Докато бранехме България в Страсбург, получихме нож в гърба от Министерството на културата!
Анализ на проф. дин Николай Овчаров
Обстановката от последните дни у нас много се приближава до това, което древните гърци са наричали „хаос”. Противно на масово утвърдилата се днес представа, според тях той стои в основата на всичко. Те си го представяли като мястото между небето и земята, като вихрушка, бушуващо кълбо от всички стихии. Хаосът е първично празно пространство, изпълващо се после с материя и пораждащо така живота. В него са събрани животворните източници, но същевременно там всичко потъва и се руши.
Доста трудно за разбиране, а? Почти като днешната ситуация в България. Вече всички се объркахме кои са „мафиоти с чекмеджета”, кои са „долетели от Канада ангели”, имали „политически проститутки” или всички са просто „трансджендъри”. Но на фона на всички простащини и селски кандърми има няколко факта от национално значение, които не трябва да се забравят сред крясъците „Осанна!” и „Разпни го!”
Първият е за френското предложение относно Северна Македония. Както е известно, заедно с професорите Ана Кочева, Пламен Павлов и доцент Спас Ташев, като говорители на новоучредения Национален кръг „За Македония”, преди десетина дни посетихме Европейския парламент в Страсбург. Там в серия срещи убеждавахме евродепутатите в правотата на българската позиция. Имахме срещи с редица видни личности, сред които и Председателя на Европейската народна партия, Манфред Вебер.
Аз не преувеличавам нашите успехи, но се надявам да сме имали поне мъничък принос в създаването на предпоставките за формирането на френското предложение, което всъщност е предложение на Европейския съюз. Именно затова Националният кръг „За Македония” подкрепи тази идея, като запази и някои резерви. Очевидно на този етап това е най-подходящия вариант, който България може да получи.
Същевременно искам да заявя, че това предложение трябва да се разглежда и отстоява от българската дипломация като рамка, в чиито граници тепърва предстоят преговори, което трябва да бъде ясно разписано в съответните документи. Хубаво е, че в тези преговори страна вече става Европейският съюз, чиито член е Р България. Именно в тях ще трябва да се намерят подходящите и удовлетворяващи българската страна решения относно историческата и езиковата проблематика. И веднъж завинаги да се забрави думата българско „малцинство” в РСМ, която някои политици неразумно употребяват в изказванията си. Защото, както се видя от последните два дни, в България отново се надигат македонисти, претендиращи за „македонско” малцинство у нас. Сега топката е в полето на РСМ. Така ще стане ясно колко тя действително иска да стане член на ЕС. Нещо, в което лично аз дълбоко се съмнявам.
За съжаление политическият хаос от последните месеци пряко се отрази върху така мечтания от нас културен туризъм. Българите знаят, че ние сме третата в Европа страна с най-много и най-ценни археологически паметници. Всички знаят също какво правят другите две – Гърция и Италия – със своите забележителности. Милиони хора от цял свят ежегодно посещават Рим, Помпей, Атина, Делфи и други световноизвестни чудеса. А мен българите непрекъснато ме питат: „Кога и ние ще станем като тях?”
През последните години ние направихме сериозни стъпки в тази насока. Благодарение на държавата, общините и реализираните от тях европейски проекти на много места в страната започнаха да се разкриват и реставрират исторически забележителности. Класически пример са Източните Родопи – един затънтен преди край на нашата Родина. След 20-годишна работа там се изгради прекрасният маршрут „Виа Родопика”, включващ чудесните забележителности Перперикон, Храма на Орфей при Татул, Храма на Великата богиня-майка, уникалния Златоград и др. Днес по него годишно минават над половин милион души и цифрата непрекъснато расте.
В България са регистрирани над 43 000 археологически паметници. Очевидно е, че няма как те да бъдат разкривани едновременно, а и много от тях нямат значение от гледна точка на развитието на туризма. В последните години ежегодно на Министерството на културата се отпускат по 3-4 млн лв., които се разпределят за близо 200 археологически обекта. Това прави средно по 10-15 000 лв на обект, което означава работа по един месец с десетина работници. Ясно е, че по такъв начин няма как да се разкриват антични и средновековни градове. А това означава, че никога няма да видим на бял свят забележителности като Партенона и римския Помпей!
Едва напоследък държавата започна да променя позицията си и да посочва приоритетни археологически обекти, подчертавам (!), от гледна точка на културния туризъм. Така през 2021 г. за такива бяха определени 6 места – римската провинциална столица Рациария край Видин; късноантичния и средновековен град Мисионис край Търговище; праисторическия култов център „Солниците” край Провадия; античния град Хераклея Синтика до Петрич; Перперикон и средновековният замък Вишеград в Източните Родопи, Кърджалийско. За тези обекти се отпуснаха отделно чрез Министерството на финансите 1.8 млн лв.
Резултатите бяха фантастични. Само за едно лято бяха разкрити уникални забележителности, за чието проучване иначе щяха да бъдат необходими десетилетия. Стотици хиляди хора напираха да видят новите български чудеса. И да изпитат чувството на гордост, че ние, българите, можем като гърците. Още повече, че най-сетне тръгна и масирана реклама на шестте обекта по всички национални телевизии и радиа.
Както обаче се пееше в една стара песен, „това трая само едно лято”. Все пак държавата предвиди в Националния бюджет за 2022 г. подобно финансиране за продължаване на мащабните разкопки. Но изведнъж пречка се оказа.....Министерството на културата. Както казваше Радой Ралин, „не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра”. С нарочно писмо МК забрани на Министерството на финансите да преведе на съответните общини целевите субсидии, предвидени за посочените по-горе обекти. И това се случи точно в момента, когато ние отчаяно бранехме българите интереси в Страсбург! Класически нож в гърба!
Така на практика пропада идеята в България да бъде създаден културно-исторически туризъм. Защото без инвестиции в него, няма как да се получи нещо. Защото, за да имат като основно перо в икономиката си този туризъм, Гърция, Турция и Италия влагат милиони и милиарди. За археологическо разкриване, консервация и реставрация, изграждане на инфраструктура, реклама и т. н.
По този начин предвидените средства за проучване на шестте обекта няма да бъдат използвани от археолозите и ще бъдат употребени за съвсем различни цели. Не помага и отправеното от ръководството на Министерството на туризма специално писмо до МК, в което на министър Атанасов се обяснява колко важни са те за развитието на културния туризъм. Обръщам се и към общините, в чиито бюджети щяха да влязат тези средства. Така ли ще гледате безучастно как крадат Вашите пари? Та нали чрез тях Вие ще дадете възможност на хората от районите Ви да живеят по-добре. Вижте, например, какво се случи в Източните Родопи, където за две десетилетия населението откри нов поминък в културно-историческия туризъм.
В спирането на средствата за въпросните общини съществува и елементът на обикновената българска завист. Големият историк Константин Иречек казваше, че „най-големият гений на българите е завистта”. Поради това, както говорят хората, на българския казан в Ада няма дявол-пазач. Защото, ако някой надигне глава да направи нещо добро, десетина други го хващат за раменете и го вкарват обратно в блатото!
