НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 18:08


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Yeni Safak: Турското външно министерство разкритикува коментарите на гръцкия президент по егейските въпроси

Yeni Safak: Турското външно министерство разкритикува коментарите на гръцкия президент по егейските въпроси

7 Юни 2018 | 10:41 | Агенция "Фокус"
Анкара. Говорителят на Министерството на външните работи на Турция Хами Аксой в сряда отговори на изявление на президента на Гърция Прокопис Павлопулос по отношение на европейската програма за околната среда „Натура 2000“, пише електронното издание на турския ежедневник Yeni Safak.
В отговор на зададен му въпрос, Аксой предупреди ЕС „да не се превръща в инструмент на гръцките политически експлоатации“.
„Добре известно е, че Гърция отдавна използва програмите за околната среда на ЕС, основно „Натура 2000“, по отношение на егейските въпроси“, заяви говорителят на външното министерство, като добави, че ведомството е излязло с изявление по въпроса на 31 март.
„Турската позиция по въпроса миналата седмица бе обяснена и на представител на делегацията на ЕС“, добави той.
Според думите на Аксой, гръцкият президент е направил съобщение, в което се установяват пресилени връзки между мрежата на „Натура 2000“, границите и територията.
„Тези изявления нямат никаква юридическа стойност. Нещо повече, подобни изявление от изповеднически характер демонстрират, че Гърция просто злоупотребява с програмите за околната среда на ЕС като „Натура 2000“ според своята политическа целесъобразност“.
Турският политик подчерта, че Турция няма да приеме възможен свършен факт, който Гърция може да представи спрямо географските формации в Егейско море, чийто статут се оспорва.
„Йени Шафак“ обяснява, че десетилетния спор между Турция и Гърция за необитаеми егейски островчета докара двете страни на ръба на война през 1996 година и доведе до ново напрежение през тази година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Контактите между военните кораби, принадлежащи  на различни страни са професионални и гарантират безопасността според ВМФ на САЩ

ТАСС: Контактите между военните кораби, принадлежащи на различни страни са професионални и гарантират безопасността според ВМФ на САЩ

2 Май 2018 | 22:40 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Контактите между военнослужещите на корабите на Военноморския флот на САЩ и военнослужещите на корабите, принадлежащи на други страни в Източното Средиземноморие са напълно професионални и това гарантира безопасността в региона, съобщава началникът на щаба на ВМФ на САЩ Джон Ричардсън, цитиран от TACC.
„Ситуацията с турците и гърците не включва, от моя гледна точка, нищо ново. Въпреки това има нарастване на активността и естествено и на напрежението. Това е нова динамика в ситуацията, за която се говори в новата редакция на (американската) Стратегия за национална отбрана“, казва Ричардсън, като визира последните противоречия между Атина и Анкара, касаещи Кипър.

Превод и редакция: Юлиян Марков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

"Тhestival.gr"(Гърция): Съветникът на турския президент Джигит Булут заяви, че гръцките знамена от спорните острови са свалени, а Гърция е предупредена

"Тhestival.gr"(Гърция): Съветникът на турския президент Джигит Булут заяви, че гръцките знамена от спорните острови са свалени, а Гърция е предупредена

23 Април 2018 | 14:29 | Агенция "Фокус"
Атина. Съветникът на турския президент Реджеп Ердоган, Джигит Булут, журналист и анализатор, е заявил в телевизионно интервю, че гръцките знамена от спорните острови са свалени, а записа от свалянето им е предаден на гръцкото правителство, предава електронното издание "Тhestival.gr".
Според изданието Булут смята, че "ще бъде много жалко, ако по подобни причини се предизвика война с Гърция, тъй като ако се погледне съотношението на силите между Турция и Гърция, това би било равносилно възрастен човек да набие дете в кошарката му."
В интервюто си Булут е предупредил гръцките министри да се предпазват от антитурски и антиислямски изказвания, като е уточнил че в противен случай Гърция ще плати висока цена за това.

Превод и редакция: Василена Йорданова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Local: Гърция ще наеме бойни кораби от Франция, докато напрежението с Турция в Егейско море нараства

The Local: Гърция ще наеме бойни кораби от Франция, докато напрежението с Турция в Егейско море нараства

21 Април 2018 | 11:15 | Агенция "Фокус"
Атина. Гърция ще наеме това лято два френски бойни кораба. Атина иска да засили своите отбранителни възможности в Егейско море на фона на засилващото се напрежение с Турция, пише The Local.
Заместник-министърът на отбраната Фотис Кувелис заяви, че Франция „ще ни предостави две фрегати под наем“. „Споразумението е финализирано по време на телефонен разговор между гръцкия министър-председател Алексис Ципрас и френския президент Еманюел Макрон“, допълни заместник-министърът.
Според местни медии Гърция ще наеме две фрегати клас „ФРЕММ“ за период от пет години като се очаква те да бъдат въведени във ВМФ на страната до август. Двете фрегати, най-вероятно „Лангедок“ и „Аквитания“ ще засилят военните възможности на страната, докато напрежението с Турция се засилва.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Турският премиер нарече Гърция "пристанище за враговете на Турция"

РИА Новости: Турският премиер нарече Гърция "пристанище за враговете на Турция"

20 Април 2018 | 19:22 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският министър-председател Бинали Йълдъръм, нарече Гърция пристан за враговете на страната му, в отговор на решението на Атина да освободи избягал турски военен, които Анкара обвинява в участие в опита за преврат от 15 юли 2016 г., предава РИА Новости.
Наскоро гръцкият съд реши да освободи Сюлейман Йозкайнакджи, един от осемте турски военни, които напуснаха Турция с хеликоптер след опита за преврат в страната през 2016 г. Според гръцките медии през следващите няколко дни и останалите турски военни могат да бъдат също освободени.
„Това решение на нашата съседка, Гърция, е неприемливо и ни причинява болка. Тя се превърна в пристанище за врагове на Турция, което има негативен ефект върху нашите връзки ние продължаваме да призоваваме на Турция да бъдат предадени метежниците“, заяви Йълдъръм пред репортери.
Възмущение във връзка с решението на Гърция за освобождаването на Йозкайнакджи беше изразено и от турското външно министерство. "“Гърция многократно отказва да екстрадира метежниците в Турция, които се противопоставиха на нашата демокрация ... Гърция отново доказа, че ги защитава“, пише в официално заявление на министерството.

Агенция „Фокус“ припомня:
През последните дни Атина и Анкара обменят изключително тежки изявления. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган смята, че министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас не е спазил обещанието си да му предаде осемте войници, а пресслужбата на министър-председателя на Гърция заяви, че Турция трябва да разбере разликата между демократично избран министър-председателя и султана. Министърът на отбраната на Гърция Панос Каменос в разговор с парламентарните кореспонденти заяви, че Ердоган „най-накрая е загубил ума си“ и че в Турция няма съд и правосъдие.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Daily Sabah: Според турския министър-председател Гърция се превръща в сигурно място за враговете на Турция

Daily Sabah: Според турския министър-председател Гърция се превръща в сигурно място за враговете на Турция

20 Април 2018 | 17:27 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският министър-председател Бинали Йълдъръм предупреди, че враговете на страната му виждат в Гърция сигурно място и начинът, по който правителството в Атина гледа на лицата, които Анкара смята за подкрепящи опита за преврат от 15 юли 2016 г. вреди на отношенията между двете страни, пише Daily Sabah.
Йълдъръм заяви, че не е приемливо хора, които са участвали в опита за преврат да бъдат защитени в Гърция и че отношенията между Анкара и Атина, които са съседи и съюзници в НАТО, са се влошили значително в последното време.
Турското външно министерство излезе с подобно официално заявление, посочвайки, че решението за освобождение на гюленистите отново демонстрира, че Гърция защитава участниците в неуспешния опит за преврат.
В четвъртък гръцкият съд нареди освобождаването на бившия турски войник Сюлейман Йозкайнакджи под неотклонение. Молбата му за убежище бе приета през декември 2017 г. от независима комисия, но след това гръцкото правителство я оспори. Тогава той бе затворен отново. Очаква се на 4 май най-висшата инстанция на гръцкия съд да вземе на 5 май окончателно решение относно молбите за предоставяне на убежище за всички осем бивши турски войници, пристигнали в страната скоро след събитията в Турция.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йенс Столтенберг: Гърция и Турция трябва да разрешат различията си двустранно

Йенс Столтенберг: Гърция и Турция трябва да разрешат различията си двустранно

20 Април 2018 | 11:38 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Гърция и Турция трябва да разрешат различията си на двустранно ниво и в духа на добросъседските отношения, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на официална визита в Хага, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„НАТО е отговорът на много проблеми, но не и на всички проблеми“, заяви Столтенберг, като обясни, че Алиансът е създаден, за да се справя с външни проблеми.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сблъсъкът на съюзниците: Замразените конфликти на Турция и Гърция

Сблъсъкът на съюзниците: Замразените конфликти на Турция и Гърция

19 Април 2018 | 14:18 | Агенция "Фокус"
Анкара. Електронното издание на турския консервативен ежедневник Yeni Safak публикува авторски материал относно повишеното в последно време напрежение между Анкара и Атина, съпътствано от ежедневни провокации от различен вид и от двете страни. Агенция „Фокус“ представя публикацията без редакторска намеса.
Историята е безспорен източник на вдъхновение за водене на вътрешна и външна политика. Отношенията между Турция и Гърция не правят изключение. Всъщност, гръцко-турските отношения винаги са били свързани с различни исторически факти и митове, които доминират политическия спектър. Едно чувство на историческо съперничество, в комбинация с османското наследство, води до безкрайно противоборство между двете страни. Единствената разлика в това съперничество е, че Турция е много по-успешна от Гърция що се отнася до икономическа и военна сила след установяването на Турската република. По-надолу ще анализираме защо гръцката политика и политици нападат агресивно Турция и правят иредентистки заявления спрямо турските територии. Допълнително, ние ще разгледаме как старото съперничество предизвика Гърция да стане пристан за терористи, които заплашват съществуването и интегритета на Турската република.
Старата омраза срещу османското наследство има определено влияние върху формирането на самосъзнанието на хората в Гърция. В контекста на тази омраза, Турция и турците се представят като първопричина за гръцките проблеми, което се подема от екстремно-десните групировки в страната като начална точка за тяхната анти-турска риторика, с което печелят гласове. В резултат национализмът влияе силно върху гръцката политика, което от своя страна е пагубно за гръцко-турските отношения по две причини.
Първо, турското население в Гърция стана основна мишена за гръцките националисти, което без съмнение увеличава напрежението между Гърция и Турция. Лошото отношение към турското малцинство в Гърция, както и прилагането на репресивни политики спрямо него увеличава многократно турския скептицизъм относно гръцката политика. Успоредно с това, в Турция възникна тип национализъм, който се обявява за защитаването на турците в чужбина и по-конкретно тези в Гърция. Като резултат, възможно помирение, или най-малко, презареждане на отношенията, се блокира от гръцките националистически политики.
Второ, потенциално партньорство между Турция и Гърция може да разреши много регионални проблеми, простиращи се от Косово до Кипър. Но гръцкия скептицизъм относно подобряването на връзките пречи на двете страни да играят подобна роля в региона. По-конкретно, пристрастните националистически лозунги и риторика, на които държи Гърция, стават изключително опасни в кризисни времена между двете страни, като например Кипърската криза през 1974 година. За първи път в историята на НАТО, две страни-членки бяха на ръба да си обявят война. Оттогава, Турция и Гърция са в постоянен обмен на враждебни действия една срещу друга, а най-критичната от тях беше през 1996 година заради скалистите островчета Кардак (на гр. Имия). А последната криза около издигането на гръцкото национално знаме на необитаемо островче в близост до турския бряг при курорта Дидим показва, че анти-турската риторика е жива и е добре.
Докато напрежението между Гърция и Турция остава високо, последната ескалация разкри, че вместо да се отърсят от старата си вражда, между противниците продължава да има високо напрежение, което отново излиза на повърхността. Тревогите на Турция относно гръцкото поведение също са свързани и с това, че Атина приютява терористи, които заплашват Турската република. Тези търкания стават все по-силни, тъй като гръцкия съд отказва да одобри искането за екстрадиция за турските войници, свързани с Терористичната организация на Фетулах Гюлен (ФЕТО) – които избягаха в Гърция след неуспешния опит за преврат срещу президента Реджеп Таийп Ердоган през юли 2016 година.
Тази липса на уважение към турската национална сигурност потвърждава, че външната политика на Гърция е вдъхновена от старинната омраза. Така всяка надежда за презареждане на отношенията е напразна, докато Гърция продължава да крие терористи, които открито се противопоставят на съществуването на Турция и нейния интегритет. Още повече, че това развитие на събитията не само обезсмислят усилията за помиряване между двете страни-съюзници в НАТО, но също разобличават гръцката анти-турска риторика.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.



Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Панос Каменос: Турция и Гърция са в необявена война от 1974 година

Панос Каменос: Турция и Гърция са в необявена война от 1974 година

19 Април 2018 | 13:11 | Агенция "Фокус"
Атина. Министърът на отбраната на Гърция Панос Каменос намекна в четвъртък, че има необявена война с Турция от 1974 година насам в коментар пред журналистите по време на конференция за авиацията в Северна Атина, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Каменос заяви, че турската авиация постоянно нарушава гръцкото въздушно пространство от 1974 година насам и Гърция отговоря като прихваща всички изтребители, за да защити националния си суверенитет и международното право.
„Имаме загинали герои, които паднаха, изпълнявайки дълга си, а тези неща се случват единствено по време на война“, гласи цитата от неговото изказване.
Попитан за коментарите, които привлича от турските политически фактори, той отговори така: „Турците полудяват покрай мен. Желая им най-доброто за изборите им“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Страх от ескалация на напрежението, след като Ердоган обяви предсрочни избори

Kathimerini: Страх от ескалация на напрежението, след като Ердоган обяви предсрочни избори

19 Април 2018 | 08:35 | Агенция "Фокус"
Атина. Докато напрежението между Гърция и Турция в Егейско море се покачва, решението на турския президент Реджеп Таийп Ердоган от сряда да обяви предсрочни избори за 24 юни интензифицира тревогите в двустранните отношения заради все по-осезаемият и надигащ се национализъм в Турция, пише електронното издание на гръцкия вестник Кathimerini.
В Атина имаше надежди, пише вестникът, че увеличилите се напоследък провокации от Турция може да свършат след юнските избори в страната. Но от друга страна съществуват страхове, че те ще се увеличат именно през следните два месеца.
Министърът на отбраната на Гърция Панос Каменос в сряда смекчи сериозно тона си. Отговаряйки на критики на опозицията за това, че правителството няма единна позиция за Турция, той заяви: „Позицията на правителството се изразява от министър председателя (Алексис Ципрас)“.
„Ще оставя справянето с чувствителните въпроси на тези, които трябва да се справят с тях“, заяви той, по време на парламентарната комисия за отбрана и външни работи.
Каменос реагира също на изявлението на външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу, който оспори териториалния суверенитет над източноегейските островчета Имия, като заяви, че договорът от Лозана 1923 година, който определя съвременните граници между Гърция и Турция „е задължителен за нас, НАТО и Турция“.
Гръцкият президент Прокопис Павлопулос също се изказа по въпроса, като отбеляза, че поведението на Анкара поставя амбициите й да влезе в Европейския съюз под риск. Гърция подкрепя европейския път на Турция, но „той изисква уважение на границите на Съюза, както и на Гърция“, посочи гръцкият държавен глава. „Нямаме желание да правим отстъпки по този въпрос“.
Каменос се изказа също и за скорошната инициатива на трима младежи, които забиха гръцки флаг на островчетата около Фурной в югоизточно Егейско море в памет на капитана от гръцките ВВС Гиоргос Балтадорос, който загина, когато самолетът му падна край о. Скирос. „Всеки, който издигне знаме, трябва да е готов да го защитава“, отбеляза гръцкия министър на отбраната.
Междувременно, припомня „Катимерини“, освен увеличаващите се европейски осъждания спрямо Анкара за задържането на двамата гръцки войници, намиращи се в турския затвор в Одрин, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер описа претенцията на турските официални лица, че гръцките войници са били „заплаха“ за Гърция като „смехотворни“
В друг свързан случай, гръцкият съд в четвъртък се очаква да излезе с решение за молбите за даване на убежище от осемте турски войници, които избягаха в Гърция след неуспешния държавен преврат в Турция през юли 2016 година.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.



Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Външният министър на Гърция отговори на турските претенции в Егейско море: Островите Имия са наши

Външният министър на Гърция отговори на турските претенции в Егейско море: Островите Имия са наши

18 Април 2018 | 14:10 | Агенция "Фокус"
Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Коцияс отговори с твърд тон на провокативното изявление на турското МВнР, с което то оспорва гръцкия суверенитет над островчетата Имия в Егейско море. В ответно изявление от гръцкото външно ведомство, Атина критикува Турция за това, че не уважава върховенството на закона и че се държи провокативно, въпреки че ЕС са я е призовал да се съобрази с международното право, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
„То преповтаря (турското изявление – бел. ред.) откровено незаконната позиция, игнорираща факта, че легалния статут на Егейско море е напълно гарантиран от международното право. Гръцкия суверенитет над Имия е ясен и безспорен, според Лозанския договор от 1923 година, Итало-турските споразумения от 1932 година и Парижкия договор от 1947 година“, се казва в съобщението на гръцкото министерство.
„За пореден път критиките на Европейската комисия към Турция предизвикаха у нея илюзии. Ние я призоваваме да се стегне и да се възползва от препоръките в доклада на Комисията като полезен инструмент за самокритика, който може да подобри имиджа й, едновременно за пред домашното обществено мнение и за пред международната общност“, се добавя в изявлението от Атина.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Турски самолети са засекли хеликоптера на Алексис Ципрас

Protothema: Турски самолети са засекли хеликоптера на Алексис Ципрас

18 Април 2018 | 11:33 | Агенция "Фокус"
Атина. По време на завръщането на гръцкия премиер Алексис Ципрас от остров Ро до Родос, два турски изтребителя са прелетели на около 6-7 километра от хеликоптера му, докато от турската командна кула са поискали от пилота да напусне, както те са казали, турското въздушно пространство. Той е игнорирал командата и е информирал министър-председателя и началника на Генералния щаб, които са били на борда, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Хеликптерът Chinook не е променил курса си, пише изданието и пилотите не са отговорили на турската провокация. Но малко по-късно турските ВВС са подновили провокативното си поведение с двойка F-16, вдигнати от военновъздушната база Даламан, които постоянно са пробвали да навлизат в гръцкото въздушно пространство.
Гръцките ВВС са отговорили като са изпратили двойка свои изтребители, които да засекат турските F-16. Нарушението на гръцкото въздушно пространство се е случило, докато хеликоптерът Chinook, с премиера Ципрас на борда си, е летял от остров Ро до остров Родос.


Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд. На 18 април 2018 година от Анкара заявиха, че островите Имия са част от територията на Турция.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.



Превод и редакция: Иван Христов


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Yeni Safak: Турция отхвърля обвиненията срещу нея в доклад на ЕС

Yeni Safak: Турция отхвърля обвиненията срещу нея в доклад на ЕС

18 Април 2018 | 11:00 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министерството на външните работи на Турция разкритикува доклада на Европейската комисия за преговорите за присъединяване на Анкара към Европейския съюз, като посочва, че определени генерални твърдения, обвинения и коментари срещу страната са „неприемливи“, пише електронното издание на турския ежедневник Yeni Safak.
„За съжаление, ЕК показа отново, че не иска да разбере трудностите на периода, през който преминаваме“, гласи заявлението на турското външно министерство относно Доклада за Турция 2018-а и обновената доклада за Стратегията за разширяване.
Там се добавя още, че Комисията не успява да е обективна и балансирана, независимо от това, че Турция „е дала обяснения по тези въпроси многократно, подкрепяйки ги с документация“.
В доклада, ЕК хвали турската миграционна политика, пише Yeni Safak, икономическия й растеж и засиленото регионално сътрудничество, но също твърди, че „има сериозно отстъпление във върховенството на закона, фундаменталните свободи и свободата на изразяване“.
Министерството отвръща, че „Турция се сражава едновременно с няколко терористични организации, а именно – Работническата партия на Кюрдистан (ПКК), „Ислямска държава“ и ФЕТО (Терористичната организация на Фетулах Гюлен). В този смисъл, ние смятаме, че споменаване в доклада на заплахата от ФЕТО, която подло атакува нашата държава, нашия парламент и нашия народ, е критичен недостатък“.
В съобщението също се възхвалява продължаващата военна операция „Маслинова клонка“ като „контра-терористична операция, целяща да елиминира терористичната заплаха срещу Турция на основата на правото на самозащита“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Анкара обяви островите Имия за турска територия и разкритикува ЕС

Kathimerini: Анкара обяви островите Имия за турска територия и разкритикува ЕС

18 Април 2018 | 09:26 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция разкритикува доклад за прогреса на Европейската комисия и обвини Европейския съюз, че „не желае да разбере трудностите“, с които се е сблъскала страната. В съобщението, публикувано от турското Министерство на външните работи, се казва още, че „скалите Кардак (на гръцки – островчетата Имия – бел. ред.), както териториалните води и въздушното пространство над тях са изключително под турски суверенитет“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
В изявлението Анкара обвинява Никозия за провалените преговори за разрешаване на кипърския въпрос, като твърди, че гръцките киприоти експлоатират членството на Република Кипър в ЕС.
„Изявленията по кипърския въпрос в текста на доклада на Комисията не е нищо повече от преповтаряне на вече известните и базирани на грешни заключения, възгледи на ЕС по кипърския въпрос“, се казва в съобщението на турското МВнР.
„Тези изявления отразяват отношението на гърците киприоти, което е и основната причина за провала на преговорния процес и е пореден пример за експлоатиране на членството в ЕС от гърците киприоти в усилията им да вкарат процеса в задънена улица“, се добавя още там.
Към момента няма отговор от Атина, уточнява Kathimerini.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Локално“ (Македония): Отношенията между Атина и Анкара преживяват „период на нестабилност“ според Алексис Ципрас

„Локално“ (Македония): Отношенията между Атина и Анкара преживяват „период на нестабилност“ според Алексис Ципрас

17 Април 2018 | 19:04 | Агенция "Фокус"
Атина. Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас заяви, че отношенията между Атина и Анкара преминават през „период на нестабилност“, отбелязвайки, че Гърция няма да преговаря нито за част от своята територия, предава македонското електронно издание „Локално“.
Ципрас допълни, че за източния си съсед Гърция има и „послание за сътрудничество“, и „послание за решителност“. „Много пъти, наистина сме се озовавали в трудни времена, сблъсквали сме се с поведение, за което няма оправдание, с провокативна и агресивна позиция на нашите съседи. И наистина, тези дни преминаваме през такъв период на нестабилност, която не е в съответствие с принципите на добросъседство, нито с международните правила“, убеден е гръцкият премиер.
Той допълни, че страната му иска сътрудничество, взаимно уважение и мирно съжителство със своите съседи. „Гърция не заплашва никого, но не се и страхува от никого. И Гърция може да защити суверенните си права“, заключи Ципрас.

Агенция „Фокус“ припомня:
Отношенията между Гърция и Турция се влошиха през последните седмици заради оспорваната граница в Егейско море и правото за проучване на нефт и газ по крайбрежието на остров Кипър. Въпреки че са съюзници в НАТО, отношенията между двете страни често биват сериозно обтегнати през последните десетилетия, най-вече заради териториалните спорове на Егейско море и във връзка с Кипър, а дори три пъти са били на ръба на война от началото на 70-те години на миналия век .
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Еманюел Макрон: Франция ще подкрепи Гърция, ако Турция я заплашва

Еманюел Макрон: Франция ще подкрепи Гърция, ако Турция я заплашва

17 Април 2018 | 16:20 | Агенция "Фокус"
Страсбург. Президентът на Франция Еманюел Макрон изрази готовността на страната си за демонстриране на европейската солидарност в случай, че Гърция бъде заплашена от Турция в Егейско или в Средиземно море, предава Protothema.
На въпрос на евродепутатите в Страсбург относно турските провокации срещу Гърция, президентът Макрон заяви, че сътрудничеството в сферата на отбраната и европейската солидарност са приоритет за неговата държава.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Алексис Ципрас: Гърция възнамерява да защити всяка педя от своята земя

Алексис Ципрас: Гърция възнамерява да защити всяка педя от своята земя

17 Април 2018 | 14:22 | Агенция "Фокус"
Атина. Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас, коментирайки скорошното увеличаване на напрежението между Турция и Гърция, заяви, че Гърция приема и иска сътрудничество, но няма да се избегне конфронтация, ако трябва да защити „всяка педя от суверенната си територия“, предава Protothema.
„Няма да преговаряме, няма да отстъпваме, няма да се пазарим и за педя от земята ни. Това е мястото, където хората, живели на него през вековете, знаят как да защитават“, допълни той. Министър-председателят заяви, че иска да изпрати послание на сътрудничество и мирно съвместно съществуване, но и твърдост.
„Агресията и провокациите не са знак за мощ“, допълни той, говорейки за скорошните турски действия в Егейско море.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сергей Лавров: Русия настойчиво иска уважение на суверенитета на Сирия

Сергей Лавров: Русия настойчиво иска уважение на суверенитета на Сирия

17 Април 2018 | 14:06 | Агенция "Фокус"
Москва. Руският външен министър Сергей Лавров съобщи, че страната му настойчиво иска уважение на суверенитета и териториалната цялост на Сирия, предава ТАСС.
„Ескалацията на ситуацията около Сирия влияе негативно на цялата система на международните отношения. Русия и занапред устойчиво ще иска уважение на суверенитета и териториалната цялост на Сирия и всички страни от този и от другите региони“, подчерта Лавров.
Министърът допълни, че ударът на САЩ, Великобритания и Франция по страната е в полза на екстремистите и отдалечава перспективите за постигане на мир в нея.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Тhestival.gr (Гърция): Екипи на гръцките военноморски сили са спасили двама бедстващи туристи на полуостров Касандра

Тhestival.gr (Гърция): Екипи на гръцките военноморски сили са спасили двама бедстващи туристи на полуостров Касандра

17 Април 2018 | 13:58 | Агенция "Фокус"
Атина. Екипи на гръцките военноморски сили са спасили двама бедстващи туристи на полуостров Касандра, предава електронното издание Тhestival.gr.
Изданието уточнява, че сигналът за инцидента, станал в труднодостъпната планинска част на полуострова, е бил получен в Неа Муданя в 14,50 ч. в понеделник, като веднага са били задействани екипи със спасителни лодки, екипировка за катерене и въжета.
Двамата туристи, чиято националност не се уточнява, са в добро здравословно състояние.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Еманюел Макрон: Ударите в Сирия бяха нанесени за честта на международната общност

Еманюел Макрон: Ударите в Сирия бяха нанесени за честта на международната общност

17 Април 2018 | 13:50 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Франция, Великобритания и САЩ са нанесли въздушни удари срещу обекти за химическо оръжие в Сирия, за да защитят „честта на международната общност". Това заяви държавният глава на Франция Еманюел Макрон в реч пред Европейския парламент, предава AFP.
„Три страни се намесиха и нека да бъда съвсем, съвсем честен - това е за честта на международната общност", заяви Макрон пред евродепутатите.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Еманюел Макрон призова за „европейски суверенитет“ пред лицето на авторитаризма

AFP: Еманюел Макрон призова за „европейски суверенитет“ пред лицето на авторитаризма

17 Април 2018 | 12:25 | Агенция "Фокус"
Страсбург. В реч пред Европейския парламент, президентът на Франция Еманюел Макрон призова за нов „европейски суверенитет" пред лицето на нарастващия авторитаризъм в някои страни от ЕС, предава AFP.
Очертавайки визията си за реформираната Общност в периода след Брекзит, Макрон предупреди, че е имало „един вид европейска гражданска война", като добави, че „има очарование от тесногръдието и то продължава да се увеличава".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Тhestival.gr (Гърция): Според турският вестник Hürriyet "в събота уведомихме Гърция за знамето, в неделя - изпратихме командосите"

Тhestival.gr (Гърция): Според турският вестник Hürriyet "в събота уведомихме Гърция за знамето, в неделя - изпратихме командосите"

17 Април 2018 | 11:56 | Агенция "Фокус"
Атина. Инцидентът с гръцкото знаме на остров Микро Антропофаго присъства като водеща новина на първа страница на вестник Hürriyet, предава гръцкото електронно издание Тhestival.gr.
Според турския вестник, властите в Атина са били своевременно уведомени за случая, при който гръцки младежи издигнаха националното знаме на остров Микро Антропофаго в Егейско море и са имали достатъчно време да реагират.
Hürriyet пише, че издигането на гръцкото знаме е било установено още в петък. В събота официално са били уведомени властите в Атина, а след като не са били предприети мерки, в неделя са били изпратени турски командоси да махнат знамето.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Гръцкото знаме стана повод за ново напрежение между Атина и Анкара

Kathimerini: Гръцкото знаме стана повод за ново напрежение между Атина и Анкара

17 Април 2018 | 08:34 | Агенция "Фокус"
Атина/Анкара. Надеждите, че напрежението между Атина и Анкара може ще отслабне, след като гръцкият министър-председател Алексис Ципрас разговаря по телефона с турския си колега Бинали Йълдъръм, бяха разбити на пух и прах в понеделник, след като последният отново се опита да постави под въпрос гръцкия суверенитет върху части от Егейско море, коментира електронното издание Kathimerini.
В понеделник Йълдъръм заяви, че турската брегова охрана е свалила гръцко знаме от остров в Егейско море в „оспорвана зона", който според съобщенията в медиите е бил издигнат от трима гърци в петък.
Говорителят на гръцкото правителство Димитрис Цанакопулос обаче подчерта, че няма доказателства за „нарушаване на гръцката територия", и заяви, че твърдението на Йълдъръм „напълно провокативно и осъдително", добавяйки, че „Гърция никога няма да приеме теорията за „сиви зони" или поставяне под съмнение на нейния териториален суверенитет“.
През 1996 г. спорът за сувернитета на островната група Имия (Кардак) доведе двете страни до ръба на войната през 1996 г.
„Йълдъръм трябва да бъде по-внимателен. Призоваваме Турция да се върне по пътя на зачитането на международното право", подчерта Цанакопулос, добавяйки, че турските власти трябва да „поемат инициативата за премахване на напрежението".
Същевременно говорителят на гръцкото правителство увери, че „ние продължаваме да разследваме въпроса по един спокоен и много сериозен начин".
От редакцията отбелязват, че според кмет на населено място в близост до острова, където се предполага, че са се развили събитията, твърди, че издигнатото гръцко знаме все още е на мястото си. Говорител на местната брегова охрана също заяви, че не е имало признаци за турска намеса на островчето.
Кметът разказва за случая: „Бяха три деца, дошли на острова за Великденските празници", след което допълни: „Те не разбират какво биха могли да предизвикат".
Друг представител на властите отбеляза, че не е ясно дали младежите са вдигнали или свалили гръцкото знаме. Той също така не изключи възможността то да е било издухано от вятъра.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

VOA: Еманюел Макрон е убеден, че Доналд Тръмп няма да изтегли армията на САЩ от Сирия

VOA: Еманюел Макрон е убеден, че Доналд Тръмп няма да изтегли армията на САЩ от Сирия

16 Април 2018 | 18:31 | Агенция "Фокус"
Париж. Президентът на Франция Еманюел Макрон е убеден, че американският му колега Доналд Тръмп няма да изтегли армията на САЩ от Сирия, предава радио The Voice of America.
В интервю пред френската телевизия BFM, по случай изпълването на една година откакто е държавен глава, Макрон заяви: „Преди десет дни президента Тръмп казваше ‚САЩ трябва да се изтеглят от Сирия‘. Ние го убедихме, че трябва да остане дългосрочно“.
Освен това Макрон твърди, че е казал на американския лидер да ограничи въздушните удари по Сирия само по инфраструктурата за химически оръжия.
От Белия Дом все още не са коментирали интервюто на френския президент, но Тръмп все още не е обявил какви са бъдещите му планове в Сирия, освен че САЩ ще отговорят категорично, ако правителството отново използва химически оръжия срещу цивилни граждани.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Гръцкото правителство отрече да е имало навлизане на територията на страната

Kathimerini: Гръцкото правителство отрече да е имало навлизане на територията на страната

16 Април 2018 | 18:12 | Агенция "Фокус"
Атина. Говорителят на гръцкото правителство Димитрис Цанакопулос заяви в понеделник, че няма доказателства за „навлизане на гръцка територия“, в отговор на твърденията на турския премиер Бинали Йълдъръм, че бреговата охрана на Турция е свалила гръцко знаме от островче в Егейско море, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Йълдъръм намекна, пише гръцкият вестник, че островчето е в „спорна зона“ в Егейско море, нещо, което гръцката страна отрича.
„На основата на последната информация от Министерството на отбраната и Генералния щаб на гръцкия военноморски флот, няма потвърждение за инциденти с нарушаване на гръцките граници“, заяви Цанакопулос пред репортерите.
„Независимо от това, ние ще продължим да разследваме въпроса спокойно и много сериозно“, добави той, като подчерта, че изявлението на Йълдъръм е „изключително провокативно и осъдително“. „Гърция никога няма да приеме теорията за „сивите зони“, или каквото и да е поставяне под въпрос на териториалния й суверенитет“, категоричен е говорителят на гръцкото правителство.
„Мисля, че Йълдъръм трябва да бъде по-внимателен“, посъветва Цанакопулос. „Призовавам Турция да се върне на пътя на уважението на международното право“, заяви той и добави, че турските власти трябва „да поемат инициативата за деескалация на напрежението“.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Бинали Йълдъръм: Турската брегова охрана е свалила гръцко знаме от егейско островче

Бинали Йълдъръм: Турската брегова охрана е свалила гръцко знаме от егейско островче

16 Април 2018 | 16:56 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турската брегова охрана е свалила гръцкия флаг, издигнат на спорно между Атина и Анкара скалисто островче в Егейско море през уикенда от трима гръцки граждани, заяви турският премиер Бинали Йълдъръм в понеделник, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Бяхме информирани за определени действия на нашите съседи, Гърция, които постоянно повишават напрежението в Егейско море“, заяви Йълдъръм. „Конкретно, ние ставаме свидетели на инциденти, подобни на тези край Имия (на тур. – островчетата Кардак), свързани със суверенитета над тези островчета с неопределен статут“, добави той.
Според думите на турския премиер, Гърция напоследък нарушава границите в района на егейските островчета и се е опитала да издигне знаме на един от тях, в близост до турския курорт Дидим, цитира думите на турския политик изданието Daily Sabah.
„Отряди на нашата брегова охрана са осъществили необходимата интервенция и са махнали знамето“, е продължил Йълдъръм, според цитата на турското издание. Той е посъветвал Гърция да избягва провокации и повишаване на напрежението и да се придържа в рамките на добросъседските отношения.
„Най-вече очакваме от тях да разберат, че няма да се откажем от суверенните си права“, е обяснил турският премиер, според цитата на Daily Sabah.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.



Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мевлют Чавушоглу: Връзките на Турция с Русия са прекалено силни, за да бъдат прекъснати от Еманюел Макрон, искаме по-голяма подкрепа от НАТО

Мевлют Чавушоглу: Връзките на Турция с Русия са прекалено силни, за да бъдат прекъснати от Еманюел Макрон, искаме по-голяма подкрепа от НАТО

16 Април 2018 | 16:25 | Агенция "Фокус"
Анкара. Връзките на Турция с Русия са прекалено силни, за да бъдат прекъснати от френския президент Еманюел Макрон, заяви министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу, след като френският държавен глава изрази мнение, че подкрепата на Анкара за ударите в Сирия е показала, че тя се е „отделила“ от Русия, пише електронното издание на турския ежедневник Yeni Safak.
„Изявленията на френския президент бяха опровергани от различни страни. Очакваме изявления, които подхождат на един президент. Преди тристранната среща на върха за Сирия в Анкара (между Русия, Турция и Иран – бел. ред. ), Макрон каза, че иска да се включи. Нашият президент (Реджеп Таийп Ердоган) се обади на (президента на Иран Хасан) Роухани и (президента на Русия Владимир) Путин. Русия прие, а Иран искаше първо да се проведе тристранна среща на върха, а след това и среща 3+1. Когато той (Макрон) не бе включен в тристранната среща, той не пожела да дойде. Ние не трябваше да бъдем предизвиквани да обясняваме всичко това, но истината трябва да бъде казана“, заяви Чавушоглу.
В хода на съвместната пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Анкара, турският дипломат добави, че отношенията на Анкара с Москва не са алтернатива на връзките с НАТО, Франция и САЩ.
Турското издание припомня, че коментарите на турския външен министър са в реакция на признанието на Макрон, че ударите на Франция, Великобритания и САЩ са целели да развалят отношенията между Турция и Русия. „С тези удари ние разделихме руснаците и турците в отношението им към тях. Турците осъдиха химическите оръжия“, е заявил Макрон в интервю пред френските медии BFM TV, RMC Radio и Mediapart.

Отношенията между Турция и Русия

„Ние сме срещу химическите оръжия и сме искали режима (на сирийския президент Башар Асад) да бъде наказван всеки път. Искахме да бъдат събрани доказателства. Турция си сътрудничи с Иран и Русия и това започна от Астана и Сочи. Целта на това сътрудничество е да се осигури примирие и да се допринесе за преминаване към политически период (на кризата в Сирия)“, посочи турският министър.
„По време на този период, ние сме имали различни позиции с тези две страни по отношение на режима. Не можем да спрем сътрудничеството си в другите сфери, защото имаме различия. Ние няма да се откажем от принципното си отношение към режима, защото имаме това сътрудничество. Може да имаме различаващи се позиции, но нашите отношения с Русия са прекалено силни, за да бъдат прекъснати от френския президент. Ние трябва да поддържаме добри отношения с всяка държава“, добави той.

Срещата със Столтенберг

„(Външният) министър Чавушоглу ме запозна с операция „Маслинова клонка“ и аз съм благодарен на Турция за прозрачността й по този въпрос“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
„Искаме повече подкрепа от НАТО в борбата ни срещу тероризма. Турция беше от голяма помощ на НАТО до днес и ще продължим да бъдем, но очакваме подкрепата на НАТО за Турция“, заяви Чавушоглу, като добави, че Сирия, Ирак, Ливан и други регионални въпроси са били обсъждани в хода на срещата.
„Това е седмата ми визита в Анкара. Турция е членът на НАТО, който посещавам най-често. Това е показателно за важността, която придавам на Турция като съюзник. Турция подкрепя активно НАТО в Афганистан. Турция работи много усърдно за нашия съюз и имаше огромен принос в борбата срещу „Ислямска държава“. Нито един друг съюзник от НАТО не е ставал жертва на толкова много терористични атаки, колкото Турция и вие сте най-уязвимият съюзник от нестабилността в този регион“, заяви още Столтенберг.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Трима младежи издигнаха гръцкото знаме на оспорван между Гърция и Турция остров

Protothema: Трима младежи издигнаха гръцкото знаме на оспорван между Гърция и Турция остров

16 Април 2018 | 15:59 | Агенция "Фокус"
Атина. Трима млади гърци от остров Фурной издигнаха националното знаме на скалистия остров Микро Антропофаго в Егейско море, който е предмет на териториални спорове между Атина и Анкара, предава електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Според съобщение на samos24.gr, тримата младежи са пристигнали на острова миналия петък със собствена лодка и са издигнали гръцкото знаме на острова.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фактор“ (Македония): Йенс Столтенберг е доволен, че Гърция и Турция ще решат проблемите помежду си

„Фактор“ (Македония): Йенс Столтенберг е доволен, че Гърция и Турция ще решат проблемите помежду си

16 Април 2018 | 12:29 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че е доволен и щастлив, че Гърция и Турция ще решават проблемите чрез диалог, а при това Алиансът няма да се намесва в техните взаимоотношения, освен да предлага пълната си подкрепа за процесите, предава македонската медия “Фактор“.
„Мисля, че недоразуменията, които са възникнали между тях, трябва да бъдат решени в рамките на добрите отношения. Бях много щастлив, когато разбрах, че премиерите на двете страни Алексис Ципрас и Бинали Йълдъръм в последния си телефонен разговор са се съгласили проблемите да решат чрез диалог“, заяви Столтенберг. Генералният секретар, който утре ще пристигне на посещение в Турция, подчертава, че вратата на НАТО остава отворена за приемане на нови членове, за което най-доброто доказателство е присъединяването на Черна гора към него миналата година.
„Продължаваме да работим с Македония, Босна и Херцеговина и Грузия. Даваме подкрепа на трите държави, които искат да членуват, ние им помагаме да постигнат евроатлантическите си цели“, допълни той
Столтенберг подчертава, че целта на посещението му в Турция е подготовката за предстоящата среща на високо равнище на НАТО през юли в Брюксел, добавяйки, че с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с външния министър Мевлют Чавушоглу, и с министъра на отбраната Нуретин Чанъклъ ще обсъди повече регионални и глобални въпроси.
Според нето, Турция е важен и ключов съюзник на Алианса преди всичко заради нейната стратегическа позиция и затова смята за много важни консултации с турските лидери около подготовката за срещата на високо равнище в Брюксел, на която ще се обсъжда по-значими теми по отношение на това как НАТО се адаптира в условията на повишени предизвикателства в областта на сигурността.
„Турция е важна за НАТО, но и НАТО е важно за Турция“, заключи Йенс Столтенберг.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Според Йенс Столтенберг Гърция и Турция сами трябва да решат проблемите си

„Макфакс“ (Македония): Според Йенс Столтенберг Гърция и Турция сами трябва да решат проблемите си

16 Април 2018 | 10:24 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че ръководителите на Турция и Гърция трябва сами да решат проблемите, които предизвикват напрежение в отношенията между тях, тъй като това не е работа на Алианса, предава македонската медия „Макфакс“.
„Недоразуменията, които са възникнали между тях, трябва да бъдат разгледани в добри отношения. Зарадвах се, когато разбрах, че министър-председателите на двете страни по време на последния им телефонен разговор са се съгласили проблемите да се решат чрез диалог“, заяви Столтенберг.
Утре генералният секретар ще посети Турция, за да се подготви за предстоящата среща на високо равнище на НАТО в Брюксел през юли. Столтенберг добави, че с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, външният министър Мевлют Чавушоглу и министърът на отбраната Нуретин Чанаклъ ще обсъди и други регионални и глобални теми.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Yeni Safak: Какво ако този път бъде потопен гръцки кораб след свалянето на руски самолет!

Yeni Safak: Какво ако този път бъде потопен гръцки кораб след свалянето на руски самолет!

15 Април 2018 | 19:14 | Агенция "Фокус"
Анкара. Един от водещите анализатори на консервативния турски ежедневник Yeni Safak, Ибрахим Карагюл, публикува свой материал в електронното издание на вестника във връзка с нарасналото напоследък напрежение между Анкара и Атина в Егейско и Средиземно море. В материалите си, авторът застъпва позициите, че Западът се опитва да изгради обръч около Турция, за да предотврати нейното завръщане като независима сила в Близкия Изток и по света, като междувременно се опитва да подрие властта в страната отвътре, чрез организацията на Фетулах Гюлен и ПКК и че тя може да отговори на предизвикателствата единствено като се съюзи с Русия и обедини ислямския свят в единен фронт срещу военните и културните интервенции на Запада в региона на Близкия Изток. Публикацията е представена от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса.

Съществуват силни подозрения, че тези, които докараха Турция и Русия на ръба на война, сваляйки руски военен самолет, се готвят за подобен саботаж. Искрата на новия конфликт западно от Турция под прикритието на турско-гръцката криза в Егейско море, по заповед на Атлантическите кръгове, може да бъде запалена отново чрез използването на терористичната организация на Фетулах Гюлен (ФЕТО).
Може да се смята, че именно този сценарий стои зад словесната престрелка между Турция и Гърция във връзка с кризата в Егейско море, а именно военната риторика на турските и гръцките политици. Изказването на началникът на генералния щаб на турските въоръжени сили генерал Хулуси Акар, че „Турция има възможностите да води война на два фронта едновременно“, направено в хода на операцията в Африн, най-вероятно говори за осъзнаването на тази заплаха.
Текущата ситуация показва, че тези, които не могат да направят нищо на Турция отвън, се готвят за операция за сковаването й, чрез използването на мощните кръгове, позиционирани вътре в системата. Сред възможните сценарии е да се случи „инцидент“ в Егейско море, успоредно с повишаването на напрежението там – например да бъде потопена гръцка лодка или кораб с турско оборудване и в резултат от това внезапно да се образува Западен фронт, под защитата на целия Европейски съюз и САЩ и въвличането на нашата страна в голяма вътрешна и външна криза.

САЩ са заложили капан за Турция в Сирия

Разбира се, като организатор на атаката ще бъде посочена Турция, за което ще бъдат използвани кръгове в рамките на Турция и няма да бъде ясно за дълго време как е осъществен заговорът. Точно, както руския самолет бе свален от Военновъздушните сили на Турция на сирийската граница. Вината за тази атака също бе хвърлена на Турция; правителството се опита да обясни ситуацията и по-късно се разбра, че тя е била осъществена от терористите от ФЕТО в турските ВС, които са получили заповеди от разузнаването на САЩ.
Веднага след това, руско-турските отношения бяха прекъснати, а всички постижения до този момент бяха задраскани и Турция се оказа завързана към американските планове в Сирия. В крайна сметка се разбра, че САЩ всъщност са заложили капан за Турция в Сирия. Разбира се, именно опита за преврат от 15 юли разкри всичко това. САЩ, Европа, Израел и някои арабски страни заедно използваха ФЕТО, позиционирана из цялата страна, за да осъществят най-голямата атака в турската политическа история. Ако тази атака бе успяла, Турция щеше да бъде завлечена в американската орбита на влияние отново, умалена, защото тракийския регион щеше да бъде откъснат, а Източно и Югоизточна Анадола щеше да бъде отцепена.

Възстановяването на отношенията с Русия осуети плановете на САЩ и Израел

През тази нощ, ако опитът за държавен преврат на 15 юли не бе разгромен, страната щеше да бъде разцепена и Турция щеше да бъде завлечена във война с Иран. Тези, които планираха това изпитание, развалиха руско-турските отношения и се готвиха за война с Иран. ФЕТО, Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и „Ислямска държава“ бяха използвани координирано в този проект. Обаче през тази нощ ходът на историята тръгна в друга посока и плановете бяха осуетени, Турция и Русия възстановиха отношенията си; бе подета инициатива за формирането на тристранен механизъм за Сирия с Иран. Тогава всички планове на САЩ и Израел за Сирия се сринаха. Турските операции „Щита на Ефрат и „Маслинова клонка“ са резултат от това, че истината бе разбрана.
След това, планът, който не постигна успех вътре в Турция, беше приложен в Северна Сирия. Използвайки ПКК и издънката им „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС) в анти-турския фронт, който се простира от Иран до Средиземноморието, бе образуван. Обаче и този план бе осуетен от операцията в Африн. Средиземноморската врата на този план беше затворена. След като Африн бе взет под контрол, стана още по-ясно, че проблемът не е свързан с тероризма и че е била подготвяна тотална война срещу Турция в тази. А сега САЩ се опитва да възобнови усилията си срещу Турция и Русия в Сирия, викайки на помощ Франция.
Те смятаха, че операцията в Африн ще отнеме много време и че Турция ще бъде парализирана. Имаха намерение да проведат операция вътре в Турция от този регион. Но бързо завършената операция доведе до поставянето на нови цели. Турция излезе с решителни послания относно територията на изток от Ефрат.

Трябва да изчистим района чак до иранската граница и трябва да бъдем нащрек в Егейско море

Този път те се решиха на агресивни действия на запад от Турция, тъй като не успяха да причинят вреди чрез ФЕТО отвътре и се провалиха в опита си да поставят на колене Турция, обграждайки я с терористически коридор от юг. Точно така се появи идеята за сценария с потопяването на гръцки кораб в хода на турско-гръцкия сблъсък в Егейско море – точно, както бе свален руския самолет. Турция трябва да бъде изключително внимателна и да предприеме мерки за предотвратяването на подобен сценарий, както и да не позволява никога образуването на нов фронт срещу нея.
Заплахите са следните:
1. Нов саботаж на руско-турските отношения.
2. Разцепване на съюза между Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото действие (MHP).
3. Ходове в Северна Сирия, заедно с Франция, с цел да се обсади Турция.
4. Да се създаде хаос в Егейско море.
Има няколко мултинационални проекта, целящи да съборят Турция отвътре, тя да бъде разкъсана и да бъде спрян историческият й възход. Ако има атаки по всички фронтове, тогава ще има съпротива по всички фронтове. Каквото и да правят, няма да успеят да спрат великия марш на Турция.
Всичките им планове, които имат намерение да осъществят преди президентските избори в Турция през 2019 година, ще избухнат в лицата им. В такъв случай, процесът, започнат с Африн, трябва да продължи, цялата граница до Иран трябва да бъде изчистена и този път, може би за първи път, ние трябва да бъдем нащрек в Егейско море, в случай, че тези събития се случат там.
Каквато и да е цената, Турция никога не трябва да се колебае; тя трябва да отговаря с агресия на тези нови заговори, които се организират вътрешно чрез ФЕТО и ПКК, натискът от САЩ и Европа и поредните саботажи от някои арабски страни чрез Сирия.
Няма друг начин.

Схемите на „тайните заговорници“ ще бъдат осуетени

Турция няма да чака нов саботаж, с използването на ФЕТО, или ПКК/ОНС, нова мултунационална атака, нова „вътрешна операция“ или хитростите на „тайните заговорници“ и ще провали тази голяма схема.
Ако всички центрове на злото се задействат преди изборите през 2019-а, тогава всички сили на нацията също ще бъдат мобилизирани.
Още веднъж привличам внимание към опасността в Егейско море и призовавам за извънредна предпазливост.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: „И какво ако Турция потопи гръцки кораб?“ – чуди се Yeni Safak

Protothema: „И какво ако Турция потопи гръцки кораб?“ – чуди се Yeni Safak

15 Април 2018 | 17:41 | Агенция "Фокус"
Анкара. Няколко дни след сериозния инцидент край остров Ро, когато гръцки войници стреляха във въздуха като предупреждение към турски хеликоптер, турското проправителствено издание Yeni Safak излезе с провокативен материал, озаглавен „Какво ако гръцки кораб бъде ударен и потопен“. Анализирайки хипотетичен сценарий, авторът на материала разглежда възможността за възможна провокация под чужд флаг в Егейско море, за да бъде обвинено правителството на Ердоган, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
В материала на турския вестник се казва, според цитата на гръцкото издание, че напрежението между двете страни в Егейско море се покачва, успоредно с вероятността да се случи „инцидент“. Разглежда се варианта турската флота да потопи гръцка ракетна лодка или друг кораб, което може да доведе до формиране на общ фронт от страните-членки на Европейския съюз и САЩ срещу Турция.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Турция оспорва границите в Източното Средиземноморие

Protothema: Турция оспорва границите в Източното Средиземноморие

15 Април 2018 | 15:53 | Агенция "Фокус"
Анкара. С официално писмо до генералния секретар на ООН Турция оспорва правата на Гърция и Турция върху континенталния шелф в Източно Средиземно море. В ексклузивен материал, Liberal.gr разкри какъв е отговорът на Турция на Общото изявление след тристранната среща на върха на Гърция, Кипър и Египет до ООН, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Писмото, обяснява изданието, трябва да послужи като предупреждение и за Кайро, тъй като Анкара не крие загрижеността си от разговорите между Гърция и Египет за делимитация на техния континентален шелф, която се предизвиква също и заради враждебните отношения между египетското правителството на Абдел Фатах ас Сиси, свалило от власт „Мюсюлмански братя“ с военен преврат и Ердоган, който е известен с пристрастията си към това политическо ислямско течение. В писмото се оспорва и активното сътрудничество между Египет и Кипър за построяване на газопровод от кипърската Ексклузивна икономическа зона до египетския бряг, където той трябва да бъде втечнен от разположените там инсталации.
В писмото си, датирано от 27 март 2018 година, постоянният представител на Турция пред ООН Фериндун Синирлиоглу оспорва съществуването на „общи морски граници” между трите държави и потвърждава едностранната претенция на Анкара, както твърди Protothema, върху целия континентален шелф на запад от Кипър чак до гръцките острови Крит и Родос.
Устните заявления, на които се позовава Турция, описват едностранната и, както я определя гръцкото издание, своеволна „делимитация“ на континенталния шелф в Източното Средиземноморие, който Анкара вярва, че трябва да бъде установен на базата на равноотстоящата линия между бреговете на Турция и Египет. „изхвърляйки“ Гърция и Кипър от района. В документа, според гръцкото издание, се правят референции към нелегалното гарантиране на правото на турската компания TRAO да търси и добива въглеводороди в районите около континенталния шелф на островите Родос и Кастелоризо.
Protothema припомня, че на 13 февруари постоянните представители на Гърция, Кипър и Египет при ООН Мария Теофилис, Корнелиус Корнелиу и Мохамед Омар Ганд се подписаха на документ, представляващ Обща декларация на тристранната среща на върха Ципрас – Сиси – Анастасиадис, провела се на 21 ноември 2017 година в Никозия.
В декларацията има параграф, в който се изразява признаването на трите страни на Конвенцията за Закона за моретата и, сред другите неща, се заявява техния „ангажимент да се насърчат без забавяне преговорите за демаркация на общите морски граници, като в същото време се призовава Турция да спре всички нелегални дейности в крайбрежните води край Кипър и да избягва подобни действия в бъдеще.

Агенция „Фокус“ припомня:

В началото на 2018-а година напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и киприотската Република Кипър и оттогава всячески пречи на соднажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломататическия тон.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Еpixirimatias (Гърция): Началникът на гръцкия Генерален щаб генерал Алкивиадис Стефанис е обсъдил с посланика на Кипър Кириякос Кеневезос ситуацията в региона

Еpixirimatias (Гърция): Началникът на гръцкия Генерален щаб генерал Алкивиадис Стефанис е обсъдил с посланика на Кипър Кириякос Кеневезос ситуацията в региона

15 Април 2018 | 15:13 | Агенция "Фокус"
Атина. Началникът на Генералния щаб генерал Алкивиадис Стефанис е провел среща с посланика на Кипър Кириякос Кеневезос, на която са били обсъдени въпроси от общ интерес, както и ситуацията в региона, предава гръцкото електронно издание Еpixirimatias.
Според изданието кипърският дипломат е бил информиран от гръцките военни власти за последните събития, свързани с турските нарушения в Егейско море.
След срещата не са правени изявления, предвид чувствителния характер на обсъжданите въпроси.
Еpixirimatias отбелязва, че изминалата седмица е протекла под знака на засилената дипломатическа активност между Атина, Никозия и Вашингтон, след като в кипърската столица пристигна на посещение американският заместник помощник-държавен секретар на отбраната по въпросите на Европа и НАТО Томас Гофъс, който е провел срещи с министъра на отбраната Сава Ангелидис, както и с представители на ООН и на британските власти.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йенс Столтенберг в интервю за Anadolu Agency: Напрежението между Гърция и Турция в Егейско море не е проблем на НАТО

Йенс Столтенберг в интервю за Anadolu Agency: Напрежението между Гърция и Турция в Егейско море не е проблем на НАТО

15 Април 2018 | 14:08 | Агенция "Фокус"
Брюксел. В интервю за турската държавна информационна агенция Anadolu Agency, генералният секретар на западния отбранителен съюз Йенс Столтенберг подчерта, че напрежението между Атина и Анкара в Егейско море „не е проблем на НАТО“.
Норвежкият политик отбеляза, че Турция и Гърция са важни членове на Алианса и са част от него вече десетилетия. „И двете допринасят за нашата колективна отбрана. Очаквам, че различията, които виждаме по някои въпроси, ще бъдат решени между Турция и Гърция в духа на добрите отношения. В този контекст приветствам факта, че премиерите на двете страни неотдавна проведеха телефонен разговор и че се съгласиха на диалог“, заяви генералният секретар на Алианса.
В отговор на въпрос защо Алиансът не се намесва в ситуацията и дали предвижда такава, Столтенберг бе категоричен: „Не, това не е проблем на НАТО, това е нещо, което трябва да бъде уредено между Турция и Гърция“.

Агенция „Фокус“ припомня:

Йенс Столтенберг пристига на посещение в Турция на 16 април. По-рано в медиите бе съобщено, че турските власти планират да обсъдят с генералния секретар на НАТО въпроса за използване на военновъздушната база „Инджирлик“ в случай на военна операция в Сирия.
В Анкара генералният секретар на Алианса ще проведе срещи с с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с началника на Генералния щаб на турската армия генерал Хулуси Акар, с министъра на външните работи Мевют Чавушоглу и с министъра на отбраната Нуретин Джаникли.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Руският посланик в Атина отхвърля възможността за конфликт в Егейско море

Ekathimerini: Руският посланик в Атина отхвърля възможността за конфликт в Егейско море

10 Април 2018 | 17:27 | Агенция "Фокус"
Атина. Руският посланик в Гърция Андрей Маслов отхвърли възможността за въоръжен конфликт между Гърция и Турция, посочвайки, че и двете страни са страни членки на НАТО, пише Ekathimerini.
„Не мога да си представя въоръжен конфликт в Егейско море. Говорим за две страни, които са членки на НАТО“, заяви Маслов. На въпрос относно решението на Анкара да закупи руски ракети С-400 на сумата от 2,5 милиарда долара, дипломатът заяви, че споразумението няма да заплаши баланса на силите в региона.
„С-400 не са заплаха за Гърция, която също е притежавала подобни отбранителни системи в миналото“, уточни той.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Девлет Бахчели: Турция може да строши зъбите на гръцките политици

Девлет Бахчели: Турция може да строши зъбите на гръцките политици

10 Април 2018 | 14:06 | Агенция "Фокус"
Анкара. Председателят на турската Партия на националното действие Девлет Бахчели атакува словесно гръцкия министър на отбраната Панос Каменос, пише гръцкият Protothema.
„Каменос забрави знамената, които изгониха гърците и ги изтласкаха в морето. Ако иска, нека повторим историята. Това е лесно за нас“, заяви Бахчели по време на реч пред партийни членове. „Каменос иска да бъде Посейдон. Ако страда от истерични кризи, той трябва да влезе в клиника“, отбеляза той.
„Прадедите на гърците платиха цената на враждебността към Турция и получиха отговор на бойното поле. Техните безотговорни политици скърцат със зъби. При нужда ние знаем как да строшим тези зъби“, уверен е турският политик.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йоргос Катругалос, заместник-министър на външните работи на Гърция: Турция не иска война в Егейско море, защото знае, че не може да спечели

Йоргос Катругалос, заместник-министър на външните работи на Гърция: Турция не иска война в Егейско море, защото знае, че не може да спечели

4 Април 2018 | 09:15 | Агенция "Фокус"
Атина. Заместник-министърът на външните работи на Гърция Йоргос Катругалос изрази увереност, че Турция няма да се стреми да предизвика военен сблъсък в Егейско море, но подчерта, че „трябва да сме подготвени за всички възможни събития", съобщава електронното издание To Vima.
„Турция не иска да води война в Егейско море, защото знае, че не може да спечели", категоричен бе гръцкият политик.
Катругалос припомни, че неотдавнашните заключения на Европейския съвет, че провокациите на Турция представляват нарушения на международното право, „промениха правилата на играта".
„Турция е ревизионистка сила и иска да създаде „сиви зони“ в Егейско море (като оспорва суверенитета на гръцките острови). Поради тази причина тя постоянно се опитва да поддържа напрежение. По този начин Анкара се надява, че ще може да оспори суверенитета, който международното право ни дава безрезервно", подчерта Катругалос.
"Положението е качествено различно и Турция е в дипломатическа изолация. Това е голям успех на гръцката дипломация ", допълни още заместник-министърът на външните работи на южната ни съседка.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Бинали Йълдърм: Тези, които си играят на пирати в Егейско море, не трябва да забравят 9 септември 1922 година

Бинали Йълдърм: Тези, които си играят на пирати в Егейско море, не трябва да забравят 9 септември 1922 година

1 Април 2018 | 12:48 | Агенция "Фокус"
Анкара. Продължавайки агресивната си риторика от Анкара, премиерът на Турция Бинали Йълдъръм отново нападна Гърция и Кипър, обявявайки, че Турция няма да толерира предизвикателство спрямо суверенитета си, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Турция никога няма да толерира определени кръгове, които нарушават суверенитета ни в Средиземно и Егейско море“, заяви турският премиер.
„Тези, които си играят на пирати в Егейско море не трябва да забравят 9 септември 1922 година“, предупреди той, визирайки възвръщането на град Измир от турските военни ( в рамките на гръцко-турската война (1919 – 1922 г. )на тази дата.
Йълдъръм заяви, че коментарите му са „насочени главно към тези, които се опитват да осуетят борбата на Турция срещу тероризма извън нейните граници“.
„Не хранете празни надежди в Егейско и Средиземно море“, посъветва турският премиер, като добави, че „в учебниците по история пишат за съдбата на тези, които в миналото са имали празни надежди за Егейско море и Кипър“.
Турция не е страна, „която би се предала и казала ‚благодаря ви‘“, сбъдвайки мечтите на тези, които имат амбициозни външнополитически планове, добави той.
Коментарите на Йълдъръм, коментира „Катимерини“, изглежда са в отговор на заявленията на външния министър на Гърция Панос Каменос, че Турция трябва да помни ключови поражения, като това на Османската империя след 1821 година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Турция отново изрази претенции за островите Имия в Егейско море

Protothema: Турция отново изрази претенции за островите Имия в Егейско море

1 Април 2018 | 07:51 | Агенция "Фокус"
Истанбул/Атина. Турция отново постави под въпрос гръцкия суверенитет над островите Имия (на турски – Кардак) в Егейско море чрез съобщение от външното си министерство, според което този район не принадлежи на Гърция според нито един международен договор. В своето изявление, Анкара потвърждава, че няма да се съгласи на възможно гръцко решение относно географската формация на Егейско море, чийто статут е спорен, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Външното министерство на Турция, пише гръцкият вестник, пусна изявлението във връзка с новоприетия гръцки закон № 4519 относно 446 новообявени места, включени в програмата „Натура 2000“. Анкара обвинява Атина, че се възползва от международните програми, за да затвърди позициите си и предупреди Европейския съюз „да не става инструмент в усилията на Гърция да се възползва политически от програмите за околната среда“.
От гръцкото външно ведомство последва светкавичен отговор. От там излязоха с комюнике, в което Турция се предупреждава да внимава, тъй като нарушаването на международното право в Егейско море ще има последствия и се отправя съвет към Анкара „да мери думите си“.
„Прототема“ пише, че турският президент Реджеп Таийп Ердоган, който е бил в „Света София“ в Истанбул, за да открие изложба в рамките на „Истанбулското биеннале“, не е пропуснал възможността да отправи нова провокация към Гърция.
Турският държавен глава е, според гръцкото издание, атакувал Европа, твърдейки, че европейците унищожават турската култура и че са превърнали джамиите в конюшни и музеи.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Атина отправи предупреждение към Анкара: Островите Имия/Кардак са гръцки и няма съмнение за суверенитета им

Ekathimerini: Атина отправи предупреждение към Анкара: Островите Имия/Кардак са гръцки и няма съмнение за суверенитета им

1 Април 2018 | 01:02 | Агенция "Фокус"
Атина. Правителството в Атина отправи строго предупреждение към Анкара, подчертавайки, че островите Имия/Кардак са гръцка територия и че няма съмнение за техния суверенитет, съобщава електронното издание Ekathimerini.
„Законният статут на Имия/Кардак е установен“, заяви гръцкият външен министър Никос Кодзиас, допълвайки че „гръцката власт върху Имия е извън съмнение“.
„Турция е в грешка, ако смята, че може да нарушава международното право в Егейско море без последствия, както прави на други места“, се казва още в изявлението. „Съветваме Турция да внимава с думите си“, предупреждават от Атина.
Изявлението на гръцкото правителство бе предшествано от такова на турското външно министерство, в което Атина бе критикувана за това, че е приела закон за околната среда, отнасящ се до програмите „Натура“ на Европейския съюз, в който се твърди, че Гърция „отдавна експлоатира... по отношение на егейските въпроси.“
„Няма никакво съмнение за правото на Турция върху островите Имия/Кардак“, се казва в изявлението на Анкара.
„Освен това няма да приемем каквито и да било възможни факти да бъдат представени от Гърция към географските образувания в Егейско море, чийто правен статус се оспорва. И накрая, бихме искали да повторим, че гръцкият закон № 4519 няма да има никакви правни последици по отношение на споровете, съществуващи между Турция и Гърция в Егейско море", подчертаха още от Анкара.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Кипър и Израел провеждат военни учения

Protothema: Кипър и Израел провеждат военни учения

27 Март 2018 | 15:43 | Агенция "Фокус"
Атина. Планираните военни маневри „Onisilos-Gideon 1/2018” на ВС на Република Кипър и Израел ще се проведат от 26 март до 28 март 2018 година, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Според съобщението от кипърското Министерство на отбраната, маневрите се провеждат в рамките на ежегодната програма за военно сътрудничество между двете страни. От там добавят още, че ученията ще се състоят във въздушното пространство около Никозия и в голяма част от територията на Република Кипър и в тях ще се включат военнослужещи и техника от Националната гвардия, както и самолети от различни видове от израелските ВВС.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Гърция иска ЕС да упражни дипломатически натиск върху Турция по време на срещата във Варна

Ekathimerini: Гърция иска ЕС да упражни дипломатически натиск върху Турция по време на срещата във Варна

26 Март 2018 | 13:25 | Агенция "Фокус"
Атина. Атина призова ЕС да упражни политически и дипломатически натиск върху Турция, за да прекрати незаконната си дейност в Егейско и Средиземно море, пише Ekathimerini.
Коментирайки днешната среща на високо равнище във Варна между председателите на ЕК и на Съвета на Европа Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск заедно с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, прессекретарят на гръцкото правителство Димитрис Цанакополус заяви, че провокациите на Турция и нейната агресивна риторите подкопават регионалната стабилност.
„Турция трябва да се завърне на пътя на закона и разума и мисля, че това ще бъде целта на Юнкер във Варна. Ние очакваме да видим и позицията на Ердоган“, допълни той.
„За нас е важно ЕС да упражни политически и дипломатически натиск върху Турция, за да може тя да промени поведението си и повече да не причинява проблеми в региона“, допълни Цанакополус. „Важно е Европа да представи единна и решителна позиция“, заключи той.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нетпрес“ (Македония): Във Варна се провежда среща на високо равнище ЕС-Турция

„Нетпрес“ (Македония): Във Варна се провежда среща на високо равнище ЕС-Турция

26 Март 2018 | 13:09 | Агенция "Фокус"
Варна. Европейският съюз свика среща на високо равнище с Турция в българския град Варна, на която се очаква да бъдат осигурени средства за Анкара за продължаването на договора за сирийските бежанци, но същевременно ще се обсъди и възможното премахване на визите за турските граждани, пътуващи в ЕС, предава македонската агенция „Нетпрес“.
Критичен към това, което смята за укрепване на авторитарноста на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и към турската намеса срещу кюрдите в съседна Сирия, Европейският съюз се колебаеше за организацията на срещата. Въпреки това, България, която е домакин на срещата, като председател на ЕС смята тази среща за рядка възможност за диалог със страната, която остава кандидат за членство в ЕС и въпреки дългогодишния застой в преговорите. Лидерите на ЕС също посочват важността на Турция като съюзник на НАТО на юг от континента, спираща миграционните потоци от Близкия изток и Африка към Европа.
„На срещата във Варна идвам със смесени чувства, като имам предвид многобройните различия в мненията между ЕС и Турция. Това ще бъде искрен и открит дебат, в която няма да крием нашите различия, но ще се стремим да подобрим нашето сътрудничество“, заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Турският министър по европейските въпроси Омер Челик заяви, че Анкара смята срещата за „важна възможност за развитие на отношенията“, както и че очаква същия положителен и конструктивен подход и от ЕС.
Ердоган ще изисква изплащането на договорените три милиарда евро за милионите сирийски бежанци на територията на Турция, както и напредък в преговорите за безвизов режим за турците в ЕС.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Сделката с миграцията и конфликтът в Егейско море ще станат основни теми на срещата на високо равнище ЕС-Турция

ТАСС: Сделката с миграцията и конфликтът в Егейско море ще станат основни теми на срещата на високо равнище ЕС-Турция

26 Март 2018 | 12:26 | Агенция "Фокус"
Варна. Срещата между лидерите на ЕС и Турция, която е необходима за нормализацията на отношенията между ЕС и Анкара, ще премине в българския град Варна. Основни теми на преговорите ще станат изпълняването на условията на споразумението между Турция и ЕС по бежанците, а също така обсъждането на конфликта между Турция от една страна и Кипър, Гърция и Италия от друга за добива на газ край остров Кипър, предава ТАСС.
Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, председателят на Европарламента Антонио Таяни ще обсъдят широк спектър двустранни отношения с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, с външния минисът Мевлют Чавушоглу, с министъра на европейските въпроси Омер Челик, с министъра на икономиката Нихат Забекчи и с министъра на търговията Бюлент Тюфенкчи.
„Необходимо е да се разрешат отношенията с нашия съсед Турция. Диалогът с турския президент трябва да продължи“, подчерта българският министър-председател Бойко Борисов. Той стана основен организатор на срещата, защото България в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС.
„Очаква се много трудна среща, обстановката е много напрегната- Ние трябва да потвърдим ангажимента си за договора за бежанците и да гарантираме втория финансов транш за Турция. Нашата минимална цел е да гарантираме безопасността на външните граници на ЕС. Необходими са ни стабилни отношения с нашите съседи, с Турция“, допълни той. ,
Според турския всекидневник „Хюриет“ най-трудната тема на разговорите ще бъде финансовата помощ от 3 милиарда евро за сирийските бежанци. Турция настоява за гъвкава позиция при разпределянето на средства, т.е. да се предостави на Анкара правото да взема самостоятелни решения за тяхното използване, а Европейската комисия заявява готовността си да дава пари само за конкретни проекти.
Ердоган също така ще се настоява за премахването на визите за турските граждани, както и отварянето на нови глави за преговори по присъединяването на Турция към ЕС.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Bloomberg: ЕС и Турция искат да подобрят отношенията си

Bloomberg: ЕС и Турция искат да подобрят отношенията си

26 Март 2018 | 11:53 | Агенция "Фокус"
Варна. Председателите на ЕК и на Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск, както и министър-председателят на България ще проведат преговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган във Варна, за да подобрят влошилите се отношения помежду си и да направят всичко възможно, за да предотвратят притока на бежанци от Близкия изток в ЕС, предава Bloomberg.
„Това ще бъде много трудно среща, защото отношенията са се влошили значително“, заяви преди време Борисов. „В същото време срещата е натоварена с много очаквания“, допълни той.
Европейско-турските отношения се влошиха през последните години. ЕС е загрижен от начина, по който Ердоган се справи с политическите си опоненти след опита за преврат в страната от юли 2016 г. Същевременно Съюзът иска Турция да продължи да спазва споразумението да държи на своя територия мигрантите от Близкия изток.
На свой ред Ердоган иска да получи отстъпки като безвизово пътуване и митнически съюз с Европа. Турските операции в Северозападна Сирия и закупуването на руски ракетни системи също са обтегнали отношенията със съюзниците в НАТО и са предизвикали критиката на Германия. Също така лидерите на ЕС осъдиха Турция, попречила на проучвателни сондажи за енергоресурси край Кипър, както и честите инциденти в териториалните води на Гърция.
„Отношенията не съществуват, затова и започваме от ниска точка“, смята Аслъ Айдънташбаш, аналитик от базирания в Лондон Европейски съвет за външните отношения. „Не очаквам друго освен обсъждане на мигрантското споразумение. Само по себе си, свикването на срещата на високо равнище е подобрение“, допълни той.
България, която има 260 км. обща граница с Турция и в момента държи ротационното председателство в ЕС призовава Съюза да заеме обща позиция с Ердоган и да запази споразумението. Отношенията между София и Анкара също се влошиха преди парламентарните избори в България, когато тя обвини Турция в намеса и отзова посланика си в турската столица.
Въпреки това Турция е вложила близо 860 млн. евро в България, ставайки един от най-големите инвеститори в страната и повече от 1500 турски компании действат в нея.„;

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Deutsche Welle: Африн, правата и бежанците ще са ключови теми на срещата на високо равнище във Варна

Deutsche Welle: Африн, правата и бежанците ще са ключови теми на срещата на високо равнище във Варна

26 Март 2018 | 11:33 | Агенция "Фокус"
Варна. Отношенията между Турция и ЕС са станали студени. По време на тяхната среща ва високо равнище в българския град Варна ще бъдат обсъдени човешките права, както и турските военни операции. Диалогът е силно необходим. Председателите на ЕК и на Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск ще водят преговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Заложени са замразените преговори за присъединяването на страната към ЕС, облекчаването на визовия режим в страната за Турските граждани, както и паричните средства, които ще бъдат отделени за бежанците, попаднали в Турция, предава Deutsche Welle.
В неотдавнашна декларация германския канцлер Ангела Меркел ясно заяви, че тя стои зад споразумението за бежанцитеи "винаги ще го защитава". Споразумението между Турция и ЕС беше подписано преди две години, за да се спре бежанците от Сирия и други страни да пътуват напред към блока. Това е една от причините, поради които Европейският съюз и Германия в частност са толкова сдържани в реакцията си за операцията на Турция в региона на Африн. Ако Европейският съюз отчужди Турция, страната може отново да отвори границите си, за да позволи движението на бежанците.
Според Севим Даджелен, заместник-председател на групата на Левите в Бундестага е абсурдно представителите на ЕС да се срещнат с Ердоган на този етап.


Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Реджеп Тайип Ердоган и европейските лидери се срещат, за да поправят взаимоотношенията си

AFP: Реджеп Тайип Ердоган и европейските лидери се срещат, за да поправят взаимоотношенията си

26 Март 2018 | 11:15 | Агенция "Фокус"
Варна. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се срещне във Варна с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, както и с българския министър-председател Бойко Борисов. Очаква се срещата им да е бурна, но при нея да се опитат да разрешат проблемите, затъмняващи отношенията им, предава AFP.
Сред темите, които ще бъдат обсъдени са начинът, по който Турция се е справила с последствията от опита за преврат от лятото на 2016 г., турските искания за визова либерализация и отношенията в Егейско и в Източно Средиземно море.
Българският министър-председател Бойко Борисов, чиято страна е поела ротационното председателство на Съвета на ЕС заяви, че очаква „много трудна среща“. Но и двете страни искат да засилят сътрудничеството в сигурността и икономическите отношения.
„Срещата във Варна ще предостави площадка за подновяване на диалог между двете страни, дори и да няма истински пробив“, заяви Жана Джабур, професор по политически науки в Париж и автор на книга за турската външна политика.
Юнкер по-рано заяви, че „очаква със смесени чувства срещата на високо равнище заради различията между ЕС и Турция, които са много“. „Но ние ще имаме открит и искрен дебат с Ердоган“, допълни той.
Турция се надява да получи визова либерализация за своите граждани в ЕС. „Турция смята това за приоритет“, заяви Джабур, но според нея „би било самозалъгване да се вярва, че ЕС ще предоставят на Турция отстъпки по въпроса“.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Euractiv: Турският президент пристига на срещата във Варна с обвинения, че „ЕС подкрепя терористи“

Euractiv: Турският президент пристига на срещата във Варна с обвинения, че „ЕС подкрепя терористи“

26 Март 2018 | 10:56 | Агенция "Фокус"
Варна. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган пристига във Варна с видеоматериали, които ще илюстрират твърденията на Анкара, че страните от ЕС приемат терористи на своя територия и не правят нищо срещу тях, предава Euractiv.
Според турски медии Ердоган по време на срещата с председателите на ЕС и на Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск и българския министър-председател Бойко Борисов ще покаже материали от демонстрации в страните-членки на ЕС, с които ще илюстрира твърдението си, че ЕС предоставя убежище на кюрдските организации, смятани от Анкара за терористични.
„Западът се опитва да ни дава уроци и съвети, но нека си ги остави за себе си. Имам видеоматериали за всичко. Утре ще покажа всичко във Варна. Ще съм непреклонен и безкомпромисен“, заяви Ердоган по време на конференция на своята Партия на справедливостта и развитието в град Трабзон.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Hurriyet: Срещата във Варна ще бъде изпитание и за Турция, и за ЕС

Hurriyet: Срещата във Варна ще бъде изпитание и за Турция, и за ЕС

26 Март 2018 | 10:06 | Агенция "Фокус"
Анкара. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган ще се срещне с председателя на Европейската Комисия Жан-Клод Юнкер, с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и с българския министър-председател Бойко Борисов във Варна. Това ще бъде първата среща на толкова високо равнище от май 2017 г. насам, коментира турския вестник Hurriyet.
Срещата се провежда на фона на напрежение заради положението около Кипър, докато германският канцлер Ангела Меркел осъжда операцията на Турция в Африн и докато Ердоган обвинява Европейските лидери, че не са изпълнили обещанията си, дадени на Турция. Известен е фактът, че между ЕС и Турция съществуват редица сериозни проблеми, но също така е факт, че и двете страни все още имат надежди и очаквания една от друга. Взаимните очаквания и проблемите, които ги възпрепятстват, могат да бъдат обобщени, както следва:
Анкара иска Брюксел да изпълни условията на споразумението за мигрантите. Според нея, Турция трябваше да поддържа контрола (в сътрудничество с Гърция) за потока от мигранти, чийто брой се е увеличил, тъй като гражданската война в Сирия се е влошила. В замяна на това ЕС трябваше да разпредели тежестта на повече от 3 милиона сирийски бежанци в Турция, да възобнови преговорите за членството на Турция в ЕС, да либерализира шенгенския визов режим.
Три месеца след споразумението, на 15 юли 2016 г., в Турция се проведе военен преврат. Много турски граждани, обвинени, че са свързани с незаконната мрежа на Фетулах Гюлен, ислямски проповедник, базиран в САЩ, обвинен в ръководене на преврата, поискаха убежище в няколко страни от ЕС, предимно в Германия. Стотици от тях са военни офицери, които служеха в дипломатическите и мисиите на Турция в Европа. Ердоган няколко пъти обвини ЕС, че не демонстрира необходимата солидарност срещу военния преврат и защитава заподозрените от преврата.
Извънредното положение, обявено от правителството на 20 юли 2016 г. пет дни след опита за преврат, заобиколи законодателната власт на парламента чрез спешни решения, доведе до ограничения на определени права и свободи, доведе до масови арести и уволнения на държавни служители , съдии и прокурори, както и журналисти и политици. ЕС иска края на извънредното положение и премахването на ограниченията на правата и свободите.
Турското правителство, от своя страна, иска солидарност срещу тероризма, особено срещу обявената за незаконна в страната Кюрдска работническа партия (ПКК) и нейните филиали. По отношение на финансовата помощ за бежанците Ердоган иска 3 млрд. евро да бъдат предоставени на турското правителство, без да е необходимо то да представя проекти, тъй като Турция е подкрепяла бежанци чрез свои собствени проекти през последните шест до седем години. Анкара подозира, че ЕС блокира Турция, за да удължи контрола си за евентуален бежански поток за възможно най-дълго време. Европейските лидери не искат да бъдат възприемани от гласоподавателите, все едно правят отстъпки на Ердоган, който от своя страна иска да покаже на своите избиратели, че е накарал европейците да приемат условията му с постоянството си.
Но и двете страни ще получат ползи, ако се подобрят отношенията. Ако ЕС спре да отблъсква Турция, възможно е не само да се подобри нивото на демокрация в Турция, но и да се подобри инвестиционната среда. Заплахата за Европа при влошаването на отношенията с Турция е не само по-малкото сътрудничество по отношение на потока от бежанци, което определено ще окаже натиск върху европейските правителства. Но нивото на сътрудничеството в борбата срещу тероризма между Турция и ЕС, особено по отношение на чуждестранните терористи, които са пътували от държавите от ЕС къв Сирия, за да се присъединят към „Ислямска държава“ е също важно Европейските граждани. Не е нужно да споменаваме, че по-добрите отношения между Турция и ЕС ще допринесат за по-силна НАТО и по-добра сигурност в Европа.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Двама души загинаха при стрелба в Торонто. 23 юли 2018 г.
Двама души загинаха при стрелба в Торонто. 23 юли 2018 г.

ВИДЕО
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща катерица
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща ...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.