Разногласията между Запада и Русия се запазват

12 Януари 2022 | 17:59 | 0
Разногласията между Запада и Русия се запазват
Снимка: ТАСС

Интензивният диалог на високо равнище между Русия и САЩ и техните съюзници през последните седмици не дава очакваните резултати и страните продължават да са твърди на противоположните си позиции.
***

Уенди Шърман: Редица предложения на Москва за европейската сигурност са неприемливи
Брюксел. Редица ключови предложения на Москва за гаранции за сигурност в Европа са неприемливи. Това заяви в сряда първият заместник-държавен секретар на САЩ Уенди Шърман на пресконференция след приключилото в Брюксел заседание на Съвета НАТО-Русия (СНР), предава ТАСС.
„Както генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза по-рано, това беше много сериозен и директен разговор. Руският заместник-министър на външните работи [Александър] Грушко и [руският] заместник-министър на отбраната Александър Фомин говориха много и споделиха предложенията и вижданията на Руската федерация относно европейската сигурност и бъдещето на НАТО. Съюзниците от НАТО бяха единни в нашите отговори <...>, включително когато става дума за някои ключови руски предложения, които просто не са приемливи“, каза тя.
Според Шърман страните-членки на Северноатлантическия алианс на срещата на СНР в сряда са заявили, че всяка страна може да избира свои собствени съюзи и са се изказали изцяло от единна позиция.
„Съюзниците в НАТО излязоха в пълно единство в подкрепа на редица основни международни принципи, според които всички страни трябва да могат да избират своята външнополитическа ориентация, че суверенитетът и териториалната цялост са свещени и трябва да се зачитат и че всички страни могат и трябва да са свободни да избират свои собствени съюзи“, каза тя и добави, че срещата е продължила почти четири часа.
По думите на Шърман, страните от НАТО са поискали Руската федерация да премине към деескалация и да работи в дипломатическа посока. Според Шърман срещата „завършва с трезво предизвикателство от страна на съюзниците от НАТО към Русия“. Същността на исканията на страните от НАТО, според заместник-държавния секретар на САЩ, е „намаляване на напрежението, избиране на пътя на дипломацията и продължаване на диалога на добросъвестна и реципрочна основа“.
Вашингтон и неговите съюзници вярват, че Русия ще трябва да избира между деескалация и конфронтация, подчерта отново тя.
„Оставаме готови да се ангажираме с Русия. Високият темп на двустранно и многостранно ангажиране тази седмица показа, че Съединените щати, нашите съюзници и партньори не протакат време. Русия ще трябва да направи труден избор: деескалация и дипломация или конфронтация и последствия“, каза тя. Според заместник-държавния секретар САЩ и техните съюзници се надяват руската страна „да избере мира и сигурността“.
НАТО покани Руската федерация да проучи възможността за взаимни стъпки за намаляване на рисковете, прозрачност, подобряване на комуникациите и контрола върху въоръженията. Според представителя на САЩ страните от Северноатлантическия алианс са изразили своите позиции относно това къде НАТО и Русия „могат да постигнат съвместен напредък“. „Това включва реципрочни стъпки за намаляване на рисковете, [осигуряване] на прозрачност, подобряване на комуникацията и контрола върху въоръженията“, каза Шърман.
Страните-членки на НАТО вярват, че има място за напредък в работата с Русия в редица области, каза Шърман.
„Съединените щати и нашите съюзници от НАТО потвърдиха нашия споделен ангажимент към дипломацията като най-надеждния път към трайна сигурност и нашата готовност да се ангажираме с Русия по въпросите на сигурността в конструктивен и реципрочен процес. В който НАТО и Русия биха могли да работят заедно, за да постигнат напредък, повишаване на сигурността за всички нас и за света. Те включват реципрочни действия за намаляване на рисковете и прозрачност, повишаване на ефективността на взаимодействието и контрола на въоръженията“, каза Шърман.
Страните от НАТО на срещата в Брюксел отново предупредиха Русия за строги мерки в случай на инвазия в Украйна, каза Шърман.
„Днес отново директно казахме на Русия, че по-нататъшното руско нахлуване в Украйна ще доведе до значителни разходи и последици [за Москва], които [по мащаб] надхвърлят това, с което те [руските власти] се сблъскаха през 2014 г.“, заяви тя. Според Шърман става дума за „икономически мерки“, които ще засегнат руската икономика и финансова система.
Военните учения, провеждани от Русия близо до границата с Украйна, не допринасят за дипломатическото решение на настоящата ситуация, подчерта още заместник-държавният секретар.
„Те [Русия] са мощна страна. Фактът, че се чувстват застрашени от Украйна - по-малка и все още развиваща се демокрация - е трудно да се разбере, честно казано. Защо им трябват 100 000 войници на границата [с Украйна], които, те [Русия] казват, че не са за нахлуване, а за учения. Тази сутрин имаше съобщения за учения с бойна стрелба. Какво е това? Това нашествие ли е? Това сплашване ли е? Това опит за подкопаване ли е? Не знам, но това не допринася за постигането на дипломатическо решение“, аргументира се Шърман.
САЩ няма да се съгласят със забрана за разширяване на НАТО и връщане към ситуацията от 1997 г., каза Шърман. Тя отново повтори, че някои от руските предложения за гаранции за сигурност в Европа са неприемливи. „Няма да се съгласим, че НАТО не може да продължи разширяването. Няма да се съгласим да се върнем към ситуацията от 1997 г.“, каза тя.
В същото време заместник-държавният секретар подчерта, че Украйна и Грузия трябва да изминат дълъг път, преди да отговорят на необходимите стандарти за влизане в НАТО.
„Не искам да говоря за други държави какви са амбициите им, на какво разчитат, в каква времева рамка. Има процес за присъединяване към НАТО, който е много ясно заложен. <...> Ние сме отворени за всички и без съмнение Украйна е една от онези държави, които искат да станат членове [на Алианса]. И те преминават през този процес, отнема известно време, трябва да се свърши много работа, за да се гарантира, че отговаря на високите стандарти на НАТО. <...> Същото е вярно, ако говорим за Грузия“, каза тя.
Освен това Шърман посочи, че газопроводът „Северен поток 2“ застрашава енергийната и националната сигурност на много страни в Евроатлантическото пространство.
„Това е руски геополитически проект, който подкопава енергийната и националната сигурност на значителна част от евроатлантическата общност“, категорична е заместник-държавният секретар.


Reuters: САЩ призовават Русия да продължи преговорите за Украйна и контрола над въоръженията
Брюксел. Съединените щати в сряда призоваха Русия да остане на масата за преговори след първия кръг от дискусиите за Украйна тази седмица,, включително по теми като контрол на въоръженията, предава Reuters.
„Ако Русия се оттегли... ще бъде съвсем очевидно, че никога не са били сериозни по отношение на дипломацията и затова колективно се подготвяме за всеки евентуален случай“, каза заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман пред репортери в Брюксел след срещата на Съвета Русия-НАТО.
„Високият темп на двустранни и многостранни ангажименти тази седмица показва, че Съединените щати и нашите съюзници и партньори не протакат. Русия е тази, която трябва да направи категоричен избор: деескалация и дипломация или конфронтация и последствия“, категорична е Шърман.

„Експерт“ (Русия): Русия може да разположи ракети в Куба и Венецуела, ако НАТО не даде гаранции за неразширение
Москва. Русия може да разположи свои ракети в Куба и Венецуела, ако НАТО откаже да преговаря с нея за гаранции за сигурност, включително за неразширяване на Северноатлантическия алианс, пише списание „Експерт“.
Позовавайки се на свои източници, порталът Avia.Pro съобщава, че през последните два дни самолет на ФСБ на Русия е направил посещение в тези държави.

„Вчера и днес във въздушното пространство на Венецуела и Куба беше видян руски самолет Ту-154М, който по всяка вероятност принадлежи на ФСБ на Руската федерация“, пише порталът.
В същото време медията отбелязва, че все още не е известно кой и с каква цел е отишъл в тези страни. Журналисти обаче предположиха, че Москва може да преговаря с Куба и Венецуела за създаването на нейни военни съоръжения там и разполагането на оръжия.
„Други ведомства и също се занимават с подобни въпроси, което е разбираемо. В крайна сметка Русия по-рано предупреди САЩ и НАТО, че ще даде твърд отговор в случай на провал на преговорите за гаранции за сигурност. Вероятно именно разполагането на руски ракетни оръжия близо до границите на САЩ може да принуди Вашингтон да преразгледа позициите си относно разширяването на НАТО“, обобщиха авторите на материала.
По-рано заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков заяви, че преговорите със САЩ не са успели да постигнат напредък по темата за разширението на НАТО на изток.
Преговорите между Руската федерация и САЩ започнаха на 10 януари на територията на Постоянното представителство на САЩ към офиса на ООН в Женева.

„Коммерсанть“: НАТО отказа да гарантира на Русия, че няма да приеме Украйна
Москва. НАТО не смята разширяването си за агресия, тъй като то „разпространява демокрация“, каза Йенс Столтенберг, генерален секретар на организацията, след заседанието на Съвета НАТО-Русия. Той каза, че Алиансът е отказал да гарантира, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, но е готов да обсъди с Русия взаимното ограничаване на ракетите в Европа и въпроса за ядрената политика. Именно гаранцията, че Украйна и Грузия няма да се присъединят към Алианса, беше едно от основните искания на Русия по въпроса за сигурността, пише руското издание „Коммерсанть“.
„Всички членове са съгласни с основния принцип: че всяка държава има право да избере своя собствен път... Съюзниците също са съгласни, че само Украйна и 30-те съюзници могат да решат кога Украйна ще бъде готова да стане член на НАТО, никой друг. Русия не може да наложи вето на присъединяването на Украйна към НАТО“, каза Йенс Столтенберг.
Генералният секретар отбеляза, че Алиансът призовава Москва да уважава суверенитета и териториалната цялост на всички съседи. НАТО, каза още той, в случай на ескалация в Украйна може да засили присъствието си на територията на източните съюзници.

Йенс Столтенберг: НАТО и Русия са готови да възстановят работата на мисиите в Москва и Брюксел, но разногласията за Украйна и европейската сигурност остават
Брюксел. Русия и НАТО са готови да възстановят работата на своите мисии в Москва и Брюксел, но разногласията по темите за Украйна иу европейската сигурност остават. Това заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенбрег на пресконференция след края на заседанието на Съвета Русия-НАТО в сряда в Брюксел. Алиансът отказва да направи компромис по разширяването и само 30-те страни-членки на Северноатлантическия съюз могат да решават дали една страна ще се присъедини или не, предава ТАСС. Столтенберг отбеляза, че е проведена сложна дискусия в ключов момент за европейската сигурност. По думите му, НАТО и Русия няма да пестят усилия за търсене на пътища, по които ще успеят да се придвижат напред в деескалацията. Сега двете страни възнамеряват да проведат нови срещи за възстановяване на доверието, да повишат прозрачността на военните учения, новито на киберсигурността и контрола над въоръженията, отбеляза още генералният секретар на Алианса. По конкретно, както заяви Йенс Столтенберг, Русия и НАТО са се договорили за провеждане на серия от срещи, на които да се достигне до споразумение за взаимно проверяеми ограничения върху ракетните въоръжения в Европа.

ТАСС: Заседанието Русия-НАТО в Брюксел завърши
Брюксел. Заседанието на Съвета НАТО-Русия (СРН) в Брюксел в сряда приключи. Преговорите продължиха около четири часа, предаде кореспондент на ТАСС. В НАТО беше отделено малко по-малко време за срещата, тъй като първоначално брифингът на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг след срещата беше насрочен за 13:30 часа местно време, докато срещата започна в 10:00 часа. Но в крайна сметка брифингът беше отложен за 14:15 (15:15 българско време). Срещата на СРН стана вторият етап от консултации между Русия и западните държави по руските предложения за европейската сигурност. Първият етап - преговорите между Руската федерация и САЩ се проведоха в Женева на 10 януари, третият етап в рамките на ОССЕ ще се проведе във Виена на 13 януари. Руската делегация в Брюксел се оглавява от руския заместник-министър на външните работи Александър Грушко и заместник-министъра на отбраната на Русия Александър Фомин. От страна на НАТО в преговорите участват първият заместник държавен секретар на САЩ Уенди Шърман, генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, постоянните представители на 30 държави от Алианса в Брюксел. Както каза по-рано руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, Москва очаква от Брюксел и Вашингтон „реална стъпка към Русия“. „Още повече, това е стъпка на НАТО, а не стъпка на Русия към НАТО по отношение на промяна на позицията си по ключови въпроси“, каза заместник-министърът. На свой ред Столтенберг отбеляза, че Алиансът е готов да изслуша опасенията на Русия, да започне открит и смислен диалог, но не е готов да прави компромис, особено по въпросите за разширяване на НАТО. Изискванията за сигурност на Русия са насочени към Съединените щати и европейските държави; Москва не ги е изпращала до такива международни организации като Европейския съюз (ЕС) и НАТО. В най-опростен вид позицията на Руската федерация се свежда до три точки - изтеглянето на американските ядрени оръжия от Европа, прекратяването на разполагането на конвенционални военни сили на НАТО близо до границите на Русия и създаването на военна инфраструктура там и официалното отхвърляне на плановете на НАТО да привлече Украйна и Грузия към Алианса.

Reuters: Москва подчерта, че не поставя ултиматуми на Съвета НАТО-Русия
Брюксел. Русия изложи исканията си за гаранции за сигурност в Европа на 30-те съюзници от НАТО в сряда, но настоя, че това не са ултиматуми след интензивните разговори със Съединените щати в Женева, които не успяха да преодолеят задънената улица, съобщава Reuters. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг прие заместник-министъра на външните работи на Русия Александър Грушко в съюзническия щаб, за да се опита да намали най-високото напрежение между Изтока и Запада след Студената война заради струпването на руски войски в близост до границата с Украйна. Москва отхвърли опасенията, изразени от Съединените щати, че може да планира нахлуване в съседа си, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че ученията с жива стрелба по границата с Украйна във вторник не са свързани с преговорите с НАТО. „Ние не преговаряме от позиция на сила; тук няма и не може да има място за ултиматуми“, каза той в Москва, докато преговорите започваха в Брюксел. Но той каза, че паневропейската сигурност е в критична точка и Западът трябва да отговори на притесненията на Русия относно дейностите на НАТО в бившите комунистически страни, които смята за свой заден двор. Съюзниците от НАТО твърдят, че преговорите, най-сериозният опит на Алианса да превърне потенциалния конфликт за Украйна в политически процес, се провеждат заради руската агресия, а не обратното. „Нека бъдем ясни: руските действия ускориха тази криза. Ние сме ангажирани да използваме дипломация, за да деескалираме ситуацията“, каза пред репортери във вторник вечерта пратеникът на САЩ в НАТО Джулиан Смит. „Искаме да видим... Русия да изтегля назад силите си“, каза тя за 100 000 войници, разположени близо до Украйна. Дипломати от НАТО казват, че западният алианс би счел за успех, ако Русия се съгласи да проведе допълнителни преговори. Съюзниците са готови да преговарят с Москва за увеличаване на откритостта около военните учения и за избягване на случайни сблъсъци, които могат да предизвикат конфликт, както и контрол върху въоръженията по отношение на ракетите в Европа. Но съюзниците от НАТО твърдят, че много от исканията на Русия, изложени в два проекта на договора през декември, са неприемливи, включително призивите за намаляване на дейностите на Алианса до нивата от 90-те години на миналия век и обещания да не приемат нови членове. Във вторник Русия прозвуча мрачно относно перспективите за повече преговори със Съединените щати. Грушко, бивш посланик на Русия в НАТО, каза, че Русия иска да избегне конфронтация. Неговият пряк колега, заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, който проведе разговорите със Съединените щати в Женева, но не беше в Брюксел в сряда, каза, че Украйна никога не трябва да бъде допускана да се присъедини към НАТО. НАТО няма непосредствени планове да приеме Украйна, но казва, че Русия не може да диктува отношенията му с други суверенни държави. Разговорите ще продължат в четвъртък във Виена в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), по-широк орган, в който са представени Русия, Съединените щати и европейците. „Нашата основна цел по принцип е да установим диалог. Мисля, че си струва да се отбележи отделно, че тази седмица няма преговори като такива“, каза посланикът на САЩ в ОССЕ Майкъл Карпентър според стенограма на интервюто му с руската телевизия „Дожд“, публикувано в сряда.

The Washington Post: Демократите внасят в Сената жестоки санкции срещу Русия в случай на нахлуване в Украйна
Вашингтон. Висши сенатори от Демократическата партия на САЩ в сряда ще разкрият нов пакет от санкции, с които ще се сблъска Русия ако нахлуе в Украйна. Инициативата има подкрепа от Белия дом, пише The Washington Post. Оглавяваната от председателя на комисията по външни отношения на Сената Робърт Менендес инициатива дава ефективно извинение за демократите, които публично се колебаеха дали да гласуват в полза на законопроект, който ще наложи санкции на Русия за „Северен поток 2“. Въпреки че сенаторите от Демократическата партия широко подкрепяха санкциите срещу Москва в миналото, сега това рискува потенциално неудобно поражение за администрацията на Байдън, особено във време, когато тя води чувствителни дипломатически разговори в чужбина, за да спре потенциална инвазия на Русия в Източна Европа, коментира вестникът. В изявление в сряда Менендес каза, че наказанията, посочени в неговия законопроект, „показват абсолютно ясно, че Сенатът на САЩ няма да стои безучастен, докато Кремъл заплашва с повторно нахлуване в Украйна“. Менендес каза, че законодателството изпраща ясно послание към Русия: „Путин не трябва да срива цялата си икономика, нито трябва да жертва живота на собствения си народ в безполезен опит да преначертае картата на Европа“. Законът, получен от The Washington Post преди публикуването му, ще наложи широки санкции на висши руски военни и правителствени служители, включително Путин и други лидери, както и ключови банкови институции, ако Москва се включи във военни действия срещу Украйна. Той също така ще бъде насочен към компании в Русия, които предлагат защитени системи за съобщения като SWIFT, които банките използват за обмен на ключова информация с други финансови институции. Той също така включва разпоредби за подпомагане на сигурността на Украйна. Наричайки „Северен поток 2“ „инструмент за злонамерено влияние на Руската федерация“, законодателството насърчава Съединените щати „да разгледат всички налични и подходящи мерки“, за да гарантират, че газопроводът няма да започне да работи. Малко оптимизъм, докато Русия и НАТО се срещат по повод нарастващото напрежение в Европа Говорител на Съвета за национална сигурност каза пред The Washington Post, че Белият дом подкрепя законопроекта на Менендес — който ще „задейства сериозни разходи за руската икономика“, ако Путин нахлуе в Украйна — и че други мерки, като тази, предложена от Круз, „няма да са достатъчни, за да спрат по-нататъшната руска агресия или да защитят Украйна“. „Вместо това това ще подкопае усилията ни да сдържаме Русия и ще премахне лостовете, които Съединените щати и нашите съюзници и партньори притежават в този момент, за да се спечелят политически точки у дома“, каза говорителят, който говори при условие на анонимност. „И това ще дойде в момент, в който трябва да бъдем тясно обединени с нашите европейски партньори, включително Германия. Няма смисъл“.

Представителят на САЩ на Съвета Русия-НАТО: Украйна има право да избира собствения си път
Брюксел. Първият заместник-държавен секретар на САЩ Уенди Шърман на заседание на Съвета НАТО-Русия в сряда обяви правото на всяка страна да избере своя собствен път. Тя публикува съответното съобщение в „Туитър“, предава ТАСС. „На днешното заседание на Съвета Русия-НАТО отново потвърдих основните принципи на международната система и европейската сигурност: всяка страна има суверенното право да избере своя собствен път“, каза Шърман. Тя добави, че ще разкаже на репортери за „текущата работа на [САЩ] със съюзници и партньори, за да подтикне Русия да деескалира напрежението и да поеме дипломатически ангажимент“. Руско-американските консултации относно гаранциите за сигурност приключиха на 10 януари в Женева. В сряда в Брюксел се провежда заседание на Съвета Русия-НАТО, а на 13 януари въпросите за гаранциите за сигурност на Руската федерация ще бъдат обсъдени на заседание на Постоянния съвет на ОССЕ във Виена.

Виктория Нуланд: Русия ще се опита да дестабилизира Украйна отвътре
Вашингтон. Русия планира да организира саботажи и други подобни мероприятия в Украйна в името на вътрешната дестабилизация на страната, заяви заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд, цитирана от украинския „Телеканал новин 24“. На брифинга Нуланд каза пред репортери, че именно Русия е създала кризата около Украйна и че именно тя се опитва да обърне ситуацията по такъв начин, че да се оправдае с помощта на „дезинформация и лъжи за Украйна“. „Русия създаде тази криза – от нищо. Русия е тази, която е събрала 100 000 военнослужещи по границите на Украйна. Именно Русия подготвя вътрешни саботажи, дестабилизация и варианти за други действия под фалшиво знаме в Украйна“, каза Нуланд. Представителят на Държавния департамент за пореден път подчерта, че Русия е агресор, а Киев не възнамерява да заплашва Кремъл. Напротив, Украйна иска мирно, демократично и европейско бъдеще за своя народ.

ТАСС: В Брюксел се провежда първата среща на Съвета Русия-НАТО от 2,5 години
Брюксел. Първата от две години и половина среща на Съвета Русия-НАТО се провежда в Брюксел, като основната тема са руските инициативи в сферата на сигурността, съобщава кореспондентът на ТАСС от щаб-квартирата на Алианса. Страните се въздържаха от встъпителни изявления, но срещата започна в доста топла атмосфера. Преди срещата ръководителят на руската делегация заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко размени поздрави с ръководителя на американската делегация, първия заместник-държавен секретар Уенди Шърман, както и с останалите участници в срещата - генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и постоянните представители на 30 страни от НАТО Поздравите се размениха при спазване на Covid-нормите - допира на юмруците му. Срещата се провежда с маски, свалени от участниците само за официалната церемония по заснемане. Александър Грушко е добре запознат със седалището на Aлианса, той е работил като постоянен представител на Русия в НАТО от 2012 до 2018 г. Той стана последният постоянен представител на Руската федерация - след заминаването му от Брюксел и до закриването на руската мисия през октомври 2021 г., тя беше оглавявана от временно управляващ поради „липсата на смислен диалог с НАТО“, както се оплакаха от Москва. Освен Грушко, за работата на руската делегация отговаря заместник-министърът на отбраната на Русия Александър Фомин. Преговорите на СРН бяха вторият кръг от консултации по сигурността между Русия и западните страни. Тази среща ще бъде развитие на преговорите между Русия и САЩ, които се проведоха на 10 януари в Женева. На 13 януари във Виена ще се проведе заседание на Постоянния съвет на ОССЕ. Както казаха по-рано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и постоянният представител на САЩ в НАТО Джулиан Смит, Алиансът е готов да изслуша опасенията на Русия, готов е да започне открит и смислен диалог, но не е готов да прави компромис, особено по отношение на разширяването на НАТО. Изискванията за гаранции за сигурност на Русия са насочени към Съединените щати и европейските държави; Москва не ги е изпращала до такива международни организации като Европейския съюз (ЕС) и НАТО. В най-опростен вид позицията на Руската федерация се свежда до три точки - изтеглянето на американските ядрени оръжия от Европа, прекратяването на разполагането на конвенционални военни сили на НАТО близо до границите на Русия и създаването на военна инфраструктура там и официалното отхвърляне на плановете на НАТО да привлече Украйна и Грузия към Алианса. Това, според Москва, ще помогне за коригиране на сериозния дисбаланс в сигурността в Европа, възникнал след разпадането на Съветския съюз и Организацията на Варшавския договор. Това значително ще намали военното и политическо напрежение и даде възможност за завръщане към основния принцип, който беше подписан от всички държави-членки на ОССЕ на срещата на върха в Истанбул през 1999 г., че сигурността на една държава или група държави не може да бъде гарантирана за сметка на сигурността на други държави.

Принтирай    Оразмери текст   + -