Вашингтон. „Една от основните теми в коментарите в американските средства за масова информация от последни дни е, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е авторитарен държавник, фиксиран върху потъпкването на конституционните норми. На 18 август се очаква на страниците на редица вестник да бъдат публикувани едновременно статии, в които се подчертава, че Тръмп заплашва Първата поправка. Но инвеститорите в Америка и по света все още не купуват тези заключения“, пише Джеймс Фриймън в статия за водещото в САЩ издание The Wall Street Journal. Агенция „Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса.

Работата не е в това, че инвеститорите – крупни и не чак толкова – се интересуват единствено от пари и в това, че с радост търпят безпринципни авторитарни лидери. Те разбират, че превръщането в страната в затворено общество и съсредоточаването на властта в ръцете на един човек е катастрофа за икономическата жизненоспособност. Те виждат това на практика в Турция, а не в САЩ. Ето защо избягаха от турската лира и приеха с отворени ръце американския долар.
Решението на Тръмп да повиши митата оказа натиск върху турската икономика, но основният проблем е в това, че президентът Реджеп Тайип Ердоган „потиска" институциите на страната по свое усмотрение. Националната валута загуби надеждността си, тъй като парично-кредитната политика се води не с цел удовлетворение на нуждите на потребителите, вносителите и инвеститорите, а за постигане на политическите цели на Ердоган.
Що се отнася до САЩ, Доналд Тръмп прехвърля властта от Вашингтон обратно в частната икономика - чрез намаляване на данъците, въвеждане на правила за дейността и назначаване на ръководители на отдели и съдии, които вярват в ограниченото конституционно управление. Това е мащабен антиавторитаризъм и неговите резултати от гледна точка на просперитета на САЩ вече са много осезаеми.
Постъпва и друга информация от деня, която ни дава индикации, че скоро ни очаква ръст на заплатите и повишаване на стандарта на живот.

The Wall Street Journal пише:

„Производителността на труда в САЩ нарасна тази пролест с най-бързи темпове за последните три години, което може да е признак на това, че с увеличаването на инвестициите в бизнеса работниците получиха инструменти, необходими за ръста на обема на производството“.

По отношение на икономическия успех на САЩ сериозно изключение е търговската и имиграционната политика на Доналд Тръмп. За щастие, засега икономическата полза от антиавторитарната програма на Тръмп е много по-голяма от разходите, свързани с наложените мита и ограниченията за навлизането на нов квалифициран персонал в страната. Ето защо САЩ са звездата, лидер на световния фондов пазар.
Както показват наличните ограничени данни в САЩ, дори онези, които се противопоставят на президента, всъщност не вярват, че той унищожава основите на американското общество. Ако мислеха така, със сигурност щяха да се опитат да се отърват от последиците от упадъка на САЩ и да направят съвсем различен инвестиционен избор от този, който поклонниците на Тръмп направиха. По-рано тази година, изследователска компания Spectrem Group проведе проучване сред американците, състоянието на които, без да се брои стойността на основното им жилище, е повече от 100 хил. долара. Резултатите показаха още, че демократите обикновено използват своите активи почти както го правят републиканците.
Що се отнася до г-н Ердоган, той в никакъв случай не е "звезда", а точно обратното, защото хората не искат да се доверят на парите си на авторитарен владетел, който въпреки зависимостта на страната от чуждестранни инвестиции, интересно защо не се интересува от това какво мислят чуждестранните инвеститори.
Ерик Файн от инвестиционната компания Van Eck Associates управлява облигационния портфейл на нововъзникващите икономики, но се пази далеч от Турция. „В момента тя изглежда по-скоро като Аржентина през 2001 г. или Русия в периода 1997-1998 г., вътрешната политика там изобщо не е предвидима“, пише Файн в отговор до редакцията, изпратен по електронната поща.
Въпреки песимистичните си настроения, Ерик Файн твърди, че ако Ердоган промени курса и наложи политика, ориентирана към пазара, „безспорно ще започне възстановяването на фондовия пазар".
Защо с Ердоган се случва нещо лошо през цялото време? Защото той не иска да приеме антиавторитарна политика, подобна на тази, която в САЩ действа много ефективно.
***

Вашингтон. Администрацията на президента Доналд Тръмп изглежда ще прекрати финансирането на стабилизационния фонд за Сирия като част от решението на лидера на Белия дом да изтегли САЩ от разкъсваната от гражданска война близкоизточна държава, съобщава изданието Washington Examiner, като подчертава, че информацията бе обявена само ден, след като Саудитска Арабия обеща 100 млн. долара за подкрепа на международната коалиция срещу „Ислямска държава“.
Конгресът бе информиран за решението от служители на администрацията, които поясниха, че 200-те милиона долара, отпуснати по-рано за стабилизиращи програми в Сирия, ще бъдат пренасочени към други. Решението бе предшествано от преразглеждане на финансирането, започнало през март, малко след уволняването на Рекс Тилърсън от поста държавен секретар на САЩ.
Говорителят на Държавния департамент Хедър Науърт заяви, че няколко „коалиционни партньори са направили обещания и принос през последните месеци", за да подкрепят усилията на САЩ да се противопоставят на ислямистката терористична групировка в Сирия.
„Този значителен принос ще играе ключова роля в усилията на коалицията да съживи общности като Ракка, които са били опустошени от терористите", подчертаха на свой ред от дипломатическата мисия на Рияд във Вашингтон. Според изявлението, парите ще бъдат използвани за „възстановяване на средствата за препитание и основни услуги в областта на здравеопазването, селското стопанство, електричеството, водоснабдяването, образованието, транспорта и отстраняването на руините".
Външното финансиране от Саудитска Арабия и други съюзници е основната причина, поради която президентът Тръмп е решил да изтегли допълнителните 200 милиона долара, които Вашингтон планираше да похарчи в Сирия.
По-рано държавният глава на САЩ увери, че иска да изтегли страната от Сирия. Съобщено бе, че на мястото на американските сили ще бъдат обучени арабски части, които един ден биха могли да заменят американските войски в Сирия и да помогнат за стабилизирането на региона след победата над „Ислямска държава“. През април Тръмп нареди на Пентагона да започне изтеглянето на две хиляди американски военнослужещи, които понастоящем още са разположени в Сирия.
***

Берлин. „Германският канцлер Ангела Меркел има много неща на главата си. В допълнение към усилията за запазване в лагера на коалиционните си партньори, които непрекъснато хвърлят поглед зад рамото си към бунтуващия се Хорст Зеехофер, този уикенд Меркел ще седне с руския президент Владимир Путин, за да обсъдят „държавни работи“ в двореца Месеберг край Берлин“, пише Дейниъл Де Петрис в статия за британското издание The Spectator. Агенция „Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса.

“Меркел и Путин имат много за обсъждане. Войната в района на Донбас в Украйна продължава, независимо от кратките прекратявания на огъня, които обикновено се сриват след няколко часа или (с малко повече късмет) дни. Башар Асад, човекът на Москва в Дамаск, планира понастоящем да се захване с друга безразборна военна кампания в Идлиб, която може да принуди милиони сирийци да се насочат към южната граница на Турция. Газопроводът „Северен поток 2", енергиен транзитен проект, който (държавният глава на САЩ) Доналд Тръмп мрази почти толкова, колкото и Омароса (Омароса Манигълт – бивш съветник на президента), също е в дневния ред. И всико това на фона на коварните, нарушаващи правилата руски разузнавателни операции на европейска земя, които включват всичко – от опит да подкупят гръцките власти да се противопоставят на промяна на името на Македония, до предполагаемия опит за убийство (чрез използването на най-смъртноносното нервнопаралитично вещество на планетата) в пределите на Великобритания.

Въпросът за това дали Меркел и Путин могат да достигнат до прагматични споразумения по някои неща, остава отворен за обсъждане. И двамата лидери са хитри, умни и делови, така че винаги има възможност да излезе нещо от срещите помежду им. Но независимо от резултатите, флиртът на Меркел и Путин в германския замък ще бъде още един епизод в съперничеството между двамата, което най-добре може да се опише като дипломатически еквивалент на боксовите мачове на Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд от 90-те години на миналия век.

Единият (Меркел) е квантов физик и политически сървайвър, която съратниците й наричат човешки компютър. Другият (Путин) е бивш агент на КГБ и експерт в играенето със слаби карти. Двамата са били в клинч (термин от бокса – прегръдка в мача) многократно през годините. Имаше инцидент през 2007 г., при който Путин вкара своя лабрадор в стаята, знаейки, че канцлерът се ужасява от кучета (Путин твърди, че не е знаел). През 2012 г., когато Меркел разкритикува двугодишната присъда за затвор на членовете на групата Pussy Riot за видимото раздразнение на Путин. През есента на 2014 г., когато войната в Украйна бе най-острата си фаза, Меркел се опита да беседва с руския си колега в безкрайни телефонни разговори, преди да се откаже, разочарована от това, че няма да се стигне до никакъв дипломатически обрат. Два месеца по-късно двамата отново се сблъскаха в продължилите цяла нощ преговори в Минск, където се обсъждаше дипломатическа рамка за прекратяване на насилието в Донбас и мирен изход от конфликта.

Имаше и моменти, когато двамата постигаха съгласие. Унищожаването на обявените от Сирия химически оръжия срещу отказа от американските военни удари бе един от тях. Кампанията за промяна на НАТО през 2011 г. за промяна на режима на Муамар Кадафи в Либия бе друг. Москва се въздържаше в Съвета за сигурност на ООН, а Берлин избра да се присъедини към военната коалиция срещу Кадафи. Меркел и Путин обикновено искат да преминат през системата на ООН; Меркел, защото обича да насърчава многостранните решения на световните проблеми, доколкото може, а Путин, защото може да използва ветото на Москва в Съвета за сигурност, за да блокира американските инициативи. Днес Германия и Русия са от една и съща страна по отношение на Иран заради „любезността“ на Тръмп, който реши да се оттегли от ядреното споразумение, въпреки че през последните 19 месеца Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) близо десет пъти провери дали Техеран изпълнява задълженията си. Създава се усещането, че двамата имат взаимно уважение един към друг, но нито един от тях не го казва на глас.
Сагата „Меркел-Путин" ще продължи и този уикенд. И двамата ще се опитат да наложат внимателно своята гледна точка. Възможно е да има крясъци и размахване на пръсти. С или без лабрадор, Меркел и Путин започват следващия рунд от мача“.
***

Вашингтон. Бившия посланик на САЩ в Турция Джеймс Джефри бе назначен за специален представител на Вашингтон за Сирия, съобщава вестник Daily Sabah.
От редакцията подчертават, че церемонията по встъпването в длъжност на Джефри се е състояла в Държавния департамент на САЩ, а според редакцията на нея би трябвало да е присъствал първият дипломат на Вашингтон Майк Помпео, тъй като е била включена в работния му график за деня.
Daily Sabah припомня, че Джефри е ръководител на американската дипломатическа мисия в Турция в периода 2008-2010 г., а към момента е сътрудник на Вашингтонския институт. Той е известен със своите резки позиции срещу Иран и Русия. Що се отнася до Сирия, той често критикува подкрепата на САЩ за „Народни отряди за самозащита“ (YPG),, които Анкара възприема като сирийския клон на „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК). Така че едва ли би било грешно предположението, че САЩ са назначили за специален представител дипломат, който е приятелски настроен към Турция.
***

Ерусалим. В следобедните часове на деня в Стария град на Ерусалим е предприет опит за атака с хладно оръжие, съобщава израелският вестник The Jerusalem Post.
Говорител на полицията потвърди инцидента, като поясни, че израелските сили за сигурност са неутрализирали нападателя – мъж на около 30-годишна възраст, който се е опитал да намушка един от офицерите. Полицейски сили патрулират в района, подчертават от редакцията.
Съгласно разпространената информация, нападателят се е приближил към група полицаи в мюсюлманската част на Ерусалим и се е опитал да прониже един от тях.
Ден по-рано бе убита израелка в района на Самария на Западния бряг. Жената бе ударена от палестинец, управлявал такси, докато пресича улица в близост до контролен пункт. Извършителят избяга от мястото на инцидента.
***

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!

---