НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 01:33


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Ген. Андрей Боцев: Набелязали сме около 24 проекта за привличане на военнослужещи в армията

Ген. Андрей Боцев: Набелязали сме около 24 проекта за привличане на военнослужещи в армията

18 Март 2019 | 18:32 | Агенция "Фокус"
София. Набелязали сме около 24 проекта за решаване на проблема с привличането на военнослужещи в армията. Това каза началникът на отбраната генерал Андрей Боцев в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 15-ата годишнина от членство на България в НАТО. „През 2018 година вдигнахме доходите с 10%, през 2019 г. отново ги вдигнахме и в момента ние приехме около 156 човека повече отколкото са напуснали през 2018 г. Досега тенденцията беше да се увеличава бройката на некомплекта“, коментира той. „Разделихме заплащането за звание и длъжност, за да мотивираме личния състав при по-големи задължения и отговорности съответно да получава и по-голяма заплата. Също така много неща започнахме да променяме в наредбите за допълнително заплащане при специфични условия на труд, работим и по социалния пакет. Надявам се това да даде резултат“, каза още ген. Боцев.
Теодора ПАТРОНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”







Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус - "Военни известия".

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ген. Константин Попов: Членството ни в НАТО дава сигурност, стабилност и растеж на българската икономика и това се отразява на благосъстоянието на хората

Ген. Константин Попов: Членството ни в НАТО дава сигурност, стабилност и растеж на българската икономика и това се отразява на благосъстоянието на хората

18 Март 2019 | 14:14 | Агенция "Фокус"
София. Членството ни в НАТО дава сигурност, стабилност и растеж на българската икономика и това се отразява на благосъстоянието на хората. Това каза председателят на Комисията по отбрана и депутат от ГЕРБ ген. Константин Попов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 15-ата годишнина от членството на България в НАТО. „Спомням си, че по това време преди 15 години бях командир на базата в Граф Игнатиево и доста усилено се готвихме за мисията Air Policing. Мисля, че доста здраво работихме, имаше много предизвикателства. И на 29 март застъпихме без никакви проблеми и досега много успешно изпълняваме мисията по Air Policing. Що се отнася до това какви надежди сме имали и какво сме очаквали, може да се каже, че това е по-общ въпрос към обществото, към хората“, заяви ген. Попов и посочи, че НАТО дава сигурност и стабилност. „Всичко това спомага за добър икономически растеж, за развиване на икономиката, защото бизнесът и икономиката обичат сигурност, спокойствие и стабилност. И когато го има всичко това, това се отразява и на благосъстоянието на хората. Виждаме, че благосъстоянието на хората се подобрява - може би не чак толкова, колкото сме си мечтали, но се подобрява“, каза още той.
Ген. Попов посочи, че Българската армия има главна роля в НАТО. „Но тук мисля, че трябва да добавя и нещо, което като че ли не искаме да го припознаем. В НАТО не членува само Българската армия, задължения в НАТО няма само Министерството на отбраната или МВР. Когато става дума за сигурност, цялата държава с всичките си структури, с администрация, с институции имат своите отговорности. А когато наистина става въпрос и за сигурност и отбрана, всеки един от нас има своята отговорност“, заяви той. По думите му чрез трите проекта за модернизация на Българската армия, 10-процентното увеличение на възнагражденията на военнослужещите и увеличаването на капиталовите разходи със 100% се дава добра перспектива пред Българската армия. „Важно е действително да се придържаме към плана за увеличаване на бюджета на отбраната, който да достигне 2% от БВП, а защо не и повече, и Българската армия да бъде една добра армия – такава, каквато българското общество изисква от нас“, коментира ген. Попов.
Цветилена СИМЕОНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ген. Константин Попов: България вече не е пасивната страна, която очаква началникът да каже какво да се прави, а отстоява своите позиции

Ген. Константин Попов: България вече не е пасивната страна, която очаква началникът да каже какво да се прави, а отстоява своите позиции

18 Март 2019 | 13:47 | Агенция "Фокус"
София. България вече не е пасивната страна, която очаква началникът да каже какво да се прави, а отстоява своите позиции. Това каза председателят на Комисията по отбрана и депутат от ГЕРБ ген. Константин Попов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 15-ата годишнина от членството на България в НАТО. „В последно време страната ни се превърна в сериозен фактор относно стабилността на региона. Нашите съседи имат достатъчно проблеми, но ние изиграхме изключително сериозна роля в определяне на политиката на Балканите с нашето успешно за Западните Балкани Председателство на Съвета на ЕС. Изиграхме и своята сериозна роля за това на югозападната граница да имаме вече не само страна, с която имаме спорове, а страна, която ще бъде член на НАТО и ще бъде наш съюзник. Ние имаме много добри отношения и с Турция, и Румъния, и с Гърция, и със Сърбия, така че България има своето наистина сериозно място в политическата арена. И това трябва да се каже не защото трябва да се хвалим с него, а за да бъдем един добър пример за далновидна политика“, заяви ген. Попов.
Той посочи, че по време на нашето европредседателство сферата за отбрана беше „разчоплена“. „Навлязохме в много сериозни детайли, когато става въпрос за това какви трябва да са взаимоотношенията на НАТО и европейската отбрана, каква трябва да е европейската отбрана. Дори в парламентарно измерение ние направихме един много сериозен документ, който не е правен никога и предполагам, че никога няма да бъде направен. В него всичките 28 държави се съгласиха на основни принципи и какво трябва да следват в общата политика по сигурност и отбрана“, каза още ген. Попов. Той припомни и че България е изиграла сериозна роля и за ПЕСКО - постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната. „Мисля, че сме доста активни и това е добре. България наистина не е пасивната страна, която очаква началникът да каже какво да се прави. Напротив, ние вече на базата на добрия опит и огромното желание, които имаме, имаме своите позиции, които отстояваме“, коментира ген. Попов.
Цветилена СИМЕОНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Навършват се 15 години от ратифицирането на договора за присъединяването ни към НАТО

Навършват се 15 години от ратифицирането на договора за присъединяването ни към НАТО

18 Март 2019 | 08:05 | Агенция "Фокус"
София. Навършват се 15 години от ратифицирането на договора за присъединяването ни към НАТО. На 18 март 2004 г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан за първи път от страните-основатели на пакта на 4 април 1949 г. във Вашингтон, а на 29 март 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон. Последната дата се счита за дата на приемане на България в НАТО.
Кратка хронология на присъединяването на България:
Соломон Паси пръв поставя въпроса за членство на България в НАТО, като на 23 юни 1990 г. внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор. След по-малко от месец на 13 юли 1990 г. с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г.
През август 1990 г. посланикът на Република България в Кралство Белгия Леа Коен получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО.
На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в Прага на 21 ноември 2002 г. е взето решение България, заедно с други 6 страни-кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз. Разговорите с България са осъществени в два кръга, съответно на 10 януари и 10 февруари 2003 г. Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи Любомир Иванов, а на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси посланик Гюнтер Алтенбург. Първият кръг е посветен на политически, икономически и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и защитата на информацията.Същността на разговорите се изразява в обсъждане на задълженията, произтичащи от присъединяването към Вашингтонския договор и членството в НАТО, и официално потвърждение от България на нейния интерес, готовност и способност да поеме и изпълнява ефективно тези задължения. На разговорите България пое следните основни ангажименти:
- Да приеме всички действащи към момента на присъединяване документи, съставляващи основата на политиката на НАТО (т.н. "acquis" на НАТО);
- Да участва в системата за колективно планиране на отбраната и в интегрираната военна структура на НАТО;
- Да се придържа към политиката на отворени врати на Алианса.
В рамките на разговорите по ресурсни и бюджетни въпроси, България поема твърд ангажимент да отделя достатъчно бюджетни средства за изпълнението на поетите задължения, както и да участва в колективно финансираните бюджети на НАТО с дял от 0,35 % (когато бюджетът се разпределя между всички страни-членки) и 0,4063 % (за дейности и проекти, в които Франция не участва). На 18 юни 2003 г. Съветът на НАТО констатира, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и защита на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на почти всички комитети и други работни органи на НАТО за участие на 7-те страни със статут на наблюдатели. Изключение правят заседанията по линия на Съвета НАТО-Русия (поради отсъствие на съгласие от страна на Русия), съвместните заседания във формат НАТО-ЕС (по процедурни трудности) и заседания на органи, формиращи ядрената политика и стратегия на НАТО (поради необходимостта участващите в тези заседания държави да бъдат страни по съответни споразумения, което е възможно единствено след присъединяване към Вашингтонския договор). През май 2000 г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО. През октомври 2000 г. България е домакин на работна среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки, в която участва и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън, а през октомври 2001 г. София е домакин на срещата на президентите на тези страни.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Инспекция на германския Бундесвер. 20 юли 2019 г.
Инспекция на германския Бундесвер. 20 юли 2019 г.

ВИДЕО
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.