НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 09:16


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Yeni Safak: Турското външно министерство разкритикува коментарите на гръцкия президент по егейските въпроси

Yeni Safak: Турското външно министерство разкритикува коментарите на гръцкия президент по егейските въпроси

7 Юни 2018 | 10:41 | Агенция "Фокус"
Анкара. Говорителят на Министерството на външните работи на Турция Хами Аксой в сряда отговори на изявление на президента на Гърция Прокопис Павлопулос по отношение на европейската програма за околната среда „Натура 2000“, пише електронното издание на турския ежедневник Yeni Safak.
В отговор на зададен му въпрос, Аксой предупреди ЕС „да не се превръща в инструмент на гръцките политически експлоатации“.
„Добре известно е, че Гърция отдавна използва програмите за околната среда на ЕС, основно „Натура 2000“, по отношение на егейските въпроси“, заяви говорителят на външното министерство, като добави, че ведомството е излязло с изявление по въпроса на 31 март.
„Турската позиция по въпроса миналата седмица бе обяснена и на представител на делегацията на ЕС“, добави той.
Според думите на Аксой, гръцкият президент е направил съобщение, в което се установяват пресилени връзки между мрежата на „Натура 2000“, границите и територията.
„Тези изявления нямат никаква юридическа стойност. Нещо повече, подобни изявление от изповеднически характер демонстрират, че Гърция просто злоупотребява с програмите за околната среда на ЕС като „Натура 2000“ според своята политическа целесъобразност“.
Турският политик подчерта, че Турция няма да приеме възможен свършен факт, който Гърция може да представи спрямо географските формации в Егейско море, чийто статут се оспорва.
„Йени Шафак“ обяснява, че десетилетния спор между Турция и Гърция за необитаеми егейски островчета докара двете страни на ръба на война през 1996 година и доведе до ново напрежение през тази година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Контактите между военните кораби, принадлежащи  на различни страни са професионални и гарантират безопасността според ВМФ на САЩ

ТАСС: Контактите между военните кораби, принадлежащи на различни страни са професионални и гарантират безопасността според ВМФ на САЩ

2 Май 2018 | 22:40 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Контактите между военнослужещите на корабите на Военноморския флот на САЩ и военнослужещите на корабите, принадлежащи на други страни в Източното Средиземноморие са напълно професионални и това гарантира безопасността в региона, съобщава началникът на щаба на ВМФ на САЩ Джон Ричардсън, цитиран от TACC.
„Ситуацията с турците и гърците не включва, от моя гледна точка, нищо ново. Въпреки това има нарастване на активността и естествено и на напрежението. Това е нова динамика в ситуацията, за която се говори в новата редакция на (американската) Стратегия за национална отбрана“, казва Ричардсън, като визира последните противоречия между Атина и Анкара, касаещи Кипър.

Превод и редакция: Юлиян Марков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Реджеп Таийп Ердоган: Гърците изгориха Измир през 1922 година, а не турците

Реджеп Таийп Ердоган: Гърците изгориха Измир през 1922 година, а не турците

29 Април 2018 | 15:13 | Агенция "Фокус"
Измир. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган заяви по време на предизборната си кампания за президентския вот на 24 юни, че гърците за изгорили град Измир (на гръцки – Смирна) през 1922 година, а не турците, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
„Най-големият удар срещу нашия красив град бе нанесен от гръцките войници, които изгориха Измир, когато се изтегляха от него. Не обръщайте внимание на това, че те казват, че турците са го направили. Най-големите изстъпления бяха направени от тези, които се смятат за най-цивилизовани в този географски район“, са били думите на Ердоган, изказани в търговската палата в Измир, според цитата на кореспондента на ANT1 в Турция Мария Захараки, предаден от „Прототема“.
„Нашите предци“, продължи турският президент. „те не са искали да унищожават или опожаряват, те са искали да градят, да създават и това стана ясно с развитието на Измир след войната за независимост“.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Neos Kosmos: Турция отново се насочва към Гърция

Neos Kosmos: Турция отново се насочва към Гърция

26 Април 2018 | 13:57 | Агенция "Фокус"
Атина/Анкара. Припомняйки серията инциденти от последните седмици, които изостриха допълнително отношенията между Атина и Анкара, в статия за гръцкото електронно издание Neos Kosmos турският журналист Узай Булут се опитва да намери отговор на въпроса защо Турция е „обсебена“ от Гърция и какви са причините, довели до непрекъснатите провокации в Егейско море.
С незаконното окупиране на Северен Кипър през 1974 г. и с влизането в сирийския град Африн през март тази година - без почти никакъв отговор от страна на международната общност - Турция изглежда очевидно е непоколебима и нетърпелива да продължи напред; този път, изглежда, към богатите на нефт и газ острови в Егейско море. Но те принадлежат законно и исторически на Гърция, уверена е Булут.
След като турският президент Реджеп Тайип Ердоган посети Гърция през декември миналата година, медиите в страната засилиха твърдянията за „гръцката окупация на островите“. Според някои вестници „Гърция се е превърнала в дом на терористи, враждебни към Турция“. Други пък твърдят, че „Гърция планира да нахлуе в Турция“. Някои журналисти твърдят, че „Турция може да се бори срещу Гърция в Егейско море", докато други обвиняват гръцките консулски служители в Истанбул, че се опитват да съживят Византийска империя чрез изложба, организирана между декември 2017 г. и януари 2018 г. Защо обаче толкова много турци са обсебени от Гърция?
През 1923 г. след голяма атака срещу анадолските гърци е основана турската република. Оттогава насам експанзионистките цели на Турция изглежда са вдъхновени от привидна историческа агресия, омраза към гърците, неоотаманство и ислямска традиция на завоевание или джихад.
От средата на XV век до провъзгласяването на първата елинистическа република през 1822 г., границите на съвременната Гърция са били част от Османската империя. Реджеп Тайип Ердоган е отворен за целите си да възкреси империята или най-малкото да разшири турската територия възможно най-много.
„Има физически граници и има граници в сърцата ни“, бяха неговите думи, изречени неотдавна. „От Тракия до Източна Европа, с всяка стъпка, която направите, ще видите следи от нашите предци... Ние ще трябва да отречем истинската си същност, ако мислим, че Газа и Сибир, с които говорим един и същи език и споделяме една и съща култура, са нещо отделно от нас. Интересът към Ирак, Сирия, Либия, Крим, Карабах, Босна и други братски региони е задължение и право на Турция. Турция не е само Турция. Денят, в който се отказваме от тези неща, ще бъде денят, в който се отказваме от нашата свобода и бъдеще“, обясни Ердоган.
Ердоган също се позова на Мисак-и Мили (Национален пакт) - набор от решения, взети от османския парламент през 1920 г., относно границите на бъдещата турска държава. Той обикновено се споменава от турците, когато призовават за териториално разширяване на страната.
Турският вестник "Хюриет" пише:
„Някои историци твърдят, че според Националния пакт турските граници включват - освен сегашните граници на Турция - Кипър, Алепо [в Сирия], Мосул, Ербил, Киркук [в Ирак], Батуми [в Грузия] [в Гърция], Кърджали, Варна [в България] и островите в Егейско море".
На 18 април турското външно министерство заяви: Островите „Кардак [наричани Имия от гърците] и техните териториални води и въздушно пространство над тях са изключителни под турския суверенитет".
Големите политически партии в Турция се обединяват в желанието си да нахлуят на островите в Егейско море - това, за което не са съгласни, е кой е виновен за допускането на гръцкия суверенитет над тях.
Стремежите на Турция за нови икономически печалби от постепенно възстановяващия се туризъм, но най-вече от новооткрития потенциал за нефт и газ в Егейско море, изглежда подхранват допълнително възобновения интерес на Турция към Гърция.
През 2011 г., след като е изправена пред икономическа криза, Гърция започна отново своето проучване на газ и нефт. Миналата година френската компания Total и италианската компания Edison подписаха договор за проучване на нефт и газ в Гърция. Въпреки че Гърция може и да е склонна да си партнира с Турция в икономически споразумения, Анкара изглежда предпочита „други средства".
Турските нужди всъщност се удовлетворяват от сътрудничеството й със САЩ. В Анкара обикновено получат от Запада онова, което искат. Сега изглежда флиртуват с Иран и Русия, вероятно, за да измъкнат нещо повече от Запада.
Междувременно турските политици заплашват Гърция от ефира на националната телевизия. Наскоро главен съветник на турския президент заяви, че иска да отмъсти за кръвта на дядо си, която – според думите му, е пролята от гърци.
„Анадола [Турция] ще премине из цяла Гърция. И никой не може да предотврати това. Гърция трябва да знае своето място. Ако се опитат да атакуват и изнасилят тази география, както направиха преди 100 години, като се доверят на [френския президент] Макрон, Великобритания, САЩ, Германия и [Ангела] Меркел, тези опити ще свършат ужасно", бе заканата му, отправена в ефир.
Време е да спрем Турция сега, категоричен е авторът на статията.

Узай Булут е журналист от Турция и сътрудник на групата за новини и обществени политики „Хейм Саломон". Понастоящем живее във Вашингтон, САЩ.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Guardian: Гърция отхвърли предложението за размяна на войници на Ердоган с ярост

The Guardian: Гърция отхвърли предложението за размяна на войници на Ердоган с ярост

24 Април 2018 | 13:40 | Агенция "Фокус"
Атина.Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган предизвика яростта на Атина с предложението си за размяна на двамата гръцки войници, задържани от турската страна на границата между двете държави по река Марица през март с осемте турски войници, които поискаха убежище в Гърция в нощта след неуспешния опит за държавен преврат на 15 юли, пише британското издание The Guardian.
Само няколко дни, след като насрочи предсрочни президентски избори, Ердоган предложи размяна, като според него, Анкара може да върне гръцките войници, ако Атина първо екстрадира осемте турски офицери. „Ако ни бъдат предадени, ние ще разгледаме искането на Гърция“, заяви турският лидер в интервю пред турския ТВ канал NTV в неделя, като това беше първият случай, в който той свързва публично двата въпроса.
В съобщение със строг тон, публикувано късно в неделя, гръцкият премиер Алексис Ципрас отхвърли категорично предложението, определяйки го като „неприемливо“.
„Що се отнася до намеците за размяна... ние подчертаваме още веднъж, че това е неприемливо и го отхвърляме“, гласи съобщението от неговия кабинет. „Позицията на Гърция и на целия Европейски съюз е ясна и твърда: искаме незабавно пускане на двамата войници без условия“.
Настоявайки, че турските военнослужещи са избягали преднамерено в страна-членка на ЕС, след като са участвали в неуспешния опит за държавен преврат през лятото на 2016 година, Ердоган съобщи, че вече е предлагал същата размяна на Гърция на срещата на върха ЕС – Турция във Варна. Въпреки напрежението между двете страни, Турция иска да има добри отношения със своята съседка, подчерта турският държавен глава.
„Те поискаха от нас да върнем гръцките войници, а ние им казахме, че „ако отправяте подобно искане, първо трябва да ни предадете войниците от ФЕТО (съкращението на поставената извън закона в Турция -„Терористична организация на Фетулах Гюлен“ –бел. ред.), които участваха в опита за държавен преврат срещу нашата страна“, обясни Ердоган.
Преди това гръцкият президент Прокопис Павлопулос също отхвърли предложението категорично, а министърът на отбраната на Гърция Панос Каменос заяви, че то е поредното доказателство, че двамата войници са държани като „заложници“.
Сержант Димитрис Куклацис, на 27 години и лейтенант Ангелос Митретодис, на 25, бяха арестувани от турските власти в „забранената военна зона“ през март. Сега те чакат делото си в затвор със строг режим в граничния град Одрин.
Военното командване в Атина твърди, че двамата са преминали турската граница по случайност, след като са се загубили заради мъгливото време. Осемте турски военнослужещи поискаха политическо убежище в Гърция веднага след неуспешния въоръжен преврат срещу Ердоган, като приземиха своя хеликоптер в близост до северния гръцки град Александруполис. Те отричат да са участвали в пуча.
Последователните искания за тяхната екстрадиция бяха отхвърлени, като според решението на гръцкия Върховен съд, те не биха получили справедлив процес ако се върнат в родината си. В четвъртък съдът отиде още по-далеч и постанови един от осемте да бъде пуснат на свобода.
Гръцкият президент описа идеята за размяна като „немислима“.
„Наистина е жалко, че може да двамата войници, които са задържани против волята си да бъдат объркани с турските граждани, които получиха политическо убежище, в съответствие с нормите на международното право“, заяви Павлопулос.
Напрежението между съперниците, които са съюзници в рамките на НАТО, се повиши драматично през последните месеци заради спорове около суверенитета над скалисти островчета и нарушения на въздушното пространство в Егейско море. Търканията по северната граница също се увеличиха след ареста на граничните полицаи, като гръцките власти съобщават за увеличение в пристиганията на мигранти и бежанци. Миналата седмица рекордните 1500 души са преминали граничните траверси при река Марица, като сред тях са били жени и деца, описани като кюрди, които бягат от сирийския район Африн заради военната операция на Турция в региона.
Европейският парламент призова Турция да освободи турските войници, а европейските депутати отбелязаха, че в миналото случайните преминавания на чужда територия са разрешавани „на място“ от военните власти и от двете страни на границата, разделяща двете страни.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сергей Лавров: Въпросът за доставките на С-300 в Сирия засега не е решен

Сергей Лавров: Въпросът за доставките на С-300 в Сирия засега не е решен

23 Април 2018 | 15:12 | Агенция "Фокус"
Москва. Руският външен министър Сергей Лавров уточни, че въпросът за доставката в Сирия на ЗРК С-300 все още не е решен, предава Интерфакс.
„Не мога да кажа, че въпросът е решен“, заяви Лавров пред журналисти, отговаряйки на съответния въпрос. „Подобно решение може да се приеме от ръководството на Русия заедно с представителите на Сирия, още предстои да се почака“, отбеляза той.
Министърът напомни за заявлението на президента на Русия Владимир Путин по повод възможните доставки на С-300. „Той обсъди тези въпроси с представителите на нашето министерство на отбраната н контекста на задачите да не се допуска Сирия да не бъде достатъчно подготвена за актове на агресия“, допълни Лавров.
По-рано в руските медии се появиха данни, че Русия може скоро да достави безвъзмездно на Сирия зенитно-ракетни комплекси С-300 „Фаворит“.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Алексис Ципрас: Турция рискува да загуби пътя си към Европа

Алексис Ципрас: Турция рискува да загуби пътя си към Европа

23 Април 2018 | 14:31 | Агенция "Фокус"
Атина. Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас заяви, че търгуването с Турция за освобождаването на двамата гръцки войници , задържани от Анкара, е изключено и допълни, че съюзникът по НАТО изглежда, е губи възможността да се придвижва към Европа, предава Reuters.
„Турция прилича на страна, която рискува да загуби ориентацията си и да се отдалечи от европейските си цели“, заяви Ципрас.
Той допълни, че приема скорошните коментари на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган за „необходимостта и стойността“ на мирните отношения с Гърция.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

"Тhestival.gr"(Гърция): Съветникът на турския президент Джигит Булут заяви, че гръцките знамена от спорните острови са свалени, а Гърция е предупредена

"Тhestival.gr"(Гърция): Съветникът на турския президент Джигит Булут заяви, че гръцките знамена от спорните острови са свалени, а Гърция е предупредена

23 Април 2018 | 14:29 | Агенция "Фокус"
Атина. Съветникът на турския президент Реджеп Ердоган, Джигит Булут, журналист и анализатор, е заявил в телевизионно интервю, че гръцките знамена от спорните острови са свалени, а записа от свалянето им е предаден на гръцкото правителство, предава електронното издание "Тhestival.gr".
Според изданието Булут смята, че "ще бъде много жалко, ако по подобни причини се предизвика война с Гърция, тъй като ако се погледне съотношението на силите между Турция и Гърция, това би било равносилно възрастен човек да набие дете в кошарката му."
В интервюто си Булут е предупредил гръцките министри да се предпазват от антитурски и антиислямски изказвания, като е уточнил че в противен случай Гърция ще плати висока цена за това.

Превод и редакция: Василена Йорданова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сергей Лавров: Провокациите на Запада в Сирия може и да се повторят

Сергей Лавров: Провокациите на Запада в Сирия може и да се повторят

23 Април 2018 | 14:19 | Агенция "Фокус"
Москва. Според руският външен министър Сергей Лавров провокациите на западните страни в Сирия могат да се повторят и страната трябва да бъде готова за това, предава ТАСС.
„Без съмнение трябва да се готвим, че провокациите ще се порторят, макар и ние по най-категоричен начин предупредихме нашите американски и европейски колеги, участвали в тази авантюра“, подчерта той.
Лавров също така нарече „колониална позиция“ призива на президента на Франция Еманюел Макрон да не се извеждат войските от Сирия дори и при победа над тероризма.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Daily Sabah: Гърция смята призивите на Реджеп Тайип Ердоган за мир за позитивна крачка

Daily Sabah: Гърция смята призивите на Реджеп Тайип Ердоган за мир за позитивна крачка

23 Април 2018 | 09:13 | Агенция "Фокус"
Атина. Правителството на Гърция съобщи, че приема призива на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за мир за позитивна крачка, предава Daily Sabah.
„Открихме позитивни елементи от изказванията на турския президент: неговото плъзгане към мир в Егейско море и подкрепа за диалога между двете страни във важните сфери, сред които и сигурността“, пише в официално заявление на гръцкото правителство.
По-рано президентът Ердоган призова към мир с Гърция, заявявайки, че не иска напрежение в Егейско море. „Нуждаем се от мир сега“, заяви той по време на интервю пред местни медии.
Относно двамата гръцки войници, които са задържани през март, след като навлизат на турска територия при патрулиране на границата, гръцкото правителство отбеляза, че сравняването на този въпрос с други е „неприемливо“.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Турският президент поиска да замени осемте турски войници в Гърция за двамата гръцки в Турция

Protothema: Турският президент поиска да замени осемте турски войници в Гърция за двамата гръцки в Турция

22 Април 2018 | 20:37 | Агенция "Фокус"
Атина. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган повдигна въпроса за евентуална размяна на двамата задържани в Турция гръцки войници, хвърлени в затвора със строг режим в Одрин за незаконно преминаване на турската граница по поречието на Марица за осемте турски, които получиха убежище в Гърция, след като избягаха от родината си в нощта на неуспешния опит за държавен преврат на 15 юни 2016 година, предава електронното издание на гръцкия вестник Protothema, цитирайки думите на турския държавен глава, изказани в интервю пред местния ТВ канал NTV.
Коментирайки резултатите от тристранната среща на върха във Варна, турският президент заяви: „Те поискаха да им върнем двамата гръцки войници и ние им казахме, че има осем войници, които се опитаха да направят преврат. Преди всичко, вие трябва да ни предадете тях и ако ни ги дадете ние можем да извадим двамата на масата за преговори“, заяви той.
По отношение на скорошния инцидент с издигането на гръцкото знаме на скалист остров, Ердоган заяви, че специалните сили на Турция са свалили флага. „Тези тримата, които издигнаха знамето, незнаеха ли, че ще има реакция? Нашите специални сили отидоха на скалистото островче и го свалиха“, отбеляза той.
Ердоган призова за мир с Гърция, като подчерта, че не иска повече напрежение, на фона на провокациите в Егейско и Средиземно море.
Турският президент подчерта, че страната му иска мир в региона. „Нуждаем се от мир. Между другото, нашият мир с вас е като никой друг“.
Той коментира и скорошната си визита в Гърция: „Младият и динамичен (премиер на Гърция Алексис) Ципрас иска да направи нова стъпка, по време на последната ми визита видях, че (гръцкият) президент (Павлос Павлопулос) споделя същия дух“, добави Ердоган.
Освен това турският държавен глава отбеляза, че „грешки“ са довели до изнасяне на гръцките жители от Истанбул. „В течение на много години броят на гръцките ни граждани беше голям. Имаше десетки хиляди, стотици хиляди. Но, за съжаление, заради грешки, които нашата страна направи, нашите римски (както турците определят населението на бившата Византийска (Римска) Империя – гърци и др.) граждани отидоха в Гърция. Ние също сме правили грешки и те трябва да бъдат посочени“, заяви той.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Турция ще разгледа случая на гръцките войници, ако й бъдат върнати участниците в преврата

AFP: Турция ще разгледа случая на гръцките войници, ако й бъдат върнати участниците в преврата

21 Април 2018 | 23:39 | Агенция "Фокус"
Анкара. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е заявил, че Турция ще разгледа случая на задържаните двама гръцки граничари, ако Атина екстрадира заподозрените за участие в преврата турски военни в интервю пред турската телевизия NTV, цитирано от AFP.
„Те (гърците) искат да им върнем гръцките войници, и ние им казваме „ако вие имате такова искане, вие трябва първо да ни предадете, военните от организацията на Гюлен, замесени в преврата срещу нашата държава““, заявява Ердоган.
Двамата гръцки войници, задържани на 2 март за незаконно преминаване на границата са обвинени в шпионаж. Те твърдят, че са се загубили в мъглата.
Гръцкият премиер Алексис Ципрас по-рано този месец настоя за освобождаването на войниците, заявявайки, че те не бива да бъдат използвани като „пионки за изнудване“.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„То Вима“: НАТО отказа да вземе страна в гръко-турския спор

„То Вима“: НАТО отказа да вземе страна в гръко-турския спор

21 Април 2018 | 19:45 | Агенция "Фокус"
Атина. Докато напрежението в Егейско море продължава да се покачва, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отговори на зададените въпроси от журналист на гръцкото издание „Та Неа“ и призова Гърция и Турция да изгладят противоречията си сами, пише електронното издание на гръцкия вестник „То Вима“.
Столтенберг заяви, че проблемите между двете страни са му добре известни и призова Анкара и Атина да разрешат различията си в рамките на двустранни срещи. В същото време той приветства телефонния контакт между премиерите на страните Алексис Ципрас и Бинали Йълдъръм, който, както заяви генералният секретар на НАТО, е проведен, с цел да се разрешат проблемите.
„То Вима“ припомня, че на 12 април Йълдъръм се обади на Ципрас, за да изрази съболезнованията си за смъртта на пилота от гръцките военновъздушни сили, който падна със самолета си в Егейско море.
В тази връзка, Столтенберг изключи възможността НАТО да се намеси в гръко-турските спорове. Той не вярва, че би било добре за Алианса да замесва в подобни въпроси, които причиняват някои проблеми и трябва да бъдат разрешени между Гърция и Турция.
Генералният секретар на НАТО подчерта, че и двете страни са „високо ценени съюзници“ и членове на северноатлантическия съюз от десетилетия. Според неговото думи и двете страни допринасят в мисиите, операциите и колективната отбрана по различни начини и НАТО приветства това.
Обръщайки се към нидерландските депутати, които критикуват операцията на Турция в северозападния сирийски район Африн, в отговор на въпрос дали Анкара спазва принципите на Алианса, Столтенберг подчерта, че Турция ключов съюзник на НАТО.
Той се обоснова мнението си с ключовата географска позиция на страната, - нейните общи граници с Русия, Ирак и Сирия, приноса й в борбата с „Ислямска държава“ и ролята й в контрола над границите. Що се отнася до операциите в Сирия, Столтенберг акцентира върху нуждата от по-добра координация между Вашингтон и Анкара в северносирийския театър на бойните действия.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турция иска да ревизира международните договори

Kathimerini: Турция иска да ревизира международните договори

21 Април 2018 | 19:23 | Агенция "Фокус"
Атина. Лондонският договор от 1913 година, Лозанският договор от 1923 година, Турско-италианската конвенция, подписана през 1932 година и Парижкият мирен договор от 1947 година не оставят място за съмнение или интерпретации на суверенните права на Гърция в Егейско море. Атина е права да се защитава с тези международни договори срещу систематичните претенции на Анкара, които, изглежда, са част от националната й стратегия след 1974 година и опустошителния преврат, организиран от Хунтата в Кипър. Усилията на Турция засега не се увенчават с големи успехи поради ефективните действия на гръцката дипломация за защита на националните интереси и териториалния интегритет на страната, пише в авторски материал, публикуван от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, представен без редакторска намеса.
Ефективната защита на суверенните права, на основата на международното право, доскоро беше възможна, тъй като международните договори се ползваха с необходимото ниво на уважение, но сега несигурността в широкия регион около Гърция се повишава и Турция изглежда решена да ревизира договорите, които е подписала в миналото, започвайки от Лозанския договор, пренебрегвайки международното право. Когато турския премиер Бинали Йълдъръм се обади на гръцкия си колега Алексис Ципрас, за да му поднесе съболезнованията си за смъртта на гръцки пилот на изтребител се появиха надежди, че напрежението може да спадне. Но те много бързо се изпариха след няколко нови инцидента в Егейско море и най-вече заявлението на турското Министерство на външните работи по-рано тази седмица, че скалистите островчета Имия (на турски – Кардак) са турска територия.
Остана впечатлението, че Анкара се опитва да създаде нови прецеденти и свършените факти в гръко-турските отношения не са само гръцка фиксация.
По всичко изглежда, че Турция увеличава провокациите си, съобразно план (част от него е увеличаващата се вълна от бежанци и мигранти, пресичащи гръцката граница в североизточния регион по поречието на Марица, имайки предвид, че Анкара вече доказа как може да контролира мигрантските вълни ако поиска).
Целта има три основни съставящи: първо, международната общност трябва да свикне с идеята за общия суверенитет над Егейско море; второ, да внуши чувство на постоянен страх в гръцката страна, така че, в крайна сметка, тя да постави под въпрос суверенитета си над т.нар. „сиви зони (стигайки до там да блокира достъпа на гръцки граждани до тези райони), за да не провокира другата страна; и, трето, да изтощи Въоръжените сили на Гърция като ги принуждава постоянно да са нащрек.
Гръцката политическа класа и разумните анализатори препоръчват предпазливост и сдържаност, така че Атина да не увеличава сама шансовете за инцидент или въоръжен конфликт. Но ако Турция действително има намерение да предизвика сериозен инцидент, може ли Гърция действително да разчита на международните договори и вербалната подкрепа от факторите в Европейския съюз? И може ли да бъде сигурна, че САЩ, при администрацията на президента Доналд Тръмп, ще се намеси, ако това се наложи. Работите се намират в критична точка и ние ще трябва да изчакаме и да видим какво ще последва след предсрочните избори, свикани от турския президент Реджеп Таийп Ердоган (най-вероятно, предизвикани от икономическите трудности на Турция).
Междувременно, Гърция трябва да е в повишена готовност и да излезе с бараж от оплаквания в международните организации и основните източници на капитал, докато предприема стъпки за консолидиране на отбраната на страната.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agnecy: Според турския правосъден министър „Гърция се е превърнала в сборище за престъпници“

Anadolu Agnecy: Според турския правосъден министър „Гърция се е превърнала в сборище за престъпници“

21 Април 2018 | 14:07 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският министър на правосъдието Абдулхамид Гюле изпрати писмо до гръцкия си колега, след като съдът в Гърция нареди освобождаването на един от осемте турски военни, избягали в нея след неуспешния опит за преврат в Турция на 15 юли 2016 г., предава Anadolu Agency.
В писмо до гръцкия си колега Абдулхамид Гюл заяви, че „Гърция се е превърнала в сборище за престъпници“.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Local: Гърция ще наеме бойни кораби от Франция, докато напрежението с Турция в Егейско море нараства

The Local: Гърция ще наеме бойни кораби от Франция, докато напрежението с Турция в Егейско море нараства

21 Април 2018 | 11:15 | Агенция "Фокус"
Атина. Гърция ще наеме това лято два френски бойни кораба. Атина иска да засили своите отбранителни възможности в Егейско море на фона на засилващото се напрежение с Турция, пише The Local.
Заместник-министърът на отбраната Фотис Кувелис заяви, че Франция „ще ни предостави две фрегати под наем“. „Споразумението е финализирано по време на телефонен разговор между гръцкия министър-председател Алексис Ципрас и френския президент Еманюел Макрон“, допълни заместник-министърът.
Според местни медии Гърция ще наеме две фрегати клас „ФРЕММ“ за период от пет години като се очаква те да бъдат въведени във ВМФ на страната до август. Двете фрегати, най-вероятно „Лангедок“ и „Аквитания“ ще засилят военните възможности на страната, докато напрежението с Турция се засилва.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

МВнР на Турция: Гърция отново защитава участниците в опита за преврат

МВнР на Турция: Гърция отново защитава участниците в опита за преврат

20 Април 2018 | 21:36 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турското външно министерство изрази възмущение от решението на гръцкия съд за освобождаване на турския гражданин, който в родината си е обвинен в участие в опита за преврат от юли 2016 г., предава Regnum.
В изявление на турските власти се изразява недоволство от действията на гръцката страна и се посочва, че пуснатият на свобода Сюлейман Йозкайнакджи е предател. Турция смята, че „Гърция отново защитава участниците в опита за преврат“.
Йозкайнакджи заедно със седем други предполагаеми участници в опита за преврат през юли 2016 г. избяга от Турция с откраднат военен хеликоптер. Държавният съвет на Гърция ще реши съдбата на останалите седем на 4 май.
Турските власти твърдят, че осемте бегълци са членове на мрежата на организаторите на преврата, за който се смята, че е планиран от ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, който живее в самоналожено изгнание в САЩ от 1999 г. насам.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Foreign Policy: Гърция и Турция приближават война

Foreign Policy: Гърция и Турция приближават война

20 Април 2018 | 19:59 | Агенция "Фокус"
Анкара/Атина. Отношенията между Гърция и Турция никога не са били лесни. Съседните страни са воювали помежду си няколко пъти през ХХ век и са били близо до военен конфликт заради гръцкия остров Имия през 1996 г., преди Съединените щати да се намесят, за да предотвратят бедствието. Съюзниците по НАТО отново са на ръба, побутвани от популистите и от двете страни - и този път Вашингтон няма къде да се намери, коментира списанието Foreign Policy.
В понеделник гръцко-турската конфронтация разпали стари спомени. Турският министър-председател Бинали Йълдъръм по време на събитие в Анкара заяви, че турската брегова охрана е отстранила гръцкото знаме от островче близо до остров Фурной, след като то е било поставено там по-рано от трима гърци. Генералният щаб на Гръцката национална отбрана отговори, че в района не са виждани турски лодки през последните 48 часа; кметът на Фурной посети острова и съобщи, че гръцкият флаг все още е там.
Но Гърция беше задължена да отговори на твърденията на Йълдъръм с най-голяма сериозност. Инцидентът в понеделник след трагичния инцидент от миналата седмица, когато гръцки пилот загина, след като самолетът му се разби, докато се връщаше на базата ки от мисия да прехване турските изтребители на около 16 километра северно от остров Скирос. Това не е изолиран инцидент: турските самолети са нарушили гръцкото въздушно пространство повече от 30 пъти само през април. Докато Йълдъръм и турският президент Реджеп Тайип Ердоган направиха бързи дипломатически действия, за да изпратят съболезнования на гръцкия премиер Алексис Ципрас, гръцкото обществено мнение обвинява Турция за смъртта на 34-годишния пилот я. Арестуването на двама гръцки армейски офицери миналия месец и задържането им в Турция, където те биха могли да бъдат обвинени в шпионаж, допълнително подклажда гнева сред гърците.
Междувременно островът, включен в спора тази седмица - наречен Антропофагос (гръцки за „канибал“) - е част от това, което Турция твърди, че е „сива зона“ - области, които са оспорвани в Егейско море. От друга страна, Гърция не признава такива „сиви зони“ в съответствие с Договора от Лозана и международното право. Позицията на Турция беше повторена от Ердоган по време на посещението му в Атина миналата година. Той твърди, че Договорът от Лозана трябва да бъде преосмислен, като се оправдае турското говорещо малцинство в Тракия, регион на северна Гърция. Сякаш, за да подчертаят намеренията на Ердоган, турските военни кораби наскоро спряха италианската изследователска лодка да стигне до местоназначението си в териториалните води на Кипър.
Дори в този опасен климат и двете страни се отдават на безразсъдна реторика. В Турция Ердоган и неговата партия започват все по-агресивна реторика към Гърция, а най-голямата опозиционна партия сега е оглавявана от Кемал Кълъчдароклу - човек, който твърди, че Турция трябва да си възстанови 18 турски острови, понастоящем окупирани от Гърция.
Поведението на Турция може би е единствената точка на съгласие между гръцкото правителство и опозицията, с Ципрас, който заяви, че Ердоган се държи като „султан“, а министърът на външните работи „в сянка“ от опозиционната „Нова демокрация“ Гиоргос Кумуцакос, заяви, че Турция е „страна на авторитарно управление, която създава нестабилност и напрежение в региона“.
Проблемът на Ципрас в отношенията с Турция е по-скоро в собственото му правителство - по-специално на неговия младши коалиционен партньор, „Независимите гърци“, чийто лидер Панос Каменос е и министър на отбраната
Партньорството между СИРИЗА и „Независимите гърци“ винаги е било странно, но сега се получава особено рязка окраска. Единственото нещо, което двете страни имаха общо, беше противопоставянето им на строгите бюджетни ограничения. Когато Сириза има своите корени в радикалната лява част, Каменос е бил министър от националистическото и популистко крило на Нова демокрация, преди да се оттегли и да формира собствената си партия през 2012 г.
Каменос и неговата партия многократно са поставили Ципрас в неудобно положение, като са направили войнствени и дори агресивни изказвания към Турция или просто са били объркани за собствената политика на правителството. Каменос като министър на отбраната многократно оскърбява турците, правейки изявления по думите „нека да дойдат и да го получат“. Заместникът на Каменос в Министерството на националната отбрана, левият Фотис Кувелис, заяви в понеделник вечерта, че Гърция се намира в „необявена война в Егейско море“. И заместник-председателят на гръцкия парламент от „Независими гърци“, успя да противоречи сам на себе си в рамките на 10 дни, като заяви, че Гърция е „твърде груба на Ердоган“ и че „няма да позволим те да остават неоспорени.“
Такива проблеми не се ограничават до Турция; Каменос също е проблем за Ципрас в преговорите за името на Македония, където се е срещал с гръцките протестиращи и срещу собствения си коалиционен партньор, като е настоявал името на съседната страна да не включва термина " Македония ", въпреки факта, че отдавна се използва.
И все пак, при всички крайности на Каменос, истинският проблем в Егейско море е стратегията на Турция за провокация - стратегия, предшестваща Ердоган и която най-вероятно ще продължи след като той си отиде. Ердоган просто разшири тази стратегия през последните месеци, като явно реши, че има лост над Европейския съюз, след като се съгласи да поеме отговорността за спирането на сирийската бежанска криза.
Според гръцкото обществено мнение има много реален страх, че страната е поела към конфликт, който не иска. Настроението се отразява в първите страници на ежедневната преса и впечатляващите забележки на политиците в целия спектър. НАТО изглежда не желае да се включи във войната на думите, а изявлението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че това „не е проблем за Алианса“, е показателно.
Но би било изключително безполезно да мислим, че поведението на Турция в Егейско море ще се промени. Не се е променило в миналото и със сигурност няма и сега, след като неоосманските мечти на Ердоган се задвижват в пълна сила. Ще е необходимо и двете страни да внимават, за да се предотврати ескалация. Но също така трябва да разберат и че може би, конфронтацията е неизбежна.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

TRT: МВнР на Турция е възмутено от решението на Гърция временно да освободи един от турските метежници на нейна територия

TRT: МВнР на Турция е възмутено от решението на Гърция временно да освободи един от турските метежници на нейна територия

20 Април 2018 | 19:40 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турското външно министерство изрази възмущение от решението на Държавния съвет на Гърция временното да освободи при определени условия Сюлейман Йозкайнакджи - един от осемте бегълци след неуспешния опит за преврат в Турция от 15 юли 2016 г., предава TRT.
„Гръцкият Държавния съвет на 19 април реши отново да се освободи временно Йозкайнакджи , който избяга в Гърция след военния преврат в Турция“, пише в официално заявление на турското МВнР. „Въпреки факта, че Йозкайнакджи ще бъде под стриктен надзор, това решение показва, че Гърция не е предприела необходимите мерки срещу избягалите метежници. Гърция отново показа, че ги защитава“, се казва в заявлението.
„Гръцките медии съобщиха, че през следващите няколко дни ще бъдат освободени и другите участници в опита за преврат“, се казва в изявлението.
Документът отбелязва, че гръцките власти няма да могат да декларират, че това е проста юридическа процедура, свързана със задържането.
"Гърция многократно отказва да екстрадира в Турция метежниците, които са атакували демокрацията, което води до такива проблеми. Анкара продължава да настоява за екстрадирането им в Турция, където те ще се явят пред съда“, се казва в изявлението.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Турският премиер нарече Гърция "пристанище за враговете на Турция"

РИА Новости: Турският премиер нарече Гърция "пристанище за враговете на Турция"

20 Април 2018 | 19:22 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският министър-председател Бинали Йълдъръм, нарече Гърция пристан за враговете на страната му, в отговор на решението на Атина да освободи избягал турски военен, които Анкара обвинява в участие в опита за преврат от 15 юли 2016 г., предава РИА Новости.
Наскоро гръцкият съд реши да освободи Сюлейман Йозкайнакджи, един от осемте турски военни, които напуснаха Турция с хеликоптер след опита за преврат в страната през 2016 г. Според гръцките медии през следващите няколко дни и останалите турски военни могат да бъдат също освободени.
„Това решение на нашата съседка, Гърция, е неприемливо и ни причинява болка. Тя се превърна в пристанище за врагове на Турция, което има негативен ефект върху нашите връзки ние продължаваме да призоваваме на Турция да бъдат предадени метежниците“, заяви Йълдъръм пред репортери.
Възмущение във връзка с решението на Гърция за освобождаването на Йозкайнакджи беше изразено и от турското външно министерство. "“Гърция многократно отказва да екстрадира метежниците в Турция, които се противопоставиха на нашата демокрация ... Гърция отново доказа, че ги защитава“, пише в официално заявление на министерството.

Агенция „Фокус“ припомня:
През последните дни Атина и Анкара обменят изключително тежки изявления. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган смята, че министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас не е спазил обещанието си да му предаде осемте войници, а пресслужбата на министър-председателя на Гърция заяви, че Турция трябва да разбере разликата между демократично избран министър-председателя и султана. Министърът на отбраната на Гърция Панос Каменос в разговор с парламентарните кореспонденти заяви, че Ердоган „най-накрая е загубил ума си“ и че в Турция няма съд и правосъдие.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Daily Sabah: Според турския министър-председател Гърция се превръща в сигурно място за враговете на Турция

Daily Sabah: Според турския министър-председател Гърция се превръща в сигурно място за враговете на Турция

20 Април 2018 | 17:27 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският министър-председател Бинали Йълдъръм предупреди, че враговете на страната му виждат в Гърция сигурно място и начинът, по който правителството в Атина гледа на лицата, които Анкара смята за подкрепящи опита за преврат от 15 юли 2016 г. вреди на отношенията между двете страни, пише Daily Sabah.
Йълдъръм заяви, че не е приемливо хора, които са участвали в опита за преврат да бъдат защитени в Гърция и че отношенията между Анкара и Атина, които са съседи и съюзници в НАТО, са се влошили значително в последното време.
Турското външно министерство излезе с подобно официално заявление, посочвайки, че решението за освобождение на гюленистите отново демонстрира, че Гърция защитава участниците в неуспешния опит за преврат.
В четвъртък гръцкият съд нареди освобождаването на бившия турски войник Сюлейман Йозкайнакджи под неотклонение. Молбата му за убежище бе приета през декември 2017 г. от независима комисия, но след това гръцкото правителство я оспори. Тогава той бе затворен отново. Очаква се на 4 май най-висшата инстанция на гръцкия съд да вземе на 5 май окончателно решение относно молбите за предоставяне на убежище за всички осем бивши турски войници, пристигнали в страната скоро след събитията в Турция.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Башар Асад върна на Франция ордена на Почетния легион, за него не е чест да носи медал на робския френски режим

РИА Новости: Башар Асад върна на Франция ордена на Почетния легион, за него не е чест да носи медал на робския френски режим

20 Април 2018 | 12:28 | Агенция "Фокус"
Дамаск. Министерството на външните работи на Сирия е върнало на Франция ордена на Почетния легион на президента на страната Башар Асад чрез посолството на Румъния в арабската република. Това съобщи пресслужбата на сирийския лидер, предава РИА Новости.
В заявлението се казва, че причината за връщането на ордена е участието на Франция в тройната агресия наред със САЩ и Великобритания на 14 април „,... За президента Асад не е чест да носи медал на робски режим, който служи на САЩ, поддържащ терористите в Сирия и нападащ страна-членка на ООН в неприкрито нарушение на международното право и неговите принципи“, уточнява пресслужбата.
От ведомството отбелязват също, че Сирия винаги се е отнасяла с уважение към международния диалог и правото на народите да определят сами своята съдба. Дамаск се обявява срещу всякакви нареждания отвън, особено от „незрели режими, които нямат нито опита, нито мъдростта, нито уравновесеността, режими, които се основават на лични интереси за сметката на интересите на народите“.
В съобщението се подчертава, че времето на колониализма е минало и сирийския народ, който се е борил седем години против тероризма, не може да бъде сплашен с „детска и лекомислена политика“.

Орденът на Почетния легион

По-рано AFP, позовавайки се на обкръжението на френския президент Еманюел Макрон, съобщи, че Париж е започнал процедура по лишаването на Асад от ордена.
Той е удостоен с високата френска награда по време на официална визита във Франция през 2001 година.
Орденът на почетния легион е национален орден, който се смята за висш знак на отличие, почи и официално признание за особени заслуги във Франция. Той е учреден през 1802 година от император Наполеон Бонапарт.
Велик магистър на ордена е президента на Франция . Въпросите по лишаването от наградата се решават от него и канцеларията на ордена.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йенс Столтенберг: Гърция и Турция трябва да разрешат различията си двустранно

Йенс Столтенберг: Гърция и Турция трябва да разрешат различията си двустранно

20 Април 2018 | 11:38 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Гърция и Турция трябва да разрешат различията си на двустранно ниво и в духа на добросъседските отношения, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на официална визита в Хага, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„НАТО е отговорът на много проблеми, но не и на всички проблеми“, заяви Столтенберг, като обясни, че Алиансът е създаден, за да се справя с външни проблеми.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Ударите по Сирия дават право на Русия да достави С-300 на Дамаск, заяви Лавров

РИА Новости: Ударите по Сирия дават право на Русия да достави С-300 на Дамаск, заяви Лавров

20 Април 2018 | 09:48 | Агенция "Фокус"
Москва. След ракетния удар на САЩ по Сирия Русия вече няма морално задължение да не доставя зенитно-ракетни комплекси С-300 на Дамаск, заяви в интервю пред РИА Новости министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров.
„Сега нямаме никакви морални задължения (след удара на САЩ по Сирия – бел. РИА). Имахме морално задължение и обещахме, по моему, да не го правим още някъде преди 10 години,по молба на известните наши партньори и ние взехме под внимание техния аргумент, че това може да доведе до дестабилизация на обстановката, въпреки че средството е чисто отбранително, но независимо от това ние се съобразихме с молбите, но сега вече нямаме това морално задължение“, заяви Лавров.
Агенция „Фокус“ припомня:

Сутринта на 14 април, САЩ, Великобритания и Франция нанесоха ракетни удари по сирийски правителствени обекти, които, според тяхното мнение, са използвани за производство на химическо оръжие. Те изстреляха повече от сто ракети, като според твърдението на руското МО, 71 са свалени от сирийската ПВО. В резултат от ударите няма загинали, а разрушенията също се оказаха минимални.
Веднага след ударите на коалицията по Сирия, от Генералния щаб на руските Въоръжени сили заявиха, че Русия може да се върне към разглеждане на въпроса за доставяне на ЗРК С-300 на Сирия и други страни.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сблъсъкът на съюзниците: Замразените конфликти на Турция и Гърция

Сблъсъкът на съюзниците: Замразените конфликти на Турция и Гърция

19 Април 2018 | 14:18 | Агенция "Фокус"
Анкара. Електронното издание на турския консервативен ежедневник Yeni Safak публикува авторски материал относно повишеното в последно време напрежение между Анкара и Атина, съпътствано от ежедневни провокации от различен вид и от двете страни. Агенция „Фокус“ представя публикацията без редакторска намеса.
Историята е безспорен източник на вдъхновение за водене на вътрешна и външна политика. Отношенията между Турция и Гърция не правят изключение. Всъщност, гръцко-турските отношения винаги са били свързани с различни исторически факти и митове, които доминират политическия спектър. Едно чувство на историческо съперничество, в комбинация с османското наследство, води до безкрайно противоборство между двете страни. Единствената разлика в това съперничество е, че Турция е много по-успешна от Гърция що се отнася до икономическа и военна сила след установяването на Турската република. По-надолу ще анализираме защо гръцката политика и политици нападат агресивно Турция и правят иредентистки заявления спрямо турските територии. Допълнително, ние ще разгледаме как старото съперничество предизвика Гърция да стане пристан за терористи, които заплашват съществуването и интегритета на Турската република.
Старата омраза срещу османското наследство има определено влияние върху формирането на самосъзнанието на хората в Гърция. В контекста на тази омраза, Турция и турците се представят като първопричина за гръцките проблеми, което се подема от екстремно-десните групировки в страната като начална точка за тяхната анти-турска риторика, с което печелят гласове. В резултат национализмът влияе силно върху гръцката политика, което от своя страна е пагубно за гръцко-турските отношения по две причини.
Първо, турското население в Гърция стана основна мишена за гръцките националисти, което без съмнение увеличава напрежението между Гърция и Турция. Лошото отношение към турското малцинство в Гърция, както и прилагането на репресивни политики спрямо него увеличава многократно турския скептицизъм относно гръцката политика. Успоредно с това, в Турция възникна тип национализъм, който се обявява за защитаването на турците в чужбина и по-конкретно тези в Гърция. Като резултат, възможно помирение, или най-малко, презареждане на отношенията, се блокира от гръцките националистически политики.
Второ, потенциално партньорство между Турция и Гърция може да разреши много регионални проблеми, простиращи се от Косово до Кипър. Но гръцкия скептицизъм относно подобряването на връзките пречи на двете страни да играят подобна роля в региона. По-конкретно, пристрастните националистически лозунги и риторика, на които държи Гърция, стават изключително опасни в кризисни времена между двете страни, като например Кипърската криза през 1974 година. За първи път в историята на НАТО, две страни-членки бяха на ръба да си обявят война. Оттогава, Турция и Гърция са в постоянен обмен на враждебни действия една срещу друга, а най-критичната от тях беше през 1996 година заради скалистите островчета Кардак (на гр. Имия). А последната криза около издигането на гръцкото национално знаме на необитаемо островче в близост до турския бряг при курорта Дидим показва, че анти-турската риторика е жива и е добре.
Докато напрежението между Гърция и Турция остава високо, последната ескалация разкри, че вместо да се отърсят от старата си вражда, между противниците продължава да има високо напрежение, което отново излиза на повърхността. Тревогите на Турция относно гръцкото поведение също са свързани и с това, че Атина приютява терористи, които заплашват Турската република. Тези търкания стават все по-силни, тъй като гръцкия съд отказва да одобри искането за екстрадиция за турските войници, свързани с Терористичната организация на Фетулах Гюлен (ФЕТО) – които избягаха в Гърция след неуспешния опит за преврат срещу президента Реджеп Таийп Ердоган през юли 2016 година.
Тази липса на уважение към турската национална сигурност потвърждава, че външната политика на Гърция е вдъхновена от старинната омраза. Така всяка надежда за презареждане на отношенията е напразна, докато Гърция продължава да крие терористи, които открито се противопоставят на съществуването на Турция и нейния интегритет. Още повече, че това развитие на събитията не само обезсмислят усилията за помиряване между двете страни-съюзници в НАТО, но също разобличават гръцката анти-турска риторика.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.



Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Панос Каменос: Турция и Гърция са в необявена война от 1974 година

Панос Каменос: Турция и Гърция са в необявена война от 1974 година

19 Април 2018 | 13:11 | Агенция "Фокус"
Атина. Министърът на отбраната на Гърция Панос Каменос намекна в четвъртък, че има необявена война с Турция от 1974 година насам в коментар пред журналистите по време на конференция за авиацията в Северна Атина, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Каменос заяви, че турската авиация постоянно нарушава гръцкото въздушно пространство от 1974 година насам и Гърция отговоря като прихваща всички изтребители, за да защити националния си суверенитет и международното право.
„Имаме загинали герои, които паднаха, изпълнявайки дълга си, а тези неща се случват единствено по време на война“, гласи цитата от неговото изказване.
Попитан за коментарите, които привлича от турските политически фактори, той отговори така: „Турците полудяват покрай мен. Желая им най-доброто за изборите им“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Външният министър на Гърция отговори на турските претенции в Егейско море: Островите Имия са наши

Външният министър на Гърция отговори на турските претенции в Егейско море: Островите Имия са наши

18 Април 2018 | 14:10 | Агенция "Фокус"
Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Коцияс отговори с твърд тон на провокативното изявление на турското МВнР, с което то оспорва гръцкия суверенитет над островчетата Имия в Егейско море. В ответно изявление от гръцкото външно ведомство, Атина критикува Турция за това, че не уважава върховенството на закона и че се държи провокативно, въпреки че ЕС са я е призовал да се съобрази с международното право, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
„То преповтаря (турското изявление – бел. ред.) откровено незаконната позиция, игнорираща факта, че легалния статут на Егейско море е напълно гарантиран от международното право. Гръцкия суверенитет над Имия е ясен и безспорен, според Лозанския договор от 1923 година, Итало-турските споразумения от 1932 година и Парижкия договор от 1947 година“, се казва в съобщението на гръцкото министерство.
„За пореден път критиките на Европейската комисия към Турция предизвикаха у нея илюзии. Ние я призоваваме да се стегне и да се възползва от препоръките в доклада на Комисията като полезен инструмент за самокритика, който може да подобри имиджа й, едновременно за пред домашното обществено мнение и за пред международната общност“, се добавя в изявлението от Атина.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Турски самолети са засекли хеликоптера на Алексис Ципрас

Protothema: Турски самолети са засекли хеликоптера на Алексис Ципрас

18 Април 2018 | 11:33 | Агенция "Фокус"
Атина. По време на завръщането на гръцкия премиер Алексис Ципрас от остров Ро до Родос, два турски изтребителя са прелетели на около 6-7 километра от хеликоптера му, докато от турската командна кула са поискали от пилота да напусне, както те са казали, турското въздушно пространство. Той е игнорирал командата и е информирал министър-председателя и началника на Генералния щаб, които са били на борда, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Хеликптерът Chinook не е променил курса си, пише изданието и пилотите не са отговорили на турската провокация. Но малко по-късно турските ВВС са подновили провокативното си поведение с двойка F-16, вдигнати от военновъздушната база Даламан, които постоянно са пробвали да навлизат в гръцкото въздушно пространство.
Гръцките ВВС са отговорили като са изпратили двойка свои изтребители, които да засекат турските F-16. Нарушението на гръцкото въздушно пространство се е случило, докато хеликоптерът Chinook, с премиера Ципрас на борда си, е летял от остров Ро до остров Родос.


Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд. На 18 април 2018 година от Анкара заявиха, че островите Имия са част от територията на Турция.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.



Превод и редакция: Иван Христов


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Yeni Safak: Турция отхвърля обвиненията срещу нея в доклад на ЕС

Yeni Safak: Турция отхвърля обвиненията срещу нея в доклад на ЕС

18 Април 2018 | 11:00 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министерството на външните работи на Турция разкритикува доклада на Европейската комисия за преговорите за присъединяване на Анкара към Европейския съюз, като посочва, че определени генерални твърдения, обвинения и коментари срещу страната са „неприемливи“, пише електронното издание на турския ежедневник Yeni Safak.
„За съжаление, ЕК показа отново, че не иска да разбере трудностите на периода, през който преминаваме“, гласи заявлението на турското външно министерство относно Доклада за Турция 2018-а и обновената доклада за Стратегията за разширяване.
Там се добавя още, че Комисията не успява да е обективна и балансирана, независимо от това, че Турция „е дала обяснения по тези въпроси многократно, подкрепяйки ги с документация“.
В доклада, ЕК хвали турската миграционна политика, пише Yeni Safak, икономическия й растеж и засиленото регионално сътрудничество, но също твърди, че „има сериозно отстъпление във върховенството на закона, фундаменталните свободи и свободата на изразяване“.
Министерството отвръща, че „Турция се сражава едновременно с няколко терористични организации, а именно – Работническата партия на Кюрдистан (ПКК), „Ислямска държава“ и ФЕТО (Терористичната организация на Фетулах Гюлен). В този смисъл, ние смятаме, че споменаване в доклада на заплахата от ФЕТО, която подло атакува нашата държава, нашия парламент и нашия народ, е критичен недостатък“.
В съобщението също се възхвалява продължаващата военна операция „Маслинова клонка“ като „контра-терористична операция, целяща да елиминира терористичната заплаха срещу Турция на основата на правото на самозащита“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Анкара обяви островите Имия за турска територия и разкритикува ЕС

Kathimerini: Анкара обяви островите Имия за турска територия и разкритикува ЕС

18 Април 2018 | 09:26 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция разкритикува доклад за прогреса на Европейската комисия и обвини Европейския съюз, че „не желае да разбере трудностите“, с които се е сблъскала страната. В съобщението, публикувано от турското Министерство на външните работи, се казва още, че „скалите Кардак (на гръцки – островчетата Имия – бел. ред.), както териториалните води и въздушното пространство над тях са изключително под турски суверенитет“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
В изявлението Анкара обвинява Никозия за провалените преговори за разрешаване на кипърския въпрос, като твърди, че гръцките киприоти експлоатират членството на Република Кипър в ЕС.
„Изявленията по кипърския въпрос в текста на доклада на Комисията не е нищо повече от преповтаряне на вече известните и базирани на грешни заключения, възгледи на ЕС по кипърския въпрос“, се казва в съобщението на турското МВнР.
„Тези изявления отразяват отношението на гърците киприоти, което е и основната причина за провала на преговорния процес и е пореден пример за експлоатиране на членството в ЕС от гърците киприоти в усилията им да вкарат процеса в задънена улица“, се добавя още там.
Към момента няма отговор от Атина, уточнява Kathimerini.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Локално“ (Македония): Отношенията между Атина и Анкара преживяват „период на нестабилност“ според Алексис Ципрас

„Локално“ (Македония): Отношенията между Атина и Анкара преживяват „период на нестабилност“ според Алексис Ципрас

17 Април 2018 | 19:04 | Агенция "Фокус"
Атина. Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас заяви, че отношенията между Атина и Анкара преминават през „период на нестабилност“, отбелязвайки, че Гърция няма да преговаря нито за част от своята територия, предава македонското електронно издание „Локално“.
Ципрас допълни, че за източния си съсед Гърция има и „послание за сътрудничество“, и „послание за решителност“. „Много пъти, наистина сме се озовавали в трудни времена, сблъсквали сме се с поведение, за което няма оправдание, с провокативна и агресивна позиция на нашите съседи. И наистина, тези дни преминаваме през такъв период на нестабилност, която не е в съответствие с принципите на добросъседство, нито с международните правила“, убеден е гръцкият премиер.
Той допълни, че страната му иска сътрудничество, взаимно уважение и мирно съжителство със своите съседи. „Гърция не заплашва никого, но не се и страхува от никого. И Гърция може да защити суверенните си права“, заключи Ципрас.

Агенция „Фокус“ припомня:
Отношенията между Гърция и Турция се влошиха през последните седмици заради оспорваната граница в Егейско море и правото за проучване на нефт и газ по крайбрежието на остров Кипър. Въпреки че са съюзници в НАТО, отношенията между двете страни често биват сериозно обтегнати през последните десетилетия, най-вече заради териториалните спорове на Егейско море и във връзка с Кипър, а дори три пъти са били на ръба на война от началото на 70-те години на миналия век .
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Еманюел Макрон: Франция ще подкрепи Гърция, ако Турция я заплашва

Еманюел Макрон: Франция ще подкрепи Гърция, ако Турция я заплашва

17 Април 2018 | 16:20 | Агенция "Фокус"
Страсбург. Президентът на Франция Еманюел Макрон изрази готовността на страната си за демонстриране на европейската солидарност в случай, че Гърция бъде заплашена от Турция в Егейско или в Средиземно море, предава Protothema.
На въпрос на евродепутатите в Страсбург относно турските провокации срещу Гърция, президентът Макрон заяви, че сътрудничеството в сферата на отбраната и европейската солидарност са приоритет за неговата държава.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Алексис Ципрас: Гърция възнамерява да защити всяка педя от своята земя

Алексис Ципрас: Гърция възнамерява да защити всяка педя от своята земя

17 Април 2018 | 14:22 | Агенция "Фокус"
Атина. Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас, коментирайки скорошното увеличаване на напрежението между Турция и Гърция, заяви, че Гърция приема и иска сътрудничество, но няма да се избегне конфронтация, ако трябва да защити „всяка педя от суверенната си територия“, предава Protothema.
„Няма да преговаряме, няма да отстъпваме, няма да се пазарим и за педя от земята ни. Това е мястото, където хората, живели на него през вековете, знаят как да защитават“, допълни той. Министър-председателят заяви, че иска да изпрати послание на сътрудничество и мирно съвместно съществуване, но и твърдост.
„Агресията и провокациите не са знак за мощ“, допълни той, говорейки за скорошните турски действия в Егейско море.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сергей Лавров: Русия настойчиво иска уважение на суверенитета на Сирия

Сергей Лавров: Русия настойчиво иска уважение на суверенитета на Сирия

17 Април 2018 | 14:06 | Агенция "Фокус"
Москва. Руският външен министър Сергей Лавров съобщи, че страната му настойчиво иска уважение на суверенитета и териториалната цялост на Сирия, предава ТАСС.
„Ескалацията на ситуацията около Сирия влияе негативно на цялата система на международните отношения. Русия и занапред устойчиво ще иска уважение на суверенитета и териториалната цялост на Сирия и всички страни от този и от другите региони“, подчерта Лавров.
Министърът допълни, че ударът на САЩ, Великобритания и Франция по страната е в полза на екстремистите и отдалечава перспективите за постигане на мир в нея.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Тhestival.gr (Гърция): Екипи на гръцките военноморски сили са спасили двама бедстващи туристи на полуостров Касандра

Тhestival.gr (Гърция): Екипи на гръцките военноморски сили са спасили двама бедстващи туристи на полуостров Касандра

17 Април 2018 | 13:58 | Агенция "Фокус"
Атина. Екипи на гръцките военноморски сили са спасили двама бедстващи туристи на полуостров Касандра, предава електронното издание Тhestival.gr.
Изданието уточнява, че сигналът за инцидента, станал в труднодостъпната планинска част на полуострова, е бил получен в Неа Муданя в 14,50 ч. в понеделник, като веднага са били задействани екипи със спасителни лодки, екипировка за катерене и въжета.
Двамата туристи, чиято националност не се уточнява, са в добро здравословно състояние.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Еманюел Макрон: Ударите в Сирия бяха нанесени за честта на международната общност

Еманюел Макрон: Ударите в Сирия бяха нанесени за честта на международната общност

17 Април 2018 | 13:50 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Франция, Великобритания и САЩ са нанесли въздушни удари срещу обекти за химическо оръжие в Сирия, за да защитят „честта на международната общност". Това заяви държавният глава на Франция Еманюел Макрон в реч пред Европейския парламент, предава AFP.
„Три страни се намесиха и нека да бъда съвсем, съвсем честен - това е за честта на международната общност", заяви Макрон пред евродепутатите.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Еманюел Макрон призова за „европейски суверенитет“ пред лицето на авторитаризма

AFP: Еманюел Макрон призова за „европейски суверенитет“ пред лицето на авторитаризма

17 Април 2018 | 12:25 | Агенция "Фокус"
Страсбург. В реч пред Европейския парламент, президентът на Франция Еманюел Макрон призова за нов „европейски суверенитет" пред лицето на нарастващия авторитаризъм в някои страни от ЕС, предава AFP.
Очертавайки визията си за реформираната Общност в периода след Брекзит, Макрон предупреди, че е имало „един вид европейска гражданска война", като добави, че „има очарование от тесногръдието и то продължава да се увеличава".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Тhestival.gr (Гърция): Според турският вестник Hürriyet "в събота уведомихме Гърция за знамето, в неделя - изпратихме командосите"

Тhestival.gr (Гърция): Според турският вестник Hürriyet "в събота уведомихме Гърция за знамето, в неделя - изпратихме командосите"

17 Април 2018 | 11:56 | Агенция "Фокус"
Атина. Инцидентът с гръцкото знаме на остров Микро Антропофаго присъства като водеща новина на първа страница на вестник Hürriyet, предава гръцкото електронно издание Тhestival.gr.
Според турския вестник, властите в Атина са били своевременно уведомени за случая, при който гръцки младежи издигнаха националното знаме на остров Микро Антропофаго в Егейско море и са имали достатъчно време да реагират.
Hürriyet пише, че издигането на гръцкото знаме е било установено още в петък. В събота официално са били уведомени властите в Атина, а след като не са били предприети мерки, в неделя са били изпратени турски командоси да махнат знамето.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Гръцкото знаме стана повод за ново напрежение между Атина и Анкара

Kathimerini: Гръцкото знаме стана повод за ново напрежение между Атина и Анкара

17 Април 2018 | 08:34 | Агенция "Фокус"
Атина/Анкара. Надеждите, че напрежението между Атина и Анкара може ще отслабне, след като гръцкият министър-председател Алексис Ципрас разговаря по телефона с турския си колега Бинали Йълдъръм, бяха разбити на пух и прах в понеделник, след като последният отново се опита да постави под въпрос гръцкия суверенитет върху части от Егейско море, коментира електронното издание Kathimerini.
В понеделник Йълдъръм заяви, че турската брегова охрана е свалила гръцко знаме от остров в Егейско море в „оспорвана зона", който според съобщенията в медиите е бил издигнат от трима гърци в петък.
Говорителят на гръцкото правителство Димитрис Цанакопулос обаче подчерта, че няма доказателства за „нарушаване на гръцката територия", и заяви, че твърдението на Йълдъръм „напълно провокативно и осъдително", добавяйки, че „Гърция никога няма да приеме теорията за „сиви зони" или поставяне под съмнение на нейния териториален суверенитет“.
През 1996 г. спорът за сувернитета на островната група Имия (Кардак) доведе двете страни до ръба на войната през 1996 г.
„Йълдъръм трябва да бъде по-внимателен. Призоваваме Турция да се върне по пътя на зачитането на международното право", подчерта Цанакопулос, добавяйки, че турските власти трябва да „поемат инициативата за премахване на напрежението".
Същевременно говорителят на гръцкото правителство увери, че „ние продължаваме да разследваме въпроса по един спокоен и много сериозен начин".
От редакцията отбелязват, че според кмет на населено място в близост до острова, където се предполага, че са се развили събитията, твърди, че издигнатото гръцко знаме все още е на мястото си. Говорител на местната брегова охрана също заяви, че не е имало признаци за турска намеса на островчето.
Кметът разказва за случая: „Бяха три деца, дошли на острова за Великденските празници", след което допълни: „Те не разбират какво биха могли да предизвикат".
Друг представител на властите отбеляза, че не е ясно дали младежите са вдигнали или свалили гръцкото знаме. Той също така не изключи възможността то да е било издухано от вятъра.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

FAZ: Еманюел Макрон популяризира европейските си планове в Европейския парламент

FAZ: Еманюел Макрон популяризира европейските си планове в Европейския парламент

17 Април 2018 | 08:13 | Агенция "Фокус"
Париж. Изправен пред неуспешните реформи на Общността, държавният глава на Франция Еманюел Макрон иска отново да популяризира идеите си за бъдещето в Европейския парламент в Страсбург, пише германският национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
От редакцията отбелязват, че Макрон не получи необходимата подкрепа за тях от Германия. Партията „Зелени“ обвини голямата коалиция в Берлин, че е изоставила Париж сам в дебата за бъдещето на Европа. На свой ред Федерацията на германската индустрия призова за повече смелост от федералното правителство.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

VOA: Еманюел Макрон е убеден, че Доналд Тръмп няма да изтегли армията на САЩ от Сирия

VOA: Еманюел Макрон е убеден, че Доналд Тръмп няма да изтегли армията на САЩ от Сирия

16 Април 2018 | 18:31 | Агенция "Фокус"
Париж. Президентът на Франция Еманюел Макрон е убеден, че американският му колега Доналд Тръмп няма да изтегли армията на САЩ от Сирия, предава радио The Voice of America.
В интервю пред френската телевизия BFM, по случай изпълването на една година откакто е държавен глава, Макрон заяви: „Преди десет дни президента Тръмп казваше ‚САЩ трябва да се изтеглят от Сирия‘. Ние го убедихме, че трябва да остане дългосрочно“.
Освен това Макрон твърди, че е казал на американския лидер да ограничи въздушните удари по Сирия само по инфраструктурата за химически оръжия.
От Белия Дом все още не са коментирали интервюто на френския президент, но Тръмп все още не е обявил какви са бъдещите му планове в Сирия, освен че САЩ ще отговорят категорично, ако правителството отново използва химически оръжия срещу цивилни граждани.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Гръцкото правителство отрече да е имало навлизане на територията на страната

Kathimerini: Гръцкото правителство отрече да е имало навлизане на територията на страната

16 Април 2018 | 18:12 | Агенция "Фокус"
Атина. Говорителят на гръцкото правителство Димитрис Цанакопулос заяви в понеделник, че няма доказателства за „навлизане на гръцка територия“, в отговор на твърденията на турския премиер Бинали Йълдъръм, че бреговата охрана на Турция е свалила гръцко знаме от островче в Егейско море, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Йълдъръм намекна, пише гръцкият вестник, че островчето е в „спорна зона“ в Егейско море, нещо, което гръцката страна отрича.
„На основата на последната информация от Министерството на отбраната и Генералния щаб на гръцкия военноморски флот, няма потвърждение за инциденти с нарушаване на гръцките граници“, заяви Цанакопулос пред репортерите.
„Независимо от това, ние ще продължим да разследваме въпроса спокойно и много сериозно“, добави той, като подчерта, че изявлението на Йълдъръм е „изключително провокативно и осъдително“. „Гърция никога няма да приеме теорията за „сивите зони“, или каквото и да е поставяне под въпрос на териториалния й суверенитет“, категоричен е говорителят на гръцкото правителство.
„Мисля, че Йълдъръм трябва да бъде по-внимателен“, посъветва Цанакопулос. „Призовавам Турция да се върне на пътя на уважението на международното право“, заяви той и добави, че турските власти трябва „да поемат инициативата за деескалация на напрежението“.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Бинали Йълдъръм: Турската брегова охрана е свалила гръцко знаме от егейско островче

Бинали Йълдъръм: Турската брегова охрана е свалила гръцко знаме от егейско островче

16 Април 2018 | 16:56 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турската брегова охрана е свалила гръцкия флаг, издигнат на спорно между Атина и Анкара скалисто островче в Егейско море през уикенда от трима гръцки граждани, заяви турският премиер Бинали Йълдъръм в понеделник, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Бяхме информирани за определени действия на нашите съседи, Гърция, които постоянно повишават напрежението в Егейско море“, заяви Йълдъръм. „Конкретно, ние ставаме свидетели на инциденти, подобни на тези край Имия (на тур. – островчетата Кардак), свързани със суверенитета над тези островчета с неопределен статут“, добави той.
Според думите на турския премиер, Гърция напоследък нарушава границите в района на егейските островчета и се е опитала да издигне знаме на един от тях, в близост до турския курорт Дидим, цитира думите на турския политик изданието Daily Sabah.
„Отряди на нашата брегова охрана са осъществили необходимата интервенция и са махнали знамето“, е продължил Йълдъръм, според цитата на турското издание. Той е посъветвал Гърция да избягва провокации и повишаване на напрежението и да се придържа в рамките на добросъседските отношения.
„Най-вече очакваме от тях да разберат, че няма да се откажем от суверенните си права“, е обяснил турският премиер, според цитата на Daily Sabah.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.



Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мевлют Чавушоглу: Връзките на Турция с Русия са прекалено силни, за да бъдат прекъснати от Еманюел Макрон, искаме по-голяма подкрепа от НАТО

Мевлют Чавушоглу: Връзките на Турция с Русия са прекалено силни, за да бъдат прекъснати от Еманюел Макрон, искаме по-голяма подкрепа от НАТО

16 Април 2018 | 16:25 | Агенция "Фокус"
Анкара. Връзките на Турция с Русия са прекалено силни, за да бъдат прекъснати от френския президент Еманюел Макрон, заяви министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу, след като френският държавен глава изрази мнение, че подкрепата на Анкара за ударите в Сирия е показала, че тя се е „отделила“ от Русия, пише електронното издание на турския ежедневник Yeni Safak.
„Изявленията на френския президент бяха опровергани от различни страни. Очакваме изявления, които подхождат на един президент. Преди тристранната среща на върха за Сирия в Анкара (между Русия, Турция и Иран – бел. ред. ), Макрон каза, че иска да се включи. Нашият президент (Реджеп Таийп Ердоган) се обади на (президента на Иран Хасан) Роухани и (президента на Русия Владимир) Путин. Русия прие, а Иран искаше първо да се проведе тристранна среща на върха, а след това и среща 3+1. Когато той (Макрон) не бе включен в тристранната среща, той не пожела да дойде. Ние не трябваше да бъдем предизвиквани да обясняваме всичко това, но истината трябва да бъде казана“, заяви Чавушоглу.
В хода на съвместната пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Анкара, турският дипломат добави, че отношенията на Анкара с Москва не са алтернатива на връзките с НАТО, Франция и САЩ.
Турското издание припомня, че коментарите на турския външен министър са в реакция на признанието на Макрон, че ударите на Франция, Великобритания и САЩ са целели да развалят отношенията между Турция и Русия. „С тези удари ние разделихме руснаците и турците в отношението им към тях. Турците осъдиха химическите оръжия“, е заявил Макрон в интервю пред френските медии BFM TV, RMC Radio и Mediapart.

Отношенията между Турция и Русия

„Ние сме срещу химическите оръжия и сме искали режима (на сирийския президент Башар Асад) да бъде наказван всеки път. Искахме да бъдат събрани доказателства. Турция си сътрудничи с Иран и Русия и това започна от Астана и Сочи. Целта на това сътрудничество е да се осигури примирие и да се допринесе за преминаване към политически период (на кризата в Сирия)“, посочи турският министър.
„По време на този период, ние сме имали различни позиции с тези две страни по отношение на режима. Не можем да спрем сътрудничеството си в другите сфери, защото имаме различия. Ние няма да се откажем от принципното си отношение към режима, защото имаме това сътрудничество. Може да имаме различаващи се позиции, но нашите отношения с Русия са прекалено силни, за да бъдат прекъснати от френския президент. Ние трябва да поддържаме добри отношения с всяка държава“, добави той.

Срещата със Столтенберг

„(Външният) министър Чавушоглу ме запозна с операция „Маслинова клонка“ и аз съм благодарен на Турция за прозрачността й по този въпрос“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
„Искаме повече подкрепа от НАТО в борбата ни срещу тероризма. Турция беше от голяма помощ на НАТО до днес и ще продължим да бъдем, но очакваме подкрепата на НАТО за Турция“, заяви Чавушоглу, като добави, че Сирия, Ирак, Ливан и други регионални въпроси са били обсъждани в хода на срещата.
„Това е седмата ми визита в Анкара. Турция е членът на НАТО, който посещавам най-често. Това е показателно за важността, която придавам на Турция като съюзник. Турция подкрепя активно НАТО в Афганистан. Турция работи много усърдно за нашия съюз и имаше огромен принос в борбата срещу „Ислямска държава“. Нито един друг съюзник от НАТО не е ставал жертва на толкова много терористични атаки, колкото Турция и вие сте най-уязвимият съюзник от нестабилността в този регион“, заяви още Столтенберг.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Трима младежи издигнаха гръцкото знаме на оспорван между Гърция и Турция остров

Protothema: Трима младежи издигнаха гръцкото знаме на оспорван между Гърция и Турция остров

16 Април 2018 | 15:59 | Агенция "Фокус"
Атина. Трима млади гърци от остров Фурной издигнаха националното знаме на скалистия остров Микро Антропофаго в Егейско море, който е предмет на териториални спорове между Атина и Анкара, предава електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Според съобщение на samos24.gr, тримата младежи са пристигнали на острова миналия петък със собствена лодка и са издигнали гръцкото знаме на острова.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фактор“ (Македония): Йенс Столтенберг е доволен, че Гърция и Турция ще решат проблемите помежду си

„Фактор“ (Македония): Йенс Столтенберг е доволен, че Гърция и Турция ще решат проблемите помежду си

16 Април 2018 | 12:29 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че е доволен и щастлив, че Гърция и Турция ще решават проблемите чрез диалог, а при това Алиансът няма да се намесва в техните взаимоотношения, освен да предлага пълната си подкрепа за процесите, предава македонската медия “Фактор“.
„Мисля, че недоразуменията, които са възникнали между тях, трябва да бъдат решени в рамките на добрите отношения. Бях много щастлив, когато разбрах, че премиерите на двете страни Алексис Ципрас и Бинали Йълдъръм в последния си телефонен разговор са се съгласили проблемите да решат чрез диалог“, заяви Столтенберг. Генералният секретар, който утре ще пристигне на посещение в Турция, подчертава, че вратата на НАТО остава отворена за приемане на нови членове, за което най-доброто доказателство е присъединяването на Черна гора към него миналата година.
„Продължаваме да работим с Македония, Босна и Херцеговина и Грузия. Даваме подкрепа на трите държави, които искат да членуват, ние им помагаме да постигнат евроатлантическите си цели“, допълни той
Столтенберг подчертава, че целта на посещението му в Турция е подготовката за предстоящата среща на високо равнище на НАТО през юли в Брюксел, добавяйки, че с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с външния министър Мевлют Чавушоглу, и с министъра на отбраната Нуретин Чанъклъ ще обсъди повече регионални и глобални въпроси.
Според нето, Турция е важен и ключов съюзник на Алианса преди всичко заради нейната стратегическа позиция и затова смята за много важни консултации с турските лидери около подготовката за срещата на високо равнище в Брюксел, на която ще се обсъжда по-значими теми по отношение на това как НАТО се адаптира в условията на повишени предизвикателства в областта на сигурността.
„Турция е важна за НАТО, но и НАТО е важно за Турция“, заключи Йенс Столтенберг.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Според Йенс Столтенберг Гърция и Турция сами трябва да решат проблемите си

„Макфакс“ (Македония): Според Йенс Столтенберг Гърция и Турция сами трябва да решат проблемите си

16 Април 2018 | 10:24 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че ръководителите на Турция и Гърция трябва сами да решат проблемите, които предизвикват напрежение в отношенията между тях, тъй като това не е работа на Алианса, предава македонската медия „Макфакс“.
„Недоразуменията, които са възникнали между тях, трябва да бъдат разгледани в добри отношения. Зарадвах се, когато разбрах, че министър-председателите на двете страни по време на последния им телефонен разговор са се съгласили проблемите да се решат чрез диалог“, заяви Столтенберг.
Утре генералният секретар ще посети Турция, за да се подготви за предстоящата среща на високо равнище на НАТО в Брюксел през юли. Столтенберг добави, че с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, външният министър Мевлют Чавушоглу и министърът на отбраната Нуретин Чанаклъ ще обсъди и други регионални и глобални теми.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Yeni Safak: Какво ако този път бъде потопен гръцки кораб след свалянето на руски самолет!

Yeni Safak: Какво ако този път бъде потопен гръцки кораб след свалянето на руски самолет!

15 Април 2018 | 19:14 | Агенция "Фокус"
Анкара. Един от водещите анализатори на консервативния турски ежедневник Yeni Safak, Ибрахим Карагюл, публикува свой материал в електронното издание на вестника във връзка с нарасналото напоследък напрежение между Анкара и Атина в Егейско и Средиземно море. В материалите си, авторът застъпва позициите, че Западът се опитва да изгради обръч около Турция, за да предотврати нейното завръщане като независима сила в Близкия Изток и по света, като междувременно се опитва да подрие властта в страната отвътре, чрез организацията на Фетулах Гюлен и ПКК и че тя може да отговори на предизвикателствата единствено като се съюзи с Русия и обедини ислямския свят в единен фронт срещу военните и културните интервенции на Запада в региона на Близкия Изток. Публикацията е представена от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса.

Съществуват силни подозрения, че тези, които докараха Турция и Русия на ръба на война, сваляйки руски военен самолет, се готвят за подобен саботаж. Искрата на новия конфликт западно от Турция под прикритието на турско-гръцката криза в Егейско море, по заповед на Атлантическите кръгове, може да бъде запалена отново чрез използването на терористичната организация на Фетулах Гюлен (ФЕТО).
Може да се смята, че именно този сценарий стои зад словесната престрелка между Турция и Гърция във връзка с кризата в Егейско море, а именно военната риторика на турските и гръцките политици. Изказването на началникът на генералния щаб на турските въоръжени сили генерал Хулуси Акар, че „Турция има възможностите да води война на два фронта едновременно“, направено в хода на операцията в Африн, най-вероятно говори за осъзнаването на тази заплаха.
Текущата ситуация показва, че тези, които не могат да направят нищо на Турция отвън, се готвят за операция за сковаването й, чрез използването на мощните кръгове, позиционирани вътре в системата. Сред възможните сценарии е да се случи „инцидент“ в Егейско море, успоредно с повишаването на напрежението там – например да бъде потопена гръцка лодка или кораб с турско оборудване и в резултат от това внезапно да се образува Западен фронт, под защитата на целия Европейски съюз и САЩ и въвличането на нашата страна в голяма вътрешна и външна криза.

САЩ са заложили капан за Турция в Сирия

Разбира се, като организатор на атаката ще бъде посочена Турция, за което ще бъдат използвани кръгове в рамките на Турция и няма да бъде ясно за дълго време как е осъществен заговорът. Точно, както руския самолет бе свален от Военновъздушните сили на Турция на сирийската граница. Вината за тази атака също бе хвърлена на Турция; правителството се опита да обясни ситуацията и по-късно се разбра, че тя е била осъществена от терористите от ФЕТО в турските ВС, които са получили заповеди от разузнаването на САЩ.
Веднага след това, руско-турските отношения бяха прекъснати, а всички постижения до този момент бяха задраскани и Турция се оказа завързана към американските планове в Сирия. В крайна сметка се разбра, че САЩ всъщност са заложили капан за Турция в Сирия. Разбира се, именно опита за преврат от 15 юли разкри всичко това. САЩ, Европа, Израел и някои арабски страни заедно използваха ФЕТО, позиционирана из цялата страна, за да осъществят най-голямата атака в турската политическа история. Ако тази атака бе успяла, Турция щеше да бъде завлечена в американската орбита на влияние отново, умалена, защото тракийския регион щеше да бъде откъснат, а Източно и Югоизточна Анадола щеше да бъде отцепена.

Възстановяването на отношенията с Русия осуети плановете на САЩ и Израел

През тази нощ, ако опитът за държавен преврат на 15 юли не бе разгромен, страната щеше да бъде разцепена и Турция щеше да бъде завлечена във война с Иран. Тези, които планираха това изпитание, развалиха руско-турските отношения и се готвиха за война с Иран. ФЕТО, Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и „Ислямска държава“ бяха използвани координирано в този проект. Обаче през тази нощ ходът на историята тръгна в друга посока и плановете бяха осуетени, Турция и Русия възстановиха отношенията си; бе подета инициатива за формирането на тристранен механизъм за Сирия с Иран. Тогава всички планове на САЩ и Израел за Сирия се сринаха. Турските операции „Щита на Ефрат и „Маслинова клонка“ са резултат от това, че истината бе разбрана.
След това, планът, който не постигна успех вътре в Турция, беше приложен в Северна Сирия. Използвайки ПКК и издънката им „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС) в анти-турския фронт, който се простира от Иран до Средиземноморието, бе образуван. Обаче и този план бе осуетен от операцията в Африн. Средиземноморската врата на този план беше затворена. След като Африн бе взет под контрол, стана още по-ясно, че проблемът не е свързан с тероризма и че е била подготвяна тотална война срещу Турция в тази. А сега САЩ се опитва да възобнови усилията си срещу Турция и Русия в Сирия, викайки на помощ Франция.
Те смятаха, че операцията в Африн ще отнеме много време и че Турция ще бъде парализирана. Имаха намерение да проведат операция вътре в Турция от този регион. Но бързо завършената операция доведе до поставянето на нови цели. Турция излезе с решителни послания относно територията на изток от Ефрат.

Трябва да изчистим района чак до иранската граница и трябва да бъдем нащрек в Егейско море

Този път те се решиха на агресивни действия на запад от Турция, тъй като не успяха да причинят вреди чрез ФЕТО отвътре и се провалиха в опита си да поставят на колене Турция, обграждайки я с терористически коридор от юг. Точно така се появи идеята за сценария с потопяването на гръцки кораб в хода на турско-гръцкия сблъсък в Егейско море – точно, както бе свален руския самолет. Турция трябва да бъде изключително внимателна и да предприеме мерки за предотвратяването на подобен сценарий, както и да не позволява никога образуването на нов фронт срещу нея.
Заплахите са следните:
1. Нов саботаж на руско-турските отношения.
2. Разцепване на съюза между Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото действие (MHP).
3. Ходове в Северна Сирия, заедно с Франция, с цел да се обсади Турция.
4. Да се създаде хаос в Егейско море.
Има няколко мултинационални проекта, целящи да съборят Турция отвътре, тя да бъде разкъсана и да бъде спрян историческият й възход. Ако има атаки по всички фронтове, тогава ще има съпротива по всички фронтове. Каквото и да правят, няма да успеят да спрат великия марш на Турция.
Всичките им планове, които имат намерение да осъществят преди президентските избори в Турция през 2019 година, ще избухнат в лицата им. В такъв случай, процесът, започнат с Африн, трябва да продължи, цялата граница до Иран трябва да бъде изчистена и този път, може би за първи път, ние трябва да бъдем нащрек в Егейско море, в случай, че тези събития се случат там.
Каквато и да е цената, Турция никога не трябва да се колебае; тя трябва да отговаря с агресия на тези нови заговори, които се организират вътрешно чрез ФЕТО и ПКК, натискът от САЩ и Европа и поредните саботажи от някои арабски страни чрез Сирия.
Няма друг начин.

Схемите на „тайните заговорници“ ще бъдат осуетени

Турция няма да чака нов саботаж, с използването на ФЕТО, или ПКК/ОНС, нова мултунационална атака, нова „вътрешна операция“ или хитростите на „тайните заговорници“ и ще провали тази голяма схема.
Ако всички центрове на злото се задействат преди изборите през 2019-а, тогава всички сили на нацията също ще бъдат мобилизирани.
Още веднъж привличам внимание към опасността в Егейско море и призовавам за извънредна предпазливост.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: „И какво ако Турция потопи гръцки кораб?“ – чуди се Yeni Safak

Protothema: „И какво ако Турция потопи гръцки кораб?“ – чуди се Yeni Safak

15 Април 2018 | 17:41 | Агенция "Фокус"
Анкара. Няколко дни след сериозния инцидент край остров Ро, когато гръцки войници стреляха във въздуха като предупреждение към турски хеликоптер, турското проправителствено издание Yeni Safak излезе с провокативен материал, озаглавен „Какво ако гръцки кораб бъде ударен и потопен“. Анализирайки хипотетичен сценарий, авторът на материала разглежда възможността за възможна провокация под чужд флаг в Егейско море, за да бъде обвинено правителството на Ердоган, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
В материала на турския вестник се казва, според цитата на гръцкото издание, че напрежението между двете страни в Егейско море се покачва, успоредно с вероятността да се случи „инцидент“. Разглежда се варианта турската флота да потопи гръцка ракетна лодка или друг кораб, което може да доведе до формиране на общ фронт от страните-членки на Европейския съюз и САЩ срещу Турция.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Турция оспорва границите в Източното Средиземноморие

Protothema: Турция оспорва границите в Източното Средиземноморие

15 Април 2018 | 15:53 | Агенция "Фокус"
Анкара. С официално писмо до генералния секретар на ООН Турция оспорва правата на Гърция и Турция върху континенталния шелф в Източно Средиземно море. В ексклузивен материал, Liberal.gr разкри какъв е отговорът на Турция на Общото изявление след тристранната среща на върха на Гърция, Кипър и Египет до ООН, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Писмото, обяснява изданието, трябва да послужи като предупреждение и за Кайро, тъй като Анкара не крие загрижеността си от разговорите между Гърция и Египет за делимитация на техния континентален шелф, която се предизвиква също и заради враждебните отношения между египетското правителството на Абдел Фатах ас Сиси, свалило от власт „Мюсюлмански братя“ с военен преврат и Ердоган, който е известен с пристрастията си към това политическо ислямско течение. В писмото се оспорва и активното сътрудничество между Египет и Кипър за построяване на газопровод от кипърската Ексклузивна икономическа зона до египетския бряг, където той трябва да бъде втечнен от разположените там инсталации.
В писмото си, датирано от 27 март 2018 година, постоянният представител на Турция пред ООН Фериндун Синирлиоглу оспорва съществуването на „общи морски граници” между трите държави и потвърждава едностранната претенция на Анкара, както твърди Protothema, върху целия континентален шелф на запад от Кипър чак до гръцките острови Крит и Родос.
Устните заявления, на които се позовава Турция, описват едностранната и, както я определя гръцкото издание, своеволна „делимитация“ на континенталния шелф в Източното Средиземноморие, който Анкара вярва, че трябва да бъде установен на базата на равноотстоящата линия между бреговете на Турция и Египет. „изхвърляйки“ Гърция и Кипър от района. В документа, според гръцкото издание, се правят референции към нелегалното гарантиране на правото на турската компания TRAO да търси и добива въглеводороди в районите около континенталния шелф на островите Родос и Кастелоризо.
Protothema припомня, че на 13 февруари постоянните представители на Гърция, Кипър и Египет при ООН Мария Теофилис, Корнелиус Корнелиу и Мохамед Омар Ганд се подписаха на документ, представляващ Обща декларация на тристранната среща на върха Ципрас – Сиси – Анастасиадис, провела се на 21 ноември 2017 година в Никозия.
В декларацията има параграф, в който се изразява признаването на трите страни на Конвенцията за Закона за моретата и, сред другите неща, се заявява техния „ангажимент да се насърчат без забавяне преговорите за демаркация на общите морски граници, като в същото време се призовава Турция да спре всички нелегални дейности в крайбрежните води край Кипър и да избягва подобни действия в бъдеще.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и киприотската Република Кипър и оттогава всячески пречи на соднажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломататическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
73-та Годишна сесия на Общото събрание на ООН. 24 септември 2018 г.
73-та Годишна сесия на Общото събрание на ООН. 24 септември 2018 г.

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.