НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 21:37


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Доц. д-р Людмил Вагалински, Национален археологически институт с музей: Надявам се още през пролетта на 2019 година да започнем новите разкопки на античен град Хераклея Синтика

Доц. д-р Людмил Вагалински, Национален археологически институт с музей: Надявам се още през пролетта на 2019 година да започнем новите разкопки на античен град Хераклея Синтика

13 Ноември 2018 | 15:49 | Агенция "Фокус"
Петрич. Надявам се още през пролетта на 2019 година да започнем новите разкопки на античен град Хераклея Синтика. Това каза за Радио „Фокус“-Пирин доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН и ръководител на проучванията на античен град Хераклея Синтика.
„Много ми се иска да приключим проучванията на централния площад, но зависим и от Общината до голяма степен, тъй като те трябва да освободят частни терени и да се договорят със собствениците, за да имаме достъп. Приключването на форума на централния площад е важно, за да се оформи този комплекс, който е много атрактивен за туристите, а това е добре и за Общината“, коментира той. Доц. Вагалински допълни, че на второ място, ако Общината не се е справила с отчуждаването, имат възможност да работят в полите на хълма, непосредствено северно от централния площад, където са проучвали през предходните години жилища и занаятчийски работилници. Той добави, че биха могли да започнат и с проучванията на акропола, въпреки че ще бъде малко по-трудно, тъжно и неприятно, заради многобройните иманярски изкопи.
„На четвърто място би трябвало да продължим да търсим театъра, защото имаме и надпис за него от 2-1 в. пр. Хр., а дори и без този надпис е сигурно, че тогава градът е имал театър. Тогавашните римски градове не са съществували без театър. Това е била една от най-важните сгради. В източна посока от Форума на централния площад също има площ, която би трябвало да проучим, но в момента тя е посипана с огромно количество пръст“, каза още доц. д-р Людмил Вагалински.
Натали СТЕФАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ: Едно от най-ценните открития при разкопките на античен град Хераклея Синтика е сребърна монета на Александрия Понтика

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ: Едно от най-ценните открития при разкопките на античен град Хераклея Синтика е сребърна монета на Александрия Понтика

13 Ноември 2018 | 12:44 | Агенция "Фокус"
Петрич. Едно от най-ценните открития при разкопките на античен град Хераклея Синтика е сребърна монета на Александрия Понтика. Това каза за Радио „Фокус“-Пирин доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към Българската академия на науките (БАН) и ръководител на проучванията на античен град Хераклея Синтика. По думите му тя е открита на сериозната дълбочина от 5 метра в контекста в средата на руини от опожаряване. „Нейната датировка е много значима. Датировката на тези сребърни монети е средата на 5 век пр. Хр. докъм средата на 4 век пр. Хр. Даже точно тази монета може би е от първата половина на 5 век пр. Хр.“, уточни той. Специалистът заяви, че монетата е ранна, но градът е създаден през първата половина на 4 век. Според него въпросът е какво прави тази монета в културните пластове – или тя е много закъсняла и е свързана с основаването на града, или е свидетелство за активността на местните Траки и племето Синти, тоест това е част от селището им.
„При последните разкопки на античен град Хераклея Синтика открихме акропола, но не успяхме да локализираме театъра“, отбеляза доц. д-р Людмил Вагалински. „Театърът за момента не знаем къде е. Много се надявах и бях почти сигурен, че той трябва да е на хълма Кожух, защото е удобен със своите извивки, но досега нямаме категорична аномалия, която да го локализира. Според друга работна теза, която допускаме, той е трябвало да бъде разположен южно от централния площад Форума, но това ще затрудни неговото проучване“, коментира той. Експертът уточни, че затрудняването в проучването ще бъде защото там има много частни оранжерии, а и подпочвената вода в този район излиза на около 5,50 метра. Доц. Вагалински заяви, че в района на акропола иманярите са били доста активни и в следствие на това вътрешността му е доста прекопана и буквално разбъркана. По думите му всичко това ще бъде предизвикателство именно заради нарушения културен пласт след тази иманярска истерия.
Натали СТЕФАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ: Женската мраморна глава, която открихме при разкопките през октомври в античен град Хераклея Синитка, е била част от цяла статуя, но е оцеляла само главата

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ: Женската мраморна глава, която открихме при разкопките през октомври в античен град Хераклея Синитка, е била част от цяла статуя, но е оцеляла само главата

13 Ноември 2018 | 10:57 | Агенция "Фокус"
Петрич. Женската мраморна глава, която открихме при разкопките през октомври в античен град Хераклея Синитка, е била част от цяла статуя, но е оцеляла само главата. Това каза за Радио „Фокус“-Пирин доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към Българската академия на науките (БАН) и ръководител на проучванията на античен град Хераклея Синтика. „Редки са такива находки. Главата беше поставена внимателно под един по-късен зид, което ни накара да помислим дали и статуята, която намерихме през август, поставена под едно стълбище, не е от някакъв ритуал или обичай. Още повече, че има подобни паралели в недалечна Хераклея Линкестис в днешна Битоля. В средата на миналия век там откриват мраморна статуя, поставена под по-късен зид“, посочи той.
Според него е възможно тогава хората да са полагали скулптури и изображения на свои предци и свои владетели в основите на сградите, с идеята да ги предпазят може би от земетресения или от вражески нападения. Доц. Вагалински допълни, че връзката между женската мраморна глава и откритата статуя без глава от една страна е, че са намерени на територията на античен град „Хераклея Синтика“, а от друга страна, че градът си позволява много скъпи скулптури от качествен мрамор и от много талантливи каменоделци, защото и двете са направени от цял мраморен блок. По думите му на трето място статуите са близки по хронология, а освен това и двете показват един разцвет на града по това време, въпреки че предположениятато на някои учени, са били, че Хераклея Синтика по време на императорската римска епоха може би е позагубила много от своите права, но археологията и находките, не подкрепят една такава теза. Доц. д-р Людмил Вагалински добави, че трябва да изследват и дали не биха могли да бъдат двете изображения членове на императорското семейство или дори на една фамилия.
Натали СТЕФАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ: Мраморната женска глава, открита от нас на Хераклея Синтика, е много добре съхранена – всички детайли по лицевата част са запазени

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ: Мраморната женска глава, открита от нас на Хераклея Синтика, е много добре съхранена – всички детайли по лицевата част са запазени

26 Октомври 2018 | 11:26 | Агенция "Фокус"
Петрич. Мраморната женска глава, открита от нас на Хераклея Синтика, е много добре съхранена – всички детайли по лицевата част са запазени. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към Българската академия на науките (БАН) и ръководител на проучванията на античния град, по повод откритието, което неговият екип направи през вчерашния ден. „Главата е идеално запазена. Много изкусно изработена. Тя бе положена под основите на един късно римски зид. Главата датираме в римско-императорската епоха. Много рядко се намират подобни неща. Аз лично много се радвам на откритата мраморна глава, защото е добре съхранена – лицето, нос и въобще всички детайли са запазени. Изпипана скулптура е. По косата даже още има следи от оцветяване с охра, защото е трябвало да изглежда руса, предполагам. Както се шегуваме – имаме много хубава глава, но липсва тялото, а както знаете през август намерихме друга хубава статуя, която представлява тяло на мъж в тога, но без глава“, отбеляза доц. д-р Вагалински.
Той добави, че откриването на двата мраморни елемента поставя много въпроси за научната общност. „Това ни кара да се замислим защо в Хераклея Синтика са полагали добре запазени части от скулптори под градежи; Каква символика има в това; Каква закрила са търсели? Натрупаха се не малко съвпадения, което ни кара да мислим, че нещата не са случайни, защото ѝ главата, която намерихме вчера е много внимателно положена, като е важно да подчертаем, че не е била използвана като строителен материал. Същото важи и за „Тогатуса“ – той, както ѝ главата, бе положен внимателно по гръб и нагоре вече има пластове, стълбище, но не е бил захвърлена, нито пък е била вложена като строителен материал“, добави доц. д-р Вагалински. Според него трябва да се търси обяснение за тези неща, което вероятно е свързано с това, че хората са търсели подкрепа за своите градежи и тяхната стабилност. „Това е напълно вероятно, особено в земетръсна зона, каквато е била територията на античен град Хераклея Синтика“, коментира доц. д-р Вагалински.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Добрич: След близо 20 години Държавен куклен театър „Дора Габе“ представя на своя сцена отново детски мюзикъл

Добрич: След близо 20 години Държавен куклен театър „Дора Габе“ представя на своя сцена отново детски мюзикъл

26 Октомври 2018 | 10:18 | Агенция "Фокус"
Добрич. След близо 20 години Държавен куклен театър (ДКТ) „Дора Габе“ представя на своя сцена отново детски мюзикъл. Това съобщи директорът на театъра Петър Петков в предаването „Добро утро България“ на Радио „Фокус”. Тази вечер от 18.00 часа е премиерата на „Тайнственото речно конче“. Спектакълът се реализира с финансовото съдействие на Община град Добрич. Драматизацията, режисурата и текстовете на песните са на Веселин Анев, музиката – на Владимир Джамбазов, автор на сценографията е Адриана Анева, хореографията e на Мария Генова. Тя е актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков“ и това е нейно първо участие на сцената на ДКТ „Дора Габе“, заяви Петър Петков. Темата е за приятелството, „много често го търсим къде ли не, а той седи близо до нас. И трябва умно да се огледаш, за да разбереш, че е до теб“, каза режисьорът Веселин Анев. По думите му публиката ще бъде очарована от пъстротата, чувството за хумор, атмосферата на джунглата, където всичко се преобразява пред погледа на децата, от песните и танците, екзотиката на туземците и приказността. „Посланието на спектакъла е децата да се научат да се борят в живота, да отстояват своите интереси и да бъдат верни приятели", допълни Веселин Анев.
Жулиета НИКОЛОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Благоевград: Мраморна женска глава на статуя е открита в античен град Хераклея Синтика

Благоевград: Мраморна женска глава на статуя е открита в античен град Хераклея Синтика

26 Октомври 2018 | 10:17 | Агенция "Фокус"
Петрич. Мраморна женска глава на статуя е открита в античен град Хераклея Синтика. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Пирин от екипа археолози, работещи на обекта, ръководени от доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките. Главата е много добре запазена, като е била позиционирана в сондаж под зид в източната част на форума. Предстои почистване, анализ и датиране на находка.
„Фокус“ припомня, че през август 2018 година екипът на доц. д-р Людмил Вагалински се натъкна и на друго интересно откритие - мъжка мраморна статуя с липсваща глава.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Благоевград: Есенна археологическа сесия ще се проведе на античен град Хераклея Синтика със средства от Министерски съвет

Благоевград: Есенна археологическа сесия ще се проведе на античен град Хераклея Синтика със средства от Министерски съвет

3 Октомври 2018 | 20:57 | Агенция "Фокус"
Петрич. Есенна археологическа сесия ще се проведе на античен град Хераклея Синтика със средства, отпуснати от Министерски съвет. Това съобщи за Радио „Фокус“ – Пирин доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН и ръководител на проучванията. Той отбеляза, че екипът, който ръководи ще продължи проучванията на централния площад на града, но също така ще насочи дейност към откриването на главата на мраморната статуя, която бе намерена на обекта в края на летния археологически сезон. Освен това археолозите ще работят и по разкриването на две аномалии, отчетени при заснемането на обекта със системата LIDAR, за една от които се предполага, че може да е античния театър на града.„Продължаваме проучването и анализирането на мраморната статуя, която открихме на Хераклея Синтика в края на летния археологически сезон“, посочи доц. Вагалински. Той отбеляза, че до този момент е успял да установи, че качествената изработка и качествения мрамор, както ѝ стиловия анализ доказват, че тя е създадена през I век сл. Хр. – най-късно началото на II век. „Това е златното време на Римската империя и нейният възход. Тъй като същата иконография, същото качество имат статуи на римски императори като Октавиан Август, основателя на империята, на неговите синове. Затова ѝ допускам, че е възможно да е изобразен римски император“, каза още доц. д-р Вагалински. Според него другата вероятна хипотеза, която е изказвал ѝ по-рано, още в началото е, че е възможно да е местен първенец, който според намерените надписи е организирал игри. „Статуята наистина е много добре изпипана и е над човешки ръст, а това като правило се е прилагало спрямо личности, които са от имперски, държавен мащаб. Очевидно този човек е направило много добрини за града, защото хераклейци много старателно са положили неговата статуя, след което са я покрили с рушевини. Това се е случило предварително към края на III век, когато в града е имало вражеско нападение“, уточни доц. д-р Вагалински. По думите му те са имали отношение към нея и са я поставили много внимателно, като отгоре са направили стълбище, с което да я предпазят. „Докато не намерим главата за нас ще бъде много трудно да разпознаем коя е тази личност, въплътена в статуята. Много ми се иска през октомври, когато отново ще работим около мястото, където беше открита статуята, да намерим главата, но честно казано като археолог, който стои здраво на земята, малко се съмнявам. Допускам, че главата е пострадала по време на вражеската атака и поради тази причина тя не беше в непосредствена близост до тялото“, посочи доц. д-р Вагалински. Той заяви, че често през античността са сменяли главите на управниците, но са оставяли същото тяло. Било е по-евтино, а и се е случвало по-бързо, особено във време, когато императорите се сменят сравнително бързо. „Така че не съм сигурен дали ако някога намерим главата ще можем да кажем: „Да, тя е оригиналната, от самото начало на скулптурата“. Въпреки че по стилов анализ и изработка бихме могли да познаем дали е оригиналната или е по-късна и е сложена на това тяло. Мисля, че вече навлязохме в много хипотези, които се надявам да са интересни за вашите слушатели и читатели“, отбеляза доц. д-р Вагалински.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ към БАН: Тази есен отново ще извършваме теренни археологически обходи в района на Петрич

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ към БАН: Тази есен отново ще извършваме теренни археологически обходи в района на Петрич

3 Октомври 2018 | 20:15 | Агенция "Фокус"
Петрич. Тази есен отново ще извършваме теренни археологически обходи в района на Петрич. Навсякъде, където сме обикаляли в Община Петрич има следи от иманяри.Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН и ръководител на проучванията на Хераклея Синтика. Той добави, че популярността на античния град до голяма степен допринася за това обектът да е предпазен от подобни набези. „Ако говорим за Хераклея Синтика, то може би едни от най-добрите резултати е, че заради популярността на обекта местните хора имат повече ангажимент към обекта. Това помага за намаляването на иманярските набези. Самият обект и по-точно там, където работим има денонощна охрана, така че иманярите не си позволяват да посягат на обекта. За съжаление обаче продължават да „работят“ в близките околности, включително в околностите на града и най-вече богатите некрополи“, каза още доц. д-р Вагалински. Той добави, че непрекъснато получава данни за такива дейност, което е тъжно. Доц. д-р Вагалински подчерта, че и тази есен ще направят археологически обходи на терена около обекта с цел предотвратяването на иманярски набези. „През последните години много системно се опитваме да покрием цялата територия на общината, изработвайки една актуална археологическа карта. За съжаление тези наши усилия по никакъв начин не могат да спрат иманярите. За това си има органи на реда. В района иманярите са много активни и навсякъде откриваме пресни следи от тях. През тази есен също ще направим такова издирване, като това отново ще е с финансиране от Министерски съвет по проект на НАИМ към БАН“, допълни доц. д-р Вагалински. По думите му целта на този проект е максимално да се обогати археологическата карта на България чрез електронната система, която НАИМ към БАН е създал преди години и дълго време е поддържал. „Така, че да, ще работим. Дано времето е благосклонно. Такива неща, такива издирвания се правят на есен, когато растителността е малко, за да имаме по-точни наблюдения“, отбеляза доц. д-р Вагалински.
Ливия НИНОВA
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Отпускат се 60 000 лв. за продължаване на археологическите проучвания на  „Хераклея Синтика“

Отпускат се 60 000 лв. за продължаване на археологическите проучвания на „Хераклея Синтика“

29 Август 2018 | 14:24 | Агенция "Фокус"
София. Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2018 г. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Средствата в размер на 60 000 лева са свързани със спешната необходимост от продължаване на теренните археологически проучвания на един от най-значимите археологически обекти „Хераклея Синтика“ в местността Рупите, град Петрич.
Археологическата информация за „Хераклея Синтика“ обогатява съществено знанията за историята на Балканите през античността, както и за прехода към Средновековието. В дългосрочен план се цели именно да се проучи и покаже максимално най-голяма част от централния площад и околните му сгради както и театъра, който градът е притежавал.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ към БАН: Все още не сме успели да локализираме къде точно се е намирал театъра на античен град Хераклея Синтика

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ към БАН: Все още не сме успели да локализираме къде точно се е намирал театъра на античен град Хераклея Синтика

28 Август 2018 | 18:51 | Агенция "Фокус"
Петрич. Все още не сме успели да локализираме къде точно се е намирал театъра на античен град Хераклея Синтика. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националният археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН) и ръководител на проучванията на античен град Хераклея Синтика. Той отбеляза, че с нетърпение очаква резултатите от направено заснемане на обекта със специализирана техника.
„Чакам резултатите, но към момента те се обработват малко бавно. Заснемането бе реализирано с пари отново от Министерски съвет, през БАН и с проект на археологическият институт. Общо със системата LIDAR заснехме 11 обекта в цялата страна, единият от тях е Хераклея Синтика. Самият метод се прилага за местности, които са по-трудно достъпни, по-планински. Чакаме резултатите за Хераклея. За други два вече имаме данните. Процеса не е бърз, но съм сигурен, че театъра ще бъде локализиран, защото имаме надпис от II век за него, а и градове като Хераклея не могат без театър“, подчерта доц. Вагалински. Той уточни, че намерят ли театъра, то дейностите на екипа му ще бъдат фокусирана там.
„Много ми се иска в България да имаме поне още 1 античен театър. Знаете, че този в Пловдив е чудесно място за обществени събирания и много разнообразява обществения живот на града и България. Българския Югозапад, а и българския туризъм като цяло заслужава такова откритие. Ще Ви държа в течение, като се надявам, че до месец ще имам резултати и с общи усилия ще започнем неговото проучване и експониране“, заяви доц. Вагалински. Той коментира, че много му се иска да бъде оправен пътя до античен град Хераклея Синтика, поне от комплекса на Ванга, който е разположен в района. „Става дума за около 600 м, защото иначе хората си чупят колите, а и е опасно за тези, които идват с автобуси“, уточни доц. Вагалински.
Ливия НИНОВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ при БАН: Не допускам възможността откритата статуя на античен град Хераклея Синтика да е била обезглавена умишлено

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ при БАН: Не допускам възможността откритата статуя на античен град Хераклея Синтика да е била обезглавена умишлено

28 Август 2018 | 18:17 | Агенция "Фокус"
Петрич. Не допускам възможността откритата статуя на античен град Хераклея Синтика да е била обезглавена умишлено. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националният археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН) и ръководител на проучванията на античен град Хераклея Синтика. По думите му откритото до този момент показва, че тя е била положена много внимателно под стълбището след вражеско нападение. „Целта е била нейното запазване като липсват всякакви следи от извършено посегателство върху статуята. Освен това не случайно при полагането на статуята, тя е била внимателно покрита. Тоест хората са се погрижили за нейното запазване. Също така няма такива прояви в този период. Това, което е било правено, особено с римски императори по решение на Сената – името на съответния император, ако Сената е решил, че не е управлявам добре, да бъде заличено. Самото обезглавяване е станало факт много по-късно“, подчерта доц. Вагалински. Той обясни, че към края на IV и особено през първата половина на V век, когато ранното християнство най-сетне става държавна религия е имало по-крайни християни, които са рушали светилища, унищожават статуи и въобще със сила налагали новата религия.
„Но за периода, който говорим не е имало такова отношение като обезглавяване на статуи“, каза още доц. Вагалински. Той изрази надежда, че ще имат възможността да работят на обекта още поне един месец, за да отметнат работата, която са планирали и да довършат сондажа, в който е намерена статуята, а и наоколо да проучят възможностите за намирането на въпросната глава. „Искам да се похваля, че тази година беше много успешна, благодарение на много доброто финансиране, което получихме от Министерски съвет (МС) по предложение на премиера Бойко Борисов. Става дума за 100 000 лв. което е доста пари за редовно планирани разкопки. Благодарение на това ние работихме много интензивно два месеца. Намерихме 5 надписа, от които 3 са императорски. Много интересни“, отбеляза доц. Вагалински. Той обясни, че единият е от средата на III век, става въпрос за „Цезар“.
„В цялата римска империя за стотици години проучвания има известни само 3 или 4 такива надписа. А ние открихме още 1. Предстои тепърва да го анализираме, а за цяла средна Струма до сега имаме известен само 1 римски надпис, който е намерен в Мелник – територия, която е била контролирана от Хераклея. Самият античен град е много важен, като столица на средна Струма в продължение на много години и едва 2 тежки земетресения съсипват инфраструктурата и градът запада“, каза доц. Вагалински. Според него хубавата новина е, че има много голяма посещаемост на обекта. „Когато започнахме да работим на обекта през април – май, посетителите бяха около 2 000 на ден, въпреки че пътя е лош до там. А сега са се удвоили по данни на директорът на Исторически музей – Петрич Сотир Иванов, защото както знаете те си водят статистики, чрез продажбата на билети. Важно е да отбележим, че всички постъпления от обекта отиват в Община Петрич. Ние е взимаме нищо за София. Не, че не бих могъл, но смятам, че така е по-добре за Петрич и Югозападна България“, обобщи доц. Вагалински.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ към БАН: Със сигурност откритата мраморна статуя на Хераклея Синтика е на важна личност, би могло да бъде дори е на римски император

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ към БАН: Със сигурност откритата мраморна статуя на Хераклея Синтика е на важна личност, би могло да бъде дори е на римски император

28 Август 2018 | 17:42 | Агенция "Фокус"
Петрич. Със сигурност откритата мраморна статуя на Хераклея Синтика е била на важна личност, би могло да бъде дори е на римски император. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националният археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН) и ръководител на проучванията на античен град Хераклея Синтика. Той обясни, че видът „Тогатус“ е бил популярен за този период. „Самата тога е популярна римска дреха от VI век пр. Хр. Нейният първообраз е една етруска дреха, която е била по-малка. Тогата се е правила от голямо вълнено парче, дълго около 6 м и широко около 2 м. Увиването му е било трудно и сложно, като е трябвало да имаш прислужници, които да ти помогнат. Тъй като не е била много функционална някъде към I век пр. Хр. започва да губи своята привлекателност. Император Октавиан Август, опитвайки се да задържи римските нрави, налага носенето на тоги поне по време на официалните празници и на деловите срещи“, каза още доц. Вагалински.
По думите му особено държавните мъже, по-изтъкнатите първенци в империята носели тога. „След неговото управление има известно възраждане, дори самият той многократно е изобразяван облечен по този начин. Затова по стилов анализ статуята може да се датира I или към средата на II век сл. Хр. Не по-късно, поне според мен, но тепърва престои да я проучвам по-внимателно. Статуята ще бъде реставрирана и консервирана от национални реставратори“, подчерта доц. Вагалински. Той заяви, че това, което може да се каже на този етап е, че е сравнително ранна. Освен това е много добре запазена и изкусно изработена. „Често ме питат дали мога да кажа къде е изработена – на място или от пътуващи майстори, които са работили на място. Това също е възможно, но на този етап не мога да дам отговор. Питат ме и кого изобразява. Със сигурност можем да кажем, че важно лице – първо, защото е над човешки ръст, което се е правило за хора, които са издигнати сред обществото. Обикновено това са били управници, римски императори или губернатори и за първенци, които са били най-известни в съответния град“, коментира доц. Вагалински. Според него интересното е, че долу, до левият крак на статуята е изобразена една кожена кутия за свитъци, което показва, че това е бил човек на публичния, на обществения живот, интелектуалец, управник.
„Дори има императори, които са изобразявани с такива кутии. Така, че бихме могли да кажем, че това е бил важен човек от самия град Хераклея Синтика, а като работна хипотеза дори се изкушавам да кажа, че това е бил Тиберий Клавдий Бакхий, за когото имаме информация от един по-ранно намерен надпис. А сега в друг надпис, който намерихме близо до статуята и е изцяло запазен – този човек отново е споменат като организатор на състезания, благодете“, каза доц. Вагалински. Той уточни, че от този надпис се разбира, че градът Хераклея Синтика около 100-та година сл. Хр. по статут е бил толкова важен, колкото Тесалоника, Солун, защото е имало петима политарси, а Тесалоника има шест. Винаги бройката е указвала колко важен е града. „Тоест Хераклея Синтика и Тесалоника по това време са били едни от най-важните градове в тогавашната римска Македония. Така, че самият надпис е не по-малко интересен. Сега дали статуята е на Тиберий Клавдий Бакхий не мога да твърдя със сигурност. Това е само допускане на възможност. Подчертавам, че би могло да бъде дори на римски император. Знам, че изказването е силно, но е възможно, защото като иконография и изработка, тя пасва на изображението на римски император. Хубаво би било да имаме шанса да намерим главата, защото тя липсва“, посочи доц. Вагалиснки.
Той добави, че статуята е пострадала – къде са положили главата и дали въобще са я положили ако тя е била в лошо състояние не е ясно, но се надява, че още тази година ще продължат разкопките. „Имам уверение и от премиера Бойко Борисов и от министъра на културата Боил Банов, че има шанс. Дано тогава успеем да намерим главата, защото тогава бихме могли да бъде по-категорични за лицето, което е изобразено“, отбеляза доц. Вагалински.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ към Бан: Два крана ни бяха необходими, за да извадим откритата мраморна статуя в античен град Хераклея Синтика

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ към Бан: Два крана ни бяха необходими, за да извадим откритата мраморна статуя в античен град Хераклея Синтика

28 Август 2018 | 16:53 | Агенция "Фокус"
Петрич. Два крана ни бяха необходими, за да извадим откритата мраморна статуя в античен град Хераклея Синтика. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националният археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН) и ръководител на проучванията на античен град Хераклея Синтика. По думите му процесът не е бил никак лесен. „В конкретния случаи работихме по един сондаж, който е дълбок около 4 м до сега. Целта ни поначало беше да разкрием големия Клоака максима, който е минавал под централния римски площад и заради него започнахме да работим там. Намерихме доста интересни неща, които тепърва ще изследваме, но намерихме ѝ един голям пласт от рушевини, опожарени, които най-вероятно са резултат от вражеско нападение във втората половина на III век сл. Хр. Тогава ни направи впечатление, че има една каменна плоскост, който седеше странно – перпендикулярно, малко необичайно, а нямаше смисъл от това в контекста на нещата“, каза още доц. Вагалински.
Той добави, че самата плоча е попадала под много масивно късноримско мраморно стълбище, което се е притеснявал да не бъде обрушено и да падне. „В един момент казаха на екипа да проучим самата плоча и да видим защо е поставена толкова странно. Тогава се оказа, че това е постамента на статуята, която много внимателно е била положена по гръб до римски зид и после отгоре рушевините са изравнени, като буквално върху нея е изградено самото стълбище. Първо се наложи много внимателно с кран да демонтираме стълбището, което е изградено от мраморни блокове, единият от които тежи около 2 тона. Самото стълбище е заснето, сканирано, също така е графично заснето, така че винаги може да го възстановим“, подчерта доц. Вагалински. Той коментира, че е било извършено и проучване на културния пласт над статуята. „Предвид това, че не бе възможно да изтеглим статуята, тъй като се оказа много по-голяма от очакванията ни и много по-добре запазена се наложи да я разчистим внимателно, повикахме втори кран и с внимание, грижливо, успяхме да я вдигнем. Веднага след това я пренесохме в късноримската гражданска базилика на града, тоест съдебната и търговска палата на Хераклея“, заяви доц. Вагалински. Той допълни, че статуята е била почистена сравнително добре, като първа фаза, за да могат да ѝ се насладят посетителите и гостите на обекта, защото там идват хора от цял свят, а не само от България.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ към БАН: Римската мраморна статуя, открита на античен град Хераклея Синтика може да се датира в I до средата на II век сл. Хр.

Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ към БАН: Римската мраморна статуя, открита на античен град Хераклея Синтика може да се датира в I до средата на II век сл. Хр.

28 Август 2018 | 14:19 | Агенция "Фокус"
Петрич. Римската мраморна статуя, открита на античен град Хераклея Синтика може да се датира в I до средата на II век сл. Хр. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН) и ръководител на проучванията на античен град Хераклея Синтика. По думите му статуята е с размер малко по-голям от човешки ръст или така нареченият „Тогатус“. „Представлява мъж, облечен в тога, което е било официалната дреха за древните римляни. За съжаление липсва главата на статуята, но се надявам, че в бъдеще ще попаднем и на нея. Статуята е сравнително ранна. Може да се датира в I до средата на II век сл. Хр. като стилов анализ и иконографски белези. Изработката е майсторска, с много хубави детайли по облеклото и обувките, както и цялата драперия. Много се радвам за община Петрич, за българската археология и за туризма, защото много посетители вече идват на обекта, за да видят статуята“, каза още доц. Вагалински. Той добави, че не се сеща в България да има друга подобна статуя. „Имаме статуи „Тогатус“, но те са изработени от камък и нямат такава фина изработка“, подчерта доц. Вагалински.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Благоевград: Откриха статуя на римски магистрат от края на III – началото на IV век при проучванията на античен град Хераклея Синтика

Благоевград: Откриха статуя на римски магистрат от края на III – началото на IV век при проучванията на античен град Хераклея Синтика

18 Август 2018 | 17:03 | Агенция "Фокус"
Петрич. Откриха статуя на римски магистрат от края на III – началото на IV век при проучванията на античен град Хераклея Синтика. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Пирин от екипа на доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН и ръководител на разкопките. Каменната скулптура е в човешки ръст. До нея е намерен ѝ надпис, от който се правят предположения за името на изобразения знатен хераклеец.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Хашим Тачи в казармата Адем Ярич край Прищина. 14 декември 2018 г.
Хашим Тачи в казармата Адем Ярич край Прищина. 14 декември 2018 г.

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.