„Война“ между Брюксел и Варшава

28 Октомври 2021 | 15:02 | 0
„Война“ между Брюксел и Варшава
Снимка: Twitter

От ден на ден напрежението в отношенията между Брюксел и Варшава става все по-изострено. По-рано тази седмица Съдът на Европейския съюз наложи глоби на Полша в размер на 1 милион евро на ден до изпълнението на решението за премахване на Дисциплинарната камара на Върховния съд на страната, за което настоява Европейската комисия. Решението предизвика остра реакция в Полша.
Бившият премиер Беата Шидло е убедена, че европейските институции предпочитат да не водят диалог с Полша, а да оказват натиск върху нея. „Това е поредният етап от хибридната война на ЕС срещу Полша“, каза на свой ред политикът Януш Ковалски. Според него Варшава трябва да бойкотира организацията и да блокира всички нейни решения до възстановяване на върховенството на закона в Брюксел. Депутатът от партия „Право и справедливост“ Казимеж Смолински от своя страна нарече решението „продължение на политическата война“ срещу Варшава. „Кой ще плати за това: Моравецки, Качински? Не, всички поляци ще плащат чрез данъци, високи цени на тока и природния газ“, заключи депутатът Пьотр Борис.


Die Presse (Австрия): Полша застана начело на европейската контрареволюция
Европейският съюз е изправен пред демократична контрареволюция, която поставя на преден план привидно решен проблем с националния суверенитет. Контрареволюцията тръгва от страните от Вишеградската група, но набира подкрепа и в други страни, отбелязва австрийският национален ежедневник Die Presse.
В коментар, публикуван под заглавие „Полша е начело на европейската контрареволюция“, неговият автор Карл-Петер Шварц* се чуди „какво се случва в умовете на политици и журналисти, които възнамеряват да преподават на поляци, унгарци и словенци уроци по демокрация и върховенство на закона?“. Не трябва ли „австрийците и германците да ги обезоръжават вербално, вместо да наливат масло в огъня?“ По негово мнение „жестовете на смущение и изявления за вина на потомците за престъпления, извършени от техните прадядовци и прабаби губят смисъл, когато са заплашвани, а техните правителства - изнудвани“.
Настоящият конфликт с Полша „е за примата на правото на ЕС над националното, включително конституционното. Този примат не е установен в договорите на ЕС“, пише журналистът.
Полша „ратифицира Договора от Лисабон и следователно трябва да уважава върховенството на правото на ЕС над собствения си Конституционен съд“, но „всъщност това трябва да се прилага и за Германия, чийто Федерален конституционен съд обяви програмата за изкупуване на облигации на ЕЦБ за противоконституционна“, отбелязва авторът. „Полша обаче напразно се позовава на примера на Германия, защото в ЕС има държави членки от първа, втора и трета категория“, подчертава Шварц.
Европейското право „е политически закон от самото начало, защото неговата цел е все по-дълбоката интеграция. Член 1 от Договора от Лисабон, не без основание, се описва като нов етап в осъществяването на все по-тесен съюз между народите на Европа.
Според Шварц „експлозивният аспект на този конфликт е фактът, че не само Полша отрича правото на Брюксел да има последната дума при оценката на качеството на върховенството на закона в държавите-членки. Германският Федерален конституционен съд подкрепя на конституционния плурализъм, който има за цел да постигне консенсус в рамките на постоянен диалог. Мишел Барние, бивш главен преговарящ на Брюксел за Брекзит, призовава Франция да спре да се съобразява с решенията на Брюксел и да си върне правния суверенитет, отбелязва авторът.
„Барние и германските конституционни съдии сега също ли са опасни подпалвачи, като премиерите на Полша, Унгария и Словения?“, чуди се Шварц.
Ясно е, че полският Конституционен съд „оспорва модела на европейска интеграция, при който съдиите диктуват на избрани политици пътя към все по-тесен съюз. ЕС е изправен пред истинска демократична контрареволюция, която поставя стария, само привидно решен проблем на националния суверенитет на преден план в обсъжданията. Тази контрареволюция идва от страните от Вишеградската група, но набира подкрепа и в други страни“, смята авторът.
*Дълги години Карл-Петер Шварц е бил чуждестранен кореспондент на вестниците Die Presse и Die Frankfurter Allgemeine Zeitung в Централна и Югоизточна Европа. В момента е журналист на свободна практика и автор на книги.

Полски политици за решението на Съда на ЕС: Обявиха ни война!
Политиците в Полша реагираха на решението на Съда на Европейския съюз, който разпореди Варшава да плаща глоба от един милион евро на ден до разпускането на Дисциплинарната камара на Върховния съд, предава новинарският портал Onet.
Бившият премиер Беата Шидло е убедена, че европейските институции предпочитат да не водят диалог с Полша, а да оказват натиск върху нея.
„Това е поредният етап от хибридната война на ЕС срещу Полша“, каза на свой ред политикът Януш Ковалски. Според него Варшава трябва да бойкотира организацията и да блокира всички нейни решения до възстановяване на върховенството на закона в Брюксел.
Депутатът от партия „Право и справедливост“ Казимеж Смолински от своя страна нарече решението „продължение на политическата война“ срещу Варшава. „Кой ще плати за това: Моравецки, Качински? Не, всички поляци ще плащат чрез данъци, високи цени на тока и природния газ“, заключи депутатът Пьотр Борис.
През юли Съдът на ЕС поиска прекратяване на работата на Дисциплинарната камара, която според Европейската комисия застрашава независимостта и безпристрастността на съдиите. В сряда Варшава беше осъдена да плаща милион евро на ден на ЕК като глоба за неспазване на това решение.

Президентът на Франция и премиерът на Полша са обсъдили ситуацията с върховенството на закона
Френският президент Еманюел Макрон е обсъдил с полския премиер Матеуш Моравецки спора около върховенство на европейското право, както и ситуацията на границата с Беларус и въпросите за вътрешноевропейското сътрудничество. Това съобщиха в сряда вечерта от Елисейския дворец, предава ТАСС.
„По време на работен обяд президентът на републиката повдигна ситуацията с върховенството на закона след решението на Конституционния съд на Полша и изрази загриженост относно независимостта на съдебната власт в тази страна. Той се надява, че след срещата на върха на ЕС ще продължи задълбочен диалог за разрешаване на трудностите, възникнали във връзка с това решение [на полския съд]“, се казва в изявлението.
Те засегнаха и темата за миграцията и ситуацията на границата с Беларус. Макрон и Моравецки изразиха ангажимента си за ефективна защита на външните граници на ЕС, но със задължителното придържане към ценностите на ЕС. Освен това страните обсъдиха темата за сигурността в африканския регион Сахел. Макрон изрази благодарност към Полша за присъединяването към паневропейската военна операция Такуба.
„В контекста на климата те подчертаха необходимостта от адаптиране на нашите енергийни модели, за да се ограничат европейските емисии на парникови газове и да засилим нашата независимост от трети страни“, заяви администрацията на френския лидер.
Европейският съд по-рано разпореди на Полша да спре прилагането на разпоредбите за Дисциплинарната палата на Върховния съд, назначена да провежда производства относно дисциплинарни санкции срещу съдии, прокурори и членове на други юридически професии. През юли полският конституционен съд постанови, че разпоредбите на Договора за ЕС, въз основа на който Европейският съд задължава държавите-членки на ЕС да прилагат временни мерки в съдебната система, са несъвместими с полската конституция.
Европейската комисия поиска от Полша да потвърди намерението си да изпълни решението на съда за дисциплинарната камара до 16 август и предупреди, че ако това искане не бъде изпълнено, ЕК ще се обърне към съда с искане да наложи глоба на Полша.
На 5 август председателят на Върховния съд на Полша Малгожата Мановска издаде две решения, ограничаващи дейността на дисциплинарната камара във връзка с решението на съда на ЕС от 14 юли. Лидерът на управляващата партия „Право и справедливост“ в Полша Ярослав Качински каза в интервю за Полската печатна агенция, че дисциплинарната камара в сегашния й вид ще бъде ликвидирана. Според него се планират реформи, което не означава, че такава структура изобщо няма да съществува в Полша – тя ще се появи в различен формат.
На 17 август полските власти внесоха в Европейската комисия отговор по спорния въпрос за функционирането на Дисциплинарната палата на Върховния съд на републиката в страната, като обявиха планове за нейното разпускане. Това решение беше потвърдено през октомври в изказване в Европейския парламент в Страсбург на полския премиер Матеуш Моравецки.

Полски депутат: Глобата от Брюксел е елемент от хибридната война, трябва да се обяви бойкот на ЕС
Полският депутат Януш Ковалски призова в социалните мрежи да се бойкотира решението на Европейския съд, който наложи на Полша ежедневна глоба от 1 млн. евро. Варшава ще бъде задължена да я плаща, докато не отмени разпоредбите за правомощията на Дисциплинарната камара на Върховния съд, които са предписани от националното законодателство на страната, пише Dziennik.
„Хибридната война между ЕС и Полша продължава. Официалният отговор на Полша на изнудването на Европейската комисия и поредния акт на беззаконие от страна на Европейския съд в крайна сметка трябва да бъде бойкот на Европейския съюз и блокиране на всички по-нататъшни решения на ЕС, докато Брюксел и Люксембург не започнат отново да спазват върховенството на закона“, написа в „Туитър“ полският народен представител.
Този призив беше реакция на решението на Съда на Европейските общности. Той назначи глоба на Полша под формата на ежедневно плащане от 1 милион евро за отказа да спре действието на националното законодателство, което по-специално се отнася до юрисдикцията на Дисциплинарната камара на Върховния съд, пише Dziennik.

PAP: Съдът на ЕС наложи глоба от 1 милион евро на ден на Полша, докато не изпълни изискванията на ЕК
Съдът на Европейския съюз наложи глоби на Полша в размер на 1 милион евро на ден до изпълнението на решението за премахване на Дисциплинарната камара на Върховния съд на страната, за което настоява Европейската комисия. Това се казва в изявление, публикувано в сряда от Съда, предава Polska Agencja Prasowa (PAP).
„Полша е осъдена да плаща по 1 милион евро на ден в полза на Европейската комисия, докато не спре действието на националното законодателство, което по-специално се отнася за юрисдикцията на Дисциплинарната камара на Върховния съд“, се казва в изявлението.
„Спазването на временните мерки, разпоредени на 14 юли 2021 г., е необходимо, за да се избегнат сериозни и непоправими щети на правния ред на Съюза и ценностите, на които се основава той, по-специално върховенството на закона“, става ясно още от разпространения текст.
В издаденото решение заместник-председателят на Съда Ларс Бей Ларсен задължава Полша да плаща на Европейската комисия периодична имуществена санкция в размер на 1 милион евро на ден, „считано от датата на връчване на това решение на Полша до датата, на която тази държава-членка изпълни задълженията си по решението от 14 юли 2021 г., или – в случай на неспазване на тази разпоредба – до издаването на окончателното решение“.
Съдът посочва в обосновката, че въз основа на информацията, предоставена от двете страни, заместник-председателят на Трибунала е подчертал, че полските разпоредби, отнасящи се до Дисциплинарната камара, все още могат да се прилагат в полската правна система.
На 7 септември Европейската комисия реши да поиска от Съда на ЕС да наложи финансови санкции на Полша за неспазване на решението за временните мерки от 14 юли, припомня агенцията.

Bloomberg: ЕС може да лиши Полша от плащания в размер на 18 милиона евро за въглищната мина „Туров“
Европейският съюз заплаши Полша със замразяване на бюджетни плащания в размер на 18 милиона евро заради отказа на Варшава да плаща глоба от 500 хиляди евро на ден на Брюксел по делото с въглищната мина „Туров“, съобщава Bloomberg. Миналата седмица Европейската комисия изпрати писмо до полското правителство с искане да предостави информация за плащането на глобата и плана за затваряне на мината. В писмото се казва още, че ЕС е готов да възстанови тази сума с лихва, като я включи в бъдещи плащания към Полша от бюджета на Блока. Комисията е отбелязала, че ще изпраща подобни искания за плащане на глобата, докато Полша не затвори мината. На свой ред представител на полското правителство каза, че не смята писмото на ЕК за официално уведомление за плащането на глобата. Според Bloomberg властите на страната очакват да получат този документ от ЕС следващия месец. В края на февруари Чешката република подаде жалба в Съда на ЕС срещу Полша, като я обвини, че поради разширяването на въглищна мина в граничните райони на републиката нивото на подпочвените води рязко е спаднало. На 21 май Съдът на ЕС уважи искането на Чешката република и разпореди на Полша незабавно да спре производството в мината „Туров“. Полша отказа да изпълни това решение, заявявайки, че решението на съда е неприемлива намеса в гарантирането на сигурността на републиката. На 20 септември Съдът на ЕС в Люксембург постанови, че Полша трябва да плаща на Европейския съюз по 500 000 евро на ден заради въглищната мина „Туров“. Полските власти отказаха да спрат работата на мината, като критикуваха решението за глобата и го определиха като непропорционално на ситуацията.

Принтирай    Оразмери текст   + -