Скопие ще търси "други начини за европеизация"

20 Ноември 2020 | 16:54 | 0
Скопие ще търси
Снимка: Нова ТВ, Македония

В Скопие заявиха, че няма да се откажат от политиката на модернизиране и европеизиране на страната, като се дават все по-ясни сигнали, че Северна Македония се готви за продължително отлагане на началото на преговорите. В съседната страна обаче твърдо нямат намерение да отстъпят пред българските искания.

"Ако процесът ни на присъединяване е сведен до двустранен въпрос, в който дискусиите за историята ще станат по-важни от борбата с корупцията, независимостта на съдебната система, функционирането на демократичните институции, свободата на медиите, околната среда и енергетиката, тогава това не е процес, който ни европеизира, а процес, който ни балканизира. Ето защо се нуждаем от програма за реформи с мрежа от приятели, които са тук, за да ни помогнат и трябва да си поставим ясни цели и да работим по тях “, каза министърът по европейските въпроси на Северна Македония Никола Димитров.

Същевременно Зоран Заев заяви за планираните от неговото правителство редица реформи, някои които може да отдалечат страната от европейския път, като легализиране на марихуаната в туристическите обекти, амнистия на капитали, както и разрешение за движение на коли с чужди регистрационни табели за продължителен период от време, разрешение за придобиване на земя от чужденци и други промени, които могат да направят страната привлекателна за туризъм и чуждестранни инвестиции.

***

ВМРО-ДПМНЕ: Логично е Заев да мисли за достъпна дрога, за да разсее общественото внимание
Никое законово решение на особено чувствителни и сложни теми, по които много аспекти трябва да бъдат разгледани чрез най-широк обществен дебат на най-добрите и водещи експерти, не трябва да бъде прието на бързо от клана Заеви поради личните им интереси и желанието им да бъде забравено ветото, заявиха от македонската опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, цитирано от скопското електронно издание "Плюс Инфо“.

Зоран Заев и СДСМ се надяват, че ще могат да отклонят вниманието от техните пагубни политики за бъдещето на страната, с политики от полетата на марихуаната, които са един от любимите бизнеси на клана Заеви, обвини в изявление опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.

„Измамникът Заев може да обещае път до Луната, но легализирането на любимия му бизнес -марихуана не може да скрие ветото и щетите, които е нанесъл на Македония. Дори да въведе задължителната консумация на марихуана, която ще се продава само от клана Заеви, никой гражданин на Македония няма да забрави лъжите, лъжливите му обещания, търговията с национални интереси и краха на неговите политики и обещания. В разгара на ужасна пандемия и икономически колапс, основният приоритет на Заев е легализацията на марихуаната заради наркобизнеса на семейството. Това е срамно и поредното доказателство за заблудата, некомпетентността и липсата на контакт с реалността на сегашното правителство на Заев и СДСМ. Може би е логично Заев да помисли за леки наркотици след подобен провал, но раздутите му обещания не помагат на гражданите, които се борят със страшната пандемия и икономическата катастрофа. Държавата се нуждае от хора, които ще работят и създават условия за по-добро бъдеще, а не от хора, които мислят само за лично обогатяване и семеен бизнес. Никое законово решение на особено чувствителни и сложни теми, по които много аспекти трябва да бъдат разгледани чрез най-широк обществен дебат на най-добрите и водещи експерти, не трябва да бъде прието прибързано от клана Заеви поради личните им интереси и желанието им да бъде забравено ветото по заслуги на Заев“, се казва в изявлението.

В него се посочва, че точно по времето на ВМРО-ДПМНЕ след обширен анализ от всеки аспект е приет законът за употребата на медицинска марихуана, който помага на много хора с различни здравословни проблеми.

"Всяко последващо действие по тази или подобни теми трябва да бъде изключително предпазливо и прието след широко разискване, а не в ръцете на човек, който не знае какво да направи, за да избегне отговорността за провала, който Македония преживя поради безотговорните му политики", завършва изявлението.

„Локално“ (Македония): Зоран Заев заяви за легализация на марихуаната в туристическите обекти
Македонският премиер Зоран Заев в интервю за Deutsche Welle заяви, че планът за декриминализация и легализация на марихуаната е част от по-широк икономически пакет, който има за цел да стимулира вътрешната икономика, предава македонското електронно издание “Локално“.

"Идеята е да се даде възможност на туристически места, включително Скопие, кафенета, съществуващи и нови, като се спазват определени стандарти - вентилация, доказателство за произход на марихуаната и др., да се даде възможност за консумация на марихуана вътре в тях", каза Заев. .

Премиерът добави, че стандартите ще бъдат еднакви за всички и всеки може да ги прилага.

"Вярвам, че за една малка държава, тя може да донесе сериозно развитие на ресторантьорството и туризма, особено като се има предвид нашите красиви туристически места: Струга, Охрид, Ресен, Дойран, Скопие, Берово, Маврово и всички други места", добави той.

Освен легализация и декриминализация на марихуана, обявеният проект включва и проекта за легализация на превозни средства с чуждестранни регистрационни номера, легализация на пари и имущество, продажба на земеделска земя и новия закон за данъка върху имуществото.

МВнР на Гърция: Гърция поддържа европейската перспектива на страните от Западните Балкани
Подкрепата и позицията на Гърция по отношение на европейската перспектива на страните от Западните Балкани беше повторена от говорителя на гръцкото външно министерство Александрос Папайоану на брифинг за пресата, отговаряйки на въпроса на кореспондента на Македонската информационна агенция (МИА) от Атина, дали Гърция, както след френското вето за Македония, обмисля да предприеме конкретни инициативи сега, след българската блокада, информира македонският телевизионен “Канал 5“.

Папайоану повтори, че Гърция има непроменена позиция по отношение на ЕС за бъдещето на Западните Балкани в продължение на почти 20 години.

„Казали сме, че винаги, въз основа на изпълнението на условията, ние подкрепяме европейската перспектива. Също така сме казали, че искаме да подпомогнем процеса на интеграция на тези страни, защото вярваме, че тяхната интеграция ще помогне за стабилността на по-широкия регион и тази позиция все още е валидна и ще продължи да бъде валидна. Това е нашата твърда позиция, ние я следваме“, обясни Папайоану.

На въпрос на репортери дали споразуменията по исторически, езикови или въпроси, свързани с идентичността, трябва да бъдат предпоставка за започване на преговори и разширяване на ЕС, говорител на гръцкото външно министерство каза, че Европейският съвет от Копенхаген през 1993 г. определя политически и икономически критерии. въз основа на която една държава може да бъде кандидат за член.

По отношение на трите меморандума между Македония и Гърция, произтичащи от Споразумението от Преспа, Папайоану каза, че те ще бъдат внесени в гръцкия парламент за ратификация, но не уточни кога ще се случи това.

Никола Димитров (Македония): Ако България не се откаже, ще търсим нови начини да европеизираме нашата страна
Вицепремиерът Никола Димитров в интервю за австрийския "Der Standard" заяви, че македонското правителство ще се опита да предотврати отчаянието и национализма, след българското вето и, както добавя, ще се обърне към приятелски страни от ЕС, цитира думите му македонската агенция “Макфакс“.

"Ако процесът ни на присъединяване е сведен до двустранен въпрос, в който дискусиите за историята ще станат по-важни от борбата с корупцията, независимостта на съдебната система, функционирането на демократичните институции, свободата на медиите, околната среда и енергетиката, тогава това не е процес, който ни европеизира, а процес, който ни балканизира. Ето защо се нуждаем от програма за реформи с мрежа от приятели, които са тук, за да ни помогнат и трябва да си поставим ясни цели и да работим по тях “, каза Димитров.

Той припомни, че Македония беше първата страна в региона, която подписа споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС и че има статут на кандидат в продължение на 15 години.

„Първоначално бяхме блокирани от Гърция, но решихме този проблем. Тогава Франция създаде нова методология за разширяване и сега има нов проблем с България. Наистина е трудно да се разбере дали ЕС се отнася сериозно към нас. През март тази година все пак имаше зелена светлина от Съвета на ЕС - България беше част от този консенсус. След това, през октомври, получихме много положителен доклад от Европейската комисия. "Що се отнася до политическите критерии, ние сме доста напреднали дори в сравнение с тези страни, които водят преговори от няколко години," добави той.

Димитров подчерта, че разговорите със София ще продължат, но че няма да водят преговори за това кои сме и на какъв език говорим.

„Това е част от исторически процес, а не от политическо решение. Дължим на нашия народ да защитаваме тяхното достойнство и идентичност. "Ако София не се оттегли, ще трябва да намерим нови начини за европеизиране на страната ни", каза Димитров.

ТАСС: Гоце Делчев се бори за обeденение на България с Македония и Одринско
ългария не подкрепи в Съвета на ЕС зпочването на преговори за присъединяване на Република Северна Македония към блока. По думите на вицепремиера и министър на външните работи на България Екатерина Захариева, в предложената преокторамка за преговорите не са отразени българските искания. Тя подчерта, че страната е готова да продължи преговорите и да търси решения на спорните въпроси, но те трябва да се провеждат с желание и готовност за компромис от всяка от страните, пише кореспондентът на ТАСС в София Игор Ленкин в материал, представен без редакторска намеса.

На свой ред министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи, коментирайки това изявление, отбеляза, че „не е разочарован“ и се надява да получи подкрепата на съседна държава през декември.

„Не съм разочарован. Пропуснахме този шанс да одобрим предварителната рамка за преговори, но имаме и втори шанс, а именно на Съвета по общи въпроси на ЕС на 8 декември“, каза Османи в интервю за репортери. „Все още има шанс за междуправителствена конференция през декември. Утре ще продължим преговорите с България“.

Първият дипломат от Северна Македония също отбеляза, че България е наясно с вредата, която може да причини на себе си и Северна Македония в случай на повторно блокиране на началото на преговорите с ЕС, както и на процеса на разширяване и имиджа на Европейския съюз. В тази връзка министърът се надява българските партньори да поправят грешката в близко бъдеще.

Официалното изявление на правителството на РСМ по тази тема показва, че балканската държава не е готова за компромиси по спорни теми и вероятно ще се опита да принуди България да се откаже от твърденията си.

„Отказът на България ... не е в духа на добросъседските отношения. Тази позиция на българското правителство противоречи на Договора за приятелство, подписан през 2017 г. Нашата позиция е разбираема - ние вярваме, че европейската интеграция не трябва да бъде заложник на двустранни спорове“, се казва в изявлението.

„Ние сме уверени в това кои сме и какви сме. Винаги сме били македонци, които са говорили македонски, със силно чувство за самоопределение, което не може да бъде поставено под съмнение. Македонската идентичност и македонското национално съзнание винаги са били силно изразени както в науката, така и на духовно ниво. Това се случва сега, така ще бъде и в бъдеще. Гордеем се, че страната ни в този труден за нас период живее мирно и спокойно. Това е характеристика на истинските европейци и отличителна черта на македонците“, подчертава правителството на Северна Македония.

В центъра на различията между двете страни в историята и националната идентичност е фигурата на революционера Гоце Делчев (1872-1903). През ноември в град Самоков близо до българската столица бе открит негов паметник, което беше отговор на София на спора за принадлежността на националния герой на България и Северна Македония в решаващ момент от диалога за началото на преговорите за присъединяването на Скопие към ЕС.

„Гоце Делчев е роден в българския град Кукуш, учил е в българската гимназия в Солун и във военното училище в София. Той е български офицер, български учител, български революционер. Той имаше възможност да направи кариера в свободна България, но избра по-труден и рискован път - той се завърна в поробена Македония, за да запали българите, които бяха там, с идеите за свобода, и там загина в битката с турците“, заяви вицепремиерът и министър на отбраната на България Красимир Каракачанов, който взе участие в церемонията по откриването на паметника.

„Може би някой от западните ни съседи не е прочел добре неговата история и не знае кой е Гоце Делчев. Ако се съмнявате, можете да прочетете стотици писма, статии и други материали, които той е написал. Или можете да дойдете в красивия град Самоков и прочетете думите му на паметника на Делчев: „Ние се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим непокътнати за бъдещото обединение на България“. Не можем да правим компромиси по въпроси, свързани с българската история, идентичността на българския герой и всички онези хора, които наричаме част от общата ни история“, посочи вицепремиерът.

Революционерът Гоце Делчев е роден на 4 февруари 1872 г. в село Кукуш (Османска империя, днес Гърция). Делчев започва своята революционна дейност още като ученик в Солунската мъжка гимназия и я продължава до трагичната му смърт на 4 май 1903 г., когато на 31-годишна възраст е убит в битка край село Баница. Делчев беше един от основателите и фактическият ръководител на тайна организация, известна като Вътрешна македоно-одринска революционна организация, чиято цел беше да освободи Македония и Одрин от османско владичество чрез въоръжено въстание с перспектива за обединение с България.

Историческият регион Македония, след резултатите от две балкански войни в началото на XX век, е разделен между три държави: Пиринска Македония на изток става част от България, Беломорска Македония на юг - част от Гърция, Вардарска Македония - част от Сърбия, след това става република на Югославската федерация и през 1991 г. година придоби независимост. Принадлежността на Македония и дори правото да се използва това име са многократно оспорвани от балканските страни, което по-специално се превръща в пречка за присъединяването на Скопие към НАТО и ЕС.

В България традиционно македонското славянско население, чието самоопределение се е случва през втората половина на XX век, се счита за част от българския етнос, а македонският език е диалект на българския.

Националната принадлежност на имигрантите от Вардарска Македония също стана обект на спорове: през 2018 г. външните министри на България, а след това и на тогавашната Република Македония не можаха да постигнат съгласие за деня, в който Гоце Делчев трябва да бъде честван: по датата на раждане (4 февруари) или датата на предаване на тленните му останки в Югославия - това се случи на 7 октомври 1946 г. по решение на комунистическото правителство на България. Този исторически спор замрази културното взаимодействие между София и Скопие за няколко години и сега отново е препъни камък.

Общоисторически въпроси не могат да бъдат договорени дори на експертно ниво; всяка от страните категорично защитава своите позиции и не е склонна да прави компромиси.

Президентът Румен Радев, коментирайки ситуацията в интервю с журналисти, в тази връзка отбеляза, че България като „отговорен член на ЕС“ не може да си позволи „да въведе нови, нерешени проблеми в европейската общност“. „Членството на Република Северна Македония в ЕС е изключително важно за нашия регион и България винаги е подкрепяла тази инициатива, но трябва да имаме ясни гаранции, че нашето единство като българска нация и културно наследство никога няма да бъдат поставени под съмнение от външни фактори“, каза Радев.

Експертът и политолог Боян Чуков отбелязва, че по македонската тема „София е под натиск от Берлин”, който настоява България да остави настрана националната си история и „да продължи да върви напред към светло европейско бъдеще“, с искане „да не поглежда назад, а да мисли за бъдещето“. Той смята, че в продължение на 75 години комуникация с партньорите си в Македония България не е разработила не само държавна стратегия за политиката си към Скопие, но и елементарни тактики по този въпрос. А през последните 30 години отношенията на София със Скопие са в унисон с евроатлантическата геостратегия, която в определени моменти е в остър конфликт с българските национални интереси.

„Проблемът ни с Македония е, че сме принудени да изоставим историята си в името на европейската интеграция ... Трябва да разберем, че хората, които отказват да знаят своята история, да съблюдават приемственост по отношение на собствената си история, са обречени да напуснат историческата сцена. Историята е колективната памет на народа“, подчерта експертът.

Влошаването на отношенията между България и Северна Македония беше предмет на разглеждане на заседание на Народното събрание на България с участието на външния министър Екатерина Захариева и министъра на отбраната Красимир Каракачанов.

„Скопие продължава да поддържа неоснователни исторически претенции към България. Докато не бъдат получени писмени правни гаранции за промяна на тази политика, ние няма да можем да подкрепим инициативата за преговори за присъединяването на Северна Македония към ЕС. Скопие трябва да приеме историческите реалности, но продължава да изисква безусловна подкрепа, не предлагайки нищо друго освен пропагандни обвинения и антибългарска идеология“, каза Захариева пред депутатите, подчертавайки, че „страната не възнамерява да ревизира своята история“, а „приятелството между държавите не трябва да се основава на лъжи“.

Бивш премиер на РСМ: Отношението на България не е само заради изборите
Бившият премиер на Република Северна Македония (РСМ) Владо Бучковски смята, че отношението на България спрямо Скопие не е само заради предстоящите избори, а заради натрупани дългогодишни проблеми, пише македонският „Фокус“.

„Мислехме, че същите тези политици са наши, че Захариева е на наша страна, защото когато бяха в европредседателството, тя постоянно поставяше на дневен ред въпроса за разширяването на ЕС, но сега нещата се промениха. Ако се направи по-задълбочен анализ през изминалата година нещата са се променили. Първоначално си помислихме, че е заради местните избори в България, сега мислим, защото наближават парламентарните избори, но има натрупани проблеми, които тежат пет десетилетия. И сега смятат, че трябва да тестват тези политици, медиите, обществеността, готови ли сме да намерим обикновени хора, които да потвърдят, че сме наистина близки“, каза Бучковски пред „Сител“.

Според него македонците забравят, че комунистическата партия, създала антифашисткото движение, от 1934 г. от Коминтерна до формирането на първите партизански отряди е била силно подкрепена от Комунистическата партия на България.

„През 2005 г. реабилитирахме Методи Шаторов - Шарло. Каракачанов също споменава рехабилитацията постоянно. През 2005 г. имаме Закон за обезщетение за репресирани от комунистическия режим. През 2006 г., когато Люпчо Йордановски беше председател на парламента, по предложение на Стоян Андов имаме Резолюция, приета съгласно Резолюцията на Съвета на Европа, тя трябва да осъди несправедливостите на комунизма. Може да ни обхване в частта, спомената от българите“, каза Бучковски.



Принтирай    Оразмери текст   + -