НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 12:17

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Румяна Хаджиева, етнограф: Най-важна билка за еньовденския венец е еньовчето, тъй като народът вярва, че от него бягат демоничните същества

Румяна Хаджиева, етнограф: Най-важна билка за еньовденския венец е еньовчето, тъй като народът вярва, че от него бягат демоничните същества

24 Юни 2017 | 14:31 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Най-важна билка за еньовденския венец е еньовчето, тъй като народът вярва, че от него бягат нощните демонични същества. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Румяна Хаджиева, етнограф в Регионален исторически музей – Благоевград. По думите ѝ освен това еньовчето улеснява раждането. „Слагат го в коритото, в което къпят бебето, във водата в която си мият косите, връзват го на кръст при жетва. В еньовденския венец участват още и вратига, комунига, синчец, звъника, гръмотрън, самодивска ягода, вълчи ябълки и много други. Трябва да отбележим и това, че промяната на слънчевия път бележи опасността от появата на стихии, затова на този ден, като на всеки голям празник, е строго забранено да се работи, тъй като това е една предпазна мярка от гръм и градушки“, каза още Хаджиева.
Тя добави, че култът към слънцето прозира и в друга обредна практика на Еньовден – да се прескача огън за здраве и против бълхи, както се прави и на Сирница. „Еньовден е един прекрасен летен празник на слънцето, на билките, на младостта. Празнуван е от всички славянски, прибалтийски, но и от някои скандинавски народи. Днес той се възприема, промисля и пресъздава като част от българското нематериално културно наследство“, коментира Хаджиева.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Росица Иванова, етнограф: Булчината премяна на момичетата, които участват в обичая „Калиница“ в Асеновград, символизира копнежа им за брак

Росица Иванова, етнограф: Булчината премяна на момичетата, които участват в обичая „Калиница“ в Асеновград, символизира копнежа им за брак

24 Юни 2017 | 14:15 | Агенция "Фокус"
Асеновград. Булчината премяна на момичетата, които участват в обичая „Калиница“, символизира копнежа им за брак. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив Росица Иванова, уредник в Етнографската къща в Асеновград, във връзка с традиционния обичай „Калиница“. По думите й това е причината до момичето, облечено като булка, да не застава момче като младоженец. Момчетата присъстват в ритуала в периферията на множеството, а в центъра е булката.
„По превод на гръцки източници, избраната калиница е обикаляла със своята свита по махалите, а от къщите са излизали хора и са пускали нишани, най-вече китки с пръстени, в менче с вода, което е носила. Вечерта, като една жрица на съдбата, калиницата е вадила нишаните един по един. В това време са се изричали двустишия и са се пеели песни. Подобно е и описанието на обичая, което ни оставя Ганка Маринова в своята монография „Календарни празници в Асеновград“, с тази разлика, че момите идват в двора на калиницата, за да си оставят нишаните и самите наричания са се извършвали там. Това е всъщност гадаенето за бъдещата женитба“, обясни Росица Иванова.
Етнографът уточни, че в миналото гадаенето за женитба се е правело както на Еньовден, така също на Васильовден и Гергьовден. „Еньовденският обичай „Еньова буля“ има тракийски корени и се е изпълнявал предимно по селата. Тук в Асеновград се е присвоил от гърчеещото се някога население и се е проявило в един погражданен вариант – „Калиница“. Навремето са избирали едно момиче от махалата от по-заможно семейство, обличали са го като булка и заедно с придружаващата го свита от други деца са обикаляли и са пеели: „Която ще има много лозя, нейният нишан да излезе!“ или „Която ще бъде много богата, нейният нишан да излезе!“, каза още Иванова.
Етнографът добави, че в монографията на Николай Хайтов „Асеновград в миналото“ се дават кратки сведения за празника „Калиница“. „Там се разказва, че когато се обявяват наричанията и късметите, се е произвеждала голяма веселба и смях. Сега поне настроението е жизнерадостно и позитивно. Обичаят „Калиница“ се е скрил някъде в големия общоградски празник „Калиници“. Това е едно тържество на красотата в лицето на децата, а ние сме в радостно състояние на реверанс и наслада“, коментира Росица Иванова.
Тони МИХАЙЛОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Румяна Хаджиева, Регионален исторически музей – Благоевград: „Провиране през дрено“ е популярен обичай, който на Еньовден се изпълнява в голяма част от петричките села

Румяна Хаджиева, Регионален исторически музей – Благоевград: „Провиране през дрено“ е популярен обичай, който на Еньовден се изпълнява в голяма част от петричките села

24 Юни 2017 | 14:10 | Агенция "Фокус"
Благоевград. „Провиране през дрено“ е популярен обичай, който на Еньовден се изпълнява в голяма част от петричките села. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Румяна Хаджиева, етнограф в Регионален исторически музей – Благоевград. Тя обясни, че за този обичай е характерно с червен вълнен конец да се връзват двата края на клонките на две съседни дрянови дръвчета и през образувания проход жени, моми и деца се провират за здраве.
„Освен това мога да кажа, че при нас не се прави и характерния за другите краища на България обичай „Еньова буля“, но това, което обединява празника в цялата страна, е почитта към слънцето и децата на слънцето – цветята и билките, които в този ден имат особено голяма и магическа сила“, каза още Хаджиева. Тя уточни, че обичаят „Еньова буля“ е по-популярен в Тракия, както и сред тракийските преселници в Добруджа, като на този всички моми се събират в една къща и там обличат като булка 5-6 годишно момиченце, което трябва да има живи родители. Забулват детето с червено було, поставят на главата му венец от еньовче и други цветя и с детето на рамо обикалят цялото село.
„По време на ритуалната обиколка девойките пеят специални обредни песни, а детето-булка размахва дългите ръкави на ризата, в която е облечено. След обиколката отвеждат "Еньовата буля" в същата къща, където са я стъкмили. Там започва вторият основен обреден компонент – напяването на китките и пръстените на момите. На следващия ден "Еньовата буля" започва да изважда една по една китките, а момите припяват за всяка една от тях, като наричат за какъв момък ще се омъжи съответната девойка. В отделните припевки се описва физическият облик на ергена, неговото имотно състояние и професията му“, допълни Хаджиева. Накрая момите измиват "Еньовата буля" с водата от котлето, обличат я с нови дрешки и я връщат на майка й.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Стара Загора: Празнични поводи отбелязаха две старозагорски села на Еньовден

Стара Загора: Празнични поводи отбелязаха две старозагорски села на Еньовден

24 Юни 2017 | 14:04 | Агенция "Фокус"
Стара Загора. Два празника, на връх Еньовден, събраха стотици жители и гости на селата Преславен и Старозагорски минерални бани, съобщиха от пресцентъра на Община Стара Загора. Преславенци традиционно оживиха селото си с Празника на хляба. Тържеството в центъра на населеното място и тази година бе предшествано от ритуално зажънване на нивата, в което се включи и председателят на Общинския съвет на Стара Загора Таньо Брайков. Той поздрави организаторите на празника и им благодари за възможността да се наслади на един от най-старите ритуали, изхранвали поколения българи – жътвата. Кметът на селото Митьо Митев и секретарят на местното НЧ „Димитър Наумов“ Стойка Геновa посрещнаха гостите си край битово подредения парк в центъра на селото. Демонстрация на месене, точене и печене на традиционни за този край продукти с брашно – гюзлеми, катми, пърленки и палачинки, събра любопитни погледи. Майсторите на тестените изделия се включиха и в кулинарен конкурс, а учениците от преславенското ОУ „Бойчо Русев“ и тази година показаха художествените си умения и наредиха изложба. Традиционни песни и танци представиха местни самодейни състави. Гости на празника „Пътят на хляба“ бяха още общинският съветник Николай Николов, народният представител Радостин Танев, кметове и кметски наместници от околните на Преславен села.
Малко по-късно днес, двоен повод за празнуване имаха жителите на Старозагорските минерални бани. Стотици участници се включиха в Еньовденски събор - празник на билките, слънцето и водата. Началото бе дадено с посрещане на изгрева, бране на билки и виене на еньовски венец. Фолклорната програма събра любителите на хората и песните още в 9.30 часа в парка на центъра на селото. Тържественото откриване отбеляза и 50-годишнината от обявяването на Старозагорски минерални бани за национален курорт.
„Старозагорските бани е мило място за всички ни. Още помня как се качвахме на автобуса и цяло лято изкарвахме тук – на плажа, в парка, край езерото. С всяка изминала година, старозагорският курорт става все по-привлекателно място за отмора и балнеолечебни процедури“, каза председателят на Общинския съвет Таньо Брайков по време на откриването на празника. „Общината и Общинският съвет ще продължим да помагаме с каквото можем при нужда на кметството на Старозагорските бани, защото курортът е богатство за региона ни и трябва да продължи своето развитие“, допълни Брайков.
Поздрав към стотиците гости на Еньовденския събор бе поднесен от името на кмета на Община Стара Загора Живко Тодоров. По повод празника, приветствие отправи и народният представител Радостин Танев. Гости на тържеството бяха още общинският съветник Динко Михайлов, кметове и кметски наместници от селата в региона и други.
Кулинарна изложба на кметствата и читалищата край Старозагорските бани, които са и съорганизатори на празника, показаха различни традиционни ястия от Ново село, Сулица, Лозен, Сладък кладенец, Елхово, Казанка, Остра могила и Малка Верея.
Като съпътстващи мероприятия отново имаше колоритен селски двор, с който бе представено очарованието на българския бит и култура, изложба-базар, детски пленер, разучаване на български танци, както и демонстрация на производство на розова вода. Гостите бяха почерпени и с дъхав липов чай.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Росица Иванова, етнограф: Автентичните наричания за Еньовден от различни краища на страната са със скрита гадателска насоченост, но някои от тях звучат грубо

Росица Иванова, етнограф: Автентичните наричания за Еньовден от различни краища на страната са със скрита гадателска насоченост, но някои от тях звучат грубо

24 Юни 2017 | 13:38 | Агенция "Фокус"
Асеновград. Автентичните наричания за Еньовден, които калиниците получават според традициите в различни краища на страната, включително и такива за женитба, са много интересни и със скрита гадателска насоченост, но някои от тях звучат грубо. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив Росица Иванова, уредник в Етнографската къща в Асеновград, във връзка с традиционния обичай „Калиница“ в Асеновград. „Ето например: „Сиво куче на камъче“ – става въпрос за сиромах и просяк. Или „Парцалище на гноище“ – говори се за шивач. Други примери са „Дебела дунда вино точи“ – става въпрос за пияница, и „Гривни дрънкат на постеля“ – говори се за куюмджия“, посочи Росица Иванова. Тя каза още, че в съвремието, когато всичко е различно и мисленето и вярата далеч не са това, което са били някога, Историческият музей в Асеновград променя облика и звученето на традицията, за да запази нейната идея.
„На калиничките не подхожда да се правят такъв вид наричания. Ние продължаваме основната идея на обичая и на празника, като в случая сме осъвременили самото звучене на наричанията. В тях припомняме старите занаяти, включваме и съвременни професии, в един романтично-поетичен стил, понякога фолклорна нотка, на места с архаичен език, задължително в позитивна светлина. Изключваме названия като „пияница“ и „просяк“ и даваме хвала на труда, защото всички градивни занаяти и професии заслужават уважение. Щастието може да се намери навсякъде и една жена може да бъде щастлива както с обущар и банкер, така също с бизнесмен или планинар“, коментира Росица Иванова.
Тя подчерта, че не е нужно тези наричания да се приемат като чиста монета и с излишна сериозност. „Те са просто забавление и една добронамерена шега. Всеки за себе си може да промени този текст, ако не му допада, или просто да се посмее за настроение. Думите са подбрани така, че да носят добро настроение. Днес наричанията за калиниците в Асеновград на Еньовден има следното звучене: „Която за терзия се ожени, ще бъде доволна, че все е натъкмена с нови премени. Нейният нишан да излезе!“. Също „Която планинар вземе, все по върховете ще се катери и отвисоко на дребните неща ще гледа. Нейният нишан да излезе!“ или „Която за политик се ожени, с него както в дома си, така и в държавата ни управия ще намери. Нейният нишан да излезе“, посочи етнографът.
Тони МИХАЙЛОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Еньовден се явява като антипод на Коледа, когато е зимното слънцестоене

Проф. Костадин Динчев, фолклорист: Еньовден се явява като антипод на Коледа, когато е зимното слънцестоене

24 Юни 2017 | 12:54 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Еньовден е наричан още летния Св. Йоан или Св. Иван, тъй като именно тогава се смята, че е бил роден Йоан Кръстител. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин проф. Костадин Динчев, фолклорист и почетен гражданин на Благоевград. Той обясни, че според някои от източниците той бил наричан Йоан Копала. „Този ден всъщност се явява като антипод на Коледа, когато е зимното слънцестоене. Народното му название е бильобер, защото рано сутринта на Еньовден се берели билки и се виели венци от горски цветя. Някои хора пък се къпели в роса за здраве. Също така, както е известно, росата предпазва от градоносни сили. По цветята и китките, които се набирали, било предсказвано за предстоящи женитби, освен това се избирало едно момиче, което било наричано „Еньова буля“, каза още проф. Динчев. Той добави, че хората я носели на рамо докато обходят целия синор.
„Това е своеобразна жертва – медиатор между небето и земята и техния свещен брак. Именно това момиченце вади китките от котлето или глинения съд и нарича: „Пъстра птичка по терличка“ – значи девойката, на която е, ще се омъжи за овчар; „По дол бяга, цървул стяга“ – ще отиде за хайдутин, и така нататък. Сходни наричания и гадания имаме още на Васильовден, на Гергьовден. Всъщност тук е важно да отбележим, че тези наричания не се срещат само при християните, но и при мохамеданите“, подчерта проф. Динчев.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пловдив: Над 500 момичета се включват в отбелязването на празника „Калиница“ в Асеновград

Пловдив: Над 500 момичета се включват в отбелязването на празника „Калиница“ в Асеновград

24 Юни 2017 | 12:08 | Агенция "Фокус"
Асеновград. 502 малки момичета се включват в отбелязването на празника „Калиница“ в Асеновград. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Пловдив от отдел „Връзки с обществеността“ в Общината. Момичетата са преминали по улиците на града, облечени с бели сватбени премени, изпълнявайки обичая „Калиница“. Днес калиниците в Асеновград са стотици, като всяка майка желае собствената й дъщеря да бъде част от вековната традиция и да я премени в богато украсена бяла рокля. Културната програма на Община Асеновград за празника Еньовден продължава до края на деня и утре с Фестивал на сватбените оркестри и модерни атракции, свързани със сватбените тържества, който ще се излъчва онлайн на сайта на Общината.
Обичаят „Калиница“ е типичен местен празник, който няма аналог другаде по света. Това е много стар обичай, идващ от гръцките махали в Станимака. Калиница означава хубавица и малка мома, като за такава се е избирало момиченце от 3 до 6-годишна възраст от най-богатото семейство в квартала. Смятало се е, че благополучието на нейното семейство ще се пренесе върху всички останали в махалата.
Тони МИХАЙЛОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Велико Търново: С Розова зора и Еньова омая бяха почерпени посетителите на Самоводската чаршия за Еньовден

Велико Търново: С Розова зора и Еньова омая бяха почерпени посетителите на Самоводската чаршия за Еньовден

24 Юни 2017 | 11:54 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. С Розова зора и Еньова омая бяха почерпени посетителите на Самоводската чаршия във Велико Търново за Еньовден, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Лечебната храна и отвара бяха приготвени от председателя на Съюза на билкарите в България Емил Елмазов. Той припомни, че Розовата зора се прави на огън от смачкани внимателно, в кристалите на захар, венчелистчета на роза. „Така се попива информация от розата в кристалите, а после от тях се придава на меда. Варенето в мед на тази уханна каша лека-полека я превръща в едно много уханно, силно и трайно хранително вещество, което човек може да запази с години. То помага за нерви, за безсъние“, посочи Емил Елмазов. Еньовата омая пък е питие, което се приготвя от билки и вино.
„За да свържем Изтока и Запада в Еньова омая, използваме канела, мушкатово орехче и портокал. За да се сложи печата на България и Балканите, са добавени ветрогон и бабини зъби. Ветрогонът расте в сфера - отначало е клон, после пирамида и накрая сфера, тогава ветровете го откъсват от корена му и го търкалят по полята, затова се казва верогон. Бабините зъби са удивителна билка, която се свързва с повече мъжественост, но има и пречистващи свойства“, поясни билкарят. Той уточни също, че питието се разбърква регулярно 14 дни преди консумация. Всички посетители на туристическата улица в Старата столица имаха възможност да се потопят в традициите и да опитат от приготвените лечебни храни и отвари.
Луиза ТРАНЧЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. Петя Банкова, етнолог: Еньовден е приеман изключително радушно от младите хора

Доц. Петя Банкова, етнолог: Еньовден е приеман изключително радушно от младите хора

24 Юни 2017 | 11:48 | Агенция "Фокус"
София. Еньовден е приеман изключително радушно от младите - в един такъв преломен момент, няма как да няма и момински гадания, предстватбени обичаи и обреди. Това каза етнологът доц. д-р Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН), в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с Еньовден. „Тук именно на Еньовден се случва направата на най-красивата и най-интересната и може би най-свързана със символи китка, защото на Еньовден се правят така наречените китки, украсени със специални нишани. В нея освен определените растения, които се берат, може да се сложи някакво украшение, за да се запази индивидуалността на тази, който я прави. На Еньовден в моминската китка задължително ще присъства розата, трендафилът или гюлът. Той е много честа украса, не само на дворовете и къщите, но и на хората. Сега е моментът да го видим в цялата му прелест. В моминската китка ще има сложена билка омайниче, която пък от своя страна държи злите сили надалеч от този, който я притежава“, каза доц. Банкова. По думите й освен това в тази китка може да бъде сложена друга билка – любиче. Тя поясни, че самите названия показват какъв символ и каква сила крият тези растения. „Според легендата, ако се даде и капчица от любичето на избрания от момата годеник, той ще ú бъде верен до гроб“, обясни етнологът. Доц. Банкова допълни, че според народните вярвания самодивите и юдите са онези митични същества, които познават силата на билките. „Тук можем да открием народната вяра в някакъв вид свръхестествени сили. Самодивите могат да направят отровни стрели, чиито върхове намазват с билката делянка. Също се бере по Еньовден. Ако момъкът е уцелен с такава стрела, той забравя за клетви и за вярност, изоставя либе и невеста. Хуква по горите да търси самодивите. Разбира се, българинът е подготвен и за този случай. По българската земя расте и билката, която може да върне младостта и да запази вечен живот. Само Магда самовила може да каже коя е тя в замяна на вашата преданост до гроб, ако искате да разберете тази тайна“, посочи етнологът.
Деница КИТАНОВА

Пълният текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Николета Тянчева, Исторически музей-Асеновград: Обичаят „Калиница“ е неизменна част от визитната картичка на града

Николета Тянчева, Исторически музей-Асеновград: Обичаят „Калиница“ е неизменна част от визитната картичка на града

24 Юни 2017 | 11:31 | Агенция "Фокус"
Асеновград. Обичаят „Калиница“, който се пресъздава на Еньовден, е неизменна част от визитната картичка на Асеновград. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив Николета Тянчева от Историческия музей в града. По думите й през последните години, на самия празник Еньовден, вече е традиция Асеновград да осъмва в нежна бяла красота и улиците да бъдат изпълнени с малки момичета, облечени като булки. „Старият селски обичай Еньова буля още в миналото тук се е преформулирал и се е превърнал в обичая „Калиница“. Той се е появил първоначално в гръцките махали и това е причина названието му да идва от гръцки, като означава „хубава булка“. В миналото се е избирала само по една калиница от махалата, която е била придружавана от своята свита. Днес това е общоградски празник с участието на много момичета, придружавани от родители и близки“, каза още Николета Тянчева.
Тя посочи, че Еньовден е един от най-значимите празници както в църковния, така и в обредния календар. „Той е свързан с рождението на св. Йоан Предтеча. Счита е за най-дългия ден, разполовяващ годината и докарващ лятото. В тази връзка народът е казал че Св. Еньо е започнал да си кърпи кожуха и да се подготвя за зимата. На този ден е силен култът към слънцето, което трепти и играе. В миналото хората особен много са държали да посрещат изгрева за здраве. В нощта срещу Еньовден звездите слизат на земята, омайват билки, треви и цветя, придават им някаква магическа и целебна сила. Според народната вяра, този ден е отреден за празник на знахари, билкари, врачки, баячки и магьосници“, обясни Тянчева. По думите й, на Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие.
Николета Тянчева посочи също, че с всяка изминала година нараства броят на момичетата, които искат да бъдат калиници, а тоалетите им са все по-изискани. По думите й вече е традиция Етнографската къща в Асеновград да отваря врати в деня преди Еньовден, когато в двора пристигат момичета, за да оставят своите нишани. „Това могат да бъдат пръстено, гривни, фиби и други, за предпочитане е да са по-дребни бижута. Те престояват цяла нощ под открито небе в „мълчана“ вода. Днес, на Еньовден, тези момичета идват в Етнографската къща, за да вземат своите нишани и да получат наричания в позитивен романтично-хумористичен стил за късмет в бъдещата женитба. След приключване на наричанията, малките невести се отправят към храма за празнична литургия. Следва посещение на параклиса „Св. Въведение Богородично“ и празнично шествие по улиците на града. След това малките булки се установяват в Градския парк, където има забавна музикална програма, подаръци и грамоти за всички участници в общоградския празник. Всяка година на празника присъстват ценители на красотата, любители на празненствата и традициите“, каза още Николета Тянчева. Тя подчерта, че обичаят „Калиница“ представя Асеновград пред България и света и затова всички трябва да подпомагат неговата популяризация.
Тони МИХАЙЛОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. Петя Банкова: Еньовден е не само денят на тържеството на билките и вярата в лековитата им сила, а и празник на младостта, красотата, слънцето и водите

Доц. Петя Банкова: Еньовден е не само денят на тържеството на билките и вярата в лековитата им сила, а и празник на младостта, красотата, слънцето и водите

24 Юни 2017 | 11:29 | Агенция "Фокус"
София. Еньовден е не само денят на тържеството на билките и вярата в лековитата им сила, а и празник на младостта, красотата, слънцето и водите. Това каза етнологът доц. д-р Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с Еньовден. „Благодарение на дългогодишните усилия на етнолози и фолклористи в изследването на традиционната култура, можем да твърдим, че обредността, свързана с Еньовден е добре проучена. Основни нейни акценти са вплитането на еньовския венец с билки, набрани в навечерието на празника, когато според народното вярване те са особено лековити; провирането на млади и стари през венеца за здраве и дълголетие и къпането в реки и извори на изгрев слънце“, коментира етнологът. Тя поясни, че в празника се откриват древни напластявания на човешки представи за силата и влиянието на природните сили върху човека. „В основата си тези практики са обвързани с култа към слънцето, който е бил широко разпространен в българските земи. Той е засвидетелстван както в археологически разкопки, така и в редица фолклорни мотиви. Слънцето, когото българите най-често наричат Райко, е едно от най-почитаните небесни светила“, обясни етнологът. По думите й свързан със слънцето е и Еньовден. „Най-вече при обичая Еня. В него младите момичета пеят една народна песен, в която се разказва как Домна царица се помолила на слънцето за билка и за рожба. За да го склони, тя му обещала, че ако роди момче, нейно ще е, а ако бъде момиче – негово. Ето нá, родило се момиче – Маринка, която пораснала много хубава, но майка ú я криела, за да не я види слънцето. Една неделя, когато майка ú отишла на църква, въпреки заръките ú, Маринка излязла за вода, Слънцето я видяло, спуснало своите люлки и я вдигнало“, разказа доц. Банкова.
Деница КИТАНОВА


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Велико Търново: Венец от 77 билки и половина посрещна посетителите на Самоводската чаршия на Еньовден

Велико Търново: Венец от 77 билки и половина посрещна посетителите на Самоводската чаршия на Еньовден

24 Юни 2017 | 11:17 | Агенция "Фокус"
София. С изплитането на венец от 77 билки и половина във Велико Търново отбелязаха Еньовден. Стотици жители и гости на града имаха възможност за 14-та поредна година да преминат под него на Самоводската чаршия в старата част на Велико Търново, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Традицията повелява, че билките, от които е направен той, лекуват всички 77 болести, а половината е за незнайната.
Празникът на лятното слънцестоене, лечебните билки и прастарите магически обреди се чества традиционно в старата столица. В програмата се включиха и ученици от града, които представиха различни музикални изпълнение. Освен това председателят на Съюза на билкарите Емил Елмазов разказа за значението на билките и за тяхната употреба.
За децата има специална работилничка, отново разположена на Чаршията. В нея те имат възможност да рисуват и правят глинени отпечатъци на билки. Много игри със затворени очи, сетивни загадки и движенчески предизвикателства за разпознаване на билките ще има по маршрута на Еньовденския лабиринт на чаршията, а в 13.00 часа ще започне изграждането на мандала мозайка „Създаване на слънцето“. Празникът ще завърши с огнено шоу и музика на живо.
Луиза ТРАНЧЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Даниела Крантева, Община Гоце Делчев: Традиционният фестивал „Еньовденски тайнства“ в село Делчево се превърна в една чудесна традиция, която привлича все повече хора

Даниела Крантева, Община Гоце Делчев: Традиционният фестивал „Еньовденски тайнства“ в село Делчево се превърна в една чудесна традиция, която привлича все повече хора

24 Юни 2017 | 10:28 | Агенция "Фокус"
Гоце Делчев. Община Гоце Делчев отбелязва Еньовден с традиционният фестивал „Еньовденски тайнства“ в село Делчево. Това каза за Радио „Фокус“-Пирин Даниела Крантева, главен експерт „Връзки с обществеността“ към Община Гоце Делчев. „Той се превърна в една чудесна традиция, която привлича все повече хора, не само от региона, а и все повече туристи посещават село Делчево, специално за този фестивал. Замисълът се разбира от самото име на фестивала. Еньовден е един от най-интересните празници и един от най-магичните дни в годината. Който не е ходил в село Делчево, няма как да разбере, но който е ходил, знае колко прекрасно и интересно място е то. Делчево е едно село, закътано в самата планина Пирин, с прекрасен изглед към Гоце Делчев и към цялото поле, с чудесна архитектура и природа, и повярвайте ми, на прекрасния празник Еньовден се получава един страхотен фестивал“, отбеляза тя. По думите й днес, на този магичен ден, слънцето е посрещнато в местността „Вълчова тумба“ край Делчево, като хората са се събрали там още от 05.00 часа сутринта.
Натали СТЕФАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Румяна Хаджиева, Регионален исторически музей – Благоевград: Като всяко гранично време, и по Еньовден се случват необичайни и магични неща

Румяна Хаджиева, Регионален исторически музей – Благоевград: Като всяко гранично време, и по Еньовден се случват необичайни и магични неща

24 Юни 2017 | 10:15 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Народът нарича празника на слънцето и рождението на Св. Иван Кръстител – Еньовден, Яновден, Иванбилкобер, Свети Иван летни и Свети лете. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Румяна Хаджиева, етнограф в Регионален исторически музей – Благоевград. По думите ѝ днешния празник е ден на повратно календарно време, денят на лятното слънцестоене, когато при изгрев голямото слънце потрепва, играе и започва бавно да обръща поглед назад. „Денят започва да намалява, а лятото да си отива, колкото и необичайно да ни звучи в това горещо време, или, както казва народът - „Еньо намята кожухът и отива на сняг“. Като всяко гранично време, и по Еньовден се случват необичайни и магични неща. На този ден небето се отваря и слънцето се къпе в реки и извори, звездите слизат, за да омаят и дарят треви и цветя с онази чудодейна сила, която те в другото време на годината нямат“, каза още Хаджиева.
Тя добави, че всички тези митологични вярвания, свързани с космоса и календарното време, бележат човешкия живот и здраве, както и стопанското благополучие. „Те определят и осмислят народните обредни практики на Еньовден“, подчерта Хаджиева.
Тя каза още, че на Еньовден моми и момци посрещат с песни и игри изгрева на слънцето по поляни и могили край селата, търкаляйки се в еньовденска роса, къпейки се и миейки се в реки и извори за здраве и изцеление. По думите и в ранните часове на деня се берат билки и цветя, които се вият на венци, а малките китки се наричат на всеки членове от семейството. „Те биват окачвани на високо и по свежестта им се гадае за здравето хората. С някои треви като лепка и желавика се опасва като зелен пояс кръста против болка и бездетство, или по време на жътва. През еньовденски венец деца и младежи се провират за здраве, еньовденска китка се окачва на входната врата, но най-разгърнат по смисъл е ритуалът, наречен „Надпяване на китки“, каза още Хаджиева. Тя обясни, че девойки на женитбена възраст вечерта преди Еньовден носят мълчана вода в менче и отбелязват с пръстен или друга своя вещ всяка китка, след което оставят котлето да пренощува под звездите. „На сутринта се събират за надпяването, пеят песни около котлето, играят, а малко момиченце изважда китките една след друга. В това време всички изпълняват припевки, чието съдържание предсказва социалното положение и имотността на бъдещия жених“, обясни Хаджиева.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

София: Столична библиотека организира честване на празника Еньовден с инициативата „Библиотека в планината”

София: Столична библиотека организира честване на празника Еньовден с инициативата „Библиотека в планината”

24 Юни 2017 | 09:22 | Агенция "Фокус"
София. Столична библиотека организира честване на празника Еньовден от 12.30 часа, на естрадата на хижа „Момина скала” в ПП "Витоша". Това съобщиха от пресцентъра на Столична община. Събитието е част от кампанията „Библиотека в планината”.
Къщичките с най-новите книги за билките и билкарството, както и нови заглавия от художествената и научно-популярна литература от фонда на библиотеката, включително и за деца, са на разположение на посетителите на 5 места:
- Дендрариум;
- Детски еко стационар „Бели брези“;
- Момина скала;
- Алеко;
- Черни връх.
Шатрата на Столична библиотека ще очаква посетители от 11.00 часа пред хижа „Момина скала”. Свои стихове ще четат поетите Петър Чухов, Илиана Илиева и Георги Гаврилов. Посетителите ще имат възможност да получат безплатни едногодишни читателски карти.
Празникът в планината се организира от Национален комитет „Петър Димков”, ПП "Витоша" и Столична библиотека и стартира с туристически поход по „Алеята на билките”, тръгващ в 8.30 ч. от кв. "Княжево" – (последната спирка на трамвай 5) – Златни мостове – хижа Момина скала.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Благоевград: Село Делчево за поредна година е домакин на традиционния летен фестивал „Еньовденски тайнства”

Благоевград: Село Делчево за поредна година е домакин на традиционния летен фестивал „Еньовденски тайнства”

24 Юни 2017 | 08:45 | Агенция "Фокус"
Гоце Делчев. Живописното село Делчево за поредна година е домакин на традиционния летен фестивал „Еньовденски тайнства”. Основен организатор на фестивала, който се провежда от 23 юни, е Община Гоце Делчев. Това съобщиха от пресцентъра на Община Гоце Делчев. За днес са предвидени посрещане на слънцето и бране на билки в местността Вълчова тумба. След това ще се проведе ателие „Изработване на еньовски венци”. И тази година Еньовата буля ще отправи своята благословия, а всички, които желаят ще могат да се проврат през Еньовския венец за здраве и късмет. На мегдана в Делчево ще има и още едно ателие – по грънчарство. Освен това, присъстващите ще научат някои магически еньовски тайни за билките и ще се запознаят с интересни рецепти на вкусни ястия, приготвени от учениците от ПГ по МСС „Пейо Яворов“. Специален гост на фестивала тази година ще бъде топ-готвачът Лео Бианки. Той ще сготви на мегдана в селото вкусни италиански специалитети, подправени с много билки. И тази година на площада в китното село ще има благотворителен базар „Билки за лек и вкус“, където всеки ще може да си закупи билка, а със събраните средства ще се подпомогнат жени с онкологични заболявания от Гоце Делчев и региона. В традиционната Еньовска фолклорна палитра, която ще започне на мегдана по обед, ще участват Танцова формация „Неврокопчанче“ с ръководител Костадин Гьоргов и Даниела Георгиева. Вечерта за всички любители на съвременната българска музика е специалното участие на певицата Дара. Концертът на популярната певица започва в 19.00 часа и ще бъде на площада в село Делчево.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Стара Загора: Еньовденски събор ще се проведе в Старозагорски минерални бани

Стара Загора: Еньовденски събор ще се проведе в Старозагорски минерални бани

24 Юни 2017 | 08:27 | Агенция "Фокус"
Стара Загора. За трета поредна година, в курортното селище Старозагорски минерални бани ще се проведе Еньовденски събор – празник на билките, слънцето и водата. Това съобщиха от пресцентъра на Община Стара Загора. Програмата на празника започва с посрещане на изгрева, бране на билки и виене на еньовски венец. Фолклорната програма е от 9.30 часа, а официалното откриване на събора е предвидено за 11.00 часа. Целта на събора, който се провежда със съдействието на Община Стара Загора, е да издири, обогати, популяризира и съхрани българския фолклор
Тази година, на Еньовден ще бъде отпразнуван юбилей - 50 години от обявяването на Старозагорски минерални бани за национален курорт.
Като съпътстващи мероприятия отново ще са още селски двор, с който да бъдат представени българският бит и култура, изложба-базар, детски пленер, разучаване на български танци, както и демонстрация на производство на розова вода.
Организатори на еньовденското веселие и юбилея на курортното селище са Община Стара Загора, кметството на Старозагорски бани, НЧ „Христо Ботев – 1952“, както и селата от района – Ново село, Сулица, Лозен, Сладък кладенец, Елхово, Казанка, Остра могила и Малка Верея.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Еньовден е

Еньовден е

24 Юни 2017 | 08:12 | Агенция "Фокус"
София. Днес е Еньовден. В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в "живата вода", изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина. Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който "облича кожуха и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, ще бъде здрав човека през годината, а очертае ли се наполовина - болест ще го мори.
В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач (1 юли).
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили забраната да се жъне на Еньовден. В народните представи той е "аталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Има поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
На Еньовден слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път (затова и седи повече на небето), окъпва се в жива вода и така, окъпано и подмладено, се обръща, за да тръгне назад. Казват, че от радост слънцето играе и е добре в този ден да те види рано, да си вземе сбогом и да поръси с лечебните си слънчеви капки. Млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, защото вярват, че преди тях се е окъпало и слънцето. Дори в коритата, в които през цялата година е нямало и капчица, бликва вода.
Момите изнасят навън чеиза си, за да го види и благослови слънцето. Хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и вярват, че ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година.
На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Окъпалото се слънце също им дава целебна сила. Затова рано пред изгрев се берат билки. Познават ги много жени, но най-добре ги знаят врачки и баячки. Билките се пазят за лек през цялата година.
От билките се сплита еньовски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве. За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.
Ако жените и момите си умият косите с вода, в която е накисната еньов-ска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.
На този ден се берат и метли за къщите, за да няма „лоши духове и таласъми".
Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко. Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година. Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка.
Вярва се, че на Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кроено от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в собствения си хамбар, вярват, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които наричат „цар" или „майка", а при вършитба ги хвърлят в нивите си и очакват житото им да стане двойно повече. За да се предпазят, всеки стопанин зажънва в нощта преди Еньовден по няколко класа от нивата си. Като дойдат магьосниците - да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце.
На Еньовден имен ден празнуват имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Венелина Алексиева: Празникът „Калиница“ е продукт на взаимодействие между християнски традиции и езически вярвания и ритуали

Венелина Алексиева: Празникът „Калиница“ е продукт на взаимодействие между християнски традиции и езически вярвания и ритуали

23 Юни 2017 | 16:13 | Агенция "Фокус"
Асеновград. Празникът „Калиница“ е продукт на взаимодействие между християнски традиции и езически вярвания и ритуали, което го прави уникален и единствен за цяла България. Това каза за Радио „Фокус“ – Пловдив Венелина Алексиева, експерт от отдел „Връзки с обществеността“ в Община Асеновград. Тя посочи, че за калиница в миналото се е избирало момиче от 3 до 6-годишна възраст от най-богатото и най-заможно семейство от махалата, тъй като се е вярвало, че късметът и богатството на родителите ѝ ще се пренесе върху всички останали жители. „Калиницата изпълнява своята роля в три последователни години, а момичето се облича в бяла рокля като същинска малка булка. След трите последователни години калиницата отстъпва булчинската премяна на по-малко дете и преминава в следващата група – вече на момите. В миналото облечената в бели дрехи като невеста калиница е тръгвала към църквата и центъра на града навремето, заобиколена от своята свита, представляваща други малки момичета – нейни приятелки. Те пеят местната песен за калиницата: „Вижте нашата Калиница колко е красива, тя ще стане по-красива, нека ни е жива!“. С тези думи те са я благославяли“, каза Венелина Алексиева. Тя посочи, че в стремежа си да запази тази неповторима и красива традиция на Еньовден, ежегодно Община Асеновград организира двудневен празник.
Тони МИХАЙЛОВ

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Владимир Путин на посещение при руските военни в Сирия. 14 декември 2017 г.
Владимир Путин на посещение при руските военни в Сирия. 14 декември 2017 г.

ВИДЕО
Наводненията в Гърция взеха жертви
Наводненията в Гърция взеха жертви
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2017 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.