Реакции на световните медии за изборите в България

6 Април 2021 | 14:29 | 0
Реакции на световните медии за изборите в България
Снимка: ЦИК

Световните медии отразяват широко случващото се в България около проведените в неделя парламентарни избори. Общото заключение на агенциите е, че Бойко Борисов е успял да задържи ГЕРБ като първа политическа сила, но ще му е трудно да формира правителство в силно фрагментаризираното Народно събрание.
***

„Взгляд“ (Русия): „Българите избраха политик, когото всички мразят“
Москва. „Не много отдавна България беше разтърсена от многохилядни протести срещу премиера Бойко Борисов - „мафиот“, русофоб и автократ. Но главният резултат от парламентарните избори беше оглушителното поражение на социалистите, които традиционно се застъпват за приятелство и сътрудничество с Русия. Защо българите подкрепиха политик, когото мразят в Москва, Брюксел и самата София?“ – пише руското издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса.
Христоматийната шега „мишките плакаха, убождаха се, но продължаваха да ядат кактуса“ - това е шега за българите. Въпреки че остава силното впечатление, че българително буквално ненавиждат своя премиер Бойко Борисов, неговата партия ГЕРБ печели вече пети парламентарни избори подред. Тоест всички парламентарни избори, в които тя участва.
Миналото лято България бе разтърсена от големи протести. В Европа не им обръщаха голямо внимание, защото те бяха безнадеждно засенчени от протестите в друга славянска страна – Беларус. Но бяха интересни.
Всичко започна с една дреболия – с неправомерното изгонване от плаж на няколко активисти. Плажът беше държавна собственост, но до него беше резиденцията на олигарха Ахмед Доган, етнически турчин, наричан „сивият кардинал“ на българското правителство, който управлява страната чрез Борисов и медийния магнат Делян Пеевски . Това се превърна в спусък за местния „Майдан“ със задължителни в такива случаи палатки и стохилядни шествия.
Проблемът, разбира се, не е в плажа – българите отдавна трупат претенции към икономиката, карантинните мерки и лично към Борисов, който по това време си е създал открито мафиотски имидж. По някое време уличната борба с корупцията се превърна в опит за щурм на парламента, тълпата беше брутално разпръсната - и на премиера беше представен нов, своеобразена „кървава“ сметка.
Сред българската интелигенция подкрепата на Борисов започва да се смята за нещо срамно.
Лидерът на най-голямата от опозиционните партии – Българската социалистическа (БСП) - Корнелия Нинова нарече правителството на Борисов „безчовечно“ и изчисти редиците си от всички, които подозираше в лоялност към правителството. Президентът Румен Радев открито подкрепи протестиращите и призова премиера да подаде оставка. Организаторите на уличните акции (т. нар. Отровно трио - скулпторът Велислав Минеков, адвокатър Николай Хаджигенов и пиарът от арменски произход Арман Бабикян) създадоха собствена партия „Изправи се. Мутри вън!“ и планираха да разгормят „мафията“ на изборите.
В крайна сметка БСП претърпя съкрушително поражение и стигна до финалната линия едва трета. Румен Радев изглежда успя да парира прокурорите, изпратени му от премиера, но той нямаше и няма никакви правомощия. А „Отровното трио“, макар и да влезе в парламента, получи по-малко от 5% от гласовете срещу 26% за Борисов (по данни след обработка на 87% от бюлетините).
„Сребърният медалист“ на тези избори обаче - партията „Има такъв народ“ на Слави Трифонов (около 18% от гласовете) придоби популярност единствено поради това, че този широко известен в България певец и телевизионен водещ критикуваше Борисов много хапливо и забавно.
Разказът за премиера, когото никой не обича, би бил непълен без да се спомене, че Борисов е антируски политик, лично отговорен за погребването на някога важните за Москва проекти: „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. Строго погледнато, той по принцип е русофоб (а в България има много такива), но отказва да го признае.
Впрочем поредният шпионски скандал между Москва и София едва ли се разрази случайно в навечерието на изборите. Може би по този начин Борисов е искал да илюстрира лозунгите си за важността на борбата с „руската заплаха“ и за да „сложи усойница в кошницата“ на социалистите. Те са преките наследници на Българската комунистическа партия на Тодор Живков, управлявал държавата дълги 35 години и отговарящи за русофилския дневен ред (при Живков България беше най-просъветската държава от съветския блок и изпадна в сериозна търговско-икономическа зависимост от СССР, която нарани българите след разпадането му).
Както и да е, за да си на почит в Брюксел, русофобията е желателно качество, но не е единственото необходимо. Следователно ръководството на Европейския съюз също не харесва българския премиер: неговият имидж е станал твърде токсичен. Основните медии в ЕС с готовност вярват на българите, които твърдят, че корупционната система на Борисов вече е унищожила свободата на словото в страната (включително чрез гореспоменатия медиен магнат Пеевски) и не се гнуси да прибягва към политическо преследване.
Предаността на брюкселските идеи (партия ГЕРБ, независимо от популизма си, е абревиатура на „Граждани за европейско развитие на България“ и е изцяло лишена от модерния в момента евроскептицизъм) е в полза на българския премиер, разбира се. Него не го заливат с мръсотия, кактом например, унгарския му колега Виктор Орбан, но еврочиновниците също биха предпочели да бъде свален, но това така и не се случва.
В сравнение с предишните избори (а той имаше съществен антирейтинг още тогава), Борисов губи 8%, но остава по-популярен от всеки друг политик в страната. И по-мразен също.
Тази омраза не бива да се подценява. Въпреки всичките си политически таланти, харизма, ресурси, естествена хитрост и способност да използва административни лостове, Борисов вероятно ще спечели пирова победа.
Той спечели изборите - не с хленчене, а с пързаляне, но за да запази властта, той все още трябва да изгради коалиция в парламента, а няма с кого.
Социалистите, „Отровното трио“ и Слави Трифонов, разбира се, не се вземат предвид. популистката партия „Воля“ и националистите, които се присъединиха към Борисов в предишното Народно събрание, този път не попаднаха в парламента - най-вероятно точно затова. Преди четири години същото се случи и с либералите от партия „Демократична България“, която беше част от предишното правителство на Борисов. Сега, като опозиция, те получиха около 10% и вероятно направиха изводи от цялата тази история, и те не са никак утешителни за ГЕРБ.
Това, което остава, е формално опозиционното Движение за права и свободи, партия с ясен етнически компонент. За нея гласуват турците, а я издържат самите олигарси, за връзки с които и разнасяха Борисов. Сега, когато българските националисти се озоваха извън парламента, обединението на ГЕРБ и турците би било логично както никога досега. Но, първо, мандатите на тези две партии пак няма да са достатъчни за коалицията, и второ, за Борисов това носи риск от допълнително разгневяване на и без това разгневените хора.
Друг въпрос е, че едва ли ще бъде възможно да се състави коалиция „анти-Борисов“. Съюзът на БСП със Слави Трифонов например не би бил по-хармоничен от съюза на Комунистическата партия на Зюганов на Руската федерация с някои либерални блогъри.
Това означава, че България вероятно ще бъде изправена пред предсрочни избори, но те ще се състоят едва през есента, а дотогава Борисов ще продължи да управлява страната. И нещо подсказва, че той лесно ще спечели и есенните избори - това се изисква от драмата на момента.
Българите плачеха, псуваха, но продължават да гласуват за същия русофоб. Явно това е пътят им.

„Известия“ (Русия): Как ще повлияят изборите в България на отношенията й с Русия
Москва. „Смяна на правителството в България предполага и смяна на външнополитическия курс на страната: според оценката на експерите, с които се свърза руското издание „Известия“, формирането на ново правителство може да се отрази позитивно на отношенията между София и Москва. През последните две години в България има постоянни скандали с това, че властите обвиняваха Русия в шпионаж и гониха нейни дипломати – последният такъв инцидент стана през март 2021 година“.
Агенция „Фокус“ представя материала без редакторска намеса.
Настоящите парламентарни избори в България заплашват страната със значителни политически сътресения: според събеседниците на „Известия“ в политическия истеблишмънт на републиката резултатите от гласуването показват, че страната има опасност да се сблъска с големи трудности при съставянето на ново правителство. Ако те не бъдат решени, може да го я очаква още единм този път предсрочен парламентарен вот.
„Тези избори показаха колко е разделено българското общество“, каза източник на „Известия“ от предишното, 44-то Народно събрание на страната. „Сега влязоха нови партии. Те временно запълват политическия вакуум, привличайки гласове от традиционните сили, които от своя страна постепенно губят доверието на гражданите. Тази политическа фрагментация може да се превърне в сериозна пречка за формирането на правителствена коалиция“.
Парламентарните избори в България се проведоха на 4 април. В страната им се отдаваше голямо значение: например президентът на републиката Румен Радев призова всички граждани да участват в гласуването, подчертавайки, че в противен случай „историята може да изпрати страната на поправителен по демокрация“. Гражданите не обърнаха особено внимание на президентския призив - от 6,5 милиона гласоподаватели само 2,6 милиона, или 40%, се явиха на избирателните секции.
В резултат на това, според ЦИК на страната, след преброяване на 92% от гласовете, 240 места в еднокамерното Народно събрание за следващите четири години ще бъдат заети от представители на шест партии: 1. Управляващите десни Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), начело с настоящия премиер Бойко Борисов, който е на власт от 12 години - те получават 26,02% от гласовете; 2. Новото движение „Има такъв народ“, което е основано през февруари 2020 г. от известния български шоумен Слави Трифонов - 17,9%; 3. Лявата Българска социалистическа партия (БСП) - 14,99%; 4. Ляволибералното „Движение за права и свободи“ - 9,94%; 5. Алианс на три движения – „Демократична България“ - 9,69%; 6. Гражданска платформа „Изправи се. Мутри вън“ - 4,81%. Общо 22 партии и осем коалиции се бориха за места в парламента.
„Настоящите избори се проведоха в условията на разделение на социално-политическите настроения и през последните години това разделение не е само между отделни партии, но и между различните клонове на властта - по-специално между министър-председателя и президента,“, пояснява пред „Известия“ старшият научен сътрудник на Институтя по славяноведение на РАН Пьотр Искендеров. „Докато Бойко Борисов гравитира към прозападен курс, Румен Радев заема по-балансирана позиция. Изборите показаха, че ГЕРБ все още се ползва с подкрепата на населението, поради факта, че България участва в Европейския съюз и евроатлантическите структури. Фактът обаче, че движението спечели по-малко от очакваното и сега трябва да търси съюзници в коалицията, казва, че в крайна сметка обществото е малко уморено от тази партия“.
България е парламентарна република и от това гласуване зависи какво ще бъде правителството. Резултатите показват ясно, че ще бъде коалиция. Все още е отворен въпросът кой с кого ще се обедини - в частност не е ясно дали партията на Бойко Борисов ще остане на власт или ще отиде в опозиция. Новите сили, които преодоляха прага от 4% и се оказаха в парламента, вече обявиха победата си над ГЕРБ и освобождаването на гражданите от „машината на Борисов“. Лидерите на Демократична България направиха ликуващи изявления: „Изправи се. Мутри вън“ и „Има такъв народ“ се въздържаха от изявления.
Според Пьотър Искендеров формирането на ново правителство може да трансформира външнополитическата ориентация на страната.
„Това може да има положителен ефект върху отношенията между Руската федерация и България, тъй като София се интересува от руските енергийни ресурси и приток на инвестиции и туристи - и това ще ограничи някои антируски прояви, които се случват в България през последните две-три години“, отбеляза експертът.
Един от показателите, че нещата не вървят добре в отношенията между Москва и София, са зачестилите шпионски скандали през последните години - например в средата на март 2021 г. бяха задържани по подозрение за шпионаж в полза на Русия шестима служители на българското Министерство на отбраната. Това доведе до факта, че двама служители на руското посолство бяха обявени за персона нон грата и получиха 72 часа за напускане на страната. Това не е първият подобен случай - например през 2020 г. поради тази причина руснаци от различни страни бяха изгонени седем пъти, пет от които бяха в България.
„Поражението на ГЕРБ ще изиграе роля в смисъл, че управляващата партия наскоро предприе отчаяни стъпки, за да докаже пламенната си русофобия“, посочва Павел Кандел, водещ изследовател в Института за Европа на РАН. „Факт е, че европейската преса вече е отписала Бойко Борисов - заради корупция, нарушения на правилата за използване на европейските фондове, дълъг престой на власт и загуба на авторитет. Затова той трябва да докаже: „Вие все още се нуждаете от мен“. Всъщност той правеше именно това.
Руското посолство в София отказа да отговори на въпроса на Известия дали Москва очаква промени в правителствения курс.
„Докато в България не бъде сформирано ново правителство и не бъде представена програма за управление, включваща външнополитически приоритети, считаме за ненужно да коментираме хода и резултатите от настоящите избори“, заяви дипломатическата мисия.
Отговаряйки на въпроса как руската страна оценява сегашното ниво на двустранни отношения, дипломатите се позоваха на неотдавнашното интервю на руския посланик в България Елеонора Митрофанова пред местния вестник „24 часа“. Дипломатът се ограничи с думи, че Русия и България имат сериозен потенциал в търговската, икономическата, научната, културната и образователната сфера. След това тя заобиколи въпроса за политическите противоречия. Две седмици по-рано обаче, в интервю за същото издание, Елеонора Митрофанова не премълча възраженията си и откровено заяви: „Антируската реторика в България бързо набира скорост вече повече от година“.
„От октомври 2019 г., приблизително на всеки три месеца, българските власти неоснователно,„с помпозност“, гонят руски дипломати под измислен предлог. <...> Ако сравним фактите, тогава можем да заключим, че прогресивното развитие на нашето сътрудничество е заседнало като кост в гърлото“, подчерта тогава дипломатът.

„Слободен печат“ (РСМ): Следизборната ситуация в България е лоша новина за Скопие
Скопие. „Съвсем очаквано в съседна България на парламентарните избори победи партия ГЕРБ на настоящия премиер Бойко Борисов, а изненадващо втора сила в България стана „Има такъв народ“ на Слави Трифонов“, пише македонското издание „Слободен печат“ в материал, представен без редакторска намеса. Така партията на Борисов спечели около 26% от гласовете, „Има такъв народ“ спечели доверието на 17% от избирателите, основната опозиционна партия БСП спечели 15%, а ВМРО на Каракачанов с 3,55 увисва на прага на необходимите 4% в парламента. Като се има предвид, че партията на шоумена Трифонов обяви, че няма да формира коалиция с никоя политическа сила, която досега е „държала България в гърч“, сформирането на правителство ще бъде много трудно за Борисов в 240-местния парламент, където се нуждае от 121 -членово мнозинство. Съзнавайки ситуацията, Борисов веднага в полунощ незабавно предложи да сформира експертно правителство, което да води България до декември, за борба с пандемията, след което може да се проведат нови избори. Докато в България настъпва несигурен политически период, очевидно е, че изборният резултат е лоша новина за европейската интеграция на Северна Македония. Представители на правителството в Скопие, а наскоро и външният министър Буяр Османи, често изразяват оптимизъм, че след изборите в България преговорите по македоно-българския спор могат да продължат напред. Но вече е ясно, че това е последното нещо в дневния ред на българските политици. Първо, самото формиране на правителство е несигурно и може би добрата новина е, че влизането на националиста Каракачанов в парламента виси на косъм, но лошата новина е, че сега втората по сила политическа опция, партията на Слави Трифонов, изразява антимакедонски позиции. Ако по чудо Борисов успее да сформира правителство, в нея ще трябва да влезе някоя от партиите, които имат твърди позиции по отношение на Скопие. И ако досега самият Борисов бе възприеман като „доброто ченге“ по отношение на Северна Македония, сега ще има отговор на въпроса дали действително е така. Бойко Борисов се оказа идеологическият близнак на своя македонски колега Зоран Заев и общото между двамата е, че основната им движеща идеология е прагматизмът. Така Борисов дойде в Скопие и отдаде почит на гроба на Гоце Делчев, точно както Заев се опита да намери средна позиция с българските позиции. Но се оказа, че позицията на Борисов противоречи на българските твърди позиции по македонския въпрос, които съществуват не само във ВМРО на Каракачанов и други субекти, но и в самата ГЕРБ на Борисов. Нека припомним, че министърът на външните работи и основният „ястреб“ на българската политика спрямо Македония е от ГЕРБ, също като Андрей Ковачев, евродепутатът, който изглежда е обсебен от македонския въпрос. Във втория възможен вариант, ако Борисов успее да осигури формирането на експертно правителство, е трудно да си представим, че такъв орган би бил ангажиран с решаването на такъв труден исторически въпрос като македонския. Експертите, които ще формират правителството, ще се концентрират върху ситуацията с пандемията и българската икономика, а проблемите със Скопие ще бъдат замразени. Никой не може да очаква подобна експертна група да бъде готова да поеме отговорност за разрешаването на исторически спор и след това да бъде запомнена като „предател“ в България. Другите варианти в българската политическа ситуация са президентът да даде мандата на втория, третия и следващите политически варианти, които трябва да формират правителство. Ако се провалят, което е повече от сигурно, България отново ще отиде на урните. Когато анализираме всички възможности по отношение на преговорите със Скопие, става ясно, че ситуацията ще остане както досега. Оптимизмът, разпространен от македонските министри за евентуален старт на преговорите през юни, засега изглежда доста неоправдан. Нека си спомним, че от юни Франция ще поеме председателството на ЕС вместо Португалия, което въпреки изявленията на френските представители не е добра новина за европейската интеграция на Северна Македония и Албания.

„Денешен“ (РСМ): Само 328 българи от Северна Македония са гласували на изборите
Скопие. Само 328 български граждани от Северна Македония са се регистрирали да гласуват в парламентарните избори в България, проведени вчера, съобщава местното издание „Денешен“.

Според данните на Българската централна избирателна комисия повечето от регистрираните гласоподаватели са от Охрид 99, след това от Струмица и Щип, в Скопие в българското посолство има 52 регистрирани избиратели, а в Битоля 51 регистрирани избиратели.

Първоначалната неофициална информация показва, че в РСМ до затварянето на избирателните секции за парламентарните избори в България в Скопие са гласували 130 души, в Охрид са гласували 100 души, в Щип 90, Струмица 81 и в Битоля 70.

В Македония гласуването се проведе вчера в дипломатическите и консулските представителства и в няколко други избирателни секции.

Представители на българското правителство наскоро заявиха, че в Македония според броя на издадените български паспорти живеят над 100 000 българи.

Подобно е с гласуването в Албания, където броят на гласоподавателите, по неофициална информация, може да се преброи на пръсти.
Reuters, Bloomberg, AP, Euronews: ГЕРБ печели изборите, но губи позиции за сметка на новите опозиционни партии
София. Световните медии отразяват широко резултатите от екзит-половете в България, като в западните средства за масова информация се изтъква, че ГЕРБ на Бойко Борисов отново са спечелили изборите, но са загубили позиции за сметка на новопоявили се опозиционни партии. Както пише Euronews, последните социологически проучвания предполагат, че изборите са довели до фрагментазириан парламент, който много трудно ще създаде ново правителство. Медията отбелязва, че трикратният премиер е загубил позиции за сметка на протестните партии „на фона на обвинения в ендемична корупция“. Според Euronews, изборите в неделя са били един вид референдум за управлението на Борисов след многомесечните антиправителствени протести и широкото разпространение на коронавируса в България. Медията отбелязва влизането на „нова популистка партия, оглавявана от телевизионния водещ Слави Трифонов“. В заключение изданието обяснява, че според резултатите от екзитполовете, Борисов ще бъде изправен пред сложни коалиционни преговори, за да осигури четвъртия си мандат - и евентуално дори пред нови избори през есента в случай на невъзможност за формиране на управление. Агенция Reuters също отбелязва на първо място, че „българският премиер Бойко Борисов ще има трудности да задържи властта, след като на изборите в неделя гласовете си увеличиха анти-системни и анти-корупцьионни партии, които искат да го оставят извън властта“. Както пише британската агенция, „не може да се изключи, че преговорите ще продължат със седмици, което означава, че България, най-бедният член на ЕС, ще има трудности да използва фонда за възстановяване от коронавируса на ЕС на стойност 750 милиарда евро“. Освен това Reuters предупреждава за „надигане на популзима“, визирайки партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ и отбелязва, че концертите на ТВ водещият са изпълнени с патриотични песни, а самият той отхвърля коалиция с ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО. Агенцията припомня, че популярността на Трифонов датира от 90-те години на миналия век, когато той е „чалга“ певец. „Поп-фолк жанрът е културен феномен, който предизвика спорове относно влиянието му върху младите, често обвиняван за прилива на популизъм в политиката“, посочва Reuters. Медията припомня, че „правителството на Борисов осигури увеличение с 36% на средната месечна заплата до 1468 лева, задържа нисък публичния дълг и успя да вкара България в „чакалнята“ на еврозоната. Но неуспехът му да се справи с ендемичната корупция и да реформира съдебната система изведе хиляди протестиращи на улиците за месеци през 2020 г. Протестиращите обвиниха Борисов, че е ухажвал местните олигарси и е насочил помощта от ЕС към бизнеси, близки до ГЕРБ, твърдения, които той отрича“. Освен това Reuters не пропуска да отбележи, че „България се нарежда като най-корумпираната държава-членка на ЕС според Transparency International. Неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека подчертава сериозни проблеми със съдебната независимост и свободата на медиите в страната“. В материала си за изборите у нас, Associated Press също отбелязва победата на ГЕРБ и фрагментаризирания парламент. Тук отново се споменава, че „изборите бяха широко разглеждани като референдум за премиера Бойко Борисов след месеци на антиправителствени протести и на фона на нарастване на коронавирусните инфекции. Късно в неделя Борисов призова своите опоненти да сформират широко управлявана коалиция“. Медията отбелвязва, че „61-годишният Борисов, който ръководи популистката партия ГЕРБ от основаването й през 2006 г., управлява България с желязна хватка през по-голямата част от последните 11 години“. Associated Press също прогнозира седмици на преговори за формиране на жизнеспособна коалиция и не изключва възможността за нови избори. В материала си агенцията привежда и думите на президента Румен Радев, „гласен критик на Борисов, който призова българите да превърнат изборите в неделя в първата стъпка към връщане към законите и правилата“. „България, която се присъедини към НАТО през 2004 г. и Европейския съюз през 2007 г., беше многократно критикувана, че не се бори с корупцията и за недостатъци в правовата държава и свободата на медиите“, припомня AP. Друга голяма американска агенция – Bloomberg – също отбелязва победата на Бойко Борисов на изборите, но и че „напрегнатите отношения с политическите му съперници ще усложнят пътя му към четвърти мандат като премиер на най-бедния и корумпиран член на Европейския съюз“. „Вече един от най-дългогодишните лидери в ЕС, бившият телохранител на последния комунистически диктатор на балканската държава се възползва от подкрепата на консервативните избиратели, привлечени от неговия груб стил на човек от народа Критиците казват, че той не е направил много за борба с ендемичната корупция или за подобряване на жизнения стандарт на 7 милиона души в България“, отбелязва медията, като посочва, че „основните съперници на партията „Граждани за европейско развитие на България“ на Борисов, известна като ГЕРБ, се зарекоха да не си сътрудничат с нея - или помежду си - в управляващ съюз“. След като запознава читателите си с резултатите и това, че съставянето на коалиция ще бъде сложно, Bloomberg припомня, че в хода на 11-те си години управление, Борисов „се сблъсква със скандали, обвинения за връзки с организираната престъпност, улични протести и вражди с президента и някои от най-богатите хора в страната. Той дори подаде оставка два пъти. Понастоящем страната е една от горещите точки за коронавирус в света - и икономиката поема тежък удар“. Американската агенция също не пропуска да отбележи, че „Transparency International нарежда България на последно място в ЕС за борба с корупцията и ЕС я критикува, че не спазва върховенството на закона. Междувременно брутният вътрешен продукт на глава от населението, коригиран за относителната покупателна способност, е малко над 50% от средното за ЕС“. „И все пак Борисов е умел в балансирането на интересите на нацията между историческия съюзник Русия и Запада. Той е приел НАТО и ЕС, за разлика от партньорите си от бившия източен блок - Унгария и Полша, които са в открит конфликт с Брюксел. Неговото правителство може да се похвали и с едно от най-ниските нива на дълга в блока и малки бюджетни дефицити. Борисов проведе кампания за поддържане на ниските данъци, подобряване на разпределението на еврофондовете и приемане на еврото през 2024 г., процес, който, заедно с присъединяването към безпаспортната зона за пътуване на ЕС в Шенген, беше забавен поради опасения относно корупцията“, завършва Bloomberg.
„Вечер“ (РСМ): Във ВМРО-ДПМНЕ смятат, че резултатите от изборите в България ще създадат повече проблеми, отколкото решения
Скопие. Бившият говорител и влиятелен депутат на основната опозиционна партия в Северна Македония ВМРО-ДПМНЕ коментира досегашните резултати от парламентарните избори в България, като изрази мнение, че те ще създадат повече проблеми, отколкото решения, пише вестник „Вечер“. По неговите думи, лидерът на новата втора политическа сила „Има такъв народ“ – Слави Трифонов, „с нищо не е по-добър към РСМ от Каракачанов“ и не е възможно да се формира коалиция, в която да не влиза „поне един от двамата великобългари – Каракачанов и Трифонов“. Димовски отбелязва, че дори да се формира някакво управление в София, то няма да има достатъчна политическа сила, за да направи компромиси към югозападната ни съседка.


Принтирай    Оразмери текст   + -