НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 13:08


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Акад. Юлиан Ревалски, БАН: Учените в БАН са между 2800 и 2900 души, но с всяка година съставът намалява

Акад. Юлиан Ревалски, БАН: Учените в БАН са между 2800 и 2900 души, но с всяка година съставът намалява

12 Октомври 2018 | 13:58 | Агенция "Фокус"
София. Учените в БАН са между 2800 и 2900 души, но с всяка година съставът намалява. Това каза председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски в интервю за Агенция „Фокус“ по повод навършването на 149 години от създаването на БАН.
Акад. Ревалски посочи, че държавата и БАН приемат различни програми, с които да насърчават оставането на младите учени в България. „Често се шегуваме при нас, че както е имало винаги монаси, така винаги ще има и учени. Винаги у младите хора зрее и е живо любопитството към новото, към красивото, защото в науката има много красиви неща. И мисля, че искрата грее у тях, но въпросът е ние да я поддържаме или по-скоро да я развием. Защото науката е едно поприще, което действително е изключително вълнуващо, въпреки че е трудно. Но пък когато се постигнат резултати, радостта и удовлетворението са много големи. Така че искрата у младите съществува, въпросът е как да бъде разпалена, а това е свързано с подкрепа. И, слава Богу, напоследък започнаха да се появяват такива младежки програми – имаме такива в БАН, а и наскоро от Министерски съвет бяха гласувани такива, които да подпомогнат задържането на младите хора при нас и задържането им като учени“, обясни той.
Председателят на БАН обясни, че много важен въпрос в науката е как тя да се обвърже с бизнеса. „Защото в момента в България действително връзките между науката и бизнеса не са на онова ниво, на което би трябвало да бъдат. Има много начини това да се случи, но ще дам само един пример, който работи на европейско ниво и който би могъл да работи и при нас. Да речем, в БАН имаме достатъчно на брой иновативни разработки – около 120 на брой, и една част от тях – може би 20-30, са с висока степен на технологична готовност, съгласно скалата, която съществува в Европа. И ако се направи например един конкурс, какъвто съм предложил на министъра на икономиката по линия на иновационните фондове, в който да участват поне една научна организация с такава разработка в готовност и поне една фирма, която се интересува от нея, за да бъде доведена тя до степен на прототип, това би било чудесен начин да се стимулират иновативните научни изследвания, които по естествен начин после ще влязат в бизнеса. И тези пари ще се върнат под формата на данъци“, каза още той и посочи, че това е пример, който съществува в Европа.
„Такива конкурси и такива проекти се финансират на европейско ниво и това не пречи да се финансират и на национално. Има и още много други форми, разбира се – имаме директни контакти с бизнеса, директни разработки могат да се правят. Но това, което дадох, е просто един пример, който би могъл да бъде много добър и много ефективен за България, защото ние не сме голяма страна и трябва да заложим по-скоро на иновативни разработки, които биха подпомогнали съществено малките и средните предприятия“, обясни акад. Ревалски.
Цветилена СИМЕОНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Акад. Юлиан Ревалски, БАН: Трудът на учените е също толкова важен, колкото и този на учителите, затова трябва да бъде адекватно финансиран

Акад. Юлиан Ревалски, БАН: Трудът на учените е също толкова важен, колкото и този на учителите, затова трябва да бъде адекватно финансиран

12 Октомври 2018 | 13:28 | Агенция "Фокус"
София. Трудът на учените е също толкова важен, колкото и този на учителите, затова трябва да бъде адекватно финансиран. Това каза председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски в интервю за Агенция „Фокус“ по повод навършването на 149 години от създаването на БАН.
Акад. Юлиан Ревалски коментира, че част от най-големите предизвикателства, които стоят пред БАН, са повишаването на качеството на научната дейност и адекватното ѝ финансиране. „Защото науката е една, няма национални науки, така че ние се сравняваме с всички учени в света. Т.е. едно от предизвикателствата е да запазим нашите високи позиции, които в момента имаме, и да ги подобрим. Друго предизвикателство, което стои в национален мащаб, е това да убедим институциите, че трудът на учения е високо ефективен и е изключително важен за развитието на една държава. Защото като че ли все още в обществото и в институциите битува мнението, че учените може би не са чак толкова важни и техният труд не е чак толкова добре измерим. И поради тази причина имаме проблеми и с финансирането. Така че едно от предизвикателствата е да убедим, че този труд е много важен – толкова важен, колкото и на учителите и на други уважавани слоеве в нашето общество, и той трябва да бъде адекватно финансиран. Това е едно съществено предизвикателство, защото ако то не се подобри, ние ще губим все повече и повече нашите учени“, каза акад. Ревалски.
Той обясни, че в България науката се финансира на принципите, които съществуват и в други страни, само че въпросът е в това какъв е размерът. „Има една част, която идва като бюджетна субсидия от страна на националния бюджет. А от друга страна, има т. нар. проектна дейност, която институтите на БАН извършват с голяма активност. Нека само да кажа, че около 40% от нашия глобален бюджет идва по линия на различни проекти и различни договори, които правим. Тоест, принципите са подобни на други страни. Проблемът е в отношението и в това какви средства се отделят от държавата за институционално финансиране – то не е голямо, но съгласно приетата стратегия от миналата година, трябва да се увеличи и ние очакваме това“, каза още акад. Ревалски и обясни, че като говори за науката има предвид не само БАН, а науката като цяло в България.
„Очакваме много по-сериозно увеличение на институционалното финансиране, за да може да се доближим до това, което другите европейски страни правят, и до това, което е записано в нормативни документи на ЕС. Целта беше към 2020 г. да се достигне до 1,5% финансиране на науката от държавния бюджет, но сме твърде далече от това число. Така че в това отношение институциите също трябва да поемат своята отговорност. А пък учените, от друга страна, ще трябва да търсим и проектно финансиране, което и сега правим“, обясни акад. Ревалски.
Цветилена СИМЕОНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Зоран Заев след гласуването в македонския парламент. 21 октомври 2018 г.
Зоран Заев след гласуването в македонския парламент. 21 октомври 2018 г.

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.