НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 21:07


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Денят 18 февруари в българската история

Денят 18 февруари в българската история

18 Февруари 2019 | 07:44 | Агенция "Фокус"
София. На тази дата през 1878 г. представители на населението в Македония връчват прошение на граф Игнатиев българското население в областта да не бъде отделяно от пределите на бъдещата държава. На 18 февруари 1909 г. е приет Закон за народното просвещение (Мушанов закон), останал в сила около 40 години. Той предлага тристепенна образователна структура: начално (4 години), прогимназиално (3 години) и гимназиално (5 години) образование. Училищното настоятелство получава широки пълномощия и в него за първи път се избират и жени.
На 18 февруари са родени: генерал-лейтенант Калин Найденов, генерал-лейтенант Никола Иванов.
На 18 февруари умират: Спас Тодоров Райкин - професор по история и политически науки; художникът Георги Баев; музикантът Георги Минчев и др.



2011 г.
Президентът на Република България Георги Първанов присъжда Орден „Стара планина” – първа степен на Имануел Роберт Инкириванг (извънреден и пълномощен посланик на Република Индонезия в Република България) „за изключително големите му заслуги за укрепването и развитието на българо-индонезийските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“.


2009 г.
Владимир Кузов получава условна присъда по дело за хомосексуален контакт с малолетен.
Кузов влиза в парламента на 11 юли 2005 г. с листата на Национален съюз Атака, но в началото на февруари 2006 г. е изключен от парламентарната група на коалицията след като се разбира, че срещу него има дознание за хомосексуални действия с малолетни. Според партия „Атака“, Кузов е предложен за депутат от Национално движение за спасение на отечеството и близкия до нея политически кръг „Нова Зора“ Има внесени 26 законопроекта като народен представител.


1999 г.
Българският парламент ратифицира Рамковата конвенция за малцинствата със съпроводителна декларация.


1983 г.
Открит е миннообогатителният комплекс "Елаците" - медно находище в Стара планина, до Пирдоп и Златица, в северния край на Панагюрската рудна зона. Добиват се пирит, халкопирит, молибден и др.


1979 г.
В предаването "Всяка неделя" на Българската телевизия за първи път е включена рубриката "Събеседник по желание". До края на годината в нея участват Григор Вачков, Никола Гюзелев, Въло Радев, Елисавета Багряна, Веселин Андреев, Блага Димитрова, Йордан Радичков, Андрей Гуляшки.


1949 г.
ВНС приема Закон за избиране на народни съвети и съдебни заседатели на местните народни съдилища.


1924 г.
Спрян е от печат ежедневникът “Наши дни”. Вестникът е легално издание на БКП. Излиза в София от 20 октомври 1923 г. Редактори са Ст. Бъчваров, Н. Ненов, П. Георгиев и Х. Стоянов. В редактирането участват и Т. Павлов и Д. Полянов. Сътрудници са Н. Петков, Г. Бакалов, Хр. Рашев, Ив. Кренев и др., подписани с инициали или псевдоними.


1909 г.
Приет е Закон за народното просвещение (Мушанов закон), останал в сила около 40 години. Той предлага тристепенна образователна структура: начално (4 години), прогимназиално (3 години) и гимназиално (5 години) образование. Училищното настоятелство получава широки пълномощия и в него за първи път се избират и жени.


1878 г.
Представители на населението в Македония връчват прошение на граф Игнатиев българското население в областта да не бъде отделяно от пределите на бъдещата държава.
Граф Игнатиев е руски генерал, дипломат. От 1864 г. до 1877 г. е руски посланик в Цариград. Чрез непосредственото си застъпничество пред Високата порта играе голяма роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След потушаването на Априлското въстание 1876 г. граф Игнатиев става един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция 1876-1877 г. Той дейно участва в нейната работа и настоява за изработване на реформи в полза на българския народ. Натоварен е от руското правителство с важна дипломатическа мисия пред правителствата на западните велики сили с цел да неутрализира тяхната намеса в случай на война между Русия и Османската империя. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е включен като съветник в Главната квартира на руската армия. В края на 1877 г. е изтеглен в Санкт Петербург. По поръчение на император Александър II Игнатиев е натоварен като първи делегат на Русия да води преговори за сключване на мира с Османската империя (Санстефански мирен договор 1878 г.)


1856 г.
В Цариград е обнародван Хатихумаюнът - султански указ (наречен още и вторият акт на Танзимата), издаден от султан Абдул Меджид. Приет е от османското правителство под натиска на Англия, Франция и Австро-Унгария, за да се предотврати възможността седмица по-късно Русия да постави въпроса за угнетените християнски народи на Парижкия конгрес, свикан след Кримската война 1853-1856 г., и да го впише в мирния договор в специален параграф. Още с прокламирането на Гюлханския хатишериф от 1839 г. Цариград обявява настъпването на епохата на танзимата, т.е. време на реформите. Хатихумаюнът потвърждава дадените по-рано права на султанските поданици и очертава параметрите на по-нататъшните реформи в империята: пълна свобода на религията и вероизповеданията, равенство на мюсюлмани и немюсюлмани пред законите, право на собственост и имущества, достъп на немюсюлманите до обществени служби, училища, армия и пр., равно облагане с данъци без разлика на вероизповедание и религия, въвеждане на ред във финансите и държавния бюджет, реорганизация на администрацията, право на представителство на населението в управленските структури на страната, отваряне на банки, строителни работи и т. н. На практика Хатихумаюнът не се зачита, но предвидените църковни преобразования, дават основание на българите да поставят пред султанското правителство въпроса за църковната и гражданска автономия.


На тази дата са родени:
1865 г.
Роден е Калин Найденов - генерал-лейтенант. Найденов завършва Военното училище в София и Артилерийска военна академия в Торино. Участва във войните за национално обединение. Преминава през всички командни длъжности в артилерията. Допринася за усъвършенстване организацията на артилерията. След войната 1918 г. е осъден на 10 години затвор от Държавен съд, като един от виновниците за втората национална катастрофа. След амнистирането му е професор по артилерийските науки. Загива при атентата в катедралата „Света Неделя" на 16 април 1925 г.


1861 г.
Роден е Никола Иванов - генерал-лейтенант от пехотата. Роден е в гр. Калофер. Участва в Освободителната война 1877 - 1878 г. Иванов завършва военното училище и Николаевската генералщабна академия. През Сръбско-българската война участва в боевете при Пирот. През 1894 - 1896 г. Иванов е началник на щаба на армията. Впоследствие преминава през дивизионното звено и през 1900 г. е повишен в чин генерал-майор, а през август 1912 г. в чин генерал-лейтенант. През Балканската война командва 2-ра армия. Той е един от първите военни теоретици в България. Военен министър е в периода 1896-1899 г. През Първата световна война ген. Иванов остава в запаса.


На тази дата умират:
2014 г.
Умира Спас Тодоров Райкин - професор по история и политически науки.
Завършва Пловдивската духовна семинария през 1945 година и Богословския факултет на Софийския университет през 1949 година.
На 6 май 1951 г. дезертира от военната си служба като трудовак и преминава в нелегалност. Става един от първите горяни в България и след 44 дневно скитане в Родопа със съставената от него и неговите другари седем членна въоръжена група на 19 юни 1951 г. избягва зад граница в Гърция.
В изгнание той членува в български политически организации на съпротивителното движение против комунизма, като заема високи ръководни постове в техните ръководства и редактира списанията им. Секретар е на Централния комитет на Българския национален фронт и главен секретар на американския клон на Антиболшевишкия блок на народите.
През 1993 г. проф. Райкин публикува в България 5 тома "Политически проблеми пред българската общественост в чужбина" - "Проблеми на българската външна политика", "Проблеми на БЗНС", "Проблеми на българската православна църква", "Комунизъм, социализъм, фашизъм", "Човешки права".


2007 г.
Умира Георги Димитров Баев (известен и с прякора си Джурлата) - български художник, маринист. През 1949 г. завършва специалност живопис в Художествената академия в София, в класа на акад. Илия Петров и проф. Дечко Узунов. До 1960 г. работи предимно графика и сценография в кукления театър в Бургас. Първото му международно признание е през 1957 г. на 6-ия световен младежки фестивал в Москва. Следват десетки участия у нас и в чужбина, много отличия, членство в СБХ, почетен член и член-кореспондент на Австрийското обединение на художниците “Кюнстлер хаус”, на Японската асоциация на художниците “Ника-кай”... Тежък момент в неговия живот е 1983 г., когато запалват ателието му и при пожара изгаря всичко. Това го амбицира и още на следващата година показва композициите "Агресия", "Апокалипсис сега", "Обикновен фашизъм", "На другия ден след атомната бомба", "Удавник", "Спомени", превърнали се в събитие. По-късно платната са изложени във Виена и проф. Петър Вундерли заявява, че това са произведения на един от големите хуманисти на Европа и света. През 1986 г. Баев става носител на Хердеровата награда на Виенската академия за изкуства.


2001 г.
Умира Георги Минчев - български рокизпълнител, китарист и автор на текстове за песни, композитор. Минчев завършва ВИИ “Карл Маркс” през 1968 г. и кинорежисура в IAD - Брюксел през 1977 г. Води радиопредаването “Песни на седмицата” (1980-1982 г.), телевизионното предаване “Едно от пет” (1982-1984 г.) и Младежкия конкурс за забавни песни (от 1980 г.). Пее от началото на 60-те години в дует с Бисер Киров. Той е един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с “Бъндараците”). През 1967 г. работи с “Щурците”, а през 1968-1969 г. със “Сребърните гривни”. В края на 70-те и през 80-те години Минчев възвръща своята популярност с песни в стил рокендрол. Има издадена малка плоча от фирмата “CBS” в Белгия. Заедно с П. Гюзелев създава групата “Стари муцуни” през 1991 г. Георги Минчев участва във фестивалите “Златен Орфей”, в Сочи и в Карлови Вари. Автор е на два албума: “Български рок” (1987 г.) и “Рокендрол ветерани” (1989 г.). Получава посмъртна награда на “Българския топ 50” за цялостно творчество (2001 г.).


1997 г.
Умира Пантелей Зарев (псевдоним на Пантелей Йорданов Пантев) - български литературен теоретик, историк и критик. Той завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1941 г.), член е на БОНС и един от редакторите на в. "Академик". Редактира сборника "Жажда" (1939 г.), сътрудничи на левия литературен печат, работи като учител. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни издания. Пантелей Зарев е доцент в СУ от 1947 г., а от 1950 г. е професор и завеждащ Катедрата по теория на литературата. В периода 1968-1972 г. е ректор на СУ, а в периода 1951-1960 г. е заместник-директор на Института за литература при БАН. Пантелей Зарев е председател на Съюза на българските писатели от 1972 г. Той работи в различни сектори на апарата на ЦК на БКП. Творчеството си започва с белетристика: "По крайбрежието" (1939 г.), "Боян партизанинът" (1945 г.). Основните му трудове са в областта на критиката, теорията и историята на литературата: "Класика и съвременност" (1961 г.), "Панорама на българската литература" - I том (1966 г.), II том (1967 г.), III том (1969 г.), IV том (1973 г.), V том (1976 г.), "Структурализъм, литературознание и естетически идеал" (1969 г.), "Народопсихология и литература" (1970 г.), "Богатството на гения" (1977 г.), "Теория на литературата" (2 т., 1979-1981 г.), "Българска класика" (2 т., 1986-1987 г.), "История на българската литературна критика" (т. 1, 1989 г.).


1986 г.
Умира Георги-Асен Димитров Дзивгов - български поет и преводач. Завършва Френски колеж, след което следва литература и философия в Париж (1931 г.). Пътува из Европа и Америка и работи в български легации в Париж, Милано, Анкара, Техеран. Дзивгов е първи секретар в Министерството на външните работи (1936-1948 г.), и началник-отделение (1949-1955 г.). Активен сътрудник е на списание "Златорог". Превежда на френски език големите български поети и съвременни произведения на Д. Димов, А. Гуляшки. Съчинения: "Етюди. Стихотворения" (1927 г.), "Poetes bulgares. Превод и критика" (1927 г.).


1982 г.
Умира Живко Тръпков Ошавков - български учен, философ и социолог. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1936 г.) и социология в Сорбоната, Франция (1939 г.). Доцент е по марксистко-ленинска философия в СУ (1948-1954 г.). Завежда отдел "Култура" при МНП (1944-1945 г.) и сектор "Наука и образование" при ЦК на БКП (1949 г.). Ошавков е старши научен сътрудник I степен (професор) от 1961 г. Основател и първи директор е на Института по социология при БАН (1968-1973 г.). Учредител и председател е на Българското социологическо дружество (днешна Асоциация) (1959-1982 г.). Вицепрезидент е на Международната социологическа асоциация (1970-1974 г.). Съчинения: "Историческият материализъм и социологията" (1958 г.), "Главни етапи и закономерности на изграждането на комунистическото общество" (1962 г.), "Методологически проблеми на социологическите изследвания" (1963 г.), "Теория и методика на социологическото изследване" (на руски език, 1970 г.), "Социологията като наука" (1970 г., 1984 г.), "Тезаурус за информация от емпирични социологични изследвания" (1983 г.), "Проблеми на единната система на социологическата информация" (1983 г. ) и др.


1978 г.
Умира Михаил Арнаудов - български фолклорист, литературен историк, етнограф. Член е на Украинската академия на науките и на литературната академия "Петьофи". Арнаудов е доктор хонорис кауза на университетите в Хайделберг (1936 г.) и Мюнстер (1943 г.). Следва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1895-1898 г.), специализира в Лайпциг и Берлин (1898-1900 г.), в Прага (1903-1904 г.), където защитава докторат по философия, славянска филология и индология. От 1908 г. е редовен доцент, а от 1919 г. - редовен професор по сравнителна литературна история. Арнаудов е декан на Историко-филологическия факултет (1921-1922 г.) в СУ, директор е на Народния театър (1926 г.), ректор е на СУ (1935-1936 г.), председател е на БАН. Има повече от 50 монографии, посветени на Паисий, Неофит Бозвели, В. Априлов, Ив. Селимински, Г. С. Раковски, Л. Каравелов и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература - Ив. Вазов, П. К. Яворов, К. Христов, Й. Йовков, Д. Дебелянов и др.


1973 г.
Умира Станимир Лилянов - български писател, автор на разкази, повести, очерци, посветени на антифашистката борба, Отечествената война и строителството на социализма. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Русе, след което учителства в с. Обреник, Плевенско. Участник е в Първата световна война. Започва да пише по време на войната, но първите му публикации са от 1924 г. Лилянов завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”(1920 г.). Адвокат е в Русе и в София. Защитава Гео Милев по делото за поемата "Септември". По време на Отечествената война Лилянов е доброволец на фронта. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. е юрисконсулт в ЦК на БКП (1946-1952 г.), директор е на изданията "Български писател" (1954-1957 г.), "Техника" (1958 г.). Автор е на: "Ламя" (1925 г.), "Към победа" (1948 г.), "Преходно време" (1954 г.).


1947 г.
Умира Георги Михайлов Райчев - български писател белетрист. Учи в III мъжка гимназия в София (1908-1910 г.), след което е деловодител в IV мъжка гимназия (1910-1919 г.). Райчев е библиотекар в Министерството на финансите (1919 г.) и в Народното събрание. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен. Работи като коректор, журналист и инспектор по читалищата при Министерството на просветата. Член е на Съюза на българските писатели. Като ученик сътрудничи на в. "Справедливост" и списанията "Труд" и "Развитие". Първия си разказ "Спътници" Райчев обнародва през 1907 г. в списание "Наш живот" с псевдоним Г. М. Орлин. Сближава се с Д. Подвързачов, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, К. Константинов, А. Страшимиров, Й. Йовков и др. Негови съчинения са: "Любов в полето" (1918 г.), "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен" (1919 г.), "Царица Неранза" (1920 г.), "Греховна повест" (1923 г.), "Разкази" (кн. I., 1923 г.), "Песен за гората" (1928 г.), "Еленово царство" (1929 г.), "Божи дарове" (1930 г.), "Легенда за парите" (1931 г.), "Ягодова майка" (приказки, 1933 г.), "Златният ключ" (1942 г.) и др.


За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
In memoriam. Красимир Узунов.
In memoriam. Красимир Узунов.

ВИДЕО
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.