Съветът на ЕС в Берлин – нов удар по надеждите на Скопие

17 Ноември 2020 | 12:08 | 0
Съветът на ЕС в Берлин – нов удар по надеждите на Скопие
Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Министрите на външните работи на страните-членки на Общността се събират на среща в Берлин, на която ще обсъдят рамката за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз.
През уикенда премиерът на югозападната ни съседка Зоран Заев заяви, че вече е подготвил македонския народ за блокада от страна на София, но все пак изрази надежда, че първата междуправителствена конференция ще се проведе по план до края на декември.
На последната среща на посланиците на ЕС миналата седмица България блокира рамката за преговори за Скопие с аргумента, че Европейската комисия не е предоставила гаранции за нейните искания. Според дипломати от Брюксел е ясно, че българският външен министър Екатерина Захариева няма да отстъпи и днес на сесията на Съвета на ЕС, така че дискусията по рамката ще бъде на дневен ред само като информативна точка и не трябва да се очаква решение.
Днес на дневен ред на срещата в Берлин е рамката за преговори с Албания, за която няма големи проблеми. Засега вариантът за обща рамка за Скопие и Тирана не се разглежда, тъй като в ЕС вярват, че Северна Македония и България ще изгладят различията си. Възможно е и обаче Албания да продължи сама напред с преговорите.
Говорителят на ЕК Ана Писонеро заяви в понеделник, че Комисията все още се надява преговорите да започнат възможно най-скоро и отказа да коментира забележките на Захариева. „Нашата позиция е ясна, ЕК се ангажира да проведе първата междуправителствена конференция възможно най-скоро. За да се случи това, всички са наясно, че е необходимо споразумение в Съвета на ЕС... Ясно е, че насърчаваме и двете страни да засилят усилията си за решение", подчерта Пизонеро.
По повод изискванията на България в съседна Гърция подчертаха: „Традиционно сме за укрепване на връзките на страните от целия регион и разбира се подкрепяме европейската перспектива на страните от Западните Балкани. И ние ще продължим да го правим. Следователно, както знаете, в миналото сме казвали, че ще отваряме и затваряме преговорните глави в съответствие с нашите интереси. Ще се стремим в процеса на интеграция да гарантираме, че гръцките интереси са удовлетворени. В този контекст никой не може да попречи на която и да е друга държава-членка да постави свои собствени проблеми в процеса. Надяваме се, че в края на пътя наистина ще бъде отворена вратата за европейска перспектива и за тези страни". Съответните думи са на говорителя на правителството в Атина Стелиос Пецас.


Михаел Рот: Сега не е моментът за първата междуправителствена конференция
В търсенето на разумни решения и искайки да помогнем, ние вярваме, че сега не е време за първата междуправителствена конференция, заяви германският министър по европейските въпроси Михаел Рот, след като стана ясно, че България налага вето на започването на преговори с Македония, цитира думите му македонският телевизионен “Канал 5“.

„Ако имате двустранни конфликти, които не могат да бъдат разрешени през следващите няколко седмици, сега не е моментът да започнете първата междуправителствена конференция. "Искаме да изпратим реален сигнал до Западните Балкани, Македония и Албания, те са направили много, постигнали са много, но това е дълъг път, който започва с преговори“, каза Рот след заседанието на Съвета на министрите на външните работи на ЕС.

„Алсат М“ (Македония): Опозицията обвинява управляващите за българското вето
Опозицията изисква отговорност от правителството за българското вето, което възпрепятства одобрението на преговорната рамка за Македония. ВМРО-ДПМНЕ заяви, че правителството с лъжи е увеличило очакванията на гражданите, че Македония ще започне преговори за членство, а сега отчаянието е много голямо, информира македонският телевизионен канал “Алсат“

Ако имахме единна национална позиция, щяхме да споделяме отговорността заедно, подчертава опозиционната коалиция Алианс на албанците - Алтернатива.

„Мислеха, че ще решат това сами и сега провалът пада изцяло върху тях. "Повече от година имаме съобщения от България, че подобно нещо може да се случи. В рамките на една година съм убеден, че всички политически субекти ще дадат дипломатически принос за оказване на натиск върху България в ЕС и ще намерят общо решение", каза Скендер Реджепи oт АА/А.

Управляващият Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) все още вярва, че решение може да бъде намерено до декември.

„Преди декември ще има заседание на Съвета, което ще даде възможност за интензивно възобновяване на разговорите за намиране на решение, за да се организира първата междуправителствена конференция през декември“, заявиха от ДСИ.

Засега СДСМ не е изразило позиция, но в последното си изказване Никола Димитров заяви, че правителството не носи отговорност за българското вето, но че поставя под въпрос сериозността и доверието в ЕС. Димитров каза, че отношението на страната към идентичността няма да се промени през следващите 70 години и затова, докато ЕС намери решение, ще трябва да продължат останалите реформи в Македония.

„Слободен печат“ (Македония): Северна Македния няма да получи рамка за преговори с ЕС, само защото не се поддава на изнудването на България
Въпреки изпълнените условия и съгласието на всички държави-членки, Северна Македония няма да получи от Брюксел „зелена светлина“ за рамката за започеване на преговорите за членство в ЕС, само защото не се поддава на изнудването, с което София се опитва да наложи български произход върху македонски език и идентичност, коментират в редакцията на електронното издание на скопския проправителствен вестник „Слободен печат“.
„Българската словесна агресия кулминира този уикенд с послание на външния министър Екатерина Захариева, че (Северна) Македония не може да се присъедини към ЕС и в същото време да чества диктатора Тито, който преля чашата за граждани и експерти, които вместо декларираното приятелство с източната съседка виждат изразена враждебност и открито се съмняват в искреността на ЕС“, пише изданието.
Премиерът Зоран Заев заяви този уикенд, че вече е подготвил македонския народ за блокада, но все пак се надява, че първата междуправителствена конференция ще се проведе до края на декември.
На последната среща на посланиците на ЕС миналата седмица България блокира рамката за преговори за Македония с аргумента, че Европейската комисия не е предоставила гаранции за нейните искания. Според дипломати от Брюксел е ясно, че Захариева няма да отстъпи и днес на сесията на Съвета на ЕС, така че дискусията по рамката ще бъде на дневен ред само като информативна точка и не трябва да се очаква решение.
„Преди година имахме криза с разширяването на ЕС, решихме да преразгледаме методологията на преговорите. Това, което остана, е двустранен въпрос. България се появи с този исторически багаж и търси пътна карта в преговорите за присъединяване, за да се справи с този исторически багаж, тя се стреми той да бъде включен в рамката на преговорите",цитира вестникът думите на европейски дипломат, пожелал анонимност.
Днес на дневен ред на срещата в Берлин е рамката за преговори с Албания, за която няма големи проблеми. Засега вариантът за обща рамка за Скопие и Тирана не се разглежда, тъй като в ЕС вярват, че Северна Македония и България ще изгладят различията си. Възможно е и обаче Албания да продължи сама напред с преговорите.
Говорителят на ЕК Ана Писонеро заяви в понеделник, че Комисията все още се надява преговорите да започнат възможно най-скоро и отказа да коментира забележките на Захариева. „Нашата позиция е ясна, ЕК се ангажира да проведе първата междуправителствена конференция възможно най-скоро. За да се случи това, всички са наясно, че е необходимо споразумение в Съвета на ЕС... Ясно е, че насърчаваме и двете страни да засилят усилията си за решение", подчерта Пизонеро.
Тя не коментира искането на България да добави отделна глава към рамката за преговори за Македония. „Ние не коментираме индивидуалните възгледи на членовете, имаме нужда от съгласие по текста от всички. Комисията представи предложението си през юли и то ще бъде публикувано едва след като има съгласие в Съвета“, подчерта Пизонеро.

Говорителят на гръцкото правителство Пецас: Никой не може да попречи на държава-членка на ЕС да поставя свои собствени проблеми в процеса на присъединяване
Никой не може да попречи на държава-членка на Европейския съюз да поставя свои собствени проблеми в процеса на присъединяване. Това заяви говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас, коментирайки условията, които България поставя пред Северна Македония в процеса на европейската интеграция. „В процеса на интеграция ще се стремим да гарантираме, че гръцките интереси са удовлетворени", подчерта говорителят на официална Атина, съобщава скопското електронно издание МКД.
„Традиционно сме за укрепване на връзките на страните от целия регион и - разбира се, подкрепяме европейската перспектива на страните от Западните Балкани. И ние ще продължим да го правим. Следователно, както знаете, в миналото сме казвали, че ще отваряме и затваряме преговорните глави в съответствие с нашите интереси. Ще се стремим в процеса на интеграция да гарантираме, че гръцките интереси са удовлетворени. В този контекст никой не може да попречи на която и да е друга държава-членка да постави свои собствени проблеми в процеса. Надяваме се, че в края на пътя наистина ще бъде отворена вратата за европейска перспектива и за тези страни", подчерта Пецас.

New Europe: България и Северна Македония продължават да спорят за езика и националната идентичност, графикът за разширяване на ЕС е застрашен
Разширяването на Европейския съюз трябваше да бъде основен фокус през последните месеци на 2020 г., но дълго тлеещият спор между България и Северна Македония относно езика и националната идентичност зае централно място, мобилизирайки политическите лидери и осигурявайки неотложна работна за стотици журналисти и десетки неправителствени организации в Югоизточна Европа, коментират в редакцията на New Europe.
Преговорите за разширяване на ЕС удариха на камък - на 6 ноември Министерството на външните работи на България обяви, че е информирало Европейската комисия, че не е в състояние да приеме предложения понастоящем документ, озаглавен „рамка за преговори с Република Северна Македония“, и проекта на декларация към него, тъй като не предоставя необходими гаранции за изпълнение на условията, към които София се стреми.
Малко след това министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев обвини България в нарушаване на член 2 от договора за добросъседство, който гласи, че България трябва да подкрепи европейския път на югозападната си съседка.
През последните две седмици страните проведоха преговори, за да се опитат да намерят решение преди среща с участието на външните министри на ЕС, която първоначално беше планирана за 10 ноември, но бе отложена за 17 ноември.
Конфликтът трябваше да бъде разрешен до 9-10 ноември, когато София беше домакин на срещата на върха в Берлинския процес, съпредседателствана от България и Северна Македония. В този момент София трябваше да реши дали да позволи на Скопие да започне преговори за присъединяване към ЕС без промените, които изисква.
В декларация участниците в срещата на върха (всички страни от региона) си поставиха за цел да установят общ регионален пазар в Западните Балкани, основан на правилата на ЕС. Те също така се споразумяха да разработят зелена програма за отключване на потенциала за възобновяема енергия на региона по модел на Зеления пакт на ЕС.
Българският премиер Бойко Борисов и неговият колега от Северна Македония Зоран Заев се срещнаха лично в София, за да съгласуват решение на споровете преди срещата на 17 ноември. Нито една от страните не направи публични коментари по спора. В местните медии обаче изтече проект на възможен компромис между страните.
България и Северна Македония спорят отдавна за езика и историята – София изисква Скопие да признае, че нейният език и държава има български корени. Ако това се случи, то би бил сложен край на дългогодишните претенции за отделно македонско малцинство в България.
София твърди, че езикът, признат в момента като македонски, е регионален диалект на българския, но Северна Македония твърди по политически причини, че македонският е отделен южнославянски език и неразделна част от културата и идентичността на нейните граждани.
Сега София настоява езикът да бъде представен в бъдещите документи на ЕС като „официален език на Република Северна Македония“, а не като македонски. България също така иска цялата история в учебниците на страната, свързана с Македония и македонския народ преди края на Втората световна война през 1944 г., да бъде представена като българска и да заличи всички препратки към българските действия във войната като съюзник на Нацистка Германия.
София отдавна твърди, че идеята за македонска нация и език са създадени в бивша Югославия в края на 40-те години на миналия век и че преди 20-те години повечето хора в региона са се смятали за българи.
Българският натиск върху Северна Македония идва в период, в който България е разтърсена от най-голямата политическа криза от 2013 г. насам – от началото на юли 2020 г. стотици хиляди граждани протестират с искане за оставките на правителството и главния прокурор.
По-рано миналия месец Европейският парламент разкритикува България заради сериозното влошаване на ситуацията с демокрацията, върховенството на закона и основните права. Парламентарните избори трябва да се състоят в началото на 2021 г. и редица анализатори разглеждат спора със Северна Македония като предизборен гамбит от десни политици, затрудняващи всяко отстъпление в спора.
Това не са прости въпроси. Атина успя да разреши спор като този за името и дори езика с подписването на Преспанското споразумение от юни 2018 г. и ратификацията му, която буквално свали управляващото тогава гръцко правителство на премиера Алексис Ципрас.
Човек трябва да попита дали държава като Северна Македония, която има толкова много фундаментални спорове с различни съседи по въпроси, свързани с езика и идентичността, може теоретично да разреши проблемите си, като евентуално признае, че голяма част от тази структура наистина е някаква форма на политическа конструкция – нещо, което прогресивните интелектуалци в Северна Македония са признали частно, но политиците все още не могат.
Изграждането на нацията обикновено изисква някакъв вид интелектуална подкрепа и работа, за да се изгради теза на здрава основа, която не заплашва съседите. Това е трудна работа и не винаги е успешна; попитайте израелците, турците, косоварите, чеченците, украинците, арменците или молдованите.

„Фокус“ (РСМ): Никола Димитров прекратил среща с Каракачанов и Захариева заради „т.нар. народ“
Вицепремиерът по евроинтеграцията на Република Северна Македония (РСМ) Никола Димитров заяви в понеделник вечерта, че не е вярно, че Скопие мълчи „на провокациите и обидите“ от страна на България, но посочи, че страната му трябва да действа разумно и да реагира като възрастен, пише македонският „Фокус“.
„Нашата позиция по тези въпроси на езика и идентичността няма да се промени след осем месеца или 80 години. Сега не бива да облекчаваме лоша политика спрямо нас с изявления за непълнолетни. Да се реагира на провокации като възрастен: да се каже, че подобни изявления не се правят на съюзник, така не се изгражда приятелство“, заяви той.
„В четвъртък станах от среща с Каракачанов и Захариева. Имахме виртуална среща след София, имахме още един опит. На изявлението "така наречен народ" казах, че моя народ не го заслужават и прекъснах срещата. След това тя продължи известно време и приключихме. Сега ме накарахте да го кажа, а не смятах да го правя. Тази позиция със сигурност е обидна. Разликата е в това дали ще кажем, че станах, напуснах, ще направим медийна сензация от него или ще се държим като възрастен“, заяви Димитров.

Групата на европейските либерали: България да спре да използва ЕС като средство за получаване на отстъпки от съседи
Процесът на присъединяване към Европейския съюз не трябва да се използва от страните-членки като средство за натиск за получаване на отстъпки от техните съседи или за налагане на популистки и националистически дневен ред с вътрешнополитически цели, се казва в реакция на парламентарната група „Обнови Европа“ (либералите) в Европейския парламент, предава македонският „Фокус“. Групата подкрепя силно европейския път на Република Северна Македония и изразява своята загриженост във връзка с възраженията на българското правителство срещу кандидатурата за членство на Скопие. В навечерието на видеоконференцията на министрите по европейските въпроси на страните-членки, на която ще се дебатира за състоянието на присъединителните преговори с Албания и РСМ, Дачиан Циолош от Румъния, председател на групата „Обнови Европа“, заяви от нейно име, че е крайно време да се започнат преговорите със Скопие. „Крайно време е да започнем преговори между Европейския съюз и Северна Македония. Гражданите на Северна Македония чакаха достатъчно дълго. От името на Групата Обнови Европа призовавам Съвета да приеме скоро рамка за преговори и по-специално България да спре да блокира и да отлага началото на преговорите за присъединяване. В разгара на пандемия за Северна Македония е по-важно от всякога да ускори процеса на реформи, който ще доведе до така необходимото социално и икономическо развитие“, каза румънският евродепутат. Илхан Кючук, български евродепутат от редиците на Обнови Европа, който е и докладчик на Европейския парламент за Северна Македония, казва, че е много разочароващо, че България и Северна Македония не са могли да намерят компромис и че официалният старт на преговорите за присъединяване е блокиран. „Това е задънена улица, която подкопава целия процес на европейска интеграция и не служи на гражданите на Северна Македония. България и Северна Македония са две много близки държави, които споделят общо минало и трябва да споделят общо бъдеще в ЕС. Разбира се, дискусиите за историята не са лесни и трябва да продължат с времето, но основната отговорност е на политиците, които трябва да покажат лидерство“, отбеляза Кючук.

Министър Екатерина Захариева: Няма как да одобрим преговорната рамка за Северна Македония след като не виждаме нашите притеснения в нея
Няма как да одобрим преговорната рамка за Северна Македония след като не виждаме нашите притеснения в нея. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в „Денят започва“ по БНТ.
Тя обърна внимание, че страната ни настоява да види в преговорната рамка нашите притеснения, а именно: придържане към формулата за езика, пътна карта за изпълнение на договора, която да се наблюдава от целия преговорен процес и изричен текст, че няма да се поддържа по никаква форма претенции за македонско малцинство в България.
„Днес има съвет, който е не е в присъствен формат, което означава, че на самият съвет де факто не се взимат решения. На всичките обсъждания на преговорната рамка, които имаше последните няколко седмици, България изразяваше една и съща позиция и тя е, че на този етап не би могла да одобри преговорната рамка“, каза още Захариева.
„В решението на Съвета има изрично позоваване и препоръка за напредък по изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Тъй като ние не виждаме нашите притеснения в преговорната рамка, няма как да я одобрим. Не е сега дебатът за започване или незапочване на преговори. Там се злоупотребява", каза още Захариева. Тя обясни, че в медиите в Република Северна Македония има страшно подвеждаща информация.

Любчо Георгиевски: Ветото ще бъде само продължение на катастрофалната политика на България спрямо Македония
Бившият премиер на Република Северна Македония Любчо Георгиевски коментира във „Фейсбук“ българското вето за започване на преговорите за присъединяване между ЕС и Скопие. По неговите думи, това е само продължение на катастрофалната политика на България спрямо Македония.
„От времето, когато североизточната норма на българския език е утвърдена като официален език до днес, всяко поколение български политици успява да вземе най-грешното решение по отношение на Македония. Ветото ще бъде само продължение на тази катастрофална политика“, написа бившият министър-председател.

Принтирай    Оразмери текст   + -