НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 00:07


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Денят 22 февруари в българската история

Денят 22 февруари в българската история

22 Февруари 2018 | 08:02 | Агенция "Фокус"
София. На тази дата през 1918 година умира Панайот Иванов Хитов - български хайдутин и четнически войвода, деец на национално-революционното движение. Роден е през 1830 г. в Сливен. През 1858 г. влиза в четата на сливенския войвода Георги Трънкин, а след неговата смърт я оглавява. През април 1864 г. се отправя за Белград, за да събере четници. Поради забраната на сръбското правителство за формиране на българските чети на негова територия, Хитов се прехвърля тайно със свои четници в български земи и се установява в Западна Стара планина. През пролетта на 1866 г. се прехвърля във Влашко и влиза във връзка с Г. С. Раковски.


2012
Сблъсък между фармацевтични лобита довежда до политически скандал в ГЕРБ, предизвикан от писмо на Европейската комисия до Министерството на финансите, в което ЕК отправя въпроси за незаконна държавна помощ към "Софарма" и "Софарма Трейдинг", собственост на президента на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев. Критици свързват скандала и с критиките на Донев от липсата на реформи в пенсионното дело, здравеопазването и правосъдието.


1999
Министър-председателят на Македония Любчо Георгиевски е на официално посещение в България. Подписана е българо-македонска декларация за уреждане на езиковия спор, с която България признава македонския език, като език на територията на Македония, но не и на България. Декларацията е подписана в София от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Компромисът от българска страна се свежда до официалното признаване на македонския език за Македония. Тази взаимно приемлива формула е за преодоляване на т. нар. езиков спор при подписването на двустранните документи. С това е деблокиран процесът на изграждане на договорно-правната база на сътрудничеството между България и Македония. Вторият абзац от декларацията гласи, че "Двете страни нямат териториални претенции една спрямо друга" и "нищо от македонската конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява основа за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута на лица в България, които не са граждани на Република Македония". С този текст Македония декларира, че няма да предявява претенции за съществуване на македонско малцинство в България и съответно няма да настоява да му се предоставят права и свободи, като на такова. Това е в пряко противоречие на чл. 49 от конституцията на Македония, според който страната трябва да се грижи за правата на македонските малцинства в Гърция и България. Съпротивата срещу декларацията има и в Македония, и в България.
През есента на 1990 г. Република Македония прогласява своята независимост и България е първата страна, която призна тази независимост.


1991
Приет е законът за аграрна реформа - земята е върната на бившите й собственици.


1982
Политбюро на ЦК на БКП предприема първата сериозна ограничителна мярка към българските турци, като им забранява да се заселват в някои селища на Бургаски, Ямболски, Хасковски и Кърджалийски окръг, както и да бъдат приемани там дори на временна работа. От ръководствата на посочените окръзи се изисква "да проведат необходимите мероприятия за постепенно разселване във вътрешността на страната на българските турци, които сега живеят в указаните селища".


1946
Подписан е меморандум на правителството на САЩ с настояване в българския кабинет да бъдат включени след преговори и на взаимноприемлива основа представители на опозицията.


1945
По българска молба Вселенската патриаршия в Цариград отменя Схизмата против Българската православна църква и провъзгласява автокефалността й. На 11 май 1872 г. при тържествена служба в храм “Св. Стефан” в Цариград Българската църква е провъзгласена за самостойна. В отговор на 16 септември 1872 г. Вселенската патриаршия обявява Екзархията за схизматична, т.е. отцепила се от нея. Причина за предприемането на този акт е и отказът на екзарх Антим I да осъди Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Кюстендилски и Панарет Пловдивски. Схизмата е вдигната със съдействието на други православни църкви и на българската правителство. Осем години след отмяната й Българската православна църква се самовъздига в патриаршия.


1943
Комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Първата група включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка.
Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8560 от “стара България”. Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Македония и ги депортират с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. От тези евреи оцеляват само няколко души.
Близо деветте хиляди души от "стара България" са избрани в Пловдив. Междувременно се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Група от 25 депутати от управляващото мнозинство, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, се обявяват срещу случващото се. Съюзът на запасните офицери, Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество "Славия" също се противопоставят. Българската православна църква реагира остро. Пловдивският митрополит Кирил влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните.
Протестите принуждават цар Борис III да отмени депортацията на евреите от "стара България". Антиеврейското законодателство обаче не е отменено. То е отменено от правителството на Муравиев. По английска инициатива в София правителството преговаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.
Решението за унищожаване на всички евреи е взето в берлинското предградие Ванзее през 1942 г. Започва масовото депортиране към Аушвиц. Благодарение на местоположението си - близо до големи градове и на жп-връзките той става най-големият лагер: за евреи, роми, пленници и партизани.


1928
Поставя се началото на българския балет със спектакъла „Копелия“ от Леон Делиб в хореографията на Анастас Петров.


1920
Църковна "преобразователна" комисия, съставена от Светия синод, с председател митрополит Симеон Варненско-Преславски и членове: архимандрит Стефан, архимандрит Павел и протойерей Ст. Цанков започва работа по преработване на Екзархийския устав (до края на 1920 г.).


1901
Открива се XI ОНС с председател Иван Ев. Гешов от Народната партия, заменен на 25 октомври от Марко Балабанов, съответно представител на прогресивнолибералите. Изборите за XI ОНС се провеждат на 28 януари 1901 г. Гласуват 43,5 % от имащите право на глас. Сформирано е т.нар. "шарено" Народно събрание. В него влизат депутати демократи, народнолиберали и прогресивнолиберали, следвани от народняци, либерали и земеделци.


1899
Сръбският крал Александър едностранно изравнява статута на българското дипломатическо представителство с този на независимите държави.


1897
Въведен е задължителен депозит от всички печатни произведения в народните библиотеки в София и Пловдив. “Законът за депозиране на печатни издания в народните библиотеки” се свързва с името на Константин Величков, който по това време е министър на Народното просвещение. Член 1 от закона гласи : “Всеки съдържател на печатница, литография или друго подобно заведение е длъжен да дава безплатно в библиотеките в София и Пловдив едновременно с обнародването по два екземпляра (всичко четири) от всяка книга, брошура, вестник, списание, възвание, гравюра, карта и въобще всяко напечатано или възпроизведено по друг начин произведение и предназначено за обръщение на публиката.”


1889
Със заповед № 90 на военния министър се обявява Положение за приемане в пионерния полк на младежи - ученици за телеграфисти, машинисти и механици.


1878

Високата порта дава съгласие за влизането на руски части в Сан Стефано. Това става ден след като главнокомандващият Дунавската армия - великият княз Николай Николаевич предава ултиматум на Турция за получаване на покана. На 23 февруари главнокомандващият и щабът на Действащата армия тръгват от Одрин за Сан Стефано. Княз Николай Николаевич е посрещнат от военния министър Реуф паша.
В същия ден Долнодунавския отряд влиза в Силистра.


1844
Завършва престоя на Георги Раковски в затвора в Русе. На следващия ден, оковани във вериги, Раковски и баща му Стойко са изпратени към Цариград, където прекарват 3 години в затвора. На 30 януари 1844 г. двамата са арестувани в Котел. Наклеветени са от котленските чорбаджии, че готвят бунт. В жалбата написана от чорбаджиите до видинския управител пише: "Сега ефендим - Стойко има едно момче, на име Сава, ходил по Европа, а сега дошел, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. Тъй като градът не може да поръчителства за тези хора, ние не искаме да ги имаме помежду си... Отървете ни от тях!" На 31 януари баща и син са изпратени през Търново за Русе.



На тази дата са родени:

1910
Роден е Димитър Димитров (Факира Мити) – български илюзионист. Баща на естрадния певец Емил Димитров. Гастролира с цирк "Олимпия" на Лазар Добрич. С мадам Сиси създават уникалния дует Мити. Единственият българин вентролог (изкуство да се говори със стомаха). Създава вантроложкия номер "Иванчо и Ганчо". Има над 12 000 спектакъла. Получава наградата златен "Народен орден на труда".Факира Мити е почетен член на Клуба на илюзионистите в България.


1899
Роден е Дечко Христов Узунов - български художник. Той учи в Държавната художествена академия (1919-1922 г.) и в Мюнхенската художествена академия (1922-1924 г., в ателието на Карл фон Маар). През 1937 г. участва на Международна изложба в Париж. От 1938 г. Дечко Узунов е професор в Държавната художествена академия, а от 1973 г. е академик. Автор е на портрети, пейзажи и тематични композиции. ЮНЕСКО обявява 1999 г. за “Година на Дечко Узунов”. В Националната художествена галерия, София, се пазят 206 негови творби. По-значителните му произведения са “Портрет на Н. О. Масалитинов” (1931 г.), “Кръстю Сарафов в ролята на Фалстаф” (1932 г.), “Детски портрет” (1930 г.), “Вършитба” (1952 г.) и др. Дечко Узунов работи в областта на монументалната живопис- мозайка, стенопис и др.



На тази дата умират:

1992
Умира Петър Николов Динеков - литературен историк. През 1933 г. Динеков завършва славянска филология в СУ “ Св. Климент Охридски” . Специализира във Варшава (1934-1935 г.). От 1945 г. е професор по български език и литература. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г., академик от 1966 г. Динеков е заместник-ректор на Софийския университет в периода 1962-1964 г. Ръководител е на катедрата по българска литература и на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН. Директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му. Динеков е активен сътрудник на литературния периодически печат. Научните му интереси обхващат цялостното развитие на българска литература и българския фолклор. Негови съчинения са "Българска лирика. Антология" (1940 г. ), "Първи възрожденци" (1942 г.), "Българска народна поезия" (1949 г.), "Стара българска литература. Ч. I и II" (1950 г. и 1953 г.), "Литературни образи" (1956 г.), "Български фолклор. Т. I" (1959 г.), "Възрожденски писатели" (1962 г., 2 издания1964 г.), "Литературни въпроси" (1963 г.) "Старобългарски страници. Антология" (1966 г.; 1968 г.), "Из историята на българската литература" (1969 г.), "Между свои и чужди" (1969 г.), "Историческа съдба и съвременност" (1972 г.), "В света на Христо Ботев" (1976 г.), "При изворите на българската култура" (1977 г.), "Между фолклора и литературата" (1978 г.), "Похвала на старата българска литература" (1979 г.), "В живота и литературата" (1982 г.), "Литература и култура" (1982 г.), "По следите на българската литература и наука" (1988 г.), "Проблеми на старата българска литература" (1989 г.), "Стойко Стойков" (1993 г.) и др.


1974
Умира Йордан Стефанов Стратиев - български поет и преводач. Роден е на 21 март 1898 г. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1921 г.). Дипломатически чиновник е в Румъния, Югославия, Белгия, Чехословакия, Австрия. Член е на Съюза на българските писатели. За пръв път печата през 1917 г. в сп. “Общ подем”. Сътрудничи на “Българан”, “Вестник на жената”, “Златорог”, “Септември”. Единствената му стихосбирка е “Велики петък”, излязла след погрома на Септемврийския селски бунт (1923 г.). Превежда от руски и от румънски език.


1918
Умира Панайот Иванов Хитов - български хайдутин и четнически войвода, деец на национално-революционното движение. Роден е през 1830 г. в Сливен. През 1858 г. влиза в четата на сливенския войвода Георги Трънкин, а след неговата смърт я оглавява. През април 1864 г. се отправя за Белград, за да събере четници. Поради забраната на сръбското правителство за формиране на българските чети на негова територия, Хитов се прехвърля тайно със свои четници в български земи и се установява в Западна Стара планина. През пролетта на 1866 г. се прехвърля във Влашко и влиза във връзка с Г. С. Раковски. Включва се в създадената от него революционна организация “Върховно народно българско тайно гражданско началство”. През пролетта на 1867 г. участва в организирането на чети и на 28 април с около 30 души (със знаменосец В. Левски) преминава р. Дунав близо до Тутракан. Целта е да се установи настроението и готовността на българския народ за борба. Насочва се към Стара планина и се установява в Котленския балкан, а после в Сливенско. Свързва се с останалите живи четници от разгромената чета на Филип Тотю и заедно се прехвърлят в Сърбия. Участва във формирането на Втора българска легия (1868 г.) в Белград. Избран е за член на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Присъства на общото му събрание в Букурещ (1872 г.), поддържа връзки с комитетски дейци в български земи. През август 1873 г. разработва подробен план (останал нереализиран) за дейността на БРЦК, който представлява синтез между четническата тактика на Г. С. Раковски и тактическите разбирания на В. Левски. Председателства Общото събрание на БРЦК през 1875 г., което взема решение за вдигане на Старозагорското въстание. Не участва непосредствено в него и в Априлското въстание 1876 г., но се включва активно в Сръбско-турската война същата година. След обявяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се явява като доброволец. След преминаването на р. Дунав от руски войски е привлечен в щаба на Предния отряд, командван от ген. Й. В. Гурко. След освобождението на България е околийски началник в Сливен, след това се установява в Русе. Взема участие в Сръбско-българската война (1885 г.). Избиран е за народен представител. Поради откритите си русофилски позиции си спечелва неприязненото отношение на княз Фердинанд I и на Стефан Стамболов. Автор е на “Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на някои български стари и нови войводи” (1872 г.). Около 1880 г. оставя в ръкопис “фамилиарни бележки”, които допълват издадените вече мемоари.

1887
Към 7,15 часа са разстреляни участниците в бунта срещу регентството и правителството на д-р Васил Радославов - майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, подпоручик Кожухарски, капитан Георги Зеленгоров, подпоручик Трънбешки, подпоручик Енчев и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков. Бунтът е организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на преврата срещу княз Александър I Батенберг през август 1886 г. В началото на 1887 г. част от тях (начело с майор П. Груев и капитаните Р. Димитриев и Ат. Бендерев) създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България. За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе. Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града. Примерът му е последван само от началника на Русенския гарнизон - майор Атанас Узунов, съответно на 19 февруари. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, правителството предприема бързи мерки за потушаване на бунта в Силистра и Русе.
***
Олимпий Спиридонов Панов - български революционер, офицер, бесарабски българин. През 1869 г. Панов се среща с Л. Каравелов, А. Кънчев и П. Хитов. Избран е за член и секретар на БЦБО в Букурещ. Когато Русия обявява война на Турция през 1877 г., Панов се записва в Първа дружина на Българското опълчение и участва във войната. След Освобождението следва в С. Петербург в Академията на Генералния щаб (1880-1883 г.). След Съединението е назначен за началник на артилерията в Българската армия. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. От 12 до 16 август 1886 г. Панов е министър на войната. За участие в Русенския бунт през 1887 г. е разстрелян.
***
Димо Юрданов Тръмбешки - военен деец, подпоручик от 1885 г. Баща му и брат му са убити в Руско-турската война (1877-1878 г.). През 1882 г. Тръмбешки постъпва във Военното училище в София. В Сръбско - българската война през 1885 г. е портупей юнкер. Командва рота в първа дружина на 5 пехотен Дунавски полк. Сражава се на Сливнишката позиция. Произведен е в звание подпоручик на 3 декември 1885 г. След войната служи в 5 пехотен Дунавски полк в Русе. Участва в детронацията на княз Александър Батенберг (1886 г.) и в Русенския бунт на офицерите-русофили на 19 февруари 1887 г.
***
Атанас Маринов Узунов - български военен инженер, майор от 1886 г. Участва в националноосвободителните борби като въстаник в Червеноводската чета през 1875 г. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Зайчар и Корито. Постъпва в Одеското военно училище. При обявяване на Руско-турска война (1877-1878 г.) се записва опълченец в Трета рота на 2 опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на Шипка и в Котленския балкан. За отличие Ат. Узунов е награден с Георгиевски кръст IV степен и е произведен в офицерско звание прапоршик през 1878 г. След Освобождението той служи в Източнорумелийската милиция. Следва във Военноинженерна академия в Русия. В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14-17 ноември 1885 г. и я принуждава да се оттегли. Обявен е за почетен гражданин на Видин от 1886 г. Ат. Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите русофили.
***
Тома Антонов Кърджиев е български революционер, учител, един от учредителите и ръководителите на революционния комитет в град Русе (1871 г.). Участва в Сръбско-турската война (1876 г.) и в Руско-турската война (1877 г.). След Освобождението се завръща в Русе. Участва в Русенския бунт (1887 г.). Осъден е на смърт и разстрелян.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”;
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Среща на министър-председателите на Вишеградската четворка с австрийския канцлер Себастиан Курц. 21 юни 2018 година
Среща на министър-председателите на Вишеградската четворка с австрийския канцлер...

ВИДЕО
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща катерица
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща ...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.