НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 06:39


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Доц. Костадин Нушев, богослов: От най-ранното си детство св. Йоан Рилски е бил предан на вярата в Бога и на чистотата на духовния живот

Доц. Костадин Нушев, богослов: От най-ранното си детство св. Йоан Рилски е бил предан на вярата в Бога и на чистотата на духовния живот

18 Август 2018 | 15:06 | Агенция "Фокус"
София. От най-ранното си детство св. Йоан Рилски е бил предан на вярата в Бога и на чистотата на духовния живот. Това каза богословът доц. Костадин Нушев в интервю за Агенция „Фокус“ за Успението на св. Йоан Рилски, което православната църква отбелязва на 18 август. По думите му в най-ранната си младост, светецът се уединява за духовен монашески живот първо в един манастир в близост до неговото родно село Скрино. То съществува и в днешно време в Дупнишката духовна околия в подножието на Руенската планина. „Като млад послушник и монах, св. Йоан Рилски започва своя духовен път първо в тази обител. След това той продължава да обикаля съществуващите манастири най-вече в западните предели на България. Изследва монашеския живот и организацията на манастирите около София, по долината на река Струма, на север по долината на река Искър“, коментира богословът. Той обясни, че именно за това и до ден днешен във всички западни предели имаме много места и манастири, свързани с определен престой на самия св. Йоан Рилски. „С Божието указание св. Йоан Рилски избира да се засели в Рила, най-високата планината на Балканите, наречена Рилската пустиня в житието му. Това е едно място, където не е стъпвал човешки крак. Първоначално като отшелник в пещери, като стълпник на скали, св. Йоан Рилски усъвършенства своя отшелнически и монашески живот и достига до най-висшите степени на духовното съвършенство“, разказа още доц. Нушев.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Заветът на св. Йоан Рилски е запазен и до днес благодарение на няколко направени преписа от негови ученици

Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Заветът на св. Йоан Рилски е запазен и до днес благодарение на няколко направени преписа от негови ученици

18 Август 2018 | 13:58 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Заветът на българския светец Йоан Рилски е запазен и до днес благодарение на няколко направени преписа от негови ученици. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин проф. Костадин Динчев, български фолклорист, носител на орден „Стара планина“ - втора степен, и почетен гражданин на Благоевград, по повод църковния празник Успение на св. Йоан Рилски, който се отбелязва днес. Той обясни, че през 914 година светецът оставя на своите ученици завет, който дава информация за философските му виждания, но и за важни неща от българската действителност по онова време.
Проф. Динчев отбеляза, че поради големия страх от тогавашния владетел, който имали учениците на светеца, те скриват написания на пергамент завет, заедно с други манастирски вещи. „Затова по-късно се появяват преписи от Дометиан през 1385, а по-нататък последват и други“, обясни той. Самият завет завършва с посланието, че е написан от смирения и дългогрешен Йоан. „Той искал да остави на своите братя завещание, така като бащата оставял земно наследство от сребро и злато на своите деца“, посочи проф. Динчев и коментира също, че в завета си св. Йоан Рилски отправил съвети към своите ученици как да живеят, които и до ден днешен звучат актуално за всички онези, които се интересуват от неговото учение.
По думи на проф. Костадин Динчев в научните среди се спори дали легендата за срещаната на цар Петър и Св. Йоан Рилски е реална. Той обясни, че според народните предания името на светеца е тясно свързано с това на царя. Проф. Динчев уточни, че в различните източници се споменава, че българският владетел искал да се срещне със светеца. „А легендата разказва, че царят се намирал на връх над Благоевград, който в наши дни се нарича Цари връх, и оттам Петър пратил известие на светеца да приеме даровете, които му е приготвил, но св. Йоан Рилски отказвал всякакви дарове и така срещата между двамата останала само символична“, обясни проф. Динчев. Връзката между двамата, според легендата, се осъществила като хората на царя и светеца запалили огън. „Има разбира се спор сред учените – дали се е състояла наистина срещата, но много от тях посочват, че това не е най-важното нещо свързано с личността и делото на св. Йоан Рилски“, отбеляза проф. Костадин Динчев. Той подчерта, че най-ясната и точна информация за делото на българския светец може да бъде прочетена в неговото житие, където той подробно разказва за своето семейство и живот.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. Костадин Нушев, богослов: Традицията на Рилския манастир ни показва дълбоките корени на християнството в България

Доц. Костадин Нушев, богослов: Традицията на Рилския манастир ни показва дълбоките корени на християнството в България

18 Август 2018 | 13:42 | Агенция "Фокус"
София. Традицията на Рилския манастир ни показва дълбоките корени на християнството в България, което идва от древното монашество на православния изток. Това каза богословът доц. Костадин Нушев в интервю за Агенция „Фокус“ за Успението на св. Йоан Рилски, което православната църква отбелязва на 18 август. По думите му Рилският манастир е устроен по образеца на древните духовни обители, които се изграждат в православния изток от IV век, след времето на св. Антоний Велики и св. Василий Велики и другите големи духовни учители на монашеството там. „Разбираме, че Рилският манастир е изключително древен по своя типик, по своите канонични устройствени правила. Той много прилича на големите древни обители от Египет, Палестина, Сирия и Мала Азия. В завета си св. Йоан Рилски посочва на своите ученици, на монасите от Рилското братство, кои са големите духовни учители, които те трябва да следват в своя монашески път“, поясни доц. Нушев. Той обърна внимание, че именно за това Рилският манастир има изключително голямо значение за България, не само за страната, а и за цялото християнство на Балканите. Той обърна внимание, че Рилският манастир възниква в етап, в който все още не са създадени и устроени големите Светогорски манастирски обители на Атон, на Света гора. „Тази традиция на Рилския манастир ни показва дълбоките корени на християнството в България, което идва от древното монашество от първоначалното монашество на православния изток“, допълни още богословът.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. Костадин Нушев, богослов: В образа, личността и делото на св. Йоан Рилски, българският народ вижда живо въплъщение на християнската вяра

Доц. Костадин Нушев, богослов: В образа, личността и делото на св. Йоан Рилски, българският народ вижда живо въплъщение на християнската вяра

18 Август 2018 | 11:21 | Агенция "Фокус"
София. В образа, личността и делото на св. Йоан Рилски, българският народ вижда живо въплъщение на християнската вяра. Това каза богословът доц. Костадин Нушев в интервю за Агенция „Фокус“ за Успението на св. Йоан Рилски, което православната църква отбелязва на 18 август. По думите му значението на св. Йоан Рилски е изключително важно. „Неговото място е специално в историята и духовната култура на българския народ. Той е първият пустиножител, голям духовен отец и основател на отшелническото монашество в България. Неслучайно българската православна църква и нашия народ почитат като всебългарски духовен покровител и небесен закрилник на България. След покръстването Рилския манастир, който св. Йоан Рилски създава, продължава и никога не прекъсва своето съществуване дори и през вековете, в които ние българите не сме имали своя държава и самостоятелна българска православна църква“, каза богословът. Той посочи, че неговият завет за монасите и вярващите ни разкрива един най-добър и съвършен начин смисъла на вярата и християнските добродетели.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Директорът на музея към Рилския манастир Живка Мантаркова: Мощите на свети Иван Рилски са източник на много чудеса

Директорът на музея към Рилския манастир Живка Мантаркова: Мощите на свети Иван Рилски са източник на много чудеса

18 Август 2018 | 10:32 | Агенция "Фокус"
Кюстендил. Мощите на свети Иван Рилски са източник на много случващи се чудеса. Това каза пред Радио „Фокус” – Кюстендил Живка Мантаркова, директор на музея към Рилския манастир. По думите й хора от цялата страна и от чужбина се покланят пред чудотворните мощи на свети Иван Рилски и чудесата продължават да се случват, като много от тях се записват в специална книга. Нетленните мощи на светеца се съхраняват в главната манастирска църква.
Три църковни празника са посветени на свети Иван Рилски. Единият е свързан с блаженото му представяне пред Господ и се отбелязва на 18 август. Другите два празника са на 1 юли и 19 октомври. „В края на Х век, по внушение на свети Иван Рилски, неговите последователи намират гроба му. Той се намира на старата постница. Тя е на около 4 км от сегашния манастир. С отварянето на гроба намират тялото на светеца нетленно и благоуханно”, посочи Живка Мантаркова.
Венцеслав ИЛЧЕВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Кюстендил: Движението по пътя в района на Рилския манастир се осъществява в една лента поради свличане на скална маса

Кюстендил: Движението по пътя в района на Рилския манастир се осъществява в една лента поради свличане на скална маса

18 Август 2018 | 10:01 | Агенция "Фокус"
Кюстендил. Движението по път III-107 в района на Рилския манастир от км 27+600 до км 27+800 се осъществява в една лента поради свличане на скална маса на пътното платно, до 31 август. Това съобщиха за Радио „Фокус“ от Областно пътно управление – Кюстендил. Интензивен е трафикът по основните пътни направления в Кюстендилска област и особено по пътя за светата обител, по повод църковния празник, който отбелязваме днес – Успение на св. Иван Рилски.
Движението по пътя Смоличано – Пелатиково от км 10+000 до км 14+000 е ограничено за товарни автомобили с тегло над 3,5 тона поради пропадане на част от пътното тяло при км 10+650, км 11+720, км 12+830 и км 13+360. Въведен е обходен маршрут през Згурово – Неделкова Гращица – Невестино – Друмохар – Ваксево и обратно. Временната организация е сигнализирана с пътни знаци и е със срок до края на този месец.
Движението по път ІІІ-623 в участъка Бобов дол – Жедна от км 14+800 до км 15+560 се осъществява с повишено внимание поради изграждане на ново трасе – усвояване на нови площи от км 14+850 до км 15+550. Участъкът е сигнализиран съгласно проект за временна организация и безопасност на движението. Предвидено е дейностите там да приключат до 8 септември.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Във всички епархии се отслужва Божествена света Литургия по повод Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец

Във всички епархии се отслужва Божествена света Литургия по повод Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец

18 Август 2018 | 08:10 | Агенция "Фокус"
Дупница. На 18 август Православната църква чества Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец - небесен покровител на българския народ. По този повод днес във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Божествена света Литургия, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
От 9.30 часа, с благословението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, Архиерейска света Литургия в храм „Св. Йоан Рилски“ в курортен комплекс „Паничище“ ще оглави Негово преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп - викарий на Софийския митрополит.
Никола ПЕТКОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Архиерейска света Литургия ще бъде отслужена в Пловдив за Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец

Архиерейска света Литургия ще бъде отслужена в Пловдив за Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец

18 Август 2018 | 08:03 | Агенция "Фокус"
Пловдив. На 18 август Православната църква чества Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец - небесен покровител на българския народ. По този повод в Пловдив, от 9.00 часа, ще бъде отслужена Архиерейска света Литургия в храм „Св. Йоан Рилски“, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
Никола ПЕТКОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министър Николай Нанков ще посети Рилския манастир

Министър Николай Нанков ще посети Рилския манастир

18 Август 2018 | 07:37 | Агенция "Фокус"
Рила. От 11.00 часа на големия празник Успение на свети Иван Рилски министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще посети Рилския манастир. Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Министърът ще инспектира и на място състоянието на срутището на пътя до светата обител.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Православната църква отбелязва Успение на св. Иван Рилски

Православната църква отбелязва Успение на св. Иван Рилски

18 Август 2018 | 07:26 | Агенция "Фокус"
София. На 18 август Православната църква чества Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец - небесен покровител на българския народ. Най-известният и обичан национален светец на българите бил роден около 876 г. в с. Скрино, Кюстендилско, в подножието на Осоговската планина. Произлизал от скромно семейство, като отрано имал склонност към монашеския живот. Още тогава той придобил известно образование, като се запознал със светите книги, в които търсел мъдрост и спасение. На 25-годишна възраст, като раздал оставеното от родителите му наследство на бедните, Иван се оттеглил от света. Отначало се подстригал за монах в една близка обител (вероятно в манастира „Св. Димитър" под връх Руен). Търсейки подходяща среда за уединение, той пребивавал на различни места (край Земен, на южния склон на Витоша и т.н.), докато най-накрая се установил във „вeликата Pилска пустиня”, където по-късно създал знаменития Рилски манастир, посветен на св. Богородица. С течение на времето рилският отшелник придобил заслужен авторитет. Вестите за неговата нравствена извисеност, доброта, мъдрост, способности на лечител и чудотворец се разнесли из цяла България. Среща с Иван Рилски потърсил и самият цар Петър (927-969) и макар тя според житията на светеца да не била лице в лице, а чрез размяна на послания, владетелят бил благодарен за получените съвети. Рилското монашеско братство възникнало към 30-те години на X в., като се състояло от последователи на св. Иван. През 941 г., като посял добре (...), извършил големи и преславни чудеса, и като достигнал до дълбока старост” игуменът поискал да се оттегли в пълно уединение. Той оставил за приемник ученика си Григорий и написал своя прочут „Завет”. В това „грубо и неуко завещание”, както се изразява светецът, той наставлявал монасите да се отдадат на съвършена бедност и възвишено смирение" в името на Христовата вяра по българските земи. Като прекарал пет години в уединение в близката пещера, на 18 август 946 г. тихо угаснал за греховния земен свят.
Иван Рилски бил канонизиран от българската църква скоро след смъртта си, а мощите му били пренесени в Средец (София) по поръка на цар Петър. Тогавашните българи били благодарни на Бога, че такова „всесвето светило на света” е просияло именно в българската земя. Той бил славен редом със св.св. Кирил и Методий. Светите мощи били положени отначало в църквата „Св. Георги", после в дървения храм „Св. Лука", а към средата на XII в. - в новоизградена църква на името на светеца. В Средец мощите на св. Иван Рилски останали до 1183 г., когато нахлулите в пределите на Византия унгарци ги отнесли в своята столица Естергом (Гран). По силата на мирния договор с империята те ги върнали през 1186 г. През 1194/1195 г., когато Средец бил освободен от войските на цар Асен I (1186 - 1196), светите мощи на рилския чудотворец били тържествено пренесени в столицата Търново. Шествието с нетленното тяло на българския отец било ярка демонстрация на възобновената българска държавност. Светата ракла била придружавана от елитен военен отряд, след което била положена в новоизградената църква „Св. Иван Рилски" на хълма Трапезица. В Търново мощите на св. Иван били почти три столетия. Именно от столицата на Асеневци култът към българския национален светец надхвърлил пределите на царството, за да добие общоправославни измерения. През 1469 г. рилските монаси получили разрешение от султана да върнат мощите на своя патрон обратно в Рилския манастир, където се намират и днес. На св. Иван Рилски са посветени много и разнообразни творби, сред които се открояват т.нар. Народно житие, житията, написани от Георги Скилица (на гръцки език, XII в.), от Патриарх Евтимий Търновски, „Рилската повест" от Владислав Граматик, житието с похвала от Димитър Кантакузин (XV в.). Образът му навлязъл рано в българската иконопис, като най-старите запазени образци са от XIV в.
Църквата почита паметта на своя велик отец на 18 август (както и на 1 ноември). Фактически за основа на празнувания днес в България и от българските общности в чужбина (Западните Покрайнини, Украйна, Молдова, Македония, САЩ, Канада и дp.) Ден на народните будители (1 ноември) служи есенният празник на св. Иван Рилски.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
В САЩ се подготвят за пристигането на мигрантския керван. 17 ноември 2018 г.
В САЩ се подготвят за пристигането на мигрантския керван. 17 ноември 2018 г.

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.