Министър Кирил Ананиев: Целта на новия здравен модел е пациентите да имат право на избор кой да управлява техните здравноосигурителни вноски
София. Конструкцията на Националната здравноосигурителна каса започна да се задъхва – появиха се много пробойни и започнаха да изтичат голям обем средства по нерегламентирани начини. Така аргументира здравният министър Кирил Ананиев премахването на монопола на НЗОК в предаването „Лице в лице” по БТВ. По думите му здравеопазването е сложна система, в която има публично-частни интереси, а държавата я интересува интересът на пациентите. „Никой не е доволен, нито пациентите, нито хората, които работят в системата, нито аз като министър на здравеопазването. Дошло е времето, даже сме закъснели, за промяна на модела”, каза Ананиев и допълни, че реформата ще помогне за изграждането на Националната здравна информационна система – електронното здравеопазване. Ананиев обясни, че целта на новия здравен модел е пациентите да имат право на избор – кой да управлява техните здравноосигурителни вноски. „Искаме всеки български гражданин да преценява сам къде ще получи най-доброто лечение на територията на страната. Пациентът трябва да бъде напълно информиран за видовете медицински дейности и техните цени”, каза още ресорният министър.
Министърът на здравеопазването уточни, че новият модел трябва да осигури контрол върху качеството на лечебната дейност. Той допълни, че частните фондове трябва да са финансово устойчиви, но са разработени и модели за евентуален фалит.
„Ние предлагаме демонополизация на НЗОК, което означава, че Здравната каса ще се конкурира на равни начела с частните здравни фондове. Със законови промени, ние ще създадем възможност НЗОК да извършва доброволно застраховане, за да бъде конкурентоспособна на частните”, обясни здравният министър.
Според Ананиев, реформата ще даде възможност пациентите да получат по-качествено здравеопазване на по-ниска цена.
„Избор ще имат не само тези, които се осигуряват от работодателите им, а и тези, които се осигуряват от държавата – държавните чиновници, пенсионерите, децата”, заяви Ананиев и отхвърли твърдението, че държавата не е стриктен платец на здравни осигуровки.
Здравният министър заяви, че дебатът по реформата ще започне в Народното събрание в началото на 2020 г.
СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Проф. Младен Григоров: Философията на здравеопазването у нас е на финансово-счетоводния принцип
София. Философията на здравеопазването у нас е на финансово-счетоводният принцип. Това каза за обзорното предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ кардиологът проф. Младен Григоров във връзка с новия здравен модел, предложен от министерството на здравеопазването, включващо навлизането на частни здравни фондове в конкуренция с НЗОК. По думите му по отношение на каче...
Проф. Младен Григоров: Новият здравен модел, предложен от министъра на здравеопа...
Министър Кирил Ананиев: До края на годината Министерството на здравеопазването щ...
Първо заседание на Съвета за наблюдение на и за хората с увреждания се проведе в София (ОБЗОР)
София. Първо заседание на Съвета за наблюдение на и за хората с увреждания се проведе в София. Съветът е мониторингов орган, който има за задача да осъществява наблюдение за прилагането на политиките за защита правата на тази уязвима група от обществото у нас, както и да съблюдава изпълнението в най-пълна степен на Конвенцията на ООН за хората с увреждания. Председател на новия орган е омбудсманът Мая Манолова. Той се състои от 9-членен състав. Те имат 4-годишен мандат. Манолова увери, че ще държи на публичността и прозрачността в работата на Съвета за наблюдение и че той няма да бъде привилегия за определени лица от неправителствените организации, които ще бъдат представени в него, включително и за експертите от нейния екип. „Ще заложа на доброто сътрудничество с институциите, неправителствените и граждански организации и хората с увреждания“, посочи тя. „Имаме намерение да бъдем активни, да не замълчаваме по нито един проблем“, уточни Манолова. Основно Съветът ще засегне четири теми: Проблеми в Закона за личната помощ; Хората с увреждания, които не подадат в обхвата на Закона на личната помощ; Проблеми, свързани с месечната финансова подкрепа на хората с увреждания; Като друг проблем Манолова посочи неуредената Наредба за медицинската експертиза. От своя страна министърът на здравеопазването Кирил Ананиев приветства добрата инициатива и сподели, че винаги, когато се провежда заседание ще присъства, а при невъзможност ще изпраща свой заместник. Пред присъстващите в залата той обяви, че ведомството е готово с измененията в медицинската експертиза и тя скоро ще бъде факт като предложение в Министерски съвет. Той допълни, че ще се предвиди и механизъм, с който хората с увреждания, които досега са претърпели няколко изменение по наредбата да бъдат освидетелствани по последния вариант. Министър Ананиев коментира и приетите промени за увеличение на щатната численост на Националната експертна лекарска комисия, с които се цели максимална ефективност на НЕЛК при изпълнението на възложените й функции. „В тестови период сме на информационната система на НЕЛК. В началото на есента ще я представим“, добави той. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков смята, че с новоизградения Съвет за наблюдение ще се изпълняват задължения по Конвенцията на ООН за правата на хората. По време на срещата той уточни, че бюджетът за политики за хората с увреждания е достигнал 550 млн. лв. за 2019 г. С тези средства се осигурява максимална подкрепа в различните области за интеграция на хората с увреждания. Министър Петков уточни, че предстои приемане на националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. Пред журналисти той коментира, че над 305 000 хора с увреждания получават по-голяма финансова подкрепа спрямо миналата година. Петков уточни, че хората с увреждания със степен на увреждане от 50 до 70,99% месечната финансова подкрепа е в размер на 7% от линията на бедност (348 лв. за 2019 г.), което прави 24,36 лв. За хората със степен на увреждане от 71 до 90% помощта е 15% от линията на бедност или 52,20 лв. Хората с над 90% степен на увреждане получават 25% от линията на бедност или 87 лв. За тази група увеличението в сравнение с миналата година е минимум с 12 лв. Хората с над 90% степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест финансовата подкрепа е в размер на 30% от линията на бедност или 104,40 лв., което е с около 30 лв. повече в сравнение с 2018 г. Най-голямо увеличение на финансовата подкрепа получават хората с над 90% степен на увреждане с право на чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност. В тази категория през месец май попадат 12 932 души, които съгласно новото законодателство вземат 57% от линията на бедност или 198,36 лв. За тази група финансовата подкрепа е увеличена с около 123 лв. в сравнение с 2018 г. Даяна ДЮЛГЕРОВА
Мая Манолова, омбудсман: Социалните служби трябва да достигнат до всеки един човек с увреждане
София. Социалните служби трябва да достигнат до всеки един човек с увреждане. Това каза омбудсманът Мая Манолова при представяне на новия Съвет за наблюдение на и за хората с увреждания, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Трябва да се стигне лично до всеки човек с увреждане. Има начини за комуникация. Има списъци. Всичко това е публично. Да не остане човек, който има нужда от личен асистент, без лично да е информиран от социален работник“, заяви Манолова. „Съветът за наблюдение на и за правата на хората с увреждания ще издаде заповед на социалните служби лично да посетят всеки един от хората с увреждания, който ползва личен асистент“, посочи тя. По думите й така хората ще получат пълна информация за начина, по който да получат необходимата за тях подкрепа. Според министъра на труда и социалната политика Бисер Петков често се изпускат срокове или нови по-добри възможности за получаване на подкрепа, в случаите когато няма добро информиране. Даяна ДЮЛГЕРОВА
Министър Бисер Петков: 550 млн. лв. достигнаха средствата за интеграция на хората с увреждания
София. 550 млн. лв. достигнаха средствата за интеграция на хората с увреждания. Това каза министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на представяне на новия Съвет за наблюдение на и за хората с увреждания, предаде репортер на Агенция „Фокус“ „Със създаването на Съвета за наблюдение ще се изпълняват и задължения по Конвенцията на ООН за правата на хората “, уточни той. „В рамките на 6 месеца от влизане в сила на Закона за уврежданията и личната помощ, подзаконовата наредба е готова и действаща. До края на месец март беше приет правилник за прилагане на закона, който определяше процедурата и реда. От 1 април се прилага тази методика“, уточни Бисер Петков. Методиката регламентира реда и условията по изготвянето на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, включително оценка за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон. С нея се регламентира обективен начин на изчисляване на броя часове лична помощ за всеки човек с увреждане до и над 18-годишна възраст. Министър Петков уточни, че сега предстои приемане на националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. „Тя е изработена в процес на обществено обсъждания“, уточни той. „Със заложените в бюджета по програмата за интеграция на хората с увреждания промени, средствата достигнаха 550 млн.лв. и се опитваме да реализираме максимална подкрепа в различните области за интеграция на хората с уреждания“, добави социалният министър. Даяна ДЮЛГЕРОВА
Министър Кирил Ананиев: Готови сме с измененията за медицинската експертиза, скоро ще бъде факт като предложение в Министерски съвет
София. Готови сме с измененията за медицинската експертиза, скоро ще бъде факт като предложение в Министерски съвет. Това каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев при представянето на новия Съвет за наблюдение на и за хората с увреждания, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Относно медицинската експертиза, ние сме готови с изменения. Водим разговори и дискусии с експертните съвети за последни уточнения по измененията. До края на месеца или най-късно през месец август то да бъде факт като предложение в Министерски съвет“, поясни министър Ананиев. „Ще предвидим механизъм, с който ще се дадат възможност на всички хора с увреждания, които претърпяха няколко изменения на наредбата, те да бъдат освидетелствани по последния вариант на наредбата“, уточни здравният министър. „В тестови период сме на информационната система на НЕЛК. В началото на есента ще я представим“, добави той. Даяна ДЮЛГЕРОВА
Мая Манолова, омбудсман: Трябва да се работи по проблемите за личната помощ и месечната финансова подкрепа за хората с увреждания
София. Трябва да се работи по проблемите за личната помощ и месечната финансова подкрепа за хората с увреждания. Това каза омбудсманът Мая Манолова при представяне на новия Съвет за наблюдение на и за хората с увреждания, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Мая Манолова изтъка четири основни проблема, които според нея трябва да бъдат разрешени. „Проблеми с личната помощ и влизане на Закона за личната помощ. Хората с увреждания, които не подадат в обхвата на Закона на личната помощ. Проблеми, свързани с месечната финансова подкрепа. „Може би сега времето да започне да се обсъжда тази процедура, за да се направят нужните промени в законодателството“, уточни тя. Като друг проблем Манолова посочи неуредената Наредба за медицинската експертиза“, уточни тя. На учредителното заседание присъстват представители на отговорните институции и организации на и за хората с увреждания – министърът на здравеопазването Кирил Ананиев и министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Даяна ДЮЛГЕРОВА
Мая Манолова, омбудсман: Новият орган Съвет за наблюдение ще следи за следи за прилагането на политики за защита на правата на хората с увреждания
София. Новият орган Съвет за наблюдение ще следи за следи за прилагането на политики за защита на правата на хората с увреждания. Това каза омбудсманът Мая Манолова при представяне на новия Съвет за наблюдение на и за хората с увреждания, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Съветът е мониторингов орган, който има за задача да осъществява наблюдение за прилагането на политиките за защита правата на тази уязвима група, както и да съблюдава изпълнението в най-пълна степен на Конвенцията на ООН за хората с увреждания. Председател на новия орган е омбудсманът Мая Манолова. Той се състои от 9-членен състав. Те имат 4-годишен мандат. Мая Манолова увери, че ще държи на публичността и прозрачността в работата на Съвета за наблюдение и че той няма да бъде привилегия за определени лица от неправителствените организации, които ще бъдат представени в него, включително и за експертите от нейния екип. „Ще заложа на доброто сътрудничество с институциите, неправителствените и граждански организации и хората с увреждания“, добави тя. „Имаме намерение да бъдем активни, да не замълчаваме по нито един проблем“, уточни Манолова. Даяна ДЮЛГЕРОВА
Омбудсманът Мая Манолова свиква форума за проблемите с личната помощ и медицинската експертиза
София. Омбудсманът Мая Манолова свиква форума за проблемите с личната помощ и медицинската експертиза. Това съобщиха от пресофиса на омбудсмана. На 8 юли 2019 г. от 11.00 часа омбудсманът Мая Манолова ще представи в институцията новия Съвет за наблюдение на и за хората с уврежданията. Събитието е отворено за медиите. Съветът е мониторингов орган, който по силата на Закона за хората с уврежданията (ЗХУ) има за задача да осъществява наблюдение за прилагането на политиките за защита правата на тази уязвима група от обществото у нас, както и да съблюдава изпълнението в най-пълна степен на Конвенцията на ООН за хората с увреждания. Омбудсманът ще обяви приоритетите и първите стъпки в работата на Съвета за наблюдение. На фокус ще бъдат редица актуални проблеми пред гражданите с увреждания и техните близки, като включването в механизма лична помощ, асистентските услуги за възрастните хора след 31 август т.г., финансовата подкрепа по ЗХУ, медицинската експертиза и др. Манолова вече алармира, че Законът за личната помощ, който бе основен акцент в протеста на майките на деца с увреждания и в работата на институцията през 2018 г., не се познава и не се разяснява в достатъчна степен от социалните работници към ресорното министерство. Това поставя в риск получаването на асистентска подкрепа от нуждаещите се хора с увреждания, на което общественият посредник категорично се противопоставя. Припомняме, че омбудсманът е първият председател на този нов орган и като такъв е натоварен с функцията да конституира Съвета. По ЗХУ мониторинговият орган се състои от 9 членове - двама представители, определени от омбудсмана на Република България – Мая Манолова и Диана Ковачева, двама представители, определени от председателя на Комисията за защита от дискриминация – Ана Джумалиева и Баки Хюсеинов, един представител на академичната общност, определен от Българската академия на науките – Стоян Ставру, както и четирима представители на организациите на и за хората с увреждания, определени от тях. На 28 юни 2019 г., омбудсманът обяви резултатите от гласуването на организациите на и за хората с увреждания, които участваха в процедурата за избор на представители на НПО в Съвета за наблюдение. Общо 34 организации подадоха документи и номинираха 11 кандидати за членове. Специално създадена от омбудсмана Комисия, преброи на публично заседание гласовете, като най-много подкрепа получиха Васил Долапчиев, Весела Одажиева, Ива Поповска и Илиана Малинова. Мая Манолова подчерта, че ще държи на публичността и прозрачността в работата на Съвета за наблюдение и че той няма да бъде привилегия за определени лица от неправителствените организации, които ще бъдат представени в него, включително и за експертите от нейния екип. „Ще държа всеки един, за който обсъжданата тема е важна, който е приел като своя каузата на хората с увреждания, затова да бъдат реализирани в пълен обем техните права, да се чувства част от този екип, или поне докато аз съм председател на органа за наблюдение“, акцентира Манолова и обяви, че ще покани всичките номинирани 11 кандидати за членове на Съвета. На учредителното заседание са поканени представители на отговорните институции и организации на и за хората с увреждания – вицепремиерът по икономическата и демографската политика, министърите на финансите, на труда и социалната политика, на здравеопазването, председателят на парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика, Комисията за защита от дискриминация, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Националното сдружение на общините в Република България, Българската академия на науките, представители на организации на и за хората с увреждания и др.