НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 19:15


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Д-р Николай Иванов, НВИМ: Априлското въстание е свидетелство пред цивилизования свят за варварския лик на османския деспотизъм

Д-р Николай Иванов, НВИМ: Априлското въстание е свидетелство пред цивилизования свят за варварския лик на османския деспотизъм

20 Април 2018 | 12:21 | Агенция "Фокус"
София. Априлското въстание е свидетелство пред цивилизования свят за варварския лик на османския деспотизъм и жестоката му природа като държавно-политическа система. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ Д-р Николай Иванов от Националния военноисторически музей по повод годишнината от Априлското въстание. По думите му това дискредитира държавите покровителки на Османската империя, които до този момент поддържат статуквото на Балканите (Англия, Франция). „Чрез жертвеността и себеотрицанието си, българският народ печели симпатиите на демократичната общественост в целия свят като се ангажират с решаването на българския въпрос. Чуждите дипломати и голям брой кореспонденти на авторитетни вестници и западни списания, които са с открита симпатия към българите следят събитията в наши земи. Над 3000 статии от повече от 200 авторитетни периодични издания, които изразяват безрезервната подкрепа за въстаниците. От САЩ, Франция, Англия, Германия, Италия, Австро-Унгария и Русия се надигат възмущения срещу османското правителство и съчувствие към въстаналите българи“, обясни д-р Иванов.
Той добави, че редица известни общественици осъждат кръвопролитията в България а правителствата на Великите сили отправят специални анкетни комисии за разследване на положението по българските земи.
„Чуждестранните комисии, въпреки някои различия в представените резултати, които са обусловени от политиката на техните правителства спрямо Турция потвърждават първоначалните съобщения, че Османската власт не само е потушила въстанието на българите с многочислена редовна и нередовна войска, но е насърчила избиването на населението във въстаналите райони. Един от показателните примери е клането в Батак“, каза още д-р Иванов.
Той заяви, че събитията в България през пролетта на 1876г. имат съдбоносно решение за по-нататъшния развой на Източната криза. По думите му въпреки неуспехът си, Априлското въстание още повече задълбочава политическата криза в Османската империя и поставя българския национален въпрос в центъра на международния политически живот през 1876г. като изисква неговото радикално решение. „Въпреки предприетите усилия от Великите сили за мирно решаване на Източния въпрос, Русия продължава активна дипломатическа дейност към подготовка на война с Османската империя. Тази подготовка завършва с манифест за обявяване на война с Турция от руския император Александър II 12 април 1877 година, което води до Руско-турската освободителна война, която води до освобождението на България и появата на България на международната сцена след 5-вековно отсъствие“, каза още д-р Иванов.
Цветан ДИМИТРОВ


Пълния текст на интервюто четете в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Д-р Николай Иванов, НВИМ: Априлското въстание е доказателство за твърдото желание на българите да извоюват свободата си и да построят една нова България

Д-р Николай Иванов, НВИМ: Априлското въстание е доказателство за твърдото желание на българите да извоюват свободата си и да построят една нова България

20 Април 2018 | 11:42 | Агенция "Фокус"
София. Априлското въстание е доказателство за твърдото желание на българите да извоюват свободата си и да построят една нова България. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ д-р Николай Иванов от Националния военноисторически музей по повод годишнината от Априлското въстание. Той заяви, че въстанието е дело на младото поколение български революционери, отърсило се от робските комплекси и решено да възроди България като част от семейството на цивилизованите европейски народи. По думите му дълбокият упадък на Османската империя, започнал след Кримската война, довежда до пълна политическа и финансова криза на страната. По думите му това предизвиква изостряне на националните противоречия в многонационалната империя и провокира създаването на революционна ситуация на Балканите. „През август 1875 г. избухва Херцеговинско-Босненското въстание, което дава тласък на революцията в България. БРЦК пристъпва към подготовката на Старозагорското въстание през есента на 1875г., но този прибързан опит не успява. Това предизвиква разочарование сред част от революционно-настроената българска емиграция във Влашко и Сърбия, но обстановката на Балканите продължава да бъде благоприятна за въоръжени акции срещу Османската власт“, допълни още той. „В началото на ноември 1875 г. носителите на идеята за ново ръководство на революционното дело в България и незабавна подготовка за въстание през пролетта на 1876 година в страната се установяват в Гюргево и основават Гюргевския революционен комитет. Най-активни в дейността на този комитет са Стефан Стамболов, Панайот Волов, Георги Бенковски, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов. По-голяма част от членовете на този комитет са с много богат революционен опит. Някои от тях се изявяват като апостоли в неуспелия през септември опит за въстание в България. Заседанията на комитета започват на 11-12 ноември и продължават до 25 декември 1875 година. В едно революционерите са сигурни – трябва да се вдигне въстание през пролетта“, каза още д-р Иванов. „Възприет е принципа за общобългарско въстание, както и създаване на свободна българска територия с въстаническо правителство в планинските райони, където има по-добри условия за продължителна отбрана и по-добра маневреност на въстаническите сили“, каза още д-р Николай Иванов.
Цветан ДИМИТРОВ


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пазарджик: Община Стрелча ще отбележи 142 години от избухването на Априлското въстание

Пазарджик: Община Стрелча ще отбележи 142 години от избухването на Априлското въстание

20 Април 2018 | 11:00 | Агенция "Фокус"
Стрелча. Община Стрелча ще отбележи 142 години от избухването на Априлското въстание, съобщи за Радио „Фокус“ – Пазарджик Станислава Станева, секретар на общината. Програмата започва със заупокойна панихида за загиналите жители на града във въстанието и поднасянето на венци и цветя. В 11.00 часа е предвидено откриването на изложба „Приказница за българското въстание 1876 г. в Стрелча“. Изложбата ще бъде открита в Историческия музей в града. В 11.30 часа започва туристически поход „По стъпките на Априлци“ до историческата местност Оборище с ученици от СУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Ваня НИКОЛОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Навършват се 142 години от избухването на Априлското въстание

Навършват се 142 години от избухването на Априлското въстание

20 Април 2018 | 08:06 | Агенция "Фокус"
София. Навършват се 142 години от Априлското въстание. Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въстанието избухва предсрочно на 20 април заради предателство. По план е трябвало да започне на 1 май 1876 г. Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. От 95 въстанали села и градчета във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Жертвите на терористичния атентат в Ахваз достигна до 29 души. 23 септември 2018 г.
Жертвите на терористичния атентат в Ахваз достигна до 29 души. 23 септември 2018...

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.