НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 13:55

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Името на св. Йоан Рилски често пъти бива свързвано с личността на цар Петър

Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Името на св. Йоан Рилски често пъти бива свързвано с личността на цар Петър

18 Август 2017 | 16:36 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Името на св. Йоан Рилски често пъти бива свързвано с личността на цар Петър. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин проф. Костадин Динчев, български фолклорист, носител на орден „Стара планина“ втора степен и Почетен гражданин на Благоевград по повод честването на 1071-годишнина от Успението на св. Иван Рилски. В различните източници се споменава, че българският владетел искал да се срещне със светеца. „В народното предание пък се казва, че царят бил на връх над Благоевград, който в наши дни се нарича Цари връх и от там, Петър пратил известие на светеца да приеме даровете, които му е приготвил, но св. Иван Рилски отказвал всякакви дарове и така срещата между двамата останала само символична“, обясни проф. Динчев. Връзката между двамата, според легендата, се осъществила, като хората на царя и светеца запалили огън. „Има, разбира се, спор сред учените дали се е състояла наистина срещата, но много от тях посочват, че това не е най-важното нещо свързано с личността и делото на св. Иван Рилски“, отбеляза проф. Костадин Динчев. Той добави, че най-ясната и точна информация за делото на българския светец може да бъде прочетена в неговото житие, където той подробно разказва за своето семейство и живот.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Знанието за личността на българския светец Йоан Рилски трайно присъства в народната ни памет

Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Знанието за личността на българския светец Йоан Рилски трайно присъства в народната ни памет

18 Август 2017 | 14:27 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Знанието за личността на българския светец Йоан Рилски трайно присъства в народната ни памет. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин проф. Костадин Динчев, български фолклорист, носител на орден „Стара планина“ втора степен и „Почетен гражданин на Благоевград по повод отбелязването на 1071-годишнина от Успението на св. Иван Рилски. Около жизнения и светски път на светеца има много легендарност и митология. „Доста учени са оставили своя принос и следи за светеца в българската историография – Евтимий Търновски, Николай Осоговски, Никодим Осоговски, Любомир Милетич, Йордан Иванов до съвременниците ни проф. Куйо Куев, академик Петър Динеков, проф. Донка Петканова и много други. От чуждестранните извори, най-добра информация за личността на св. Йоан Рилски ни дава житието на Георги Скилица от XII век“, каза още проф. Динчев. Акцент във всички тези трудове, свързани с личността на българския светец, бива поставян върху това, че св. Йоан Рилски се отказва от всички светски блага, за да заживее като самотник в „пустинята“ – планината. Проф. Динчев посочи, че най-дълготрайното и последно негово жилище е пещерата при Рилския манастир. „И днес съществува поверие, че който не може да премине през теснините на прохода, има грях и трябва да се покае“, добави проф. Динчев.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Св. Йоан Рилски е един от четиримата български подвижници-отшелници, оказали влияние върху благочестието на народа си

Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Св. Йоан Рилски е един от четиримата български подвижници-отшелници, оказали влияние върху благочестието на народа си

18 Август 2017 | 12:26 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Св. Йоан Рилски е един от първите отшелници и пръв български светец – аскет. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин проф. Костадин Динчев, български фолклорист, носител на орден „Стара планина“ втора степен и „Почетен гражданин на Благоевград по повод отбелязването на 1071 – годишнина от Успението на Св. Йоан Рилски. Според проф. Дичев, Св. Йоан Рилски е един от четиримата велики български подвижници-отшелници, оказали най-силно влияние върху благочестието на своя народ и особено върху българското монашество наред с Гавриил Лесновски, Прохор Пчински и Йоаким Осоговски. „Св. Йоан Рилски някога основава манастир в Рила, който и до ден днешен носи неговото име, заедно с храма Успение Богородично. Според летописните данни, дейността си той развивал в средния високопланински дял на Балканския полуостров – Витоша, Рила и Осогово“, каза още проф. Динчев. Св. Йоан Рилски е съвременник на цар Петър, но и на важни събития в историческата ни съдба. „Роден е в село Скрино, Дупнишко, Кюстендилска област. Тогава то се е намирало в пределите на Средец, днешна София“, посочи проф. Динчев.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. Костадин Нушев, богослов: Почитта към делото на Йоан Рилски винаги е присъствала в живота на  българския народ

Доц. Костадин Нушев, богослов: Почитта към делото на Йоан Рилски винаги е присъствала в живота на българския народ

18 Август 2017 | 10:38 | Агенция "Фокус"
София. Почитта към делото на Йоан Рилски винаги е присъствала в живота на българския народ. Това каза богословът доц. Костадин Нушев в интервю за Агенция „Фокус“ за Успението на св. Йоан Рилски, което отбелязваме на 18 август. По думите му почитта постепенно се е разраствала и е обхванала целия български народ. „По цялата българска земя има места, храмове, манастири, параклиси, които са свързани с живота и духовната почит към св. Йоан Рилски. Църквата и българите почитат св. Йоан Рилски като истински духовен покровител, небесен закрилник на целия български народ. През годините тази почит е свързана с това, че някои градове в близост до Рилския манастир, каквито са Перник и Дупница, са възприели светеца като защитник, небесен покровител и патрон. Честват неговите духовни празници като празници на своите градове“, коментира доц. Нушев. Той поясни, че миньорите са възприели св. Йоан Рилски заради живота му в пещерата като отшелник като свой защитник и покровител. „Затова виждаме, че в мините и рудниците имало негови параклиси и самите миньори честват неговите празници като специален ден. Това е техният професионален празник“, коментира богословът. Доц. Нушев допълни, че много болници в България са свързани със светеца. „Почитта към Йоан Рилски е изключително широко застъпена. До ден днешен много болници, църкви, манастири на негово име. Също така Софийската духовна семинария и храмът там са един важен център на почитта към св. Йоан Рилски“, допълни доц. Нушев.
Деница КИТАНОВА

Пълният текст на интервюто четете в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Православната църква чества паметта на св. Иван Рилски

Православната църква чества паметта на св. Иван Рилски

18 Август 2017 | 09:29 | Агенция "Фокус"
София. На 18 август Православната църква чества паметта на св. Иван Рилски. Най-известният и обичан национален светец на българите бил роден около 876 г. в с. Скрино, Кюстендилско, в подножието на Осоговската планина. Произлизал от скромно семейство, като отрано имал склонност към монашеския живот. Още тогава той придобил известно образование, като се запознал със светите книги, в които търсел мъдрост и спасение. На 25-годишна възраст, като раздал оставеното от родителите му наследство на бедните, Иван се оттеглил от света. Отначало се подстригал за монах в една близка обител (вероятно в манастира „Св. Димитър" под връх Руен). Търсейки подходяща среда за уединение, той пребивавал на различни места (край Земен, на южния склон на Витоша и т.н.), докато най-накрая се установил във "вeликата Pилска пустиня", където по-късно създал знаменития Рилски манастир, посветен на св. Богородица. С течение на времето рилският отшелник придобил заслужен авторитет. Вестите за неговата нравствена извисеност, доброта, мъдрост, способности на лечител и чудотворец се разнесли из цяла България. Среща с Иван Рилски потърсил и самият цар Петър (927-969) и макар тя според житията на светеца да не била лице в лице, а чрез размяна на послания, владетелят бил благодарен за получените съвети. Рилското монашеско братство възникнало към 30-те години на X в., като се състояло от последователи на св. Иван. През 941 г., като посял добре (...), извършил големи и преславни чудеса, и като достигнал до дълбока старост" игуменът поискал да се оттегли в пълно уединение. Той оставил за приемник ученика си Григорий и написал своя прочут „Завет". В това „грубо и неуко завещание”, както се изразява светецът, той наставлявал монасите да се отдадат на съвършена бедност и възвишено смирение" в името на Христовата вяра по българските земи. Като прекарал пет години в уединение в близката пещера, на 18 август 946 г. тихо угаснал за греховния земен свят.
Иван Рилски бил канонизиран от българската църква скоро след смъртта си, а мощите му били пренесени в Средец (София) по поръка на цар Петър. Тогавашните българи били благодарни на Бога, че такова „всесвето светило на света” е просияло именно в българската земя. Той бил славен редом със св.св. Кирил и Методий. Светите мощи били положени отначало в църквата „Св. Георги", после в дървения храм „Св. Лука", а към средата на XII в. - в новоизградена църква на името на светеца. В Средец мощите на св. Иван Рилски останали до 1183 г., когато нахлулите в пределите на Византия унгарци ги отнесли в своята столица Естергом (Гран). По силата на мирния договор с империята те ги върнали през 1186 г. През 1194/1195 г., когато Средец бил освободен от войските на цар Асен I (1186 - 1196), светите мощи на рилския чудотворец били тържествено пренесени в столицата Търново. Шествието с нетленното тяло на българския отец било ярка демонстрация на възобновената българска държавност. Светата ракла била придружавана от елитен военен отряд, след което била положена в новоизградената църква „Св. Иван Рилски" на хълма Трапезица. В Търново мощите на св. Иван били почти три столетия. Именно от столицата на Асеневци култът към българския национален светец надхвърлил пределите на царството, за да добие общоправославни измерения. През 1469 г. рилските монаси получили разрешение от султана да върнат мощите на своя патрон обратно в Рилския манастир, където се намират и днес. На св. Иван Рилски са посветени много и разнообразни творби, сред които се открояват т.нар. Народно житие, житията, написани от Георги Скилица (на гръцки език, XII в.), от Патриарх Евтимий Търновски, „Рилската повест" от Владислав Граматик, житието с похвала от Димитър Кантакузин (XV в.). Образът му навлязъл рано в българската иконопис, като най-старите запазени образци са от XIV в.
Църквата почита паметта на своя велик отец на 18 август (както и на 1 ноември). Фактически за основа на празнувания днес в България и от българските общности в чужбина (Западните Покрайнини, Украйна, Молдова, Македония, САЩ, Канада и дp.) Ден на народните будители (1 ноември) служи есенният празник на св. Иван Рилски.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

София: Митрополит Антоний ще отслужи Света Литурция по повод на Успението  на Св. Йоан Рилски Чудотворец

София: Митрополит Антоний ще отслужи Света Литурция по повод на Успението на Св. Йоан Рилски Чудотворец

18 Август 2017 | 08:38 | Агенция "Фокус"
София. По повод на празника Светата Литургия ще бъде отслужена празнична света Литургия, оглавена от Негово високопреосвещенство Западно и Средноевропейския митрополит Антоний, предаде репортер на Агенция „Фокус“ . Той ще бъде в съслужение с Негово високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, духовен надзорник на Семинарията, Негово високопреподобие архимандрит Пахомий - ректор на семинарията и семинарското духовенство.
След св. Литургия ще бъде осветен традиционният постен корбан по случай летния празник на Семинарията.
Никола ПЕТКОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Еманюел Макрон прие Саад Харири в Елисейския дворец. 18 ноември 2017 г.
Еманюел Макрон прие Саад Харири в Елисейския дворец. 18 ноември 2017 г.

ВИДЕО
Наводненията в Гърция взеха жертви
Наводненията в Гърция взеха жертви
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2017 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.