НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 16:17


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Аргир Манасиев, внук на революционера Аргир Манасиев: Илинденско – Преображенското въстание е било мисия, която си е заслужавала живота на хиляди български герои

Аргир Манасиев, внук на революционера Аргир Манасиев: Илинденско – Преображенското въстание е било мисия, която си е заслужавала живота на хиляди български герои

20 Юли 2018 | 20:14 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Илинденско – Преображенското въстание е било мисия, която си е заслужавала живота на хиляди български герои. Това каза Аргир Манасиев, художник и внук на революционера Аргир Манасиев за предаването „105 години свобода“ на Радио „Фокус“ – Пирин, посветено на 115-годишнина от избухването на Илинденско – Преображенското въстание. „Това въстание е било една борба, една мисия, която си е заслужавала живота на всички онези, които загинаха за свободата на България и за присъединяването на Македония към България. Тази кауза няма аналог“, каза още Манасиев. Той обясни, че дядо му е роден в село Сехово, тогава намиращо се в Османската империя, а днес в Гърция. „Само една река разделя селото от Гевгели. Учи в Солун, във френския колеж го изпраща вуйчо му. По-късно го изпраща във Франция да учи медицина. От спомените на моите родители знам, че във Франция той се разболява и се прибира в Солун, където става учител в българската католическа семинария в Зейтинлъка. Известно време преподава руски и френски, а след това постъпва и в духовият оркестър към училището“, каза още Манасиев. Той добави, че има един доста интересен момент, който е запомнил от разказите на неговото семейство, според който при пристигането на българският католически епископ в Солун – Лазар Младенов, под ръководството на дядо му, оркестърът изпълнява вместо турски марш, нашия „Шуми Марица“. „Веднага след случката той е заловен от турските власти, които с файтон искали да го закарат в Капъкуле. По това време обаче в Солун се намирали Гоце Делчев и Даме Груев, които спасяват дядо ми от турците. Така Аргир Манасиев преминава в нелегалност и става учител в село Негован. Знам, че в този период заедно с Чекаларов, един от неговите съзаклятници, основават революционни комитети на различни места в района на Гевгелийско и Солунският вилает. По времето на Хуриета той е учител в Гевгели, като е излязъл от нелегалност“, подчерта Манасиев. Той заяви, че там, благодарение на името си и това, че е бил легендарен войвода, успява да събере средства, за да изгради две училищни сгради. „Тези училища и днес съществуват, но не носят неговото име, та дори не се знае на кой са вписани. Преди няколко години лично аз бях в Гевгели и останах малко разочарован. След това дядо ми участва във Балканската война с Македоно-одринското опълчение като войвода в Гевгелийският район и Дойранско“, коментира Манасиев.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Полковник Станчо Станчев: По време на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Тракия участват около 26 000 души, а срещу тях се противопоставя организиран турски аскер от 350 000 души

Полковник Станчо Станчев: По време на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Тракия участват около 26 000 души, а срещу тях се противопоставя организиран турски аскер от 350 000 души

20 Юли 2018 | 18:27 | Агенция "Фокус"
Благоевград. По време на Илинденско-Преображенското въстанието в Македония и Тракия участват около 26 000 души, а срещу тях се противопоставя организиран турски аскер наброяващ 350 000 души. Това каза за Радио „Фокус“- Пирин полковник Станчо Станчев – преподавател по военна история във Военната академия. „Когато говорим за Илинденско-Преображенското въстание трябва да сме наясно преди всичко в каква обстановка избухва. Общо взето от дипломатическа гледна точка ние не може да разчитаме на никаква подкрепа. Нашата освободителка Русия е ангажирана с далечния Изток в конфликт с Япония.Западните държави поддържат почти всички, в значителна степен Османската империя и ние оставаме сами на себе си. Може би това е причината в навечерието на въстанието, заседанието ръководено от Христо Матов взема решение за обявяване на въстанието, българското правителство се отдръпва леко, като заявява, че открито няма да се намеси по никакъв начин в подготовката и провеждането на това въстание, защото едно ще предизвика международен скандал и второ армията не е подготвена да се противопостави достойно срещу армията на Османската империя“, каза още полковник Станчев. В тази сложна обстановка като че ли са малко прибързани действията на част от ръководните дейци на ВМОРО, които вземат решение за обявяване на въстанието. Не случайно хората с най-голям военен и революционен опит, като Гоце Делчев и Даме Груев се противопоставят на това решение първоначално, преди започване на въстанието, защото от военно-техническа гледна точка ние още нямаме необходимата подготовка да водим успешни военни действия срещу Османската армия.
Лора КАЛЧЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Стоян Николов, НВИМ: Посветили сме една зала от своята постоянна експозиция на героите от Илинденско-Преображенското въстание и свято пазим спомена за тях

Стоян Николов, НВИМ: Посветили сме една зала от своята постоянна експозиция на героите от Илинденско-Преображенското въстание и свято пазим спомена за тях

20 Юли 2018 | 17:19 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Националния военноисторически музей е посветил една зала от своята постоянна експозиция на героите от въстанието и свято пазим спомена за тях. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Стоян Николов, уредник в Националният военноисторически музей по повод 115-годишнина от избухването на въстанието. „Тук е мястото да отбележим, че във въстанието участват и много военнослужещи от българската войска – 1 генерал, 1 полковник, 1 подполковник, 4 капитани, 20 поручици и 21 подпоручици. Всичките тези хора напускат своята военна кариера, за да поведат чети за освобождението на своите братя от Македония и Тракия. Наред с тях във въстанието участие вземат и няколкостотин подофицери и войници, които също постъпват в редовете на четническата армия, за да се борят за свободата“, каза още д-р Николов. По думите му не малка част от офицерския, подофицерския и войнишкият състав от територията на Княжеството оказва своята помощ за въстанието. „Изнасят се оръжия от складовете, съдейства се на пунктовете, които са край границите и така нататък“, добави д-р Николов. Той посочи, че интересът към експонатите в експозицията е различен, сред различните посетители, но револверът и бинокълът на поручик Борис Сарафов, член на Главният щаб на Битолският революционен окръг определено предизвикват интерес. „Такъв интерес предизвиква и пушката „Маузер“, модел 1889 година, четническата пелерина, четническата чанта и възпоменателния медал за участие на легендарният войвода на Одринския революционен окръг – Георги Кондолов. Той загива по време на въстанието в резултат на тежката рана, която получава при овладяването на село Паспалово, Малкотърновско на 6 или 19 август 1903 година“, допълни д-р Николов.
Ливия НИНОВА

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Георги Питов, историк: Изключително сложна е била обстановката в Банско преди, по време и след избухването на Илинденско – Преображенското въстание

Георги Питов, историк: Изключително сложна е била обстановката в Банско преди, по време и след избухването на Илинденско – Преображенското въстание

20 Юли 2018 | 17:17 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Изключително сложна е била обстановката в Банско преди, по време и след избухването на Илинденско – Преображенското въстание. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Георги Питов, историк и уредник в Музеен комплекс – Банско по повод 115-годишнина от избухването на въстанието. По думите му Банско още след падането на околията под турско робство, никога не се предава и примирява. „Още през кърджалийските времена, банскалии се организират срещу четите или така наречените разбойнически банди. Има две документирани битки. Едната е на Терзи Никола с Шабан Гега, другата е на Кир Благо Тодев с Индже Юсеин. В общи линии банскалии винаги са действали решително срещу нападенията над града“, каза още Питов. Според него, когато се създават комитети за подготовка на Априлското въстание, Банско взема дейно участие. „Знаете, че въстанието избухва преждевременно, така че Банско не успява да се включи активно. Въпреки това отново имаме много гонения, убийства, изследвания. След това, когато през 1878 година се взема решението на Берлинският конгрес и се подписва Берлинският договор, Банско остава извън границите на свободна България, банскалии пак грабват оръжието в така известното Кресненско – Разложко въстание, освобождават града и тогава се създава така нареченото седемдневно Разложко царство, в което Банско е свободно“, добави Питов. Той заяви, че след това въстанието е разбито с кръв, но въпреки всичко банскалии не се примиряват. „Отново се взима решение за въстание, цялото население се включва – жените шият знамена, децата помагат, сформират се чети, други много често отсядали в района. Така че Банско винаги си е било революционно, никога не е било спокойно. В тази обстановка се стига до Илинденско – Преображенското въстание, което както казахме в Банско избухва на 14 септември“, подчерта Питов. Той посочи, че освен четите, които действат в региона, най-известен по време на Илинденско – Преображенското въстание е подвигът на Радоновата чета, чиято основна задача е била да охранява пътя, за да могат хората да се придвижат към България, защото вече е станало ясно, че въстанието ще бъде потушено с много кръв. „А самата чета, която се е състояла от около 27 човека е била избита. Тук има един интересен момент, свързан с това, че преди Радоновата чета да тръгне да защитава позицията, те са знаели, че няма да се върнат живи. Затова още приживе отиват в църквата, където поп ги опява. Има и един разказ, който е на сестрата на Радон Тодев, в който тя споделя, че турците са ги изкарвали на мегдана на селото, за да могат да се подиграват с тях, да показват избитите четници, но нито една от жените и нито един от жителите не заплакал, с което искали да покажат, че могат да тъгуват, но да не показват на турците, които са се опитвали да се гаврят с тях“, добави Питов. „За периода след края на въстанието също има един много интересен разказ за това как Банско е било спасено от погром след 14 септември. Тогава, освен редовната турска войска и пашата, идващи от към Неврокоп, пристигат и много нередовни – башибозуци, мохамедани-мъже и жени, които са били готови да убиват хора, да ограбват къщи с цел отмъщение, че Банско се включва във въстанието. Тогава банскалии излизат начело с кмета и посрещат пашата с цветя. Тогава този паша, който е от френски произход решава, че градът не трябва да бъде запален и унищожен, а също не позволява да се извършват грабежи и убийства“, коментира Питов.
Ливия НИНОВА



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Стоян Николов, НВИМ: Имената на хиляди герои, взели участие в Илинденско-Преображенското въстание, блестят силно и до днес

Стоян Николов, НВИМ: Имената на хиляди герои, взели участие в Илинденско-Преображенското въстание, блестят силно и до днес

20 Юли 2018 | 17:10 | Агенция "Фокус"
Благоевград.. Имената на хиляди въстаници – герои, взели участие в Илинденско-Преображенското въстание, блестят силно и до днес. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Стоян Николов, уредник в Националният военноисторически музей по повод 115-годишнина от избухването на въстанието. По думите му сред тях се открояват няколко имена. „Възпитаникът на Софийският университет Дамян Груев, чието родно място е и сред жестоко пострадалите при потушаването на въстанието. Един, за съжаление, потънал в голямо забвение, един от славните герои в Костурско, роденият в село Смърдешко – Васил Чекаларов. Той участва в ред от знаменитите боеве в Битолският революционен окръг. Той е и сред създателите на наградната система на организацията. Така в хода на въстанието, отличилите се в боевете въстаници са награждавани от Чекаларов с трофейно турско оръжие и документи, в които е отбелязвана тяхната храброст“, каза още д-р Николов. Той отбеляза, че в това време, в тази въстаническа обстановка няма как и да се учреди орденна наградна система. „Чекаларов в годините продължава своята революционна дейност, като се бори активно. Той е един от стожерите за отстояване на българщината срещу гръцката въоръжена пропаганда. Той загива на полето на храбростта като подофицер от българската армия, начело на чета, която воюва срещу гръцката армия в окупираната от нея Югозападна Македония през 1913 година“, добави д-р Николов.
Уредникът в Националният военноисторически музей коментира, че след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание сред дейците на двете български революционни организации на македонските и тракийски българи започва един критичен анализ на резултатите от въстанието. „Определено сред част от дейците е имало недоволство, свързано с това дали въстанието не е било прибързано, дали е подготвяно достатъчно. Реално голямата цел на въстанието – извоюването на правдини, на автономия като етап за последващо присъединяване към свободното Княжество не се осъществя“, каза д-р Николов. По думите му това обаче довежда и до бързата преориентация на българската държава за ускорена подготовка за война с Османската империя, за да се осъществи общонационалният идеал и за да се спасят сънародниците от кървавите репресии на османските власти, които в следващите години активно са подпомагани в своите жестокости върху българщината от избуялите сръбска и гръцка въоръжение пропаганди.
Ливия НИНОВА

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Георги Първанов, президент на България (2002 – 2012): Датата на избухване на Илинденско-Преображенското въстание блести в българския исторически календар

Георги Първанов, президент на България (2002 – 2012): Датата на избухване на Илинденско-Преображенското въстание блести в българския исторически календар

20 Юли 2018 | 16:58 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Датата на избухване на Илинденско-Преображенското въстание блести в българския исторически календар. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ - Пирин президентът на България в периода 2002 – 2012 г. Георги Първанов. „Това е част от вековните ни борби, за да може българската нация да е освободена и обединена, защото Илинденското въстание е продължение на онова, което се случва по време на Априлското въстание, онова което са заложили в съпротивителното движение Васил Левски и другите апостоли. С други думи то е част от изграждането на българската държавност от възраждането на българската идея“, каза Първанов. По думите му посланието, което отправят революционерите от 1903 година, е много ясно, то е знамената от времето на Априлското и на Илинденско-Преображенското въстание - „свобода или смърт“. „Вече няма нито желание, нито готовност да стоят в условията на робството, а са готови да жертват всичко и живота си дори, за да може Македонска и Одринска Тракия, като региони, да бъдат освободени и присъединени към тогавашната българска държава“, каза Първанов. Той подчерта, че въпросът за въстанието днес стои точно както е стоял в документите на революционните комитети, на ръководството на въстанието, така както го виждаме в изказваният, в писмата на Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански. „Те може да са имали своите противоречия помежду си, но са били твърдо за българския път на развитие. Дори този преекспониран във времето спор между вътрешните дейци и върховистите. В дните на въстанието се получава категоричното решение, че всички са единни, когато става дума за борбата с поробителя“, каза Първанов. Той изказа своите опасения, че не се помни историята, защото някак в динамиката на настоящето, при толкова високи технологии, историята остава назад. „Все пак ми прави добро впечатление, че името младите хора - студенти, ученици, тези които трябва да са най-далеч от историята са най-патриотично настроени. Те най-често не просто говорят, но работят за това да имаме модерна идентичност, основана на автентичното, на истинското“, каза Първанов. По думите му това въстание е едно от най-ярките събития в българската история и ние трябва да се гордеем с това, независимо дали го правим на Предел, Петрова нива, Славейно, Маджарово. „Тези чествания биха могли да бъдат един мост в отношенията ни със населението, оттатък границата във Вардарска Македония. Винаги съм бил за това общата ни история да ни обединява, а не да ни разединява, но прочетена вярно, коректно, без претенции, без посегателства. Тенденции, които през годините е имало по отношение на българската история на Пирински край“, каза Първанов.
Лора КАЛЧЕВА

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Димитър Тренчев, историк: Много са петричаните, без които Илинденско-Преображенското въстание нямаше да се случи и „зрънцето“ на борбата нямаше да бъде „засято“

Димитър Тренчев, историк: Много са петричаните, без които Илинденско-Преображенското въстание нямаше да се случи и „зрънцето“ на борбата нямаше да бъде „засято“

20 Юли 2018 | 16:40 | Агенция "Фокус"
Петрич. Много са имената на петричаните, без които Илинденско-Преображенското въстание нямаше да се случи и без които „зрънцето“ на борбата нямаше да бъде „засято“ сред населението. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин историкът от Петрич Димитър Тренчев по повод 115-годишнина от избухването въстанието. Той отбеляза, че тогавашната Петричка каза, като административен район, далеч надхвърля пределите на днешната община Петрич. „Това са повече от 40 км до полите на Пирин и нататък чак до Струмица. Имало е 86 села, които са обхващали една много обширна територия. В интерес на истината, но без да повтаряме общоизвестни факти, то сме длъжни да отбележим, че реално въоръжени сблъсъци, каквито например се наблюдават в Битолско, Одринско, в полите на Пирин, в Разлог, при нас в Петрич не се случват“, каза още Тренчев. Според него причините за това са свързани с обстоятелството, че регионът буквално е бил опустошен след Горноджумайското въстание, избухнало предната година. „Другата причина е, че в Петрич са били фокусирани значителни по брой турски части – над 8 000 души редовна армия са били разквартирувани по селата, като на места е имало по 60, дори 100 войници, а това от своя страна допълнително е блокирало каквато и да е било инициатива. Освен това въстанието избухва при непостигнато пълно съгласие между дейците на тогавашната Тайна македонска организация, както се казвало ВМРО – това от една страна, от друга е имало липса на взаимодействие с дейците на Върховният комитет“, каза още Тренчев. Той добави, че за съжаление и двете страни не успяват да преодолеят идейните си, а от там и личностни конфликти по тактиката и стратегията за водене на борбата. „Въпреки всичко и в Петричко е имало бойни действия, има и кръвопролитни сражения. Има и свидни жертви“, заяви Тренчев. Той добави, че днес не си спомняме достатъчно за Илинденско-Преображенското въстание и не отдаваме необходимата почит към неговите герои. „И като историк, и като петричанин, и като гражданин смятам, че се сещаме за тази славна страница от нашата история само в навечерието на годишнината ѝ. Това, колко и грубо да звучи, ни прави кръгли идиоти пред паметта на хората, които поливаха нашата изстрадана земя с кръвта си и я засяваха с костите си“, заяви Тренчев. Според него проблемът не е в протоколните речи и увехналите венци или да помълчим минута – две, а в това че не отстояваме това, което героите на Майка България са отстоявали. „Аз благодаря на медията „Фокус“ – модератор на българският дух, че обръща и дава гласност на събитията, които са се случили в нашата история“, посочи Тренчев.
Ливия НИНОВА

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Стоян Николов, НВИМ: Синовен дълг на всеки българин е да пази спомена за саможертвата на своите предци, участвали в Илинденско-Преображенското въстание

Стоян Николов, НВИМ: Синовен дълг на всеки българин е да пази спомена за саможертвата на своите предци, участвали в Илинденско-Преображенското въстание

20 Юли 2018 | 16:33 | Агенция "Фокус"
Благоевград.. Илинденско-Преображенското въстание е другата най-масова проява на българското организирано национално-освободително движение след Априлското въстание. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Стоян Николов, уредник в Националният военноисторически музей по повод 115-годишнина от избухването на въстанието. „Затова смятам, че синовен дълг на всеки българин е да пази спомена за саможертвата на своите предци. Мисля, че съвременният българин е запознат с въстанието, особено наследниците на македонските и тракийски българи, в чиято родова история е вплетен спомена за героизма и трагизма на въстаналите“, каза още д-р Николов. Той коментира, че трябва да помним миналото, защото народ, който не помни и не познава миналото си, няма и бъдеще. „Героизмът и саможертвата на нашите предци ни учат на любов към Отечеството. Поставянето на общонационалните идеали над дребното и еснафщината ни дават хиляди достойни примери за отстояване на българщината с цената на дом, имот, а дори и на своят живот“, подчерта д-р Николов. Той апелира към всички на днешния ден свято да пазят спомена за въстанието в своите души, независимо дали това са части от родовата им памет или е нещо запомнено от книги, исторически филми или народни песни, защото докато се помнят и почитат подвизите на големите „великани“ и духа на участниците във въстанието – те не умират.
Ливия НИНОВА

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов валидира юбилейна пощенска марка „140 години Българска армия“

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов валидира юбилейна пощенска марка „140 години Българска армия“

20 Юли 2018 | 16:12 | Агенция "Фокус"
София. По повод 140-ата годишнина от създаването на Българската армия министърът на отбраната Красимир Каракачанов заедно със заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Димитър Геновски поставиха печата за валидиране на първата по рода си тематична марка. Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на отбраната. „Това е една много красива инициатива, която ще увековечи 140-годишнината и е знак на нашето уважение към тази дата. Марката е прекрасно художествено произведение и ще остане паметно и за поколенията след нас“, каза министърът на отбраната Красимир Каракачанов.
Заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Димитър Геновски посочи, че Българската армия е една от институциите, с която държавата ни винаги се е гордеела и това филателно издание е посветено изцяло на героизма на българските воини. Припомнен беше и фактът, че още в далечната 1902 година се отпечатва марка, посветена на боевете при Шипка.
Авторът на марката д-р Александър Въчков представя в историческа ретроспекция образа на Българската армия, илюстрира промяната през годините и в същото време изобразява непреклонния дух на българския войник.
Юбилейната пощенска марка „140 години Българска армия“ е в тираж от 10 100 броя.

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Илияна Попова, зам.-кмет на Петрич: Длъжници сме към духа на илинденци и преображенци, борещи се за свобода и независимост

Илияна Попова, зам.-кмет на Петрич: Длъжници сме към духа на илинденци и преображенци, борещи се за свобода и независимост

20 Юли 2018 | 16:08 | Агенция "Фокус"
Петрич. Длъжници сме към духа на илинденци и преображенци, борещи се за свобода и независимост. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Илияна Попова, заместник-кмет по култура и хуманитарни дейности в Община Петрич, по повод 115-годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Тя заяви, че петричкият район не успява да се включи с пълна сила в Илинденско-Преображенското въстание поради историческия факт, че 10 месеца по-рано и на двата бряга на река Струма се водят въстанически действия на живот и смърт. „Броят на сблъсъците до потушаването му са приблизително 19 за месец“, каза още Попова. По думите ѝ при потушаването на Горноджумайското въстание са опожарени и разграбени над 15 села, войската извършва масови убийства, насилие и репресии срещи мъже, жени и деца. „Като жесток пример бихме могли да си припомним обесването на двама свещеници с главата надолу над горящ огън. Повече от 2000 българи са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в свободна България. Църкви са превърнати в яхъри, а много от тях разрушени. Всичко това обезсилва участието на хората от този район в последвалото Илинденско-Преображенско въстание 10 месеца по-късно“, подчерта Илияна Попова. Тя добави, че въпреки всичко това петричката околия не спира да се бунтува. „В такава обстановка през 1093 година избухва Илинденско-Преображенското въстание. Общото мнение на дейците в петричко съвпада с това на дейците от Вардар и на Серският революционен окръг – те смята, че въстанието е прибързано и затова трябва да се изрази в смели актове – прекъсване на съобщения, взривяване на мостове и различни военни съоръжения. Целта е турските военни части да се задържат в района и да се облекчи въстаналия Битолски революционен окръг. Около Кръстовден, през 1903 година, планината Огражден, под селата Гюргево и Куково се осъществява събиране на всички чети в района“, заяви Илияна Попова. Тя посочи, че след пристигането на всички въстаници е взето решение за формиране на две бойни групи. „Първата е сформирана в северен Огражден, а втората в южен. Северната група въстаници са разгромени и разпръснати след сражение с турските войскови части в района село Цапарево. Южната води успешни бойни действия при селата Вишлене и Стеник, но след смъртта на нейният войвода в местността Маркова скала, четата се отправя на север към Княжество България“, коментира Попова.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Стоян Николов, НВИМ: В хода на Илинденско-Преображенското въстание са проведени 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 000 турска армия

Стоян Николов, НВИМ: В хода на Илинденско-Преображенското въстание са проведени 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 000 турска армия

20 Юли 2018 | 15:44 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Несправедливият Берлински договор от лятото на 1878 година разпокъса българското етическо землище на различаващи се по своя статут части, което по-късно води до избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Стоян Николов, уредник в Националният военноисторически музей по повод 115-годишнина от избухването на въстанието. Той обясни, че по силата на договора е създадено васалното на Османската империя – Княжество България, включващо северна България и Софийско, Автономната област в пределите на Османската империя – Източна Румелия. По-голямата част от Добруджа е предадена на Румъния, Нишко, Пиротско и Вранско на Сърбия като Македония, източна и западна Тракия са оставени под пряката власт на Султана. За тях е предвидено да се извършат определени реформи с членовете 23 и 62 на договора. „Тези два члена на договора обаче остават мъртво родени и в следващите десетилетия българското национално – освободително движение в Македония и Тракия многократно се позовава на тях. Веднага след Руско – турската война от 1877 – 1878 година и несправедливият Берлински договор, българското общество започва борба срещу оставянето на македонските и тракийските българи под Османска власт“, каза още д-р Николов. Той добави, че наред с подаването на различни мемоари и жалби, започва и въоръжената борба. Избухва Кресненско – Разложкото въстание, което е последвано от Охридското съзаклятие. „Създават се и двете най-големи революционни организации на македонските и тракийски българи, съответно Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1893 година и Върховният македоно-одрински комитет през 1895 година. Съответно проведени са Четническата акция от 1895 година и избухва Горноджумайското въстание от 1902 година. Междувременно с решаващото участие на възпитаника на Военното на Негово Величество училище в София – Георги Николов Делчев, познат като Гоце Делчев за няколко години е изградена и нелегалната армия на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, нейният Четнически институт“, отбеляза д-р Николов. Той обясни, че след Горноджумайското въстание, насилията на османските власти над българското население се увеличават многократно, а четите на организацията влизат в редица боеве с турските части. Обстановката се изостря и в началото и в периода 2 – 4 януари се свиква конгрес на организацията в Солун, който излиза с решение за повсеместно въстание на революционната територия. „Задграничните представители на организацията Гьорче Петров и Гоце Делчев не присъстват на конгреса, но по-късно, след определени забележки, се присъединяват към взетото решение. Гоце Делчев е привърженик на партизанска война с поредица от терористични актове срещу военни инфраструктурни обекти, като така той се надява да се запази българското население и селища в Македония от османските репресии. Гьорче Петров от своя страна пък е за една перманентна революция, която да обхване голям времеви участък“, заяви д-р Николов.
Един от основателите на ВМОРО – д-р Христо Татарчев е за масово и внезапно въстание. „Техните виждани в определена степен се сбъдват в хода на въстанието. Същевременно се очертават и различни готовност на революционните окръзи за въстание. Има определен недостиг на въоръжение. Провеждат се конгреси на различните окръзи, като на Смилевския конгрес на Битолския окръг се взима решение въстанието в окръга да започне на 20 юли – Илинден, или по нов стил на 2 август“, коментира д-р Николов. Началото на бойните действия в Одринският революционен окръг се определя на конгреса на Петрова нива за 6 или 19 август – Преображение. По-късно Серският революционен окръг решава да въстане на 14 или 27 септември – Кръстовден. Това са ѝ най-масово участвалите окръзи във въстанието. В определения ден, щаба на въстанието в село Смилево, Битолско в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, нарежда на въстаническите отряди да започнат бойни действия. „Именно Битолският революционен окръг въстава масово, като започват боеве в Битолско, Леринско, Костурско, Охридско и Кишевско. В град Крушево българските въстаници обявяват Крушевска република и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя“, подчерта д-р Николов. „Равносметката на въстанието в този революционен окръг е следната: 19 582 въстаника водят 150 сражения срещу 292 735 турски войници или съотношението е близо 1 към 15 при обща продължителност на боевете 1146 часа. Загиват или са ранени 747 четници и 3 087 турски войници. Няколко от другите революционни окръзи – Кожух и Беласица, Солунско, Огражденско – Струмишкия окръг и Скопски окръг действат с отделни чети като въстанието не става масово, тоест населението не въстава по изричното разпореждане на организацията, заради недостиг на въоръжение и преценка на ръководството“, каза още д-р Николов.
Началото на въстанието в Битолско дава и тласък на революционното движение в Одринско, като съгласно решенията на Солунският конгрес е свикан конгреса на Петрова нива, който разработва плана за действията и избира Главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Стамат Икономов и Лазар Маджаров. Започват и бойните действия като е обявена Странджанската република, освободени са Василико, днешно Царево, Ахтопол и други по-малки селища в Странджа, като турските части са изтласкани към градовете, в които има по-големи гарнизони, а именно Малко Търново и Лозенград. „В Серско, въстанието започва на 14 септември – Кръстовден, като въстаническите действия се водят почти по цялата територия на окръга. Тук характерната особеност е, че в едно тясно взаимодействие действат чети и на двете организации на македонските и тракийски българи, а именно ВМОРО и Върховният комитет, които с обединени сили действат срещу турският аскер като в боевете се включват Яне Сандански, капитан Стоянов и полк. Янков“, допълни д-р Николов.
Той каза, че въстанието общо в Македония и Тракия води до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 000 турска армия. Загиват 994 въстаници, 201 са опожарените села, 12 440 са опепелените къщи. „За съжаление сред цивилното население жертвите са в пъти повече. 4 694 са избитите, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца. Над 3 000 жени и моми са изнасилени от османските части. 70 000 души остават без дом, а 30 000 бягат към България – една поредна бежанска вълна от неосвободените предели към свободното Княжество. Жертвите от турска страна са изцяло, изключително войскови – 5 325 войници. В Битолско, в дните между 2 и 23 октомври стават 150 сражения, в които загиват 746 четници; в Солунско – 38 сражения и 109 убити; в Скопско – 15 сражения и 93 убити; в Одринско – 36 сражения и 56 убити четници и стотици хиляди мирни, цивилни жертви“, посочи д-р Николов. Според него именно кървавото потушаване и зверствата, които извършва османските власти, недостига вече и на въстаници, репресалиите, които извършват, довеждат до там, че на 12 септември 1903 Генералният щаб на Битолският революционен окръг излиза с указно писмо за прекратяване на въстаническите действия и саморазпускане на щаба. „Така е записана една славна страница в българската военно история и в борбите на македонските и тракийски българи за освобождение“, отбеляза д-р Николов.
Ливия НИНОВА

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Николай Куколев, историк: Илинденско-Преображенското въстание избухва в изключително сложна обстановка

Николай Куколев, историк: Илинденско-Преображенското въстание избухва в изключително сложна обстановка

20 Юли 2018 | 15:37 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Илинденско-Преображенското въстание избухва в изключително сложна обстановка. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин историкът от Благоевград Николай Куколев. Той обясни, че дълбоките причини за въстанието се крият значително по-рано, тъй като още по времето на голямата Източна криза между 1875 и 1878 година на Балканите се случват поредица от събития, които са резултат от няколко неща. „От една страна все по-ясно се изразява желанието на Балканските народи да отхвърлят Османската власт – 1875 година избухва голямо въстание на сърбите в Босна и Херцеговина, която по това време все още е в пределите на Османската империя. Всъщност до голяма степен това въстание ускорява и организирането на българите и най-вече на българската емиграция за едно въоръжено българско въстание, като идеята е да се възползваме от това, че вече на Балканите има един такъв голям конфликт и ще можем още повече да затрудним османската реакция“, каза още Куколев. Той добави, че се е очаквало, че това ще доведе и до успех на въстанието. „За съжаление знаем, че заради бързината, с която се организира Априлското въстание, то не успява да постигне онзи мащаб, на който са се надявали неговите лидери“, добави Куколев. Следващите десетилетия са доста бурни за Пиринският край. „Знаем, че първата реакция идва още след конгреса. Тя е съвсем спонтанна, не е дълбоко организирана – това е Кресненско-Разложкото въстание“, отбеляза Куколев. 1902 година се стига до един опит, който е инспириран именно от Върховният комитет – известното Горноджумайско въстание. То обаче не е подкрепено от дейците на ВМОРО, поради което остава с ограничен характер, но то е ясен знак за това на къде отиват нещата – рано или късно въоръжената съпротива трябва да придобие един по-масов характер, за да има шанс да успее, а не само да се поддържа някакво напрежение в османските власти. Той обобщи, че дълбоката причина за избухването на Илинденско-Преображенското въстание е разделението, което е създадено с Берлинския договор и възникналия по този повод Български национален въпрос, тоест въпроса за политическото обединение на българската нация в една обща, българска държава.
Ливия НИНОВА

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ангел Джонев, историк: Кюстендил е имал ключово значение в Илинденско-Преображенското въстание

Ангел Джонев, историк: Кюстендил е имал ключово значение в Илинденско-Преображенското въстание

20 Юли 2018 | 15:31 | Агенция "Фокус"
Кюстендил. Кюстендилският край е непосредствено свързан с подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание. Това каза пред Радио „Фокус” – Кюстендил историкът от Регионален исторически музей – Кюстендил Ангел Джонев. По думите му Кюстендил е бил изходна база на четите, тогава в града е позициониран пограничен пункт, с пунктов началник, куриерска мрежа за прехвърляне на въоръжени хора, чети, снаряжение и пропаганди материали към окръзите на революционната организация – Скопски, Битолски, Солунски и Струмишки. „От шест революционни окръга, четири се захранван през Кюстендил. Това сочи, че градът не само е врата към Македония, но е и главна изходна база в цялото революционно движение”, каза Ангел Джонев. В периода на въстанието, през Кюстендил минават редица формирования – четите на Борис Сарафов, Гьорче Петров, Христо Чернопеев, Панчо, Никола Дечев и отрядът на Сотир Атанасов. Кюстендилско е не само изходна база, но и зона на сражения и тилова база. Функционира медицински пункт, както и бежански лагер. След въстанието, Кюстендил се оказва и град, който подслонява хилядите бежанци от Македония.
Венцеслав ИЛЧЕВ

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Георги Първанов, президент на България (2002 – 2012): Името Северна Македония крие много „подводни камъни“

Георги Първанов, президент на България (2002 – 2012): Името Северна Македония крие много „подводни камъни“

20 Юли 2018 | 14:49 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Името Северна Македония крие много „подводни камъни“. Това каза в Благоевград президентът на България в периода 2002 – 2012 г. Георги Първанов по време на среща-дискусия „Илинден 2018 – исторически поуки и перспективи на отношенията в региона“ по повод договора между Македония и Гърция за преименуването на Македония в Северна Македония, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин. Първанов припомни, че по-рано ПП АБВ е реагирала много рязко и на предложението съседната ни страна да носи името „Илинденска Македония“. „Не знам колко души по българските върхове са прочели този договор, но аз мисля, че той трябва да се прочете много добре от българската дипломация и българските политици. В коментарите към него – и на Заев и на Ципрас, които аз много уважавам като политици, бранещи своя интерес, става ясно, че Скопие се отказва от идеята за античното минало на тази държава", каза още той. По думите му това е описано с много детайли и подробности, които са описани, за разлика от нашия договор, който повтаря декларацията на Костов и Георгиевски от края на миналия век. Президентът Първанов подчерта, че в гръко-македонския договор нещата са описани много детайлно. „Да, няма да има летище „Александър Македонски". Да, няма да ги има другите исторически символи, но тогава идва логичното – нищо по-естествено от това в търсенето на утвърждаването на своята идентичност, младата Северномакедонска държава да акцентира неистово в Илинденските корени“, подчерта президентът Първанов. Той добави, че няма човек, който да не е запознат с историята, който да не може да направи разлика между Илинден 1903 година и Илинден 1944 година, когато е антифашисткото събрание на Македония. „Това събрание от 1944 година взема решението за присъединяването на Република Македония като съставна и федеративна част на Югославия. Къде са идеите на илинденци от 1903 година и къде е това решение? Разликата е огромна“, заяви президентът Първанов. Той добави, че много се е надявал и продължава все още да се надява, че Заев ще изтръгне антибългарското жило на македонизма. „Дори и това да се случи, то това би било наистина нещо значимо на този етап. И ако миналата година това не изглеждаше невъзможно, то сега го поставям под леко съмнение. За това и нашето предложение бе тази междудисциплинарна комисия, която беше създадена по силата на българо-македонския договор да напише някаква основа, някаква обща позиция, която да се използва от нашите държавници, политици и хора, които ще изнасят речи по отношение на Илинден и българо-македонските контакти“, добави президентът Първанов. По думите му това е било предложено с ясното създание, че едва ли ще се случи. „Но то е крайно необходимо, предвид опасението, че казаното от премиера Заев и председателят на парламента Джафери, сега ще се повтори. Ако не буквално, то в аналогичен вид. И стои въпросът как ние българите отбелязваме Илинденско-Преображенското въстание?“, коментира президентът Първанов. Той припомни, че 100-годишнината от въстанието е била едно уникално събитие. „Аз помня как при мен дойдоха академиците от БАН, предложиха го и го направихме национално честване. До тогава отделно Петрова нива, отделно Предел не чак толкова, колкото на Попови ливади. Имаше национално честване преди 15 години в София и на Предел и на Петрова нива – местата на българската съпротива, на революционното движение, а сега какво правим? Можем да ходим, да присъстваме взаимно на подобни тържества, защото миналата година беше присъствие, а не участие. Ако ти не участваш със своя позиция и политика, ако присъстваш, ти дефакто признаваш и капитулираш пред един тези, които са неприемливи“, заяви президентът Първанов. По повод идеята на членството на Македония в НАТО и Европейският съюз, той заяви, че твърдо я подкрепя, но попита: „Защо ние да плащаме сметката“.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Георги Първанов, президент на България (2002 - 2012): Българската политика по Македонския въпрос е низ от компромиси от 1878 година до сега

Георги Първанов, президент на България (2002 - 2012): Българската политика по Македонския въпрос е низ от компромиси от 1878 година до сега

20 Юли 2018 | 14:10 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Българската политика по Македонския въпрос е низ от компромиси от 1878 година до сега. Това каза в Благоевград Георги Първанов, президент на България през периода 2002 - 2012г. по време на среща – дискусия „Илинден 2018 – исторически поуки и перспективи на отношенията в региона“, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин. Първанов заяви, че се занимава с тази тематика още от студентските си години и предложи на младите учени и историци да направят разработки на тема „Какво ни даде и какво ни отне патерналистичното“. „В една или друга степен то е оправдано, спрямо Скопие и нашите братя оттатък границата“, каза още президентът Първанов. Той добави, че днес влизаме в честванията, посветени на Илинденско – Преображенското въстание. „И ако сме се събрали тук, то е за да започнем този разговор или спор. Не бива да се притесняваме че даваме тон за полемика. За мен въпросът е „Ние имаме ли правото да честваме Илинденското въстание“ на фона на онова, което се случи в предходните 1-2 години и продължава да се случва. И ако отговорът все пак е позитивен, то тогава другият въпрос е „Какво имаме право да говорим“, заяви президентът Първанов. Той припомни, че през 2017 година македонският премиер Зоран Заев направи едно изказване по време на съвместните чествания на Илинден 2017 година, заедно с представители на българската държава, в което той спомена, че във въстанието са участвали македонци, албанци, турци, сърби, власи, роми, но пропуска да спомене българи. „Да кажем, че той се е развълнувал и е пропуснал да спомене българите, но на другия ден на Мечкин камен, президентът на македонския парламент г-н Талат Джафери произведе същия този списък. Аз тогава попитах много плахо, тъй като не исках да развалям добрите отношения от договора, та защо един от делегацията не се обади, не постави въпроса или поне да попита „Какво правим, къде сме ние“, добави президентът Първанов. Той заяви, че в последните дни от ПП АВБ достатъчно рано преди 2 август, даже и пред 20 юли, са предложили на българските институции да поканят македонския премиер Зоран Заев на Петрова нива. „Ето това ще бъде знак, че въстанието, че освободителното движение се възприема в неговия неразривен смисъл – Илинденско и Преображенско – такова, каквото е било“, подчерта президентът Първанов. Той коментира, че се занимава с темата за борбите на македонските и тракийските българи над 30 години. „Да, на моменти е имало едно леко разпадане на революционни окръзи, но в ничие съзнание, на никой от ръководителите не е имало усещането и намерението да работят за нещо различни от това – тази територия да се развива като българската такава. Между другото без да се отклонявам прекалено много, все пак ще маркирам, че българската политика по Македонския въпрос е низ от компромиси от 1878 година до сега“, подчерта президентът Първанов. Той уточни, че първият компромис е отказа от Санстефанска България. „На следващата стъпка, при Съединението ние се отказваме от идеята за едновременно присъединяване на Източна Румелия, Македония и Тракия. Присъединяваме само Източна Румелия. На следващата стъпка ние възприемаме идеята за автономия на Македония и Одринско, което е доста по-различно от онова, за което са се борили техните предшественици. В годините на войните вече отиваме съвсем в крайна мяра в своите компромиси, за да се стигне до признаването на Република Македония като самостоятелна държава – един компромис, който за мен е исторически и морално оправдан“, каза президентът Първанов. Той отбеляза, че това не означава, че сега трябва да мълчим, когато имаме нови условия и нови договорености, които засягат пряко България.

Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Добрич: С поднасяне на цветя на паметника на ген. Иван Колев бяха отбелязани 140 години от създаването на Българската армия

Добрич: С поднасяне на цветя на паметника на ген. Иван Колев бяха отбелязани 140 години от създаването на Българската армия

20 Юли 2018 | 12:18 | Агенция "Фокус"
Добрич. С поднасяне на цветя на паметника на ген. Иван Колев бяха отбелязани 140 години от създаването на Българската армия, предаде кореспондент на Радио „Фокус” – Варна. Честването е организирано с подкрепата на Община град Добрич. Организатор на събитието е Военно окръжие – Добрич. Тържественото честване започна с изпълнения на Духовия оркестър на Добрич на химните на Република България и Добрич и бойни маршове. Приветствено слово към присъстващите поднесе кап. II ранг Бисер Бонев: „Десетки или стотици са причините, за които всеки може да реши да положи цветя пред този паметник. Днешният повод обаче обединява всички тях. Десетки или стотици казвам, защото ние считам, че следва с наведени глави да изкажем нашите почит, възхищение, любов, уважение и огромната си признателност към всички знайни и незнайни герои, воювали, побеждавали или загивали, но създали славната история на непобеждаваната Българска армия. Както за много други събития в новата ни история, така и за армията 1878 година е повратна точка в нейното развитие. На 3 март се ражда Третата българска държава, свободна България и само три месеца по-късно, на 1 юли мечтите на всички българи са попарени. Те трябва да живеят разделени един от друг. И ето в един такъв вихър от динамични събития се заражда нашата нова Българска армия, между двата епохални за нашия народ договора – Санстефанския и Берлинския. Точно на днешния ден преди 140 години със Заповед № 1 на княз Дондуков-Корсаков е положено началото на българската земска войска“. По думите на кап. Бонев щабът на тогавашната новосъздадена институция се е намирал във Велико Търново. В наши дни там се помещава Военният архив. Година по-късно идва преименуването в Българска войска. „Заслугите на армията ни за единството и силата на българската нация през XIX и XX век са големи и неоспорими. Първата голяма задача, която нашата войска получава, е да се включи в Съединението през септември месец 1885 година. След което тя го прави и довежда до успешен край като първа стъпка по пътя към нашето национално обединение след неизгодните клаузи на Берлинския договор“, посочи кап. Бонев. В годините следват събития, които утвърждават мощта на Българската армия. Бе припомнено за поредицата от стихове на Иван Вазов „Новото гробище над Сливница“, възпели силата и победите на нашата армия. Редица изпитания във времето са доказали нейната мощ – трите национални катастрофи, двете балкански войни и Първата световна война. Кап. Бонев припомни как по време на първата Балканска война Продан Таракчиев и Радул Милков извършват първия боен полет в световната история. „Това е златното събитие в историята на Българската армия и един от поводите за национална гордост и до днес“, каза кап. Бонев. Това обаче е само един пример, а те са многобройни, като и фактът, че няма нито едно пленено българско бойно знаме в различни битки. Венци на паметника на ген. Иван Колев поднесоха официалните лица – областният управител на Добрич Красимир Кирилов, кметът на Добрич Йордан Йорданов, председателят на Общинския съвет Иво Пенчев, представители на политически партии. С минута мълчание и сведени чела присъстващите почетоха паметта на хилядите български войни, жертвали своя живот, за да го има Отечеството и да пребъде във времето.
Жулиета НИКОЛОВА

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Д-р Кирил Алексиев, РИМ – Благоевград: Илинденско-Преображенското въстание е зов за свобода, който излиза от недрата на сърцата на българското население

Д-р Кирил Алексиев, РИМ – Благоевград: Илинденско-Преображенското въстание е зов за свобода, който излиза от недрата на сърцата на българското население

20 Юли 2018 | 12:17 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Илинденско-Преображенското въстание представлява кулминацията на революционното движение в Македония и Одринско. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Кирил Алексиев, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград по повод 115-годишнина от избухването на въстанието. По думите му на 20 юли 1903 година хората заявяват, че свободата е важна. „Думите на Дамян Груев – „По добре ужасен край, отколкото ужаси без край“, най-точно обобщават цялото въстание“, каза още д-р Алексиев. Той обясни, че положението в Македония и Одринско след Берлинският договор е представлявало един пълзящ геноцид, който е бил срещу българският етнически елемент и то много добре подкрепян от Османските власти. „Отделно и другите етнически елементи са се занимавали с това – да притесняват българското население. Знаете за сръбската и гръцка пропаганда, които общо взето извършват доста насилие над българското население по това време“, коментира д-р Алексиев. Според него самото Илинденско-Преображенско въстание представлява един зов за свобода, който излиза от недрата на сърцата на българското население. „Бойните действия успяват да покажат на международната общественост, че положението в рамките на Османската империя е нетърпимо и че населението, което е поробено не иска повече „робските вериги“, с които е оковано“, подчерта д-р Алексиев.
Ливия НИНОВА

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Благоевград: В Симитли се проведе патриотичен урок, посветен на Илинденско-Преображенското въстание в рамките на програмата „Пъстро лято“

Благоевград: В Симитли се проведе патриотичен урок, посветен на Илинденско-Преображенското въстание в рамките на програмата „Пъстро лято“

20 Юли 2018 | 12:03 | Агенция "Фокус"
Симитли. Патриотичен урок, посветен на Илинденско-Преображенското въстание беше представен в Симитли в рамките на програмата „Пъстро лято“. Това съобщи за Радио „Фокус“ – Пирин Таня Тасева, експерт „Връзки с обществеността“ към Общината. Информационната беседа, с която приключва лятната занималня за деца, се проведе в Читалище „Св. Климент Охридски“. „Историкът Кристиян Ковачев разказа на учениците интересната история на въстанието. С презентация и разказ за избухването на въстанието по земите в общината той предизвика много въпроси и дискусия между децата“, каза още Тасева. Тя добави, че разказ за ролята на църквата през размириците, за ролята на обикновените хора и тяхното участие в бунтовете е предложил историкът на младите хора, завладени от духа на Илинден. Презентация и фотоси бяха представени пред учениците
Ливия НИНОВА

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пловдив: В Карлово почитат жертвите на „Страшното”

Пловдив: В Карлово почитат жертвите на „Страшното”

20 Юли 2018 | 11:51 | Агенция "Фокус"
Карлово. В Карлово почитат жертвите на „Страшното”. Това съобщиха за Радио „Фокус” - Пловдив от Общината. Тази година се навършват 141 години от страшните дни на кръв, сълзи и разорение, ужас, страх и погубен живот. В далечната 1877 г. карловци изживяват най-страшните шест месеца и дава повече от 800 жертви. Когато България се радва на Освобождението, Карлово оплаква тези хора, зверски убити за назидание.
И тази година, в този момент, в двора на църквата „Свети Николай” се отслужва панихида в памет на жертвите. След това ще бъдат поднесени цветя пред паметника на „Страшното”, който се намира през храма.
Цветана ТОНЧЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Благопевград: Румен Петков и Георги Първанов отбелязаха 115-годишнина от избухването на Илинденско–Преображенското въстание

Благопевград: Румен Петков и Георги Първанов отбелязаха 115-годишнина от избухването на Илинденско–Преображенското въстание

20 Юли 2018 | 10:55 | Агенция "Фокус"
Благоевград. С поднасяне на цветя и венци пред паметника на Гоце Делчев в Благоевград лидерът на ПП АБВ Румен Петков и Георги Първанов, президент на България в периода 2002 – 2012 г. отбелязаха 115-годишнина от избухването на Илинденско – Преображенското въстание, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин. В честванията се включиха ѝ членове на партията, както и представители на Община Благоевград и други политически партии от града, историци и граждани.
Преди това лидерът на Петков и Първанов присъстваха на света литургия в храм „Въведение Богородично“ – Благоевград, отслужена по повод църковният празник Илинден.
Лора КАЛЧЕВА

Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Благоевград: Регионалният исторически музей ще отбележи 115-та годишнина от Илинденско – Преображенското въстание с изложба „Изпепелена земя“ и свободен вход за посетителите

Благоевград: Регионалният исторически музей ще отбележи 115-та годишнина от Илинденско – Преображенското въстание с изложба „Изпепелена земя“ и свободен вход за посетителите

20 Юли 2018 | 08:02 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Регионален исторически музей – Благоевград ще отбележи 115-та годишнина от избухването на Илинденско – Преображенското въстание с изложба „Изпепелена земя“ и свободен вход за посетителите. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Кирил Алексиев, историк и уредник в музея. Той обясни, че изложбата ще бъде открита от 17.30 часа на 20 юли в зала „Временни изложби”. В нея ще бъдат представени картини и скулптури от фонда на отдел „Художествен“. „Картините, които ще покажем, са свързани с Илинденско – Преображенското въстание. Като човек от „кухнята“ на Регионален исторически музей – Благоевград мога да Ви кажа, че изложбата определено си заслужава. Картините са изключително ценни и като тематика, и като художествена стойност. Ще използвам момента, за да приканя слушателите и читателите на „Фокус“ да дойдат на откриването, за да видят изложбата, в която са включени солидни платна, с големи размери, с голямо разнообразие на художествени похвати“, каза още д-р Алексиев. Той добави, че по повод годишнината от избухването на въстанието, музеят в Благоевград ще работи с вход свободен за посетителите. „Ще спазим тази традиция, защото в регионален мащаб 20 юли е много важна дата“, отбеляза д-р Алексиев.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Навършват се 115 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

Навършват се 115 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

20 Юли 2018 | 07:44 | Агенция "Фокус"
София. Навършват се 115 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание – естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ. Въстанието избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг.
В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и име му.
Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни.
Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Последното, предупредено от западните Велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Благоевград: АБВ организира дискусия под надслов "Илинден 2018 - исторически поуки и перспективи на отношенията в региона"

Благоевград: АБВ организира дискусия под надслов "Илинден 2018 - исторически поуки и перспективи на отношенията в региона"

20 Юли 2018 | 07:37 | Агенция "Фокус"
Благоевград. На Илинден в Благоевград ПП АБВ организира широка дискусия под наслов „Илинден 2018 – исторически поуки и перспективи на отношенията в региона“. Това съобщиха от пресцентъра на ПП АБВ. Форумът ще се проведе в хотел „Кристо“ в града с начален час 11:00. Участие ще вземат представителите на ръководството на ПП АБВ, изявени общественици, историци и граждани. В дискусията участие ще вземе президентът на България за 2002 - 2012 г. Георги Първанов.
По-рано през деня, от 9:30 часа, представители на ПП АБВ ще присъстват на тържествена света литургия в църквата „Въведение Богородично“, а от 10:00 часа ще поднесат венци и цветя на паметника на Гоце Делчев в Благоевград.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Тачи. Вучич. 15 август 2018 г.
Тачи. Вучич. 15 август 2018 г.

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.