Полша търси съюзници, за да изгради твърда антимигрантска позиция, но се цели в "Северен поток-2"

21 Ноември 2021 | 12:54 | 0
Полша търси съюзници, за да изгради твърда антимигрантска позиция, но се цели в
Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Полша безспорно е най-тежко засегната от кризата по границите на Беларус със страните от ЕС, но според много наблюдатели Варшава преувеличава мащаба на проблема, за да си върне позициите в самия ЕС, които загуби заради споровете между полските власти и Европейската комисия по много проблеми - върховенството на закона, правата на ЛГБТ-хората и добива на въглища.

Според полския премиер Матеуш Моравецки Москва и Минск "следват стратегия за дестабилизиране и разединяване на Запада", използвайки за това кризата на границата, която може да послужи и като вид димна завеса за нова руска намеса в Украйна. В тази ситуация Полша е „решена да защити” източната граница на Европа и НАТО от хиляди бежанци. Ръководителят на полското правителство е уверен, че ако това не се направи днес, утре стотици милиони ще се излеят в Европа от Африка и Близкия изток. Според полската гранична служба само миналата събота са били направени 223 опита за незаконно пресичане на беларуско-полската граница.

Така Полша, въпреки значителните разходи поради кризисната ситуация на границата, все още печели от нея като цяло. Освен това Варшава, която се ползваше с доверието на Белия дом по времето на президента Тръмп, който доста успешно изигра картата на германско-полските противоречия, вече може отново да разчита на вниманието на Вашингтон и укрепване на позициите си в трансатлантическата връзка. Полските политици, които наскоро шумно се оплакаха, че администрацията на Байдън е избрала Германия за европейски партньор в диалога и предпочита да игнорира останалите, сега могат да разчитат на завръщане към трансатлантическия дискурс.

Варшава се опитва да свърже непременно кризата с бежанците с Русия и Путин, за да не допусне старта на газопровода "Северен поток-2".


Полският премиер от Рига: На беларуска територия остават около десет хиляди мигранти
Мигрантите в Беларус започнаха да се връщат в родината си, но повече от десет хиляди все още са в страната (Беларус-бел.ред.), заяви министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки на съвместна пресконференция в Рига с премиера на Латвия Кришиянис Каринш, цитиран от TACC.

„Няколко хиляди души, общо над 10 хиляди души, все още остават на територията на Беларус“, каза той.

„Първият транспорт с няколкостотин мигранти, които пожелаха да се върнат в страните си на произход, отлетя обратно в тези страни“, каза Моравецки, като подчерта, че подобни решения за връщане се вземат от онези, които виждат безнадеждността на настоящата ситуация.

Според ръководителя на полското правителство фактът, че през последните два дни мигрантите са били прехвърлени от беларуските власти от граничната линия до логистични центрове, показва, че тези хора се използват от беларуското ръководство за политически цели. „Това показва, че тези хора са се превърнали в инструмент в ръцете на властите в Минск“, каза Моравецки.

„Заслужава да се подчертае, че вече сме задържали около 400 души контрабандисти. Това са лица от различни националности, включително западноевропейци, от Близкия Изток“, каза полският премиер, изразявайки мнение, че международната мафия е замесена в миграционната криза на полско-беларуската граница.

Le Journal du Dimanche: От „Фронтекс“ заявиха, че кризата на полско-беларуската граница придобива геополитически измерения
Призивът на Полша за помощ към въоръжените сили на страните от НАТО за разрешаване на кризата на границата с Беларус показва преминаването на кризата в геополитическа плоскост. Това мнение изрази изпълнителният директор на агенцията за граничен контрол на ЕС „Фронтекс“ Фабрис Легери в интервю за неделния вестник Le Journal du Dimanche.

„Полша и Обединеното кралство са членове на НАТО. Това показва, че може би говорим за геополитика, а не за опити за чисто регулиране на миграционните потоци“, каза той, отговаряйки на твърдението на журналист, че Полша не иска широко присъствие на гранични служители на „Фронтекс“ и предпочитана подкрепа от 150 британски военни.

По думите му 2000 европейски граничари работят в Литва, Гърция, Италия и Испания, докато на един от граничните пунктове в Полша на границата с Беларус има само трима служители. Легери подчерта, че това не означава, че Варшава не си сътрудничи с „Фронтекс“.

По-рано министърът на националната отбрана на Полша Мариуш Блашак заяви, че инженерна рота на британските въоръжени сили ще пристигне в Полша, за да помогне за ремонта на оградите на полско-беларуската граница. Както отбелязва Легери, сега на полско-беларуската граница дежурят 25 хиляди военнослужещи и граничари.

Бежанците, пристигащи в Полша от територията на Беларус, могат да разчитат на разглеждане на молбите им за убежище, отказът би бил в противоречие с правилата на ЕС, каза Легери.

Той допълни, че вижда известна двойственост в действащите правила за приемане на бежанци. Така Шенгенският кодекс гласи, че преминаването на границата между граничните пунктове е незаконно, но в същото време европейските правила позволяват всеки, който се нуждае от международна помощ, да има достъп до убежище. "Как да съчетаем тези два постулата? Зададох този въпрос на Европейската комисия още през август, защото имаме нужда от разяснения", каза той.

"Ако хората, които кандидатстват за убежище в Полша, бъдат отхвърлени, се взема решение за извеждането им от [страната]. Връщането в страната им може да бъде доброволно или задължително. Досега ние подкрепихме Полша, като организирахме 13 полета за 62 иракчани това лято“, продължи главният изпълнителен директор на „Фронтекс“

Легери каза, че според полските власти същата мярка може да се окаже необходима за 1500-1700 души. Той увери, че „Фронтекс“ ще предостави подкрепа при организирането на полети от Варшава до Багдад и вече поиска подкрепата на Европейската комисия в преговорите с иракските власти.

„Московский Комсомолец“: Мигрантите промениха тактиката за пресичане на границата с Полша
Полският министър на отбраната Мариуш Блашак каза, че мигрантите продължават опитите си да щурмуват границата с Беларус, но сега са променили тактиката си. Ако по-рано те са се втурвали към военните на голяма вълна, сега те са разделени на много малки групи, които проверяват полските линии на няколко места наведнъж. В тази връзка министърът смята, че атаките на бежанци се контролират от беларуските сили за сигурност. Варшава заплашва Минск с пълна транспортна блокада, ако не промени решението си, пише руският вестник “Московский Комсомолец“.

Според полските граничари активността на мигрантите намалява. Ако на 17 октомври те са направили около 500 опита да преминат от Беларус в Полша, то на 19 октомври те се опитали само 195 пъти. Най-голямата група мигранти е била от около 200 души, останалите са били от по няколко десетки мигранти.

Поляците твърдят, че бежанците са били въоръжени с камъни, фойрверки и дори сълзотворен газ. В същото време поне в един случай те са били прикривани от беларуските военни: близо до село Старжина те са хвърляли камъни по полските си колеги, в резултат на което са повредили няколко полицейски коли. Очевидно, описвайки ситуацията на границата в духа на военни действия, Варшава се опитва да оправдае използването на сълзотворен газ, шокови гранати и водни оръдия срещу бежанците, коментират от „МК“

Полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че ако ситуацията на границата не се подобри, републиката ще затвори напълно границата с Беларус. По този начин той се надява да окаже икономически натиск върху Минск.

„Острата фаза на миграционната криза приключи, въпреки че напрежението между Полша и Беларус остава. Лукашенко осъзна, че ситуацията е стигнала толкова далеч, че самият той вече не е доволен от това. Дори руският президент Владимир Путин участва в разрешаването на конфликта. Малко вероятно е Полша да затвори напълно границата с Беларус. Все пак това ще бъде твърде тежък удар върху икономиката, и то не на Полша, а на Западна Европа, която ще бъде лишена от транзита на стоки от Китай. Може да се намерят заобиколни решения, но това ще изисква сериозни усилия от гледна точка на логистиката “, казва беларуският политолог Артем Агафонов

От своя страна президентът на Беларус Александър Лукашенко смята, че неговите военни наистина могат да помогнат на бежанците, но единствено от човеколюбие, а не поради някакъв личен интерес или лоши намерения. Освен това по-рано стана известно, че беларуските власти са настанили около две хиляди мигранти в логистичния център в Брузги на границата с Полша.

В събота там на проверка дойдоха представители на СЗО и ООН. Било им е казано, че на бежанците се осигуряват топли дрехи и храна, а болните, ако е необходимо, се хоспитализират в болницата в Гродно. Вече са изпратени за лечение около 100 души, повечето от които са с диагноза пневмония и обостряне на диабет.

Международните наблюдатели признаха, че мигрантите са много по-добре в логистичния център, отколкото в гората. В същото време Мулусеу Мамо, представител на Върховния комисар на ООН за бежанците в Беларус, каза, че там не достигат много неща за дълъг престой на хора, но той ще се опита да поправи ситуацията.

Междувременно бившият литовски външен министър Петрас Вайтекунас предложи изпращането на мигранти от полско-белоруската граница към Молдова или Украйна, за да не „загиват хора на границата с Европейския съюз“. Вярно е, че в Киев тази идея не беше приета добре. Министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски обяви необходимостта от въвеждане на извънредно положение на границата с Беларус и позволяване на граничарите да стрелят по мигранти, ако се опитват да нахлуят в неговата страна.

„Лукашенко ще се опита да изведе мигрантите от Беларус. Сега те са около седем хиляди, от които само две хиляди са в логистичния център "Брузги", а останалите са пръснати из цялата страна. Много от тях вероятно няма да искат да се върнат у дома, а в Беларус няма опит в работата с мигранти, тяхната асимилация, социализация и т.н. Съответно това ще бъде още една точка на напрежение в Беларус. Можете да опитате да ги върнете у дома със сила, но това ще обърне ислямските радикали срещу Минск, може да се сблъскаме с проблема с тероризма. Във всеки случай, беларуските власти никога досега не са се сблъсквали с подобно нещо“, каза пред МК белоруският политолог Артьом Агафонов.

Друг беларуски политолог Дмитрий Болкунец предполага, че мигрантите все още могат да се върнат на полската граница, ако е необходимо, а засега виждаме временна почивка.

„Лукашенко ще продължи да се опитва да използва мигрантите, за да принуди европейските лидери да разговарят с него. Въпреки това броят на мигрантите в Беларус се превърна в тежест за местните власти. Те са слабо образовани, нямат пари, но имат опит да живеят в горещи точки. В Беларус няма програми за социализацията им, което означава, че може да се очаква повишаване на напрежението в страната. Беларусите вече се тревожат за това, защото никога не са виждали толкова много мигранти в Минск. Вероятно ще бъде трудно тези хора да бъдат евакуирани в родината им, за да не загубим собственото си лице, вторият вариант е да ги избутаме по-нататък в Европейския съюз “, казва Болкунец.



ТАСС: Литва заяви, че Минск се опитва по всякакъв начин да постигне политическите си цели
Беларуските власти се опитват да постигнат политическите си цели, независимо от средствата. Това заяви в неделя на съвместна пресконференция литовският премиер Ингрида Шимоните на съвместна пресконференция с колегата си от Полша Матеуш Моравецки, който е на посещение в балтийската република, предава TACC.

„Имаме си работа с натиск от режима на Лукашенко върху Европейския съюз, за да постигне премахване на санкциите, да бъде признат определен статут на г-н Лукашенко“, каза тя. „Заради това беларуските власти не се съобразяват с нищо, включително с използването на хора като средство за натиск върху ЕС“, каза премиерът на Литва, визирайки ситуацията с мигрантите на границата.

Според Шимоните Западът не трябва да се отклонява от принципните си позиции. „Трябва да увеличим натиска върху режима в Минск, за да спре тази хибридна атака и хуманитарната криза, която се случва на територията на Беларус трябва да бъде разрешена там“, каза литовският премиер.

РИА Новости: В Беларус оцениха инициативите на Полша по миграционната криза
Официалният представител на Държавния граничен комитет на Беларус Антон Бичковски каза, че полските граничари са излезли с инициатива за търсене на решения на проблемите на общата граница, включително като се вземат предвид интересите на бежанците, цитира думите му РИА Новости.

„Полската страна излиза с инициатива за търсене на адекватни решения, включително с отчитане на интересите на бежанците, които се намират в критична ситуация. Такива контакти вече съществуват както на ниво гранични комисари, така и чрез оперативните и дежурните служби. Ние от своя страна, както и по-рано, сме отворени за обсъждане на равнопоставено и взаимноизгодно сътрудничество в областта на сигурността на границите"- цитира агенция Sputnik Беларус думите на Бичковски.

Той подчерта, че въпреки протичащите политически процеси, полските гранични служители са заинтересовани от засилване на двустранните контакти, които се основават на принципа на конструктивния диалог.

ТАСС: Естонският премиер благодари на Полша за защитата на европейските граници
Естонският премиер Кая Калас благодари на Полша за защитата на външните граници на НАТО и ЕС, заяви самата тя на съвместна пресконференция в Талин с полския премиер Матеуш Моравецки, цитира думите й TACC.

"Току-що имахме много полезна среща", каза тя. "Благодарих на Полша за защитата на външните граници на НАТО и ЕС. Полша се справи много добре."

Както добави Калас, „натискът върху границата ще продължи, тъй като Лукашенко не е постигнал целите си“.

„В тази напрегната ситуация бързият и ефективен обмен на информация е особено важен, съюзниците непрекъснато се консултират на различни нива и ние планираме да работим чрез международните организации“, каза Кая Калас.

Естонският премиер призова също за бързо въвеждане на нов пакет от санкции на ЕС срещу Минск.

„В случай на хибридна атака ключът е да се наложат нови и строги санкции,“ аргументира се естонският премиер. „Второ, ние поставяме акцент върху дипломатическия натиск върху държавите на произход и транзит (на мигрантите), и тук постигнахме големи крачки. Трето, това е акцент върху облекчаването на хуманитарната ситуация и връщането на мигрантите."

"Това е отговорност на Беларус", каза тя. "Всички нарушения на правата на човека се случват на територията на Беларус. Минск трябва да позволи на защитниците на правата на човека да влязат в Беларус. Хората, които са измамно привлечени в Беларус, са там на законни основания."

Както отбеляза естонският премиер, в момента няма пряка заплаха за границата с Естония.

„Въпреки това, като се има предвид случващото се в съседните страни, ние също трябва да сме подготвени за опасност“, каза тя. Така например Естония укрепи външната си граница и ние тренирахме готовността си да се справим с различни ситуации и в момента има допълнителни тренировъчни лагери за резервистите „Шип-2021“, които посетих в Нарва вчера.

Според Калас по време на срещата си с Моравецки тя е обсъдила и ситуацията в Източна Украйна, където според нея има риск от ескалация.

"Целта на съюзническото сътрудничество е да се предотврати тази ескалация," каза Калас. "НАТО ще продължи да следи ситуацията и ще се консултира с Украйна на текуща основа. Възпирането трябва да бъде засилено, а настоящата картина показва, че остава много да се направи "

Говорителят на полското правителство Пьотр Мюлер каза вчера, че Моравецки е планирал поредица от посещения в страни от ЕС, за да обсъди с партньорите си в Европа настоящата геополитическа ситуация и заплахите, идващи от източната посока. В неделя полският премиер е насрочил посещения в Латвия, Литва и Естония.

РИА Новости: Полша не изключи пълно затваряне на границата с Беларус
Полша не изключва пълното затваряне на границата с Беларус заради миграционната криза, каза полският премиер Матеуш Моравецки след среща с естонския си колега Кая Калас в Талин, предава РИА Новости.

В момента Полша е затворила само един контролно-пропускателен пункт - "Кузница".

„Обмисляме стъпки от естеството на все по-сериозни икономически санкции, включително затварянето на полско-беларуската граница от страна на Полша“, каза Моравецки.

„Готови сме да използваме тази стъпка на ескалация, тоест затваряне на нови пунктове, затваряне на транзитни и търговски възможности, за да окажем икономически натиск върху режима на Лукашенко“, добави той.

В същото време полският премиер се надява, че беларуските власти ще разрешат кризата, като изпратят мигрантите у дома. "Искаме да дадем шанс на Лукашенко да направи крачка назад и да върне мигрантите в страните им на произход. Ние на първо време затворихме ГКПП при Кузница", каза той

Беларус: Силите за сигурност на Полша и Литва се опитаха да принудят 490 мигранти да се върнат в Беларус през последните 24 часа
През последните 24 часа служители на полските служби за сигурност са се опитали да върнат насилствено около 350 мигранти на територията на Беларус, а литовските им колеги - над 140 , съобщи Държавният граничен комитет на Беларус, цитиран от ТАСС.

„През изминалия ден литовските сили за сигурност се опитаха да върнат насилствено девет групи в Беларус с общ брой над 140 души, полските – 12 групи, около 350 души. Имаше един опит за насилствено прогонване на поне 20 бежанци в латвийското направление“, гласи съобщението, публикувано в събота в „Телеграм“ канала на беларуското гранично ведомство.

Според Държавния граничен комитет настоящата ситуация на границата остава напрегната, предвид продължаващите „опити за насилствено експулсиране на бежански групи от териториите на съседни държави-членки на ЕС“. От ДГК съобщиха, че три групи бежанци, включително жени и деца, се намират в сложни условия в близост до беларуската граница на прилежащата територия: от полска страна - две групи, над 110 души, в латвийско и литовско направление - 1 група, общо над 30 души, съобщиха от комисията.

Беларуският граничен комитет обясни, че всички тези мигранти не смятат Беларус за държава за по-нататъшен престой, отказват да се върнат доброволно на нейна територия и възнамеряват да отидат в ЕС, за да получат статут на бежанец.

ИноСМИ (Русия): Полша обвинява Москва и Берлин за миграционната криза и настоява за спиране на "Северен поток 2" (ОБЗОР)
Премиерът на Полша Матеуш Моравецки този четвъртък даде подробно интервю за германския таблоид Bild, в което обвини за миграционната криза на беларуско-полската граница не само Кремъл, но и косвено германския канцлер Ангела Меркел, коментира руският интернет ресурс ИноСМИ, като прави обзор на европейските медии през последните дни.

„Опасната“ политика на Ангела Меркел?

Според полския премиер именно политиката на „отворени врати“, наложена от Меркел на Европа преди шест години, е била „неадекватна и опасна“ – както за самия континент, така и за света като цяло. „Това застраши суверенитета на много държави и създаде изкуствен мултикултурализъм“ в Европа, подчерта политикът.

Всъщност, вземайки съдбовното решение през 2015 г. за отваряне на границите на Европейския съюз за повече от един милион бежанци от конфликтни зони, Меркел, разбира се, се ръководи не само от съображения от хуманитарен характер. И на първо място, желанието да се избегне сериозна дестабилизация на Балканите и Гърция, задушена от неконтролиран поток от мигранти от Сирия, Афганистан, Косово, Ирак, Албания, Пакистан и Еритрея. Според граничната служба на ЕС „Фронтекс“ само през 2015 г. над 1,8 милиона души са преминали границите на Съюза в търсене на ново убежище.

Тогава мнозина в Европа се отнасяха враждебно към миграционната политика на Германия, последствията от която все още преследват ЕС, въпреки че не липсваха похвали, отправени към ръководителя на германското правителство. Списание Time например обяви Ангела Меркел за „Личност на годината“ през 2015 г. и дори за „Канцлер на свободния свят“.

Асимилационни проблеми за "новите европейци"

Но ако Германия и Франция успяха да „усвоят“ значителен миграционен приток (въпреки че дори и условно не се говори за пълна интеграция), то за Полша, със силната си католическа традиция и балтийските страни, такова „обновяване на кръвта“ дори в много по-малки обеми, е изключително проблематично.... Следователно източноевропейският фланг на Европейския съюз даде да се разбере, че държавите, които наскоро възвърнаха своята национална идентичност, изобщо не са готови да рискуват пред необходимостта от асимилиране на стотици или хиляди хора с различен етнокултурен профил .

Шест години по-късно същите държави показват не по-малко единодушие, твърдейки, че миграционната криза, изкуствено създадена на беларуско-полската граница, е „троянски кон на Кремъл“, чиято цел е да разцепи европейските съюзници, „отклони вниманието от Украйна“ и да ускори на сертифицирането на „Северен поток - 2“. Европейските медии са пълни с коментари на тема „бежанците са новото хибридно оръжие на Москва”, използвайки простия, но работещ трик на турския президент Ердоган, който многократно постига отстъпки от Брюксел, като обещава да „отвори шлюзовете с мигранти” към Европа.

Психологията на обсадената крепост

В същото време министър-председателят на Полша е твърдо убеден, че една суверенна държава е просто длъжна да гарантира защитата на своите граници: същият постулат трябва да важи за Европа като цяло. „Нуждаем се от всички форми на защита, за да отблъснем атаките. Независимо дали става дума за стена, ограда или електронни системи, които незабавно ще предупредят за всяко проникване “, каза ръководителят на полското правителство.

Според Моравецки Москва и Минск "следват стратегия за дестабилизиране и разединяване на Запада", използвайки за това кризата на границата, която може да послужи и като вид димна завеса за нова руска намеса в Украйна. В тази ситуация Полша е „решена да защити” източната граница на Европа и НАТО от хиляди бежанци. Ръководителят на полското правителство е уверен, че ако това не се направи днес, утре стотици милиони ще се излеят в Европа от Африка и Близкия изток. Според полската гранична служба само миналата събота са били направени 223 опита за незаконно пресичане на беларуско-полската граница.

В същото време Варшава се надява, че в случай на ескалация на ситуацията, НАТО ще може да се притече на помощ и да използва член 4 от Северноатлантическия договор, който предполага свикването на Съвета на НАТО, ако „по мнението на която и да е от страните по Договора, териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от страните-членки е застрашена." Освен това Русия вече е „предупредена“ от НАТО: според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг „нарастването на руското военно присъствие на границата с Украйна“ е „извънредна ситуация“, която Алиансът „ще следи отблизо“. "

Спор за нова стена в Европа

Интересното е, че "наследникът" на Ангела Меркел, социалдемократът Олаф Шолц, подкрепи желанието на Полша да издигне защитни структури на външната граница на Европейския съюз през първата половина на 2022 г. „Мисля, че ако полското правителство вземе такова решение, ние не трябва да казваме, че не трябва да го прави“, подчерта Шолц. Лесно е да се разсъждава отвън, без да се предлагат рецепти за по-ефективно решение на ситуацията, отбеляза политикът.

Позицията му беше подкрепена от най-големия немски вестник Suddeutsche Zeitung. „Жестовете на човечност се приемат добре в Европа. Но ако Европа иска да действа независимо, тогава тя се нуждае от стени и огради, независимо дали Урсула фон дер Лайен ги харесва или не “, отбелязва вестникът. Въпросът е, че по време на обсъждането на ниво ръководители на правителствата на ЕС за възможността за финансиране от европейския портфейл на отбранителни укрепления по границата с Беларус, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, възмутена от самата идея да се плаща от европейския бюджет за "нова бодлива тел в Европа", се сблъскаха със съпротива не само на редица страни участнички, но и на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, който ги подкрепи. Suddeutsche Zeitung саркастично коментира тази ситуация в духа, че прословутата „германска миграционна политика в ЕС отново беше яростно отхвърлена“.

Миналия понеделник обаче ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел също се обяви против идеята за "стени и огради" в Европа. „Хибридните заплахи не зависят от стените, без значение колко високи са те. Разбира се, трябва да пазим границите си, това е първостепенно задължение на нашите държави. Но трябва да се справим с корените на проблема с миграцията, а не да превръщаме Европа в крепост “, подчерта Борел. Именно за корените на настоящия миграционен проблем в Европа понастоящем предпочитат да не говорят, като съсредоточават цялото си внимание не върху естеството на кризата (включително ситуацията в Афганистан след реалното бягство на западните съюзници), а върху новата "руска хибридна заплаха", коментират от руския интернет ресурс.

Стратегическата победа на Варшава

Въпреки очакваното недоволство от ситуацията на границата от официална Варшава, може да се каже, че полското правителство се превърна в един от бенефициентите на настоящата миграционна криза. Първо, сега Варшава се превръща от страна в периферията на Европа в постоянна опозиция на Брюксел по редица въпроси (отказ да признае ценностите на ЛГБТИ, нарушаване на принципа на разделение на властите, признаване на върховенството на националното законодателство над европейското и т.н.), в изключително важен партньор.

Второ, възстановява се позицията на управляващата консервативна партия „Право и справедливост“ (ПиС) в Полша, която сериозно се разклати през последните месеци във връзка с отказа да следва общия европейски път и приемането на непопулярен закон за забрана на абортите, отново благодарение на антиимигрантската реторика. Рейтингът на популярността на ПиС се повиши: доброто старо говорене за заплахата от ерозия на националната и културна идентичност успешно проработи и този път.

Така Полша, въпреки значителните разходи поради кризисната ситуация на границата, все още печели от нея като цяло. Освен това Варшава, която се ползваше с доверието на Белия дом по времето на президента Тръмп, който доста успешно изигра картата на германско-полските противоречия, вече може отново да разчита на вниманието на Вашингтон и укрепване на позициите си в трансатлантическата връзка. Полските политици, които наскоро шумно се оплакаха, че администрацията на Байдън е избрала Германия за европейски партньор в диалога и предпочита да игнорира останалите, сега могат да разчитат на завръщане към трансатлантическия дискурс. В това отношение е много показателен следният момент: в гореспоменатото интервю министър-председателят Моравецки подчерта твърдото си убеждение, че „в тази криза е невъзможно да се вземе решение през главата ни (на Полша)“ - още едно тежко камъче в градината на Ангела Меркел.

Капан за Брюксел

Официален Брюксел се оказа в много по-трудно положение. От една страна, те изискват „да не се изхвърлят европейските ценности зад борда“ – тоест най-решителната акция срещу полското правителство в спора за върховенството на европейското право. От друга страна, „да не се поддава на изнудване“ и опитите на Беларус да се върне към диалог с Европейския съюз чрез миграционен натиск върху него. Освен това общественото мнение оказва сериозен натиск върху еврократите: кадрите на хора с деца, замръзващи в открито поле, които наводниха медийното пространство, както се очакваше, предизвикват възмущението на обикновените хора.

Оптималното решение за Брюксел в настоящата ситуация би била подкрепата на Варшава във връзка с критичната ситуация на беларуско-полската граница, успоредно с остри критики и санкции за нарушаване от страна на полското правителство на принципа на разделение на властите, премахването на върховенството на европейското право в страната и др.

Ответен ход на ЕС - разширяване на санкциите

Досега европейците се ограничаваха до споразумение за пети (разширен този път) пакет от санкции срещу Беларус на заседание на Съвета на ЕС в Брюксел в понеделник. Според Жозеп Борел сега санкциите ще бъдат насочени и към преките „организатори на притока на мигранти“ към Европейския съюз, включително превозвачите. Сега Европейската комисия разработва пакет от законодателни мерки, които ще позволят въвеждането на европейски санкции срещу авиокомпаниите, занимаващи се с "контрабанда на хора". Включително забрана за използването на въздушното пространство на ЕС и летищата на негова територия.

Ръководителят на европейската дипломация отбеляза и постигнатите договорености, че мигрантите, които влизат в ЕС от територията на Беларус, трябва да получават хуманитарна помощ. Тези от тях, които не могат да потвърдят статута си на бежанец, "трябва да бъдат изпратени в страните на произход". В следващите дни ще бъде финализиран и уточнен списъкът с новите санкционни мерки на ЕС.

Меркел е обект на критики за връщането на Минск към диалог с Европа

В понеделник се проведе първият телефонен разговор между президента на Беларус и изпълняващия длъжността канцлер на Германия Ангела Меркел, по време на който страните обсъдиха кризисната ситуация с бежанците на беларуско-полската, беларуско-литовската и беларуско-латвийската граница. Те обсъдиха възможните начини и перспективи за решаване на проблема с миграцията, освен това Лукашенко и Меркел обсъдиха подробно предоставянето на хуманитарна помощ на бежанците и се договориха за по-нататъшни контакти. Това е първото завръщане на Александър Лукашенко към диалога с европейските лидери след президентските избори в Беларус през август миналата година.

В Германия Зелените веднага реагираха на инициативата на Ангела Меркел, като я разкритикуваха остро. Говорителят за външната политика на партията Омид Нурипур говори пред Deutschlandfunk с изявление за „разрушителния сигнал“, даден от Меркел. Той подчерта, че Европейският съюз не признава преизбирането на Александър Лукашенко през 2020 г., но според политика с телефонното си обаждане Меркел де факто е постигнала точно такова признание. Това не е първата атака на партията срещу напускащия канцлер: Зелените многократно обвиняваха Ангела Меркел, че „флиртува“ с Москва и че застрашава интересите и сигурността на Европа, като подкрепя „Северен поток-2“.

Нурипур също така отбеляза, че Европейският съюз по принцип не трябва да изпада в паника от мигрантите, тъй като общият брой на бежанците на беларуско-полската граница е малък. А предполагаемите санкции от Европейския съюз правят увеличаването на притока на мигранти малко вероятно. Освен това представителят на Зелените подчерта, че въпреки проявата на солидарност с жертвите на миграционния натиск, Полша и Литва, Европейският съюз трябва да се стреми да спазва правните норми. Това визира, наред с други неща, "прекомерния отпор" на бежанците от полските сили за сигурност.

Незавършена игра с Москва: Украйна срещу бежанци

Руският президент Владимир Путин изрази възмущение от прекалено грубите действия на полските граничари срещу бежанците по време на дълъг телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон в понеделник. Страните обсъдиха и липсата на напредък в уреждането на конфликта в Източна Украйна. Във връзка с тези обстоятелства руският президент привлече вниманието на френския си колега към „провокативния характер на мащабните учения, провеждани от САЩ и редица техни съюзници в Черно море, което увеличава напрежението в отношенията между Русия. и НАТО“.

Също в понеделник външните министри на Германия и Франция Хайко Маас и Жан-Ив льо Дриан от Франция издадоха съвместно изявление в подкрепа на Украйна, в което призоваха Русия „да прояви сдържаност и да предостави прозрачна информация за своята военна дейност“. В Берлин и Париж Киев също призова за сдържаност, като отбеляза, че Украйна трябва да се стреми да изпълни изцяло Минските споразумения и да поддържа диалог в рамките на "нормандския формат".

В същия ден офисът на британския премиер Борис Джонсън разпространи изявлението му, в което той засегна проблема за неизбежния избор на Европа между „получаване на все повече руски въглеводороди и защита на Украйна, както и отстояване на каузата за мир и стабилност "

По-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен по време на телефонен разговор с полския външен министър Збигнев Рау каза, че една от целите на внезапния приток на мигранти на беларуско-полската граница е именно „да отклони вниманието от действията на Русия по границата с Украйна "

Подобна дипломатическа активност свидетелства за факта, че и Брюксел, и Вашингтон са решени да играят тази игра за четирима, привличайки Москва като един от контрагентите на нов кръг на напрежението в Европа. В същото време е очевидно, че не само миграционната криза, която се разгръща на източния фланг, но и процесът на сертифициране за "Северен поток-2" ще се превърне в сериозен стрес тест за ЕС. Ситуацията около газопровода неминуемо ще се усложни след полагането на клетва на новото германско коалиционно правителство с участието на Зелените. В гореспоменатото интервю за Bild полският премиер Матеуш Моравецки за първи път поиска „Северен поток 2“ да бъде спрян, сега под предлог, че е необходимо да се лиши Москва от възможността да получава „допълнителни пари под формата на плащания за енергия“, с които да „продължи да се въоръжава“. " Очевидно е, че Варшава по този въпрос е твърдо решена да остане на позицията на Potius sero, quam nunquam – „по-добре късно, отколкото никога”.

Reuters: Полша отчита по-малко опити за незаконно преминаване на границата с Беларус
Броят на мигрантите, които се опитват да проникнат в Полша от Беларус, е намляла след очевидна промяна в хода на Минск, която може да помогне за успокояване на кризата, която прерасна в голяма конфронтация, предава Reuters.

Полската гранична охрана съобщи в “Туитър”, че е имало 195 опита за пресичане на границата в петък, спрямо 250 в четвъртък и 501 ден преди това, въпреки че Варшава предупреди, че мигрантската криза далеч не е приключила.

Европа обвинява Беларус, че привлича хиляди хора от Близкия Изток и ги подтиква да преминат в ЕС, заради санкциите по отношение на беларуския президент Александър Лукашенко след оспорваните избори миналата година.

Беларус, която отрича да е подклаждала кризата, разчисти лагер за мигранти близо до границата в четвъртък и започна да репатрира някои хора в Ирак, но Полша каза в петък, че Минск все още превозва стотици мигранти до границата.

"Вчера... имаше няколко опита за насилствено преминаване на границата. Най-голямата група се състоеше от около 200 чужденци, останалите от 10-тина души. Чужденците бяха агресивни - хвърляха камъни, фойрверки и използваха сълзотворен газ", заявиха от полската Гранична охрана.

Полската полиция съобщи, че по време на един опит за преминаване в петък близо до село Старжина, белоруски военнослужещи са хвърляли камъни срещу полски граничари, полицаи и войници, в резултат на което полицейските коли са били повредени.

Въпреки спада в броя на опитите за преминаване на границата, полските власти заявиха, че очакват по-нататъшно напрежение.

„Не, тази политическа криза не е към своя край. Беларус все още се интересува от ескалация и продължаване на операциите срещу Полша“, написа в „Туитър“ Станислав Зарин, говорител на полските служби за сигурност.

Полският премиер Матеуш Моравецки ще посети Литва, Латвия и Естония в неделя, за да обсъди кризата, каза говорител на правителството в събота.

ТАСС: Полският премиер ще посети няколко страни от ЕС за да обсъди заплахите от източна посока
Полският премиер Матеуш Моравецки планира поредица от посещения в страни от ЕС, за да обсъди с партньорите си в Европа настоящата геополитическа ситуация и заплахите, идващи от източната посока. Това съобщи на брифинг говорителят на полското правителство Петер Мюлер, цитиран от TACC.

„От изток виждаме както широко разпространени кибер действия, кибератаки, така и действия, свързани с манипулиране на цените на газа и манипулиране на доставките на газ, за да се повлияе на енергийната криза, цените на газа и цените на енергията в цяла Европа. Към това се добавя организацията на миграционните процеси, която доведе до криза на полско-беларуската граница“, казва той.

"Всичко това означава, че кризата, свързана със ситуацията на изток, не е приключила. Има предпоставки, които показват, че в продължение на много месеци, а вероятно и години, геополитическата криза, произтичаща от източната посока, може да продължи", добави Мюлер, наричайки елемент от тази криза, завършването на строителството и предстоящото пускане на газопровода "Северен поток-2".

„Затова министър-председателят Матеуш Моравецки реши в близко бъдеще да направи поредица от посещения в ЕС и европейските страни“, каза говорителят на премиера. "Утре ще се осъществят първите посещения - в Литва, Латвия и Естония. В неделя ще се проведат три срещи с министър-председателите на тези страни, за да се обсъди текущата ситуация и да се представят заплахите, за които знаем", каза Мюлер.

„През следващите дни ще има посещения в останалата част от ЕС и Европа за представяне на текущата геополитическа ситуация и предприемане на превантивни мерки пред потенциални действия, които могат да дойдат от източната страна, така че ние, като Европейският съюз и Европа, като евроатлантическият съюз, да можем да се подготвим за потенциална заплаха от изток“, обобщи той.

Принтирай    Оразмери текст   + -