НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 10:29


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Марио Примджанов, правнук на Кузман Шапкарев: Моят прадядо е обучил хиляди деца, а и родителите им на четмо и писмо на български

Марио Примджанов, правнук на Кузман Шапкарев: Моят прадядо е обучил хиляди деца, а и родителите им на четмо и писмо на български

18 Март 2019 | 16:29 | Агенция "Фокус"
София. Марио Примджанов, правнук на Кузман Шапкарев: Моят прадядо е обучил хиляди деца, а и родителите им на четмо и писмо на български. Това каза Марио Примджанов, правнук на Кузман Шапкарев и учредител на Сдружението на родовете от Македония, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 110-ата годишнина от смъртта бележития фолклорист. „Кузман Шапкарев до 17-годишна възраст не е можел да пише на български и след това е обучил хиляди деца, а и родителите им на четмо и писмо на български. Той е основател на Солунската гимназия, навремето най-модерното за тогава училище на Балканския полуостров. Там са учили после известни българи, в това число и Гоце Делчев. Целия си живот той прекара в това да разберат всички, че са българи“, каза още Примжданов.
По думите му в букварчетата, които Шапкарев пише за „малички дечиня“ има един въпросник, на който децата трябва да отговорят. „ Един от въпросите е „Ти какъв си?“. Той дава и отговорите: „Българин съм, защото майка и татко са българи“ и т.н. и т.н. Също - това, че си българин и се бориш за българщината, значи, че се бориш против гърци, турци, против католицизма, който по това време навлиза в областта Македония“, допълни Примджанов. Правнукът на Кузман Шапкарев обясни, че църковната свобода е много важна и отчете, че прадядо му е деен участник в нея. „Неговите статии в много от вестниците наклоняват мисълта само към българщината. Остър противник е на тези, които твърдят обратното, в това число руски, сръбски и какви ли не други учени и псевдоучени“, обясни още Примджанов.
Деница КИТАНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Навършват се 110 години от смъртта на възрожденския книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев

Навършват се 110 години от смъртта на възрожденския книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев

18 Март 2019 | 09:40 | Агенция "Фокус"
София. Навършват се 110 години от смъртта на възрожденския книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев. По този повод от 17.30 ч. в църквата „Св. Седмочисленици“ ще се отслужи панихида. След това Българското сдружение на родовете от Македония ще поднесе цветя и венци на паметната плоча на възрожденеца на ул. „Кузман Шапкарев“ и ул. „Гурко“ в столицата. На събитието ще присъстват роднини на големия книжовник и членове на Сдружението.
Кузман Шапкарев е създател на Солунската българска мъжка гимназия „Свети свети Кирил и Методий“ (1880 г.). Повече от половин век той работи и в областта на фолклористиката. Със събиране и записване на народни умотворения - приказки, песни, гатанки, пословици, предания, той започва да се занимава още от 1855 г. Роден е на 1 февруари 1834 г. в Охрид. Учи в гръцко училище в родния си град, а после в българско училище. Учи гръцки език в родния си град при учителя Янаки Стрезов до 1851 г. В книгата „Български книжовници от Македония“ I от 1922 г. авторът Антон П. Стоилов изтъква, че „израсъл в една среда, в която народното българско чувство е било напълно застъпено, налагало му се е да положи големи усилия да усвои книжнината на матерния си език (на 21-годишна възраст видял българска азбука), докато заеме онова място в историята на българската книжнина, което днес заема“.
А. П. Стоилов пише, че Шапкарев учителства две години в Охрид, а през последната година е започва да изучава българската книжнина. От 1856/57 г. той се е премества пак за учител в Струга – до август 1859 г. През това време той се запознава с Димитър Миладинов и се сродява с него, като се жени за първородната му дъщеря. По настояване на последния Шапкарев въвежда в Стругското училище български език покрай гръцки. Същата година се премества за учител в Охрид и учителства две години – до септември 1861 г. Там учител е Янаки Стрезов. Тези две години са едни от бележитите години от учителстването на Шапкарев, защото развива голяма обществена дейност. Навръх Рождество умира Охридският митрополит Йоаникий; по инициативата на Димитър Миладинов, Янаки Стрезов и Шапкарев охридчани искат от патриаршията да им се изпрати български владика, но тя не се отзовава на молбата им и изпраща пак грък, Мелетия. Това дава повод да започне усилена борба на охридчани с Мелетия. Борба, която продължава 15 години и която свършва в полза на българите. В тази борба деятелно участие взима Шапкарев. През време на тая борба Шапкарев въвежда в началото на 1860 г. в училището български език.
След това Шапкарев учителства по гръцки език в Прилеп до 1865 г., а оттам през октомври същата година отива за български учител в Кукуш, където учителства цели 7 години, до 1872 г. Тези седем години на учителстването му в Кукуш са най-плодовитите в народно-просветно отношение, а броят на учениците му от година на година се увеличава. През това време той развива и широка книжовна дейност, не само като дописник на цариградските вестници „Право“, „Македония“, „Отечество“ и др., но стъкмява и издава и учебниците „Читанка“ (Цариград, 1868 г.) и Буковар майчин език (Цариград, 1874 г.), както и Наръчно св. благовестевание или Сбор от евангелските четения“ (Цариград, 1870 г.), предназначени за училищата и църквите в Македония на местно българско наречие. От февруари 1872 г. Шапкарев се премества за български учител в Прилеп до края на 1872 г. Следващата година е учител в Битолското българско училище, а след това боледува цели три години в родния си град от 1875-1877 г.
След Освобождението на България, през 1878 г., Шапкарев минава през България и отива в Белград, уж като търговец, а всъщност с политическа мисия. Оттам се връща в Охрид и се установява в Пловдив, откъдето е извикан от Екзархията, която по това време мисли да постави учебното дело на нови основи.
Покойният екзарх Йосиф натоварва Шапкарев да изработи проект за реформи на учебното дело в Македония. Изработеният от него проект е обсъждан на дълго и широко и той успява да прокара своя проект, главно Солун да стане образователен център на Македония, а не Прилеп, както се поддържа от някои лица в Екзархията. За да докаже практичността на своя проект, Шапкарев става учител в Солун, в който пристига на 3 юни 1880 г. Там той намира българско мъжко училище с 22 ученика и един учител, девическо училище с 11 ученички и една учителка. В началото на учебната 1880-1881 година той полага основите на мъжката и девическата гимназии с пансион при тях, в които заповат да се записват ученици и ученички от цяла Македония до края на съществуването им – 16 юни 1913 г., от които гимназии излиза почти цялата интелигенция на Македония.
През учебна 1881-1882 година Шапкарев е преместен за учител в Кукуш, а през 1882-1883 г. пак се връща в Солун, но с главно намерение да издава български вестник. Поради пречки на турското правителство не успява да осъществи намерението си.
Шапкарев напуска окончателно Македония през 1884 г. и вече не се връща в родния си град Охрид. През тази година Шапкарев се преселва в Княжество България, където работи като миров съдия или нотариус в Пловдив, Самоков, Стара Загора, Сливен, Враца. Успоредно с това се занимава и с фолклорни издирвания. Шапкарев издава „Животоописание на братя Миладинови" (1884 г.) и „Русалии. Древен и твърде интересен български обичай, запазен и до днес в Южна Македония“ (1884 г.). Най-забележителното му съчинение е „Сборник от български народни умотворения“, издаден в София с известна финансова помощ от Министерството на просвещението. Сборникът е издаден през 1891 г. и 1892 г. в 6 тома, 8 книги. В него се отстоява българския характер на славяните в Македония. През 1875 г. Шапкарев е приет за дописен член, а през 1900 г. - за редовен член на Българското книжовно дружество. От 1867 г. до 1870 г. той съставя, издава и разпространява учебници и сборници на български език. Не успява да завърши и издаде като помощно-справочно помагало за учители и ученици „Историко-хронологически таблици“. Издаването и разпространението на учебници и сборници е тясно свързано с общата дейност на Шапкарев с неговия брат Петър. Петър поддържа книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун.
Кузман А. Шапкарев умира на 76-годишна възраст през 1909 г. в Самоков.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Специалният прокурор Катица Янева се яви като свидетел по случая
Специалният прокурор Катица Янева се яви като свидетел по случая "Рекет". 20 авг...

ВИДЕО
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.