НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 20:46


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Сенатори предлагат закон за разширяване на участието на САЩ в енергийните дела в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Сенатори предлагат закон за разширяване на участието на САЩ в енергийните дела в Източното Средиземноморие

23 Май 2019 | 12:10 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Американските конгресмени Тед Дойч и Дейвид Цицилин от Демократите и Гус М. Билиракис от Републиканците представиха в сряда двупартийния, двукамарен Закон за партньорство за сигурност и енергийно партньорство от 2019 г., за да подчертаят и подкрепят растящото партньорство в Източното Средиземноморие между Израел, Гърция, и Кипър, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Сенатор Боб Менендес от Демократите, член на комисията по външни отношения на Сената и сенатор Марко Рубио от Републиканците представиха законопроекта в Сената.
Законопроектът ще разшири участието на САЩ в регионалните енергийни дейности, включително чрез създаването на енергиен център за Източна и Средиземноморие в САЩ, подпомагане на развитието на наскоро открити находища на природен газ и участие във Форума за газ за Източното Средиземноморие.
Това би подобрило и сътрудничеството в областта на отбраната с държавите от региона, включително чрез разрешаване на помощта за сигурността на Гърция и премахване на съществуващо ембарго върху продажбата на оръжие на Република Кипър. Законодателството също така дава ясно да се разбере, че Конгресът на САЩ няма да си затваря очите за регионалната агресия на Турция или провеждането на политики, които застрашават интересите на САЩ и техните партньори партньори.
"Като съпредседател на Конгресния гръцко-израелски алианс се гордея да популяризирам в Конгреса растящото партньорство между тези страни от Източното Средиземноморие", каза конгресмен Дойч.
"Тристранните отношения между Гърция, Кипър и Израел се разширяват през последните години, за да обхванат нови енергийни дейности, икономически възможности и сътрудничество в областта на сигурността. С това законодателство Съединените щати ще задълбочат подкрепата ни за това регионално партньорство, което подкрепя нашите собствени геополитически интереси“, добави той.
„Партньорството между Гърция и Кипър и Израел предлага нов пример за сътрудничество в един все по-бурен Източносредиземноморски регион. Законът за сигурността и енергийното партньорство в Източното Средиземноморие ще даде възможност на САЩ да подкрепят развитието на тристранните отношения чрез сътрудничество в областта на енергетиката и отбраната и по-нататъшното му развитие. Чрез укрепване на това партньорство можем да насърчим стабилността в региона и да увеличим максимално ползите за всички страни“, заяви Билиракис.
„Има истински моментум зад „EastMedAct“, според изпълнителния директор на HALC (Гръцко-американски съвет за лидерство) Енди Земинидис. „Това сега е двупартийна и двукамарна стъпка към нова регионална политика, изградена върху демократични и надеждни съюзници в лицето на Гърция, Кипър и Израел“, добави той.
Директорът на AJC (Американско-еврейската комисия) по политически въпроси Джули Райман - Фишман заяви, че „Израел, Гърция и Кипър са на предната линия срещу турския антизападен авторитаризъм, руската агресия и тероризма, разпространяван в и от Близкия изток. Сътрудничеството, моделирано в Източното Средиземноморие, има силата да проектира стабилността и демократичните ценности в Близкия изток, разширявайки стратегическата дълбочина на Израел и укрепвайки неговата сигурност“.
„Този законопроект отразява и създава прецедент, който да насочва приоритетите и интересите на САЩ в региона. AJC е горд да я подкрепи“, заключи тя.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Дипломатическа престрелка между Гърция и Турция за „понтийския геноцид“

Дипломатическа престрелка между Гърция и Турция за „понтийския геноцид“

22 Май 2019 | 14:15 | Агенция "Фокус"
Атина/Анкара. Турция на 21 май осъди някои радикални групи и политици в Гърция, че са измислили "въображаеми претенции" и изопачават историческите факти по повод отбелязания на 19 май празник, когато турците отбелязват началото на войната си за независимост през 1919 година, пише електронното издание на вестник „Хюриет“.
„Опитите на някои радикални групи да хвърлят сянка върху този важен ден със своите измислени твърдения, насочени срещу нашата история, с дейностите им, които се стремят да подхранват омраза срещу Турция, както и изявленията на някои политици в Гърция, които изопачават историческите факти с политически мотиви не могат да бъдат приети“, се казва в изявление на турското външно министерство.
От ведомството подчертават, че 19 май отбелязва началото на националната борба на страната, която довежда до основаването на Турската Република – и това е ден, който „празнуваме с гордост“.
„Напомняме на авторите на тези необосновани твърдения отговорността на Гърция за извършените от нейната армия жестокости“, се казва в изявлението, като добавя, че Гърция нарушава законите на войната по време на нахлуването й в Анадола.
Добавя се, че жестокостите на гръцката армия срещу турци по време на окупацията са достигнали невероятна величина и съюзниците на Гърция са създали комисия за разследване и са идентифицирали престъпленията на нейната армия.
В изявлението се прави заключението, че номинирането на основателя на Турция Мустафа Кемал Ататюрк за Нобеловата награда за мир от Елефтериос Венизелос, тогавашният премиер на Гърция, през 1934 г. представлява "най-ясното доказателство" за това, че няма такъв исторически въпрос между двете държави, независимо от твърденията на някои „безотговорни политици и радикални гърци“.
„Хюриет“ припомня, че 19 май е крайъгълен камък в историята на Турция, тъй като е денят, когато Мустафа Кемал, по-късно станал Мустафа Кемал Ататюрк, пристигнал в град Самсун от Истанбул, за да организира войната, която превърна останките от Османската империя в модерна Турция четири години по късно.
Ататюрк посвети 19 май на младежта на турската нация Ден на младежта и спорта, национален празник, в който младите хора организират спортни и културни дейности и официални церемонии, организирани в цялата страна.

В отговор на изявлението на турското външно министерство, от дипломатическото ведомство в Атина обвиниха Анкара, че се опитва да „манипулира историята“, като отрича твърденията на гръцките политици, че това е годишнина от „понтийски геноцид“, който представлява „избиване на етнически гърци от турците по време на Първата световна война и последвалата гръко-турска война“, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
„Изявлението на турското външно министерство представлява още един неприемлив опит за манипулиране на историята“, заяви в сряда гръцкото външно министерство.
„Признаването на историческия факт, самокритиката и отхвърлянето на ревизионизма са знак за сила, а не за слабост. Те са предпоставка за добросъвестен диалог и за борба срещу крайностите на национализма, за помирението между народите и държавите и тяхното мирно съжителство“, твърдят още от Атина.
„Ние всички - особено съседна Турция - имаме историческа отговорност да разпознаваме факти като Понтийския геноцид, за да избегнем повторение на най-тъмните моменти от миналото и да излекуваме раните, които те са оставили след себе си“.
През 1994 година Гърция решава официално да определи 19 май за ден на национална памет за геноцида над „избитите между 1914 и 1923 година 370 хиляди гърци“, живяли по брега на Черно море.

Агенция „Фокус“ припомня:

Гръцко-турската война, която е и част от Турската война за независимост, се води между 1919 и 1922 година и завършва с катастрофално поражение на агресора Гърция и окончателно изхвърляне на гърците от Мала Азия.

Ето и как се развива войната:

1919

След завършване на Първата световна война Гърция, като съюзник на страните-победителки, е получила обещание, че ще ѝ бъдат предадени определени части от Анадола. На 15 май 1919 година гръцките войски (20 000 гърци, 2500 арменски доброволци) извършват десант в района на Измир, под надзора на съюзниковия флот, и са посрещнати с голям ентусиазъм от християнското население, докато съизмеримото по численост мюсюлманско възприема десанта като военно нахлуване. Дадено е начало на тригодишната гръцка окупация на града. Турската армия отстъпва в безпорядък, съпротива оказват само незначителни нейни части. Сериозно съпротивление срещу гърците е организирано едва в края на юни, като негов идеен вдъхновител е бил Мустафа Кемал (Ататюрк), чиито действия се осъждат от правителството в Истанбул.
Към есента на 1919 година гръцките войски контролират пространството между река Мендерес (Меандър) на юг, Ахметли на изток и Кидониес (Айвалък или Ванчико) на север, а силите на Кемал към този момент не могат да окажат сериозна съпротива. При това гърците не навлизат във вътрешността на полуострова, преди всичко поради липсата на разрешение от съюзниците си. На юг от контролираната от тях територия се намира заетата от нейни войски окупационната зоната на Италия – малоазийският бряг срещу остров Родос приблизително между градовете Бодрум и Анталия, включващ областта Ликия и град Кония.

1920

През април 1920 година Мустафа Кемал създава временно правителство в Анкара, враждебно на истанбулското правителство. Войските на Кемал скоро нанасят съществени поражения (май 1920 г.) на френската армия на Южния фронт в Киликия и Франция е принудена да подпише примирие година по-късно – през март 1921 г., а през откомври същата година и договор, който е в пряко противоречие със споразумението от Сен Жан дьо Мориен в Савоя (подписано през април, и потвърдено през септември 1917 г.), което предвижда италианска, френска, гръцка и арменска окупационни зони. Гръцките историци и до днес порицават този съдбоносен ход, защото заради него оръжията от изтеглилата се френска армия попадат в ръцете на кемалистките бунтовници и са използувани срещу гръцката армия в Западен Анадол. Обезпокоени от укрепването на Мустафа Кемал, съюзниците дават разрешение на гърците за навлизане в Анадола. В хода на три атаки през лятото (юни-септември) са завладени ред градове на брега на Мраморно море (сред които и Бурса), с активната подкрепа както на британски войски, така и на сили на османското правителство срещу националистите. Така с разрешението на съюзниците Гърция преминава „Линията Милн“, която дотогава определяла границата и с Турция, съгласно конференцията в Париж (1919 г.) Силите на турските националисти са малобройни, поради заетостта им на Източния и Южния фронт, и те оказват малка съпротива преди да се оттеглят към Ескишехир по заповед на Мустафа Кемал.
През това време в самата Гърция се развихря ожесточена вътрешна борба между поддръжниците на правителството на Венизелос и роялистите, при което борбата е толкова остра, че операцията в Мала Азия временно преминава на втори план. На 10 август 1920 е подписан Севърският договор между страните от Антантата и султанска Турция. По този договор Гърция получава Източна Тракия (до разстояние 30 км от Истанбул), островите Имброс и Тенедос, а областта с Измир (Смирна) се предава под управление на Гърция с перспективата след пет години да стане гръцка територия. За гръцкия премиер и неговите съюзници Севърският договор е началото на възстановяването на Ромейската Империя. Два дни след подписването на договора е извършено покушение срещу Венизелос, който успява да оживее. Последва нов цикъл на вътрешнополитическата борба в Гърция, съпроводен и от политически убийства. През есента на 1920 година гръцките войски все още имат превес над кемалските войски. След смъртта на гръцкия крал Александрос I (25 октомври) и съкрушителното поражение на изборите на 14 ноември в Гърция на партията на Венизелос, на гръцкия трон в резултат на референдум се възкачва отново Константинос I (декември 1920), а Венизелос напуска страната на третия ден след изборите. Едновременно с това Гърция се лишава от поддръжката на съюзниците, които имат основание да считат, че крал Константинос I поддържа Германия, а към Антантата е бил дори враждебен. Годината завършва с поредните успехи на гърците и ново разтягане на техния фронт. Към декември 1920 г. техните войски настъпват в две посоки към Ескишехир – от северозапад, и откъм Измир.
Същевременно на Източния фронт офанзивата срещу за кратко независимата Армения (1918 – 1920 г.), започната от турците през септември 1920 г., завършва с успех и е уредена с договор през декември същата година в Александропол (по-късно Ленинакан, днес Гюмри), според който турците възвръщат териториалните си загуби от руската офанзива по време на скоро завършилата Първа световна война, както и загубите от Руско-турската война (1877-1878). Всъщност тези земи са върнати на Османската империя още по договора от Брест-Литовск през март 1918 г., но по това време въпросните територии са заети от войските на новосъздадената Арменска република. Макар и да не влизат официално в сила поради скорошната намеса на болшевиките в района, договореностите са препотвърдени със съветите в договорите от Москва (март 1921 г.) и Карс (октомври 1921 г.) Заедно с френското примирие четири месеца по-късно уреждането на въпроса с Източния фронт освобождава значителен турски военен ресурс.

1921

В началото на 1921 година Гърция предприема серия маломащабни операции, които обаче срещат силната съпротива на турските националисти, които се окопават и биват снабдявани с въоръжение и екипировка за редовна армия. Гърците са спрени в началото на януари 1921 г., а претърпяват и първото си поражение в края на март 1921 г. от Исмет паша в „Битките при Иньоню“, недалеч от Ескишехир, откъдето той получава своето ново прозвище, а фронтът се установява на линията Ескишехир – Кютахия – Афионкарахисар. Макар тези турски успехи да биват постигнати в не особено значителни сражения, те им дават самочувствие и възможност да търсят международна подкрепа.
Следва относително затишие на фронта и активизация на политическите интриги. Великобритания негласно подкрепя гръцката офанзива, но отказва да предостави военна подкрепа за да избегне провокация към французите. Франция признава правителството на Мустафа Кемал, което значително усилва неговите позиции. Италия прави същото, а двете държави предоставят въоръжението си на турците за борба срещу гърците, в действията на които те съзират британски интереси. Италианците от своята база в Анталия дори подпомагат турските революционери с разузнаване. Първите турски успехи на фронта карат Великите сили да свикат в края на февруари 1921 г. конференция в Лондон, на която се направи опит да бъде ревизиран Севърският договор. Преговорите, на които присъстват и двете турски правителства – османското и революционното, не достигат до споразумкение с Гърция, която счита, че все още разполага със стратегическо военно преимущество. Правителството на Мустафа Кемал увеличава своята подкрепа, като е признато и от болшевиките през март 1921 г., които изпращат значителна помощ под формата на оръжие, муниции, и злато. Тази помощ ще се увеличава през следващите години от войната.
През юли 1921 г. гръцката армия получава подкрепления и отново предприема настъпление срещу отбранителната линия на Иньоню, с цел да се вклини в защитата и да прекъсне комуникациите между северната и южната част на Анадола. В „Сраженията при Кютахия-Ескишехир“, или още „Битката при Дорилайон“ (10 – 24.07.1921 г.), гръцките сили осъществяват пробив, но турците на свой ред успяват да избегнат обкръжение и да се прегрупират отвъд река Сакаря (Сангариос). Набелязаните градове са завладени, както и свързващата ги железопътна линия. Макар и тактически успех за гърците, победата не постига важна стратегическа цел, понеже турските сили биват съхранени, и следва да бъдат срещнати отново в битка. Пропуска се възможността да бъде нанесено решително поражение на турските националисти. Впоследствие този факт се оказва от решаващо значение за цялата гръцка кампания в Анадола. Иньоню е свален от командването в началото на август, поради загубата в тази битка.
Военното и държавното управление на Гърция се срещат в Кютахия, където в продължение на почти месец обсъждат следващия си ход. Това дава достатъчно време на турците да организират на източния бряг на Сакаря последната отбранителна линия върху серия от последователни възвишения, на около 100 км преди Анкара. Позициите и щабът им са в непосредствена близост до град Полатли (Гордион или Гордий), някогашната столица на Фригия, където през 333 г. пр.н.е. Александър Велики разсича митичния Гордиев възел. Въпреки помощта от болшевиките, екипировката не достига, и е изискана материална помощ от цивилното население, включваща и лично оръжие. Гръцките сили също изпитват недостиг, тъй като тяхното настъпление е разтеглило линиите за снабдяване и комуникация на повече от 400 км през полупустинни територии. Гръцкото военно командване изисква повече време за подготовка на настъпление, чуват се и единични мнения за отбранителна стратегия. Ентусиазмът у политиците надделява над по-предпазливата оценка на положението от страна на военното командване, и въпреки противоположните мнения се взема решение за настъпление в преследване на окончателна победа над Турция. Самият крал Константинос I тогава не е в състояние да натежи с мнението си в полза на някое от решенията. Река Сакаря е премината в настъпление от страна на числено превъзхождащите противника седем гръцки дивизии. Турската защита се ръководи от пашите Мустафа Кемал и Февзи Чакмак. По време на „Битката за Сакаря“ или „Битката за Сангариос“ се водят 22-дневни неспирни и кръвопролитни боеве (23.08 – 13.09.1921 г.), в поредица от последователно превземане, но и отстъпване на укрепени позиции. Решителният момент е щурмът на град Хаймана, разположен едва на няколко десетки километра южно от Анкара, който турците в крайна сметка успяват да удържат. Това е крайната и най-източна точка, която гръцката кампания в Мала Азия успява да достигне. Гърмежът на оръдията отчетливо се е чувал в Анкара. Константинос I лично ръководи битката и едва не е пленен от турски конен патрул, част от опитите за прекъсване на противниковите комуникации в тил. Всички гръцки сили са ангажирани в битката, докато на страната на турците непрекъснато постъпват свежи попълнения от вътрешността, в резултат на призива на националистите за мобилизация. До гръцките сили не достигат храна и муниции. Тези обстоятелства са достатъчни да потушат първоначалния импулс и гръцкото настъпление е спряно. Лека контраатака, ръководена от самия Мустафа Кемал, е отразена, но убеждава гърците в тяхната несигурна позиция, и поради опсения от следваща по-голяма контраатака Константинос I прекратява атаката. Гръцките сили са отблъснати на западния бряг на река Сакаря, а няколко седмици по-късно отстъпват организирано под командването на генерал Анастасиос Папулас към укрепената линия Ескишехир-Афионкарахисар, заемана от тях още през юни.

1922

В началото на 1922 г. Франция и Италия заявяват, че изпълнението на Севърския договор е вече неприложимо. Двете страни изтеглят своите сили, в съответствие с подписаните договорености с Турция от предната година, оставяйки гръцките войски уязвими. През март 1922 година Франция, Великобритания и Италия предлагат план за постепенно изтегляне на гръцките войски от Анадола. Кемал отхвърля тези предложения, докато гръцките войски все още присъстват в Мала Азия, неговият специален пратеник във Великобритания напразно чака да бъде приет за да се предотвратят бъдещите кръвопролитни боеве. През май ген. Папулас, заедно с целия си щаб подава оставка и е заменен от ген. Георгиос Хадзианестис. В Гърция по това време, през май 1922 г., идва на власт коалиционно правителство, което, недооценявайки ситуацията, се опитва да организира операция по завладяване на Константинопол, за да се окаже натиск върху Кемал. Друга причина за това решение е опитът да се окаже натиск върху Британия, която отказва да предостави на гърците така нужната военна помощ, както и финансов заем. Силите на съюзниците (Великобритания и Франция) в Проливите са незначителни, в сравнение с двете гръцки дивизии в Източна Тракия. Начинанието обаче има обратен ефект – изтеглянето на войски отслабва отбранителните позиции около Измир. Турците получават солидна военна и финансова помощ от страна на болшевиките в края на април и началото на май 1922 г. за готвената офанзива срещу гръцките сили.

Гърците успяват да заемат обширен плацдарм в Мала Азия. Двеста хиляди добре въоръжени гръцки войници създават силни укрепления край Афионкарахисар, за които западните военни експерти казват, че са непревземаеми, и се готвят за нов щурм на Анкара. Въпреки това моралът на гръцките воини е нисък, поради продължителното пребиваване в отбранителни позиции. На 26 август 1922 година в 06:00 часа турците започват генерално настъпление, точно там, където гръцките войски са най-добре укрепени. За броени часове стратегическите места са превзети, отчаяната съпротива на гръцката армия всъщност подготвя нейното пълно унищожение. За два дни „непревземаемите“ позиции са унищожени, гръцката армия панически бяга към Ескишехир и Измир. На 30 август 1922 година в местността до едноименния град Думлупънар става последният решителен бой между двете армии, който завършва с пълния триумф на турската армия, начело с Мустафа Кемал, и впоследствие с пленяването на целия Генерален щаб на гръцката армия, начело с генералите Трикупис и Дигенис. Турските войски побеждават гръцките на всички фронтове. Гърците бягат панически, палейки, грабейки, разорявайки всичко, що видят по пътя на отстъплението към Измир. Френският историк Жорж Кастелан нарича отстъплението „ужасно“, тъй като гръцки части панически бягат от страх от възмездие за това което са причинили през 3-годишната окупация на Анадола. Гръцките дивизии са разделени и разбити на части. За една седмица е унищожена 200 хилядната гръцка войска в Анадола, а успелите да се спасят гръцки войници се опитват да осигурят евакуация на Измир. Почти едновременно е дадена заповед за оставяне на целия малоазиатски плацдарм. На 9 септември 1922 година Измир е освободен от турците. С наближаването на турските части гледката в града става ужасяваща – хиляди войници и стотици хиляди гърци буквално се хвърлят в морето от Измирското пристанище, в опита си да се доберат до корабите на напускащия гръцки флот. На 11 септември 1922 година напълно е унищожена 11-та гръцка дивизия, която се опитва да се изтегли южно от Измир.

Последици

Гръцките офицери, спасили се на остров Кио, в писмо до Константинос I настояват за неговата оставка, на което той се съгласява и е принуден за втори път да се отправи в изгнание.
Гръцката армия все още заема Източна Тракия (без Истанбул) от юли 1920 г., но през октомври 1922 г. е подписано Муданийското примирие (в Мудания на брега на Мраморно море, недалеч от Бурса), което определя гръцко-турската граница по река Мерич (Марица, Еврос). Започналото настъпление на кемалистите към проливите принуждава съюзниците да преговарят с тях и това довежда до Лозанския договор, който анулира голяма част от клаузите на подписания две години по-рано от официалното султанско правителство Севърски договор.
След Лозанския мирен договор между Турция и Гърция е подписан договор за размяна на населението, според който турците, живеещи в Гърция ще се преселят в Турция и обратното. Засегнати са близо два милиона преселници – 1,3 милиона малоазийски гърци и 500 хил. турци от Беломорието. Загубите на напълно разгромената гръцка армия надвишават 50 хил. убити и 50 хил. ранени и към 30 хиляди пленени. Поради тези причини гърците наричат събитията от есента на 1922 година Малоазийска катастрофа.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Кипър ще извърши осем сондажа в ИИЗ през следващите две години

Kathimerini: Кипър ще извърши осем сондажа в ИИЗ през следващите две години

21 Май 2019 | 20:34 | Агенция "Фокус"
Никозия. През следващите 24 месеца Кипър ще продължи с проучванията за находища в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова, като извърши осем нови сондажа, съобщава електронното издание на атинския всекидневник Kathimerini.
„Дейностите в ИИЗ на Кипър продължават. Осем сондажа са планирани за следващите 24 месеца. Шест изследователски и два потвърдителни“, обяви енергийният министър на островната държава Йоргос Лакотрипис в рамките на пресконференция относно работата на неговото министерство за периода март 2018 - април 2019 година.
Министърът не разкри в кои точно блокове ще бъдат извършени сондажите, но заяви, че целите са вече идентифицирани и сондажите ще започнат преди края на годината или в началото на 2020 година.
Съгласно думите му, правителството е на последния етап от лицензионната процедура за Блок 7.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турска делегация е в Атина за разговори за разсейване на напрежението

Kathimerini: Турска делегация е в Атина за разговори за разсейване на напрежението

21 Май 2019 | 12:18 | Агенция "Фокус"
Атина. В опит да съживи мерките за изграждане на доверие между Гърция и Турция, делегация от турски военни пристигна в понеделник в Атина за разговори до петък с гръцките си колеги в присъствието на дипломати от двете страни, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Основният фокус на дискусиите ще бъде меморандум, подписан от външните министри на Гърция и Турция през 1988 г., който включва мораториум върху полети от военни самолети над Егейско море през почивните дни, празниците и летните месеци юли и август. Въпреки това според съобщенията турски хеликоптери са нарушили гръцкото въздушно пространство няколко пъти в понеделник.
Срещите идват в момент на нарастващо напрежение между Анкара и Никозия, по отношение на плановете на Турция за провеждане на проучвателни сондажни дейности за въглеводороди в изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ).
Изразявайки солидарност с Кипър след разговорите в Никозия в понеделник с министъра на външните работи на Кипър Никос Христодулидис, главният преговарящ на Европейския съюз за Брекзит Мишел Барние отново подчерта, че ЕС е готов да реагира адекватно, ако Турция извърши незаконна сондажна дейност в ИИЗ на източната средиземноморска държава.
В повторение на изказванията на председателя на Европейския съвет Доналд Туск след срещата на върха на ЕС в Сибиу, Румъния, Барние подчерта, че „ЕС стои зад Кипър и очаква Турция да зачита суверенните права на държавите-членки на ЕС“.
От своя страна гръцкият премиер Алексис Ципрас осъди поведението на Турция в понеделник като „опортюнистично“ и призова Анкара да седне на масата на диалога и да остави зад себе си поведението, което не води до никъде. Той също така каза, че не очаква Турция да продължи с проучвателните дейности в ИИЗ на Кипър.
Турският президент Реджеп Таийп Ердоган обаче бе категоричен през почивните дни, че Анкара има пълното право да защитава интересите си в Източното Средиземноморие, Близкия Изток и Северна Африка.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мишел Барние: ЕС е готов да отговори на турските провокации

Мишел Барние: ЕС е готов да отговори на турските провокации

20 Май 2019 | 18:52 | Агенция "Фокус"
Никозия. Мишел Барние, главният преговарящ за Брекзит от страна на Европейския съюз, заяви в понеделник, че Брюксел е готов да отговори адекватно, в случай, че Турция продължи „незаконните си сондажи за въглеводороди“, като отбеляза, че Съюзът стои твърдо зад Кипър, предава електронното издание на вестник Kathimerini.
Барние, който в момента е на посещение в Кипър в контекста на турне по европейските столици, за да обсъди ситуацията по отношение на Брекзит, се срещна с кипърския министър на външните работи Никос Христодулидис, който го информира за неотдавнашните незаконни операции на Турция в изключителната икономическа зона на Кипър.
„ЕС стои твърдо зад Кипър и очаква Турция да зачита суверенните права на държавите-членки на ЕС", каза Барние, като повтори бележките на председателя на Европейския съвет Доналд Туск след срещата на върха на ЕС в Сибиу, Румъния.
Барние каза още: „изразяваме сериозна загриженост относно обявеното от Турция намерение за извършване на сондажни дейности в изключителната икономическа зона на Кипър.
„В този контекст ние настоятелно призоваваме Турция да прояви сдържаност, да зачита суверенните права на Кипър в ИИЗ и да се въздържа от всякакви подобни незаконни действия, на които ЕС ще реагира адекватно и в пълна солидарност с Кипър“, добави той.
Христодулидис каза, че нарастващите незаконни дейности на Турция в ИИЗ на Кипър са в нарушение на суверенните права на Никозия и противоречат на международното право и правото на ЕС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Кипър търси американска подкрепа в кризата с Турция

Kathimerini: Кипър търси американска подкрепа в кризата с Турция

18 Май 2019 | 11:19 | Агенция "Фокус"
Никозия. В телефонен разговор с американския съветник по националната сигурност Джон Болтън в петък кипърският външен министър Никос Христодулидис призова за подкрепата на Вашингтон, тъй като Никозия се стреми да запази суверенните си права в изключителната си икономическа зона (ИИЗ) в светлината на продължаващите турски нарушения на западния бряг, пише гръцкото електронно издание на вестник Kathimerini.
Според съобщенията Болтън e потвърдил отново позицията, възприета от Държавния департамент на САЩ от самото начало на кризата, като e подчертал необходимостта от незабавно прекратяване на дейностите в ИИЗ на острова и избягването на действия, които ще засилят напрежението.
Разговорът на Христодулидис с Болтън е част от по-широка дипломатическа инициатива на министъра в период на нарастваща загриженост на острова след поредното предизвикателство от страна на Турция.
За тази цел президентът на Кипър Никос Анастасиадис представи пред 10-те водещи съдии от съответния брой страни от Европейския съюз за действията на Турция.
Освен това той изпрати писмо до британския премиер Тереза Мей, в което по същество осъди неотдавнашната позиция на Лондон относно на ИИЗ на Кипър, където Анкара планира да проведе проучвателно сондиране, оспорвайки суверенитета на Кипър.
От своя страна турският външен министър Мевлут Чавушоглу защитава действията на Анкара в писмо до ръководителя на външната политика на Европейския съюз Федерика Могерини, страните от ЕС и външните министри на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, че въпросната област е извън Кипър изцяло в континенталния шелф на Турция.
Според Anadolu Agency, Чавушоглу добави, че неотдавнашното изявление на ЕС в подкрепа на Никозия е направено в името на солидарността на ЕС и не е съвместимо с международното право.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: Турция не може да бъде изключена от добива на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие

Anadolu Agency: Турция не може да бъде изключена от добива на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие

18 Май 2019 | 10:55 | Агенция "Фокус"
Левкоса. Турция и кипърските турци не могат да бъдат изключени от енергийното уравнение в Източното Средиземноморие, заяви турският вицепрезидент Фуат Октай, цитиран от Anadolu Agency.
"Всички трябва да приемат, че Турция и Северен Кипър не могат да бъдат изключени от енергийното уравнение в региона," каза Фуат Октай по време на събитие в Северен Кипър.
Октай подчерта, че сегашното статукво е неустойчиво. Той каза, че дейностите на сондажния кораб „Фатих“ в района на запад от остров Кипър са доказателство за решимостта на Турция по този въпрос.
Вицепрезидентът каза, че новият сондажен кораб „Явуз“ ще извършва подобни дейности в Източното Средиземноморие в следващия период.
Турция последователно оспорва едностранното сондиране, извършвано от кипърската гръцка администрация в Източното Средиземноморие, като твърди, че кипърските турци също имат право на ресурсите в района.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: Турският външен министър изпрати писмо до ООН и ЕС за турските сондажи в Източното Средиземноморие

Anadolu Agency: Турският външен министър изпрати писмо до ООН и ЕС за турските сондажи в Източното Средиземноморие

18 Май 2019 | 08:59 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският външен министър в петък изпрати писмо до ръководителя на външната политика на ЕС, страните-членки на ЕС и външните министри на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН по отношение на сондажните дейности на Турция в Източното Средиземноморие, пише Anadolu Agency.
Според съдържанието на писмото, получено от агенцията, Мевлют Чавушоглу подчертава политическата и правна позиция на Турция, че въпросната област се намира изцяло в рамките на турския континентален шелф, за което е съобщено на ООН.
Областта на операциите на турски плавателни съдове, разположени в открито море, се намира на 75 километра от западния бряг на остров Кипър, а сондажната зона няма нищо общо с така наречените лицензионни зони на кипърските гърци или лицензираните зони на кипърските турци, предоставени на Turkish Petroleum (TP), се казва в писмото.
Чавушоглу добави, че изявлението на ЕС в подкрепа на кипърските гърци е направено само заради солидарността на ЕС не е съвместимо с международното право.
Той подчерта, че Турция не признава едностранните и нелегитимни искания за изключителна икономическа зона на кипърските гърци и заяви, че трети страни трябва да се въздържат от вземане на страна в припокриващите се претенции за морски граници и те не трябва да действат така, сякаш са съд за постановяване на решение по двустранни въпроси, свързани с морските граници.
Турският външен министър каза също, че няма автоматизъм в твърдението, че островите създават легитимни изключителни икономически зони.
Той подчерта, че въпросът за правото на островите към зоните на морската юрисдикция и техния ефект при определянето на морските юрисдикции са напълно отделни въпроси на морското право.
Чавушоглу заяви, че Турция е изяснила позицията си относно сондажите още през 2004 година и е регистрирала това в ООН.
Той каза, че крайните морски граници в тази част на Средиземно море могат да бъдат уредени само чрез споразумения, които трябва да бъдат сключени между съответните крайбрежни държави въз основа на международното право, а не чрез нарушаване на правата на трети страни.
Другият метод, подчертан в писмото, са решенията от международните съдилища или арбитража.
В писмото се подчертава, че припокриването на претенциите на държавите-членки на ЕС за морска юрисдикция, нарушаващи законните права на третите страни, не могат да бъдат представени като външни граници на ЕС и заяви, че подобна позиция на ЕС би била грубо нарушение на международното право.
Чавушоглу е подчертал, че що се отнася до остров Кипър и западния му бряг, разграничаването на морето би било възможно само след политическото уреждане на спора на острова.
Той изрично подчертава в писмото си до Могерини, че в очакване на всеобхватното споразумение Турция призовава ЕС да играе конструктивна роля и да не взема страна или да се опитва да заема страна.
Чавушоглу предаде загрижеността на Турция към американския си колега Майк Помпео относно прессъобщението на американския Държавен департамент по същия въпрос.
В писмата си Чавушоглу подчерта, че като страна с най-дълга континентална брегова линия, Турция има законни права и жизненоважни интереси в Източното Средиземноморие и Турция напълно упражнява суверенните си права върху континенталния си шелф в съответствие с международното право.
Той подчерта, че Турция днес е готова, както направи в миналото, да даде пълната си подкрепа за гарантиране на справедливо, честно и мирно разрешаване на всички висящи въпроси, включително справедливото разграничаване на зоните на морската юрисдикция с всички съответни крайбрежни държави, които Турция признава и има дипломатически отношения в съответствие с международното право.
Външният министър посочи, че едностранните дейности на кипърските гърци, свързани с експлоатирането на залежите от въглеводороди, без да се зачитат неотменните права на кипърските турци, като съсобственици на острова, върху природните ресурси на острова, застрашават сигурността и стабилността в региона.
Чавушоглу е подчертал, че освен ако кипърските гърци не включат кипърските турци в процеса на вземане на решения по отношение на въглеродните ресурси или преустановят едностранните си дейности, турските кораби за сондиране и проучване също ще продължат дейностите си в районите, където се намира турската република Северен Кипър, предоставила лицензи на TP на юг и на изток от острова.
Накрая той подчерта, че Турция, както е правила в миналото, ще продължи да действа предпазливо и добросъвестно, но заяви, че от Турция не трябва да се очаква да седи и да одобрява продължаващото нарушение на правата й и тези на кипърските турци.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Yeni Safak: Енергийни войни в Източното Средиземноморие

Yeni Safak: Енергийни войни в Източното Средиземноморие

17 Май 2019 | 18:55 | Агенция "Фокус"
Анкара. Напрежението в Източното Средиземноморие се увеличава бързо. Както е известно, операциите с природен газ, които започнаха да се засилват в региона от началото 2000-те години, доведоха до превръщането на тази област в фокус на международните енергийни компании, пише електронното издание на турския консервативен ежедневник Yeni Safak в материал, представен без редакторска намеса.
Проучването във водите на Израел, гръцката администрация на Южен Кипър, Египет, Ливан и Палестина доведе до откриването на множество находища на природен газ с различни размери.
С продължаването на проучвателните операции в Източното Средиземноморие броят на откритите ресурси също продължи да нараства. Естествено, Турция също е навила ръкавите си, за да сондира за газ в района на Източното Средиземноморие. Понастоящем Анкара предприема важни стъпки за защита както на собствените си, така и на правата на т.нар Турска република Северен Кипър (ТРСК) по отношение на собствеността върху въглеводородните ресурси в региона.
Въпреки това, тъй като наскоро Турция ускори операциите за изследване на Източното Средиземноморие за природен газ, напрежението в региона внезапно започна да се засилва. Намесата на ЕС, САЩ и други страни от региона доведе до нова политическа ситуация в източната част на Средиземно море.

Те пренебрегват Турция

Очевидно е, че както страните от региона, така и САЩ разработват нова политика по отношение на игнорирането и изолирането на Турция в Източното Средиземноморие.
По-рано бяхме свидетели на това, че Република Кипър, Гърция, Израел, Италия, Йордания, Палестина и Египет се събират под името "Източно средиземноморски форум за газ" и полагат големи усилия да изключат Турция.
Въз основа на споразуменията за изключителната икономическа зона (ИИЗ), които Република Кипър е направила едностранно и незаконно във времето с държавите от региона, изглежда, че Никозия се опитва да наложи свършен факт днес, сякаш е единствен собственик на ресурсите в региона.
Страните в Източното Средиземноморие започнаха да търсят алтернативни пътища извън Турция за пренос на открития в морето природен газ към страните потребители. Забелязва се, че всеки път те се фокусират върху различни сценарии и постоянно държат жив проекта за „Източносредиземноморския газопровод (East Med Pipeline), който е алтернативен път на Турция.
Реакцията на САЩ спрямо стартираните от Турция сондажни операции показва, че се полагат усилия за установяване на нов баланс на силите в региона.

Какво ще направи Турция?

Турция следва да ускори допълнително своите проучвателни операции в предстоящия период, за да открие резервите на природен газ, което е нейно право. Откриването на запаси от природен газ в Източното Средиземноморие е много важна стъпка както за развитието на икономиките, така и за повишаване на благосъстоянието в региона, а освен това и за промяната в уравнението на природния газ.
Турция вече имаше предимство, тъй като е оптималния път за транспортиране на ресурсите от Източното Средиземноморие. Пределно ясно, че сега тя трябва да възприеме коренно различна позиция с вероятността да получи статут на страна производител.
Това вероятно ще бъде единственото решение на проблема с високите сметки за енергия в Турция и за намаляване на несигурността срещу чуждестранните шокове в икономиката.
Ето защо, предписанието за премахване на външната енергийна зависимост на Турция зависи пряко от запасите на природен газ, които ще бъдат открити в Източното Средиземноморие.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Анадолска агенция“: ВМС на Турция отработиха търсене и унищожаване на подводници

„Анадолска агенция“: ВМС на Турция отработиха търсене и унищожаване на подводници

14 Май 2019 | 14:54 | Агенция "Фокус"
Анкара. В Турция продължават най-големте в историята на страната планови военноморски учения Denizkurdu-2019, предава „Анадолската агенция“.
В маневрите, които се провеждат едновременно в акваториите на Черно, Егейско и Средиземно морета, са задействани 131 кораба, 57 самолета и 33 хеликоптера.
Целта на учението е да се подобри координацията на съвместните действия на корабите и формациите по време на кризи. Също така в рамките на маневрите се планира да се отработят действията на Военноморските сили в случай на военен конфликт и нанасянето на удари по съоръженията на условния враг на сушата и в морето.
Ученията се ръководят от адмирал Аднан Озбал, командир на турския флот.
На втория ден от ученията бяха отработени търсене, намиране и унищожаване на подводница на условния противник. Според сценария на маневрите, в Източното Средиземноморие корабите намериха и обезвредиха подводница на условния противник.
Освен това в рамките на ученията, хеликоптерите от ВМС на Турция нанесоха удари по цели в район Бешадалар в Анталия.
Маневрите ще продължат до 25 май.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Yeni Safak: Турция започна мащабно военно учение в Средиземно, Егейско и Черно море

Yeni Safak: Турция започна мащабно военно учение в Средиземно, Егейско и Черно море

13 Май 2019 | 14:20 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турската армия стартира най-мащабното военно учение за годината – „Морски вълк“, което се провежда в Средиземно, Егейско и Черно море, съобщава вестник Yeni Safak.
Националният министър на отбраната на Турция Хулуси Акар потвърди ангажимента на въоръжените сили на страната да защитават суверенитета, независимостта, правата и законите на нацията. „Нашата цел във военните учения е да покажем, че турските въоръжени сили са изключително решителни, ангажирани и способни да гарантират сигурността, суверенитета, независимостта, морските права и ползите за Турция", заяви Хулуси Акар в навечерието на стартирането на ученията.
Около 131 военни кораба, 57 военни самолета и 33 хеликоптера са задействани за маневрите, които ще продължат до 25 май в акваторията на Източното Средиземноморие, Егейско и Черно море. „Тези дейности се следят внимателно не само в страната, но и от нашите чуждестранни партньори", добави Акар.
„Ние предприемаме всички необходими мерки за защита на правата и законите на нашата страна в Егейско море, Източното Средиземноморие и Кипър", категоричен бе турският министър на отбраната.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".


Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Партията на Ердоган призова Кипър да „помни 1974-та“

Kathimerini (Гърция): Партията на Ердоган призова Кипър да „помни 1974-та“

11 Май 2019 | 22:01 | Агенция "Фокус"
Анкара. На фона на заявените от Анкара планове за учение в изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ), още един турски официален представител допълнително увеличи напрежението през уикенда, призовавайки Кипър да „си спомни 1974 г.“, визирайки интервенцията на Турция на острова, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Би било добре за Анастасиадис да си спомни 1974 г. и да я запази свежа в паметта си“, заяви в събота говорителят на управляващата турска Партия на справедливостта и развитието Омер Челик, говорейки за кипърския президент Никос Анастасиадис.
По неговите думи, интервенцията през 1974 година е целяла „да защити живота, правата и интересите на турците киприоти“.
Забележката изглежда е отговор на коментар от Анастасиадес по-рано през седмицата, според който сондажите на Турция в ИИЗ на Кипър са равносилни на ново нахлуване на острова.
Челик обясни, че в момента две турски сонди „извършват дейности“ край острова „и нашите военноморски сили ги защитават“. Освен това той разкритикува лидерите на Гърция и Република Кипър, че са подписали съглашения със страни, които имат проблеми с Турция“, очевидно визирайки Израел.
Реториката на турските власти се засили миналата седмица, тъй като кипърските власти заявиха, че преговорите напредват с френско-италианския консорциум Total и ENI за лиценз за проучване на Блок 7 в ИИЗ на Кипър.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се изказа в четвъртък пред турските кадети, като се позова на „нарастващите опити за нарушаване на нашите права в Източното Средиземноморие и Егейско море“.
„Вие ще дадете стоманен отговор на всяка за плаха дори за инч от нашите граници, но и извън тях“, каза той пред младите военни.
Неговите коментари дойдоха, когато служители на Европейския съюз изразиха подкрепата си за Кипър в бурния спор с Турция. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че ЕС "е единен" зад Кипър, добавяйки, че блокът "очаква Турция да зачита суверенните права" на държавата-членка.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Total и ENI разширяват присъствието си в ИИЗ на Кипър

Kathimerini: Total и ENI разширяват присъствието си в ИИЗ на Кипър

10 Май 2019 | 19:33 | Агенция "Фокус"
Никозия. Total и ENI разширяват присъствието си в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, като се позовава на правителствени източници. По неофициална информация френско-италианският консорциум получи лиценз за проучвания в Блок 7, предава Кипърската информационна агенция, цитирана от атинския всекидневник.
Същите източници съобщават, че двете компании може да разширят присъствието си в други блокове на ИИЗ на Кипър. Припомня се, че те подадоха заявление за лиценз за сондажи в Блок 7, разположен югозападно то Лимасол, през ноември миналата година.
В четвъртък външният министър Никос Христодулис обяви, че в рамките на денонощие ще бъдат обявени плановете на Никозия за енергийните планове.
Запитана за напредъка по отношение на Блок 7, президентът Никос Анастасиадис заяви, че "всичко ще бъде обявено, когато стане необходимо".
Христодулис се срещна по-късно със заместник-директора за Северна Африка и Близкия изток в TOTAL Елиас Касис, с когото обсъди бъдещите планове на компанията в кипърската ИИЗ.
По отношение на двустранната среща, проведена от президента Анастасиадес с френския му колега Еманюел Макрон в четвъртък на неформалния Европейски съвет в румънския град Сибиу, правителствени източници заявиха, че обсъжданията са били съсредоточени върху аспектите на сътрудничеството с Франция в рамките на PESCO.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Алексис Ципрас призовава Анкара към диалог, ЕС изрази подкрепа за Кипър

Kathimerini: Алексис Ципрас призовава Анкара към диалог, ЕС изрази подкрепа за Кипър

10 Май 2019 | 08:41 | Агенция "Фокус"
Сибиу. Високопоставени представители на Европейския съюз изразиха подкрепата си за Кипър в спора с Турция, която заплаши да започне сондажи в Изключителната икономическа зона на острова (ИИЗ), на фона на призивите на гръцкият премиер Алексис Ципрас към Анкара за диалог по въпроса – първи по рода си, отбелязват в редакцията на електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
В рамките на срещата на високо равнище на лидерите на ЕС в румънския град Сибиу, председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че Европейският съюз „е единен" в подкрепата си за Кипър, добавяйки, че Блокът „очаква Турция да зачита суверенните права" на страната-членка на Общността.
Запитан от репортер за позицията си по същия въпрос, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отбеляза, че „днес съм киприот".
На брифинг на лидерите на ЕС, президентът на Кипър Никос Анастасиадис говори за „безпрецедентна ескалация на незаконни действия" в Източното Средиземноморие, заявявайки, че кандидатурата на Турция за сондажи в ИИЗ на Кипър е равносилна на нова инвазия на острова. Той и Ципрас, които се срещнаха отделно в кулоарите на срещата на върха, призоваха за предприемане на мерки срещу Анкара, ако тя продължи с изпълнение на плановете си.
Ципрас подчерта, че въпросът „не е вътрешен проблем на Кипър", нито двустранен въпрос между Кипър и Турция, „а европейски". Той разкри, че е поискал на следващата среща на върха след изборите за Европейски парламент въпросът да бъде разгледан отново и да се предприемат мерки, ако „едностранното провокативно поведение на Турция“ продължи. „Турция трябва да седне на масата за диалог, а не да продължава с едностранни действия, които нарушават международното право", предупреди Ципрас.
Въпреки че Анастасиадис не поиска официално от ЕС да наложи санкции срещу Турция в срещата на върха в четвъртък, която се съсредоточи върху въпроси, свързани с глобалното затопляне, демокрацията и заетостта, източници посочиха, че няколко лидери, включително унгарският премиер Виктор Орбан, литовският президент Даля Грибаускайте и шведският премиер Стефан Льовен са подкрепили подобен сценарий.
Развитието идва на фона на острата реторика на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който в реч пред турските кадети в четвъртък говори за „все по-големи опити за нарушаване на нашите права в Източното Средиземноморие и Егейско море".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Доналд Туск заяви, че ЕС очаква от Турция да уважава правата на Кипър

РИА Новости: Доналд Туск заяви, че ЕС очаква от Турция да уважава правата на Кипър

9 Май 2019 | 22:20 | Агенция "Фокус"
Сибиу. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че ЕС очаква от Турция да уважава правата на Кипър и ще следи внимателно ситуацията със сондажните дейности в кипърския шелф, предаде РИА Новости.
„Президентът на Кипър ни информира за сондажните дейности, които Турция провежда в изключителната икономическа зона на Кипър. Европейският съюз подкрепя Кипър и се надява Турция да спазва суверенните права на страните-членки на съюза. Европейският съвет ще продължи да следи ситуацията внимателно“, заяви Туск, след края на неформалната среща на европейските лидери в румънския град Сибиу.
В шелфа и в изключителната икономическа зона на Кипър са открити находища на природен газ. Турция изпрати в района сондажния кораб „Фатих“. От външното министерство на Гърция поискаха от Анкара да прекрати сондажните дейности в зоната, припомня агенцията



Превод и редакция: Светлин Божков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турция ще изпрати втори сондажен кораб в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Турция ще изпрати втори сондажен кораб в Източното Средиземноморие

8 Май 2019 | 10:42 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция ще изпрати втори сондажен кораб в Източното Средиземноморие. Това заяви външният министър на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу, добавяйки, че предварителните проучвания в района са завършени, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
По време на съвместна пресконференция с колегата си от Киргизстан Чингиз Айдарбеков, Чавушоглу отхвърли докладите, че кипърските власти са открили процедури за издаване на международна заповед за арест на екипажа на турския кораб „Фатих“ край Кипър.
„Не приемаме такива заплахи сериозно", цитира изданието думите на първия дипломат на Анкара.
Очаква се президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис и гръцкият премиер Алексис Ципрас да информират лидерите на Европейския съюз в рамките на неформалния Европейски съвет в Румъния за нелегалните сондажни дейности в рамките на Изключителната икономическа зона на острова. Анастасиадис вече ги определи като „втора турска инвазия“ след изпращането на войски на острова през 1974 г.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Русия изрази загриженост относно ситуацията в Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Русия изрази загриженост относно ситуацията в Източното Средиземноморие

8 Май 2019 | 04:06 | Агенция "Фокус"
Атина. Министерството на външните работи на Русия изрази загриженост относно новините за ескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, предава електронното издание на вестник Kathimerini.
„Вярваме твърдо, че икономическата дейност трябва да е в пълно съответствие с международното право“, се казва в съобщение, публикувано на „Туитъра“ на руското посолство в Атина във вторник.
„Русия призовава за спиране на всички действия, които може да доведат до допълнително напрежение и нови препятствия пред разрешаването на кипърския въпрос“, се добавя още там.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema (Гърция): Турска делегация е напуснала среща на НАТО в протест срещу присъствие на делегация от Република Кипър

Protothema (Гърция): Турска делегация е напуснала среща на НАТО в протест срещу присъствие на делегация от Република Кипър

8 Май 2019 | 03:58 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турски дипломати и военни офицери са напуснали церемония по предаването на комадването на нов върховен главнокомандващ на НАТО в Европа, след като е била поканена и делегация от Република Кипър, пише електронното издание на вестник Protothema.
Церемонията се състоя в военния щаб на НАТО в Монс, Южна Белгия. Постът като върховен съюзен командир на НАТО в Европа винаги се държи от американски офицер и генералът от военновъздушните сили на САЩ Тод Д. Уолтерс ще замени генерал Къртис М. Скапароти.
Турция се противопоставя на участието на Република Кипър в институциите на НАТО, докато кипърският спор не бъде решен. Кипър не е член на НАТО, докато Турция се присъедини към блока през 1952 г. Турция е единствената страна, която не признава Република Кипър за законно правителство на целия остров, а вместо това подкрепя отцепилата се т.нар. Турска Република Северен Кипър в северната част на острова.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Президентът на Кипър: Действията на Турция представляват втора инвазия на Кипър

Президентът на Кипър: Действията на Турция представляват втора инвазия на Кипър

7 Май 2019 | 21:55 | Агенция "Фокус"
Никозия. Президентът на Република Кипър заяви, че нарушенията на изключителната икономическ зона (ИИЗ) на острова от Турция представляват втора инвазия на Кипър от Анкара, предава електронното издание на гръцкия вестник Prorothema.
В изявленията си, в отговор на въпрос за това как ситуацията може да бъде успокоена след турските провокации в кипърската ИИЗ, президентът на Република Кипър заяви, че „както можете да видите, кипърското правителство е нащрек чрез планирана политика в светлината на рисковете, които прогнозирахме, че може да последват след заплахите на Турция. Това очевидно е нарушение на международното право, или, както бих могъл да го нарека, втора инвазия, предвид нарушението на изключителната икономическа зона на Република Кипър… Това, което правим извън задълженията, и аз вярвам, че ще даде плод, са планирани и постоянни движения към всяка посока“.
Журналист отбеляза, че в писмото на президента до генералния секретар на ООН той описва като опустошителен удар създадената ситуация в кипърската ИИЗ и попита дали е възможно да се проведат преговори в случай, че „Завоевателят“ (турският сондажен кораб – бел.прев) е на 40 морски мили от Кипър. На тези забележки президентът Анастасиадис каза, че „действително възникват непреодолими проблеми в резултат на поведението на Турция и, както разбирате, не е възможно да се говори за поддържане на мира, когато сме под заплаха. И по-специално не само заплахите, но и активното нарушение на международното право за трети път“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Война на нерви около кипърския газ

Kathimerini: Война на нерви около кипърския газ

7 Май 2019 | 11:18 | Агенция "Фокус"
Никозия. Република Кипър ще използва всички инструменти, предоставени от международното право, за да се справи с незаконните дейности на Турция в рамките на Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на страната, отбелязва електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini в статия, озаглавена „Война на нерви около кипърския газ“
В последната дипломатическа стъпка в отговор на „нахлуването“ на Анкара , Никозия заяви в понеделник, че ще започне процедура за издаване на международна заповед за арест на екипажа на турския кораб „Фатих“, който планира да започне сондажи за природен газ край западния бряг на острова.
В събота Никозия, след консултация с Атина, представи пред ООН координатите, очертаващи границите на ИИЗ на Кипър и нейния континентален шелф.
„Необходимата подготвителна работа беше извършена от Република Кипър във връзка с незаконните действия на Турция в ИИЗ на Кипър и това е видно от незабавната и ясна реакция на Европейския съюз", заяви в понеделник външният министър на Кипър Никос Христодулис, добавяйки, че е в постоянна комуникация с Европейската комисия и страните-членки на ЕС.
„Утре ще бъда в Париж, където този въпрос ще бъде най-важната точка в дневния ред на моите срещи там", допълни министърът.
Действията на Турция също предизвикаха безпокойства и подкрепа от ЕС и САЩ, както и от израелския посланик в Кипър Сами Ревел.
Отразявайки настроенията на Федерика Могерини в събота, президентът на Европейския парламент Антонио Таяни описа плановете на Турция к като „нарушение на международното право".
„Република Кипър има пълното и суверенно право да изследва и да използва природните ресурси в своята ИИЗ. Заставаме до Кипър в зачитането на неговите права, подкрепени от международното и европейското право“, подчерта Таяни.
От своя страна Турция направи коментар, като увери, че действията й произтичат от международното право.
В изказване на срещата на Средиземноморския диалог в Северноатлантическия съвет в Анкара в понеделник турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че очаква НАТО да подкрепи правата на страната му в Източното Средиземноморие и добави, след като се срещна с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че „правата" на Турция и кипърските турци върху енергийните източници в Източното Средиземноморие не може да бъдат договаряни.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: САЩ призова Турция да се откаже от сондажите в ИИЗ на Кипър

Kathimerini: САЩ призова Турция да се откаже от сондажите в ИИЗ на Кипър

6 Май 2019 | 08:17 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Държавният департамент призовава Турция да отмени решението си да започне сондажни операции в рамките на изключителната икономическа зона на Кипър, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimewrini.
В изявление говорителят на Държавния департамент Морган Ортагъс нарича решението "силно провокативно", което "рискува да предизвика напрежение в региона".
"Съединените щати са дълбоко обезпокоени от обявените от Турция намерения за започване на офшорни сондажни операции в област, заявена от Република Кипър като изключителна икономическа зона", заяви Ортагъс в неделя.
"Тази стъпка е силно провокативна и рискува да повиши напрежението в региона. Призоваваме турските власти да спрат тези операции и всички страни да действат сдържано."

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: САЩ поискаха от Турция да прекрати морското сондиране в икономическата зона на Кипър

ТАСС: САЩ поискаха от Турция да прекрати морското сондиране в икономическата зона на Кипър

6 Май 2019 | 03:22 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. САЩ смятат за изключително провокативни изявленията на Турция за започване на морско сондиране в изключителната икономическа зона на Кипър и искат тези операции да бъдат прекратени, предаде ТАСС, позовавайки се на изявление на пресслужбата на Държавния департамент.
„САЩ са сериозно обезпокоени от обявените от Турция намерения да започне операция по морско сондиране в район, който република Кипър смята за своя изключителна икономическа зона. Тази стъпка е много провокативна и може да доведе до ръст на напрежението в региона. Ние настоятелно искаме от турските власти да прекратят тези операции и призоваваме всички страни към сдържаност“, се казва в изявление на външнополитическото ведомство на САЩ.
В шелфа и в изключителната икономическа зона на Кипър са открити големи находища на природен газ. През 2011 година американската компания Noble Energy откри, в частност, находището „Афродита“, запасите на което се оценяват на 140 милиарда куб.м. Анкара, която оспорва границите на изключителната икономическа зона на Кипър, изпрати в района сондажния кораб „Фатих“. Турция заяви, че сондирането ще продължи четири месеца, до 3 септември.



Превод и редакция: Светлин Божков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Хулуси Акар потвърди позицията на Анкара за сондажите в ИИЗ на Кипър

Kathimerini: Хулуси Акар потвърди позицията на Анкара за сондажите в ИИЗ на Кипър

5 Май 2019 | 16:15 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар потвърди категоричната позиция по отношение на сондажите в рамките на Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, изразена ден по-рано от външното министерство на страната, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Акар увери пред местни медии, Анкара е решена да защити правата си в Източното Средиземноморие и Егейско море, съгласно международното право.
"Като страна-гарант, Турция е решена винаги да защитава правата на народа на Севернокипърската турска република", цитира изданието думите му,
Северната част на Кипър, окупирана от Турция от 1974 г., е държавно образувание, създадено през 1983 г. и признато само от Турция, която от своя страна не признава Република Кипър, наричайки я „кипърската гръцка администрация“.
В събота, в отговор на изявлението на турското външно министерство, външнополитическото ведомство в Атина призова Турция да прекрати сондажите.
"Акар призова Гърция към здрав разум и сътрудничество и добави, че енергийните източници в Егейско море и Източното Средиземноморие трябва да служат като мост за мир, диалог и взаимно развитие", бе подчертано в статия от Anadolu Agency, на което се позовава атинския вестник.
Кипърският президент Никос Анастасиадис планира да повдигне въпроса за турските сондажи в рамките на неформалния Европейски съвет в Сибиу, Румъния, който започва в четвъртък, 9 май.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Анадолска агенция“: Анкара гарантира правата на Северен Кипър в Източното Средиземноморие

„Анадолска агенция“: Анкара гарантира правата на Северен Кипър в Източното Средиземноморие

5 Май 2019 | 14:41 | Агенция "Фокус"
Анкара. „Анкара е решена да защитава правата на турците киприоти в Източното Средиземноморие в рамките на международното право“, заяви министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар в неделя пред „Анадолската агенция“.
„Заедно с правата й в Източното Средиземноморие и Егейско море според международното право, като страна-гарант, Турция е решена винаги да защитава правата на хората от Турска Република Северен Кипър (ТРСК) и да не допуска да бъде поставена пред свършени факти“, обясни военният в изказване, дошло един ден след призива на Министерството на външните работи на Гърция към Анкара да спре сондажните дейности в Източното Средиземноморие.
Акар призова Атина към здрав разум и сътрудничество и подчерта, че енергийните ресурси в Егейско море и Източното Средиземноморие трябва да служат като мост към мир, диалог и общо развитие.
Турското външно министерство също издаде изявление в събота, за да отхвърли забележките, направени от ръководителя на външната политика на ЕС Федерика Могерини относно проучвателните дейности на Турция в Източното Средиземноморие.
„Свързаните с проучването за въглеводороди дейности на Турция се основават на легитимните й права, произтичащи от международното право. Както сме подчертавали в много случаи, тъй като имаме най-дългата брегова ивица в региона, ние ще защитаваме нашите права и интереси в рамките на нашия континентален шелф, както и тези на турците киприоти на остров Кипър“, заявиха от ведомството.
Анкара постоянно оспорва едностранните сондажи на Република Кипър в Източното Средиземноморие, на основание, че турците киприоти също имат права върху ресурсите в района, припомня „Анадолската агенция“, като посочва, че „Кипър е разделен от 1974 г., когато превратът на кипърските гърци е последван от насилие срещу турците на острова и намесата на Анкара като сила на гарант“.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Кипър ще отнесе въпроса за турските сондажи до Европейския съвет

Kathimerini: Кипър ще отнесе въпроса за турските сондажи до Европейския съвет

5 Май 2019 | 11:07 | Агенция "Фокус"
Никозия. Президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис ще обсъди провокативните "сондажи" на Турция в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова в рамките на неформалния Европейски съвет в Сибиу, Румъния, който ще се проведе следващия четвъртък, 9 май, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini.
Кипърското правителство продължава разглежда като приоритет решаването на проблема в рамките на Европейския съюз, подчертават от редакцията. За тази цел Кипър вече е подготвил почвата: ЕС реагира бързо в събота с подкрепя за позицията на Никозия.
Никозия поддържа и отворени канали с петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и съседните държави. Очаква се външният министър на страната Никос Христодулис да отпътува в Париж за разговори по темата.
Дипломатическите източници изразиха задоволството на Никозия от неотдавнашното обсъждане в Съвета за сигурност, където позициите на Кипър срещнаха подкрепа относно загриженост относно възможните отрицателни последици от действията на Турция върху усилията за възобновяване на преговорите за обединение на разделения остров.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: ЕС предупреди Турция заради сондажите в ИИЗ на Кипър

AFP: ЕС предупреди Турция заради сондажите в ИИЗ на Кипър

4 Май 2019 | 18:30 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Върховният представител на ЕС за външаната политика и сигурността Федерика Могерини призова Турция да преразгледа плановете си за започване на проучвателни сондажи за нефт и газ в изключителната икономическа зона на Кипър, които вече са осъдени като незаконни от Европейския съюз, предава AFP.
"Изразяваме сериозна загриженост относно обявеното от Турция намерение за извършване на сондажни дейности в изключителната икономическа зона на Кипър," каза Могерини в изявление.
"През март 2018 г. Европейският съвет решително осъди продължаващите незаконни действия на Турция в Източното Средиземноморие", добави тя.
"В този контекст ние настоятелно призоваваме Турция да прояви сдържаност," добави тя, като предупреди, че ЕС ще "реагира адекватно на всички незаконни действия, които нарушават правата на Кипър".

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: Мевлют Чавушоглу обвини кипърските гърци, че не искат да споделят ресурсите на острова

Anadolu Agency: Мевлют Чавушоглу обвини кипърските гърци, че не искат да споделят ресурсите на острова

4 Май 2019 | 13:23 | Агенция "Фокус"
Гирне. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу обвини кипърските гърци, че не искат да споделят ресурсите на острова пред медийната среща на Глобалния журналистически съвет в крайбрежния град Гирне, Северен Кипър, цитира думите му Anadolu Agency.
Анкара не може да приеме решение на кипърския въпрос, което игнорира кипърските турци и тяхната воля, заяви турският външен министър Мевлут Чавушоглу в събота.
Чавушоглу заяви, че не може да бъде постигнато трайно решение по кипърския въпрос въпреки многогодишните преговори и добави, че Турция ще продължи "конструктивното си отношение" за защита на правата на кипърските турци.
Чавушоглу отбеляза, че кипърските турци също настояват за трайно решение, основано на политическото равенство от около 60 години.
"Република Турция и кипърските турци винаги са подкрепяли политическо решение", каза той, добавяйки, че причината за липсата на решение по въпроса е, че администрацията на кипърските гърци не иска да споделя нищо на острова с кипърските турци.
От десетилетията се правят опити за разрешаване на спора, всички завършващи с неуспех. Последният, проведен с участието на страните гаранти- Турция, Гърция и Великобритания - приключи през 2017 г. в Швейцария.
През 2004 г., на два референдума, планът на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан беше приет от кипърските турци, но отхвърлен от кипърските гърци.
Разговорите се съсредоточени върху федерален модел, основан на политическото равенство на турската и гръцката страна, но отхвърлянето от страна на кипърските гърци на подобно решение, включително плана на Анан, доведе до появата на други модели.
В неотдавнашен доклад, сегашният генерален секретар на ООН Антонио Гутереш каза също, че може да са необходими "нови идеи" за уреждане на острова.
Турция обвинява непримиримостта на кипърските гърци за провала на преговорите, като също така обвинява Европейския съюз за приемането на Кипър като разделен остров в съюза през 2004 г., след като кипърските гърци отхвърлиха мирното споразумение.
.
Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema (Гърция): Турски сондажен кораб влезе в ИИЗ на Кипър

Protothema (Гърция): Турски сондажен кораб влезе в ИИЗ на Кипър

3 Май 2019 | 15:10 | Агенция "Фокус"
Никозия. Сондажният кораб Барбарос Хайреддин паша, плаващ под флага на т.нар. Турска Република Северен Кипър, в четвъртък следобед е навлязъл в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, където вече се провеждат проучвания за въглеводороди от страна на Република Кипър, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Според медиите на острова, движенията на Барбарос се следят от кипърските власти, които са сигурни в своите изчисления.
Република Кипър очаква интервенция на Съвета за сигурност на ООН, който трябва да предупреди Турция да се откаже от действията си.
Съгласно последната информация, турският кораб е влязъл в морска зона южно от Лимасол, в район, намиращ се в ИИЗ на Кипър, където вече се правят сондажи от страна на Никозия.
През предходните месеци Барбарос проведе сеизмографски изследвания на юг от Ларнака.
С Навтекс Турция обяви, че ще прави проучвания за нефт и газ в региона от 1 май до 31 юли 2019 година.
Правителството на Република Кипър, в отговор на турския навтекс, посочи, че тези действия са незаконни.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Плюс Инфо“(Македония): Австрия остава голям приятел и поддръжник на Република Северна Македония

„Плюс Инфо“(Македония): Австрия остава голям приятел и поддръжник на Република Северна Македония

1 Март 2019 | 04:12 | Агенция "Фокус"
Виена. След успеха в разрешаването на спора с Гърция, Австрия се надява тази година Република Северна Македония да започне преговори с Европейския съюз, заяви австрийският канцлер Себастиан Курц на днешната среща с премиера Зоран Заев във Виена, пише електронното македонско издание „Плюс Инфо“.
Австрия, подчерта Курц, ще продължи да предоставя необходимата подкрепа на Северна Македония, а срещата със Заев отново демонстрира и доказва приятелството между двете страни.
Заев, както съобщава пресслужбата на правителството, благодари на канцлера Курц и на правителството на Австрия за всичко, което направиха за Северна Македония, но и за целия регион на Западните Балкани.
„Сега, когато споразумението от Преспа се прилага, ние се съсредоточаваме изцяло върху работата на реформите у нас. Сделката постигна положителен ефект върху целия регион. Със споразумението успяхме да покажем, че с партньорство и диалог може да се постигне много, каза министър-председателят Заев на срещата с канцлера Курц.
На срещата, както се посочва в съобщението, Заев е подчертал, че членството на Северна Македония в европейския съюз е единствения избор.
„След историческото споразумение между нашата страна и Гърция е време да се съсредоточим върху икономическите въпроси в страната“, каза Заев и добави, че тази година ще положим всички усилия за ускорен икономически растеж.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова Македония“ (Македония): Създава се възможност за стратегическо сътрудничество с Гърция

„Нова Македония“ (Македония): Създава се възможност за стратегическо сътрудничество с Гърция

28 Февруари 2019 | 12:05 | Агенция "Фокус"
Скопие. Налице е възможност за Македония и Гърция да си сътрудничат във военно отношение след три десетилетия напрегнати отношения заради спора за името и дали това сътрудничество може да бъде повишено до нивото на стратегическото партньорство, което Македония има с армиите на САЩ и Турция, пише първият македонски ежедневник “Нова Македония“.
Тази дилема стана актуална след неотдавнашното интервю на гръцкия министър на отбраната Евангелос Апостолакис, който каза пред Kathimerini, че стремежът на неговата страна е да се превърне в основен стратегически партньор в отбраната със Северна Македония и всичко това да бъде в посока на поддържане мир и укрепване на сътрудничеството на Балканите.
„Всъщност нашият потенциален принос към трансформацията на въоръжените сили на Северна Македония ще отклони други регионални кандидати, които биха могли да се опитат да извлекат полза и да окажат влияние върху съседката си. Нашият стремеж е страната ни да се превърне в основен стратегически партньор на Северна Македония в отстояването на мира и укрепването на сътрудничеството на Балканите - казва Апостолакис .
Междувременно предишният министър на отбраната на Гърция Панос Каменос наскоро изрази неприятелско отношение към Македония в интервю за местната телевизия ТРТ от областта Тесалия.
„Не се чувстваме застрашени. Нито Албания може да застраши Гърция, нито Скопие. Скопие е на 20 минути работа. Ако една единица бронирани превозни средства реши да премине, тя ще стигне до края на Скопие, ще стигне до Сърбия. Отбраната изобщо не ни засяга“ - каза Каменос.
От македонското Министерство на отбраната засега няма информация по въпроси, свързани с това как Македония разглежда настоящите изявления за стратегическо партньорство за отбрана с Гърция и дали това сътрудничество в много отношения ще прилича на стратегическо партньорство в областта на сигурността, което имаме със САЩ и Турция.
От друга страна, в споразумението на Преспа взаимното сътрудничество между двете страни обхваща цяла глава, т.е. цялата втора част от споразумението е посветена на него, като се споменава и военното сътрудничество.
В частта, свързана със сътрудничеството в областта на отбраната между двете страни, се подчертава, че договарящите страни ще засилят същото чрез чести посещения и контакти между политическите и военните ръководители на въоръжените сили.
Член 17 гласи, че военното сътрудничество ще се осъществява чрез трансфер на знания и помощ в изграждането на капацитет, сътрудничество в областта на военното производство, информиране за сигурността и провеждане на съвместни военни учения.
Университетският професор Атанас Козарев от Скопие, в своя преглед на събитията, приветства възможността за военно сътрудничество между Македония и Гърция и възможността то да се издигне до нивото на стратегическо партньорство, което имаме от години със САЩ и Турция.
„Ако се гледа от геостратегическата призма за сигурност, двете страни споделят същите ценности и предизвикателства по отношение на сигурността, имайки предвид опасностите от тероризма, гражданските войни в Близкия изток и Украйна и т.н. в натовските армии на Атина и Скопие не могат да не си сътрудничат и да не бъдат приветствани“, казва професорът.
Той посочва, че тъй като досега практически нямаме военно сътрудничество в областта на отбраната, много е трудно да се анализира предварително кой сектор на сигурността ще извлече най-голяма полза от тази инициатива.
Професорът отбелязва, че докато Гърция е балканска страна с лоша икономика, тя все още е една от страните от НАТО, която инвестира сериозно в армията и полицията и е на върха в списъка на страните потребители за тази цел.
Козарев припомни, че подобна възможност за ново стратегическо партньорство в отбраната бе обявена през февруари веднага след срещата в Скопие между двамата президенти на Македония и България - Георги Иванов и Румен Радев.
„Това стратегическо партньорство беше издигнато до още по-високо ниво от сегашното изявление на гръцкия министър на отбраната Апостолакис, като се има предвид, че българският президент има и висок военен чин" - обобщава Козарев.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министърът на отбраната на Гърция: Изграждането на доверие с Турция е ключов приоритет

Министърът на отбраната на Гърция: Изграждането на доверие с Турция е ключов приоритет

24 Февруари 2019 | 16:19 | Агенция "Фокус"
Атина. В първото си интервю като министър на отбраната на Гърция бившият шеф на въоръжените сили на страната Евангелос Апостолакис каза пред вестник Kathimerini, че приемането на мерки за изграждане на доверие с Турция в опит за намаляване на напрежението в Егейско море е ключов приоритет за страната му.
Говорейки за установения "канал за комуникация" между него и турския му колега Хулуси Акар, също бивш военен ръководител, Апостолакис каза, че тяхната цел е да изпълнят мерките за изграждане на доверие, договорени през 1988 г. от тогавашния гръцки външен министър Каролос Папуляс и турския президент Месут Йълмаз.
Прилагането на това споразумение е необходимо, за да се предотврати възникването на чести ненужни напрежения, които биха могли да доведат до евентуална злополука с неконтролируеми последици, заяви Апостолакис.
Що се отнася до т. нар. въздушни и морски учения „Синята Родина“, които Турция следва да проведе в Егейско и Средиземно море следващата седмица, Апостолакис се опита да омаловажи въпроса, заявявайки, че те са част от „редовните обучителни дейности“ на турските въоръжени сили, но въпреки това ще бъдат наблюдавани от въоръжените сили на Гърция.
Той подчерта "готовността и способността на гръцките въоръжени сили да защитават националните интереси, когато и ако е необходимо".
Министърът също така подчерта значението на укрепването на отбранителните способности на Гърция, посочвайки модернизацията на изтребителите F-16, морски патрулен самолет P-3B, изтребителите Mirage 2000 и флотските фрегати.
На въпрос за все по-тесните дипломатически и военни връзки на Гърция със САЩ и за потенциала за възлагане на обществени поръчки от европейски доставчици, Апостолакис заяви, че Гърция има „дългогодишни стратегически отношения в отбраната“ със САЩ, но „главно принадлежи на европейското семейство“ и проучва различни възможности за възлагане на обществени поръчки в Европа, като същевременно се стреми да стимулира вътрешната отбранителна индустрия на Гърция.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

АА: Министрите на отбраната на Турция и Гърция обсъдиха двустранни въпроси

АА: Министрите на отбраната на Турция и Гърция обсъдиха двустранни въпроси

14 Февруари 2019 | 05:15 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Министрите на отбраната на Турция и Гърция се договориха да създадат технически работни групи за решаване на въпроси, включително мерки за изграждане на доверие, съобщава Anadolu Agency.
По време на среща на НАТО в Брюксел Хулуси Акар и Евангелос Апостолакис се срещнаха и обсъдиха текущите въпроси между двете страни, се казва в изявление на министерството.
След срещата Акар заяви: „Трябва да работим за намиране на мирни решения на нашите проблеми като две приятелски и съседни страни“.
Тяхната среща идва след официалната визита на Алексис Ципрас в Турция.
По-късно Акар се срещна с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и обсъди въпроси, свързани с Алианса.
Акар също проведе срещи с грузинския си колега Леван Изория, с черногорския министър на отбраната Предраг Бошкович и Елизабета Трента, ръководител на италианското военно ведомство.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

АА: Министрите на отбраната на Турция и САЩ обсъдиха Сирия

АА: Министрите на отбраната на Турция и САЩ обсъдиха Сирия

14 Февруари 2019 | 01:16 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Турският министър на отбраната Хулуси Акар се срещна с изпълняващия длъжността военен министър на САЩ Патрик Шанахан, съобщава турската Anadolu Agency.
По време на срещата, бяха обсъдени последните събития в Сирия, според официални източници.
Акар е в щабквартирата на НАТО в Брюксел за двудневната годишна среща на министрите на отбраната на страните членки.
Хулуси Акар се срещна също с министъра на отбраната на Франция Флоранс Парли и северномакедонският си колега Радмила Шекеринска, както и с генерал Къртис Скапароти, Върховен командващ Обединените сили на НАТО в Европа.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Посланик Ерик Рубин: Американското правителство работи в сътрудничество със страни от ЕС, за да гарантира, че богатството на народа на Венецуела няма да бъде откраднато

Посланик Ерик Рубин: Американското правителство работи в сътрудничество със страни от ЕС, за да гарантира, че богатството на народа на Венецуела няма да бъде откраднато

13 Февруари 2019 | 12:49 | Агенция "Фокус"
София. Американското правителство работи в сътрудничество със страни от ЕС, за да гарантира, че богатството на народа на Венецуела няма да бъде откраднато. Това каза американският посланик Ерик Рубин след среща при министър-председателя Бойко Борисов, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
„Току-що имахме чудесна дискусия с министър-председателя, с главния прокурор и с висши представители на българската система за национална сигурност. Решаващата част от нашия разговор беше жизнено важната необходимост да спрем нелегалния трансфер на парични средства от Венецуела. Нашето правителство заедно със страни от ЕС работи в много тясно сътрудничество, за да гарантира, че богатството на народа на Венецуела няма да бъде откраднато и че осигуряваме нужната подкрепа за мирно и демократично бъдеще“, заяви Рубин. Той посочи, че американското и българското правителство работят в отлично сътрудничество.
Цветилена СИМЕОНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Първа среща на НАТО след разпадането на ДРСМО (ОБЗОР)

Първа среща на НАТО след разпадането на ДРСМО (ОБЗОР)

13 Февруари 2019 | 12:02 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Министрите на отбраната на 29-те държави-членки на НАТО се събират в Брюксел на двудневна среща, в рамките на която за първи път ще обсъдят последиците от разпадането на Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО).
Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще бъде направен още един опит за спасяване на споразумението между САЩ и Русия. Това ще се случи до месец август, когато изтича шестмесечния срок, след който САЩ ще излязат от договора. Това потвърди и Роуз Гьотемьолер, заместник-генералният секретар на западния отбранителен съюз. Тя бе категорична - вратата на дипломацията не е затворена. Вашингтон е готов да се откаже от излизането си от ДРСМО, ако Москва унищожи ракетите 9M729.

В същото време обаче Алиансът иска да започне планирането на мерките, които Организацията на Северноатлантическия пакт следва да предприеме в условията на прекратяване на ДРСМО. „Всички знаем, че договор, който се спазва само от една страна, не може да гарантира сигурността, така че САЩ, с пълната подкрепа на съюзниците си от НАТО, обявиха оттеглянето си. Това решение ще влезе в сила след шест месеца. Русия има последна възможност да действа отговорно – и ние я призоваваме да се възползва от тази възможност”, поясни генералният секретар на НАТО на пресконференция в навечерието на срещата в Брюксел. За пореден път той увери, че „НАТО не иска нова надпревара във въоръженията. Тя не е в ничий интерес“.

За Европа на дневен ред е деликатният въпрос за това как ще бъде гарантирана сигурността й след разпадането на ДРСМО. „Ще обсъдим какви стъпки трябва да предприеме НАТО, за да се адаптира към ракетите на Русия. Но каквито и да са тези стъпки, те ще бъдат балансирани, координирани и отбранителни. Не възнамеряваме да разполагаме нови ракети в Европа", увери Столтенберг. „Не възнамеряваме да разполагаме нови ядрени оръжия с наземно базиране в Европа", потвърди и неговият заместник.
Мнозина обаче поставиха под съмнение изявленията, защото така и не бе пояснено дали те ще са валидни след няколко месеца, когато изтече срокът за излизането на американците от ДРСМО.
Друга тема на двудневната среща на министрите в Брюксел е увеличаването на разходите за отбрана на държавите-членки. Очаква се в дискусиите по въпроса да бъдат белязани от голямо напрежение. Столтенберг заяви, че увеличаването на разходите за отбрана на европейските страни-членки на НАТО и Канада, ще възлиза на 100 милиарда долара през следващата година. В същото време той призна, че не всички страни от Алианса ще изпълнят ангажиментите си за увеличаване на военните разходи до 2% от БВП до 2024 г.
За европейските съюзници в Алианса въпросът за разходите за армиите също е чувствителен. Налице са опасения, че страните ще бъдат принудени да изразходват значително повече средства на данъкоплатците за отбрана, което може да доведе до социални конфликти през следващите години с нарастваща конкуренция за бюджетния пай.

В рамките на двудневния форум ще бъдат проведени и множество двустранни срещи. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар ще се срещне с американския си колега Патрих Шанахан. В работния график на турския военен министър са включени двустранни срещи с колегите му от Франция, Република Северна Македония, Черна гора, Италия и Грузия.

Важна ще бъде и срещата му с министърa на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис. Двамата военни, които – според слуховете – се радват на топли отношения, са натоварени със задачата да намерят практически начини за намаляване на напрежението между Атина и Анкара.
Очаква се Апостолакис и неговият турски колега да проучат начини за възстановяване на предишни мерки за изграждане на доверие или за адаптирането им към настоящите обстоятелства. Те ще обсъдят обмена на военни мисии на високо и ниско ниво и възможността за възстановяване на мораториума върху полетите в Егейско море.
Срещата на двамата бивши началници на генералните щабове на армиите ще бъде продължение на преговорите от миналата седмица в Турция между премиера на Гърция Алексис Ципрас и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Косово също ще следи с интерес срещата в Брюксел на фона на напрежението с Алианса, което възникна в резултат на решението на Прищина да наложи 100-процентови мита за внос на стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина в страната.
В рамките на предстоящата двудневна среща в Брюксел, министрите на отбраната на страните-членки на НАТО ще обсъдят нивото на подкрепа, което организацията ще окаже на Косовските сили за сигурност (КСС) след трансформацията им в армия.
В навечерието на срещата генералният секретар на НАТО подчерта, че някои от членовете на Организацията на Северноатлантическия договор са разочаровани от решението на Прищина за митата, но и заради „ненавременното“ решение за трансформиране на КСС в армия.
„Те дадоха ясно да се разбере, че КСС трябва да спазват международните задължения, включително Брюкселското споразумение, което означава, че те няма да влизат в северната част на Косово без съгласието на НАТО и КФОР“, подчерта норвежецът.
Съгласно думите му, темата за Косово ще бъде включена в дневния ред на втория ден от разговорите в Брюксел.
„Все още не сме взели решение, но ще направим оценка на нивото на ангажираност на НАТО, тъй като няколко съюзници смятат, че решението за трансформация на КСС в армия се случи в неподходящ момент, а други от тях бяха разочаровани от митата", поясни норвежкият политик.
Генералният секретар на НАТО заяви, че независимо от преговорите за „степента на ангажираност към КСС", основният мандат на КФОР в Косово няма да се промени.
„КФОР е операция, която продължава 20 години и нейният мандат се основава на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Тя защитава всички хора и допринася за стабилността и в по-широкия регион. Това ще продължи и ще остане непроменено“, увери Столтенберг.

На срещата в Брюксел ще присъства и Радмила Шекеринска – министърът на отбраната на югозападната ни съседка, която официално вече се нарича Република Северна Македония. Протоколът за членството й в НАТО бе подписан миналата седмица.

Редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Министрите на отбраната на Гърция и Турция обсъждат мерки за изграждане на доверие

Kathimerini: Министрите на отбраната на Гърция и Турция обсъждат мерки за изграждане на доверие

13 Февруари 2019 | 10:56 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Министрите на отбраната на Гърция и Турция – Евангелос Апостолакис и Хулуси Акар, ще проведат среща в рамките на двудневния форум на НАТО в Брюксел. Двамата са натоварени със задачата да намерят практически начини за намаляване на напрежението между Атина и Анкара, подчертават в редакцията на водещия гръцки ежедневник Kathimerini.
Очаква се Апостолакис и неговият турски колега да проучат начини за възстановяване на предишни мерки за изграждане на доверие или за адаптирането им към настоящите обстоятелства. Те ще обсъдят обмена на военни мисии на високо и ниско ниво и възможността за възстановяване на мораториума върху полетите в Егейско море.
Срещата на двамата бивши началници на генералните щабове на армиите, които според слуховете се радват на топли отношения, ще бъде продължение на преговорите от миналата седмица в Турция между премиера на Гърция Алексис Ципрас и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
По-късно през деня Апостолакис ще стане първият гръцки висш служител, който ще се срещне с министъра на отбраната на Северна Македония Радмила Шекеринска след промяната на името на страната и подписването на протокола за членството й в НАТО.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Sputnik (Сърбия): НАТО преразглежда сътрудничеството с КСС

Sputnik (Сърбия): НАТО преразглежда сътрудничеството с КСС

12 Февруари 2019 | 15:37 | Агенция "Фокус"
Брюксел. В рамките на предстоящата двудневна среща в Брюксел, министрите на отбраната на страните-членки на НАТО ще обсъдят нивото на подкрепа, което организацията ще окаже на Косовските сили за сигурност (КСС) след трансформацията им в армия, предава Sputnik в сръбската си редакция.
В навечерието на срещата генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта, че някои от членовете на Организацията на Северноатлантическия договор са разочаровани от решението на Прищина за налагане на 100-процентни мита за вноса в страната на стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина, но и заради „ненавременното“ решение за трансформиране на КСС в армия.
„Те дадоха ясно да се разбере, че КСС трябва да спазват международните задължения, включително Брюкселското споразумение, което означава, че те няма да влизат в северната част на Косово без съгласието на НАТО и КФОР“, подчерта каза Столтенберг на пресконференция в Брюксел преди двудневна среща на министрите на отбраната.
Съгласно думите му, темата за Косово ще бъде включена в дневния ред на втория ден от разговорите в Брюксел.
„Все още не сме взели решение, но ще направим оценка на нивото на ангажираност на НАТО, тъй като няколко съюзници смятат, че решението за трансформация на КСС в армия се случи в неподходящ момент, а други от тях бяха разочаровани от митата", поясни норвежкият политик.
Генералният секретар на НАТО заяви, че независимо от преговорите за „степента на ангажираност към КСС", основният мандат на КФОР в Косово няма да се промени.
„КФОР е операция, която продължава 20 години и нейният мандат се основава на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Тя защитава всички хора и допринася за стабилността и в по-широкия регион. Това ще продължи и ще остане непроменено“, увери Столтенберг.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Министрите на отбраната на Турция и Гърция ще продължат работата на Ердоган и Ципрас

Kathimerini: Министрите на отбраната на Турция и Гърция ще продължат работата на Ердоган и Ципрас

11 Февруари 2019 | 16:58 | Агенция "Фокус"
Атина. Поемайки нещата от там, откъдето гръцкият премиер Алексис Ципрас и турският президент Реджеп Таийп Ердоган ги оставиха миналата седмица, министрите на отбраната на двете страни ще продължат да разглеждат начините за запазване на отворени канали за комуникация между Атина и Анкара в контекста на министерската среща на НАТО в Брюксел в сряда, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Гръцкото правителство се опита да извлече полза от символиката на посещението на Ципрас в Турция миналата седмица, което включи посещение на Света София и Богословската семинария в Халки, но анализаторите бързо отбелязаха, че в деня на пристигането си в Анкара Ердоган е обявил награда за главата на получилите убежище в Гърция осем турски бивши офицери, които са обвинени, че са участвали в неуспешния държавен преврат в Турция през 2016 година, пише вестникът.
Освен това, военното присъствие на Турция в Източното Средиземноморие остава значително, а същевременно не е имало прекъсване на нарушенията на сондажния кораб "Барбарос Хайредин паша" в изключителната икономическа зона на Кипър, посочва още ежедневникът.
В петък Турция обяви, че е произвела втори такъв кораб, който ще бъде изпратен в Източното Средиземноморие.
В този контекст се очаква министрите на отбраната Евангелос Апостолакис и Хулуси Акар да обсъдят мерки за изграждане на доверие, за да предотвратят ескалация на напрежението между двете страни. Очаква се Апостолакис да повдигне въпроса за турските полети в Егейско море.
Гръцкият военен министър ще се срещне и с министъра на отбраната на Бивша югославска република Македония (БЮРМ) Радмила Шекеринска.
Той ще стане първото високопоставено гръцко официално лице, което ще се срещне с министър от Македония след преименуването на страната, която от сряда официално ще се казва Северна Македония.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Предстоящата среща Апостолакис-Акар: Министрите започват от там, където спряха Ердоган и Ципрас

Kathimerini: Предстоящата среща Апостолакис-Акар: Министрите започват от там, където спряха Ердоган и Ципрас

11 Февруари 2019 | 13:51 | Агенция "Фокус"
Атина/Анкара. Министрите на отбраната на Турция и Гърция Хулуси Акар и Евангелос Апостолакис ще продължат разговорите от там, където лидерите на двете страни – Реджеп Тайип Ердоган и Алексис Ципрас, спряха при преговорите миналата седмица, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Военните министри на двете страни ще продължат да проучват начините за отваряне на каналите за комуникация между Атина и Анкара в контекста на срещата на върха на министрите на НАТО, която ще се проведе в Брюксел в сряда, 13 февруари.
Правителството се опита да извлече полза от символиката на посещението на Ципрас в Турция миналата седмица, което включваше посещения в „Света София“ и семинарията на остров Хали в Истанбул. Още тогава обаче Ердоган постави на масата на преговорите въпроса за избягалите в Гърция след опита за държавен преврат турски военнослужещи. Атина отказва да ги екстрадира.
Освен това, военното присъствие на Турция в Източното Средиземноморие остава значително, подчертават от редакцията, като същевременно припомнят, че миналия петък Анкара съобщи за намеренията си да изпрати втори сондажен кораб в района на остров Кипър.
В този контекст се очаква министрите на отбраната Евангелос Апостолакис и Хулуси Акар да обсъдят мерки за изграждане на доверие, за да предотвратят ескалация на напрежението между двете страни. Очаква се Апостолакис да повдигне въпроса за турските полети в Егейско море и нарушенията им на гръцкото въздушно пространство.
Апостолакис ще се срещне и с министъра на отбраната на Бивша югославска република Македония (БЮРМ) Радмила Шекеринска. Той ще стане първият представител на официална Атина, който ще се срещне с военен министър на Скопие след официалното преименуване на страната на Република Северна Македония.



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турция изпраща втори сондажен кораб край Кипър

Kathimerini: Турция изпраща втори сондажен кораб край Кипър

8 Февруари 2019 | 19:48 | Агенция "Фокус"
Анкара. На фона на нарастващата загриженост за действията на Анкара около остров Кипър, министърът на енергетиката на Турция Фатих Донмез обяви, че страната ще изпрати втори сондажен кораб в Източното Средиземноморие около 20 февруари, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Донмез заяви, че новият кораб ще извършва по два сондажа годишно. Позовавайки се на енергийните проекти на Кипър в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова, той настоя, че Анкара няма да приеме едностранни действия в Средиземноморието. В същото време съобщи, че Турция е открила малка находка на газ в морска зона на около 50 километра от Истанбул.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Daily Sabah: Турция започва втори сондаж за търсене на газ

Daily Sabah: Турция започва втори сондаж за търсене на газ

11 Декември 2018 | 09:20 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция започва втори сондаж за търсене на газ в Източното Средиземноморие, съобщава турският вестник Daily Sabah.
През октомври Анкара изпрати сондажния кораб „Фатих“, за да проучи крайбрежието на Турция като контрамерка на планираните сондажи от страна на Кипър, като заплаши чуждестранните енергийни компании, извършващи проучвания в изключителната икономическа зона на Кипър.
Според вестника вторият сондажен кораб, закупен от Турция, се очаква да пристигне в средиземноморски води до края на януари 2019 г., съобщи турският енергиен министър Фатих Донмез.
Донмез изтъкна продължаващите усилия на Турция в проучването на запасите от въглеводороди на сушата и в нейните териториални води като част от националната енергийна и минна политика, която има за цел да гарантира, че Турция ще посрещне енергийните си нужди от собствени източници.
"Очакваме вторият сондажен съд да пристигне в Средиземно море до края на януари (2019). С този кораб ще продължим нашите сондажни дейности както в Средиземно море, така и в Черно море ", каза той.
Министърът не посочи името на кораба или пристанището, от което се очаква да пристигне. Той каза, че двата сеизмични кораби на Турция „Барбарос Хайретин Паша“ и „МТА Оруч Рейс“, продължават да извършват сеизмични проучвания съответно в Черно море и Средиземно море.
Донмез каза, че Турция е започнала първото си дълбоководно сондиране в района на Анталия на брега на Средиземно море на 30 октомври с Фатих. В допълнение към дълбоководното сондиране при Анталия, Министерството даде началото на плитки сондажи в района на Мерсин в Средиземно море на 26 ноември.
"Дейностите за сондиране продължават и в плитки води край Мерсин (в южна Турция). Ще продължим да проучваме (резервите на нефт и газ) в този регион ", добави министърът.
Турският министър повтори, че без съгласието на Турция не може да се реализира никой енергиен проект в региона, като добави, че трансанадолският тръбопровод за природен газ (ТАНАП) и газопроводът „Турски поток“ превърнаха Турция в ключова страна за сигурността на енергийните доставки в Европа.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Атина ще активира клаузата за солидарност на ЕС заради напрежението с Турция в Егейско и Средиземно море

Kathimerini (Гърция): Атина ще активира клаузата за солидарност на ЕС заради напрежението с Турция в Егейско и Средиземно море

3 Декември 2018 | 10:32 | Агенция "Фокус"
Атина. Заради увеличаващото се напрежение с Турция в Егейско море и Източното Средиземноморие, изглежда, че Гърция търси начини да активира клаузата за взаимопомощ от Лисабонския договор на Европейския съюз, за да подсигури границите си, пише онлайн изданието на вестник Kathimerini.
Изданието конкретизира, че Атина призовава Брюксел да интерпретира параграф 7 на член 42 от Договора, за да се каже ясно, че морските граници на Гърция са и граници на Съюза.
Параграфът гласи, че държава от ЕС може да поиска помощ от останалите 26 държави-членки, ако бъде атакувана.
„Съюзът и неговите държави-членки действат съвместно в дух на солидарност, ако държава-членка е обект на терористична атака или жертва на природно или причинено от човека бедствие. Съюзът мобилизира всички инструменти, с които разполага, включително военните ресурси, предоставени от страните-членки“, се казва в клаузата.
Там обаче се отбелязва още, че „ако дадена държава-членка е обект на терористична атака или жертва на природно или причинено от човека бедствие, другите страни-членки я подпомагат по искане на нейните политически органи“
Франция беше първата държава от Европейския съюз, която поиска активирането на параграфа и това бе вследствие на смъртоносните терористични атаки в Париж през ноември 2015 г.
Предвид факта, че Париж вече подчерта необходимостта от по-нататъшно засилване на европейската отбрана, Атина се ползва от подкрепата на Франция, както и на други малки държави, които също биха желали да видят по-силен надзор на своите граници, особено в Черно море и Средиземноморието, отбелязва вестникът.
Длъжностни лица са изяснили, че Атина в никакъв случай не се опитва да подкопае ролята на НАТО в предоставянето на колективна отбрана и сигурност на Европейския съюз. По-скоро тя се стреми да увеличи възможностите си в лицето на усилия на страни като Турция, които искат да преразгледат съществуващите споразумения за границите, пише „Катимерини“.
Нещо повече, правителственият курс на действие няма за цел да попречи на усилията за укрепване на връзките със САЩ - подчертано от Стратегическия диалог между двете страни, който ще се състои във Вашингтон на 13 декември.
Тези връзки се укрепват още повече и от продължаващите усилия за формиране на обща система за сигурност и отбрана между Гърция, Кипър и Израел под егидата на САЩ, посочва още изданието.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Реджеп Таийп Ердгоан: Ще строшим оковите на империализма като търгуваме със собствените си валути

Реджеп Таийп Ердгоан: Ще строшим оковите на империализма като търгуваме със собствените си валути

28 Ноември 2018 | 16:47 | Агенция "Фокус"
Истанбул. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган призова да се използват местните валути в търговията на 34-ата среща на Комитет за икономическо и търговско сътрудничество към Организацията за ислямско сътрудничество (COMCEC) в Истанбул в сряда, пише електронното издание на турския ежедневник Yeni Safak.
„Колкото повече увеличаваме търговията между членовете на организацията, толкова по-силни ще бъдем“, заяви турският лидер.
„За да строшим оковите на империализма, от изключителна важност е да използваме собствените валути в търговията помежду си“, добави той.
Изданието отбелязва, че COMCEC е един от четирите комитета към Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС) и е основната многостранна икономическа и търговска платформа за сътрудничество в мюсюлманския свят.

Ердоган призова за регионално единство

Повече не трябва да се хващаме на игрите на тези, които ни изправят едни срещу други, като използват нашите различия, заяви Ердоган, като добави: „Повече не трябва да падаме в капаните, на тези, които действат с логиката, че капка петрол е по-ценна от капка кръв“.
„В регионите, където границите са начертани с кръв, ние не трябва да издигаме нови граници, нови стени в нашите сърца“, добави държавният глава.

Системата на ООН трябва да бъде променена

„Видях, че те не мислят толкова за сомалийските деца, колкото мислят за китовете на полюсите. Загрижени ли са те за тези, които умират, докато мигрират през Средиземно и Егейско море? Ние знам, че те не ценят почти нищо, освен парите и диамантите“, заяви Ердоган.
„Всички членове на ООН трябва да имат постоянен статут. Системата на ООН трябва да бъде променена“, добави турският президент.
Изданието припомня, че Ердоган отдавна призовава за реформиране на структурата на Съвета за сигурност на ООН, използвайки мотото: „Светът е по-голям от пет“ и критикува петте постоянни членки на СС – Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ.

Турция стои редом с Палестина, Ерусалим

Президентът заяви също, че „международните организации разочароваха мюсюлманите относно палестинците и гражданските войни и от това, че се натискат мюсюлманите да излязат с решения“.
„Докато мюсюлманите и хората, които защитават справедливостта и свободата същвествуват, Палестина също ще продължи да съществува“, увери Ердоган.
Турският лидер добави, че Анкара ще насърчава гражданите си да посещават Ерусалим, така че „нашествениците да не изгасят светлините на Свещения град“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турция оспори границите на гръцкия континентален шелф  в поредица от навигационни телекси

Kathimerini: Турция оспори границите на гръцкия континентален шелф в поредица от навигационни телекси

28 Ноември 2018 | 00:43 | Агенция "Фокус"
Атина/Анкара. Турция оспори границите на гръцкия континентален шелф в поредица навигационни телекси, които игнорират югоизточния остров Кастелоризо. Документите внушават, че той няма никакво значение, когато става дума за очертаване на морските региони в Източното Средиземноморие, коментират в редакцията на електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
По-конкретно, Анкара е издала пет навигационни телекси (1153/18, 1154/18, 1155/18, 1156/18 и 1157/18), които запазват морските зони за военни учения в района от Фетие в Югозападна Турция, на юг до остров Касос, изток от него и оттам - на юг от Анталия.
Турските телекси са законни, тъй като резервират райони за учения в международни води. Въпреки това по същество те повтарят турските претенции в Източното Средиземноморие, тъй като Кастелоризо е отрязано от останалата част от островската верига на Додеканези. Гърция ги определя като източния край на нейния континентален шелф и Изключителната икономическа зона (ИИЗ).
Практически казано, с позицията си към Кастелоризо, Анкара отхвърля политиката на Гърция за Източното Средиземноморие, в която островът се явява ключов компонент, подчертават от редакцията.
Последното развитие съвпада с енергийните проекти, които се развиват около остров Кипър, и на които Анкара се противопоставя.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Реджеп Таийп Ердоган: Гърция и Република Кипър се поставят под заплаха с безразсъдното си поведение в Средиземно море

Реджеп Таийп Ердоган: Гърция и Република Кипър се поставят под заплаха с безразсъдното си поведение в Средиземно море

27 Ноември 2018 | 18:00 | Агенция "Фокус"
Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган във вторник коментира някои от най-важните текущи въпроси от международния дневен ред на страната, включително напрежението в Източното Средиземноморие, ескалацията между Русия и Украйна и подкрепата на САЩ за сирийската издънка на „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК) – „Отрядите за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG) под претекста за борба с терористите от „Ислямска държава“, пише електронното издание на турския ежедневник Sabah.
Ердоган започна с предупреждение към Гърция и Република Кипър да се въздържат от „безразсъдни“ действия в Източното Средиземноморие.
„Безразсъдното поведение не Гърция и администрацията на гърците киприоти (в търсенето на въглеводороди в Източното Средиземноморие), насърчено от получената подкрепа от няколко европейски държави стана заплаха и опасност основно за тях самите“, заяви турският президент на заседание на парламентарната група на управляващата „Партия на справедливостта и развитието“.
„Тъй като ние сме Турция, няма да направим и минимална концесия от нашите тези, нито в Източното Средиземноморие, нито в някой друг регион и ще защитаваме правата си до край“, добави той.
Изданието коментира, че Анкара постоянно оспорва сондажните дейности на Република Кипър във водите около острова на основание, че турците киприоти също имат права върху ресурсите в района.
„Сабах“ припомня, че на 18 октомври турската флота блокира гръцка фрегата, която се е опитвала да попречи на работата на първия турски сондажен кораб Барбарос Хайредин Паша. Инцидентът предизвика незабавна реакция от турските власти, които предупредиха Гърция да не предприема действия, които биха могли да взривят ситуацията в региона на Средиземно и Егейско море.
Ердоган коментира също и скорошната криза между Русия и Украйна в Керченския пролив. Той заяви: „Призоваваме руските и украинските приятели да разрешат проблемите си чрез диалог, колкото може по-скоро и да направят Черно море море на мира“.
„Турция иска да види братските страни Русия и Украйна една до друга, а не една срещу друга, в момент, когато светът е изправен пред сериозни заплахи“, обясни държавният глава.
Вестникът посочва, че, според твърденията на украинските Военноморски сили, руски кораби са открили огън и са задържали три от нейните артилерийски съда в неделя. Инцидентът предизвика остра ескалация на напрежението, което нараства между двете страни, след като „Москва анексира Крим от Украйна през 2014 година“.
Що се касае до терористичната групировка „Ислямска държава“ в Сирия, Ердоган заяви: „В Сирия вече няма „Даеш“. Има само няколко малки бандформирования, обучени и държани в резерв, под прикритието, че са „Ислямска държава“, за да създават хаос в Турция и региона“.
„Ние, като Турция, се обвързваме да завършим ликвидирането на остатъците от тази организация в рамките на няколко месеца“, увери турският лидер.
Вестникът коментира, че САЩ си партнират със свързаните с ПКК ОНС в Сирия в своята борба срещу „Ислямска държава“. Материалната подкрепа и съвместните патрули между САЩ и ОНС тревожат Анкара, която предупреждава Вашингтон, че партньорството с една терористична групировка в борбата срещу друга няма да доведе до желаните резултати.
Турция е категорична, че ПКК и ОНС са органично свързани терористични групировки. САЩ, обаче, независимо, че включват ПКК в списъка си на терористите, подкрепя ОНС военно, под претекста, че се бори с „Ислямска държава“, обяснява изданието. Към момента, по данни на Sabah, САЩ са изпратили 4700 тежки въоръжения и бронирани машини на ОНС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мевлют Чавушоглу: Време е да се разгледат алтернативни решения на кипърския въпрос

Мевлют Чавушоглу: Време е да се разгледат алтернативни решения на кипърския въпрос

25 Ноември 2018 | 16:02 | Агенция "Фокус"
Никозия. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу е заявил, че е време да се обмислят алтернативни решения на кипърския въпрос извън двузоналната, двуобщностна федерация, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini
В интервю за кипърския вестник "Политис" Чавушоглу изразява готовността на Турция да обсъжда други решения като конфедерация или две отделни държави.
Припомняйки, че лидерът на кипърските турци Мустафа Акънчъ се противопоставя на каквото и да е решение извън първоначалната двузонална двуобщностна федерация, в която двете основни кипърски общности, гръцка и турска, ще управляват и контролират съответните си територии, Чавушоглу отговори, че това е личното мнение на Акънчъ.
Според турския външен министър провалът при съгласуването на плана на Анан през 2004 г. и миналогодишните разговори в Кран Монтана, Швейцария, показват, че федерацията е "неуспешно" решение. Той твърди, че Турция е направила отстъпки по въпросите на сигурността в Кран Монтана, но гръцко-кипърската страна не отстъпила в други аспекти. Чавушоглу също така настоява да се запази ролята на "гаранционни сили", установени с независимостта на Кипър от Британската империя през 1959 г.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: Турция предупреди всички компании да не извършват сондажи в Източното Средиземноморие

Anadolu Agency: Турция предупреди всички компании да не извършват сондажи в Източното Средиземноморие

22 Ноември 2018 | 21:42 | Агенция "Фокус"
Анкара. Председателят на турския парламент Бинали Илдирим предупреди петролните компании да не провеждат проучвания в Източното Средиземноморие, включително и в изключителната икономическа зона на Кипър, преди да се постигне споразумение за етнически разделения остров, предава Anadolu Agency.
Той добави, че петролните компании, извършващи проучвания в региона, трябва да "преосмислят стъпките си", като заяви че Анкара ще отговори на плановете, които противоречат на интересите на общността на кипърските турци на разделения остров, съобщи агенцията.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турция предявява претенциите си в Източното Средиземноморие с карти, изготвени преди 2012 година

Kathimerini: Турция предявява претенциите си в Източното Средиземноморие с карти, изготвени преди 2012 година

19 Ноември 2018 | 07:45 | Агенция "Фокус"
Атина. Турция предявява претенциите си в Източното Средиземноморие с карти, изготвени преди 2012 година, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
На фона на сондажите в изключителната икономическа зона на Кипър изданието е получило достъп до седем карти, очертаващи претенциите на Турция в Източното Средиземноморие, разкриващи намеренията ѝ в региона.
Картите, цитирани през последните седмици от турския министър на отбраната Хулуси Акар, предполагат, че всички останали в региона, които обмислят демаркацията на морските граници, първо трябва да се консултират с Турция.
Очертанията на картите обаче отчитат само Турция и континенталните части на другите странi, игнорирайки островите между тях, като Родос, Карпатос и Крит, да не говорим за Кипър, пише изданието.
Картите са били изготвени между 2010 г. и 2012 г., неотчитайки споразуменията за демаркация на Кипър с Египет през 2003 г.,с Ливан през 2007 г. и с Израел през 2010 г, според изданието.
Тези договори позволиха на Кипър да очертае своята изключителна икономическа зона в южните и югоизточните си прилежащи води. Впоследствие Кипър раздели по-голямата си част на 13 части и продължи с международни търгове за тяхното проучване и експлоатация.
Считайки тези споразумения за правно невалидни и следователно незадължителни, Анкара приема всички морски региони на запад от Кипър като част от турския континентален шелф. Турция признава само териториалните води на Кипър.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„А1 Он“ (Македония): Депутат от „Нова Демокрация“ поиска турските сонди да бъдат потопявани

„А1 Он“ (Македония): Депутат от „Нова Демокрация“ поиска турските сонди да бъдат потопявани

18 Ноември 2018 | 18:22 | Агенция "Фокус"
Атина. Депутатът от основната опозиционна партия „Нова Демокрация“ Янис Андониадис поиска остър отговор от гръцкото Министерство на външните работи на Турция, а дори и потопяване на турски кораби, в случай, че Анкара започне да експлоатира природните ресурси в гръцката Изключителна икономическа зона, предава македонският портал „А1 Он“.
В хода на обсъждане на плановете на Турция за експлоатация на залежите от природен газ в икономическата зона, която Гърция смята за своя, Андониадис поиска Атина да даде категоричен отговор на Анкара.
„Изпратете ясно послание до Турция, че ако продължи с експлоатацията на природния газ в гръцката икономическа зона веднага ще бъдат потопени сондажните кораби „Фатих втори“ и „Барбарос“. Нямате право да отстъпвате и милиметър от суверенните права на страната. Очевидно не схващате, че всеки гръцки политик, който направи това, ще отговаря пред съда, пред историята и пред гръцкия народ“, пише депутатът от „Нова Демокрация“ във въпрос до Министерството на външните работи на Гърция, оглавявано от премиера Алексис Ципрас, какво ще направи ако турска сонда започне да експлоатира газта в гръцката или кипърската икономическа зона.
Част от гръцките медии тълкуват позицията и искането на народния представител като призив за война и добавят, че след реакция и интервенция на председателя на депутатската група на „Нова Демокрация“ Андониадис е оттеглил въпроса.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Iefimerida (Гърция): Опасна борба край Кипър на фона на милиарди долари

Iefimerida (Гърция): Опасна борба край Кипър на фона на милиарди долари

16 Ноември 2018 | 11:06 | Агенция "Фокус"
Атина.Германската преса е алармирана за спорния въпрос около откритите залежи на природен газ в Източното Средиземноморие, пише онлайн изданието на гръцкия вестник Iefimerida.
Frankfurter Rundschau, например, отбелязва, че „напрежението между Турция и Кипър около природните ресурси в Източното Средиземноморие се увеличава“. Кореспондентът на германския вестник в Турция визира пристигането на сонда на ExxonMobile в Блок 10 на Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, „на около 150 километра югозападно от разделения остров“, както посочва той. С планираните сондажи на Република Кипър, според франкфуртския ежедневник, „започва опасна силова борба, защото Турция многократно е критикувала със заплашителен тон плановете на гърците киприоти да експлоатират енергийните резерви в окръжност от 200 морски мили (ИИЗ), докато през февруари Анкара изтласка сонда на италианската компания ENI.
Според FR, „откритите досега залежи са с дебит милиарди кубически метри и това предизвика засиления стратегически интерес на Турция... И в миналото залежите са ставали предмет на конфронтация между... Турция и Гърция“. Германският кореспондент посочва, че „решаваща роля в конфликта играе неразрешеният кипърски въпрос. Защото Турция не признава Република Кипър и съответно нейното право да раздава лицензи за експлоатиране на газовите находища, а признава само т.нар. Турска Република Северен Кипър. Освен това Турция няма претенции специално към Блок 10 от кипърската ИИЗ.
Вестникът продължава, като отбелязва, че „кипърският проблем е свързан с отказа на Анкара да подпише Международната конвенция по морско право за разработване на подводните ресурси. Вместо това, тя счита, че единствено ИИЗ на континенталните държави се простира на 200 морски мили от бреговете й, но не и острови като Кипър. На базата на това, залежите са разположени в турска юрисдикция, която едновременно се преплита с ИИЗ на Израел, Ливан и Египет, страни, с които Република Кипър има намерение да разработва природния газ. В отговор, Турция започна да усилва военноморското си присъствие в региона. Това разпалва нова опасна криза в Европа“, пише Frankfurter Rundschau.
Авторът прави заключение, което не е в полза на гърците киприоти, отбелязва Iefimerida.
„Вместо да капитализира от ресурсите като средство за помирение с Турция, Никозия, чрез своя енергиен алианс с Израел и Египет, както и планирания Източно Средиземноморски газопровод (East Med pipeline), се опитва да изолира Анкара и чрез това създава напрежение“.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
In memoriam. Красимир Узунов.
In memoriam. Красимир Узунов.

ВИДЕО
Неочаквана ваканция
Неочаквана ваканция
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.