НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 17:56


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Марио Примджанов, правнук на Кузман Шапкарев: Прадядо ми събира около 1300 народни песни не само от Македонския край, а от цяла България

Марио Примджанов, правнук на Кузман Шапкарев: Прадядо ми събира около 1300 народни песни не само от Македонския край, а от цяла България

18 Март 2019 | 15:50 | Агенция "Фокус"
София. Прадядо ми събира към 1300 народни песни не само от Македонския край, а от цяла България. Това каза Марио Примджанов, правнук на Кузман Шапкарев и учредител на Сдружението на родовете от Македония, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 110-ата годишнина от смъртта бележития фолклорист. Той отчете, че творчеството на Кузман Шапкарев е много обемисто и разнопосочно. „Например, увлечен от Димитър Миладинов, започва да събира народни песни, поговорки, умотворения. Събира някъде към 1300 песни от цяла България, не само от Македонския край, в това число и Враца, Пловдив и т.н. Най-богатата книга в това отношение е на Шапкарев. Това е нещото, което показва какъв е бил битът на българина и защо сме българи в края на краищата. Да не говорим, че има още много читанки, учебници и учебни помагала за училищата и т.н.“, обясни Примджанов. Той обърна внимание, че това се оценява и посочи, че проф. Иван Шишманов казва, че Кузман Шапкарев е бил един от най-големите патриоти, до болезненост българин.
Деница КИТАНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Навършват се 110 години от смъртта на възрожденския книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев

Навършват се 110 години от смъртта на възрожденския книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев

18 Март 2019 | 09:40 | Агенция "Фокус"
София. Навършват се 110 години от смъртта на възрожденския книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев. По този повод от 17.30 ч. в църквата „Св. Седмочисленици“ ще се отслужи панихида. След това Българското сдружение на родовете от Македония ще поднесе цветя и венци на паметната плоча на възрожденеца на ул. „Кузман Шапкарев“ и ул. „Гурко“ в столицата. На събитието ще присъстват роднини на големия книжовник и членове на Сдружението.
Кузман Шапкарев е създател на Солунската българска мъжка гимназия „Свети свети Кирил и Методий“ (1880 г.). Повече от половин век той работи и в областта на фолклористиката. Със събиране и записване на народни умотворения - приказки, песни, гатанки, пословици, предания, той започва да се занимава още от 1855 г. Роден е на 1 февруари 1834 г. в Охрид. Учи в гръцко училище в родния си град, а после в българско училище. Учи гръцки език в родния си град при учителя Янаки Стрезов до 1851 г. В книгата „Български книжовници от Македония“ I от 1922 г. авторът Антон П. Стоилов изтъква, че „израсъл в една среда, в която народното българско чувство е било напълно застъпено, налагало му се е да положи големи усилия да усвои книжнината на матерния си език (на 21-годишна възраст видял българска азбука), докато заеме онова място в историята на българската книжнина, което днес заема“.
А. П. Стоилов пише, че Шапкарев учителства две години в Охрид, а през последната година е започва да изучава българската книжнина. От 1856/57 г. той се е премества пак за учител в Струга – до август 1859 г. През това време той се запознава с Димитър Миладинов и се сродява с него, като се жени за първородната му дъщеря. По настояване на последния Шапкарев въвежда в Стругското училище български език покрай гръцки. Същата година се премества за учител в Охрид и учителства две години – до септември 1861 г. Там учител е Янаки Стрезов. Тези две години са едни от бележитите години от учителстването на Шапкарев, защото развива голяма обществена дейност. Навръх Рождество умира Охридският митрополит Йоаникий; по инициативата на Димитър Миладинов, Янаки Стрезов и Шапкарев охридчани искат от патриаршията да им се изпрати български владика, но тя не се отзовава на молбата им и изпраща пак грък, Мелетия. Това дава повод да започне усилена борба на охридчани с Мелетия. Борба, която продължава 15 години и която свършва в полза на българите. В тази борба деятелно участие взима Шапкарев. През време на тая борба Шапкарев въвежда в началото на 1860 г. в училището български език.
След това Шапкарев учителства по гръцки език в Прилеп до 1865 г., а оттам през октомври същата година отива за български учител в Кукуш, където учителства цели 7 години, до 1872 г. Тези седем години на учителстването му в Кукуш са най-плодовитите в народно-просветно отношение, а броят на учениците му от година на година се увеличава. През това време той развива и широка книжовна дейност, не само като дописник на цариградските вестници „Право“, „Македония“, „Отечество“ и др., но стъкмява и издава и учебниците „Читанка“ (Цариград, 1868 г.) и Буковар майчин език (Цариград, 1874 г.), както и Наръчно св. благовестевание или Сбор от евангелските четения“ (Цариград, 1870 г.), предназначени за училищата и църквите в Македония на местно българско наречие. От февруари 1872 г. Шапкарев се премества за български учител в Прилеп до края на 1872 г. Следващата година е учител в Битолското българско училище, а след това боледува цели три години в родния си град от 1875-1877 г.
След Освобождението на България, през 1878 г., Шапкарев минава през България и отива в Белград, уж като търговец, а всъщност с политическа мисия. Оттам се връща в Охрид и се установява в Пловдив, откъдето е извикан от Екзархията, която по това време мисли да постави учебното дело на нови основи.
Покойният екзарх Йосиф натоварва Шапкарев да изработи проект за реформи на учебното дело в Македония. Изработеният от него проект е обсъждан на дълго и широко и той успява да прокара своя проект, главно Солун да стане образователен център на Македония, а не Прилеп, както се поддържа от някои лица в Екзархията. За да докаже практичността на своя проект, Шапкарев става учител в Солун, в който пристига на 3 юни 1880 г. Там той намира българско мъжко училище с 22 ученика и един учител, девическо училище с 11 ученички и една учителка. В началото на учебната 1880-1881 година той полага основите на мъжката и девическата гимназии с пансион при тях, в които заповат да се записват ученици и ученички от цяла Македония до края на съществуването им – 16 юни 1913 г., от които гимназии излиза почти цялата интелигенция на Македония.
През учебна 1881-1882 година Шапкарев е преместен за учител в Кукуш, а през 1882-1883 г. пак се връща в Солун, но с главно намерение да издава български вестник. Поради пречки на турското правителство не успява да осъществи намерението си.
Шапкарев напуска окончателно Македония през 1884 г. и вече не се връща в родния си град Охрид. През тази година Шапкарев се преселва в Княжество България, където работи като миров съдия или нотариус в Пловдив, Самоков, Стара Загора, Сливен, Враца. Успоредно с това се занимава и с фолклорни издирвания. Шапкарев издава „Животоописание на братя Миладинови" (1884 г.) и „Русалии. Древен и твърде интересен български обичай, запазен и до днес в Южна Македония“ (1884 г.). Най-забележителното му съчинение е „Сборник от български народни умотворения“, издаден в София с известна финансова помощ от Министерството на просвещението. Сборникът е издаден през 1891 г. и 1892 г. в 6 тома, 8 книги. В него се отстоява българския характер на славяните в Македония. През 1875 г. Шапкарев е приет за дописен член, а през 1900 г. - за редовен член на Българското книжовно дружество. От 1867 г. до 1870 г. той съставя, издава и разпространява учебници и сборници на български език. Не успява да завърши и издаде като помощно-справочно помагало за учители и ученици „Историко-хронологически таблици“. Издаването и разпространението на учебници и сборници е тясно свързано с общата дейност на Шапкарев с неговия брат Петър. Петър поддържа книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун.
Кузман А. Шапкарев умира на 76-годишна възраст през 1909 г. в Самоков.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Провеждат се предсрочни парламентарни избори в Украйна. 21 юли 2019 г.
Провеждат се предсрочни парламентарни избори в Украйна. 21 юли 2019 г.

ВИДЕО
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.