НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 20:09

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Чавдар Ангелов, парк-музей „Шипка-Бузлуджа“:  Посетителите ни са привлечени най-много от възстановката на сражението на Шипка

Чавдар Ангелов, парк-музей „Шипка-Бузлуджа“: Посетителите ни са привлечени най-много от възстановката на сражението на Шипка

21 Август 2017 | 11:50 | Агенция "Фокус"
София. Посетителите ни са привлечени най-много от възстановката на сражението на Шипка. Това каза директорът на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ Чавдар Ангелов в интервю за Агенция „Фокус“ за Шипченската епопея, интереса към тези събития и героизма на опълченците. Чавдар Ангелов поясни, че тя ще бъде организирана и осъществена от Национално дружество „Традиция“ и нейните клубове от цялата страна. Той допълни, че Паметникът на свободата ще посреща гости с вход свободен. „Вечният огън е готов, трикольорът ще бъде издигнат. Празничната атмосфера, доколкото зависи от екипа на нашия музей, ще бъде осигурена“, заяви директорът. По думите му от няколко години цялостната организация на честванията, свързани със Шипченската епопея, е поета от Областната управа в Габрово, а самите чествания се реализират под патронажа на президента на Република България. „В този случай Националният парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ участва в общата програма, която съвместно с колегите от Габрово правим“, коментира Чавдар Ангелов. Той обясни, че честванията са започнали още на 9 август, когато в Казанлък е открита представителна фотодокументална изложба с недвижими културни ценности от фонда на музея, посветена изцяло на Шипченската епопея. „Неслучайно беше избран денят 9 август. Това е първият ден на сраженията за отбраната на Шипченския проход по стар стил. Още по време на изложбата беше представен юбилейният вестник, който екипът на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ направи с помощта на колеги от Държавния военноисторически архив и Великотърновския университет. В този юбилеен вестник сме се постарали максимално синтезирано и по достатъчно увлекателен и цветен начин да разкажем историята на тези величави събития. Тук е мястото да кажа, че вестникът ще се разпространява абсолютно безвъзмездно. Ще се постараем всеки, който се качи на връх Шипка в деня на националното честване на 26 август да получи екземпляр от него“, каза Ангелов. По думите му в рамките на общата програма е предвидено провеждането на научна конференция, съвместно с Военноисторическата комисия към Военна академия „Г. С. Раковски“. Директорът на парк-музея поясни, че честванията ще се състоят на 25 август в петък в мултимедийната зала, която се намира в съседство до Паметника на свободата. Той допълни, че там от музея са подготвили детска работилница, в която аниматори ще се занимават с малките посетител. Той допълни, че тя ще бъде изцяло насочена към Руско-турската война и Освобождението на България.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Чавдар Ангелов, парк-музей „Шипка-Бузлуджа“:  Изкачвайки се на връх Шипка, всеки трябва да си дава сметка, че свободата е била скъпа

Чавдар Ангелов, парк-музей „Шипка-Бузлуджа“: Изкачвайки се на връх Шипка, всеки трябва да си дава сметка, че свободата е била скъпа

21 Август 2017 | 10:49 | Агенция "Фокус"
София. Изкачвайки се на връх Шипка, всеки трябва да си дава сметка, че свободата е имала своята цена и е била скъпа. Това каза директорът на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ Чавдар Ангелов в интервю за Агенция „Фокус“ за Шипченската епопея, интереса към тези събития и героизма на опълченците. Той обясни, че Шипка взима много жертви и те лягат в основата на последвалото няколко месеца по-късно Освобождение на България и възкръсването на българската държавност. „Това, което ние, съвременните хора можем да правим, е да я пазим. Това е начинът да държим жив духа на тези хора и спомена за тях“, заяви Ангелов. Той подчерта, че българската историческа наука, и не само тя, отдавна е наясно, че отбраната на Шипченския проход през лятото на 1877 г. има ключово значение за хода на цялата военна кампания. „След неуспеха на руските войски при Стара Загора и този през обсадата на Плевен, събитията около Шипка придобиват възлово значение. Армията на Сюлейман паша, която току-що вече е опожарила Стара Загора и долината на река Тунджа, търси най-прекия път към обсадената при Плевен армия на Осман паша. При един евентуален пробив на руската отбрана, спомагана от българските опълченци на Шипченския проход, деблокирането на армията на Осман паша, реалността е щяла да бъде зловеща. Това е щяло катастрофално да се отрази на присъствието на руските войски в днешна Северна България“, коментира Ангелов. По думите му удържането на тази позиция на практика осуетява плановете на турското командване да обърне хода на войната. „Това, което е впечатляващо и това, което наистина трябва да ни изпълва с национална гордост е, че в отбраната на най-важното сражение, участва почти целия личен състав на Българското опълчение. То на равна нога с руските офицери и войници успява блестяща победа, която съм убеден, че е постигната освен с войнско майсторство, най-вече с дух и желание за победа“, допълни директорът на музея.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Чавдар Ангелов, парк-музей „Шипка-Бузлуджа“:  Споменът за Шипка е жив и е оставил дълбока следа в националната ни памет

Чавдар Ангелов, парк-музей „Шипка-Бузлуджа“: Споменът за Шипка е жив и е оставил дълбока следа в националната ни памет

21 Август 2017 | 09:29 | Агенция "Фокус"
София. Споменът за Шипка е жив и е оставил дълбока следа в националната ни памет. Това каза директорът на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ Чавдар Ангелов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Шипченската епопея от 1877 г. между 21 и 26 август, интереса към тези събития и героизма на опълченците. По думите му това, което се е случило в рамките на тези 4 дни при отбраната на Шипченския проход през август 1877 г. в значителна степен предопределя развитието на историята на българския народ до наши дни, включително. „Удържането на тази наистина впечатляваща победа, предвид численото съотношение на защитниците и турските войски, които се опитват да пробият отбраната при прохода Шипка наистина е впечатляващо. Интересът и споменът за Шипка е жив. Доказателство за това е, че българи, както и чуждестранни наши гости, всяка година изкачват връх Свети Никола, на който е построен Паметникът на свободата“, разказа директорът на музея. По думите му само за миналата година през постоянната експозиция са минали над 110 хил. души. Чавдар Ангелов поясни, че не включва числото на хората, които се качват на върха или в района на Паметника на свободата. „Уверявам ви, те са наистина много повече. Колкото до младите хора, Паметникът на свободата е обект, който е включен в програмата на МОН и традиционно всяка година посрещаме хиляди български ученици“, заяви Ангелов. Директорът на парк-музея изрази надежда, че съвместно с техните родители, преподаватели, а и музейните специалисти, които ги посрещат, ще успеят да предадат на бъдещите строители на съвременна България споменът за този шипченски дух и за паметното събитие. „Съдейки от разговори, които лично аз съм водил с нашите малки посетели, ви уверявам, че те са наясно, макар и по детски, къде се намират. Обезателно свързват името Шипка с името на свободна и независима България“, каза още Ангелов. По думите му все повече българи търсят опора в това минало. „Шипка е един от жалоните, на които хората се опират. Стараем се по всякакъв начин да задоволим интереса, любопитството и необходимостта от поддържане на националното ни самочувствие. Всеки е добре дошъл и се надявам на тази кръгла годишнина, която предстои, множеството да бъде много голямо, каквото заслужават и шипченските герои“, допълни директорът на музея.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Навършват се 140 години от Шипченската епопея

Навършват се 140 години от Шипченската епопея

21 Август 2017 | 07:47 | Агенция "Фокус"
София. Навършват се 140 години от Шипченската епопея. Епичните боеве се водят на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21 до 23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, след като попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) към преминаване на Шипченския проход. На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". Но ген. Радецки, чиито войски са разположени на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).
В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично - по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските вoйници. На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 атаки. На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната. Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Жителите на квартал на Сараево получиха усташки честитки. 19 септември 2017 г.
Жителите на квартал на Сараево получиха усташки честитки. 19 септември 2017 г.

ВИДЕО
Четвърти ден от борбата с огъня в Кресненското дефиле.
Четвърти ден от борбата с огъня в Кресненското дефиле.
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2017 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.