НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 16:45


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Денят 12 юли в българската история

Денят 12 юли в българската история

12 Юли 2018 | 07:48 | Агенция "Фокус"
София. Българското население в Кукуш отправя петиция до папата на този ден през 1859 г., с която обявява, че се отмята от Цариградската патриаршия поради беззаконията, насилията и безчинствата на своя архипастир - гърка Мелетий. За да запазят вярата си, жителите на Кукуш молят Пий IХ да ги приеме в лоното на католическата църква. През 1877 г. в хода на Руско - турската война предният отряд на руската армия освобождава гр. Елена. Наредбата-закон за гражданския брак влиза в сила през 1945 г. Първият граждански брак е сключен в София на следващия ден. 16 пленум на ЦК на БРП (к) се провежда през 1948 г. С оглед на конфликта между Сталин и Тито пленумът решава да бъде спряна насилствената "македонизация" на Пиринския край, но не ревизира погрешната си теза, че населението там е "македонско", и политиката на даване на "културна автономия" продължава. През 1948 г.са ликвидирани частните книгоиздателства и дейността им се поема от държавата, кооперативните сдружения и обществените организации. През 1968 г. е открита зала "Фестивална" в София. 12 юли е празник на Националната гвардейска част.
На 12 юли са родени: историкът проф. Пламен Павлов, Димитър Пенев - български футболист и треньор, белетристът Димитър Аджарски, Борис Сарафов, деец на национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско.
На 12 юли умират: Вили Арам Казасян, български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист от арменски произход, българският диригент и композитор Венедикт Бобчевски, Петър Великов Гочев - български геолог палеонтолог.


2012 г.
Президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва орден „Св. св. Кирил и Методий”на Пенчо Пенев - огърлие

2011 г.
Президентът на Република България Георги Първанов връчва орден стара планина на Александър Кашукеев - първа степен

2006 г.
Президентът на Република България Георги Първанов връчва орден стара планина на
Петр Докладал извънреден и пълномощен посланик на Чешката република в Република България - първа степен

2006 г.
В района на Националната гвардейска част в София се открива Паметник на загиналите във войните за освобождението и независимостта на България елитни български войни. Изпълнителният директор на Фонд “13 века България” Тошо Пейков поднася венец с надпис: “На героите – гвардейци!”. Скулптурната композиция на паметника е на младия скулптор Шекеров и е изградена с помощ, предоставена и от Фонд “13 века България” в знак на преклонение към паметта на войните-гвардейци. Строителството на паметника е започнато със средства на Националната гвардейска част – представителна войскова единица – един от символите на българската държавност. Присъстват министъра на отбраната Веселин Близнаков, Знеполския митрополит Николай, командващият поделението полковник Крум Александров, адмирали, генерали, офицери и гвардейци, Талантливият е поставил на видно място на лицевата част на паметника Знака на Фонд “13 века България”.

2001 г.
Симеон Сакскобургготски заявява, че ще приеме министър-председателския пост. На 6 април 2001 г. Симеон ІІ декларира своето желание да се установи в България и да работи активно като приложи целия натрупан опит през годините на изгнание и използва всичките си създадени контакти за възраждането на страната. В обръщение към българския народ, той оповестява намерението си да създаде Национално движение с неговото име. Като лидер на това движение българският цар се явява на парламентарните избори на 17 юни 2001 г.

2001 г.
Президентът на Република България Петър Стоянов връчва орден стара планина на Лейла Ибрахим Ахмед Емера, извънреден и пълномощен посланик на Арабска Република Египет в Република България - първа степен

1991 г.
Публикувано е обръщение на президента Желю Желев по повод новата конституция. Според него тя е несъвършена, но е основа за осъществяване на демократичните процеси в България. Конституцията е основният закон на всяка държава, който урежда политическата, икономическата и социалната система. Конституцията е правна основа на законодателната дейност и на цялото законодателство. В историческото си развитие България има 4 конституции: Конституция на Българското княжество, изработена от Учредителното събрание в Търново през 1879 г., поради което е известна като Търновска конституция; Конституция на Народна република България – 1947 г., известна още като Димитровска конституция; Конституция на Народна република България – 1971 г., известна още като Живкова, и Конституция на Република България, изработена от VII Велико народно събрание – 1991 г. Приета е Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати, подписана от още 4-ма депутати по-късно. Не я подписват някои от присъстващите, включително и заместник-председателят на ВНС Иван Глушков. Иван Костов, тогава финансов министър, напуска сградата на парламента, за да не я подпише. Някои от депутатите протестират, а Венцислав Медарски се сбива с полицията. Изборите за VII ВНС се провеждат на 10 и 17 юни 1990 г. В тях участват със свои кандидати 40 политически партии. Според приетия специален закон за избора на ВНС 200 депутати са избрани по мажоритарната система. Най-голям брой места във ВНС печели Българската социалистическа партия (БСП) - 211, следвана от Съюза на демократичните сили (СДС) - 144. Останалите се заемат от Движението за права и свободи (ДПС), Отечествения съюз и др. VII ВНС е свикано в София на 10 юли 1990 г. и е открито от Йосиф Петров като най-възрастен сред депутатите. След това се избира бюро в състав: председател - акад. Николай Тодоров, и заместник-председатели - Гиньо Ганев (от Отечествения съюз), Иван Глушков (от БЗНС) и Никодим Попов (от БЗНС "Никола Петков" в СДС). Задачата на VII ВНС е да изработи и приеме нова Конституция на Република България, която да даде юридически израз на прехода на българското общество от социалистическата система към принципите на пазарното стопанство. Дебатите в парламента по проекта за Конституцията продължават цяла година и на 12 юли 1991 г. приключват с приемането и подписването й. Срещу Конституцията се обявяват 39 депутати от СДС, които напускат и самото ВНС. Тяхната опозиция не възпрепятства работата на парламента и след подписването на Конституцията VII ВНС се саморазпуска. Продължава да изпълнява функциите на Обикновено народно събрание до избирането на ХХXVI Народно събрание (4 ноември 1991 г.).

1974 г.
Публикувани са три закона: за опазване на селскостопанското имущество, за държавен и народен контрол и за Държавния архивен фонд.

1968 г.
Открита е зала "Фестивална" в София.

1955 г.
Направено е постановление на правителството за намаляване на апарата на Министерския съвет от 620 на 465 души (т.е. с 25 %).

1948 г.
Провежда се 16-ти пленум на ЦК на БРП (к), на който е взето решение да бъде спряна насилствената "македонизация" на населението в Пиринския край. В обстановката, създадена след разправата на Москва с ЮКП, Георги Димитров се отказва от възгледите си от времето на 14-ти пленум (4 януари 1948 г.). Съгласява се, че е допуснато подценяване на "изострянето на класовата борба", че са били грешни постановките за "хармоничното съчетаване" на трите сектора в стопанския живот, че в партията "не е имало яснота" за перспективите и темповете на движението към социализма и това забавило разгрома на опозицията. В резолюцията на пленума са включени изисквания за възпитание на българския народ в "непоколебима вярност" към СССР, за изкореняване на национализма и "великобългарския шовинизъм" и за вслушване в "мъдрите съвети на великия учител" Сталин. Взето е решение за насрочване на партиен конгрес. С оглед на конфликта между Сталин и Тито, пленумът решава да бъде спряна насилствената "македонизация" на Пиринския край, но не ревизира погрешната си теза, че населението там е "македонско", и политиката на даване на "културна автономия" продължава.

1948 г.
В България са ликвидирани частните книгоиздателства и дейността им се поема от държавата, кооперативните сдружения и обществените организации.

1945 г.
Влиза в сила наредбата-закон за гражданския брак. Първият граждански брак е сключен в София на следващия ден.

1937 г.
Българска църковна делегация (митрополит Стефан Софийски и протопрезвитер проф. Стефан Цанков) взима участие във втората световна конференция на движението за "Практическо християнство" в Оксфорд. Делегацията продължава участието си до 26 юли 1937 г. Митрополит Стефан Софийски е висш духовник. Роден е в с. Широка лъка, Смолянско през 1878 г. Той завършва Духовна семинария в Самоков и Духовна академия в Киев. След завръщането си става учител в Пловдив, а от 1910 г., след като приема вече монашество, е изпратен за протосингел в Българската екзархия в Цариград. През 1915 г.-1919 г. в на специализация в Швейцария, като същевременно изпълнява и някои дипломатически мисии на българските правителства. През 1921 г. е ръкоположен за епископ Маркианополски, а през следващата година получава назначение за софийски митрополит. На този пост остава до 1945 г., когато е избран за български екзарх. Една от големите му заслуги като висш духовник е спечеленото съгласие от Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 г. На екзархския пост Стефан Софийски не се задържа дълго. Поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт през 1948 г. е отстранен от него, а скоро след това и въдворен в с. Баня, Карловско, където умира през 1957 година.

1922 г.
В София е основана Македонска католическа благотворителна лига с патронен празник на Петровден и с девиз: "За Бог и Родина".

1896 г.
По инициатива на Капитан Петко Войвода и на братя Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско емигрантско дружество "Странджа", което от 25 с.м. издава в. "Странджа". На 29 декември дружеството организира първи митинг във Варна.

1879 г.
12 юли е празник на Националната гвардейска част. Националната гвардейска част е приемник на създадената през 1879 г. лична гвардия на княз Александър І Батенберг. На 12 юли е осъществен първият официален ескорт на български княз.

1877 г.
В хода на Руско-турската война (1877 - 1878) Предният отряд на руската армия, командван от ген. Гурко, освобождава за първи път град Елена. По това време градът е слабо охраняван от османските войски. В началото на декември 1877 частите на Сюлейман паша (19 000 войника и 39 оръдия) действуват с главните си сили срещу гр. Елена от изток, а от юг 6 табура при Твърдишкия проход нанасят удар срещу десния фланг на руската позиция. Силите на Еленския Руски отряд (5000 войника и 28 оръдия, командвани от генерал-майор Домбровски) са разположени в три групи. Османската атака започва на 22 ноември/4 декември 1877 г. при съотношение на силите 4:1. Руските части са изтласкани и се изтеглят. С армията тръгва и българското население. Шест дни по-късно Плевен капитулира и след още четири дни Сюлейман Паша нарежда изтегляне от град Елена. Повторното освобождение на града е на 2/14 декември.

1876 г.
Група от около 50 доброволци начело със Сидер Грънчаров се отделят от сформираната на сръбска територия чета на Филип Тотю и се отправят към вътрешността на България с намерение да подпомогнат евентуални въстанически действия в района на Стара планина.
Сидер Грънчаров (Сидер войвода) е деец на националноосвободителното движение, роден в Горна Оряховица през 1839 г. Привлечен е в националнореволюционната борба от Васил Левски. Като член на местния революционен комитет и на окръжния комитет в родния си град взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Сидер войвода се занимава с прехвърлянето на революционни дейци и оръжие през Дунав. След погрома на въстанието той участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). През юли 1876 г. Грънчаров прави опит да се свърже с оцелели дейци и чети от Априлското въстание. Той и придружаващите го петдесетина въстаници попадат на турска потеря и след сражение край връх Мургаш (Стара планина) загива.

1859 г.
Българското население в Кукуш отправя петиция до папата, с която обявява, че се отмята от Цариградската патриаршия поради беззаконията, насилията и безчинствата на своя архипастир - гърка Мелетий. За да запазят вярата си, жителите на Кукуш молят Пий IХ да ги приеме в лоното на католическата църква.

На тази дата са родени:
1958 г.
В село Пейчиново, Община Бяла, е роден историкът проф Пламен Павлов. Завършва история във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" през 1982 г. Преподавател е във ВТУ от 1984 г. по история на Византия и балканките държави (IV - XV в.). Докторска степен защитава през 1991 г. с дисертация на тема "България, Византия и куманите". От 1995 г. е доцент. Бил е председател на Държавната агенция за българите в чужбина към Министерски съвет на Република България (1998 - 2002); председател на асоциация "Световната България" (от 2002 г.), водещ на телевизионното предаване "Час по България".

1945 г.
Роден е Димитър Пенев - български футболист и треньор. Той е централен защитник на "ЦСКА" и националния отбор. Облича червения екип 19-годишен, като през следващите 13 години печели 7 пъти шампионската титла на България, 5 пъти Купата на страната и достига до полуфинал за КЕШ. През 1967 г., 22-годишен е избран за Футболист 1 на България, отличие, което дублира и през 1971 г. Като треньор на "ЦСКА" Пенев създава футболисти като Емил Костадинов, Любослав Пенев, Христо Стоичков, с които отборът му става шампион в сезона 1986 г. - 1987 г., а през 1988 г. - 1989 г. стига до титлата и Купата на страната. Същата година Пенев извежда "ЦСКА" до полуфинал за Купата на носителите на национални купи, където отборът е победен от "Барселона", но оставя много добри впечатления. От 1991 г. е треньор на българския национален отбор по футбол. Под негово ръководство българските футболисти постигат най-големия си успех - четвърто място на Световното първенство в САЩ ' 94, а Димитър Пенев е обявен за най-успешния български футболен треньор за всички времена. Една година след "американската експедиция" българските футболисти продължават успешните си игри и след историческа победа в София над Германия с 3:2 се класират за финалите на Европейското първенство в Англия. Там отпадат в предварителния кръг. След него Пенев напуска националния отбор.

1904 г.
В село Дойренци, Ловешко, е роден белетристът Димитър Аджарски (1904 - 1944). Завършва Учителския институт в Шумен. Първите му публикации са от 1926 г. Сътрудничи със стихове, разкази и статии на сп. "Угар", "Фар", "Стожер", в-к "Светлоструй", "Сеяч", "Дума", "Мисъл", "Мост" и др. Участва в издаването на антология "Светлоструй". Умира на 20 октомври 1944 г.

1872 г.
В Либяхово е роден Борис Сарафов (1872 - 1907). Борис Сарафов е деец на национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско. Брат е на Кръстьо Сарафов. Борис Сарафов завършва Солунската мъжка гимназия (1890) и Военното училище в София (1893). Служи като офицер в Белоградчик. Войвода е на чета в четническата акция на ВМОК (1895). От май 1899 г. до март 1901 г. е председател на ВМОК. Сътрудничи с Гоце Делчев и Гьорче Петров - задгранични представители на ВМОРО в България. Началник е на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 г.-1904 г. пътува из Европа и популяризира идеите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес (1905) като представител на Битолския революционен окръг. Избран е заедно с Иван Гарванов и Христо Матов в Задграничното представителство на ВМОРО в България. Борис Сарафов е убит заедно с Иван Гарванов от Тодор Паница в София на 28 ноември.

На тази дата умират:
2008 г.
Умира Вили Арам Казасян е български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист от арменски произход. Роден е на 8 декември 1934 г. в София. Завършва ВМЕИ (днес Технически университет) в София през 1957 г., учи и в теоретичния отдел на Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „П. Владигеров“). Завежда секция „Естрадно изкуство“ при СМДБ (от 1985). Диригент е на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио. Умира в София след едноседмична кома.

1957 г.
Умира българският диригент и композитор Венедикт Бобчевски (1895 - 1957). Роден е на 8 ноември 1895 г. във Варна. Започва обучението си по пиано и музикална теория в родния си град при Добри Христов. През 1920 – 1922 г. учи музика във Виена. Продължава обучението си по композиция и диригентство при З. Хаузегер в Мюнхен през 1922 – 1924 г. Диригент е в Народната опера в София. Негови са композициите "Тържествена увертюра" - за хилядагодишнината на Симеон I, две сюити - "В гората" и "Хаджи Димитър", мелодрама "Цар Самуил" - за хор и оркестър, оперета "Княз-отшелник", "40 песни за един глас със съпровод на пиано", "25 хорови песни" и много др.

1938 г.
В София умира Петър Великов Гочев - български геолог палеонтолог. От 1936 г. е в минното отделение при Министерството на търговията, промишлеността и труда. Гочев извършва стратиграфски и палеонтологични изследвания на палеогена в България. Автор е на съчинения: "Еоценът в Североизточна България" (1926 г.), "Бележки върху стария терциер в Южна и Югоизточна България" (1927 г., на немски език), "Геологични наблюдения по Черноморското крайбрежие между устието на р. Камчия и н. Емине" (1932 г.), "Опит за паралелизация на палеогена в балканските страни" (1935 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Срещата Путин-Ердоган в Сочи. 17 септември 2018 г.
Срещата Путин-Ердоган в Сочи. 17 септември 2018 г.

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.