София. Философията на здравеопазването у нас е на финансово-счетоводният принцип. Това каза за обзорното предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ кардиологът проф. Младен Григоров във връзка с новия здравен модел, предложен от министерството на здравеопазването, включващо навлизането на частни здравни фондове в конкуренция с НЗОК. По думите му по отношение на качеството държавното винаги отстъпва на частното. „За да има успех едно здравеопазване, парите, трябва да бъдат поне 10% от БВП. Ние сме три пъти по-малко по доход. Това е едната страна на въпроса. Втората, което е добре известно, за да се развива здравеопазването, това са две неща: иновациите и профилактиката, която в България е на нулево ниво. И бъдете сигурни, че частните фондове ще се загрижат много за профилактиката, по простата причина, че трябва да имат доходи. Профилактиката и иновациите са двата стълба на всяко здравеопазване в света, според Световната здравна организация, не според мен“, обясни кардиологът. Проф. Григоров допълни, че са възможни фалити на болниците, защото частните фондове ще изберат такива болници, в които могат да разчитат на друго качество и на много пациенти. Тези болници, които или нямат достатъчно пациенти, или се приближават до нула, ще фалират, обобщи кардиологът.
Цоня СЪБЧЕВА

София. Новият здравен модел, предложен от министъра на здравеопазването, е стъпка в правилната посока. Това каза за обзорното предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ кардиологът проф. Младен Григоров във връзка с предложението на министерството на здравеопазването Кирил Ананиев за демонополизацията на НЗОК и пускането на конкурентни здравни фондове. Той допълни, че демонополизацията ще подобри, по думите му, трите К-та – конкуренцията, контрола и качеството. „Създава се възможност за реална и почтена конкуренция между фондовете, независимо дали става дума НЗОК и останалите фондове, или между самите фондове. Второто К – това е категорично подобрение на контрола. Сега практически контрол няма. Контролират се „грешки“, които са пълни глупости – примерно сгрешено ЕГН, но реален контрол върху качеството на диагностиката и на лечението сега няма. Това при един частен фонд няма как да стане. Третото – това е качеството. Във всички случай демонополизацията и навлизането на частни фондове, надявам се да не са повече от един – два, за да няма фалити, категорично ще подобри качеството, именно по тези причини“, обясни кардиологът. Проф. Григоров заяви, че подобряването на тези дейности ще доведе до отстраняването на голям минус в сегашното състояние на НЗОК – безспорното й източване, само защото са създадени условия за това и то става по напълно законен начин.
Цоня СЪБЧЕВА

София. До края на годината Министерството на здравеопазването ще приключи с остойностяването на дейностите в основния пакет. То ще бъде в рамките на осем процентната здравна осигуровка. Ще използваме това време, за да отговорим на всички въпроси, които бяха зададени в рамките на кръглата маса, посветена на новия здравноосигурителен модел. Това заяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев след дискусията по предложения от екипа му модел, съобщиха от пресцентъра на Министерство на здравеопазването.
Междувременно продължава работата върху средата и нормативната уредба, при които функционира сегашната здравна система. По този начин от една страна ще отпадат проблеми, напластявани през годините, а от друга страна ще бъдат създадени предпоставки за успешното навлизане на новия модел. Това стана ясно още от думите на здравния министър. Като пример Ананиев даде настоящата дейност на МЗ по медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика, алгоритмите на клиничните пътеки, въвеждането на Националната здравна информационна система, модернизацията на спешната медицинска помощ, системите за верификация и проследяване на лекарствата и др.
Министърът подчерта, че презентацията му има за задача да начертае общата рамка, а детайлите ще бъдат конкретизирани в диалог и след постигнат консенсус между всички заинтересовани страни.
По-рано днес Ананиев запозна присъстващите в Зала 3 на НДК с предложението на МЗ за пълна демонополизация на НЗОК. Ще се запази солидарният принцип. Касата ще се конкурира при равни условия с частни здравни фондове, като изискването за здравен фонд е той да представлява минимум 500 хил. души. Всеки пациент ще избира кой фонд да управлява здравните му вноски и къде да бъде лекуван. Всеки гражданин ще може да се запише във фонда, който предпочита.
МЗ одобрява основния пакет от здравни дейности, който се съгласува със съсловните организации и се покрива от здравните вноски на българските граждани. Цените по този пакет ще бъдат договаряни между фондовете и лечебните заведения и не могат да бъдат по-ниски от определените от МЗ и съсловните организации. „Няма да има допълнителен пакет. Това, което остане извън основния пакет, ще се покрива по линия на доброволното здравно осигуряване или чрез кешови плащания, но по легални списъци за видове дейност с конкретни цени срещу тях. По този начин плащанията ще се изсветлят и всеки ще знае какво получава срещу парите си“, беше категоричен здравният министър.
С предложения от Министерството на здравеопазването модел се цели гарантирането на достъпна, качествена и навременна дентална и медицинска помощ за всеки български гражданин, както и осигуряване на необходимите лекарства.

София. Първо заседание на Съвета за наблюдение на и за хората с увреждания се проведе в София. Съветът е мониторингов орган, който има за задача да осъществява наблюдение за прилагането на политиките за защита правата на тази уязвима група от обществото у нас, както и да съблюдава изпълнението в най-пълна степен на Конвенцията на ООН за хората с увреждания. Председател на новия орган е омбудсманът Мая Манолова. Той се състои от 9-членен състав. Те имат 4-годишен мандат.
Манолова увери, че ще държи на публичността и прозрачността в работата на Съвета за наблюдение и че той няма да бъде привилегия за определени лица от неправителствените организации, които ще бъдат представени в него, включително и за експертите от нейния екип. „Ще заложа на доброто сътрудничество с институциите, неправителствените и граждански организации и хората с увреждания“, посочи тя. „Имаме намерение да бъдем активни, да не замълчаваме по нито един проблем“, уточни Манолова.
Основно Съветът ще засегне четири теми: Проблеми в Закона за личната помощ; Хората с увреждания, които не подадат в обхвата на Закона на личната помощ; Проблеми, свързани с месечната финансова подкрепа на хората с увреждания; Като друг проблем Манолова посочи неуредената Наредба за медицинската експертиза.
От своя страна министърът на здравеопазването Кирил Ананиев приветства добрата инициатива и сподели, че винаги, когато се провежда заседание ще присъства, а при невъзможност ще изпраща свой заместник. Пред присъстващите в залата той обяви, че ведомството е готово с измененията в медицинската експертиза и тя скоро ще бъде факт като предложение в Министерски съвет. Той допълни, че ще се предвиди и механизъм, с който хората с увреждания, които досега са претърпели няколко изменение по наредбата да бъдат освидетелствани по последния вариант. Министър Ананиев коментира и приетите промени за увеличение на щатната численост на Националната експертна лекарска комисия, с които се цели максимална ефективност на НЕЛК при изпълнението на възложените й функции. „В тестови период сме на информационната система на НЕЛК. В началото на есента ще я представим“, добави той.
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков смята, че с новоизградения Съвет за наблюдение ще се изпълняват задължения по Конвенцията на ООН за правата на хората. По време на срещата той уточни, че бюджетът за политики за хората с увреждания е достигнал 550 млн. лв. за 2019 г. С тези средства се осигурява максимална подкрепа в различните области за интеграция на хората с увреждания. Министър Петков уточни, че предстои приемане на националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. Пред журналисти той коментира, че над 305 000 хора с увреждания получават по-голяма финансова подкрепа спрямо миналата година. Петков уточни, че хората с увреждания със степен на увреждане от 50 до 70,99% месечната финансова подкрепа е в размер на 7% от линията на бедност (348 лв. за 2019 г.), което прави 24,36 лв. За хората със степен на увреждане от 71 до 90% помощта е 15% от линията на бедност или 52,20 лв. Хората с над 90% степен на увреждане получават 25% от линията на бедност или 87 лв. За тази група увеличението в сравнение с миналата година е минимум с 12 лв. Хората с над 90% степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест финансовата подкрепа е в размер на 30% от линията на бедност или 104,40 лв., което е с около 30 лв. повече в сравнение с 2018 г. Най-голямо увеличение на финансовата подкрепа получават хората с над 90% степен на увреждане с право на чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност. В тази категория през месец май попадат 12 932 души, които съгласно новото законодателство вземат 57% от линията на бедност или 198,36 лв. За тази група финансовата подкрепа е увеличена с около 123 лв. в сравнение с 2018 г.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

София. Социалните служби трябва да достигнат до всеки един човек с увреждане. Това каза омбудсманът Мая Манолова при представяне на новия Съвет за наблюдение на и за хората с увреждания, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Трябва да се стигне лично до всеки човек с увреждане. Има начини за комуникация. Има списъци. Всичко това е публично. Да не остане човек, който има нужда от личен асистент, без лично да е информиран от социален работник“, заяви Манолова. „Съветът за наблюдение на и за правата на хората с увреждания ще издаде заповед на социалните служби лично да посетят всеки един от хората с увреждания, който ползва личен асистент“, посочи тя. По думите й така хората ще получат пълна информация за начина, по който да получат необходимата за тях подкрепа.
Според министъра на труда и социалната политика Бисер Петков често се изпускат срокове или нови по-добри възможности за получаване на подкрепа, в случаите когато няма добро информиране.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

София. 550 млн. лв. достигнаха средствата за интеграция на хората с увреждания. Това каза министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на представяне на новия Съвет за наблюдение на и за хората с увреждания, предаде репортер на Агенция „Фокус“ „Със създаването на Съвета за наблюдение ще се изпълняват и задължения по Конвенцията на ООН за правата на хората “, уточни той. „В рамките на 6 месеца от влизане в сила на Закона за уврежданията и личната помощ, подзаконовата наредба е готова и действаща. До края на месец март беше приет правилник за прилагане на закона, който определяше процедурата и реда. От 1 април се прилага тази методика“, уточни Бисер Петков. Методиката регламентира реда и условията по изготвянето на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, включително оценка за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон. С нея се регламентира обективен начин на изчисляване на броя часове лична помощ за всеки човек с увреждане до и над 18-годишна възраст. Министър Петков уточни, че сега предстои приемане на националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. „Тя е изработена в процес на обществено обсъждания“, уточни той. „Със заложените в бюджета по програмата за интеграция на хората с увреждания промени, средствата достигнаха 550 млн.лв. и се опитваме да реализираме максимална подкрепа в различните области за интеграция на хората с уреждания“, добави социалният министър.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

София. Готови сме с измененията за медицинската експертиза, скоро ще бъде факт като предложение в Министерски съвет. Това каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев при представянето на новия Съвет за наблюдение на и за хората с увреждания, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Относно медицинската експертиза, ние сме готови с изменения. Водим разговори и дискусии с експертните съвети за последни уточнения по измененията. До края на месеца или най-късно през месец август то да бъде факт като предложение в Министерски съвет“, поясни министър Ананиев. „Ще предвидим механизъм, с който ще се дадат възможност на всички хора с увреждания, които претърпяха няколко изменения на наредбата, те да бъдат освидетелствани по последния вариант на наредбата“, уточни здравният министър.
„В тестови период сме на информационната система на НЕЛК. В началото на есента ще я представим“, добави той.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

София. Трябва да се работи по проблемите за личната помощ и месечната финансова подкрепа за хората с увреждания. Това каза омбудсманът Мая Манолова при представяне на новия Съвет за наблюдение на и за хората с увреждания, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Мая Манолова изтъка четири основни проблема, които според нея трябва да бъдат разрешени. „Проблеми с личната помощ и влизане на Закона за личната помощ. Хората с увреждания, които не подадат в обхвата на Закона на личната помощ. Проблеми, свързани с месечната финансова подкрепа. „Може би сега времето да започне да се обсъжда тази процедура, за да се направят нужните промени в законодателството“, уточни тя. Като друг проблем Манолова посочи неуредената Наредба за медицинската експертиза“, уточни тя.
На учредителното заседание присъстват представители на отговорните институции и организации на и за хората с увреждания – министърът на здравеопазването Кирил Ананиев и министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

София. Новият орган Съвет за наблюдение ще следи за следи за прилагането на политики за защита на правата на хората с увреждания. Това каза омбудсманът Мая Манолова при представяне на новия Съвет за наблюдение на и за хората с увреждания, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Съветът е мониторингов орган, който има за задача да осъществява наблюдение за прилагането на политиките за защита правата на тази уязвима група, както и да съблюдава изпълнението в най-пълна степен на Конвенцията на ООН за хората с увреждания. Председател на новия орган е омбудсманът Мая Манолова. Той се състои от 9-членен състав. Те имат 4-годишен мандат.
Мая Манолова увери, че ще държи на публичността и прозрачността в работата на Съвета за наблюдение и че той няма да бъде привилегия за определени лица от неправителствените организации, които ще бъдат представени в него, включително и за експертите от нейния екип.
„Ще заложа на доброто сътрудничество с институциите, неправителствените и граждански организации и хората с увреждания“, добави тя. „Имаме намерение да бъдем активни, да не замълчаваме по нито един проблем“, уточни Манолова.

Даяна ДЮЛГЕРОВА

София. Омбудсманът Мая Манолова свиква форума за проблемите с личната помощ и медицинската експертиза. Това съобщиха от пресофиса на омбудсмана. На 8 юли 2019 г. от 11.00 часа омбудсманът Мая Манолова ще представи в институцията новия Съвет за наблюдение на и за хората с уврежданията. Събитието е отворено за медиите.
Съветът е мониторингов орган, който по силата на Закона за хората с уврежданията (ЗХУ) има за задача да осъществява наблюдение за прилагането на политиките за защита правата на тази уязвима група от обществото у нас, както и да съблюдава изпълнението в най-пълна степен на Конвенцията на ООН за хората с увреждания.
Омбудсманът ще обяви приоритетите и първите стъпки в работата на Съвета за наблюдение. На фокус ще бъдат редица актуални проблеми пред гражданите с увреждания и техните близки, като включването в механизма лична помощ, асистентските услуги за възрастните хора след 31 август т.г., финансовата подкрепа по ЗХУ, медицинската експертиза и др.
Манолова вече алармира, че Законът за личната помощ, който бе основен акцент в протеста на майките на деца с увреждания и в работата на институцията през 2018 г., не се познава и не се разяснява в достатъчна степен от социалните работници към ресорното министерство. Това поставя в риск получаването на асистентска подкрепа от нуждаещите се хора с увреждания, на което общественият посредник категорично се противопоставя.
Припомняме, че омбудсманът е първият председател на този нов орган и като такъв е натоварен с функцията да конституира Съвета. По ЗХУ мониторинговият орган се състои от 9 членове - двама представители, определени от омбудсмана на Република България – Мая Манолова и Диана Ковачева, двама представители, определени от председателя на Комисията за защита от дискриминация – Ана Джумалиева и Баки Хюсеинов, един представител на академичната общност, определен от Българската академия на науките – Стоян Ставру, както и четирима представители на организациите на и за хората с увреждания, определени от тях.
На 28 юни 2019 г., омбудсманът обяви резултатите от гласуването на организациите на и за хората с увреждания, които участваха в процедурата за избор на представители на НПО в Съвета за наблюдение. Общо 34 организации подадоха документи и номинираха 11 кандидати за членове. Специално създадена от омбудсмана Комисия, преброи на публично заседание гласовете, като най-много подкрепа получиха Васил Долапчиев, Весела Одажиева, Ива Поповска и Илиана Малинова.
Мая Манолова подчерта, че ще държи на публичността и прозрачността в работата на Съвета за наблюдение и че той няма да бъде привилегия за определени лица от неправителствените организации, които ще бъдат представени в него, включително и за експертите от нейния екип.
„Ще държа всеки един, за който обсъжданата тема е важна, който е приел като своя каузата на хората с увреждания, затова да бъдат реализирани в пълен обем техните права, да се чувства част от този екип, или поне докато аз съм председател на органа за наблюдение“, акцентира Манолова и обяви, че ще покани всичките номинирани 11 кандидати за членове на Съвета.
На учредителното заседание са поканени представители на отговорните институции и организации на и за хората с увреждания – вицепремиерът по икономическата и демографската политика, министърите на финансите, на труда и социалната политика, на здравеопазването, председателят на парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика, Комисията за защита от дискриминация, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Националното сдружение на общините в Република България, Българската академия на науките, представители на организации на и за хората с увреждания и др.

София. Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по предложените от Министерството на здравеопазването промени в Наредбата за медицинската експертиза, предаде БНТ. Промените предвиждат съпътстващите заболявания да се вземат предвид по-лесно от действащата наредба. В момента при определянето на експертното решение се взема предвид само основното заболяване. Само ако то носи поне 80 процента, а сборът на съпътстващите - поне 50%, на хората се дават и допълнителни 20%. Министерството предлага хората да получават 20% за съпътстващите, ако поне две от заболяванията са над 50 процента.
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев посочи, че според анализа на ведомството в действащата наредба има разпоредби, които работят срещу хората с увреждания, включително - и срещу децата с увреждания. Крайната оценка на увреждането не отговаря на реалното здравословно състояние и не дава и необходимите права на хората, съответстващи на здравословното им състояние.
От "Подкрепа" настояват предложението за 20 % да важи само за една диагноза с 50 и над 50 на сто неработоспособност. Според работодателите е нужна радикална промяна за оценка на функционалността на хората с увреждания.
Промените бяха подкрепени от КРИБ, а от КНСБ заявиха, че дават право на правителството да поеме своята отговорност за промените, доколкото то ги прави в отговор на исканията на хората с увреждания.