НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 13:38


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Ген. Андрей Боцев: Набелязали сме около 24 проекта за привличане на военнослужещи в армията

Ген. Андрей Боцев: Набелязали сме около 24 проекта за привличане на военнослужещи в армията

18 Март 2019 | 18:32 | Агенция "Фокус"
София. Набелязали сме около 24 проекта за решаване на проблема с привличането на военнослужещи в армията. Това каза началникът на отбраната генерал Андрей Боцев в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 15-ата годишнина от членство на България в НАТО. „През 2018 година вдигнахме доходите с 10%, през 2019 г. отново ги вдигнахме и в момента ние приехме около 156 човека повече отколкото са напуснали през 2018 г. Досега тенденцията беше да се увеличава бройката на некомплекта“, коментира той. „Разделихме заплащането за звание и длъжност, за да мотивираме личния състав при по-големи задължения и отговорности съответно да получава и по-голяма заплата. Също така много неща започнахме да променяме в наредбите за допълнително заплащане при специфични условия на труд, работим и по социалния пакет. Надявам се това да даде резултат“, каза още ген. Боцев.
Теодора ПАТРОНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”







Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус - "Военни известия".

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ген. Андрей Боцев: България се утвърди като стабилен, предвидим партньор в рамките на НАТО, изпълняващ напълно поетите си ангажименти

Ген. Андрей Боцев: България се утвърди като стабилен, предвидим партньор в рамките на НАТО, изпълняващ напълно поетите си ангажименти

18 Март 2019 | 18:00 | Агенция "Фокус"
София. България се утвърди като стабилен, предвидим партньор в рамките на НАТО, изпълняващ напълно поетите си ангажименти. Това каза началникът на отбраната ген. Андрей Боцев Боцев в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с 15-ата годишнина от приемането на България в НАТО. Ген. Боцев припомни, че преди 15 години странта ни е реализирала стратегическия си приоритет да стане член на НАТО и този акт е отворил пътя ни за присъединяване към ЕС. „България като равноправен член на НАТО участва във взимането на всички решения, ръководена от своя национален интерес. Всички решения в НАТО се вземат само с консенсусно съгласие на всички 29 държави“, заяви ген. Боцев. По думите му към момента България има голям принос в дейностите на НАТО. „Имаме над 100 военнослужещи и цивилни служители, които заемат международни длъжности в щабовете и органите на Алианса. Там те постигат голяма компетентност и опит, които могат да бъдат прилагани при завръщането им в страната и това значителен принос с личен състав към възвърнатите се на наша територия страни елементи на НАТО и интегриране на силите“, заяви ген. Боцев.
По думите му до този момента България е участвала с над 12 хиляди военнослужещи във всички ръководени от Алианса операции, мисии, дейности в различни точки на света, утвърждаващи се като надежден съюзник. „Със сериозна значимост е приносът на България към операцията в Афганистан, Ирак и Косово. Участвали сме и в морски операции на НАТО. Като към настоящия момент България участва с 208 военнослужещи в различни операции на НАТО извън страната. Като най-голям ни е контингентът в мисията на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане решението на подкрепа в Афганистан. Там имаме 158 военнослужещи със задача по охрана на вътрешния периметър на база Кандахар, контрол на автомобилния и пешеходния трафик на КПП 4 и обучение и съветване подпомагане на формированието на военнослужещи от Афганистанската армия. Също така значителен е контингентът в република Косово – 22 военнослужещи със задачи свързани с подпомагане и подобряване на сигурността в района“, обясни началникът на отбраната.
Той посочи, че допълнително за изпълнение на задачи поддържаме 10-дневна готовност на поддържаща елементи рота от 140 военнослужещи, които са включени като оперативен резерв в тази операция. Ген. Боцев отбеляза, че през 2019 година се планирали 11 съвместни учения, сред които е националното учение Serbian gather`19, което е планирано да се проведе на териториите на България, Румъния и Унгария, като през 2020 година броят на включените учения ще бъде 13.
„Важна част от членството ни е, че изпълняваме договореностите на високо равнище от среща на върха във Варшава, където беше взето решение на достигане на 2% от БВП на бюджета за отбрана и от началото на 2018 година правителството пое този ангажимент до 2024 година бюджетът да стигне 2% от БВП, което ще доведе до увеличаване на капиталовите разходи и издръжката. Това значи да се увеличат международните учения и също така да пристъпим по бързо до превъоръжаване на Българската армия със съвременна бойна техника и въоръжение, за да изпълняваме цели на способностите, които сме декларирали пред Алианса“, заяви началникът на отбраната.
ТЕОДОРА ПАТРОНОВА




Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус - "Военни известия".

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ген. Константин Попов: България вече не е пасивната страна, която очаква началникът да каже какво да се прави, а отстоява своите позиции

Ген. Константин Попов: България вече не е пасивната страна, която очаква началникът да каже какво да се прави, а отстоява своите позиции

18 Март 2019 | 13:47 | Агенция "Фокус"
София. България вече не е пасивната страна, която очаква началникът да каже какво да се прави, а отстоява своите позиции. Това каза председателят на Комисията по отбрана и депутат от ГЕРБ ген. Константин Попов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 15-ата годишнина от членството на България в НАТО. „В последно време страната ни се превърна в сериозен фактор относно стабилността на региона. Нашите съседи имат достатъчно проблеми, но ние изиграхме изключително сериозна роля в определяне на политиката на Балканите с нашето успешно за Западните Балкани Председателство на Съвета на ЕС. Изиграхме и своята сериозна роля за това на югозападната граница да имаме вече не само страна, с която имаме спорове, а страна, която ще бъде член на НАТО и ще бъде наш съюзник. Ние имаме много добри отношения и с Турция, и Румъния, и с Гърция, и със Сърбия, така че България има своето наистина сериозно място в политическата арена. И това трябва да се каже не защото трябва да се хвалим с него, а за да бъдем един добър пример за далновидна политика“, заяви ген. Попов.
Той посочи, че по време на нашето европредседателство сферата за отбрана беше „разчоплена“. „Навлязохме в много сериозни детайли, когато става въпрос за това какви трябва да са взаимоотношенията на НАТО и европейската отбрана, каква трябва да е европейската отбрана. Дори в парламентарно измерение ние направихме един много сериозен документ, който не е правен никога и предполагам, че никога няма да бъде направен. В него всичките 28 държави се съгласиха на основни принципи и какво трябва да следват в общата политика по сигурност и отбрана“, каза още ген. Попов. Той припомни и че България е изиграла сериозна роля и за ПЕСКО - постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната. „Мисля, че сме доста активни и това е добре. България наистина не е пасивната страна, която очаква началникът да каже какво да се прави. Напротив, ние вече на базата на добрия опит и огромното желание, които имаме, имаме своите позиции, които отстояваме“, коментира ген. Попов.
Цветилена СИМЕОНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Навършват се 15 години от ратифицирането на договора за присъединяването ни към НАТО

Навършват се 15 години от ратифицирането на договора за присъединяването ни към НАТО

18 Март 2019 | 08:05 | Агенция "Фокус"
София. Навършват се 15 години от ратифицирането на договора за присъединяването ни към НАТО. На 18 март 2004 г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан за първи път от страните-основатели на пакта на 4 април 1949 г. във Вашингтон, а на 29 март 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон. Последната дата се счита за дата на приемане на България в НАТО.
Кратка хронология на присъединяването на България:
Соломон Паси пръв поставя въпроса за членство на България в НАТО, като на 23 юни 1990 г. внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор. След по-малко от месец на 13 юли 1990 г. с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г.
През август 1990 г. посланикът на Република България в Кралство Белгия Леа Коен получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО.
На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в Прага на 21 ноември 2002 г. е взето решение България, заедно с други 6 страни-кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз. Разговорите с България са осъществени в два кръга, съответно на 10 януари и 10 февруари 2003 г. Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи Любомир Иванов, а на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси посланик Гюнтер Алтенбург. Първият кръг е посветен на политически, икономически и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и защитата на информацията.Същността на разговорите се изразява в обсъждане на задълженията, произтичащи от присъединяването към Вашингтонския договор и членството в НАТО, и официално потвърждение от България на нейния интерес, готовност и способност да поеме и изпълнява ефективно тези задължения. На разговорите България пое следните основни ангажименти:
- Да приеме всички действащи към момента на присъединяване документи, съставляващи основата на политиката на НАТО (т.н. "acquis" на НАТО);
- Да участва в системата за колективно планиране на отбраната и в интегрираната военна структура на НАТО;
- Да се придържа към политиката на отворени врати на Алианса.
В рамките на разговорите по ресурсни и бюджетни въпроси, България поема твърд ангажимент да отделя достатъчно бюджетни средства за изпълнението на поетите задължения, както и да участва в колективно финансираните бюджети на НАТО с дял от 0,35 % (когато бюджетът се разпределя между всички страни-членки) и 0,4063 % (за дейности и проекти, в които Франция не участва). На 18 юни 2003 г. Съветът на НАТО констатира, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и защита на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на почти всички комитети и други работни органи на НАТО за участие на 7-те страни със статут на наблюдатели. Изключение правят заседанията по линия на Съвета НАТО-Русия (поради отсъствие на съгласие от страна на Русия), съвместните заседания във формат НАТО-ЕС (по процедурни трудности) и заседания на органи, формиращи ядрената политика и стратегия на НАТО (поради необходимостта участващите в тези заседания държави да бъдат страни по съответни споразумения, което е възможно единствено след присъединяване към Вашингтонския договор). През май 2000 г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО. През октомври 2000 г. България е домакин на работна среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки, в която участва и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън, а през октомври 2001 г. София е домакин на срещата на президентите на тези страни.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
In memoriam. Красимир Узунов.
In memoriam. Красимир Узунов.

ВИДЕО
Неочаквана ваканция
Неочаквана ваканция
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.