Темата за малцинствата в спора между България и РСМ

27 Юли 2021 | 13:46 | 0
Темата за малцинствата в спора между България и РСМ
Снимка: Република, Македония

След думите на президента Румен Радев за правата на българите в Република Северна Македония (РСМ) и за речта на омразата срещу България отговорът от Скопие не закъсня и оттам отново заговориха с намеци за т.нар. "македонско малцинство". Премиерът на РСМ Зоран Заев обвърза вписването на българите в конституцията с приемането на страната в ЕС, а освен това в понеделник стана ясно, че политическите партии са се договорили за резолюцията за червените линии в преговорите с България, което означава само едно - че залозите преди появата на редовно правителство и парламент в България се повишават от македонска страна.

Зоран Заев: Продължаваме с европеизацията, ще зачитаме правата на всички граждани
Премиерът на република Северна Македония (РСМ) Зоран Заев днес в отговор на журналистически въпрос за коментар на изявлението на българския президент Румен Радев, че в Северна Македония има системно нарушение на правата на човека на гражданите с българско самосъзнание и че Скопие само мисли, че отговаря на критериите за членство в ЕС, каза, че страната продължава с европеизацията у дома и че уважава еднакво правата на всички граждани, цитира думите му скопското електронно издание “Опсервер“.

„ Казах, че вече е работа на ЕС, когато решат да продължат процеса, нека ни се обадят. Междувременно ние продължаваме с европеизацията тук. Имаме сериозни процеси от европейския дневен ред, което означава унифициране на митническата тарифа, днес е първата фаза на правителството, така че консултациите продължават. Това е процес, в който изравняваме всички мита на ниво ЕС. Това е част от главите, вече го правим. По отношение на насърчаването на всички други аспекти на социалния живот, ние също работим всеки ден, защото нашият път към ЕС всъщност означава европеизация тук, в институциите на Република С. Македония и живота на гражданите на страната,“ каза Заев.

Министър-председателят заяви, че не желае да възпроизвежда определени възгледи на Радев или други висши български служители чрез медиите.

„Само ще кажа още веднъж, че сме приятелски държави и че разбира се всеки път пред цялата общественост не само македонската, но и българската всички ние сме направили това, което означава да зачитаме правата на всички граждани еднакво. Зоран Заев се появява на събития и мероприятия на български асоциации, много повече през последните години, отколкото от на македонски асоциации или албански или турски в страната, защото бях поканен, бях там. Издигнахме паметник на полковник Гаранвалиев с всички български знамена отпред, да, и македонското тук, проявихме уважение навсякъде, защото става въпрос за нашата съседка, но става дума и за граждани с българско съзнание у нас и нямаме проблем с това,“ каза Заев.

„Определено мисля, че сме пример и каквато и да е забележка, ние сме готови да се обърнем към нея, но политическите представители не могат да се обаждат и да говорят за политики и от тук да правят изводи за определени права или не. Нека видя колко пъти техните политици в България са се появявали на определени събития на по-малките общности в България. Аз, Пендаровски, Талат Джафери, министри навсякъде сме се появявали във всеки регион на страната на всякакви културни, исторически и традиционни събития, на определени форуми, конференции - винаги с уважение и респект, защото те са наши граждани, те са граждани на Република Северна Македония. Така че най-важното нещо, за което трябва да се ангажираме, е да дадем възможност на младежите, децата, настоящите поколения да не се мразят, да се обичат, да се уважават, да си помагат и да си сътрудничат. Тази история, която пишем днес, е най-важната история, каза Заев.

Зоран Заев: Подкрепяме българските сдружения, но колко пъти българските политици са подкрепили събитие с на по-малки малцинствени общности в България?
Премиерът на Република Северна Македония (РСМ) Зоран Заев, заяви че се въздържа от отговор на думите на българския президент Румен Радев от Виена, цитира го скопският телевизионен канал “Алсат М“.

Помолен да коментира изявлението на Радев от понеделник, че в РСМ има системно нарушение на правата на граждани от български произход, Заев заяви:

„Няма да си позволя да възпроизведа чрез медиите определени възгледи на президента Радев или висши български служители. Зоран Заев се появява на събития на български асоциации през последните години много повече, отколкото на македонски, албански или турски в страната. Издигнахме паметник на полковник Гарванлиев. Ние показахме уважение, когато става въпрос за нашия съсед, но също така и за граждани с българска идентичност у нас. "Нека да видя колко пъти техните политици в България са се появявали на определени събития на по-малки малцинствени общности в България", каза Заев.

„Република“ (РСМ): Зоран Заев няма да иска от България да признае "македонско малцинство"
Северна Македония ще поправи конституцията непосредствено преди присъединяването си към ЕС и тогава в нея ще бъдат включени по-малките етнически общности, живеещи в страната, които не са изброени в най-високия нормативен акт в страната. За София, от друга страна, все още съществува реч на омразата срещу България в учебниците и в публичното пространство и има системно нарушаване на правата на гражданите на Македония от български произход и тяхната дискриминация, пише скопското опозиционно издание “Република“.

Запитан дали ако българите бъдат включени в македонската конституция, ще се изисква реципрочност, т.е. включване на македонците в българската конституция, като се има предвид, че в България има македонци (според изданието-бел.ред.), Заев каза, че това е право на България и че намесата във вътрешните работи на съседна държава не е послание за приятелство.

„Това е право на България. Винаги е хубаво да имаме взаимност, но намесата във вътрешните работи на съседните държави не е послание за приятелство. Това остава за тях. Казвам го като наша потребност, а не защото България го иска“, каза Заев.

„Независен“ (РСМ): Думите на Зоран Заев изнервиха София
Включването на българите в македонската конституция сега се превърна в основна тема за София и политиците там. Изявлението на Заев, че конституцията може да бъде променена, когато Република Северна Македония (РСМ) стане член на ЕС, се разбира като послание, че тонът в Скопие по отношение на преговорите се променя, пише македонския вестник “Независен“.

В България пламнаха страсти след изявлението на премиера Зоран Заев, че като държава РСМ ще включи българите в Конституцията заедно с останалите общности, но едва след като получи членство в ЕС. В София четат правилно това послание, че в РСМ вече не възнамеряват да проявяват добра воля - без да са сигурни какво ще получат по-нататък. И че Скопие не възнамерява да отстъпва повече и ако правата на българите в РСМ са толкова важни за София - тя трябва да спре да блокира РСМ и да й поставя условия.

Въпреки че правата на българите бяха един от последните приоритети на политиците в София, изявлението на Заев привлече много медийно внимание, най-вече защото се разбира като послание, че тонът към преговори със София се променя, докато те не гарантират нищо по отношение на европейската интеграция. Първи се появи държавният глава на България Румен Радев, който сега трябва да продължи с популизъма, защото президентските избори наближават, пише изданието.

„България е най-силният привърженик на разширяването на ЕС, но не може да допусне нарушаването на правата на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание“, каза Радев от Виена. Според него България последователно подкрепя европейската перспектива на региона, но тя „не трябва да се ограничава до официални етапи от процеса на присъединяване и не може да вреди на интересите на страните членки на Съюза и неговите ценности“.

Той очаква "ясна политическа воля" в РСМ за прилагане на Споразумението за приятелство от 2017 г.

„Докато в Скопие твърдят, че отговарят на критериите за присъединяване, ние все още сме свидетели на системно нарушаване на правата на гражданите на РСМ от български произход и тяхната дискриминация и все още съществува реч на омразата срещу България в учебниците и в публичното пространство. Напредъкът и разрешаването на тези въпроси зависят единствено от политиките на РСМ, с която България многократно е изразявала готовността си да води конструктивен и открит диалог. "Това е начинът да се създаде климат на доверие и да се постигнат конкретни, устойчиви и необратими резултати, които да доведат до започване на преговори за членство в ЕС", каза Радев.

Той подчерта, че в рамките на словенското председателство на Съвета на ЕС България е готова да работи за постигане на напредък по чувствителни въпроси и за решения, приемливи за двете страни.

"Езикът на омразата, който българското общество чете от медиите, е ежедневие за нас", заяви днес Петър Колев, лидерът на Гражданския демократичен съюз в Македония, който се превърна в най-експлоатираната фигура в българските медии през последните дни.

Според него в първата фаза ще бъде ясен сигнал, ако РСМ започне да третира еднакво гражданите на страната, които се самоопределят като българи.

„Сега не е така. Българите не са на същото ниво като другите граждани в РСМ. Българският народ не присъства в македонската конституция. От 2001 г. РСМ е гражданска държава, в която различните етнически групи, живеещи в нея, имат право на справедливо присъствие в страната и да участват на различни позиции в държавните институции. Ние не сме част от изброените (такива), живеещи в РСМ, не можете да видите съдия или прокурор, който е българин, не можете да видите човек от армията, който е българин. "Това е едно от основните нарушения на правата на човека", каза Колев, избягвайки да използва думата "общности" съгласно македонската конституция.

Докато правата на българите в РС Македония бъдат гарантирани, София ще бъде скептична по отношение на започването на преговори за членство в ЕС, казва Бойко Ноев, кариерен дипломат и бивш министър на отбраната. Той косвено изобличи какафонията, която преобладава в България, където не знаят дали искат да бъдат малцинство или не в Македония, защото твърдят, че македонците са българи, а от друга страна използват това, за да твърдят, че са дискриминирани, пише изданието.

„Външният министър Светлан Стоев никога не е говорил за признаването на българското малцинство в РС Македония, както твърдят някои. Няма такъв термин и не е възможно. "Това, което външният министър каза на пресконференция миналия петък, беше буквално, че българите в РСМ трябва да бъдат третирани еднакво с всички други националности или части от нации, както е формулирано в Конституцията и законите на РСМ", каза Ноев пред българска медия.

Според него фактът, че някои медии и анализатори, поради непознаване на терминологията или по други причини, са използвали думата „малцинство“ е отделен въпрос. "Не е добре, когато други политици и наблюдатели признават тази грешка и я умножават в коментарите си, след което обвиняват българското външно министерство в некомпетентност", каза Ноев.

Според него не трябва да се търси тълкуването на това твърдение, а думите на Стоев, че парламентът трябва да постави по-гъвкава рамка за преговори. с РС Македония.

По отношение на преброяването, Бойко Ноев изчисли, че в РСМ има поне "120 000 македонски българи", които вече имат българско гражданство, пише „Независен“

Същевременно премиерът на РСМ Заев в споменатото изявление отрече факта, че Конституцията ще бъде променена само защото така искат в София.

„Този дебат започна преди няколко години по искане на хърватите в страната, както и на черногорците. Ние сме последните, които следваме примера на всички европейски държави, в частност тези на Балканите. Хърватия и Албания вече го направиха. Нямаме предразсъдъци. Ако някой иска да направим това утре и да искаме, не можем. "Ние нямаме мнозинство от две трети, нито би трябвало да имаме, но публично декларираме, че българи, хървати, черногорци, египтяни и много други етнически общности ще бъдат включени в нашата конституция малко преди да се присъединим към ЕС", каза Заев.

Сега е време София да осъзнае, че никой в Македония не е готов да жертва политическата си кариера и достойнство за перспектива на ЕС, която зависи от разочарованията на България и стотиците неизпълнени обещания на Брюксел, завършва изданието.

Зоран Заев: Не можем утре да впишем българите в конституцията
Скопие. Не можем утре да впишем българите в конституцията, заяви премиерът на Република Северна Македония Зорана Заев, цитиран от скопското електронно издание “Локално“.
„Дебат за това започна преди няколко години. Албания вече го направи, но трябва също да спомена, че Конституцията ще се отвори, когато се присъединим към ЕС", каза премиерът Зоран Заев от Шуто Оризари, отговаряйки на въпроса дали българите ще бъдат вписани в конституцията на страната.
Той отбеляза, че македонската държава няма предразсъдъци по този въпрос.
„Ако искат да го направим утре, ние не можем, защото нямаме (мнозинство от) две трети. Ние обаче се грижим за всички етнически общности в страната. „Те са наши граждани, родени тук“, добави Заев.
Диалогът между България и Северна Македония трябва да продължи и в бъдеще, за да се постигне единната и обща цел - страната да започне преговори с ЕС, заяви наскоро служебният български външен министър Светлан Стоев. Той каза, че "емоциите са пречка и че трябва да се изгради прагматична политика между България и Северна Македония".
Стоев подчерта, че промяната на македонската конституция е един от начините за решаване на проблемите с членовете на българската национална общност в страната.

„МКД“ (РСМ): „Единство в многообразието“ не вирее на Балканите
Скопие. Девизът „Единство в многообразието“ не вирее на Балканите. Тук няма такова нещо. Има някои заинтересовани страни, участващи в чертаенето на червени линии. Фактът, че под този девиз продължава възможно най-дълготрайният мир на европейския континент, не означава нищо за тях, пише Димитър Белчев в скопското електронно издание “МКД“ в материал, представен без редакторска намеса от името на автора му.
Текстът, който медиите съобщиха, най-накрая се разглежда от депутатите. Той носи официалното заглавие „Резолюция за определяне на македонските държавни позиции в контекста на блокадите на европейската интеграция“ и обществеността има възможност да се запознае с оригиналното й съдържание.
Като граждани очакваме, че в рамките на дебата в Парламента, вносителите първо ще открият истинските мотиви, които са ги подтикнали да предложат този текст, а след това и перспективата, която предлагат. Би било полезно в самото начало да се обявят органите на институциите, обявени от вносителя на Резолюцията: Македонската академия на науките и изкуствата, Университетът „Св. Св. Кирил и Методий“ и Македонската православна църква - Охридска архиепископия. Още по-ценни биха били данните, обявени публично, когато тези органи се срещнат, по чия инициатива и в каква процедура определят своя принос, а след това и хармонизирания окончателен текст. И за историята, както беше потвърдено много пъти, имената на членовете на тези органи биха били най-важни. Вероятно в тези институции се провежда редовна процедура за избирането им, така че мнозинството решава вместо тях. Досега не сме получили информация от институциите в оригинален вид за това как е постигнато това единство на мисълта и действието.
Можем само да предположим, че авторите са получили тази чест, защото най-убедително са представили стъпките, които ще последват след приемането на Резолюцията в Парламента. И в тази история тези стъпки са най-важни, защото Резолюцията трябва да отвори нова перспектива. Всеки добър шивач мери два пъти, преди да разкрои. И можем да повярваме, че те са анализирали сериозно обстоятелствата, които ще последват след приемането й. И не само следващата стъпка през следващата година, но и следващите стъпки през следващите години.
Като напомняне, Събранието отдавна със своите документи е поставило стратегическите цели на страната - членството в Европейския съюз и членството в НАТО. В зависимост от обстоятелствата, при които страната като кандидат има слабо или никакво влияние, тези цели се постигат или не се постигат. Тези международни организации имат свои вътрешни правила на играта, които са доказани безброй пъти досега, върху които кандидатът няма абсолютно никакво влияние. Той се адаптира към тези правила или, популярно казано, се отказва от намеренията си да постигне стратегическите си цели.
Шестте точки от Резолюцията съдържат ключовите детерминанти на идентичността. И те са безспорни за гражданите на Македония, независимо дали в миналото е била и е кръстена като демократична, народна, социалистическа или северна, но винаги с републикански политически ред. Резолюцията доказва нещо, което не трябва да се доказва. И на кого? И защо?
Дали тези критерии са приемливи за някой извън пределите на страната е напълно без значение за нас, защото ние най-добре знаем кои сме и какви сме. Отказът да бъдем приети по никакъв начин не може да промени идентичността и самосъзнанието. Свидетели сме на оспорването им от десетилетия от някои други писатели на червени линии, за които многообразието е неприемливо. Според тях изграждането на добросъседски отношения е възможно само въз основа на техните червени линии. В историята на ХХ век е имало няколко опита с военна сила, полицейски изтезания и административна и образователна принуда да бъдем „трансформирани“ според нечий чужд вкус и модел, така че ние останахме и оставаме това, което сме.
Вместо да търсим и изграждаме приятели, които имат рационално отношение към мотото „Единство в многообразието“ и по този начин проправят пътя за постигане на стратегическата цел, ние с шестте точки на Резолюцията доказваме на себе си нещо, което отдавна е безспорно за нас.
Както беше обявено, Резолюцията не предлага визия за следващата стъпка. Резолюцията не предлага визия за следващите стъпки.

Принтирай    Оразмери текст   + -