурността и отбраната между двете страни, което да надгради напредъка, постигнат напоследък. В ексклузивно интервю за гръцкото издание Kathimerini, американският пратеник приветства "много тесните" отношения при предишното правителство, което той похвали за укрепването на връзките в областта на отбраната и сигурността
„Сега имаме ясен ангажимент от министър-председателя (Кириакос) Мицотакис и неговия екип да се движат още по-бързо“, каза той, като се позова на новоизбрания консервативен шеф, отбелязвайки, че „темпото на нашето военно сътрудничество днес е по-високо, отколкото беше в течение на десетилетия“.
Като индикация за тези връзки той подчертава „силното” партньорство в залива Суда на Крит, „важните операции на нашите MQ9s (разузнавателни дронове) в Лариса” в централна Гърция, темпото на военните учения и новите ротации през Александруполис, Солун и Волос.
„Имаме ангажимент от страна на двете ни правителства да направим тази серия учения, тази серия ротации, още по-голяма и по-значима за следващия сезон. Така че ние сме добре позиционирани там“, каза Пайет.
По въпроса за неотдавнашното напрежение с Анкара, американският посланик настоя, че и Гърция, и САЩ искат Турция да е привързана към Запада.
Турция е неизбежна за вас, както и за нас. И както казвам често, няма два съюзника от НАТО, които са по-силно съгласувани по въпроса за Турция, отколкото Гърция и Съединените щати, защото и двете страни вярваме категорично, че за нас е важно да работим толкова силно, колкото можем, за да гарантираме Турция остава закотвена на Запад“, каза той.
„Съединените щати говориха много ясно по въпроса за С-400 и F-35. Говорихме много ясно за провокативния характер на сондажните дейности, които Турция предприема във водите на Кипър. Но нищо от това не променя факта, че ние, както и вие, трябва да намерим начин това да проработи“, добави Джефри Пайет.

Превод и редакция: Иван Христов

Берлин/Анкара. Напрежението между Турция и две страни-членки на Европейския съюз –Гърция и Кипър ескалира. Но това не спира друга страна от Съюза – Германия – да продължи да продава оръжие на Анкара, пише базираното в Брюксел издание EURACTIV, като се позовава на официални данни на федералното правителство.
В отговор на искане от депутата на Левицата Севим Дагделен, германският министър на икономиката разкри, че през първите четири месеца на тази година, Турция е получила въоръжение на стойност 184,1 милиона евро от Германия.
Само за миналата година, доставките за Турция заемат близо една трета от целия оръжеен износ на Германия (770,8 млн. евро) с 242,8 милиона евро.
Според правителствен доклад, за оръжията за Турция се съобщава, че са изключително „военноморски стоки“, предназначени за шест подводници клас 214, които ще бъдат построени в Турция със значително участие на германския концерн ThyssenKrupp Marine Systems (TKMS).
Германското правителство одобри доставката на компонентите още през 2009 г. и осигури износа с така наречената гаранция на Hermes в размер на 2,49 млрд.евро.
Такива гаранции за оръжеен износ за Турция не са преиздавани след неуспешния опит за преврат срещу Реджеп Таийп Ердоган през лятото на 2016 година, чиято трета годишнина бе отбелязана в понеделник (15 юли). Въпреки това, износът на оръжие, вече одобрен в рамките на ангажиментите на НАТО, все още се осъществяват на редовни начала.
Външните министри от ЕС решиха в понеделник (15 юли) да отложат за няколко часа обявяването на санкции срещу Турция за сондажите във водите край Кипър, след искане на Анкара Брюксел да не се намесва в третата годишнина от преврата, заявиха официални лица на ЕС пред EURACTIV.
Мерките включват съкращаване на 146 млн. Евро от европейските фондове от предприсъединителния пакет, замразяване на дейностите на Европейската инвестиционна банка в страната, спиране на сътрудничеството по споразумението за въздухоплаване между ЕС и Турция и отмяна на диалога на високо равнище между ЕС и Турция.
Външните министри от ЕС дори предупредиха за "целенасочени мерки" срещу лица и фирми, ако „турската агресия“ продължи.
„Провокациите на Турция са неприемливи за всички нас и ние сме тук на страната на Кипър“, каза в Брюксел германският министър по европейските въпроси Майкъл Рот (ГСДП).
Запитан дали германският износ на оръжие за Турция е все още подходящ с оглед на санкциите на ЕС, евродепутатът Йоахим Шустер (S&D), който е в подкомисията за сигурност и отбрана (SEDE), заяви, че „в момента смятам, че износът трябва да бъде спрян“, тъй като това е особена ситуация и трябва да бъде оценена съответно.
Това би било една далечна стъпка, която трябва да се вземе предвид, но трябва да бъдем предпазливи, тъй като „имаме проблема, че Турция е член на НАТО, а в рамките на НАТО износът на оръжие е често срещан“, каза той.
EURACTIV се свърза с евродепутата от „Нова Демокрация“ Манолис Кефалоянис (ЕНП), който заяви, че решението на външните министри на ЕС да наложат икономически и политически санкции на Турция трябва да се спазва от всички държави-членки и институции на ЕС.
Според Кефалоянис това е „решение на солидарността“, което ясно показва, че границите на Кипър и Гърция са също европейски, както и техните изключителни икономически зони.
„Позицията на Европа по отношение на провокациите и агресивността на Турция е ясна и недвусмислена. И това беше изразено по най-абсолютен начин“, добави десноцентристният евродепутат.

Европейската политика за износ на оръжие

Германия наскоро обяви, че смята да забрани износа на малки ръчни оръжия на повечето страни извън ЕС и НАТО.
По-ранните ограничения за износ на оръжейни системи в страните, участващи в Йеменската война, обтегнаха връзките между Берлин и неговите съюзници в Париж и Лондон, тъй като присъствието на немски компоненти в много съвместни проекти рискуваше да навреди на доходоносни сделки за износ със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Досега общата позиция на ЕС относно износа на оръжие е единственото правно обвързващо споразумение за целия регион по отношение на износа на конвенционални оръжия.
Той технически изключва продажбите за страни, които не зачитат човешките права и когато „съществува ясен риск, че целевият получател ще използва предложения износ агресивно срещу друга държава или ще го използва, за да се разшири териториално със сила“.
В действителност обаче обхватът за вземане на решения остава досега в отговорността на държавите-членки и не засяга споразуменията с партньорите от НАТО.
С нарастващото европейско сътрудничество в областта на отбранителните проекти, въпросът за износа на оръжие се превърна в неотложен въпрос в блока, като последният обект, който се появи е нов съвместен френско-германско-испански консорциум, който ще бъде най-големият европейски оръжеен проект.
Подписаният текст, придружаващ проекта, споменава споразумение, което Париж и Берлин трябва да приключат до края на лятото.
„Аз съм твърдо убедена, че бъдещето на износа трябва да бъде европейско“, каза тогавашният германски министър на отбраната Урсула фон дер Лейен, когато я попитаха за промени в експортната политика.
„Ще трябва да разработим общоевропейско отношение, тъй като ще хармонизираме въоръжените си сили заедно в Европейския отбранителен съюз, колективно ще снабдяваме системи, и тук, като се използва системата за бойни самолети, това става ясно“, каза тя пред репортери тогава.

Превод и редакция: Иван Христов