Белград. Според президента на Сърбия Александър Вучич, коментирайки европейските перспективи на Балканите, по време на срещата на високо равнище на ЕС през юни Македония и Албания няма да получат нищо повече от похвала за напредъка в реформите, предава македонската медия „Фокус“.
„В много незавидна ситуация са Македония и Албания, които, както се предполага, през юни ще бъдат някак потупани по рамо, за да не се каже, че това бедствие и че нищо не са получили, но няма да им се позволи да отворят главите“, заяви сръбският президент.
Спекулациите се засилиха, тъй като в медиите се появиха неприятни изказвания, според които няколко държави са против започването на преговорите за присъединяване. Те смятат, че корупцията и неефективните институции все още управляват страната.


Превод и редакция: Виктор Турмаков

София. „Една от основните причини да не сме част от Еврозоната е именно бедността. Тя пречи да влезем в този клуб на богатите“. Това заяви народният представител от ПГ на „БСП за България“ Димитър Данчев пред БНР, съобщиха от пресцентъра на НС на БСП. Той подчерта, че България изпълнява числовите критерии за приемане на еврото, но това не е достатъчно, защото европейските страни очакват от нас истински реформи. „Пенсионната система, образованието, здравеопазването и пазарът на труда да не оказват такъв натиск върху фискалната политика, какъвто го виждаме към момента“, обясни Данчев. Той припомни, че БСП и в рамките на този мандат, виждайки големите проблеми в образованието, предложи да се въведе карта „икономика – образование“, която да определи нуждите на бизнеса в съответните региони и да стимулира развитието на образованието по начин, по който да дава необходимите кадри на бизнеса.
„Анализът на Европейската централна банка е своеобразен шамар за управляващите, защото до голяма степен посочва същите предизвикателства пред страната ни, като доклада през 2016 г.“, добави Данчев. Според него това за пореден път показва, че в политико-икономически план България вместо да се развива, тя изостава. „В доклада се обръща внимание на качеството на институциите и управлението у нас. Посочва се необходимостта от структурни реформи, включително и връзката между образование и пазар на труда, подобряване на конкурентоспособността, по-голяма ефективност при харчене на публични средства“, каза той. По думите му това включва и значително намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и подобряване на качеството на образователната система. „Ако за някои тези констатации представляват изненада, то за нас от БСП съвсем не е така. Аз лично по време на изслушване на министъра на икономиката в НС , го критикувах за състоянието на бизнес климата у нас, за липсата на адекватна политика за привличане на повече чуждестранни инвестиции в страната“, каза още народният представител. Според него жестоко изоставаме с въвеждането на електронното управление, а от там се забавя административната реформа и намаляването на административната тежест за бизнеса.
„Изключително важно е България да стане част от Еврозоната. Голяма част от нашето общество не разбира ползите от присъединяването на страната ни, но трябва да се говори и обяснява“, подчерта той. Според него Еврозоната е гарант за по-голяма стабилност и сигурност. „Това ще доведе до повече чуждестранни инвестиции“, каза още Димитър Данчев.

София. ЕС не е готов за разширяване, логично е Франция да се превърне в изразител на европейските съмнения. Това каза в интервю за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ Меглена Кунева, заместник-министър председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси в периода 2014-2017 г. и бивш европейски комисар. Според Кунева е нужно да имаме институционална памет. Тя припомни за френското противопоставяне по време на петото разширяване на Съюза, когато България и Румъния се бореха за членство. По думите ѝ позициите на Франция тогава и сега са много сходни. „Тогава Франция излезе с една идея – да изчакаме. Много подобна позиция на това, което сега се случва. Юбер Ведрин беше тогава министър на европейските въпроси. По този начин той реагира и за „десетката“. Ведрин каза нека да изчакат България и Румъния, а ако това се беше случило, щяхме да изчакаме и Хърватия, а впоследствие и другите европейски страни. Тоест, имаше една много ясна тенденция, че, според френската дипломация, Европа не е готова все още за разширяване. Това е последователна политика на Франция и на нея не можем да се изненадваме“, коментира Кунева. Тя допълни, че въпреки всичко темата за присъединяването на Западните Балкани е била правилно поставена на срещата на 17 май. „Един от най-важните процеси в политиката е как да се управляват очакванията. България имаше и даде по-високи очаквания за перспективите на Западните Балкани, a Европа демонстрира висш пилотаж в това отношение", поясни Кунева. Според нея оттук нататък България и регионът трябва да дават аргументи пред съмняващите се партньори, в случай че останат привързани към разширяването на Западните Балкани.

София. Политическите оценки за функционирането на институциите на България от страна на ЕК и ЕЦБ не са положителни. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, по повод конвергентния доклад на двете институции, според който България не е готова да приеме еврото. По думите на Стефанов, като аргументи в доклада се отбелязват корупцията у нас, неефективността на правителството и съществените проблеми на страната ни във финансовия сектор. Според Стефанов, съблюдавайки актуалните данни, докладът е напълно обективен. „По отношение на критерия за членство в т.нар. „чакалня“ на еврозоната България не го изпълнява, разбира се, тъй като не сме подали формално искане, за да влезем там. Българското правителство планираше да направи това до края на юни и очакваме то да се случи. По-скоро смятам, че имаме един закономерен доклад. От гледна точка на българското правителство и желанието да подадем заявление за членство в еврозоната не мисля, че докладът има кой знае какво отношение за тази молба“, коментира Руслан Стефанов. Той допълни, че евентуалното членство на България в еврозоната ще доведе до позитиви за българската банкова система – в това число влиза и падането на трансферните такси за българските студенти и работници в Европа. Друг дългосрочен позитив ще бъде повишеното доверие към банковата система – финансовият сектор ще обслужва по-качествено, а гражданите ще се чувстват по-защитени, отбеляза Стефанов.

София. В Конвергентните доклади, които оценяват готовността на държавите за членство в еврозоната, България продължава устойчиво да покрива четирите числови критерия за членство, а именно тези за ценова стабилност (инфлация), стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг) и за дългосрочния лихвен процент. Това се посочва в периодичните Конвергентни доклади за 2018 г. на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия. Потвърдени са заключенията на предходните доклади от 2016 г., че страната ни покрива всички числови критерии на еврозоната. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на финансите.
България успешно изпълнява критерия за ценова стабилност, като с данни до март 2018 г. стойността на 12-месечната средна инфлация е 1,4 %, при референтна стойност от 1,9 %. Бюджетното салдо през 2017 г. е положително в размер на 0,9 % от БВП, при дефинирано ограничение за дефицита на сектор „Държавно управление“ до 3 % от БВП, а съотношението на брутния държавен дълг към БВП от 25,4 % е значително под референтната стойност от 60 %, като сме на трето място сред страните в ЕС с най-ниска държавна задлъжнялост. Средният дългосрочен лихвен процент на България за периода април 2017 – март 2018 г. е 1,4 % и също е под референтната стойност от 3,2 %.
По отношение на критерия за динамиката на валутния курс, българският лев не участва в механизма на обменните курсове на Европейската парична система - Валутен механизъм II (ВМ II), но е фиксиран в рамките на действащия режим на паричен съвет при официален разменен курс от 1,95583 лева за едно евро, поради което за периода от 4 май 2016 г. до 3 май 2018 г. не показва отклонение. Страната ще покрие този критерий, когато българския лев се присъедини във ВМ II.
В контекста на пълноправното ни членство в еврозоната, препоръчва се България да продължи стъпките си към осигуряването на стабилна среда за устойчива конвергенция чрез структурни реформи и икономически политики, ориентирани към стабилност.
В Конвергентните доклади има констатации по отношение на съответствието между българското законодателство, от една страна, и Договора и Устава на ЕСЦБ, от друга:
- Националното законодателство предвижда допълнително основание за освобождаване на член на управителния съвет на БНБ, което не съществува в европейското право. Това е възможността, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, член на управителния съвет на БНБ да бъде освободен от длъжност при наличие на установен конфликт на интереси.
- Националното законодателство не предвижда изрична възможност членовете на управителния съвет на БНБ да обжалват пред национален съд решения за тяхното освобождаване.
- Националното законодателство забранява на централната банка да финансира българското правителство и други органи и институции. Според ЕЦБ тази забрана трябва да бъде разширена, като изрично включи и забрана за финансирането на публични институции и органи на ЕС или други държави членки.
Същите констатации бяха включени и в предходните Конвергенти доклади, с препоръката че съответните части на българското законодателство следва да бъдат приведени в буквално съответствие с правото на ЕС.
Позицията на българската страна, с която ЕК и ЕЦБ са запознати по повод на този доклад и при предишните доклади, е следната:
- Посочените разпоредби в българското законодателство отразяват по-високата степен на консерватизъм и спецификата на националното право по отношение на основанията за освобождаване от длъжност на членове на Управителния съвет на БНБ.
- Общите разпоредби на българското национално право дават възможност за обжалване на решенията за освобождаване на всички членове на Управителния съвет на БНБ, както ЕЦБ сама отбелязва в доклада си, макар да няма изрична разпоредба за това в Закона за БНБ или в други специални закони.
- Забраната за финансиране на други органи и институции включва и тези на ЕС или на други държави членки, макар това изрично да не е записано в Закона за БНБ.
- Изменения в българското законодателство, които да създадат допълнителна правна сигурност в съответствие с тълкуванията на ЕЦБ, биха могли да бъдат извършени в кратък срок в периода, предшестващ присъединяването на България към еврозоната.

Брюксел. Европейската комисия (EК) прие редовния си доклад за изпълнението на критериите за членство в Еврозоната. Това съобщиха от Представителството на ЕК в България. В доклада за конвергенцията от 2018 г. се оценява напредъкът, постигнат от държавите членки по отношение на присъединяването им към еврото. Докладът обхваща седем държави членки извън еврозоната, които са правно задължени да въведат общата валута на Европейския съюз: България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. В него се констатира, че като цяло тези държави членки са постигнали значителна номинална конвергенция, но понастоящем нито една от тях не отговаря на всички формални условия за присъединяване към еврозоната.
Две държави членки — България и Хърватия, изпълняват всички критерии за конвергенция, с изключение на критерия за валутния курс, тъй като не са членове на валутния механизъм (ERM II).
Критериите за конвергенция включват ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилност на валутните курсове и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти. Оценява се също така съвместимостта на националното законодателство с правилата на икономическия и паричен съюз. В доклада се стига до заключението, че:
- Всички засегнати държави членки изпълняват критерия във връзка с публичните финанси;
- България, Чешката република, Хърватия, Унгария и Швеция изпълняват критерия за дългосрочните лихвени проценти;
- България, Хърватия, Полша и Швеция отговарят на критерия за ценова стабилност;
- Нито една от държавите не изпълнява критерия за валутния курс, тъй като нито една от тях не членува във валутния механизъм (ERM II): преди влизането в еврозоната се изисква участие в този механизъм за период от поне две години, по време на който да не се наблюдават значителни отклонения.
Освен че в доклада се прави оценка на тези формални условия за присъединяване към еврозоната, в него се констатира, че с изключение на Хърватия, в никоя от посочените държави членки законодателството не е напълно съвместимо с правилата на икономическия и паричен съюз.

София. След 15 години застой имаме нов импулс по темата за европейската перспектива на Западните Балкани, каза ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев в интервю за предаването "Още от деня" по БНТ. Това съобщиха от пресцентъра на Представителството на Европейската комисия в България.
"Имаме конкретни инициативи от Софийската среща, които пряко ще помогнат на гражданите от региона", допълни той. "ЕС ще помогне за привличането на до 1 милиард евро инвестиции от международни финансови институции чрез гаранции и безвъзмездни средства от 190 милиона евро за 11 приоритетни транспортни проекта (автомобилен транспорт, железопътен транспорт, пристанища). Заделили сме също 30 милиона евро за осигуряването на широколентов интернет достъп в целия регион. По инициатива на комисар Мария Габриел беше обявена пътна карта за постепенното намаляване на тарифите на роуминга между Европейския съюз и Западните Балкани.
Споменаваната 2025 година е само индикативна цел и никога не е била посочвана като сигурна дата за разширяване на ЕС. От самите кандидатки за членство зависи, с каква скорост ще напредват по пътя към присъединяване. Техният напредък ще продължи да се оценява индивидуално", добави още Златев.

Тирана. Албанският министър-председател Еди Рама заяви, че страната му ще продължи да води диалог на високо равнище с ЕС и че остава оптимист, че скоро ще започнат преговори за присъединяването на страната към Съюза. Той заяви това след участието си в София на срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани, предава Xinhua.
Според Рама срещата в София не се е фокусирала на преговорите за присъединяването на Западните Балкани, а на връзките, пътната и цифровата инфраструктура.
„ЕС е насред вътрешен дебат, но това е добра възможност и я използвахме докрай. Оптимист съм“, допълни той.
На 19 април ЕК даде положителна препоръка за Албания да започне преговори за членство.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

София. България засили ролята си на медиатор и партньор на Брюксел на Балканския полуостров след срещата на върха на 17 май. Това каза за обзорното седмично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ политическият анализатор Георги Харизанов, във връзка с проведената в София среща на високо равнище ЕС-Западни Балкани. Той уточни, че страната ни е играчът, в чиито ръце е правенето на политика съвместно между Брюксел и проблемните държави на Балканите.
„Всъщност това е дипломацията – да успееш да накараш Ципрас и Заев да си подадат ръка пред камерите, или да успееш да накараш Тачи и Вучич да седнат на една маса – така изглежда дипломацията. От икономическа гледна точка разширяването на ЕС би било изцяло положителен процес – нови пазари, ново свободно движение на конкурентна работна ръка, нови държави, в които да се произвеждат по-евтини продукти. Политически риск винаги има в едно разширяване, но мисля, че от гледна точка на ползите този риск е напълно оправдан. Въпросът е, разбира се, че тези държави трябва да стигнат до определено ниво на развитие, поне, ако не и по-добро от нивото на България и Румъния през 2007 година, когато бяха приети в ЕС. Мисля си, обаче, че за съжаление страни като Босна и Херцеговина, както и Македония, са още твърде далеч от тези стандарти“, обясни политическият анализатор.
Георги Харизанов допълни, че ако обществеността или критиците на управляващите са очаквали конкретика в заключителната декларация след срещата – такава няма, тъй като тя по правило отсъства от повечето дипломатически документи на ЕС. Той обаче подчерта, че на срещата съвсем категорично е засвидетелствана подкрепа от страна на ЕНП към исканията на българското правителство по така наречения пакет „Мобилност“, който предстои да се гласува в Европейския парламент и срещу който протестираха превозвачите в страната.

София. Резултатите от срещата на върха в София ще влияят на бъдещето на Европейския съюз (ЕС), в контекста на разширяване към Западните Балкани, и ще бъдат устойчива част от процесите, които ще вълнуват в бъдеще ЕС. Това каза за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ Георг Георгиев, зам.-министър на външните работи, по повод провелата се на 17 май в София среща на върха ЕС-Западни Балкани. Той уточни, че форумът на високо равнище е доказал както авторитета на българското правителство, така и добре структурираната работа през шестте месеца, в които страната ни е председател на Съвета на ЕС.
„Политическата воля и амбицията, която демонстрират лидерите на западноевропейските държави, са много големи. Разговорите, които протекоха, включително и в рамките на този форум, показват това – че страните имат воля да комуникират помежду си, да решават проблематични въпроси, да се справят с предизвикателства, които в миналото са ги разделяли. Множеството двустранни споразумения, които се подписаха, гарантират, че поставените цели занапред ще се реализират. Аз съм уверен, и в мъдростта, и в способността на лидерите на правителствата на страните от Западните Балкани да предприемат правилните стъпки“, коментира Георг Георгиев.
Той допълни, че след края на европредседателството България, със своя немалък капацитет и знания от присъединяването си в ЕС до днес, би следвало да съдейства на държавите, на които им предстои да извървят пътя на евроинтеграцията, за да могат по-смело да предприемат необходимите реформи. Заместник-министърът на външните работи изрази надежда, че представителите на страните от Западните Балкани са си тръгнали от София по-окуражени за пътя, който вече са поели, за присъединяването си към ЕС.

София. Вярвам, че лидерите на Западните Балкани си тръгнаха от София окуражени и с надежда. Те дойдоха с много ясна и точна перспектива какво трябва да очакват и какво не могат да очакват. Това каза министърът за Българското европредседателство Лиляна Павлова след срещата ЕС – Западни Балкани в предаването „Тази събота” по БТВ. „Ние бяхме изключително честни и не им дадохме нито за момент фалшиво очакване или фалшиво обещание. Това не беше Среща на върха на тема „Разширяване”, а на тема „Европейска перспектива” и те я получиха ясно, категорично и безапелационно”, подчерта Павлова. Според нея срещата е завършила много позитивно, с ясни и конкретни ангажименти. „Европа и европейските лидери си тръгнаха от България по-обединени и с добра перспектива”, убедена е Павлова. „Разходката на Ангела Меркел, Тереза Мей и Еманюел Макрон по Моста на влюбените в София беше знак за Европа и за света, че независимо от Брекзит, Европа остава единна“, коментира министърът. „Тогава, когато трябва да сме единни, независимо от Брекзит и трудностите, пред които минаваме, можем да сме диалогични и да сме заедно”, изтъкна Павлова. „А буквално до малките часове на нощта премиерът Бойко Борисов преговаряше с Ангела Меркел и Еманюел Макрон в защита на българските превозвачи“, посочи министърът. „Това също за мен е знак в подкрепа на това, че България умее да защитава интересите на българските граждани”, посочи Лиляна Павлова. По думите ѝ атмосферата е била искрена и конструктивна. „Да, може би си казахме някои неща „право куме в очи”, но имаше нужда да си кажем нещата искрено и директно, а не да се лъжем. Срещата беше колкото искрена, толкова и прагматична, толкова и ясно полагаща накъде вървим. Аз съм по-голям оптимист съм, отколкото бях, преди да започне срещата”, обобщи Лиляна Павлова. „Ако Република Македония и Гърция довършат този огромен пробив, който направиха в София за името, и Република Македония влезе в НАТО, защо не две, а три държави през 2025 г. да не са следващите членки на ЕС”, посочи министърът за Българското европредседателство. Тя потвърди, че едно от обсъжданите имена е Илинденска Македония, но не е единственото. „И Ципрас, и Заев казаха, че има поредица от имена на масата, но не пожелаха да ги споделят. Дори на самото заседание, попитани директно, помолиха да им дадем време да ги съгласуват”, отбеляза Павлова.

София. Президентът на Франция Еманюел Макрон има смела идея за развитието на Еврозоната. Това каза в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио "Фокус" политологът проф. Антоний Гълъбов. Той обясни, че намеренията на държания глава са за създаване на самостоятелен парламент на страните от Еврозоната и изграждане на динамично ядро на ЕС от страните членки на Еврозоната. Българските показатели и в макроикономически, и във финансов план, дават основание да се смята, че страната ни е добре дошла в страните, използващи единната валута. "В този смисъл българските показатели и в макроикономически, и във финансов план, дават основание да се смята, че България би била добре дошла в рамките на страните, използващи общата валута, така че аз смятам категорично, че можем да разчитаме на подкрепата на Франция в това отношение. Разбира се, това ще е процес, който ще отнеме две или три години, може би дори малко повече. Условието, което беше поставено пред България е България първо да се присъедини към банковия механизъм, към единния регулативен механизъм за контрол върху банковия сектор, който беше въведен след финансовата криза от 2008 г. Това е условието, за да можем да влезем в режима на тази форма, която се нарича ERMII, и която според мен не е много коректно наричана „чакалня на Еврозоната“, но престоят в нея е между две и три години. Така че отново говорим за относително ясен времеви хоризонт, който изисква определен тип усилия от наша страна", коментира още проф. Антоний Гълъбов. Той каза oще, че срещата ЕС - Западни Балкани, която се проведе в София, е важен тласък за процеси, които са изгубили инерция и посока, и допълни, че оттук нататък е важно всяка една от страните, включително и тези от Западните Балкани, да осмислят и идентифицират своя интерес в този процес.

София. Задълбочаването на интеграциите и насърчаване на реформите е ключовото послание от срещата ЕС-Западни Балкани. Това каза в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ политологът проф. Антоний Гълъбов по повод срещата на върха, която се проведе в София. Той добави, че по времена събитието е постигнато максимално възможното. „Имаме хоризонт. Най-важното, което интересува гражданите на тези страни, с други думи ангажименти, свързани с финансиране на проекти, с изграждането на транспортна и дигитална свързаност. Имаме и важните първи стъпки, свързани с енергийната система и с обвързването на страните от региона със съществуващата енергийна инфраструктура на ЕС“, коментира проф. Антоний Гълъбов. Той уточни, че има времеви период за присъединяването на страните, който заедно с лансираните проекти за финансиране на определени дейности, е достатъчна база за структуриране на ясен план. Спрямо 2025 година ще се прецени кои от страните от Западните Балкани са готови за присъединяване. През следващия планов период няма да има присъединила се страна от Западните Балкани, но от нас зависи това да бъде много активен период за изграждане на свързаност.

София. България трябва да се гордее с успеха от срещата ЕС-Западни Балкани. Това каза бившият еврокомисар и главен изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия. „Западните Балкани са там, където ние бяхме през 90-те години. Те пропуснаха първия си шанс. Когато ние тръгнахме към ЕС с всички подобрения, които направихме, те бяха във война", посочи тя. Кристалина Георгиева коментира и ангажимента на ЕС да отпусне средства за Западните Балкани, за да ги стимулира да направят реформите, които ще ги отведат в блока: „Тези 10 милиарда, за които говорихме вчера, са от една страна финансиране, което идва от Комисията - около 1 млрд. грантове за подпомагане на развитието на инфраструктурата - физическа и дигитална, но и за изграждане на човешкия капитал в тези страни. Те са и финансиране от Международните банки за развитие. Третото е финансиране от самите страни. Това, което ние, международните финансови организации, ще поемем, в по-голямата си част са заеми при много изгодни условия". „Едва ли ние, българите, ще се бъркаме в джобовете за тези пари, за да помагаме. Защото това ще стане за сметка на фондовете. Нашето участие във фондовете е на нетен бенефициент, и то немалко", допълни Георгиева, като поясни, че България получава еквивалент на 4% от брутния си продукт от европейските фондове. Приблизително толкова е и растежът на България. „България има повод да се гордее с успеха, който беше постигнат вчера на тази среща. Между самите страни на Западните Балкани има повече доверие и възможност да решават трудни въпроси. Между ЕС и Западните Балкани също има повече доверие", заяви тя.

София. Смятам, че форумът беше успешен. Той постигна своите цели. Това каза ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев в ефира па Телевизия „Европа“ във връзка с проведената в София среща на високо равнище между лидерите на страните от Европейския съюз и Западните Балкани. “За първи път от 2003 година насам, от срещата в Солун, имаме ясно изразено послание, сигнал към страните от Западните Балкани за тяхната европейска перспектива. Имаме единодушната подкрепа, видяхме, че декларацията бе подкрепена от всички 28 държави- членки на ЕС, което е изключително важно“, коментира Златев. „Притеснение имаше, тъй като за добро или лошо тук при нас, на Балканите, нещата са много динамични. Нещо съвсем малко е в състояние да измести процеса на сближаване в точно обратната страна. Чест прави на българското правителство и българското председателство, че положиха всички усилия да убедят балканските лидери, че сега е моментът, този прозорец от време, който се отворил сега е моментът, в който трябва да се седне на масата и да се работи по-усилено за европейска интеграция. Защото след няколко месеца или 1 година това няма да го има и нашите бъдещи деца и наследници няма да ни го простят“, каза още той. По думите на Златев зависи от България да остане регионален лидери след председателството. „България положи огромни усилия, за да може темата отново да бъде сложена високо в европейския дневен ред и за това, че бяха обсъдени съвсем конкретни проекти, подплатени с финансов ресурс“, каза още той.

София. Има една декларация с пожелания. Вие се преборете с корупцията и престъпността, решете си двустранните проблеми, ние ще видим след 2 години, когато се срещнем в Хърватска. Това каза лидерът на БСП Корнелия Нинова за срещата ЕС- Западни Балкани в предаването „Тази сутрин“ по БТВ. „По темата Западни Балкани общо взето има добри пожелания и очаквания за среща след 2 години“, заяви тя. „Мина еуфорията от срещата. Прибра се червеният килим. Време е за обективен и спокоен анализ какво се случи“, коментира лидерът на БСП. „Положителното е, че имаше среща, въпреки че Испания не участваше. Сърбия и Косово не се разбраха. Хубаво е, че започнаха тези разговори“, посочи Корнелия Нинова. „Имаше много големи очаквания за конкретика. Дори след 2025 година да се каже започваме, даваме път, отваряме глави- нищо подобно няма“, изтъкна тя. „Нито дума за това, че въпреки че кохезията е приоритет, с 5% ни се намаляват средствата за кохезия“, обяви лидерът на левицата и уточни, че и средствата за селскостопанската политика се намаляват с 5%. „Правителството го приема сякаш нищо не е станало. Тези 10% как ще се отразят на българския бюджет. А в същото време се увеличава вноската ни за Европа“, заяви Корнелия Нинова. „Нали щяхме да храним европейските лидери с палмово масло, за да видят какво яде българинът. Представи се най-хубавото меню. Питам Бойко Борисов защо каза: „Като дойдат ще ги нахраня с храната, която ядат българите“. Къде беше темата за двойния стандарт в храните“, попита лидерът на БСП.

София. Нямаше нарушения по време на срещата на върха у нас. Това каза главният секретар на МВР главен комисар Младен Маринов в предаването „Денят започва“ по БНТ. „Максимално постигнахме целта да има сигурност и да не натоварваме излишно гражданите по време на срещата на върха ЕС - Западни Балкани“, заяви той. „Бяха събрани много сили и средства от провинцията, продължава част от срещата, пикът беше вчера, досега нямаше нарушения и престъпления“, обясни Младен Маринов. Според него хората наистина са се съобразили с предварителната информация за ограничение на движението и затова е нямало сериозни предизвикателства с автомобилния транспорт в София. Гл. комисар отбеляза, че има напредък в обединението на всички системи за видео наблюдения.
Той коментира и предстоящия туристически сезон и сигурността по морето. „Запазва се практиката да имаме съвместни полицейски патрули по Черноморието. Слънчев бряг е един от най-рисковите райони от страна на престъпност, очакваме да има проблеми, окомандировани са сили от страната там“, заяви Младен Маринов. „Абитуриенските балове също ще са във фокуса на МВР. Ще има полицейски кортежи на абитуриенските балове, както и цивилни коли на МВР с видео наблюдение, за да се предотвратят действията на водачите, които застрашават живота и на абитуриентите и на околните“, каза още Младен Маринов.

София. В резултат на историята си Западните Балкани биха могли да се обърнат или към Русия, или към Турция, в наш интерес е да ги свържем с ЕС. Това каза на пресконференция президентът на Франция Еманюел Макрон след Срещата на върха ЕС-Западни Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Много от темите бяха вписани днес в общ дневен ред, ще бъдат доразвити през юли. Оттам ще се върнем на една голяма част от темите. Франция подкрепя да имаме по-суверенна Европа. Това означава да конкретизираме перспективата със Западните Балкани. Това е регион от границите на ЕС и е обект на много напрежение и натиск. В резултат на историята си би могъл да се обърне или към Русия, или към Турция. В наш интерес е да свържем Западните Балкани с ЕС. Да го направим ясно и силно. На второ място, това не може да стане за сметка на единството на ЕС“, заяви Макрон. По думите му, ако започе процес на разширяване без условия, това няма да е сериозно. „Необходимо е да дадем такава европейска перспектива и да възнаградим ръководителите, които полагат усилия. През последния месец има свидетелство от редица страни. Сърбия и Черна гора работят в рамките на процедура, но също така и Македония и Албания, които се надяват. Мисля, че този процес не може и не трябва да стигне до резултат – присъединяване, преди ЕС да се е реформирал“, допълни той. Според него, ако искаме по-силен ЕС, трябва да го модернизират заедно с еврозоната. „Без да чакаме трябва да засилим конкретните си сътрудничества в областта на сигурността и инфраструктурата“, заяви Макрон. Той благодари на премиера Бойко Борисов за организацията на европредседателството. „През последната седмица, това, което постигнахме с командирования труд, също го дължим на председателството“, каза още Еманюел Макрон.
Люба АЛЕКСИЕВА

София. Франция желае България да се присъедини към преддверието на еврозоната. Това каза на пресконференция президентът на Франция Еманюел Макрон след Срещата на върха ЕС-Западни Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Що се отнася до еврозоната, имаме механизъм за преддверието на еврозоната, ако България изпълни критериите. Франция желае България да се присъедини към преддверието на еврозоната. Днес всички условия са изпълнени, за да може България да се присъедини“, коментира Макрон.
Той поздрави България за качеството на защита на българските граници. „Остават да се водят технически разговори между министрите. Мисля, че няма да е отговорно да се бърза с ангажименти, тъй като сме в процес да промяна на правилата. Отчитаме качеството на работата, която осъществи България“, каза още Еманюел Макрон.
Люба АЛЕКСИЕВА

София. Никакви задълбочени преговори не могат да се състоят със САЩ без пълно освобождаване от митата. Това каза на пресконференция президентът на Франция Еманюел Макрон след Срещата на върха ЕС-Западни Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Събрали сме се в рамките на среща, посветена на отношение между ЕС и Западните Балкани. Вчера имахме много сериозна и важна среща. Говорихме за две теми – за Иран и търговията. Те са тестове за суверенитета на Европа. Единството, което желая, мисля, че вчера бе обект на положителна среща, защото позициите бяха ясни и силни. В областта на търговията – никакви задълбочени преговори не могат да се състоят със САЩ без пълно освобождаване от митата“, заяви Макрон. Според него, ако ли не, Европа ще отговори в защита на своите интереси. „Такава е и темата, която имаме с Иран. Заедно потвърдихме европейската воля да запазим ползите от споразумението, включително и за Иран и така да защитим легитимните интереси на предприятията ни. Потвърждаваме споразумението от 2015 г., но да разширим разговорите за ядрената дейност на Иран след 2025 г. ЕК предложи възможности, за да напреднем бързо“, допълни той и подчерта, че Европа трябва да бъде силна и обединена.
Люба АЛЕКСИЕВА

София. Иран ни е нужен като партньор. В наш общ интерес е да имаме реален контрол върху този процес. Това каза на пресконференция председателят на Европейския съвет Доналд Туск след Срещата на върха ЕС-Западни Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „САЩ продължават да бъдат вероятно най-близкия ни партньор. Проблемът е, ако най-добрият ти приятел е непредсказуем. Това не е шега, защото това е същността на проблема ни с нашите приятели отвъд океана. Мога да се съглася с президента Тръмп, че непредсказуемостта може да бъде много важен инструмент. Непредсказуемостта е последното нещо, от което имаме нужда. Нямаме никакви илюзии и високи очаквания от Иран, но имаме най-високи очаквания към Вашингтон“, заяви Туск. По думите му тяхното намерение и становище е да продължат тясното си сътрудничество и с настоящата американска администрация. „Имаме нужда от по-малко капризи и по-последователен подход от последните 3-4 месеца. Говорим за всеки аспект от геополитиката. Надявам се, че нашето единство във всеки аспект е основното ни оръдие не само срещу опонентите, но и с приятелите и показахме и вчера, и днес, че сме в състояние да имаме едно ново качество на единство във все още 28-те членки на ЕС. По такъв сложен въпрос като този с Иран, следва да вярваме, че все още можем да говорим за общата ни програма. Това е не само американска, но и европейска обсесия“, заяви Туск.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер допълни, че що се отнася до взетото от тях вчера решение, искат да стартират процеса за блокиращия статут. „Трябва да защитим нашите добросъвестни фирми, които са инвестирали в Иран. Важно е да избегнем извънтериториалното въздействие на американските мерки“, добави Юнкер.
Люба АЛЕКСИЕВА

София. Европа е достатъчно голяма и силна, за да осинови и приеме проекта на разширяване със Западните Балкани с всичките проблеми и последствия. Това каза Доналд Туск, председател на Европейския съвет по време на пресконференция в НДК след Срещата на върха ЕС - Западни Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Исторически, географски като манталитет, като култура, този регион е част от Европа. В това отношение трябва да има съответно и политически последствия. Ние днес не се правихме, че всичко е ясно и просто. Има скептицизъм в Европа, когато става въпрос за разширяване по различни причини. Но разширяването е политически феномен. Нямам съмнение, че ще бъдем свидетели и в бъдеще на определени проблеми, спорове, но процесът, тенденцията е абсолютно ясна. Всички 28 колеги, ръководители и вчера и днес бяха наясно, че говорим за европейската перспектива на региона. Нашето намерение не е да разваляме този процес, като предлагаме нещо нереалистично, като бърза писта или нещо такова“, каза Туск. Той посочи, че трябва да се оцени целият проблем в правилните му пропорции. Според него, ако се сравни регионът на Западните Балкани с други части на Европа, може да се каже, че по проблемите на глава от населението те са доста повече в Западните Балкани, отколкото в Германия и Франция заедно. „Затова трябва да бъдем последователни и да внимаваме в своите обещания. Днес за всички е ясно, че това беше една следваща, много сериозна и важна стъпка в европейския път на целия регион“, допълни председателят на Европейския съвет.

София. Всички си тръгнаха от Срещата на върха ЕС-Западни Балкани с по едно на ум. Това каза на пресконференция министър-председателят Бойко Борисов след Срещата на върха ЕС-Западни Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Искам да се извиня на всички софиянци за чудовищния трафик, но не знам дали преди е имало толкова много премиери, президенти, канцлери, банкери. Извинявайте, но и ползите са много повече за България от това да изстрадаме два дни. Благодаря на всички, които дойдоха, както и на тримата големи. Това е уважение към българския народ. Крайно време е всички в България да разберат, че това е председателството на България и когато то е успешно и тя е успешна. Имахме много добра и честна дискусия. Отдавна не съм слушал така без лицемерие, а толкова честно и от сърце да си говорят тези, които са „за“ и „против“ различните скорости на присъединяване на страните към ЕС. Толкова страхове и приказки, особено в западните медии“, заяви Борисов. Премиерът отбеляза, че БВП на Западните Балкани олицетворяват е 96 млрд. евро, колкото БВП на Словакия. „Това ли плаши ЕС? Не е ли по-добре тези хора да са в преговори с ЕС или да ги оставим другите геостратегически играчи да дойдат и усилят и немалкото си в този момент влияние, което имат през мюсюлманите, православните християни. До края на юни пак ще имаме възможност да си говорим, но така или иначе много теми за размисъл сме си задали. Всички си тръгнаха с по едно на ум“, подчерта премиерът.
„Разходката по моста на влюбените, която направиха Меркел, Макрон и Тереза Мей е доста символична. За всички стана ясно, че с проблемите, които имаме с големите геостратегически играчи в света единството спасение на ЕС е да сме единни, един лист хартия да не може да мине между нас. Вече се осъзнали, че силата на ЕС е в това“, каза още Бойко Борисов.
Люба АЛЕКСИЕВА

София. Готови сме да започнем преговори с трансатлантическите си партньори, ако получим изключение от предлаганите мерки за облагане с мита. Това каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на пресконференция в НДК след Срещата на върха ЕС - Западни Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. По отношение на търговията между САЩ и ЕС, Юнкер посочи, че ЕК иска неограничено изключение по предлаганите тарифни мерки. „Ако Европа получи неограничено изключение от предлаганите мерки за облагане с мита, ние сме готови да започнем преговори с трансатлантическите ни партньори. Искаме да задълбочим енергийното сътрудничество, включително по втечнения природен газ и доброволно сътрудничество между регулаторите между двете страни“, каза Юнкер. По думите му това трябва да бъде основата. „Готови сме да обсъждаме със САЩ реформа на Световната търговска организация. Накрая при условия, че тези изключения са постоянни, сме готови да обсъдим това по какъв начин най-добре да подобрим достъпа до пазарите до индустриалните продукти, особено автомобилите, включително либерализацията на държавните поръчки“, каза Юнкер.

София. Докато иранците уважават ангажиментите си, ЕС ще се придържа към договора започваме процес към връщане на регламент за екстериториалните санкции в Съюза. Това каза председателят на Европейската комисия Жан – Клод Юнкер по време на пресконференция в НДК след срещата ЕС - Западни Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Юнкер припомни, че архитект на договора с Иран е бил именно ЕС. „Обявените американски санкции няма да останат без ефект. Това трябва да се знае. Ние в ЕК имаме задача да защитаваме нашите европейски предприятия и особено малките и средните. Вчера вечерта бях насърчен от дебата, който водихме“, каза той. По думите му предложенията na EK са били последвани от държавните правителствени ръководители. „Започваме процес към връщане към така наречения регламент от 1996 г., който е свързан с екстериториалните санкции в ЕС. Трябва да го направим и същевременно не бива да изчакваме. Освен това решихме да позволим на Европейската инвестиционна банка да посредничи на инвестициите на европейските предприятия в Иран“, каза той и уточни, че ЕК ще продължи своето сътрудничество с Иран. Юнкер поясни, че и комисарят по енергетика скоро ще бъде там, за да проследи връзките с иранските власти.

София. Срещата на върха ЕС-Западни Балкани беше успех. Това каза на пресконференция председателят на Европейския съвет Доналд Туск след Срещата на върха ЕС-Западни Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Нека да благодаря на премиера Борисов и неговия екип. Те направиха нещо отлично. Наистина съм впечатлен по отношение на ваша ефикасност и решителност. Тази среща на Върха беше успех. Благодаря за чудесното българско гостоприемство. ЕС е и ще остане най-успешният партньор на целите Западни Балкани. Обсъждахме как да подобри връзките с региона – икономически, цифрови, инфраструктури“, заяви Тукс. Той уточни, че са се съгласили да удвоят средствата за „Еразъм+“, съгласили са се с намаляването на таксите за роуминг. „Програмата за свързаност не е алтернатива, нито заместваща програма на разширението. Това е начинът да се използва времето от днес до утре по по-ефективен начин. Не виждам друго бъдеще за Западните Балкани, освен европейска. Няма друга алтернатива“, посочи той. Според него тяхното място е в европейската общност. „Съгласихме се вчера вечерта, че ЕС ще засили иновациите, за да отговори на технологичните предизвикателства. Всичко това ще се базира на нашите европейски ценности“, добави той.
„Що се отнася до ядрената сделка с Иран - ще я поддържаме, докато Иран изпълнява условията по нея. По търговията със САЩ постигнахме единен подход“, каза още Доналд Туск.
Люба АЛЕКСИЕВА

София. България и Сърбия подписаха договор за газовата връзка между двете страни, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Това стана преди пресконференцията на премиера Бойко Борисов, председателят на Европейския съвет Доналд Туск и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след Срещата на Върна ЕС-Балкани. Документът бе подписан от енергийния министър Теменужка Петкова и сръбския ѝ колега Александър Антич.
Бе подписан и меморандум за разбирателство между Сърбия и Европейската инвестиционна банка.
Люба АЛЕКСИЕВА

София. Продължаваме да подкрепяме споразумението с Иран, въпреки че САЩ решиха да излязат от него. Това каза германският канцлер Ангела Меркел след срещата на върха ЕС-Западни Балкани, предаде репортер на Агенция "Фокус". "Надяваме се Иран да спазва това споразумение. Говорихме и по въпросите за търговията. Искаме от американците едно безсрочно изключение от санкциите, наложени на фирмите, работещи в Иран. До края на месеца трябва да вземем решение по този въпрос", обяви Меркел.

София. С Гърция изградихме приятелство, което е необратимо и то ще расте. Това каза на пресконференция министър-председателят на Македония Зоран Заев, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Попитан дали е възможно спорът за името да бъде отложен за наесен, Заев отговори, че ако няма решение, ще бъде отложено. „Ние изградихме приятелство, което е неповратно, това приятелство ще расте. „Би било хубаво това решение, което са искали двете страни да бъде прието още сега“, каза Заев и отчете, че в края на юни предстои заседание на Европейския съвет и уточни, че ако не се постигне съгласие по спора за името, преговорите ще продължат.
„Важно беше да потвърдим всички успехи, които министрите постигнаха. Те са големи. Когато преминем докрай целия процес, ще видим всички какво е значението му“, каза Заев и отчете, че разговорите са били съществени. „Разгледахме няколко опции. Една от опциите е приемливо решение за двете страни“, каза той. Македонският министър-председател заяви, че Гърция и Македония продължават консултациите в страните си.

София. Днешното единство на всички лидери от ЕС и Западните Балкани показва, че сме още по-силно свързани и вратите на ЕС са отворени за нас. Това каза на пресконференция министър-председателят на Македония Зоран Заев, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
„След 15 години пауза от първата среща на високо равнище такъв формат, провела се в Солун, днес, организирана и със сериозното ангажиране на българското председателство в Съвета на ЕС, Западните Балкани и Македония отново имат място на Европейската сцена.
Днешното единство на всички лидери от ЕС и Западните Балкани показва, че ние още по-силно сме свързани и че вратите на ЕС са отворени за нас. Приветстваме призива на ЕС към нашия регион за демонстриране, че членството в Съюза е избор от страна на поколенията и стратегическа ориентация. В същото време очакваме същото отношение от страните от ЕС към нас“, заяви македонският премиер.
По думите му във вътрешен план 25-годишният спор за името бе един от най-трудните проблеми в този период, които държеше Македония назад. „Днес сме изправени пред него и ще успеем да го решим. Днес Македония и гражданите ѝ вървят напред. Заедно отбелязахме, че 2018 г. е годината на силни реформи и че приемането на Македония в ЕС ще бъде внасяне на Европа в Македония.
Миналата година, със същата енергия, се посветихме на отворените въпроси с нашите съседи. Подписването на Споразумението с България и задълбочаването на отношенията с Гърция промениха и възприемането на Република Македония като съсед.
На днешната среща с премиера на Гърция, с приятеля на Македония Алексис Ципрас, се споразумяхме взаимно за напредъка, постигнат досега в процеса на намиране на решение по спора за името на нашата страна. Заедно с него разгледахме възможните варианти решения, които македонската страна представи в последната фаза на преговорите. Следват консултациите със съответните политически фактори в двете страни“, каза още Заев. По думите му днес приятелството между Република Македония и Република Гърция е още по-силно.
„Аз също обсъдих тези теми с президента на Франция Еманюел Макрон и с канцлера на Германия Ангела Меркел. Те признават ръководството, което Македония демонстрира и оказват подкрепа за укрепването на отношенията между нас и ЕС. Всички наши приятели, включително премиерът на Холандия Марк Рюте, министър-председателите на Швеция и Естония, Стефан Льовен и Юри Ратас, с които имах двустранни срещи, демонстрират безусловната си подкрепа, признават нашите постижения и ни насърчават да останем фокусирани върху нашата европейска програма.
Техните послания са потвърждение за нашите перспективи. Това означава, че членството на Македония в ЕС гарантира силни институции и правова държава. За Македония членството в европейското семейство означава също ускорен икономически растеж, повишена мобилност, свързване и равни възможности за македонската младеж с техните европейски връстници“, заяви Зоран Заев.

София. С Алексис Ципрас се обединихме около една възможност за име на Македония, но трябва да я обсъдим в страните си. Това каза на пресконференция министър-председателят на Македония Зоран Заев, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Важно беше да потвърдим всички успехи, които министрите постигнаха, а те са от голямо значение. Разговаряхме съществено и разгледахме няколко опции. Една от опциите е подходящо решение и за двете страни. Продължаваме с консултациите в страните си, за да видим дали е възможно това решение. Ако е така, вероятно ще имаме такова. Това, което беше постигнато, го констатирахме и потвърдихме“, заяви Заев.
Люба АЛЕКСИЕВА

София. От днес приятелството между Македония и Гърция е дори по-силно, надявам се до края на председателството да имаме решение на спора за името на страната. Това каза на пресконференция министър-председателят на Македония Зоран Заев, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „На днешната среща с министър-председателя на Гърция, приятел на Македония, Алексис Ципрас, се съгласихме за прогреса, който имаме по отношение на намиране на решение за името на страната ни. Заедно с Алексис Ципрас търсим възможности за креативни решения, които от македонската страна са представили в последната фаза на преговорите“, заяви Заев. По думите му консултациите ще продължат между двете страни. „От днес приятелството между Македония и Гърция е дори по-силно. Надяваме се, че до края на председателството ще има решение, но това зависи и от двете страни“, каза още той.
Люба АЛЕКСИЕВА

София. Стабилността на Балканите е ключова за Европа. Това каза на пресконференция в НДК председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Лидерите на ЕС също си дават сметка колко е важна стабилността в региона, коментира още Таяни. Той заяв категоричен, че страните в региона трябва да имат по-добро сътрудничество, макар че това никак не и лесно.
Председателят на ЕП направи отговори на въпрос и за ситуацията в родната му страна Италия, където двете партии "5 звезди" и "Лига" се разбраха да създадат правителство. "Ситуацията е много сериозна и се мени всеки ден", каза той. Таяни определи като голяма грешка идеята за излизане на страната от еврозоната, каквато заканата отправиха от "Лига".

София. Политиката за Западните Балкани е съществена за ЕС. Предложих по време на срещата пакет за растежа на страните от Западните Балкани - 10 млрд. евро нови европейки инвестиции в този регион за инфраструктура, пътища, дигитална мрежа. Това каза на пресконференция в НДК председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Таяни заяви, че напълно подкрепя действията на еврокомисар Мария Габриел за роуминга, както и са дигиталната политика в региона.
"Срещнах се със сръбския президент Вучич. По време на срещата ни подчертах своето съгласие с предложението на ЕК Сърбия и Черна гора да станат членове на Съюза преди края на 2025 г. Разбира се, трябва да се спазват правилата и да работим много през следващите години", заяви председателят на ЕП. Той посочи, че страните от Западните Балкани трябва да спазват правилата на ЕС - защита на свободата на словото, повече прозрачност и върховенство на закона, но смята, че те са на прав път. "Смятам, че е важно да работим всички заедно в тази посока", добави той.
Председателят на ЕП отбеляза, че са обсъдени и други две теми - миграцията и недопускането на джихадисти, които се завръщат по родните си места от Сирия и Ирак. По думите му този проблем засяга основно Косово и Босна и Херцеговина. „Ние подкрепяме умерения ислям в Босна и Херцеговина, но в страната влизат и много радикални джихадисти“, обясни Таяни.

София. Западните Балкани са Европа, но ако тези държави искат да са пълноправни членки на ЕС, те трябва да уважават и нашите правила в Съюза. Това каза на пресконференция в НДК председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Споменах Сърбия и Черна гора, които вече са стартирали този процес, но това се отнася и за Македония и други държави. Не стоим като препятствие, а помагаме да се върви в европейската посока“, заяви Таяни. Той уточни, че още от самото начало, когато е поел поста председател на ЕП, подкрепя този процес, но държи на темите като корупция, свобода на медиите и всички други устои на ЕС. „Всички държави трябва да следват тези правила“, добави той. Попитан за името на Македония, той отговори, че това не е в рамките на неговите правомощия.
Люба АЛЕКСИЕВА

София. Македония и Албания ще трябва да положат доста усилия за присъединяване към ЕС. Това каза на пресконференция в НДК председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „С Македония вече са отворени преговорите, но също така трябва да кажа, че това е валидно и за Сърбия, и за Черна гора“, заяви Таяни.
Попитан какво е мнението му за свободата на медиите в Черна гора, той отговори, че е бил на посещение там, преди 7-8 месеца и смята, че работят, за да вървят в правилната посока. „Трябва да затвърдим свободата на медиите. Казвал съм го и на Словакия след случая с убийството на разследващия журналист там. Аз самият съм журналист и свободата на медиите е нещо изключително важно на всякъде“, допълни той. Според него обаче трябва и в реални измерения да има свобода на медиите. „За най-скорошния случай в Черна гора е важно да изпратим силно послание, че свободата на медиите е едно от най-важните неща в диалога ни“, каза още Антонио Таяни.
Люба АЛЕКСИЕВА

София. Премиерите на Македония и Гърция Алексис Ципрас и Зоран Заев дойдоха заедно на подготвителната среща на ПЕС преди разговорите на върха ЕС – Западни Балкани в София, съобщават от пресофиса на Станишев.
„Срещата в София е историческа за разширяването, защото е първата подобна инициатива след 2003 г. Позитивното развитие на преговорите между Гърция и Македония дава нова надежда, че процесът на присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС набира скорост. ПЕС винаги е подпомагала усилията на двамата премиери в тази посока. И Заев, и Ципрас показват лидерство и желание за намиране на достойно решение и за двете страни. На нашите срещи те имат подкрепата на европейските социалисти и изградиха взаимно доверие. Навядам се съвсем скоро да видим резултат.“, каза президентът на ПEС Сергей Станишев, домакин на срещата.
Премиерите-социалисти Антонио Коста на Португалия, Джозеф Мускат на Малта също дойдоха на срещата, към която по късно се присъедини и премиерът на Албания Еди Рама, също от семейството на ПЕС. Лидерът на групата на социалистите и демократите в Европарламента Удо Булман, външният министър на Люксембург Жан Аселборн, министри, високопоставени лица, лидери на партиите-членки на ПЕС от ЕС и Западните Балкани участваха в разговорите. Председателят на БСП Корнелия Нинова също присъства на срещата.
Откривайки дискусията Сергей Станишев заяви:
"Радвам се, че министър-председателите на Гърция и Македония са тук заедно, и съм горд да поздравя двете правителства за напредъка, който постигат в решаването на спора за името. ПЕС твърдо вярва, че бъдещето на Западните Балкани е в ЕС и че разширяването е част от дебата за бъдещето на Европа.“
Станишев добави, че усилията както на албанското, така и на македонското правителство трябва да бъдат насърчени от Европа и че Европейският съвет трябва да препотвърди позицията на Комисията, че Албания и Македония са готови за започване на преговори.
„Страните, най-близо до преговорите, са управлявани от социалисти. Те имат пълната подкрепа на ПЕС по време на подготовката си, заради куража да правят реформи и да търсят решения на дългоотлагани проблеми. В Македония премиерът Заев за 10 месеца успя да заличи всички вреди и националистически залитания, нанесени от консервативния му предшественик Груевски. Пример за това е Договорът за добросъседство с България.“, каза Станишев.
На срещата прогресивните лидери отново потвърдиха дълбокото си съжаление за решението на президента Тръмп да изтегли САЩ от ядрената сделка с Иран. Сделката беше резултат от продължителни преговори с лидерството на ЕС, което донесе стабилност на света.
Лидерите на ПЕС заклеймиха кръвопролитието в Газа и призоваваха Израел и Палестина да положат усилия за прекратяване на продължаващото насилие. Всяко трайно решение трябва да се основава на директивата на ООН за Йерусалим като столица и на двете държави, подчертаха социалистите.

София. Започна Срещата на върха между лидерите на ЕС и на страните от Западните Балкани. Премиерът Бойко Борисов е домакин на Срещата, която е най-голямото събитие в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. Неговият основен приоритет е европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани - по отношение на транспорт, енергетика, цифрова инфраструктура, образование и др. Целта е да бъдат подобрени връзките както между Западните Балкани и ЕС, така и между страните от региона.
Министър-председателят официално посрещна държавните и правителствените ръководители. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който ръководи Срещата на върха, представлява Европейския съюз заедно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Във форума участват също върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, комисарят по европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан и председателят на Европейския парламент Антонио Таяни.
Премиерът Борисов коментира пред журналисти, че всички него колеги до един са дошли на Срещата на върха, което е добър знак и показва, колко важни са Западните Балкани. Попитан дали ще има други разговори между Гърция и Македония, Борисов отговори, че по тази тема, колкото по-малко се изказват, толкова е по-добре. Той коментира и свързаността в региона, като посочи, че пътищата са ясни. Премиерът добави, че снощи до 2.30 часа през нощта с канцлера Ангела Меркел, френския президент Еманюел Макрон и транспортния министър Ивайло Московски са обсъждали пакет „Мобилност“и очаква решение по темата. Меркел от своя страна заяви, че внимателно е изслушана българската страна и преговорите ще продължат. „Държим на добро социално положение на шофьорите”, подчерта тя.
Еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан заяви, че всички страни от Западните Балкани са в еднакво изходно положение, но всяка зависи колко бързо ще се придвижи напред по пътя към Европа. Председателят на Европейския парламент (ЕП) Антонио Таяни посочи, че трябва да работят за стабилността на Западните Балкани, но все още има проблеми със страните, които са кандидати за влизане в ЕС, свързани с тероризма, с миграцията. По думите му е възможно да бъде постигнато съгласие за дата на присъединяване през 2025 г. „Моето предложение би било един пакет, който да седят финанси за изграждането на инфраструктура, за железопътни линии, за дигиталната инфраструктура, които напълно ще подкрепят предложението на комисар Габриел за дигитализацията", заяви Таяни. Канцлерът на Австия Себастиан Курц заяви, че виждат добра перспектива за Западните Балкани и целта е да подкрепят тези държави по пътя им към Европа. Той отбеляза, че темата ще бъде важна и по време на австрийското председателство на Съвета на ЕС. По думите му, ако няма европейска перспектива на Балканите, влиянието на Турция ще се засилва и това ще доведе до много проблеми. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че сигурни Западни Балкани, които се развиват добре икономически, гарантират мир и сигурност за всички нас. Тя отбеляза, че българският премиер е инвестирал много работа по този въпрос. "Благодаря на г-н Борисов за тази чудесна организация на Срещата на върха". Лидерите на страните от Западните Балкани влязоха на срещата без да коментират пред медиите. Очаква се те да проведат голям брой двустранни разговори. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Западните Балкани трябва да имат стратегия, която да следват отблизо и да ги окуражаваме, но без да сме лицемери.
„Имаме много общи важни неща за обсъждане като сигурността и миграцията“, е мнението на шведския министър-председател Стефан Льовен.
Друга тема по време на днешната среща са отношенията със САЩ и ядреното споразумение с Иран. В подкрепа на споразумението се изказа германският канцлер Ангела Меркел. По думите ѝ всички от ЕС поддържат това споразумение и казват, че трябва да останем и на тази база трябва да продължим преговорите. Тя преповтори и че в отношенията със САЩ не трябва да има бариери. По иранската тема френският президент коментира, че сделката от 2015 г. не само трябва да се запази, но и да се надгради.
Акцент преди срещата бе появата на германския канцлер Ангела Меркел, британският премиер Тереза Мей и френският президент Еманюел Макрон, които дойдоха заедно по Моста на влюбените.

София. Вървим към широко разширяване, Западните Балкани трябва да имат стратегия, която да следват отблизо и да ги окуражаваме, но без да сме лицемери. Това каза френският президент Еманюел Макрон пред журналисти преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани, предаде репортер на Агенция "Фокус". По иранската тема той коментира, че сделката от 2015 г. не само трябва да се запази, но и да се надгради.

София. ЕС подкрепя споразумението с Иран, дори и то да не е оптимално. Това пред каза пред журналисти германският канцлер Ангела Меркел преди Срещата на върха ЕС- Западни Балкани, предаде репортер на Агенция "Фокус". "Вчера вечерта водихме доста сериозен дебат за иновациите в Европа. Взехме решение да работим в по-силно сътрудничество. Също така се занимавахме за споразумението с Иран. Всички в ЕС споделят мнението, че това споразумение е много добро и дори да не е оптимално, трябва да го запазим и поддържаме", заяви Меркел. "Нашата позиция по отношение на търговията със САЩ беше ясно изразена. Имаме обща позиция", добави тя.

София. Виждаме добра перспектива за Западните Балкани. Това каза канцлерът на Австия Себастиан Курц преди срещата на върха ЕС- Западни Балкани, предаде репортер на Агенция "Фокус". "Нашата цел е да подкрепим тези държави по пътя им към Европа. Тези държави не само географски, но и емоционално са част от Европа и поради това австрийската позиция е ясна – ние подкрепяме държавите по техния път към ЕС. Ние поемаме след България европредседателството и като в тази си позиция, смятаме че има път към ЕС, при Сърбия и Черна гора също сме много оптимистични, при другите също. Мисля че ако при Македония успеем да решим спора с името, ще постигнем сериозен напредък", заяви той.
"Искам да подкрепя българското ръководство на европредседателството, беше добро решение тук да се организира тази среща на върха. България се справя отлично и ние като бъдещо австрийско председателство искаме да продължим тази инициатива. ЕС дълго време не даваше на тези държави достатъчно перспектива. Казваше се, че няма да има разширяване, без да се помисли извън рамките на това. И мисля че това не беше положителен подход. Сега политиката се промени на европейско ниво, ние слагаме силен акцент върху Западните Балкани, предоставяме силна перспектива и това че България в момента организира тази среща на върха, това е един и символичен акт, който по един или друг начин ще внесе допълнителна динамика, не само за тези държави, но и за нас. Защото ако няма европейска перспектива на Балканите, тогава влиянието на Турция и влиянието на други държави ще се засилва. Това не е добре за нас. И това в крайна сметка може да доведе и до радикализация, може да доведе до националистически тенденции, до засилване на разделенията между различните етноси, между мюсюлмани и немюсюлмани. Мисля че влиянието тук на Балканите, на Западните Балкани трябва да бъде предимно европейско", коментира още австрийският канцлер..

София. Всички колеги до един дойдоха на Срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Това каза министър-председателят Бойко Борисов на влизане преди Срещата на върха между лидерите на ЕС и на страните от Западните Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Днес имаме тази възможност отново да говорим по тази тема. Тук са и президентът Вучич, и президентът Тачи, утре Ана Бърнабич ще бъде тук, за да продължим. Всички колеги до един дойдоха“, заяви Борисов.
Попитан дали ще има други разговори между Гърция и Македония, Борисов отговори: „По тази тема, колкото по-малко се изказваме, толкова е по-добре“.
Той коментира и свързаността в региона, като посочи, че пътищата са ясни. „Коридорите 8, 4 и 10 са безспорни. Те са и магистрали, и жп линии. Дигиталната инфраструктура също е ясна. Мария Габриел доста говори тези дни по тази тема. Газовата инфраструктура е също ясно – интерконектор с Гърция за втечнен газ и газовият хъб „Балкан“. Интерконектор със Сърбия, с Румъния имаме, с Македония действаме. И сега за Гърция изнасяме газ през Петрич, където са ни компресорите. По електропреносна система и съответно развитието на енергетиката, вчера ясно казах, имаме възможност без държавна гаранция, тъй като сме си научили урока, без да има задължително изкупуване на ток, частен инвеститор, участие на държавата с тези над 3 млрд. лв., които сме дали, тогава сядаме и говорим и ще ви информираме“, каза още Бойко Борисов.
Люба АЛЕКСИЕВА

София. Започна Срещата на върха между лидерите на ЕС и на страните от Западните Балкани, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Премиерът Бойко Борисов е домакин на Срещата, която е най-голямото събитие в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС и на неговия основен приоритет – европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани.
Министър-председателят официално посрещна държавните и правителствените ръководители. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който ще ръководи Срещата на върха, ще представлява Европейския съюз заедно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Във форума ще участват също върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, комисарят по европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан и председателят на Европейския парламент Антонио Таяни.
Основната тема на обсъжданията е свързаността – по отношение на транспорт, енергетика, цифрова инфраструктура, образование и др. Целта е да бъдат подобрени връзките както между Западните Балкани и ЕС, така и между страните от региона.
След приключване на пленарните сесии от 15.00 часа Бойко Борисов, Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер ще дадат пресконференция.

София. Трябва да работим за стабилността на Западните Балкани. Това каза пред журналисти председателят на Европейския парламент (ЕП) Антонио Таяни преди Срещата на върха ЕС- Западни Балкани, предаде репортер на Агенция "Фокус". "Има много страни, които са кандидати за да влязат в ЕС – Черна гора, Сърбия, естествено и други. Съществуват обаче при тях проблеми, свързани с тероризма, с миграцията. И моето предложение би било един пакет, който да седят финанси за изграждането на инфраструктура, за железопътни линии, за дигиталната инфраструктура, които напълно ще подкрепят предложението на комисар Габриел за дигитализацията, за въвеждането на Wi-fi услуги", коментира той. На въпрос дали смята, че сега Западните Балкани имат по-голям шанс той отговори, че според него в момента е възможно да се постигне някакво съгласие за 2025 г.

София. Всички страни от Западните Балкани са в еднакво изходно положение, но всяка зависи колко бързо ще се придвижи напред по пътя към Европа. Това каза пред журналисти еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан преди началото на Срещата на върха ЕС-Западни Балкани, предаде репортер на Агенция "Фокус". "Целият процес е в развитие. Всяка държава трябва да си напише домашното и тогава ще има европейски перспективи", заяви Хан. "Всички страни от Западните Балкани имат еднакво изходно положение, но пътят е индивидуален. Зависи от отделните страни колко бързо ще се придвижат напред по пътя към Европа. Посочили сме дата, ние сме сериозни от наша страна. Това е амбициозна задача. От днешна гледна точка всяка страна трябва да свърши своите задачи", добави той.
На въпроса дали предвижда скорошно решавана на въпроса между Косово и Сърбия Хан отговори, че той е винаги оптимистичен. "Новата стратегия съвсем ясно посочва, че има перспектива за всеки един. В интерес на Косово е да работи по намирането на решение и на едно легално споразумение. Това е нов момент, нов стимул за постигането на споразумение, колкото може по-скоро. Смятам, че в региона се създаде една нова динамика, която се отрази на всички и затова вярвам силно в това, което ще се случи. Много съм сигурен, че ще има решение на процеса, но кога - страните сами, трябва да решат", каза още Хан.
Според него срещата за Западните Балкани няма да бъде засенчена от темата за излизането на САЩ от ядреното споразумение.

София. Днес в столицата ще се проведе Среща на върха ЕС - Западни Балкани. В тази връзка са предприети мерки и в столицата ще бъдат въведени временни ограничения за движението и паркирането на моторни превозни средства. Това съобщиха от пресцентъра на МВР. Това ще доведе до временни затруднения на трафика в столицата.
По повод събитията, свързани с Българското председателство на Съвета на ЕС, се забранява престоят и паркирането на пътни превозни средства, както следва:
До 20.00 часа днес по:
- бул. „Джеймс Баучер” между бул. „Черни връх” и ул. „Червена стена”;
- ул. „Червена стена” между бул. „Джеймс Баучер” и ул. „Петър Станчев”;
- ул. „Петър Станчев” между бул. „Джеймс Баучер” и ул. „Червена стена”.
- ул. „Аксаков” между ул. „Цар Иван Шишман” и бул. „Васил Левски”;
- паркинга на пл. „Народно събрание”;
- по ул. „Ген. Й. Гурко” между ул. „Дякон Игнатий” и ул. „Кн. Александър І”.
- на паркинга пред хотел „София Балкан“.
- на паркинга пред хотел „Хилтън”;
- по ул. „Астана” между бул. „България” и Национален музей „Земята и хората“.
До приключване на мероприятието днес на бул. „Витоша” между бул. „Патриарх Евтимий” и бул. „Пенчо Славейков”.
До 20.00 часа днес се забранява влизането на пътни превозни средства по ул. „Астана” между бул. „България” и Национален музей „Земята и хората“.
До приключване на мероприятието днес се забранява влизането на пътни превозни средства по бул. „Витоша“ между бул. „Патриарх Евтимий” и бул. „Пенчо Славейков” с изключение на превозните средства на масов градски транспорт.
Временно ще се ограничава движението на моторни превозни средства в горепосочените участъци, по необходимост и по преценка на отдел „Пътна полиция” при СДВР.

София. По инициатива на президента Румен Радев държавни ръководители на страни от региона ще подпишат Меморандум за сътрудничество и създаване на Югоизточно европейски международен институт за устойчиви технологии. Подписването се очаква да се състои в рамките на Срещата на върха ЕС - Западни Балкани в София днес. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
В свое писмо до президента Радев Саня Дамянович – министър на науката на Черна гора и председател на Управителния съвет на Югоизточния Европейски международен Институт за устойчиви технологии, информира българския държавен глава за реализирането на идеята му по време на Българското председателство на Съвета на ЕС да бъде изготвен документ за създаването на института, подписан от страните от региона, който да бъде представен пред Европейския съюз. Подкрепящите проекта държави вече са постигнали съгласие върху съдържанието на меморандума.
В началото на тази година Румен Радев проведе среща на „Дондуков“ 2 с членовете на Управителния съвет на Югоизточния Европейски международен Институт за устойчиви технологии, на която призова държавите от Балканите да демонстрират ясно своето единство и политическата си воля пред европейските институции за създаването на международния проект. На разговорите тогава българският държавен глава посочи необходимостта в кратки срокове да бъде бъдат очертани основните параметри на инициативата, а подкрепящите я държави да подпишат меморандум за сътрудничество.

София. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ще участва в срещата на високо равнище Европейски съюз – Западни Балкани. Това съобщиха от Представителство на ЕК в България. Днес председателят Юнкер ще участва в съвместната пресконференция с министър-председателя Бойко Борисов и председателя на Европейския съвет Доналд Туск в Националния дворец на културата, която ще се излъчва на живо от 15.00 часа по сателитния канал ЕbS+.
Комисар Мария Габриел ще присъства в НДК на подписването на Изявление за подкрепа за Цифрова програма за Западните Балкани, което е по нейна инициатива. След това Мария Габриел ще се включи заедно с премиeра Бойко Борисов и Върховния представител Федерика Могерини в стратегически диалог за Западните Балкани организиран от Световния икономически форум.

София. Министър-председателят Бойко Борисов ще е домакин на Срещата на върха между лидерите на ЕС и на страните от Западните Балкани. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Форумът, който ще се проведе днес в НДК, е най-голямото събитие в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС и на неговия основен приоритет – европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани.
Премиерът Борисов официално ще посрещне държавните и правителствените ръководители, участващи в срещата, в 9.15 часа. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който ще ръководи Срещата на върха, ще представлява Европейския съюз заедно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Във форума ще участват също върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, комисарят по европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан и председателят на Европейския парламент Антонио Таяни.
Основна тема на основна тема на обсъжданията ще бъде свързаността – по отношение на транспорт, енергетика, цифрова инфраструктура, образование и др. Целта е да бъдат подобрени връзките както между Западните Балкани и ЕС, така и между страните от региона.
След приключване на пленарните сесии от 15.00 часа Бойко Борисов, Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер ще дадат пресконференция.
От 16.00 часа в НДК ще се проведе Световен икономически форум (Давоски форум) с тема „Стратегически диалог за Западните Балкани“. В него ще вземат участие и президентът на Световния икономически форум Бьорге Бренде, ръководителят на ЕБВР Сума Чакрабарти и изпълнителният директор на Световната банка Кристалина Георгиева и ще бъдат представени ангажиментите на финансовите институции към проектите на Балканите.
През деня е планирана и двустранна среща на министър-председателя Борисов с премиера на Обединеното кралство Тереза Мей.