НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 17:09


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Политика“ (Сърбия): Първи етнически скандал в новото правителство на БиХ, свалиха знамето на РС от пред кабинета на Додик

„Политика“ (Сърбия): Първи етнически скандал в новото правителство на БиХ, свалиха знамето на РС от пред кабинета на Додик

26 Ноември 2018 | 11:40 | Агенция "Фокус"
Източно Сараево. Сръбският член на Президентството на Босна и Херцеговина Милорад Додик заяви, че „премахването през нощта“ на знамето на Република Сръбска от пред кабинета му в Източно Сараево е недопустимо и скандално и представлява опит на бошняшкия и хърватския членове на президентството Шефик Джаферович и Желко Комшич да изпратят послание, че с столицата няма място за сърбите, пише онлайн изданието на белградския ежедневник „Политика“.
Съгласно съобщението на Федералната новинарска агенция (СРНА) на Федерация Босна и Херцеговина, знамето пред канцеларията на лидера на босненските сърби в сградата на Президентството е свалено по искане на кабинета на Джаферович „на основание, че това е обществено пространство“.
Изданието посочва, че флагът е поставен след церемонията по приемане на акредитивните писма на новия посланик на Сърбия в Сараево Александър Джорджевич.
„Този символичен ход само потвърждава намерението на хегемонистичните кръгове в Сараево в нарушение на Дейтънския договор да елиминират Република Сръбска, като истеричното нощно нападение срещу знамето на Република Сръбска ясно демонстрира това“, е заявил Додик, съгласно цитата на СРНА.
Той също така е уверил, че нощната атака срещу знамето няма да попречи на това, флагът винаги да се вее пред неговия кабинет и там, където се намира „колкото и дълго да е и докато и да е той в сградата на Президентството на БиХ, независимо дали това се харесва на някого, или не“.
Додик е заявил още, че поставянето на знамето на РС пред офиса му по време на церемонията по предаването на акредитивните писма на новия сръбски посланик не е арогантност, безотговорност и оскверняване, „както посочват Джагерович и Комшич“, цитира думите му ТАНЮГ.
Това е нужно, обяснява лидерът на босненските сърби, за символично представяне на своята идентичност и идентичността на народа, към който принадлежи и който представлява.
„Цветът и символиката на знамето на РС не обижда никого и представлява нейната официална визуална идентичност. Кого може да притеснява това? Никой добронамерен“, подчерта Додик.
Шокиращо е, допълни той, че флагът е свален брутално след работно време, когато не е имало никой в кабинета. Това само говори, че сградата на Президентството на БиХ не е сигурно място за неговото нормално функциониране, смята Додик.
„Предполага се, че из сградата и особено около моя кабинет, не би трябвало да се мотаят членове на различни разузнавателни служби, които контролират сараевския политически кръг“, посочи още членът на Президентството на БиХ от сръбския народ.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Dnevni Avaz (БиХ): TRT представи Милорад Додик: Някогашната „глътка свеж въздух“ днес е сепаратист, който не подкрепя дори националния отбор на БиХ

Dnevni Avaz (БиХ): TRT представи Милорад Додик: Някогашната „глътка свеж въздух“ днес е сепаратист, който не подкрепя дори националния отбор на БиХ

23 Ноември 2018 | 11:50 | Агенция "Фокус"
Сараево. Турският англоезичен телевизионен канал TRT представи новите членове на президентството на Босна и Херцеговина (БиХ), в което новоизбраният му член от сръбския народ Милорад Додик е представен като човек, който призовава противоконституционна независимост на босненския ентитет Република Сръбска (РС) и срещу който наскоро САЩ са въвели санкции, пише онлайн изданието на сараевския ежедневник Dnevni Avaz.
В клип, който продължава повече от две минути и половина, предназначен за световната аудитория се обяснява кой е Додик.
В началото на видеото се казва, че лидерът на босненските сърби е политик, с добре познати виждания са разделяне на БиХ, който отрича геноцида в Сребреница и дори не подкрепя националния отбор по футбол на страната.
TRT отбелязва също, че Додик многократно е призовавал за противоконституционна независимост на РС от БиХ и подчертава, че неотдавна САЩ наложиха санкции срещу него.
В анализа обаче се припомня, че някога босненският сърбин беше любимец на международната общност и особено на Америка. Споменава се изявление на бившия държавен секретар Мадлин Олбрай, който го обяви за „глътка свеж въздух“, докато лидерите на Европейския съюз гледаха на него, като на алтернатива на националистите.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Милорад Додик: ЕС трябва да даде статут на страна-кандидат на БиХ

Милорад Додик: ЕС трябва да даде статут на страна-кандидат на БиХ

20 Ноември 2018 | 15:58 | Агенция "Фокус"
Сараево. Сръбският представител в тричленното Председателство на Босна и Херцеговина във вторник призова Европейския съюз да даде на държавата статут на страна-кандидат за членство, като изтъкна, че е време международните съдии и представителите на международната общност да напуснат Босна, предава скопският телевизионен канал „1 ТВ“.
Додик, заедно с другите двама членове на Президентството – бошнякът Шефик Джаферович и хърватинът Желко Комшич, официално встъпиха в длъжност на церемония в Сараево във вторник.
„Призовавам ЕС веднага да даде статут на страна-кандидат за членство на Босна“, заяви избраникът на босненските сърби, като добави, че с това действие ЕС ще докаже конструктивния си подход към Босна, както и това, че не подкрепя международната намеса в страната.
Додик подчерта, че ще настоява за освобождаване на Върховния представител на международната общност в БиХ и на международните съдии в Конституционния съд. Медията посочва, че тяхната длъжност в страната се регулира от Дейтънското споразумение, с което бе сложен край на войната в БиХ от 1992 до 1995 година ,в хода на която загинаха повече от 10 хиляди души, а повече от 2 милиона напуснаха домовете си.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Dnevni Avaz (БиХ): Във вторник е учредителното заседание на Президентството на БиХ

Dnevni Avaz (БиХ): Във вторник е учредителното заседание на Президентството на БиХ

20 Ноември 2018 | 11:21 | Агенция "Фокус"
Сараево. Учредителното заседание на Президентството на Босна и Херцеговина (БиХ) ще се състои във вторник в Сараево, а членовете на тричленния орган през следващия мандат ще бъдат: Шефик Джаферович от бошняшкия, Желко Комшич от хърватския и Милорад Додик от сръбския народ, пише онлайн изданието на сараевския ежедневник Dnevni Avaz.
Както е предвидено в правилника за дейността на Президентството на БиХ, председателстващият от предходния състав на органа насрочва първото заседание на новоизбраното Президентство, отбелязва изданието.
По време на учредителното заседание на президентството, новите му членове заедно ще приемат позицията си и ще положат тържествена клетва в присъствието на предшествениците си. Всеки член на органа ще подпише текста на тържествена декларация, обяснява вестникът.
В правилника е предвидено председателството на новия състав на Президентството на БиХ автоматично да бъде поето според ротацията на предишния мандат, освен ако членовете не вземат друго решение с консенсус.
Според принципа на ротация, председателството на Президентството се сменя на всеки осем месеца.
„Дневни Аваз“ припомня, че на изборите през октомври най-много гласове за член на Президентството от бошняшкия народ получи Шефик Джаферович – 212 581 хиляди гласа, или 36,61%, от хърватския народ Желко Комшич получи 225 500 гласа, или 52,64%, а Милорад Додик спечели най-много гласове за член на държавното президентство от сръбския народ – 368 210 гласа, или 53,88%.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Dnevni Avaz (БиХ): Премиерът на Хърватия обяви, че ще има анализ на изборите в БиХ на заседанието на Съвета на ЕС

Dnevni Avaz (БиХ): Премиерът на Хърватия обяви, че ще има анализ на изборите в БиХ на заседанието на Съвета на ЕС

15 Ноември 2018 | 12:20 | Агенция "Фокус"
Загреб. „На заседанието на Съвета на Европейския съюз за външна политика в понеделник ще анализираме по-подробно общите избори в Босна и Херцеговина (БиХ) през октомври, за да се опитаме да решим проблемите с „маргинализацията“ на босненските хървати и поставянето им в „подчинено положение““ спрямо мюсюлманите, обяви премиерът на Хърватия Андрей Пленкович в парламента на страната, пише сараевският ежедневник Dnevni Avaz.
В народното събрание Пленкович е представил доклад за последните четири заседания на Европейския съвет, два от които формални, които бяха проведени в края на юни и средата на октомври и два неформални – по един в София през май и един в Залцбург в средата на септември, отбелязва изданието.
Хърватският премиер е изразил задоволството си от начина, по който са приети неговите възгледи за БиХ и позицията на хърватския народ, който представени на срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел през октомври, след общите избори в БиХ.
В доклада, който ще представи Пленкович пред Съвета на ЕС, той обяснява, че бошняците са надгласували малобройните хървати и са избрали хърватския член в тричленното Председателство на БиХ, което, както посочи той, е доказателство, че хърватите в тази страна са маргинализирани и поставени в неравностойно положение.
„Това в което успяхме и което е ключов напредък, е дебатът да се пренесе на равнището на Съвета по външни работи, на който от хърватска страна в понеделник ще говори вицепремиерът и министър на външните работи и европейските въпроси Мария Пейчинович Бурич и ще представи много подробен анализ за общите избори в БиХ. Тогава ще се разгледа какво и как страните-членки на ЕС и Съюзът, като цяло, могат да направят в диалога с институциите на БиХ и политическите партии за проблема, който обективно е от много неприятен характер за равенството на хърватите в БиХ и ще се настоява той да бъде решен“, заяви Пленкович, според цитата на Dnevni Avaz.
Той е посочил още, че това не е намеса във вътрешните работи на друга страна, а по-скоро законово задължение да се спазва Дейтънския договор, който е подписан от Хърватия и тя има легитимното право да се застъпва за хърватите, като конституционен народ на съседната БиХ.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Dnevni Avaz (БиХ): Сърбите и Хърватите в БиХ се договориха за коалиция на всички нива, чака се бошняшки партньор

Dnevni Avaz (БиХ): Сърбите и Хърватите в БиХ се договориха за коалиция на всички нива, чака се бошняшки партньор

14 Ноември 2018 | 12:31 | Агенция "Фокус"
Сараево. Доминиращата партия в Република Сръбска (РС) „Съюз на свободните социалдемократи“ (СНСД) и HDZ („Хърватския демократически съюз“ (ХДС) в Босна и Херцеговина ще формират заедно правителство на всички нива, се потвърди след срещата на председателите на партиите, съответно Милорад Додик, който е и новоизбран член на президентството на Босна и Херцеговина (БиХ) от сръбския народ и Драган Чович, който пък бе победен от Желко Комшич от Социалдемократическата партия на босненските хървати за тяхното място в тричленното президентство,както се предполага, с гласовете на бошняците, пише електронното издание на най-авторитетното босненско издание Dnevni Avaz.
Според информацията на вестника, Додик и Чович са се договорили да водят политика, която ще позволи на страната да получи статут на страна-кандидат за влизане в Европейския съюз, но в същото време ще предприемат стъпки за засилване на суверенитета на БиХ чрез премахване на функцията на Върховен представител и отстраняване на чужденците от Конституционния съд на Босна и Херцеговина.
Dnevni Avaz пише още, че СНСД и ХДС са поканили и представител на бошняците в управлението.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Sarajevo Times: Милорад Додик ще се бори за премахване на институцията Върховен представител и изключване на чужденците от Конституционния съд на БиХ

Sarajevo Times: Милорад Додик ще се бори за премахване на институцията Върховен представител и изключване на чужденците от Конституционния съд на БиХ

5 Ноември 2018 | 12:14 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Настоящият президент на Република Сръбска (РС) и новоизбран член на Президентството на Босна и Херцеговина (БиХ) от сръбска страна Милорад Додик подчерта, че ще се бори за европейската интеграция на страната и за военен неутралитет и демилитаризация на БиХ, срещу военните съюзи и за това сърбите в парламента на БиХ да не работят в ущърб на бошняците и хърватите, пише електронното издание Sarajevo Times.
На среща с ръководителя на мисията на ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) в БиХ посланик Брус Бъртън, той подчерта, че ще работи в съгласие с Конституцията и че „първият акт на новата му длъжност ще бъде да възстанови вътрешния суверенитет на БиХ, което означава, че ще се бори за премахването на институцията на Върховния представител в страната и за изключването на чужденците от Конституционния съд на БиХ“.
Както съобщиха от кабинета на Додик, той е благодарил на Бъртън за изпратените поздравления за избирането му в Президентството и е подчертал, че ще се стреми да спазва Конституцията и Дейтънското споразумение, както са написани. Освен това лидерът на босненските сърби се е зарекъл да защитава мира и да постигне икономически напредък.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Sarajevo Times: Милорад Додик ще работи за европейски път на развитие и военен неутралитет на Босна и Херцеговина

Sarajevo Times: Милорад Додик ще работи за европейски път на развитие и военен неутралитет на Босна и Херцеговина

3 Ноември 2018 | 09:45 | Агенция "Фокус"
Сараево. Президентът на Република Сръбска и новоизбран член на председателството на Босна и Херцеговина от сръбския народ Милорад Додик заяви, че ще се застъпи за европейския път на страната и за военния неутралитет и демилитаризация на Босна и Херцеговина срещу военни съюзи и че сърбите в парламента на страната няма да работят в ущърб на бошняците и хърватите.
На среща с ръководителя на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ) в Сараево посланик Брус Бертън той подчерта, че ще работи в съответствие с Конституцията и че неговият "първоначален акт при в стъпването му в длъжност ще бъде възстановяването на вътрешния суверенитет на Босна и Херцеговина, т.е. за премахването на институцията на Върховния представител в страната и за отстраняването на чужденците от Конституционния съд ".
Както бе съобщено от кабинета на Додик, той благодари на Бертън за поздравления за избирането му в тричленното председателство на Босна и Херцеговина, като подчерта, че ще се стреми към зачитане на Конституцията и Дейтънското споразумение и за запазване на мира и постигнатия икономически напредък.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Sarajevo Times: Европейската парадигма на мислене за БиХ се е базирала в продължение на години на погрешни схващания

Sarajevo Times: Европейската парадигма на мислене за БиХ се е базирала в продължение на години на погрешни схващания

2 Ноември 2018 | 10:15 | Агенция "Фокус"
Сараево. Тазгодишните избори в Босна и Херцеговина едва ли ще доведат до фундаментална промяна в политиката на страната, но за пръв път те бяха проведени сред (евентуално легитимни) твърдения за манипулиране на гласовете. В Европа има почти универсален консенсус, че Босна не е успешен проект в сегашната си формула. Струва си да се запитаме дали има вероятно фундаментално когнитивно отклонение в политиката на ЕС спрямо тази страна. Изглежда, че ценностите, насърчавани от Европа, бяха определени като универсални по-скоро преждевременно, с понякога контрапродуктивни резултати. Европейската парадигма на мислене за Босна се основава от години на две погрешни схващания, пише проевропейското електронното издание Sarajevo Times. Материалът е предаден без редакторска намеса
В статията си "Развиваща се Европа" Кшищоф Ковалукуритис пише, че първото погрешно схващане е идеята, която не винаги е изрично посочена, че в Босна, където различни етнически групи живеят една до друга в мир от векове, национализмът е временно явление, пробудено от безотговорни политици. Тази привлекателна история обаче пропуска един фактор.А именно, че мирното съвместно съществуване на босненските народи се случва в преддемократическата епоха. Национализмът обикновено не осигурява политически ползи в империята или в авторитарната държава. Въпреки това въвеждането на демокрация в страната промени правилата на играта. Това даде възможност за политическа мобилизация на големи групи от хора и популяризирането на етнически особености просто стана печелившо, тъй като национализмът стана полезна защита за корумпираните политици и техните квази мафиотски мрежи. Политическите лидери могат да бъдат заменени, но тази замяна не води непременно до промяна в начина на действие.
Случаите на Харис Силайджич и Милорад Додик тук са симптоматични. И двамата започнаха кариерата си като умерени политици, зачитани на Запад, забележителни за тяхната готовност за диалог и компромис. Политическите събития обаче водят всеки от тях към национален радикализъм. Щом Силайджич, който някога беше поддръжник на компромиса със сърбите и преговарящ по споразумението от Дейтън, стана член на Президентството на Босна и Херцеговина, той нарече Република Сръбска продукт на геноцид и заяви, че тя трябва да бъде демонтирана. През 90-те години Додик нарече Радован Караджич военнопрестъпник, само за да промени мнението си гротескно 20 години по-късно, като плати фактически почит на първия президент на Република Сръбска по време на изслушването му пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.
Второто погрешно схващане, което изглежда е единственото, опровергано веднъж завинаги. Това беше вярата в края на историята. Това не беше само за идеята на Фукуяма за крайната победа на демократичния капитализъм, но и за края на традиционната геополитика, включваща конкуренция за влияние в света. Поради това след войната Босна и Херцеговина трябваше да стане част от евроатлантическата общност на ценностите. Очевидно е, че европейските държави имат съперници в БиХ. Активните политики на Русия, Турция и държавите от Персийския залив (да не говорим за неясната политика на Доналд Тръмп) създават нова реалност, пред която ЕС ще трябва да се изправи.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Sarajevo Times: Как завършиха изборите в БиХ

Sarajevo Times: Как завършиха изборите в БиХ

26 Октомври 2018 | 10:39 | Агенция "Фокус"
Сараево. Консолидацията на Съюза на независимите социалдемократи (СНСД) на Милорад Додик в Република Сръбска, оставането на власт на бошняшката „Партия на демократическото действие“ и победата на Желко Комшич над настоящия хърватски член на Президентството на страната са най-важните резултати от общите избори в Босна и Херцеговина (БиХ), които се проведоха на 7 октомври, пише електронното издание Sarajevo Times.
Месецът на официална и няколкото месеца на неофициална кампания завърши без сериозни изненади, отбелязва изданието. След като служи два цели мандата като президент на Република Сръбска, Милорад Додик сега ще стане сръбски представител в тричленното Президентство на БиХ. Неговата партия, СНСД, спечели и изборите за президент на РС, като Желка Цвиянович победи с малко Вукота Говедарица от „Сръбската демократическа партия“ (СДС). Тя спечели и мнозинство в парламента на РС и беше най-успешната сръбска партия на изборите за парламент на БиХ.
Според организацията „Европейски Западни Балкани“, победата на Додик над настоящия член на Президентството Младен Иванич, подкрепен от СДС, изглеждаше по-малко вероятна на фона на големите протести в административни център на РС Баня Лука и действително разликата между двамата в столицата е по-малко от 1% в полза на Додик, който дори загуби вота в Биелина и Добой, значително по-ниска от 10%, колкото е разликата им за целия ентитет.
Що се отнася до Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ), СДА и Хърватския демократичен съюз на БиХ (HDZ BiH) успяха да запазят подкрепата си сред бошняци и хървати. Няма съмнение обаче, коментира изданието, че позицията на СДА далеч не е толкова доминираща, както в средата на 900те. Това лесно може да бъде забелязано от разликата от по-малко от 3% при победата на техния кандидат Шефик Джаферович над кандитата на Социалдемократическата партия.
Най-спорният резултат от всички е победата на Желко Комшич над Драган Чович, лидерът на HDZ BiH за хърватски представител в президентството. Смята се, че той е избран с гласовете на бошняците, които имат право да гласуват или за свой, или за хърватски член на Президентството във ФБиХ, където съотношението между мюсюлманите и хърватите е 4:1.
„Неприятно ми е да видя, че старата история се повтаря отново. Ние отново сме в ситуация, когато членовете на един от конституционните народи на територията на ФБиХ избират представител на друг, хърватския народ“, заяви премиерът на Хърватия Андрей Пленкович, който подкрепяше силно Чович преди вота.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Локално“ (Македония): ЕС настоява за по-бързо структуриране на новите власти в Босна и Херцеговина след изборите

„Локално“ (Македония): ЕС настоява за по-бързо структуриране на новите власти в Босна и Херцеговина след изборите

25 Октомври 2018 | 20:58 | Агенция "Фокус"
Сараево. Новата власт в Босна и Херцеговина трябва по-скоро да бъде създадена съгласно изборните резултати от 7 октомври, но трябва да се приложи и решението на Конституционния съд за промяна на избирателния закон, заяви днес в Сараево генералният секретар на австрийското федерално министерство за Европа, интеграция и външните работи Йоханес Петерлик.
Той заяви пред репортери, че за него е било важно да дойде в Босна и Херцеговина веднага след изборите и да изтъкне значението на прилагането на изборните резултати.
"Важно е резултатите от изборите да се приложат възможно най-скоро и ние също така оказваме подкрепа на Върховния представител на международната общност (Валентин Инцко) и неговите усилия", каза австрийският дипломат. Той добави, че всички политически участници в балканската страна имат отговорност да действат в тази посока.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Sarajevo Times: Милорад Додик и Драган Чович са обсъждали формиране на коалиция на  вечеря в Баня Лука

Sarajevo Times: Милорад Додик и Драган Чович са обсъждали формиране на коалиция на вечеря в Баня Лука

23 Октомври 2018 | 11:52 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Председателят на „Хърватския демократически съюз (HDZ) Драган Чович потвърди, че се е срещал с президента на Босна и Херцеговина от името на сърбите Милорад Додик в неделя вечерта, като единствената обсъждана тема е било евентуалното формиране на коалиция, съобщава електронното издание Sarajevo Times.
Чович написа в „Туитър“, че тази коалиция си поставя за цел да проведе реформи те по пътя на страната към Европейския съюз и да стигне до ясен и съгласуван подход за разрешаването на проблемите в Закона за изборите.
На неофициалната среща в Баня Лука Чович е подарил на Додик своята книга: „Над линията – моята визия за европейска Босна и Херцеговина“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Albanian Daily News: Среща на албанския вътрешен министър  с висш американски служител за тероризма

Albanian Daily News: Среща на албанския вътрешен министър с висш американски служител за тероризма

18 Октомври 2018 | 07:22 | Агенция "Фокус"
Тирана. Министърът на вътрешните работи на Албания Фатмир Ксхафадж се е срещнал в сряда със специалния посланик и координатор от Държавиня департамент на САЩ Натан Сейлс, информира албанският англоезичен всекидневник Albanian Daily News.
Министърът го е информирал за работата, свършена в страната в борбата срещу екстремизма и тероризма. Координатор Сейлс е изтъкнал факта, че тероризмът е глобално предизвикателство. Той е оценил ролята на Албания като важен партньор в битката с терора в региона.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

МИА (Македония): Американският координатор по контратероризъм пристига на посещение в БиХ, Албания и Косово

МИА (Македония): Американският координатор по контратероризъм пристига на посещение в БиХ, Албания и Косово

14 Октомври 2018 | 20:57 | Агенция "Фокус"
Прищина. Американският посланик и координатор за борба срещу тероризма Натан Сейлс в течение на следващата седмица ще бъде на официални посещения в Босна и Херцеговина (БиХ), Албания и Косово, съобщава македонската държавна агенция МИА.
Според информацията от Държавния департамент на САЩ, разпространена в неделя от прищинските медии, по време на престоя си в трите балкански държави, който започва от понеделник и ще продължи до 20 този месец, Сейлс ще води двустранни разговори със своите домакини по темата за борбата с тероризма, както и за участието на граждани на тези страни в терористични организации в чужбина. Освен това представителят на САЩ ще засегне въпроса за законовите мерки за борба с тероризма и сигурността на границите.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Sarajevo Times: Сергей Лавров е провел телефонен разговор с Милорад Додик, предавайки му поздравления от Владимир Путин

Sarajevo Times: Сергей Лавров е провел телефонен разговор с Милорад Додик, предавайки му поздравления от Владимир Путин

12 Октомври 2018 | 09:31 | Агенция "Фокус"
Баня Лука/Москва. Президентът на Република Сръбска Милорад Додик е провел телефонен разговор с министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров, който му е предал поздравления от руския президент Владимир Путин за изборната му победа за член на председателството на Босна и Херцеговина, пише англоезичното електронно издание Sarajevo Times.
Лавров е пожелал на Додик бързо формиране на парламентарно мнозинство и правителство на Република Сръбска и го е помолил да предаде поздравления и на Желка Цвиянович, която ще заеме поста на президент на Република Сръбска.
Руският външен министър е изразил очакванията си, че „председателството на БиХ ще работи законосъобразно, с твърдо уважение към Дейтънското споразумение, уважавайки правата на етническите общности и трите народа на Босна и Херцеговина“, поясниха от офиса на Милорад Додик.
От своя страна новоизбраният член на председателството на БиХ се е отблагодарил за поздравленията и е заявил, че „като сръбски член на председателството, ще се застъпвам за Дейтънското споразумение и за уважение към конституцията, както е записано в документите“.
Сергей Лавров е добавил, че „Русия ще продължи да подкрепя подобни политики, като тези на Милорад Додик“.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова Македония“ (Македония): Опозицията в Република Сръбска поиска ръчно преброяване на гласовете

„Нова Македония“ (Македония): Опозицията в Република Сръбска поиска ръчно преброяване на гласовете

10 Октомври 2018 | 16:23 | Агенция "Фокус"
Сараево. САЩ изразиха загриженост поради изборните нередности в Босна и Херцеговина и призоваха институциите в страната да се ангажират за преразглеждане на нередностите в деня на гласуването, за които предупредиха и наблюдателите на Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ), предава електронното издание на македонския вестник „Нова Македония“.
„Очакваме от всички участници и граждани да заявяват своите забележки за нередностите в изборния процес и да ги пуснат по съответните правни канали. Това включва и нашите притеснения относно точността на избирателните списъци, непристрастността на наблюдателите, равномерното присъствие на медиите и злоупотреба с публичните средства“, се казва в съобщението на Държавния департамент на САЩ.
„Ще поискаме допълнително преброяване на гласовете и разглеждане на 41 000 невалидни изборни бюлетини. Не можем да приемем тези изборни резултати докато не се установи истината. Ще поискаме и графологичен анализ“, заяви от своя страна Вукота Говедарица от опозиционния Съюз за победа, който остана на второ място в изборите за президент на Република Сръбска зад кандидата на СНСД Желка Цвиянович.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Sarajevo Times (Босна и Хереговина): Коментар на Държавния департамент на САЩ за общите избори в Босна и Херцеговина

Sarajevo Times (Босна и Хереговина): Коментар на Държавния департамент на САЩ за общите избори в Босна и Херцеговина

10 Октомври 2018 | 11:50 | Агенция "Фокус"
Сараево. Държавният департамент на САЩ поздравява гражданите на Босна и Херцеговина за тяхното участие в общите избори, порведени в страната на 7 октомври, съобщава всекидневникът Sarajevo Times.
САЩ споделят безпокойството за изборния процес, изразено от мисията на ОССЕ, международния екип наблюдатели и местните неправителствени организации. То е свързано с начина, по който е ставала регистрацията на гласоподавателите, безпристрастността на наблюдателите, равнопоставения достъп на медиите и злоупотребата с публични източници. Подобна загриженост влиза в противоречие с твърдението на босненските власти за напълно честни и прозрачни избори.
В коментара се казва още: „Ние насърчаваме босненските институции да обърнат внимание на пропуските, установени от наблюдателите на ОССЕ. Очакваме всички граждани да уведомяват за всяко нарушение през установените от закона канали, подкрепяме политическите лидери да проявят благородство при победа и милост при поражение.“

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Б92“ (Сърбия): Додик иска Крим да бъде признат за част от Русия

„Б92“ (Сърбия): Додик иска Крим да бъде признат за част от Русия

10 Октомври 2018 | 10:27 | Агенция "Фокус"
Сараево. След встъпването си на длъжност в тристранното председателство на Босна и Херцеговина Милорад Додок възнамерява да представи инициатива за признаване на Крим като част от Русия, съобщава белградската медия „Б92“ , като се позовава на медийни доклади.
Додик е подчертал пред руския вестник „Известия“ : „Обединението на полуострова с Русия стана чрез легитимен референдум, в съответствие с Хартата на ООН. Това е демократичен процес, по време на който местните граждани изразиха своята воля. Освен че Крим исторически принадлежи на Русия, той е и интегрална част от нея“.
Парадоксално е, според него, че Западът, който винаги енергично се е борил с комунизма, сега приема едно административно решение на бившия съветски лидер Никита Хрушчов, което превърна Крим в част от Украйна.
Запитан дали не се страхува от натиск, който Украйна може да упражни върху него, Додик отговаря с въпрос: „Въху кого Украйна може да упражни натиск?“ и изтъква факта, че тя сега трябва да решава собствените си вътрешни проблеми. Според него влиянието на Запада върху Киев има „негативен и опустошителен“ ефект, като същевременно допълни, че „всичко това представлява огромна геостратегическа игра."
По негово мнение събитията в Крим са протекли в съвсем демократична атмосфера, „за разлика от отделянето на Косово от Сърбия, но въпреки всичко САЩ и по-голяма част от техните съюзници са признали независимостта на Косово“.
Додик е заявил, че след като поеме функциите си, има желание първите му срещи да бъдат с президентите на Русия и Сърбия, Владимир Путин и Александър Вучич, като същевременно е обявил и намеренията си да посети Крим.
Той е подчертал, че Република Сръбска има устойчиви отношения с Русия и се интересува от закупуване на медицинско оборудване от РФ, както и от изграждане на газови съоръжения на нейната територия, особено в Зворник, за които проектът вече е готов и ще започне да се реализира през есента на следващата година, когато се изпълни от Русия и поръчката им.
„В допълнение, ще съм щастлив, ако построим Руско-сръбски хуманитарен център като този в Ниш, Сърбия“, добавил в интервюто си пред „Известия“ Милорад Додик.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Американските власти са обезпокоени от начина на провеждане на изборите в Босна и Херцеговина

ТАСС: Американските власти са обезпокоени от начина на провеждане на изборите в Босна и Херцеговина

8 Октомври 2018 | 23:14 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Властите в САЩ са обезпокоени от начина, по който са били проведени из борите в Босна и Херцеговина, където бяха избрани депутати, членове на президиума и президент на Република Сръбска. Това заяви в разпространено съобщение говорителят на Държавния департамент на САЩ Хедър Науърт, предава ТАСС.
„САЩ споделят притесненията относно изборите, които бяха изразени от наблюдателната мисия на ОССЕ, международните наблюдатели и местните неправителствени организации. В частност, възникват съмнения относно точността на съставените избирателни списъци, безпристрастността на наблюдателите, равният достъп на медиите, както и правилното изразходване на обществените средства. Възникват въпроси противоречащи на уверенията на босненските власти, които обещаха провеждането на абсолютно честни и прозрачни избори и призоваваме босненските държавни институции да отстранят недостатъците, на които обърнаха внимание наблюдателите от ОССЕ“, се казва в изявлението.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

N1 (Босна): Първата среща на Милорад Додик като член на Председателството ще бъде с президента на Сърбия

N1 (Босна): Първата среща на Милорад Додик като член на Председателството ще бъде с президента на Сърбия

8 Октомври 2018 | 17:05 | Агенция "Фокус"
Сараево. Милорад Додик, който след преброяването на по-голямата част от бюлетините се очертава като победител на изборите за тристранното председателство на Босна и Херцеговина, планира първата среща след встъпването му в новата длъжност да бъде с държавния глава на Сърбия Александър Вучич, предава босненската телевизия N1.
„Вече разговарях с Вучич и ще се срещна с него, първо с него. Що се отнася до моя опонент (Шефик Джаферович), дори и всички гласове от мюсюлмани от чужбина (т.е. гласовете от разселени босненци) няма да му помогнат“, каза Додик, добавяйки, че той ще бъде първият член на председателството, който ще донесе знамето на РС в Сградата на председателството.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“: Първи медийни реакции след изборите в Босна и Херцеговина: Страната влиза в конституционна и политическа криза

„Макфакс“: Първи медийни реакции след изборите в Босна и Херцеговина: Страната влиза в конституционна и политическа криза

8 Октомври 2018 | 16:42 | Агенция "Фокус"
Сараево. Първите реакции на медиите в Босна и Херцеговина след осмите общи избори след края на войната, не изключват възможността държавата да влезе в конституционна и политическа криза, предава македонската информационна агенция „Макфакс“.
Според медиите е особено очевидно, че за много регистрирани гласоподаватели в БиХдо избирателните секции е било трудно.
Журналистът Бенямин Буткович от Al Jazeera Balkans Ал пише, че вероятно най-голямата изненада на изборите е провалът на кандидата за член на председателството на БиХ от редиците на босненския народ, лидер на „Съюза за по-добро бъдеще“, Фахрудин Радончич.
Причините за подобно поражение, твърди авторът, вероятно ще анализират в предизборния му предизборния щаб, но според прогнозите преди гласуването основната надпревара трябваше да се води между Радончич и кандидатът на „Партията на демократичното действие“, Шефик Джаферович.
„Политическият потоп е още по-голям, тъй като това е един от кандидатите на Мирсад Хаджиикадич, лишен от подкрепа от всяка партия, която спечели почти 10 процента от гласовете, а Радончич, със сериозна партия, която участва в правителството, спечели само два и половина процента повече. И тук очевидно няма да ни помогне преброяването на останалите бюлетини", твърди Буткович.
Мнозина твърдят, че е изненада и убедителният брой гласове за Желко Комшич в сравнение с съперника му Драган Чович.
Буткович смята, че очите на обществеността отново са обърнати към БиХ и изборите за членове на председателството на Босна и Херцеговина, но според него е много по-смислено е да се помисли за това какви ще бъдат политическите сили в парламента.
Споменавайки серия нередности по време на изборите, авторът посочва, че след приключване на изборната надпревара, Босна влиза в конституционна и политическа криза, защото според действащия избирателен закон, няма да бъде възможно да се приложат резултатите от изборите в частта, която се отнася до запълването на парламента в страната.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Sarajevo Times (Босна и Херцеговина): Международните наблюдатели ще представят своите данни за изборите в Босна и Херцеговина

Sarajevo Times (Босна и Херцеговина): Международните наблюдатели ще представят своите данни за изборите в Босна и Херцеговина

8 Октомври 2018 | 12:07 | Агенция "Фокус"
Сараево. Мисията на международните наблюдатели за състоялите се в неделя избори в Босна и Херцеговина ще представи предварителен доклад за гласуването на специална пресконференция в Сараево, съобщава електронното издание Sarajevo Times.
Мониторинговата международна комисия се съставя от Бюрото по демократичните институции и правата на човека (БДИПЧ) и Парламентарната Асамблея (ПА на ОССЕ) към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), Европейският парламент (EП) и Парламентарната Асамблея на НАТО (ПА на НАТО).
В международната мисия за наблюдаване на изборите са включени 320 души от 43 страни, в това число - 250 от БДИПЧ , които работят на дългосрочни или краткосрочни договори, 30 парламентаристи и членове от екипа на ПА на ОССЕ , 18 – от ПАСЕ, 9 – от ЕП и 8 от ПА на НАТО.
ОССЕ изпрати свои наблюдатели в Босна и Херцеговина през септември с цел да наблюдава процеса на организиране на общите избори. След като беше поканено от босненските власти и под егидата на ОССЕ БДИПЧ има за задача да наблюдава избирателния процес преди, по време на изборния ден и след него, заяви на пресконференция ръководителят на мисията Петер Тейер. „Целта е да установим интегритета на изборния процес и да дадем възможност на всеки гражданин да упражни универсалното си право да гласува“.
Посланик Тейлер акцентира, че екипът от наблюдатели ще остане независим, неделим, защото е в страната, за да наблюдава дали изборите се провеждат според установената изборна технология“.



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Милорад Додик: В Босна и Херцеговина има стара американска администрация, която работи за миналото

Милорад Додик: В Босна и Херцеговина има стара американска администрация, която работи за миналото

8 Октомври 2018 | 11:18 | Агенция "Фокус"
Сараево. Милорад Додик, който според предварителните резултати на Централната избирателна комисия (ЦИК) печели най-много гласове в изборите за сръбски член на Председателството, ще настоява за премахване на длъжността Върховен представител за Босна и Херцеговина, който контролира изпълнението на гражданските аспекти по Дейтънското споразумение, отбелязва електронното издание на водещия белградски ежедневник „Политика“.
Според първите предварителни резултати на ЦИК Шефик Джаферович, Желко Комшич и Милорад Додик печелят изборите за членове на Председателството на Босна и Херцеговина.
Додик, който е и председател на Съюза на независимите социалдемократи (СНСД), подчерта, че ако другите членове на Председателството искат да приемат предложението му ще води диалог с тях, защото – съгласно думите му, ако искат да направят „Босна малко по-силна, отколкото е днес, тогава те трябва да изгонят Върховния представител".
„Ще се опитам да осигуря подкрепа чрез моите дипломатически контакти. Знам, че Русия приема, че повечето страни приемат - Сърбия е съгласна, Хърватия е съгласна. Остава само Америка“, отбеляза Додик.
Според него в Босна и Херцеговина има „стара американска администрация, която работи за миналото“. Ето защо Додик смята да адресира писмо до президента на САЩ Доналд Тръмп, с което да поиска подкрепата му за премахване на длъжността. „Ако Босна иска да бъде суверенна и иска да бъде страна с капацитет на международната сцена, трябва да функционира без Върховния представител“, поясни Додик.
Същевременно той бе категоричен, че ще настоява чужденците да не се месят в работата на Конституционния съд. „Чужденците от КС трябва да си отидат, това ще бъде едно от моите първи искания“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Die Zeit: Изборите в Босна и Херцеговина – разгром за хърватите в страната

Die Zeit: Изборите в Босна и Херцеговина – разгром за хърватите в страната

8 Октомври 2018 | 08:23 | Агенция "Фокус"
Сараево. Изборът на тричленно държавно председателство в Босна и Херцеговина се оказа тежко поражение за хърватите в страната, коментират в редакцията на германския национален ежедневник Die Zeit.
За заемането на най-висшия пост в Сараево ще се премести Желко Комшич, а не дългогодишният лидер на хърватите в страната Драган Чович. Вече бяха изразени опасения, че тежката загуба може да предизвика „безпрецедентна криза“ – още в предизборната си кампания Чович загатна, че в случай на поражение хърватите ще трябва да настояват за политически органи в цялата страна.
В Босна и Херцеговина мюсюлманските бошнаци съставляват около половината от населението. Православните сърби съставляват една трета, католическите хървати са най-малката група от населението - около 15%. Във всеки случай един представител и на трите групи трябва да бъде представен в Председателството на държавата. Макар че почти всички негови сънародници са гласували за него, Чович губи своите позиции.
Шефик Джаферович също ще се присъедини към Председателството, съобщи Избирателната комисия. Той принадлежи към най-голямата мюсюлманска партия в страната. За сърбите проруският Милорад Додик обяви победата си вечерта. Той събра 56% от гласовете срещу 44% за неговия политически съперник Младе Иванич (44%).
Докато тези двама лидери се считат за представители на националистически крила на своя народ и искат да гарантират техните права с допълнителни мерки, то при Комшич ситуацията е различна. „Ще служа на всички граждани, дори и да не са гласували за мен“, увери кандидатът на Херцеговина.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

N1 TV (Босна и Херцеговина): ЦИК обяви междинни резултати за членове на тричленното Председателство на страната

N1 TV (Босна и Херцеговина): ЦИК обяви междинни резултати за членове на тричленното Председателство на страната

8 Октомври 2018 | 02:13 | Агенция "Фокус"
Сараево. ЦИК току-що излезе с резултатите от изборите за членовете на Председателството на БиХ и на базата на 43,42% преброени протоколи , съобщава босненският телевизионен канал N1 TV
Kандидатът на Съюза на независимите социалдемократи Милорад Додик печели 55,15% от гласовете за член на председателството от сръбската квота. Сефик Джеферович от Партията на демократичното действие печели почти 38% от гласовете в изборите за член на Председателството от квотата на бошняците, докато кандидатът на Демократичния Фронт Желко Комшич спечели 49% от гласовете в изборите за член на Председателството от редиците на хърватския народ.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Deutche Welle: Какви са руските игри на изборите в Босна и Херцеговина?

Deutche Welle: Какви са руските игри на изборите в Босна и Херцеговина?

8 Октомври 2018 | 01:17 | Агенция "Фокус"
Сараево. Какви са руските игри на изборите в Босна и Херцеговина, пише Deutche Welle
Основната цел на Русия в БиХ и региона е да предотврати разширяването на НАТО. Ето защо в подготовката за общите избори в БиХ Москва подкрепя онези политически сили, които работят в нейния интерес, казват събеседници от немската медия.
Състезанието за Голямата награда на Русия беше спечелено от Люис Хамилтън, който се готви за пети път да стане световен шампион във Формула 1. За победа в Сочи, в същото време с Хамилтън формално от трибуните се бореше и Милорад Додик, кандидат на Съюза на независимите социалдемократи (СНДС) като сръбски член на председателството на Босна и Херцеговина. В предизборната си кампания, която е винаги по график, той се среща с руския президент Владимир Путин. Този път срещата с Путин се организира по време на състезанието за Формула 1 в Сочи. Срещата е седем дни преди общите избори в Босна. По този повод Путин пожела на Додик "успех на изборите", а гостенинът пък му подари значка от Република Сръбска, чийто президент е Додик, която Путин веднага си закачи на ревера и това беше забелязано от камерите. Додик отдавна не крие, че говори за независимост на Република Сръбска, т.е. както казва самият той „работи за създаване на политическа среда“, защото не вярва в съществуването на Босна и Херцеговина като държава, също както не крие, че той е човекът на Путин на Балканите.
Това, че срещата между Додик и Путин в Сочи не е само протоколна говори и фактът, че само две седмици преди изборите в балканската страна на посещение бе ръководителят на руската дипломация Сергей Лавров. Освен с членовете на председателството на Босна и Херцеговина в Сараево, Лавров се срещна и с Додик в Баня Лука , като остави впечатлението в обществото, че дава недвусмислена руска подкрепа на фона на изборите.
Самият Лавров пък по време на посещението на Босна и Херцеговина критикува "настояването на някои външни играчи на народите на Балканите да се налага изкуствен избор или сте с нас, или сте с Руската федерация." Лавров окачестви като "високомерно" изявлението на ръководителя на дипломацията на ЕС, Федерика Могерини, която заяви, че "Балканите териториално са в ЕС и че тук никой друг не трябва да се меси." "Тази позиция е в противоречие с естественото право на балканските държави да не са склонни само към членство в ЕС, но същевременно да развиват връзки с тези държави, с които смятат, че това е необходимо ", гласи съобщението на ръководителя на руската дипломация, която той изпрати от Босна и Херцеговина - страна, която много анализатори смятат, че е" най-западната точка на руско влияние в Европа. "

Игра с огъня

Що се отнася до Босна и Херцеговина и нейната държавност, Лавров подчерта, че Русия подкрепя "суверенитета и териториалната цялост на страната". Това е декларация, която е диаметрално противоположна на сепаратистките тенденции на един от неговите домакини Милорад Додик. "Кремъл постоянно подчертава териториалната цялост на страната, но в същото време подкрепя политици, които открито декларират, че са против единството на страната. Той вече играе с огъня ", казва Соня Шифърс от Берлинската фондацията за наука и политика. За Ясмин Муянович – политически анализатор на Института „Изток-Запад“ в Ню Йорк, това е евтина реторика, която в действителност няма никаква подкрепа. "Руската федерация заяви, че подкрепя териториалната цялост на Черна гора, затова видяхме какво направиха през 2016 г. Те официално подкрепят териториалната цялост на Македония и ние знаем точно какво са направили и там. Русия заяви, че се застъпва и за териториалната цялост на Украйна и това го каза в момент, когато извърши анексирането на Крим, "констатира Муянович.
Събеседниците на Deutche Welle смятат, че има ясно разграничение между официалната руска политика и това, което прави Москва на практика. А на практика без никакво съмнение се вижда прякото влияние на официалната руска политика в изборния процес в Босна и Херцеговина заяви Авдо Авдич, журналист на портала „Журнал“. Той казва, че това влияние се вижда не само в редовните срещи между Додик и Путин преди изборите и очевидната подкрепа на Путин за политик, който подкопава държавността на Босна и Херцеговина, но и в редица други конкретни примери: от руското влияние на Централната избирателна комисия в Босна и Херцеговина, която отговаря за провеждането на изборите до притока на руски капитал.
В този контекст Авдич, напомня за връзките на Додик с руския олигарх Константин Малофеев който миналата година неколкократно бе на посещение в Босна и Херцеговина, докато през май граничната полиция на страната не му забрани влизане в страната с мотива, че представлява "заплаха за Босна и Херцеговина, обществения ред и международните отношения на страната. "Малофеев който се смята за човек, близък до руския президент Путин, както казва Авдич позовавайки се на добре информирани източници, е участвал в операцията, която е целяла да се гарантира финансова помощ на властите в Република Сръбска. "Има подозрения, че Малофеев планира да купи държавни облигации от РС, така че властите да могат да запълнят отрицателното салдо в бюджета и с тези пари да увеличат заплатите и пенсиите преди изборите", каза Авдич. Малофеев е в списъка на лицата, на които ЕС и Съединените щати са наложили санкции за деяния, свързани с дестабилизирането на Украйна.
Авдич говори и за опит за намеса в изборите в Босна и Херцеговина чрез Хърватия. Той твърди, че е наясно, че посредничеството на изборите в Босна и Херцеговина в полза на Хърватската демократична общност (ХДЗ) в Босна и СНС е договорено с посредничеството на Русия в Хърватия. "Хърватия е почти в заложническа криза по случая" Агрокор "и всички заеми, които са влезли в страната от Русия", каза Авдич.
Според Авдич на изборите за хърватски член на президентството в Босна и Херцеговина Драган Чович, кандидат за ХДЗ от Босна и настоящ член на председателството, е много близо до Милорад Додик. Фактът, че Русия чрез Хърватия упражнява влияние върху изборите в Босна и Херцеговина, също беше установен от Ясмин Муянович. "Някои считат за противоречива тезата, че има високо ниво на сътрудничество между руските елементи, HDZ и правителството в Загреб. Но всяка седмица получаваме нови доказателства, че има такава коалиция. Аз абсолютно мисля, че е в интерес на Русия в президентството на Босна и Херцеговина да бъдат Додик и Чович и абсолютно не им пука кой ще бъде третият член в такъв случай ", казва Муянович.
Крайната цел на всички усилия на Москва е ясна: да се предотврати приемането на Босна и Херцеговина в НАТО. И за това няма разлика в официалните виждания на Москва. "НАТО за Москва е провокация", казва Соня Шифърс. "Москва няма цялостна стратегия по отношение на Босна и Херцеговина и има ограничени интереси, свързани с определена инфраструктура и в областта на енергетиката. Босна и Херцеговина е малка страна, а Русия тук няма големи икономически интереси. Ето защо това е преди всичко за предотвратяване на разпространението на НАТО ", каза Шифърс.
Ясмин Муянович смята, че Босна и Херцеговина за Руската федерация е много важна от "стратегическа гледна точка, не защото е голяма държава, която има голямо икономическо или политическо влияние, а заради нейната стратегическа геополитическа позиция". Муянович смята, че Босна и Херцеговина е по-важна в това отношение от Сърбия, че Москва виждаБосна и Херцеговина като стратегически център в Западните Балкани. "Русия смята, че има хора в политическата система на Босна и Херцеговина като Додик и Чович, които ще продължат да я правят нефункционираща държава, а докато страната е нефункционираща тя не може да бъде член нито на ЕС, нито на НАТО. Предотвратяване на стратегическо разпространение на Алианса е основната стратегическа цел на Русия не само в Босна и Херцеговина, но и в целия регион. Добавя, че поради това Русия" внася "насилие, престъпност, корупция и всичко останало, което прави страната нефункционираща“.
"Преди 10 години за Русия е приемливо страните в региона да се присъединят към ЕС, но не и към НАТО. За съжаление, през последните десет години НАТО стана политически по-важна от ЕС. Сега влизането в ЕС автоматично се счита за влизане в НАТО. Разбира се, че Русия не се радва на подобно нещо ", казва Игор Пеличиари, експерт по външна политика на Русия и професор в Дипломатическата академия МГИМО в Москва, както и преподавател в италианския университет Урбино. Но той отхвърля твърденията, че Русия се намесва в изборния процес на Босна и Херцеговина: "Това стана като мантра, че Русия се намесва във всички избори в Европа, че са се намесвали от Брекзит, до Тръмп разбира се . Това стана общо извинение, за да се компенсира липсата на легитимност. Западът всъщност няма проблеми с фалшивите новини, но има проблеми с фалшиви лидери и поради това всички търсят вината в Москва, "казва Пеличиари.
Като добър познавач на Русия и на Балканите, той посочва, че се придава голямо значение на Русия в този регион: "Ние искаме да погледнат историята на Балканите през последните 25 години. Русия е най-малко ангажирана с всичко, което се случва в този регион ", казва той. Той добавя, че вярно е, че Русия сега се опитва да възвърне влиянието си в международен мащаб. "Да, като империя със сигурност има своите интереси на Балканите, както в Италия, Грузия или където и да е другаде по света. Но Балканите не са приоритет на Русия ", каза Пеличиари. "Днес в международен план отново имаме големи игри и тук актьорите отново са Китай, Русия, Америка и Балканите са само малко кубче в международен план", добави той. С Пеличиари и неговата оценка, че влиянието на Русия на Балканите често се надценява, се съгласява и Соня Шифърс: "Имам впечатлението, че Русия по-малко следва последователна и цялостна стратегия, а че реагира спонтанно, когато това се открие възможност. Тук, по-скоро виждам отговорността на местните политици, които вярват, че добрите отношения с Москва могат да им донесат успех в изборите и затова се обръщат към Русия ", заключиха Шифърс.

Блокиране на евроатлантическата интеграция на Босна и Херцеговина .

Муянович и Авдич имаха много различно отношение към влиянието на Русия. Муянович вижда голяма опасност в настояването на Русия да попречи на приемането на Босна и Херцеговина в НАТО, тъй като смята, че приемането в НАТО е стратегически приоритет на Босна и Херцеговина: "Държава, която е член на НАТО не може просто така да се разпадне. Без членство в НАТО Босна и Херцеговина, теоретично би могла да се разпадне, което би било пагубно за целия регион. "" Влиянието на Русия често не се надценява, а се подценява ", смята журналистът Авдич и това се отнася не само на предстоящите избори. Що се отнася до самите избори, техният изход, според Соня Шифърс, може напълно да блокира пътя на Босна и Херцеговина в евроатлантическата интеграция. Авдич пък смята, че ако спечелят проруските сили тогава със сигурност ще има блокада на евроатлантическите интеграции на Босна и Херцеговина: "Налице е нова политическа криза и то не само криза, но това е и отваряне на път в несигурна зона."

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

N1 TV (Босна и Херцеговина): Идва противоречива информация за резултатите от изборите в Република Сръбска

N1 TV (Босна и Херцеговина): Идва противоречива информация за резултатите от изборите в Република Сръбска

8 Октомври 2018 | 00:24 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Идва противоречива информация за резултатите от изборите в Република Сръбска, съобщава босненският телевизионен канал N1 TV.
От предизборния щаб на Съюза на независимите социалдемократи (СНСД) и Алианса за победата тази вечер пристига противоречива информация, относно надпреварата за сръбския член на Председателството на Босна и Херцеговина Милорад Додик и Младен Иванич.
Говорителят на СНСД Радован Ковачевич заяви, че обработват тридесет и девет процента от избирателните секции, където Додик печели повече от 120,000 гласа, или 57 процента от гласовете, докато Иванич - около 90 000 или 43% от гласовете.
Предизборния щаб на Партията за демократичен прогрес (ПДП) съобщи тази вечер, че въз основа на 60% от преброените гласове, Младен Иванич води пред Додик с около девет хиляди гласа.
Лидерът на ПДП Бранислав Боренович каза, че Иванич е получил 178 631 гласа въз основа на тези резултати, докато Додик е получил 169 152 гласа.
"Това ще бъде състезание до самия край", каза Боренович.
Милан Миличевич от предизборния щаб на Сръбската демократична партия заяви, че според техните данни, на базата на преброени 60 процента от гласовете, Иванич спечели 50 процента от гласовете, а Додик четиредесет и осем процента.
Той каза, че на базата на 20 процента от преброените гласове за президента на Република Сръбска Вукота Говедарица има предимство пред Желко Цвиянович с осем процента, като Говедарица печели 53% от гласовете, докато Цвиянович 45 процента.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

N1 TV (Босна и Херцеговина): Избирателната активност на проведените в неделя избори е 53,26%

N1 TV (Босна и Херцеговина): Избирателната активност на проведените в неделя избори е 53,26%

7 Октомври 2018 | 23:53 | Агенция "Фокус"
Сараево. Избирателната активност на проведените в неделя избори е 53,26%, съобщи председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина, цитиран от N1 TV.
Председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина Бранко Петрич заяви, че на изборите в Босна и Херцеговина са гласували 53,26% от общия брой на избирателите, но липсват данни от някои избирателни секции, като се очаква, че избирателната активност ще бъде с около два процента по-висока.
"На няколко места, четири или пет, се регистрира удължаване на времето за гласуване с около час и затова данните на избирателната активност не са пълни.
Избирателна активност над средната стойност е записана в Баня Лука, където са гласували повече от 60% от гражданите .
Петрич заяви, че само на около 10 места от шест хиляди избирателни секции са подадени сигнали за нарушения. "От това следва, че тези избори са изключително честни и коректни, противно на твърденията, че изборите са били зле организирани или да се очаква крах на тези избори", каза той.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

N1 TV (Босна и Херцеговина): Македония може да се превърне в новата Република Сръбска на Балканите

N1 TV (Босна и Херцеговина): Македония може да се превърне в новата Република Сръбска на Балканите

7 Октомври 2018 | 22:41 | Агенция "Фокус"
Подгорица. Македония може да се превърне в новата Република Сръбска на Балканите, заяви анализаторът Януш Бугайски, цитиран от босненския телевизионен канал N1 TV.
Скопие е новата руска крепост на Балканите, а Кремъл разчита на Македония да стане новата Република Сръбска, заяви американският анализатор в интервю за черногорския вестник „Победа“, цитиран от телевизионния канал.
"Ако бъде блокиран пътят на Македония към западните институции, националното напрежение ще се увеличи в целия регион. Кремъл ще инвестира допълнителна енергия, за да застраши нестабилните демократични постижения в Западните Балкани, което прави ЕС и НАТО още по-недостижими", каза анализаторът.
В разговор с черногорския вестник Бугайски заяви, че ниската избирателна активност в Македония доведе до съмнение около споразумението с Гърция за промяна на името на Македония, както и процеса на присъединяване на страната към ЕС и НАТО.
"Ако споразумението не получи необходимата подкрепа, страната ще бъде изложена на етническа радикализация, регионална нестабилност и намеса на Москва", отбеляза анализаторът . "Единственият изход за (македонският премиер Зоран) Заев ще бъде ранните избори през ноември, въпреки че това би било и рискован ход, като се има предвид, че националистите са насърчени от бойкота на референдума".
Той добави, че сръбският президент Александър Вучич и президентът на Косово Хашим Тачи се споразумяват за промяна на границата, но някои албански лидери в Косово и Македония виждат възможност за по-нататъшно хомогенизиране и териториални връзки.
"Национализмът и сепаратизмът ще направят страната податлива на руско влияние, а Москва вижда своята крепост в Македония в борбата й срещу ЕС и НАТО."
Република Сръбска е една от двете полуавтономни субекти в Босна. След войната в Босна, 1992-1995 г., Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната, раздели Босна на две полуавтономни единици и един район - Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ), доминирана от бошнаците и хърватите, и Република Сръбска (РС), доминиран от сърбите. Окръг Бръчко, който се намира в северната част на страната, не е доминиран от нито един от споменатите три народа.
РС влезе в прожекторите на Запада, след като започна да развива по-тесни политически връзки с Русия.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова Македония“: Нередности и опити за купуване и крадене на гласове помрачават  изборите в Босна и Херцеговина

„Нова Македония“: Нередности и опити за купуване и крадене на гласове помрачават изборите в Босна и Херцеговина

7 Октомври 2018 | 21:27 | Агенция "Фокус"
Сараево. Нередности и опити за купуване и крадене на гласове помрачават изборите в Босна и Херцеговина, пише македонският вестник “Нова Македония“.
Най-малко 11 души бяха разпитани в Министерството на вътрешните работи на Република Сръбска по подозрение за купуване на гласове в днешните избори в Босна и Херцеговина. Информацията бе публикувана от някои медии в страната.
За задържаните се съобщава, че са продавали гласове в района на Източно Сараево, Източно Ново Сараево, Пале, Хан Пясак и Соколак. Централната избирателна комисия и Прокуратурата на Босна и Херцеговина бяха информирани за това.
Групата за наблюдение "Под лупа" съобщи, че около 70 фалшиви наблюдатели са се появили в областта на Лопар в Република Сръбска с фалшиви акредитации в избирателните секции, опитвайки се да изгонят истинските наблюдатели на тази организация.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Локално“ (Македония): Македонските националисти имат същите цели като Милорад Додик

„Локално“ (Македония): Македонските националисти имат същите цели като Милорад Додик

7 Октомври 2018 | 21:14 | Агенция "Фокус"
Сараево/Скопие. Македонските националисти имат същите цели като Милорад Додик, пише германският вестник Die Zeit, цитиран от македонското електронно издание“Локално“.
В анализ на предстоящите парламентарни избори в Босна и Херцеговина, германският вестник прави паралел с референдума в Македония и оценява, че целта на националистите е блокиране на членството в ЕС и НАТО.
От края на Студената война, региона на Югоизточна Европа е обзет от етнически базиран национализъм, който търси разделяне на народите и общностите. Този национализъм блокира опитите на района да се интегрира в алианси извън етническите граници, пише германкото издание.
Като пример за такава политика, вестникът посочва лидерът на босненските сърби Милорад Додик, за когото твърди, че работи за разделение на БиХ, и блокада на членството на страната в ЕС и НАТО.
За последиците от това поведение на Додик, според Die Zeit, най-добрият регионален пример е Македония. Припомняйки, че гражданите гласуваха в референдум за промяната на името, която щеше да отвори пътя за ЕС и НАТО, германският вестник пише:
"Споразумението (от Преспа) изпрати сигнали до цяла Югоизточна Европа: за откритост, интеграция, мирно разрешаване на конфликти, добросъседски отношения, икономически напредък. Програмата не включва: слава, победоносни паради и паметници. Но те не харесваха всички националисти в Скопие. Те призоваха за бойкот на гласуването. И отбелязаха успех - твърде малко хора отидоха на изборите. Тези, които излязоха да гласуват с огромно мнозинство, подкрепиха сделката. Сега министър-председателят Зоран Заев трябва да събере мнозинство в парламента, което притежава. И националистите стоят на пътя.
Те получават силна подкрепа от стария познат - Владимир Путин. Русия в целия регион подкрепя националистите, за да предотврати по-нататъшното разпространение на НАТО и ЕС. Дали Югоизточна Европа ще остане стабилна, за Путин няма значение.
Босненският сръбски лидер Милорад Додик редовно се среща с руския президент и неговата партия присъства на конгресите на Единна Русия в Москва.
Както в Скопие, така и в Гърция, руските политици подкрепят националистите. В Гърция медиаторите разпалват страстите в северната част на Гърция – областта Македония чрез протести и митинги. В резултат гръко-руските отношения са по-лоши от всякога и правителството на Ципрас изгони руски дипломати.
Целта на Додик, както и македонските националисти, е да се предотврати влизането на страните им в ЕС и НАТО, пише Die Zeit.
Досега ЕС е бил по-успешен от Русия по отношение на влиянието. Докато Путин изпраща своите агенти да работят на място, ЕС се фокусира върху конкретни оферти и призиви. Германците засилиха призива за реформа и сътрудничество чрез Берлинския процес. Европа се обръща към разума и икономическите потребности. Русия обслужва стомаха и националистическите рефлекси. В Босна и Македония ще видим кое е по-силно ", пише вестникът.
Онлайн порталът Telepolis оценява, че "Македония потъва в нова фаза на политическата криза". Смята се, че е много вероятно в страната да се проведат предсрочни парламентарни избори, тъй като премиерът Зоран Заев и председателят на ВМРО-ДПМНЕ, Християн Мицковски няма да успеят да постигнат споразумение за мнозинство от две трети в парламента.
"Това също ще унищожи надеждите на Специалният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини и комисаря по разширяването Йоханес Хан. В съвместно изявление двамата подкрепиха позицията на Заев, че огромно мнозинство "За" е сигнал за парламента да предприеме следващите стъпки за изпълнение на Преспанското споразумение чрез гласуване за конституционни промени. Като се има предвид, че това е малко вероятно да се случи, е по-вероятно Македония да влезе в нова фаза на дългогодишната политическа криза ", пише Telepolis.

Превод и редакция: Юлиян Марков





Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Завършиха изборите в Босна и Херцеговина

ТАСС: Завършиха изборите в Босна и Херцеговина

7 Октомври 2018 | 20:39 | Агенция "Фокус"
Сараево. Завършиха изборите в Босна и Херцеговина, предава TACC.
Според Централната избирателна комисия (ЦИК) в 19:00 часа местно време (20:00 часа българско време) над 5,5 хил. избирателни секции в цялата страна затварят.
В същото време, както е посочено в неделя пред националната телевизия от председателя на ЦИК на Босна и Херцеговина Бранко Петрич, там където има опашки, секциите ще продължат работата си "до последния избирател".
Повече от 3,3 милиона избиратели на двата босненски субекта - Република Сръбска (РС) и Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ) и областта Бръчко са избрали днес тримата членове на Президиума на страната, президент и двама вицепрезиденти на РС, 42 членове на парламента наБосна и Херцеговина 83 Депутати от РС и 98 депутати на парламента на ФБИХ. В допълнение, бяха избрани 289 местни депутати в 10 кантона на босненската федерация. Според ЦИК на страната в изборите са взели участие общо 72 партии и 39 независими кандидати.
Според последните данни, в 15 часа местно време, общата избирателна активност в страната е 37,21%. Най-активно гласуваха в РС (41.81%), следвани от ФБиХ (34.56%) и област Бръчко (32.26%). Съобщава се, че не са регистрирани сериозни нарушения по време на избирателния процес.
Изборите в страната бяха проследявани от 6424 наблюдатели, между които имаше и 1 500 чужденци. Изборният процес в общините проследиха и около 60 хиляди представители на политическите партии.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Washington Times: Коментари на политическите лидери на БиХ в изборния ден

Washington Times: Коментари на политическите лидери на БиХ в изборния ден

7 Октомври 2018 | 19:57 | Агенция "Фокус"
Сараево/Баня Лука. Борещият се за преизбиране в тристранното Президентство на Босна и Херцеговина (БиХ) босненски хърватин Драган Чович заяви, че се надява изборите в страната, които се провеждат в неделя, да доведат до равенство за всички етнически групи в нея, пише американското издание Washington Times, което привежда изказванията на основните политически фигури в балканската страна по време на изборния ден.
Във връзка с това, че БиХ е съставена от два ентитета – един сръбски и един на мюсюлманите и хърватите – Чович призова за създаването на трети, който да е само за босненските хървати, които са доминирани от бошняците при сегашното положение на нещата, както се оплака политикът.

Про-руският лидер на босненските сърби, както го описва Washington Times, заяви, че очаква „голяма победа“ на неделните избори, която, по неговите думи, ще отговаря на интересите на Република Сръбска (РС), на която той понастоящем е президент.
Додик увери, че ако бъде избран да представлява РС в тристранното Президентство на БиХ това ще открие пътя за изпълнението на „важни задачи“ за босненските сърби.
Той се застъпва за по-голяма автономия и евентуално отделяне от Босна, отбелязва американското издание.
Кандидатът на опозицията в РС за място в Президентството на страната Младен Иванич пък заяви, че е оптимист за победата си над Додик. Иванич, който в момента представлява босненските сърби в институцията и иска втори мандат, заяви, след като пусна бюлетината си в неделя, че „не бих се кандидатирал ако не мислех, че мога да спечеля, Разбира се, че очаквам победа“.
Иванич е кандидат на опозиционния „Съюз за победа“, съставен от няколко партии, който се надява да вземе властта в Баня Лука след дългогодишното управление на Съюза на независимите социалдемократи, оглавяван от неговия противник на изборите в неделя.

Водещият кандидат за представител на бошняците в тристранното Президентство на БиХ Шефик Дзаферович заяви, че е убеден в победата си и очаква страната да тръгне по пътя към просперитет след вота.
След като гласува, Дзаферович заяви: „Очаквам масова подкрепа от всички граждани на БиХ. Според него, страната има нужда от „стабилност, икономически просперитет и интеграция (в ЕС)“. Той заяви, че политиците в страната трябва да започнат да работят „още от утре... да формират правителства на всички нива и да започнат да изпълняват посочените цели“.
Дзаферович е кандидат от мюсюлманската „Партия на демократическото действие“ (СДА). Ако победи той ще наследи лидера на партията Бакир Изетбегович, който вече изкара два мандата в Президентството.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

N1 TV (БиХ): Избирателната активност на изборите в БиХ до 15 часа е 37,21%, няма сериозни инциденти

N1 TV (БиХ): Избирателната активност на изборите в БиХ до 15 часа е 37,21%, няма сериозни инциденти

7 Октомври 2018 | 19:07 | Агенция "Фокус"
Сараево. Към 15 часа на общите избори в Босна и Херцеговина е регистрирана висока избирателна активност от 37,21%, съобщи председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) на страната Бранко Петрич, цитиран от сараевският телевизионен канал N1.
На пресконференция Петрич отбеляза, че има информация за четири инцидента в близост до избирателните участъци в двата ентитета на БиХ – Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ) и Република Сръбска (РС).
„Позволете ми да похваля всички служби, които вършат работата си изключително професионално заедно с прокуратурата“, заяви той.
Председателят на ЦИК съобщи, че до 15 часа (16 часа българско време) избирателната активност е с 0,6% по-висока от миналите общи избори по същото време.
„Явката във ФБиХ е 34,65%, в РС – 41,81% и 32,26% в област Бръчко“, добави той.
Най-висока е избирателната активност в общините Бановици, Източни Дървар, Рибник, Сековици и Калиновик, където над 50% от избирателите са упражнили правото си на глас.
Изборният ден завършва в 19:00 местно време (20:00 българско).

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

N1 TV (БиХ): Избирателната активност  на изборите в Босна е 11,41%

N1 TV (БиХ): Избирателната активност на изборите в Босна е 11,41%

7 Октомври 2018 | 15:22 | Агенция "Фокус"
Сараево. От неправителствената огранизация „Под Лупа“ съобщиха, че избирателната активност на общите избори в страната до 11 часа (12:00 българско време) е 11,41%, предава сараевският телевизионен канал N1.
„Можем да очакваме избирателна активност близка до тази преди четири години и, както винаги, най-много хора ще гласуват в по-малките градове. Най-висока е явката в Калиновик (Централна Босна) с 31%“, заяви председателят на Централната избирателна комисия Бранко Петрич.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Кои са водещите кандидати за тричленното президентство на Босна и Херцеговина

AFP: Кои са водещите кандидати за тричленното президентство на Босна и Херцеговина

7 Октомври 2018 | 07:31 | Агенция "Фокус"
Сараево. Кои са водещите кандидати за тричленното президентство на Босна и Херцеговина, пише AFP.
Много от водещите кандидати в неделя за тричленното президентство на Босна и Херцеговина, споделяни от сръбски, хърватски и босненски мюсюлмански президент - са ветерани в босненската политика.
Ето някои от водещите:

Милорад Додик

След като приключи мандата си като лидер на полуавтономния сръбски район на Босна, Милорад Додик планира да се издигне в тричленното президентство на страната.
Може да изглежда изненадващо решение за човек, който е описал следвоенната Босна като "неуспешна концепция" и се отнася към Сараево, седалището на централното правителство, като "чужда територия". Но това не би било първият обрат на този политик.
Додик се издига на власт като защитник на западните социалдемократи. Днес той е известен като твърдолинеен про-руски националист, срещу когото има наложени американски санкции за неговите провокации. 59-годишният политик също редовно обсъжда провеждането на референдум за отцепването на Република Сръбска, сръбското тяло, което води от 2006 г. насам.

Младен Иванич

Додик се изправя срещу Младен Иванич, умерен политик, който се кандидатира за втори мандат като член на сръбското председателство на Босна. Иванич определи Додик като заплаха за стабилността.
"Той ни води към несигурност, към риск, конфликти, изолация", каза Иванич за Додик през септември.
60-годишният икономист започва политическата си кариера в комунистическата партия през 1988 г., преди рухването на Югославия и войната от 1992-1995 г.
През 1999 г. основава партията PDP и от 2001 до 2003 г. е премиер на Република Сръбска.
Иванич също е бил министър на външните работи на Босна от 2003 до 2007 година.

Драган Чович

Драган Чович държи хърватското място в президентството на Босна от 2014 г. насам и сега се кандидатира за втори мандат като ръководител на националистическата партия HDZ.
62-годишният е призовал за създаването на отделен субект за хърватите, които в момента са малцинство във федерация с босненски мюсюлмани. Чович твърди, че правата на хърватите - които съставляват 15,4% от населението - са изолирани в система, която благоприятства сърбите и босненските мюсюлмани.

Желко Комшич

Етнически хърватин от Сараево, Желко Комшич е един кандидат, който отказва да залага на етническите разделения на Босна.
Бившият президент, който заемаше поста от 2006-2014 г., се бори с главно мюсюлманските сили, които защитиха Сараево по време на обсадата на сърбите през 90-те години.
Днес той защитава Босна "на гражданите" и критикува етническата политика, която укрепва разделенията на Босна. 54-годишният Комшич е популярен сред някои градски гласоподаватели, носталгични за мултикултурното минало на Сараево.
Но лидерът на Алианса на Демократичния фронт трудно ще победи хърватския любимец Чович, пише агенцията

Фахрудин Радончич

Босненският медиен магнат Фахрудин Радончич, на 61 г., прави трети опит за мюсюлманското място в президентството. И тази година той има добър шанс.
Бакир Изетбегович, лидерът на основната мюсюлманска партия SDA, който го победи два пъти, не може да се кандидатира за следващ мандат.
Радончич, бивш министър на сигурността, се смята за по-либерален от своя предшественик и е в състояние да постигне компромис с хърватите и сърбите. Той често критикува връзките на Изетбегович с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
През май той бе оправдан от обвинения за възпрепятстване на правосъдието в процес на трафик на наркотици за регионален наркобарон.
Основният му съперник, Сефик Дзаферович от SDA, се смята, че не е достатъчно харизматичен, пише агенцията.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: В Босна и Херцеговина ще гласуват в избори преследвани от националистическо съперничество

Reuters: В Босна и Херцеговина ще гласуват в избори преследвани от националистическо съперничество

7 Октомври 2018 | 04:57 | Агенция "Фокус"
Сараево. В Босна и Херцеговина ще гласуват в избори преследвани от националистическо съперничество, пише Reuters.
Босненците отиват в неделя да гласуват, за да решат дали страната им ще продължи пътя към членство в ЕС и интеграцията в НАТО или ще потъне по-дълбоко в етническите конфликти и по-нататъшната фрагментация.
Повече от две десетилетия след войната, в която са загинали 100 000 души, водещите сръбски, хърватски и мюсюлмански босненски партии водят кампании с националистически послания, съживяващи военни обещания в програми, които не предлагат ясни икономически или политически визии.
Около 3,35 милиона регистрирани гласоподаватели ще вземат участие в президентските и парламентарните избори, като избират членове на тристранното междуетническо председателство на Босна, състоящо се от босненци, хървати и сърби, и депутати в долната камара на парламента.
Също така ще изберат лидери на парламентите на двата автономни региона - Република Сръбска, Босненско-хърватската федерация и 10 кантона на Федерацията.
В хода на гласуването етническите лидери разпространяват страха, използвайки разделителна реторика, напомняща за войната. Кампанията бе белязана от безпрецедентна поява на нарушения, злоупотреба с публични средства и реч на омразата, казаха наблюдатели.
Избирателните секции ще се отворят в 7 часа сутринта (8 часа българско време) и ще приключат в 19 часа вечерта (20 часа българско време). Първите предварителни резултати се очакват в полунощ. Близо 7500 кандидати се борят за 518 мандата в страна от 3,5 милиона, което отразява масивната и сложна правителствена структура, основана на етнически квоти, разработена по мирна сделка, която сложи край на войната в страната през 1992-1995 г.
Експерти твърдят, че Босна не може да прогресира с такава голяма администрация, но всички опити за промяна на конституцията - неразделна част от договорените от САЩ споразумения за мир в Дейтън - са възпрепятствани от съперничещите етнически групи на Босна. Управляващите националистически партии искат да запазят системата на патронажа, според която около един милион от техните партийни членове и симпатизанти са наети на различни управленски слоеве, затвърждавайки избирателната си лоялност.
Такава политика доведе до емиграцията на 170 000 образовани хора от страната през последните пет години, което допълнително застрашава икономиката.
Сръбските и хърватските кандидати за президент, съответно Милорад Додик и Драган Чович, които се подкрепят от съответните "родителски държави" Сърбия и Хърватия, ще отслабят допълнително Босна, ако бъдат избрани, твърдят анализатори.
Про-руският Додик многократно се застъпва за отцепването на Република Сръбска и интеграцията със Сърбия, докато Чович призова за създаването на отделен хърватски район.
"Ако настоящите партии останат на власт, ще се отвори кутията на Пандора на териториалното разделение, която може да доведе до разпадане на Босна", заяви Зарко Папич, директор на неправителствената агенция "Инициатива за по-добро и по-голямо човешко включване".
В случай, че партиите на Додик и Чович загубят някаква власт, интеграцията с ЕС може поне да продължи напред, каза Флориан Байбър, професор по Югоизточна Европа в Университета в Грац.
Ако бъде избран, Додик, който е под санкциите на САЩ за възпрепятстване на мирните договори, ще работи за прехвърляне на правомощия от Министерския съвет, което е де факто национално правителство, макар и със слаби правомощия, на президентството, чиято основна задача е външната политика.
"Това е първото нещо, което ще направя", каза Додик пред Ройтерс в интервю миналата седмица.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The New York Times: Изборите в Босна изострят старите спорове, за удоволствие на Русия

The New York Times: Изборите в Босна изострят старите спорове, за удоволствие на Русия

6 Октомври 2018 | 20:03 | Агенция "Фокус"
Баня Лука/Сараево. Малко преди президентските избори в неделя в Босна и Херцеговина (БиХ), сепаратисткият сръбски лидер Милорад Додик направи публично посещение на един от най-важните си поддръжници: президентът на Русия Владимир Путин, пише вестник The New York Times в материал, представен без редакторска намеса.
Г-н Додик отиде на за състезанието от Формула 1 в Сочи, на черноморското крайбрежие на Русия, където двамата мъже бяха снимани да си стискат ръцете и господин Путин пожела на господин Додик "късмет" при гласуването. Лидерът на босненските сърби с гордост отбеляза, че изборите се падат на рождения ден на руския президент.
Той даде на руския лидер афиш като подарък, но истинският му дар за Путин изглежда е това, че прави каквото може, за да подкопае крехките държавни институции, които държат етнически разделена Босна и Херцеговина заедно - цел, споделена от друг етнически националист в това състезание – лидерът на босненските хървати Драган Чович.
"Босна виси на косъм, а Додик и Кович искат да го скъсат", заяви Реуф Байрович, лидер на Гражданския алианс на Босна.
За Босна, най-бедната страна на Балканите, кампанията задълбочи много от порочните проблеми, които тормозят страната след войната: корупция, висока безработица, нарастващ нативизъм, разочарование от страна на обществото и намеси от чужбина
Избирателната система на БиХ, създадена преди две десетилетия като част от Дейтънското мирно споразумение, с което приключи войната през 1995 г., продължава да се разделя между автономна област, доминирана от сърби, и хърватско-мюсюлманска федерация.
Председателството, което е залогът в неделя, се споделя от хървати, сърби и мюсюлмани, представляващи етническите групи, които се биха помежду си по време на гражданската война. Кандидатите се избират директно и всеки член на всяка етническа група е уверен, че ще спечели президентско кресло, като председателството се върти на всеки осем месеца. Има и три парламента, 11 министър-председатели, както и много регионални и местни правителства.
Накратко, това е една несигурна система - и държава - с много разделения, които Русия може да използва, докато се опитва да разшири влиянието си в югоизточната периферия на Европа, докато праща шпиони със смъртоносни химикали на Запад. Додик, който вече обяви, че сръбският автономен регион е независим, изглежда, че е твърде щастлив да я следва.

Додик, дискредитиран от корупционните скандали и речта на омразата срещу мюсюлманите в страната, се нуждае от подкрепата на Путин за спечелване на изборите, като се има предвид популярността на Русия сред етническите сърби.
В замяна Кремъл вижда в Додик възможност да дестабилизира босненските институции, всъщност да ги унищожи и евентуално да започне конфликт, казват анализатори. За Русия нестабилността на босненската политика представлява още една възможност Кремъл да се намеси на Балканите, казват те.
"Русия не иска да бъде въвлечена във война, която Додик иска", каза Димитър Бечев, експерт по влиянието на Русия на Балканите.
Това, което иска от своите пълномощници като президента на босненските сърби и все повече господин Чович, който е член на Президентството от страна на хърватите, е да поддържат известна степен на хаос, която задържа Европейския съюз и се простира на многобройни фронтове на Балканите, каза г-н Бечев.
Друг от тези фронтове е в Македония, където кампанията за дезинформация, насочена от групи, подкрепяни от руснаците и крайнодесните европейски поддръжници на националистите в страната, се опита да провали референдума за промяна на името, който ще отвори пътя за присъединяването на страната към НАТО и Европейския съюз. Това гласуване приключи неубедително в края на миналия месец.
Що се отнася до Босна, Путин се среща два пъти тази година с Додик и осем пъти от март 2011 г. според информация на местните медии. Той не подкрепи най-агресивния жест на сърбина – зле прикрит опит през 2016 г. за референдум за независимост на сръбския регион на страната.
Очаква се мястото на босненските мюсюлмани в президентството да бъде спечелено от Сейф Джаферович, кандидатът на най-голямата партия в общността, Партията на демократическото действие. Той е лоялен последовател на лидера на партията, Бакир Изетбегович, който е служил два мандата и не може да се кандидатира за трети. Очаква се той да оказва влияние върху Джафарович, който се стреми към по-централизирана, интегрирана Босна в своите международно признати граници.
От 1996 г. насам страната провежда избори на всеки четири години без големи изблици на насилие. По време на предходния вот, избирателите трансформираха заплахата от възобновяване на конфликта в натиск върху политиците да постигнат компромис във формирането на правителствата.
Но тази кампания беше неприятна. "Трансперънси интернешънъл", организацията за борба с корупцията, съобщи в четвъртък, че в кампанията има рекорден брой нарушения на изборните правила, опити за купуване на гласове, случаи на изразяване на омраза и злоупотреба с публични средства за изборите. Групата обвини Додик, че заплашва държавни служители с уволнение, ако гласува за съперник.
Местните медии съобщиха и за сложен план за манипулиране на подадените бюлетини, за да се вдигне броят на гласовете за кандидати от Сърбия и Хърватия в цялата страна.Повече от 500 души са подали жалба до Централната избирателна комисия, че тяхната самоличност е била открадната, а техните бюлетини подправени.
Както г-н Додик, така и г-н Чович са силни лидери, които искат допълнително да разделят страната на етнически анклави. Лидерът на босненските хървату, чиято кандидатура за преизбиране бе подкрепен от хърватското правителство в Загреб, също спечели изборите за хърватското президентско място през 2002 г., но три години по-късно бе отстранен от длъжност от върховния представител на международната общност в страната Пади Ашдаун , за злоупотреба с власт и позиция.
Хърватите отдавна са се опитват да се скъсат с мюсюлманската федерация и, подобно на сърбите, да образуват свой собствен субект.
Разделенията оставят страната далеч от присъединяването си към 28-членния Европейски съюз, въпреки сериозното участие на блока в управлението на Босна.
Страната не успя да получи статут на кандидат за членство, поради политически скандали около попълването на прост въпросник, който ЕС използва, за да прецени дали дадена държава отговаря на изискванията за кандидатстване за присъединяване.
Алида Врачич, политолог и изпълнителен директор на местния мозъчен тръст "Популари", заяви, че политиците от десетилетия насам се разпространяват страхове за въоръжен конфликт, за да отклонят вниманието от корупционни практики, разпадналата се здравна система и фалиралия пенсионен фонд.
"Ако страната винаги е на ръба на войната и се разпада, тогава всичко, което трябва да обещават в замяна на гласовете, е, че те няма да отидат на война", заяви Врачич. "Те не трябва да говорят за начини за справяне с недостига на вода, спиранията на електричеството, разлагащите се канализационни системи и замърсяването на въздуха, което прави хората болни".
Босненската инфраструктура се разпада въпреки милионите долари от международните фондове за ремонт и модернизация след края на войната. Страната е с най-голяма безработица в Европа. В момента тя е 25 процента и близо 50 процента сред младежите.
По-малките граждански партии, които се занимават с тези проблеми и се застъпват за съвместно съществуване, имат шанс да разчупят хватката на националистите върху властта на местно ниво. Врачич обаче не очаква много положителни промени след изборите, защото електоратът е в "колективна депресия".
"Гражданите са загубили навика си да изискват основни права и услуги, които правят живота поносим", смята тя.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

TV N1 (Босна и Херцеговина): Наблюдатели регистрираха рекорден брой измами и нередности преди изборите в БиХ

TV N1 (Босна и Херцеговина): Наблюдатели регистрираха рекорден брой измами и нередности преди изборите в БиХ

6 Октомври 2018 | 17:08 | Агенция "Фокус"
Сараево. От коалицията „Под лупа“ заявиха, че са регистрирали рекорден брой нередности по време на кампанията за предстоящите в неделя общи избори в Босна и Херцеговина (БиХ). По време на презентацията на втория им предварителен доклад от мониторинга на предизборната кампания (юли – октомври 2018) те констатираха, че кампанията през тази година е хаотична, предава сараевският телевизионен канал N1.
„Регистрирахме рекорден брой изборни нередности. Оставаме с впечатление, че политическите партии в Босна правят каквото си поискат и че законите не се отнасят до тях, както до другите граждани“, обясниха от „Под лупа“. „Те могат да правят такива неща благодарение на мудността на изборните власти и разследващите органи“.
Наблюдателите на Коалицията са регистрирали стотици нарушения, като например, натиск над избирателите, купуване на гласове, изнудване чрез заплаха за освобождаване от работа, предлагане на нови работни места в замяна на гласуване, злоупотреба с бюджетни средства за цели на кампанията, остарели изборни списъци в много градове, незаконна търговия на места в изборните секции и други.
От „Под лупа“ отбелязват, че най-притеснителният феномен е бил злоупотребата с лична информация с цел да се направят регистрации за гласуване от чужбина чрез имейл без знанието на хората.
За съжаление, Коалицията е констатирала конкретни послания, съдържащи призиви за насилие и дискриминация срещу лица и групи, което трябва да е обект на сериозно разследване от правозащитните органи.
„Най-показателният пример е този от скорошен митинг в Гацко (южна БиХ), където президентът на ентитета Република Сръбска Милорад Додик, който в момента е кандидат за тричленното Президентство на БиХ, публично е заплашил гражданите с уволнение от работа, ако гласуват за „Сръбската демократична партия“ (СДС)“, съобщават от организацията.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова Македония“ (Македония): Избори за оставане или заминаване на Милорад Додик

„Нова Македония“ (Македония): Избори за оставане или заминаване на Милорад Додик

6 Октомври 2018 | 16:19 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Гражданите на Босна и Херцеговина (БиХ) в неделя избират членове на президентството на БиХ, нов състав на държавния парламент, президент на Република Сръбска (РС), депутати в парламента на Федерация БиХ и народното събрание на РС, както и представители в парламентите на десетте кантона във федерацията. Това ще бъдат осмите общи избори в историята на страната. И те, както и всички предишни, ще се проведат в атмосфера на дълбоко национално и етническо разделение. Анализаторите смятат, че тази изборна кампания е била най-ожесточена в следвоенната история на БиХ. Това се отнася в най-голяма степен до Република Сръбска, където изказванията на политиците бяха препълнени с езика на омразата и възпламенителна риторика, която не е насочена към кандидатите на бошняците и хърватите, а към представителите на конкуриращите се политически сили на сръбския народ, пише електронното издание на вестник „Нова Македония“, като се позовава на информация от местни медии.
Политическото напрежение между двата конкурентни съюза в РС преди изборите стигна до точка на кипене и заплашва ад прерасне в насилие. От едната страна е актуалната управляваща коалиция, начело със „Съюза на независимите социалдемократи“ (СНСД), подкрепени от „Демократическия народен съюз“, „Социалистическата партия“ и „Обединена Сърбия“. На другата страна е „Съюз за победа“ (СП), в който влизат „Сръбската демократическа партия“, „Партия на демократическия прогрес“, „Народно-демократично движение“ и други по-малки партии. Основната битка се води за това чий кандидат ще получи доверието на босненски сърби. Дали това ще е Желка Цвиянович от СНСД, или Вукота Говедарица от СП? Победа на Говедарица би означавала смяна на властта след 12 години, през които тя е в блока, оглавяван от настоящия президент на РС Милорад Додик.
Анализаторите смятат, че при победа на опозицията, партия ДНС, или поне голяма част от нея, би преминала на другата страна и заедно със СП би формирала ново правителство на РС.
Също така от голямо значение е и гласуването за член на Президентството на БиХ, защото ако победи Младен Иванич това ще означава значително отслабване на политическото влияние на Милорад Додик .
Според информация от достоверни източници, разликата между кандидатите за президентството на СНСД и СП е малка, а победителят ще зависи от избора на независимите избирателите и негласувалите, които се очаква да са около 50% от имащите право на глас. Решаващ фактор могат да станат протестите на гражданиоте в Баня Лука, под надслов „Справедливост за Давид“, които продължават вече шест месеца и са свързани с убийството на 21-годишния младеж Давид Драгичевич. Родителите твърдят, че техният син е убит от полицията, а в случая били замесени и високопоставени функционери на вътрешното министерство, но властите се опитват да отклонят вниманието от това разследване. Това до голяма степен компрометира управляващата коалиция, ръководена от Додик, която загуби подкрепата на избирателите от Баня Лука, която е и най-голямата избирателна единица в РС и в която побеждават непрекъснато 20 години. От друга страна, „Съюзът за победа“ открито застана зад исканията на семейство Драгичевич.
Милорад Додик успя да възстанови част от загубеното доверие чрез срещата с руския президент Владимир Путин и посещението на руския външен министър Сергей Лавров в Баня Лука. Додик получи отворена подкрепа от сръбския президент Александър Вучич, който критикува опозиционния кандидат Младен Иванич във връзка с намесата на западните страни в изборите на БиХ.
На федерално ниво най-голямата избирателна битка се води между кандидатите на Партията на демократичното действие (ПДД), Шефик Джафеорвич и Денис Беќировиќ от СДП за босненския член на Председателството на БиХ. В хърватската общност главните кандидати са Драган Чович от ХДЗ за БиХ и Желко Комшич от Демократичния фронт.

Тези избори в БиХ се организират с множество недостатъци, а анализаторите посочват, че Централната избирателна комисия остава безсилна пред практиката от предишните избори за купуване на гласове и членове на избирателни комисии, както и за изборни фалшификации.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Хърватският член на Президентството на БиХ: Бошняците искат да направят Босна централизирана държава и да я доминират

Хърватският член на Президентството на БиХ: Бошняците искат да направят Босна централизирана държава и да я доминират

6 Октомври 2018 | 11:41 | Агенция "Фокус"
Сараево. Бошняците искат да доминират страната, но хърватските представители ще се постараят да предотвратят усилията им да превърнат Босна и Херцеговина (БиХ) в централизирана държава, заяви членът на Президентството на БиХ Драган Чович в интервю за австрийският ежедневник Die Presse, в което отбелязва още, че евроатлантическите интеграционни процеси на Босна нямат алтернатива, предава босненският телевизионен канал N1.
На въпрос за връзката между плана за разрешаване на косовския въпрос и възможно отделяне на полу-автономният босненски ентитет Република Сръбска (РС) от БиХ, членът на президентството от хърватската общност отхвърли тази опция и я определи като невъзможна.
„Трябва да сме наясно с факта, че някои сръбски политици може да се опитат да използват косовската сделка в своя полза и разбирам, че са пуснали такива информации в публичността, но не мисля, че има реална възможно за отделяне“, отговори Чович.
След това от изданието са попитали политика как би се отразила евентуална размяна на територии между Косово и Сърбия върху неговата партия, Хърватският демократически съюз (HDZ BiH) и нейните идеи за отделяне от БиХ.
„не, нямаме подобни идеи. Ние, босненските хървати, се чувстваме отговорни към нашата страна, но изискваме Босна, която гарантира равенството на всичките три съставни народа в страната – бошняци, сърби и хървати“, заяви Чович. „Бошняците искат да доминират и ние се опитваме да предотвратим превръщането на БиХ в централизирана държава“.
Членът на президентството на БиХ коментира също и факта, че Босна е „игрално поле“ за международните актьори, като САЩ, Европейския съюз, Русия и Турция. Той посочи, че сърбите смятат Русия за стълб на подкрепата, докато бошняците смятат същото за Турция. Според него, влиянието на САЩ е намаляло през годините, а ЕС не е успял да засили своето заради липсата на координация между страните-членки.
Независимо от тази ситуация, Чович увери, че БиХ иска да получи статут на кандидат за членство в Съюза, колкото може по-скоро.
Той подчерта, че веднага след изборите, които ще се проведат в неделя, 7 октомври, страната ще изпрати необходимите отговори за „Върпосника на Европейската комисия“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Анадолска агенция“: Босна и Херцеговина гласува на избори в неделя

„Анадолска агенция“: Босна и Херцеговина гласува на избори в неделя

6 Октомври 2018 | 10:08 | Агенция "Фокус"
Сараево. Босна и Херцеговина (БиХ) отива на избори в неделя, когато ще определя умопомрачителен брой национални и под-национални президенства, парламенти и събрания в една от най-сложните политически системи на света, пише „Анадолската агенция“.
БиХ има два ентитета, 10 кантона и автономен регион. Сложната политическа структура на страната, тежката икономическа криза, безработицата и спомените от войната правят тези избори още по-сложни, отбелязва турската агенция.
Гласоподавателите ще избират национален парламент, трима членове на националното президентство, парламенти на двата ентитета и други тела. Те трябва да изберат народни пратеници в двата съвета – на Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ) и Република Сръбска (РС), двата конституционни ентитета в страната.
Избирателите ще гласуват и за членове на парламентите в десетте кантона на Босна.
Петнадесет кандидати – шестима бошняци, петима хървати и четирима сърби – ще се състезават за ротационното председателство на тричленното Президентство на БиХ.

Бошняшки кандидати

Сефик Дзаферович (Партия на демократическото действие- СДА), Фахрудин Радончич (Съюз за по-добро бъдеще на БиХ), Денис Бечирович (Социалдемократическа партия на БиХ), Сенад Сепич (Независимият блок – НБ), Мирсад Хаджикадич (независим кандидат) и Амер Йерлагич (Партия за БиХ).

Хърватски кандидати

Йерко Иванкович Лиянович (Народна партия за работа и усъвършенстване), Дияна Зеленика (Хърватски демократически съюз 1990), Бориса Флатар (Нашата партия – НС), Желко Комсич (Демократически фронт – ДФ).

Сръбски кандидати

Милорад Додик (Съюз на независимите социалдемократи – СНСД), Миряна Попович (Сръбска прогресивна партия – СНС), Гойко Кличкович (Първа сръбска демократическа партия – Първа СДС), Младен Иванич (Съюза за победа).

67 политически партии, 34 независими кандидата, 34 съюза

Изборните власти на БиХ допуснаха до вота 67 партии. Това е най-големият брой от 2002 година.
На изборите ще се явят 34 независими кандидата и 34 съюза за различните нива на държавните институции.
Общо, близо 7500 кандидата ще се състезават за 518 поста, което означава по 14 души за всяка свободна позиция.
Според данните на местната избирателна комисия, в страната има регистрирани 3 352 933 гласоподаватели плюс 78 хиляди избиратели в чужбина.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

АFP: Какво прави изборите в Босна и Херцеговина толкова сложни

АFP: Какво прави изборите в Босна и Херцеговина толкова сложни

3 Октомври 2018 | 06:58 | Агенция "Фокус"
Сараево. Какво прави изборите в Босна и Херцеговина толкова сложни, пише AFP
Босненците гласуват в неделя в избори, които са толкова сложни, колкото самата страна - нация, разделена по етнически признак и парализирана от конкурентни силови центрове.
Дeйтънското споразумение за мир от 1995 г. сложи край на опустошителната война, която коства живота на над 100 000 души и милиони, напуснали домовете си .
Но критиците твърдят, че нестабилният режим, който разделя страната на две полуавтономни зони, свързани от слабо централно правителство, е в основата на разделението и оставя Босна като нефункционираща държава.

Кой ще бъде избиран?

Общо: четирима президенти, двама заместник-председатели, пет парламентарни кабинета и десет кантона.
За централното правителство гласоподавателите ще изберат две камари на парламента плюс тристранното председателство, което се споделя от хървати, босненски мюсюлмани и сърби, които се редуват на председателския пост на всеки осем месеца.
После идват правителства в двете т.нар. "Образувания" на Босна, създадени след войната, оформящи страната по етнически признак.
В Република Сръбска (РС), доминиращата сръбска общност, която нарича Баня Лука своя столица, гласоподавателите ще изберат депутати плюс президент и двама вицепрезиденти.
В мюсюлманско-хърватската федерация ще се проведат избори за двукамарен парламент, който ще назначи президент и двама вицепрезиденти.
Избирателите също ще гласуват за събрания, които управляват всеки от десетте кантона на мюсюлманско-хърватската федерация.

Кой управлява Босна?

Това е сложен въпрос. Националното правителство отговаря за военните, съдебната система, фискалната политика, външната търговия и дипломацията.
Но отделните образувания, които са по-централизирани, имат свои полицейски, образователни, здравни и икономически системи.
Борбата на власт се влошава от различните визии за страната сред основните й групи. Босненските мюсюлмани, известни също като босненци, предпочитат по-силна централизация, докато сърбите в РС не искат да отстъпват никаква част от своята автономия. Хърватите са по-разделени, а някои се надяват да създадат своя собствена трета единица. Раздутата бюрокрация усложнява допълнително всичко.
Като цяло страната има близо 180 министри или по един на всеки 20 000 души. При такова съотношение една страна с размера на Германия ще има 4 000 министри.
В публичния сектор работят над 212 000 души, чиято заплата съставлява близо една трета от приходите на страната, според централната банка.

Кой кой е?
Дейтънската система се стреми да сподели властта сред трите официални съставни групи, които се сблъскаха по време на войната: сърби, хървати и босненски мюсюлмани. Последните съставляват около 50,1% от населението, докато православните сърби и католическите хървати съставляват съответно 30,8 и 15,4%. Оставащите четири процента се съставляват от групи, които нямат място в Дейтънската система: останки от някога голяма еврейска общност, роми и "ostali", което означава "други" и се отнася до босненци, които не са свързани с нито една група. Те могат да гласуват, но е малко вероятно да се стремят да заемат висш политически пост.

Може ли системата да се подобри?
Дейтънската система спря кръвопролитието, но остави Босна в "усмирителна риза", казват анализатори. Европейският съюз, към който се стреми да се присъедини Босна, поиска различните правителства на страната да намерят начин да се координират и "да говорят с един глас". Това обаче остава далечна цел в страна, където президентът на Република Сръбска Милорад Додик редовно отказва да отиде в столицата Сараево. Додик, който се кандидатира за националното председателство, в миналото е наричал следвоенна Босна "неуспешна концепция".

Защо хърватите искат своя автономия?

Концентрирани в региона на югозападна Херцеговина, хърватите съставляват 22.5% от малцинството на Федерацията, чието мнозинство е от босненските мюсюлмани.
Някои хървати смятат, че тази организация е маргинализирала гласа им и биха искали да извадят своята общност, докато босненските мюсюлмани са твърдо против реорганизирането на територията си, сърбите изобщо не се противопоставят на тази идея, стига тя да не засяга Република Сръбска.

Какво прави международният пратеник?

От 1995 г. насам Съветът за сигурност на ООН определя върховен представител, понастоящем австриeцът Валентин Инцко, който да контролира изпълнението на мирното споразумение. Пратеникът технически може да приема и отменя закони, но през последните години не е използвал тази власт. Позицията първоначално трябваше да бъде преустановена през 2007 г., но мандатът беше удължен поради политическа нестабилност и неуспеха на местните политици да преминат през реформите.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Милорад Додик пристигна в Сочи за среща с Владимир Путин

„Макфакс“ (Македония): Милорад Додик пристигна в Сочи за среща с Владимир Путин

30 Септември 2018 | 15:54 | Агенция "Фокус"
Сочи. Президентът на Република Сръбска (сръбската част на БиХ) Милорад Додик пристигна в руския черноморски курорт Сочи, където в неделя ще се срещне с президента на страната Владимир Путин, предава македонската агенция „Макфакс“.
Преди заминаването си за Сочи, Додик посочи, че това е още една възможност да запознае руския президент с актуалната политическа ситуация в Босна и Херцеговина и на Балканите, но и да се разшири икономическото сътрудничество, припомня медията. Освен това лидерът на босненските сърби е отхвърлил твърденията за руска намеса в Република Сръбска.
„В разговора ще се опитам да спечеля Путин за въпроси, които са важни тук, защото е очевидно, че измислената история за зловредното влияние на Русия обслужва нуждите на страните, от които идват финансовите средства“, е заявил Додик спорд цитата на „Макфакс“.
Държавният глава на РС е отбелязал, че ръководството на региона има информация за всичко, което се върши на негова територия, предава „Радио и телевизия на РС“

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Милорад Додик се отказа от сепаратистката реторика преди изборите в Босна и Херцеговина

Reuters: Милорад Додик се отказа от сепаратистката реторика преди изборите в Босна и Херцеговина

26 Септември 2018 | 19:50 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Президентът на Република Сръбска Милорад Додик, който от дълго време призовава за отцепване на своя регион от Босна и Херцеговина, изглежда че драстично е намалил исканията си, докато страната наближава избори, предава Reuters.
Балканската държава ще проведе парламентарни и президентски избори на 7 октомври, които много анализатори виждат като повратна точка, която ще реши дали Босна ще прогресира към ЕС и НАТО или ще остане заседнала в етническите си съперничества, отбелязва агенцията.
Додик, който е президент на автономната Република Сръбска, е кандидат за сръбското място в тристранното междуетническо президентство на Босна – държава, която в миналото той е наричал „невъзможна“ и предопределена да се разпадне.
Но в интервю за Reuters той прие много по-нюансирана линия и защити мирното споразумение от 1995 година, което сложи край на войната в Босна и установи сегашната ѝ конституция.
„Аз не съм против една възможна Босна и Херцеговина, но не съм за такава, която разяжда Дейтънското мирно споразумение“, заяви Додик.
Според Дейтънското споразумение Босна бива разделена в два автономни региона, Република Сръбска и Федерацията, която се дели между хървати и мюсюлмански бошняци, свързани чрез слабо централно правителство. Международен пратеник има задачата да надзирава мира в страната.
„Аз съм против Босна и Херцеговина, която се управлява от чужденци, които сътвориха невъзможна структура… в която нямаме вътрешен диалог“, заяви той, добавяйки че Дейтънските споразумения са били нарушавани през годините от намесите на международните надзиратели и съдии.
Запитан директно дали ще продължи да натиска за отцепването на Република Сръбска и нейното интегриране със Сърбия, Додик заяви: „Ще уважавам Дейтънското мирно споразумение и ще уважавам конституцията. Не съм готов да действам срещу тях“.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Милорад Додик: Публична тайна е, че опозицията подготвя безредици по улиците

Милорад Додик: Публична тайна е, че опозицията подготвя безредици по улиците

25 Септември 2018 | 12:52 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Според президента на Република Сръбска Милорад Додик е публична тайна, че опозицията в сръбския ентитет има план да предизвика безредици по улиците и да окаже съответен натиск в навечерието на изборите в началото на октомври, предава македонската информационна агенция „Макфакс“.
„Знаем какво правят и какво обмислят, защото сред тях има хора, които идват при нас и ни казват какво планират. А те са хора, близки до тях, които седят с тях. Те идват при нас и казват, че се планира да повлияят на работата на Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина и да я принудят да обяви изборите за неуспешни. Ако това се провали, тогава ще тръгнат към друг вариант“, подчерта Додик.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Danas (Сърбия): „Убийци, обучени от „Ислямска държава“: Арестуваните в Сараево мигранти са планирали терористичен атентат срещу Милорад Додик?

Danas (Сърбия): „Убийци, обучени от „Ислямска държава“: Арестуваните в Сараево мигранти са планирали терористичен атентат срещу Милорад Додик?

25 Септември 2018 | 10:29 | Агенция "Фокус"
Сараево. Електронното издание на белградския ежедневник Danas публикува като водещ материал статия за извършените в Сараево на „въоръжени до зъби“ двама мигранти от Сирия и Алжир. От редакцията привеждат мнението на експерта по тероризъм Джевад Галияшевич, който твърди, че задържаните от властите на Босна и Херцоговина мигранти са „убийци, обучени от „Ислямска държава“, чиято цел е била да ликвидират президента на Република Сръбска Милорад Додик.
Според Галияшевич няма никакво съмнение, че арестуваните в Сараево са пристигнали в страната с мисия да предизвикат хаос, а техните мишени са били най-влиятелните политици в Република Сръбска.
„Президентът Додик трябва да прави повече за сигурността си, тъй като в този момент той е най-важната фигура в Босна и Херцеговина, но и най-уязвимата, поради заплахите, които получава. Известно е, че тези ислямисти биват използвани в политически убийства“, категоричен бе експертът.
„Много неща започнаха да се случват преди изборите, насрочени за 7 октомври“, обобщава Галияшевич. Той припомни, че по-рано бе съобщено, че Додик и държавният глава на Сърбия Александър Вучич са подслушвани от службите на Сараево със съдействието на британската МИ6. Експертът подчертава, че завърналите се в страната от бойните полета в Сирия и Ирак често биват използвани с цел сплашване на избирателите. „Това са убийци, които са обучени и не случайно идват в Босна и Херцеговина, защото знаят, че може да проникнат в Република Сръбска“, подчертава Галияшевич.
Галияшевич също така отбелязва, че в последния доклад на Държавния департамент САЩ се иказва загриженост за терористичната мрежа в Босна и Херцеговина.
В късните часове на неделя полицията в Сараево проведе операция, в резултат на която в столицата на Босна и Херцеговина бяха задържани „въоръжени до зъби“ мигранти.
От Министерството на вътрешните работи на кантон Сараево потвърдиха за полицейската акция в района на столичните райони Център и Стария град. По-подробна информация за хода на операцията обаче така и не бе представена.
Порталът Kliks съобщи, че в рамките на акцията полицията е иззела голямо количество оръжия, включително пистолети, пушки, автомати и боеприпаси. По случая са арестувани двама мигранти - от Сирия и Алжир. По непотвърдена информация част от оръжията са били скрити в апартамент, а друга е била заровена на неназовано място.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РТС (Сърбия): В Сараево заловиха „въоръжени до зъби“ мигранти

РТС (Сърбия): В Сараево заловиха „въоръжени до зъби“ мигранти

24 Септември 2018 | 11:52 | Агенция "Фокус"
Сараево. Полицията в Сараево е провела операция в късните часове на неделя, в резултат на която в столицата на Босна и Херцеговина са задържани „въоръжени до зъби“ мигранти, предава Радио-телевизија Србије (РТС), като се позовава на местни медии.
От Министерството на вътрешните работи на кантон Сараево са потвърдили за полицейската акция в района на столичните райони Център и Стария град. По-подробна информация за хода на операцията обаче така и не бе представена.
Порталът Kliks, на който се позовава РТС, съобщава, че в рамките на акцията полицията е иззела голямо количество оръжия, включително пистолети, пушки, автомати и боеприпаси. По случая са арестувани двама мигранти - от Сирия и Алжир.
По непотвърдена информация част от оръжията са били скрити в апартамент, а друга е била заровена на неназовано място.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Милорад Додик: Няма скрито руско влияние

Милорад Додик: Няма скрито руско влияние

14 Септември 2018 | 21:48 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Президентът на Република Сръбска Милорад Додик заяви, че няма „скрито руско влияние“ в сътрудничеството между Република Сръбска и Русия, предава електронното издание на македонския вестник „Вечер“.
Той заяви, че Република Сръбска е готова за сътрудничество с всички държави в региона и по-обширно с тези, които го искат, но не иска да се отдалечи от приятели като Русия и се гордее с това сътрудничество.
Додик подчерта, че не е добре всеки вид сътрудничество между Република Сръбска и Русия да се показва „в лоша светлина с цел да се предотврати руското влияние в тази област“.
„Това са глупости, които трябва да се отхвърлят, тъй като не трябва да бъдем опитно свинче на един политически подход, който говори че сътрудничеството в областите на здравеопазването, културата и икономиката могат да бъдат нещо друго, освен в полза на тези, които участват в него“, заяви той, изтъквайки че Русия е „несъмнено приятел на Република Сръбска“.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Приеха Глобалния пакт на ООН за миграцията. 10 декември 2018 г.
Приеха Глобалния пакт на ООН за миграцията. 10 декември 2018 г.

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.