НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 09:12


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

ТАСС: Изпитанията на изтребителя Су-57 ще завършат през 2019 година; на МиГ-35 – през 2021 година

ТАСС: Изпитанията на изтребителя Су-57 ще завършат през 2019 година; на МиГ-35 – през 2021 година

12 Август 2019 | 08:58 | Агенция "Фокус"
Москва. Държавните изпитания на руския изтребител от пето поколение Су-57 ще завършат през тази година. Това съобщи в понеделник пред вестник „Красная звезда“ командващият военновъздушните сили (ВВС) и заместник-главнокомандващ Въздушно-космическите сили (ВКС) на Русия Сергей Дронов по повод Деня на ВВС, предава ТАСС.
По неговите думи, Су-57 „по своите възможности превъзхожда самолетите от пето поколение на чуждите ВВС“. Генералът добави, че президентът на Русия Владимир Путин е постави задача три авиополка да бъдат превъоръжени с тази машина.
Както съобщи на форума „Армия-2019“ министърът на промишлеността и търговията Сергей Мантуров, Министерството на отбраната ще получи 76 многоцелеви изтребители Су-57 в рамките на договора с компания „Сухой“. Заместник-министърът на отбраната Алексей Криворучко по-късно уточни, че всички закупени самолети ще бъдат доставени на армията до 2028 година. Компания „Сухой“ вече започна серийно производство на изтребителите.
Су-57 е предназначен да унищожава всички видове въздушни, наземни и надводни цели. Самолетът има свръхзвукова скорост на полета, вътрешнофюзелажно въоръжение, радиопоглъщащо покритие (стелт технология), както и най-новото бордово оборудване.

Изпитанията на МиГ-35

Държавните изпитания на лекия руски изтребител МиГ-35 трябва да бъдат завършени до края на 2021 година, заяви още Дронов.
Той отбеляза, че МиГ-35 се различават от изтребителите Су-30СМ и Су-35С, които в момента са на въоръжение, със своята икономичност. „Стойността на един летателен час е един път и половина по-ниска, отколкото от съвременните самолети от семейството на „Сухой“, заяви командващият.
Договорът за доставка на шест МиГ-35 до 2023 година е подписан от зам-министърът на отбраната Алексей Криворучко и ръководителя на Обединената авиостроителна корпорация Юрий Слюсар на 22 август 2019 година на форума „Армия-2018“ в Кубинка. Първите изтребители вече са предадени на ВКС.
МиГ-35 е най-новият многоцелеви изтребител от поколение „4++“, който е създаден на основата на МиГ-29К/КУБ и МиГ-29/М2. Началото на летателните изпитания и международната презентация на машината се състояха през януари 2017 година, а през декември същата година бяха завършени заводските изпитания. Изтребителят е създаден за работа в зона на въоръжен конфликт с висока интензивност в условия на наситена и ешелонирана система за противовъздушна отбрана на противника.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: В Русия започват серийно производство на Су-57

ТАСС: В Русия започват серийно производство на Су-57

29 Юли 2019 | 16:46 | Агенция "Фокус"
Москва. Компанията "Сухой" (част от Обединената авиационна корпорация, ОАК) започна изпълнението на договор за доставка на изтребители Су-57 от пето поколение на руските военновъздушни сили, съобщи в понеделник офиса на заместник министър-председателя Юрий Борисов, цитиран от TACC.
„През юни по време на Международния военно-технически форум "Армия-2019" беше подписан държавен договор между Министерството на отбраната на Руската федерация и компанията "Сухой" за доставка на партида изтребители Су-57 от пето поколение. В момента компанията "Сухой" е започнала да изпълнява договорните задължения, " съобщават от офиса на руския вицепремиер.



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ANA-MPA (Гърция): Два турски изтребителя са извършили нови нарушения на гръцкото въздушно пространство

ANA-MPA (Гърция): Два турски изтребителя са извършили нови нарушения на гръцкото въздушно пространство

11 Юни 2019 | 13:29 | Агенция "Фокус"
Атина. Двойка турски изтребители са навлезли в гръцкото въздушно пространство над остров Кинарос в сутрешните часове на деня, предава информационната агенция ANA-MPA.
Двата F-16 са прелетели на височина от 27 000 фута. Забелязани са в 9:34 часа местно време (съвпада с българското време)на запад от островите Калимнос и Лерос и на изток от Аморгос в източната част на Егейско море.
Те са били прихвани и ескортирани от самолети на ВВС на Гърция, съгласно международните правила за ангажиране, съобщава ANA-MPA.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): В Гърция подпалиха автомобил на турски дипломат

„Макфакс“ (Македония): В Гърция подпалиха автомобил на турски дипломат

11 Юни 2019 | 08:49 | Агенция "Фокус"
Солун. Два автомобила, собственост на турски граждани, единият от които – дипломат, са били запалени в северния гръцки град Солун, предава македонската информационна агенция „Макфакс“.
Според полицията палежът е извършен със запалителна течност, каква точно обаче не се уточнява.
Подчертава се, че едно от превозните средства е принадлежало на дипломат от турското консулство в пристанищния град. Втората кола е бил на турчин, работещ в международна финансова институция със седалище Солун.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema (Гърция): Турски самолети са извършили 84 нарушения на въздушното пространство на Гърция

Protothema (Гърция): Турски самолети са извършили 84 нарушения на въздушното пространство на Гърция

11 Юни 2019 | 07:29 | Агенция "Фокус"
Атина. Самолети на ВВС на Турция са извършили 84 нарушения на гръцкото въздушно пространство в рамките на първия ден от новата седмица, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Четири самолета CN 235 и два изтребителя F-16 са навлезли във въздушното пространство на южната ни съседка. По-голямата част от нарушенията – общо 82 - са извършени от военнотранспортните самолети, които са прелетели многократно над Егейско море. В пет от случаите машините са навлезли и в Атинския полетен район.
Освен CN 235, гръцкото въздушно пространство е било нарушено и от два турски изтребителя F-16, които са били прихваните и ескортирани от самолети на ВВС на Гърция.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: В Русия започнаха да разработват противокорабна ракета за Су-57

РИА Новости: В Русия започнаха да разработват противокорабна ракета за Су-57

30 Май 2019 | 11:45 | Агенция "Фокус"
Москва. В Русия са започнали да разработват перспективна противокорабна авиационна ракета, с която ще бъдат снабдени включително и изтребителите от пето поколение Су-57, заяви заместник-министърът на отбраната на страната Алексей Криворучко пред журналистите в четвъртък в хода на посещението си в предприятието участник в кооперацията по проекта – Уралското проектно-конструкторско бюро „Деталь“, предава РИА Новости.
„Сега предприятието в интерес на Министерството на отбраната се занимава с разработването на активна глава със самонасочване за перспективна противокорабна ракета, която се планира да бъде използвана включително и на самолета Су-57“, заяви той.
Криворучко поясни, че в „Деталь“ е проведено съвещание, в хода на което по искане на министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу е обсъждан въпроса за сключване в скоро време на голям договор с корпорация „Тактическое ракетное вооружение“ (КРТВ) за покупка на цялата номенклатура от авиационни средства за поражение за Су-57.
УПКБ „Деталь“ (влиза в КТРВ) произвежда компоненти, включително активни самонасочващи глави (ГСН) за противокорабни ракети и ракети клас „въздух-въздух“ за практически всички произвеждани в Русия бойни самолети и хеликоптери. Една от основните разработки на бюрото – ГСН за най-новите противокорабни ракети Х-35У, с които са оборудвани бреговите системи „Бал“. Освен това предприятието разработва перспективна радиолокационна и навигационна апратура, радиовисотометри за безпилотни летателни апарати и космически кораби.
Су-57 (по-рано известен като ПАК ФА) е руски изтребител от пето поколение. За първи път излита във въздуха през 2010 година. Както съобщи по-рано ръководителят на Обединената авиоостроителна корпорация Юрий Слюсар, първата серийна партия от 12 машини трябва да бъде доставена на Военно-космическите сили на Руската Федерация през 2019 година. Комбинацията от високата маневреност и възможността за извършване на свръхзвуков полет, както и съвременната система на бордовото оборудване и ниската забележимост осигуряват превъзходството на Су-57 над конкурентите.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: „Нова демокрация“ запазва преднина от 6,5% пред СИРИЗА, показват последните проучвания

Kathimerini: „Нова демокрация“ запазва преднина от 6,5% пред СИРИЗА, показват последните проучвания

20 Май 2019 | 08:01 | Агенция "Фокус"
Атина. Преди изборите за Европейски парламент на 26 май, основната опозиционна партия в Гърция „Нова демокрация“ запазва преднина от 6,5% пред управляващата СИРИЗА, според проучване на MRB, цитирани от електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Данните показват, че 30% от анкетираните подкрепят консерваторите, докато подкрепящите СИРИЗА са 23,5%.
Левоцентристкият алианс „Движение за промяна” остава на трето място с 6,6%, следван от крайнодясната партия „Златна зора” с 6,3% и Комунистическата партия на Гърция с 5,9%.
От редакцията подчертават, че 63.4% от анкетираните очакват партията на Кириакос Мицотакис да спечели изборите. В успеха на СИРИЗА вярват 17%. Подчертава се, че 56,9% от гърците имат негативно отношение към правителството на премиера Алексис Ципрас, а 36,3% смятат управлението му за като цяло положително.
На въпрос дали допускат избухването на конфликт със съседна Турция, 38,8% отговарят утвърдително, а 52% определят подобен сценарий като малко вероятен.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Как СИРИЗА и "Нова демокрация" реагират на поведението на Анкара?

Kathimerini: Как СИРИЗА и "Нова демокрация" реагират на поведението на Анкара?

17 Май 2019 | 08:18 | Агенция "Фокус"
Атина. През последните няколко седмици бяхме свидетели на постепенното изпълнение от страна на Турция на добре обмислен стратегически план, който има за цел да оспори статуквото в Егейско и Източното Средиземноморие по съзнателен начин, като се използват аргументи, базирани на договори и споразумения, пише Том Елиъс в статия за електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Исканията на Турция често са предмет на дебати, но този път акцентът ще бъде върху начина, по който гръцката политическа система реагира на стратегията на Анкара.
Това, което изглежда като позитив от миналото, е, че политическите партии в страната изглежда са избрали да не добавят вътрешнополитическо измерение към деликатното национално положение. Виждаме отговорно и сдържано отношение от почти всяка политическа партия, като правителството и основната опозиция определят тона. Също така изглежда, че управляващата СИРИЗА и опозиционната "Нова демокрация" са в постоянна комуникация по въпроса, за разлика от ситуацията около Преспанското положение, което бе подписано на фона на остро противоречие между двете основни политически сили в Гърция.
Правителството, вярвайки твърдо в стратегическите предимства на споразумението със Скопие, видя в договора възможност да вбие клин в редиците на "Нова демокрация", за да се представи в благоприятна светлина както за местната, така и за чуждестранната публика. Този подход не улесни появата на единна позиция.
Но това остана в миналото и грешките, направени на този фронт, сега не може да бъдат забелязани. Това, което ни интересува сега, е реакцията на действията на Турция, в която виждаме признаци на сътрудничество от страна на правителството и основната опозиция.
Този климат на разбиране също се дължи отчасти на процеса на израстване на СИРИЗА; тя признава огромните ползи от евроатлантическата ориентация на съюзниците на Гърция, както и от стратегическото сътрудничество с Израел.
Личностите също играят важна роля в промяната на уравнението. Това е вярно по отношение на промените в ръководството на двете министерства - на външните работи и отбраната. През последните няколко седмици, в които бяхме свидетели на серия турски провокации, имаше отворена линия на комуникация между външния министър Йоргос Катроугалос и отговорника на "Нова демокрация" за дипломацията Йоргос Кумуцакос. Фактът, че първият е по-отворен за дискусия, отколкото неговият предшественик Никос Кодзиас, вероятно е допринесла много за постигането на тази цел.
Подобен е и случаят с наскоро назначения министър на отбраната Евангелос Апостолакис, който, като бивш началник на Генералния щаб на Гърция, желае да остане над политиката и да подчертае националните интереси, като същевременно избягва капаните на острата реторика.
Всички вътрешни политически играчи могат да помогнат, като използват връзките си с различни чуждестранни центрове на влияние и власт, както в Гърция, така и в чужбина, проектират образ на единство, сила и последователност.
Тъй като турската агресия нараства, както правителството, така и опозицията като че ли разбират, че опасностите надхвърлят индивидите и партиите и че националният интерес трябва да бъде на първо място. Досега те изглежда действат в този дух.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Алекс Алексиев, Център за балкански и черноморски изследвания: Покупката на руските С-400 от Турция ще доведе до изключването й от НАТО

Алекс Алексиев, Център за балкански и черноморски изследвания: Покупката на руските С-400 от Турция ще доведе до изключването й от НАТО

14 Май 2019 | 21:12 | Агенция "Фокус"
София. Покупката на руските С-400 от Турция ще доведе до изключването й от НАТО. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ председателят на Центъра за балкански и черноморски изследвания Алекс Алексиев. „Не можеш да бъдеш член на НАТО и в същото време да вкарваш системи, които са несъвместими с тези на организацията. В момента Турция е един от главните участници в строителството на самолета F35. До скоро нейното намерение беше, и може би още е, да закупи 100 самолета и по този начин да модернизира ВВС. Америка е казала на Турция в прав текст, че не могат да имат едновременно руски балистични системи за отбрана и американски самолети. По всяка вероятност страната ще бъде изключена от строежа на F35“, каза той. Турция е похарчила близо 1,5 млрд. долара, за да участва в проекта за F35. Ако беше останала в него, тя ще да спечели около 10 млрд., обясни Алексиев. Това няма да се случи ако съседната ни страна продължи с покупката на С-400. Според Алекс Алексиев всичко това се дължи на цялостната философия на Реджеп Тайип Ердоган, която е ислямистка философия. Голяма опасност за него е очакването американците да обявят Мюсюлманското братство за терористична организация, а Турция е най-големия защитник на братството, допълни той и уточни, че най-малко 5 000 негови членове са избягали от Египет в Турция. Симпатиите на Ердоган към ислямистите са добре известни. Ако Турция и НАТО станат противници, това ще значи, че България ще е фронтова държава. По думите му, ако това се използва допре от правителството, заедно с преговорите за F16 може да донесе облаги на страната ни и тя да се превърне във важна част от организацията.
Цоня СЪБЧЕВА



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пентагонът: САЩ проучват вариант за заместване на Турция в рамките на програмата за F-35

Пентагонът: САЩ проучват вариант за заместване на Турция в рамките на програмата за F-35

10 Май 2019 | 17:46 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. САЩ проучват вариант за заместване на Турция в рамките на програмата за изтребителите бомбардировачи от пето поколение F-35 заради плановете на Анкара да придобие руските зенитно-ракетни системи С-400. Това заяви на брифинг зaместник-министърът на отбраната на САЩ за снабдяване и логистика Елън Лорд, предава TACC.
„Работим от известно време за разглеждане на алтернативни в рамките на веригата на [програмата за създаване] доставки за F-35. Независимо от всичко, ние продължаваме да работим с Турция и се надяваме, която в момента е в Турция и се надяваме, че тя ще използва система за нейната противовъздушна отбрана, която отговаря на [стандартите] на НАТО”, разкри Лорд.


Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: Йенс Столтенберг изрази опасенията за ракетите С-400 пред Мевлют Чавушоглу

Anadolu Agency: Йенс Столтенберг изрази опасенията за ракетите С-400 пред Мевлют Чавушоглу

6 Май 2019 | 19:40 | Агенция "Фокус"
Анкара. Йенс Столтенберг изрази опасенията за ракетите С-400 пред Мевлют Чавушоглу, предава турската държавна агенция Anadolu agency.
Турският външен министър Мевлут Чавушоглу и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се срещнаха в понеделник в столицата Анкара в рамките на срещата на Средиземноморския диалог и обсъдиха отношенията НАТО-ЕС и закупуването от Турция на система за противовъздушна отбрана С-400.
В публикация в социалната мрежа „Туитър“, Чавушоглу написа: "Ние направихме оценки по широк кръг от въпроси, включително отношенията НАТО-ЕС и покупката от Турция на С-400. Обсъдихме подготовката на срещата на държавните и правителствените ръководители на НАТО, която ще се проведе в Лондон. "
На форума Столтенберг заяви, че НАТО е решена да подобри сигурността в Близкия изток и Северна Африка.
Подчертавайки, че светът става все по-сложен и взаимосвързан, той каза, че предприемането на предпазни мерки срещу терора е по-добро от интервенциите.
"Турция е високо ценен съюзник и НАТО стои солидарно с Турция, тъй като е изправена пред сериозни предизвикателства пред сигурността", каза Столтенберг.
Средиземноморският диалог на НАТО бе иницииран през 1994 г. от Северноатлантическия съвет. Понастоящем в него участват седем страни от Средиземноморския регион, които не са членки на НАТО: Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мавритания, Мароко и Тунис.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Турция няма да се огъне под санкциите на САЩ за С-400

Reuters: Турция няма да се огъне под санкциите на САЩ за С-400

5 Май 2019 | 13:45 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция никога няма да се огъне под американските санкции заради споразумението за придобиване на руски системи за ПВО С-400, заяви турският вицепрезидент Фуат Октай в неделя, предава Reuters.
Вашингтон твърди, че системите не са съвместими с оборудването на НАТО и може да компрометират неговите изтребители F-35. Той предупреди за евентуални санкции срещу Анкара в случай, че сделката за руските С-400 действително се реализира.
По местния телевизионен „Канал 7“, Октай заяви, че опасенията на САЩ са безпочвени и че планираната дата за първата доставка през юли остава непроменена.
„Когато Турция подпише споразумение, Турция държи на думата си. Ние подписахме това споразумение и вече направихме плащания“, уточни той.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The National Herald: Турция иска F-35, за да нарушава гръцкото въздушно пространство

The National Herald: Турция иска F-35, за да нарушава гръцкото въздушно пространство

4 Май 2019 | 23:32 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който многократно разпорежда изпращането на изтребители F-16 за навлизане в гръцкото въздушно пространство, настоява САЩ да позволят на страната му да закупи F-35, докато продължава с плановете си за закупуване на руска система за противоракетна отбрана С-400, отбелязва седмичното издание The National Herald.
Представители на гръцката диаспора в Конгреса на САЩ, водени от сенатора от Ню Джърси Робърт Менендес (ДП), искат да блокират продажбата на F-35, с аргумента, че може да бъдат използвани срещу Гърция, която "по ирония на съдбата" сега се радва на най-близките си отношения Вашингтон. Това стана възможно, след като министър-председателят и лидерът на радикалната левица СИРИЗА Алексис Ципрас отстъпи от антиамериканските и антинатовските си позиции и се отказа от обещанията да следва политика срещу икономиите и се съобрази с исканията на европейските кредитори, за да получи страната 86 млрд. евро в рамките на Третия спасителен план.
Според Ердоган програмата за F-35 ще се срине, ако Турция не участва, и заяви, че ще бъде несправедливо страната му да бъде изключена от нея заради плана си за закупуване на руската система за въздушна отбрана С-400.
Говори се, че президентът на САЩ Доналд Тръмп и Ердоган са обсъдили създаването на работна група, която да реши дали Турция може да получи доставки на изтребителите. Според източници Вашингтон може да наложи санкции на Турция, ако Анкара не се откаже от плановете си за С-400.
Турция и Гърция са членове на НАТО, но отбранителният съюз заяви, че няма да се намесва в спора около многократните нарушения на гръцкото въздушно пространство и териториални води от страна на турските военни.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Пентагонът може да изключи Турция от програмата за F-35 заради сделката за ракетите С-400

Kathimerini: Пентагонът може да изключи Турция от програмата за F-35 заради сделката за ракетите С-400

4 Май 2019 | 14:20 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Пентагонът може да изключи Турция от програмата за F-35, ако Анкара настоява за закупуване на руската система за противоракетна отбрана С-400, заяви в петък изпълняващият длъжността министър на отбраната на САЩ Патрик Шанахан, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
"Ако Турция реши, че С-400 е решение, с което те искат да продължат напред, тогава трябва да пренесем производството на компоненти за F-35 извън Турция," заяви Шанахан, добавяйки, че Вашингтон остава твърд в опозицията си срещу придобиването на Турция на тези зенитни системи.
Шанахан потвърди, че се е срещнал с Lockheed Martin и United Technologies Corp миналата седмица. Lockheed Martin е главният изпълнител на самолета, докато United Technologies Corp прави двигателя на реактивния двигател.
"Искам производствени планове, които имат почти нулеви рискове при изпълнение, така че да можем безпроблемно да доставим F-35 на другите ни клиенти," каза Шанахан, според Reuters.
Reuters съобщи по-рано тази година, че Вашингтон проучва дали може да извади Турция от веригата на производството на изтребителите, в отговор на отказа на Анкара да се оттегли от планираната покупка на руската ракетна система, която се разглежда като заплаха за западната отбрана.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Турция не се дистанцира от НАТО с покупката на С-400, увери Хулуси Акар

Reuters: Турция не се дистанцира от НАТО с покупката на С-400, увери Хулуси Акар

3 Май 2019 | 23:27 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция не се дистанцира от НАТО със закупуването на руските системи за противоракетна отбрана С-400. Това увери министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар в интервю за местна телевизия, като добави, че Анкара не трябва да бъде изключена от програмата за изтребителите F-35, предава Reuters.
САЩ се противопоставиха на хода на Анкара за закупуване на руските зенитно-ракетни системи, които според Вашингтон не са съвместими със системите на НАТО и представляват опасност за произвежданите от компанията "Локхийд Мартин" изтребители. Турция е потенциален купувач на машините и партньор в производството им.
В интервю за телевизия NTV Акар заяви, че изключването на Турция от програмата за F-35 би поставило "много сериозни" тежести върху другите партньори в нея.
"Няма клауза, която да казва, че ще бъдете изключени от проекта, ако закупите С-400. Това не трябва да се случва", предупреди Акар.
Съгласно думите му, Турция се опитва да обясни на САЩ и други партньори по проекта F-35, че С-400 няма да представляват заплаха за самолетите и добави, че Анкара е предприела мерки за предотвратяване на подобен сценарий,
След предупрежденията, че Турция може да бъде отстранена от програмата за F-35, президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви по-рано тази седмица, че проектът ще се срине, ако страната не участва в него.


Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министърът на отбраната на Турция: Анкара не се дистанцира от НАТО с покупката на С-400, последното предложение на САЩ за „Пейтриът“ е по-добро от предишните

Министърът на отбраната на Турция: Анкара не се дистанцира от НАТО с покупката на С-400, последното предложение на САЩ за „Пейтриът“ е по-добро от предишните

3 Май 2019 | 14:33 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция не се дистанцира от НАТО с покупката на руските системи за противовъздушна отбрана С-400, заяви министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар в петък, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini.
В интервю пред телевизия NTV, Акар заяви, че последното предложение на САЩ за продажба на ракетни системи „Пейтриът“ на Турция е по-добро от предишните оферти на Вашингтон.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турските нарушения на гръцкото въздушно пространство са се увеличили на Великден

Kathimerini: Турските нарушения на гръцкото въздушно пространство са се увеличили на Великден

2 Май 2019 | 09:07 | Агенция "Фокус"
Атина. По информация на Генералния щаб на гръцката армия през почивните дни за Великден са отчетени увеличения на нарушенията на въздушното пространство на страната от изтребители на ВВС на Турция, съобщава електронното издание на водещия атински ежедневник Kathimerini.
Въпреки продължаващите усилия за съживяване на диалога за установяване на мерки за изграждане на доверие между Атина и Анкара, нарушенията от Великден показват, че пред двете страни все още предстои дълъг път, коментират от редакцията.
Междувременно Анкара издаде два навигационни телекса за резервиране на зони в Егейско море и Източното Средиземноморие за учения. По-рано вестникът съобщи, че през лятото Турция планира проучвания в континенталния шелф на Гърция.
Гръцки аналитици обясняват повишения натиск от страна на Турция със задълбочаването на връзките между Вашингтон, Атина и Никозия.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Yeni Safak: Един по един, те се опитват да накарат Анкара да се откаже от С-400

Yeni Safak: Един по един, те се опитват да накарат Анкара да се откаже от С-400

1 Май 2019 | 22:35 | Агенция "Фокус"
Анкара. Един по един, те се опитват да накарат Анкара да се откаже от покупката на руските зенитно-ракетни системи С-400, пише Тамер Коркмас от проправителствения турски вестник Yeni Safak, представен без редакторска намеса, като мненията и оценките са на автора.

Американската държава се опитва да накара Турция да се оттегли от споразумението си за С-400 с Русия чрез различни заплахи и изнудване.
Влиятелни агенти "в специална мисия" в Турция предприемат действия, за да накарат Анкара да се оттегли в съответствие с интересите на САЩ.
Ако Анкара се предаде на заплахите, изнудването или предложенията на американската държава и нейните партньори в страната и се върне назад по отношение на С-400, това ще бъде ужасна грешка.
Турция не може и не трябва да се поддаде на какъвто и да било натиск, заплахи или изнудване по пътя на защитата на правото си на суверенитет и независимостта си срещу американската държава.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който се срещна с руския си колега Владимир Путин на 8 април в Кремъл, каза: „Щом сме сключили сделка, това е направено. Това е нашето право на суверенитет. Никой не може да иска да се оттеглим."
Министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу каза: „Много пъти казахме, че няма да се оттеглим от споразумението за С-400”, като подчерта, че Анкара е „затворила вратите” за исканията / натиска на САЩ относно с-400.
Тези обещания трябва да се спазват при всички обстоятелства. Не трябва да се връщаме назад по тези важни решения.
Тъй като руската държавна отбранителна компания "Рособоронекспорт" обяви, че ще започне доставката на системата към Турция през юли, системата за противоракетна отбрана С-400 трябва да бъде интегрирана без никакво "забавяне".
Очевидно, „приоритетът на САЩ в противопоставянето на покупката на С-400 в Турция е различен; те виждат С-400 като риск за сигурността от гледна точка на НАТО ”и т.н.
Никога не трябва да се забравя, че ние вече сме подложени на натиск от много години. Всъщност ние сме под „коварния“ натиск на онези, които всички политици от миналото до момента представят като „наши приятели и съюзници“.
И така, какво, ще се откажем ли от нашето законно право на защита? Няма ли да защитим нашия суверенитет?
Тъй като притежанието на С-400 от Турция ще отхвърли американските терористични инвестиции в нашия регион и ще развали плановете им, те възразяват срещу ракетната ни система на Русия.
Те продължават да казват: "Ако анулирате покупката на С-400, можем да ви дадем самолетите F-35."
Давид Сатърфийлд, новият посланик на САЩ в Анкара и много сенатори-евангелисти, които написаха обща статия за The New York Times, се присъединиха към хор за изнудване.
Турция спешно се нуждае от система за противовъздушна отбрана, която е „под неин собствен контрол и действа по нейно желание“, без надзора на която и да е държава, главно на САЩ.
Турция, която иска да интегрира „системата за противовъздушна отбрана“ срещу заплахи, които вероятно ще дойдат от Източното Средиземноморие или от обширна област на юг, без съмнение е нейно право и този въпрос никога не може да бъде оставен на НАТО / САЩ, или на друга държава.
Изявлението на гръцкия министър на отбраната, че "С-400 ще окажат натиск върху военни полети над Егейско море", показва каква паника цари в американската марионетна гръцка държава.
Този показателен пример сам по себе си е достатъчен, за да покаже „колко е правилно“ Турция да закупи ракетната система С-400.
Би било полезно да погледнем „кои са тези, които са в паника", казвайки „О, не, купуваме С-400“.
Пенсионираният посланик Шюкрю Елекдаг каза: "САЩ искат да направим избор между Русия и Вашингтон", предупреждавайки, че Анкара със сигурност трябва да се оттегли от споразумението С-400.
В интервю от 22 април 2019 г., публикувано в ежедневника "Хюриет", бившият дипломат Синан Юлген безусловно предлага изпращането на С-400 в трета страна или "да намери начин да се оттеглим от ракетната сделка, без да разрушим отношенията с Русия."
Пенсионираният посланик и заместник-председателят на опозиционната Републиканска народна партия Юнал Чевикьоз написа статия за С-400, която беше публикувана вчера в ежедневника Cumhuriyet, в която той буквално е говорител на САЩ.
Той се оплаква, че „авиационната база „Инджирлик“ отбелязана като едно от местата, където вероятно ще бъдат разположени S-400, ще се превърне в кошмар за разузнаването за САЩ.” Същата база в „Инджирлик“, която подпомогна и подбуди опита за преврат на 15 юли!

Превод: Юлиян Марков




Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ердоган: Без участието на Турция, програмата за F-35 е обречена на провал

Ердоган: Без участието на Турция, програмата за F-35 е обречена на провал

30 Април 2019 | 14:46 | Агенция "Фокус"
Истанбул. Турция се стреми към замяна на вноса в сферата на отбраната във всички етапи, от проектиране до производство, заяви президентът Реджеп Таийп Ердоган на откриването на 14-ото Международно изложение за военна промишленост IDEF-2019 в Истанбул, предава „Анадолската агенция“.
По неговите думи Турция вече е излязла на челни позиции в разработването и производсвото на разузнавателни и ударни безпилотни летателни апарати (БПЛА).
Турският президент отбеляза, че през цялата си история Турция е оставала вярна на поетите задължения. „Именно затова, когато Турция се сблъска със заплахата от обстрели на граничните населени пунктове от страна на терористите, първите, към които се обърна Анкара за придобиване на системи за противовъздушна отбрана, бяха съюзниците (по НАТО). За съжаление, те оставиха нашите обръщения без отговор“, заяви турският лидер.
Ердоган привлече вниманието към заплахите на Вашингтон да извади Турция от участниците в програмата за създаването на самолети от пето поколение F-35.
„Без участието на Турция, реализацията на програмата за F-35 е обречена на провал“, подчерта турският лидер.
Държавният глава увери, че Турция няма да се огъне под натиска в политическата, дипломатическата и икономическата сфери. Това важи и за сферата на отбраната, отбеляза той.
„Страните, които отказаха под най-различни предлози да доставят авиобомби на Турция, сега не могат да скрият удивлението си от мощта и икономичността на снарядите, произведени в Турция“, заяви президентът.
Ердоган отбеляза, че освен това Турция предприема мерки за производството на отечествен военен самолет.
Ердоган подчерта, че Турция е решена да продължи да укрепва капацитета на вътрешната отбранителна индустрия, за да осигури както собствените си нужди, така и нуждите на приятелските държави.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Анадолската агенция“: Ердоган и Тръмп са обсъдили създаването на работна група за С-400

„Анадолската агенция“: Ердоган и Тръмп са обсъдили създаването на работна група за С-400

29 Април 2019 | 19:24 | Агенция "Фокус"
Анкара/Вашингтон. Турският президент Реджеп Таийп Ердоган и неговия американски колега Доналд Тръмп са обсъдили в понеделник по телефона създаването на работна група за руските системи за противовъздушна отбрана С-400, предава „Анадолската агенция“.
Според съобщение от турското президентство, двамата лидери, също така, са разменили мнения за последните събития в Сирия и са се съгласили Турция и САЩ да се борят съвместно срещу тероризма.
Освен това предмет на телефонния разговор са били двустранни и регионални въпроси и двамата държавни глави са потвърдили целта за постигане на стокооборот от 75 милиарда долара между Турция и САЩ, се добавя в изявлението.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Близо 40 нарушения на гръцкото въздушно пространство са извършени от турски изтребители

Kathimerini: Близо 40 нарушения на гръцкото въздушно пространство са извършени от турски изтребители

26 Април 2019 | 23:49 | Агенция "Фокус"
Атина. Турски изтребители са направили общо 39 нарушения на въздушното пространство на Гърция в Разпети Петък, въпреки че това е важен ден в гръцкия православен календар, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
16 турски самолета, два от които въоръжени, са извършили неразрешени полети над Северно, Източно и Централно Егейско море, съобщават гръцките военни власти.
Всички турски изтребители са засечени и прогонени от въздушното пространство на Гърция в съответствие с международните правила за взаимодействие, като е съобщено и за две преследвания.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Güneş (Турция): В кризата със С-400 Турция има три сценария

Güneş (Турция): В кризата със С-400 Турция има три сценария

26 Април 2019 | 18:29 | Агенция "Фокус"
Анкара. Коментирайки споразумението, което Турция постигна с Русия за доставката на зенитно-ракетни системи С-400, професор Ахмет Касъм Хан отбеляза, че Анкара може да поеме по три различни пътя. В статия за вестник Güneş професорът разглежда три възможни сценария за бъдещите събития във външната и вътрешната политика с оглед реакцията на САЩ и Русия в случай на финализиране на сделката, отказ от нея или едновременното придобиване на "Пейтриът" вместо С-400.

На фона на изявленията, които идват от САЩ и Турция, системите С-400 са в дневния ред. Турция има три варианта, твърди професорът от Катедрата по икономически, административни и социални науки в Университета в Алтънбаш. Според него във Вашингтон трябва да действат в съответствие с духа на Алианса и да се вслушат в тревогите на Турция. Експертът оцени възможните стъпки на Турция по този въпрос и техните последствия.

Първи вариант: Отказ от С-400

Професор Ахмет Касъм Хан отбеляза, че един от възможните варианти за действие на Турция е да откаже от сделката за С-400. "Решението да не се купува С-400 ще има последствия във външната и вътрешната политика", пояснява експертът. "Най-важната от тях във външната политика е реакцията на Русия. На първо място е възможно охлаждането на отношенията. Второ, влошаване на сътрудничеството в Сирия, което по-специално може да засегне положението в Идлиб". Професор Хан подчертава, че влошаването на отношенията с Русия може да не е напълно неконтролируем процес. „Ако се предположи, че при закупуване на С-400 напрежението със САЩ ще бъде възможно да се контролира, тогава това може да се направи и в отношенията с Русия. Поне съществуват алтернативи", добави експертът.
Що се отнася до събитията, които може да се случат във вътрешната политика при такъв сценарий, професор Хан отбеляза: „В случай на отказ да се закупи С-400, опозицията може да използва това решение, за да окаже натиск върху властите и да реагира в тази посока. От друга страна, ще има реакция от руското лоби, което се появи наскоро в Турция и, както става ясно, има много по-голямо влияние, отколкото изглежда. Но тези събития могат да бъдат контролирани".
Хан отбеляза, че ако процесът на закупуване на С-400 бъде финализиран, отношенията със САЩ може да се развият в три посоки. Първият и малко вероятен от тях: в отношенията на двете страни ще има сериозно напрежение, но в крайна сметка то ще е контролирано. При този сценарий, очевидно се смята, че Тръмп ще предприеме стъпки за спасяване на отношенията, подчертава експертът. „Но в условия, когато САЩ се готвят да се потопят в атмосферата на изборите от ноември 2019 г. и да балансират в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ в полза на демократите, за Тръмп, който е зает с доклада на Мюлер, няма да бъде толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед поглед. Въпреки това, ако той може да привлече подкрепата на Пентагона и Държавния департамент, ще има повече шансове. Но дори и при тази подкрепа ще бъдат обсъдени неприятни последствия. Освен това има шанс Анкара да бъде изправена пред сериозни американски санкции в случай на покупка от С-400. Въпросът е в това, че Конгресът на САЩ може да наложи санкции съгласно Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA)".

Втори вариант: Закупуването на С-400

В този случай е важно как се държи Тръмп, защото президентът на САЩ има право да отложи или да не одобри санкциите. Ако Тръмп не е в състояние да преодолее натиска от Конгреса, тогава Турция, според експерта, трябва да бъде подготвена за вероятността от санкции в рамките на CAATSA и евентуално - за лични санкции в рамките на т.нар. Закон "Магнитски", главно срещу турски играчи от отбранителната индустрия, някои политици, икономически фигури. Паралелно с влошаването на двустранните отношения, прехвърлянето на изтребители F-35 може да не се осъществи, а в Сирия САЩ може да предприемат стъпки с още по-малка податливост към тезите на Турция. От гледна точка на професор Хан, сред възможните варианти е прехвърлянето от Турция на С-400 към всяка трета страна след покупката. Не е известно дали САЩ ще предприемат такава стъпка. За да направят това, те първо трябва да постигнат общо разбиране в двустранните преговори и да осигурят единство на понятията, в противен случай отношенията между двете страни могат отново да се развият по негативен сценарий, а на дневен ред отново ще се появят санкциите. Според професор Хан, ако бъде избран този вариант, той също ще трябва да бъде съгласуван с Русия.

Втори вариант: Закупуването и на С-400, и на "Пейтриът"

Въпреки че покупката на С-400 заедно със системите "Пейтриът" на пръв поглед изглежда като политика на баланс, ако Анкара избере тази опция, е малко вероятно всичко да върви като по часовников механизъм. При този сценарий многостранната и поляризирана структура на политиката в САЩ ще предотврати положителен резултат. Възможно е закупуването на С-400 заедно с "Пейтриът" да доведе до същите последици като закупуването само на ракети С-400. Ако следва този път, Анкара ще трябва да изисква допълнителни гаранции от Конгреса на САЩ, добави експертът.



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Руското посолство в Атина обвини САЩ, че се намесва в работите на Гърция

Kathimerini: Руското посолство в Атина обвини САЩ, че се намесва в работите на Гърция

26 Април 2019 | 09:41 | Агенция "Фокус"
Атина. Посолството на Русия в Атина обвини Вашингтон, че се намесва във вътрешните работи на Атина, като посочи конкретно скорошната визита на американския сенатор Робърт Менендез, който се занима с гръко-турските отношения и разкритикува намерението на Анкара да придобие руски системи за противовъздушна отбрана С-400, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
„Американските сенатори отново поучават другите за морала, този път по темата за това „с кои страни трябва да сме приятели и с кои не“. Не е ли това очевадна намеса във вътрешните работи на Гърция?“ – заявиха от дипломатическото представителство в серия от „туитове“ на гръцки. Изданието отбелязва, че в съобщенията са били тагнати Министерството на външните работи на Гърция, гръцкото посолство в Москва, руското посолство в Кипър, както и гръцки журналисти и анализатори.
Според руското посолство, „истинската цел“ на САЩ не е да предотврати закупуването на модерни средства за ПВО от Турция, а да убеди Анкара да ги придобие (изтребители F-35 и ракетни системи „Пейтриът“) от американски компании. „Всичко друго е нищо повече от сензационализъм“, се казва в съобщението.
„Въпреки незаконните санкции на САЩ и ЕС, Русия остава отворена за разширяване на военно-техническото сътрудничество с Гърция“, добавят от посолството, като посочват, че продажбата на С-400 на Турция „не е насочена срещу трети страни“. Русия подкрепя международното право и е срещу действия, който насърчават увеличаване на напрежението в региона“, се казва в „туийта“.
„Русия, за разлика от някои други страни, смята, че Конвенцията на ООН за морското право е от фундаментално значение за разрешаване на всички спорни въпроси“, обявяват от посолството.
Менендес посети Атина като част от регионално турне, което популяризира Закона за сигурността и енергийното партньорство от 2019 г., двустранно законодателство, което той и сенаторът Марко Рубио представиха по-рано този месец и което трябва да засили сътрудничеството в областта на сигурността в региона.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Пентагонът определи доставката на С-400 на Турция, като „стратегическа уловка“ на Москва

ТАСС: Пентагонът определи доставката на С-400 на Турция, като „стратегическа уловка“ на Москва

26 Април 2019 | 08:01 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. САЩ смятат закупуването от страна на Турция на руски зенитни ракетни системи С-400 за „стратегическа уловка“ на Москва, целта на която е да създаде разрив между Анкара и нейните западни съюзници, предаде ТАСС, позовавайки се на говорителят на американското отбранително ведомство Ерик Пахон.
„Руската агресия в Грузия, в Украйна и в Сирия отслаби сигурността на Турция. Агресивното предложение от страна на Русия е стратегическа уловка, целяща да посее разкол между Турция и Запада, с помощта на С-400“, заяви Пахон.
„Ние искрено се надяваме на това, че Турция ще се откаже от С-400, ще осигури защитата на своето въздушно пространство с помощта на системи, съвместими с техниката на НАТО и ще запази своите инвестиции в програмата F-35. Ние сме работили с Турция, като съюзници в НАТО и в добри, и в лоши времена, в продължение на почти 70 години, и имаме твърдото намерение да запазим тези отношения“, допълни американският представител.



Превод и редакция: Светлин Божков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Руското посолство в Атина разкритикува американски сенатор за плана за Източното Средиземноморие

Kathimerini: Руското посолство в Атина разкритикува американски сенатор за плана за Източното Средиземноморие

25 Април 2019 | 14:21 | Агенция "Фокус"
Атина. Руското посолство в Гърция разкритикува възгледите за външната политика на САЩ, представени от американски сенатор Робърт Менендес, обвинявайки него и страната му в намеса в политиката на страната, съобщава електронното издание на атинския всекидневник Kathimerini.
„Американските сенатори отново изнасят лекции на другите хора относно морала, този път на тема кои страни да бъдат приятели и кои не. Това не е ли намеса във вътрешните работи на Гърция?“, питат от посолството на Руската федерация в южната ни съседка.
Посолството заяви, че „истинската цел" на САЩ не е да попречи на Турция да купува модерни системи за противовъздушна отбрана, а да убеди Анкара да придобие такива от американските компании - като изтребителите F-35 и ракетите „Пейтриът“.
„Всичко останало не е нищо повече от търсене на сензации“, се казва в текста, като се допълва, че въпреки незаконните санкции на САЩ и ЕС, Русия остава отворена за разширяване на военно-техническото сътрудничество с Гърция".
Посолството заяви, че продажбата на С-400 за Турция „не е насочена срещу трети страни", и отново подчерта, че Русия подкрепя международното право и е против действия, които насърчават напрежението в региона.
В текста също така се казва, че Русия счита, че Конвенцията на ООН по морско право има „основно значение за разрешаването на всякакъв вид спорове, за разлика от някои други страни".
Сенаторът Менендес беше в Атина като част от регионално турне в подкрепа на Закона за сигурността и енергийното партньорство от Източното Средиземноморие от 2019 г., законодателство, въведено от Менендес и сенатор Марко Рубио по-рано този месец, което ще засили сътрудничеството в областта на сигурността в Източното Средиземно море.
В реч миналия понеделник Менедес говори за „намерението" на Турция да закупи руската ракетна система С-400, която, съгласно думите му, „е опасна в контекста на НАТО и безразсъдна в контекста на собствената дългосрочна сигурност".
Вашингтон заплаши Турция със санкции, ако закупи С-400. По-конкретно за Русия той предупреди, че натискът от Москва върху правителствата в източната част на Средиземно море е „реален и устойчив“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Hurryiet: Ердоган може да проведе среща с Тръмп в скоро време

Hurryiet: Ердоган може да проведе среща с Тръмп в скоро време

24 Април 2019 | 12:57 | Агенция "Фокус"
Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган заяви, че е възможна скорошна среща между него и американския му колега Доналд Тръмп, предава електронното издание на турския вестник Hurryiet.
На въпрос дали се обсъжда скорошна срещаЕрдоган-Тръмп, той отговори:
„Може би. Той поиска среща. Тя може да се случи скоро“, заяви турският лидер пред президентския комплекс в столицата Анкара.
Последната среща между двамата президенти беше на 1 декември 2018 година в кулоарите на форума на Г-20 в Аржентина.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мевлют Чавушоглу за РИА Новости: Ако САЩ откажат доставките на F-35, Анкара ще се обърне към друга страна

Мевлют Чавушоглу за РИА Новости: Ако САЩ откажат доставките на F-35, Анкара ще се обърне към друга страна

24 Април 2019 | 02:20 | Агенция "Фокус"
Анкара. В случай че САЩ откажат доставките на изтребителите от пето поколение F-35, Турция ще търси как да покрие нуждите си с аналогични самолети от други страни. Това заяви за РИА Новости министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу.
„Защо купуваме С-400? Защото имаме спешна нужда в системата за противовъздушна отбрана. Ние сме партньори в програмата за производството на F-35, участваме в проекта, плащаме необходимата за това сума. Към настоящия момент по този въпрос няма никакви проблеми. Но при най-лошия сценарий на развитие на събитията сме длъжни да обезпечим тази наша потребност на друго място – там, където ще ни бъдат предложени най-добрите технологии“, подчерта първият дипломат на Анкара.
Агенцията припомня, че по-рано в турските медии се появи информация за възможна сделка между Анкара и Москва за доставки на руски самолети от пето поколение Су-57, в случай че Турция не получи F-35. В тази връзка Чавушоглу увери, че действа пределно открито по отношение както на Русия, така и на САЩ.
Що се отнася до НАТО, Чавушоглу увери, че САЩ няма да успеят да изтласкат Турция от Алианса.
„Как САЩ могат да изтласкат Турция от НАТО? Всички решения в рамките на Алианса се взимат с един глас. Ако Турция каже „не“, то в такъв случай решението няма да е възможно. Подобни опити не е имало. Освен това, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и неговият заместник заявиха много ясно, че всеки от съюзниците може да осигури нуждите си от мястото, където смятат за необходимо. Всичко е абсолютно прозрачно“, увери турският външен министър.
По-рано Турция заяви, че няма да се откаже от плановете за закупуване на С-400 и че първата партида от системите трябва да бъде доставена на страната през юли. САЩ твърдят, че руските системи за противовъздушна отбрана са несъвместими със стандартите на НАТО, заплашват със санкции за евентуалното им придобиване и многократно са заявявали, че могат да забавят или да отменят продажбата на най-новите самолети на F-35 за Турция.
Турция е един от участниците в международната програма на САЩ за създаване на изтребители от пето поколение. Анкара също така многократно е заявявала, че С-400 не представлява заплаха за американския F-35.



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Американски сенатор заплаши Турция с „огромни последствия“ заради ракетите С-400

РИА Новости: Американски сенатор заплаши Турция с „огромни последствия“ заради ракетите С-400

24 Април 2019 | 00:37 | Агенция "Фокус"
Атина. Американският сенатор Боб Менендес заяви в Атина, че в случай на закупуване от страна на Турция на руски зенитно-ракетен комплекс С-400, на Анкара ще бъдат наложени сериозни санкции с „огромни последствия“, предаде РИА Новости.
„В такъв случай това ще доведе до санкции в съответствие със закона, който аз сам предложих, а и Турция никога няма да има самолети F-35, едновременно със системата С-400. Това е неприемливо и не отговаря на националните интереси на САЩ. Това е неприемливо за нашите съюзници, които са закупили F-35 и е несъвместимо с интересите на НАТО. Нито един F-35 няма да бъде продаден на Турция, ако тя получи С-400“, заяви сенатор Менендес.
Сред възможните санкции посочени от Менендес са ограничения при износа, както и ограничения при сключване на финансови сделки с американски банки.
„Ще има огромни последствия за отбранителния сектор на Турция, в допълнение към санкциите. Затова ние се надяваме, че Турция ще преразгледа своето решение“, допълни сенатор Менендес.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Светлин Божков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Foreign Policy: Русия спечели информационната война в Турция

Foreign Policy: Русия спечели информационната война в Турция

23 Април 2019 | 18:19 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. През последните няколко седмици в центъра на вниманието се оказаха отдавнашните планове на Турция да се сдобие с руския ЗРК С-400. Президентите Владимир Путин и Реджеп Таийп Ердоган се срещнаха в Москва, за да възобновят сделката. А министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар отиде във Вашингтон, за да разсее опасенията на НАТО, че турската придобивка ще се превърне в заплаха за Алианса, пише америкаснкото списание Foreign Policy в материал, представен без редакторска намеса.

В допълнение към дипломатическия ход на войната на най-високото ниво между Вашингтон и Москва заради Анкара, има още една конфронтация, която привлича много сериозен интерес от турските медии. Например, един проправителствен вестник неотдавна заяви, че С-400 ще унищожи забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), докато друг пише, че системата за противовъздушна отбрана е идеална за потушаване на бунтовническите групи.

САЩ и други страни от НАТО твърдят, че С-400 ще застраши интегрираната архитектура на противовъздушната отбрана на Алианса и противоракетната отбрана. Освен това Конгресът на САЩ и Пентагонът единодушно заплашиха Турция, че ако купи С-400, тя ще бъде изключена от програмата F-35. Напоследък мнозинството от проправителствените организации се застъпват за това, че вместо F-35, Турция ще даде предимство на руските изтребители Су-57 от следващо поколение. Така основната информационна агенция на Турция публикува сравнителен анализ на F-35 (който вече е в експлоатация) и руския Су-57 (който все още е на етап полетни тестове), за да докаже безсмислието на заплахите на Вашингтон. Друг журналист твърди, че без помощта на Турция, САЩ все още не биха постигнали успех в производството на F-35.

Всъщност неточните становища като тези в силно изкривената информационна екосистема на Турция станаха ежедневни. Според индекса за дигитална грамотност, Турция вече се смята за една от страните, които са най-изложени на информационни атаки, има един от най-високите нива на използване на ботове в света и е сред страните с най-ниско съпротивление на фалшиви новини. Поради строгия държавен контрол медийната сфера е силно уязвима от манипулации с информация, тъй като алтернативните гледни точки са просто разядени от мрежовия пазар на идеи. По същата причина Турция се счита за една от най-уязвимите страни за организирана дигитална пропаганда по време на международни политически кризи.

В такава ситуация няма нужда Русия да разгърне координирана кампания за дезинформация, подобна на тази на Запад. Турските медии вече гъмжат от прокремълски новини местно производство - и надеждни, и умишлено неверни. Така Москва има всички възможности да започне информационна война, за да представи политически решения по благоприятен начин. В случай на политическа криза, когато точната оценка на наличната информация е затруднена поради ограничения във времето, Москва ще може да напредва дори по-бързо.

В едно неотдавнашно проучване аз описах мащаба на руските операции за цифрова информация в Турция, проследявайки от 2015 до 2019 г. над 183 милиона туитове и публикации във Facebook. Оказа се, че Русия използва по-малко ясна стратегия в Турция в сравнение с други документирани интервенции в САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Вместо открита дезинформация, проруските профили се занимават с "пропагандни операции със свързана перспектива".

Турски профили и ботове с проруски характер рядко разпространяват открита дезинформация: те използват точна информация, но изкривяват смисъла й и го изваждат от контекста. В допълнение, те ловко изкривяват общественото мнение в полза на Русия по време на криза.

Това не само укрепва обществената подкрепа за проруските политики (или придобиването на руски оръжия), но и подкопава подкрепата за НАТО. За максимален ефект Русия работи на два фронта. С пряко влияние върху правителството Русия оказва натиск върху официалните турски медии. В същото време, заради сигурността, Русия подклажда настроенията на опозицията чрез съвместни руско-турски публикации, като например "Спутник Турция" и RFSM. Това позволява на Русия да определи дневния ред както в проправителствените, така и в опозиционните медии.

Това не винаги е било така. Преди влизането на Русия в гражданската война в Сирия, турските цифрови медии имаха двойна и по-отбранителна позиция спрямо Москва. Повратният момент, който доведе до интензифициране на информационните операции на Москва, беше руският изтребител Су-24, който Турция свали в Сирия през ноември 2015 г. В опит да отклони общественото внимание от спора за това дали руските самолети са нарушили турското въздушно пространство или не, руските профили в социалните мрежи подчертаха новината, че Турция продава петрол от произведен в териториите в Сирия, контролирани от „Ислямска държава“.

Този пропаганден епизод беше една от най-успешните руски информационни операции - в края на краищата Москва не само отвлече съюзниците на Турция от НАТО от факта, че руски самолет е бил свален в турското въздушно пространство, но и бе забит клин между Анкара и съюзниците в Алианса заради политиката. наТурция по отношение на "Ислямската държава". Няколко седмици след инцидента вниманието на международните медии беше насочено към контрабандата на петрол, произведен от „Ислямска държава“, вместо да се обсъжда дали руски самолет е нахлул в турското въздушно пространство и дали Турция оправдава неговото унищожаване.

Тази информационна кампания показа, че на Москва не й струва нищо, да изолира и раздели Турция. Това стана отправна точка за промяната на турската позиция - Анкара постепенно се отдалечава от НАТО и се приближава към Русия.

След срещата между Путин и Ердоган в Санкт Петербург през август 2016 г. - първата след инцидента със Су-24 - руските информационни операции в Турция изчезнаха. От информацията, предоставена в медиите, не е възможно да се установи точен дневен ред за тази среща, но моите изследвания показват, че руските обвинения за контрабанда на петрол от ислямската държава от турски цифрови медии са напълно изчезнали. След срещата през август проправителствените медии в Турция взеха ясно проруска позиция и Анкара за Москва, преразглеждайки редица въпроси, свързани със Сирия, енергетиката и продажбата на оръжия.

В други случаи - например убийството на руския посланик в Турция Андрей Карлов, опитът за преврат през юли 2016 г., преговорите за С-400 между Турция и Русия и историческите избори в Турция през юни 2018 г. - влиянието на руската пропаганда върху турските медии с перспективата за дезинформация е незначителна. През цялото това време информацията за проруски съдържания се разпространяваше главно чрез турски социални мрежи - проправителствени и опозиционни.

Убийството на Карлов можеше да провокира мащабна дипломатическа криза. Той бе прострелян от служител на турската полиция на публично събитие в Анкара и това убийство показа колко дълбоки са различията в средите на турските силови органи по време на неуспешния опит за преврат. За Русия би било лесно да играе на неспособността на Турция да гарантира сигурността на посланика или да раздуе противоречия в турските агенции за органите на турската държавна сигурност. Проруските профили в турските социални мрежи обаче мълчаха, предавайки само общи изявления на турското ръководство. По този начин Москва даде знак за готовността си да позволи на Анкара да излезе със собствена легенда и прикритие. Освен това това беше сигнал за подобряване на отношенията между страните.

В първите няколко часа след инцидента влетяха реки от изявления, в които инцидентът се наричаше „фалшив“ и „постановка, целяща да докаже слабостта на Турция“. Но щом турското разследване на инцидента приключи, всички държавни служители изразиха съболезнования и всички следи от домашни дезинформиации изведнъж изчезнаха.

Дезинформацията се превърна в основно средство за политически дискурс в Турция, пронизвайки повечето политически дебати и публични дебати. Въпреки че проправителствената среда е много по-ангажирана с опитите за дезинформация, това е само следствие от контрола на широк спектър от публични комуникационни ресурси. Всички страни на турската политическа система прибягват до преднамерена дезинформация пропорционално на наличните възможности и ресурси.

За да я манипулира, на Русия не й се налага дезинтегрира информационната среда на Турция отвътре: тя вече и без това страда от систематични дезинформационни кампании и е доста зряла за външна намеса.

За Кремъл няма значение по принцип коя от страните ще надделее – на нея й трябва само да запази възможността да влияе на умовете от двете страни и да разпространява проруски материали. Когато проруската информация е подкрепена от турското правителство, проправителствените канали се заемат да я разпространеняват. Когато информацията противоречи на позицията на правителството, тя се изпраща на опозиционните канали. В резултат на това потокът от проруска информация и настроения се разпространява безпрепятствено в целия спектър от турски медии.

Както е видно от събитията след инцидента с руските самолети, Турция практически не се съпротивлява на информационните операции на в Москва. Но веднага щом Турция тръгна към сближаването с Москва, „тактиката на силната ръка“ спря да се използва - това е видно при покушениетъо на Карлов. В резултат на тази промяна Турция прояви интерес да закупи C-400 и пренебрегва заплахите на Вашингтон за F-35.

Влиянието на Русия както върху проправителствените, така и върху опозиционните турски медии продължава - и в случай на криза или извънредна ситуация, то ще предостави на Москва предимство.



Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Няма шанс Турция да получи и F-35, и С-400, твърди американски сенатор

Kathimerini: Няма шанс Турция да получи и F-35, и С-400, твърди американски сенатор

22 Април 2019 | 10:44 | Агенция "Фокус"
Атина. САЩ ще наложат санкции на Турция и ще замразят доставките на американски изтребители F-35, ако Анкара финализира договора за придобиването и разполагането на руската система за противоракетна отбрана С-400. Това заяви американският сенатор Робърт Менендес в ексклузивно интервю за главния редактор на водещия гръцки ежедневник Kathimerini Алексис Папачелас.
„Няма вероятност да получат F-35. Ще има санкции съгласно законите, които съществуват днес. Това е покупка на голяма част военно оборудване от Русия и е основание за санкции за всеки в света света - включително Турция. Няма начин да имаме... F-35 до С-400. Това е невъзможно да се случи“, категоричен бе американският сенатор от Демократическата партия.
Съгласно думите на Менендес, някои от най-силните поддръжници на сделката за F-35 с Анкара и други американски представители, които смятат, че Турция все още е основен партньор в областта на сигурността в региона, са „категорични “, че това „просто не може да се случи“.
Запитан дали САЩ ще обмислят преместването на американските военни бази от Турция в Гърция, ако отношенията между Вашингтон и Анкара продължат да се влошават, демократът подчерта, че не вярва в подобен сценарий, но увери, че страната му ще направи всичко възможно, за да гарантира националната си сигурност - включително преместване на военните си бази.
Що се отнася до Закона за партньорство в областта на сигурността и енергетиката в Източното Средиземноморие, Менендес отбеляза, че той демонстрира признаването от страна Конгреса на САЩ на значението на участващите страни (Гърция, Кипър и Израел). Сенаторът приветства и Преспанското споразумение между Атина и Скопие, което, съгласно думите му, ще позволи на Гърция да играе важна роля на Балканите.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мевлют Чавушоглу: Турция разбира опасенията на НАТО относно руските С-400

Мевлют Чавушоглу: Турция разбира опасенията на НАТО относно руските С-400

20 Април 2019 | 17:13 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция разбира опасенията на НАТО за придобиването на руски противовъздушни системи С-400 от Анкара, заяви министърът на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу, цитиран от електронното издание на вестник Hurriyet.
„Трябва да вземем предвид опасенията на НАТО (по отношение на С-400). Не е вярно, че Турция не се съобразява с тях. Ние винаги сме чувствителни“, заяви той по време на съвместна пресконференция с колегите си от Румъния и Полша в Анкара.
„Нашите съюзници и НАТО трябва да разберат това много добре. Ние имаме спешна нужда от системи за ПВО“, обясни Чавушоглу.
Официални представители на САЩ предложиха на Турция да купи ракетната система на САЩ „Пейтриът“, а не С-400, защото тя е несъвместима със системите на НАТО.
Турция отговори, че именно отказът на САЩ да й продаде „Пейтриът“ я е накарал да търси други продавачи, добавяйки, че Русия й е предложила по-добра сделка, включително трансфер на технологии.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Турция може да се обърне към Русия, ако САЩ изключат Турция от програмата за F-35

ТАСС: Турция може да се обърне към Русия, ако САЩ изключат Турция от програмата за F-35

20 Април 2019 | 06:56 | Агенция "Фокус"
Анкара. Анкара може да се обърне към Москва, ако САЩ изключат Турция от програмата za F-35 бомбардировачи от пето поколение. Това пише, позовавайки се на източник от турските въоръжени сили американският вестник Defence News, цитиран от TACC.
"Не можем да си позволим да сменим F-35 с нищо", цитира източникът. "Руските авиационни технологии ще бъдат първият и най-добър избор, ако американските ни съюзници не се държат по съюзнически и поставят под въпрос участието на Турция в съвместната програма [за изграждане] на самолетите F-35", каза той и подчерта, че този вариант е най-подходящ за Анкара, въз основа на "геостратегически оценки".
По-рано турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Турция може да се обърне към всяка друга страна, ако Съединените щати откажат да доставят F-35. "Има F-35, има руски изтребители. Ако нямаме F-35, тогава ще трябва да задоволим нуждата си от изтребители другаде. И така ще продължи, докато не започнем да произвеждаме собствен самолет. - каза той.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Евангелос Апостолакис определи като „проблем“ решението на Турция за закупуване на С-400, призова Атина да закупи F-35 за „баланс на силите в Егейско море“

Kathimerini: Евангелос Апостолакис определи като „проблем“ решението на Турция за закупуване на С-400, призова Атина да закупи F-35 за „баланс на силите в Егейско море“

19 Април 2019 | 09:46 | Агенция "Фокус"
Атина. Министърът на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис определи като „проблем“ решението на Турция да закупи руските зенитно-ракетни системи С-400, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
В широкообхватно интервю с Open TV, цитирано от вестника, Апостолакис подчерта, че придобиването на системата от Анкара напълно ще промени ситуацията по отношение на контрола върху въздушното пространство над Егейско море. В същото време той подчерта необходимостта Гърция да придобие F-35 или други самолети, за да засили своята противовъздушна отбрана, така че в крайна сметка да има баланс на силите.
„Гърция не е първият проблем на Турция", коментира Апостолакис, като допълни, че Анкара влиза в противоречия не само със съседите си, но и с Европейския съюз и САЩ.
Въпреки това гръцкият министър на отбраната подчерта добрите отношения, които има с турския си колега Хулуси Акар. Апостолакис го описа като „искрен“ и увери, че двамата заедно търсят начини за намаляване на напрежението в Егейско море.
Апостолакис увери, че не се страхува от военно произшествие или инцидент в Егейско море между двете страни. „Ако не допуснем грешка, това няма да се случи", обясни гръцкият министър на отбраната.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".


Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Сабах“ (Турция): Анкара вече премина Рубикон: Сценариите около С-400

„Сабах“ (Турция): Анкара вече премина Рубикон: Сценариите около С-400

17 Април 2019 | 14:36 | Агенция "Фокус"
Анкара. САЩ ще натиска Турция по всички възможни начини във връзка с покупката на С-400, а Анкара щ се съпротивлява. Турското проправителствено издание „Сабах“ се опитва да оцени какво може да направи Америка и какви може да са възможните отговори на Турция.
Най-обсъжданият сценарий: Въвеждането на военно ембарго срещу Турция. Това може да се случи на различни нива. Започвайки от възможна отмяна на доставките на F-35 и завършвайки с включването в черни списък на такива турски компании, като „Аселсан“. Няма как да се знае колко далеч ще стигне Америка, но тя неизбежно ще предприеме поне някои мерки, които ще причинят вреди на Анкара.
Турция може да влезе в разговор по този въпрос. Спирането на доставките на F-35 ще навреди и на нея, но ще нанесе щети и на самия проект. Нуждата на Анкара от бойни самолети е налице. Срокът на експлоатация на F-16 е още не повече от 10 години. Разбира се, за тези 10 години могат да се намерят средства, но също така е нужно решаването на проблемите в краткосрочна перспектива, особено предвид това, че условията около Турция могат да направят ситуацията тежка.
Авторът обаче твърди, че дори и Турция да не купи С-400, действията на Вашингтон не могат да бъдат предсказани. Анкара трябва да търси начини за осигуряване на устойчивостта на своите отбранителни системи в краткосрочен план.
Америка, според изданието, може да се обърне и към комплексно ембарго, което да обхване не само F-35, но засега това не е много вероятна перспектива. Разбира се, пише „Сабах“, САЩ могат да направят и това, ако поискат, но тази мярка ще има такива последствия, като стесняване на американския пазар за оръжия, предоставяне на Русия и Китай пълен достъп до турския пазар и подготовка на почвата за подобни случаи в бъдеще. Затова подобни действия на Вашингтон може и да причинят вреди на Турция, но в резултат Америка ще я изгуби напълно.
Третият сценарий е въпросът за изключване на Турция от НАТО. Това е нереалистичен сценарий, твърди вестникът, поне засега.
Както е известно, НАТО не предвижда механизъм за изключване на членове,а Америка сама по себе си не може да изключи Турция. Практически това би означавало край на НАТО, а ако Америка разруши НАТО, няма да има какво да се направи, смята авторът.
И четвъртият, още по-песимистичен сценарий, който никой още не е изразил, е вероятността от конфликт между САЩ и Турция. Това също не е много реалистично. В крайна сметка, ако Америка, която избягва директна намеса дори в такива региони като Сирия и Венецуела, е решила да атакува Турция, тогава не си струва да говорим за всичко това, пише „Сабах“.
Остава най-реалистичният, според изданието, сценарий. Вашингтон иска да заплаши Анкара с икономическата палка. Именно за този сценарий трябва да се готви Турция, съветва вестникът, като посочва, че не е нужно да си експерт, за да разбереш, че това ще причини щети на страната, или поне, като минимум, ще я постави в трудно положение.
„Сабах“ подчертава обаче, че „Турция вече премина Рубикон“.
Ако се отвърне от този път, за нея ще има не само икономически, но и стратегически последствия. Отказът от стратегическите нужди заради икономическия натиск ще има непоправими последствия, предупреждава авторът.
Икономиката ще се оправи, но стратегическите загуби ще са непоправими. Затова е важно, призовава вестникът, Турция да се готви за икономически натиск и да продължава да обсъжда темата на масата за преговори. Когато получи С-400, Анкара ще има много по-широко пространство за действия, заключва изданието.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Турция и САЩ не успяха да преодолеят разногласията по С-400

ТАСС: Турция и САЩ не успяха да преодолеят разногласията по С-400

17 Април 2019 | 06:42 | Агенция "Фокус"
Вашингтон/Анкара. В рамките на консултациите, проведени тази седмица, Анкара и Вашингтон не са успели да преодолеят разногласията, свързани с решението на Турция да придобие руските противовъздушни ракетни системи С-400, предава TACC, като се позовава на американското списание The Wall Street Journal.
„Според официални представители САЩ и Турция не могат да преодолеят безизходицата по отношение на плановете на Анкара да разгърне руските системи за противовъздушна отбрана това лято, което според Пентагона може да представлява заплаха за американските бойци в региона“, пише списанието.
Темата е била засегната по-рано тази седмица във Вашингтон от представители на САЩ и Турция, по-специално, на срещата, проведена в понеделник между американския президент Доналд Тръмп и министъра на финансите и финансите на Турция Берат Албайрак.
Изданието цитира думите на официалния представител на президента на Турция Ибрахим Калън, който изрази надежда, че американската страна няма да налага санкции срещу Анкара във връзка със закупуването на С-400. „Санкциите ще имат обратен ефект и ще доведат до отрицателни последици. Всеки трябва да разбере, че Турция има добре обоснована загриженост за сигурността", добави Калън.
Изданието отбелязва, че разгръщането на С-400 в Турция най-вероятно ще започне през следващите два или три месеца. Както се посочва в материала, „остава малко време за разрешаване на спорен въпрос".
Калън отбеляза, че Анкара не изключва възможността за придобиване на американски системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, но те няма да заменят С-400.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Взгляд“: Предлага се начин как Русия да се договори с НАТО

„Взгляд“: Предлага се начин как Русия да се договори с НАТО

17 Април 2019 | 04:45 | Агенция "Фокус"
Москва. Предлага се начин как Москва да се договори с НАТО - преговори между началника на Генералния щаб на Въоръжени сили на Руската федерация Валерий Герасимов и командващия силите на САЩ и НАТО в Европа генерал Къртис Скапароти, отбелязва руският вестник „Взгляд“.
Русия и НАТО вече не си сътрудничат по нито един въпрос, съобщиха по-рано тази седмица от Министерството на външните работи в Москва. Съветът Русия-Москва, възкръснал за три срещи в името на борбата срещу близкоизточната радикална групировка „Ислямска държава“, беше запечатан без перспектива за възраждане. „Няма за какво да се радваме, но е вярно, че сътрудничеството с НАТО вече е безполезно за Русия. В името на нейната и световната сигурност, тя трябва да върви по друг път“, е заключението на изданието.
„Сътрудничеството между Русия и НАТО по граждански и военни линии е напълно спряно", заяви руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко. „Той е специалист по този въпрос, може да му се вярва“, препоръчва вестникът.
Грушко бе последният руски представител при НАТО. През януари 2018 г. той напусна Брюксел и „взе ключовете с него” - нов пратеник на Москва не е назначен и не е известно дали изобщо ще бъде назначен от историческа гледна точка. „Защото да общуваме с НАТО на това ниво все още няма смисъл“, обясняват от редакцията.
Сега Алиансът действа срещу Русия на принципа на „злобата". И не защото вярва, че балтийските държави може да последват съдбата на Крим, а защото просто може – поводи има. Натовската бюрокрация и натовските „пагони“ се появяват навсякъде, където САЩ и Великобритания се набият на очи, при това с гръмогласното одобрение на редица столици в Източна Европа. Това означава, че те са безполезна прослойка между Москва и страни, които искат да „поставят Русия на мястото й“.
В същото време Русия има повече или по-малко успешно развито военнополитическо сътрудничество с отделни членове на НАТО. На първо място Турция (втората по големина армия в Алианса) и разделянето с нея на областите на отговорност в Сирия, в които Анкара получи такава жилава част като Идлиб.
Това не винаги е било така. Грушко се върна в Москва на същото ниво, което държеше преди заминаването си за Брюксел - заместник-министър. Т.е., през 2012 г., когато един от ключовите подчинени на Лавров бе изпратен към НАТО, в Русия те все още се надяваха на развитието на формат на отношенията и приеха това много сериозно. Тогава се усещаше някакъв вид възраждане - никой не се доверяваше на никого, но различни срещи и консултации се възобновиха след рязко замразяване на отношенията на фона на събитията в Южна Осетия.
Те не донесоха никакви специални ползи, а след това настъпи 2014 г. Крим бе върнат на Русия, войната в Донбас започна - и стигнахме до положението, което имаме сега: „Сътрудничеството между Русия и НАТО по граждански и военни линии е напълно спряло“. В същото време, както подчертава Грушко, НАТО няма план за преодоляване на настоящата криза.

„И е малко вероятно такъв план да се появи, ще добавим на наша собствена сметка. Но това не бива да ни разстройва“, уверява изданието.
За някои обаче все пак ситуацията е горчива. На първо за дипломатите. В тяхната професия има отдавнашен приоритет - да се срещаме е по-добре, отколкото да не се виждаме, да говорим е по-добре, отколкото да мълчим. Срещите на високо равнище, конференциите, преговорите са тяхната домашна среда, те се чувстват удобни в нея, пряко са заинтересовани от разширяването им „за всеки случай“, дори ако става въпрос за един случай на сто. Ефективността от такива действия може да е нулева, но професионалните приоритети на дипломатите няма да се променят така или иначе: опитите за сътрудничество са по-добри, отколкото бездействието. И това е всичко.
Сега изобщо не сътрудничим. А светът не се преобърна. Ако е необходимо, Русия може да си сътрдуничи отделно с Турция и отделно със САЩ, както се случва по въпроса за Афганистан. Това се случва – при това доста успешно. А успех на същото ниво е просто невъзможно да си представим, в случай че е необходимо да се стигне до споразумение не с американците, а с целия Алианс.
По-рано опитваха. И същото Грушко искрено се опита. А неговият предшественик в Брюксел - настоящият генерален директор на „Роскосмос“, Дмитрий Рогозин, също положи много усилия в трудния „грузински" период. Той също така призна, че този формат на отношенията между Русия и НАТО вече се е изчерпил и не носи никакви практически ползи.
„Абсолютно съм съгласен с оценката за неефективността на Съвета Русия-НАТО. Наистина нашите партньори в рамките на Съвета Русия-НАТО не се опитват да действат във формат 26+1, както бе предвидено, а напротив, стремят се предварително да определят общата си позиция по определени въпроси. Така няма да сработят нещата“, подчерта Грушко.
Тук е необходимо да си спомните как започна този формат. Може да се каже, че това е нашата „утешителна награда“. А според съвестта - начин да се убеди и отклони вниманието.
Когато Студената война приключи, романтиците в Русия вярваха, че тя завършва с помирение на враждуващите страни. През 1991 г. вицепрезидентът на РСФСР Александър Руцкой предложи на Алианса да се саморазпусне, но не беше разбран и през 1992 г. повдигна въпроса за присъединяването на Русия към НАТО. И отново това предизвика само объркани възгледи. Във Вашингтон, главния мозъчен, мускулен и финансов център на НАТО, се смяташе, че Студената война завършва не с помирение, а с опустошителна победа над СССР. Президентът Джордж Буш изгради кампанията си, включително чрез размахване на лаврите на победителя. И победителят няма да счита победения за равен - това противоречи на самия принцип на победата.
Затова идеята за разширяване на НАТО за сметка на Русия беше отхвърлена без да се обмисля. Но Алиансът започна да се разширява в посока на Русия, въвеждайки в редиците си бивши членове на разпуснатата ОВД, въпреки обещанията, дадени по-рано в Москва. И за да могат руските власти да се противопоставят по-малко на това и да бъдат по-тихи, през 1997 г. беше подписан Основополагащият акт на НАТО-Русия, в който обявиха създаването на същия консултативен орган, който познаваме като Съветът Русия-НАТО.
Този акт все още не е отменен, въпреки че в него се казват невъобразими неща. Например, страните обявиха, че няма да използват военна сила без санкцията на Съвета за сигурност на ООН. Преди войната НАТО и Югославия бяха само на две години, преди нахлуването в Ирак - пет години. Обещанието, дадено на Москва в замяна на друго нарушено обещание, бе нарушено от НАТО със същата лекота.
Бомбардировките над Югославия руският външен министър Сергей Лавров разглежда като точка, след която Западът започва съзнателно да унищожава международното право в полза на диктуването на собствените си правила. А 1999 г. все още е най-лошото в постсъветската история на нашите отношения с Алианса, без значение колко странно може да звучи това. Същата година руски и военнослужещи от НАТО държаха оръжия един срещу друг, с взаимно изключващи се заповеди да превземат стратегически обект и да го задържат (става въпрос за косовското летище Слатина). През същата година Борис Елцин в разговор с президента на Китай заплаши американския президент с ядрени оръжия.
Острата криза бе преодоляна благодарение на Владимир Путин, който се опита да обърне тази страница и да започне отначало. Русия и САЩ успяха да обединят усилията на базата на борбата с международния тероризъм. На този фон бе реаниирана идеята за възраждане на Съвета отново, по предложение на Путин, отправено към тогавашния генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън.
Когато всички документи бяха оформени, Робъртсън обяви „революция", „началото на нова ера", „истински край на Студената война". „Това ще бъде толкова необичаен, наскоро немислим прецедент, и като се има предвид разликата в нашите навици, обичаи и култури, че новият механизъм за съвместно вземане на решения може да се нарече революционен, защото Русия ще седне на една и съща маса с останалите 19 членове на организацията", заяви тогава Робъртсън.
И веднага добави, че Москва ще трябва да приеме по-нататъшното разширяване на Алианса.
Вероятно не бива да се изненадваме, че на Русия впоследствие беше предложено да се примири с много, много неща, започвайки с нахлуването в суверенни държави и завършвайки с опита на Вашингтон и Брюксел да преминат „червената линия”, очевидно начертана от Москва в опит за определяне на нейните несменяеми интереси и основни въпроси от областта на сигурността.
„Червената линия" е, разбира се, намерението на НАТО да се разшири за сметка на Украйна и Грузия.
Не може да се каже, че гласът на Русия по този въпрос изобщо не бе чут, но Западът се опита да отиде „по различен път", по който се случи и войната в Грузия, превратът в Украйна, конфликтът в Донбас - и Съветът Русия-НАТО напълно изчезна. Вярно е, че той не беше онзи орган, създаден от Путин и Робъртсън.
Въпросът не е дори в глобалните цели на НАТО - те като цяло не са се променили и първоначално не са ни обещали нищо добро. Случаят е в състава на самия блок, който поставя на преден план принципа на „единство“ и „обща позиция“.
Едно е, когато страните от Западна Европа са в него. Те - по един или друг начин, са настроени към прагматизъм и конструктивност. При такива обстоятелства е достатъчно да преговаряме със САЩ - и чрез това да постигнем някакъв консенсус с всички останали. И съвсем друго е, когато Алиансът придобие нови членове, много от които - от балтийските държави до Румъния – превърнаха противостоянието с Русия във външно и вътрешнополитически принцип, да не кажем направо национална идея.
Грубо казано, ако не сме в състояние да постигнем споразумение един със САЩ, това изобщо няма да бъде възможно да се направи в присъствието на Литва или Полша, които са фундаментално склонни към конфронтация. Всяка Португалия може да няма нищо против нас, но въз основа на същия принцип на „солидарност", тя ще се присъедини към мнозинството.
Не може да се каже, че сега няма контакти между Русия и НАТО и не се провеждат консултации. Когато възникна въпросът за координиране на действията в Сирия (да се избегнат сраженията помежду им и да не започват, не дай боже, нова световна война), началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов и ръководителят на комитета на началниците на щабовете на САЩ Джозеф Дънфорд за пръв път се срещнаха в Баку, после в Анталия. В столицата на Азербайджан упрез 2018 г. Герасимов разговаря с върховния командващ на съвместните въоръжени сили на НАТО - американския генерал Къртис Скарпароти.
Но това, отбелязваме, е същественият разговор на компетентните военни по конкретни поводи и то в тесен формат, а не безсмислени опити за изработване на политически компромис с поляците, румънците и литовците в рамките на остарелия Съвет.
Ние можем и трябва да се опитаме да преговаряме: в един случай - с германците, в другия - с турците, в много случаи - със САЩ. Но само с отделните играчи, а не с цялата поредица от страни, чиято позиция ще бъде основно антируска. В крайна сметка, това е „многополюсният свят", в полза на който ръководството на Русия изказа толкова много емоционални аргументи.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Daily Sabah: Турция очаква Тръмп да използва правото си на вето, в случай на налагане на санкции на Анкара заради С-400

Daily Sabah: Турция очаква Тръмп да използва правото си на вето, в случай на налагане на санкции на Анкара заради С-400

16 Април 2019 | 22:08 | Агенция "Фокус"
Анкара/Вашингтон. Турция ще очаква държавният глава на САЩ Доналд Тръмп да упражни правото си на вето, в случай че Конгресът наложи санкции на Анкара заради решението й да закупи руски зенитно-ракетни системи С-400. Това стана ясно в рамките на посещението във Вашингтон на министър на отбраната на Турция Хулуси Акар, който се срещна с американския си колега Патрик Шанахан, за да обсъди спора между двете страни за С-400, съобщава вестник Daily Sabah.
Според изявление на Министерството на националната отбрана Акар и Патрик са обсъдили ситуацията в Сирия, двустранните отношения, въпроси, засягащи регионалната сигурност и сътрудничеството в отбранителната промишленост между двете страни.
Акар „повтори възгледите и очакванията на Турция относно предложената зона за сигурност в Сирия, снабдяването със С-400, самолетите F-35 и последните развития в Източното Средиземноморие", се казва в изявлението на Анкара.
В текста се казва още, че Акар е подчертал важността на сътрудничеството между Турция и САЩ на основата на стратегическо партньорство, което ще гарантира стабилността и сигурността на двете страни.
САЩ заплашиха да наложат санкции, ако Турция финализира споразумението с Русия за С-400. Анкара многократно е заявявала, че „сделката е завършена“ и очаква Вашингтон да не налага санкции, тъй като двете страни са съюзници в НАТО.
„Ако се стигне до санкциите, предложени от Конгреса, разбира се, ще очакваме президентът Тръмп да използва властта си за разрешаване на този въпрос", заяви говорител на турския президент Ибрахим Калън на брифинг.
Запитан дали Тръмп изрично е сигнализирал, че ще предприеме подобна стъпка Калън призна, че не е отправил подобен сигнал. „Не мога да кажа подобно нещо. Това е послание, което предаваме“.
Запитан какво ще направи Турция, ако Тръмп се въздържи от правото си на вето, Калън подчерта, че Анкара ще трябва да почака и да види обхвата на санкциите, но се надява, че нама да се стигне до подобна ситуация. "Заплахите и санкциите ще бъдат много непродуктивни и ще предизвикат отрицателни последици, няма да дадат никакви положителни резултати", предупреди говорителят на Ердоган.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Cyprus mail: Покупката на ракетите С-400 не би трябвало да доведе до санкции

Cyprus mail: Покупката на ракетите С-400 не би трябвало да доведе до санкции

16 Април 2019 | 11:39 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Закупуването от страна на Турция на руска противоракетна система не трябва да води до санкции от страна на САЩ, тъй като Анкара не е противник на Вашингтон и остава ангажирана с НАТО, заяви министърът на отбраната Хулуси Акар в понеделник, цитиран от кипърското англоезично издание Cyprus mail.
В изказване на американско-турска конференция във Вашингтон на фона на нарастващото напрежение между съюзниците от НАТО за плана на Анкара за закупуване на руската ракетна система С-400, Акар прие сравнително миролюбива позиция и призова да се разрешат въпросите чрез диалог, коментира изданието.
"Турция очевидно не е противник на Съединените щати", каза Акар и добави, че затова закупуването от нейна страна на системата С-400 не трябва да се разглежда в рамките на американските санкции, насочени срещу враговете на Америка.
Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви миналата седмица, че Вашингтон е казал на Анкара, че може да има ответна реакция на закупуването на С-400 по силата на закон за санкциите, известен като Закон за противодействие на противниците на Америка със санкции (CAATSA).
„Тази покупка не означава промяна в курса на Турция. Бих искал отново да заявя, че няма промяна в ангажимента на Турция към НАТО“ - каза Акар.
Противоречията при доставките на най-новия боен самолет на САЩ F-35 е последният от поредица дипломатически спорове между САЩ и Турция, включително исканията на Турция САЩ да екстрадира ислямския духовник Фетуллах Гюлен, различията около политиката за Близкия изток, войната в Сирия и санкциите срещу Иран.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Российская газета“: НАТО изпраща сигнали

„Российская газета“: НАТО изпраща сигнали

16 Април 2019 | 05:32 | Агенция "Фокус"
Вашингтон/Москва. В НАТО се разтревожиха от охлаждането на отношенията между западните страни и Русия. Високопоставени представители на Алианса считат, че отсъствието на активен диалог може да доведе до въоръжена конфронтация. Мнението си, че отношенията между Северноатлантическата организация и Москва сега се по-лоши, отколкото по времето на Студената война изказа върховният главнокомандващ на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Къртис Скапароти в интервю пред АП. По неговите думи, даже по времето на „желязната завеса“ между Алианса и СССР е имало диалог. „Ние разбирахме сигналите си. Говорихме си“, пише официалният печатен орган на руското правителство „Российская газета“.
Безпокойството на четиризвездния генерал е предизвикано от обстоятелството, че всички контакти между страните практически са замразени и НАТО не знае какви са плановете на Русия. За трите години, през които той е главнокомандващ на европейските сили на Алианса, генералът се е срещал лично само два пъти с началника на руския Генерален щаб Валери Герасимов и няколко пъти е разговарял с него по телефона.
Високопоставеният офицер отбеляза, че смята комуникацията между военните за важна част от сдържането, тъй като противниците, които знаят възможностите и намеренията си, е по-малко вероятно да започнат конфликт.
„Трябва да общуваме с Русия“, заяви командващият силите на НАТО в Европа.
„Затова си мисля, че трябва да общуваме повече с Русия. Това гарантира, че ние се разбираме едни други и защо правим това, което правим“, заяви Скапароти. РГ отбелязва, че генералът не е говорил за това, кой пречи на Алианса да активизира диалога.
Експерти поясняват пред вестника, че Русия многократно е правила опити за активизиране на отношенията. „Алиансът бе канен да участва на конференции по международна сигурност, получиха предложение да пратят делегация на международните армейски игри. На полето на тези мероприятия бе напълно възможно да се започне неформален диалог, не те или въобще не отговаряха, или казваха категорично не“, припомня експерт, близък до руското министерство на отбраната. По неговите думи, не става ясно защо за необходимостта от затопляне на отношенията започват да говорят тези високопоставени офицери на НАТО, които или излизат в оставка, или вече са в такава. „Скоро на мястото на Скапароти ще дойде нов главнокомандващ и ще видим, дали той ще говори за необходимостта от затопляне на отношенията“, отбелязва събеседникът на изданието.
Сенатор Владимир Джабаров съобщи пред вестника, че ако заявлението на американския генерал бъде последвано от практически действия, то натрупалото се през последните десетилетия напрежение ще започне постепенно да отслабва.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ген. Кирчо Киров: Измислена реторика за заплаха на страни членки на НАТО от Русия позволява да бъдат отделяни огромни средства за въоръжение

Ген. Кирчо Киров: Измислена реторика за заплаха на страни членки на НАТО от Русия позволява да бъдат отделяни огромни средства за въоръжение

15 Април 2019 | 20:52 | Агенция "Фокус"
София. Измислена реторика за заплаха на страни членки на НАТО от Русия позволява да бъдат отделяни огромни средства за въоръжение . Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 г. за прекратеното сътрудничество между Русия и НАТО. Според него приближаването на инфраструктурата на НАТО близо до границите на Русия е подпомогнало за вземането на това решение. „Обяснимо е Русия да заема такава позиция при положение, че бюджета на държавите от НАТО начело със САЩ надхвърля отбранителния бюджет на Русия с над 22 пъти. Очевидно страната прави своите сметки и предприема мерки, свързани с усилията на НАТО тя да бъде изтласкана от всички възможно зони, на които може да влияе в това число и от региона на Балканите“, каза той. Според ген. Кирчо Киров новата ситуация на взаимоотношения между Русия и НАТО ще се прояви не само на Балканите, тя ще отрази на въоръжени театри на политико-икономическите и военни действия.
Цоня СЪБЧЕВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министърът на отбраната на Турция: Покупката на С-400 няма да промени ангажиментите на Анкара към НАТО

Министърът на отбраната на Турция: Покупката на С-400 няма да промени ангажиментите на Анкара към НАТО

15 Април 2019 | 20:23 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Покупката на руски зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) С-400 от Турция няма да промени ангажиментите й към НАТО, Анкара не е получила от своите съюзници „отговарящи на искането предложения“ за противовъздушни средства, заяви в понеделник турският министър на отбраната Хулуси Акар на конференция във вашингтонгския американо-турски съвет, предава ТАСС.
„Няма да има никакви промени в ангажиментите на Турция към НАТО. Покупката на С-400 е национално решение“, отбеляза министърът.
По неговите думи, Турция е „изправена пред сериозна въздушна заплаха“. „За съжаление, ние не получихме отговарящи на нашите искания предложения от нашите съюзници. Предложението за С-400 отговаряше на нашите потребности за съвместно производство, технологии и цени“, подчерта Акар.
Той коментира и решението на Вашингтон да спре участието на Анкара в програмата за създаването и получаването на американски многофункционални изтребители от пето поколение F-35. „Турция не е просто купувач на F-35, ние сме част от програмата”, подчерта министърът.
В коментар за възможното въвеждане на едностранни американски санкции срещу републиката, както изисква Закона „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции“ (CAATSA), Акар отбеляза: „Турция и САЩ не са противници и в този смисъл санкции не трябва да се разглеждат“. Става дума за това, че този американски закон предвижда въвеждане на рестрикции срещу трети страни, които си сътрудничат с военния и разузнавателния сектор на Русия.
Турският министър подчерта също, че предложението на САЩ за придобиване на американски ЗРК „Пейтриът“ „се изучава внимателно“. „Считаме, че този въпрос може да бъде решен посредством конструктивен диалог. Очакваме сдържаност и търпение в този процес от страна на САЩ“, заключи той.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

To Vima (Гърция): Турция ще използва С-400 като „щит“ и за Егейско море

To Vima (Гърция): Турция ще използва С-400 като „щит“ и за Егейско море

15 Април 2019 | 19:07 | Агенция "Фокус"
Атина/Анкара. Електронното издание на гръцкия ежедневник To Vima публикува статия, в която обръща внимание на целите, заради които Турция закупува руските зенитно-ракетни системи С-400 – въпреки съпротивата на САЩ и НАТО.
Материалът е базиран на текст, разпространен в турския вестник Milliyet, озаглавен „Те идват през юли! 600-метрова стена“. В него се подчертава, че първата партида от руските системи ще бъдат доставени на Анкара през лятото че системата ще бъде използвана като „щит“ в Егейско море и няколко други области.
Според доклада в турския всекидневник, руската ракетна система ще действа като възпиращо средство в Егейско море, където Военновъздушни сили на Анкара са подложени на натиск от гръцки военни самолети, а също в и в Източното Средиземноморие, където страната има претенции към газовите и нефтени находища на Кипър. В текста се казва още, че придобиването на ракетните системи ще укрепи суверенитета на Турция.
Покупките ще увеличат натиска над ВВС на Гърция, действията на които ще бъдат постоянно следени в реално време, коментира To Vima, като цитира турското издание, според което С-400 ще позволят на Анкара значително да намали разходите за наблюдение на Егейско море.
Радарът на С-400 има обхват до 570—600 км. Той може да открие бомбардировачи на разстояние 570 км и изтребители F-16 в обхват от 400 км. Предвижда се руснаците трябва да доставят 128 ракети с различни обхвати - 40, 120 и 250 км. Русия също проучва възможността за продажба на ракети с обхват от 400 км за Турция.
Местата, където ще бъдат поставени ракетните системи, се обсъждат от Генерален щаб и правителството на Турция. Очаква се една батерия от ракети да бъде разположена на авиобаза „Акънджи“ северозападно от Анкара.
Други възможни места са турските проливи край Егейско и Мраморно море, близо до Истанбул, Средиземно море, в Югоизточна Турция близо до сирийската граница и Източна Тракия близо до гръцката граница.
В доклада се заявява, че Гърция често извършва нарушения на въздушното пространство на Турция – нещо, в което и Атина обвинява ВВС на съседката си. Турция има дългогодишни териториални претенции към Гърция в Егейско море, които оспорват суверенитета й над 100 островчета.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Русия прекрати изцяло сътрудничеството си с НАТО, съобщиха от МВнР в Москва

РИА Новости: Русия прекрати изцяло сътрудничеството си с НАТО, съобщиха от МВнР в Москва

15 Април 2019 | 15:21 | Агенция "Фокус"
Москва. Русия и НАТО напълно прекратиха сътрудничеството си по гражданска и военна линии. Това заяви в интервю за РИА Новости заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Александър Грушко.
„Самият НАТО отказа положителна програма в отношенията с Русия. Тя не съществува. И досега няма признаци, че НАТО знае как да се измъкне от този застой", подчерта Грушко.
Заместник-министърът на външните работи на Русия определи решението на Алианса да прекрати нормалните работни контакти по военната линия като абсурдно, отбелязвайки, че сигурността в Европа до голяма степен зависи от отношенията между Москва и западния отбранителен съюз.
Според Грушко Алиансът е отишъл твърде далеч в конфронтацията с Русия.„Това е парадокс, но съвременните отношения между Русия и НАТО напомнят за „нормалното“ състояние на нещата, в условията на което бе създаден Алиансът – Студената война. Отново задействаха доктрината „Армел": диалог и сдържане, и малко диалог“, обясни руският дипломат.
Съгласно думите му, общите военни разходи на страните от НАТО през изминалата година са надхвърлили трилион долара, което е 22 пъти повече от средствата, които Москва отделя за отбрана.
В същото време Грушко подчерта, че Москва няма да участва в надпреварата със страните от НАТО за увеличаване на военни бюджети, а ще разчита на „икономически, точни и ефективни средства".
„Що се отнася до въоръжен конфликт с НАТО, всички здравомислещи се надява, че такъв няма да се случи. Би било катастрофа за цялото човечество. Сигурен съм, че Вашингтон и Брюксел разбират това", добави заместник-министърът на външните работи на Русия.
Според Грушко обновлението на НАТО би било възможно чрез установяване на истинско стратегическо партньорство с Русия.
„Такъв опит беше направен на срещата на върха в Лисабон между Русия и НАТО през 2010 г. Всъщност обаче членовете на НАТО ще трябва да пожертват„ изключителността си ”, да открият изкуството на компромиса и да работят на равни начала, фокусирайки се не върху груповите, а върху общите интереси. Това не се случи", обобщи дипломатът.
През последните години Русия е изправена пред безпрецедентната дейност на Алианса близо до границите си. НАТО я нарича „възпиране на руската агресия". В същото време Кремъл подчертава, че Москва не представлява заплаха за други страни, но няма да остави действията, които накърняват руските интереси, без отговор, припомня агенцията.



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Кремъл приветства непримиримата позиция на Анкара за С-400

РИА Новости: Кремъл приветства непримиримата позиция на Анкара за С-400

14 Април 2019 | 14:46 | Агенция "Фокус"
Москва. Кремъл приветства абсолютно непримиримата позиция на Анкара за С-400 въпреки натиска на САЩ, заяви прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков в интервю пред федерална телевизия, предава РИА Новости.
„Принципно, можем да преброим на пръстите на ръцете си страните, които могат да се държат суверенно и самостоятелно. И Турция, Русия влизат в тази категория. Осъществяваният натиск е безпрецедентен. Приветстваме позицията много твърдата и безапелационна позиция, която заема президента Ердоган“, заяви Песков.
По неговите думи, само такава линия на поведение ще позволи да се гради суверенен и свободен диалог.
В сряда Ердоган отбеляза, че руските системи за противовъздушна отбрана С-400 може да бъдат доставени в Турция през юли. Президентът подчерта още, че другите страни нямат право на глас по този въпрос.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Турска реклама на Су-57

Турска реклама на Су-57

14 Април 2019 | 09:02 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турска инфографика, сравняваща американския изтребител от 5-о поколение F-35 и руския му аналог Су-57.
Появата й не е удивителна, предвид заявленията от Министерството на външните работи на Турция, че ако САЩ не предадат F-35 на Анкара, Турция може да купи аналогични самолети (разбирай Су-57) от Русия.
Свързаната с покупката на С-400 тема се появи в турските медии, където веднага започнаха сравнения между двете машини с техните преимущества и недостатъци.

Указаните характеристики са:
1. Максимална скорост
2. Продължителност на полета
3. Количество на горивото
4. Максимална маса при излитането

Както отбелязват коментаторите от Русия, трябва да се има предвид, че за Турция това не е въпрос само на Тактико-технически характеристики, но и въпрос на военно-политическа субектност, където Турция се позиционира като играч, който решава сам, от кого и в какви количества ще купува. На сделката за F-35 пречи не само на контракта за С-400, но и нежеланието на Анкара да прави отстъпки на Вашингтон, за да спаси сделката за изтребителите, тъй като най-вероятно ще се появят тълкувания, че Турция е натисната и е отстъпила. Оттук и интересът към темата за Су-57, която всъщност турците тикат на американците, опитвайки се да ги шантажират с по-нататъшното въвличане на Русия на турския оръжеен пазар. Не е трудно да си представим размаха на истерията във Вашингтон (при текущите реакции за С-400), ако работата със Су-57 стигне от сондиращи разговори до практическо обсъждане на договор за производството на тези машини за нуждите на Турция. При това, както в случая със С-400, Турция може да е заинтересована не само в самолетите, но и в технологиите на тяхното производство, което може да придаде ускорение на развитието на самолетостроителния отрасъл на турския военнопромишлен комплекс (ВПК). И тук вече идва въпросът, дали Русия ще поиска да сподели с Турция на Ердоган подобни технологии.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Немски журналист нарече ракетните комплекси С-400 „кошмар за НАТО“

РИА Новости: Немски журналист нарече ракетните комплекси С-400 „кошмар за НАТО“

13 Април 2019 | 13:57 | Агенция "Фокус"
Берлин. Руските противовъздушни ракетни системи С-400 са една от най-мощните системи за противовъздушна отбрана в света. За Москва те са "бестселър", докато за НАТО те са "кошмар". Това се посочва в статия на журналиста Гернот Крампер, публикувана в немското списание Stern, цитирана от РИА Ноовсти
"Съединените щати доминират в глобалното въздушно пространство дълго време, но С-400 става опасен за невидимите самолети. Неговите характеристики, както при откриване на цели, така и в радиус на действие, са впечатляващи", казва Крампер.
Точните характеристики на комплекса са неизвестни за западните страни, посочва авторът на статията. В същото време съмненията им относно способността на тези системи да се справят с „невидими“ бяха разсеяни след закупуването на С-400 от Турция и други страни, пише журналистът.
"Наличието на само едно руско подразделение в Сирия доведе до факта, че западните самолети вече не можеха да контролират въздушното пространство на страната, като всеки военен полет става непредсказуем", посочва авторът.
Освен това, закупуването на С-400 се оказа по-изгодно за Турция от възможното придобиване на американски комплекси „Пейтриът“, пише журналистът.
"С-400 се смята за по-напреднал от системата на „Пейтриът“ и е почти два пъти по-евтина", отбелязва Крамър.
Преговорите между Турция и Русия за закупуването на С-400 започнаха през 2016 г. През 2017 г. Москва потвърди, че страните са сключили договор. Тогава Ердоган каза, че Турция вече е постигнала напредък.
Съединените щати все още се опитват да предотвратят доставката на С-400 на Турция. Те заплашват със санкции и многократно са заявявали, че могат да забавят или да отменят процеса на продажбата на най-новите си самолети F-35.
Анкара обаче многократно заяви, че няма да се откаже от плановете си за закупуване на руски комплекси.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: „С-400 е въпрос на национална сигурност за Турция“

Anadolu Agency: „С-400 е въпрос на национална сигурност за Турция“

12 Април 2019 | 21:04 | Агенция "Фокус"
Анкара. Закупуването на руските отбранителни системи С-400 е въпрос на национална сигурност за Турция, заяви Йомер Челик, говорител на управляващата партия, предава Anadolu Agency.
Вашингтон възропта срещу покупката на руските С-400 от Турция и миналата седмица спря доставките на части за изтребители F-35.
Американски официални лица предложиха Турция да купи ракетната система на САЩ Patriot, а не С-400, твърдейки, че тя е несъвместима със системите на НАТО и би изложила F-35 на риск.
Турция отговори, че отказът на САЩ да й продаде Patiots я е накарала да търси други продавачи, добавяйки, че Русия й е предложила по-добра сделка, включително трансфер на технологии.
„САЩ не бива да превръщат конкуренцията си на пазара на оръжия в проблем на НАТО”, каза Йомер Челик.
Говорейки за военния преврат в Судан, той заяви, че Турция очаква исканията на народа на Судан за демокрация да бъдат изпълнени, без да се вкарва страната в гражданска война.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Foreign Policy (САЩ): Още не е късно да се поречи на сближаването между Турция и Русия

Foreign Policy (САЩ): Още не е късно да се поречи на сближаването между Турция и Русия

12 Април 2019 | 15:55 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Напрежението в отношенията между САЩ и Турция тласка държавният глава на последната Реджеп Тайип Ердоган в обятията на руския президент Владимир Путин. Но още не е късно да се предотврати сближаването между Анкара и Москва – чрез умна дипломация и военна помощ, които ще помогнат за връщането на американския съюзник в НАТО на правилния път, коментират в редакцията на американското издание Foreign Policy.
Само преди няколко месеца президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши Турция с икономически колапс заради ареста на американски пастор. Днес обаче между двамата съюзници в НАТО назрява още по-сериозна криза, която ще има сериозни последици за трансатлантическата сигурност. Този път спорът възникна поради решението на Анкара да закупи руските зенитно-ракетни системи С-400.
Предстоящата сделка предизвика сериозна загриженост във Вашингтон. В резултат на това Турция може да стане обект на санкции в съответствие със закона „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции". САЩ може дори да откажат да доставят новото поколение изтребители F-35 на Турция.
Тъй като споразумението С-400 с Русия може да има такива негативни последици за американско-турските двустранни отношения, възниква въпросът: как този договор може да се доближи до финалната линия и кой го позволил? Отговорът е еднакво свързан със склонността на турския президент Ердоган към конфронтация и с небрежността на администрацията на Тръмп.
За турския президент закупуването на C-400 е тактическо решение, насочено към получаване на отстъпки от Вашингтон за придобиване на системата за ПРО „Пейтриът“. От всички държави-членки на НАТО Турция е най-застрашена от разпространението на балистични ракети в Близкия изток. През 2011 г. командирът на Ислямската революционна гвардия на Иран обяви, че Техеран може да нападне радарни станции на НАТО в Турция, ако САЩ или Израел атакуват Иран.
Отговорът на Алианса беше поетапен адаптивен подход към противоракетната отбрана (ПРО), който призовава за създаване на интегрирана архитектура на радарни станции и ракети-прехващачи с цел защита на страните от НАТО от балистични ракети. Твърди се, че подобна система не е в състояние да покрие цялата турска територия поради близостта на Турция до Иран и Сирия. Поради тази причина Анкара се чувства несигурна.
В подобна ситуация би било по-уместно в духа на НАТО да се помогне на турската военна промишленост да разработи собствени системи за противоракетна отбрана чрез трансфер на технологии и съвместно производство.
Сделката за С-400 също се превърна в основен компонент на турската политика в Сирия, където Анкара постепенно промени позицията си. Ако първоначално подкрепяше промяната на сирийския режим, сега тя иска да защити интересите на собствената си сигурност, предотвратявайки разпространението на кюрдското влияние в северната част на Сирия. Подсказвайки за сближаване с Русия, Турция искаше да принуди американското правителство да преразгледа политиката за подкрепа на кюрдските „Отряди за народна отбрана“ (YPG). Факт е, че Турция разглежда тези единици като клон на „Кюрдската работническа партия“ (ПКК). Вашингтон също я определя като терористична.
Нито едно политическо решение в историята не е нанесло по-сериозна вреда на американската репутация в Турция, отколкото постоянните опити на САЩ да използват кюрдски въоръжени сили за постигане на целите си. Не е изключено Вашингтон да вижда в тази групировка удобно средство за разбиване на „Ислямска държава“. Но в резултат на това те обърнаха Анкара срещу себе си. Разрушаването на взаимното доверие, причинено от американската подкрепа на кюрдските формации, беше важен фактор, който промени изчисленията на Анкара и я принуди да закупи стратегически оръжейни системи от Русия.
Ситуацията се усложни от факта, че Вашингтон реагира слабо на първите стъпки на Турция към сближаване с Москва. Когато Анкара сключи споразумение с Кремъл през 2017 г., американските лидери не предупредиха турските власти, че ще има сериозни последици, ако закупят руски системи. Може би те смятаха, че това е тактика на преговори на Турция и че с времето този съюзник на НАТО би могъл лесно да бъде убеден да се откаже от споразумението с Русия. Друга възможна причина е, че законът за санкциите все още не беше приет.
Едва сега, когато остават няколко месеца преди доставките, американското правителство повиши политическия и дипломатически натиск, опитвайки се да убеди турските власти да се откажат от закупуването на руско оборудване. Миналата седмица вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс отново прибегна до критики, предупреждавайки Анкара: „Турция трябва да направи избор. Иска ли тя да остане най-важният партньор в най-успешния военен съюз в историята, или е готова да рискува сигурността на такова партньорство, като взема безотговорни решения, които отслабват нашия съюз?“
Самият Тръмп очевидно очерта американската позиция пред турския си колега. За Ердоган все още изглежда, че Тръмп ще се възползва от президентските си правомощия, за да разреши този спор. Освен това на американската администрация бяха необходими 17 месеца, за да предложи на Турция ракетни системи „Пейтриът“, които са произведени от Raytheon.
Двата съюзника от НАТО попаднаха в капана на конфронтация, без място за маневриране. Очевидно Турция не иска да се откаже, въпреки острите критики от Вашингтон. САЩ вече се замислят за налагане на санкции, анулиране на сделкаТА за доставка на 100 самолета F-35 за турските военновъздушни сили и 24 за нейните военноморски сили, а също и за изключване на Турция от програмата за съвместно производство на компоненти за F-35.
Но дори ситуацията да се развие според оптималния сценарий за Турция и Тръмп да защити Анкара от санкции, оправдавайки го със съображения за национална сигурност, турското правителство все още ще трябва да избира между руската система за противовъздушна отбрана и американските самолети от пето поколение. Като избере С-400, Турция ще загуби редица фактори за увеличаване на бойните способности. Това ще й попречи да демонстрира своята сила и ще повлияе неблагоприятно върху оперативната съвместимост с военното оборудване на НАТО. Ако САЩ наложат санкции на Турция, което е по-вероятно, то ще има дългосрочни стратегически последици за НАТО. Дори е възможно Турция да се съмнява в целесъобразността на членството си в Алианса.
За да избегне подобни катаклизми в трансатлантическия съюз, през следващите месеци правителството на САЩ ще трябва да убеди Анкара да откаже покупките на С-400 от Русия. За начало, САЩ могат да финализират предложението си за „Пейтриът“ и да предложат гаранции за доставките на системите, стига Анкара да се откаже от руските С-400.
В отговор на това Турция може да смекчи удара, който ще бъде нанесен на Русия с отказа от сделката. Друга възможност е да убеди Москва да намери друг купувач за С-400, предназначени за Турция, както и да компенсира възможните финансови загуби. Или да се закупят нестратегически оръжейни системи от Русия, които не представляват заплаха за базираните в Турция исли и активи на НАТО.
За да се премахне опасността, която се издига над НАТО, Вашингтон и Анкара трябва да признаят минали грешки и да покажат готовността си да коригират позициите си. Може би за Тръмп и Ердоган идеята за такова взаимно опрощение изглежда невъзможна, но такива стъпки са много важни за запазването на силите на трансатлантическия съюз.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: „С-400 и F-35 са технически несъвместими“.Така ли е в действителност?

ТАСС: „С-400 и F-35 са технически несъвместими“.Така ли е в действителност?

12 Април 2019 | 00:33 | Агенция "Фокус"
Москва. С това твърдение излезе вицепрезидентът на САЩ Майк Помпео на 10 април, отбелязва ТАСС.
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви още през септември 2017 година, че Турция внася аванс за руските зенитно-ракетни комплекси С-400. САЩ до този момент не могат да се примирят с факта, че техният съюзник в НАТО е предпочел военното производство на Русия и продължават да се опитват да убедят Анкара в нецелесъобразността на тези покупки.

Какво точно каза Майк Помпео?

„Както ми поясниха в Пентагона, не е възможно едновременно да се пускат във въздушното пространство F-35, където в значителна степен действат С-400. Това вече не е чисто техническо описание, но тази техника не може да действа заедно. Това е сериозен технически проблем“. — заяви държавния секретар на изслушване в Комисията по международни дела на Сената на САЩ на 10 април.

Така ли е въобще това?

Експертите са уверени, че това не е така.
Както разказа пред ТАСС директора на Центъра за анализ на международна търговия с оръжие (ЦАМТО), Игор Коротченко, С-400 не функционират в сфери, свързани с F-35, а в областта за обезпечение на въздушната отбрана.
„По никакъв начин контурите (съвкупността от всички елементи на системата) за управление на този самолет не се срещат и не могат да се срещнат, както и всички други контури на авиационни системи с контурите за управление на системите за ПВО“— заяви директора на Центъра за анализ на международна търговия.
Както съобщава военният наблюдател на ТАСС Виктор Литовкин, заявлението на Помпео представлява поредната проява на недобросъвестна конкуренция и натиск върху Турция от страна на САЩ.
„С-400 представлява зенитно-ракетна система, а F-35 — изтребител-бомбардировач. Това са различни системи за различни цели“, — съобщи Литовкин, добавяйки, че при необходимост радиолокационните системи за разпознаване „наши-чужди“, могат да се поставят както на руските системи за ПВО, така и на американски изтребители.

Съществуват ли в рамките на НАТО американски изтребители и руски системи за ПВО?

Да, в Гърция.
По данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) със седалище в Лондон, ВВС на Гърция разполагат с два дивизиона С-300 (в експортната модификация ПМУ1).
В същото време на разположение на ВВС Греции стоят почти 190 американски изтребители F-4 и F-16.

Какво трябва да знаем за С-400?

С-400 "Триумф" (по кодификацията на НАТО — SA-21 Growler, от англ. "мърморко") представлява руска зенитно-ракетна система (ЗРС) с голям и среден обсег. Предназначени са за поражения средства за въздушно нападение и разузнаване (в това число летателни апарати, построени по технологията „стелт“) и каквито и било други въздушни цели в условията на интензивно огнево и радиоелектронно противодействие.
За първи път е приета на въоръжение на 28 април 2007 година.

Какво трябва да знаем за F-35?

Моделът „Lockheed Martin F-35 Lightning II“ е част от семейство на едноместни, еднодвигателни свръхзвукови, способни да действат при всички метеорологични условия, трудно забележими, многофункционални изтребители-бомбардировачи от пето поколение.
Самолетът е вторият сериен изтребител от пето поколение след Lockheed Martin F-22 Raptor.
Модифицираният F-35B (с кратко излитане и вертикално кацане) се използва от Корпуса на морската пехота на САЩ от 31 юли 2015 година.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Взгляд“: Ще могат ли F-35 и С-400 да заработят в синхрон

„Взгляд“: Ще могат ли F-35 и С-400 да заработят в синхрон

11 Април 2019 | 19:25 | Агенция "Фокус"
Анкара/Вашингтон. Ще могат ли американските изтребители F-35 и руските зенитно-ракетни системи С-400 да заработят в синхрон, коментира руският ежедневник “Взгляд“.
САЩ все по-упорито се опитват да принудят Турция да се откаже от закупуването на комплексите С-400. Използват се и пряко изнудване и изявления на ръководителя на Държавния департамент Майк Помпео за "техническата несъвместимост" на американските изтребители F-35 с руската противовъздушна ракетна система. Дали тези оръжейни системи имат реални технически противоречия?
Изявление в този дух направи държавния секретар Помпео по време на изслушване в Комисията по външни отношения на Сената на САЩ миналия понеделник. Според Помпео руската система за противовъздушна отбрана С-400 е "система за сериозно въоръжаване", чиято покупка от страна на Турция може директно да включва прилагането на американския закон за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA) срещу Анкара.
Досега CAATSA не беше използвана за ограничаване на износа на руски оръжия, а само руските производители на оръжия бяха включени в санкционните списъци. Разширеният механизъм за тълкуване на антируските санкции обаче е изложен в текста на закона, приет през юни-юли 2017 г. Според документа, президентската администрация може да наложи ограничителни санкции срещу "опонентите на Америка" (сред които са Русия, Иран и КНДР) и техните контрагенти в трети страни. Но отмяната на вече наложените санкции изисква специална процедура за искане на разрешение от Конгреса и освобождаване от санкциите, които се определят от интересите на националната сигурност на САЩ.
Следователно заплахата от прилагането на разпоредбите на CAATSA по отношение на Турция създава заплаха от „еднопосочен път“, по който отмяната на санкциите ще бъде много по-трудна от налагането им.
В допълнение, Помпео подчерта, че друг лост на влияние върху Турция е преразглеждането на дела на турското участие в програмата за създаване на F-35. Турция е не само клиент на F-35, но и производител на някои от неговите компоненти, поради което САЩ вече са уведомили Турция, че желанието за закупуване на C-400 може да доведе до намаляване или дори прекратяване на участието на Турция в производствения проект F-35. Като част от въвеждането на тази заплаха през март 2019 г. Съединените щати спряха доставките на компоненти на F-35 в Турция.
Досега обаче подобни заплахи от страна на Съединените щати не са повлияли по никакъв начин на позицията на Турция. Анкара подчертава, че Турция е суверенна страна и никой, включително Съединените щати, не може да й диктува принципите за създаване на система за национална сигурност и военно строителство. На свой ред, Турция свързва закупуването на F-35 и военно-техническото сътрудничество със САЩ с продължаващата "подкрепа на терористите, действащи срещу съюзниците на САЩ в НАТО", което визира непрекъсната подкрепа за кюрдите от Съединените щати. И накрая, последният фактор показва един добре известен факт - по едно време Съединените щати сами отказаха да продават системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“на Турция и това създаде настоящата ситуация при закупуването на комплекси C-400 от Русия.

В изявлението на Помпео прозвуча още един интересен аргумент. Според държавния секретар, закупуването на С-400 от Анкара създава "техническо предизвикателство", свързано с взаимодействието на системите за противовъздушна отбрана С-400 и американските изтребители F-35. Този аргумент беше дешифриран от редица военни експерти в Съединените щати. По-специално, те казаха, че ако C-400 и F-35 бъдат интегрирани в единна турски система за противовъздушна отбрана, руската страна ще получи достъп до протоколите за взаимодействие на F-35 с противовъздушните системи на НАТО.
Подобна информация, по мнението на американските експерти, е сама по себе си с определена стойност, тъй като позволява да се разберат принципите на системата "един към друг" и да се създадат измамни сигнали за използване от руски самолети. Освен това се предполага, че това ще позволи на руските специалисти да разберат вътрешните принципи на функциониране на системите за противовъздушна отбрана на страните от НАТО.
Вторият фактор е стелт технологията на F-35, която също се смята, че е уязвима в този вариант със C-400. При наличието на сигнали за идентификация руската система за противовъздушна отбрана може да бъде „обучена“ да разпознае слабите радарни сигнатури на „невидимите“ F-35. Тъй като в този случай, първичната информация на радара С-400 може да бъде свързана с „осветеното“ местоположение на F-35, разположено в зоната им на действие.
Въпреки това и двата аргумента изглеждат пресилени. Те биха могли да бъдат ефективни само ако Турция беше в един и същ военен политически блок с Русия, което предполага пълен обмен на военно-техническа информация.
В действителност ситуацията е точно обратното: една от страните-членки на НАТО разполага с най-новата руска система за противовъздушна отбрана, която също може частично да разкрие способностите си пред врага. Както и при въпроса за идентифицирането на използваните процедури „свой и чужд“, както и по отношение на възможностите на собствената си радарна подкрепа и ракетни оръжия.

Разбира се, основният дял от американските опасения не е във военната, а в политическата равнина. Турция смята, че въпросът за взаимодействието с Русия е стратегически, тъй като той може да неутрализира в бъдеще американските опити за изнудване на Турция за военно-техническо сътрудничество, отказвайки доставките на оръжие по някаква причина. Разбира се, това развитие е неприемливо за Турция - особено в светлината на отворената подкрепа на САЩ за силите, участвали в неотдавнашния неуспешен опит за военен преврат в страната и за продължаващата подкрепа за кюрдския сепаратизъм и ислямски екстремизъм в региона.
Също така трябва да разберете, че присъствието на Турция в НАТО е изпълнено с редица противоречия. Така че, все още виси Дамоклевият меч над нерешеният проблем на Северен Кипър, който съществува от 1974 г. с този статут.
Всъщност настоящата независимост на Република Кипър, както и непризнатият статут на Северен Кипър, е необходима мярка. Тя възниква на базата на конфликта от 1974 г., когато гръцката политика на енозис (обединението на Гърция и Кипър) се сблъска с позицията на разделяне (Таксим), която Турция изповядва по отношение на турците и кипърските гърци. Формално, военните действия по време на този конфликт бяха между кипърските турци и кипърските гърци, но в действителност участие в повечето от тях взеха гръцки и турски военни.
Въпреки това днес Гърция и Турция продължават да членуват в блока на НАТО, което постоянно поражда напрежение по въпросите на военното строителство на страните и военно-техническото сътрудничество. По-конкретно, в миналото доставката на Гърция на американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ и руските системи за противовъздушна отбрана С-300ПМУ, от която в момента се намират около петдесет ракети-носители, се превърна в скандал. В същото време, противовъздушната отбрана на Турция все още се задоволява с остарелия американски „Найк-Херкулес“ (MIM-14), чието производство е прекратено още през 1964 г., а развитието е напълно спряно през 1952 г. По този начин, действията на Турция за модернизиране на системата за противовъздушна отбрана отдавна са „зрели и презрели“. Да отидеш напред в 21-ви век, използвайки древния американски еквивалент на съветския противовъздушен комплекс С-75, е просто невъзможно.

От друга страна, двуличната позиция на Съединените щати, които не бързаха да продават на Турция модерна система за ПВО „Пейтриът“, след като я доставиха в Гърция, също не помогна да се изгради доверие между двете страни.
Поради това не е изненадващо, че турската ултрапатриотична преса вече обсъжда закупуването на руски самолети Су-35 или техните китайски аналози - ако Съединените щати окончателно решат да откажат да предоставят F-35 на Турция. Друг вариант е снабдяването с най-новия руски изтребител Су-57, който принадлежи към същото пето поколение и може да се превърне в последния „гвоздей в ковчега“ на американско-турското военно-техническо сътрудничество.
Така че сега трябва да видим дали американската страна най-накрая ще реши да пресече Рубикон в проблема с Турция. Тъй като прилагането на разпоредбите на CAATSA, разбира се, формално наказва Анкара за прекомерна автономия, тя също така надеждно затваря обемния и привлекателен турски пазар на оръжие за Съединените щати.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Поредна нощ на насилие в Каталуния. 17 октомври 2019 г.
Поредна нощ на насилие в Каталуния. 17 октомври 2019 г.

ВИДЕО
Инструкции за сгъване на бюлетина - Местни избори 2019 г.
Инструкции за сгъване на бюлетина - Местни избори 2019 г.
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.