Напреженито в Донабас - "показване на мускули" или начало на нова война

8 Април 2021 | 14:54 | 0
Напреженито в Донабас -
Снимка: АФП

Западът се опасява, че Русия се готви за война с Украйна, а от Кремъл отговарят, че това са само учения, докато колони и ЖП композиции се движат по Кримския мост и в Югозападна Русия в близост до границата с Украйна и около непризнатите "народни републики". Паралелно риториката в Киев се нажежава допълнително, като във всяко руско действие се търси "знак" за бъдещата война. Всичко това се случва на фона на зачестяване на размяната на огън по линията на контакт, като и двете страни се обвиняват взаимно за убити хора и повредена техника и разрушена инфраструктура. Същевременно Контактната група в Минск не заседава, а Киев дори заяви, че оттегля доверието си от Минск като посредник заради "зависимостта на беларуските власти от Москва".

Паралелно се увеличават разговорите на западните политици, както с украинското ръководство, така и с Москва, а в САЩ отново заговориха за нови санкции срещу Русия и за бъдещо изгонване на руски дипломати.


ТАСС: Путин обсъди с Меркел ситуацията в Югоизточна Украйна
По време на телефонен разговор руският президент Владимир Путин и германският канцлер Ангела Меркел изразиха загриженост от ескалацията на напрежението в Донбас. Това съобщи пресслужбата на Кремъл, цитирана от TACC.

"При размяна на мнения по уреждането на вътрешноукраинската криза руският президент и германският канцлер изразиха загриженост от ескалацията на напрежението в Югоизточна Украйна. Владимир Путин обърна внимание на провокативните действия на Киев, който напоследък целенасочено влошава ситуацията по линията за контакт, " се казва в съобщението.

Путин е обсъдил с Меркел и ситуацията около Алексей Навални, според президентската пресслужба. "Във връзка с интереса, проявен от федералния канцлер, беше засегната ситуацията с А. Навални", се казва в изявлението.

Путин и Меркел също са обсъдили въпроси, свързани с дейността на чужди медии и неправителствени организации в Русия и Германия.

Politico (САЩ): Как трябва да реагира Западът на „дрънкането“ на руски оръжия край Украйна
Миналата седмица Русия засили военното си присъствие на полуостров Крим, разположи войски до руско-украинската граница и обяви „проверка за готовност“. Най-вероятно това е само тактическа хитрост, предназначена да деморализира правителството в Киев и да изпита реакцията на Запада, пише авторитетното американско издание Politico.

Но е възможно всичко да е много по-лошо. Ако Кремъл провежда анализ на разходите и ползите от атака срещу Украйна, Европа и САЩ трябва да гарантират, че Москва не прави грешни изчисления, защото подценява разходите.

Напрежението ескалира въпреки рядкото дипломатическо постижение в тлеещия конфликт между Русия и Украйна: прекратяване на огъня в Източен Донбас, което се зачиташе поне известно време. Докато ситуацията не започна да се влошава в края на миналата година, престрелките по контактната линия между украинската армия и руските сили и техните марионетки бяха редки.

За съжаление напоследък се появяват само мрачни дипломатически новини. В процеса на преговори, воден от германците и французите, напоследък няма напредък. Тристранната контактна група, съставена от представители на Украйна, Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, също не е постигнала голям напредък в своите срещи.

Миналата седмица се появиха подкрепени с видео съобщения за прехвърлянето на руска тежка артилерия през Кримския мост към Крим, както и за движението на друга военна техника, включително танкове и зенитно-ракетни системи, към украинската граница срещу Донбас. На 6 април руският министър на отбраната съобщи, че въоръжените сили провеждат проверки и учения за бойна готовност. Всичко това много прилича на подготовката за военни действия.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков неубедително твърди, че тези действия абсолютно не трябва да притесняват никого. „Русия не представлява заплаха за никоя държава в света“, каза той. Никой не е убеден от думите му.

Най-вероятно руските военни маневри имат за цел да вбесят Киев. Ако Кремъл наистина възнамеряваше да започне офанзива, той щеше да действа скришно, за да спечели от фактора на изненадата. Но никой не е напълно сигурен, че руснаците няма да атакуват. Украинските въоръжени сили са в повишена готовност. Със сигурност ще бъдат победени в битки с руската армия, но и ще й нанесат загуби.

Ако Русия атакува, ще възникне сериозна криза в Европа. Западът трябва да се погрижи президентът Владимир Путин и Кремъл да осъзнаят какви ще са последиците от нахлуването на руски части и подразделения в Украйна.

Процесът на предупреждаване е започнал. Президентът на САЩ Джо Байдън и други висши лидери говорят с украинските си колеги, за да изразят подкрепата си. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи същото. Американски и британски разузнавателни самолети летят над Украйна и Черно море близо до Крим, събират разузнавателни данни и сигнализират за политическа подкрепа на Киев. На 3 април външните министри на Франция и Германия излязоха със съвместно изявление относно настоящата ситуация. Вярно е, че сигналът би звучал по-силно и разбираемо, ако посочваха причината за безпокойството си - заплашителното движение на руските войски.

Западът трябва да направи много повече, за да убеди Москва, че подобно военно приключение, а дори и мисълта за него е неразумна..

Първо, лидерите на САЩ и ЕС трябва незабавно да се консултират и да се споразумеят за списък от допълнителни санкции, които да бъдат наложени, ако Русия започне офанзива. Този списък трябва да включва ефективни мерки, като например санкции срещу руския държавен дълг. (Предполага се, че дори държава като Италия ще се присъедини към санкциите, ако Русия атакува.) Ръководството на САЩ и ЕС трябва бързо и неофициално да представи този списък с наказателни мерки на своите руски колеги. Предварителното им уведомяване за конкретни последици, вместо самото наказание, може да има възпиращ ефект.

Второ, тъй като председателят на Съвместното командване на началник-щабовете на различните войски на САЩ разговаря с началника на руския Генерален щаб, други американски лидери, включително президентът, трябва да последват примера му и да говорят с Москва, като я предупреждават за катастрофалните последици от руски военен удар. Успоредно с това Вашингтон трябва да обмисли и други мерки, за да докаже своята сериозност. Например, той може да достави на Киев допълнителни противотанкови системи „Джевлин“ и други оръжия, които ще подсилят защитата му.

Трето, европейските лидери трябва да разговарят с украинското ръководство и да му изразят подкрепата си по същия начин. Това също ще бъде важен сигнал за Москва.

Четвърто, европейските лидери също трябва да проведат телефонни разговори с Кремъл. На първо място, това се отнася до германския канцлер Ангела Меркел. Тя има обтегнати отношения с Путин, но те са най-близките от такива със западните лидери. Наред с други неща, той трябва да разбере, че атака срещу Украйна ще унищожи „Северен поток-2“, било защото в Германия ще се увеличи политическият натиск върху нея и върху нейното правителство, или защото Белият дом ще наложи санкции срещу германските компании.

Ще е добре ако руските маневри са просто блъф и скоро приключат. Но Западът не трябва да се ограничава с надежди по този въпрос. Действията на Москва може да предвещават нещо недопустимо и опасно. Европа и САЩ трябва да направят повече, за да ги предотвратят.

РИА Новости: Украинският президент отива при войниците на фронтовата линия в Донбас
Президентът на Украйна Владимир Зеленски пристигна в Донбас, където ще посети фронтовите позиции, съобщи пресслужбата на неговия офис, цитирана от РИА Новости.

"Държавният глава <...> отива в Донбас като върховен главнокомандващ, за да комуникира с военните и да поддържа морала на защитниците", се казва в съобщението.

Самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) се опасява, че това посещение допълнително ще изостри ситуацията по линията на контакт.

„Не изключваме продължаването на вражеските провокационни действия, за да се създаде картина на ескалация пред западните партньори, и ни обвиняват, че не спазваме режима на прекратяване на огъня“, заяви представител на Народната милиция на ДНР пред РИА Новости.

Напоследък напрежението в зоната на конфликта в Донбас се увеличи значително: ОССЕ съобщава за значително увеличение на броя на нарушенията на прекратяването на огъня, милициите твърдят, че въоръжените сили на Украйна са увеличили обстрела и използват артилерия. На 3 април дете беше убито при нападение от украински безпилотен самолет в село Александровское. Според главата на ДНР Денис Пушилин всичко това подсказва, че Киев е готов да възобнови пълномащабните военни действия.

ТАСС: Външният министър на Полша заминава спешно за Киев във връзка със ситуацията в Донбас
Полският външен министър Збигнев Рау спешно заминава за посещение в Украйна, за да обсъди ситуацията в Донба, съобщо полското външно министерство в четвъртък в „Туитър“, предава ТАСС.

„Днес, на 8 април, ще се проведе извънредно спешно посещение на министър Збигнев Рау в Киев. Посещението е свързано със заплаха за мира по границите на Украйна“, се казва в съобщението.

През последните дни западните държави многократно изразиха загриженост относно изявленията на украинските военни за концентрация на руски сили по границата с Украйна. Както по-рано заяви прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, движението на руските войски през територията на Русия не бива да притеснява другите държави, тъй като по никакъв начин не ги заплашва. Той също така подчерта, че случващото се в Донбас е вътрешен украински конфликт, в който руските войски никога не са участвали.

Украински генерал: НАТО няма да защити Украйна в случай на война с Русия
Бившият началник на Следственото управление на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) генерал-майор Василий Вовк заяви, че намеса на НАТО в ситуацията в Донбас може да доведе до това, Киев да загуби контрола над още няколко области в югоизточната част на страната, предава EA Daily.Той изрази мнението си по този въпрос, говорейки на живо по телевизионния канал „Наш“.

Украинският генерал смята, че подобен изход е неизбежен в случай на пряко участие на Русия във украинския конфликт.

В същото време той е убеден, че в такъв случай Киев не трябва да разчита на реална военна намеса на НАТО, а без това поражението на Украйна става неизбежно.

„Всички са наясно, че без НАТО не можем да спечелим война, ако тръгнем на тази война. Първият въпрос: а ако сме в НАТО, ще тръгне ли НАТО на война с Русия? Голям въпрос. Едва ли. По-скоро не“, констатира Вовк.

Той вярва, че НАТО е готова само за изявления и демонстрации на „непоколебима подкрепа за Украйна“ в лицето на „руската агресия“, а войските на Алианса няма да участват в реални военни действия.

ТАСС: Представители на САЩ, Канада, Литва, Полша и Великобритания са провели среща за Украйна
Изпълняващият длъжността заместник-министър на отбраната на САЩ по политически въпроси Аманда Дори е участвала във виртуална среща с колеги от Канада, Литва, Полша и Великобритания, по време на която страните са обсъдили ситуацията около Украйна, предава ТАСС, като се позовава на съобщение от пресслужбата на Пентагона.

Участниците в съвещанието „потвърдиха силната си подкрепа за суверенитета на Украйна, нейната териториална цялост и евроатлантическите й стремежи, а също така обсъдиха въпроси, които ги вълнуват във връзка със засилването на руската военна активност в региона“. Както се отбелязва, срещата е била организирана от британския министър на отбраната Бен Уолъс.

Представителите на военните министерства „са подчертали своя ангажимент за осигуряване на бойна подготовка и подкрепа за укрепване на способностите на украинските въоръжени сили, за да се запази териториалната цялост на страната и тя да продължи да се движи към постигане на оперативна съвместимост с НАТО“.

През последните дни западните държави многократно изразиха загриженост относно изявленията на украинските военни за концентрация на руски сили по границата с Украйна. Както заяви по-рано прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, движението на руските войски през територията на Русия не трябва да притеснява други държави, тъй като по никакъв начин не ги заплашва. Той също така подчерта, че случващото се в Донбас е вътрешен украински конфликт, в който руските войски никога не са участвали.

Ситуацията в Донбас се усложни в края на февруари; почти всеки ден се регистрират престрелки в региона, включително с използване на миномети и гранатомети. Страните се обвиняват взаимно за влошаване на ситуацията. На 30 март руският президент Владимир Путин проведе видеоконференция с френския си колега Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Наред с други неща, той изрази загриженост от дестабилизацията на ситуацията в Донбас от страна на Киев.
„Ще бъде по-лошо, ако например отведем НАТО до десния бряг (на Днепър) и тогава те кажат, както беше в Грузия: „Извинете, ние се оттегляме“. И те ще се оттеглят, докато не оставят областите Харков, Донецк, Херсон, Николаев зад гърба си“, прогнозира експертът.

В същото време той припомни, че към днешна дата Украйна вече е загубила Крим и част от Донбас. Според генерала при такива условия не може да се разчита на присъединяване към Алианса.

„Никой няма да ни приеме в НАТО, никой няма да ни защити в такава ситуация в страната, когато нямаме цялостна държавата, няма цялостно ръководството на страната, територията и населените места в страната“, обобщи бившият началник на СУ на СБУ.

По-рано украинският президент Владимир Зеленски каза по време на телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че присъединяването на страната към НАТО е единственият възможен начин, който ще доведе до края на войната в Донбас.

Както припомня EA Daily, наскоро бившият командващ АТО на Украйна в Донбас генерал-лейтенант от ВСУ (Въоръжените сили на Украйна) Михаил Забродски заяви, че независимо от всички уверения на Вашингтон, че САЩ „няма да оставят Украйна сама срещу руската агресия“, американската армия няма да воюва с Русия за Украйна.

Принтирай    Оразмери текст   + -