НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 16:59


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Денят 18 февруари в световната история

Денят 18 февруари в световната история

18 Февруари 2019 | 07:37 | Агенция "Фокус"
София. На 18 февруари 1919 година е извършено покушение срещу премиер-министъра на Франция Жорж Клемансо. Атентатът е извършен от анархиста Емил Котен. На тази дата през 1979 г. за пръв път в пустинята Сахара пада сняг. На 18 февруари 1965 г. Гамбия е провъзгласена за независима държава. На тази дата през 1833 г. А.С. Пушкин завършва работата си по романа “Дубровски”.
На 18 февруари са родени: Мария I Тюдор - кралица на Англия и дъщеря на Хенри VIII, американският актьор Джон Траволта, американската поппевица и продуцентка Йоко Оно, американският сценарист, режисьор и актьор Милош Форман и др.
На 18 февруари умират: френският режисьор и киновед Жан Митри, Мартин Лутер - германски философ, теолог, родоначалник на Реформацията, Алексей Николаевич Верстовски - руски оперен композитор и театрален деятел.



2018 г.
65 души загиват след като ирански пътнически самолет, изпълняващ полет по вътрешна линия, се разбива в югозападната част на Иран.
Самолетът Ей Ти Ар (ATR) на авиокомпания Асеман еърлайнс (Aseman Airlines) е превозвал 59 пътници, а екипажът му е бил от 6 души.


2018 г.
Латвийската агенция за борба с корупцията обявява, че е задържала за 48 часа управителя на централната банка на страната Илмарс Римшевичс заради това, че е поискал да му бъде платени "не по-малко от 100 000 евро подкуп".


2017 г.
Един човек загива, а други 20 са ранени, след като пътнически влак дерайлира близо до Льовен, Белгия.


2017 г.
Китайското министерство на търговията преустановява вноса на въглища от Северна Корея до края на 2017 г. като част от международните санкции срещу Северна Корея по отношение на програмата за балистични ракети.


2015 г.
По предложение на правителството на СИРИЗА и с подкрепата на неговата опозиционна Нова демокрация Прокопис Павлопулос е избран от гръцкия парламент за президент на Гърция.


2014 г.
При стълкновенията в Киев загиват 25 човека.


2013 г.
В Армения се провеждат президентски избори. Досегашният президент Серж Саркисян е преизбран.


2012 г.
В Латвия се провежда референдум за статуса на руския език. Две трети от латвийците отхвърлят руския като втори език. Руското правителство протестира срещу отнемане правото на 300 000 руснаци, живеещи в Латвия да гласуват на референдума.


2012 г.
Папа Бенедикт XVI назначава 12 нови кардинала.


2011 г.
НАСА и Европейската космическа агенция (ESA) съобщават за откриването посредством космическият телескоп Hershel на семейство "леки" галактики с оптимални условия за бързо раждане на звезди.


2010 г.
Иво Йосипович става президент на Хърватия.Той е член на Социалдемократическата партия на Хърватия. Освен че се занимава с политика, Йосипович също така е юрист, музикант и композитор.


1980 г.
Израел открива първото си посолство в арабска държава (Египет).


1979 г.
За пръв път в пустинята Сахара пада сняг.


1972 г.
Върховният съд на щата Калифорния отменя смъртното наказание.


1969 г.
Квебекски сепаратисти взривяват бомба в Монреалската търговска борса, 27 души са ранени.


1968 г.
Китаристът Дейвид Гилмор заменя Сид Барет в групата “Пинк Флойд”, след като Барет, който е и неин основател, се увлича по наркотиците.
“Пинк Флойд” (Pink Floyd) е музикална английска рокгрупа, основана в Лондон през 1965 г. в състав: Сид Барет - китара, вокал (до 1968 г.); Ричард Райт - клавишни; Роджър Уотърс - бас, вокал (до 1982 г.); Ник Мейсън - ударни; Дейвид Гилмор - китара, вокал (от 1968 г.). Основател на групата, която в началото се нарича "Сигма 6”, "Ти сет", "Мегадет", "Скриймин абдабс", е Р. Уотърс (студент по архитектура). Новото име е свързано със солиста Сид Барет. Първият сингъл е записан през 1967 г. ("Арнълд Лайн").


1965 г.
Гамбия е провъзгласена за независима държава.
Република Гамбия е държава в Западна Африка. Площта и е 11 300 кв. км. Населението и е около 900 000 души (по данни от 1996 г.). Официален език е английският. Столица - Банджул. Глава на държавата и правителството е президентът. Законодателен орган - Палата на представителите. Открита е от португалците през 1455-1456 г. През 1783 г. Франция признава правото на Великобритания да завземе по-голяма част от страната. През 1902 г. завършва окончателното колонизиране на Гамбия. На 18 февруари 1965 г. е провъзгласена независимостта на държавата в състава на Общността. Член е на Организацията за Африканско единство и член на ООН от 1965 г.


1962 г.
Робърт Кенеди заявява, че армията на САЩ ще остане във Виетнам, докато оттам бъде изгонен и последният комунист. Робърт Кенеди е брат на Джон Ф. Кенеди. От 1957 г. Робърт Кенеди заема отговорни длъжности в държавния апарат на САЩ. През 1961 г. е министър на правосъдието в кабинета на Джон Ф. Кенеди. Известно време е на този пост и в кабинета на Л. Б. Джонсън (до 1964 г.). От 1965 г. е сенатор от щата Ню Йорк. Един от лидерите е на либералното крило на Демократическата партия. Робърт Кенеди се обявява против виетнамската политика на правителството на Джонсън. През 1968 г. той оповестява за намерението си да се кандидатира за поста президент на САЩ от Демократическата партия, но е убит в разгара на предизборната кампания.


1942 г.
Най-голямата подводница в света, френската “Сюркуф”, потъва в Атлантическия океан. Плавателния съд е с дължина 110 метра, ширина 9,1 метра и водоизместимост 4304 тона. Максималния брой на екипажа на подводницата е 118 души.


1932 г.
Манджурия обявява независимостта си от Китай. Манджурия е историческото название на съвременната североизточна част на Китай - Дунбай. Произлиза от името на раннофеодалната държава Манчжу, съществувала в началото на ХVII в.


1930 г.
Клайд Томбо открива деветата, най-отдалечена от Слънцето, планета в Слънчевата система - Плутон. Масата й е около 1/10 от масата на Земята.


1919 г.
Извършено е покушение срещу премиер-министъра на Франция Жорж Клемансо. Атентатът е извършен от анархиста Емил Котен.
Жорж Клемансо по професия е лекар. Член е на Френската академия от 1918 г. По време на Втората империя участва в радикално-републиканското движение. След поражението на Франция във войната с Прусия (1870-1871 г.) се обявява за продължаване на войната. Като депутат в Националното събрание Жорж Клемансо гласува против Франкфуртския мирен договор (1871 г.). По време на Парижката комуна (1871 г.) се опитва да постигне класов мир между комунарите и законното правителство на Франция. Лидер е на буржоазните радикали от началото на 80-те години. Жорж Клемансо предлага обширен план за демократични реформи. Привърженик е на реваншистката война против Германия. В парламента се обявява против колониалната политика, която отслабва по негово мнение, положението на Франция в Европа. Два пъти е избиран за сенатор (1902 г., 1909 г.). През март - октомври 1906 г. е министър на вътрешните работи, а през октомври 1906 г. - юли 1909 г. е председател на правителството. От началото на Първата световна война настоява за продължаване на войната до пълен разгром на Германия. Председател е на правителството и военен министър от ноември 1917 г. Председател е на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.) и ръководител на френската делегация. Жорж Клемансо е един от авторите на т. нар. Версайска система. По негово настояване е създаден несправедливият за България Ньойски мирен договор. След като загубва президентските избори през 1920 г., Жорж Клемансо се оттегля от политиката.


1913 г.
Педро Ласкураин влиза в историята, заемайки длъжността президент на Мексико само един час. След като е избран той назначава за свой приемник генерал Викториано Хуерта и подава оставка.


1885 г.
Марк Твен публикува „Приключенията на Хъкълбери Фин".
Марк Твен е псевдоним на Самюъл Ленгхорн Клемънс - американски писател, публицист и общественик. Израства в градчето Ханиба. Получава известност с разказа си “Знаменитата скачаща жаба от Калаверас” (1865 г.). Романи: “Приключенията на Том Сойер” (1876 г.), “Приключенията на Хъкълбери Фин”, “Животът по Мисисипи”(1883 г.), “Принцът и просякът” (1882 г.), “Един янки в двора на крал Артур” (1889 г.), “Дневникът на Адам” (1904 г.), “Дневникът на Ева” (1906 г.) и др.


1861 г.
Виктор Емануил II става първият крал на Италия. Роден е на 14 март 1820 г. В периода от 1849 г. до 1861 г. е крал на Сардиния. Той, заедно с министъра си Кавур, е създател на единството на италианските земи. Титлата крал на Италия носи до смъртта си през 1878 г.


1861 г.
В Торино се открива първото заседание на италианския парламент.


1833 г.
Пушкин завършва работата си по романа “Дубровски”.
Александър Сергеевич Пушкин е руски лирически поет, родоначалник на новата руска литература, утвърдил нормите на руския литературен език. Пушкин завършва Царскоселския лицей (1817 г.), където пише първите си стихове. След това постъпва в иностранната колегия. Написва поемата "Руслан и Людмила" и става известен с редица памфлети, сатири, епиграми и други стихотворения, едно от които е причина да бъде изпратен в Екатеринослав. Посещава Кавказ, Крим, пребивава в Кишинев и Одеса. През този период на полузаточение (1820-1824 г. ) изучава Байрон и под негово влияние написва поемите "Кавказки пленник", "Бахчисарайски фонтан" и започва романа си в стихове "Евгений Онегин". Заради една епиграма Пушкин е преместен в бащиното си имение в с. Михайловское (бивша Псковска губерния), където завършва поемата си "Цигани", написва "Борис Годунов" и 4 глави от "Евгений Онегин". По-късно живее в Москва и в Петербург, а след като се жени за Наталия Гончарова (1830 г.) се установява окончателно в Петербург. От този период са поемата "Полтава", драматическите творби "Скъперникът рицар", "Русалка", "Моцарт и Салиери", "Повестите на Белкин", повестта "Капитанска дъщеря" и др. Умира на 29 януари 1837 г.


1743 г.
В Лондон се състои премиерата на операта “Самсон” на Хендел.
Георг Фридрих Хендел е немски композитор, представител на класицизма. Зрелите си творчески години прекарва в Англия. На 17 години Хендел става органист в Хале. През 1706 г. се преселва в Хамбург, където се намира единственият в Германия оперен театър. Там са поставени първите му опери “Алмира” и “Нерон”. След закриването на театъра (1706 г.) живее в Италия, където създава оперите “Родриго” (1707 г.), “Агрипина” (1709 г.), ораторията “Триумф на Времето и Правдата”, кантати, дуети, псалми и др. През периода 1710-1716 г. живее в Хановер и в Лондон. Неговата опера “Ринадло” (1711 г.) има голям успех в Лондон. Директор е на Лондонския оперен театър от 1720 г. Хендел създава оперите “Радамист” (1720 г.), “Отон” (1723 г.), “Юлий Цезар” (1724 г.), “Роделинда” (1725 г.) и др. След 1730 г. все по-често започва да използва жанра на монументалната оратория (“Дебора”, 1733 г., “Саул”, 1739 г., и др.). Автор е на повече от 40 опери и над 30 оратории. Драматизира операта-сериа, засилва ролята на оркестъра и хора. Инструменталното наследство на Хендел включва значителен брой оркестрови пиеси. Най-популярни са 12 кончерто-гросо, 12 концерта за орган със съпровод на оркестър или ансамбъл, сонати и трио-сонати за различни инструменти и др.


1688 г.
Сектата на менонитите в Пенсилвания първа осъжда робството в Северна Америка.


1598 г.
Борис Годунов е избран за цар на Русия. Борис Годунов е руски цар от татарски произход. Той започва кариерата си на служба в двора на цар Иван IV Грозни. През 1571 г. Борис Годунов засилва позициите си в двора, като се жени за Мария, дъщеря на Малюта Скуратов, фаворит на Иван Грозни. През 1580 г. царят избира Ирина, сестра на Борис, за жена на своя син Фьодор, като по този повод Борис Годунов е обявен за болярин. След смъртта на Иван Грозни през 1584 г. Борис Годунов става един от членовете на регентския съвет на цар Фьодор. Той постепенно засилва влиянието си и елиминира останалите членове на съвета, като към 1587 г. вече е едноличен управител на страната.
При коронацията на царя на 31 май 1584 г. Борис Годунов получава почести и имоти, но по това време той все още заема второ място сред регентите след вуйчото на царя Никита Романович, починал през август същата година. През 1587 г. Годунов разкрива заговор на болярите и митрополит Дионисий II, които искат да го отстранят от властта, като уредят развода на бездетната му сестра и цар Фьодор. Участниците са отстранени от постовете си, а някои са изпратени в манастир. От този момент цялата власт преминава в ръцете на Борис Годунов, който води кореспонденция с чуждестранни князе като техен равен.
Политиката на Борис Годунов е предпазлива. Още през 1587 г. той завършва процеса на закрепостяване на селяните, като им забранява да променят господарите си. След продължителни преговори, през 1589 г. Руската православна църква получава статут на патриаршия. През 1590 г. отблъсква поход на Кримското ханство, насочен към Москва. През 1591 г. Дмитрий Иванович умира внезапно в Углич и Борис Годунов е обвиняван от своите противници, че е организирал убийството му. Годунов прави опити да се намеси и в по-далечни области, като подкрепя антиосманската фракция в Кримското ханство и изплаща субсидии на Свещената Римска империя за нейната война срещу Османската империя. През 1595 г. Годунов си връща от Швеция градовете, загубени при Иван Грозни.
Борис Годунов окуражава търговията на Московската компания, като я освобождава от мита. Той се опитва да укрепи източните области, които имат предимно татарско и угро-финско население, като основава или укрепва множество градове и крепости, сред тях Самара, Саратов, Воронеж, Царицин и други. Той продължава и опитите за колонизиране на Сибир, като по това време е основан Тоболск.


1229 г.
Императорът на Свещената Римска империя Фридрих II сключва договор с египетския султан Ал-Камил. Според договора християнските поклонници получават право да посещават Йерусалим и Назарет.


На тази дата са родени:
1954 г.
Роден е Джон Траволта – американски актьор. Печели известност с филма “Треска в събота вечер” (1979 г.). Той е женен за актрисата Кели Престън и има две деца. Номиниран е за Оскар за ролята си във филма на Куентин Тарантино “Криминале” (1994 г.). Филмография: „Наказателят“ (2004 г.), „Първично“ (2003 г.), „Семеен сблъсък“ (2001 г.), „Парола: риба-меч“ (2001 г.), „Бойно поле Земя“ (2000 г.), „Дъщерята на генерала“ (1999 г.), „Гражданско дело“ (1998 г.), „Тънка червена линия“ (1998 г.), „Първични цветове“ (1998 г.), „Луд град“ (1997 г.), „Лице назаем“ (1997 г.), „Тя е толкова прекрасна“ (1997 г.), „Майкъл“ (1996 г.), „Феномен“ (1996 г.), „Код «Счупена стрела»“ (1996 г.), „Игра на пари“ (1995 г.), „Виж кой говори сега“ (1993 г.), „Криминале“ (1994 г.), „Виж кой говори 2“ (1990 г.), „Виж кой говори“ (1989 г.), „Да оцелееш“ (1983 г.), „Градски каубой“ (1980 г.), „Брилянтин“ (1978 г.), „Треска в събота вечер“ (1977 г.), „Момчето от стерилната стая“ (1976 г.).


1938 г.
Роден е Ищван Сабо - унгарски режисьор. Дебютира с документалния филм “Процесът” (1962 г.). През 80-те години добива световна известност с трилогията “Мефистофел” (1981 г.), “Полковник Редл” (1985 г.) и “Ханусен” (1988 г.). Снима и международни суперпродукции - “Да срещнеш Венера” (1991 г.), “Скъпа Ема, драга Бобе” (1992 г.), “Съншайн” (1999 г.), “Taking Sides” (2001 г.).


1933 г.
Родена е Йоко Оно - американска поппевица, продуцентка, режисьорка от японски произход. През 1952 г. Оно заминава за Ню Йорк, където се свързва с представители на авангардното изкуство и скоро предизвиква интерес със своите експериментални изложби и филми. Запознава се с Джон Ленън през 1966 г. в Лондон на своята изложба "Имагинерни обекти". Две години по-късно започва и съвместното им творчество. До 1980 г. издават 6 албума. Заедно създават "Пластик Оно бенд" и осъществяват редица инициативи, посветени на мира. След убийството на Ленън Оно издава албума "Season of Glass" ("Стъклен сезон"), в който повечето от песните са написани преди смъртта му. През 1986 г. тя е удостоена с награда от Международната организация за борба срещу атомното оръжие. Изнася концерти във Великобритания, Франция, Италия, ФРГ, ГДР, Унгария и Полша. Самостоятелни албуми на Йоко Оно са: "Fly" (1971 г.), "Approximately Infinite Universe" (1973 г.), "Filling the Space" (1974 г.), "Season of Glass" (1984 г.), "Starpeace" (1986 г.), "Menlove Avenue" (1987 г.), "Walking on Thin Ice (Gratest Hits) (1995 г.), "Onobox" (1995 г.), "Rising" (1995 г.), "A Story" (1997 г.). Съвместно с Джон Ленън издава албумите: "Unfinished Music № 1: Two Virgins" (1968 г.), "Unfinished Music № 2: Life with the Lions" (1969 г.), "Wedding Album" (1969 г.), "It’s All Right" (1982 г.), "MIlk and Honey" (1984 г.). С Пластик Оно Бенд издава: "Live Pieces In Toronto" (1969 г.), "John Lennon/Plastik Ono Band" (1970 г.).


1932 г.
Роден е Милош Форман - американски сценарист, режисьор и актьор от чешки произход. Работи в киното от 1955 г. Постига успех с документалните филми “Конкурс” (1962 г.) и “Ако не беше музиката” (1963 г.). Снима игралните филми “Черен Петър” (1964 г.), “Любовта на русокосата” (1965 г.) и “Пожар, кукло моя!” (1967г. ). През 1967 г. заминава на специализация в САЩ и остава там, заради окупацията на Чехословакия от Съветската армия. Филмите му “Излитане” (1971 г.) и “Коса” (1979 г.) описват конфликта и липсата на доверие между поколенията. През 1972 г. снима новелата “Десетобой” от документалния филм за Мюнхенската олимпиада “През погледа на осемте”. През 1975 г. Форман постига световен успех с екранизацията на “Полет над кукувичето гнездо” (“Оскар”). Снима “Рагтайм” (1981 г.) “Амадеус” (1984 г., “Оскар”), “Валмон” (1989 г.). Участва като актьор в “Изпепелени сърца” (1986 г.). Форман работи с операторите Хаскъл Уекслър и Мирослав Ондржичек, и актьорите Джак Никълсън, Луис Флетчър, Трийт Уйлямс, Джон Савидж, Джеймс Кагни, Хауард Ролинс, Брат Дуриф, Том Хълси, Ф. Мъри Ейбрахам, Анет Бенинг и др. От 1978 г. Форман преподава в кинофакултета на Колумбийския университет. През 1976 г. осъществява и постановка на Бродуей - “Опера за три гроша”. Режисьор е на: “Народът срещу Лари Флинт” (1997 г.) и “Човек на луната” (1999 г.).


1908 г.
Роден е Александър Григориевич Зархи - руски режисьор и сценарист. През 1927 г. Зархи завършва Ленинградския техникум по изкуствата. От 1929 г. е в Ленинградската кинофабрика "Совкино" (след това "Ленфилм"), където участва в създаването на сценариите на филмите "Луната отляво" (1929 г.) и "Огненият транспорт" (1930 г.), съвместно с А. Иванов и Й. Хейфиц. Зархи и Хейфиц снимат заедно "Вятър в лицето" (1930 г.) и "Полуден" (1931 г.), комедията "Горещи пари" (1935 г.), "Депутатът от Балтика" (1937 г.), "Член на правителството" (1940 г.). През военните години снима "Наричаха го Сухе Батор" (1942 г.), "Малахов Курган" (1944 г.), "Разгромът на Япония" (1945 г.), а през 1947 г. Зархи реализира "В името на живота". По-късно снима "Павлинка" (1952 г.), "Висота" (1957 г.), "Хора на моста" (1960 г.). Екранизира класически литературни творби: "Ана Каренина" (1968 г.), "Градове и години" (1974 г.). "Повест за неизвестния актьор" (1977 г.), "26 дни от живота на Достоевски" (1981 г.), "Чичерин" (1986 г.).


1857 г.
Роден е Макс Клингер - германски живописец, график и скулптор. Творчеството му е повлияно от Бьоклин. В серията офорти “Живот” (1881-1884 г.), “Драма” (1883 г.), “Любов” (1887 г.), “За смъртта” (1889 г., 1898-1910 г.) образите от реалния живот и социални проблеми са съчетани с фантастика и песимизъм. Художникът се стреми да възроди полихромната скулптура (“Бетовен”, мрамор, гипс, бронз, 1886-1902 г., Музей на изобразителното изкуство, Лайпциг). Умира на 4 юли 1920 г.


1838 г.
Роден е Ернст Мах - австрийски физик и философ, един от основателите на емпириокритицизма (махизма). Професор е по математика в Грац (1864-1867 г.), а от 1867 г. е професор по физика в Пражкия университет. В периода 1879-1895 г. е ректор на Пражкия университет, а в периода 1895-1901 е професор по философия във Виенския университет. Автор е на трудове по механика, газова динамика, физиологична акустика и оптика. Открива и изследва ударните вълни. Счита, че изходните понятия в класическата физика (пространство, време, движение) са субективни по своя произход. Смята, че светът е “комплекс от усещания”, а задача на науката е да ги опише (“Анализ на усещанията”, 1886 г.). Осъщественият от него критичен анализ на основата на класическата механика дава основания на Айнщайн да нарече Мах предшественик на общата теория на относителността. Умира на 19 февруари 1916 г.


1825 г.
Роден е Мор Йокаи - унгарски писател. Първият му роман "Ежедневие" (1846 г.) е написан в духа на романтизма и определя по-нататъшното му творчество. Редактира либералното сп. "Елеткепек" (1847 г.). Заедно с Ш. Петьофи участва в революцията (1848 г.), но по-късно подкрепя официалната държавната политика. В романите си "Златният век на Трансилвания" (1852 г.), "Синовете на коравосърдечния" (1869 г.) пише за национално-освободителната борба. В романите си "Унгарски богаташ" (1853 г.) и "Золтан Карпати" (1854 г.) представя идеята за постепенни реформи. Други негови романи са: "Черните диаманти" (1870 г.), "Златният човек" (1873 г.), "Жълтата роза" и др. Филмирани са романи му : "Синовете на коравосърдечния" (1959 г.) и "Унгарски богаташ" (1966 г.). Умира на 5 май 1904 г.


1799 г.
Роден е Алексей Николаевич Верстовски - руски оперен композитор и театрален деятел. Предшественик е на Глинка в създаването на руската национална опера. Централно място в неговото творчество заемат музикално-сценичните произведения. Верстовски е един от основоположниците на жанра на руската опера-водевил. Автор е на 6 опери - "Пан Твардовски" (1828 г.), "Вадим, или Събуждането на дванадесетте спящи девици" (1892 г.) и др. Най-известна негова опера е "Асколдова могила" (1835 г.). Занимава се с музикална критика, издава и 2 музикални албума (1827-1828 г.) с инструментални произведения. Умира на 5 ноември 1862 г. в Москва.


1780 г.
Роден е Алексей Гаврилович Венецианов - руски живописец. От 1811 г. Венецианов е академик на Петербургската художествена академия. Ранните му картини са лирични портрети, някои са близки до романтизма (портрети на А. И. Бибиков, 1805-1808 г., на М. А. Фонвизин, 1812 г.). В края на 1807 г. Венецианов прави 4 офорта за подготвяното от него "Списание за карикатури от 1808 г. в лица", което по-късно е забранено от цензурата. По време на Отечествената война (1812 г.) рисува карикатури на французи и дворяни. Създава и редица жанрови картини, на тема градски живот и дворянски бит. През 1819 г. се заселва в с. Сафонково, Тверска губерния, където насочва вниманието си към сцени от селския бит, рисува типизирани портрети на селяни - "Чистене на цвекло" (до 1822 г.), "Гумно" (1821-1823 г.), "Утрото на помешчицата" (1823 г.), "Спящият пастир" (1823-1824 г.), "На паша. Пролет" (20-те години), "Глава на старец селянин" (1825 г.) и др. Умира на 16 декември 1847 г.


1516 г.
Родена е Мария I Тюдор - кралица на Англия от 1553 г., дъщеря на Хенри VIII. Известна е като „Кървавата Мери". Възстановява католицизма и жестоко преследва привържениците на Реформацията. През 1554 г. сключва брак с бъдещия испански крал Филип II. Умира на 17 ноември 1558 г.


На тази дата умират:
2008 г.
Умира Ален Роб-Грийе - френски писател, сценарист и кинематографист. Завършва Националния институт по агрономия. Първия си роман, „Цареубиец“ (Un régicide), пише през 1949 г., но той си остава непубликуван до 1978 г. Роб-Грийе предлага ръкописа на романа на едно от най-големите френски издателства — „Галимар“, но то го отхвърля. Все пак първият му опит не остава незабелязан, защото ръкописът попада в редакцията на друго издателство, което тепърва ще набира скорост — „Минюи“.
Следващите две години Роб-Грийе работи като инженер в Колониалния институт за плодове и цитруси, като често пътува до Мароко, Френска Гвиана, Гваделупа и Мартиника. В края на 1950 г. напуска работата си заради влошаване на здравето. Връщайки се във Франция, пише втория си роман — „Гумите“ (Les Gommes).
През 60-те и 70-те Роб-Грийе пише няколко сценария и режисира филми. По-късно издава и няколко книги, съдържащи биографичен материал. Негова съпруга е писателката, известна под псевдонима Жан дьо Бер.


2007 г.
Умира Барбара Гитингс - изтъкната американска активистка за гей равноправие. От 1958 до 1963 г. организира в Ню Йорк клон на Дъщерите на Билитис и от 1963 до 1966 г. е редактор на Стълбата — националното списание на организацията. През 60-те работи в сътрудничество с активиста Франк Кемъни, с когото участват в първите демонстрации срещу дискриминацията спрямо гей хората в сферата на заетостта от страна на най-големия работодател по това време — федералното правителство на САЩ.


2002 г.
Умира Лев Александрович Кулиджанов - руски режисьор. Завършва ВГИК през 1954 г. Дебютира с “Дами” (1955 г.) по Чехов. С Яков Сегел и Г. Оганесян снима “Това започна и така …” (1956 г.) и “Домът, в който живея” (1957 г.). “Бащин дом” (1959 г.) и “Изгубената фотография” (1959 г.) са първите му самостоятелни филми. Кулиджанов открива за екрана Ю. Никулин - “Когато дървета бяха големи” (1962 г.). Със “Синята тетрадка” (1964 г.) прави опит в официозен дух да пресъздаде образа на Вл. И. Ленин в дните на подготовката на Октомврийската революция (1917 г.). Полага големи усилия, за да осъществи успешна екранизация по Достоевски - “Престъпление и наказание” (1970 г.). В “Звездната минута” (1975 г.) разкрива материализацията на човешката мечта - овладяването на космоса, подвига на учените и строителите, на Ю. Гагарин. Опитва се да избегне щампите и стереотипите в тв сериал “Младият Маркс” (1979 г.), след което става художествен ръководител на телевизионната документална поредица “ХХ век”. Лауреат е на наградата “Кинотавър” на президента на Русия за цялостно творчество (1999 г.). Други негови филми са: “Не е страшно да умреш” (1991 г.) и “Незабравки” (1994 г.).


1998 г.
Умира Жан Митри (Жан Рене Гетгелюк) - френски режисьор и киновед. Роден е на 7 ноември 1907 г. От 1925 г. участва в движението на киноклубовете, един от основателите на ИДЕК. Работи като сценарист с Абел Ганс и Марсел Л’Ербие. Актьор - “Нощ на кръстопътя” (1932 г.), и режисьор експериментатор - “Пасифик 231” (1949 г.), “Образи по Дебюси” (1951 г.), “Механична симфония” (1953 г.). Главният му теоретичен труд е “Естетика и психология на киноизкуството” (1963-1965 г., в 2 тома), в който анализира свойствата на “изображението като такова”, функцията и ролята на монтажа, формата и жанровете на различни филми. Според Митри киноизображението е двойник на действителността, неин “аналог”. Монтажът му придава значение, произтичащо от логиката на самото “битие”, конструиращо филма, повествованието и пространствено-времевата организация на филма се явяват необходими условия за придаване на значение на изображението. Като цяло теорията на Митри е ориентирана към реалистичното кино.


1956 г.
Умира Гюстав Шарпантие - френски композитор. Член е на Френския институт от 1912 г. Завършва Парижката консерватория през 1887 г., като ученик на Масне. Шарпантие развива традициите на френската лирическа опера. Най-популярното му произведение е операта “Луиза” (1900 г.), създадена по негово либрето. Автор е на операта “Жулиен” (“Картина на парижките нрави”, 1913 г.), симфоничната сюита “Италиански впечатления” (1890 г.), преработена през 1913 г. в балет, вокалния цикъл “Цветя на злото” по Шарл Бодлер (1895 г.) и др.


1931 г.
Умира Николай Иванович Кареев - руски историк. Професор по история във Варшава и Петроград. Автор е на исторически трудове: “Беседи върху изработването на мирогледа”, “Студии върху икономическия материализъм”, “Причини за падането на Полша” и др. Някои от съчиненията му са преведени на български език.


1564 г.
Умира Микеланджело Буонароти - италиански скулптор, живописец, архитект и поет. По време на обсадата на Флоренция от войските на императора и папата (1529 г.) Републиката го назначава за ръководител на фортификационните работи. След падането на града Микеланджело работи над завършването на капелата на Медичите. През 1534 г. Микеланджело се установява в Рим, където рисува огромната фреска “Страшният съд” върху олтарната стена на Сикстинската капела (1536-1541 г.). Пише “Рими” (канцони, сонети и др.). Към края на живота си Микеланджело работи върху скулптурните композиции “Оплакване на Христа” (изпълнявана за неговия собствен гроб, развита и завършена от ученика му М. Т. Калкани) и “Пиета Ронданини” (1555-1564 г., Музей за старинно изкуство, Милано, останала в стадия на първоначална обработка). Архитектурната му дейност е свързана със сградата на библиотеката Лауренциана във Флоренция (1523-1534 г.). От 1546 г. до края на живота си ръководи строителството на ансамбъла в Капитолия в Рим, издигането на прочутия купол на храма “Св. Петър” във Ватикан (тези работи са завършени по планове на Микеланджело след смъртта му), завършва и горните украси на двореца Фарнезе.


1546 г.
Умира Мартин Лутер - германски философ, теолог, родоначалник на Реформацията в Германия, основател на протестантизма (лутеранството). От 1512 г. Лутер е професор по философия и теология във Витенбергския университет. Повлиян е от хуманистите и от чешкия реформатор Ян Хус, решава, че е необходима реформа в Католическата църква. На 31 октомври 1517 г. Лутер излага във Витенберг своите 95 тезиса срещу злоупотребите и търговията с папски индулгенции. Той провъзгласява идеята за спасение на хората с помощта на вярата, като отхвърля посредничеството на Църквата и духовенството между хората и Бога. Обявява за най-висш религиозен авторитет Светото писание. На 10 декември 1520 г. Лутер публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. На Вормския райхстаг (1521 г. ) категорично отказва да се отрече от учението си. Последните години от живота си посвещава на пасторска дейност. Преводът на Библията и литературните му трудове имат голямо значение за развитието на литературния немски език и немската литература. Автор е на: "Послание до германското дворянство", на памфлета "За Вавилонския плен на Църквата", на трактата "За свободата на християните", "Срещу булата на Антихриста" и др.


1455 г.
Умира Беато Анджелико (Фра Джовани да Фиезоле) - италиански живописец от ранния Ренесанс, представител на Флорентинската школа. Като монах доминиканец Анджелико е настоятел на манастира "Сан Марко" във Флоренция. Творбите му от 20-те години на ХV в. са повлияни от късноготическата живопис. По-късно използва новаторските постижения на Мазачо в реалистичната живопис. Изкуството на Анджелико е религиозно, но без характерната за средновековието строгост. Рисува много миниатюри с широко използване на злато. Работи в Тоскана (предимно във Флоренция), а също и в Рим (1445-1448 г., 1452-1455 г.) и Орвието (1447 г.). Основните му произведения са: "Мадона дела Стела" (1430-1433 г.), триптих "Линайули" (1433 г.), "Снемане от кръста" (ок. 1435-1436 г.), "Мадона Аналена", "Короноването на Мария" (ок. 1434-1435 г.). Фреските в манастира "Сан Марко" (1438-1445 г.), капелата на папа Николай V във Ватикана (1445-1448 г.) и др.


1405 г.
Умира Тамерлан - монголски пълководец и завоевател. През 1370 г. налага властта си над Маверанахър (територията между Амударя и Сърдаря) и се обявява за велик емир. От 1372 г. до 1405 г. Тамерлан извършва над 20 големи похода, като завладява обширни земи в Централна Азия, Туркестан, Афганистан, Персия, Русия (до Москва), Индия (до устието на р. Ганг), Месопотамия, М. Азия, Сирия и др. Създава огромна империя със столица Самарканд. През 1402 г. пленява Баязид I при Анкара. Предприема през 1404 г. поход в Китай, по времето на който умира. Могъществото на държавата на Тамерлан се опира на военната мощ, терора и ислямския шериат. Превръща Самарканд в културен и религиозен център.


За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”;
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Владимир Зеленски е на първо официално посещение в Германия. 18 юни 2019 г.
Владимир Зеленски е на първо официално посещение в Германия. 18 юни 2019 г.

ВИДЕО
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.