НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 17:50


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Воденото от Кодзиас политическо движение прекрати сътрудничеството си със СИРИЗА

Kathimerini: Воденото от Кодзиас политическо движение прекрати сътрудничеството си със СИРИЗА

13 Юни 2019 | 07:25 | Агенция "Фокус"
Атина. Политическото движение „Прато“, водено от бившия министър на външните работи на Гърция Никос Кодзиас, обяви официално прекратяването на сътрудничеството си с управляващата СИРИЗА и че няма да участва в националните избори следващия месец, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
В изявлението „Прато“ пояснява, че СИРИЗА е възприела позиция, „която не отразява нашите съвместни действия и борби през последните осем години". В тази връзка избирателите се призовават на изборите в началото на юли да подкрепят „прогресивни сили“.
От разпространения текст става ясно, че според „Прото“ „от месеци насам“ СИРИЗА пренебрегва предложението на политическото движение на Кодзиас за подновяване на сътрудничеството. След като по-рано този месец представители на двете партии са провели срещи, управляващата лява партия е отхвърлила всички кандидати, предложени от „Прато“ за включване в бюлетината на СИРИЗА.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Greek Reporter: Гръцкият президент официално разпусна парламента преди изборите на 7 юли

Greek Reporter: Гръцкият президент официално разпусна парламента преди изборите на 7 юли

12 Юни 2019 | 00:01 | Агенция "Фокус"
Атина. Гръцкият парламент беше официално разпуснат във вторник вечерта преди националните избори, обявени от премиера Алексис Ципрас след опустошителното поражение на неговата партия на европейските избори миналия месец, пише порталът Greek Reporter.
Указът на президента Прокопис Павлопулос беше поставен пред главния вход на сградата на парламента.
На националните избори от 7 юли ще бъдат разпределени 300 мандата. Това ще бъдат първите национални избори в Гърция, в които ще се намали възрастта за гласуване до седемнадесет, вместо традиционните осемнадесет години.
Церемонията по встъпването в длъжност на новите народни представители ще бъде на 17 юли.
В понеделник Ципрас посети Павлопулос, за да го помоли официално да разпусне гръцкия парламент.
В дългогодишна традиция гръцките премиери посещават президента в президентския дворец в Атина и обикновено използват причина, свързана с националната сигурност или икономиката като политически претекст, за да приканят президента да разпусне парламента и да определи датата на следващите парламентарни избори.
Министър-председателят Ципрас заяви пред камерите, че след резултатите от европейските избори страната би могла да навлезе в дълга „предизборна фаза“, която можеше да постави гръцката икономика в опасност. Той помоли държавният глава да разпусне парламента по тази причина.
Президентът Павлопулос официално прие искането на министър-председателя и издаде указ за разпускането на парламента късно във вторник.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Greek Reporter: Гръцкият президент официално разпусна парламента преди изборите на 7 юли

Greek Reporter: Гръцкият президент официално разпусна парламента преди изборите на 7 юли

11 Юни 2019 | 20:49 | Агенция "Фокус"
Атина. Гръцкият парламент беше официално разпуснат във вторник вечерта преди националните избори, обявени от премиера Алексис Ципрас след опустошителното поражение на неговата партия на европейските избори миналия месец, пише порталът Greek Reporter.
Указът на президента Прокопис Павлопулос беше поставен пред главния вход на сградата на парламента.
На националните избори от 7 юли ще бъдат разпределени 300 мандата. Това ще бъдат първите национални избори в Гърция, в които ще се намали възрастта за гласуване до седемнадесет, вместо традиционните осемнадесет години.
Церемонията по встъпването в длъжност на новите народни представители ще бъде на 17 юли.
В понеделник Ципрас посети Павлопулос, за да го помоли официално да разпусне гръцкия парламент.
В дългогодишна традиция гръцките премиери посещават президента в президентския дворец в Атина и обикновено използват причина, свързана с националната сигурност или икономиката като политически претекст, за да приканят президента да разпусне парламента и да определи датата на следващите парламентарни избори.
Министър-председателят Ципрас заяви пред камерите, че след резултатите от европейските избори страната би могла да навлезе в дълга „предизборна фаза“, която можеше да постави гръцката икономика в опасност. Той помоли държавният глава да разпусне парламента по тази причина.
Президентът Павлопулос официално прие искането на министър-председателя и издаде указ за разпускането на парламента късно във вторник.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Ципрас поиска от гръцкия президент да разпусне парламента и да насрочи избори

Kathimerini (Гърция): Ципрас поиска от гръцкия президент да разпусне парламента и да насрочи избори

11 Юни 2019 | 00:01 | Агенция "Фокус"
Атина. Гърция трябва да проведе предсрочни избори, за да предотврати продължителен период на политическа несигурност, която може да навреди на икономическото й възстановяване, каза в понеделник премиерът Алексис Ципрас на президента на страната Прокопис Павлопулос, с което официално поиска задействане на процедурата за провеждане на парламентарен вот през юни, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini.
„Дойдох тук предвид това, че ... европейските избори ... създадоха ситуация на продължителен предизборен период от около четири месеца. Имам отговорността да считам, че това може да представлява заплаха за националната икономика“, каза той на гръцкия президент Прокопис Павлопулос.
„Трябва да го направим, защото страната влезе в един добродетелен кръг, който не трябва да бъде засегнат по никакъв начин, иначе жертвите на гръцкия народ ще бъдат напразни. Имайки пълното съзнание за тази отговорност, моля ви да разпуснете парламента и да насрочите национални избори, за да бъде подновен мандатът“, добави той.
Павлопулос заяви, че приема предложението на правителството.
Ежедневникът припомня, че Ципрас реши да изтегли парламентарните избори през юли, след като партията му – СИРИЗА, претърпя тежко поражение с 9,5% от консервативната „Нова Демокрация“ на европейските избори миналия месец.
Преди това правителството заяви, че иска да проведе общи избори на 7 юли.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Партията на мюсюлманското малцинство в Гърция търси съюз, за да влезе в парламента

Kathimerini: Партията на мюсюлманското малцинство в Гърция търси съюз, за да влезе в парламента

10 Юни 2019 | 21:37 | Агенция "Фокус"
Атина. Насърчена от силното представяне на състоялите се минали месец избори за Европейски парламент, „Партията на равенството, мира и приятелството“ (ПРМП), която представлява интересите на мюсюлманското малцинство в Западна Тракия, търси изборни съюзи, които да увеличат шансовете й да влезе в парламента след предсрочния вот на 7 юли, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Фракцията спечели европейските избори в общините Родопи и Ксанти, получавайки съответно 38,01 и 25,05 процента от вота. На национално ниво тя получи 0,71%, предизвиквайки задкулисни преговори за създаване на съюз, който би й позволил да премине 3-процентовата граница за влизане в законодателното събрание.
В интервю пред „Катимерини“ говорителят на ПРМП Озан Ахметоглу заяви, че в момента се водят преговори с други малки партии, „но засега те не са се придвижили много далеч“.
В развитие ще се разбере дали основните партии, като „Нова Демокрация“, СИРИЗА, „Движение за промяна“ и Комунистическата партия ще вкарат кандидати от малцинствата в своите листи в региона, където мюсюлманите са около 120 хиляди души.
ПРМП се третира със скептицизъм по отношение на предполагаемите близки връзки с турското консулство - и следователно с Анкара.
Ахметоглу отхвърля критиките. „Нечестно е да се представят ПРМП и малцинството като заплаха за Гърция. Ние не го приемаме. Това е обидно за всички нас“.
„Вотът за ПРМП беше протестен вот срещу (държавното) пренебрежение към нашите проблеми“, обясни той.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Ципрас поиска от гръцкия президент да разпусне парламента и да насрочи избори

Kathimerini (Гърция): Ципрас поиска от гръцкия президент да разпусне парламента и да насрочи избори

10 Юни 2019 | 19:29 | Агенция "Фокус"
Атина. Гърция трябва да проведе предсрочни избори, за да предотврати продължителен период на политическа несигурност, която може да навреди на икономическото й възстановяване, каза в понеделник премиерът Алексис Ципрас на президента на страната Прокопис Павлопулос, с което официално поиска задействане на процедурата за провеждане на парламентарен вот през юни, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini.
„Дойдох тук предвид това, че ... европейските избори ... създадоха ситуация на продължителен предизборен период от около четири месеца. Имам отговорността да считам, че това може да представлява заплаха за националната икономика“, каза той на гръцкия президент Прокопис Павлопулос.
„Трябва да го направим, защото страната влезе в един добродетелен кръг, който не трябва да бъде засегнат по никакъв начин, иначе жертвите на гръцкия народ ще бъдат напразни. Имайки пълното съзнание за тази отговорност, моля ви да разпуснете парламента и да насрочите национални избори, за да бъде подновен мандатът“, добави той.
Павлопулос заяви, че приема предложението на правителството.
Ежедневникът припомня, че Ципрас реши да изтегли парламентарните избори през юли, след като партията му – СИРИЗА, претърпя тежко поражение с 9,5% от консервативната „Нова Демокрация“ на европейските избори миналия месец.
Преди това правителството заяви, че иска да проведе общи избори на 7 юли.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Кириакос Мицотакис: „Нова Демокрация“ няма да си сътрудничи нито със СИРИЗА, нито с крайно-десните след парламентарните избори

Кириакос Мицотакис: „Нова Демокрация“ няма да си сътрудничи нито със СИРИЗА, нито с крайно-десните след парламентарните избори

4 Юни 2019 | 13:55 | Агенция "Фокус"
Атина. „Нова Демокрация“ няма да участва в процедурите в гръцкия парламент през тази седмица, заяви лидерът на основната опозиционна партия в страната Кириакос Мицотакис в понеделник вечерта, като отбеляза още, че няма намерение да си сътрудничи със СИРИЗА или крайно-десните партии след предстоящите в страната предсрочни парламентарни избори, предава държавната агенция АНА-МПА.
В интервю за телевизия ANT1 Мицотакис каза, че не се фокусира върху това, което премиерът Алексис Ципрас и неговата партия СИРИЗА ще представляват в деня след изборите и отбеляза, че „моята първа грижа е да имам възможно най-силен мандат“.
Мицотакис каза, че неговата партия ще обясни във вторник причините да не влиза в парламента и е възложила на правителството да се опита да ускори регламентите преди официалното обявяване на изборите. (Ципрас заяви, че ще уведоми гръцкия президент за насрочването на избори, които правителственият говорител каза, че ще се състоят на 7 юли).
Лидерът на НД заяви, че неговата кампания в страната няма да включва големи обществени събирания, а по-скоро той ще организира открити дискусии. Единственото изключение, по неговите думи, ще бъде последният митинг на открито близо до датата на изборите. "Трябва да се свържем с хората и младежите", каза той, като подчерта, че НД е на първо място сред възрастовата група 17-24 години и сред гръцките представители в Европарламента.
Мицотакис поясни, че неговата партия няма да си сътрудничи нито с Евангелос Венизелос, нито с Янис Варуфакис, след разрива на първия с „Движение за промяна“ (КИНАЛ) и последните заявления на Варуфакис за възможно сътрудничество с НД.
Фракцията няма да си сътрудничи и с крайнодясната телевизионна личност Кириакос Велопулос, който успя да получи 4,2% на европейските избори на 26 май със своята партия „Гръцко решение“, заяви той, като изрази желание Велопулос и екстремно-дясната партия „Златна Зора“ да не влязат в гръцкия парламент, последната за втори път, и подчерта, че няма никаква възможност за сътрудничество със СИРИЗА след изборите.
Той добави, че няма желание за отмъщение и че е готов да участва в дебат с Ципрас и други партийни лидери.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Евангелос Венизелос: „Движение за промяна“ извърши политическо самоубийство

Евангелос Венизелос: „Движение за промяна“ извърши политическо самоубийство

4 Юни 2019 | 12:46 | Агенция "Фокус"
Атина. Ветеранът-социалист Евангелос Венизелос обвини лидера на „Движение за промяна“ (КИНАЛ) Фофи Генимата, че е извършила политическо самоубийство, като си сътрудничи с „Нова Демокрация“ и отхвърли категорично слуховете, че гледа към някаква форма на коопериране с дясноцентристката опозиция, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
В интервю пред местния телевизионен канал „Скай“ в понеделник вечерта, след като си подаде оставката от КИНАЛ преди втория тур от местните и регионалните избори през почивните дни и след като лявоцентристката коалиция се класира на трето място на европейските избори през май, Венизелос изрази „дълбоката си тъга“ от начина, по който са се развили събитията, като заяви, че те са нанесли „дълбока рана“ на партията. „Надявам се щетите да не са непоправими“, заяви политикът.
Венизелос, член на стълба на КИНАЛ – ПАСОК в продължение на близо три десетилетия и министър в две правителства по време на кризата – включително това на финансите, когато Гърция приложи дълбоко непопулярната схема за реструктуриране на дълга чрез размяна на частни облигации – заяви, че Генимата го е обвинила, че символизира „усилията за спасяване на страната“, че се опитва да получи по-голяма роля в партията и в това, че преследва различна стратегия от тази на ръководството.
Венизелос призна, че се е почувствал обиден от решението на Генимата да постави бившия кмет на Атина Георгиос Каминис на върха на списъка на кандидатите за националния партиен списък (епикратиите) на националните избори, вместо него, като каза, че преди шест месеца той е дал ясно да се разбере, че нямаше намерение да се кандидатира за депутат.
„Почитам тази позиция, но я изпълнявам вече от 27 години. Въпросът е, дали КИНАЛ вярва, че трябва да ме има в парламента, да ме има като глас в редиците си. Ако го искаше, щях да съм го направил. Затова, цялото действие е послание. Послание, че има друг КИНАЛ – без Венизелос“, заяви той. „Цялата афера бе създадена, за да се изпрати съобщение“.
Също така политикът обвини Генимата, че играе играта на „Нова Демокрация“, с което й гарантира, че ще спечели достатъчно голямо мнозинство, за да формира правителство. „Борих се и продължавам да се боря „Нова Демокрация“ да не може да формира правителство“, заяви Венизелос, като опроверга категорично слуховете за възможен негов съюз с консервативната партия.
Стратегията на Генимата е „извършване на политическо самоубийство за партията“, добави ветеранът-социалист, като отказа да коментира, дали в КИНАЛ не се оформя битка за лидерството.
Коментарите на Венизелос дойдоха, докато КИНАЛ провеждаше среща на парламентарната си група и организираше комитет в центъра на Атина във вторник, за да обсъди стратегията преди парламентарните избори следващия месец.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Република“ (Македония): Алексис Ципрас и Кириакос Мицотакис призоваха гражданите да гласуват

„Република“ (Македония): Алексис Ципрас и Кириакос Мицотакис призоваха гражданите да гласуват

2 Юни 2019 | 16:22 | Агенция "Фокус"
Атина. Призив към гражданите да излязат на изборите за кметове и префекти бе отправен от гръцкия премиер Алексис Ципрас и председателя на „Нова Демокрация“ (НД) Кирякос Мицотакис, след като упражниха правото си на глас във втория тур на местните избори в Гърция, съобщи кореспондентът на Македонската информационна агенция (МИА) в Атина, цитиран от скопското издание “Република“.
„Днес призоваваме гражданите да избират прогресивни кандидати за кметове и префекти, където гласуват. Прогресивни кандидати срещу консервативни представители, но също и кметове и префекти, които имат авторитета и сериозността да се справят с нарастващите проблеми, с които се сблъскват местните общности. Аз съм оптимист, че хората ще направят най-доброто за местните общности, за общините и за перифериите“, каза гръцкият премиер Алексис Ципрас.
За Мицотакис местното самоуправление е стълб на демокрацията.
„Призовавам гражданите да излязат днес и да избират кметове и префекти. Да участват в този празник на демокрацията, особено в случаите, в които има само едно гласуване, т.е. когато резултатът на периферно или общинско ниво е решен в първия кръг“, заяви президентът на Нова демокрация Кирякос Мицотакис.
И гръцкият премиер, и лидерът на опозиционната партия бяха посрещнати от аплодисменти от своите поддръжници, които се събраха пред училищата, в които гласуваха днес. Ципрас гласува в квартал в централната част на Атина, а Мицотакис в северната част на града.
Мицотакис пристигна на избирателната секция, придружен от сина си и съпругата си, и преди това присъства на литургия в църквата.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: След изборите в Солун ще е сложно

Kathimerini: След изборите в Солун ще е сложно

2 Юни 2019 | 14:16 | Агенция "Фокус"
Солун. След изборите в Солун ще е сложно заради новата пропорционална система, коментира електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Няма съмнение, че Никос Тахиаос или Константинос Зервас ще бъдат избрани за кмет на Солун в неделя. Въпросът е дали ще може да контролира общинския съвет. Системата на простото пропорционално представителство, въведена съгласно плана за преструктуриране на местното самоуправление, заплашва да парализира Община Солун, основно в ущърб на града.
Като начало, за първи път в историята Солун ще има слаб кмет с малцинство в съвета. Сегашният Янис Бутарис има 29 от своите хора в 49-членния съвет; Тахиаос има 11, а Зервас само седем, според изхода на първия кръг миналата неделя. При такъв малък екип нито кметът, нито партията ще могат да вземат решения без сериозно противопоставяне. Започвайки с председателя на общинския съвет, втория най-овластен след кмета, всяка отделна политика и решение ще бъдат предмет на договаряне. На кого трябва първо да угоди кмета? Математиката не помага. За всяко решение, той ще трябва да слезе по стълбата - и в този случай, това е наистина дълга стълба, с рекордни 16 политически партии, представени в общинския съвет на Солун. Повечето, ако не и всички, ще поискат нещо в замяна на подкрепата за всяко решение, а председателят на съвета ще се изправи пред постоянна несигурност.
Да кажем, че кметът разреши проблема с председателя и може да избере осемте му заместници. Съветниците, избрани с листата на Зервас, ако той все пак спечели, не са достатъчни, за да покрият всичките осем места. Ако междувременно Тахиаос се раздели с осем от своите съветници и един председател, той няма да има достатъчно избрани представители, които да работят в други области. А това означава повече пазарлъци, за да може кметът да намери кандидати от другите партии. След като кметът успее да изгради йерархия, той ще трябва да изпълни програмата, за която е избран.
Дали някой честно вярва, че някой от тези длъжностни лица ще може да взима решения - понякога решаващи - своевременно и да ги прилага, когато всяка сесия ще е за жонглиране на различните парчета от политическия пъзел и хора със собствени интереси? Ако представителите на всичките партии заявят позицията си в рамките на определеното им време, това означава, че всяка сесия ще надхвърли определеното й време.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Започна гласуването на втория тур на изборите в Гърция

ТАСС: Започна гласуването на втория тур на изборите в Гърция

2 Юни 2019 | 08:48 | Агенция "Фокус"
Атина. Започна гласуването на втория тур на изборите в Гърция, предава TACC.
Избирателните секции в Гърция бяха отворени в 7:00 часа местно време (съвпада с българското). Избирателите трябва да гласуват за кметове на градове и глави на региони, където те не бяха избрани по време на първия тур на изборите на 26 май, който се проведе едновременно с избори за Европейски парламент.
Днес се гласува в общо 13 региона и 332 общини. Броят на областните съветници ще бъде 703, общинските съветници - почти 10 000. Кметовете, управителите, членовете на общинските и регионалните съвети се избират за 4 години с мандат от 1 септември 2019 г. до 31 август 2023 година. По време на първия тур вече бяха избрани кметове на повече от 100 общини в страната.
Избирателните секции ще работят до 19:00 часа, след което се очакват първите резултати от екзит пола. Разпространяване на изборни резултати преди това е забранено.
По закон гласуването е задължително, въпреки че санкциите за тези, които не гласуват, не се прилагат. Законодателството освобождава лицата, навършили 70-годишна възраст от задължителното гласуване, както и тези, които живеят в изборния ден на разстояние повече от 200 км от избирателната секция, в която трябва да гласуват.
Гражданите на ЕС, които имат право на глас, трябва да предоставят лична карта или паспорт.
Правителството обяви, че в деня на изборите, за да се улесни движението на избирателите, тол-таксата за всички платени пътища в страната е отменена.
Организацията на гръцките железници осигурява 30% отстъпка от билетите за онези избиратели, които ще стигнат до избирателната секция с влак, а междуселищната компания за автомобилен транспорт дава 25% отстъпка, ако използвате услугите й за това.
Основният фокус на страната е върху изборите в трите най-големи града в страната - Атина, Солун и Патра, където нито един от претендентите не е спечелил повече от половината от подадените гласове.
Най-важният от 13-те региона на страната, в която се провеждат изборите за управители, е столичният регион Атика, в който живее почти половината от населението от 11 милиона души. В края на първия тур на местните избори кандидати от основната опозиционна партия, Нова демокрация, бяха водещи в изборите в повечето части на страната.
В гръцката столица в първия тур Костас Бакояни, син на Дора Бакояни и внук на Константинос Мицотакис от Нова демокрация спечели 42,65% от гласовете, а неговият опонент от СИРИЗА Насос Илиопулос - 16,98%.
Николаос Тахиаос и Зервас Константинос, и двамата от Нова демокрация, но втория без подкрепата на партията, ще се борят за кмет на Солун. Разликата между тях миналата седмица беше 7.47% в полза на Тахиаос, подкрепен от най-голямата гръцка опозиционна партия.
Кандидатът на СИРИЗА за кмет на Солун Катерина Нотопулу не успя да достигне до втори тур, тъй като според гласовете на гражданите миналата седмица завърши на четвърто място.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„24 Инфо“ (Македония): В неделя гърците гласуват на втори тур на местните избори

„24 Инфо“ (Македония): В неделя гърците гласуват на втори тур на местните избори

1 Юни 2019 | 15:39 | Агенция "Фокус"
Атина. В неделя гърците гласуват на втори тур на местните избори, пише македонското електронно издание “24 Инфо“.
Втори тур ще има и в двата най-големи гръцки града, Атина и Солун.
В гръцката столица в първия тур Костас Бакояни, син на Дора Бакояни и внук на Константинос Мицотакис от Нова демокрация спечели 42,65% от гласовете, а неговият опонент от СИРИЗА Насос Илиопулос - 16,98%.
Николаос Тахиаос и Зервас Константинос, и двамата от Нова демокрация, но втория без подкрепата на партията, ще се борят за кмет на Солун. Разликата между тях миналата седмица беше 7.47% в полза на Тахиаос, подкрепен от най-голямата гръцка опозиционна партия.
Кандидатът на СИРИЗА за кмет на Солун Катерина Нотопулу не успя да достигне до втори тур, тъй като според гласовете на гражданите миналата седмица завърши на четвърто място.
Мандатът на новоизбраните кметове, префекти и членове на общински и областни съвети започва от 1 септември тази година и ще продължи до 31 август 2023 година.
Избирателните секции, както и в първия кръг, ще бъдат отворени в 7 часа сутринта, а гласуването ще продължи до 19 часа местно време, което съвпада с българското.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): "Нова демокрация" води с над 18% в гласуването за ЕП сред гърците в чужбина

Kathimerini (Гърция): "Нова демокрация" води с над 18% в гласуването за ЕП сред гърците в чужбина

31 Май 2019 | 20:43 | Агенция "Фокус"
Атина. Разликата в резултатите от изборите за Европейски парламент от гърците, живеещи в чужбина, между консервативната "Нова демокрация" и управляващата СИРИЗА, е 18,61% в полза на първата партия съобщава електронното издание на атинския вестник Kathimerini, като пояснява, че последната цифра показва удвояване на разликата спрямо гласуването в южната ни съседка.
"Нова демокрация" печели 33,89% от гласовете на гърците в чужбина, а СИРИЗА - 15,28%. Комунистическата партия на Гърция е на трето място с 14,09%, следвана от центристкото "Движение за промяна" с 8,58%, "То Потами" с 4,95%, "Златна зора" с 3,58% и партията на Янис Вароуфакис DiЕМ25 с 3,25%.
КП, "То Потами" и DiEM25 получиха по-голяма подкрепа от гърциte, живеещи в чужбина, отколкото във вътрешния вот.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Мисията невъзможна: СИРИЗА да преобърне политическия климат

Kathimerini (Гърция): Мисията невъзможна: СИРИЗА да преобърне политическия климат

30 Май 2019 | 09:58 | Агенция "Фокус"
Атина. Въпросът дали убедителната победа на „Нова Демокрация“ (НД) на европейските избори в неделя и местните избори е заради политическите способности на Кириакос Мицотакис и неговата консервативна партия (с всичко, което това предполага за представителите на НД, политическата й програма и доверието на избирателите) е труден. Нещата стоят по същия начин и за въпроса дали това не беше преди всичко протестен от недоволното мнозинство, което иска да изхвърли СИРИЗА, пише електронното издание на вестник Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса.
Гръцките избиратели са склонни да гласуват срещу партии, а не за партии. В този смисъл, повечето избиратели използваха неделните избори, за да направят протествен вот. Мотивът зад поведението на електората вероятно е по-малко важен от самия резултат, което е тежък урок за премиера Алексис Ципрас и неговата лява партия СИРИЗА.
Но интерпретацията за протестния вот ще бъде важна в смисъл, че ако действително избирателите са били мотивирани от желание да отстранят СИРИЗА от власт, на управляващите левичари ще им е много трудно, ако не и невъзможно, да избегнат нова загуба, или унижение, на предстоящите парламентарни избори (Ципрас обяви предсрочен вот, който се очаква да бъде проведен в периода от 30 юни до 7 юли).
Трудно е да се види как Ципрас би могъл да промени политическия климат в рамките на един месец. Дали изведнъж щеше да сложи вратовръзка и ще наложи нов политически етикет на партийните служители? Дали той магически ще превърне Павлос Полакис, неговият знаменит заместник-здравен министър, в достоен политик? Би ли започнал да превежда брътвежите на министъра на финансите Евклид Цакалотос на сносен гръцки? Ще направи ли министъра на енергетиката Георгос Статакис и министъра на транспорта Христос Спиртзис по-ефективни? Ще спре ли министъра на образованието Костас Гавроглу от по-нататъшно разрушаване на образователната система на Гърция. Накрая биха ли накарал неговите помощници да почистят калта, която е избълвал срещу политическите си съперници?
Такива радикални промени, разбира се, са невъзможни. Политическият климат не може да се промени за толкова кратък период от време. Първо, защото НД не е в правителството, така че не би могла да предизвика недоволството на избирателите. Друга, по-важна причина - ако искаме да съдим от коментарите на Ципрас след тежкото поражение на СИРИЗА в неделя - е, че премиерът не изглежда готов да промени поведението си.
Ципрас даде ясно да се разбере на гръцките избиратели, че ще продължи политиката на интензивна поляризация и тормоз. Въпросът сега е дали той отново ще се опита да корумпира избирателите в навечерието на втория тур в неделя. След това парламентът трябва да се закрие преди националните избори.
Иначе казано, за Ципрас е невъзможно да изхвърли профила, който той толкова старателно изработи през последните пет или шест години. Междувременно протестният вот срещу СИРИЗА също може да окаже влияние върху левия съюз на „Движението за промяна“ (КИНАЛ).
На националните избори гласоподавателите ще имат допълнителна причина да подкрепят Нова Демокрация: тя е единствената политическа партия, която може да измести СИРИЗА от властта. КИНАЛ трябва да очаква да бъде подложена на натиск. Малките партии също ще бъдат изправени пред предизвикателство.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

El Pais: Испанският премиер пое водеща роля в преговорите за висшите постове в ЕС

El Pais: Испанският премиер пое водеща роля в преговорите за висшите постове в ЕС

30 Май 2019 | 07:49 | Агенция "Фокус"
Мадрид. Действащият испански премиер от Социалистическата партия (СП) пое водеща роля в преговорите за това, кой ще заеме висшите постове в Европейския съюз след изборите в неделя, пише El Pais.
На среща на върха в Брюксел във вторник европейските лидери се срещнаха, за да обсъдят кандидатурите за новите ръководители на Европейската комисия, Европейския съвет, Европейския парламент и Централна европейска банка, както и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
При подбора трябва да се вземат предвид географските и политическите критерии, както и полът и размерът на страните. „В реалния свят винаги е трудно да се постигне перфектен баланс“, каза на срещата на върха Доналд Туск, председател на Европейския съвет.
Санчес се превърна в ключова фигура в тези преговори, които се оформят като най-сложните в историята на клуба на ЕС, тъй като нито една от основните групи на Парламента - Европейската народна партия (ЕНП) или Партията на европейските социалисти ( ПЕС) - постигнаха явно мнозинство на европейските избори на 26 май.
Резултатите сложиха край на фактическата коалиция, която доминираше в Европейския парламент, а партиите сега трябва да обмислят други съюзи. Тази несигурност постави Санчес в привилегирована позиция за преговори между френския президент Еманюел Макрон, който е част от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и германския канцлер Ангела Меркел, от ЕНП.
„Аз съм главният преговарящ за социалдемократическото семейство“, заяви Санчес, като пристигна на срещата на върха на ЕС във вторник.
На работен обяд във вторник Санчес се срещна с тримата лидери на крилото на АЛДЕ в Европейския съвет: Макрон, холандският премиер Марк Руте и белгийският премиер Шарл Мишел.
Срещата, на която присъства и социалистът португалски премиер Антонио Коста, имаше за цел да изгради общ фронт, който да настоява за номинации, които ще отговорят на исканията на социалистите и либералите и ще намалят присъствието на консерваторите, които имат контрол върху три европейски институции (Съвета, Комисията и Парламента).
„Кандидатът за всяка от тези длъжности трябва да отразява новия политически баланс, който се появи, включително социалдемократите и либералите“, посочиха испански източници след срещата.
И Санчес, и Макрон са наясно, че дискусията трябва да включва ЕНП, която спечели най-високия процент от гласовете на изборите в неделя. Според дипломатически източници двамата лидери се срещнаха отделно с германския канцлер Ангела Меркел, за да започнат преговори, които „вероятно ще доведат до споразумение за разделяне на властта между трите основни групи и кой знае, може би включването на Европейската зелена партия“.
Санчес, като представител на голяма страна сред малките и малка сред големите, има решаваща роля в процеса на сключване на сделки. Влиянието му може да бъде от решаващо значение в борбата за топ-позициите в ЕС, където германските интереси се сблъскват с френските.
"Испания е в идеална позиция да поддържа баланса", казва дипломатически източник от едно от либералните правителства в Съвета на ЕС. "Тя има засилен избирателен мандат, с път напред и представлява второто политическо семейство на континента“.
Новопридобитата сила на Санчес след местните, регионални, национални и европейски избори, проведени в Испания за по-малко от месец, е още по-поразителна, тъй като до дузина правителства са изправени пред предсрочни избори или предстоящ крах на съответните коалиции.
"Санчес има възможности, но има и рискове“, каза дипломатически източник. „Необходимият баланс е много крехък и само едно единствено прекомерно искане или грешка може да го развали“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

New Europe: Меркел и Макрон не са съгласни с избора на най-добрите постове в ЕС

New Europe: Меркел и Макрон не са съгласни с избора на най-добрите постове в ЕС

30 Май 2019 | 07:32 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Броени дни след изборите, разгорещените дискусии между лидерите на 28-те страни-членки на Европейския съюз са в разгара си за това, кой ще наследи председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, като се забелязват очевидни разминавания в мнението на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон, пише базираното в Брюксел издание New Europe в материал, представен без редакторска намеса.
Споровете се съсредоточават и върху наследника на Доналд Туск, който ръководи Европейския съвет, Антонио Таяни от Европейския парламент, ръководителя на външната политика Федерика Могерини и ръководителя на Европейската централна банка Марио Драги.
С основните политически групи на Европейския парламент и лидерите на ЕС, които играят решаваща роля в процеса на вземане на решения, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Емануел Макрон са открито в противоречие помежду си за това кой ще бъде назначен на върха на Европейския съюз.
Според Лисабонския договор, европейските лидери трябва да вземат предвид резултатите от изборите и да вземат решение след първоначална среща на Председателската камара в Европейския парламент.
Преговорите между Европейската народна партия (ЕНП), социалистите и демократите (S&D), Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и Зелените не доведоха до разбирателство кой ще бъде председател на Комисията.
ЕНП и ПЕС се надяват да запазят системата Шпитценкандидат, която бе използван за пръв път през 2014 година, за да бъде избран Юнкер. . Този процес се отнася до водещия кандидат от определена партия. Преди началото на кампанията всяка партия на европейско ниво може публично да обяви кой ще бъде техният транснационален кандидат, като по този начин неформално ще ги превърне в лицето на кандидатурата за избор на партията. Водещият кандидат или Spitzenkandidat на немски език, който може да осигури мнозинство управляваща коалиция в Европейския парламент, ще стане президент на Комисията, ако бъде одобрен от Европейския съвет.
По времето, когато Юнкер беше избран, ЕНП и S&D бяха осигурили мнозинство между тях и успяха да изберат новия председател на комисията с лекота. Процесът през тази година обаче не премина толкова гладко.
Избраният кандидат на ЕНП, германецът Манфред Вебер, осигури подкрепата на лидерите на неговата партия, но Макрон категорично отказа да подкрепи кандидатурата на Вебер и вместо това настоя за комисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер, заместник-председателя на Комисията Франс Тимерманс и главния преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние.
Макрон също така разкритикува процеса Spitzenkandidat, казвайки: „Не искам да обсъждам имената, а плановете и приоритетите за техните назначения“, каза Макрон.
За разлика от Макрон, Меркел заяви, че "като член на ЕНП, очевидно ще работя в подкрепа на кандидатурата на Манфред Вебер". Ако обаче нито един от трите официални кандидати не осигури мнозинство, повече личности могат да дойдат като имена на масата.
Барние е очевиден избор за Макрон. Той е жизнеспособен кандидат, който може да осигури мнозинство и да се радва на подкрепата на левите политици в коалицията. Той обаче не е първият избор за много от по-рязко антикапиталистическото крило на политическото семейство, включително испанския социалистически министър-председател Педро Санчес и левия му колега от Португалия Антонио Коста.
Изненадващо, гръцкият премиер Алексис Ципрас, който се бори за политическия си живот, след като лявата му партия СИРИЗА беше победена на европейските избори, също заяви, че ще подкрепи "кандидата, който е на първо място сред прогресивните кандидати, като добави, че неговото предпочитание е за Тимерманс, тъй като той ще бъде прогресивен и полезен избор, докато Вебер „не може да обедини ЕС. Той само ще го раздели и той се идентифицира с изключително консервативни и неолиберални избори“. Според Ципрас Вебер би заплашил интересите на Гърция и интересите на южните държави в ЕС.
Унгарският премиер Виктор Орбан, който е твърдо против кандидатурата на Вебер и който наскоро нарече последния "слаб", категорично отказа да подкрепи или дори да обсъди кандидатурата на Вебер. Тимерманс, обаче, също не е възможен за Орбан и неговата идеология във Вишеградската четворка - Полша, Чешката република, Словакия и Унгария - поради твърдата позиция на Тимерманс срещу групата на бившите страни от Източния блок, които се отказват от върховенството на закона и провеждат анти-имигрантски политики.
Настоящият директор на Световната банка Кристалина Георгиева може да бъде възможен алтернативен избор за ръководене на Комисията. Макар че никога не е била начело на правителство, нейното резюме прилича на това на няколко кандидати, включително на Вебер, което би могло да постави Георгиева в позиция да бъде приемлив избор.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Лидер на проруска гръцка партия иска стена и минно поле по границата с Турция по Марица и отказва да работи с „Нова Демокрация“

Kathimerini: Лидер на проруска гръцка партия иска стена и минно поле по границата с Турция по Марица и отказва да работи с „Нова Демокрация“

29 Май 2019 | 17:34 | Агенция "Фокус"
Атина. Лидер на новоформираната националистическа партия заяви, че няма да подкрепи правителство на „Нова Демокрация“, ако консерваторите не успеят да постигнат абсолютно мнозинство на следващите парламентарни избори, които се очаква да се проведат в началото на юли, предава електронното издание на вестник Kathimerini.
„Не, не мога да работя с „Нова Демокрация“, заяви лидерът на проруската националистическа партия „Гръцко решение“ Кириакос Велопулос пред радио News 24/7.
Велепулос, чиято партия се представи неочаквано добре на европейските избори в неделя, посочи, че „НД“ са много меки по въпроса за Закона за предоставяне на гражданство на мигрантите, за построяването на джамията в Атина и за Преспанския договор.
Междувременно, в интервю пред Skai TV, политикът изрази подкрепата си за антиимиграционните политики на унгарския премиер Виктор Орбан, като добави, че споделя идеята за „християнска Европа без ислямисти“.
Велепулос заяви, че Гърция трябва да построи стена и направи минно поле по североизточната граница с Турция по река Марица, за да спре нелегалната миграция.
Той отрече да има връзки с руски олигарси, но подчерта, че Гърция трябва да спре да е враг на Русия.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: „Гръцко решение“ изключи съвместна работа с правителство на „Нова демокрация“

Kathimerini: „Гръцко решение“ изключи съвместна работа с правителство на „Нова демокрация“

29 Май 2019 | 11:49 | Агенция "Фокус"
Атина. Председателят на новосформираната националистическа партия „Гръцко решение“ Кириакос Велопулос заяви, че няма да подкрепи правителството на „Нова демокрация“, ако консерваторите не успеят да спечелят абсолютно мнозинство след предсрочните общи избори в страната в началото на юли, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
„Не, [не мога да работя] с „Нова Демокрация", категоричен бе лидерът на „Гръцко решение“.
Велопулос, чиято партия се представи изненадващо силно на изборите за Европейски парламент в неделя, заяви, че „Нова демокрация“ е била прекалено мека по отношение на закона за гражданството на мигрантите, изграждането на атинските джамии и Преспанското споразумение.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Die Zeit: Подкрепата на германския канцлер за Вебер не е безусловна

Die Zeit: Подкрепата на германския канцлер за Вебер не е безусловна

29 Май 2019 | 10:29 | Агенция "Фокус"
Берлин. Канцлерът насърчава Манфред Вебер за нов комисар в Брюксел. Тяхната лоялност не е безусловна. Това е заради сложния баланс на силите.
Кой ще бъде бъдещият председател на Европейската комисия? Това беше най-важният въпрос, който държавните и правителствените ръководители на страните от Общността разгледаха на неформалната си среща на върха във вторник вечерта. Френският президент Еманюел Макрон се изказа ясно веднага след пристигането си в Брюксел. Следващият председател на Европейската комисия трябва да донесе „опит и доверие“. След това той спомена три имена: Франс Тимерманс, Маргрете Вестагер, Мишел Барние. Направи впечатление, че той не спомена Манфред Вебер, лидер на групата на ЕНП, най-силната в Европейския парламент – според френския президент Вебер не е подходящ за поста.
На помощ се притече канцлерът на ФРГ Ангела Меркел. Тази среща на върха беше „първи обмен" на мнения, обясни лидерът на Берлин. И: „Разбира се, като член на ЕНП, аз подкрепям Манфред Вебер". Но това не звучеше като ясна позиция на подкрепа за Вебер.
Сдържаността на Меркел има сериозни причини. Назначаването на председателя на Европейската комисия е силно политизиран въпрос. Първо, става дума за отношенията между Европейския парламент и Европейския съвет, 28-те държавни и правителствени ръководители. ЕП настоява, че единственият начин да се заеме поста е кандидадът да получи мнозинство в парламента – това е т.нар. система на шпитценкандидати.
Но не всички са съгласни, най-вече Макрон. Германският канцлер, от друга страна, приема модела. Според нея той е „устойчив". Така че има ясна разлика в мненията между Макрон и Меркел. Не само по отношение на кандидата, но и в начина на подбора му. Този конфликт трябва да бъде разрешен в Европейския съвет, а след това – консенсус и с ЕП. Двете институции трябва да се споразумеят, в противен случай има опасност от блокиране на Брюксел.
Самият парламент все още се бори за мнозинството. ЕНП е най-силната партия, но се нуждае от поне още две фракции, за да наложи Вебер. Дали социалистите, дали либералите, дали „Зелени“ – Вебер първо трябва да спечели тяхното одобрение. И не става дума само за убедително съдържание, защото фракциите имат свои кандидати: Франс Тимерманс за социалистите, Маргрета Вестагер за либералите и Ска Келер за „Зелените“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Focus: Европейските избори показват три различни лица на германския политически център

Focus: Европейските избори показват три различни лица на германския политически център

29 Май 2019 | 10:10 | Агенция "Фокус"
Берлин. Много съвременници обичат да плашат германците. Различията между хората се задълбочават, средната класа ерозира… Но резултатите от последните европейски избори дават различна картина, пише журналистът Габор Щайнгарт в статия за германското списание Focus.
Центърът в Германия не изчезва, нещо повече – сега може в него да се отделят три отделни групи, които са объркващо сходни по отношение на образователното ниво, възрастовата структура и доходите.
За разлика от старата федерална република, където социално-икономическата триада на образованието, възрастта и доходите вървяха ръка за ръка с почти идентична политическа ориентация, днес се наблюдава диференциация на центъра. Спи в едно легло, но се оказва, че сънува различни сънища.
Трите групи на германския център: градски, възмутени и традиционалисти.
Има уверен, градски център, борещ се срещу климатичните промени, Тръмп и световния глад, но все още се наслаждава на живота - тук и сега. Отклонението от традиционното семейство и стандартизираното трудово правоотношение не се разбира като фаталност, а като възможност. Този център е политически „зелен“ и се е образувал току-що. Милиони гласоподаватели на ХДС/ХСС и ГСПД се преместиха в него в гласуването на европейските избори. В девет от десетте най-големи града в Германия, „Зелени“ получиха мнозинството.
Освен това има група на възмутените, която не е по-бедна или по-глупава. Но притокът на бежанци и слабото справяне на държавата с престъпността на клановете и радикалните ислямисти прави тази група граждани все по-многобройна. Мултикултурното общество и объркващото разнообразие от форми на живот се възприемат като налагане. Разгневеният център сега има културна хегемония в източните германски провинции. В Бранденбург и Саксония „Алтернатива за Германия“ понастоящем е най-силната партия.
В допълнение, все още съществува традиционен център, който – по думите на еврокомисаря Гюнтер Йотингер, остава „разположен в немската романтична долина“. Неговите представители не присъстват на литургиите всяка неделя, но ценят църквата като авторитет. В хуманитарната гимназия тези хора виждат реализирания идеал за образование. Използват, но и критикуват „благословията“ интернет. Гласуват за Меркел, мечтаят за Хелмут Кол или Франц Йозеф Щраус. Географски, този център е ситуиран в провинцията.
Съществуват социално-икономически различия между трите групи, но никакво отклонение не е толкова голямо, че да оправдае твърдения като изчезване на политическия център в страната. Германия може да продължи да се страхува – но не и да изпада в истерия преди изчезването му.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

NZZ: Страните от Вишеградската група се движат в противоположни посоки - това се вижда и от резултатите от европейските избори

NZZ: Страните от Вишеградската група се движат в противоположни посоки - това се вижда и от резултатите от европейските избори

29 Май 2019 | 08:43 | Агенция "Фокус"
Будапеща. Европейските избори доведоха до съвсем различни резултати в страните от Вишеградската четворка. Те укрепиха правителствата във Варшава и Будапеща, но в Прага и Братислава предизвиква нови сътресения, твърдят в редакцията на швейцарския ежедневник Die Neue Zuercher Zeitung.
Когато се говори за проблемни държави в рамките на ЕС, през последните години на преден план излиза Вишеградската група.Основан през 1993 г., неформалният съюз на Полша, Унгария, Чешката република и Словакия се опита да образува своеобразен антипод на Брюксел – той е по-критичен към миграцията, по-националистичен, по-съобразен с нуждите на източните държави-членки. Но групата така и не постигна убедителен резултат – страните в нея си остават твърде различни.Противоположните направления на политическото им развитие станаха очевидни на европейските избори.

Полша: Победа на правителството

Партията „Право и справедливост“ (ПиС) постигна категорична победа в Полша: в сравнение с последните европейски избори тя събра 13% повече, достигайки до 45,4% и изпреварвайки убедително движението „Европейска коалиция“ (ЕК). Ярослав Качински, лидер на ПиС, говори за най-добрия резултат, постигнат в Полша на национално ниво след 1989 г.
Победата дава силен тласък на ПиС преди ключовите парламентарни избори през есента, които той разглежда като референдум за неговата „национална революция", провъзгласена през 2015 г. на основата на много по-слаба демократична легитимност. Оттогава управляващата партия, по-специално със своите съдебни реформи, започна сериозна атака срещу върховенството на закона, която доведе до процедура за санкциониране съгласно член 7 от Договора за ЕС.
Но аргументът на опозицията, че правителството на страната не е адекватно на европейско равнище, се оказа слаб. За ЕК, която събра 38,5%, резултатът е разочарование, тъй като бе образувана с цел събиране на максимална подкрепа. Хетерогенната сила обаче не успя да мобилизира избирателите си - за разлика от ПиС, която получи почти половин милион допълнителни гласа в сравнение с парламентарните избори през 2015 година. Избирателната активност достигна нов рекорд от над 43%.
Въпреки това, хората не гласуваха за ПиС заради своя евроскептицизъм, а заради социалната политика на партията. Според Марцин Дума, един от най-влиятелните социолози в страната, хората, които са в малкия град, печелят малко и са по-възрастни, представляват електората на ПиС. Опозицията, от друга страна, има своя база сред по-богатото градско население, с изключение на по-младите, което трябва да бъде предупредителен сигнал за нея.

Унгария: Абсолютно мнозинство за ФИДЕС

Докато ПиС трябваше да се справи с по-малко от половината от гласовете в силно поляризирана Полша, управляващата в Будапеща партия ФИДЕС постигна абсолютно мнозинство в Унгария с 52,3%, с рязко увеличаване на избирателната активност. Премиерът Виктор Орбан получи мандат за борба с миграцията, защита на християнска Европа и промяна в ЕС.
Но Орбан не бива да бъде прекалено щастлив: преди десет години неговата партия спечели повечето от гласовете на европейските избори, без да има доминиращо положение в политиката. ФИДЕС остана далеч от желанието си за привличане на две трети от избирателите.
На европейско ниво Орбан внесе смут с кампанията си срещу председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, която прокара с големи финансови и пропагандни усилия. Походът на десните националисти обаче така и не се състоя, въпреки надеждите на Орбан. Ето защо за него остава дилемата дали да остане част от европейското семейство, въпреки спора, който е започна в Европейската народна партия (ЕНП), или да предприеме стъпки към създаване на нов десен съюз на Стария континент.
Въпреки това, той няма основания за притеснения от страна на опозицията, която се сблъсква с големи промени: основният му опонент, дясното „Движение за по-добра Унгария“, се разпадна.

Чешката република и Словакия: Турбулентност

Резултатите от неделния вот се оказаха турболентни за правителството в Прага. Партията на премиера Андрей Бабиш подобри резултатите си, но нейният коалиционен партньор – социалдемократите - вече няма да бъде представен в Европейския парламент. Следреволюционната партия пострада от корупционни скандали и в правителството на Бабиш остава напълно в сянка. Гласовете в партията, призоваващи за ново ръководство и евентуално излизане от коалицията, стават все по-силни. Ето защо страната, с нейния фрагментиран партиен пейзаж, вероятно ще бъде още по-трудна за управление в бъдеще, особено на фона на борбата на Бабиш с протестите срещу корупционни скандали, свързани със самия него.
Най-голямото политическо „изригване“ в последно време изпита на гърба си Словакия. Убийството на младия журналист Ян Кучак през февруари 2018 г., в което вероятно са замесени представители на най-високите политически ешалони, донесе сериозни проблеми на някога мощните постсоциалисти от партията СМЕР. Както премиерът, така и министърът на вътрешните работи трябваше да подадат оставка. През март възмутените и мобилизирани словаци избраха за президент на бившата екоактивистка Зузана Капутова.
Нейната партия „Прогресивна Словакия" спечели на европейските избори 20,1%, докато СМЕР се срива с почти десет процента. Десните екстремисти обаче се възползваха и от липсата на доверие в елитите и институциите. Ето защо борбата за власт между различните политически лагери вероятно ще се изостри - тест за страната, но също и знак, че влиянието на Унгария там отслабва. Ситуацията илюстрира колко различни всъщност са страните от Вишеградската група.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Politico: Четири възможни имена на съюза между партията на Макрон и АЛДЕ

Politico: Четири възможни имена на съюза между партията на Макрон и АЛДЕ

29 Май 2019 | 08:09 | Агенция "Фокус"
Брюксел. „Не е важно какво съдържа името, важното е какво не съдържа – или поне според държавния глава на Франция Еманюел Макрон“, пише електронното издание Politico в статия, в която привежда възможните варианти за наименованието на групата, която той ще води в Европейския парламент.
Партията на Макрон „Република, напред“ и съюзниците от „Алианса на либералите и демократите за Европа“ (АЛДЕ) прекараха месеци в търсене за име за новата си група в Европейския парламент. За Макрон избягването на думата „либерал" е наложително, тъй като се възприема негативно в страната му – в главата на французите тя олицетворява един вид безсърдечен ултракапитализъм.
Сред имената, които сега се обсъждат, според официален участник в преговорите, са: „Обновяване на Европа“, „Европейците“, „Европа, напред“ и нещо друго, което включва „Европа“.
Натали Лоазо, която оглави т.нар. ренесансов списък на Макрон на изборите за Европейски парламент, и Доминик Рике, френски центрист и ветеран в политиката, се срещнаха във вторник с лидера на групата на АЛДЕ Ги Верхофстад и други високопоставени членове на Алианса. „И обсъжиха ролята на тяхната нова група“, обявиха от двете партии.
Новата група има общо 108 места в новия парламент - 39 повече спрямо предходното гласуване от 2014 г., до голяма степен благодарение на включването на партията на Макрон. Френската делегация е най-голямата в новата група.
Отне известно време, преди „Република, напред“ официално да парафира своя съюз с групата на АЛДЕ, а намирането на ново име също не се оказа лесно. Но един от участниците в разговорите, увери, че „в рамките на седмици“ ще бъде съгласувано ново име.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Датата 7 юли се очертава като най-вероятна за предсрочните избори в Гърция

Protothema: Датата 7 юли се очертава като най-вероятна за предсрочните избори в Гърция

29 Май 2019 | 07:53 | Агенция "Фокус"
Атина. Датата 7 юли се очертава като най-вероятна за предсрочните избори в Гърция, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Protothema.
Въпреки че повечето анализатори първоначално прогнозираха, че най-вероятната дата за провеждане на гласуването е 30 юни, сега мнозина са уверени, че тя ще бъде изтеглена напред с няколко дни.
Причините са чисто прагматични – в края на юни и първите дни на юли в Гърция се провеждат изпити в университетите. Според източници премиерът Алексис Ципрас е разговарял с министъра на образованието Костас Гавроглу и е предложил като възможна дата за вота 7 юли, с оглед на факта, че изпитите във висшите учебни заведения завършват на 2 юли.
В рамките на следващите няколко дни политическият секретариат на СИРИЗА ще се срещне и ще определи датата.
Експертите смятат, че истинската причина за забавянето е необходимостта от това партийния апарат на СИРИЗА да се подготви за гласуването. От редакцията припомнят, че на неделните избори за Европейски парламент управляващата в Атина партия спечели 9,5% по-малко гласове от тези на опозиционната „Нова демокрация“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Теодоракис подава оставка от лидерския пост в „То Потами“

Kathimerini: Теодоракис подава оставка от лидерския пост в „То Потами“

29 Май 2019 | 07:28 | Агенция "Фокус"
Атина. Председателят на „То Потами“ („Река“) Ставрос Теодоракис обяви намерението си да подаде оставка от ръководството на партията по време на заседание на политическия съвет, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
На изборите за новия състав на Европейския парламент в неделя „То Потами“ събра едва 1,51% от гласовете на гръцките избиратели. Резултатите на партията са далеч под минималния праг от 3% за влизане в ЕП. На изборите през 2014 г. партията спечели 6,62% и изпрати двама евродепутати в Брюксел.
В рамките на специалната среща Теодоракис предложи Георгиос Мавротас за свой наследник, като същевременно увери, че няма да се кандидатира за място в законодателния орган в Атина – нито с „То Потами“, нито с друга партия.
Теодоракис, който основа „То Потами" през февруари 2014 г., предложи партията да не участва в предстоящите национални избори, но добави, че ще обяви окончателното си становище, когато всички партийни членове споделят мнението си по въпроса.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

FAZ: Дебатът за висшите постове в ЕС: Предложението за наследник на Жан-Клод Юнкер трябва да бъде представено до края на юни

FAZ: Дебатът за висшите постове в ЕС: Предложението за наследник на Жан-Клод Юнкер трябва да бъде представено до края на юни

29 Май 2019 | 07:20 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Дебатът за разпределение на висшите постове в Брюксел ще продължи няколко седмици – не по-късно от края на юни трябва да бъде представено предложение за наследник на Жан-Клод Юнкер в Европейската комисия, съобщава германският национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Съответното бе пояснено от канцлера на ФРГ Ангела Меркел след специална среща на върха на ЕС, проведена във вечерните часове на вторник.
В рамките на деня в Брюксел се събират на първа среща след изборите представителите на Европейската народна партия. Очаква се те да потвърдят подкрепата си за водещия кандидат на партията за поста председател на ЕК – Манфред Вебер.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Марк Рюте заяви, че решението за председател на ЕК ще бъде взето в рамките на „пакетна сделка“

ТАСС: Марк Рюте заяви, че решението за председател на ЕК ще бъде взето в рамките на „пакетна сделка“

29 Май 2019 | 02:43 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Холандският премиер Марк Рюте заяви, че решение относно новия председател на Европейската комисия не е взето, но лидерите на страните-членки на ЕС са успели да постигнат малък прогрес в преговорите по този въпрос, предаде ТАСС.
Рюте допълни, че е била постигната договореност, че председателят на Европейския съвет Доналд Туск ще проведе консултации по „пакетна сделка“ за ръководните длъжности в ЕС – председател на Европейската комисия, председател на Европейския съвет и върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността.
„Длъжността на ръководител на Европейската централна банка (ЕЦБ) не влиза в сделката“, отбеляза Рюте. По неговите думи, това е разумно решение, тъй като избора на ръководител на ЕЦБ „е отделна процедура, в която играят роля министрите на финансите и в която се отделя повече внимание на съдържанието, отколкото на другите постове“.



Превод и редакция: Светлин Божков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Еманюел Макрон заяви, че кандидатурите за ръководните постове в ЕС ще бъдат утвърдени на срещата през юни

ТАСС: Еманюел Макрон заяви, че кандидатурите за ръководните постове в ЕС ще бъдат утвърдени на срещата през юни

29 Май 2019 | 00:59 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че председателят на Европейския съвет Доналд Туск ще предложи кандидатури за основните ръководни постове в ЕС, на срещата през юни, предаде ТАСС.
„Ние решихме да поръчаме на Туск да предложи кандидатури за основните ръководни постове в ЕС, отчитайки нашите преговори, на срещата през юни“, отбеляза Макрон. Френският президент подчерта, че автоматично назначаване на „главен кандидат“ за поста на ръководител на Европейската комисия няма да има. По думите на Макрон, през следващите седмици ще бъде формирана програмна платформа на бъдещото ръководство, след консултации с европейските лидери и Европейския парламент. Френският държавен глава, в платформата трябва да бъдат включени теми, като опазването на околната среда, технологичните иновации, миграционната политика, единния пазар и въпросите за сигурността.
Макрон смята, че на ЕС са необходими „силни ръководители, компетентни, харизматични, които да се ползват с подкрепата на мнозинството“. Френският президент се обяви за формиране на възможно най-широка коалиция в Европейския парламент.
Макрон заяви, че Европейската комисия трябва да бъде напълно формирана към 1 ноември, допълва агенцията.



Превод и редакция: Светлин Божков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Ангела Меркел подкрепи кандидатурата на Манфред Вебер за председател на Европейската комисия

AFP: Ангела Меркел подкрепи кандидатурата на Манфред Вебер за председател на Европейската комисия

28 Май 2019 | 23:48 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че подкрепя кандидатурата на Манфред Вебер за председател на Европейската комисия, в разговорите си с останалите лидери на страните-членки на ЕС, предаде AFP. В изказване след срещата в Брюксел, Меркел потвърди, че някои от нейните колеги подкрепят други кандидати и търсенето на компромис ще продължи.
„Ние заставаме зад нашия водещ кандидат, кандидатът на ЕНП Манфред Вебер. Други застават зад техните кандидати, което е очевидно. Ние имаме отговорности пред нашите избиратели и ще трябва да изчакаме и да видим какво ще стане. Много е рано да говорим за това, всички трябва да покажат толерантност и желание за постигане на компромис“, заяви Меркел.
Дясноцентристката ЕНП загуби част от тежестта си, след европейските избори, но остава най-голямата партия в Европейския парламент и нейните лидери искат германския консерватор Манфред Вебер да поеме поста на председател на Европейската комисия.
Някои центристки лидери, като френския президент Емануел Макрон, формираха фронт анти-Вебер и подкрепят други кандидатури, като тази на холандския социалист Франс Тимерманс и либерала Маргрете Вестегер.
След днешната информативна среща, европейските лидери ще продължат преговорите през следващите няколко седмици, преди срещата на 21 юни, допълва агенцията.



Превод и редакция: Светлин Божков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Експерт“ (Русия): Европейският парламент против Европа

„Експерт“ (Русия): Европейският парламент против Европа

28 Май 2019 | 20:55 | Агенция "Фокус"
Москва. Изборите за Европейски парламент завършиха с прогнозирани, ни печални за перспективите на „общия европейски дом“ резултати. Позициите на привържениците на единството на Европа отслабнаха. Радикалите, които обективно работят за разпадането на това интеграционно обединение, напротив, подобриха положението си. Европейците демонстрираха убедително, че проектът „Европейски съюз“, поне в този вид, в който е в момента, никак не им харесва, пише електронното издание на руското официозно списание „Експерт“ в материал, представен без редакторска намеса.
Изборите, проведени в страните от ЕС от 23 до 26 май, наистина могат да се нарекат исторически. В Европейския парламент за първи път след края на Студената война балансът на силите се промени. Дясната Европейска народна партия (ЕНП) и Прогресивният алианс на социалистите и демократите (ПЕС) загубиха мнозинството си и ще трябва да се договорят за коалиция с други фракции.
Дясноцентристите и социалистите не стигнаха до победа съвсем за малко. Те получиха 331, а не необходимите им 376 мандата за болшинство. Разбира се, част от гласовете на двете партии отидоха при евроскептиците. „Европейският алианс на народите и нациите“ (Бившата партия „Европа на нациите и свободите“), където тонът задават пратениците на Марин льо Пен, и „Европа за свобода и пряка демокрация“, в която влиза и партията на Найджъл Фараж с говорещото само за себе си име Брекзит, получиха 111 депутати срещу 78 на миналите избори за Европейски парламент. Но само по себе си това засилване на принципните противници на обединена Европа едва ли би попречило на социалистите и дясноцентристите да запазят мнозинството, ако не бяха принципните поддръжници на европейското единство.Те бяха вдъхновени от френския президент Еманюел Макрон. В часа, когато евроскептиците атакуваха, той направи призив за увеличаване на правомощията на ЕС - дори публикува статия, в която очерта плана си за реформа на Европейския съюз. Популярността на Макрон сред евро-оптимистите се е увеличила драстично. Следователно неговото движение „Република напред“, обединено на тези избори с „Алианса на либералите и демократите за Европа“ (те са традиционните поддръжници на укрепването на ЕС), взе 105 места, тоест третото място.
Засилиха позициите си и Зелените (69 срещу 52 места на последните избори). Това също е знак, че Европа я очаква промяна. За Зелените традиционно гласуват не само тези, които се занимават с проблемите на околната среда, но и онези, които искат да протестират срещу "системните" партии.
Като цяло се получава тъжна картина за привържениците на запазването на ЕС. Радикалите настъпват. Едните искат ЕС да го няма и не крият особено това. Другите се стремят да направят така, че ЕС постепенно да еволюира в посока на конфедерация. И двата пътя не обещават нищо добро на Съюза.
От края на „Студената война“ в Европа се случиха много промени. Каквото и да се говори за ЕС, той стана най-успешния интеграционен проект в света. От неговите институции сега зависи благосъстоянието и икономиката на милиони европейци, както и това на ръководителите на транснационалните корпорации, и, да кажем, обикновения фермер, който е зависим от субсидиите на Брюксел. Неслучайно на тези избори за Европейски парламент имаше рекорден брой участници. Обикновеният, средностатистически избирател, който преди това възприемаше властите на ЕС като нещо далечно и нещо, което не го засягаше лично, започна да ги приема по-сериозно.
Онези, които смятаха, че структурите и правилата на Европейския съюз са само малко и незначително приложение към безвизовия режим между европейските страни, окончателно промениха мнението си чрез примера на Великобритания. Брекзит, за условията на който британските парламентаристи не могат да се съгласят изобщо, показа, че каквито и да са неудобствата от това да бъдеш в единна Европа, да се разделиш с нея може да излезе и по-скъпо. В същото време броят на проблемите нараства, които, както разбират все повече европейци, е по-лесно да се разрешат единно: миграционната криза и отношенията със САЩ и Русия.
Но за времето на съществуването на Европейския съюз не се случи едно нещо: гражданите на страните-членки на Съюза така и не се почувстваха единна общност. Интересите на тяхната страна за тях все още са по-важни от интересите на Европа. Опитите да се наруши, дори в името на общото благо, националният суверенитет, като цяло се възприемат като еднакво болезнени във всички страни от ЕС. Тук Литва не се различава много от Великобритания. Резултатите от изборите за Европейски парламент, с успехите на евроскептиците и с „протестното“ гласуване, показаха, че Европа може да бъде обединена само до известна степен. Която ръководството на ЕС е принудено да преминава от време на време - отново за общото благо.
В резултат на това европейският истаблишмънт е принуден да си блъска главата над това, как да съвмести несъвместимото. Впрочем, демокрацията въобще е система за разрешаване на противоречията, които при друга форма на организация на обществото биха били неразрешими. И, за щастие, Европа няма да се откаже от демокрацията, въпреки авторитарните тенденции в отделните страни от ЕС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: След поражението на европейските избори: Ципрас изрази увереност в победата на предсрочния вот в Гърция

Kathimerini: След поражението на европейските избори: Ципрас изрази увереност в победата на предсрочния вот в Гърция

28 Май 2019 | 07:36 | Агенция "Фокус"
Атина. Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас призова партията си СИРИЗА да се прегрупира и да обърне внимание на посланието на гласоподавателите преди предсрочни национални избори, които той обяви след тежкото поражение от опозиционната „Нова демокрация“ във вота за новия състав на Европейския парламент, пише електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
В реч пред членовете на управляващата СИРИЗА, Ципрас подчерта, че резултатът от вота в неделя е далеч под очакванията му. „Най-важното в живота е не дали ще паднеш, а дали ще се изправиш“, заяви премиерът на южната ни съседка.
„Искам от всички вас да станете, да се прегрупирате и да се биете. Много добре знаем, че можем да го направим. Защото основната ни сила се крие в това, че защитаваме справедливото, нашите ценности, ценностите на демократичната фракция и на лявото", допълни Ципрас.
Гръцкият премиер обяви предсрочни избори след неделното гласуване. Предполага се, че те ще бъдат проведени на 30 юни.
Официалните резултати при над 87% обработени бюлетини от европейските избори показват, че консервативната партия „Нова демокрация“ води с 9,4% пред СИРИЗА. Тя събира малко над 33%, а управляващата партия – близо 24%.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: СИРИЗА губи изборите за местна власт в 11 от 13 административни области в Гърция

Protothema: СИРИЗА губи изборите за местна власт в 11 от 13 административни области в Гърция

27 Май 2019 | 16:50 | Агенция "Фокус"
Атина. След поражението на изборите за Европейския парламент, управляващата в Гърция СИРИЗА понесе още един тежък удар. Партията на премиера Алексис Ципрас изгуби изборите за местна власт, проведени паралелно с гласуването за новия състав на ЕП, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Предварителните резултати показват, че опозиционната „Нова демокрация“ води в 11 от общо 13 административни области в страната, включително в Атика, Македония, Тесалия, Епир и Егейско море.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Алфа ТВ“ (Македония): Ципрас губи Гърция, а Македония зависи от нея за членството в ЕС

„Алфа ТВ“ (Македония): Ципрас губи Гърция, а Македония зависи от нея за членството в ЕС

27 Май 2019 | 16:15 | Агенция "Фокус"
Атина. Новата политическа ситуация в Гърция разтърси надеждите на македонците за членство в Европейския съюз. След като управляващата партия СИРИЗА на премиера Алексис Ципрас загуби изборите за Европейски парламент и е почти сигурно, че ще отстъпи в състезанието за кметски позиции в двата най-големи града в страната - Атина и Солун, надеждите Северна Македония да получи подкрепа от южната й съседка за очакваната евроинтеграция, изчезват. За експертите вече е ясно, че на обявените предсрочни избори през юни, Ципрас ще загуби властта си в Гърция, отбелязва близката до опозиционната ВМРО-ДПМНЕ скопска телевизия „Алфа“ .
Въпреки че Гърция вече е ратифицирала протокола за членство в НАТО, не е изключено след поемането на властта от „Нова демокрация“ лидерът й Кириакос Мицотакис да се опита да повлияе върху съюзниците на Гърция в НАТО, за да блокира македонското членство.
С разлика от почти 10% срещу СИРИЗА, най-голямата опозиционна партия в Гърция е победител на неделните европейски избори в Гърция. Те получиха седем места в Европейския парламент, докато СИРИЗА спечели по-малко от шест места.
Опозицията в Гърция води и на местните избори, като събира над 42% от гласовете. В Солун опозицията води повече от 22% от гласовете, а управляващата СИРИЗА има едва 13%.
По неофициална информация предсрочните парламентарни избори в Гърция може да се проведат на 30 юни.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: За Гърция изборите за Европейски парламент са политическо земетресение

Kathimerini: За Гърция изборите за Европейски парламент са политическо земетресение

27 Май 2019 | 13:53 | Агенция "Фокус"
Атина. Политическата сцена в Гърция се промени напълно в неделя, след като опозиционната „Нова демокрация“ постигна убедителната победа над управляващата партия СИРИЗА на изборите за Европейски парламент. Премиерът Алексис Ципрас възприемаше гласуването като вот на доверие към неговото правителство, политиките му и към самия него. Вотът обаче се оказа не само поражение за Ципрас, но и земетресение за политиката на Гърция, коментират в редакцията на електронното издание на водещия атински ежедневник Kathimerini.
Вече е ясно: дясноцентристката „Нова демокрация“ извоюва внушителна победа, докато СИРИЗА остана втора сила в страната, въпреки че инвестира сериозно в поляризираща реторика и в привличане на избирателите. ПАСОК зае трето място пред Комунистическата партия и неонацистката „Златна зора“. Разделението между противници и привърженици на „спасението“ е факт. Предсрочните парламентарни избори, които Ципрас ще поиска след седмица, вероятно ще отразят това.
Ципрас и СИРИЗА дойдоха на власт през януари 2015 г. с 36,34% от гласовете, водени от вълна от публичен гняв към политиката на строги икономии и реформи, които кредиторите и партньорите от Европейския съюз наложиха на гърците в споразумението за спасяване от 2010 г. Управлявайки заедно с крайнодясната „Независими гърци“, СИРИЗА се представи като глас на обикновените хора срещу елитите. Въпреки че не успя да принуди кредиторите да се подчинят на волята на Атина, а в средата на 2015 г. бе принуден да приеме нов спасителен план с тежки условия, Ципрас продължи да атакува съперниците си у дома. През последните седмици преди изборите за Европейски парламент, той инвестира сериозно в политическа кампания. Той предупреди пенсионерите, че средствата, които правителството им предостави през последните седмици, зависят от техния вот в неделя. Тактиката не работеше. Причините, поради които хората изоставиха СИРИЗА, ще бъдат по-ясни през следващите няколко дни, но изглежда, че много от центристките гласоподаватели, които се преместиха от периферията на политиката към центъра, вече не са доволни от поляризиращия език на Ципрас, неговите политики и, може би, толерантността на неговото правителство към активизъм срещу „антиестаблишмента“.
В изявлението си след изборите малко преди полунощ Ципрас заяви, че ще посети президента Прокопис Павлопулос веднага след втория тур на местните избори, който ще се проведе в неделя, и ще го помоли да свика парламентарни избори. Премиерът избра да представи политическия избор между светлина и тъмнина, като партията му обещава освобождаване от строгите икономии, докато нейните съперници са привидно за икономии, за елитите и за Международния валутен фонд. Това беше по същество продължение на предизборната кампания, която доведе до поражение на неделните избори за Европейския парламент и местните власти. Това предполага, че СИРИЗА може не само да поддържа поляризиращ език, но може и да увеличи напрежението, за да запази гласовете си.
Лидерът на „Нова демокрация“ Кириакос Мицотакис, от друга страна, изглеждаше спокоен в изявлението си по-рано в неделя. Той призова премиера да свика избори колкото е възможно по-скоро, но също така призова привържениците на партията мъ да действат „с отговорност и преди всичко със скромност“. Това ще бъде трудна задача, ако правителството и неговите поддръжници поддържат напрежението от последните седмици. Но Мицотакис вече е в състояние да бере плодовете на забележителното му съживяване след първа победа за него от юни 2012 г. насам. Това означава, че Мицотакис може да бъде в състояние да прокара дневния ред на реформите, който предложи, когато беше избран за партиен лидер през януари 2016 г. Мицотакис, въпреки че е син на бивш министър-председател, беше смятан за аутсайдер заради реформисткия му уклон в една силно консервативна партия.
Следващите няколко седмици и месеци ще бъдат от решаващо значение за вътрешната политика и за отношенията на Гърция с нейните партньори в Европейския съюз, съюзниците и кредиторите й. Ципрас и Мицотакис носят тежко бреме на отговорност, тъй като водят нацията към избори. Ако разделението царува, много от жертвите от последните 10 години ще бъдат напразни и Гърция ще бъде в по-лошо положение, отколкото беше преди кризата.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: „Лигата“ води в Италия

AFP: „Лигата“ води в Италия

27 Май 2019 | 02:36 | Агенция "Фокус"
Рим. Дясната италианска партия „Лига“ печели най-много гласове на европейските избори, като резултатът й е в диапазона от 27 до 31%, което е исторически успех за народната десница, показват екзитполовете, предава AFP.
Резултатът ще укрепи властта на вътрешния министър Салвини върху правителството, след като коалиционният партньор Движението 5 звезди (Д5З) беше задминато от възраждащата се лявоцентристката Демократическа партия (ДП), която зае второ място с 21-25 процента.
Салвини публикува снимка на себе си, която се усмихва и държи табела с надпис „топ партия в Италия“, докато стои пред лавица, на която има, наред с други неща, религиозна икона и Бейзболна шапка „Make America Great Again“.
Д5З на Луиджи ди Майо печели 18,5-22,5% от вота, докато партията на Силвио Берлускони „Форца Италия“ получава от 8 до 12 процента.
„Изглежда, Лигата се превърна в най-голямата партия в Италия“, заяви председателят на групата в италианския Сенат Рикардо Молинари след публикуването на резултатите.
Резултатът за Лигата не беше толкова висок, колкото някои предвиждаха, но все пак потвърдиха, че партията се разраства от създаването на правителство през юни миналата година.
Фракцията спечели само шест процента от гласовете на последните европейски избори през 2014 г.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Управляващите партии в Германия понасят сериозни загуби на евроизборите

ТАСС: Управляващите партии в Германия понасят сериозни загуби на евроизборите

27 Май 2019 | 02:27 | Агенция "Фокус"
Берлин. Управляващите партии в Германия – Блокът ХДС/ХСС и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) – понесоха катастрофални загуби на състоялите се в неделя европейски избори в страната и показаха исторически най-ниските резултати на общофедерален вот, предава ТАСС.
Според предварителни данни, публикувани след закриването на избирателните секции, ХДС / ХСС получават около 28,2% от гласовете и печелят европейските избори в Германия, въпреки факта, че в сравнение с 2014 г. той губи около 7 процентни пункта. Председателят на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер (АКК) признава, че резултатът не отговаря на очакванията на германските консерватори, но отбелязва, че те са изпълнили задачата за победа. "Резултатът не отговаря на очакванията на ХДС като народна партия", заяви лидерът на ХДС. Според нея по време на работата на правителството на ФРГ няма тази динамика, на която да разчитат гражданите на страната.
Социалдемократите бяха още по-зле, като загубиха второто място от „Зелените“ и получиха едва 15,5%. Намалението в сравнение с предишните избори за Европейски парламент достигна до 11,8 процентни пункта, което не може да се нарече нищо друго освен катастрофа.
Лидерът на партията Андреа Нелес описа резултатите на ГСДП "изключително разочароващи". "Искам да призова всички членове на ГСДП и нашите поддръжници да гледат уверено в бъдещето, дори и ако резултатите от днешния ден са болезнени. Те показват, че все още имаме много работа", подчерта Налес, като поздрави Зелените.

Успехът на „Зелените“ и проблемите на АзГ

За „Зелените“ трябва да се говори отделно. Партията постигна невероятни резултати, като уверено зае второто място, придобивайки около 20,8% от гласовете. Увеличението е с 10 процентни пункта в сравнение с 2014 г. Освен това, "Зелените" са триумфално на първо място в големите германски градове, включително Берлин и Хамбург, където те значително надхвърлят резултатите на конкурентите си. Някои наблюдатели виждат резултата им като "сигнал за политическа промяна" в Германия, докато ръководителят на ХСС Маркус Зьодер призова членовете на партията и ХДС да променят стратегията и да смятат за основен конкурент не ГСДП, а за "Зелените".
Дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“ (АзГ) получи около 11% от гласовете. Това е по-добре с 3,8 процентни пункта в сравнение с изборите за Европейски парламент през 2014 г., но по-лошо от последните избори за Бундестаг през 2017 г. (12,6%). Лидерът на АзГ Александър Гауланд се оплака, че "предизборната кампания беше много трудна". Той отбеляза, че скандалът около видеозаписа с участието на бившия председател на австрийската Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе е повлиял много лошо на ситуацията.
В същото време АзГ може да бъде доволна от резултата, който е постигна в източногерманските провинции Бранденбург, Саксония и Тюрингия, където ще се проведат регионални изборитази есен. По-рано, според проучвания на общественото мнение, АзГ изпревари християндемократите само в Саксония, а сега и в Бранденбург, и може да спечели изборите провинциалния парламент. Дясните популисти, по предварителни данни, вече са получили в Бранденбург 20,3% от гласовете, докато ХДС е с 18%. В Саксония АзГ е подкрепена от 30,1%, а ХДС от 27%. В Тюрингия "Алтернатива за Германия" получи 23,8%, а Християндемократите - 25,2%.

Избори в Бремен

Паралелно с това в неделя се проведоха избори за парламент на най-маката провинция в ФРГ – Бремен. Нейното население е 683 хиляди души, от които 478 хиляди имат право на глас. Въпреки това, най-голямо внимание в Берлин се обръщаше именно на изборите в Бремен. В продължение на повече от 70 години социалдемократите управляваха там, сега в коалиция със Зелените. Бургомистът Карстен Цилинг е седмият по ред премиер на местното правителство от ГДСП.
И за първи път от повече от 70 години, съдейки по предварителните резултати, те търпят наистина историческо поражение. Според данните от екзитполовете, ХДС събира около 26,5% и оставя ГСДП на второ място, която е с около 24,5% и в сравнение с предишните избори през 2015 година губи цели 8,3%.
Третото място заемат „зелените”, които получават около 18,2% от гласовете, Левицата получава около 12%, Свободната демократична партия - около 5,8%, „Алтернатива за Германия” - 5,9%. Избирателната активност беше около 62%.
Общо 16 партии и движения бяха допуснати до изборите в Бремен. Парламентът се избира за срок от четири години, той ще има 84 депутати. Социалдемократите, дори в навечерието на изборите, изключиха формирането на коалиция с ХДС. Възможни варианти са правителствените съюзи, включващи ХДС, Зелените и ГСДП, или ГСДП, Левицата и Зелените. Ако се стигне до втория вариант, за първи път левицата ще участва в управлението на западногерманска провинция.
Още в понеделник в ГСДП могат да летят глави. Позицията на Налес като председател във всеки случай беше разклатена, както никога досега. Лидерите на управляващите партии възнамеряват да обсъдят трудната ситуация, в която се намират, с канцлера Ангела Меркел.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: След поражението гръцкият премиер насрочва предсрочни избори

Kathimerini: След поражението гръцкият премиер насрочва предсрочни избори

27 Май 2019 | 01:38 | Агенция "Фокус"
Атина. След съкрушителното поражение от консервативната „Нова Демокрация“ на европейските избори в неделя, гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че ще насрочи предсрочни парламентарни избори след втория тур на местните и регионалните избори през следващия уикенд, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
В изказване пред централата на партия си СИРИЗА в Атина след поражението, Ципрас, който заяви, че изборите ще са вот на доверие към политиката на правителството, призна, че „резултатът не съответства на очакванията“.
След преброяването на 33% от протоколите, „Нова демокрация“ има 33%, СИРИЗА – 23,88%, лявоцентристкото „Движение за промяна“ (КИНАЛ) – 7,18%, Комунистическата партия – ККЕ (5,75%), екстремно-дясната „Златна Зора“ – 4,85% и проруското „Решение за Гърция“ – 4,04%. Партията на бившия финансов министър Янис Варуфакис Дием25 печели едва 3,15% от вота.
По-рано лидерът на НД Кириакос Мицотакис поиска оставката на Ципрас и общи избори. В коментари към медиите след първите официални прогнози, в които консервативната му партия има преднина от 9% пред СИРИЗА, Мицотакис заяви, че „Гърция се нуждае от ново правителство.“ „Очевидно е, че гръцкият народ е оттеглил доверието си от това правителство“, каза той.
„Министър-председателят трябва да поеме отговорност. Той трябва да подаде оставка и страната трябва да проведе парламентарни избори възможно най-скоро“. „Слънцето изгрява над по-добра Гърция, която изстрада много, но намери сили за промяна“, добави Мицотакис. Той обеща да работи усилено за промяна на курса на Гърция в една променяща се Европа.
Бившият консервативен премиер Андонис Самарас, когото Ципрас отстрани през 2015 г., описа резултата като "победа за Гърция". "Това е много голям ден. Утре е нов ден за всички гърци с нови предизвикателства, които ще преодолеем ”, каза той.
"Г-н Ципрас е победен", каза лидерът на КИНАЛ Фофи Генмитата. "Движението за промяна бе подсилено", каза тя.
Варуфакис, който очевидно на път да влезе в Европейския парламент със своята партия Дием25, заяви, че е доказал, че критиците му грешат, въпреки това, което той описва като "медиен бойкот". "Утре е началото на края на гръцката криза", каза той.
На местно и регионално ниво, консервативните и центристките кандидати се представиха добре. За поста на областния управител на Атика, с преброяване на 15 процента от гласовете, Джорджос Патулис, консервативният кмет на Маруси, има 37 процента в сравнение с 20,6 процента за левичарския претендент Рана Дуру и 17 процента за социалистическия претендент Янис Сгурос.
В Централна Македония резултатите сочат, че сегашният губернатор Апостолос Цицикостас е спечелил 62 процента от гласовете, очевидно използвайки общественото недоволство от сделката за името на сегашната Северна Македония. "Аз ще бъда управител на всички македонци", каза той. "Ще продължим да правим Македония по-силна."
В изборите за кмет на Атина, консерваторът Костас Бакоянис води с 42,6% пред кандидата на СИРИЗА Насос Илиопулос, който засега има 16%. В коментари в неделя вечерта Бакоянис каза, че се е почувствал „шокиран и в екстаз” от неочаквано добрия резултат.
В Солун кандидатът на НД за кмет Никос Тачиаос е начело с 23%, следван от Константинос Зервас с 14,75%, малко по-напред от Катерина Нотопулу от СИРИЗА с 13,85%.
Тази година около 528 000 гърци имаха право да гласуват за първи път, включително 106,760 17-годишни, които получиха правото да гласуват след промяна в закона от правителството на СИРИЗА през 2016 г.
В едно от най-тревожните събития на вечерта, късните екзитполове показват, че 13% от младите гърци на възраст между 17 и 24 години са гласували за нео-нацистката Златна зора срещу 30%, които подкрепиха НД и 25,6% СИРИЗА.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Independent: Зелена вълна в Европа

Independent: Зелена вълна в Европа

27 Май 2019 | 01:17 | Агенция "Фокус"
Лондон. Зелените партии в Европа постигнаха сериозни успехи из целия континент на изборите за Европейски парламент тази седмица, според предварителните резултати, публикувани в неделя вечерта, пише британското ляво-либерално издание Independent.
В Германия те излязоха на второ място с 20%, със солидна преднина пред исторически доминантната Германска социалдемократическа партия (ГСДП), докато във Франция те изненадващо излязоха на трето място след формацията на Еманюел Макрон.
Екзитполовете в Ирландия показаха сериозни успехи за „Зелените“, най-вече в Дъблин, докато данните за Валония в Белгия показват сериозни успехи за еколозите и дори победа в Брюксел.
Те са на второ място във Финландия пред социалдемократите и изненадващо печелят места от Португалия, въпреки че това не бе предвидено от социологическите агенции преди вота.
Ползите за партиите, които обикновено са проевропейски, природозащитници и левичари, изглежда са концентрирани предимно в градските райони и сред по-младите избиратели.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Daily Express: Макрон с унизителна загуба от Марин льо Пен

Daily Express: Макрон с унизителна загуба от Марин льо Пен

27 Май 2019 | 01:07 | Агенция "Фокус"
Париж. Еманюел Макрон понася унизителна загуба на европейските избори от евроскептиците във Франция, пише британското издание The Daily Express.
„Националният фронт“ на Марин льо Пен ще изпрати най-голяма делегация в Европейския парламент от Франция, като прогнозите показват, че фракцията получава 23,73% от вота, а „Франция напред“ на държавния глава остава с около 22,5% от гласовете на избирателите, показват прогнозите на Европейския парламент. Резултатът, който все още не е официален, е тежък удар по амбициите на Макрон да се превърне в най-влиятелния лидер в Съюза.
Той се надяваше да използва победата на европейските избори във Франция, за да гарантира, че неговите избраници ще бъдат назначени за председатели на Европейската комисия и Съвета.
Според Макрон резултатите са "добри“, твърдят представители на Елисейския дворец.
Но в действителност неговите опити за реформи в Брюксел ще трябва да бъдат поставени на карта в резултат на поражението на изборите.
Мухтаба Рахман, ръководител на групата "Евразия", каза: "Загубата на избори, дори малка, би била унижение за президента с последици, които излизат извън границите на Франция."

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Партия Брекзит печели 32% във Великобритания

AFP: Партия Брекзит печели 32% във Великобритания

27 Май 2019 | 00:55 | Агенция "Фокус"
Лондон. Партия Брекзит на Найджъл Фараж печели 31,5% на изборите за Европейски парламент във Великобритания, показват първите предварителни данни, като управляващата Консервативна партия катастрофира до 5-тото място, след като не спази обещанието си да изкара Обединеното кралство от Съюза, предава AFP.
С над 10% от преброяването на бюлетините проевропейските либералдемократи бяха показани на второ място, следвани от основната опозиционна Лейбъристка партия, Зелените и Консерваторите със 7,5%.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Guardian: Избирателната активност се увеличава за сметка на фрагментирането на политическия ландшафт

The Guardian: Избирателната активност се увеличава за сметка на фрагментирането на политическия ландшафт

27 Май 2019 | 00:48 | Агенция "Фокус"
Лондон. Повече европейски граждани гласуваха на изборите за Европейския парламент, отколкото на всеки друг подобен вот в последния четвърт век, съобщиха от събранието, като посочват, че общата избирателна активност в 27-те страни-членки е била 51% в сравнение с 42,6% през 2014 година, пише британското левичарско издание The Guardian.
Явката е значително по-висока, отколкото на предишния вот в почти всички държави, включително Германия, Полша, Испания, Швеция и Франция, където избирателната активност се очаква да е повече от 50%.
Активността в Унгария е почти двойна.
Повече от два пъти повече поляци отидоха до урните в сравнение с вота през 2014 година, а явката в Дания е рекордна – 63%.
Увеличеният ентусиазъм на гласоподавателите донесе ползи както на про, така и на анти-европейските партии в блока, тъй като избирателите в 21 държави-членки излязоха на изборите на четвъртия и последен ден на изборите, описани от президента на Франция Емануел Макрон, като решаващ за „най-опасния“ момент за Европа след Втората световна война“.
Италианският министър на вътрешните работи Маттео Салвини, който се опитва да изгради съюз между крайно дясната си Лига, „Националния фронт“ на Франция, „Алтернатива за Германия“ и други популистки партии, заяви, че чувства „промяна във въздуха“ и че победата за Лигата ще „промени всичко в Европа”.
Десните популисти бяха на път да завършат комфортно първо място в две от четирите големи страни-членки на ЕС - Италия и Великобритания, която трябваше да е напуснала блока досега - и да постигнат по-малка победа в трета, Франция, нанасяйки поражение на „Франция напред!“ на Еманюел Макрон.
Но резултатите в някои от страните показват, че процесите далеч не са едностранни. В Испания, където избирателната активност е 49% в сравнение с 34% на предишните избори, твърдо проевропейският премиер Педро Санчес спечели убедителна победа.
Испанците гласуваха в „Супер-неделя“ на европейски, регионални и общински избори, по-малко от месец след третите общи избори в страната за под четири години. "Днес е много важен ден", написа Санчес. "Днес ние решаваме бъдещето на Европа и Испания през следващите години."
При 41%, избирателната активност също е нараснала в Холандия, където холандската лейбъристка партия - почти отписана - е на път да завърши на първо място, а проевропейските партии са набрали 70% от националните гласове, рязко нагоре в сравнение с 2014 година.
Германският дясноцентристки кандидат за ръководител на Европейската комисия Манфред Вебер каза, че се надява повечето да подкрепят стабилна Европа. "Не искам да виждам дясна популистка Европа, която иска да унищожи идеята за единство", каза той.
Италианците излязоха на изборите след разединителна кампания, която остави много хора да се чувстват объркани и притеснени, тъй като ключовите партии не успяха да предложат ясна и позитивна политика за Европа.
„Кампания за европейски избори никога досега не е била такава”, каза Гуалтиери Пинче след като гласува на избирателна секция в центъра на Рим. – „До момента, в който влязох в кабината, не знаех за кого да гласувам. Никоя партия няма ясна визия, просто много неясни декларации“.
Мария Каролина Чирило каза, че Салвини е „използвал лошите чувства, но Европа го е улеснила. Трябва да бъдем по-обединени. "

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Социалистите с голяма победа в Испания

AFP: Социалистите с голяма победа в Испания

27 Май 2019 | 00:33 | Агенция "Фокус"
Мадрид. Действащият министър-председател на Испания Педро Санчес бе големият победител в европейските избори в неделя с управляващите си социалисти, които най-вероятно ще се ползват с по-голямо влияние в ЕС, предава AFP.
След преброяването на повече от 85% от гласовете, правителствената говорителка Изабел Челаа обяви, че Социалистическата партия е на първо място с близо 33%, следвана от консервативната Народна партия, която спечели малко над 20%.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Ципрас ще насрочи предсрочни избори

Kathimerini: Ципрас ще насрочи предсрочни избори

27 Май 2019 | 00:11 | Агенция "Фокус"
Атина. Гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че ще насрочи предсрочни избори след втория тур на местните и регионалните избори в страната, предава електронното издание на вестник Kathimerini.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Европейските избори по страни: предварителни резултати

Европейските избори по страни: предварителни резултати

27 Май 2019 | 00:06 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Около 51% от гласоподавателите в Европейския съюз участваха в изборите за европейски парламент в неделя, предава AFP.
Ето оценките по страни въз основа на наличните екзитполове.


- Германия (96 места) –


Християндемократически съюз и християнски социален съюз: 28,60% - 28 места

Алианс 90 и Зелените: 20,90% - 21 места

Социалдемократическа партия: 15,30% - 15 места

Алтернатива за Германия: 10,80% - 11 места

Левицата: 5.40% - 5 места

Свободна демократическа партия: 5.40% - 5 места

Партията: 2.30% - 2 места

Свободни избиратели: 2.20% - 2 места

Защита на животните в околната среда на човека: 1.50% - 2 места

Екодемократическа партия: 1.10% - 1 място

Семейната партия: 0.80% - 1 място

Семейната партия: 0.80% - 1 място

Пиратска партия: 0.60% - 1 място

- Франция (74 места) –

Национален фронт: 24,20% - 23 места

En Marche и Демократичното движение: 22.40% - 21 места

Европейска Екология и Зелените: 12,70 процента - 12 места

Републиканци: 8,50% - 8 места

Непокорена Франция и Социалистическа републиканска левица: 6,20% - 5 места

Социалистическата партия и Новото раздаване и „Публично място“: 6.20% - 5 места

- Обединеното кралство (73 места) –

Партия „Брекзит“: 31,60% - 24 места

Лейбъристка партия: 19.10% - 14 места

Либералдемократи: 18,90% - 15 места

Консерватори: 12.40% - 10 места

„Зелените“: 9.80% - 4 места

- Испания (54 места) –

Испанската социалистическа работническа партия: 28.40% - 18 места

- Холандия (26 места) -

Партия на труда: 18.10% - 5 места

Народна партия за свобода и демокрация: 15.00% - 4 места

Християндемократически апел: 12.30оценка - 4 места

Форум за демокрация: 11.00% - 3 места

Зелена левица: 10,50% - 3 места

Християнски съюз и Реформирана политическа партия: 7.90% - 2 места

Демократи 66: 6,30% - 2 места

Партия на свободата: 4.10% - 1 място

50PLUS: 4.10% - 1 седалка

Социалистическа партия: 3,90% - 1 място

- Гърция (21 места) -

Нова демокрация: 33,50% - 8 места

Сириза: 25.00% - 6 места

Движение за промяна: 7.70% - 3 места

Комунистическа партия: 5.50% - 2 места

Златна зора: 4.50% - 2 места

- Австрия (18 места) -

Народна партия: 34,50% - 7 места

Социалдемократическа партия: 23.50 процента - 5 места

Партия на свободата: 17,50% - 3 места

Зелените: 13.50% - 2 места

Нова Австрия и Либерален форум: 8.00% - 1 място

- България (17 места) -

Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) и Синя коалиция: 31.60% - 7 места

Българска социалистическа партия (БСП): 24,30% - 5 места

Движение за права и свободи: 13,20% - 3 места

Вътрешна македонска революционна организация ВМРО: 7.50% - 1 място

„Демократична България“: 6.20% - 1 място

- Дания (13 места) -

Социалдемократи: 22,90% - 3 места

Либерална партия: 20,50% - 3 места

Народна партия: 13.20% - 2 места

Народна социалистическа партия: 12.30% - 2 места

Социално-либерална партия: 9.40% - 1 място

Червено-зелен съюз: 6.20% - 1 място

Консервативна народна партия: 5.70 процента - 1 място

- Финландия (13 места) -

Партия на Националната коалиция: 20.10 процента - 3 места

Социалдемократи: 15.10% - 2 места

Зелена лига: 15.10% - 2 места

Център Парти: 14.30% - 2 места

Финландска партия: 14.10% - 2 места

Ляв съюз: 6.90% - 1 място

Шведска народна партия: 6.20% - 1 място

- Словакия (13 места) -

Прогресивна Словакия & ТОТАЛ - Гражданска демокрация: 20.10% - 4 места

Посока - Социалдемокрация: 15.70% - 3 места

Котлеба и Народна партия Словения: 12.10% - 2 места

Християндемократическо движение: 9.70% - 2 места

Свобода и солидарност: 9.60% - 1 място

Обикновени хора и независими лица: 5.30% - 1 място

- Хърватия (11 места) -

Хърватски демократичен съюз: 23.40 процента - 5 места

Социалдемократическа партия: 17,90 процента - 3 места

Независимост: 8.09% - 1 място

Хърватска партия за растеж и Партия на правата и Консервативната партия: 6.61% - 1 място

Човешки щит: 6.59% - 1 място

Партия на фермерите и Истрия и Партия на пенсионерите и работническата партия и граждански либерален алианс и алианс на Приморско и Горски Котар: 5,47% - 1 място

- Ирландия (11 места) -

Fine Gael: 29.00% - 4 места

Зелените: 15.00% - 2 места

Независими за Промяна: 15.00% - 2 места

Fianna Fail: 15.00% - 1 място

Sinn Féin: 13.00% - 2 места

- Кипър (6 места) -

Демократично събрание: 32,50% - 2 места

Прогресивна партия на трудещите се: 30.00% - 2 места

Движение за демократична партия и солидарност: 15.00% - 1 място

Движение за социална демокрация: 11.00% - 1 място

- Малта (6 места) –

Работническа партия – 55% - 4 места

Националистическа партия – 37% - 2 места


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Отстъпление за управляващите румънски левичари на европейските избори

AFP: Отстъпление за управляващите румънски левичари на европейските избори

26 Май 2019 | 23:14 | Агенция "Фокус"
Букурещ. Проевропейските партии в Румъния нанесоха сериозно поражение на управляващите румънски социалдемократи (ПСД) на европейските парламентарни избори, показват екзитполовете, предава AFP.
Дясноцентристката национална либерална партия (НЛП) и центристкият съюз USR-PLUS заедно постигнаха почти 50 процента от гласовете, според проучване, проведено от CURS-Avangarde Institute.
Според анкетата, ПСД печели само 25,8% от гласовете, което е рязък спад от 37,6% през 2014 г.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: ЕНП може да получи 173 мандата в Европейския парламент

ТАСС: ЕНП може да получи 173 мандата в Европейския парламент

26 Май 2019 | 22:37 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Водещата политическа сила в Европейския съюз – Европейската народна партия (ЕНП) – може в резултат от изборите да получи 173 мандата, а „Прогресивният алианс на социалистите и демократите“ – 147, съобщи в неделя пред журналистите представител на ЕП, цитиран от ТАСС.
„Европейският алианс на народите и нациите“, мнозинството от членовете на която са от френската партия „Национално обединение“ (Народния фронт), както и партията „Европа на свободата и директната демокрация“, може да получат общо 113 мандата, заяви представителят на ЕП.
„Европейският алианс на народите и нациите“, според предварителните прогнози на ЕП, може да получи 57 депутати, а „Европа на свободата и директната демокрация“ – 56.
По неговите думи, тази прогноза е съставена според предварителните резултати от изборите в 11 страни от ЕС и предизборните оценки в останалите 17.
Общо в Европейския парламент има 751 места.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Партията на льо Пен призова за формиране на „могъща“ дясна група в ЕП

AFP: Партията на льо Пен призова за формиране на „могъща“ дясна група в ЕП

26 Май 2019 | 22:19 | Агенция "Фокус"
Париж. Партията „Народен фронт“ на Марин льо Пен призова в неделя за формиране на „могъща група“ в Европейския парламент, след като екзитполовете показаха, че нейната фракция ще спечели вота във Франция, предава AFP.
„Придобивките на нашите съюзници в Европа и появата на нови сили на континента... отварят пътя за формирането на могъща група в Европейския парламент“, заяви ръководителя на кампанията на „Народния фронт“ Йордан Бардела.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Избирателната активност на изборите за ЕП е около 50%

AFP: Избирателната активност на изборите за ЕП е около 50%

26 Май 2019 | 21:44 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Избирателната активност на изборите за Европейски парламент е най-високата за последните две десетилетия - около 51% от над 400 милиона регистрирани гласоподаватели, предава AFP.
"Прогнозата за избирателната активност сега е близо до 51% за ЕС-27, най-високата за 20 години", заяви говорител на Брюксел, добавяйки, че след като британските гласове бъдат преброени, цифрата може да нарасне до 52%.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Огромна победа за партията на Орбан на европейския вот

AFP: Огромна победа за партията на Орбан на европейския вот

26 Май 2019 | 21:21 | Агенция "Фокус"
Будапеща. Управляващата партия на Унгария „Фидес“ на премиера Виктор Орбан ще спечели голяма победа на европейските избори в страната, съгласно екзитполовете, предава AFP.

Според данните, „Фидес“ получава 56% от гласовете на избирателите, а опозиционните партии, Социалистите и Демократическата коалиция, са далеч назад с по 10% всяка.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Пробойна в японския танкер, атакуван в Оманския залив. Снимка от обследването. 19 юни 2019 година
Пробойна в японския танкер, атакуван в Оманския залив. Снимка от обследването. 1...

ВИДЕО
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.