Отзвук от поредното безрезултатно заседание на българо-македонскта историческа комисия

23 Октомври 2021 | 13:55 | 0
Отзвук от поредното безрезултатно заседание на българо-македонскта историческа комисия
Снимка: 24 Вести, Македония

Отмина поредното безрезултатно заседание на Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси. Двете страни отново се обвиняват взаимно, а изход от ситуацията не се вижда. Това заседание се проведе между двата тура на местните избори в Република Северна Македония (РСМ) и стана жертва на предизборната реторика в югозападната ни съседка, а един от членовете на македонския екип подаде оставка, отправяйки обвинения за натиск от страна на МВнР на РСМ, които бяха незабавно отречени от управляващите.

„Денешен“ (РСМ): Ванчо Георгиев се оплака от заплахи от служител на МВнР на РСМ
Оставката на проф. д-р Ванчо Георгиев от съвместната българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси предизвика истинска буря на вътрешнополитическата сцена и в широката общественост, пише „Пресинг ТВ“, цитирана от скопския вестник “Денешен" в материал, представен без редакторска намеса.

Изключително сериозните обвинения на проф. Георгиев за намеса на висш служител на Министерството на външните работи в работата на Комисията и излизане от позициите в Резолюцията на македонския парламент за червените линии на Република Северна Македония в преговорите с България от нейните членове, бяха последвани от меко казано, безлични реакции от заинтересованите институции, а министърът на външните работи Буяр Османи обяви разследване на събитията и на цялата срещa.

В търсене на допълнителна информация, за да помогне на министър Османи в разследването, „Пресинг ТВ“ се свърза с професор Ванчо Георгиев.

Той каза, че засега ще се въздържа от коментар, но добави пред „Пресинг ТВ“, че е отвратен и притеснен от действията на "висшия служител". Той разкри, че вчера (22.10.2021 г.), час и половина след напускането му от МВнР, след като съобщил на колегите си, че напуска работата на Комисията, в 10.25 ч. му се обадил "висш служител" и се опитал да го убеди да преосмисли позицията си и да се върне и да продължи да работи в Комисията, именно поради чувствителността на политическия момент. Според професор Георгиев този разговор е продължил точно 18 минути и 30 секунди.

По-късно, след като професор Георгиев публикува изявлението си пред македонската общественост, в 12.51 ч. "висшият служител" му е звънял отново. Този път разговорът е продължил само 43 секунди. В този кратък период „висшият служител” между другото каза на професора „Да знаеш, аз лично ще ти отмъстя за това”.

Професор Георгиев обаче смята, че "висшият служител" не действа лично, а е предавател на инструкции и съобщения от висши инстанции.

Това, че нещо се е случило в работата на Комисията, беше потвърдено по някакъв начин от съпредседателя от българска страна Ангел Димитров. Той подчертава, че „до вчера следобед се надяваше, че македонските историци ще променят нещо в отношението си, след като българската страна отново направи някои отстъпки и известни компромиси. "Но вчера нещо се промени и днес (т.е. вчера –бел.изд.) имаше връщане към традиционните възгледи на нашите колеги през последните две години."

По думите му до вчера до обяд историците са работили по редакцията на текста за цар Самуил.

„Положихме усилия да постигнем споразумение по този въпрос, но македонските историци се отказаха. Ще бъде малко трудно да излезем от 10-11 век и не виждам желание у нашите колеги да изоставят собствената си интерпретация на историческото минало,“ каза Димитров.

Случайно или не, посоченият от Димитров момент и промяната в отношението на македонските историци съвпадат точно с времето на реакцията на проф. Георгиев.

Остава въпросът, защо македонските историци първо приеха, а след това се отказаха, защото проф. Георгиев в обяснението на оставката си между другото посочи, че македонските червени линии са изоставени и се приема нещо, което противоречи на македонските национални интереси, пита „Пресинг ТВ“ .

Ако според твърденията на останалите членове на комисията и македонските политици досега е постигнато споразумение за цар Самуил, тогава защо не е публикувано приетото съдържание и защо постоянно се върти въпросът за тази историческа личност?

Съдържанието на протоколите ще бъде публикувано много скоро, заяви премиерът Зоран Заев миналата година в противоречиво интервю за агенция БГНЕС. Но до днес това не е направено.

И в този период става дума не само за личността на цар Самуил, а за цялото Средновековие, което между другото включва и въпроса за Охридската архиепископия.

„Независен“ (РСМ): Историческата комисия попадна в челюстите на политиката
Оставката на члена на българо-македонската историческа комисия Ванчо Георгиев, обяснена с очевидни политически конотации, несъмнено прехвърли македонската част от това историческо общество директно в челюстите на политиката, след като българската част вече две години се инструментализира от политиците с София. Споменаването на израза „огъване на гръбнака” от опозиционните дни на Зоран Заев в обяснението на Георгиев е пряко участие на историка, на когото държавата плаща да работи в интерес на науката и държавните интереси, в политиката между двата тура на местните избори, пише Люпчо Поповски в скопския вестник “Независен“ в материал, представен без редакторска намеса и изразяващ позицията на автора, но не и на Aгенция „Фокус“ .

Разбира се, Ванчо Георгиев обяснява, че се ръководи от национални и научни интереси, но моменталната злоупотреба с решението му от лидера на ВМРО-ДПМНЕ най-накрая ще го остави с горчив вкус в устата. Георгиев вече е използван по най -бруталния начин, който политиката умее. След удара под кръста, който Георгиев нанесе на правителството, правителството му отвърна с още по-нисък удар, като обяви, че само преди седмица той се е съгласил да продължи ангажимента си.

Реакцията на Християн Мицковски беше част от поредица от „катастрофални предупреждения“, че някой от властта иска да "продаде македонската идентичност" между два изборни тура и опозиционният лидер призова всички останали членове на македонската част на комисията да последват Георгиев и да подадат оставка.

Ако това се случи, е много вероятно РСМ да се сбогува с надеждите за пробив в българската блокада, за да започне своевременно преговорите с ЕС. Тогава С. Македония ще бъде обвинена, че е саботирала Споразумението за добросъседство и ще даде на София неограничено количество боеприпаси, за да каже на европейските партньори и на САЩ, че е правилно да обвиняват Скопие.

Със сигурност този призив на Мицковски е свързан с втория тур на изборите, той иска да нанесе още един голям удар на Зоран Заев. Но това е доста инфантилна политика и доста безотговорна - да се съсипват перспективите на държавата заради победа на местните избори. И да се използва професор Ванчо Георгиев, независимо от неговите намерения и да бъдат съборени мостовете и после да кажат, че е трудно да се строят нови.

Македонската политика досега се опитваше да стои встрани от работата на историческата комисия, въпреки безизходицата, в която се намира, най-вече поради крайните възгледи на българските историци, продължаваща цели две години. Българският историк Ангел Димитров, съпредседател на комисията, каза пред репортери на брифинг в българското външно министерство вчера, че работата в комисията става все по-трудна и че "има политически натиск върху колегите му от македонската част на комисията" поради втори тур на изборите и че е невъзможно да се излезе от 10 и 11 век. Македонските историци казват, че на тази среща не се е случило нищо особено, което е различно от другите срещи. Двете страни имаха различни разбирания за съвременната интерпретация на историята, както за учебниците, така и за Гоце Делчев.

Не трябва да забравяме - първата голяма политическа намеса в историческата комисия беше на 19 септември 2019 г., когато българският президент Румен Радев свика в кабинета си българските историци, които са част от нея, и им даде задачи. И дори срокове - за разрешаване на разногласията в рамките на един месец. „Ако можете да гарантирате, че всички спорове по събития, личности, учебници, надписи в музеи и паметни плочи ще бъдат разрешени в рамките на следващия месец, нека българското правителство продължи своята политика на безусловна подкрепа за членството на Македония в Европейския съюз“, каза Радев пред историците тогава. Ако такава гаранция не може да бъде дадена, той ще инициира мерки за разработване на нова национална позиция "с ясни очаквания и критерии за защита на българския национален интерес, които да бъдат наложени в преговорната рамка с Република Северна Македония".

Събитията от онзи момент ясно показаха намесата на българската политика в работата на комисията. Измина по-малко от месец, откакто Радев даде срок на българските историци, а на 9 октомври 2019 г. българското правителство прие декларация, която очертава поредица от условия и заплахи за блокиране на Скопие по пътя към ЕС. Македонският език и „българският фашистки окупатор“ не трябва да се споменават и че София „няма да допусне интегрирането на С. "Македония в ЕС да бъде придружено от европейска легитимност на спонсорирана от държавата идеология на антибългарска основа." А след това и, че различното писане на историята на част от българския народ след 1944 г. е един от стълбовете на антибългарската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм”.

Ден по-късно българският парламент прие добре позната декларация в подкрепа на Македония и Албания да започнат преговори с ЕС. Но „подкрепата за европейската интеграция не трябва да бъде в ущърб на исторически събития, документи и артефакти, както и ролята и отношението към личности, принадлежащи на българската история“, се казва в него.

На 18 октомври 2019 г. Емануел Макрон блокира Македония на срещата на върха на ЕС, обяснявайки го с думите: „Отварянето на преговори само с Македония и без Албания би било голяма грешка за региона“. Дали ходът на Макрон се дължи единствено на искане за нов механизъм за преговори със страните кандидатки, или има нещо друго под масата, вероятно никога няма да се разбере.

Месецът на Радев свърши, започна голямата блокада. Оттогава заседанията на историческата комисия стават безполезни. Българската част не можа да излезе от дадените й от политиката рамки и рухна в челюстите й. Сега това трябва да се случи и с македонската част. Ванчо Георгиев, съзнателно или не, отвори тази врата, а Мицковски хукна да мине през нея възможно най -бързо. В момента, когато еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели, представяйки доклада на Европейската комисия за напредъка на страните кандидатки, даде да се разбере – С. Македония и Албания напълно изпълниха условията и заслужават да започнат преговори. И че за разделянето им не може да се мисли. Но някой тук изглежда иска това да се случи.

СДСМ: Християн Мицковски прави опити да подкопае позициите на държавата и да влоши отношенията ни с България
„(Християн) Мицковски вчера претърпя нов провал, защото случайно или не призна, че оставката на члена на Комисията по исторически и образователни въпроси между С. Македония и България Ванчо Георгиев е негово дело и по негово указание“, заявиха от СДСМ, цитирани от скопското електронно издание “Локално“.

„Това, че Мицковски призовава останалите членове на Комисията да подадат оставка, е потвърждение, че Мицковски прави опити да подкопае позицията на държавата и да влоши отношенията ни с Република България.

Въпреки че фалшивите новини на (Ванчо) Георгиев за предполагаем натиск върху Комисията бяха отречени, това не спира Мицковски в неговите лъжи и разрушения.

Гражданите отдавна прочетоха това безотговорно, антинационално и антидържавно поведение на Мицковски, така че той отново ще бъде наказан от гражданите“, завършват от СДСМ.

Петър Тодоров (РСМ): Никой не оказва натиск върху историческата комисия, нито пък тя извършва някакво предателство
Петър Тодоров, член на македонската част на Смесената мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония (РСМ), твърди, че никой в страната му не упражнява политически натиск върху работата на тази комисия. „Ние-казва той- работим на научни принципи със защита на националните интереси и не може да става дума, че извършваме някакво предателство към тези интереси,“ каза той при гостуване в скопския телевизионен канал “Сител“.

„До момента всички ние в Комисията заедно с нашия колега Ванчо Георгиев постигнахме решения и препоръки към двете правителства, които смятаме, че помагат за преодоляване на проблемите, които съществуват и в двете страни при запазване на националните интереси на македонската държава, македонците и други етнически общности. Научните принципи никога не са били компрометирани или обсъждани в рамките на екипа. Винаги сме се придържали към научните принципи в работата на Комисията и те ще останат непроменени“, каза Тодоров.

Той подчерта, че нито той, нито друг член на комисията не са били подлагани на натиск от Министерството на външните работи, правителството или политическа партия.

„Най-отговорно твърдя, че в никакъв случай никой не е идвал, било служител от МВнР или политик, да дойде да ни каже това или онова, трябва да работите, за да стигнете до решение,“ каза Тодоров.

Той добави, че всички в страната, включително споменатите субекти, са заинтерсовани от това, което прави Комисията, тъй като, както каза той, „работата й, за съжаление, поради българската страна и техния подход, се оказа в центъра на интереса на политическа общественост в София и Скопие, но също и в Брюксел, Париж и Берлин.“

По думите му през последните два дни нищо не се е променило по отношение на направеното през изминалия период, въпреки че, както каза колегата му Ванчо Георгиев, то е било причина за оставката му.

„Разменените в последните два дни предложения не се отклоняват по никакъв начин от тези, които бяха разменени в изминалия период,“ каза Тодоров.

Той коментира и изказването на професор Ангел Димитров, председател на комисията от българска страна, който каза, че работата върви добре, но вчера следобед е имало прекъсване на работата.

„Трябва да реагирам и да кажа, че това се случи тази сутрин, а не вчера. „След като вчера подадохме предложението, тази сутрин нещо им се случи и те изведнъж започнаха да изострят реториката, въпреки че преди това бяха казали, че работата трябва да продължи“, каза Петър Тодоров.

Той подчерта, че не може да твърди, че българската част от комисията понася някакъв политически натиск от българска страна, но, както каза, има промяна в поведението на членовете й след приемането на рамковата позиция в българския парламент през октомври 2019 г., който се отнася до този въпрос и обяснителния меморандум относно рамката за преговори за преговорите между ЕС и РСМ.

„Почувства се внезапно приспособяване на българската комисия към тези документи и решения, което доведе до това Комисията да работи все по-трудно“, каза той.

Според него Комисията трябва да продължи да работи и да направи нвъзможно историята да бъде инструмент за радикализиране на хората за политически цели.

„Не можем да спорим за историята. Трябва да се вземат предвид различните възгледи за миналото, които съществуват в двете страни. Само чрез изграждане на съпричастност и разбиране на възгледите можем да постигнем тази обща цел, която е да изградим добри взаимоотношения. „Ако едната страна се опита да наложи наратив на другата, решение няма“, каза Тодоров.

Той смята, че за решаването на тези въпроси трябва да има по-голям форум от учени, които да се включат повече, но не, както подчерта той, с „досегашния подход как да не се стигне до уреждане и как да се злоупотребява с нашата история и тук и там (в България-бел.ред.), а как да преодолеем проблемите и в същото време да уважаваме другия и да уважаваме неговата идентичност, каза Тодоров. Според него, за да се стигне до решение, е „необходима самокритика от българска страна по отношение на историята и нейната интерпретация“.

Тодоров подчерта, че всяко решение, постигнато от Комисията до момента, е в съответствие с националните интереси (на РСМ-бел.ред.).

„Никой не извършва предателство и следователно никой не трябва да злоупотребява с Комисията и с нашата работа за популяризиране на този подход. Ние в Комисията вярваме, че при необходимост решенията на Комисията могат да бъдат публикувани още сега, за да се разсее слухът, че нещо се продава и ще се види много ясно какво е договорено и ще се види, че няма предателства, с които да се манипулира обществеността. Ако можех да имам това право, щях да ги публикувам веднага. Твърдя, че предателство няма,“ каза Тодоров.

„ТВ 21“ (РСМ): Няма резултат от 15-тото заседание на Съвместната историческа комисия
Историците от България и Република Северна Македония (РСМ) днес и вчера обсъдиха няколко въпроса в рамките на 15 -тото редовно заседание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония и, която поради пандемията на коронавирус се проведе онлайн. Както съобщиха за Македонската информационна агенция (МИА) от македонска страна в Комисията, на заседанието „не са приети решения и препоръки поради изключващия подход на колегите от София и настояването им да наложат своя поглед върху миналото.“ Това съобщи скопският телевизионен канал "ТВ 21“.

Това беше четвъртото заседание от планираните за тази година пет на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, на което, както информират от македонската страна на комисията, са били обсъдени няколко важни за работата на комисията въпроси. .

„В първия ден на дискусията членовете на Комисията обмениха няколко предложения-идеи за препоръки за учебници по история, които да подобрят историческото образование в двете страни. Както и досега, предложенията от македонска страна се базираха на съвременни разбирания за историческо образование, подкрепяни от ЮНЕСКО и Съвета на Европа, които зачитат различните възгледи и интерпретации на миналото. След изчерпателна дискусия, вторият ден показа, че и двете страни все още са далеч от решение, което да доведе до подобряване на образователния процес и постигане на обща цел – изграждане на добросъседски отношения и приятелство, в които миналото и различните интерпретации на историята няма да бъдат препятствие, заявиха за МИА от македонската страна.

През втория ден, съобщиха за МИА от македонска страна на комисията, членовете на комисията обсъдиха възможността личността на Гоце Делчев да бъде отпразнувана съвместно от двете страни.

"Що се отнася до въпроса за учебниците по история, дискусията за Гоце Делчев показва различния подход и разбиране на историята и нейната роля в двете страни", каза македонският екип на Комисията пред МИА.

Заседанието на Смесената комисия се проведе по време на изборния период и в двете държави – в РСМ приключи първия тур на местните избори и се провежда кампанията преди втория тур, а в България тече кампания за президентските и предсрочните парламентарни избори, насрочени за 14 ноември.

На предишното 14-то заседание, проведено на 10 и 11 юни, македонският екип в Комисията оцени, че са имали най-трудните разговори досега.

Проф. Ангел Димитров: Няма напредък в комисията със Северна Македония, не могат да допуснат мисълта за обща история
Няма напредък в комисията със Северна Македония, не могат да допуснат мисълта за обща история, отказват съвместни чествания . Това каза по време на брифинг проф. Ангел Димитров, съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси с Република Северна Македония, предаде репортер на Агенция „Фокус“.

„От близо две години не можем да говорим за постигнати резултати. 15-ата поредна среща подсказваше, че можем да направим нещо. Надявахме се, че колегите ни са променили нещо в нагласата си. Направихме някои няма да ги нарека отстъпки, съобразяване с обстоятелствата, но направихме така във формулировките на проблемите, че да бъдат възможни за постигане на съгласие“, коментира проф. Димитров.

„Желанието ни да се излезе от тази задънена улица декларативно се споделя от тях. Но вероятно утре ще излязат в Скопие колко са били готови да се постигне движение напред, това е най-големият проблем, че публично се изговарят неща, които реално нямат общо с работата в съвместната комисията. Нашите колеги просто не могат да допуснат мисълта за обща история и това, което е заложено в Договора за приятелство и добросъседство. Индикатор за тази нагласа е, че отказват да даваме предложения за съвместни чествания“, допълни той.

Проф. Ангел Димитров даде пример с това, че тази година има кръгла годишнина от издаването на сборника на братя Миладинови. „Те проявяват пълно нежелание да се направи някакво съвместно честване на тези две забележителни личности. Интересно е, че дори кръглата годишнина от рождението на Гоце Делчев, която е следващата година, отново предизвиква у тях нежелание да бъде предложена за съвместно честване", каза още той.

„Почти до днес на обед сме работили по формулировка на един текст за цар Самуил, за края на първото българско царство, за наследниците му, за богомилството. Направихме усилие за постигане на някакво съгласие в текстовете, но отново беше отказано. Малко трудно ще излезем от X-XI век. Поне за момента не виждам някакво желание от колегите ни да напуснат собствената интерпретация за това историческо време ", поясни проф. Димитров.

„Очакването ни е да започнем взаимно да уважаваме научните исторически критерии, принципи и стандарти“, уточни той.
Проф. Димитров съобщи, че другата тема, която са обсъждали на заседанието е бил съвместен текст за Гоце Делчев. „Станахме свидетели на опит да се постави под съмнение вече постигнато съгласие по въвеждащата част. Нашите колеги показаха, че се страхуват от представянето на нещо биографично, свързано с Гоце Делчев, като се опитват да пренесат цялото отношение от съвременността към миналото. Те изобщо искат да пренебрегнат, че биографичното е житейската основа при формирането на една личност, траен символ за връзката с миналото", посочи той.

„За съжаление опитите ни да постигнем развитие и стъпка напред отново застанаха пред една стена, имитацията на сериозна дейност“, коментира той.

По думите му вероятно върху македонските историци има политически натиск предвид изборната ситуация в РСМ.
Според него може да бъде взето решение на политическо ниво между двете страни за общо честване. Той поясни, че е важно такива чествания да създават близост, а не да работят за циментиране на различията.

Принтирай    Оразмери текст   + -