НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 17:55


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„МКД“ (Македония): ГПЦ призова Вартоломей да отхвърли искането на Виножито за използване на „македонски език“ в някои църкви в Северна Гърция

„МКД“ (Македония): ГПЦ призова Вартоломей да отхвърли искането на Виножито за използване на „македонски език“ в някои църкви в Северна Гърция

4 Април 2019 | 14:17 | Агенция "Фокус"
Атина. „Загрижени сме от искането на онези, които се наричат македонци, жители от Северна Гърция за отслужване на литургии на т.нар. македонски език“, се казва в писмо на Светия синод на Гръцката православна църква до константинополския патриарх Вартоломей по повод искането на „Виножито“, партията на „македонците“ в Гърция за използване на „македонски език“ в някои гръцки църкви, предава скопското електронно издание „МКД“.
В писмото до Вартоломей, ГПЦ казва, че „се работи за искане на самозвано македонско малцинство от политически агент, който пише от името на т.нар. македонското малцинство в Гърция да се провеждат богослужения на така наречения македонски език в чувствителния регион на Северна Гърция“.
„Като православни християни, етническите македонци в Гърция, искаме в нашите църкви да може да се използва нашия майчин съвременен македонски език, който принадлежи към по-широкото семейство на южнославянските езици, чиято азбука е измислена през IX век в Солун от светиите Кирил и Методий“ , пишат от Виножито до патриарха в Истанбул.
По-рано ректорът на университета „Македония“ в Солун непряко отхвърли искането на „Виножито“ за изучаване на македонски език. Гръцките професори предупреждават, че признаването на македонския език в Договора от Преспа е опасна грешка, защото това „може да означава признаване на македонския език, който не съществува“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова Македония“ (Македония): Новите отношения между Атина и Скопие са нова надежда за признаване на автокефалията на МПЦ-ОА

„Нова Македония“ (Македония): Новите отношения между Атина и Скопие са нова надежда за признаване на автокефалията на МПЦ-ОА

4 Април 2019 | 09:14 | Агенция "Фокус"
Скопие. Процесът на признаване на автокефалията на Македонската православна църква - Охридската архиепископия (МПЦ-ОА) от Вселенската патриаршия може да бъде окуражен от развитието на положителния климат между правителствата на Македония и Гърция. Въпреки че премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев нямат възможност за пряко участие в църковните въпроси, все пак техните идеи за това как двете страни могат да се сближат една с друга, могат да повлияят на църковните отношения, преди всичко на връзката с Вселенската патриаршия, а след това и с Гръцката църква по въпроса за македонската църква, пише ежедневникът „Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса.
Религиозните, но и политическите анализатори смятат, че вчерашното посещение на Ципрас, което е първото официално посещение на гръцки премиер след независимостта на Македония, може да означава и формиране на модел за подход към решаването на всички открити въпроси, а между тях и църковните отношения. С подписването на Преспанския договор бе отворен и процесът на решаване на статута на МПЦ-ОА, особено след като миналата година Вселенската патриаршия се зае с този въпрос.
Друг момент, който може да бъде отбелязан в отношенията между двете държави след подписването на споразумението за името, е, че според неофициална информация нараства интересът на гръцките поклонници да посещават македонските манастири, както и честите неформални срещи на представители на МПЦ-ОА с Гръцката църква. Като създаваща атмосфера на конструктивност, анализаторите интерпретират неотдавнашната среща на македонския посланик в Турция с Вселенския патриарх. Въпреки че нямаше подробности за срещата, самият факт, че Вселенската патриаршия призна за тази беседа, потвърждава инициативата на държавните служители да помогнат за решаване на проблемите във всички области.
В цялата еуфория от сближаването на двете правителства в контекста на Преспанския договор, може ли да се очаква инициатива от Ципрас и Заев за признаване на автокефалията на МПЦ-ОА, както и Гръцката църква да лобира пред Константинополската патриаршия? Може ли политическият климат, насърчаван от двете правителства, да се отрази в отношенията между МПЦ и ГПЦ?!
Анализаторът Петър Арсовски смята, че посоката на движението на тези отношения между двете страни в контекста на Преспанския договор е насочена към подобряване на църковните отношения.
„Всичко отива в посока към подобряване на политическите отношения, което означава и по-добър климат за ситуацията в църквата“, отговори кратко експертът.
Църковният анализатор Бранко Георгиевски смята, че въпросът за МПЦ-ОА ще бъде тема, която ще бъде засегната в разговорите между двамата премиери, може би, както казва той, не като основна тема, а като израз на желанието да се използват добрите отношения за разрешаване на проблемите.
„Не може да се очаква, че двамата политици ще си позволят пряка намеса в църковните дела в смисъл на покана към Вселенската патриаршия да признае МПЦ. Но със сигурност те ще изразят желанието си да се работи по разрешаването на този проблем. Гръцкият премиер има добри отношения с Вселенския патриарх. Наскоро те имаха съвместно заседание, въпреки че беше доказано, че това въздействие има ограничени възможности. Малко след тази среща Вселенският патриарх заяви, че няма да се намесва в делата на СПЦ“, обяснява Георгиевски.
Все пак той е сигурен, че посещението на Ципрас няма да доведе до значително придвижване в църковен план.
„Но никога не пречи да се изгражда позитивен климат в отношенията с Вселенската патриаршия. Ситуацията и събитията в Православието не спират, постоянно се променят и е добре, когато в някои ситуации може да се разчита на някого“, добавя анализаторът.
МПЦ-ОА остава на позицията, че единственото решение за нейния статут е признаването на автокефалията в същинския смисъл, защото църковният живот в Македония, всъщност, е продължение на някогашната Охридска архиепископия, възобновена в лицето на МПЦ-ОА. Миналата година МПЦ-ОА и правителството в Скопие изпратиха писмо до Вселенската патриаршия с искане за ангажимент за признаване на автокефалията, в отговор на което Вселенският патриарх Вартоломей изрази готовност да разреши този въпрос.

Гръцката църква не призна новата украинска църква

Руската църква реагира остро на решението на Константинополската патриаршия, която на 6 януари тази година реши да даде томос за автокефалия на новата Православна църква на Украйна. В нейна подкрепа се включи и Сръбската църква. Но гръцката църква не е обявила официална позиция по този въпрос, въпреки че минава за близка църква до Вселенската патриаршия. Тогава религиозните анализатори имаха разделена позиция по тази ситуация. Някои смятат, че след като Вселенската патриаршия срещна съпротива от православните църкви след признаването на новата ПУЦ, ще има забавяне в скоростта на разрешаване на каноничния статут на МПЦ-ОА, докато други смятат това за окуражаващ начин за решаване на всички проблеми в Православието.

Агенция „Фокус“ припомня:

В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга,на 6 октомври 2018 година, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).
През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.
След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.
Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.
Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.
Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.
Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.

• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:

Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илирийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.
Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“
Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Кратка история на МПЦ-ОА

Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.
След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.

Редакция: Иван Христов



Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Македонски църковен анализатор: Не се очаква БПЦ да признае едностранно автокефалията на МПЦ-ОА

Македонски църковен анализатор: Не се очаква БПЦ да признае едностранно автокефалията на МПЦ-ОА

25 Март 2019 | 15:55 | Агенция "Фокус"
София. Българската православна църква (БПЦ) ще продължи да помага в решаването на статута на македонската църква, заяви в понеделник патриарх Неофит след архиерейската литургия в храма „Света София“, предава скопският телевизионен „Канал 5“.
Попитан на какво ниво са отношенията между българската и македонската църкви, предстоятелят на БПЦ посочи, че най-важното е решаването на спора с Гърция.
„Беше важно да се утвърди името на държавата и вярвам, че постепенно ще вървим напред. Ще направим всичко необходимо, с Божията помощ, радостта на нашите братя от Македония да бъде цялостна“, заяви Неофит.
За църковният анализатор Бранко Георгиевски, изявлението на българския патриарх е само жест на добра воля и опит да се задържи оптимизма по въпроса за решаването на статута на МПЦ-ОА. Но той не очаква в близкото бъдеще да има ясен ход от наша страна, предвид това, че Вселенската патриаршия отново повтори позицията си по македонския църковен въпрос, както и това, че Руската и Сръбската църква ясно са поискали от БПЦ да не навлиза в юрисдикцията на СПЦ.
„Не очаквам българската църква да реши да признае автокефалията на МПЦ-ОА едностранно. От друга страна, трябва да се изчака да отшуми случаят с признаването на Украинската църква“, заяви църковният анализатор.
Както коментира „Канал 5“, очакванията, че MПЦ-OA може да хване украинския влак за автокефалия намаляха през последните месеци. В последното интервю за сръбската „Политика“, Вселенският патриарх Вартоломей ясно заяви, че Константинополската патриаршия не възнамерява да променя Конституцията на СПЦ, като подчерта, че признаването на независимостта на украинската църква не може да бъде приравнявано със случая със Скопие или с черногорската църква.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Епископ Йован: МПЦ-ОА може да получи автокефалия единствено чрез СПЦ

Епископ Йован: МПЦ-ОА може да получи автокефалия единствено чрез СПЦ

22 Февруари 2019 | 17:37 | Агенция "Фокус"
Скопие. Предстоятелят на Православната охридска архиепископия (ПОА) епископ Йован заяви, че не вижда нищо ново в твърдението, че няма как на Македонската православна църква – Охридска архиепископия да й бъде дадена автокефалия, както на новата украинска църковна структура, предава скопското електронно издание „Слободен печат“.
„МПЦ-ОА се намира на територия, която принадлежи на Сръбската православна църква (СПЦ). Смятам, че изявлението на вселенския патриарх Вартоломей бе направено по съвсем друга причина – с цел поне малко да се успокоят събитията около Украйна и да получи доверието на СПЦ. Затова смятам, че в неговото изказване няма нищо ексклузивно, тъй като винаги е било пределно ясно, че ситуацията в Украйна не може да се сравнява с тази в Скопие“, обясни Йован.
Според неговото мнение, единствената възможност на МПЦ-ОА винаги е била СПЦ.
„Трябва да бъде ясно, че тази църковна територия, без разлика дали на нея се намира държавата Македония, официално принадлежи на СПЦ. Категорично, за това има документ, нещо, с което, например, Руската църква не разполага за територията в Украйна. МПЦ-ОА веднъж се опита да получи автокефалия чрез Българската православна църква (БПЦ) и не успя. След това се опита да го направи през Цариград и отново не успя. Защо? Защото само СПЦ е отговорна и може да се преговаря само със СПЦ. Ако не беше така, защо през 2002 година се водиха преговори със СПЦ за подписване на Нишкия договор? Защо не се водиха с България или Цариград?“ – обяснява Йован.

Агенция „Фокус“ припомня:

Кой е македонският (бивш Велешки) епископ Йован:
През юни 2002 година при преговорите между Сръбската православна църква и самопровъзгласилата се през 1967 година за автокефална Македонска православна църква е подписано така нареченото Нишко споразумение, подписано от всички епископи от двете делегации. Петимата подписали епископи (от общо седем) на МПЦ обаче са подложени на силна критика за споразумението и то в крайна сметна е отхвърлено от Синода на МПЦ. Тогава патриарх Павел Сръбски призовава епископите, клира и вярващите към канонично единство и митрополит Йован Повардарски е единственият епископ, който на отговаря позитивно и заедно с целия клир на Велешката епархия подписва документ за единство със Сръбската православна църква.
На 23 септември 2002 г. Светият синод на Сръбската православна църква го назначава за екзарх на целия диоцез на създадената Православна охридска архиепископия.
След конституирането на Светия архиерейски синод на Православната охридска архиепископия, на 25 декември 2003 година Йован е избран е за негов предстоятел. На 24 май 2005 година, денят на Светите Братя Кирил и Методий, съгласно Нишкото споразумение е потвърден от патриарх Павел Сръбски за архиепископ охридски и македонски и е обявен патриаршеският и съборен томос за автономия на Православната охридска архиепископия, чийто председател на Светия синод е той.
Няколко дни след влизането в канонично единство със СПЦ през юни 2002 година, без съдебно решение, полицията го изхвърля от митрополията във Велес заедно с монасите, живеещи при него.
През 2004 година е осъден на една година затвор условно, за „самоуправство“, поради влизане в храм за кръщаване на момиче. В 2005 година апелативният съд в Битоля го осъжда на 18 месеца затвор за „разпалване на национална и верска омраза, раздор и нетърпимост“. Присъдата изтърпява в затвора „Идризово“ край Скопие от 22 юни 2005 година. На 3 април 2006 година е освободен предсрочно. Веднага в същата година апелативният съд в Скопие го осъжда на 12 месеца за „финансови злоупотреби“, след като по нисшите съдилища във Велес два пъти го оправдават по това дело. Отново изтърпява присъдата си в „Идризово“, като лежи от 8 август 2006 година до 20 април 2007 година, когато е освободен предсрочно от съда.
В началото на 2008 година напуска Република Македония и живее в Гърция и Сърбия. На 9 декември 2008 година е в състава на делегацията на Сръбската православна църкви, участвала в опелото на партиарх Алексий II Московски.
На 16 октомври 2009 година Върховният съд го осъжда задочно на две години и половина затвор и изплащане на обезщетение на МПЦ от 14 804 211 динара (около 240 000 евро).
На 16 ноември 2010 година българските власти задържат архиепископ Йоан на Калотина по издадена за него заповед за арест от Интерпол заради присъдата в Република Македония за „насаждане на етническа омраза и присвояване на църковни пари.“ На 4 януари 2011 година Софийският апелативен съд отказва исканата от властите в Република Македония екстрадиция, отменя мярката за неотклонение „домашен арест“ на Вранишковски и забраната да напуска България, тъй като присъдите са с политически характер.
На 3 юли 2011 година архиепископ Йоан взима участие в тържествата по случай 40-годишнината от интронизацията на патриарх Максим Български в катедралата „Свети Александър Невски“ в София.
През ноември 2011 година защитава докторат в Богословския факултет на Солунския университет на тема: „Единството на Църквата и съвременните еклисиологични проблеми. Сравнително излагане на теологията на свети Максим Изповедник“.
В 2012 година апелационният съд в Скопие отново го осъжда на 30 месеца за „финансови злоупотреби“, като по това дело е два пъти оправдаван от по-нисшия съд във Велес и един път осъден задочно. Отново лежи в затвора „Идризово“.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Патриарх Вартоломей: Примерът с автокефалията на църквата в Украйна няма да се повтори в Черна гора и Охрид

Патриарх Вартоломей: Примерът с автокефалията на църквата в Украйна няма да се повтори в Черна гора и Охрид

21 Февруари 2019 | 17:11 | Агенция "Фокус"
Истанбул. Константинополският патриарх Вартоломей заяви, че Цариградската патриаршия няма намерение да променя Устава на Сръбската православна църква (СПЦ) или нейните граници, независимо от това, че някои сравняват случаите на „Скопие и Черна гора“ с този в Украйна, където е дадена автокефалия на определени местни църковни структури въпреки съпротивата на Руската православна църква (РПЦ), предава електронното издание на македонския вестник „Денешен“.
„За съжаление има много дезинформации по този въпрос. Някои приравняват случая на Украйна с този в Скопие и Черна гора и това е много умело, тъй като искат да обърнат СПЦ срещу Вселенската патриаршия“, заяви Вартоломей в публикувано в четвъртък интервю пред белградския ежедневник „Политика“, отговаряйки на въпрос дали има намерение да вземе решение „църквата в Македония да не бъде под юрисдикцията на СПЦ“.
Предстоятелят на Константинополската патриаршия посочи, че много владици от СПЦ се страхуват, че това, което се е случило в Украйна, „ще се повтори с Черна гора и Охрид“.
„Уверявам ви, че нещата не стоят така. Разликата с Украйна, канонически и еклесиологична, е, че Русия нахлу и окупира Киевската митрополия и че тя никога не й е била давана, докато всичко, което има Сърбия и принадлежи канонично и еклесиологично. Това означава, че Вселенската патриаршия няма намерение да променя Устава на СПЦ или нейните граници, освен ако това не е придружено с договор за сътрудничество“, обясни Вартоломей.
Изданието припомня, че РПЦ обвини Константинополския патриарх в „нахлуване“ на нейната канонична територия в Украйна и че е дал автокефалия на разколническите църковни организации в тази страна в противоречие на каноничните правила. РПЦ съобщи, че за нея, а тази позиция споделя и СПЦ, единствената канонична църква в Украйна е Украинската православна църква (УПЦ), която има автономия в рамките на Московската патриаршия.
В отговор на обвиненията, че се е поставил над другите поместни църкви, Вартоломей заяви, че „в съзнанието на Православната църква не съществува ‚източен папа‘, още по-малко в моите мисли и служба“.
Той отбеляза, че през есента ще посети Белград на честванията по случай 800 години от ръкополагането на Свети Савам, по покана на сръбския патриарх Ириней

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„МКД“ (Македония): МПЦ-ОА не признава новата украинска църква и не мисли за промяна на името

„МКД“ (Македония): МПЦ-ОА не признава новата украинска църква и не мисли за промяна на името

19 Февруари 2019 | 08:16 | Агенция "Фокус"
Скопие. Светият архиерейски синод на Македонската православна църква – Охридска архиепископия засега се въздържа по отношение на признаването на автокефалията на новата украинска църква. В изявление пред скопското електронно издание „МКД“ епископ Тимотей заяви, че засега позицията на МПЦ-ОА остава такава и няма да се бърза „с надеждата, че наред за признаване на автокефалия сме ние“.
Всички очаквания са, че Вселенската патриаршия скоро ще започне процеса на признаване на MPC. Мненията са разделени по въпроса дали това признаване трябва да бъде свързано с признаването на новата църковна структура в Украйна и с промяната на името на МПЦ-ОА.
Според епископ Тимотей няма причина за бързане и по отношение на промяната на името, отговорът му е, че ако това е условието, „няма да приемем такова нещо. Договорът от Преспа не задължава църквата да променя името си, МПЦ-ОА не се финансира от държавния бюджет. Няма да променяме името“.
В Македония обаче мненията са разделени по въпроса дали Църквата трябва публично да се присъедини към решенията на Вселенската патриаршия или да бъде сдържана. Изданието припомня, че признаването на ПЦУ през януари тази година предизвика възхищение в Киев и бунт в Москва, най-вече насочен към патриарх Вартоломей. Руската православна църква дори заплашваше да сложи край на всички връзки с Вселенската патриаршия. Говорителят на Руската православна църква Владимир Легоида заяви, че документът (томосът за автокефалия) е резултат от политически и лични амбиции и е подписан чрез нарушаване на каноните и следователно няма канонична власт.
Засега се броят на пръстите на едната ръка другите поместни православни църкви, които споменават, или не, името на новия предстоятел на неканоничната църква в Украйна Епифаний.
За момента МПЦ е решила да се въздържа и да не си навлича недоволството на някои православни църкви. Искането на Македонската църква за признаване на автокефалията е влязло в процедура и Вселенският патриарх каза, че ще се застъпи за него. Всички са съгласни, че аргументите на МПЦ-ОА за получаване на автокефалия, разбира се, са по-сериозни от тези на украинската църква.
Епископ Петър, от друга страна, се надява до края на годината, след новата украинска църковна структура, и МПЦ да получи томос за автокефалия от Фенер.
„МПЦ изпълнява изискванията не от сега, а отдавна, всички условия за това, може да се наложи да почакаме да дойде деня да се изпълни тази наша надежда. Отдавна ни бе дадено обещанието, че ще дойде денят и нашата църква да бъде призната за независима“, заяви наскоро епископ Петър.

Агенция "Фокус" припомня:

В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга, в събота, 6 октомври, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).
През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.
След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември миналата година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.
Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.
Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.
Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.
Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.

• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:

Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илиийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.
Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“
Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Кратка история на МПЦ-ОА

Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.
След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.

Редакция: Иван Христов

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
In memoriam. Красимир Узунов.
In memoriam. Красимир Узунов.

ВИДЕО
Неочаквана ваканция
Неочаквана ваканция
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.