НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 13:18

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

РИА Новости: Външните министри на Русия и на Унгария изразиха загриженост заради закона за образованието, приет в Украйна

РИА Новости: Външните министри на Русия и на Унгария изразиха загриженост заради закона за образованието, приет в Украйна

19 Септември 2017 | 22:41 | Агенция "Фокус"
Ню Йорк. Външните министри на Русия и на Унгария Сергей Лавров и Петер Сиярто изразиха загриженост от приетия в Украйна закон, който ограничава правото на националните малцинства да получават образование на родния си език. Дипломатите са провели среща в кулоарите на провеждащата се в Ню Йорк 72-ра Сесия на общото събрание на ООН, предаде РИА Новости.
„Министрите изразиха загриженост заради приетия от Върховната Рада на Украйна закон за образованието, ограничаващ правата на националните малцинства за образование на родния им език“, пише в официален коментар на руското външно министерство.
Министрите също така са разменили мнения по отделни въпроси на дейността на ООН, както и по актуалните международни проблеми като ситуацията в Украйна, Близкия изток и в Сирия.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Езикът е неотменна част за поддържане на самосъзнанието на едно национално малцинство

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Езикът е неотменна част за поддържане на самосъзнанието на едно национално малцинство

19 Септември 2017 | 08:53 | Агенция "Фокус"
София. Едно национално малцинство, за да поддържа своето самосъзнание, езикът е първа и най-важна неотменна част. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „Тази сутрин“ по бТВ, коментирайки приетия закон в Украйна, който възпрепятства преподаването на майчин език в училище. „Някъде се скъса тази информация, защото имам усещане, че правителството разбра за това, което се случи в украинския парламент, буквална в навечерието на собственото си заседание. Ако си спомняте, тогава министър-председателят Борисов каза, че той самият иска отсрочка, за да получи пълната информация, което е недопустимо, защото по неофициални данни става дума за над 200 000 човека, които се идентифицират като хора с български произход“, коментира Илияна Йотова. Според вицепрезидента българската реакция по въпроса е закъсняла. „Не е сериозно да имаше позиция, когато вече законът е приет от украинската Рада“, каза Йотова.
„Не зная дали ще прозвучи като новина, но законът предвижда да няма български паралелки и учене на майчин език изцяло след 5-ти клас. Доколкото имам информация и в горните класове след 2020-та година“, допълни още тя и призова за съставянето на аргументирана българска позиция, която да бъде официално представена на украинските власти.
Вицепрезидентът припомни, че скоро се е завърнала от Димитровград (Цариброд), където е участвала в откриването на паметник на Христо Ботев в двора на едноименното основно училище там. „Да, това е добър знак, но още по-тревожно е да се каже, че години наред, както и тази година, отново няма да има българска паралелка в основното училище. Години наред, и ние като държава сме виновни, че сме занемарили този процес, че не сме обръщали достатъчно внимание, че не сме имали адекватна политика“, посочи Илияна Йотова.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

IBNA: България, Гърция, Румъния и Унгария призоваха Украйна, да не ограничава обучението на майчин език

IBNA: България, Гърция, Румъния и Унгария призоваха Украйна, да не ограничава обучението на майчин език

18 Септември 2017 | 02:33 | Агенция "Фокус"
София. България, Гърция, Румъния и Унгария призоваха Украйна, да не ограничава обучението на майчин език, както се предвижда в Образователния закон, който бе приет на второ четене от украинския парламент, заявиха от българското Министерство на външните работи, цитирани от Independent Balkan News Agency.
Външните министри на четирите страни, изпратиха писма до украинския си колега, с копия до генералния секретар на Европейския съвет Торбьорн Ягланд и Върховният комисар на ООН за националните малцинства Ламберто Заниер.
Украинското законодателство предвижда възможността за изучаването на майчин език до пети клас, след което всички предмети, ще бъдат учени на украински език.
Освен това, се предвижда украинският да стане единствен език в системата на средното, професионалното и висшето образование.
Българският външен министър Екатерина Захариева, призова представител на украинското посолство в София, за да обсъдят този въпрос.
Тя изрази притесненията на България относно последствията за българското малцинство в Украйна.
От украинска страна, дадоха индикации, че новият закон няма да промени правата на българското национално малцинство, да се обучава на български език. По думите на представителя на украинското посолство, целта на нормативния акт е да „засили“ употребата на украинския език.
Междувременно българският посланик в Киев Красимир Минчев, ще проведе среща с украинското МВнР, в която ще изрази българската позиция относно новия образователен закон на Украйна.
Превод и редакция: Симеон Миланов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: САЩ смятат руското предложение за миротворческа мисия на ООН в Украйна за „стъпка напред“

AFP: САЩ смятат руското предложение за миротворческа мисия на ООН в Украйна за „стъпка напред“

17 Септември 2017 | 02:18 | Агенция "Фокус"
Киев. Специалният американски пратеник в Украйна Курт Волкер, нарече руското предложение за миротворческа мисия на ООН в Украйна „стъпка напред“, но предупреди, че условията на мандата, „не трябва да задълбочават разделението“ на страната, предава AFP .
Изказването му идва, след като Владимир Путин направи коментар в полза на една миротворческа сила на ООН, която да пази международните наблюдатели в Донбас.
„Много е интересно, че Русия предложи миротворческа мисия на ООН“, каза Волкер.
Той изрази и притесненията си, че руското предложение, „само ще задълбочи разделението в Украйна“.
Превод и редакция: Симеон Миланов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Антон Киссе, Асоциация на българите в Украйна: Българският език ще се загуби, ако майчиният език не се изучава задължително в Украйна

Антон Киссе, Асоциация на българите в Украйна: Българският език ще се загуби, ако майчиният език не се изучава задължително в Украйна

16 Септември 2017 | 12:48 | Агенция "Фокус"
Киев. Българският език ще се загуби, а заедно с него и националната идентичност, ако майчиният език не се изучава задължително в Украйна. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ депутатът във Върховната Рада и председател на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе по повод приетите промени в украинския закон, с които се отменя задължителното изучаване на майчин език след 4-ти клас. „Искам да отбележа, че български език като предмет задължително изучават 11 хиляди деца в Бесарабия (Одеска област) в 39 учебни заведения, с тях работят повече от 80 преподаватели. С новия закон има безпокойство, че този темп, тези успехи, които имаме в изучаването на български език, на литература и на история ще имаме проблеми, защото в закона е ясно записано – майчините езици се изучават в детската градина и в началното училище от 1-ви до 4-ти клас. А в по-горните класове задължително е изучаването на националния език и чужди езици, разбирайте английски, френски, немски. Разбира се, може да се избира и български език“, коментира Антон Киссе. Той допълни, че съгласно приетите от украинския парламент промени, изучаването на български език след 4 -ти клас няма да се финансира от държавата, което също е сериозен проблем.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

KarpatInfo: България, Румъния, Унгария и Гърция със съвместни действия срещу закона за образованието в Украйна

KarpatInfo: България, Румъния, Унгария и Гърция със съвместни действия срещу закона за образованието в Украйна

16 Септември 2017 | 07:18 | Агенция "Фокус"
Будапеща. Външните министри на Румъния, Унгария, Гърция и България изпратиха съвместно писмо до Съвета на Европа и до върховния комисар за защитата на малцинствата на ОССЕ във връзка с новия закон за образованието в Украйна, предаде KarpatInfo.
Теодор Мелешану, Петер Сиярто, Никос Кодзиас и Екатерина Захариева са изразили чувството си на неудовлетвореност и загриженост за закона за образованието в Украйна, който ограничава възможността за образование на роден език на представителите на малцинствата. В писмото до Съвета на Европа се настоява в закона да се намери дух на сътрудничество, да се положат всички усилия, за да може той да съвпада с приложимите международни стандарти.
Министерството на външните работи в Букурещ посочи, че правата на румънците, обитаващи Украйна, са важни. В тази връзка страната смята, че е от съществено значение употребата на румънски език е право, което трябва да се прилага на всички равнища на образованието, когато става дума за представители на това малцинство.
Новият закон за образованието, приет от украинския парламент на 5 септември, цели реформиране на образованието. Член 7, занимаващ се с езика на преподаване, гласи, че преподаването на родния език на националните малцинства е разрешено само в първите четири класа. По този начин, от 5-ти клас нагоре, всички предмети ще бъдат преподавани на украински език.
Тази разпоредба нарушава Конституцията на Украйна, нейните задължения по международните конвенции и споразумения.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Интерфакс (Украйна): Унгария, Румъния, Гърция и България ще изразят недоволство пред ОССЕ във връзка с новия украински закон за образованието

Интерфакс (Украйна): Унгария, Румъния, Гърция и България ще изразят недоволство пред ОССЕ във връзка с новия украински закон за образованието

15 Септември 2017 | 08:10 | Агенция "Фокус"
София. Министрите на външните работи на България, Унгария, Гърция и Румъния написаха до украинския си колега писмо, в което изразяват загрижеността си от новия закон за образованието, предава Интерфакс (Украйна).
„Ние със сигурност сме загрижени и не е случайно, че имаме съвместна инициатива с колеги от други европейски страни, които може да бъдат засегнати от този закон. Днес ние, министрите на външните работи на Унгария, Румъния, Гърция и България, подписахме писмо до украинския външен министър, в което сигнализираме, че този закон не трябва да засяга правата и образованието на малцинствата на родния им език. Ще изпратим същото писмо до Съвета на Европа и ОССЕ ", заяви българският външен министър Екатерина Захариева.
„Украйна даде уверения, че законът е насочен към укрепване на украинския език и няма да повлияе на изучаването на европейски езици", допълни първият дипломат на София.
Преди броени дни МВнР на България привика украинския посланик в страната, за да изрази загрижеността си от плановете за реформа в украинската образователна система.
На 5 септември Върховната Рада прие законопроект за образованието, който предвижда реформа в образователната система в Украйна. Законопроектът определя, наред с други неща, че преподаването в училищата трябва да е на официалния език на страната.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Външните министри на България, Унгария, Румъния и Гърция настояват образователният закон в Украйна да не засегне правата на малцинствата (ОБЗОР)

Външните министри на България, Унгария, Румъния и Гърция настояват образователният закон в Украйна да не засегне правата на малцинствата (ОБЗОР)

15 Септември 2017 | 05:54 | Агенция "Фокус"
София. Подписахме писмо с външните министри на Унгария, Румъния и Гърция до този на Украйна, настояваме образователният закон да не засегне правата на малцинствата и обучението на майчин език. Това коментира пред журналисти в Министерски съвет вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева за образователните промени в украинския закон, които ограничават преподаването на език след 5 клас. Захариева обясни, че страната ни е в постоянна връзка с Украйна още от няколко дни и следят с особено внимание този въпрос. По думите ѝ зам.-министърът на образованието в Украйна е уверил, че това няма да засегне по никакъв начин изучаването на български език в училищата. Украинската държава е дала уверения, че законът е насочен към укрепването на украинския език и няма да засегне изучаването на европейските езици. Вицепремиерът обясни, че в закона се дава възможност част от предметите да се изучават на друг език, но като факултативен, а не като задължителен. По думите ѝ е дадена възможност за европейските езици да се направи изключение. „Премиерът Бойко Борисов ни възложи първо ние да свършим работата и да го информираме какво е станало. Той е готов във всеки един момент. Още вчера искаше да се чуе с президента на Украйна, за да подчертае, че това ни притеснява и ще следим внимателно какво се случва там“, обясни още Екатерина Захариева.
Темата коментира и вицепрезидентът Илияна Йотова, която подчерта, че реакцията ни на всички нива за случващото се в Украйна с малцинствата трябва да бъде категорична. По думите ѝ Украйна дължи отговор на всички тези страни, в които има признато тяхно малцинство, дали действително ще защитава правата на малцинствата, или няма да го прави, както и дали действително ще има малцинства в Украйна, или няма да има. Според нея желанието да се премахне изучаването на майчин език след 5-ти клас означава затрудняване на децата, които ще завършат гимназиален курс, да учат в българските университети, защото те няма да са конкурентоспособни на останалите. Йотова заяви, че не трябва да се забравя, че всяка година се разглеждат доклади за Украйна и пътя ѝ за реалното членство в ЕС, а една от тези глави е правата на малцинствата.
Люба АЛЕКСИЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Външните министри на България, Унгария, Румъния и Гърция настояват образователният закон в Украйна да не засегне правата на малцинствата (ОБЗОР)

Външните министри на България, Унгария, Румъния и Гърция настояват образователният закон в Украйна да не засегне правата на малцинствата (ОБЗОР)

14 Септември 2017 | 20:53 | Агенция "Фокус"
София. Подписахме писмо с външните министри на Унгария, Румъния и Гърция до този на Украйна, настояваме образователният закон да не засегне правата на малцинствата и обучението на майчин език. Това коментира пред журналисти в Министерски съвет вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева за образователните промени в украинския закон, които ограничават преподаването на език след 5 клас. Захариева обясни, че страната ни е в постоянна връзка с Украйна още от няколко дни и следят с особено внимание този въпрос. По думите ѝ зам.-министърът на образованието в Украйна е уверил, че това няма да засегне по никакъв начин изучаването на български език в училищата. Украинската държава е дала уверения, че законът е насочен към укрепването на украинския език и няма да засегне изучаването на европейските езици. Вицепремиерът обясни, че в закона се дава възможност част от предметите да се изучават на друг език, но като факултативен, а не като задължителен. По думите ѝ е дадена възможност за европейските езици да се направи изключение. „Премиерът Бойко Борисов ни възложи първо ние да свършим работата и да го информираме какво е станало. Той е готов във всеки един момент. Още вчера искаше да се чуе с президента на Украйна, за да подчертае, че това ни притеснява и ще следим внимателно какво се случва там“, обясни още Екатерина Захариева.
Темата коментира и вицепрезидентът Илияна Йотова, която подчерта, че реакцията ни на всички нива за случващото се в Украйна с малцинствата трябва да бъде категорична. По думите ѝ Украйна дължи отговор на всички тези страни, в които има признато тяхно малцинство, дали действително ще защитава правата на малцинствата, или няма да го прави, както и дали действително ще има малцинства в Украйна, или няма да има. Според нея желанието да се премахне изучаването на майчин език след 5-ти клас означава затрудняване на децата, които ще завършат гимназиален курс, да учат в българските университети, защото те няма да са конкурентоспособни на останалите. Йотова заяви, че не трябва да се забравя, че всяка година се разглеждат доклади за Украйна и пътя ѝ за реалното членство в ЕС, а една от тези глави е правата на малцинствата.
Люба АЛЕКСИЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Вицепремиерът Екатерина Захариева: С външните министри на Унгария, Румъния и Гърция настояваме образователният закон в Украйна да не засегне правата на малцинствата

Вицепремиерът Екатерина Захариева: С външните министри на Унгария, Румъния и Гърция настояваме образователният закон в Украйна да не засегне правата на малцинствата

14 Септември 2017 | 14:26 | Агенция "Фокус"
София. Подписахме писмо с външните министри на Унгария, Румъния и Гърция до този на Украйна, настояваме образователният закон да не засегне правата на малцинствата и обучението на майчин език. Това коментира пред журналисти в Министерски съвет вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева за образователните промени в украинския закон, които ограничават преподаването на език след 5 клас, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „В постоянна връзка сме още от няколко дни и следим с особено внимание този въпрос. Всъщност от доста месеци, защото това е дълга процедура по приемането на закона. Още в петък сме имали разговори по телефона с посланика. Вчера зам.-министърът на образованието се чу този в Украйна, откъдето получи уверение, че това няма да засегне по никакъв начин изучаването на български език в училищата. Малко по-особена е ситуацията за България. Ние нямаме изцяло българско училище. България е развила уникална мрежа от неделни училища, които са над 50. Български език се изучава и в украинските“, коментира Захариева. Тя подчерта, че със сигурност са притеснени и неслучайно имат обща инициатива с колегите й от европейски държави, които евентуално ще засегнат този закон. „Днес подписахме писмо с външните министри на Унгария, Румъния, Гърция и България до външния министър на Украйна, с което сигнализираме и настояваме този закон да не засегне правата на малцинствата и обучението на майчин език. Същото писмо ще изпратим и до Съвета на Европа и до ОСС. Украинската държава дава уверения, че законът е насочен към укрепването на украинския език и няма да засегне изучаването на европейските езици“, допълни тя. Захариева подчерта, че са длъжни да им кажат, че гледат сериозно на този въпрос и няма да допуснат да се засегнат правата на малцинствата там.
„Не мога да говоря от името на Украйна каква е причината. Те обясняват, че искат да укрепят украинския език. В закона се дава възможност част от предметите да се изучават на друг език, но като факултативен, а не като задължителен“, добави тя. По думите й е дадена възможност за европейските езици да се направи изключение. „Премиерът Бойко Борисов ни възложи първо ние да свършим работата, днес да го информираме какво е станало. Той е готов във всеки един момент. Още вчера искаше да се чуе с президента на Украйна, за да подчертае, че това ни притеснява и ще следим внимателно какво се случва там“, обясни още Екатерина Захариева.
Люба АЛЕКСИЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Телеграф“ (Украйна): В Украйна няма нито едно изцяло българско училище, заявиха от Министерството на образованието в Киев

„Телеграф“ (Украйна): В Украйна няма нито едно изцяло българско училище, заявиха от Министерството на образованието в Киев

14 Септември 2017 | 12:23 | Агенция "Фокус"
Киев. По данни на Министерството на образованието в Киев в Украйна само 78 души са обучавани на български език, а в страната няма нито едно чисто българско училище, съобщава местното електронно издание „Телеграф“.
Заместник-министърът на образованието Павел Хобзей подчерта, че едва 10 % от учениците в страната се обучават на език, различен от украинския, като 9,4 % от тях учат на руски.
Хобзей съобщи, че в сряда, 13 септември, българският заместник-министър на образованието му е позвънила с молба да обясни дали новият просветен закон означава закриване на българските училища и отмяна на изучаването на български език. Хобзей поясни, че новият закон няма да ограничава изучаването на езиците на националните малцинства. Той изрази съжаление, че инициативата, която съдържа редица реформи, е обсъждана само заради частта, в която се определя езикът за обучение на учениците.

Превод и редакция:Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Nepszava: Единство, предизвикано от украинския езиков закон - всички унгарски партии изразиха протест

Nepszava: Единство, предизвикано от украинския езиков закон - всички унгарски партии изразиха протест

12 Септември 2017 | 06:34 | Агенция "Фокус"
Будапеща. За обединение в унгарския обществен живот явно е необходим украински закон, който да нарушава правата на унгарското малцинство в Украйна, дава коментар унгарският ежедневник Nepszava относно новоприетия в Украйна образователен закон, ограничаващ обучението на роден език на представителите на малцинствата,
"Украйна ще продължи да гарантира използването на майчиния език на малцинствата, живеещи в страната", съобщи украинският външен министър Павло Климкин в понеделник като коментар за протестите, предизвикани от новия закон за образованието. Според общото мнение, правилото е прието главно срещу руското малцинство в страната, но "съпътстващи жертви" стават етническите унгарци, обитаващи Закарпатската област на Украйна. Според закона, приет миналия четвъртък, след тригодишен преходен период украинският език ще се използва в началното училище до пети клас задължително за всички украински граждани, включително за представителите на националните малцинства.
"Решението на украинските депутати е в рязък контраст с разпоредбите на Конституцията на страната, на редица международни споразумения, сред които и Украинско-унгарския основен договор за добросъседство от 1993 г. ", подчерта Михай Тот - специалист по конституционно право и почетен председател на партия Демократичен алианс на унгарците в Украйна. "Според членовете на договора между Унгария и Украйна се установява постоянно уважение и се гарантира, че национални малцинства имат право да получават образование на родния си език на всички равнища", добави той.
Съвместното всичките политически движения в Унгария изразиха протест срещу случващото се в Украйна. От опозиционните партии подчертаха, че по въпросите, свързани със сънародниците в Закарпатска област, трябва да се действа по еднакъв начин. В понеделник, поне временно, се осъществи неочаквано национално единство. Унгарските парламентарни партии съвместно призоваха украинския президент Петро Порошенко да не подписва закона, а да го върне обратно на парламента.
"Това е един антиевропейски, нарушаващ основните права на човека и правата на малцинствата закон, който може да доведе до по-нататъшна нестабилност в Украйна", смята Жолт Немет от управляващата партия "ФИДЕС". Новият закон засяга всичките малцинствата в Украйна, включително българското, румънското и полското.
Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че "Украйна е забила нож в гърба на Унгария" и посочи, че правителството ще се обърне към ОССЕ и ООН заради украинския закон за образованието. Той, както и министър-председателят Виктор Орбан също се свързаха с Ласло Брензович - председател на общността на унгарците в Украйна .

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Российская Газета: От 2018 г. преподаването на малцинствени езици в Украйна ще бъде прекратено

Российская Газета: От 2018 г. преподаването на малцинствени езици в Украйна ще бъде прекратено

12 Септември 2017 | 03:13 | Агенция "Фокус"
Киев. От 2018 г. преподаването на малцинствени езици в Украйна ще бъде прекратено. Унгария реагира остро на закона „За образованието“, приет от украинския парламент, пише Российская Газета.
Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто реше да не се ограничава единствено с протестни ноти. В МВнР в Будапеща бе привикан украинският посланик Любомв Непоп, на която министърът обясни всичко, което смята за експериментите на Киев в областта на езиковата политика. В частност министърът напомни, че именно Унгария подкрепи идеята за постепенната интеграция на Украйна в ЕС и въвеждането на безвизов режим за достъп на украинци в Европа.
„Украйна удари Унгария с нож в гърба, ние не можем да оценим това по друг начин. Особено е цинично, че това е направено след въвеждането на безвизовия режим и подписването на споразумението за асоциация с ЕС“, резюмира министърът. По-рано държавният секретар на унгарското правителство по въпросите на националната политика Януш Потапи определи решението на Радата като „безпрецедентно нарушение на правата на обитаващите страната унгарци“.
Възмущението на Будапеща е предизвикано от положението в закона, където пише, че националните малцинства трябва да получат образование единствено на украински език. Законът трябва да започне да действа от 1 септември 2018 г. До 2020 г. на роден език ще могат да учат децата до пети клас, но след това и те ще бъдат лишени от тази възможност.
В Украйна от IX век насам живеят повече от 150 хил. етнически унгарци, запазили своя обичай и език. Повечето от тях живеят в Закарпатска област. Общо в страната според украинския зам.-министър на науката и образованието Павло Хобзей действат 176 училища, където се преподава на унгарски език.
Добре запознатият със ситуацията на място губернатор на областта Генадий Москал призова президента на Украйна Петро Порошенко да наложи вето на новия закон. Според него той не съответства на Европейската харта за регионалните езици, ратифицирана от Киев през 2003 г., а също така на закона за националните малцинства и другите международни задължения на Украйна.
Впрочем, самият Порошенко благодари на създателите на закона „За образованието“ за свършената работа, заявявайки, че сега училищата ще подготвят „ново поколение украинци“. От „езикоубийството“ в Украйна е притеснена не само Унгария. МВнР на Румъния (В Украйна действат повече от 200 румънски училища) вече изрази притеснения. Тази седмица в Киев ще пристигне държавният секретар на Румъния Виктор Микула, а един от основните въпроси за обсъждане ще стане, най-вероятно, езиковият въпрос.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Accent-TV: Президентът на Молдова призова Украйна да изостави денационализаторската си политика спрямо националните малцинства

Accent-TV: Президентът на Молдова призова Украйна да изостави денационализаторската си политика спрямо националните малцинства

12 Септември 2017 | 01:48 | Агенция "Фокус"
Кишинев. Президентът на Молдова Игор Додон изрази притеснения за съдбата на румънската и молдавската общности в Украйна поради приемането от парламента в Киев на нов образователен закон, който ограничава изучаването на родния език на малцинствата, предаде Accent-TV.
„Една от основните задачи на демокрацията е защитата на правата на етническите малцинства, толерантността към културата и традициите, уважение към желанието им да обучават децата си на техния роден език. Повечето мултиетнически държави се борят да прилагат тези права. В това отношение изразявам загрижеността си за ситуацията на голямата общност на румънците и на молдавците живеещи в Украйна – общности, които в момента са заплашени от денационализация поради несправедливия закон, приет в Киев“, заяви Додон.
„Като президент на Молдова призовавам властите в Киев да обмислят новата политика към етнокултурните малцинства. Напомням, че в Молдова правата на украинската общност са уважавани“, добави той.

Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Еди Рама изневери на лежерния си стил за срещата с Доналд Тръмп. 21 септември 2017 г.
Еди Рама изневери на лежерния си стил за срещата с Доналд Тръмп. 21 септември 20...

ВИДЕО
Четвърти ден от борбата с огъня в Кресненското дефиле.
Четвърти ден от борбата с огъня в Кресненското дефиле.
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2017 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.